Държавен вестник, брой 98 от 6.XII

Цел

Член 1

Целта на тази конвенция е насърчаването на сътрудничеството с оглед по-ефективното предотвратяване и борба срещу транснационалната организирана престъпност.

Използване на термините

Член 2

За целите на тази конвенция:

а) "организирана престъпна група" означава структурирана група от три или повече лица, която съществува за определен период от време и действа съгласувано с цел извършване на едно или повече тежки престъпления, предвидени в съответствие с тази конвенция, с цел получаването, пряко или косвено, на финансова или друга материална облага;

б) "тежко престъпление" е престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода най-малко четири години или друго по-тежко наказание;

в) "структурирана група" означава група, която не е събрана случайно за непосредственото извършване на престъпление, без да е задължително наличието на формално разпределяне на ролите между членовете, продължителност на членството или развита структура;

г) "имущество" означава всякакъв вид активи, изразяващи се във вещи или права, движими или недвижими, материални или нематериални, правни документи или инструменти, които доказват права или интерес върху тези активи;

д) "облаги от престъпление" е всяко имущество, произлязло или придобито, пряко или косвено, вследствие/чрез извършването на престъпление;

е) "замразяване" или "изземване" означава временна забрана за прехвърляне, преобразуване, разпореждане или движение на собственост или временно задържане или поставяне на собствеността под управление въз основа на съдебно решение или нареждане на друг компетентен орган;

ж) "конфискация" означава окончателно отнемане на имущество въз основа на съдебно решение или нареждане на друг компетентен орган;

з) "основно престъпление" е всяко престъпление, в резултат на което се създават облаги, които биха могли да бъдат предмет на престъпление, по смисъла на член 6 от тази конвенция;

и) "контролирани доставки" означава методът за разрешаване на излизането, преминаването през или влизането на територията на една или повече държави, на незаконни или подозрителни пратки със знанието и под наблюдението на компетентните органи с цел разследването на престъпление и идентифицирането на лицата, замесени в неговото извършване;

к) "регионална организация за икономическа интеграция" означава организация, която се състои от суверенните държави от определен регион и на която съответните държави членки са предоставили компетенции по отношение на въпроси, свързани с предмета на тази конвенция и за които организацията има необходимите пълномощия в съответствие със своите вътрешни правила, да подписва, ратифицира, приема, одобрява или да се присъединява към конвенцията; под "страна по конвенцията" в тази конвенция следва да се разбират и тези организации в границите на тяхната компетентност.

Приложено поле

Член 3

1. Освен ако в нея не е предвидено друго, конвенцията се прилага по отношение на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на:

а) престъпленията, предвидени в съответствие с членове 5, 6, 8 и 23 от тази конвенция; и

б) тежки престъпления така, както са определени в член 2 от тази конвенция; когато престъплението е транснационално по своя характер и в извършването му участва организирана престъпна група.

2. За целите на алинея 1 от този член престъплението е транснационално по своя характер, когато:

а) е извършено в повече от една държава;

б) е извършено в една държава, но значителна част от планирането, подготовката, ръководството или контрола се осъществява в друга държава;

в) е извършено в една държава, но с участието на организирана престъпна група, която осъществява престъпна дейност в повече от една държава; или

г) е извършено в една държава, но произвежда значителен ефект в друга държава.

Защита на суверенитета

Член 4

1. Държавите - страни по конвенцията, спазват задълженията си по нея по начин, който е в съответствие с принципите на суверенно равенство и териториална цялост на държавите, както и принципа за ненамеса във вътрешните работи на други държави.

2. Тази конвенция по никакъв начин не дава право на държава - страна по конвенцията, да упражнява на територията на друга държава юрисдикция или функции, които са изключително право на органите на последната според нейното вътрешно законодателство.

Криминализиране на участието в организирана престъпна група

Член 5

1. Всяка държава - страна по конвенцията, приема съответните законодателни и други мерки, необходими за обявяване на следните умишлено извършени деяния за престъпления:

а) едно или и двете от посочените по-долу деяния за престъпления, различни от опит за или довършване на друга престъпна дейност:

(i) сговаряне с едно или повече лица за извършването на тежко престъпление с цел, свързана пряко или косвено, с придобиването на финансова или друга материална облага и - ако това се изисква от вътрешното законодателство - включително и действие, предприето от един от участниците, в изпълнение на уговореното или участие на организирана престъпна група;

(ii) поведението на лице, което със съзнание за целта и престъпния характер на дейността на организираната престъпна група или за намерението да се извършат въпросните престъпления взема активно участие във:

а. престъпна дейност на организирана престъпна група;

б. други дейности на организираната престъпна група със съзнанието, че неговото/нейното участие ще допринесе за постигането на посочената престъпна цел;

б) организиране, ръководене, подпомагане, подбуждане, съдействие или подпомагане със съвети извършването на тежко престъпление с участието на организирана престъпна група.

2. За знание, намерение, цел или сговор, посочени в алинея 1 на този член, може да се прави заключение на базата на обективни фактически обстоятелства.

3. Държавите - страни по конвенцията, чиито национални законодателства изискват участието на организирана престъпна група за целите на престъпленията, предвидени в съответствие с ал. 1 а) (i) на този член, следва да гарантират, че националните им законодателства покриват всички тежки престъпления, извършени от организирани престъпни групи. Тези държави, както и държавите - страни по конвенцията, чието национално законодателство за целите на престъпленията, предвидени в съответствие с ал. 1 а) (i) от този член, изисква извършването на действие в изпълнение на уговореното, трябва да информират за това Генералния секретар на ООН по време на подписването или депозирането на уведомлението за техния акт на ратификация, приемане или одобряване или за присъединяване към тази конвенция.

Криминализиране на изпирането на облаги, придобити от престъпление

Член 6

1. Всяка държава - страна по конвенцията, приема в съответствие с основните принципи на националното си законодателство съответните законодателни или други мерки, необходими за обявяването на следните умишлено извършени деяния за престъпления:

а) (i) преобразуване или прехвърляне на имущество със знанието, че то е придобито от престъпление, с цел укриване или прикриване на неговия незаконен произход или подпомагане на лице, участвало в извършването на основното престъпление, за да се избегнат правните последици от неговите действия;

(ii) укриването или прикриването на истинския характер, произход, местонахождение, разпореждане, прехвърляне, собственост или права върху това имущество със съзнанието, че то е придобито чрез престъпление;

б) в съответствие с основните принципи на нейната правна система:

(i) придобиването, притежаването или използването на имущество със знанието към момента на получаване, че това имущество е придобито чрез престъпление;

(ii) участие във връзки със или сговор за извършване, опит за извършване, подпомагане, склоняване, улесняване и подтикване към извършването на всяко от престъпленията, предвидени в съответствие с този член.

2. За целите на изпълнението или прилагането на алинея 1 от този член:

а) всички държави - страни по конвенцията, се стремят към прилагането на алинея 1 от този член по отношение на възможно най-широк кръг предполагаеми престъпления;

б) всички държави - страни по конвенцията, включват като основни престъпления всички тежки престъпления, посочени в член 2 на тази конвенция, както и престъпленията, предвидени в членове 5, 8 и 23 на конвенцията; когато законодателството на държава - страна по конвенцията, съдържа списък с определени основни престъпления, те трябва най-малкото да включат в този списък широк кръг престъпления, свързани с организираните престъпни групи;

в) за целите на точка "б" основните престъпления включват престъпления, извършени както в рамките на, така и извън юрисдикцията на съответната държава - страна по конвенцията; но престъпленията, попадащи извън юрисдикцията на държава - страна по конвенцията, са основни престъпления само ако съответното деяние е престъпление по вътрешното право на държавата, в която е било извършено, и би съставлявало престъпление и по вътрешното право на държавата - страна по конвенцията, която изпълнява или прилага този член, ако би било извършено на нейната територия;

г) всяка държава - страна по конвенцията, предоставя на Генералния секретар на ООН копия на законите, които привеждат този член в изпълнение, както и на всички последващи изменения на тези закони или тяхното описание;

д) ако това се налага от основните принципи на вътрешното законодателство на съответната държава - страна по конвенцията, то може да бъде предвидено, че разпоредбите относно престъпленията по алинея 1 от този член не се прилагат спрямо лицата, извършили основното престъпление;

е) за знанието, умисъла или целта като елемент на престъпленията по алинея 1 на този член може да се прави заключение на базата на обективни фактически обстоятелства.

Мерки за борба с прането на пари

Член 7

1. Всяка държава - страна по конвенцията:

а) създава пълен национален регулаторен и надзорен режим за банки и небанкови финансови институции, а когато това е необходимо - и за други субекти, които са особено уязвими от гледна точка на прането на пари, с цел разкриването и предотвратяване на всички форми на пране на пари, като чрез този режим се наблегне на изискванията за идентификация на клиенти, водене на регистри и съобщаване за съмнителни сделки;

б) без да се накърняват член 18 и 27 от тази конвенция, гарантира възможностите за сътрудничество и обмен на информация на национално и международно равнище между административните, регулаторните, правоприлагащите и други органи, ангажирани в борбата с прането на пари (включително и съдебни органи, когато това е в съответствие с националното законодателство), при условията, определени в националното законодателство, като за тази цел следва да бъде разгледана възможността за създаване на звено за финансово разузнаване, което да изпълнява ролята на национален център за събиране, анализ и разпространяване на информация за възможни случаи на пране на пари.

2. Държавите - страни по конвенцията, преценяват възможностите за прилагане на подходящи мерки за откриването и проследяването на движението на парични суми и ценни книги през техните граници в съответствие с гаранциите за правилно използване на информацията и без да се възпрепятства по какъвто и да било начин движението на законния капитал. Тези мерки могат да включват изискването всички лица и търговски субекти да предоставят доклади за презграничния трансфер на значителни парични суми и съответно на ценни книги.

3. При създаването на национален регулаторен и надзорен режим в съответствие с условията по този член и без това да се отразява върху прилагането на останалите разпоредби на тази конвенция, държавите - страни по конвенцията, използват като насоки съответните инициативи на регионалните, междурегионалните и многостранните организации срещу прането на пари.

4. Държавите - страни по конвенцията, се стремят към развиването и насърчаването на световното, регионалното, подрегионалното и двустранното сътрудничество в борбата с прането на пари между съдебните, правоприлагащите и финансово-регулаторните органи за целите на борбата с прането на пари.

Криминализиране на корупцията

Член 8

1. Всяка държава - страна по конвенцията, предприема съответните законодателни и други мерки, необходими за обявяване на следните умишлено извършени деяния за престъпления:

а) обещаване, предлагане или предоставяне на длъжностно лице, пряко или чрез посредник, на недължима изгода за това лице или за друго физическо лице или юридическо лице с цел длъжностното лице да извърши или да се въздържи от извършване на действия в изпълнение на служебните си задължения;

б) искането или приемането от длъжностно лице, лично или чрез посредник, на недължима изгода за това лице или за друго физическо лице или юридическо лице с цел длъжностното лице да извърши или да се въздържи от извършване на действия при изпълнение на служебните си задължения.

2. Всяка държава - страна по конвенцията, следва да разгледа възможностите за предприемане на съответните законодателни и други мерки, необходими за обявяването на поведението, посочено в алинея 1 от този член за престъпление, когато са замесени чуждестранни длъжностни лица или служители в международна администрация. Всички държави - страни по конвенцията, следва също така да разгледат възможността за обявяване за престъпления и на други форми на корупция.

3. Всяка държава - страна по конвенцията, следва да предприеме съответните мерки, необходими за обявяването за престъпление на съучастието в някое от престъпленията, предвидени в съответствие с този член.

4. За целите на алинея 1 от този член и на член 9 "длъжностно лице" означава длъжностно лице или лице, което изпълнява обществени функции, така, както това понятие е определено във вътрешното законодателство и както се прилага според наказателното право на държавата - страна по конвенцията, на територията на която въпросното лице изпълнява своите функции.

Мерки срещу корупцията

Член 9

1. В допълнение към мерките по член 8 от тази конвенция всяка държава - страна по конвенцията, по подходящ начин и в съответствие със своята правна система предприема законодателни, административни или други ефективни мерки с цел насърчаването на почтеността и предотвратяването, разкриването и наказването на корупцията.

2. Всяка държава - страна по конвенцията, следва да предприеме мерки за гарантиране на ефективното функциониране на съответните й органи по предотвратяване, разкриване и наказване на корупцията сред длъжностните лица, включително осигуряване на необходимата самостоятелност на тези органи, за да се избегне нежелателно влияние върху техните действия.

Отговорност на юридическите лица

Член 10

1. Всяка държава - страна по конвенцията, в съответствие с принципите на националното си право предприема мерките, необходими за въвеждане на отговорност на юридическите лица за участие в тежки престъпления, в които са замесени организирани престъпни групи, а също и за престъпленията, предвидени в съответствие с членове 5, 6, 8 и 23 на тази конвенция.

2. В съответствие с правните принципи на държавите - страни по конвенцията, отговорността на юридическите лица може да бъде наказателна, гражданска или административна.

3. Тази отговорност се предвижда независимо от наказателната отговорност на физическите лица, извършили престъпленията.

4. Всяка държава - страна по конвенцията, в частност гарантира, че юридическите лица, които са подведени под отговорност в съответствие с този член, подлежат на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни или ненаказателни санкции, включително и парични.

Наказателно преследване, присъди и санкции

Член 11

1. Всяка държава - страна по конвенцията, следва да гарантира, че извършването на престъпление, предвидено в съответствие с членове 5, 6, 8 и 23 на тази конвенция, се санкционира, като се взема предвид тежестта на престъплението.

2. Всяка държава - страна по конвенцията, се стреми да гарантира, че дискреционните правомощия, предвидени във вътрешното й законодателство във връзка с наказателното преследване на лица за престъпления по конвенцията, се упражняват с оглед увеличаване ефективността на правозащитните мерки по отношение на тези престъпления, като се отчита и необходимостта от ограничаване извършването на такива престъпления.

3. В случай на престъпление, предвидено в съответствие с членове 5, 6, 8 и 23 от тази конвенция, всяка държава - страна по конвенцията, предприема необходимите мерки в съответствие с националното си законодателство и при зачитане правата на защитата, за да гарантира, че условията във връзка с решението за освобождаване по време на делото или на обжалването са съобразени с необходимостта от гарантиране присъствието на обвиняемия на последващите стадии на наказателното производство.

4. Всяка държава - страна по конвенцията, осигурява нейните съдилища или други компетентни власти да са запознати с тежкия характер на престъпленията, предмет на конвенцията, и да се съобразяват с това обстоятелство при евентуално предсрочно освобождаване или освобождаване с изпитателен срок на лица, осъдени за извършването на такива престъпления.

5. Всяка държава - страна по конвенцията, определя по силата на вътрешното си законодателство в случаите, които счете за уместно, по-продължителен срок, през който може да бъде образувано наказателно производство за някое от престъпленията по тази конвенция, като срокът допълнително се удължава в случаите, когато извършителят се е укрил от правосъдието.

6. Разпоредбите на тази конвенция не накърняват принципа, че правото за установяване състава на престъпленията по конвенцията, както и на полагащите се средства за юридическа защита и правните принципи, гарантиращи законосъобразното поведение, принадлежи на съответните държави - страни по конвенцията, като престъпленията се преследват и наказват в съответствие с вътрешното им законодателство.

Изземване и конфискация

Член 12

1. Държавите - страни по конвенцията, във възможно най-голямата степен в рамките на собствената си правна система приемат необходимите мерки за извършване на конфискация на:

а) облагите от престъпления по конвенцията или недвижимо имущество на стойност, съответстваща на тези облаги;

б) имущество, оборудване или други помощни средства, използвани или предназначени за използване при извършване на престъпления по конвенцията.

2. Държавите - страни по конвенцията, приемат необходимите мерки, които позволяват извършване на идентификация, проследяване, замразяване и изземване на обектите по ал. 1 на този член, с оглед последваща конфискация.

3. В случаите, когато облагите от престъпление са били частично или изцяло преобразувани или превърнати в друг вид движимо или недвижимо имущество, мерките по този член се прилагат по отношение на това имущество.

4. Когато облагите от престъпление са смесени с имущество, придобито със законни средства, това имущество независимо от замразяването и изземването подлежи на конфискация до размера на незаконно реализираните средства.

5. По отношение на приходи или други ползи, извлечени от облаги от престъпление или от имущество, получено в резултат на преобразуване или превръщане на придобитото от престъпление, както и от имущество, размесено с друго, придобито чрез престъпление имущество, се прилагат мерките по този член, по същия начин и в степента, в която те се прилагат спрямо облагата от престъпление.

6. Всяка държава - страна по конвенцията, за целите на този член и на член 13 упълномощава своите съдилища и други компетентни органи да изискват или изземват банкови, финансови или търговски документи. Държавите - страни по конвенцията, не могат да откажат предприемането на действия съгласно разпоредбите на тази алинея на основание запазване на банкова тайна.

7. Държавите - страни по конвенцията, преценяват възможността за въвеждане на изискване деецът да доказва законния произход на приходите или имуществото, за които се предполага, че са придобити чрез престъпление, или на друго имущество, подлежащо на конфискация, доколкото такова изискване съответства на принципите на вътрешното право и на характера на съдебното или друг вид производство.

8. Разпоредбите на този член не могат да се тълкуват във вреда на правата на добросъвестни трети страни.

9. Нищо в този член не накърнява принципа, че мерките, посочени в него, се определят и прилагат в съответствие и при спазване на разпоредбите на вътрешното право на съответната държава - страна по конвенцията.

Международно сътрудничество за целите на конфискацията

Член 13

1. В най-голямата степен, позволена от вътрешното й законодателство, всяка държава - страна по конвенцията, която е получила от друга държава страна, под чиято юрисдикция попада извършено престъпление по конвенцията, молба за конфискация на облагите от това престъпление, наред с имуществото, оборудването и помощните средства по чл. 12, ал. 1 от тази конвенция, които се намират на нейна територия:

а) предава молбата на своите компетентни власти за получаване на заповед за конфискация, а при наличие на такава заповед - за нейното изпълнение; или

б) предава на своите компетентни власти решението за конфискация, постановено от съдебен орган на молещата държавата в съответствие с чл. 12, ал. 1 на конвенцията, с цел неговото изпълнение в обема, указан в молбата и доколкото то се отнася до облаги, имущество, оборудване и други помощни средства по смисъла на чл. 12, ал. 1, намиращи се на територията на замолената държава - страна по конвенцията.

2. При получаване на молба, отправена от друга държава - страна по конвенцията, под чиято юрисдикция попада престъпление, обхванато от тази конвенция, замолената държава страна предприема мерки за идентифициране, проследяване, замразяване или изземване на придобитото в резултат на престъпна дейност, а също и на имуществото, оборудването и помощните средства по смисъла на член 12, ал. 1 от конвенцията, с оглед последващата им конфискация, която може да бъде постановена както от молещата държава, така и от замолената въз основа на молба по ал. 1 на този член.

3. Разпоредбите на член 18 на конвенцията се прилагат mutatis mutandis към този член. В допълнение към информацията, определена в чл. 18, ал. 15, молбите, отправени по този член, следва да съдържат:

а) в случай на отправена молба по ал. 1 (а) на този член - описание на имуществото, което подлежи на конфискация, както и заявление, в което се излагат фактите, въз основа на които се отправя молбата, като последните трябва да представляват достатъчно основание за замолената страна за издаване на такава заповед в съответствие с вътрешното си законодателство;

б) в случай на отправена молба по ал. 1 (б) на този член - юридически допустимо копие от заповедта за конфискация, издадена от молещата държава, на която е основана отправената молба, както и фактите и информацията, необходими с оглед исканото изпълнение на заповедта;

в) в случаите, когато е отправена молба в съответствие с ал. 2 на този член - фактите, на които замолената държава - страна по конвенцията, основава своето искане и описание на действията, които тя очаква да бъдат предприети.

4. Решенията и действията по смисъла на ал. 1 и 2 на този член следва да се предприемат от замолената страна в съответствие и при спазване на вътрешното й законодателство и процесуални правила, на двустранни или многостранни договори, споразумения или договорености между молещата и замолената държава - страни по конвенцията.

5. Всяка държава - страна по конвенцията, предоставя на Генералния секретар на ООН копия от съответните закони и подзаконови нормативни актове, регламентиращи прилагането на този член, както и всички последвали промени в тях и съответни разяснения.

6. Когато дадена държава - страна по конвенцията, пожелае да обуслови прилагането на мерките по ал. 1 и 2 на този член от наличието на съответен договор, то тази конвенция следва да й послужи като необходимо и достатъчно договорно основание.

7. Сътрудничеството по този член може да бъде отказано от съответната държава - страна по конвенцията, когато се отнася до престъпление, което е извън обхвата на тази конвенция.

8. Разпоредбите на този член не могат да бъдат тълкувани във вреда на правата на добросъвестни трети страни.

9. Държавите - страни по конвенцията, следва да разгледат възможностите за сключване на двустранни или многостранни договори, споразумения или спогодби за увеличаване на ефективността на международното сътрудничество, осъществявано по силата на този член.

Разпореждане с конфискувани облаги от престъпление или имущество

Член 14

1. Държавата - страна по конвенцията, конфискувала облагите, придобити чрез престъпление, или друго имущество по реда на член 12 или член 13, ал. 1 от тази конвенция, се разпорежда с него в съответствие с вътрешното си законодателство и административни процедури.

2. В случаите, когато са предприети действия въз основа на постъпила молба от друга държава - страна по конвенцията, в съответствие с член 13 от конвенцията, замолените държави, при спазване на вътрешното си законодателство и при положение, че към тях е било отправено такова искане, следва да разгледат приоритетно възможността конфискуваните облаги от престъпление или друго имущество да бъде предоставено на молещата страната, така че да послужи за обезщетяване на жертвите на престъплението или да бъде върнато на законните собственици.

3. В случаите, когато държава - страна по конвенцията, е предприела съответни действия въз основа на молба, отправена от друга държава - страна по конвенцията, в съответствие с чл. 12 и 13 от тази конвенция, тя може с особено внимание да разгледа възможността за сключването на споразумения или спогодби относно:

а) превеждане изцяло или на част от стойността на конфискуваните облаги от престъпление или имущество или средствата, получени от тяхната продажба, по сметката, открита в съответствие с член 30, ал. 2 в) от тази конвенция и в полза на междуправителствени органи, специализирани в борбата с организираната престъпност;

б) регулярно или еднократно разпределяне конфискуваните облаги от престъпление или имущество или средствата, получени от тяхната продажба, между държави - страни по конвенцията, в съответствие с вътрешното им законодателство и административни процедури.

Юрисдикция

Член 15

1. Всяка държава - страна по конвенцията, приема необходимите мерки за установяване на своята юрисдикция по отношение на престъпленията, предвидени в членове 5, 6, 8 и 23 от тази конвенция, когато:

а) престъплението е извършено на нейна територия; или

б) престъплението е извършено на борда на плавателен съд, плаващ под флага на тази държава, или на борда на въздухоплавателно средство, регистрирано по законите на същата държава по време на извършване на престъплението.

2. В съответствие с член 4 от конвенцията държава - страна по нея, може да установи юрисдикция по отношение на всяко такова престъпление, когато:

а) престъплението е било извършено срещу гражданин на тази държава;

б) престъплението е било извършено от гражданин на тази държава или от лице без гражданство, което обичайно пребивава на нейна територия; или

в) престъплението е:

(i) едно от престъпленията, предвидени в съответствие с член 5, ал. 1 от тази конвенция и е било извършено извън територията на страната, с оглед извършване на тежко престъпление на нейна територия;

(ii) едно от престъпленията, предвидени в съответствие с член 6, ал. 1 б) (ii) от тази конвенция и е било извършено извън територията й с оглед извършване на престъпление на територията й по член 4, ал. 1 а) (i) или (ii) или б) (i) от конвенцията.

3. За целите на член 16, ал. 10 от конвенцията всяка държава - страна по нея, приема съответните мерки, необходими за установяване на юрисдикцията й по отношение на престъпленията, предвидени в тази конвенция, когато лицето, за което се твърди, че е извършило такова престъпление, се намира на нейна територия и не може да бъде екстрадирано единствено на основание, че е неин гражданин.

4. Всяка държава - страна по конвенцията, може също така да приеме съответните мерки, необходими за установяване на юрисдикцията й по отношение на престъпленията, предвидени в конвенцията, когато лицето, за което се твърди, че е извършило такова престъпление, се намира на нейна територия и не предстои екстрадиция.

5. В случай че държава - страна по конвенцията, при упражняване на юрисдикцията си по ал. 1 или 2 от този член бъде уведомена или научи по друг начин, че една или повече други държави - страни по тази конвенция, провеждат разследване, наказателно преследване или съдебен процес по един и същи случай, компетентните им власти следва по целесъобразност да проведат консултации една с друга с оглед координиране на действията си.

6. Без да накърнява нормите на общото международно право, тази конвенция не изключва упражняването на наказателната юрисдикция на държава - страна по конвенцията, въз основа на нейното вътрешно законодателство.

Екстрадиция

Член 16

1. Този член следва да се прилага по отношение на престъпленията, обхванати от конвенцията, или в случаите, когато в престъпление по член 3, ал. 1 a) или б) е замесена организирана престъпна група и лицето, чието екстрадиране се иска, се намира на територията на замолената държава - страна по конвенцията, при условие че същото нарушение е наказуемо по вътрешното право както на молещата, така и на замолената страна.

2. Когато молбата за екстрадиране се основава на няколко отделни тежки престъпления, някои от които са извън приложното поле на този член, замолената страна е свободна да го приложи и по отношение на тези престъпения.

3. Всички престъпления, спрямо които се прилага този член, следва да бъдат включени в съществуващите договори за екстрадиция между държавите - страни по конвенцията, като престъпления, даващи основание да се поиска екстрадиция. Държавите - страни по конвенцията, следва да включат тези престъпления като даващи основание за екстрадиция и във всички бъдещи договори между тях.

4. Когато държава - страна по конвенцията, поставя като условие за извършването на екстрадиция съществуването на договор, при получаване на искане за екстрадиция от друга държава - страна по конвенцията, и при положение, че няма сключен такъв договор между тях, тя може да възприеме конвенцията като правно основание за извършване на екстрадицията за всички престъпления, спрямо които се прилага този член.

5. Държави - страни по конвенцията, които поставят като условие за извършване на екстрадиция съществуването на договор за екстрадиция, са длъжни:

а) при депозиране на своя инструмент за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване към конвенцията да уведомят Генералния секретар на ООН относно готовността си да считат тази конвенция за правно основание за сътрудничество с останалите държави - страни по нея, при екстрадиция; и

б) в случай че не разглеждат тази конвенция като правно основание за сътрудничество при екстрадиция, по възможност да се стремят да сключат договори за екстрадиция с другите държави - страни по конвенцията, с оглед прилагането на този член.

6. Държавите - страни по конвенцията, които не поставят като условие за извършване на екстрадиция съществуването на договор за екстрадиция, следва да приемат престъпленията, спрямо които се прилага този член, като такива, за които могат помежду си да искат екстрадиция.

7. Екстрадицията се извършва при спазване на условията, предвидени във вътрешното право на замолената държава - страна по конвенцията, или на приложимите договори за екстрадиция, включително условията, свързани с изискването за минимален размер на наказанието при екстрадиция и основанията, на които замолената страна може да откаже екстрадицията.

8. Държавите - страни по конвенцията, при спазване на вътрешното си законодателство следва да полагат всички усилия за ускоряване на процедурите за екстрадиция и опростяване на свързаните с тях изисквания за доказване по отношение на всяко от престъпленията, спрямо които се прилага този член.

9. В съответствие с разпоредбите на вътрешното си законодателство и международните договори, по които е страна, замолената държава - страна по конвенцията, при наличие на съответна молба от молещата държава - страна по конвенцията, и след като се е уверила, че обстоятелствата по тази молба го изискват и са неотложни, може да задържи лицето, чието екстрадиране се иска, когато то се намира на нейна територия, или да предприеме други мерки, необходими за осигуряването на неговото присъствие по време на процедурите по екстрадиция.

10. Държавата - страна по конвенцията, на чиято територия се намира предполагаемият извършител и която отказва екстрадиция за престъпление, спрямо което се прилага този член, на основание, че лицето е неин гражданин, е длъжна при постъпване на молба от държава - страна, поискала екстрадиция, незабавно да предостави случая на компетентните си власти за целите на наказателно преследване. Последните вземат решения и водят производството по същия начин както в случаите на тежки престъпления съгласно вътрешното законодателство на тази държава - страна по конвенцията. Заинтересованите държави - страни по конвенцията, си сътрудничат, особено по отношение на процедурата и доказването, с оглед гарантиране ефективността на наказателното производство.

11. Във всички случаи, когато държава - страна по конвенцията, може по силата на вътрешното си законодателство да екстрадира или по друг начин да предаде свой гражданин единствено при условие, че последният ще й бъде върнат за изпълнение на присъдата, наложена му в резултат на съдебен процес или друго производство, за което е била поискана екстрадицията, и при условие, че тази държава и държавата - страна по конвенцията, поискала екстрадиция, са постигнали съгласие по това и други приемливи и за двете страни условия, тази условна екстрадиция или предаване на лицето по друг начин е достатъчно основание за отпадане на задълженията, предвидени в ал. 10 на този член.

12. В случай че екстрадиция, поискана с цел изпълняване на присъда, бъде отказана на основание, че лицето е гражданин на замолената държава - страна по конвенцията, последната следва да разгледа възможността за изпълнение на наложената му в съответствие с националното законодателство на молещата държава - страна по конвенцията, присъда или на оставащата за изтърпяване част от наказанието, при условие че вътрешното й законодателство го позволява и в съответствие с изискванията на това законодателство, доколкото е постъпило съответно искане от молещата държава - страната по конвенцията.

13. На всяко лице, по отношение на което е задействана процедура за някое от престъпленията, спрямо които се прилага този член, следва да се осигури справедливо отношение през всички етапи на производството, включително възможност да се ползва от правата и гаранциите по вътрешното законодателство на държавата, на чиято територия се намира лицето.

14. Тази конвенция по никакъв начин не създава задължение за извършване на екстрадиция в случаите, когато замолената държава - страна по конвенцията, има сериозни основания да счита, че искането за екстрадиция е направено с цел осъществяване на наказателно преследване или налагане на наказание по отношение дадено лице, основано на неговия пол, раса, вероизповедание, националност, етнически произход или политически убеждения, или че удовлетворяването на това искане може да доведе до влошаване на положението на лицето поради някоя от посочените причини.

15. Държавите - страни по конвенцията, не могат да откажат да удовлетворят молба за екстрадиция единствено на основание, че съответният случай включва и фискални въпроси.

16. Преди да откаже екстрадиция, замолената държава - страна по конвенцията, при необходимост се консултира с молещата държава - страна по конвенцията, и й дава достатъчна възможност да предостави своето виждане, както и информация в подкрепа на твърденията си.

17. Държавите - страни по конвенцията, се стремят да сключват двустранни и многостранни спогодби и споразумения за екстрадиция с цел повишаване на ефективността на процедурите по екстрадиция.

Прехвърляне на осъдени лица

Член 17

Държавите - страни по конвенцията, могат да сключват двустранни или многостранни спогодби и споразумения за прехвърляне на тяхна територия на лица, осъдени на затвор или други форми на лишаване от свобода за престъпления по конвенцията, с оглед изпълнение на присъдата им.

Правна помощ

Член 18

1. Държавите - страни по конвенцията, в процеса на разследването, наказателното преследване и съдебното производство си оказват взаимна правна помощ във възможно най-голям обем по отношение на престъпленията по тази конвенция в съответствие с член 3 и при условията на взаимност разширяват параметрите на тази помощ, когато молещата държава има достатъчно основание да смята, че престъплението по член 3, ал. 1 а) или б) е трансгранично по своя характер, като жертвите, свидетелите, придобитото от престъпната дейност, средствата за извършване или доказателственият материал за такова престъпление се намират в замолената държава - страна по конвенцията, и в извършването му е замесена организирана престъпна група.

2. Взаимната правна помощ се предоставя във възможно най-голям обем и в съответствие със законодателството, договорите, споразуменията и спогодбите, по които замолената държава - страна по конвенцията, е страна по отношение на разследвания, наказателни преследвания и съдебни производства за престъпления, за които в замолената държава - страна по конвенцията, може да се търси отговорност на юридически лица в съответствие с член 10 от тази конвенция.

3. Правна помощ по този член може да бъде поискана за:

а) събиране на доказателства и свидетелски показания;

б) връчване на съдебни документи;

в) извършване на претърсвания и изземвания и налагане на възбрани;

г) проверка на даден обект или място;

д) предоставяне на информация, доказателствен материал и експертни заключения;

е) предоставяне на оригинали или заверени копия на документи, включително държавна, банкова, финансова, корпоративна или търговска документация;

ж) идентифициране или проследяване на облаги от престъпление, имущество, средства, използвани за извършване на престъпление, и други материали, които биха могли да послужат за целите на доказването;

з) улесняване доброволното явяване на лица в молещата държава - страна по конвенцията;

и) оказване на всякакъв вид съдействие, което не противоречи на вътрешното законодателство на замолената държава - страна по конвенцията.

4. При спазване на вътрешното законодателство компетентните органи на дадена държава - страна по конвенцията, могат да предоставят на съответните компетентни органи на друга държава - страна по конвенцията, информация, отнасяща се до дадено престъпление, и без да е отправено искане за това, когато считат, че предоставянето на такава информация може да подпомогне започването или успешното приключване на разследване или наказателно преследване или че би могло да доведе до отправяне на искане от страна на последната в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

5. Предоставянето на информация по ал. 4 на този член се извършва по начин, който няма да затрудни разследването или наказателното преследване в държавата, чиито компетентни органи предоставят информацията. Компетентните органи, получили информацията, са длъжни да се съобразяват с постъпило искане за запазване поверителността на въпросната информация, включително и когато то е за определен срок или са поставени ограничения за нейното ползване. Това изискване в никакъв случай не лишава държавите - страни по конвенцията, от възможността по време на процеса да оповестяват информация, оневиняваща обвиняемия. В тези случаи страната, на която е била предоставена информацията, уведомява страната, която я е предоставила, преди разкриването й и провежда консултации с нея, ако това бъде поискано. В изключителни случаи, когато не е възможно предварително известяване, държавата, получила информацията, незабавно уведомява държавата, която я е предоставила, за разкриването.

6. Разпоредбите на този член по никакъв начин не засягат задълженията, поети по двустранни или многостранни договори, с които изцяло или отчасти се уреждат или предстои да бъдат уредени въпроси на взаимната правна помощ.

7. Алинеи от 9 до 29 на този член се прилагат спрямо молби, отправени в съответствие с разпоредбите на този член, когато съответните държави - страни по конвенцията, не са обвързани с договор за правна помощ. Когато такава обвързаност съществува, се прилагат съответните договорни разпоредби, освен ако държавите се споразумеят за прилагането на алинеи от 9 до 29 от този член. Държавите - страни по конвенцията, се приканват да прилагат въпросните алинеи, когато това ще улесни сътрудничеството между тях.

8. Държавите - страни по конвенцията, не могат да откажат правна помощ единствено на основание запазването на банкова тайна.

9. Държавите - страни по конвенцията, могат да откажат правна помощ в съответствие с този член в случаите, когато предполагаемото престъпление не се разглежда като такова по тяхното законодателство. Замолената държава - страна по конвенцията, може по своя преценка и в степента, която намери за целесъобразна, да предостави правна помощ, независимо дали извършеното деяние съставлява престъпление по вътрешното й законодателство.

10. Лице, което е задържано или излежава присъда на територията на дадена държава - страна по конвенцията, и чието присъствие в друга държава - страна по конвенцията, е поискано за целите на идентифицирането, даването на свидетелски показания или подпомагането по някакъв друг начин на събирането на доказателства за разследването наказателното преследване и съдебния процес за престъпления по тази конвенция, може да бъде прехвърлено при следните условия:

а) ако лицето е информирано за обстоятелствата около прехвърлянето и доброволно е дало съгласието си;

б) компетентните органи и на двете страни са постигнали съгласие при определени от тях подходящи условия.

11. За целите на ал. 10 на този член:

а) държавата - страна по конвенцията, в която е прехвърлено лицето, има право и се задължава да го задържи под арест, освен когато е изрично поискано или разрешено друго от страна на държавата, извършила прехвърлянето му;

б) държавата - страна по конвенцията, в която лицето е прехвърлено, е длъжна своевременно да изпълни задължението си за връщането му на държавата, която го е прехвърлила, съгласно предварително уговореното или друго, за което компетентните органи на двете държави са се съгласили;

в) държавата - страна по конвенцията, в която лицето е прехвърлено, не може да изисква от държавата, извършила прехвърлянето, да задейства процедура по екстрадиция за неговото връщане;

г) срокът на наказанието на прехвърленото лице се намалява със съответния период от време, прекаран в арест в държавата, в която лицето е прехвърлено.

12. Лицето, което предстои да бъде прехвърлено в съответствие с ал. 10 и 11 на този член, не може да бъде подлагано на наказателно преследване, задържане, наказване или каквото и да било друго ограничаване на личната му свобода на територията на държавата, към която то се прехвърля, за действия, бездействия или присъди, наложени преди напускането на територията на държавата, от която лицето е прехвърлено, освен със съгласието на държавата, която го прехвърля, независимо от неговата националност.

13. Всяка държава - страна по конвенцията, следва да определи централен орган, в чиито правомощия да бъде приемането на молби за правна помощ и тяхното изпълнение или препращането им към съответни органи по компетентност. Когато в рамките на дадена държава - страна по конвенцията, има територия с различна система за правна помощ, тя може да определи и отделен централен орган, който да упражнява в съответния регион или територия функции, идентични с тези на основния орган. Централните органи осигуряват бързото и точно изпълнение или прехвърляне по компетентност на получените молби. В случаите, когато централният орган прехвърли дадена молба по компетентност, той следва да съдейства за бързото й и точно изпълнение. Генералният секретар на ООН следва да бъде уведомен за определения от всяка държава - страна по конвенцията, централен орган едновременно с депозиране на съответния документ за ратификация, приемане или одобрение или за присъединяване към конвенцията. Молбите за правна помощ, както и всякакви други свързани с тях съобщения следва да бъдат отправяни до централните органи, определени от държавите - страни по конвенцията. Това изискване не засяга правото на държавите - страни по конвенцията, да изискват молбите и съобщенията да бъдат изпращани чрез дипломатически канали, а при спешни обстоятелства и при наличие на съгласие между съответните държави - страни по конвенцията - и чрез Международната организация на криминалната полиция, ако това е възможно.

14. Молбите се отправят писмено или когато е възможно, чрез всякакви други средства, при които може да се получи писмен документ на език, приемлив за замолената държава - страна по конвенцията, и при условия, които да дадат възможност на тази държава да установи автентичността на документа. Генералният секретар на ООН трябва да бъде уведомен за езика или езиците, приемливи за всяка държава - страна по конвенцията, едновременно с депозиране на нейния инструмент за ратификация, приемане, одобрение или за присъединяване към тази конвенция. При неотложни обстоятелства по взаимно съгласие на съответните държави - страни по конвенцията, молбите могат да се отправят и устно, като впоследствие се изпраща писмено потвърждение.

15. В молбата за взаимна правна помощ следва да се посочи:

а) органът, който отправя искането;

б) предметът и характерът на разследването, наказателното преследване или съдебното производство, за които се отнася искането, и името и функциите на институцията, предприела съответно разследването, наказателното преследване или съдебното производство;

в) кратко изложение на релевантните факти освен по отношение на искания за връчване на съдебни документи;

г) описание на исканото съдействие и конкретната процедура, която молещата държава - страна по конвенцията, би искала да се следва;

д) когато е възможно - самоличността, местонахождението и националността на съответните лица;

е) целта, поради която се иска представянето на доказателства, информация или извършването на определени действия.

16. Замолената държава - страна по конвенцията, може да иска допълнителна информация, когато тя е необходима за изпълнението на молбата в съответствие с нейното вътрешно законодателство или когато информацията може да подпомогне изпълнението й.

17. Всяка молба се изпълнява в съответствие с вътрешното законодателство на замолената държава - страна по конвенцията, и доколкото това не му противоречи и когато е възможно - в съответствие с процедурите, посочени в искането.

18. Когато е възможно и в съответствие с основните принципи на вътрешното законодателство, когато дадено лице е на територията на държава - страна по конвенцията, и трябва да бъде изслушано като свидетел или експерт от съдебните органи на друга държава - страна по конвенцията, първата държава - страна по конвенцията, може по искане на втората да разреши изслушването да стане чрез видеоконферентна връзка в случай, че не е възможно или е нежелателно въпросното лице да се явява лично на територията на молещата държава - страна по конвенцията. Държавите - страни по конвенцията, могат да се споразумеят изслушването да се извърши от съдебен орган на молещата държава - страна по конвенцията, в присъствието на съдебен орган на замолената държава - страна по конвенцията.

19. Молещата държава - страна по конвенцията, не може да предава или използва информацията или доказателствата, предоставени от замолената държава - страна по конвенцията, в разследване, наказателно преследване или съдебно производство за цели, различни от посочените в молбата, без предварителното съгласие на замолената държава - страна по конвенцията. Тази алинея не може да представлява пречка молещата държава - страна по конвенцията, да разкрие по време на производство информация или доказателства, които оневиняват обвиняемия. В последния случай молещата държава - страна по конвенцията, уведомява замолената държава - страна по конвенцията, преди разкриването на информацията и се консултира с нея, ако това бъде поискано. Когато в изключителни случаи предварително уведомяване не е възможно, молещата държава - страна по конвенцията, информира замолената държава - страна по конвенцията, за разкриването на информацията без отлагане.

20. Молещата държава - страна по конвенцията, може да поиска от замолената държава - страна по конвенцията, да запази поверителността на факта и съдържанието на молбата освен в степента, необходима за изпълнението й. Ако замолената държава - страна по конвенцията, не може да се съобрази с искането за поверителност, тя трябва незабавно да информира за това молещата държава - страна по конвенцията.

21. Правна помощ може да бъде отказана, когато:

а) молбата не отговаря на изискванията на този член;

б) замолената държава - страна по конвенцията, смята, че изпълнението на поставено с молбата искане би могло да доведе до накърняване на нейния суверенитет, сигурност, обществен ред или други съществени интереси;

в) органите на замолената държава - страна по конвенцията, по силата на вътрешното си законодателство нямат право да извършат действията, поискани с молбата в случаи на разследване, повдигане на обвинение или съдебно производство за подобни престъпления, попадащи под тяхна юрисдикция;

г) по отношение на взаимната правна помощ изпълнението на искането би било в противоречие с правната система на замолената държава - страна по конвенцията.

22. Държавите - страни по конвенцията, не могат да отхвърлят молба за правна помощ единствено на основание, че престъплението включва и финансови въпроси.

23. В случаите на отказ за предоставяне на правна помощ трябва да бъдат посочени основанията за това.

24. Замолената държава - страна по конвенцията, трябва да изпълни исканията, поставени с молбата за правна помощ, във възможно най-кратък срок, като се стреми максимално да се съобразява и с посочените от молещата държава - страна по конвенцията, срокове, и с причините, поради които се иска тяхното спазване, като е за предпочитане те да се посочват в молбата за правна помощ. Замолената държава - страна по конвенцията, следва да се съобразява с разумните искания на молещата държава - страна по конвенцията, за ускоряване изпълнението на молбата. Молещата държава - страна по конвенцията, следва незабавно да информира замолената държава - страна по конвенцията, в случай че търсеното съдействие вече не е необходимо.

25. Предоставянето на правна помощ може да бъде отложено от замолената държава - страна по конвенцията, на основание, че ще попречи на текущо разследване, наказателно преследване или съдебно производство.

26. Преди да откаже изпълнението на искането в съответствие с ал. 21 или да го отложи в съответствие с ал. 25 на този член, замолената държава - страна по конвенцията, се консултира с молещата държава - страна по конвенцията, с оглед обсъждане на възможността за оказване на съдействие в срокове и при условия, които тя смята за подходящи. Ако молещата държава - страна по конвенцията, приеме това съдействие, тя следва да се съобразява с определените условия.

27. Без това да засяга прилагането на ал. 12 на този член, свидетел, експерт или друго лице, което по искане на молещата държава - страна по конвенцията, се съгласи да даде показания във висящ процес или да подпомогне дадено разследване, повдигане на обвинение или съдебен процес на територията на молещата държава - страна по конвенцията, не може да бъде съдено, задържано, наказвано или да бъдат налагани някакви други ограничения на личната му свобода на същата територия във връзка с действия, бездействия или присъди, издадени преди неговото или нейното напускане на територията на замолената държава - страна по конвенцията. Това изискване отпада, когато свидетелят, експертът или друго лице в продължение на 15 последователни дни или на друг, уговорен от държавите - страни по конвенцията, период, считан от датата, на която той или тя официално са били информирани, че тяхното присъствие вече не се изисква от съдебните власти, имали са възможност да напуснат, но независимо от това са останали доброволно на територията на молещата държава - страна по конвенцията, или след като са я напуснали, са се върнали по собствено желание.

28. Обикновените разходи по изпълнението на дадено искане се поемат от замолената държава - страна по конвенцията, освен ако между заинтересованите държави - страни по конвенцията, не е уговорено друго. Ако за изпълнението на искането са необходими или ще бъдат необходими значителни или необичайно големи разходи, държавите - страни по конвенцията, се консултират за определяне на срока, условията и начина, по който ще се поемат разходите по изпълнението на исканията.

29. Замолената държава - страна по конвенцията:

а) осигурява на молещата държава - страна по конвенцията, копия на преписки или други документи или информация, която по силата на вътрешното й законодателство е общодостъпна;

б) може по своя преценка да предостави на молещата държава - страна по конвенцията, изцяло, отчасти или при условия, които счита за необходими, копия на официални преписки или други документи или информация, която по силата на вътрешното й законодателство е общодостъпна.

30. Държавите - страни по конвенцията, следва да разгледат възможността за сключване на двустранни или многостранни спогодби и споразумения за осъществяване целите на този член, да подпомогнат на практика или да разширят прилагането на неговите разпоредби.

Съвместни разследвания

Член 19

Държавите - страни по конвенцията, следва да разгледат възможността за сключване на двустранни или многостранни споразумения или спогодби по въпроси, свързани с предмета на разследване, повдигане на обвинение или съдебно преследване, процедури в една или повече държави, като заинтересованите органи могат да създадат съвместни звена за разследване. При липса на такива споразумения или спогодби съвместните разследвания могат да се предприемат по взаимно съгласие за всеки отделен случай. Държавите - страни по конвенцията, трябва да гарантират зачитане на суверенитета на държавата - страна по конвенцията, на чиято територия ще се проведе разследването.

Специални техники на разследване

Член 20

1. Доколкото основните принципи на вътрешното й законодателство позволяват, всяка държава - страна по конвенцията, според възможностите и при условията по това законодателство предприема необходимите мерки за предвиждане на правилно използване на контролирани доставки и ако счете за необходимо - използването от страна на нейните компетентни органи на други специални техники на разследване на нейна територия, с цел ефективна борба срещу организираната престъпност, като електронни и други средства за наблюдение или операции под прикритие.

2. За целите на разследването на престъпления по тази конвенция държавите - страни по нея, следва при необходимост да сключват съответни двустранни или многостранни споразумения или спогодби за използване на специални техники за разследване в контекста на сътрудничеството на международно ниво. Такива споразумения или спогодби се сключват и прилагат в пълно съгласие с принципа на суверенното равенство на държавите и се осъществяват при стриктно спазване на условията по тях.

3. При липса на посочените в ал. 2 от този член споразумения и спогодби решенията за използване на такива специални техники на разследване на международно ниво се вземат за всеки отделен случай, като може при необходимост да се обсъди възможността за сключване на финансови споразумения и спогодби по отношение на юрисдикцията на засегнатите държави - страни по конвенцията.

4. Решенията за използване на контролирани доставки на международно ниво могат, при съгласие на заинтересуваните държави - страни по конвенцията, да включват методи, като залавяне и позволяване на транспортирането на стоките да продължи, като те се запазват в същия вид или се отнемат или подменят изцяло или отчасти.

Прехвърляне на наказателното производство

Член 21

Държавите - страни по конвенцията, следва да имат предвид възможността за прехвърляне на производството за наказателно преследване на престъпления по тази конвенция от територията на една държава на територията на друга държава в случаите, когато преценят, че прехвърлянето би било в интерес на правосъдието, и особено в случаите, когато са намесени няколко юрисдикции, с оглед концентриране на наказателното преследване.

Създаване на криминални досиета

Член 22

Всяка държава - страна по конвенцията, може да предприеме законодателни или други мерки при условия и за цели, които счита за подходящи, за вземане под внимание на предишни осъждания в други държави в наказателното производство спрямо лице, за което се твърди, че е извършило престъпление по тази конвенция.

Криминализиране на създаването на пречки пред правосъдието

Член 23

Всяка държава - страна по конвенцията, предприема законодателни и други мерки, необходими за обявяването на следните умишлено извършени деяния за престъпления:

а) използването на физическа сила, заплаха или принуда, както и обещаване, предлагане или предоставяне на недължима облага с цел даване на лъжливи свидетелски показания или с цел намеса при даването на показания, или представяне на доказателства в наказателното производство за престъпления по тази конвенция;

б) използването на физическа сила, заплаха или принуда с цел намеса при изпълнението на служебните задължения на служители на съдебната система или правоприлагащите органи във връзка с извършени престъпления по тази конвенция. Тази разпоредба не се отразява на правото на държавите - страни по конвенцията, да имат законодателство, което защитава и други категории служители.

Защита на свидетелите

Член 24

1. Всяка държава - страна по конвенцията, следва да предприеме съответни мерки според възможностите, с които разполага, за осигуряване на ефективна защита при опасност от отмъщение или сплашване на свидетели в наказателното производство, които дават показания за престъпления по тази конвенция, както и на роднини и други техни близки, ако е необходимо.

2. Без това да засяга правата на обвиняемия, включително правото на справедлив процес, мерките по алинея 1 от този член могат да включват:

а) определяне на ред за физическа защита на такива лица, като например преместване, доколкото е необходимо и разумно, или даване на разрешение за неразкриване или частично разкриване на информация, свързана със самоличността и местонахождението им, когато това е уместно;

б) установяване на такива правила по отношение на доказателствата, които позволяват даването на свидетелски показания да се извършва по начин, осигуряващ безопасността на свидетеля, като разрешаване на използването на комуникационни технологии - видеовръзки или други подходящи средства.

3. Държавите - страни по конвенцията, следва да преценят възможностите за сключване на споразумения или спогодби с други държави за преместване на лица по смисъла на алинея 1 от този член.

4. Мерките, предвидени в този член, се прилагат и по отношение на жертвите на престъпления, доколкото те са свидетели.

Оказване на помощ и защита на жертвите

Член 25

1. Всяка държава - страна по конвенцията, следва да предприеме съответни мерки според възможностите, с които разполага, за осигуряване помощ и защита на жертвите на престъпления по тази конвенция, по-специално в случаите на опасност от отмъщение или сплашване.

2. Всяка държава - страна по конвенцията, следва да определи ред за присъждане на обезщетение и възстановяване на отнетото на жертвите на престъпления по тази конвенция.

3. Всяка държава - страна по конвенцията, трябва съобразно с вътрешното си законодателство да даде възможност позициите и интересите на жертвите на престъпленията да бъдат изложени и разгледани в съответните етапи на наказателното производство срещу извършителите по начин, по който не се засягат права на защитата.

Мерки за разширяване на сътрудничеството с правоприлагащите органи

Член 26

1. Всяка държава - страна по конвенцията, трябва да предприеме съответните мерки за поощряване на лицата, които участват или са участвали в организирани престъпни групи:

а) да осигуряват информация, която ще бъде полезна за компетентните органи при разследването и събирането на доказателства относно:

(i) идентичност, характер, състав, структура, местонахождение или дейност на организирани престъпни групи;

(ii) наличие на връзки, включително и международни връзки, с други организирани престъпни групи;

(iii) престъпления, извършени от организирани престъпни групи, или такива, които могат да бъдат извършени;

б) да осигуряват фактическа, конкретна помощ на компетентните органи, която може да допринесе за отнемане на средства на организираните престъпни групи или на придобитото от престъпления.

2. Всяка държава - страна по конвенцията, следва да прецени предвиждането на възможност за смекчаване в подходящи случаи на наказанието на обвиняем, който е оказал съществено съдействие по време на разследването или съдебното производство за престъпление по тази конвенция.

3. Всяка държава - страна по конвенцията, следва да прецени в съответствие с основните принципи на вътрешното си законодателство възможността за предоставяне на имунитет срещу наказателно преследване на лица, оказали съществено съдействие по време на разследването или съдебното производство за престъпление по тази конвенция.

4. На тези лица се предоставя защитата, предвидена в член 24 на конвенцията.

5. Когато лицето по ал. 1 на този член се намира на територията на една от държавите - страни по конвенцията, и може да окаже съществено съдействие на компетентните органи на друга държава - страна по конвенцията, тези държави следва да разгледат възможността за сключване на споразумения или спогодби съобразно вътрешното си законодателство относно евентуално предвиждане от страна на втората държава на мерките по ал. 1 и 2 на този член.

Сътрудничество на правоприлагащите органи

Член 27

1. Държавите - страни по конвенцията, чрез своите правни и административни системи си сътрудничат за увеличаване ефективността на дейността на правоприлагащите органи в борбата с престъпленията по тази конвенция. Всяка държава - страна по конвенцията, трябва да предприеме ефективни мерки за:

а) разширяване и където е необходимо, създаване на канали за комуникация между компетентните органи, институции и служби с цел улесняване на сигурния и бърз обмен на информация по всички аспекти на престъпленията по тази конвенция, включително и връзки с други престъпни действия, доколкото съответните държави - страни по конвенцията, сметнат това за подходящо;

б) съдействие с други държави - страни по конвенцията, за провеждане на разследване на престъпления по тази конвенция относно:

(i) самоличността, местонахождението и дейността на лицата, заподозрени, че са замесени в такива престъпления, или местонахождението на други замесени лица;

(ii) движението на облагите от престъпления или имущество, придобито в резултат на извършването на такива престъпления;

(iii) движението на имущество, оборудване или други средства, които са използвани или са предназначени да бъдат използвани при извършването на такива престъпления;

в) при необходимост - осигуряване на нужните предмети или количества вещества за анализ или за целите на разследването;

г) улесняване на ефективната координация между компетентните органи, институции и служби и осъществяване на обмен на персонал и други експерти, включително съгласно двустранните споразумения или спогодби между съответните държави - страни по конвенцията, изпращане на офицери за връзка;

д) обмен на информация с други държави - страни по конвенцията, за специфичните средства и методи, използвани от организираните престъпни групи, включително, където е възможно - маршрути и превозни средства, използване на чужда самоличност, подправени или фалшиви документи, както и други средства за прикриване на тяхната дейност;

е) обмен на информация и координиране на административни и други мерки, предприети за ранното разкриване на престъпления по тази конвенция.

2. С оглед прилагането на тази конвенция държавите - страни по нея, следва да разгледат възможността за сключване на двустранни и многостранни споразумения или спогодби за пряко сътрудничество между техните правоприлагащи институции, а когато такива споразумения или спогодби вече съществуват - за изменението им. При липса на такива споразумения или спогодби между съответните държави - страни по конвенцията, страните могат да приемат тази конвенция като правна основа за сътрудничество между правоприлагащите органи по отношение на престъпленията по конвенцията. Винаги когато е възможно, държавите - страни по конвенцията, следва да използват споразуменията или спогодбите, включително международните или регионалните организации, за да разширяват сътрудничеството между своите правоприлагащи органи.

3. Държавите - страни по конвенцията, според възможностите си се стремят да си сътрудничат за противодействие на транснационалните организирани престъпления, извършвани чрез използване на модерни технологии.

Събиране, обмен и анализ на информация за същността на организираната престъпност

Член 28

1. Всяка държава - страна по конвенцията, следва да разгледа възможността за анализ посредством консултации с научните и академичните общности на тенденциите в развитието на организираната престъпност на нейна територия, обстоятелствата, при които тя действа, както и свързаните с нея професионални групи и използвани технологии.

2. Държавите - страни по конвенцията, следва да разгледат възможността за създаване и споделяне на аналитични разработки за дейността на организираната престъпност помежду си, както и посредством международните и регионалните организации. За целта трябва да се създадат и съответно да се прилагат, доколкото е възможно, общи дефиниции, стандарти и методология.

3. Всяка държава - страна по конвенцията, следва да разгледа възможността за наблюдение и контрол на собствената политика и действителни мерки за борба с организираната престъпност и за оценяване тяхната ефективност и резултатност.

Обучение и техническа помощ

Член 29

1. Всяка държава - страна по конвенцията, според своите нужди създава, разработва или усъвършенства специални програми за обучение на лица, работещи в областта на правоохраната, включително прокурори, разследващи магистрати, митнически и други служители, чиито задължения включват предотвратяване, разкриване и контрол на престъпления по тази конвенция. Тези програми могат да предвиждат временни назначения и обмен на персонал. Доколкото това е разрешено от вътрешното законодателство, тези програми по-конкретно се занимават със следното:

а) методи, използвани при предотвратяването, разкриването и контрола на престъпленията по тази конвенция;

б) маршрути и техники, използвани от лицата, заподозрени в извършването на престъпления по тази конвенция, включително в транзитни държави, както и подходящи мерки за противодействие;

в) наблюдение и контрол върху движението на контрабандата;

г) разкриване, наблюдение и контролиране движението на средства, придобити чрез престъпления, имущество, оборудване и други средства и методи, използвани за прехвърляне, укриване или прикриване на такива средства, имущество, оборудване и други средства, а също и методи, използвани в борбата с прането на пари и други финансови престъпления;

д) събиране на доказателства;

е) техники за контрол в зоните на свободна търговия и свободните пристанища;

ж) съвременно оборудване и техники в правоприлагането, включително електронно наблюдение, контролирани доставки и операции под прикритие;

з) методи в борбата срещу транснационалната организирана престъпност, извършвана посредством компютри, телекомуникационни мрежи и други форми на съвременната технология;

и) методи за защита на жертвите и свидетелите.

2. Държавите - страни по конвенцията, си оказват съдействие при планирането и провеждането на изследвания и програми за обучение, предназначени за обмен на експертна помощ в областите, посочени в ал. 1 на този член, и когато е възможно, да използват регионални и международни конференции и семинари за подпомагане сътрудничеството и насърчаване на дискусии по проблеми от взаимен интерес, включително специфичните проблеми и нужди на транзитните държави.

3. Държавите - страни по конвенцията, осигуряват обучение и техническа помощ, която ще улесни екстрадицията и правната помощ. Обучението и техническата помощ могат да включват езиково обучение, временни назначения и обмен на персонал в централни органи или институции със съответни отговорности.

4. При наличие на двустранни или многостранни споразумения или спогодби държавите - страни по конвенцията, разширяват в нужната степен усилията си за развиване, в рамките на международните и регионалните организации, както и в рамките на други двустранни или многостранни споразумения или спогодби, на оперативни дейности и на дейности по обучение.

Други мерки: прилагане на конвенцията чрез икономическо развитие и техническа помощ

Член 30

1. Държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат мерки, насочени към пълно прилагане на тази конвенция, чрез международно сътрудничество, като имат предвид негативните последици от организираната престъпност върху обществото като цяло и в частност върху устойчивото развитие.

2. Държавите - страни по конвенцията, в координация както помежду си, така и с международните и регионалните организации, полагат конкретни усилия за:

а) разширяване на сътрудничеството с развиващите се страни на различни нива с оглед увеличаване на възможностите им за предотвратяване и борба с транснационалната организирана престъпност;

б) увеличаване на финансовата и материалната подкрепа за развиващите се страни, за да се подпомогнат техните усилия за ефективна борба с транснационалната организирана престъпност и да им се помогне за успешното прилагане на конвенцията;

в) осигуряване на техническа помощ за развиващите се страни и страни с икономики в преход, за да им се помогне да посрещнат нуждите си във връзка с прилагането на тази конвенция; за постигане на това държавите - страни по конвенцията, се стремят да правят подходящи и редовни доброволни дарения по специално определена за целта сметка в рамките на механизмите на ООН за набиране на средства; държавите - страни по конвенцията, също така биха могли в съответствие с вътрешното си законодателство и разпоредбите на конвенцията да отделят специално внимание на възможността за превеждане по посочената сметка на процент от сумата, съответстваща на стойността на придобитото от престъпление или конфискувано в съответствие с разпоредбите на тази конвенция имущество;

г) насърчаване и убеждаване на други държави и финансови институции да се присъединят към тях по подходящ начин в усилията им съгласно този член, особено за осигуряване на повече програми за обучение и съвременно оборудване за развиващите се страни, с цел да им се окаже съдействие за постигане на целите на тази конвенция.

3. Доколкото е възможно, тези мерки не се отразяват на съществуващите ангажименти за чуждестранна помощ или други споразумения за финансова помощ на двустранно, регионално или международно ниво.

4. Държавите - страни по конвенцията, могат да сключват двустранни или многостранни споразумения или спогодби за материална или логистична помощ, като обмислят финансови споразумения, необходими за ефективността на международното сътрудничество, предвидено в тази конвенция, както и за предотвратяването, разкриването и контрола върху транснационалната организирана престъпност.

Превенция

Член 31

1. Държавите - страни по конвенцията, се стремят да разработват и оценяват национални проекти и да създават и прилагат най-добрите практики и стандарти, насочени към предотвратяване на транснационалната организирана престъпност.

2. Държавите - страни по конвенцията, се стремят в съответствие с основните принципи на вътрешното си законодателство да ограничават съществуващи или бъдещи възможности за участие на организираните престъпни групи в законна търговия с приходите от престъпната си дейност чрез подходящи законодателни, административни или други мерки, насочени към:

а) засилване на сътрудничеството между правоприлагащите органи и прокурорите и съответните частни субекти, включително в индустрията;

б) въвеждане и разработване на стандарти и процедури, предназначени да гарантират целостта на публичните и съответните частни субекти, а също и на кодекси за поведение на по-важните професии, особено за адвокатите, публичните нотариуси, данъчните консултанти и счетоводителите;

в) предотвратяване на злоупотреби на организирани престъпни групи с процедурите за приемане на оферти от страна на държавните органи, както и със субсидии и разрешения за търговска дейност, издавани от държавни органи;

г) превенция на злоупотребите на организирани престъпни групи с юридически лица; такива мерки могат да включват:

(i) създаване на публични регистри на физическите и юридическите лица, които създават, управляват и финансират юридически лица;

(ii) въвеждане на възможност за освобождаване със съдебно решение или по друг подходящ начин за разумен период от време на лица, признати за виновни за престъпления по тази конвенция, които са действащи директори на юридически лица, регистрирани под тяхна юрисдикция;

(iii) създаване на национални регистри на лица, освободени от поста си на директори на юридически лица; и

(iv) обмен на информацията, съдържаща се в регистрите, описани в т. г), (i) и (iii) от тази алинея, с компетентните органи на други държави - страни по конвенцията.

3. Държавите - страни по конвенцията, се стремят да съдействат за реинтеграция в обществото на лица, осъдени за престъпления по тази конвенция.

4. Държавите - страни по конвенцията, се стремят периодично да оценяват съществуващите правни актове и административна практика с оглед определяне на тяхната податливост на злоупотреби от страна на организираните престъпни групи.

5. Държавите - страни по конвенцията, се стремят да информират обществеността за съществуването, причините и сериозността, както и за заплахата, която транснационалната организирана престъпност представлява. Информацията може да се разпространява чрез средствата за масово осведомяване, доколкото това е уместно, като се включват и мерки за привличане на обществеността към предотвратяването и борбата срещу тази престъпност.

6. Държавите - страни по конвенцията, информират Генералния секретар на ООН за наименованието и адреса на органа или органите, които могат да оказват съдействие на други държави - страни по конвенцията, при разработването на мерки за предотвратяването на транснационалната организирана престъпност.

7. Държавите - страни по конвенцията, при необходимост сътрудничат помежду си и със съответните международни и регионални организации за предвиждане и разработване на мерките по този член. Това включва участие в международни проекти, насочени към предотвратяване на транснационалната организирана престъпност, например чрез облекчаване на обстоятелствата, които правят социално маргиналните групи податливи по отношение дейността на транснационалната организирана престъпност.

Конференция на страните по конвенцията

Член 32

1. Учредява се Конференция на страните по конвенцията с цел подобряване способността на държавите за борба с транснационалната организирана престъпност и подпомагане и преглед на прилагането на конвенцията.

2. Генералният секретар на ООН свиква Конференция на страните не по-късно от една година след влизането в сила на тази конвенция. Конференцията на страните приема правилник за дейността си и правила, регламентиращи дейностите, посочени в ал. 3 и 4 на този член (включително правилата относно заплащането на разходите, понесени при извършването на тези дейности).

3. Конференцията на страните постига съгласие за механизмите за постигане на целите, посочени в ал. 1 на този член, включително и:

а) подпомагане дейността на държавите - страни по конвенцията, по членове 29, 30 и 31 от нея, включително чрез насърчаване набирането на доброволни помощи;

б) подпомагане обмена на информация между държавите - страни по конвенцията, относно моделите и тенденциите при транснационалната организирана престъпност, както и относно успешната практика в борбата с нея;

в) сътрудничество със съответните международни и регионални организации и с неправителствените организации;

г) периодичен преглед на прилагането на тази конвенция;

д) даване на препоръки за подобрения в тази конвенция и нейното прилагане.

4. За целите на ал. 3 г) и д) на този член Конференцията на страните се запознава с мерките, предприети от държавите - страни по конвенцията, при прилагане на тази конвенция, както и с трудностите, които те срещат при това прилагане, посредством информация, предоставена от държавите, и допълнителни механизми за преглед, въведени от самата Конференция на страните.

5. Всяка държава - страна по конвенцията, осигурява на Конференцията на страните информация за своите програми, планове и практика, както и за законодателните и административните мерки за прилагане на тази конвенция в съответствие с изискванията на Конференцията на страните.

Секретариат

Член 33

Генералният секретар на ООН осигурява необходимия секретариат за Конференцията на страните по конвенцията.

Секретариатът:

а) подпомага Конференцията на страните по конвенцията при осъществяване на установените с чл. 32 от нея дейности и извършва приготовления и осигурява секретарско обслужване на сесиите на конференцията;

б) при постъпило искане съдейства на държавите - страни по конвенцията, за предоставяне на Конференцията на страните на информация в съответствие с член 32, ал. 5 от нея; и

в) осигурява необходимата координация със секретариатите на съответните международни и регионални организации.

Прилагане на конвенцията

Член 34

1. Всяка държава - страна по конвенцията, предприема необходимите мерки, включително законодателни и административни, в съответствие с основните принципи на своето вътрешно законодателство така, че да гарантира спазването на задълженията си по тази конвенция.

2. Престъпленията, предвидени в съответствие с членове 5, 6, 8 и 23 от тази конвенция, следва да бъдат включени като част от вътрешното законодателство на всяка от държавите - страни по нея, независимо от транснационалния им характер или участието на организирана престъпна група по смисъла на член 3, ал. 1 от конвенцията, освен в случаите и в степента, в която по член 5 от нея се изисква участието на престъпна група.

3. Всяка държава - страна по конвенцията, може да приеме по-сериозни и по-строги мерки от предвидените в нея за предотвратяването и борбата с организираната трансгранична престъпност.

Уреждане на спорове

Член 35

1. Държавите - страни по конвенцията, се стремят да уреждат споровете във връзка с тълкуването и прилагането й чрез преговори.

2. Споровете във връзка с тълкуване или прилагане между две или повече държави - страни по конвенцията, които не могат да бъдат разрешени в разумен срок по пътя на преговорите, по искане на една от засегнатите държави се разрешават чрез арбитраж. Когато в 6-месечен срок от искането за разрешаване чрез арбитраж заинтересованите държави все още не са се споразумели относно организирането на арбитража, всяка една от тях може да отнесе спора пред Международния съд с молба в съответствие със статута на съда.

3. Всяка държава - страна по конвенцията, при подписването, ратифицирането, приемането или одобрението или при присъединяването към нея може да декларира, че не се счита обвързана от ал. 2 на този член. Останалите държави също не са обвързани от ал. 2 на този член по отношение на държавата, подписала конвенцията при такива резерви.

4. Всяка държава - страна по конвенцията, която я е подписала с резерви, съгласно ал. 3 от този член може по всяко време да оттегли резервите, като уведоми Генералния секретар на ООН.

Подписване, ратифициране, приемане, одобряване и присъединяване

Член 36

1. Тази конвенция ще бъде открита за подписване за всички държави от 12 до 15 декември 2000 г. в Палермо, Италия, и след това - в главната квартира на ООН в Ню Йорк, до 12 декември 2002 г.

2. Конвенцията е открита за подпис и за регионални организации за икономическа интеграция при условие, че поне една държава - член на такава организация, е подписала конвенцията в съответствие с ал. 1 на този член.

3. Конвенцията подлежи на ратифициране, приемане или одобрение. Инструментите на ратифицирането, приемането или одобрението се депозират при Генералния секретар на ООН. Регионална организация за икономическа интеграция може да депозира своя инструмент за ратификация, приемане или одобрение, когато това вече е било направено от поне една от държавите - членки. В него организацията обявява степента на компетенциите си по отношение на въпросите, уредени с конвенцията. Такава организация следва да уведоми депозитаря при настъпване на промени в нейните компетенции.

4. Конвенцията е открита за присъединяване за всяка държава, а също и за всяка регионална организация за икономическа интеграция, от която поне една държава е страна по тази конвенция. Инструментите за присъединяването се депозират при Генералния секретар на ООН. Към момента на присъединяване регионалните организации за икономическа интеграция декларират компетенциите си по отношение на въпросите, уредени с тази конвенция. Такава организация следва да уведоми депозитаря при настъпване на промени в компетенциите й.

Протоколи

Член 37

1. Тази конвенция може да се допълва от един или повече протоколи.

2. За да стане страна по протокол, съответната държава или регионална организация за икономическа интеграция трябва да е страна и по конвенцията.

3. Държавите - страни по конвенцията, не са обвързани от протоколите, освен ако са станали страни по тях при спазване на съответните разпоредби.

4. Всеки протокол към тази конвенция се тълкува в съответствие с конвенцията, като се има предвид целта му.

Влизане в сила

Член 38

1. Конвенцията влиза в сила на деветнадесетия ден от датата на депозиране на 40-ия инструмент на ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване. За целите на тази алинея инструмент, депозиран от регионална организация за икономическа интеграция, не се счита за отделен от инструментите, депозирани от държава или държави, принадлежащи към нея.

2. По отношение на държава или регионална организация за икономическа интеграция, която ратифицира, приема, одобрява или се присъединява към тази конвенция, след като е бил депозиран 40-ият инструмент, конвенцията влиза в сила на 30-ия ден от датата на депозиране на съответния инструмент от държавата или регионалната организация.

Изменения

Член 39

1. След изтичане на 5-годишен срок от влизане на конвенцията в сила всяка държава - страна по нея, може да предлага изменения, като предостави предложението си на Генералния секретар на ООН, който информира останалите държави - страни по конвенцията, за предлаганите изменения и ги внася на Конференцията на страните по конвенцията за разглеждане и вземане на решение. Конференцията следва да положи максимални усилия за постигане на консенсус по отношение на всяко изменение. Когато са изчерпани всички възможности за постигане на консенсус, но без резултат, като последно средство за приемане на предлаганите изменения се пристъпва към гласуването им, като за тяхното одобрение се изисква мнозинство от 2/3 от присъстващите държави и гласуване на заседание на Конференцията на страните.

2. При упражняване на правото на глас по този член по въпроси от тяхната компетентност регионалните организации за икономическа интеграция разполагат с брой гласове, равен на броя на държавите - страни по конвенцията, членуващи в организацията. Организациите нямат право на глас, когато държавите членки индивидуално са се възползвали от това си право и обратно.

3. Измененията, приети в съответствие с ал. 1 на този член, подлежат на ратифициране, приемане или одобрение от държавите - страни по конвенцията.

4. Изменения, приети съгласно ал. 1 на този член, влизат в сила по отношение на съответната държава - страна по конвенцията, 90 дни след датата на депозиране на съответния инструмент за ратификация, приемане или одобрение на изменението при Генералния секретар на ООН.

5. Когато измененията влязат в сила, те са задължителни за онези държави - страни по конвенцията, които са дали съгласието си да бъдат обвързани от тях. Останалите държави - страни по конвенцията, са обвързани единствено с разпоредбите й и с всички предходни изменения, които те са ратифицирали, приели или одобрили.

Денонсиране

Член 40

1. Всяка държава - страна по конвенцията, може да я денонсира с писмено известие до Генералния секретар на ООН. Денонсирането поражда действие една година след получаване на известието от Генералния секретар.

2. Регионалните организации за икономическа интеграция престават да бъдат страни по конвенцията, когато всички техни държави членки са я денонсирали.

3. Денонсирането на конвенцията в съответствие с ал. 1 на този член води до денонсиране и на всички протоколи към нея.

Депозитар и езици

Член 41

1. Генералният секретар на ООН е определен за депозитар на тази конвенция.

2. Оригиналът на конвенцията, чийто арабски, китайски, английски, френски, руски и испански текст са еднакво автентични, се съхранява от Генералния секретар на ООН.

В уверение на което долуподписаните пълномощни представители, надлежно оправомощени от своите правителства, подписаха тази конвенция.