Държавен вестник, брой 49 от 4.VI

Чл. 33. Средното денонощно количество на битовите отпадъчни води (Qср. ден.) от населени места (вкл. от обектите на общественото обслужване) се определя въз основа на броя на жителите, предвиден за края на експлоатационния период. Средната денонощна отводнителна норма се приема 90% от средната денонощна водоснабдителна норма за битови нужди за съответния период, определена съгласно Нормите за проектиране на водоснабдителни системи, отпечатани в БСА, кн. 1, 2 и 3 от 1987 г.

Чл. 34. Максималното часово количество на битовите отпадъчни води от населени места се определя, като средното денонощно количество на отпадъчните води (Qср. ден) се умножава с максималния коефициент на обща неравномерност (КOмакс), който се определя, по формулата

или по приложение 2.

Чл. 35. Средното денонощно количество на битовите отпадъчни води от крайморски и планински курортни комплекси се определя съгласно чл. 13, таблица 3 и 4 от Нормите за проектиране на водоснабдителни системи, като се вземат 90% от тях.

Чл. 36. Минималното часово количество на битовите отпадъчни води от населени места се определя, като средното денонощно количество на отпадъчните води (Qср. ден) се умножава с минималния коефициент на обща неравномерност (КOмин), който се определя по формулата

КOмин = 0,25 Qср.д. 0,1 (2)

или по приложение 3.

Чл. 37. Отводнителните норми за промишлените отпадъчни води и коефициентите на неравномерност се приемат в съответствие с технологичните процеси на промишлените предприятия.

Чл. 38. Оразмерителните количества на промишлените отпадъчни води за вътрешнозаводските колектори, приемащи води от отделни цехове, се определят като суми от максималните часови количества за смяна, а за общозаводските колектори и в извънзаводските площадки - по общия (сумарния) часов график на оттичане на отпадъчните води.

Чл. 39. За предварителни оразмерявания, при липса на конкретни технологични данни, количествата на отпадъчните води от промишлените предприятия се определят по данни от сходни промишлени предприятия.

Чл. 40. Количеството на битовите отпадъчни води от промишлените предприятия се приема 90 % от водното количество, подадено за задоволяване на питейно-битовите нужди на работещите в промишлените предприятия.

Чл. 41. (1) Оразмерителното количество на отвежданите дъждовни води (Q, l/s) се определя по метода на "пределната интензивност" и по формулата

Q = qt.y.F (3)

където qt, е интензивността на оразмерителния дъжд, l/s.ha, която се определя по приложение 4.

За населени места, в които има метеорологична станция с наблюдения 40 и повече години, може да се използува интензивността на дъжда на съответната станция.

y - отточният коефициент, чиито стойности се определят по приложение 5;

F - отводняваната площ, ha.

(2) Площите на градини и паркове, ако в тях не се предвижда изграждане на канализационна мрежа за дъждовни води, не се вземат предвид при определяне на общия отточен коефициент.

(3) Периодът на еднократно препълваме P се приема в зависимост от вида на канализационната система, функционалния тип на населеното място, конфигурацията на терена и др.

1. При канализационни мрежи за дъждовни води P = 1 до 5 години - за населени места, и Р = 2 до 5 години за промишлени предприятия. Въз основа на технико-икономическа обосновка може да се приеме и по-голяма стойност на периода.

2. При канализационни мрежи за смесени отпадъчни води от населени места.

• Р = 3 до 10 години за I и II функционален тип;

• Р = 2 до 5 години за III и IV функционален тип;

• Р = 1 до 2 години за V до VII функционален тип.

(4) При обосновка се допуска отклонение от посочените стойности на Р в предходната алинея. Периодът Р се приема еднакъв за главните и за второстепенните колектори и канали; при обосновка Р може да бъде различно.

(5) В случаите, когато за дадено сечение оразмерителното водно количество е по-малко от полученото за по-горното сечение, оразмеряването се извършва с по-голямото водно количество.

Чл. 42. (1) Времетраенето на оразмерителния дъжд (Тор, min) се приема равно на продължителността на оттичане на дъждовното водно количество до оразмерителното сечение, като се определя по формулата

Top = tn + tk (4)

където tn е продължителността за повърхностна концентрация (продължителност на оттичане до уличния канал), min; препоръчва се t = 5 min;

tk - продължителността на оттичане по канализационната мрежа до разглежданото сечение, min.

(2) Продължителността на оттичане по канализационната мрежа до разглежданото сечение - tk се определя по формулата

където l е дължината на отделните оразмерителни участъци, m;

V - оразмерителната скорост на отвежданите дъждовни води в съответните участъци, m/s;

Kp - ретензионен коефициент, който се приема от 1,2 до 1,5 в зависимост от наклона на терена, като долната граница се приема за стръмни терени.

(3) При определяне времетраенето на оразмерителния дъжд всеки преливник се смята за начало на канализационен профил.

Чл. 43. Количеството на дъждовните води за оразмеряване на околовръстните предпазни (охранителни) канали и съоръженията по тях се определят по хидроложки методи за период на повторяемост един път на 100 години. Допуска се по-малък период на повторяемост след обосновка.

Чл. 44. Количеството на подземните води, l/s.ha, при оразмеряването на дренажи и други съоръжения се определя въз основа на данни от хидрогеоложките проучвания.

Чл. 45. (1) Хидравличното оразмеряване на безнапорните и напорните канализационни мрежи се извършва по съществуващите в литературата, съвременни формули, таблици и графики (по Манинг - Павловски, Федоров).

(2) Хидравличното оразмеряване на напорни тръбопроводи за утайки се извършва по съществуващите в съвременната литература формули и графики с опитни данни за режима на движението, свойствата и състава на утайките.

Чл. 46. Местните загуби на напор hm, m, при хидравличното оразмеряване на дюкери, смукателни и напорни тръбопроводи се определят по формулата

където V е средната скорост на отпадъчните води, m/s;

g - земното ускорение, m/s2;

x - коефициентът на местно съпротивление за различните степени на турбулентност на потока, който се приема от хидравличните справочници.

Чл. 47. (1) Канализационни мрежи за битови отпадъчни води се оразмеряват за пълен профил на тръбите.

(2) Канализационни мрежи за битови отпадъчни води при разделни системи се оразмеряват за водно количество Qор, l/s, което се определя по формулата

Qop = 2Qср. ден . КOмакс (7)

където 2 е коефициентът, отразяващ непредвидените и неконтролирани водни количества, вливащи се в канализационните мрежи за битови отпадъчни води (дъждовни, снежни, подпочвени и други води);

Qср. ден. - средното денонощно количество на битовите отпадъчни води, l/s;

КOмакс - максималният коефициент на обща неравномерност, който се определя съгласно чл. 34.

(3) Когато в канализационните мрежи за битови води се включват и промишлени води, при оразмеряването се взема максималното им часово водно количество като съсредоточен отток в мястото на включването му.

Чл. 48. Канализационните мрежи за дъждовни води се оразмеряват за отвеждане на оразмерителните количества на дъждовните и дренажните води при пълен профил.

Чл. 49. (1) Канализационните мрежи за смесени отпадъчни води се оразмеряват за отвеждане на общото оразмерително количество, включващо дъждовните, битовите, промишлените и подземните води при пълен профил.

(2) Количествата на битовите и промишлените отпадъчни води са максималните часови водни количества.

Чл. 50. (1) Минималните допустими наклони (Jmin.) на каналите се определят в зависимост от диаметъра на тръбите и минималните оразмерителни скорости по табл. 1.

(2) За тръби с некръгло сечение минималните скорост и наклон се определят по таблица 1, но за еквивалентна по проводимост кръгла тръба.

Таблица 1

(3) Допускат се по-малки наклони при обосновка и осигуряване промиването на канала.

(4) Минималните оразмерителни скорости за промишлени отпадъчни води със състав, различен от този на битовите и дъждовните води, се приемат по литературни или опитни данни, в зависимост от състава и хидравличната едрина на неразтворените вещества и степента на напълване на тръбите.

(5) Минималната допустима оразмерителна скорост за утаени или биологически пречистените отпадъчни води в открити разпределителни канали е 0,4 m/s.

(6) Присъединяването на дъждоприемните шахти към канала се извършва при наклон най-малко 0,02.

Чл. 51. Минималните наклони на уличните ригули и охранителни канали се приемат по табл. 2.

Чл. 52. (1) Минималните оразмерителни скорости в дюкерите при смесени канализационни мрежи се изчисляват за максималните часови водни количества в сухо (недъждовно време).

(2) Скоростта в канализационния участък преди дюкера трябва да бъде по-малка от тази в дюкера и не по-малка от посочените в табл. 1.

(3) Минималната скорост на неутаени отпадъчни води в дюкерите е 1 m/s.

Таблица 2

Чл. 53. Минималните оразмерителни скорости за напорни тръбопроводи за пресни, изгнили и уплътнени активни утайки се приемат по табл. 3.

Таблица 3

Чл. 54. (1) Максималната допустима оразмерителна скорост се приема:

1. за битови води:

а) за метални тръби 8 m/s;

б) за неметални тръби 4 m/s;

2. за дъждовни и смесени води:

а) за метални тръби 10 m/s;

б) за неметални тръби 7 m/s.

Чл. 55. Минималните допустими диаметри на тръбите са:

1. при канализационни мрежи за битови отпадъчни води:

а) за уличната мрежа - 300 mm;

б) за сградните отклонения - 200 mm;

2. при канализационните мрежи за дъждовни и смесени отпадъчни води - 300 mm;

3. при напорни тръбопроводи - 150 mm;

4. при вътрешнозаводски канализационни мрежи - 200 mm.

Чл. 56. Минималните допустими размери на кюнети и открити канавки с трапецовидно сечение са:

1. широчина на дъното - 0,3 m;

2. дълбочина - 0,4 m.

Чл. 57. (1) Ревизионните шахти се предвиждат в местата, където се изменят направлението, напречното сечение и наклонът на каналите, както и в местата на съединяване на два или няколко канала.

(2) Минималният диаметър на входния отвор на ревизионните шахти е 750 mm.

(3) Диаметърът на работната част на кръгла шахта в план е 1000 mm за диаметри (широчини на дъното) на канализационните участъци до 600 mm.

(4) Допуска се проектирането на странични шахти с минимални размери 1000x1500 mm за участъци с диаметър (широчина) над 600 mm.

Чл. 58. (1) Разстоянието между две съседни ревизионни шахти при праволинейни участъци от канализационните мрежи се приема в зависимост от диаметъра на тръбите:

1. 150 mm - до 40 m;

2. от 200 до 450 mm - до 60 m;

3. от 500 до 600 mm - до 80 m;

4. от 700 до 900 mm - до 100 m;

5. от 1000 до 1500 mm - до 150 m;

6. над 1500 mm - до 200 m.

Чл. 59. Дълбочината на кюнетите в шахтите на канализационни мрежи за битови отпадъчни води е равна на диаметъра или височината на най-голямата тръба, свързана с шахтата. При канализационни мрежи за смесени отпадъчни води дълбочината е с 10 до 15 сm по-голяма от пълнежната височина на максималното часово водно количество в сухо (недъждовно) време. При канализационни мрежи за дъждовни води дълбочината на кюнетите е 2/3 от диаметъра на най-голямата тръба. При малки дълбочини на полагане на каналите се допуска дълбочина на кюнетите 1/3 от диаметъра.

Чл. 60. (1) Ревизионните и други канализационни шахти се покриват с капак, изравнен с уличната настилка или с тротоара, ако каналът е разположен под него. Когато канализационната мрежа минава през зелени площи, шахтите се проектират 15 сm над нивото на терена, а през обработваеми площи - 80 cm над нивото на терена.

(2) Капаците на шахтите и на другите съоръжения, разположени по уличните платна, се предвиждат с кръгла форма съгласно БДС 1660-70.

Чл. 61. Вътрешната форма на събирателните шахти, където се съединяват канали с големи диаметри (широчини), трябва да осигурява хидравличните изисквания за плавно присъединяване на потоците.

Чл. 62. Шахти с пад се предвиждат с цел:

1. да не се превишават максималните допустими оразмерителни скорости;

2. да не се пресичат канализационните мрежи с други подземни съоръжения или комуникации;

3. да се осигури потопено изтичане на водата от канализационните профили, колектори или дъждоотливни канали в приемниците им;

4. да се намали дълбочината на полагане на тръбите.

Чл. 63. (1) При височина на пада до 3 m и при тръби с диаметър, по-голям от 500 mm, шахтите с пад се проектират като преливници тип "практически профил".

(2) При височина на пада до 6 m и при тръби с диаметър до 500 mm вкл. шахтите се проектират с две включвания на довеждащата тръба:

- по наклона на довеждащата тръба с диаметър, равен на диаметъра на довеждащата тръба;

- с вертикална тръба 300 mm извън шахтата в бетонен блок, заустваща на дъно шахта с направляващо коляно.

(3) При височина на пада, по-голяма от 6 m, се проектират каскадни шахти, бързотоци и други енергогасителни съоръжения.

Чл. 64. При тръби с диаметър до 600 mm и височина на пада до 0,5 m се проектират ревизионни шахти с хидравлично оформяне на кюнетата.

Чл. 65. Бързотоците към канализационните мрежи се проектират за гасене на излишната енергия на потока при стръмните и дълги участъци от мрежите, където построяването на шахти с пад не е целесъобразно.

Чл. 66. Хидравличното оразмеряване на бързотоците се извършва по методите за оразмеряване на подобни съоръжения в хидротехническото строителство.

Чл. 67. Вътрешната повърхнина на бързотоците се проектира с материали, устойчиви на абразивно износване.

Чл. 68. Дъждоприемните шахти се разполагат в уличните ригули, в зоната на уличните кръстовища и в понижените части на улиците и площадите.

Чл. 69. Видът и местоположението на дъждоприемните шахти, се определят така, че дъждовните води да не затрудняват уличното движение, като се съобразяват с местата на пешеходните пътеки, спирките на обществения транспорт, нивото на улицата и др.

Чл. 70. (1) Разстоянията между уличните дъждоприемни шахти се определят в зависимост от вида на решетката на дъждоприемната шахта, наклона на терена, напречния наклон на улицата, уличното покритие, стойността на отточния коефициент и интензивността на оразмерителния дъжд.

(2) При определяне разстоянието между дъждоприемните шахти времетраенето на оразмерителния дъжд се приема равно на продължителността за повърхностната концентрация, като се взема предвид само припадащата се водосборна площ на улиците и тротоарите.

Чл. 71. Уличните дъждоприемни шахти се предвиждат с утаителна част и входна решетка съгласно БДС 1623.

Чл. 72. На местата, където в мрежите постъпва по-голямо количество дъждовна вода, или при наклон на улиците, по-голям от 8 %, се предвиждат две или повече решетки на една дъждоприемна шахта.

Чл. 73. На главните улици и булеварди вместо традиционните дъждоприемни шахти могат да се предвидят дъждоприемни шахти с вертикални приемни решетки под бордюрите на тротоарите.

Чл. 74. (1) В уличните дъждоприемни шахти могат да се включват водосточни тръби от сгради, дренажи от улични платна и платна на трамвайни линии.

(2) Уличните дъждоприемни шахти се свързват с канализационните мрежи за дъждовни, смесени или промишлени отпадъчни води със съединителен канал с диаметър най-малко 200 mm и максимална дължина до 40 m. При по-големи дължини се предвиждат допълнителни ревизионни шахти.

(3) В един съединителен канал могат да се включват до две дъждоприемни шахти.

Чл. 75. Дюкерите се проектират най-малко с два работни тръбопровода. Тръбите на дюкера се укрепват с опорни блокове, бетонен кожух или опорен праг.

Чл. 76. (1) При канализационни мрежи за битови и промишлени отпадъчни води всеки тръбопровод на дюкера се оразмерява за половината от оразмереното водно количество и се проверява за провеждане на цялото водно количество при авария на другия тръбопровод.

(2) При малки оразмерителни водни количества и невъзможност да се създадат в дюкера скорости, по-големи от минималните оразмерителни, единият от тръбопроводите се приема за резервен.

(3) При канализационни мрежи за смесени отпадъчни води единият от тръбопроводите трябва да провежда максималното часово водно количество в сухо (недъждовно) време при спазване на минималните допустими скорости. В този случай пред дюкера при възможност се предвижда дъждопреливник.

(4) Светлото разстояние между тръбите на дюкера е от 0,7 до 1,5 m, в зависимост от диаметъра.

Чл. 77. Минималният диаметър на дюкерите е 200 mm, а максималният наклон на възходящата част е 20° спрямо хоризонта.

Чл. 78. Дълбочината на полагане на дюкера под реката е най-малко 0,5 m, мерена от нивото на здравия неразмиващ се пласт на дъното или от проектната кота на дъното на корекцията до темето на тръбата.

Чл. 79. (1) Пред дюкерите се изграждат при възможност аварийни изпускатели. В тези случаи се предвиждат затворени устройства (спирателни кранове, саваци и др.), с възможност за пломбиране.

(2) Капаците на входните и изходните шахти на дюкерите в заливаемата част на реката се проектират на 0,5 m над котата на високите води.

Чл. 80. При проектиране на канализационните мрежи, пресичащи железопътни линии и пътища, се използуват съществуващите съоръжения за преминаване - мостове, тунели и др. При невъзможност или нецелесъобразност за използуването им канализационните тръби се полагат встрани от тях във водоплътен бетонен блок.

Чл. 81. (1) При напорните канализационни участъци се предвиждат спирателни кранове от едната или от двете страни на преминаването.

(2) При обосновка и съгласуване със съответните ведомства спирателни кранове може да не се предвиждат.

Чл. 82. (1) Металните тръбопроводи в изкопи, кожуси или тунели се проектират с противокорозионна защита от външната и от вътрешната им страна.

(2) При пресичане па електрифицирани жп линии с метални тръбопроводи се предвижда защита на тръбите от електрокорозия при технико-икономическа обосновка.

Чл. 83. (1) Дъждопреливниците се предвиждат по колекторите и каналите за смесени отпадъчни води. Те се оразмеряват за осигуряване отливането на разредените смесени водни количества след достигане на приетата степен на разреждане По.

(2) Степента на разреждане По се приема:

1. в границите на населените места - в зависимост от категорията на водоприемника, но най-малко По = 5;

2. при помпени станции По = 1 до 2;

3. пред пречиствателни станции По = 1.

(3) В зависимост от наклона на терена, водното количество и характера на приемника, височината на преливния ръб за (1 + По) Qмакс.ч. се определя:

1. по пълнeжната височина на довеждащия канал;

2. по пълнежната височина на отвеждащия канал;

3. с повдигнат преливен ръб.

Чл. 84. Дъждопреливниците се проектират на разстояние най-малко 5 m след събирателната шахта.

Чл. 85. Оразмеряването на последния дъждопреливник на мрежата се извършва така, че към пречиствателната станция да продължава водно количество най-много 2 Qмакс.ч.. В края на колектора преди пречиствателната станция се предвиждат преливник и авариен изпускател.

Чл. 86. Дъждоотливните канали се проектират и оразмеряват за преливащо водно количество Qпр., което се определя по формулата

Qпр. = Qор - (1 + По) Qмакс.ч (8)

където Qор е оразмерителното водно количество за участъка преди дъждопреливника;

Qмакс.ч - максималното часово водно количество на отпадъчни битови и промишлени води.

Чл. 87. Котата на преливния ръб на дъждопреливника трябва да бъде по-висока от котата на високите води в приемника при обезпеченост 1 %. При обосновка обезпечеността може да бъде и по-малка.

Чл. 88. Включването в приемника се проектира по възможност потопено.

Чл. 89. При включване в море се спазват изискванията за чистотата на плажната ивица и пристанищата. Дълбочината и мястото на изпускането се определят въз основа на хидрографски данни за района (дънни и повърхностни морски течения, разположение на обекти, технически възможности и др.) в съответствие с изискванията за опазване на природната среда.

Чл. 90. (1) За регулиране на дъждовния отток и намаляване на размерите на канализационните колектори (дъждовни или смесени) се проектират задържателни резервоари (открити или закрити):

1. при дълги транзитни канализационни участъци;

2. в места, където се присъединяват отводнителни канавки към мрежата;

3. в места, където се присъединяват канали за дъждовни води от промишлени предприятия, ако същите имат период на еднократно препълване, по-голям от този на населеното място;

4. при включване на нови терени към съществуващи канализационни мрежи;

5. в места, където се присъединяват към мрежите промишлени отпадъчни води с голям коефициент на неравномерност.

(2) Допуска се като задължителни резервоари да се използуват естествени малки езера, които не могат да послужат за други цели.

Чл. 91. За предпазване на задържателните резервоари и принадлежащите към тях територии от заливане при възможност се предвиждат преливни устройства и отвеждащи канали, които се включват в приемника.

Чл. 92. (1) Оразмеряване на задържателните резервоари се извършва, като:

1. от ходовата крива на постъпващата висока вълна се определя необходимият регулиращ обем на резервоарите, оразмерителното количество на отвеждащите канали след тях и на преливните им устройства;

2. установява се нормалното и максималното водно количество в резервоарите.

(2) Необходимият регулиращ обем на задържателните резервоари (m3) се определя и без построяване на графика на постъпващата висока вълна по формулата

V = K Qор . top (9)

където Qор е оразмерителното водно количество за участъка пред задържателния резервоар, m3/s;

top - продължителността на оттичане на дъждовното водно количество от цялата отводнявана площ до резервоара s;

К - коефициентът, който се определя съгласно табл. 4, в зависимост от стойността на a.

(3) За изчисляване обема на задържателните резервоари се допуска по изключение използуването на други формули, посочени в техническата литература.

Таблица 4

Чл. 93. (1) Изпразването на задържателните резервоари се предвижда с отвеждащ канал с диаметър най-малко 200 mm.

(2) Времето t за изпразване на резервоарите след спиране на дъжда се приема най-много 24 часа.

(3) Отвеждащият участък се оразмерява за общото оттичащо се водно количество Qот, в m3/s което се определя по формулата

Qот = aQор + Qизпр + Q1 (10)

където aQор е незадържаното от резервоара по време на дъжда постъпващо водно количество, m3/s;

изпр = V / t средното водно количество при изпразване на задържателния резервоар, m3/s;

Q1 - водното количество постъпващо в участъка след резервоаpa, m3/s.

Чл. 94. Изкуственото вентилиране на канализационните мрежи се предвижда при специфични условия, след технико-икономическа обосновка за целесъобразността му.

Чл. 111. (1) Методите и степента на пречистване на отпадъчните води и третирането на утайките се определят от конкретните условия и от възможността за използуване на пречистените води в промишлеността или селското стопанство, както и за използуване на обезвредените утайки.

(2) Пречистените отпадъчни води, изпускани във водоприемниците, трябва да отговарят на изискванията за съответната категория водоприемник, а пречистените отпадъчни води, които ще се използуват - и на санитарно-хигиенните норми и технологичните изисквания на потребителите.

Чл. 112. (1) Постъпващите смесени битови и промишлени отпадъчни води към съоръженията за биологично пречистване трябва да отговарят на следните изисквания:

1. концентрация на водородните йони (рН) - от 6,5 до 8,5;

2. температура - от 6 до 30°С;

3. обща концентрация на разтворени соли - по-малка от 10 g/l;

4. концентрации на вредни вещества - по-малки от посочените в приложение 1;

5. да не съдържат неразтворени масла, смоли и мазут;

6. да не съдържат биологично неразградими повърхностни активни вещества (ПАВ);

7. съдържание на биогенни елементи - най-малко 5 mg/l азот и 1 mg/l фосфор на всеки 100 mg/l биохимически потребен кислород за пълно окисление (БПКпълно).

(2) При необходимост от намаляване на БПК на постъпващите за биологично пречистване отпадъчни води се предвижда разреждане само с пречистени отпадъчни води.

(3) Когато не са изпълнени изискванията на предходната алинея (1), включването на промишлени отпадъчни води за съвместно пречистване с битови води се допуска след предварителното пречистване на промишлените води в местни (локални) пречиствателни станции. Изискванията към промишлените отпадъчни води, подлежащи на биологично пречистване самостоятелно или заедно с битовите отпадъчни води, могат да се определят по опитни данни или от действуващи аналогични промишлени предприятия.

Чл. 113. Количеството на основните замърсявания в битовите отпадъчни води на един жител при липса на непосредствени данни от анализи се приема по приложение 5. Концентрацията на замърсяващите вещества се определя от отводнителната норма па един жител.

Чл. 114. В състава и концентрацията на замърсяващите вещества в отпадъчните води се отчитат и замърсяващите вещества от съоръженията за обработване на утайките и др.

Чл. 115. Пречиствателните съоръжения за отпадъчни води от населените места, освен по приложенията в тези норми, могат да се оразмеряват при технико-икономическа обосновка и по данни от научно-техническата литература и опита от експлоатацията на действуващите съоръжения, отразяващи развитието на научно-техническия прогрес.

Чл. 116. Количеството на отпадъчните води от промишлеността и селското стопанство, режимът на постъпването им към пречиствателната станция, съставът и концентрацията на замърсяванията в тях се установява опитно, по аналози или по литературни данни за началния период, а за следващите - по технологични данни.

Чл. 117. Оразмерителните количества на отпадъчните води се определят по сумарния им максимално денонощен график на постъпване в пречиствателната станция и при подаването им с помпи, и при гравитачно оттичане.

Чл. 118. Оразмеряването на съоръженията за биологично пречистване на отпадъчните води се извършва за общото количество на органичните замърсители, изразено чрез БПК5 или БПКпълно. (За битови отпадъчни води стойността на БПКпълно се приема равна на БПК20. Съотношението на БПК20: БПК5 при липса на данни се приема 1,46:1.)

Чл. 119. (1) При съвместно биологично пречистване на промишлени и битови отпадъчни води механичното пречистване се предвижда съвместно или разделно.

(2) Разделно механично пречистване се предвижда за взривоопасни промишлени отпадъчни води и (или) при необходимост от химично или физико-химично пречистване на промишлените отпадъчни води. Същото се прилага и когато технологията за обработка на утайките от битовите и промишлените отпадъчни води е различна.

Чл. 120. Площадката на пречиствателните съоръжения за отпадъчни води се избира по възможност върху пустеещи или слабопродуктивни терени и се разполага откъм подветрената страна за преобладаващите ветрове през топлия годишен период по отношение на жилищното застрояване и по-ниско от населеното място по течението на водния поток.

Чл. 121. Разположението на съоръженията на площадката трябва да осигурява:

1. рационално използуване на терена с отчитане перспективата за разширение на съоръженията и възможност за етапно строителство;

2. блокиране на съоръжения и сгради с различно предназначение и минимална дължина на вътрешноплощадковите комуникации;

3. по възможност гравитачно протичане на основния поток отпадъчни води през съоръженията с отчитане на всички загуби на напор и при използуване наклона на терена.

Чл. 122. В технологичната схема на пречиствателната станция трябва да се предвиждат:

1. устройства за равномерно разпределение на отпадъчните води и утайките между отделните съоръжения и за изключване на съоръжения, канали и тръбопроводи за ремонт, изпразване или промиване;

2. устройства за измерване количеството на отпадъчните води и утайки;

3. апаратура и лабораторно оборудване за контролиране качествата на постъпващите и пречистени отпадъчни води.

Чл. 123. Каналите, улеите и тръбопроводите на канализационните пречиствателни съоръжения при разделна система се оразмеряват за максималното часово количество на отпадъчните води, постъпващо в пречиствателната станция.

Чл. 124. Примерният състав и площта на спомагателните и лабораторните помещения към пречиствателните станции се определят по приложение 7.

Чл. 125. (1) Територията на пречиствателните станции трябва да бъде оградена, благоустроена, осветена и защитена от повърхностно течащи води.

(2) Комуникациите и работните места, разположени над 1,5 m над терена, и съоръженията, при които има опасност от травматизъм, се обезопасяват с парапети и в съответствие с правилата за техника на безопасност.

(3) Допуска се филтрационните полета да не се ограждат.

Чл. 126. Санитарно-защитните зони от пречиствателните съоръжения до границите на застрояване с жилищни и обществени сгради и предприятията на хранително-вкусовата промишленост, като се има предвид тяхното разширение в перспектива, се приемат по приложение 8.

Чл. 127. В зависимост от местните условия се извършват технико-икономически изследвания и сравнения за проектиране на групови (районни) пречиствателни станции.

Чл. 128. (1) Оразмерителното водно количество, което постъпва в пречиствателната станция при сухо време, включва максималното часово отпадъчно водно количество от населението и промишлеността, като допълнително се прибавят и опитно установените постоянно течащи водни количества (дренажи, повърхностни и др.).

(2) Оразмерителното водно количество по време на дъжд се приема като удвоено максимално часово количество на битовите и промишлените отпадъчни води, определено по сумарния им максимално денонощен график. За това водно количество се оразмерява дъждопреливникът, построен пред пречиствателната станция или пред главната помпена станция.

Чл. 129. (1) Концентрацията на основните замърсители на дъждовните и снежните води се приема по данни от физико-химичните анализи за оттока на тези води.

(2) При липса на данни за състава на дъждовните и снежните води за оразмеряване се приема:

1. в оттока от територията на населените места средна концентрация на неразтворените вещества от 200 до 400 mg/l ; БПКпълно - от 40 до 60 mg/l;

2. в оттока от територията на предприятията - по данни от аналогични предприятия.

Чл. 130. (1) Отделните съоръжения на пречиствателната станция при смесена канализационна система се оразмеряват с отчитане на особеностите, свързани с периодичното постъпване на дъждовни води:

1. решетките и пясъкозадържателите - за оразмерителното водно-количество по време на дъжд;

2. първичните утаители - за максималното водно количество в сухо време. По време на дъжд се допуска снижение на ефективността на утаяване и времепрестой най-малко 0,75 h;

3. биофилтрите и биобасейните - за oразмерителното водно количество в сухо време, като същите се проверяват за хидравлично провеждане на водното количество по време на дъжд;

4. вторичните утаители, разположени след биобасейни - за оразмерителното водно количество по време на дъжд.

(2) Разпределителните и събирателните канали, улеи и тръбопроводи се оразмеряват за водно количество при дъжд и се увеличават за пропусквателна способност с 20-25%.

(3) Съоръженията за обработка на утайките се оразмеряват по количеството утайки, образувани в съоръженията при сухо време, като обемът им се увеличава с 10-20% за замърсяванията по време на дъжд.

Чл. 131. Решетките се предвиждат за задържане на най-едрите механични частици, съдържащи се в отпадъчните води. При необходимост пред тях се предвиждат съоръжения за задържане на чакъл и плаващи материи.

Чл. 132. В зависимост от светлия отвор между прътите, решетките са:

1. груби, със светъл отвор от 30 до 125 mm;

2. фини, със светъл отвор от 5 до 30 mm.

Чл. 133. (1) Механизирано почистване на решетките се предвижда, когато количеството на задържаните отпадъци е по-голямо от 0,1 m3/d.

(2) При решетки с механизирано почистване или решетки-дробилки, броят на резервните се приема по табл. 7.

Таблица 7

Таблица 8

Чл. 134. При фини решетки с ръчно и механизирано почистване се предвижда обходен канал с груба решетка.

Чл. 135. (1) Количеството на задържаните от решетките отпадъци се определя чрез непосредствени измервания, а при липса на такива - по табл. 8.

(2) Средната плътност на отпадъците се приема 750 kg/m3, влажността - 80% и коефициентът на часова неравномерност - 2.

Чл. 136. (1) За отпадъците от ръчно почистваните решетки (с гребло) се предвиждат сита за отцеждането им, преди да се подложат на обработване или отстраняване от района на пречиствателната станция. Отцедената вода се включва в потока на отпадъчните води.

(2) Третирането на задържаните отпадъци по правило се извършва съвместно с твърдите отпадъци от населеното място. При големи пречиствателни станции се предвижда намаляване на обема и влажността на задържаните отпадъци по изкуствен или естествен начин.

Чл. 137. (1) Скоростта на движение на отпадъчните води трябва да бъде:

1. в канала пред решетките - от 0,7 до 1,5 m/s;

2. през отворите на решетките - от 0,8 до 1,0 m/s.

(2) Загубите на напор в решетките се определят по формулите за чиста вода. За отчитане на влиянието на задържаните отпадъци изчислените загуби на напор се увеличават три пъти.

Чл. 138. (1) Около решетките се предвиждат проходи за преминаване с широчина най-малко:

1. за решетки с механизирани гребла - 1,2 m, а пред фронта им 1,5 m;

2. за решетки с ръчно почистване - 0,7 m.

(2) На каналите, пред и след решетките, се предвиждат савачни устройства и възможност за отводняване.

(3) Съоръжения за монтаж и демонтаж на решетките се предвиждат при съответната обосновка.

(4) В помещението за решетки се предвиждат отопление и естествена вентилация съгласно глава четиринадесета. Същото се осигурява срещу постъпване на студен въздух през довеждащите и отвеждащите канали.

(5) При възможност се предвижда топла вода за измиване на решетките и помещенията.

(6) Подът на помещението се проектира на 0,5 m над максимално допустимото ниво на постъпващите отпадъчни води.

Чл. 139. По технологичния път на утайките, за предпазване на помпите, тръбопроводите и други машини и съоръжения от вторично окрупняване на утайки или случайно попаднали материали, на подходящи места се предвиждат фини решетки с механизирано почистване или дробилки.

Чл. 140. (1) Пясъкозадържатели се предвиждат при производителност на пречиствателните съоръжения над 100 m3/d. Броят на пясъкозадържателите или на коридорите им се приема най-малко 2, като всичките са работни.

(2) За морски курортни комплекси и при двуетажни утаители пясъкозадържателите са задължителни.

Чл. 141. Видът на пясъкозадържателите (хоризонтални, тангенциални, аерирани и др.) се избира в зависимост от производителността на пречиствателните съоръжения, схемата на пречистване на отпадъчните води и обработването на утайките им, характеристиката на суспендираните вещества, компановъчните решения и др.

Чл. 142. Оразмеряването на пясъкозадържателите се извършва по приложение 9.

Чл. 143. Отстраняването на задържания пясък от всички видове пясъкозадържатели се извършва:

1. ръчно - при обем на пясъка до 0,1 m3/d;

2. по механичен или хидромеханичен начин с транспортиране на пясъка към събирателната шахта и последващото му изваждане от пясъкозадържателя с хидроелеватори, пясъчни помпи и др. - при обем на пясъка над 0,1 m3/d.

Чл. 144. Обемът на събирателната шахта за пясък се приема не повече от двуденонощния обем на отделения пясък, при ъгъл на наклона на стените на шахтата към хоризонта най-малко 60°.

Чл. 145. (1) За обезводняване на пясъка се проектират оградени площадки при годишно натоварване не повече от 3 m3/m2.

(2) За промиване и обезводняване на пясъка се предвиждат хидроциклони, бункери, класификатори и др.

(3) Отделената вода от площадките, хидроциклоните, бункерите и класификаторите се отвежда и включва пред пясъкозадържателите.

Чл. 146. За осигуряване на постоянна скорост на движение на водата на изхода на пясъкозадържателите се предвиждат подходящи устройства (преливници и др.).

Чл. 147. Усреднители се предвиждат при необходимост от усредняване на състава и разхода на отпадъчните води.

Чл. 148. Типът на усреднителя (барботажен, с механично разбъркване, многоканален или друг) се избира в зависимост от характера на колебанията на концентрацията на замърсяващите вещества (циклични, произволни колебания и залпови изхвърляния), а също и от вида и количеството на суспендираните вещества.

Чл. 149. (1) Броят на секциите на усреднителите се приема най-малко 2, като всички са работни.

(2) При наличие в отпадъчните води на суспендирани вещества се предвижда предотвратяване на утаяването им в усреднителя.

Чл. 150. Обемът на усреднителите се определя в зависимост от начина на постъпване на отпадъчните води (залпово или циклично), от продължителността на колебанията от необходимата стенен на усредняване и др.

Чл. 151. В усреднителите с барботиране или механично разбъркване при наличие на леснолетливи отровни вещества в отпадъчните води се предвижда покриване и вентилационна система.

Чл. 152. (1) Усреднител - барботажен тип се използува за усредняване състава на отпадъчни води със съдържание на суспендирани вещества до 500 mg/l и хидравлична едрина до 10 mm/s, при какъвто и да е режим на постъпването им.

(2) Разпределението на отпадъчните води по площта на усреднителя от барботажен тип трябва да бъде максимално равномерно, като се използуват система от канали и подаващи улеи при скорост на течението в тях най-малко 0,4 m/s.

(3) Барботирането се осъществява чрез перфорирани тръби, монтирани хоризонтално по дължината на усреднителя. При монтиране на барботьорите до стените разстоянието от тях до противоположната стена се приема от 1 до 1,5 Н, а между барботьорите - 2 до 3 Н, където Н е дълбочината на потопяване на барботьора. При променлива дълбочина на водата в усреднителя Н се приема при максимално ниво.

Чл. 153. При изчисление на системата за барботиране се приема:

1. интензивност на барботиране при пристенните барботьори, създаващи един циркулационен поток - 6 m3/h на 1 m;

2. интензивност на барботиране за предотвратяване утаяването на суспензиите: в пристенните барботьори - до 12 m3/h на l m, в междинните - до 24 m3/h на 1 m;

3. загуба на налягането в отворите на барботьора от 1 до 4 кРа (0,1 до 0,4 m вод. ст.).

Чл. 154. Усреднители с механично разбъркване се предвиждат за усредняване състава на отпадъчните води със съдържание на суспендирани вещества над 500 mg/l при произволен режим на постъпването им.

Чл. 155. Многоканалните усреднители се използуват за изравняване на залповите изпускания на отпадъчните води със съдържание на суспендирани вещества с хидравлична едрина до 5 mm/s при концентрация до 500 mg/l.

Чл. 156. Типът на утаителя (вертикален, радиален, с въртящо се сборно-разпределително устройство, хоризонтален, ламелен, двуетажен и др.) се избира в зависимост от: производителността на съоръженията, приетата технологична схема за пречистване на отпадъчните води и обработването на утайката, етапността на строителството, броя на утаителите, конфигурацията и релефа на площадката, геоложките условия, нивото на подпочвените води и др.

Чл. 157. Броят на утаителите трябва да бъде следният: за първичните - най-малко два, за вторичните - най-малко три, като всички са работни. При приемане на минимален брой техният изчислителен обем трябва да се увеличи с 25 до 30%.

Чл. 158. Оразмеряването на първичните утаители се извършва според кинетиката на утаяване на суспендираните вещества в зависимост от необходимия ефект на избистряне, по приложение 10.

Чл. 159. При проектиране на утаителите да се спазват следните изисквания:

1. За хоризонталните и радиалните утаители:

а) постъпването на суровата вода и събирането на избистрената да бъде равномерно по широчината (периметъра) на входното и събирателното устройство на утаителя;

б) дълбочина на работната зона Н - от 1,5 до 3 m (при обосновка до 4 m) за хоризонталните утаители и Н - от 1,5 до 5 m за радиалните;

в) отношение на дължината към дълбочината (Н) при хоризонталните утаители - от 8 до 20, а при радиалните - от 6 до 30;

г) наклонът на дъното към ямата за събиране на утайки е най-малко 0,005 за утаители с механични гребла; за вторични радиални утаители със засмукващи устройства той е от 0,001 до 0,003;

д) височината на неутралния слой на първичните утаители да бъде с 0,3 m по-високо от нивото на утайките, за вторичните - 0,3 m, а дълбочината на утайковия слой - от 0,3 до 0,5 m;

е) ъгълът на наклона на стените в събирателната яма за утайката се приема най-малко 50°.

2. За вертикалните утаители:

а) оразмерителната височина на зоната за утаяване Н - от 2,7 до 3,8 m за първични утаители, и не по-малка от 1,5 m - за вторични утаители;

б) диаметър - от 4 до 9 m;

в) скорост на движение на отпадъчните води в централната тръба - не по-голяма от 30 mm/s;

г) скорост на отпадъчните води между най-ниската част на централната тръба и отражателния щит - не по-голяма от 20 mm/s в първичните утаители, и не по-голяма от 15 mm/s - във вторичните;

д) дължината на централната тръба да е равна на дълбочината на зоната за утаяване;

е) диаметърът на разширението да бъде най-много 1,35 от диаметъра на тръбата;

ж) диаметърът на отражателния щит - 1,3 от диаметъра на разширението;

з) ъгъл на конуса на отражателния щит - 146°;

и) височина на неутралния слой между долния край на отражателния щит и нивото на утайката - 0,3 m;

к) ъгъл на наклона на коничното дъно - от 50 до 60°.

3. За утаителите с низходящо-възходящ поток:

а) площта на зоната на низходящия поток да е равна на площта на зоната на възходящия поток;

б) височината на преградата, разделяща зоните, трябва да е равна на 2/3 Н;

в) горният ръб на преградата да бъде по-висок от нивото на водата с 0,3 m, но не по-висок от борда на утаителя;

г) разпределителният канал с променливо сечение да бъде вътре в разделителната преграда.

4. За утаителите с тънкослойни (ламелни) блокове ъгълът на наклона на ламелите трябва да бъде от 45 до 60°, а височината им - от 0,8 до 1,2.

Чл. 160. (1) При отделяне на утайката под хидростатично налягане вместимостта на събирателната яма на първичните и вторичните утаители след биофилтрите се приема равна на обема на утайката, отделена в продължение на 2 денонощия, а вместимостта на събирателната яма на вторичните устаители след биобасейните - най-много за двучасово пребиваване на утайката.

(2) При механизираното отстраняване на утайката вместимостта на зоната на натрупването й в първичните утаители се приема в зависимост от количеството на отделната утайка за време до 8 h.

Чл. 161. (1) Отделянето на утайката от ямата за утайки се извършва самотечно, под хидростатично налягане, с помпи за утайки, с хидроелеватори, ерлифти и др.

(2) Хидростатичното налягане се приема най-малко:

1. при първични утаители - 15 (1,5) кРа (м. вод. ст.);

2. при вторични утаители:

а) след биофилтри - 12 (1,2) кРа (м. вод. ст.);

б) след биобасейни - 9 (0,9) кРа (м. вод. ст.).

(3) При вторичните утаители се предвижда възможност за изменение на големината па хидростатичното налягане.

(4) Диаметърът на тръбите за отстраняване на утайката е най-малко 200 mm.

Чл. 162. (1) За задържане и отстраняване на плаващите вещества в утаителите се проектират полупотопени прегради, събирателни фунии, процепни подвижни тръби, загребващи устройства и др. Плаващите вещества се третират самостоятелно, когато утайките се изпращат в метантанкове.

(2) Дълбочината на потапяне на преградите под нивото на водата е най-малко 0,3 m.

(3) Височината на борда на утаителя над повърхността на водата е най-малко 0,3 m.

Чл. 163. Водоприемните канали се предвиждат с тънкостенни преливници, като закрепването на преливника към канала трябва да осигурява възможност за регулирането му по височина. Преливният ръб може да бъде гладък или с триъгълни изрези. Хидравличното натоварване на 1 m от преливника е до 10 l/s - за първичните, и от 5 до 8 l/s - за вторичните утаители.

Чл. 164. (1) Двуетажните утаители се проектират за едновременно утаяване и третиране (изгниване) на задържаните утайки.

(2) При тях се предвижда възможност за смяна на посоката на движение на отпадъчната вода.

Чл. 165. Двуетажните утаители се проектират в съответствие с чл. 161 до 163 вкл. и при спазване на следните изисквания:

1. утаителните корита се оразмеряват за продължителност на утаяването най-малко 1,5 h;

2. свободната водна повърхност (извън коритата) е най-малко 20% от площта на утаителя в план;

3. разстоянието между стените на съседните утаителни корита е най-малко 0,5 m;

4. наклонените под ъгъл най-малко 50° стени на утаителните корита се припокриват с 0,15 m;

5. дълбочината на водата в утаителните корита е от 1,2 до 2,5 m, а широчината на процепа в коритото - 0,15 m;

6. височината на неутралния слой от процепа на коритото до нивото на утайката в изгнивателната камера е 0,5 m.

Чл. 166. Изгнивателните камери на двуетажните утаители се оразмеряват по приложение 11.

Чл. 167. Септични ями се използуват за самостоятелно механично пречистване на отпадъчни води и за води, постъпващи в полетата за подземна филтрация, в пясъчно-чакълестите филтри, във филтриращи траншеи и филтриращи кладенци. В тях изгниват и задържаните утайки.

Чл. 168. (1) Пълният изчислителен обем на септичната яма се приема при разход на отпадъчните води:

1. до 5 m3/d - най-малко 3-кратния денонощен приток;

2. над 5 m3/d - най-малко 2,5 пъти денонощния приток.

(2) Посочените изчислителни обеми на септичните ями се приемат при условие, че изваждането на утайките се извършва най-малко един път в годината.

Чл. 169. В зависимост от разхода на отпадъчните води се приемат:

1. еднокамерни септични ями - при разход до 1 m3/d;

2. двукамерни - до 10 mtext/d;

3. трикамерни - над 10 mtext/d.

Чл. 170. (1) Обемът на първата камера трябва да бъде в двукамерните септични ями - 75%, а в трикамерните - 50% от изчислителния обем. Обемът на втората и третата камера е по 25% от изчислителния обем.

(2) В септичните ями, изпълнени от бетонни пръстени, всички камери са с равни обеми.

Чл. 171. За обеззаразяване на отпадъчните води на изхода от септичната яма се предвижда контактна камера.

Чл. 172. Дъното на довеждащата тръба се разполага най-малко 0,05 m над нивото на течността в септичната яма. Предвиждат се устройства за задържане на плаващите вещества и естествена вентилация.

Чл. 173. Маслозадържатели се проектират при локални и общоградски пречиствателни станции за отпадъчни води, в които се съдържат масла и мазнини в количества (опитно установени), затрудняващи пречиствателните процеси.

Чл. 174. (1) Времепрестояването в маслозадържателите се определя по опитни данни, а при липса на такива, то се приема от 15 до 25 min. При аерирани маслозадържатели времепрестояването е от 3 до 10 min.

(2) Маслозадържателят може да се комбинира с аериран пясъкозадържател.

(3) При маслозадържатели с аериране количеството на въздуха се приема:

1. при филтроси за фино диспергиране - от 0,2 до 0,3 m3/m3 за оразмерителното водно количество;

2. при надупчени тръби - от 0,3 до 0,8 m3/m3.

(4) За увеличаване на производителността и повишаване на ефекта в масло-задържателите се вграждат наклонени ламели. За същата цел могат да се прилагат и други методи и средства (обработка с хлор или реагенти).

Чл. 175. (1) Маслозадържателите се проектират с устройства за отстраняване на плаващите вещества.

(2) Мазнините се отвеждат в разслоителен резервоар, след което се използуват или обезвреждат. Отделената вода се отвежда в началото на пречиствателната станция.

Чл. 176. Нефтозадържателите се проектират при локални пречиствателни станции за задържане на грубодисперсни нефтени частици, когато концентрацията им в отпадъчните води е над 100 mg/l.

Чл. 177. (1) Нефтозадържателите се оразмеряват както утаителите с отчитане кинетиката на изплаване на нефтените частици.

(2) При липса на данни за кинетиката на изплаване се приема:

1. хидравлична едрина (скорост на изплаване на нефтените частици) - от 0,4 до 0,6 mm/s;

2. средна оразмерителна скорост в работната зона - от 4 до 6 mm/s.

(3) За увеличаване на производителността и повишаване на ефекта се предвиждат тънкослойни ламели.

Чл. 178. При проектиране на нефтозадържателите се приема:

1. броят на работните отделения да е най-малко 2;

2. влажността на пресните задържани утайки - 95% и обемно тегло 1,1 t/m3.

Чл. 179. За събиране на изплавалите нефтопродукти и изваждане на утайките се предвиждат устройства съгласно чл. 161, ал. 1, чл. 161, ал. 2, т. 1; чл. 162 и чл. 163 вкл.

Чл. 180. При наличие в отпадъчните води на бензин и други леки вещества се предвиждат бензиноуловители.

Чл. 181. При проектиране на нефтозадържателите се спазват и изискванията на противопожарните строително-технически норми.

Чл. 182. Флотаторите се прилагат за:

1. отделяне на суспендирани вещества, ПАВ, нефтопродукти, мазнини, масла, смоли и други вещества, утаяването на които е неефективно;

2. уплътняване на активна утайка от вторичните утаители;

3. допречистване на биологично пречистени отпадъчни води;

4. физико-химично пречистване с използуване на коагуланти и флокуланти.

Чл. 183. Напорни, вакуумни, безнапорни и електрофлотационни устройства се използуват при пречистване на отпадъчни води със съдържание на суспендирани вещества над 100 mg/l, като се отчита твърдата фаза, образуваща се при добавянето на коагуланти. При по-малко съдържание на суспендирани вещества и за отделяне в пяната на ПАВ, нефтопродукти и др. и за пенна сепарация се използуват флотационни съоръжения - импелерни, пневматични и с диспергиране на въздух през порести материали.

Чл. 184. (1) За разделяне на фазите се използуват флотокамери: правоъгълни (с хоризонтално и вертикално движение на водата) или кръгли (с радиално и вер-тикално движение на водата). Обемът на флотокамерите е равен на сумата от обе-мите на работната зона с дълбочина от 1 до 3 m, на зоната за образуване и натрупване на пяна с дълбочина от 0,2 до 1 m и на зоната за утаяване с дълбочина от 0,5 до 1 m. Хидравличното натоварване е от 3 до 6 m3/m2.h. Броят на флотационните камери е най-малко 2, като всички са работни.

(2) За повишаване степента на задържане на суспендираните вещества се допуска използуването на коагуланти и флокуланти. Видът на реагента и дозата му зависят от физико-химичните свойства на обработваната вода и от изискванията за степента на пречистване.

Чл. 185. Оразмеряването на флотационните съоръжения от всички видове се извършва по опитни данни, по данни от съоръжения, работещи при аналогични условия, по техническата литература и параметрите на оборудването и заводите производители.

Чл. 186. Предаератори и биокоагулатори се прилагат за:

1. повишаване ефекта на задържане на замърсяващите вещества в първичните утаители;

2. извличане йоните на тежките метали и други замърсяващи вещества (чрез сорбцията), неблагоприятно влияещи на биологичното пречистване.

Чл. 187. Предаератори се предвиждат като отделни или вградени, съоръжения пред първичните утаители, а биокоагулаторите - обединени с вертикалните утаители.

Чл. 188. Предаератори се прилагат на пречиствателни станции с биoбасейни, а биокоагулатори - при биобасейни или биофилтри.

Чл. 189. При проектиране на предаератори и биокоагулатори се приема:

1. брой на секциите на самостоятелни предаератори - най-малко две работни;

2. продължителност на аерация на отпадъчните води с излишната активна утайка - 20 min;

3. количество на подаваната утайка - от 50 до 100% от излишната и 100% - от биологичната ципа;

4. относителен разход на въздух - 0,5 m3/m3 отпадъчна вода;

5. повишаване ефекта на задържане на замърсяващите вещества (по БПК и суспендирани вещества) в първичните утаители - с 20 до 25% спрямо оразмерителния;

6. хидравличното натоварване на утаителната зона на биокоагулаторите - до 3 m3/m2.h.

Чл. 190. (1) В предаератора се подава регенерирана активна утайка. При отсъствие на регенератор се предвижда регенерация на активната утайка в предаератора. Обемът за регенерация се приема от 0,25 до 0,3 от общия обем на предаератора.

(2) За биологичната ципа, подавана в биокоагулаторите се предвиждат регенератори с продължителност на аерация 24 h.

Чл. 191. Биофилтрите (капещи и високонатоварени) се прилагат за биологично пречистване на отпадъчните води.

Чл. 192. Биофилтрите се прилагат като основни съоръжения при едностепенно биологично пречистване и като първа или втора степен при двустепенното пречистване на битови и промишлени отпадъчни води.

Чл. 193. Биофилтрите се проектират като резервоари с плътни стени и двойно дъно: долно - плътно, и горно - решетъчно, за поддържане на филтърния пълнеж. Височината на междудънното пространство се приема 0,6 m; наклонът на долното дъно към събирателния канал - най-малко 0,01, а надлъжният наклон на събирателния канал - най-малко 0,005.

Чл. 194. Биофилтрите се проектират с естествена вентилация, която се осигурява чрез отвори, разположени равномерно по техния периметър в границите на между дънното пространство. При необходимост се предвиждат устройства с оглед пълното им затваряне. Площта на отворите е от 1 до 5% от площта на биофилтъра.

Чл. 195. (1) Като филтърен материал за биофилтрите се използуват чакъл или трошен камък от здрави породи, керамзит, шистопорит, пластмаси и др., които издържат при температури от 6 до 30°С, без загуба на якост. Филтърните материали (естествени и изкуствени) с изключение на пластмасите трябва да издържат:

1. налягане, не по-малко от 0,1 МРа (1 kg/cm2), при плътност на пълнежа до 1000 kg/m3;

2. най-малко петкратно омокряне с наситен разтвор от натриев сулфат;

3. най-малко 10 цикъла на изпитване на мразоустойчивост;

4. кипене в течение на 1 h в 5%-ен разтвор на солна киселина, масата на който да превишава масата на изпитвания материал 3 пъти.

(2) След изпитването филтърният материал не трябва да има забележими увреждания и масата му да не намалява повече от 10%.

Чл. 196. (1) Минералният филтърен материал по височината на биофилтъра се изпълнява с еднаква едрина, като се предвижда поддържащ слой с височина 0,2 m диаметър от 80 до 100 mm.

(2) Едрината на филтърния материал за биофилтрите с минерален пълнеж се приема по табл. 9.

Таблица 9

(3) Съдържанието на частици с плоски форми в пълнежа да не надвишава 5%.

Чл. 197. (1) Разпределението на отпадъчните води върху повърхността на биофилтрите се осъществява със спринклерни системи, реактивни разпределители и др.

(2) При проектирането на спринклери се предвижда:

1. начален свободен напор - 1,5 m, и краен - най-малко 0,5 m;

2. диаметър на отворите - най-малко 15 mm;

3. височина на разположение на спринклерните глави над повърхността на филтърния материал - от 0,15 до 0,20 m.

(3) При проектирането на реактивни разпределители се предвижда:

1. брой и диаметър на отворите в разпределителните тръби, определени при скорост на изтичане на водата през тях най-малко 0,5 m/s, и диаметър на отворите - най-малко 10 mm;

2. напор на оросителя по изчисление, но не по-малък от 0,50 m;

3. разположение на разпределителните тръби над повърхността на филтърния материал - от 0,2 до 0,4 m.

Чл. 198. Биофилтрите при водно количество над 400 m3/d са най-малко два работни.

Чл. 199. Оразмеряването на водоразпределителните устройства и отвеждащите улеи и канали към биофилтрите се извършва за максимален разход на вода с отчитане на рециркулиращото водно количество.

Чл. 200. При биофилтрите се осигурява възможност за изпразване, прекъсване на подаването на отпадъчни води и промиване на дъната.

Чл. 201. В зависимост от климатичните условия на обекта, производителността на пречиствателните съоръжения, режима на оттичане и температурата на отпадъчните води, биофилтрите се разполагат на открито или в закрити (отоплявани или неотоплявани) помещения, след извършване на топлотехнически изчисления.

Чл. 202. (1) Нисконатоварени (капещи) биофилтри се предвиждат за пълно биологично пречистване на отпадъчните води.

(2) При БПКII над 220 mg/l на отпадъчните води, подавани на капещи биофилтри, се предвижда рециркулация с пречистените отпадъчни води. При по-ниски стойности необходимостта от рециркулация се определя по изчисления.

Чл. 203. За капещите биофилтри се приема:

1. минерален пълнеж с едрина от 25 до 40 mm;

2. поддържаш, слой с едрина 70-100 mm и височина 0,2 m;

3. работна височина Н = 1,5 до 2 m;

4. хидравлично натоварване qs = 1 до 3 m3/m2d;

5. продължителност на оросяване при максимален приток на водата 5-6 min;

6. количество на излишната биомаса от 8 до 10 грама на жител за денонощие по сухо вещество с влажност 96%.

Чл. 204. Оразмеряването на капещите биофилтри се извършва по приложение 12.

Чл. 205. Високонатоварени биофилтри с минерален пълнеж се прилагат за пълно и непълно биологично пречистване. При БПКII на отпадъчните води над 300 mg/l се предвижда рециркулация с пречистени води.

Чл. 206. За високонатоварени биофилтри с минерален пълнеж и естествена вентилация се приема:

1. пълнеж с едрина от 60 до 80 mm;

2. работна височина Н = 2 до 4 m;

3. хидравлично натоварване qs = 10 до 30 m3/m2d;

4. количество на излишната биомаса - 28 g/жd по сухо вещество с влажност 96% след биофилтри за пълно пречистване.

Чл. 207. Оразмеряването на високонатоварените биофилтри се извършва по приложение 12.

Чл. 208. (1) Биофилтрите с пластмасов пълнеж се прилагат за пълно или непълно биологично пречистване на отпадъчните води. При необходимост от рециркулация се използуват пречистени води или води и утайки с биологична ципа от вторичните утаители.

(2) За биофилтри се използуват насипни или блокови пластмасови пълнежи.

Чл. 209. За биофилтри с насипен пластмасов пълнеж се приема:

1. работна височина Н = 3 до 4 m;

2. насипен пластмасов пълнеж във вид на:

а) нарязани гофрирани или гладки тръби (може и перфорирани) с диаметър от 40 до 80 mm и с дължина от един до два пъти диаметъра;

б) специално произведени елементи или други подходящи по форма и размери;

3. специфична повърхност - от 90 до 230 m2/m3;

4. порьозност на пълнежа - от 90 до 96%;

5. плътност на пълнежа, определена опитно, kg/m3;

6. естествена вентилация.

Чл. 210. За биофилтри с блоков пластмасов пълнеж се приема:

1. работна височина Н = 2,40 до 4,20 m;

2. блоков пластмасов пълнеж от профилирани листове, гладки или гофрирани тръби и др.;

3. специфична повърхност - от 100 до 175 m2/m3;

4. порьозност на пълнежа - от 95 до 98%;

5. естествена вентилация.

Чл. 211. Биофилтри с блоков пластмасов пълнеж могат да се прилагат и като биофилтри-стабилизатори. В този случай те осигуряват пълно биологично пречистване на отпадъчните води със стабилизация на получената утайка.

Чл. 212. Оразмеряването на биофилтрите с пластмасов пълнеж се извършва по приложение 13.

Чл. 213. Въртящи се биологични контактори (биодискове) се прилагат за непълно или пълно биологично пречистване на битови отпадъчни води.

Чл. 214. Основните и технологичните изисквания и оразмеряването на въртящите се биологични контактори са дадени в приложение 14.

Чл. 215. Биобасейните се използуват за биологично пречистване с активни утайки на отпадъчни води от населението и промишлеността.

Чл. 216. (1) Биобасейните са различни типове - с постъпателно движение, смесители, със или без регенерация на активните утайки, комбинирани и др.;

(2) Биобасейни с постъпателно движение на водата (бутален тип) се използуват, когато няма залпово постъпване на замърсяващи вещества, и като втора степен на биологично пречистване.

(3) Комбинирани съоръжения (биобасейни - утаители, биобасейни-избистрители, аероакселератори, оксибиобасейни с обогатен въздух или, чист кислород, биобасейни-флотатори и др.) при обосновка се използуват при всяка степен на биологично пречистване.

Чл. 217. (1) Регенериране на активната утайка се предвижда при БПКпълно на постъпващата в биобасейните вода над 150 mg/l и при наличие във водата на вредни производствени примеси.

(2) Количеството на рециркулиращата активна утайка не се отчита при изчисляване обема на биобасейните без регенератори и на вторичните утаители.

Чл. 218. Оразмеряването на биобасейните се извършва по приложение 15.

Чл. 219. За биобасейните и регенераторите се приемат:

1. брой на секциите - най-малко 2;

2. работна дълбочина - от 3 до 6 m, а при обосновка и по-голяма от тази.

Чл. 220. (1) В биобасейните се ползуват механични, пневматични и пневмо-механични аератори.

(2) Броят на аераторите в регенераторите и в първата половина на биобасейните бутален тип е два пъти по-голям, отколкото в останалата част (по дължина) на биобасейните.

(3) Дълбочината на потапяне на аераторите се приема в съответствие с техническите характеристики на въздуходувките, като се отчитат всички местни съпротивления.

(4) Пневматичните аератори трябва да имат устройства за изпускане на проникналата вода в аерационната система.

Чл. 221. При биобасейните се предвижда възможност за изпразване на водата.

Чл. 222. (1) При необходимост в биобасейните се предвиждат средства за пеногасене - оросяване с вода или използуване на химични антипенообразуватели.

(2) Интензивността на оросяването се приема по експериментални данни или въз основа на експлоатационен опит.

(3) Използуването на антипенообразуватели се съгласува при необходимост с компетентните органи.

Чл. 223. (1) Биобасейните, при които се използува кислород или обогатен с кислород въздух, се прилагат главно, когато техническият кислород се подава от кислородна станция към промишлено предприятие. Използуването им със собствена кислородна станция се обосновава.

(2) Биобасейните с използуване на кислород се оборудват с пневмо-механични аератори, леко херметично покритие, система за автоматично захранване с кислород и за продухване на газовата фаза, което трябва да осигурява ефективност от използуването на кислорода 90%.

Чл. 224. Въздуходувните станции се разполагат до местата на потребление на въздуха и до електроразпределителните устройства.

Чл. 225. Въздуходувките се избират въз основа на технологичното оразмеряване на аерационните съоръжения и на други потребности от въздух.

Чл. 226. (1) При производителност на въздух над 5000 m3 за 1 час работните агрегати са най-малко 2. При по-малка производителност се допуска един работен агрегат.

(2) Резервните агрегати се приемат:

1. до три работни - 1 брой;

2. при четири и повече - 2 броя;

Чл. 227. В сградата на въздуходувната станция могат да се разполагат: филтри за пречистване на въздуха, помпи за отпадъчни води и утайки, централна диспечерска зала, въздухо-разпределителни устройства, трансформаторна подстанция, спомагателни и битови помещения.

Чл. 228. Машинната зала е отделена от другите помещения и има изход навън.

Чл. 229. Размерите на машинната зала в план се определят от конструкцията на въздуходувките и от следните изисквания:

1. разстояние между фундамента и стената (от страната на въздуходувките)- най-малко 1,5 m; от страната на електродвигателите то трябва да е достатъчно за демонтаж на ротора;

2. разстояние между издадените части на агрегатите - най-малко 1,5 m.

Чл. 230. Височината на машинната зала се избира в зависимост от избраните съоръжения и подемно-транспортни механизми.

Чл. 231. (1) Пречистването на въздуха се осъществява чрез филтри. Компановката им трябва да осигурява възможност за изключване на отделните филтри за замяна или регенериране.

(2) При брой на работните филтри до 3 се предвижда един резервен филтър, а при повече от три - два резервни.

(3) При използуване на въздуха през перфорирани тръби се допуска подаването му без пречистване.

Чл. 232. Скоростта на движение на въздуха се приема: във филтърните камери - до 4 m/s, в довеждащите канали и смукателните тръбопроводи - до 6 m/s, а в напорните тръбопроводи - от 15 до 25 m/s.

Чл. 233. (1) Въздухопроводите се оразмеряват, като се отчита сгъстяването на въздуха, повишаването на температурата му и се осигурява минимална разлика в налягането към отделните секции на съоръженията.

(2) Загубите в налягането на биобасейните при отчитане увеличаването на съпротивлението през време на експлоатацията се приемат:

1. за дребномехурести аератори - до 7 кРа;

2. за средномехурести, потопени - повече от 3 m - до 1,5 кРа;

3. при нисконапорна аерация - от 0,15 до 0,5 кРа.

Чл. 234. При наличие на повече от четири секции в биобасейна се предвижда подаване на въздуха от въздуходувната станция с най-малко два въздухопровода.

Чл. 235. Вторичните утаители след биофилтри и биобасейни се оразмеряват по приложение 16.

Чл. 236. Конструктивните параметри на утаителите се приемат съгласно чл. 172 до 178 вкл.

Чл. 237. Хидравличното натоварване на 1 m от преливния ръб на водоприемните канали (корита) за избистрена вода се приема до 5 l/s.

Чл. 238. За разделяне на утайката от водата се прилагат и флотационни устройства. Оразмеряването им се извършва по приложение 17.

Чл. 239. (1) Биобасейните за пълно окисляване и циркулационните окислителни канали (ЦОК) се използуват за пълно биологично пречистване на отпадъчни води със стабилизация на активната утайка.

(2) Преди подаването на отпадъчните води в съоръженията се предвижда задържане на едрите механични примеси.

Чл. 240. Оразмеряването на биобасейните за пълно окисляване и на циркулационните окислителни канали се извършва по приложение 18.

Чл. 241. За циркулационните окислителни канали се приема:

1. форма на канала - 0-образна в план;

2. дълбочина - 1 m.

Чл. 242. (1) Аерацията на отпадъчните води в окислителните канали се извършва с механични аератори с хоризонтална ос, които се монтират в началото на правия участък от канала.

(2) Размерите на аераторите и параметрите им се приемат по паспортни данни, в зависимост от производителността им на кислород, и за осигуряване скорост на водата в канала над 0,2 m/s.

Чл. 243. Дължината на аератора е не по-малка от широчината на канала при дъното и не по-голяма от широчината на канала при водната повърхност. Броят на аераторите е най-малко 2.

Чл. 244. В ЦОК се предвижда непрекъснато подаване на рециркулираща активна утайка от вторичните утаители. Излишната стабилизирана утайка се изпраща периодично за обезводняване.

Чл. 245. (1) За пълно биологично пречистване на малки количества отпадъчни води се използуват: филтрационни полета, полета за подземна филтрация, пясъчно-чакълести филтри и филтрационни траншеи или кладенци.

(2) Оразмеряването и конструирането на съоръженията по алинея (1) се извършва по приложение 19.

Чл. 246. Биологичните езера се проектират за пречистване и допречистване на градски, производствени и повърхностни отпадъчни води, с естествена или изкуствена (пневматична или механична) аерация.

Чл. 247. (1) При пречистване в биологични езера отпадъчните води не трябва да съдържат БПКпълно над 200 mg/l при естествена аерация и над 500 mg/l - при изкуствена аерация.

(2) При БПКпълно над 500 mg/l се предвижда предварително пречистване на отпадъчните води.

Чл. 248. В езерата за допречистване се включват води след биологично или физико-химично пречистване с БПКпълно до 25 mg/l при естествена аерация и до 50 mg/l - при изкуствена аерация.

Чл. 249. (1) Пред езерата за пречистване се предвиждат решетки със светъл отвор до 16 mm и утаяване на отпадъчните води най-малко 30 min.

(2) След езерата с изкуствена аерация се предвижда утаяване на пречистената вода от 2 до 2,5 h.

Чл. 250. Биологичните езера се разполагат на нефилтриращи или слабофилтриращи почви. При неблагоприятни почвени условия се предвиждат противофилтрационни мероприятия.

Чл. 251. Биологичните езера се разполагат спрямо жилищното застрояване откъм подветрената страна на преобладаващата посока на вятъра през топлите дни на годината. Посоката на движение на водата в езерото трябва да бъде перпендикулярна на преобладаващата посока на вятъра.

Чл. 252. Биологичните езера се проектират най-малко с две успоредни секции с 3 до 5 последователни степени във всяка и с възможност за изключване на всяка секция за почистване или профилактичен ремонт, без да се нарушава работата на останалите.

Чл. 253. Отношението на дължината към широчината на езерото с естествена аерация се приема най-малко 20. При по-малки отношения се предвиждат вливни и изпразнителни устройства за осигуряване движението на водата по цялото сечение на езерото.

Чл. 254. В езерата с изкуствена аерация отношението между страните на секциите не се нормира. Аериращите устройства трябва да осигуряват движението на водата във всяка точка на езерото със скорост най-малко 0,05 m/s. Формата на езерата в план се съобразява с типа на аераторите.

Чл. 255. (1) Дъната на вливните тръби от една степен в друга се предвиждат от 0,3 до 0,5 m над дъното на езерото.

(2) Пречистената вода се изпуска чрез изходно устройство, разположено от 0,15 до 0,2 m под водното ниво в езерото.

Чл. 256. (1) Хлорирането на водата се извършва след езерата. Допустимо е хлориране преди езерата само след обосновка.

(2) Остатъчната концентрация на хлор във водата не трябва да превишава 0,5 g/m3.

Чл. 257. Биологичните езера за пречистване и допречистване на отпадъчните води се оразмеряват по приложение 20.

Чл. 258. При необходимост от допълнително насищане на пречистените отпадъчни води с кислород, преди пускането им във водоприемниците, се предвиждат:

1. съоръжения с естествена аерация (каскади от преливници) при наличие на деиивелация спрямо нивото на водата във водоприемника;

2. съоръжения с изкуствена аерация - в останалите случаи.

Чл. 259. Съоръженията за допълнително насищане на пречистените води с кислород се оразмеряват по приложение 21.

Чл. 267. Съоръжения за допречистване се проектират за биологично пречистени градски и производствени отпадъчни води и за производствени отпадъчни води след механично, химично или физикохимично пречистване, преди включването им в приемници или при повторното им използуване в производството и селското стопанство.

Чл. 268. (1) За допречистване на отпадъчни води се прилагат барабанни филтри, филтри със зърнест пълнеж, с полимерен пълнеж, с абсорбиращ пълнеж, биологични езера и др.

(2) Изборът на съоръженията е в зависимост от качествата на отпадъчните води, от необходимата степен на допречистването им и др.

Чл. 269. (1) Барабанните филтри се прилагат:

1. за механично пречистване на отпадъчни води;

2. пред пясъчни филтри за допречистване - барабанни сита с размери на отворите от 0,3 до 0,5 mm;

3. като самостоятелни съоръжения за допречистване (микрофилтри) с размери на отворите от 0,02 до 0,05 mm.

(2) Степента на пречистване се приема по табл. 10.

Таблица 10

(3) При употреба на барабанните сита за механично пречистване на отпадъчни води постъпващата вода не трябва да съдържа вещества, затрудняващи промиването на ситото (смоли, мазнини, масла, нефтопродукти и др.), а съдържанието на суспендирани вещества да не надвишава 250 mg/l.

(4) При използуване на микрофилтри за допречистване на градски отпадъчни води съдържанието на суспендирани вещества да не надвишава 40 mg/l.

Чл. 270. Броят на резервните барабанни филтри се приема по табл. 11.

Таблица 11

Чл. 271. При употреба на барабанните филтри се приема:

1. производителността и размерите по паспортни данни на заводите производители;

2. промиване с вода, преминала през барабанните филтри, с налягане 0,15 МРа;

а) постоянна промивка с разход: за микрофилтрнте - от 3 до 5% от оразмерителната производителност, и за барабанните сита - от 1 до 1,5%;

б) периодични промивки с продължителност 5 min и разход на промивна вода от 0,3 до 0,5% от производителността на барабанното сито, с брой на промивките 8-12 пъти в денонощие в схеми за допречистване.

Чл. 272. (1) Филтри със зърнест пълнеж се прилагат като еднослойни, двуслойни и др.

(2) В зависимост от конструкциите и климатичните условия филтрите се разполагат на открито или в помещения. При разполагане на открито тръбопроводите, спирателната арматура, помпите и другите връзки се монтират в проходими галерии.

Чл. 273. Като филтриращ материал се използува кварцов пясък, дребен чакъл, гранитен чукан чакъл, гранулирана високопещна сгурия, антрацит, керамзит, полимери и др. с необходимите технологични свойства, химична трайност и механична якост.

Чл. 274. При проектиране на филтри със зърнест пълнеж се предвижда:

1. монтиране пред филтрите на барабанни сита при филтриране на биологично пречистени отпадъчни води;

2. водовъздушно промиване за еднослойните и водно - за двуслойните филтри. Промивката се извършва с нехлорирана филтрирана вода;

3. обем на резервоарите за промивна и за замърсена вода от промиването на филтрите - най-малко за две промивки;

4. при необходимост - насищане на филтрираната вода с кислород съгласно глава осма, раздел XIV;

5. разпределителни дренажни системи;

6. устройство за хидравлично или механично разбухване на горния слой на пълнежа за филтри с низходящ поток.

Чл. 275. За предотвратяване на биологичното обрастване на филтрите със зърнест пълнеж се предвижда предварително хлориране с доза до 2 mg/l на постъпващите отпадъчни води и периодично обработване на филтрите (2-3 пъти в годината) с хлорна вода със съдържание на хлор до 150 mg/l при време за контакт 24 h.

Чл. 276. Проектирането на филтри със зърнест пълнеж за допречистване на производствени отпадъчни води се извършва по данни от технологични изследвания.

Чл. 277. Оразмеряването на филтрите със зърнест пълнеж се извършва по глава четвърта, раздел V на "Норми за проектиране на водоснабдителни системи" и по приложение 22.

Чл. 278. (1) Филтрите с полимерен пълнеж се употребяват за пречистване и допречнстване на отпадъчни води от масла и нефтопродукти в нестабилни емулсии.

(2) Допуска се тези филтри да се употребяват за пречистване и на дъждовни води.

Чл. 279. Допустимата концентрация на масла и нефтопродукти в постъпващата вода е 150 mg/l, на суспендирани вещества - до 100 mg/l и концентрация на тези вещества в пречистената вода - до 10 mg/l.

Чл. 280. (1) Като пълнеж се употребява пенополиуретан с едрина 20x20x20 mm, плътност 46-50 kg/m3, височина на слоя 2 m, скорост на филтриране до 25 m/h.

(2) Конструкцията и технологичните параметри на полимерните филтри се приемат по данни от технологични изследвания или въз основа на експлоатационен опит.

Чл. 281. За допречистване на отпадъчни води от разтворени органични вещества се предвижда адсорбция с активен въглен.

Чл. 282. Активен въглен се прилага като плътен пълнежен слой (подвижен или неподвижен), разположен върху дренажен поддържащ пласт от друг материал или внесен като суспензия в отпадъчната вода.

Чл. 283. Като адсорбери в плътен пълнежен слой се използуват безнапорни открити или напорни филтри с пълнеж от гранулиран въглен с едрина от 0,8 до 5 mm. Прилагат се и адсорбери с кипящ (подвижен) слой.

Чл. 284. Съдържанието на суспендирани вещества в отпадъчните води, постъпващи в адсорберите, не трябва да превишава:

1. в адсорбери с плътен пълнежен слой - 5 mg/l;

2. в адсорбери с кипящ слой - 1000 mg/l, при хидравлична едрина до 0,3 mm/s.

Чл. 285. Напорните загуби в слоя гранулиран въглен при едрина от 0,8 до 5 mm се приемат до 0,5 m на 1 m плътен пълнежен слой.

Чл. 286. (1) Изваждането на активен въглен от адсорбера се предвижда помпажно, с хидроелеватор, ерлифт или шнек.

(2) Суспендираните вещества и малките частици въглен, изнасяни от адсорберите с кипящ слой, трябва да се отделят след адсорбционните апарати.

Чл. 287. Адсорбентите с насипно тегло повече от 0,7 t/m3 се дозират в мокро или сухо състояние, а с по-малко тегло - само в мокро състояние.

Чл. 288. По височината на адсорберите с кипящ слой през 0,5 до 1 m се поставят секциониращи решетки с кръгла перфорация с диаметър на отворите от 10 до 20 mm и светло сечение 10-15%. Оптималният брой на секциите е от 3 до 4.

Чл. 289. Скоростта на възходящия воден поток в адсорбера с кипящ слой се приема:

1. за активен въглен с размери на частиците от 1 до 2,5 mm - от 30 до 40 m/h;

2. при размери на частиците от 0,25 до 1 mm - от 10 до 20 m/h.

Чл. 290. След технико-икономическа обосновка се прилагат регенерация или подмяна на отработения сорбент.

Чл. 291. Металните конструкции, тръбопроводите, арматурата и др., които са в съприкосновение с влажния въглен, се защитават от корозия.

Чл. 292. Оразмеряването на адсорберите се извършва по приложение 23.

Чл. 293. За отстраняване на биогенните елементи (азот и фосфор) в биологично пречистените отпадъчни води се прилагат методи и съоръжения по приложение 24.

Чл. 294. (1) За задържане на йонизирани минерални и органични съединения, за обезсоляване на отпадъчните води с цел повторното им използуване в производството и за оползотворяване на ценни компоненти се прилага йонообмен.

(2) Отпадъчните води, постъпващи в йонообменните филтри, не трябва да съдържат:

1. соли над 3000 mg/l;

2. суспендирани вещества над 8 mg/l;

3. ХПК над 8 mg/l.

(3) При по-голямо съдържание в отпадъчните води на суспендирани вещества и ХПК водите предварително се пречистват.

(4) Оразмерителните параметри на йонообменните инсталации се приемат по приложение 25.

Чл. 295. (1) За пречистване и допречистване на промишлени отпадъчни води се прилагат: неутрализация, реагентни методи, електро-химична обработка и др.

(2) Приложението на съответните методи е в зависимост от количеството и състава на замърсяващите вещества, количеството на пречистваната вода, необходимата степен на пречистване, възможността за използуване на задържаните материали и др. въз основа на данни от научноизследователските разработки и след технико-икономическа обосновка.

Чл. 296. Образуваните в процесите на пречистване на отпадъчните води утайки (сурова, излишна активна утайка и др.) следва да се обработват по начин, осигуряващ възможност за тяхното оползотворяване или депониране. При това е необходимо да се отчита икономическата ефективност от използуването на утайките и метаносъдържащия газ (биогаз), както и средствата за депониране на неизползуваните утайки и тези за пречистване на отпадъчните води, образувани при обработката на утайките (утайкови води, дренажни води, филтрат и др.).

Чл. 297. Изборът на методите за стабилизация, обезводняване и обезвреждане на утайките се определя от местните условия (климатични, хидрогеоложки, агротехнически и др.) и техните физико-химически характеристики.

Чл. 298. (1) Допуска се след технико-икономическа обосновка съвместно третиране на утайките от пречиствателните станции с твърдите битови отпадъци от населените места.

(2) Съоръженията за съвместно третиране могат да се разполагат на територията на пречиствателната станция или към завода за твърди отпадъци.

Чл. 299. (1) Уплътнителите се използуват за повишаване концентрацията на активната утайка или за съвместно уплътнявана на сурова предишна активна утайка.

(2) Прилагат се радиални, вертикални и хоризонтални гравитационни уплътнители и флотатори.

Чл. 300. (1) При проектиране на уплътнители се предвижда:

1. изпускане на уплътнената утайка под хидростатичен напор най-малко 1,5 m;

2. утайкочистачи (механични гребла или засмукващи устройства) при радиалните и хоризонталните уплътнители;

3. отвеждане на отделената утайкова вода от уплътнителите в началото на пречиствателната станция;

4. най-малко 2 уплътнителя (или секции), като и двата са работни.

(2) Гравитационните уплътнители се оразмеряват по приложение 26.

Чл. 301. Метантанкове се използуват за анаеробно изгниване на утайките от градски отпадъчни води с цел стабилизирането им и получаване на съдържащ метан газ.

Чл. 302. (1) Изгниването на утайките в метантанковете се провежда в мезофилен (Т = 33°С) или термофилен (Т = 53°С) режим, който се избира с отчитане на метода за следващо обработване и оползотворяване на утайката. Необходимо е да се отчита в състава на утайката и наличието на вещества, които задържат процеса на гниене и влияят на добива на газ.

(2) Метантанковете са едностепенни и двустепенни.

Чл. 303. За поддържане на режима на изгниване в метантанковете се предвижда:

1. равномерно натоварване с утайки през денонощието;

2. подгряване с директна пара през ежекторни устройства или подгряване на утайката в топлообменни апарати. Необходимото количество топлина се определя с топлотехнически изчисления.

Чл. 304. Тегловното количество газ, получаван при изгниване, се приема 1 g на 1 g разградено органично вещество в утайките с обемно тегло 1 kg/m3 и калоричност 5000 kcal/m3.

Чл. 305. При проектиране на метантанкове се предвижда:

1. мероприятия по взривопожаробезопасността на оборудването и обслужващите помещения съгласно Противопожарните строително-технически норми;

2. стоманобетонни или метални с топлоизолация херметични корпуси на метантанковете, оразмерени за свръхналягане на газа до 5 кРа (500 mm в. ст.);

3. най-малко 2 метантанка, като всички са работни;

4. отношението на диаметъра към височината на метантанка (от дъното до основата на газосъбирателното гърло) е най-малко от 0,8 до 1;

5. статичното ниво на утайката от 0,2-0,3 m е по-високо от основата на гърловината, а върха гърловината - от 1 до 1,5 m по-високо от динамичното ниво на утайката;

6. площ на гърловината - за пропускане на 600 до 800 m3 газ на 1 m2 в денонощие;

7. разположение на откритите краища на тръбите за отвеждане на газа от газовия калпак - на височина най-малко 2 m от динамичнoто ниво на утайката;

8. възможности за подаване на утайката в горната зона и изваждане от долната зона, или обратното;

9. изпразнителна система с възможност за подаване на утайката от долната към горната зона за размесване;

10. тръбни връзки за техническа вода, осигуряващи възможност за промиване на всички тръбопроводи;

11. устройства, оразмерени за размесваие на целия обем гниеща утайка в течение на 5-10 h;

12. херметично затварящи се люкове (входни и наблюдателни) при терена и на купола;

13. разстояние от метантанковете до основните съоръжения на станцията, вътрешноплощадкови автомобилни пътища и железопътни линии - най-малко 20 m, а при електропроводите за високо напрежение - най-малко 1,5 пъти височината на стълба;

14. ограждане па метантанковете с постоянна ограда с височина 2 m.

Чл. 306. Двустепенни метантанкове се проектират като комбинация от отопляем метантанк първа степен и неотопляем метантанк втора степен или открит изгнивател.

Чл. 307. (1) Метантанковете от първа степен се проектират на мезофилен режим, без отделяне на утайкова вода, а втората степен - неотоплявани, с отделяне на утайкова вода.

(2) Застроените обеми на метантанковете от първа и втора степен са в оптимално съотношение 2:1 при използуване на неотопляеми метантанкове като втора степен.

(3) При втора степен открити изгниватели обемите им се определят по технологични и топлотехнически изчисления.

(4) Утайковите води от втора степен се изпускат от различни нива. Утайките се изваждат по тръба с диаметър най-малко 200 mm и под хидростатичен напор най-малко 2 m.

(5) Метантанковете се оразмеряват по приложение 27.

Чл. 308. Газът, получен от изгниване на утайките в метантанковете, се използува в топлоенергийното стопанство на пречиствателната станция и на разположените в близост обекти.

Чл. 309. Проектирането на газовото стопанство на метантанковете (газосъбирателни пунктове, газова мрежа, газголдери и др.) се осъществява в съответствие с Наредба № 2 за устройство и безопасна експлоатация на газови съоръжения и инсталации (ДВ, бр. 27 и 28 от 1978 год., изм. и доп., ДВ, бр. 42 от 1986 г.).

Чл. 310. (1) За регулиране налягането и съхраняване на газа се предвиждат мокри газголдери, чийто обем се определя за 2 до 4-часов приток на газа, а налягането под газовия калпак - 1,5 до 2 кРа (150-250 mm в. ст.).

(2) При технико-икономическа и технологична обосновка се допуска завишаване обема на газголдерите.

Чл. 311. Открити изгниватели се проектират като самостоятелни съоръжения за изгниване на утайка.

Чл. 312. При проектиране на открити изгниватели се предвижда:

1. брой на съоръженията - не по-малко от 2, като всички са работни;

2. съоръженията да се изграждат от облицовани земнонасипни диги, стоманобетон или метал с необходимата хидро- и топлоизолация;

3. работна дълбочина от 4 до 10 m;

4. обща дълбочина, равна на работната дълбочина, завишена със:

а) 0,75 m за неутрален слой за отделяне на утайкова вода;

б) с 0,5 m за формиране на утайкова кора;

в) с 0,5 m за борд;

5. системи за разсредоточено подаване на утайките на различни нива;

6. възможност за смесване на суровите (пресни) утайки с изгнили утайки от изгнивателя в съотношение от 2:1 до 1:1;

7. система за отделяне на утайковата вода от различни нива;

8. система за отделяне на изгнили утайки от дъното. При съоръжения с малък наклон на дъното се предвижда възможност за изваждане на утайки от няколко места;

9. система за промиване на утайкопроводите с техническа вода.

Чл. 313. Оразмеряването на откритите изгниватели се извършва по приложение 28.

Чл. 314. На аеробно стабилизиране се подлагат неуплътнени или уплътнени активни утайки или смесени първични с активни утайки.

Чл. 315. (1) За аеробна стабилизация се предвиждат съоръжения тип биобасейни.

(2) Продължителността на аериране при температура 20°С се приема: за неуплътнена активна утайка 3,5 d; за смесена, утайка от първични утаители и неуплътнена активна утайка - от 6 до 7 d; за смес от първична утайка и уплътнена активна утайка - от 8 до 12 d. При по-висока температура на утайката продължителността на аеробното стабилизиране се намалява, а при по-ниска тя се увеличава. При температура 10°С продължителността на стабилизирането се увеличава от 2 до 2,2 пъти.

(3) Аеробното стабилизиране на утайката може да се осъществява в температурни граници от 8 до 35°С.

(4) За утайките от производствени отпадъчни води продължителността на аериране се определя експериментално.

Чл. 316. Разходът на въздух за аеробно стабилизиране се приема от 1 до 2 m3/h на 1 m3 от обема на стабилизатора, в зависимост от концентрацията на утайката, съответно при влажност от 99,5 до 97,5%. Интензивността на аерацията се приема най-малко 6 m3/m2h.

Чл. 317. (1) Уплътняването на аеробностабилизираната утайка се предвижда в отделно разположени утайкоуплътнители или в специално отделена зона вътре в стабилизатора. Влажността на уплътнената утайка е от 96,5 до 98,5%.

(2) Утайковата вода от уплътнителите се насочва към съоръженията за биологично пречистване и е със замърсеност по БПКП 200 mg/l и суспендиращи вещества до 100 mg/l.

Чл. 318. За стабилизиране на смесените утайки се прилага и методът на ензимно-аеробно разграждане. Процесът на стабилизиране на утайките протича в аеробно мезофилен и термофилен режим с продължителност от 8 до 15 часа. Оразмерителните параметри се вземат по данни от научноизследвателски институти.

Чл. 319. Утайките от градски отпадъчни води, подлежащи на механично обезводняване, се подлагат на предварителна обработка - уплътняване, термична обработка, промиване (за изгнила утайка) и коагулиране с химични реагенти. Необходимостта от предварителна обработка на утайките от производствени отпадъчни води се установява експериментално.

Чл. 320. (1) За подобряване процеса на обезводняване на изгнилата утайка на вакуумфилтри или филтърпреси се предвижда предварително преминаване на утайките с пречистена отпадъчна вода.

(2) Количеството промивна вода се приема:

1. за изгнила сурова утайка - от 1 до 1,5 m3/m3;

2. за изгнилата в мезофилни условия смес на сурова утайка и излишна активна утайка - от 2 до 3 m3/m3, а при термофилни условия - от 3 до 4 m3/m3.

(3) Продължителността на промивката се приема от 15 до 20 min. Броят на резервоарите за промиване на утайката трябва да е най-малко 2. В тях се предвиждат устройства за отстраняване на изплаващите вещества за разбъркване и периодично почистване.

(4) При разбъркване количеството на въздуха се приема 0,5 m3/m3 смес от промиваната утайка и вода.

(5) За уплътняване на сместа от промитата утайка и вода се предвиждат уплътнители оразмерени за 12 до 18-часово престояване в тях - при мезофилен режим на изгниване, и за 20 до 24 h - при термофилен режим. Броят на уплътнителите е най-малко 2.

(6) Влажността на уплътнената утайка е от 94 до 96%, в зависимост от вида на промиваната утайка.

(7) Отделената утайкова вода от уплътнителите се насочва към пречиствателните съоръжения, които се оразмеряват с отчитане на допълнителните замърсяващи вещества. Количеството замърсяващи вещества в утайковата вода от уплътнителите се приема: по суспендирани вещества - от 1000 до 1500 mg/l; по БПКII - от 600 до 900 mg/l.

(8) За намаляване изнасянето на суспендирани вещества от уплътнителите и снижаване влажността на уплътнената утайка се предвижда подаване на филтрат от вакуумфилтрите в промивните съоръжения или замяна на промиваната вода с 0,1%-ен разтвор на железен трихлорид, приготвен с 50% от общото количество железен трихлорид, необходим за коагулиране на утайката.

(9) В уплътнителите се предвиждат устройства за отстраняване на изплуващите вещества.

Чл. 321. Преди обезводняването с камерни филтърпреси за извличане на едри примеси от утайката се предвижда прецеждане или раздробяване според изискванията на филтърпресите.

Чл. 322. Като регенти при коагулиране на утайката от градски отпадъчни води се използуват железен трихлорид или железен сулфат и вар във вид на 5 до 10%-ен разтвор. Добавянето на вар в утайката се предвижда след въвеждането на железен трихлорид или железен сулфат.

Чл. 323. (1) При обезводняване с вакуумфилтри и камерни филтърпреси количеството на реагентите железен трихлорид и вар се приема в процент от масата на сухото вещество на утайките:

1. за изгнила утайка от първичните утаители: FeCl3 - от 3 до 4%; CaO - от 8 до 10%;

2. за изгнила промита смес утайка от първичните утаители излишна активна утайка: FeCl3 - от 4 до 6%; CaO - от 12 до 20%;

3. за сурова утайка от първичните утаители: FeCl3 от 1,5 до 3 %; CaO - от 6 до 10 %;

4. за смес на утайки от първичните утаители и уплътнена излишна активна утайка: FeCl3 - от 3 до 5%; CaO - от 9 до 13%;

5. за уплътнена излишна утайка от биобасейните: FeCl3 - от 6 до 9%; CaO - от 17 до 25%.

(2) По-големите дози реагенти от посочените проценти се приемат за утайка, изгнила при термофилен режим.

(3) При обезводняване на аеробно стабилизирана утайка дозата реагенти се приема с 30% по-малка в сравнение с дозата за мезофилно изгнила смесена утайка.

(4) Дозата на железния сулфат се увеличава в сравнение с дозата железен трихлорид с 30 до 40%.

Чл. 324. (1) Смесването на утайката с реагентите се извършва в смесители.

(2) Не се допуска използуването на центробежни помпи за коагулирана утайка.

Чл. 325. Предвижда се промиване на филтриращата тъкан на вакуумфилтрите и филтърпресите с производствена вода и периодичното й регенериране с 8 до 10%-ен разтвор инхибирана солна киселина.

Чл. 326. Количеството инхибирана солна киселина се определя, като се изхожда от годишното потребление на киселина с 20% концентрация на 1 m2 филтрираща повърхност: 20 l - за вакуум филтрите с отделящо се платно, и 50 l - за филтри от друг тип.

Чл. 327. (1) Складовете за железен трихлорид и железен сулфат се проектират за 20 до 30-дневен запас, а за вар - за 15-дневен запас.

(2) Резервоарите (цистерните) за киселина и разтвор на железен трихлорид се приемат най-малко 2 броя.

Чл. 328. Производителността на вакуумфилтрите, камерните филтърпреси и влажността на кека при обезводняване на утайка от градски отпадъчни води се приема в зависимост от вида на утайките и характеристиките на машините:

1. За вакуумфилтрите - от 8 до 30 kg сухо вещество на m2 филтърна повърхност за час при влажност на кека от 72 до 85%;

2. За камерните филтърпреси - от 2 до 8 kg сухо вещество на m2 филтърна повърхност за час при влажност на кека от 55 до 75%;

3. Величината на вакуума, налягането и количеството на въздуха за обдухването на утайката при вакуумфилтрите и филтърпресите, както и налягането на утайката при филтърпресите, са по данни на производителите.

Чл. 329. (1) За обезводняване на утайки от градски отпадъчни води се прилагат и лентови филтърпреси. При тяхното използуване утайките се обработват предварително с флокуланти.

(2) Производителността на лентовите филтърпреси, влажността на кeка и дозата на флокуланта се приемат по данни на производителите на съоръженията, в зависимост от вида на утайките.

Чл. 330. (1) За обезводняване на утайките се използуват и непрекъснато действуващи хоризонтални центрофуги.

(2) Производителността на центрофугите в m3/h постъпваща утайка зависи от вида й и се избира от техническата документация на центрофугите.

(3) Ефективността на задържане на сухо вещество е от 10 до 65%, а влажността на кека - от 60 до 85%. При обработка на утайките с флокуланти ефектът на задържане нараства до 90-95%.

(4) Преди подаване на утайката към центрофугата се предвижда отстраняване на пясъка.

Чл. 331. (1) При подаване на фугата след центрофугата в пречиствателните съоръжения се отчита увеличаване на натоварването им по БПК, в зависимост от ефекта на задържане на сухото вещество, като се приема 1 g БПКII на 1 g остатъчно сухо вещество във фугата.

(2) За да се намали натоварването в пречиствателните съоръжения се предвижда допълнително обработване на фугите.

Чл. 332. (1) Дозата на високомолекулните флокуланти катионен тип е 2-7 kg/t сухо вещество, като по-голямата доза флокуланти се приема при центрофугиране на активна утайка, а по-малката - на сурова утайка.

(2) Влажността на обезводнената утайка се приема:

а) от 70 до 75% - за сурова утайка;

б) от 83 до 88% - за активна утайка.

(3) Флокуланти се използуват при центрофуги, като отношението на дължината на ротора към диаметъра е от 2,5 до 4.

Чл. 333. Броят на резервните съоръжения се приема:

1. вакуумфилтри и филтърпреси при 3 работни единици - 1 брой, а от 4 до 10 - 2 броя резервни;

2. центрофуги при 2 броя работни единици - 1 брой, а при три и повече 2 броя резервни.

Чл. 334. При проектирането на механично обезводняване се предвиждат аварийни изсушителни полета или резервоари за 10% от годишното количество на утайките.

Чл. 335. Изсушителните полета се проектират:

1. с естествена основа с дренаж или без дренаж;

2. с изкуствена асфалтобетонна основа с дренаж;

3. каскадни, с утаяване и повърхностно отстраняване на утайковата вода;

4. полета-уплътнители.

Чл. 336. Натоварването с утайки на изсушителните полета в m3/m2 за година се приема по табл. 12.

Таблица 12

Чл. 337. Към изсушителните полета се предвиждат пътища с площадки за автотранспорта и механизацията за натоварване и транспортиране на изсушената утайка.

Чл. 338. Изсушителни полета с естествена основа се проектират, когато нивото на подпочвените води е на дълбочина най-малко 1,5 m от дъното на полетата и когато се допуска филтрация на утайкови води в почвата.

Чл. 339. Изсушителните полета се проектират с:

1. работна дълбочина от 0,5 до 0,8 m;

2. борд 0,3 m;

3. полезна площ на една секция до 1000 m2;

4. брой на полетата най-малко 4;

5. устройства за отделяне на утайкова вода от горния слой.

Чл. 340. (1) Площта на изкуствените дренажи се приема над 10% от площта на дъното.

(2) Дренажните устройства и размерите на полетата се съобразяват със средствата за механизирано почистване.

Чл. 341. Утайковата вода от изсушителните полета се подава пред съоръженията за механично и биологично пречистване. Допълнителните количества замърсяващи вещества се приемат по неразтворени вещества от 1000 до 1500 mg/l и по БПКII - от 1000 до 1500 mg/l.

Чл. 342. Влажността на обезводнената утайка в изсушителни полета е от 60 до 70%.

Чл. 343. (1) За естествено обезводняване и временно или окончателно депониране на утайки могат да се използуват и лагуни.

(2) Лагуните се изграждат върху пустеещи терени, изоставени кариери, суходолия и др.

Чл. 344. Продължителността на престоя на утайките в лагуните за временно депониране се приема от 2 до 5 години, а при лагуните за окончателно депониране в зависимост от конкретните местни условия - от 10 до 20 години.

Чл. 345. Утайките се подлагат на обеззаразяване в течен вид или след обезводняването им.

Чл. 346. (1) Обеззаразяване и дехелминтизация на пресни мезофилно изгнили и аеробностабилизирани утайки се осъществява при загряване до 60°С в продължение на 20 min.

(2) За обеззаразяване на обезводнени утайки се прилага биотермична обработка (компостиране) при естествени условия.

Чл. 347. Компостиране на утайката се извършва при смесването й с добавки (твърди битови отпадъци, торф, дървесни стърготини, шума, слама, мляна кора или готов компост). Съотношението в сместа обезводнени утайки и твърди битови отпадъци е 1:2 по тегло, а с другите добавки - 1:1 по обем, до получаване на смес с влажност най-много 60%.

Чл. 348. Компостирането се извършва с използуване на механизация в оградени с диги асфалтобетонови или бетонови площадки във вид на обемни тела с височина от 2,5 до 3 m при естествена аерация и до 5 m - при принудителна.

Чл. 349. При проектиране на аерируеми компостни площадки се предвижда полагане в основата на всяко тяло на перфорирани тръби с диаметри от 100 до 200 mm, с размери на отворите от 8 до 10 mm и с подаване на въздух от 15 до 25 m3/h на тон органично вещество утайка.

Чл. 350. (1) Продължителността на компостирането се приема в зависимост от начина на аерирането, състава на утайките, вида на добавката и климатичните условия и въз основа на експлоатационния опит в аналогични условия.

(2) В процеса на компостиране се предвижда размесване на компоста.

Чл. 351. (1) Необходимостта от термично изсушаване на утайките се определя от условията за по-нататъшното им оползотворяване и транспортиране.

(2) Влажността на изсушената утайка е в границите от 30 до 40%.

Чл. 352. Допуска се изгаряне на утайката в пещи. Отделяните газове при изсушаване и изгаряне на утайката, преди изпускането им в атмосферата, трябва да отговарят на изискванията за пределно допустимата концентрация на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места.

Чл. 353. (1) За съхранение на механично обезводнената утайка се предвиждат открити площадки с изкуствена основа. Височината на пласта утайки се приема от 1,5 до 3 m.

(2) За съхранение на термично изсушената утайка, при отчитане на климатичните условия, се ползуват открити площадки или закрити складове, за 3 до 4-месечни обеми, с използуване на механизация за товарно-разтоварните работи.

Чл. 354. За неизползуваеми утайки се предвиждат депа, при условия, предотвратяващи замърсяването на околната среда.

Чл. 355. При канализациите по смисъла на чл. 1 се предвижда система за постоянен и периодичен технологичен контрол.

Чл. 356. За качествените параметри на отпадъчните води се предвижда постоянен технологичен контрол с помощта на стационарни уреди или чрез прилагането на лабораторни методи.

Чл. 357. В строителните конструкции на съоръженията се предвиждат присъединителни части, отвори в стените, камери и други устройства за монтиране на средствата за контрол и автоматизация. За съединителните хидравлични и пневматични линии за защита от задръстване се предвиждат разделителни мембрани, възможности за продухване или промиване и др.

Чл. 358. (1) Автоматизация и средства за технологичен контрол се предвиждат според условията на експлоатация и въз основа на технико-икономическа обосновка.

(2) Автоматизацията се проектира по зададени технологични параметри.

Чл. 359. За осигуряване на централизиран контрол и управление на работата по експлоатацията се предвижда диспечерско управление.

Чл. 360. Канализационните мрежи с гравитачно или помпено отвеждане на отпадъчните води от населеното място се контролират и управляват от диспечерския пункт на водоснабдителната система в същото населено място.

Чл. 361. (1) При наличие на сложни и групови канализационни системи се създава самостоятелна диспечеризация - едностъпална или двустъпална. Броят на стъпалата и на местните диспечерски пунктове се определя с технико-икономическа обосновка.

(2) Централният диспечерски пункт се устройва на територията на пречиствателната станция.

Чл. 362. Когато диспечерските пунктове са само за канализационната система, се допуска техните помещения да бъдат в сградите на пречиствателната станция.

Чл. 363. (1) Във всеки диспечерски пункт се предвиждат командна (дежурна) зала за разполагане на диспечерското табло (пулт, дисплей) и средства за свръзка с постоянно дежурещия персонал и спомагателни помещения (склад, работилница, санитарен възел и др.).

(2) Командната зала се проектира за нормални условия на работа на апаратурата и персонала.

(3) За апаратурата в диспечерския пункт се предвижда работно и резервно електрозахранване. При отпадане на работното захранване автоматично се включва резервното, което захранва и аварийното осветление.

(4) Средствата за връзка между диспечерския пункт и обхванатите от него съоръжения се определят с технико-икономическа обосновка.

(5) В диспечерския пункт се предават само необходимите сигнализации и измервания за оперативния контрол и управлението на работата на съоръженията и за най-бърза ликвидация и локализация на възникнала авария.

Чл. 364. (1) При пречиствателни станции въз основа на технико-икономическа обосновка се проектира автоматизирана система за управление на технологичните процеси (АСУТП) със съответните подсистеми за събиране, обработка и предаване на информацията.

(2) Такава система може да се предвиди и за отделни стъпала от пречиствателната станция.

Чл. 365. (1) Помпените станции се проектират без постоянен обслужващ персонал, като се осигурява:

1. автоматично управление на помпените агрегати, в зависимост от нивото на отпадъчните води в черпателния резервоар;

2. дистанционно или телемеханично управление - от диспечерския (операторския) пункт;

3. контрол от периодично проверяващ персонал, с подаване на информация в диспечерския (операторския) пункт.

(2) Когато помпена станция за смесена канализация е включена в АСУТП, управлението на помпените агрегати може да се извършва и според интензивността на дъжда, ретензионното действие на канализационната мрежа и други фактори, влияещи на притока на отпадъчните води.

Чл. 366. Не се допуска автоматично управление на помпени агрегати с двигатели за високо напрежение в зависимост от нивото на водата в черпателния резервоар. В този случай се предвижда на група от два-три работни агрегати един агрегат с регулируемо електрозадвижване. Управлението на регулируемото електрозадвижване се извършва автоматично, в зависимост от водното ниво в черпателния резервоар.

Чл. 367. В помпени станции със сложни технологични връзки, изискващи чести превключвания, или работещи по технологичен режим, неподлежащ на програмиране, а също и в станции с технологично съоръжаване, непригодно за автоматизация, се допуска наличието на постоянно обслужващ персонал. В този случай управлението на агрегатите се извършва централизирано от пулта или таблото в командната зала.

Чл. 368. При аварийно изключване на помпен агрегат от автоматично работеща помпена станция се предвижда автоматично включване на резервния агрегат.

Чл. 369. При опасност от аварийно наводняване на помпената станция или поява на взривоопасни газови смеси се предвижда автоматично изключване на помпените агрегати и електрозахранването.

Чл. 370. Пускането на помпените агрегати като правило се извършва с отворен спирателен кран на тласкателния тръбопровод. Пускането на помпените агрегати при затворен спирателен кран се предвижда при опасност от хидравличен удар, а също при наличие на изисквания, свързани с пускането на синхронни двигатели и при други обосновани случаи.

Чл. 371. В помпените станции се контролират следните технологични параметри:

1. количество на изпомпваните води или утайки (при необходимост);

2. водни нива в черпателния резервоар и в дренажната яма;

3. налягане в общия тласкател и налягане, създавано от всеки помпен агрегат;

4. температура на лагерите на агрегатите, ако конструкцията им позволява това;

5. налягане на охлаждащата течност в охладителната система, ако има такава;

6. наличие на взривоопасни газови смеси - при доказана необходимост;

7. състояние на катодната защита, ако има такава.

Чл. 372. Въздуходувните станции се проектират с:

1. местно управление на въздуходувните агрегати от машинната зала;

2. дистанционно управление - от диспечерския или операторския пункт, при обосновка.

Чл. 373. Автоматичното управление, осигуряващо последователността на операциите за пускане и спиране на въздуходувния агрегат и контрола на отделни негови параметри се проектира съобразно с инструкцията за експлоатация на завода производител.

Чл. 374. (1) Налягането на въздуха се измерва след всяка въздуходувка.

(2) В общия напорен въздухопровод се измерват: налягането, температурата и дебитът.

Чл. 375. Когато се проектира АСУТП на пречиствателната станция се предвижда автоматично регулиране на производителността на въздуходувните агрегати по концентрацията на разтворения в биобасейните кислород.

Чл. 376. Пречиствателните станции за отпадъчни води се проектират с автоматичен контрол и предаване в съответните диспечерски пунктове на следните количествени и качествени параметри:

1. количествата на постъпващите в станцията или изходящите от нея води;

2. количествата на рециркулиращите и изпусканите първични и излишни активни утайки;

3. рН на постъпващите в станцията и на изходящите води;

4. температурата на постъпващите в станцията води;

5. концентрацията на разтворения кислород в биобасейните и в изходящите води от станцията;

6. концентрацията на активните утайки в биобасейните и на излишните утайки;

7. скоростта на потребление на кислород от активните утайки в биобасейните;

8. концентрацията на суспендираните вещества в постъпващите в станцията и изходящите от нея води;

9. количеството на подавания въздух в биобасейните;

10. рН на утайките в изгнивателите;

11. температурата на утайките в метантанковете;

12. количеството на отделяния газ от метантанковете;

13. аварийните изключвания на машинното и електрообзавеждането;

14. нарушенията на технологичните процеси;

15. пределните концентрации на взривоопасни и токсични газове в производствените помещения.

Чл. 377. Мястото и начинът на монтаж на уредите за автоматичен контрол се определят съгласно инструкциите на заводите производители.

Чл. 378. Работата на механизираните решетки се автоматизира по зададено водно ниво или по зададена програма по време.

Чл. 379. (1) Пясъкозадържателите, първичните и вторичните утаители и уплътнителите се проектират с автоматично изпускане на утайките по зададени граници на нивата на утайките или по зададена програма по време.

(2) При обосновка се проектира и автоматизирано изпускане на излишните активни утайки.

Чл. 380. Биобасейните при обосновка се проектират с автоматично регулиране на концентрациите на разтворения кислород и на активните утайки.

Чл. 381. При метантанковете е необходимо да се автоматизира поддържането на зададената температура на утайките в тялото на метантанка и да се контролират: нивото на утайката, количествата на постъпващата утайка, разходът на топлоносител, количеството и налягането на отделяния газ.

Чл. 382. Автоматизираното управление и контролът на съоръженията за механично обезводняване и термично изсушаване на утайките се проектират съгласно инструкциите на заводите производители.