Държавен вестник, брой 93 от 22.XI

Договарящите се страни,

Като проявяват решимост да прилагат Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния,

Загрижени, че емисиите на сяра и други замърсители на въздуха продължават да се пренасят през международните граници и в изложените части от Европа и Северна Америка причиняват широко разпространени щети на природните ресурси с жизненоважно екологично и икономическо значение, като гори, почви и води, както и на предмети, включително исторически паметници, а при определени обстоятелства имат вредно въздействие върху човешкото здраве,

Като са решени да вземат предпазни мерки, за да предвидят, предотвратят или сведат до минимум емисиите на замърсители на въздуха и да смекчат техните неблагоприятни въздействия,

Като са убедени, че в случаите, когато съществува заплаха за сериозни или необратими щети, липсата на пълна научна сигурност не трябва да се използва като причина за отлагането на такива мерки, имайки предвид, че тези предпазни мерки за справяне с емисиите на замърсители на въздуха трябва да бъдат рентабилни,

Като не забравят, че мерките за намаляване на емисиите на сяра и други замърсители на въздуха биха допринесли също за защитата на чувствителната арктическа околна среда,

Като отчитат, че преобладаващите източници на замърсяване на въздуха, допринасящи за подкиселяването на околната среда, са изгарянето на изкопаеми горива за производство на енергия и основните технологични процеси в различни промишлени сектори, както и транспортът, които водят до емисии на сяра, азотни оксиди и други замърсители,

Като осъзнават нуждата от рентабилен регионален подход в борбата със замърсяването на въздуха, при който се вземат предвид различията във въздействията и разходите за намаляване на емисиите между страните,

Като желаят да предприемат по-нататъшни и по-ефективни действия за контрол и намаляване на серните емисии,

Като знаят, че всяка една политика за намаляване на сярата, колкото и рентабилна да е на регионално ниво, ще доведе до относително тежко икономическо бреме върху страните, чиято икономика е в преход към пазарна икономика,

Като имат предвид, че мерките, взети за намаляване на емисиите на сяра, не трябва да представляват средство за произволна или неоснователна дискриминация или за прикрито ограничаване на международната конкуренция и търговия,

Като вземат предвид съществуващите научни и технически данни за емисиите, атмосферните процеси и въздействието върху околната среда на серните оксиди, както и върху разходите за намаляване на емисиите,

Като им е известно, че в допълнение към емисиите на сяра, емисиите на азотни оксиди и на амоняк също причиняват подкиселяване на околната среда,

Като отбелязват, че съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменението на климата, приета в Ню Йорк на 9 май 1992 г., съществува споразумение за създаване на национални политики и за вземане на съответни мерки за борба с изменението на климата, което може да се очаква да доведе до намаляване на емисиите на сяра,

Като потвърждават необходимостта да се гарантира екологосъобразно и устойчиво развитие,

Като признават необходимостта да се продължи научното и техническото сътрудничество, за да се развие допълнително подходът на базата на критични натоварвания и критични нива, включително усилия за оценка на няколко замърсителя на въздуха и различните въздействия върху околната среда, предметите и човешкото здраве,

Като подчертават, че научното и техническото познание се развива и че ще е необходимо това развитие да се вземе предвид, когато се преразглежда уместността на задълженията, поети по този протокол, и когато се решават по-нататъшните действия,

Като признават Протокола за намаляване на серните емисии или трансграничния им пренос с поне 30 процента, приет в Хелзинки на 8 юли 1985 г., и вече взетите от много страни мерки, които са довели до намаляване на серните емисии,

се споразумяха за следното:

Дефиниции

Член 1

За целите на този протокол,

1. "Конвенцията" означава Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приета в Женева на 13 ноември 1979 г.;

2. "ЕМЕП" означава Съвместната програма за мониторинг и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа;

3. "Изпълнителен орган" означава Изпълнителният орган на конвенцията, създаден съгласно чл. 10, ал. 1 от конвенцията;

4. "Комисията" означава Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации;

5. "Страните" означава, освен ако контекстът не изисква друго, договарящите страни по този протокол;

6. "Географски обхват на ЕМЕП" означава зоната, дефинирана в чл. 1, ал. 4 от Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за дългосрочно финансиране на Съвместната програма за мониторинг и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (ЕМЕП), приет в Женева на 28 септември 1984 г.;

7. "ЗУСО" означава зона за управление на серните оксиди, определена в Анекс III при условията, изложени в чл. 2, ал. 3;

8. "Критично натоварване" означава количествена оценка на излагането на един или повече замърсители, под което съгласно настоящите познания не възникват значими вредни въздействия върху определени чувствителни елементи от околната среда;

9. "Критични нива" означава концентрацията на замърсители в атмосферата, над която съгласно настоящите познания могат да възникнат преки неблагоприятни въздействия върху приемниците, като човешки същества, растения, екосистеми или предмети;

10. "Критично отлагане на сяра" означава количествена оценка на излагането на окислени серни съединения при отчитане на въздействията от базовото поглъщане на катиони и базовото отлагане на катиони, под която съгласно настоящите познания не възникват значими вредни въздействия върху определени чувствителни елементи от околната среда;

11. "Емисия" означава изпускането на вещества в атмосферата;

12. "Серни емисии" означават всички емисии на серни съединения, изразени в килотонове серен диоксид (kt SO2), изпускани в атмосферата от антропогенни източници, с изключение на корабите на международно плаване извън териториални води;

13. "Гориво" означава всеки твърд, течен или газообразен горим материал, с изключение на битови, токсични или опасни отпадъци;

14. "Неподвижен горивен източник" означава всяко техническо съоръжение или група от съоръжения, което е разположено на обща площадка и изпуска или би могло да изпуска отпадъчни газове през общ комин, в което се извършва окислението на горива с цел да бъде използвана генерираната по този начин топлина;

15. "Нов голям неподвижен горивен източник" означава всеки неподвижен горивен източник, чието изграждане или значително преустройство са разрешени след 31 декември 1995 г. и чиято топлинна мощност при номинално натоварване е поне 50 MWth. Компетентните национални власти решават дали едно преустройство е значително или не, вземайки предвид такива фактори като ползите за околната среда от преустройството;

16. "Голям съществуващ неподвижен горивен източник" означава всеки съществуващ неподвижен горивен източник с топлинна мощност при номинално натоварване, по-голяма или равна на 50 MWth;

17. "Газьол" означава всеки петролен продукт с код по Хармонизираната система 2710 или всеки петролен продукт, който поради своите дестилационни граници попада в категорията на средните дестилати, предназначени за употреба като гориво, и от който поне 85 обемни процента, включително загубите при дестилацията, дестилират при 350 °C;

18. "Норма за допустими емисии" означава допустимата концентрация на серни съединения, изразени като серен диоксид в отпадъчните газове от неподвижен горивен източник, изразена като маса за единица обем отпадъчни газове в mg SO2/Nm3, при 3 процента обемно съдържание на кислород в отпадъчните газове за течните и газообразни горива и 6 процента за твърдите горива;

19. "Ограничение на емисиите" означава допустимото общо количество серни съединения, изразени като серен диоксид, изпускано от горивен източник или група горивни източници, разположени на обща площадка или в определен географски район, изразено в килотонове на година;

20. "Степен на десулфуризация" означава съотношението между количеството сяра, улавяно на площадката на горивния източник през даден период от време, и количеството сяра, съдържащо се в горивото, подадено към съоръженията на горивния източник и използвано през същия период;

21. "Серен бюджет" означава матрица с изчислени приноси в отлагането на окислени серни съединения в приемащите области, дължащи се на емисии от определени области.

Основни задължения

Член 2

1. Страните контролират и намаляват своите емисии на сяра, за да защитят човешкото здраве и околната среда от неблагоприятни въздействия, в частност от подкиселяващи въздействия, и да гарантират, доколкото е възможно, без да влизат в прекомерни разходи, че отлаганията на окислени серни съединения в дългосрочен план не надвишават критичните натоварвания за сяра, дадени в Анекс I като критични отлагания на сяра в съответствие с настоящите научни познания.

2. Като първа стъпка страните най-малкото намаляват и поддържат своите годишни емисии на сяра в съответствие със сроковете и нивата, посочени в Анекс II.

3. В допълнение към това всяка от страните:

(a) чиято обща сухоземна площ надвишава 2 милиона квадратни километра;

(б) която се е ангажирала съгласно ал. 2 по-горе с национален таван на емисия от сяра, която да не е по-голяма от по-малката от нейните емисии от 1990 г. или задължението й по Хелзинкския протокол от 1985 г. за намаляване на серните емисии или трансграничния им пренос с поне 30 процента, както е посочено в Анекс II;

(в) чиито годишни емисии на сяра, които допринасят за подкиселяването в зони под юрисдикцията на една или повече други страни, произлизат само от териториите, намиращи се под нейна юрисдикция, които са описани като ЗУСО в Анекс III, и тя е представила документация за това; и

(г) която е посочила при подписването на или при присъединяването към този протокол своето намерение да действа в съответствие с тази алинея, най-малкото намаляват и поддържат своите годишни емисии на сяра в така описаната зона в съответствие със сроковете и нивата, посочени в Анекс II.

4. Освен това страните използват най-ефективните мерки за намаляване на емисиите на сяра, които са подходящи за техните специфични обстоятелства, за нови и съществуващи източници, включващи и:

- мерки за увеличаване на енергийната ефективност;

- мерки за увеличаване на употребата на възобновима енергия;

- мерки за намаляване на сярното съдържание на определени горива и за насърчаване на употребата на гориво с ниско сярно съдържание, включително комбинираната употреба на гориво с високо съдържание на сяра с гориво с ниско съдържание на сяра или гориво, което не съдържа сяра;

- мерки за прилагане на най-добрите налични техники за ограничаване на емисиите, които не изискват прекомерни разходи, при използване на насоките от Анекс IV.

5. Всяка от страните, с изключение на страните, които са предмет на Споразумението за качество на въздуха между Съединените щати и Канада от 1991 г., най-малкото:

(a) прилагат норми за допустими емисии, които са поне толкова строги, колкото посочените в Анекс V, спрямо всички нови големи неподвижни горивни източници;

(б) не по-късно от 1 юли 2004 г. прилагат, доколкото е възможно без прекомерни разходи, норми за допустими емисии, които са поне толкова строги, колкото посочените в Анекс V, спрямо онези съществуващи големи неподвижни източници с топлинна мощност над 500 MWth, вземайки предвид оставащия живот на съоръжението, изчислен от датата на влизане в сила на този протокол, или прилагат еквивалентни ограничения на емисиите или други подходящи разпоредби, при условие че чрез тях се постигат пределно допустимите емисии на сяра, посочени в Анекс II, и след това допълнително доближават критичните натоварвания, както са посочени в Анекс I; и не по-късно от 1 юли 2004 г. прилагат норми за допустими емисии или ограничения на емисиите спрямо тези съществуващи големи неподвижни горивни източници с топлинна мощност между 50 и 500 MWth, използвайки Анекс V като насоки;

(в) не по-късно от две години от влизането в сила на този протокол прилагат национални стандарти за сярното съдържание на газьола, които са поне толкова строги, колкото посочените в Анекс V; в случаите, когато доставките на газьол не могат да бъдат гарантирани по друг начин, дадена държава може да удължи срока, предвиден в тази точка, до период, който не надхвърля десет години; в този случай тя посочва в декларация, която се депозира заедно с документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, своето намерение да удължи срока.

6. В допълнение страните могат да прилагат икономически инструменти за насърчаване на приемането на рентабилни подходи за намаляването на емисиите на сяра.

7. Страните по този протокол могат на сесия на изпълнителния орган в съответствие с правилата и условията, които изпълнителният орган разработва и приема, да решат дали две или повече страни могат съвместно да изпълняват задълженията, изложени в Анекс II. Тези правила и условия гарантират изпълнението на задълженията, изложени в ал. 2 по-горе, и също така спомагат за постигането на екологичните цели, заложени в ал. 1 по-горе.

8. Страните в зависимост от резултата от първото преразглеждане, предвидено в чл. 8, и не по-късно от една година след датата на приключване на това преразглеждане започват преговори за допълнителни задължения за намаляване на емисиите.

Обмен на технологии

Член 3

1. Страните в съответствие със своите национални закони, разпоредби и практики съдействат за обмена на технологии и техники, включително тези, които увеличават енергийната ефективност, използването на възобновима енергия и обработката на горива с ниско съдържание на сяра, за намаляване на емисиите на сяра, особено чрез насърчаване на:

(a) търговския обмен на налични технологии;

(б) преките промишлени контакти и сътрудничество, включително смесени предприятия;

(в) обмена на информация и опит;

(г) предоставянето на техническа помощ.

2. Като насърчават дейностите, посочени в ал. 1 по-горе, страните създават благоприятни условия, като способстват за контактите и сътрудничеството между съответните организации и лица в частния и обществения сектор, които могат да предоставят технологии, конструкторски и инженерни услуги, оборудване или финансиране.

3. Страните не по-късно от шест месеца след датата на влизане в сила на този протокол започват разглеждането на процедури за създаване на по-благоприятни условия за обмен на технологии за намаляване на емисиите на сяра.

Национални стратегии, политики, програми, мерки и информация

Член 4

1. Всяка от страните, за да изпълни задълженията си по чл. 2:

(а) приема национални стратегии, политики и програми не по-късно от шест месеца, след като този протокол влезе в сила за нея; и

(б) взема и прилага национални мерки за контрол и намаляване на своите емисии на сяра.

2. Всяка от страните събира и поддържа информация относно:

(a) актуалните нива на емисиите на сяра и на концентрациите в атмосферния въздух и отлаганията на окислени серни съединения и други подкиселяващи съединения, вземайки предвид, когато се отнася до страните, попадащи в географския обхват на ЕМЕП, работния план на ЕМЕП; и

(б) въздействията на отлаганията на окислена сяра и други подкиселяващи съединения.

Докладване

Член 5

1. Всяка от страните докладва чрез изпълнителния секретар на Комисията пред изпълнителния орган с периодичност, определена от изпълнителния орган, информация относно:

(a) прилагането на националните стратегии, политики, програми и мерки, споменати в чл. 4, ал. 1;

(б) нивата на националните годишни емисии на сяра в съответствие с насоките, приети от изпълнителния орган, съдържащи данни за емисиите от всички свързани категории източници; и

(в) изпълнението на другите задължения, които е поела по този протокол, в съответствие с решение относно формата и съдържанието, което трябва да бъде прието от страните на сесия на изпълнителния орган; условията на това решение се преразглеждат, когато е необходимо, за да се определят допълнителните елементи от формата и/или съдържанието на информацията, които трябва да бъдат включени в докладите.

2. Всяка от страните, попадаща в географския обхват на ЕМЕП, докладва чрез изпълнителния секретар на комисията пред ЕМЕП с периодичност, която предстои да бъде определена от ръководния орган на ЕМЕП и одобрена от страните на сесия на изпълнителния орган, информация за нивата на серни емисии с времеви и пространствен анализ, както е определено от ръководния орган на ЕМЕП.

3. Достатъчно рано преди всяка годишна сесия на изпълнителния орган ЕМЕП предоставя информация относно:

(a) концентрации в атмосферния въздух и отлагане на окислени серни съединения; и

(б) изчисленията на серните бюджети.

Страните, които не попадат в географския обхват на ЕМЕП, предоставят подобна информация, ако са помолени за това от изпълнителния орган.

4. Изпълнителният орган в съответствие с чл. 10, ал. 2 (б) от конвенцията, урежда изготвянето на информация за въздействието на отлаганията на окислена сяра и други подкиселяващи съединения.

5. На сесии на изпълнителния орган страните уреждат регулярното изготвяне на осъвременена информация за изчислените и международно оптимизираните разпределения на намаленията на емисиите за държавите в географския обхват на ЕМЕП с интегрирани модели за оценка с оглед на намаляването за целите на чл. 2, ал. 1 от този протокол на разликата между действителните отлагания на окислени серни съединения и стойностите на критично натоварване.

Проучвания, разработки и мониторинг

Член 6

Страните насърчават проучванията, разработките, мониторинга и сътрудничеството, свързани със:

(a) международната хармонизация на методите за установяване на критични натоварвания и критични нива и за изработване на процедури за такава хармонизация;

(б) подобряването на техниките и системите за мониторинг и на моделирането на преноса, концентрациите и отлагането на серни съединения;

(в) стратегиите за по-нататъшно намаляване на емисиите на сяра на базата на критични натоварвания и критични нива, както и на технически разработки и подобряване на моделирането на интегрираната оценка за изчисляване на международно оптимизирани разпределения на намаленията на емисиите при отчитане на справедливото разпределение на разходите за намаляване на емисиите;

(г) разбирането на по-широките въздействия от емисиите на сяра върху човешкото здраве, околната среда, в частност от подкиселяването, и предметите, включително историческите и културните паметници, при отчитане на взаимовръзката между серните оксиди, азотните оксиди, амоняка, летливите органични съединения и тропосферния озон;

(д) технологиите за намаляване на емисиите и технологиите и техниките за подобряване на енергийната ефективност, енергоспестяването и използването на възобновяема енергия;

(е) икономическата оценка на ползите за околната среда и човешкото здраве, произтичащи от намаляването на емисиите на сяра.

Спазване

Член 7

1. Създава се Комитет по прилагането, който да следи за прилагането на този протокол и за спазването от страните на задълженията им. Той докладва пред страните на сесиите на изпълнителния орган и може да им отправи такива препоръки, каквито сметне за уместно.

2. След като разгледат доклада и евентуалните препоръки на Комитета по прилагането, страните, вземайки предвид обстоятелствата по случая и в съответствие с практиката по конвенцията, могат да вземат решения и да призоват към действия за постигане на пълно съответствие с този протокол, включително мерки за подпомагане на спазването на протокола от дадена страна и за постигане целите на протокола.

3. Страните на първата сесия на изпълнителния орган след влизането в сила на този протокол приемат решение, което определя структурата и функциите на Комитета по прилагането, както и процедурите за извършвания от него преглед на съответствието.

4. Прилагането на процедурата за съответствие не е в ущърб на разпоредбите на чл. 9 от този протокол.

Преразглеждания от страните на сесии на изпълнителния орган

Член 8

1. Страните на сесиите на изпълнителния орган съгласно чл. 10, ал. 2 (a) от конвенцията разглеждат информацията, предоставена от страните и ЕМЕП, данните за въздействията от отлаганията на сяра и други подкиселяващи съединения и докладите на Комитета по прилагането, споменат в чл. 7, ал. 1 от този протокол.

2. (a) На сесиите на изпълнителния орган страните редовно преразглеждат задълженията, изложени в този протокол, включително:

(i) задълженията им по отношение на техните изчислени и международно оптимизирани разпределения на намаленията на емисиите, споменати в чл. 5, ал. 5; и

(ii) съответствие на задълженията и напредъка по постигане на целите на този протокол.

(б) При преразглежданията се взема предвид най-добрата налична научна информация за подкиселяването, включително оценки на критичните натоварвания, технологични разработки, променящите се икономически условия и изпълнението на задълженията за нивата на емисиите.

(в) В контекста на тези преразглеждания всяка от страните, чиито задължения за пределно допустими емисии на сяра съгласно Анекс II към този протокол не съответстват на изчислените и международно оптимизираните разпределения на намаленията на емисиите за тази страна, от която се изисква да намали разликата между отлаганията на сяра през 1990 г. и критичните отлагания на сяра в географския обхват на ЕМЕП с поне 60 процента, прави всичко възможно да посрещне преразгледаните задължения.

(г) Процедурите, методите и сроковете за тези преразглеждания се определят от страните на сесия на изпълнителния орган. Първото такова преразглеждане се извършва през 1997 г.

Уреждане на спорове

Член 9

1. В случай на спор между две или повече страни относно тълкуването или прилагането на този протокол засегнатите страни търсят уреждане на спора чрез преговори или чрез други мирни средства по техен избор. Страните по спора информират изпълнителния орган за спора си.

2. Когато ратифицира, приема, утвърждава или се присъединява към този протокол или във всеки друг момент, една страна, която не е регионална организация за икономическа интеграция, може да декларира в писмен документ, представен пред депозитаря, че по отношение на спорове, отнасящи се до тълкуването или прилагането на протокола, тя признава едното или и двете от следните средства за уреждане на спорове като задължителни ipso facto и без споразумение по отношение на всяка страна, приела същото задължение:

(a) внасяне на спора пред Международния съд;

(б) арбитраж в съответствие с процедурите, които трябва да бъдат приети от страните на сесия на изпълнителния орган възможно най-скоро в анекс за арбитража.

Страна, която е регионална организация за икономическа интеграция, може да направи декларация със сходен ефект по отношение на арбитража в съответствие с процедурите, споменати в точка (б) по-горе.

3. Декларация, направена съгласно ал. 2 по-горе, остава в сила, докато не изтече в съответствие с условията в нея или три месеца, след като пред депозитаря се внесе писмено уведомление за нейното анулиране.

4. Нова декларация, уведомление за анулиране или изтичане на декларация по никакъв начин не засягат процедурите, които са в ход пред Международния съд или арбитражния съд, освен ако страните по спора не се споразумеят другояче.

5. Освен в случай, че страните по един спор са приели еднакви средства за уреждане на спора съгласно ал. 2, ако дванадесет месеца след уведомлението от една страна до друга, че между тях съществува спор, засегнатите страни не са били в състояние да уредят спора си със средствата, споменати в ал. 1 по-горе, по искане на която и да е от страните по спора, спорът се внася за помирение.

6. За целите на ал. 5 се създава помирителна комисия. Комисията се състои от равен брой членове, назначени от всяка от засегнатите страни, или когато страните в помирение споделят еднакъв интерес, от групата, споделяща този интерес, и от председател, избран съвместно от така назначените членове. Комисията издава препоръчително решение, което страните разглеждат добросъвестно.

Анекси

Член 10

Анексите към този протокол представляват неразделна част от протокола. Анекси I и IV са с препоръчителен характер.

Изменения и допълнения

Член 11

1. Всяка страна може да предлага изменения на този протокол. Всяка страна по конвенцията може да предлага допълнение на Анекс II към този протокол за включване на името й заедно с нива на емисиите, пределно допустими емисии на сяра и процентни намаления на емисиите.

2. Такива предложени изменения и допълнения се внасят в писмен вид пред изпълнителния секретар на комисията, който уведомява за тях всички страни. Страните обсъждат предложените изменения и допълнения на следващата сесия на изпълнителния орган, при условие че тези предложения са били изпратени от изпълнителния секретар до страните поне деветдесет дни предварително.

3. Изменения към този протокол и към неговите Анекси II, III и V се приемат с консенсус на страните, присъстващи на сесия на изпълнителния орган, и влизат в сила за страните, които са ги приели, на деветдесетия ден след датата, на която две трети от страните са депозирали пред депозитаря своите документи за приемането им. За всяка друга страна измененията влизат в сила на деветдесетия ден след датата, на която тази страна депозира своя документ за приемането им.

4. Изменения на анексите към този протокол, различни от тези към анексите, споменати в ал. 3 по-горе, се приемат с консенсус на страните, присъстващи на сесия на изпълнителния орган. След изтичането на деветдесет дни от датата на съобщението за него от изпълнителния секретар на комисията изменението към такъв анекс влиза в сила за тези страни, които не са внесли пред депозитаря уведомление в съответствие с разпоредбите на ал. 5 по-долу, при условие, че поне шестнадесет страни не са внесли такова уведомление.

5. Страна, която не е в състояние да одобри изменение на анекс, различен от анексите, споменати в ал. 3 по-горе, писмено уведомява за това депозитаря в срок до деветдесет дни от датата на съобщението за приемането му. Депозитарят незабавно съобщава на всички страни за всяко така получено уведомление. Една страна може по всяко време да замени с приемане своето предишно уведомление и изменението на такъв анекс влиза в сила за тази страна с внасянето пред депозитаря на документа за приемане.

6. Допълнения на Анекс II се приемат с консенсус на страните, присъстващи на сесия на изпълнителния орган, и влизат в сила за всички страни по този протокол на деветдесетия ден след датата, на която изпълнителният секретар на комисията писмено уведоми тези страни за приемането на допълнението.

Подписване

Член 12

1. Този протокол е открит за подписване в Осло на 14 юни 1994 г., а след това в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк до 12 декември 1994 г. от държавите - членки на комисията, както и от държавите със съвещателен глас към комисията в съответствие с ал. 8 от Резолюция 36 (IV) на Икономическия и социален съвет от 28 март 1947 г., и от регионалните организации за икономическа интеграция, създадени от суверенни държави - членки на комисията, които имат компетентност за водене на преговори, сключване и изпълнение на международни споразумения по въпросите, обхванати от протокола, при условие, че въпросните държави и организации са страни по конвенцията и са посочени в Анекс II.

2. По въпроси от тяхната компетентност тези регионални организации за икономическа интеграция от свое собствено име се ползват с такива права и изпълняват такива задължения, които са определени от този протокол за техните държави членки. В такива случаи държавите - членки на тези организации, не се ползват самостоятелно с такива права.

Ратификация, приемане, утвърждаване и присъединяване

Член 13

1. Този протокол подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване от подписалите го страни.

2. Този протокол е открит за присъединяване от 12 декември 1994 г. от държавите и организациите, които отговарят на изискванията на чл. 12, ал. 1.

Депозитар

Член 14

Документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който ще изпълнява функциите на депозитар.

Влизане в сила

Член 15

1. Този протокол влиза в сила на деветдесетия ден след датата, на която при депозитаря е депозиран шестнадесетият документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.

2. За всяка държава и организация, споменати в чл. 12, ал. 1, която ратифицира, приеме или утвърди този протокол или се присъедини към него след депозирането на шестнадесетия документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, протоколът влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозирането от тази страна на нейния документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.

Оттегляне

Член 16

По всяко време след пет години от датата, на която този протокол влезе в сила по отношение на договаряща се страна, тази договаряща се страна може да се оттегли от него, като предостави писмено уведомление за това на депозитаря. Всяко такова оттегляне влиза в сила на деветдесетия ден след датата на получаване на уведомлението от депозитаря или на по-късна дата, която е посочена в уведомлението за оттегляне.

Автентични текстове

Член 17

Оригиналът на този протокол, чиито текстове на английски, руски и френски език са еднакво автентични, се депозира при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Съставен в Осло на четиринадесети юни хиляда деветстотин деветдесет и четвърта година.

АНЕКС I

Критично отлагане на сяра

(5-персентил в сантиграми сяра на квадратен метър на година)

АНЕКС II

Тавани на емисии от сяра и процентни намаления на емисиите

Таваните на емисии от сяра, дадени в таблицата по-долу, посочват задълженията, споменати в ал. 2 и 3 от чл. 2 на този протокол. Изброените нива на емисиите от 1980 и 1990 г. и процентните намаления на емисиите са дадени само с информационна цел.

Нива на		Тавани на емисии	Процентни намаления
емисиите		от сяра(a)	на емисиите (базова
kt SO2 на		kt SO2 на година	година 1980)(б)

година	1980	1990	2000	2005	2010	2000	2005	2010
Австрия	397	90	78			80
Беларус	740		456	400	370	38	46	50
Белгия	828	443	248	232	215	70	72	74
България	2050	2020	1375	1230	1127	33	40	45
Великобритания	4898	3780	2449	1470	980	50	70	80
Германия	7494	5803	1300	990		83	87
Гърция	400	510	595	580	570	0	3	4
Дания	451	180	90			80
Европейска общност	25513		9598			62
Ирландия	222	168	155			30
Испания	3319	2316	2143			35
Италия	3800		1330	1042		65	73
Канада
- национални	4614	3700	3200			30
- ЗУСО	3245		1750			46
Лихтенщайн	0,4	0,1	0,1			75
Люксембург	24		10			58
Норвегия	142	54	34			76
Полша	4100	3210	2583	2173	1397	37	47	66
Португалия	266	284	304	294		0	3
Руска федерация(в)	7161	4460	4440	4297	4297	38	40	40
Словакия	843	539	337	295	240	60	65	72
Словения	235	195	130	94	71	45	60	70
Украйна	3850		2310			40
Унгария	1632	1010	898	816	653	45	50	60
Финландия	584	260	116			80
Франция	3348	1202	868	770	737	74	77	78
Холандия	466	207	106			77
Хърватска	150	160	133	125	117	11	17	22
Чешка република	2257	1876	1128	902	632	50	60	7
Швейцария	126	62	60			52
Швеция	507	130	100			80

(*a) Ако през определена година преди 2005 дадена страна установи, че поради особено студена зима, особено сухо лято и непредвидена краткосрочна загуба на капацитет в енергоснабдителната система в страната или в съседна страна не може да изпълни задълженията си по този анекс, тя може да изпълни тези задължения, като осредни своите национални годишни серни емисии за въпросната година, предхождащата я година и годината след нея, при условие че нивото на емисиите за всяка отделна година не е повече от 20 процента над пределно допустимата емисия на сяра.

Причината за надвишението за всяка отделна година и методът, чрез който ще бъде постигната тригодишната осреднена цифра, се докладват пред Комитета по прилагането.

(*б) За Гърция и Португалия дадените процентни намаления на емисиите са на базата на тавани на емисии от сяра, посочени за 2000 г.

(*в) Европейската част в рамките на района на ЕМЕП.

АНЕКС III

Определяне на зоните за управление на серните окиси (ЗУСО)

Следната ЗУСО се посочва за целите на този протокол:

ЗУСО Югоизточна Канада

Това е зона от 1 милион km2, която включва цялата територия на провинциите Остров Принц Едуард, Нова Скотия и Нови Брунзуик, цялата територия на провинция Квебек на юг от правата линия между Хавър - Сен Пиер на северния бряг на залива Свети Лаврентий и точката, където границата между Онтарио и Квебек пресича бреговата линия на залива Джеймз, и цялата територия на провинция Онтарио на юг от правата линия между точката, където границата между Онтарио и Квебек пресича бреговата линия на залива Джеймз и река Нипигон близо до северния бряг на Горното езеро.

АНЕКС IV

Технологии за намаляване на серните емисии от неподвижни източници

I. Въведение

1. Целта на този анекс е да даде насоки за идентификация на възможностите за ограничаване на сярата и технологии за осигуряване на ефективност по задълженията по този протокол.

2. Анексът се основава на информация за общите възможности за намаляване на серните емисии и в частност за ефективността и разходите на технологиите за намаляване на емисиите, съдържаща се в официалната документация на изпълнителния орган и помощните му органи.

3. Освен ако не е посочено друго, посочените мерки за намаляване се считат, в повечето случаи на базата на неколкогодишен оперативен опит, за най-широко наложените и икономически изгодни най-добри налични техники. От друга страна обаче, постоянно развиващият се опит в областта на мерките и технологиите за постигане на ниски емисии в нови инсталации, както и за модернизация на съществуващи инсталации ще наложи редовното преразглеждане на този анекс.

4. Въпреки че анексът изброява множество мерки и технологии, които обхващат широк диапазон от разходи и ефективност, той не може да се счита за изчерпателен източник на възможности за намаляване. Освен това изборът на мерки за намаляване и технологии за всеки отделен случай ще зависи от множество фактори, включително актуалното законодателство и нормативните разпоредби и особено изискванията към технологиите за намаляване, първичните енергийни модели, промишлената инфраструктура, икономическите обстоятелства и конкретните условия в инсталацията.

5. Анексът се отнася най-вече до намаляване на окислени серни емисии, разглеждани като сума от серен диоксид (SO2) и серен триоксид (SO3), изразени като SO2. Делът на сярата, изпускана или като серни окиси, или като други серни съединения от негоривни процеси и други източници, е малък в сравнение със серните емисии от горене.

6. Когато се планират мерки или технологии за серни източници, изпускащи други съединения, в частност азотни оксиди (NOx), фини прахови частици, тежки метали и летливи органични съединения (ЛОС), е подходящо те да бъдат разгледани заедно с възможностите за намаляване на отделни замърсители, за да се оптимизира цялостният ефект на намаляване на емисиите и да се сведе до минимум въздействието върху околната среда и особено за да се избегне преносът на проблеми със замърсяването на въздуха към други среди (като например отпадъчни води и твърди отпадъци).

II. Големи неподвижни източници на серни емисии

7. Процесите на изгаряне на изкопаемо гориво са основният източник на антропогенни серни емисии от неподвижни източници. Освен това някои негоривни процеси могат да имат значителен принос за емисиите. Основните категории неподвижни източници, основаващи се на ЕМЕП/CORINAIR 90, включват:

(i) топлоелектрически централи, когенерация и районни отоплителни централи:

(a) парни котли;

(б) неподвижни турбини с вътрешно горене и двигатели с вътрешно горене;

(ii) търговски, ведомствени и битови горивни инсталации:

(a) парни котли за търговско пароснабдяване;

(б) битови отоплителни инсталации;

(iii) промишлени горивни инсталации и процеси, свързани с горене:

(a) парни котли и промишлени нагреватели;

(б) процеси, например металургични операции като пържене и синтероване, коксови пещи, преработка на титаниев диоксид (TiO2) и др.;

(в) производство на целулоза;

(iv) негоривни процеси, например производство на сярна киселина, специфични процеси на органичен синтез, обработка на метални повърхности;

(v) извличане, преработка и дистрибуция на изкопаеми горива;

(vi) обработка и депониране на отпадъци, например топлинна обработка на битови и промишлени отпадъци.

8. Общите данни (за 1990 г.) за района на ИКЕ показват, че около 88 процента от общите серни емисии произлизат от всички горивни процеси (20 процента от горивните процеси в промишлеността), 5 процента от производствени процеси и 7 процента от нефтени рафинерии. Енергийният сектор в много страни е основният източник на серни емисии. В някои страни промишленият сектор (включително рафинериите) също е важен източник на SO2. Въпреки че емисиите от рафинерии в района на ИКЕ са относително малки, тяхното влияние върху серните емисии от други източници е голямо поради наличието на сяра в петролните продукти. В типичния случай 60 процента от сярата, съдържаща се в суровия петрол, остават в продуктите, 30 процента се отделят като елементарна сяра и 10 процента се изпускат през комините на рафинерията.

III. Oсновни възможности за намаляване на серните емисии от горивни процеси

9. Основните възможности за намаляване на серните емисии са:

(i) мерки за енергиен мениджмънт:*

(a) Енергоспестяване:

Рационалното използване на енергията (подобрена енергийна и технологична ефективност, когенерация и/или мениджмънт на потреблението) обикновено довежда до намаляване на серните емисии.

(б) Енергиен баланс:

Като цяло серните емисии могат да бъдат намалени, като се увеличи делът на негоривните енергийни източници (тоест водни, ядрени, вятърни и пр.) в енергийния баланс. Трябва обаче да се вземат предвид и останалите въздействия върху околната среда.

(ii) Технологични възможности:

(a) Смяна на горивото:

Емисиите на SO2 по време на горене са пряко свързани със сярното съдържание на използваното гориво.

Смяната на горивото (например преминаване от въглища и/или течни горива с високо към въглища с ниско съдържание на сяра или от въглища към газ) води до по-ниски серни емисии, но е възможно да има някои ограничения, като например достъп до горива с ниско съдържание на сяра и възможност за приспособяване на съществуващите горивни инсталации към различните горива. В много страни от ИКЕ някои горивни инсталации, работещи с въглища или течни горива, биват заменени с горивни инсталации, работещи с газ. Инсталациите, използващи два вида гориво, могат по-лесно да извършат такава промяна.

(б) Пречистване на горивото:

Пречистването на природния газ е модерна технология, която се прилага широко по експлоатационни причини.

Пречистването на технологичните газове (газ от киселинно рафиниране, газ от коксови пещи, биогаз и пр.) е също модерна технология.

Десулфуризацията на течни горива (леки и средни фракции) е модерна технология.

* Възможностите в (i) (a) и (б) са интегрирани в енергийната структура и политика на една страна. Тук не се разглеждат прилагането, ефективността и разходите по сектори.

Десулфуризацията на тежки фракции е технически осъществима, но трябва да се имат предвид и свойствата на суровия нефт. Десулфуризацията на атмосферните остатъци (кубови остатъци от атмосферна дестилация на суров материал) за производство на гориво с ниско съдържание на сяра не се практикува широко; обикновено се предпочита преработката на суров нефт с ниско съдържание на сяра. Технологиите за хидрокрекинг и пълно преобразуване се усъвършенстват и в комбинация осигуряват високо задържане на сяра с увеличен добив на леки продукти. Броят на рафинериите с пълно преобразуване засега е ограничен. Такива рафинерии обикновено извличат от 80 процента до 90 процента от сярата и превръщат всички остатъци в леки продукти или други продаваеми продукти. За този тип рафинерии консумацията на енергия и инвестиционните разходи са по-високи. Типичното сярно съдържание на продуктите от рафинерии е дадено в таблица 1.

Сегашните технологии за почистване на антрацитни въглища могат да отстраняват приблизително 50 процента от неорганичната сяра (в зависимост от свойствата на въглищата), но не и органичната сяра. Разработват се по-ефективни технологии, които обаче са свързани с по-високи инвестиционни и производствени разходи. Ето защо ефективността на отстраняването на сярата чрез пречистване на въглищата е ограничена в сравнение с десулфуризацията на димни газове. Възможно е отделните страни да намерят най-добрата комбинация от процесите на пречистване на горивата и пречистване на димните газове.

ТАБЛИЦА 1

Сярно съдържание на продукти

от рафинерии

(съдържание на S (в проценти)

	Типични	Очаквани
	настоящи	бъдещи
	стойности	стойности
Бензин	0,1	0,05
Авиационен керосин	0,1	0,01
Дизел	0,05 - 0,3	<0,05
Нафта за отопление	0,1 - 0,2	<0,1
Тежкокотелно гориво	0,2 - 3,5	<1
Корабен дизел	0,5 - 1,0	<0,5
Тежко корабно гориво	3,0 - 5,0	< 1 (крайбрежни зони)
		< 2 (открито море)

(в) Съвременни горивни технологии:

Тези горивни технологии, характеризиращи се с подобрена топлинна ефективност и намалени серни емисии, включват: изгаряне в кипящ слой (ИКС), в това число от барбутажен тип (БИКС), рециркулационен тип (РИКС) и изгаряне под налягане в кипящ слой (ИНКС); интегрирана газификация с комбиниран цикъл (ИГКЦ); и газови турбини с комбиниран цикъл (ГТКЦ).

Неподвижните турбини с вътрешно горене могат да бъдат интегрирани в горивните системи на съществуващи конвенционални електроцентрали, което може да увеличи общата ефективност с 5 до 7 процента, водещо от своя страна до значително редуциране на емисиите на SO2. Налагат се обаче големи промени в конструкцията на горивните камери.

Изгарянето в кипящ слой е горивна технология за изгаряне на антрацитни въглища и кафяви въглища, но при него могат да се изгарят и други твърди горива като нефтен кокс и нискокачествени горива, например горими отпадъци, торф и дърва. Емисиите могат да бъдат допълнително намалени чрез интегрирано управление на горивния процес в системата посредством добавянето на вар/варовик към материала на слоя. Общият инсталиран капацитет за изгаряне в кипящ слой достига приблизително 30 000 MWth (250 до 350 инсталации), включително 8000 MWth с капацитет над 50 MWth. Страничните продукти от този процес могат да причинят проблеми по отношение на използването и/или депонирането им и да са необходими допълнителни проучвания.

Процесът на интегрирана газификация с комбиниран цикъл включва газификация на въглища и комбиниран цикъл за генериране на енергия в газова и парна турбина. Газифицираните въглища се изгарят в горивната камера на газовата турбина. Намаляването на серните емисии се постига чрез използване на съвременна технология за очистване на суровия газ в съоръжения, разположени преди подаването му в газовата турбина. Съществува и технология за тежки нефтени отпадъци и битумни емулсии. Инсталираният капацитет в момента е около 1000 MWel (5 инсталации).

В момента се планират електроцентрали с газови турбини с комбиниран цикъл, използващи за гориво природен газ, притежаващи ефективност от 48 до 52 процента.

(г) Модификации на процесите и на горенето:

Модификации на горенето, сравними с мерките, използвани за намаляване на емисиите на NOx, не съществуват, тъй като по време на горенето органично и/или неорганично свързаната сяра се окислява почти напълно (в зависимост от свойствата на горивото и технологията на изгаряне определен процент остава в пепелта).

В този анекс процесите със суха добавка за конвенционални котли се считат за модификации на процесите поради впръскването на агент в горивната камера. Опитът обаче е показал, че при прилагане на тези процеси топлинният капацитет се понижава, съотношението Ca/S е високо, а очистването на сярата - ниско. Трябва да бъдат разгледани и проблемите за по-нататъшното използване на страничните продукти и поради тези причини това решение трябва да се прилага като междинна мярка и в по-малки инсталации (таблица 2).

(д) Процеси за десулфуризация на димни газове (ДДГ):

Тези процеси целят отстраняването на вече образувани серни оксиди, поради което се наричат още вторични мерки. Модерните технологии за обработка на димните газове се основават на отстраняването на сярата чрез мокри, сухи или полусухи и каталитични химични процеси.

За да се постигне най-ефективна програма за намаляване на емисиите на сяра, надхвърляща мерките за енергиен мениджмънт, описани в (i) по-горе, трябва да се разгледа комбинация от технологичните възможности, посочени в (ii) по-горе.

В някои случаи възможностите за намаляване на емисиите от сяра могат също да доведат до намаляване на емисиите на CO2, NOx и други замърсители.

В инсталациите за топлоелектрическите централи, когенерация и районните отоплителни централи използваните процеси за обработка на димните газове включват: мокро очистване с вар/варовик (МПВ); абсорбция със сухо впръскване (АСВ); метод на Уелман Лорд (УЛ); промиване с амоняк (ПА); и комбинирани процеси за отстраняване на NOx/SOx (процес с активен въглен (АВ) и отстраняване на NOx/SOx с комбиниран катализатор).

В енергийния сектор МПВ и АСВ покриват 85 процента и съответно 10 процента от инсталирания капацитет за десулфуризация на димни газове.

Няколко нови процеса за десулфуризация на димни газове, като сухо очистване с електронен лъч (СОЕЛ) и Марк 13A, все още не са преминали пилотния етап.

Таблица 2 показва ефективността на гореспоменатите вторични мерки, която се основава на практическия опит, събран от голям брой инсталации, въведени в експлоатация. Внедреният капацитет, както и диапазонът на изменение на ефективността също се споменават. Въпреки сравнимите характеристики на няколко технологии за намаляване на серните емисии, местни влияния или влияния, характерни за инсталацията, могат да доведат до изключване на определена технология.

Таблица 2 включва също и обичайните граници, в които варират инвестиционните разходи за технологиите за намаляване на сярата, изброени в раздели (ii) (в), (г) и (д). Когато тези технологии се прилагат към отделни случаи, трябва да се отбележи, че инвестиционните разходи за мерките за намаляване на емисиите ще зависят освен от всичко друго и от използваните специфични технологии, необходимите системи за намаляване на емисиите, размера на инсталацията, размера на изискваното намаление и графика за плановите ремонти. Поради това таблицата дава само широките граници на инвестиционните разходи. Инвестиционните разходи за модернизация най-често надвишават тези за нови инсталации.

ТАБЛИЦА 2

Емисии на серни оксиди, получени от прилагането на технологични възможности към котли,

работещи с изкопаеми горива

	Неконтролирани	Инжектиране на	Мокро промиване(a)	Абсорбция със
	емисии	добавка		сухо впръскване(б)
Степен на очистка (%)		до 60	95	до 90
Енергийна ефективност (kWel/10(3) m3/h)		0,1 - 1	6 - 10	3 - 6
Обща инсталирана мощност (ИКЕ в Европа) (MWth)			194 000	16 000
Вид вторичен		Смес от соли на Ca	Гипс (шлам/	Смес от CaSo3(*)
продукт		и летлива пепел	отпадъчни води)	(*)1/2 H2O и летлива
				пепел
Специфични инвестиционни разходи (в екю, 1990)/kWel)		20 - 50	60 - 250	50 - 220

	mg/m3(в)	g/kWhel	mg/m3(в)	g/kWhel	mg/m3(в)	g/kWhel	mg/m3(в)	g/kWhel
Антрацитни въглища(г)	1000 - 10000	3,5-35	400 - 4000	1,4-14	< 400	<1,4	< 400	< 1,4
					(< 200, 1%S)	< 0,7	(< 200, 1%S)	< 0,7
Кафяви въглища(г)	1000 - 20000	4,2-84	400 - 8000	1,7-33,6	< 400	<1,7	< 400	< 1,7
					(< 200, 1%S)	<0,8	(< 200, 1%S)	<0,8
Тежко котелно гориво(г)	1000 - 10000	2,8-28	400 - 4000	1,1-11	< 400	<1,1	< 400	<1,1
					(< 200, 1%S)	<0,6	(< 200, 1%S)	<0,6

	Промиване с амоняк(б)	Уелман-Лорд(a)	Активен въглен(a)	Комбиниран катализатор(a)
Степен на очистка (%)	до 90	95	95	95
Енергийна ефективност (kWel/10(3) m3/h)	3 - 10	10 - 15	4 - 8	2
Общ инсталиран капацитет (ИКЕ в Европа) (MWth)	200	2000	700	1,300
Вид вторичен продукт	Амонячен тор	Елементарна S	Елементарна S	Сярна киселина
		Сярна киселина	Сярна киселина	(70 тегловни %)
		(99 обемни %)	(99 обемни %)
Специфични инвестиционни разходи (в екю(1990)/kWel)	230 - 270(e)	200 - 300(e)	280 - 320(e)	320 - 350(e)

	mg/m3(в)	g/kWhel	mg/m3(в)	g/kWhel	mg/m3(в)	g/kWhel	mg/m3(в)	g/kWhel
Антрацитни въглища(г)	< 400	< 1,4	< 400	< 1,4	< 400	< 1,4	< 400	< 1,4
	(< 200, 1%S)	< 0,7	(< 200, 1%S)	< 0,7	(< 200, 1%S)	< 0,7	(< 200, 1%S)	< 0,7
Кафяви въглища(г)	< 400	< 1,7	< 400	< 1,7	< 400	< 1,7	< 400	< 1,7
	(< 200, 1%S)	< 0,8	(< 200, 1%S)	< 0,8	(< 200, 1%S)	< 0,8	(< 200, 1%S)	< 0,8
Тежко котелно гориво(г)	< 400	< 1,1	< 400	< 1,1	< 400	< 1,1	< 400	< 1,1
	(< 200, 1%S)	< 0,6	(< 200, 1%S)	< 0,6	(< 200, 1%S)	< 0,6	(< 200, 1%S)	< 0,6

(*a) За високо сярно съдържание в горивото степента на очистване трябва да бъде адаптирана за конкретната инсталация. Обхватът на това обаче може да бъде специфичен за отделните процеси. Ефективността на тези процеси обикновено е 95%.

(*б) Ограничена приложимост за горива с високо съдържание на сяра.

(*в) Емисия в mg/Nm3, преизчислена при сух газ, при 6% съдържание на кислород в димните газове от твърди горива и 3% съдържание на кислород от течни горива.

(*г) Факторът на превръщане зависи от свойствата на горивото, специфичния газов обем на горивото и топлинната ефективност на котела; използвани фактори на превръщане (m3/kWhel, топлинна ефективност: 36%): антрацитни въглища: 3,50; кафяви въглища: 4,20; тежко котелно гориво: 2,80).

(*д) Специфичните инвестиционни разходи се отнасят до малка част от инсталациите.

(*е) Специфичните инвестиционни разходи включват процес на денитрификация.

Таблицата е разработена главно за големи горивни инсталации в публичния сектор. Възможностите за намаляване обаче са валидни и за други сектори със сходни отпадъчни газове.

IV. Техники за намаляване на емисиите в други сектори

10. Техниките за намаляване на емисиите, изброени в раздел 9 (ii) (a) до (д) са валидни не само за енергийния сектор, но и за различни други промишлени сектори. Натрупан е вече известен опит от практическото им прилагане през последните няколко години, в повечето случаи в енергийния сектор.

11. Прилагането на технологии за намаляване на сярата в промишления сектор зависи само от специфичните ограничения на процеса в съответния сектор. Значителните източници на серни емисии и съответстващите им мерки за ограничаване са представени в таблица 3, показана по-долу.

12. В секторите, описани в таблица 3, могат да се използват мерки, които са интегрирани в процеса, включително промени в суровините (ако е необходимо, в комбинация със специфична за сектора обработка на димните газове), за постигане на най-ефективно ограничаване на серните емисии.

ТАБЛИЦА 3

Източник	Мерки за ограничаване
Пържене на сулфиди,	Мокър каталитичен
несъдържащи желязо	процес за производство на сярна кисели на (МСК)
Производство на	Процес с двоен контакт
вискоза
Производство на сяр-	Процес с двоен кон-
на киселина	такт, подобрен добив
Производство на	Различни мерки, интег-
крафт-целулоза	рирани в производ-
	ствения процес

13. Докладваните примери са следните:

(a) в новите фабрики за крафт-целулоза могат да се постигнат серни емисии по-малко от 1 килограм сяра на тон въздушно изсушена целулоза; (Изисква се контрол на съотношението сяра към натрий, тоест яотстраняване на сярата под формата на неутрални соли и използване на натриев състав без съдържание на сяра.)

(б) във фабриките за сулфитно-целулозен пулп може да се постигне 1 до 1,5 кг сяра на тон въздушно изсушен пулп;

(в) при пърженето на сулфиди е докладвано за инсталации с ефективност на очистването от 80 до 99% за 10 000 до 200 000 m3/h (в зависимост от процеса);

(г) в инсталация за синтероване на желязна руда едно съоръжение за ДДГ с капацитет 320 000 m3/h в чистия газ достигат стойности под 100 mg SOx /Nm3 при 6 процента съдържание на O2;

(д) коксовите пещи достигат по-малко от 400 mg SOx/Nm3 при 6 процента съдържание на O2;

(е) в инсталациите за сярна киселина се постига степен на очистване над 99 процента;

(ж) в съвременните инсталации с клаус процес се постига степен на очистване на сярата над 99 процента.

V. Вторични продукти и странични ефекти

14. С увеличаването на усилията за намаляване на серните емисии от неподвижни източници в страните от региона на ИКЕ се увеличават и количествата на вторичните продукти.

15. Трябва да се избират възможности, които биха довели до използваеми вторични продукти. Освен това винаги когато е възможно трябва да се избират възможности, които водят до повишена топлинна ефективност и свеждат до минимум проблема с депонирането на отпадъците. Въпреки че повечето вторични продукти са продукти, които могат да се използват или да се рециклират като гипс, амониеви соли, сярна киселина или сяра, трябва да се вземат предвид фактори, като пазарните условия и стандартите за качество.

По-нататъшното използване на вторичните продукти от ИГС и АСВ трябва да се подобри и проучи, тъй като площадките за депониране и критериите за депониране ограничават депонирането в няколко страни.

16. Следните странични ефекти няма да предотвратят прилагането на която и да било технология или метод, но трябва да се имат предвид тогава, когато са възможни няколко варианта за намаляване на сярата:

(a) енергийни изисквания към процеса на обработка на газовете;

(б) корозионно действие поради образуването на сярна киселина от реакцията на серните оксиди с водната пара;

(в) увеличено потребление на вода и преработка на отпадъчни води;

(г) изисквания към реагентите;

(д) депониране на твърди отпадъци.

VI. Mониторинг и докладване

17. Мерките, взети за прилагане на националните стратегии и политики за намаляване на замърсяването на въздуха, включват: законодателни и нормативни разпоредби, икономически стимули както и технологични изисквания (най-добри налични техники).

18. В общия случай стандартите се определят за определен източник на емисии в зависимост от размера на съоръжението, начина на експлоатация, горивната технология, вида гориво и дали съоръжението е ново или съществуващо. Алтернативен подход, който също се използва, е да се определи планирано намаляване на общите серни емисии от група източници и да се даде възможност за избор на вида действия, които следва да се предприемат за постигане на тази цел (концепцията за мехура).

19. Усилията за ограничаване на серните емисии до нивата, заложени в националното рамково законодателство, трябва да бъдат контролирани от система за постоянен мониторинг и докладване и да бъдат докладвани на надзираващите органи.

20. Съществуват няколко системи за мониторинг, които използват и непрекъснати, и периодични методи за измерване. Изискванията към качеството обаче варират. Измерванията трябва да се извършват от компетентни организации, които използват системи за измерване и мониторинг. С оглед на това най-добри гаранции може да даде една система за сертификация.

21. В контекста на съвременните автоматизирани системи за мониторинг и оборудване за контрол на процесите докладването не създава проблем. Събирането на данни за по-нататъшна употреба става с модерна техника; обаче данните, които се докладват на компетентните органи, са различни в различните случаи. За да се постигне по-добра сравнимост, наборите от данни и нормативните предписания трябва да се хармонизират. Хармонизацията е желателна и при качествения контрол на системите за измерване и мониторинг. Това трябва да се има предвид, когато се сравняват данните.

22. За да се избегнат несъответствията и противоречията, трябва да бъдат добре дефинирани ключови въпроси и параметри, включително следните:

(a) определяне на стандарти, изразени като ppmv, mg/Nm3, g/GJ, kg/h или kg/t продукт; повечето от тези единици трябва да бъдат изчислени и специфицирани по отношение на температурата на газа, влажност, налягане, съдържание на кислород или стойността на топлинното натоварване;

(б) определяне на периода, за който нормите се осредняват, изразен в часове, месеци или година;

(в) определяне на времето на авариите и съответстващите аварийни разпоредби, отнасящи се до заобикалянето на системите за мониторинг или спирането на инсталацията;

(г) определяне на методи за попълване на данни със задна дата, пропуснати или загубени поради повреда на оборудването;

(д) определяне на набора от параметри, които се измерват; в зависимост от вида на промишления процес необходимата информация може да се различава; тук се включва също разположението на измервателния пункт в системата.

23. Трябва да се гарантира качествен контрол на измерванията.

АНЕКС V

A. Норми за допустими емисии за големи неподвижни горивни източници(*a)

	(i)	(ii)	(iii)
	(MWth)	Норма за	Степен
		допусти-	на десул-
		ми емисии	фуриза-
		(mg SO2/Nm3(*b))	ция (в
			проценти)
1	2	3	4
1. Твърди горива	50 - 100	2000	40 - 90
(на базата на 6 про-	100 - 500	2000 - 400	(линейно
цента съдържание		(линеен	увеличе-
на кислород в дим-		спад)	ние за
ните газове)			167 - 500
			MWth)
	> 500	400	90
2. Течни горива	50 - 300	1700
(на базата на 3 про-	300 - 500	1700 - 400	90
цента съдържание		(линеен
на кислород в дим-		спад)
ните газове)	> 500	400	90
3. Газообразни горива
(на базата на 3 процента съдържание на кислород в димните газове)
Газообразни гори-
ва като цяло		35
Втечнен газ		5
Нискокалорични		800
газове от газифи-
кация на остатъци
от рафиниране,
газ от коксови пе-
щи, газ от домен-
ни пещи
Б. Газьол		сярно съдържание
		(в проценти)
Дизел за пътни превозни
средства		0,05
Други видове		0,2

(*a) Като насока - в съоръжение с инсталация, използваща няколко вида горива, включваща едновременната употреба на два или повече вида горива, компетентните органи определят норми за допустими емисии, вземайки предвид нормите за допустими емисии от колона (ii), отнасящи се до всяко отделно гориво, топлинната мощност, получавана от всяко гориво, и при рафинериите - специфичните характеристики на съоръжението, които са от значение. За рафинериите тази комбинирана пределна стойност не бива при никакви обстоятелства да надвишава 1700 mg SO2/Nm3.

По-конкретно пределните стойности не се прилагат към следните инсталации:

- инсталации, в които продуктите на горенето се използват за директно нагряване, изсушаване или друг начин на третиране на предмети или материали, например нагревателни пещи за отгряване, пещи за топлинна обработка;

- следгоривни инсталации, т.е. всички технически съоръжения, проектирани с оглед очистване на отпадъчните газове чрез изгаряне, които не се експлоатират като самостоятелна горивна инсталация;

- съоръжения за регенериране на катализатори за каталитичен крекинг;

- съоръжения за превръщане на сероводород в сяра;

- реактори, използвани в химическата промишленост;

- коксови пещи;

- каупери;

- съоръжения за изгаряне на отпадъци;

- инсталации, привеждани в действие от дизелови, бензинови и газови двигатели или газови турбини, независимо от вида на използваното гориво.

В случай че поради високо сярно съдържание на местните твърди или течни горива дадена страна не може да постигне нормите за допустими емисии, изложени в колона (ii), тя може да приложи степените на десулфуризация, предвидени в колона (iii), или максимална пределна стойност от 800 mg SO2/Nm3 (въпреки че е препоръчително да не надхвърля 650 mg SO2/Nm3). Страната докладва за такова прилагане пред Комитета по прилагането през календарната година, в която то се извършва.

Ако две или повече отделни нови инсталации бъдат монтирани по такъв начин, че при отчитане на техническите и икономическите фактори техните отпадъчни газове биха могли по преценка на компетентните органи да се изпускат през общ комин, комбинацията, образувана от такива инсталации, се разглежда като един блок.

(*b) mg SO2/Nm3 се определя при температура 273°K и налягане 101,3 kPa след корекция на съдържанието на водна пара.