Държавен вестник, брой 9 от 3.II

Чл. 6. (1) Корабът се изпробва с корпус, чиято якост е достатъчна за всички предвидени случаи на натоварване.

(2) При новопостроени конструкции или съществени изменения на конструкцията, влияещи върху якостта на корпуса, достатъчната якост се потвърждава с изготвената от проектанта документация или класификационно свидетелство, или сертификат от организацията по чл. 4.

(3) Минималната дебелина tmin на обшивката на дъното, скуловете и бордовете на кораба се установява при преглед на кораба съгласно Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите (ДВ, бр. 52 от 2004 г.) и е равна на по-голямата от стойностите, получени по формулите:

1. за кораби с дължина над 40 m:

tmin = f.b.c.(2,3 + 0,04L) [mm];

2. за кораби с дължина по-малка от 40 m:

tmin = f.b.c.(1,5 + 0,06L) [mm], но не по-малко от 3 mm, като минималната дебелина tmin = 0,0005a.ЦТ [mm], където:

L е дължината на кораба в метри, като се изключи перото на руля и бушприта;

T - вертикално разстояние в метри между най-ниската точка от корпуса или кила на кораба и линията на максималното газене;

а - разстоянието между дънните ребра на кораба;

b - коефициент за дъно, бордове или скул; b = 1 - за дънна и бордова обшивка, и b = 1,25 - за скуловите листи;

c - коефициент, зависещ от типа на конструкцията; c = 0,95 за кораби с двойно дъно и вертикални бордове под комингса в района на трюма и c = 1 за всички други типове конструкции;

f - коефициент, зависещ от разстоянието между дънните ребра на корпуса; f = 1 при а Ј 500 [mm] или f = 1 + 0,0013 (a - 500) за а > 500 [mm]; допуска се f = 1 при определяне минималната дебелина на обшивката на борда.

(4) Минималната дебелина на скуловия пояс не може да бъде по-малка от дебелината на обшивката на дъното или борда на кораба.

(5) При обичайното равномерно износване за корабостроителната стомана минималните стойности, определени по ал. 3, са пределни при условие, че състоянието на вътрешните конструктивни елементи е добро.

(6) Когато дебелините на обшивката достигнат стойности, по-малки от определените в ал. 3, обшивката се ремонтира или подменя.

Чл. 7. (1) Напречните прегради в корпуса на кораба (таранна, кърмова и междинни) достигат до палубата или до горния край на борда.

(2) Таранната преграда се разполага по начин и на разстояние от носа на кораба така, че при постъпването на вода във водонепроницаемия отсек пред нея да обезпечи разстояние на безопасност 100 mm при натоварен кораб.

(3) Изискването по ал. 2 е изпълнено, когато таранната преграда е поставена на разстояние от 0,04L до 0,04L+2 [m], измерено от носовия перпендикуляр на нивото на максималното газене.

Чл. 8. (1) Не се допуска разполагане на жилищните помещения и оборудването, свързано с обезпечаване сигурността и работата на кораба, пред таранната преграда.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за котвеното и швартово устройство.

Чл. 9. (1) В преградите по чл. 7, ал. 1, ограждащи жилищните помещения, не се допускат отвори.

(2) В кърмовата преграда се допускат отвори, при условие че не се наруши якостта и водоне-проницаемостта й и на съседните помещения.

Чл. 10. Работната площ на палубите и проходите за преминаване осигурява безопасни условия за работа, като бордовете се осигуряват с леерно или опорно ограждане за краката (кландер).

Чл. 11. (1) Подвижните капаци, врати и люкове се осигуряват с устройства против случайно затваряне.

(2) Палубните отвори, служещи за вход/изход, се разполагат по начин, осигуряващ безопасно движение по палубата.

Чл. 12. Товарните люкове се осигуряват с комингси, които изключват възможността за случайно закачване на товарозадържащите приспособления.

Чл. 13. Люковите закрития и поддържащите ги бимси се конструират и осигуряват против случайно преместване от вятъра, товарното, швартово или влекално устройства.

Чл. 14. Машинните и котелните отделения се разполагат по начин, осигуряващ безопасно управление, обслужване и поддържане на оборудването им.

Чл. 15. Преградите, обшивката, вратите и стените на цистерните в машинните и котелните отделения се изработват от стомана или друг негорящ материал.

Чл. 16. В машинните, котелните и другите помещения, в които е възможно да попадне гориво или токсични газове, се осигурява вентилация.

Чл. 17. Входните люкове и траповете, обезпечаващи достъп в машинните и котелните отделения и бункери, се изработват от стомана или друг огнеустойчив материал и неподвижно се закрепват.

Чл. 18. (1) Машинните и котелните отделения се изграждат с два изхода, единият от които е авариен.

(2) Втори изход не е задължителен, когато:

1. общата площ на пода на машинното или котелното отделение (средна дължина по средна широчина) е по-малка от 35 m2;

2. пътят от изхода или трапа, водещ навън до което и да е място на кораба, в което се извършват действия, обслужващи машинното оборудване, е по-малко от 5 m;

3. мощността на монтираната машина не превишава 100 kW и има допълнителен пожарогасител в най-отдалечената от изхода точка на обслужване.

Чл. 19. (1) Максимално допустимо ниво на шума в машинното отделение е 110 dB.

(2) Точките на измерване на шума при нормална работа на силовата установка са на работните места в машинното отделение.

(3) Когато нивото на шума в машинното отделение надвишава 90 dB, на всеки вход се поставя предупредителен надпис.

Чл. 20. (1) Корабът се проектира и строи, така че да бъде устойчив във всички предвидени условия на експлоатация.

(2) Устойчивостта на корабите се проверява по проектната им документация.

(3) Устойчивостта на кораба се счита за достатъчна и при издадено класификационно свидетелство или сертификат от организацията по чл. 4.

(4) За всички новопостроени или преоборудвани кораби, предназначени за плаване в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, се извършва опитно креноване, позволяващо да се определи тяхното водоизместване и координатите на центъра на тежестта на кораба, когато е празен.

(5) Корабите по ал. 4 имат одобрена информация за устойчивостта, съдържаща:

1. характеристики на устойчивостта при различните типови случаи на натоварване;

2. информация във вид на таблици или диаграми, позволяващи на капитана да направи оценка на устойчивостта на кораба и да провери нейната достатъчност във всички други случаи на натоварване.

Чл. 21. Корабите, предназначени за превоз на товари, се разделят на три типа:

1. тип А - палубни кораби, чиито люкови закрития имат достатъчна якост, твърдост, пръскозащитеност и защита от външни атмосферни условия;

2. тип В - танкери и приравнени към тях кораби, които имат малки отвори за достъп до цистерните, затварят се с метални или равностойни капаци, снабдени с водонепроницаеми уплътнения, и имат следните характеристики:

а) висока степен на водонепроницаемост;

б) висока степен на непотопимост вследствие на ниската проницаемост на запълнените товарни отсеци;

3. тип С - открити кораби, чиито люкови закрития нямат необходимата якост, твърдост, пръскозащитеност и защита от външни атмосферни условия или на които товарните люкове са отворени.

Чл. 22. (1) Равнината на максималното газене на кораба се определя от надводния борд и от разстоянието на безопасност.

(2) Равнината на максимално газене се обозначава с ясно видими неизтриваеми товарни марки.

Чл. 23. (1) Товарната марка за кораби, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 3, представлява метална пластина във формата на правоъгълник с дължина 300 mm, височина 40 mm и дебелина 4 mm, долният край на която е хоризонтален и съвпада с равнината на максималното газене.

(2) Всички други товарни марки включват марката по ал. 1. Цифрата, обозначаваща съответната навигационна зона, се разполага встрани от марката и е с размери 60 x 40 mm.

Чл. 24. Върху товарната марка на всички кораби, измерени по реда на Наредба № 2 от 2003 г. за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища (ДВ, бр. 7 от 2003 г.), и за които са издадени мерителни свидетелства, се вдълбава и знакът за измерване.

Чл. 25. (1) Корабите, предназначени за превоз на товари и измерени по реда на чл. 24, имат не по-малко от три двойки товарни марки, едната от които е разположена по средата на корпуса, а другите две съответно на разстояние от носа и кърмата, равно на 1/4 от дължината на кораба.

(2) Знакът за измерване на корабите по ал. 1 се нанася само на средната двойка товарни марки.

Чл. 26. (1) Кораби с дължина до 40 m имат най-малко две двойки товарни марки, разположени симетрично спрямо средата на дължината на кораба на разстояние една от друга, равно на половината от дължината на кораба.

(2) Знакът за измерване на корабите по ал. 1 се нанася и на двете двойки товарни марки.

Чл. 27. (1) Корабите, непредназначени за превоз на товари, имат най-малко една двойка товарни марки, разположени в средата на кораба.

(2) Знакът за измерване на корабите по ал. 1 се вдълбава върху тях.

Чл. 28. Обезсилените марки или знаци се отстраняват или обозначават като такива по разпореждане и под контрола на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА").

Чл. 29. За корабите по чл. 24 марките за измерване заместват товарните марки, което се вписва в корабното удостоверение.

Чл. 30. (1) За корабите по чл. 21, т. 1, плаващи с напълно или частично отворени люкове на товарните помещения, чието разстояние между водолинията на максималното газене и горния край на комингса е по-малко от 500 mm, се определя максимално газене като за открити кораби.

(2) В случаите по ал. 1 в корабното удостоверение се вписва ограничение със следния текст: "При напълно или частично отворени товарни люкове корабът може да се товари само до газене на ..... mm под товарната марка."

Чл. 31. (1) За кораби, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2, двойките товарни марки, разположени към носа и към кърмата, се допълват с вертикална линия и допълнителни линии на надводния борд с дължина 150 mm, нанесени към носа на кораба (фиг. 1).

Фигура 1

Забележка. Марката за зона 4 не се регламентира в наредбата.

(2) За корабите по чл. 27 допълнителните линии за надводния борд се нанасят към товарните марки, разположени в средата на кораба.

Чл. 32. (1) На всеки кораб се съхранява информация за устойчивостта на кораба, даваща възможност за разпределение на товара и баласта, за да се избегне възникване на критични напрежения в конструкцията му.

(2) В случай че информацията по ал. 1 липсва, на ИА "МА" се предоставя достатъчно друга информация, позволяваща да се оцени устойчивостта на кораба при различни условия на експлоатация.

Чл. 33. (1) Всички външни врати на надстройките, рубките и преддверията на трапове, разположени на палубата на преградите, са пръскозащитени и защитени от външни атмосферни условия за корабите, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3, и водонепроницаеми при лоши атмосферни условия за корабите, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1.

(2) Всички отвори за достъп, разположени във външни, бордови и крайни прегради на закритите надстройки, рубки и преддверията на трапове, осигуряващи достъп в помещенията, разположени под палубата на преградите, се снабдяват със закрития, осигуряващи пръскозащитеност и защита от външни атмосферни условия.

Чл. 34. (1) Височината на комингсите на люковете, преддверията на траповете и отворите за достъп в надстройките е:

1. за корабите, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1 - не по-малко от 300 mm;

2. за корабите, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 - не по-малко от 150 mm.

(2) При височина на комингсите, по-малка от посочената в ал. 1, най-малката височина на надводния борд се увеличава с разликата между изискваната в ал. 1 и фактическата височина на комингсите.

(3) Не се допуска намаляване на височината на надводния борд, посочена в ал. 1, за сметка на увеличаване на височината на комингсите.

Чл. 35. Товарните и другите люкове, разположени на открит участък от палубата на преградите, се изграждат със закрития, осигуряващи пръскозащитеност и защита от външни атмосферни условия за корабите, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3, и водонепроницаемост при лоши атмосферни условия за корабите, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1.

Чл. 36. (1) Вентилационните глави на откритите части на палубата на преградите се оборудват със здрав стоманен комингс с височина не по-малка от изискваната за комингси на люкове.

(2) Вентилационните отвори за кораби, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, се оборудват с надеждни устройства, предотвратяващи проникването на вода вътре в кораба.

Чл. 37. (1) На корабите, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, бордовите илюминатори, разположени в помещенията под палубата на преградите, са водонепроницаеми и имат постоянно поставени щормови капаци.

(2) Прозорците на надстройките, рубките, преддверия на трапове и светлинни люкове, разположени на палубата на преградите, осигуряват пръскозащитеност и защита от външни атмосферни условия.

(3) Разстоянието между бордовите илюминатори и равнината на максималното газене е не по-малко от 300 mm.

Чл. 38. (1) Светлинните люкове и прозорците се конструират и изграждат със здрава конструкция.

(2) На корабите, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3, отворите на светлинните люкове и прозорците могат да имат закрития, осигуряващи пръскозащитеност и защита от външни атмосферни условия, при условие че са неразглобяеми и най-ниската точка на тези отвори е разположена на височина, по-малка от разстоянието на безопасност, изисквано за комингсите на откритите трюмове.

(3) В случаите по ал. 2 височината на надстройката (h), в която се намира отворът, се ограничава от най-ниската точка на отвора.

Чл. 39. (1) За корабите тип А и В, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3, разстоянието на безопасност не може да бъде по-малко от 600 mm.

(2) За кораби тип С, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3, разстоянието на безопасност не може да бъде по-малко от 1000 mm.

Чл. 40. Капаците на кингстоните и ледовите сандъци са водонепроницаеми.

Чл. 41. Размерите на палубните шпигати и вратите във фалшборда осигуряват оттичането на попадналата върху палубата задбордна вода.

Чл. 42. Най-малката височина на надводния борд за кораби тип А е:

Забележка. В тази и във всички следващи таблици за промеждутъчните значения за дължина на кораба най-малката височина на надводния борд се определя чрез линейна интерполация.

Чл. 43. Най-малката височина на надводния борд за кораби тип В е:

Чл. 44. Най-малката височина на надводния борд за кораби-площадка се определя по нормите, предвидени за корабите тип В.

Чл. 45. (1) Минималната височина на надводния борд за кораби тип С независимо от тяхната дължина е не по-малка от:

1. за навигационна зона по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 1000 mm;

2. за навигационна зона по чл. 2, ал. 1, т. 2 - 600 mm.

(2) Сумата от височините на надводния борд и комингсите за корабите по ал. 1 не може да бъде по-малко от:

1. за навигационна зона по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 1200 mm;

2. за навигационна зона по чл. 2, ал. 1, т. 2 - 1000 mm.

Чл. 46. (1) За кораби, плаващи в навигационни зони по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2, имащи седловатост, полубак и полуют, се допускат поправки на височината на надводния борд.

(2) В случаите по ал. 1 ИА "МА" може да допусне тези поправки, ако те са удостоверени с класификационно свидетелство или сертификат от организацията по чл. 4.

Чл. 47. Разстоянието на безопасност е:

1. за кораби тип А и В - не по-малко от 300 mm;

2. за кораби тип С - не по-малко от 500 mm.

Чл. 48. (1) Изпълнителната агенция "Морска администрация" може да допусне поправки на височината на надводния борд, ако те са удостоверени с класификационно свидетелство или сертификат от организацията по чл. 4.

(2) Фактическата височина на надводния борд не може да бъде по-малка от 0 mm.

Чл. 60. (1) Машините и тяхното спомагателно оборудване се проектират, строят и монтират в съответствие с изискванията на организацията по чл. 4.

(2) На изискванията по ал. 1 отговарят и съоръженията под особен надзор - парни котли, други съдове под налягане, техните принадлежности и подемните устройства.

Чл. 61. На корабите се монтират двигатели с вътрешно горене, работещи с гориво с температура на възпламеняване над 55°С.

Чл. 62. (1) Силовите уредби, спомагателните механизми, котлите и съдовете под налягане заедно с техните принадлежности се оборудват с устройства за безопасност.

(2) Механизмите по ал. 1 се монтират така че, да са достъпни за управление и безопасно обслужване.

Чл. 63. На задвижващите мотори на смукателни и нагнетателни вентилатори се осигурява възможност за изключване извън машинните помещения.

Чл. 64. (1) Силовата установка се осигурява с устройства за безопасно и бързо пускане, спиране или реверсиране.

(2) На уредбата по ал. 1 се следят и контролират следните параметри:

1. температура на охлаждащата вода на главните двигатели и спомагателните механизми;

2. налягане на смазочното масло на главните двигатели и силовите предавки;

3. налягане на маслото и въздуха във възлите на реверса на главните двигатели, реверсивните механизми и движители.

(3) Параметрите по ал. 2 се контролират от прибори, които задействат аларма при достигане на критични стойности.

Чл. 65. На корабите със силова уредба с един главен двигател, се монтира устройство за автоматично изключване на двигателя при свръхобороти.

Чл. 66. (1) Изходящите тръби за изгорелите газове се монтират и обезопасяват против пожар.

(2) В машинните отделения и извън тях изходящите тръби се изолират или охлаждат.

(3) Изходящите тръби, преминаващи през жилищните помещения или рулевата рубка, се покриват с газонепроницаема обвивка.

Чл. 67. (1) Течното гориво се съхранява в стоманени цистерни, вградени в корпуса на кораба или прикрепени здраво към него.

(2) Изискването за съхранение на горивото по ал. 1 не се прилага за цистерни с вместимост по-малка от 12 l.

(3) Не се допуска цистерните по ал. 1 да имат общи стени с цистерните за вода за технологични нужди.

Чл. 68. (1) Горивните цистерни се оборудват с прибори за измерване нивото до максималното запълване.

(2) На горивните цистерни се монтират непроницаеми гърловини, предназначени за почистване и оглед.

Чл. 69. Горивните цистерни, захранващи главните двигатели и двигателите, обезпечаващи безопасната експлоатация на кораба, се оборудват с прибори, подаващи звукови и светлинни сигнали в рулевата рубка, когато нивото на горивото е под минималното.

Чл. 70. (1) Цистерните, техните тръбопроводи и арматура се разполагат така, че гориво и/или газове да не попадат във вътрешността на кораба.

(2) Клапите за вземане на горивни проби и източване на вода от цистерните се затварят автоматично.

(3) Не се допуска разполагане на горивни цистерни пред таранната преграда.

(4) Не се допуска разполагане на разходни цистерни и тяхното оборудване над машините или изходящите тръби.

(5) Отворите на приемните тръби на горивните цистерни, с изключение на разходните, се маркират и се извеждат на палубата и имат съединителни фланци.

(6) Тръбопроводите на разходните цистерни, водещи към машините, имат затварящи устройства, които се управляват от палубата.

(7) Горивните тръбопроводи се проектират и изграждат устойчиви на механично, химично и топлинно въздействие.

Чл. 71. (1) Всеки непроницаем отсек на кораба се осигурява с възможност да се осушава отделно.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага към отсеците, които по време на експлоатацията са херметически непроницаеми.

Чл. 72. (1) Корабите с екипаж се оборудват с две отделни самозасмукващи осушителни помпи, едната от които е основна и с механичен привод.

(2) В случай, че мощността на енергетическото оборудване на такива кораби е по-малка от 225 kW или товароподемността е по-малка от 350 t, или корабите не са предназначени за превозване на товари и имат водоизместване по-малко от 250 m3, е достатъчна една помпа с ръчен или механичен привод.

(3) Производителността на основната помпа се изчислява по следната формула:

Q1 = 0,1.d12 [l/min],

където

d1 е разчетният външен диаметър на осушителната тръба, mm;

B - широчината на корпуса в m, измерена до външните страни на външната обшивка на корпуса, изключвайки гребните колела, буртиците и т.н.;

H - височината на борда - най-малкото вертикално разстояние в m между горната точка на кила и най-ниската точка на палубата при борда на кораба.

(4) Производителността на втората осушителна помпа се изчислява по формулата:

Q2=0,1.d22 [l/min],

Където

като стойността на d2 не трябва да превишава стойността на d1;

l е дължината на съответния водонепроницаем отсек, m;

d2 - разчетният вътрешен диаметър на разклонението, mm.

(5) На всеки плоскодънен осушаем отсек с широчина над 5 m следва да има по един всмукател на ляв и десен борд.

(6) Допуска се осушаването на кърмовия отсек от машинното отделение чрез автоматично затваряща се тръбна система.

(7) Осушителните разклонения на отделните отсеци се свързват към главния осушителен тръбопровод чрез невъзвратен клапан.

Чл. 73. (1) Отсеците или другите помещения, които могат да се използват като баластни, се съединяват със системата за осушаване чрез обикновено затварящо устройство.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за трюмове, използвани за баласт.

(3) Трюмове по ал. 2 се запълват с вода през баластните тръбопроводи, монтирани независимо от осушителните тръбопроводи.

Чл. 74. Нефтосъдържащите води и отработеното масло се съхраняват в цистерни, намиращи се на дъното на машинното отделение.

Чл. 75. Цистерната за отработено масло има вместимост не по-малка от 1,5 пъти количеството на отработеното масло, включително и отработеното хидравлично масло.

Чл. 76. Шумът, създаван от корабите при движение, от двигателя и от изходящите газове се ограничава чрез съответните средства.

Чл. 77. Шумът, създаван от кораба, не може да превишава 75 dB на разстояние 25 m от корпуса, перпендикулярно на борда.

Чл. 78. (1) Рулевата рубка се оборудва по начин, позволяващ на рулевия във всеки момент да управлява кораба по време на плаване.

(2) В рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице при плаване с радиолокатор, рулевият управлява кораба в седнало положение, като всички прибори за управление, контрол и наблюдение се разполагат така, че рулевият да ги ползва, без да става от своето място и без да губи от полезрение екрана на радиолокатора.

Чл. 79. (1) Във всички посоки от рулевия пост се осигурява безпрепятствен обзор.

(2) Обзорът на рулевия е дъга от хоризонта не по-малка от 240°, от която поне 140° са в пределите на полукръг напред от кораба.

(3) По обичайната ос на зрението на рулевия не може да има разположени прозоречни рамки, мачти или други вертикални конструкции.

(4) Мъртвата зона напред от кораба без товар и баласт и с половината запаси не може да превишава 250 m.

(5) При недостатъчен обзор на рулевия към кърмата се монтират подходящи оптически или електронни устройства.

Чл. 80. Рулевата рубка се остъклява с прозрачност, позволяваща пропускане на най-малко 75% от светлината.

Чл. 81. Осветлението на показанията на приборите се проектира и изгражда така, че да не дразни зрението, да има възможност за плавно регулиране и да не препятства възприемането на показанията.

Чл. 82. (1) Рулевата рубка се оборудва със система за тестване на алармените и индикаторните светлини.

(2) Режимът на работещо състояние на системата се обозначава със зелена индикаторна светлина.

(3) Неизправност или повреда на системите се обозначава с червена алармена светлина и звуков сигнал.

(4) Системата по ал. 1 обезпечава изключването на звуковия сигнал да не препятства задействането на звуково предупреждение за други неизправности.

(5) Червената алармена светлина може да изгасне само след отстраняване на неизправността.

Чл. 83. Устройствата за контрол и индикация се осигуряват с авариен източник на захранване, което се включва автоматично, в случай че основното захранване спре.

Чл. 84. (1) От рулевия пост на кораба се осигурява управление и контрол на главните двигатели и рулевите системи.

(2) Главните двигатели с реверсивна муфа, която може да бъде задействана от рулевия пост, се пускат и спират само от машинното отделение.

Чл. 85. (1) Всеки главен двигател се управлява посредством ръкохватка, движеща се по дъга във вертикална равнина, приблизително успоредна на надлъжната ос на кораба.

(2) Преместването на ръкохватката по ал. 1 в посока към носа на кораба води до движение на кораба напред, а преместването й в посока към кърмата води до движение на кораба назад.

(3) Посоката на движение и оборотите на въртене на винта се обозначават в рулевата рубка.

Чл. 86. (1) Рулевата система се управлява с ръкохватка, разположена в рулевия пост, чието ъглово преместване спрямо надлъжната ос на кораба съответства на ъгловото преместване на перата на руля.

(2) Ръкохватката, оставена в произволна позиция, е проектирана така, че да не води до изменение в положението на перата на руля.

Чл. 87. (1) Носовите или специалните рули за заден ход се задействат от ръкохватки, отговарящи на изискванията по чл. 86.

(2) Изискването по ал. 1 се прилага и за състав от кораби, ако рулевата система на кораб от състава, различен от задвижващия кораб, участва в управлението на състава.

Чл. 88. (1) Оборудването за дистанционно управление на система за управление на кораба се монтира по начин, позволяващ следене на зададения курс.

(2) Системите, подчинени на рулевата система (активни подрулващи устройства и други), се оборудват с дистанционно управление, с което подчинените системи да могат да се задействат по всяко време от рулевата рубка.

Чл. 89. (1) За контрол на навигационните светлини и светлинните сигнали на кораба в рулевата рубка се монтират светлинни индикатори.

(2) Прекъсвачите на навигационните светлини и светлинните сигнали са и прекъсвачи на светлинните индикатори.

(3) Разположението и цветът на индикаторите по ал. 1 съответстват на навигационните светлини и светлинните сигнали.

(4) При повреда на навигационна светлина или светлинен сигнал съответният светлинен индикатор изгасва или подава звуков сигнал.

Чл. 90. Корабите се оборудват с одобрен тип радиолокационно оборудване и уреди за скоростта на завиване.

Чл. 91. В рулевата рубка на кораба:

1. екранът на радиолокатора се монтира в близост до оста на зрение на рулевия;

2. радиолокационното изображение е съвършено ясно, без тубус или капаци при всякакви условия на осветеност;

3. показанията на уреда за скоростта на завиване са изведени над или под радиолокационното изображение или вмъкнати в него.

Чл. 92. (1) Рулевата рубка на кораба се оборудва с одобрен тип радиотелефони.

(2) На кораб с рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с радиолокатор, приемането на радиосъобщения при връзка "кораб-кораб" и навигационни съобщения се осъществява посредством високоговорител, а предаването - чрез неподвижен микрофон, като режимът на предаване или приемане се превключва чрез бутон.

Чл. 93. (1) Кораб с рулева рубка за управление от едно лице с радиолокатор се оборудва с вътрешнокорабна сигнализация, позволяваща гласова връзка от мястото на управление със:

1. носовата част на кораба или състава от кораби;

2. кърмовата част на кораба или състава от кораби, ако друга връзка не е възможна от поста за управление;

3. помещенията за екипажа;

4. кабината на капитана.

(2) В случаите по ал. 1 гласовата връзка се осъществява чрез високоговорител, а предаването - чрез неподвижен микрофон.

(3) Връзката с носовата или кърмовата част на кораба или състава от кораби може да се осъществява и чрез радиотелефон.

Чл. 94. (1) Всеки кораб се снабдява със самостоятелна система за тревоги, достигаща до жилищните помещения, машинните отделения и помпените помещения в кораба.

(2) Превключвателят за алармените сигнали се разполага в обхвата на рулевия и се осигурява срещу автоматично изключване.

Чл. 95. (1) Нивото на звуковото налягане на алармения сигнал в жилищните помещения не може да бъде по-малко от 75 dB.

(2) В машинните отделения и помпените помещения звуковият сигнал се дублира с мигаща светлина, видима от всички страни, и е с 5 dB по-висок от окръжаващия шум при пълна мощност на двигателите.

Чл. 96. (1) Рубките с променлива височина се оборудват с аварийна система за снижаване.

(2) Всички операции по снижаването включват автоматично предупредителен звуков сигнал.

(3) Във всички случаи на промяна на височината на рулевата рубка се осигурява възможност за безопасното й напускане.

Чл. 97. (1) За осигуряване на маневреност корабите се оборудват с рулева система с мощност и якост, които не позволяват рулят да изменя своето положение.

(2) Рулевата система включва и механичен привод, ако силите, необходими за привеждане на руля в движение, не са достатъчни.

(3) Механичният привод се предпазва от претоварване чрез система за контрол и ограничаване на предавания въртящ момент.

Чл. 98. Рулевата система осигурява управление на кораба при постоянен ъгъл на крена до 15° и температура от -20°С до +50°С.

Чл. 99. (1) Рулева система, оборудвана с механичен привод, в случай на повреда или неизправност се привежда в действие не по-късно от 5 s чрез резервен или ръчен привод.

(2) В случай че резервният или ръчният привод не се включва автоматично, рулевият ги включва ръчно.

Чл. 100. (1) Не се допуска обратно въздействие на механичния привод, свързан към ръчно управляван щурвал.

(2) В случай на превключване на автоматичен режим на работа щурвалът не трябва да променя положението си независимо от позицията на руля.

Чл. 101. Когато корабът е оборудван с хидравлична рулева система, към нея не се допуска включването на други консуматори.

Чл. 102. (1) При наличие на две хидравлични системи се осигурява отделен хидравличен резервоар за всяка една от системите, като е допустимо и използването на двойни резервоари.

(2) Хидравличният резервоар се оборудва с предупредителна система, която следи за понижаване нивото на маслото под минималното ниво.

Чл. 103. При наличие на ръчен привод или ръчно управляван от рулевата рубка хидравличен привод е допустимо превключващият вентил на хидравличния привод на рулевата система да не бъде дублиран.

Чл. 104. (1) Тръбопроводите на хидравличната система са огнеустойчиви и защитени от механични повреди.

(2) При наличие на две хидравлични системи не е необходим допълнителен тръбопровод за хидравличната система на резервния привод, ако тръбопроводите издържат налягане, превишаващо най-малко 1,5 пъти максималното експлоатационно налягане.

(3) Допуска се използване на гъвкави части на тръбопроводите, където е необходимо намаляване на вибрациите или за свързване на съставни части.

Чл. 105. (1) Рулева система, оборудвана с два механични привода, се осигурява с най-малко два източника на електрическо захранване.

(2) Когато резервният източник на захранване на рулевата система с механичен привод не е достъпен непрекъснато по време на движение на кораба, той се заменя с буферно устройство с достатъчен капацитет за привеждане в действие на системата.

(3) Не се допуска включване на други потребители към захранването на рулевата система.

Чл. 106. Когато управлението на посоката на упора на винто-рулевите колони, водометния или крилчатия движител или носовото подрулващо устройство е електрическо, хидравлично или пневматично, се осигуряват две независими приводни системи между тях и рулевата рубка.

Чл. 107. При наличие на две или повече независими винто-рулеви колони, водометни или крилчати движители или носови подрулващи устройства не е необходима резервна система за управление, в случай че корабът запазва маневреността си при повреда на едно от тези устройства.

Чл. 108. (1) Положението на руля се обозначава с индикатор в рулевия пост.

(2) В случай че индикаторът по ал. 1 е електрически, той се осигурява със собствено захранване.

Чл. 109. В рулевия пост се монтират контролно-измервателни прибори за установяване на:

1. нивото на маслото в хидравличните резервоари;

2. работното налягане в хидравличната система;

3. повреди на електрическото захранване на управлението на руля и приводите;

4. повреди на регулатора за скоростта за завиване;

5. повреди на буферните устройства по чл. 105, ал. 2.

Чл. 110. (1) Работата на регулатора за скоростта за завиване се обозначава в рулевия пост чрез зелена индикаторна светлина.

(2) Измененията на захранващото напрежение и намалянето на скоростта на въртене на уреда за скоростта на завиване се обозначават в рулевия пост.

(3) Регулаторът по ал. 1 се осигурява с независимо електрическо захранване.

Чл. 111. Работата на рулевата система и поддържането на зададения курс се проверяват чрез изпитванията по чл. 49.

Чл. 112. (1) Всички части на електрообзавеждането на кораба се изготвят в съответствие с изискванията на организацията по чл. 4.

(2) На борда на кораба се съхраняват документи, съдържащи:

1. общи монтажни схеми на цялото електрообзавеждане;

2. схеми за включване на главното табло, аварийното табло и разпределителното табло заедно с най-важните технически данни като номинален ток на защитната апаратура и апаратурата на управление;

3. данни за мощността на електрическите машини и обзавеждане;

4. информация за видовете кабели и напречното им сечение.

(3) За корабите без екипаж документите по ал. 2 се съхраняват от корабопритежателя.

Чл. 113. (1) Електрообзавеждането се проектира и изпълнява да работи при постоянен крен до 15° и температура на въздуха от -20°С до +40°С.

(2) Електрическото и електронното обзавеждане и уреди се разполагат на леснодостъпни места за поддръжка.

Чл. 114. Електрическата система на кораба се осигурява с два независими източника на енергия, като при повреда на един от тях оборудването, необходимо за безопасно плаване, се осигурява с енергия в продължение на не по-малко от 30 min.

Чл. 115. Необходимото захранване на кораба се определя чрез баланс на мощността, като се вземе предвид фактора на едновременност.

Чл. 116. Минималната защита за неподвижно монтирани елементи на електрообзавеждането е съгласно таблицата:

Забележки:

1) В случай на оборудване с голямо топлоотдаване: IP 12.

2) В случай, че устройствата или пултовете нямат този тип защита, тяхното местоположение отговаря на условията, приложими за този тип защита.

3) Електрообзавеждане, сертифицирано по отношение на безопасността от организация по чл. 4.

Чл. 117. (1) В помещенията, предназначени за съхраняване за акумулаторни батерии или на лесно възпламеняеми продукти, където е вероятно образуването на взривоопасни газове или смеси, се монтира само сертифицирано взривобезопасно електрообзавеждане.

(2) В помещенията по ал. 1 не се допуска монтиране на електрически прекъсвачи за осветление или други електрически уреди.

Чл. 118. (1) Системите под напрежение над 50 V се заземяват.

(2) Фундаментите и кожусите на двигатели, приборите и осветителните инсталации, които при работа не са под напрежение, се заземяват отделно, ако нямат пряк контакт с корпуса на кораба.

Чл. 119. (1) Корпусите на подвижните консуматори на енергия и преносните устройства се заземяват по време на работа чрез допълнителен заземяващ проводник, вграден в захранващия кабел.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага в случай на използване на трансформатор с разделителна верига или устройства, снабдени с двойна изолация.

Чл. 120. Напречното сечение на заземяващите проводници е не по-малко от стойностите в таблицата:

Чл. 121. (1) Максимално допустимите стойности на напреженията са съгласно таблицата:

Забележки:

1. Когато захранването се взема от мрежа с по-високо напрежение, се използва галванично разделяне (обезопасителен преобразувател).

2. Всички полюси на вторичната верига са изолирани от земята.

(2) В случай че са предприети необходимите защитни мерки, се допускат по-високи напрежения от посочените в ал. 1 за:

1. силови инсталации, ако тяхната мощност го изисква;

2. радиообзавеждане и запалителни системи.

Чл. 122. (1) За постоянен и еднофазен променлив ток се използват следните разпределителни системи:

1. двупроводникова система, единият от проводниците на която е заземен (L1/N/PE);

2. еднопроводникова система, използваща корпуса като обратен проводник, само за локални инсталации - стартиращо устройство за двигатели с вътрешно горене, катодна защита (L1/PEN);

3. двупроводникова система, изолирана от корпуса (L1/L2/PE).

(2) За трифазен променлив ток се използват следните разпределителни системи:

1. четирипроводникова система със заземена нулева точка, неизползваща корпуса като обратен проводник (L1/L2/L3/NPE) = мрежа TN-S или мрежа ТТ;

2. трипроводникова система, изолирана от корпуса (L1/L2/L3/PE) = (мрежа IT);

3. трипроводникова система със заземена нулева точка, използваща корпуса като обратен проводник с изключение за крайни вериги (L1/L2/L3/PEN).

Чл. 123. (1) Входящите захранващи кабели от брегови или други външни източници се свързват към корабното електрообзавеждане с неподвижни щепселни съединения.

(2) Не се допуска подлагане на опън на кабелите и кабелните връзки.

Чл. 124. При напрежение над 50 V корпусът се заземява и изводът за заземяване се маркира.

Чл. 125. (1) Превключвателните устройства се осигуряват с блокировка, която изключва едновременната работа на корабните генератори и бреговата или друга външна мрежа.

(2) Изключение от ал. 1 се допуска за кратко време в паралелна работа при смяна от една система към друга.

Чл. 126. (1) Съединенията се осигуряват със защита против късо съединение и претоварване.

(2) На главното разпределително табло се монтира индикатор, указващ, че съединението с външния източник е под напрежение.

Чл. 127. За сравняване на полярността при постоянен ток или порядъка на фазите при трифазен променлив ток на външното захранване спрямо корабната мрежа се монтира индикаторно устройство.

Чл. 128. До съединението по чл. 123, ал. 1 по подходящ начин се указват:

1. редът за включване към външната мрежа;

2. видът на тока и номиналното напрежение, а за променливия ток - и честотата.

Чл. 129. (1) При подаване на електрозахранване на друг кораб се използва отделна система за включване.

(2) В случаите по ал. 1 щепселните съединения, изчислени за повече от 16 А, имат превключватели или блокиращи устройства, осигуряващи скачването и разкачването на линията, когато не е под напрежение.

Чл. 130. Генераторите, електромоторите и съединителните им кутии се монтират на достъпни места за прегледи, измервания и ремонти.

Чл. 131. Генераторите, задвижвани от главния двигател, гребния вал или от спомагателни механизми, се проектират в съответствие със скоростта на въртене на задвижващия механизъм.

Чл. 132. (1) Акумулаторните батерии се закрепват неподвижно на достъпни места извън рулевата рубка, жилищните помещения или трюмовете.

(2) Не се допуска прекомерно нагряване или охлаждане, излагане на пръски, пара или изпарения на акумулаторните батерии.

(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат за акумулаторни батерии в портативни устройства и акумулаторни батерии, изискващи зарядна мощност, по-малка от 0,2 kW.

Чл. 133. (1) Акумулаторни батерии, изискващи зарядна мощност, по-голяма от 2,0 kW, се монтират в специално помещение или в шкаф, разположен на палубата.

(2) Акумулаторни батерии, изискващи зарядна мощност, по-малка от 2,0 kW, могат да се монтират в шкаф или сандък, разположен под палубата, в машинното отделение или друго добре вентилирано помещение, ако е защитен от падащи предмети и капеща вода.

Чл. 134. Вътрешните повърхности на всички помещения, шкафове или сандъци, рафтове или други вградени конструкции, предназначени за акумулаторни батерии, се осигуряват от вредните въздействия на електролита.

Чл. 135. (1) Когато акумулаторните батерии са монтирани в затворени помещения, шкафове или сандъци, се осигурява вентилация.

(2) За никел-кадмиеви акумулаторни батерии, изискващи зарядна мощност, по-голяма от 2,0 kW, и за оловно-киселинни акумулаторни батерии, изискващи зарядна мощност, по-голяма от 3,0 kW, се осигурява принудителна вентилация.

(3) Не се допуска вентилацията по ал. 2 да се препятства от спирателни клапани.

(4) Изискваният дебит на въздуха (Q) на вентилацията по ал. 2 се изчислява по формулата:

Q = 0,11.I.n [m3/h], където:

I = 1/4 от максималния ток в А, осигурен от зарядното устройство;

n - броят на клетките.

(5) При естествена вентилация със скорост на потока въздух 0,5 m/s напречното сечение на каналите е не по-малко от 80 сm2 за оловно-киселинни акумулаторни батерии и 120 сm2 за никел-кадмиеви акумулаторни батерии.

(6) Принудителната вентилация по ал. 2 се осъществява от вентилатор смукателен тип, чийто електромотор е извън газовия и въздушния поток.

(7) Вентилаторите по ал. 6 се осигуряват против образуване на искри и статично електричество.

Чл. 136. Вратите и/или капаците на помещения, шкафовете и сандъците, в които има акумулаторни батерии, се обозначават с надпис или стикер "Забранено пушенето и влизането с открит огън".

Чл. 137. (1) Устройствата, превключвателите, предпазителите и разпределителните устройства се монтират на видими и достъпни за обслужване и ремонт места, като клемите за напрежение до и над 50 V се разделят и маркират по подходящ начин.

(2) В разпределителните табла за всички превключватели и устройства се поставят схеми на електрическите вериги и предпазителите.

Чл. 138. (1) В случаите, когато устройство с работно напрежение, по-голямо от 50 V, е монтирано зад врата, то се осигурява против контакт с вратата при отваряне.

(2) Разпределителните табла се изграждат с достатъчна механична здравина, издръжливи, огнезадържащи, самозагасящи се и нехигроскопични.

(3) Разпределителните табла с монтирани мощни предпазители със стопяема жичка се осигуряват с инструменти и лични предпазни средства за смяна на предпазителите.

Чл. 139. (1) Електрическите вериги, с изключение на заземените, се осигуряват против къси съединения и претоварване със стопяеми предпазители или изключвателни устройства.

(2) Веригите, захранващи електромоторите на рулевата система, се осигуряват против късо съединение.

(3) Топлинните изключватели на веригите по ал. 2 се задействат при натоварване два пъти номиналния ток.

(4) Веригите, изходящи от главното разпределително табло към устройства, работещи при сила на тока, по-голяма от 16 А, се осигуряват със силов изключвател или изключвател при претоварване.

(5) Корабната пропулсивна уредба, рулевата система, показателят за положението на перото на руля, системите за навигация и безопасност и устройствата, работещи със сила на тока, по-голяма от 16 А, се захранват от отделни вериги.

(6) Веригите по ал. 5 на устройствата, необходими за движението и маневрирането на кораба, се захранват непосредствено от главното разпределително табло.

(7) Предпазителите са от керамика, стопяеми и от затворен тип.

Чл. 140. (1) За осигуряване на безопасна експлоатация генераторните, акумулаторните батерии и разпределителните вериги се оборудват с контролно-измервателни прибори.

(2) Незаземените електрически вериги с напрежение, по-голямо от 50 V, се осигуряват с устройство за контрол на съпротивлението на изолацията спрямо корпуса, подаващо визуален и звуков алармен сигнал.

(3) За второстепенни вериги устройството по ал. 2 не се изисква.

Чл. 141. (1) Разпределителните табла се монтират на достъпни места в добре вентилирани помещения, защитени от вода и механични повреди.

(2) Шкафовете и нишите, в които има разположени незащитени изключващи устройства, се изработват от метал или друг негорящ материал.

(3) При напрежение над 50 V пред главното разпределително табло се поставят изолационни решетки или килимчета.

Чл. 142. Кабелните кутии и куплунги се оразмеряват в съответствие с типа на използвания кабел и изключват възможността за объркване на щепселните кутии за различните напрежения и честоти.

Чл. 143. (1) Изключвателите изключват едновременно всички незаземени проводници във веригата.

(2) За незаземени вериги за осветление на жилищни помещения се допускат еднополюсни изключватели с изключение на веригите в мокрите помещения.

Чл. 144. В случаите на сила на тока над 16 А щепселните кутии се блокират, така че изваждането и вкарването на щепселите да е възможно само при изключена верига.

Чл. 145. (1) На кораба се използват негорящи, водо- и маслоустойчиви кабели.

(2) В жилищни помещения могат да се използват кабели, различни от посочените в ал. 1, при условие че помещенията са негорящи и ефективно защитени.

Чл. 146. (1) Напречното сечение на жилата на кабелите се определя от максимално допустимата сила на тока и допустимия пад на напрежение.

(2) Падът на напрежението между главното разпределително табло и най-неблагоприятно разположената точка от инсталацията не може да бъде повече от 5% за осветителни и 7% за силови или отоплителни вериги от номиналното напрежение.

(3) Напречното сечение на жилата на кабели, използвани за силови и осветителни мрежи, е най-малко 1,5 mm2.

Чл. 147. Металната оплетка, бронята и обшивката на кабелите в силовите или осветителните инсталации се заземяват поне от единия край и не могат да се използват като проводници.

Чл. 148. (1) Кабелите се защитават от механични повреди и монтират, така че възможното опъване да остава в допустими граници.

(2) За свързване с рубки с променлива височина се използват кабели, достатъчно гъвкави до температура -20°С и устойчиви на пари, ултравиолетови лъчи и озон.

Чл. 149. (1) Осветителните прибори се монтират така, че топлината, която отделят, да не запали намиращите се в близост запалими предмети и части.

(2) Приборите по ал. 1 на открити палуби се монтират така, че да не пречат на опознаването на навигационните светлини на кораба.

Чл. 150. (1) Монтираните в машинно или котелно отделение два или повече осветителни прибора се захранват най-малко от две различни вериги.

(2) Изискването по ал. 1 се прилага и за помещения, в които са монтирани охладително или хидравлично оборудване или електромотори.

Чл. 151. Разпределителните табла на навигационните светлини се монтират в рулевата рубка и се захранват от отделен кабел от главното разпределително табло или от други две независими вериги.

Чл. 152. (1) Всяка навигационна светлина се захранва и включва отделно от таблото за навигационни светлини.

(2) Контролното оборудване в рулевата рубка е проектирано и изпълнено така, че повреда в него да не влияе на работата на навигационната светлина.

Чл. 153. Аварийни източници на захранване са:

1. спомагателна установка с горивна система и система за охлаждане, независими от главната силова установка и при случай на авария включваща се автоматично или включвана ръчно от квалифицирани членове от екипажа до 30 s;

2. акумулаторна батерия, която при случай на авария се включва автоматично или ръчно от квалифицирани членове от екипажа и е способна да осигури енергия на консуматорите по чл. 154 най-малко за 30 min без презареждане.

Чл. 154. Аварийните източници захранват едновременно:

1. навигационните светлини;

2. устройствата за звуково предупреждение;

3. аварийното осветление на местата за съхраняване на колективните спасителни средства, надписите, указващи маршрутите за евакуация и изходите им, машинните отделения и изходите им, рулевата рубка, помещенията с аварийни източници на енергия, местата на пожарогасителите и пожарните помпи и местата за събиране на екипажа в случай на опасност;

4. радиотелефонното обзавеждане;

5. системите за тревоги и вътрешнокорабна сигнализация;

6. аварийните прожектори;

7. спринклерната система за пожарогасене или аварийната пожарна помпа.

Чл. 155. Аварийните източници на захранване и техните разпределителни табла се монтират извън машинното помещение и помещението, в което е монтирано главното разпределително табло, и се отделят с огнеустойчиви и водонепроницаеми прегради.

Чл. 156. (1) Сигналните системи се проектират така, че евентуалната им повреда да не води до повреда на контролируемото оборудване и устройства, като:

1. бинарните предаващи устройства отговарят на принципа на устойчивост на тока или на принципа на контролираното натоварване;

2. светлинните сигнали са видими до отстраняване на повредата;

3. сигналите по т. 2 са дублирани със звукови сигнали с възможност за изключване.

(2) Системите за защита се проектират така, че преди достигане на критично положение да спрат или забавят работата на съответното оборудване или да сигнализират екипажа, като:

1. бинарните предаващи устройства отговарят на принципа на контролираното натоварване;

2. осигуряват възможност за проверка на правилната им работа;

3. са независими от други системи.

Чл. 157. На електронните устройства, на системата за рулево управление и силовата установка на кораба се провеждат изпитвания за надеждна експлоатация.

Чл. 158. Допустимите отклонения на напрежението и честотата по време на изпитванията са съгласно таблицата:

Чл. 159. Топлинното изпитване се извършва чрез загряване на образеца до температура 55°С за 30 min и след 16 h се извършват останалите изпитвания.

Чл. 160. Изпитване на студоустойчивост се извършва, като образецът се изключва и охлажда до -25°С, държи се при тази температура 2 h, след което температурата се повишава до 0°С и се провеждат останалите изпитвания.

Чл. 161. (1) Вибрационното изпитване се извършва при резонансна честота на колебанията на прибора или неговите части по трите оси, в продължение на 90 min за всяка ос. В случай че не се появи ясен резонанс, изпитването се извършва при 30 Hz.

(2) Изпитването по ал. 1 се извършва при синусоидални колебания в следните граници:

1. при нормален режим на работа:

f = 2,0 при 13,2 [Hz];

a = ±1 [mm] (амплитуда a = 1/2 от широчината на вибрационната лента);

f = 13,2 при 100 [Hz];

ускорение ±0,7 g,

2. за оборудване, предназначено за дизелови двигатели или системата за рулево управление:

f = 2,0 при 25 [Hz];

a = ±1,6 [mm] (амплитуда a = 1/2 от широчината на вибрационната лента);

f = 25 при 100 [Hz]; ускорение ±4 g.

(3) Датчиците, предназначени за монтиране в изходящите тръби на дизеловите двигатели, могат да бъдат подложени на значително по-големи натоварвания, като това се взема предвид по време на изпитванията.

Чл. 162. Изпитванията за електромагнитна съвместимост се извършват по правилата на организация по чл. 4.

Чл. 163. (1) Работата на електрическото и електромагнитното оборудване не се влияе от електромагнитния фон.

(2) Мерките за ограничаване на смущенията са:

1. прекъсване на връзката между източника на смущение и устройството;

2. намаляване на смущението;

3. намаляване на чувствителността на устройствата към смущения.

Чл. 164. Годността на електронното оборудване се удостоверява със сертификат от производителя или от организация по чл. 4.

Чл. 165. (1) Корабите, предназначени за превоз на товари, с изключение на лихтерите с дължина, по-малка от 40 m, и влекачите се оборудват с носови котви с обща маса Р, изчислена по формулата:

Р = к.В.Т [kg], където:

T е вертикалното разстояние в метри между най-ниската точка на корпуса или кила на кораба и линията на максималното газене;

к - коефициент, отчитащ връзката между дължината L, широчината B и типа на кораба;

к = с.ЦL/8B, като за лихтери к = с;

с - емпиричен коефициент със стойности съгласно таблицата:

(2) За кораби с товароподемност под 400 t, които се използват само по предварително определени кратки маршрути, се допуска използването на носови котви с маса 2/3 от Р по ал. 1.

Чл. 166. (1) Корабите по чл. 165, ал. 1 се оборудват с кърмови котви с обща маса 25% Р.

(2) Кораби с дължина, по-голяма от 86 m, се оборудват с кърмови котви с обща маса, равна на 50% Р.

(3) В случай че масата Р е под 150 kg, не се изискват кърмови котви, като за корабите по чл. 165, ал. 2 се взема предвид и намалената маса на котвите.

(4) За лихтери не се изискват кърмови котви.

Чл. 167. (1) Корабите, предназначени за задвижване на твърди състави с дължина до 86 m, се оборудват с кърмови котви с обща маса 25% Р.

(2) Корабите, предназначени за задвижване на твърди състави по течението с обща дължина, по-голяма от 86 m, се оборудват с кърмови котви с обща маса, равна на 50% Р.

Чл. 168. (1) Общата маса Р, определена за носовите котви, се разпределя между една или две котви.

(2) Масата по ал. 1 може да се намали с 15%, ако корабът е оборудван само с една носова котва и котвеният клюз е разположен в диаметралната равнина.

Чл. 169. (1) Общата маса Р, определена за кърмови котви на тласкачи и кораби с дължина, по-голяма от 86 m, се разпределя между една или две котви.

(2) Масата на най-леката котва не може да е по-малка от 45% Р.

Чл. 170. (1) Масата на котвата се обозначава с релефна маркировка.

(2) Котвите с маса Р, по-голяма от 50 kg, се оборудват с винчове.

Чл. 171. На кораби и състави с рулева рубка, оборудвана за управление от едно лице с радиолокатор, по-дълги от 86 m и по-широки от 22,90 m, кърмовите котви трябва да могат да се спускат от рулевия пост.

Чл. 172. Не се допуска използване на чугунени котви.

Чл. 173. (1) Дължината на всяка носова котвена верига е не по-малка от:

1. за кораби с дължина до 30 m - 40 m;

2. за кораби с дължина от 30 m до 50 m - с 10 m по-дълга от дължината им;

3. за кораби с дължина над 50 m - 60 m.

(2) Дължината на всяка кърмова котвена верига е не по-малка от 40 m, а в случай че корабите трябва да спрат при движение по течението - не по-малко от 60 m.

Чл. 174. Минималното разкъсващо усилие R на котвената верига се изчислява по формулата:

1. за котви с маса, по-малка от 500 kg - R = 0,35.P' [kN];

2. за котви с маса от 500 до 2000 kg - R = [0,35 - (P' - 500)/1500].P' [kN];

3. за котви с маса по-голяма от 2000 kg - R = 0,25.P' [kN], където:

Р' - е теоретичната маса на всяка котва, изчислена по реда на чл. 165 - 169.

Чл. 175. В случай че на кораба са монтирани по-тежки котви с по-здрави котвени вериги, в корабното удостоверение се вписват само минималните маса и разкъсващо усилие.

Чл. 176. Свързващите звена (вертлюзите) между котвата и котвената верига трябва да издържат на разкъсващо усилие 120% от R на веригата.

Чл. 177. Котвените вериги могат да се заменят със стоманени въжета с 20% по-голяма дължина и издържащи на разкъсващото усилие R на веригите.

Чл. 178. Корабът се оборудва най-малко със:

1. радиотелефонна система;

2. прибори и устройства за подаване на визуални и звукови сигнали, както и за корабна сигнализация;

3. аварийни светлини със самостоятелно захранване, дублиращи швартовите светлини;

4. маркиран огнеустойчив съд с капак за нефтозамърсени парцали и пакли;

5. маркиран огнеустойчив съд с капак за опасни или замърсяващи твърди отпадъци и такъв за опасни или замърсяващи течни отпадъци;

6. маркиран огнеустойчив съд с капак за нефтосъдържащи води.

Чл. 179. (1) Освен оборудването по чл. 178 на кораба се осигуряват:

1. най-малко три швартови стоманени въжета с минимални дължини:

а) дължината на кораба (L) + 20 m, но не повече от 100 m;

б) 2/3 от дължината по буква "а";

в) 1/3 от дължината по буква "а", което не се изисква за кораби с дължина, по-малка от 20 m;

2. хвъргало;

3. подвижен трап (сходня) за качване и слизане от кораба, оборудвана с перило, широка минимум 0,4 m и дълга 4 m, чийто странични краища са обозначени посредством ярко оцветени ивици;

4. кука;

5. корабна аптека;

6. бинокъл 7x50;

7. инструкция за спасяването и оказването на първа помощ на хора на борда;

8. трап за качване на кораб, чийто свободен борд спрямо водолинията при газене празен е по-висок от 1,5 m.

(2) Въжетата по ал. 1, т. 1 трябва да издържат на разкъсващо усилие Rs, изчислено по формулите:

1. Rs = 60 + (L.B.T)/10 [kN] - за L.B.T до 1000 m3;

2. Rs = 150 + (L.B.T)/100 [kN] - за L.B.T, превишаващо 1000 m3.

(3) Въжетата по ал. 1, т. 1 могат да се заменят със синтетични въжета със същите дължини и разкъсващи усилия.

Чл. 180. Влекачите се оборудват с определен брой буксирни стоманени въжета, като основното въже има дължина най-малко 100 m и издържа разкъсващо усилие в kN не по-малко от 1/3 от общата мощност на главните двигатели в kW.

Чл. 181. Конструкцията на кораби с дължина 85 m или повече, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, отговаря на следните изисквания:

1. корпусите, надстройките и конструктивните прегради, преградите на коридорите в жилищните помещения, палубата и рубките са изработени от стомана или друг негорим материал;

2. покритията на палубите, стените и подовете на жилищните помещения, помещенията, разположени на палубите, товарните помещения и мебелите са изработени от труднозапалими материали, които при пожар не отделят опасен дим или отровен газ;

3. шахтите на асансьорите за екипажа, намиращи се в жилищните помещения, вътрешните стълби, намиращи се под открита палуба, са изработени от стомана или равностоен материал;

4. преградите на камбузите, бояджийските, фенерните и шкиперските складове, граничещи с жилищни помещения, и помещенията на аварийните генератори са изработени от стомана или равностоен материал;

5. в машинните помещения не се допуска използване на бои и лакове или други покрития на нитроцелулозна или лесновъзпламеняваща се основа;

6. тръбопроводите за нефтопродукти или течни горива са изработени от негорим материал;

7. шпигатите, фановите или други отливни отверстия, разположени близо до водолинията или в местата, където разрушаването на материала в случай на пожар може да доведе до опасност от потъване на кораба, са изработени от материали, издържащи на висока температура;

8. отоплителните електрически уреди са обезопасени против пожар.

Чл. 182. Конструкцията на кораби с дължина, по-малка от 85 m, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, и корабите, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 отговаря на следните изисквания:

1. покритието на палубите, стените и подовете на жилищните помещения, помещенията, разположени на палубите, образуващи горното закритие на машинни и товарни помещения, и мебелите в тях са изработени от труднозапалими материали;

2. стените и вратите на машинните отделения, котелните и бункерите са изработени от стомана или друг огнеустойчив материал;

3. наклонените и вертикалните трапове, водещи към машинните и котелните помещения и бункерите, са закрепени неподвижно и изработени от стомана или друг равностоен материал;

4. в машинното отделение не се допуска употребата на бои, лакове и други покрития на нитроцелулозна или друга лесновъзпламеняваща се основа;

5. тръбопроводите за нефтопродукти или течни горива са изработени от негорим материал;

6. шпигатите, фановите или други отливни отверстия, разположени близо до водолинията или в местата, където разрушаването на материала в случай на пожар може да доведе до опасност от потъване на кораба, са изработени от материали, издържащи на висока температура;

7. отоплителните електрически уреди са обезопасени против пожар;

8. принудителната вентилация на машинното отделение се изключва от леснодостъпно място извън машинното отделение.

Чл. 183. На кораби с дължина, по-голяма от 85 m, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1:

1. наличните наклонени и вертикални трапове във всички помещения за екипажа, както и в помещенията, в които работи екипаж, освен машинното отделение осигуряват бързо излизане на открита палуба;

2. всяко машинно отделение, коридорът на гребния вал и котелното отделение се осигуряват с два изхода, единият от които може да бъде с водонепроницаема врата;

3. в машинните отделения, където няма водонепроницаеми врати, изходите се осигуряват с два метални трапа, максимално отдалечени един от друг и водещи към врати на шахти, отдалечени една от друга и с изход към открита палуба.

Чл. 184. На кораби с дължина, по-малка от 85 m, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, и кораби, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3:

1. наличните наклонени и вертикални трапове във всички помещения за екипажа, както и в помещенията, в които работи екипаж, освен машинното отделение осигуряват бързо излизане на открита палуба;

2. машинните и котелните отделения имат два изхода, единият от които е авариен.

Чл. 185. Всеки кораб, плаващ в навигационната зона по чл. 2, ал. 1, т. 1, се оборудва с пожарни помпи, напорна система за водно гасене, пожарни хидранти и ръкави.

Чл. 186. Товарните трюмове на корабите с дължина, по-голяма от 125 m, се оборудват с обща за всички трюмове стационарна система за пожарогасене.

Чл. 187. На борда на корабите с дължина, по-голяма от 110 m, се осигурява стационарната система за пожарогасене в помещения, в които се разполагат:

1. главните и спомагателните котли, работещи с втечнени газове, горивните помпи или разходните горивни цистерни;

2. главният и спомагателният двигател с вътрешно горене с мощност, по-голяма от 750 kW.

Чл. 188. (1) На корабите, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3, има най-малко:

1. един пожарогасител в рулевата рубка;

2. по един пожарогасител за всяко помещение, оборудвано с отоплителни, кухненски или хладилни устройства от всички видове, ползващи твърдо или течно гориво или сгъстени газове;

3. за главни и спомагателни машинни отделения, оборудвани с двигатели с вътрешно горене:

а) един пожарогасител за ДВГ с мощност до 100 kW вкл.;

б) два пожарогасителя за ДВГ с мощност над 100 kW.

(2) Пожарогасителите се освидетелстват най-малко веднъж на две години.

(3) За електрически устройства се използва пожарогасител, зареден с въглероден двуокис.

(4) Не се допуска пожарогасителите да съдържат вещества, отделящи отровни газове.

(5) Пожарогасителите, чувствителни към ниски и високи температури, се поставят на защитени от температурата места.

(6) Местата на пожарогасителите се обозначават със стикери или по друг подходящ начин.

(7) В случай че средствата за противопожарна защита се поставят в ниши, прикриващият щит или врата се обозначават с червен цвят чрез стикер или друг подходящ начин с височина 100 mm.

Чл. 189. Спасителните лодки се проектират с конфигурация, форма и размери, които позволяват при натоварване с определен брой хора, оборудване и снаряжение достатъчни устойчивост и надводен борд.

Чл. 190. (1) Спасителните лодки са с достатъчна якост за безопасно спускане на вода с всички хора и снаряжение и не получават остатъчна деформация при натоварване, превишаващо с 25% пълното натоварване.

Чл. 191. Спасителните лодки отговарят на следните изисквания:

1. имат места за сядане за не по-малко от 3 души, като всяко място е с широчина не по-малка от 0,745 m;

2. разрешеният брой места за разместване на хората в лодката се определя по минимална брутовместимост 1,75 m3, но не по-малко от 0,225 m3 за един човек;

3. устойчивостта се счита за достатъчна, ако остава надводен борд 100 mm, когато половината от максимално разрешения брой хора са седнали на единия борд на лодката;

4. лодката с максимално допустимия брой хора и снаряжение и запълнена с вода запазва достатъчна плавучест и устойчивост.

Чл. 192. При максимално натоварване в навигационните зони по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 спасителните лодки имат надводен борд:

1. за лодки с дължина до 3,5 m - 280 mm;

2. за лодки с дължина от 3,5 m до 4,5 m - 280 + 40/(L - 3,5) [mm],

където L е дължината на лодката в метри;

3. за лодки с дължина над 4,5 m - 320 mm.

Чл. 193. (1) Спасителните салове се оборудват със здраво закрепен спасителен леер, преминаващ по външната обиколка на сала и устройството за швартовка и буксировка.

(2) Всеки спасителен сал осигурява по 0,96 m3 обем въздух за един човек, затворен между носещите елементи (за твърдите плотове - в приспособленията, имащи същата плавучест), и не по-малко от 0,372 m2 площ от палубата.

Чл. 194. (1) Всеки надуваем спасителен сал се конструира и изработва така, че в работно състояние:

1. е достатъчно устойчив при плаване;

2. при хвърляне във вода от височина 6 m не се повреждат нито салът, нито оборудването му;

3. при преобръщане може лесно да се постави в работно положение от един човек, намиращ се във водата.

(2) Всеки надуваем спасителен сал се съхранява в чохъл или контейнер, издържащ на износване, който при попадане във водата привежда незабавно сала в работно положение.

Чл. 195. (1) Всеки твърд спасителен сал се конструира и изработва така, че:

1. да съхранява своята форма при различни сезонни условия на палубата и във водата;

2. при хвърлянето му във вода от височина 6 m, да не се повредят нито салът, нито оборудването му.

(2) Палубната площадка се разполага в тази част от сала, която обезпечава защита за хората и възпрепятства попадането на вода върху нея.

Чл. 196. Оборудването се разполага на леснодостъпно място независимо с коя част нагоре плава спасителният сал.

Чл. 197. (1) Спасителните жилетки отговарят на следните изисквания:

1. изработени са от подходящи материали и имат подходяща конструкция;

2. поддържат в сладка вода товар с тегло 7,5 kg в продължение на 24 h;

3. поддържат над водата главата на човек в безпомощно състояние или намиращ се в безсъзнание;

4. са с конструкция, която изключва вероятността от неправилно обличане, и се обличат и с лицевата част навътре;

5. са в състояние да преобърнат тялото на човек в безопасно положение и да го поддържат над водата леко наклонено назад от вертикалата;

6. са устойчиви на нефт и нефтопродукти при температура до 50°С;

7. са боядисани в сигнален цвят;

8. позволяват лесно и бързо обличане и здраво закрепване за тялото на човека;

9. са снабдени със свирка, намираща се в джоб.

(2) Върху жилетките по ал. 1 се указват:

1. наименованието на завода производител;

2. типът;

3. годината на производство.

Чл. 198. Надуваемите спасителни жилетки:

1. имат два отсека, устойчиви са и имат плавучест, дори и когато единият от отсеците не е в работно положение;

2. автоматично и ръчно се привеждат в работно положение;

3. годни са за използване през всеки сезон.

Чл. 199. (1) Спасителните кръгове и сфери се закрепват за палубата в съответните им места и се намират в състояние на готовност, като поне един спасителен кръг се разполага в непосредствена близост до рулевата рубка.

(2) На всеки борд на кораба поне един от спасителните кръгове се оборудва със спасително въже с дължина не по-малка от 25 m, закрепено със скоба (шегел).

Чл. 200. Спасителните кръгове:

1. поддържат товар с тегло не по-малко от 7,75 kg в сладка вода;

2. изготвени са от материал, устойчив на нефт и нефтопродукти и издържащ на температура до 50°С;

3. боядисани са в сигнален цвят;

4. имат вътрешен диаметър 0,45 m с отклонение до 10%;

5. имат от външната си страна леер за хващане.

Чл. 201. Спасителните сфери:

1. поддържат тегло от 7,75 kg в сладка вода;

2. изготвени са от материал, устойчив на нефт и нефтопродукти и издържащ на температура до 50°С;

3. са по-леки от 1 kg;

4. имат по периметъра си мрежа за захващане;

5. боядисани са в сигнален цвят.

Чл. 202. Корабите, плаващи в навигационните зони по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3, се снабдяват със:

1. една лодка, която може да събере до трима души;

2. спасителни жилетки за всички намиращи се на борда хора;

3. най-малко два спасителни кръга, а за корабите с дължина над 75 m - три спасителни кръга, или два спасителни кръга и две спасителни сфери, като на корабите, извършващи нощни рейсове, поне един от тези три кръга се оборудва със светлинен буй.

Чл. 203. Устройствата за спускане на вода на спасителните лодки се конструират и разполагат така, че да осигуряват надежден, бърз и безопасен за хората спуск на вода от всеки борд на кораба в най-неблагоприятните условия на крен и диферент.

Чл. 204. (1) Кораби, плаващи в навигационна зона по чл. 2, ал. 2, т. 1, се снабдяват със:

1. по една или няколко спасителни лодки на всеки борд, чиято обща вместимост е равна на броя на хората, намиращи се на борда, или;

а) по една спасителна лодка и по един или няколко спасителни сала на всеки борд, в състояние да съберат всички хора от кораба, или;

б) един или няколко спасителни сала с обща вместимост, равна на половината от общия брой хора на борда;

2. спасителни жилетки в достатъчно количество за всички хора, намиращи се на кораба;

3. най-малко четири спасителни кръга, от които най-малко два оборудвани с източник на светлина, ако корабът изпълнява нощни рейсове.

(2) За корабите, плаващи в навигационната зона по чл. 2, ал. 2, т. 1, вместо спасителни салове е допустимо използване на спасителни лодки за всички хора на борда.

Чл. 205. (1) Всички индивидуални спасителни средства на корабите, извършващи нощни рейсове, се оборудват със светлоотражателни ленти.

(2) Местата за разполагане на колективните и индивидуалните спасителни средства се обозначават със стикери или по друг подходящ начин.

Чл. 206. На всички спасителни средства се изписват името на кораба и пристанището на регистрация.

Чл. 207. Екипажните кораби имат помещение за почивка на екипажа в свободното от вахта време.

Чл. 208. Помещенията по чл. 207 се проектират, оборудват и разполагат по начин, отговарящ на изискванията за комфорт, безопасност и охрана живота и здравето на членовете на екипажа.

Чл. 209. (1) Пред преградата по чл. 7, ал. 2 не се разполагат жилищни помещения.

(2) Преградите, отделящи жилищните и машинните помещения от товарните, са водонепроницаеми.

(3) Жилищните помещения имат непосредствен и авариен изход на палубата, позволяващи бърза евакуация по двата борда, ако корабът потъва или възникне пожар.

(4) Авариен изход не е необходим:

1. за жилищни помещения, имащи врати, прозорци или светлици, позволяващи да се извърши бърза евакуация;

2. за складове за хранителни продукти.

(5) Не се допуска жилищните помещения да имат обща преграда с цистерни за гориво или смазочно масло.

(6) За помещенията по чл. 207 се осигурява лесен и безопасен достъп.

Чл. 210. (1) Помещенията по чл. 207 се осигуряват от проникване на замърсен въздух от други части на кораба.

(2) Засмукващите отвори на системата за принудителна вентилация се осигуряват от проникването на мръсен въздух.

(3) Изпаренията от кухнята или санитарни помещения се отвеждат в атмосферата.

(4) Максимално допустимото ниво на шума в помещения по чл. 207, с изключение на складовете и санитарните помещения, е 70 dB в дневните помещения и 60 dB в спалните помещения.

Чл. 211. (1) Размерите на жилищните помещения, в зависимост от броя на членовете на екипажа, заемащи тези помещения, са:

1. със свободна височина не по-малка от 2 m;

2. със свободна площ не по-малка от 2 m2 на човек;

3. с кубатура за всеки човек (обем на помещенията, без обема на шкафовете, койките и т.н.) не по-малко от 3 m3 в общите помещения и не по малко от 5 m3 в каютите;

4. с кубатура на всяко жилищно помещение не по-малка от 7 m3;

5. с площ на тоалетните не по-малка от 1 m2, широчина не по-малка от 0,775 m, дължина не по-малка от 1,71 m.

(2) Една каюта се обитава от не повече от две възрастни лица, а за всеки член на командния състав се полага самостоятелна каюта.

Чл. 212. (1) В помещенията по чл. 207 и прилежащите към тях коридори не се допуска преминаване на тръбопроводи за газ или течности, опасни за здравето, подложени на високо вътрешно налягане.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за тръбопроводите на отоплението.

Чл. 213. Помещенията по чл. 207 се осигуряват срещу проникването на паразити.

Чл. 214. Подходите към жилищните помещения:

1. се разполагат и оразмеряват така, че да осигуряват безпрепятствено преминаване;

2. се намират на безопасно разстояние от буксирни лебедки и товарно оборудване;

3. са със свободна широчина не по-малка от 760 mm и свободна височина не по-малка от 1900 mm;

4. са с височина на комингсите на отворите за врати по-малка от 400 mm.

Чл. 215. (1) Вратите и капаците се осигуряват против случайно затваряне.

(2) Вратите имат ключалка и се затварят и отварят от двете страни.

Чл. 216. (1) В случай че достъпът към помещенията по чл. 207 не се намира на едно ниво с тях, се поставят трапове.

(2) Наклонените трапове са стационарни, обезопасяват се против падане и подхлъзване и:

1. са широки не по-малко от 750 mm;

2. ходовата част е не по-малко от 0,715 m;

3. дълбочината на стъпалата им е повече от 150 mm;

4. траповете с над три стъпала са с парапет от двете страни.

Чл. 217. (1) Подът, преградите и облицовката се изработват от лесно почистващи се материали, безопасни за живота и здравето на екипажа.

(2) Подът се осигурява от попиване на влага и подхлъзване.

(3) Повърхността на преградите и облицовката е водонепроницаема и огнеупорна.

Чл. 218. (1) Помещенията по чл. 207, включително коридорите, се защитават от проникването на студ и топлина отвън или от съседни помещения, като тази защита не предизвиква образуване на пара.

(2) В случай че машинни шахти, паропроводи или тръби за гореща вода, предизвикват промени на температурата в жилищните помещения, те се разполагат извън тях, а при невъзможност, им се поставя изолация.

Чл. 219. Металните прегради и таваните в помещенията по чл. 207 се осигуряват с изолиращо покритие.

Чл. 220. (1) Помещенията по чл. 207 се осигуряват с достатъчна светлина.

(2) Каютите, каюткомпаниите и салоните за хранене имат дневно осветление.

Чл. 221. В помещенията по чл. 207 на самоходните кораби се осигурява електрическо осветление, позволяващо възможност за четене и писане.

Чл. 222. Помещенията по чл. 207 се осигуряват и с аварийно осветление.

Чл. 223. (1) На всеки член на екипажа се предоставя индивидуална койка, с вътрешна дължина не по-малка от 2 m и широчина не по-малка от 0,8 m.

(2) Койките не се разполагат една до друга.

(3) Не се допуска поставянето една над друга на повече от две койки и под вентилационни отвори.

(4) Над всяка койка се осигурява свободно пространство с височина не по-малка от 0,76 m.

(5) Койките и каркасът им се изработват от твърд, гладък, непрозрачен и некорозиращ материал.

(6) В случай че койките са разположени една над друга, под горната койка се поставя прахонепроницаемо покритие.

Чл. 224. (1) За всеки член на екипажа се предвижда шкаф за дрехи, затварящ се с ключ, с полезна височина 1,77 m и полезна площ 0,725 m2.

(2) В близост до жилищните помещения се осигурява проветряем склад за съхранение на дрехи.

Чл. 225. (1) Корабите с товароподемност до 500 t имат най-малко едно помещение, отделно от каютите, служещо за хранене и кухня (салон-кухня).

(2) На кораби с товароподемност над 500 t се предвиждат кухни (камбузи).

Чл. 226. Кухните и салоните-кухни се оборудват със:

1. кухненско обзавеждане;

2. съдомиялна;

3. система за топла и студена вода;

4. хладилник;

5. шкафове или полици.

Чл. 227. (1) Помещенията за хранене на кораба се разполагат до кухнята и имат площ съобразена с броя на членовете на екипажа за едновременно ползване.

(2) Минималната полезна площ в помещенията по ал. 1 не може да бъде по-малка от 1 m2 на човек.

(3) В помещенията по ал. 1 се разполагат достатъчно маси и столове с облегалки.

Чл. 228. Към кухните се предвиждат складове и хладилник за съхранение на хранителни продукти.

Чл. 229. (1) Корабите се осигуряват със следното санитарно оборудване:

1. умивалник със студена и топла вода за всяка каюта или на всеки четири членове от екипажа, със съответни размери и изготвен от гладък неръждясващ и неразяждащ се материал;

2. вана или душ със студена и топла вода за технологични нужди за всяка каюта или на всеки шестима членове от екипажа.

(2) Санитарните възли се разполагат в близост до каютите и не непосредствено до кухните и столовите.

(3) Санитарните възли отговарят на следните изисквания:

1. подовете са от лесен за чистене и влагоустойчив материал и имат надеждно оттичане на водата;

2. стените са от стомана или еквивалентен материал и водонепроницаеми до 0,2 m от пода;

3. сточните тръби се осигуряват против запушване, замръзване и за лесно почистване.

(4) Тоалетните имат:

1. изсмукващо и проветряващо устройство;

2. умивалник;

3. устройство за сушене на ръцете.

Чл. 230. (1) На корабите с жилищни помещения се предвиждат съдове/цистерни за вода за технологични нужди, оборудвани против замърсяване на водата и с възможност за вътрешно почистване.

(2) Съдовете по ал. 1 се разполагат така, че да се избегне загряването на водата за технологични нужди и да нямат обща стена с цистерните, предназначени за съхранение на други течности и газове.

Чл. 231. (1) Не се допуска водопроводните тръби да преминават през цистерни, съдържащи други течности, преминаването на други тръбопроводи за течности или газове през съдове или цистерни за вода за технологични нужди, както и съединения между системата за водата за технологични нужди и други тръбопроводи.

(2) На всеки кораб се осигуряват гъвкави шлангове за приемане на вода за технологични нужди от брега.

Чл. 232. Гърловините за пълнене на съдовете по чл. 230, ал. 1 се обозначават за предотвратяване на ползването им за други течности.

Чл. 233. (1) Съдовете за съхраняване на вода за технологични нужди под налягане работят само със сгъстен въздух с естествен състав.

(2) В случай че сгъстеният въздух е взет от други системи или е нагнетен чрез компресори, пред съдовете по ал. 1 се поставя въздушен филтър, с изключение на случаите, когато водата е отделена от въздуха с екран.

Чл. 234. Изискванията за безопасно разполагане и оборудване на работните места са:

1. наличие на свободен и надежден достъп до работните места;

2. в случай че постоянно използваните подходи към работните места не са на нивото на палубата, се използват наклонени трапове, вертикални трапове или трапове със скоби;

3. броят, оборудването и размерите на изходите, включително аварийните, са в съответствие с предназначението и размерите на помещението;

4. в случай на няколко изхода те се разполагат на максимално разстояние един от друг;

5. аварийните изходи са ясно обозначени;

6. свободната височина на постоянните работни места е не по-малка от 1,98 m;

7. работните места са с достатъчни размери и:

а) при физическа работа обемът на нето въздуха не е по-малък от 7,00 m3;

б) свободната площ на настила обезпечава свобода на движението, експлоатация, поддържане, текущ ремонт и контрол;

8. работните места, разположени близо до водата или на площадки, разликата в нивата на които превишава 1 m, са оборудвани с устройства, препятстващи падане;

9. за безопасно придвижване на екипажа или товара, проходите, подходите и коридорите са със свободна широчина на прохода, по-голяма от 0,6 m, и свободна височина, по-голяма от 1,98 m;

10. отворите на подходите към работните места се намират на достатъчно голямо разстояние от оборудване, което може да се яви източник на опасност;

11. вратите са конструирани и оборудвани да се отварят и затварят от двете страни и против непреднамерено затваряне;

12. наклонените и вертикалните трапове са:

а) стационарни и конструирани против падане и подхлъзване;

б) с широчина по-голяма от 0,750 m и разстояние между перилата не по-малко от 0,760 m, а за преносимите стълби широчина, по-голяма от 0,740 m и от 0,750 m в основата;

в) с височина на стъпенките, по-малка от 0,30 m, и дълбочина на стъпенките, по-голяма от 0,715 m;

г) със стъпенки и прагове, осигуряващи безопасно преминаване и изключващи странично подхлъзване;

д) с парапет при повече от три стъпала;

е) с устройства за вертикално изкачване, имащи специални поддържащи приспособления над откритите изходи;

13. подвижните трапове (трюмните трапове) са защитени от падане и подхлъзване и имат дължина, позволяваща им при наклон 60° към хоризонта да се подават над горния ръб на люка с 1 m;

14. стъпенките на стационарните трапове са обозначени с контрастна боя;

15. отворите в пода или по повърхността на палубата са обезопасени против падане;

16. подовете, покритията на палубите, настилките и преградите са изработени от лесно почистващ се материал;

17. прозорците и светлиците са устроени и разположени да се отварят, затварят и чистят без опасност за лицата, извършващи тази работа;

18. работните места, с изключение на складовете и празните помещения, се вентилират за редовна подмяна на въздуха чрез система за вентилация (най-малко петкратен обмен на въздуха на час), без да се получава течение;

19. работните места са оборудвани с прибори за отопление на помещенията;

20. работните места по възможност имат естествено осветление;

21. осветлението не предизвиква заслепяване;

22. електрическите ключове за осветлението на работните места са разположени на леснодостъпни места около вратите;

23. работните места и намиращите се в тях установки са изолирани от шум и вибрации;

24. не се допуска опасна концентрация на пара, газове и прах на работните места;

25. оборудването е разположено по начин, обезпечаващ удобно и надеждно маневриране, използване, съхранение и ремонт;

26. таблата с инструкциите за оказването на първа помощ са поставени на добре видими места.

Чл. 235. (1) Палубите и палубните проходи се проектират и изграждат равни и изключващи възможността за образуване на лед.

(2) Палубите, палубните проходи, настилите, плитовете на машинните отделения, сходните и траповете и горните части на кнехтовете се проектират против подхлъзване.

Чл. 236. Горните части на кнехтовете и краищата на стъпала се маркират в контрастен цвят.

Чл. 237. (1) Външните краища на палубите и палубните проходи и работните мостове с височина над 1 m се обезопасяват с леери или комингси с височина не по-малка от 0,7 m или със защитни ограждения, включващи ръчен леер, леери със стойки и кландер за опора на краката.

(2) В случай че в палубния проход има постоянно бордово защитно ограждение, не се изискват ръкохватки на стената.

Чл. 238. Работните места се проектират с достатъчни размери за обезпечаване движение на всеки работещ член на екипажа.

Чл. 239. (1) Чистата широчина на палубния проход е най-малко 0,6 m.

(2) Широчината по ал. 1 може да бъде намалена до 0,5 m, а в района на кранове за миене на палубата и кнехтовете - до 0,4 m.

(3) На височина 0,9 m над палубата чистата широчина на прохода може да бъде намалена до 0,54 m, при условие че най-голямата широчина между външния край на корпуса и вътрешния край на трюма е не по-малка от 0,65 m.

(4) Чистата широчина на прохода по ал. 3 може да бъде намалена до 0,5 m, ако външният край на прохода е оборудван със защитно ограждение, като за кораби с дължина до 55 m, където жилищните помещения са в кърмата, не е необходимо да има защитно ограждение;

(5) Изискванията по предходните алинеи се прилагат при височина до 2,00 m над палубата.

Чл. 240. Местата на проходите и коридорите за придвижване на членовете от екипажа се проектират и изграждат с достатъчни размери и устройват така, че:

1. пред входовете да не се задържа придвижването;

2. чистата широчина на прохода да е по-голяма от 0,6 m, като за кораби с широчина по-малка от 8,0 m, тя може да бъде намалена до 0,5 m;

3. общата височина на коридора и комингса е по-голяма от 1,98 m.

Чл. 241. Вратите се отварят и затварят от всяка страна и се осигуряват от случайно отваряне или затваряне.

Чл. 242. В случай на разлика в нивата на пода над 0,30 m се поставят стъпенки, трапове и прагове в проходите, изходите и коридорите.

Чл. 243. Работните места с разликата в нивото на пода над 0,750 m, се оборудват с трапове.

Чл. 244. (1) Корабите с трюмове имат не по-малко от два преносими трапа (трюмни стълби), които се използват за безопасно влизане и напускане на трюма.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага, когато в трюма има стационарен трап.

Чл. 245. (1) Броят, разположението и размерите на изходите, включително аварийните, отговарят на предназначението и размерите на съответните помещения.

(2) В случай че един от изходите е авариен, той се обозначава като такъв.

Чл. 246. Аварийните изходи, прозорците или капаците на светлиците, използвани над аварийните изходи, се проектират и изграждат с чиста площ на отвора 0,736 m2 с най-малък размер 0,750 m.

Чл. 247. (1) Вътрешните работни помещения се конструират и оборудват в съответствие с предназначението си.

(2) Помещенията по ал. 1 се осигуряват с незаслепяващо осветление, вентилация и отоплителни прибори.

Чл. 248. (1) Помещенията по чл. 247, ал. 1 се настилат със здрав, дълготраен и непредизвикващ подхлъзване и препъване материал.

(2) Откритите отвори в палубите и подовете се ограждат, а прозорците и светлиците се разполагат така, че да се почистват безопасно.

Чл. 249. Работните помещения за членовете на екипажа се осигуряват против вибрации и шум.

Чл. 250. Членове на екипажа, подложени на въздействието на шум и вибрации над 85 dB, се снабдяват с индивидуални прибори за защита.

Чл. 251. (1) Лебедките се проектират и изработват с устройства, предотвратяващи самоволното намаляване на натоварването, така че работата с тях да осигурява пълна безопасност на обслужващия персонал.

(2) Лебедките, които не спират автоматично, се оборудват със спирачки.

Чл. 252. (1) Ръчните лебедки се оборудват с устройства против обратен удар при въртене на ръкохватката.

(2) Лебедките с ръчен и механичен привод се проектират така, че механичният привод да не привежда в действие ръчното управление.

Чл. 253. Крановете се проектират и строят така, че усилията по време на работата, да не въздействат на якостта на опорните конструкции и да не влошават устойчивостта на кораба.

Чл. 254. Табелите, монтирани на крана, съдържат следната информация:

1. наименование и адрес на строителя;

2. година на построяване;

3. тип или серия;

4. сериен номер, ако има такъв.

Чл. 255. (1) На крановете се маркира максималната товароподемност.

(2) В кабината на крана на видно място се закрепва табела с товарната диаграма.

(3) В случай че няма кабина, в зависимост от конструкцията на крана табелата с товарната диаграма се закрепва на подходящо място на пулта за управление.

Чл. 256. (1) Крановете се осигуряват с претоварни устройства.

(2) Крановете се монтират по начин, осигуряващ разстояние, по-голямо от 0,5 m между движещите му се части и околните стени и прегради.

Чл. 257. (1) За отоплително оборудване и оборудване за приготвяне на храна, работещи на твърдо или течно гориво, се обезпечава достъп на въздух, необходим за изгаряне на горивото.

(2) Не се допуска монтиране на оборудването по ал. 1 на места, където се използват или съхраняват вещества с температура на възпламеняване по-ниска от 55°С.

Чл. 258. За оборудване, работещо с течно гориво, се използват само горива с температура на възпламеняване над 55°С.

Чл. 259. Печките с изпарителни нефтени форсунки се запалват без използване на друг вид горяща течност.

Чл. 260. Печките с изпарителни нефтени форсунки се осигуряват с регулатори за постоянен приток на гориво към форсунката без пропуск на гориво и работещи в условия на вибрации и крен до 12°.

Чл. 261. Димоотводните тръби на печките с изпарителни нефтени форсунки се оборудват с устройства, предотвратяващи обратна тяга.

Чл. 262. Отоплителните прибори с изпарителна нефтена форсунка се снабдяват с необходимите пускови, изключвателни и регулиращи устройства и контролни прибори.

Чл. 263. Приборите с принудително въздушно отопление отговарят на следните изисквания:

1. въздухът за горенето се подава от вентилатор, ако горивото се изпарява под налягане;

2. осигурена е възможност за продухване на горивната камера преди запалване на форсунката;

3. подаването на гориво автоматично се прекратява в случай, че горенето е спряло, подаването на въздух не отговаря на горивния процес или температурата на нагретия въздух превишава предварително зададената;

4. оборудвани са с надеждна арматура и контролни прибори.

Чл. 264. Оборудването за отопление, работещо с твърдо гориво, се монтира върху метален лист.

Чл. 265. Котлите, работещи с твърдо гориво, се оборудват с термостати за регулиране потока на въздуха, необходим за горенето.

Чл. 266. В близост до всеки отоплителен прибор се разполагат противопожарни средства.

Чл. 288. Корабите за тласкане се проектират, оборудват и снабдяват с устройство за тласкане, позволяващо:

1. лесно и безопасно преминаване на екипажа от тласкача на тласкания кораб;

2. заемане на фиксирано положение спрямо тласкания кораб;

3. предотвратяване на относителното движение между корабите.

Чл. 289. При съединяване на корабите с въжета тласкачът се оборудва най-малко с две специални лебедки или еквивалентни съединителни устройства за натягане на въжетата.

Чл. 290. (1) Съединителните устройства осигуряват възможност за формиране на твърда връзка с тласканите кораби.

(2) За състави, състоящи се от тласкач и само един тласкан кораб, се допуска контролируема подвижност на връзката.

(3) Елементите за управление на устройството по чл. 288 се задвижват лесно и безопасно.

Чл. 291. Изискванията на чл. 7 за таранна преграда не се прилагат за тласкачи.

Чл. 292. Корабите, предназначени за плаване в бордово свързани групи, се оборудват с кнехтове или равностойни устройства, чиито брой и разположение дават възможност за безопасно формиране на групата.

Чл. 293. Корабите, предназначени за плаване в състав, се оборудват със съединителни устройства, кнехтове или равностойни устройства, чиито брой и разположение дават възможност за безопасно формиране на състава.

Чл. 294. (1) Буксирните устройства на корабите, предназначени за влачене, се монтират по начин, осигуряващ безопасността за кораба, екипажа или товара.

(2) Буксирните устройства се състоят от буксирни лебедки или буксирна кука и се разполагат пред равнината на гребните винтове.

(3) За кораби, използвани само за даване на помощ чрез влачене на моторен кораб или за спомагателни буксирни операции, е достатъчен битенг кнехт пред равнината на гребните винтове.

Чл. 295. Кърмата на влекача се обезопасява чрез буксирни дъги с предпазни палци.

Чл. 296. Кораби с дължина L над 86 m не могат да се използват за влачене по течението.

Чл. 297. (1) За тласкач или моторен кораб за задвижване на твърд състав се провеждат изпитванията по чл. 49 със състава във формирования, най-неблагоприятни по време на експлоатация.

(2) Резултатът от изпитанията по ал. 1 се вписва в корабното удостоверение на тласкача или моторния кораб.

Чл. 298. (1) Корабите, на които по време на експлоатацията има екипаж, се оборудват с устройства за подаване на обща тревога.

(2) Сигналът за тревога ясно се отличава от другите сигнали и неговото звуково налягане не може да бъде по-малко от 5 dB над максималното звуково налягане в жилищните помещения и на всички работни постове.

Чл. 299. Конструктивните елементи на корабите се проектират да издържат на въздействието на натоварването върху тях, удостоверено с класификационно свидетелство или сертификат от организацията по чл. 4.

Чл. 300. (1) Устойчивостта и якостта на корабите и съответното им оборудване следва да могат да издържат на натоварванията, действащи при крен, диферент и от вълнение от преминаващи кораби.

(2) Максимално допустимото натоварване на кораба, определено по условията за устойчивост и якост, се обозначава на палубата и в пулта за управление.

(3) Не се разрешава при повдигане на товари полученото натоварване да превишава натоварването по ал. 2.

(4) Ако товароподемността на устройствата може да се увеличи чрез съединяване с други кораби, новата й допустима стойност също се обозначава.

Чл. 301. (1) Остатъчно разстояние на безопасност 300 mm е достатъчно за всички пръскозащитени и защитени от външни атмосферни условия отвори.

(2) В случай че отворите са проницаеми за пръски и незащитени от външни атмосферни условия, остатъчното разстояние на безопасност е не по-малко от 400 mm.

Чл. 302. Остатъчният надводен борд е най-малко 300 mm.

Чл. 303. (1) Напречната устойчивост се проверява чрез опитно креноване, извършено по съответния ред.

(2) Когато по време на креноването е невъзможно да се достигне нужният крен или опитното креноване предизвиква технически трудности, то може да бъде заменено с изчисления за водоизместването и центъра на тежестта на кораба.

(3) Резултатите от изчисленията по ал. 2 се проверяват чрез измерване на газенето на кораба и не се допуска отклонение с повече от 5%.

Чл. 304. (1) При работа на устройствата с определените им натоварвания се потвърждава дали остатъчният надводен борд и остатъчното разстояние на безопасност са достатъчни.

(2) Не се разрешава крайните ъгли на крена и диферента да превишават 10° и скуловете на кораба да излизат от водата.

Чл. 305. Устойчивостта на кораба се потвърждава със:

1. чертежи на техническия кораб (плаващото оборудване и работните устройства) и подробни данни, отнасящи се за устойчивостта;

2. хидростатични елементи или криви;

3. диаграми на статическа устойчивост;

4. описание на практическите ситуации със съответстващите данни, съдържащи теглото и центъра на тежестта, включвайки ненатовареното положение и състоянието на оборудването при транспортиране;

5. изчисляване на крена, диферента и възстановяващите моменти с определяне ъглите на крена и диферента и съответните остатъчни разстояния на безопасност и надводния борд.

Чл. 306. Проверката на устойчивостта се извършва при следните условия на натоварване:

1. за плътността на продукта от производството на земснарядите:

а) пясък и дребен чакъл - 1,5 t/m3;

б) много влажен пясък - 2,0 t/m3;

в) земна маса, средно - 1,8 t/m3;

г) смес от пясък и вода от каналите - 1,3 t/m3;

2. за грайферните дънноудълбочителни снаряди данните от т. 1, буква "а" се увеличават с 15%.

Чл. 307. Устойчивостта на кораба се проверява, като се отчитат моментите от:

1. натоварването;

2. несиметричната конструкция;

3. налягането на вятъра;

4. циркулацията на самоходните съдове;

5. напречното течение - при необходимост;

6. баласта и снабдяването;

7. палубните товари и ако е предвидено, фрахтовия товар;

8. течните товари със свободни повърхности;

9. силите на инерцията;

10. другото механическо оборудване.

Чл. 308. Моментите от налягането на вятъра (Мv) се изчисляват по следната формула:

Мv = c. Pv. S.[lv + (T/2)] [kNm],

където:

c - коефициент на съпротивление, зависещ от конструкцията; за решетъчни ферми с = 1,2; за плътни греди с = 1,6, като и двете значения отчитат поривите на вятъра и площта на всички повърхности, подложени на въздействието на вятъра;

Рv - относително налягане на вятъра, равно на 0,25 kN/m2;

S - е ветрилната площ на на кораба и е равна на страничната площ на кораба над водолинията в квадратни метри;

lv - издигането на центъра на тежестта на ветрилната площ на кораба над нивото на максималното газене, m.

Чл. 309. Моментът на центробежната сила от циркулацията на кораба (Mtr) се изчислява по следната формула:

Mtr = Ctr.(D/Lf).(KG - T/2) [kNm],

където:

коефициентът Ctr = 5 [m2/s2];

KG - височина на центъра на тежестта над основната равнина, m.

Чл. 310. Моментът, предизвикан от напречното течение, се отчита само за кораби, стоящи напречно на течението.

Чл. 311. При потвърждаване на устойчивостта се взема предвид най-неблагоприятният случай на запълване на цистерните спрямо устойчивостта на кораба и влиянието на течния товар и баласт.

Чл. 312. (1) За корабите с вертикални бордове възстановяващите моменти се изчисляват по формулата:

Mr = 10.D.MG.sinЖ [kNm],

където:

MG е метацентрична височина, m;

Ж° - ъгълът на крена.

(2) Изчислението по ал. 1 се прилага за ъгъл на крена, непревишаващ най-малкия от ъглите: ъгъл 10°, ъгълът на влизане на палубата във водата или ъгълът на излизане на скуловете от водата.

(3) Изчислението по ал. 1 се прилага и за кораби с наклон на бордовете до 5° при спазване на ограниченията по чл. 298 - 301.

(4) В случай че обводите на кораба не позволяват това опростено изчисляване, се построява диаграма за устойчивостта на кораба.

Чл. 313. Товарните марки следва да отговарят на изискванията по чл. 27.

Чл. 314. (1) Документацията за устойчивостта съдържа цялата информация за устойчивостта на кораба във всички случаи на натоварване с контейнери.

(2) Документацията по ал. 1 включва:

1. таблица за допустимите коефициенти за устойчивост, допустими стойности на височина на центъра на тежестта над основната равнина или допустима височина на центъра на тежестта на товара;

2. данни за баластната вода по помещенията;

3. начините за проверка на устойчивостта;

4. примерни разчети и инструкции за капитана.

(3) В случаите, когато корабът може да превозва както укрепени, така и неукрепени контейнери, са необходими отделни документи за устойчивостта за двата вида превоз.

(4) Контейнерите се считат укрепени, когато всеки отделен контейнер е надеждно закрепен към корпуса на кораба посредством греди или талрепи и неговото положение не може да се промени по време на рейса.

Чл. 315. Оценката за устойчивост на корабите, превозващи контейнери, се извършва от ИА "МА" по представената документация за устойчивостта.

Чл. 316. При изчисленията за потвърждаване устойчивостта на кораба се вземат предвид следните изисквания:

1. метацентричната височина (MG) не е по-малка от 1 m;

2. при съвместно действие на моментите от центробежната сила при циркулация на кораба напора на вятъра и свободните повърхнини на течностите в кораба ъгълът на крена не превишава 5° и краят на палубата не влиза във водата;

3. резултантното рамо от центробежната сила при циркулацията на кораба се определя по следната формула:

hkz = ckz(v2/LF)(KG - 0,5T') [m],

където:

ckz е параметър; ckz = 0,04 [c2/m];

V - максималната скорост на кораба спрямо водата, m/s;

KG - височината на центъра на тежестта на натоварен кораб над основната равнина, m;

Т' - средното газене на натоварен кораб, m;

4. резултантното кренящо рамо от налягането на вятъра се определя по следната формула:

hkw = ckw.(A'/D').[lw + (T'/2)], [m],

където:

ckw е параметър; ckw = 0,025, t/m2;

A' - ветрилната площ на натоварен кораб, m2;

D' - водоизместването на натоварен кораб, t;

lw - разстоянието на центъра на ветрилната площ над водолинията, m;

Т' - средното газене на натоварен кораб, m;

5. резултантното кренящо рамо от свободните повърхности на дъждовната вода и остатъците от вода в трюма или двойното дъно се определя по следната формула:

hkfo = (ckfo/D'). S[b.l.(b-0,55Цb)], [m],

където:

ckfo е параметър; ckfo = 0,015 t/m2;

b - широчината на разглеждания трюм или отсек от трюма, m;

l - дължината на разглеждания трюм или отсек от трюма, m;

D' - водоизместването на натоварен кораб, t;

6. за всеки случай на натоварване в изчисленията за устойчивостта на кораба се взема предвид половината от запаса с питейна вода и половината гориво.

Чл. 317. (1) Устойчивостта на кораба се проверява и се счита достатъчна, ако височината на центъра на тежестта на натоварен кораб над основната равнина (KG) не превишава максимално допустимото издигане центъра на тежестта на натоварен кораб над основната равнина (KGznl), като изчисленията се извършват за водоизместванията при всяко възможно газене.

(2) За величина на максималното допустимо издигане на центъра на тежестта на натоварен кораб над основната равнина (KGznl) се приема по-малката от величините, изчислени по формулите:

1. KGznl = [KM + (Bf/2.F) (Z.Tm/2-hkw-hkfo)]/[(Bf.Z/2.F).Z + 1] [m];

Стойността на Bf/2.F не може да бъде по-малка от 11,5, 11,5 = tg 5°;

2. KGznl = KM - 1,00, m; приема се по-малкото от значенията за KGznl, където:

KGznl е максимално допустимо издигане центъра на тежестта на натоварен кораб над основната равнина, m;

КМ - разстоянието на метацентъра над основната равнина, m;

F - действащият надводен борд по средата на дължината L, m;

Z - параметър на центробежната сила, обусловена от циркулацията.

Z = (0,7v)2/9,81.1,25Lf = 0,04v2/L;

v - максималната скорост на кораба спрямо водата, m/s;

Tm - средното газене, m;

hkw - резултантното действащо кренящо рамо от налягането на вятъра, m;

hkfo - сумата на кренящите рамена от свободните повърхности на водата, m.

(3) При отсъствие на диаграма на устойчивостта стойността на разстоянието на метацентъра над основната равнина (КМ) се определя по следните приблизителни формули:

1. за кораб-площадка:

КМ = Bf2/[(12,5-Tm/H)Tm] + Tm/2, m;

2. за останалите кораби:

КМ = Bf2/[(12,7-1,2.Tm/H)Tm] + Tm/2, m.

Чл. 318. При изчисленията за потвърждаване устойчивостта на кораба се вземат предвид следните изисквания:

1. метацентричната височина MG е не по-малка от 0,5 m;

2. отворите в корпуса не влизат във водата при съвместно действие на центробежната сила на циркулацията и налягането на вятъра и с отчитане влиянието на свободните повърхности на течностите;

3. кренящите моменти от центробежните сили на циркулацията, налягането на вятъра и свободните повърхности на течностите се определят в съответствие с формулите по чл. 316 и 317;

4. за всеки случай на натоварване в изчисленията за устойчивостта на кораба се взема предвид половината от запаса с питейна вода и половината гориво.

Чл. 319. (1) Устойчивостта на кораба се проверява и се счита достатъчна, ако височината на центъра на тежестта на натоварен кораб над основната равнина (KG) не превишава максимално допустимото издигане центъра на тежестта на натоварен кораб над основната равнина (KGznl), като изчисленията се извършват за водоизместванията при всяко възможно газене.

(2) За величина на максималното допустимо издигане на центъра на тежестта на натоварен кораб над основната равнина (KGznl) се приема по-малката от величините, изчислени по формулите:

1. KGzul = {[KM - [(I - i)(1 - 1,5.F/F')]/2V] + (0,75.Bf/F')(Z.Tm/2 - hkw - hkfo)}/(0,75.Bf/Z + 1), m;

Стойностите на Bf/F' да се приемат не по-малки от 6,6, а значението на израза [(I-i)/2V](l-1,5.F/F') - не по-малки от 0;

2. KGzul = KM - 0,50, m;

I - напречен инерционен момент на водолинията при газене Тm, m4;

i - напречен инерционен момент на водолинията, успоредна на основната равнина при газене Тм + 2F'/3, m4;

V - водоизместване на кораба при газене Тm, m3;

F' - идеален надводен борд, равен на по-малката от стойностите:

F' = H' - Tm, m, или F'/ = a.Bf/2.b, m, където:

a е вертикалното разстояние между долния край на отвора, първи влизащ във водата при наличие на крен, и водолинията при нормално положение на кораба, m;

b - разстоянието между същите отвори и диаметралната равнина на кораба, m;

Н' - идеалната странична височина, където Н' = Н + q/0,9.L.Bf, m;

q - по-малката сума от: сбора от обемите на рубките, комингсите на люковете, повдигнатите палуби и други надстройки с височина до 1 m над точката Н или над най-ниския отвор в измервания обем, като частите от обемите, разположени на разстояние 0,05 L от краищата на кораба, не се вземат предвид в изчисленията.

Чл. 320. В случай, че няма криви на инерционните моменти, необходимите стойности на напречния инерционен момент (I) на водолинията се изчисляват по следните приблизителни формули:

1. за кораб-площадка:

I = Bf2.V/[(12,5 - Tm /Н).Tm], m4;

2. за останалите кораби:

I = Bf2.V/[(12,7 - 1,2.Tm/Н).Tm], m4.