НАРЕДБА № 20 ОТ 17 ЮНИ 2005 Г. ОТНОСНО ПРАВИЛАТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ И СТАНДАРТИТЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИТЕ КОРАБИ
НАРЕДБА № 20 ОТ 17 ЮНИ 2005 Г. ОТНОСНО ПРАВИЛАТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ И СТАНДАРТИТЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИТЕ КОРАБИ
Обн. ДВ. бр.82 от 14 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 8 Декември 2006г., отм. ДВ. бр.73 от 20 Септември 2011г.
Отменена с § 3 от заключителните разпоредби на Наредба № 20 от 8 септември 2011 г. относно правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби - ДВ, бр. 73 от 20 септември 2011 г.
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят правилата за безопасност и стандартите за нови и съществуващи пътнически кораби, включително и високоскоростни пътнически кораби, плаващи под българско знаме и извършващи вътрешни превози.
(2) Наредбата се прилага и в случаите, когато кораби, плаващи под чуждо знаме, извършват вътрешни превози.
(3) Наредбата се прилага и в случаите, когато ро-ро пътнически кораби независимо от знамето, под което плават, извършват международни превози по редовна линия от или за българско пристанище.
Чл. 2. (1) Наредбата се прилага по отношение на:
1. нови пътнически кораби;
2. съществуващи пътнически кораби с дължина 24 m и повече;
3. високоскоростни пътнически кораби независимо от знамето, под което плават, когато извършват вътрешни превози.
(2) Разпоредбите на наредбата не се прилагат по отношение на:
1. пътнически кораби, които:
а) не се задвижват от механичен двигател;
б) са построени от материал, различен от стомана или еквивалентен материал, и необхванати от стандартите, отнасящи се до високоскоростни кораби (Резолюция MSC 36 (63) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация) или до динамично поддържани кораби (Резолюция A.373 (X) на Асамблеята на Международната морска организация);
в) са дървени с примитивна конструкция;
г) са оригинални и индивидуални репродукции на исторически пътнически кораби, проектирани преди 1965 г., построени предимно от оригинални материали;
д) са плавателни съдове за развлечение, освен ако те не са или няма да бъдат окомплектовани с екипаж, и превозват повече от 12 пътници с търговски цели;
е) са използвани изключително в акваторията на пристанищата;
2. високоскоростни пътнически кораби, които са:
а) плавателни съдове за развлечение, освен ако не са или няма да бъдат окомплектовани с екипаж и превозват повече от 12 пътници с търговски цели;
б) използвани изключително в акваторията на пристанищата;
3. военни кораби и гранично-полицейски кораби.
Чл. 3. (1) Пътническите кораби се разделят на класове в зависимост от морския район, в който плават, както следва:
1. клас А - извършват вътрешни превози, с изключение на превозите, описани в класове В, С и D;
2. клас В - извършващи вътрешни превози, по време на които не се отдалечават на повече от 20 мили от бреговата линия, където корабокрушенците могат да излязат на сушата при височината на водата, съответстваща на средната височина на прилива;
3. клас С - извършващи вътрешни превози в морски райони, където вероятността да попаднат на вълни, надвишаващи 2,5 m, е по-малка от 10% за период една година при целогодишна експлоатация или за специфичен ограничен период от годината при експлоатация изключително само през такъв период (напр. експлоатация през летен период), по време на които корабите не се намират на повече от 15 мили от убежище, нито на повече от 5 мили от бреговата линия, където корабокрушенците могат да излязат на сушата при височината на водата, съответстваща на средната височина на прилива;
4. клас D - извършващи вътрешни превози в морски райони, където вероятността да попаднат на вълни, надвишаващи 2,5 m, е по-малка от 10% за период една година при целогодишна експлоатация или за специфичен ограничен период от годината за експлоатация изключително само през такъв период (напр. експлоатация през летен период), по време на които те никога не се намират на повече от 6 мили от убежище, нито на повече от 3 мили от бреговата линия, където корабокрушенците могат да излязат на сушата при височината на водата, съответстваща на средната височина на прилива.
(2) За високоскоростните пътнически съдове се прилагат категориите, определени в глава 1, т. 1.4.10 и т. 1.4.11 от Международния кодекс за безопасност на високоскоростен кораб, съдържащ се в Резолюция MSC 36 (63) от 20 май 1994 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Международен кодекс за безопасност на високоскоростен кораб).
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА") изготвя и осъвременява списък на морските райони, който се публикува в "Известие до мореплавателите".
(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" в качеството й на администрация на държава-домакин изготвя и списък на морските райони, през които преминават ро-ро пътнически кораби, извършващи рейсове по редовна линия за или от български пристанища, който е част от списъка по ал. 3. В списъка на морските райони се включват и данни за съответните стойности на значителната височина на вълните в тези райони.
(5) Морските райони по ал. 4 и приложимите стойности на значителната височина на вълните в тези райони се определят посредством споразумения между ИА "МА" и съответните администрации на държавите - членки на Европейския съюз, или, когато е приложимо и възможно, между ИА "МА" и трети страни в двата края на маршрута.
(6) Списъкът на морските райони по ал. 3 се изготвя и осъвременява в съответствие с процедура от системата за управление на качеството на ИА "МА". Списъкът съдържа съответните морски райони и очертава зоните за целогодишна и за ограничен период от годината експлоатация на класовете кораби. За определяне на районите се използват критериите за класовете, посочени в ал. 1.
(7) Ако маршрутът на пътнически ро-ро кораб преминава през повече от един морски район, корабът отговаря на специфичните изисквания за устойчивост за най-голямата стойност на значителната височина на вълната, определена за тези райони.
(8) Информацията по ал. 3 и 4 се публикува на уеб-страницата на ИА "МА".
(9) С оглед изпълнение на изискванията за радиокомуникация се прилагат определенията за морски райони, посочени в правило 2, глава IV от Конвенция SOLAS'74.
Чл. 4. Изпълнителна агенция "Морска администрация" уведомява Европейската комисия за адреса, на който е публикувана информацията за морските райони по чл. 3, ал. 3 и 4.
Чл. 5. Изпълнителна агенция "Морска администрация" не може да спира от експлоатация пътнически кораби или високоскоростни пътнически кораби, когато извършват вътрешни превози и отговарят на изискванията на тази наредба.
Чл. 6. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" в изпълнение на задълженията си на администрация на държава-домакин признава свидетелства за сигурност на високоскоростен кораб и разрешително за плаване с високоскоростен кораб или свидетелство за сигурност на пътнически кораб, издадени от държава - членка на Европейския съюз, на високоскоростни пътнически кораби или пътнически кораби, когато извършват вътрешни превози.
(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" в изпълнение на задълженията си на администрация на държава-домакин признава свидетелства, издадени от държава - членка на Европейския съюз, удостоверяващи съответствието със специфичните изисквания за устойчивост на ро-ро пътнически кораби по глава шеста.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" в изпълнение на задълженията си на администрация на държава-домакин признава свидетелства, издадени от трета страна, удостоверяващи съответствието със специфичните изисквания за устойчивост на ро-ро пътнически кораби по глава шеста.
Чл. 7. Изпълнителна агенция "Морска администрация" установява съответствието на ро-ро пътнически кораб, плаващ под знамето на държава, която не е държава - членка на Европейския съюз, с изискванията по глава шеста преди въвеждането му в експлоатация по вътрешни превози.
Чл. 8. Не се извършва одобряване и изпитване по реда на тази наредба на корабно оборудване, описано в приложение № 1 от Наредба № 54 от 2004 г. за техническите изисквания и оценяване съответствието на оборудването на морските кораби (ДВ, бр. 76 от 2004 г.), отговарящо на разпоредбите на Наредба № 54, което се счита, че е в съответствие с разпоредбите на тази наредба.
Чл. 9. (1) Към нови пътнически кораби от класове A, В, С и D се прилагат следните изисквания за безопасност:
1. конструкцията и поддръжката на корпуса, главните и спомагателните механизми, електрическите уредби и автоматизацията съответстват на правилата на призната в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели (ДВ, бр. 7 от 2004 г.) организация;
2. разпоредбите на глави IV, V и VI на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (Конвенция SOLAS'74);
3. техническите изисквания към корабното навигационно оборудване по правило 12, глава V от Конвенция SOLAS'74; корабното навигационно оборудване, описано в приложение № 1 от Наредба № 54 от 2004 г. за техническите изисквания и оценяване съответствието на оборудването на морските кораби, съответстващо на разпоредбите на последната, се счита, че отговаря на изискванията за одобряване на типа, съдържащи се в правило V/12(r) на Конвенция SOLAS'74;
4. за кораби от клас А - изискванията по Конвенция SOLAS'74 и специфичните съответни изисквания по тази наредба;
5. за кораби с дължина 24 m и повече - изискванията на Международната конвенция за товарните водолинии 1966 г., като кораби от клас D се освобождават от изискванията за минимална височина в носовата част;
6. критерии с ниво на безопасност, еквивалентни на тези от Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г., се прилагат по отношение на кораби с дължина по-малка от 24 m за съответния клас.
(2) Новите пътнически кораби от класове A, B, C, и D се конструират и изграждат с непрекъсната палуба.
Чл. 10. (1) Към съществуващи пътнически кораби от класове A, В, С и D се прилагат следните изисквания за безопасност:
1. по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3;
2. за кораби от клас А - разпоредбите, предвидени в Конвенция SOLAS'74 за съществуващите пътнически кораби и на тази наредба;
3. в случаите, когато Република България е държава-домакин, преди съществуващите пътнически кораби от класове C и D да започнат да изпълняват редовни вътрешни превози, администрацията на държавата на знамето на тези кораби осигурява съгласуваността с ИА "МА" относно прилагането на правилата по наредбата;
4. ремонтите, измененията и модификациите от основен характер и свързаното с това преоборудване на съществуващи пътнически кораби са в съответствие с изискванията на наредбата за нови кораби, като изменения, направени на съществуващ кораб, чиято цел е единствено да се постигне по-високо ниво на живучест, не се считат за изменения от основен характер.
(2) Ако в Конвенция SOLAS'74 не са указани по-ранни дати, корабите по ал. 1, т. 2 се привеждат в съответствие с изискванията на наредбата в сроковете по ал. 3, т. 1 - 5.
(3) Ако в наредбата не са указани по-ранни дати, съществуващите пътнически кораби от класове В, С и D се привеждат в съответствие с изискванията на наредбата в следните срокове:
1. кораби, построени преди 1 януари 1940 г. - до 1 юли 2006 г.;
2. кораби, построени на или след 1 януари 1940 г., но преди 31 декември 1962 г. - до 1 юли 2007 г.;
3. кораби, построени на или след 1 януари 1963 г., но преди 31 декември 1974 г. - до 1 юли 2008 г.;
4. кораби, построени на или след 1 януари 1975 г., но преди 31 декември 1984 г. - до 1 юли 2009 г.;
5. кораби, построени на или след 1 януари 1985 г., но преди 1 юли 1998 г. - до 1 юли 2010 г.
Чл. 11. (1) Към високоскоростните пътнически кораби се прилагат следните изисквания за безопасност:
1. построените преди 1 януари 1996 г. и неотговарящи на изискванията на Международния кодекс за безопасност на високоскоростен кораб продължават да плават, ако се освидетелстват според същия кодекс;
2. построените преди 1 януари 1996 г. и неотговарящи на изискванията на Международния кодекс за безопасност на високоскоростен кораб не могат да извършват вътрешни превози, освен ако не извършват вътрешни превози към датата на влизане в сила на тази наредба; в този случай тези съдове отговарят на изискванията на Кодекса за безопасност на динамично поддържани плавателни съдове;
3. строежът, поддръжката и оборудването на високоскоростни пътнически кораби е в съответствие с правилата на призната организация в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004 г.
(2) Пътнически кораби от класове B, C или D, извършващи вътрешни превози в морски зони, не се считат за високоскоростни пътнически кораби, когато:
1. тяхното водоизместване, съответстващо на проектната водолиния, е по малко от 500 m3; и
2. тяхната максимална скорост, както е определено в параграф 1.4.30 от Кодекса за високоскоростни плавателни съдове, е по-малка от 20 възела.
Чл. 12. Към ро-ро пътнически кораби се прилагат следните изисквания за безопасност:
1. за ро-ро пътнически кораби от класове A, B и C, чийто кил е заложен или които са били на подобен етап на строителство на или след 1 октомври 2004 г., се прилагат изискванията за устойчивост на ро-ро пътнически кораби съгласно глава шеста;
2. за ро-ро пътнически кораби от класове А и В, чийто кил е заложен или които са били на подобен етап на строителство преди 1 октомври 2004 г., се прилагат изискванията за устойчивост на ро-ро пътнически кораби съгласно глава шеста към 1 октомври 2010 г., освен ако не са изведени от експлоатация на тази или на по-късна дата, на която ще достигнат възраст 30 години, но във всички случаи не по-късно от 1 октомври 2015 г.
Чл. 13. (1) На новите и съществуващите пътнически кораби, плаващи под българско знаме и отговарящи на изискванията по тази наредба, ИА "МА" издава свидетелство за сигурност на пътнически кораб - при условия и по ред, определени в Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.; доп., бр. 109 от 2004 г.).
(2) На новите и съществуващите ро-ро пътнически кораби, плаващи под българско знаме и отговарящи на специфичните изисквания за устойчивост по глава шеста, ИА "МА" издава свидетелство, удостоверяващо съответствието им с изискванията по глава шеста, при условия и по ред, определени в Наредба № 5 от 2004 г. за корабните документи.
(3) Преди да издаде разрешително за плаване с високоскоростен пътнически кораб и разрешително за плаване с динамично поддържан кораб, извършващи вътрешни превози в държава - членка на Европейския съюз, ИА "МА" съгласува с администрацията на държавата домакин всички условия, свързани с неговата експлоатация в тази държава. Всяко от тези условия се вписва от ИА "МА" в разрешителното.
Чл. 14. Прегледите за издаване на свидетелствата по чл. 13 се извършват в съответствие с разпоредбите на Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите (обн., ДВ, бр. 52 от 2004 г.; изм., бр. 101 от 2004 г.).
Чл. 15. Прегледите по чл. 14 се извършват от ИА "МА" или от упълномощени организации на основание Наредба № 4 за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели.
Чл. 16. Когато разпоредбите на тази наредба не се прилагат към нови кораби с дължина, по-малка от 24 m, ИА "МА" предприема мерки, с които осигурява еквивалентно ниво на безопасност за тези кораби.
Чл. 17. Правилата по глави втора и трета не се прилагат за съществуващи кораби от класове С и D, плаващи под знамето на държава - членка на Европейския съюз, и извършващи вътрешни превози, при условие, че компетентната администрация на държавата на знамето удостовери и че те отговарят на националните й правила и че тези правила гарантират еквивалентно ниво на безопасност.
Чл. 18. Когато за съществуващите кораби се изисква прилагането на дадена резолюция на Международната морска организация, корабите, построени до две години след датата на приемане на такава резолюция, не е необходимо да отговарят на нейните изисквания, при условие че отговарят на приложима предходна резолюция/резолюции, ако има такива.
Глава втора.
КОНСТРУКЦИЯ - ДЕЛЕНЕ НА ОТСЕЦИ И УСТОЙЧИВОСТ, МЕХАНИЗМИ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ
Раздел I.
Устойчивост на кораб в неповредено състояние, делене на отсеци и устойчивост в повредено състояние
Чл. 19. (1) Новите кораби от всички класове с дължина 24 m и повече отговарят на съответните разпоредби за пътнически кораби от Кодекса за устойчивост в неповредено състояние за всички видове кораби, обхванати от инструментите на Международната морска организация, съдържащ се в Резолюция А.749 (18) на Асамблеята на Международната морска организация (Кодекс за устойчивост в неповредено състояние).
(2) Когато ИА "МА" прецени прилагането на критерия за силен вятър и бордово клатене от Резолюция A.749 (18) за неподходящо, може да приложи алтернативен подход, който да гарантира еквивалентно ниво на определяне на устойчивостта.
Чл. 20. (1) Съществуващите кораби от класове А и В с дължина 24 m и повече при всякакви състояния на натоварване отговарят на следните критерии за устойчивост след съответна корекция за ефекта от свободната повърхност на течности в танковете и в съответствие с изискванията на параграф 3.3 от Резолюция A.749 (18) или еквивалентни на тях:
1. площта под кривата на изправящото рамо (кривата GZ) е не по-малка от:
а) 0,055 m.rad до ъгъл на накреняване 30°;
б) 0,09 m.rad до ъгъл на накреняване 40° или ъгъл на наводняване, по-малък от 40°, при който се потапят долните ръбове на който и да е отвор в корпуса, надстройките или рубките, когато не могат да бъдат надеждно затворени срещу атмосферни влияния;
в) 0,03 m.rad между ъгли на накреняване 30 и 40° или между 30° и ъгъла на наводняване, когато този ъгъл е по-малък от 40°;
2. изправящото рамо GZ е поне 0,20 при ъгъл на накреняване, равен на или по-голям от 30°;
3. максималното изправящо рамо GZ възниква при ъгъл на накреняване за предпочитане превишаващ 30°, но не по-малък от 25°;
4. първоначалната напречна метацентрична височина не е по-малка от 0,15 m.
(2) Състоянията на натоварване, които се вземат предвид, за да се потвърди съответствието с посочените критерии за устойчивост, включват най-малко посочените в параграф 3.5.1.1 на Резолюция A.749 (18).
Чл. 21. (1) Съществуващите кораби от класове А и В с дължина 24 m и повече отговарят на допълнителните критерии, изложени в Резолюция A.749 (18), параграф 3.1.2.6 (допълнителните критерии за пътнически кораби) и параграф 3.2 (критерий за силен вятър и бордово клатене).
(2) Когато ИА "МА" не прилага критерия за силен вятър и бордово клатене от Резолюция A.749 (18), може да приложи алтернативен подход, който да гарантира постигането на еквивалентно ниво на устойчивост.
Чл. 22. (1) Новите кораби класове B, C и D и съществуващите от клас B се разделят на водонепроницаеми отсеци от прегради, които са водонепроницаеми до палубата на преградите.
(2) Като еквивалентни на изискванията по глава II, част В от Конвенция SOLAS'74 могат да се използват правилата за делене на отсеци и устойчивост на пътнически кораби, изложени в Резолюция A.265 (VIII) на Международната морска организация, ако се прилагат в тяхната цялост.
(3) Всяка друга част от вътрешната конструкция, която засяга ефективността на деленето на отсеци, е водонепроницаема.
Чл. 23 (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите от клас B пределната дължина на наводняване в коя да е точка е максималната част от дължината на кораба с център всяка точка, която може да бъде наводнена.
(2) За определяне пределната дължина на наводняване се отчита проницаемостта на помещенията, разположени под пределната линия на потъване съгласно чл. 25, като корабът не се потапя над пределната линия на потъване.
(3) На кораб, който няма непрекъсната главна палуба, пределната дължина на наводняване във всяка точка може да се определи като въображаема непрекъсната пределна линия на потъване, която в нито една точка не е на по-малко от 76 mm под горната повърхност на палубата (при бордовете), до която преградите и обшивката са водонепроницаеми.
(4) Когато част от въображаемата пределна линия на потъване е на значително разстояние под палубата на преградите, ИА "МА" може да разреши намаляване степента на водонепроницаемост на тези части на преградите, които са над пределната линия на потъване и непосредствено под по-високата палуба.
Чл. 24. На нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B най-голямата допустима дължина на отсек с център коя да е точка от дължината на кораба се получава от произведението на пределната дължина на наводняване и съответен коефициент, наречен "коефициент на делене".
Чл. 25. (1) Отчитането на проницаемостта съгласно чл. 23 се отнася до проницаемостта на помещенията, разположени под пределната линия на потъване на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B.
(2) При определяне пределната дължина на наводняване допустимата средна проницаемост на помещенията, разположени под пределната линия на потъване, отговаря на указаната в приложение № 1.
Чл. 26. (1) Коефициентът на делене на отсеци е:
1. за нови кораби от класове B, C и D и съществуващи ро-ро пътнически кораби клас В:
а) когато корабът е освидетелстван за превоз на по-малко от 400 пътници - 1,0;
б) когато корабът е освидетелстван за превоз на 400 и повече пътници - 0,5;
2. за съществуващи пътнически кораби клас В, които не са тип ро-ро - 1,0.
(2) Съществуващите ро-ро пътнически кораби клас В се привеждат в съответствие с изискването по ал. 1 не по-късно от датата за съответствие по чл. 32, т. 2.
Чл. 27. (1) Специалните изисквания към нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B относно деленето на отсеци са:
1. когато в дадена част или части от кораба водонепроницаемите прегради достигат по-висока палуба, отколкото в останалата част от кораба и се цели да се извлече предимство от тази по-голяма височина на преградите при изчисляване на дължината на наводняване, за всяка такава част от кораба може да се използват отделни пределни линии на потъване, при условие че:
а) бордовете по цялата дължина на кораба достигат до палубата, която съответства на горната пределна линия на потъване, и всички отвори във външната обшивка под тази линия по цялата дължина на кораба се третират като отвори под пределна линия на потъване за целите на чл. 55 и 56;
б) всеки от двата отсека, граничещи с "прага" в палубата на преградите, е в рамките на допустимата дължина, отговаряща на съответните им пределни линии на потъване и тяхната обща дължина не превишава два пъти допустимата дължина, изчислена по по-ниската пределна линия на потъване;
2. дължината на даден отсек може да превиши допустимата дължина, определена съгласно чл. 24, ако общата дължина на всяка двойка съседни отсеци, в която участва въпросният отсек, не надхвърля по-малката от следните стойности:
а) дължината на наводняване; или
б) два пъти допустимата дължина;
3. главната напречна преграда може да има отстъп, при условие че всички части на отстъпа лежат навътре от вертикалните повърхности на бордовете на кораба и са разположени на разстояние от външната обшивка, равно на една пета от широчината на кораба и измерено под прав ъгъл до диаметралната равнина на нивото на най-високата товарна водолиния за делене на отсеци; всяка част от отстъпа, която лежи извън тези граници, се разглежда като праг в съответствие с чл. 26;
4. когато главната напречна греда има отстъп или праг, при деленето на отсеци се използва еквивалентна плоска преграда;
5. когато главен напречен водонепроницаем отсек има вътрешна преграда и ИА "МА" установи, че след всяка предполагаема повреда в борда на кораба (обхващаща 3 m плюс 3% от дължината на кораба или 11 m, или 10% от дължината на кораба, в зависимост от това коя стойност е по-малка) целият отсек няма да бъде наводнен, може да разреши пропорционално увеличение на допустимата дължина, която по принцип се изисква за такъв отсек;
6. в хипотезата по т. 5 обемът на действителната плавучест, възприет за неповредения борд, не е по-голям от възприетия за повредения борд;
7. разрешение при условията на т. 5 може да бъде дадено само при условие, че то няма да наруши изпълнението на чл. 28 - 30.
(2) Изискванията по отношение на нови кораби от класове B, C и D са:
1. главна напречна преграда може да има праг, при условие че отговаря на едно от следните условия:
а) общата дължина на двата отсека, разделени от преградата, не превишава 90% от пределната дължина на наводняване или два пъти допустимата дължина, а за кораби с коефициент на делене, равен на 1, общата дължина на двата отсека не превишава допустимата дължина;
б) предвижда се допълнително делене на отсеци в района на прага, с което се осигурява същото ниво на безопасност, както тази, осигурявана от плоска преграда;
в) дължината на отсека, над който се простира прагът, не превишава допустимата дължина, съответстваща на пределната линия на потъване, прекарана на 76 mm под прага;
2. на кораби с дължина 100 m и повече една от главните напречни прегради назад от форпика се поставя на разстояние от носовия перпендикуляр не по-голямо от допустимата дължина;
3. ако разстоянието между две съседни главни напречни прегради или техните еквивалентни напречни прегради или разстоянието между напречните равнини, преминаващи през най-близките стъпаловидни части на преградите, е по-малко от 3 m плюс 3% от дължината на кораба или 11 m, или 10% от дължината на кораба, в зависимост от това коя стойност е по-малка, то само една от тези прегради се приема за съставна част от разделянето на кораба на отсеци;
4. когато изискваният коефициент на делене на отсеци е 0,50, общата дължина на кои да са два съседни отсека не е по-голяма от пределната дължина на наводняване.
Чл. 28. (1) При всякакви експлоатационни условия се осигурява достатъчна устойчивост на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B в неповредено състояние, която да дава възможност да издържат на крайната степен на наводняване на всеки от главните отсеци с дължина, непревишаваща пределната дължина на наводняване.
(2) Когато два съседни главни отсека са разделени с преграда, която има праг в съответствие с условията по чл. 27, ал. 2, т. 1, буква "а" , пълната устойчивост на неповреден кораб трябва да бъде достатъчна, за да издържи наводняване на тези два отсека.
(3) Когато изискваният коефициент на делене е 0,50, устойчивостта на неповреден кораб трябва да бъде достатъчна, за да издържа на наводняването на кои да са два съседни главни отсека.
(4) Устойчивостта по ал. 1 се определя чрез изчисления в съответствие с чл. 23, 24 и 26, като се вземат предвид пропорциите и проектните характеристики на кораба, както и подреждането и конфигурацията на повредените отсеци.
(5) При изчисленията по ал. 4 се приема, че корабът е в най-тежки условия на експлоатация по отношение на устойчивостта.
(6) Когато се предвижда изграждането на палуби, вътрешни обшивки или надлъжни прегради с достатъчна здравина, които са в състояние значително да ограничат проникването на вода, това се отчита при изчисленията.
Чл. 29. (1) Устойчивостта, на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи ро-ро пътнически кораби и пътнически кораби, които не са ро-ро, построени на или след 29 април 1990 г., след повреда и след изравняване, когато такова е направено, се определя, както следва:
1. кривата на положителното остатъчно изправящо рамо има минимален обхват 15° извън ъгъла на равновесие; този обхват може да бъде намален до минимум 10° в случаите, когато площта под кривата на изправящото рамо е равна на тази, указана в т. 2 и умножена по отношението 15/обхват, където обхватът е изразен в градуси;
2. площта под кривата на изправящото рамо е поне 0,015 m.rad, измерено от ъгъла на равновесие до по-малката от следните стойности:
а) ъгълът, при който се разпространява прогресивното наводняване; или
б) 22° (измерено от изправено положение) при наводняване на един отсек или 27° (измерено от изправено положение) при едновременно наводняване на два съседни отсека;
3. остатъчно изправящо рамо трябва да се получи в обхвата на положителна устойчивост, като се вземе предвид най-големият от следните кренящи моменти:
а) струпване на всички пътници на единия борд;
б) спускане на всички напълно натоварени спасителни лодки, спускаеми със спусково устройство от единия борд;
в) момент, дължащ се на налягането на вятъра, изчислен по формулата:
Кренящ момент | ||
GZ (в метри) = | ------------------ | + 0,04; |
Водоизместване |
4. изправящото рамо е не по-голямо от 0,10 m.
(2) За изчисляване на кренящите моменти по ал. 1, т. 3, се приемат следните условия:
1. момент, дължащ се на струпване на пътници:
а) четирима пътници на квадратен метър;
б) 75 kg за всеки пътник;
в) пътниците се разпределят на наличните по палубата места от страната на единия борд, където са разположени сборните места, по такъв начин, че да се получи най-неблагоприятният кренящ момент;
2. момент, дължащ се на спускането на всички напълно натоварени спасителни лодки, спускаеми със спусково устройство, от единия борд:
а) приема се, че всички спасителни и дежурни лодки, намиращи се на борда, към който корабът се е наклонил вследствие на повреда, са напълно натоварени и готови за спускане;
б) при лодки, които са разположени така, че да бъдат спускани напълно натоварени от походно положение, се взема максималният кренящ момент по време на спускането;
в) приема се, че напълно натоварен спасителен сал, прикрепен към спусковото си устройство на борда, към който корабът се е наклонил вследствие на повреда, е готов за спускане;
г) приема се, че хората, които не са в спуснатите спасителни лодки, не причиняват допълнителен кренящ момент или момент на изправяне;
д) приема се, че спасителните средства от страната, срещуположна на борда, към който корабът се е накренил, са в походно положение;
3. момент, предизвикан от налягането на вятъра, за кораби клас В е 120 N/m2, а за класове C и D - 80 N/m2, където площта, подложена на това налягане, е площта на издигащата се странично над водолинията част при неповреден кораб, а рамото на момента е вертикалното разстояние от точка при една втора от средното газене, при неповреден кораб, до центъра на тежестта на площта на страничната част.
(3) Когато възникне прогресивно наводняване (причиняващо рязко намаляване на изправящото рамо с 0,04 m и повече), се приема, че кривата на изправящото рамо се прекъсва при ъгъла, при който възниква прогресивното наводняване, като обхватът и площта по ал. 1, т. 1 и 2 се измерват до този ъгъл.
(4) В случаите, когато прогресивното наводняване е с ограничен характер и не продължава с неотслабваща сила, като причинява приемливо бавно намаляване на изправящия ъгъл в размер, по-малък от 0,04 m, оставащата част на кривата частично се намалява, като се приема, че прогресивно наводненото пространство е наводнено в това състояние от самото начало.
(5) На междинните етапи от наводняването максималното изправящо рамо е най-малко 0,05 m, а обхватът на положителните изправящи рамена - поне 7. При всички случаи се приема, че има само една пробойна в корпуса и само една свободна повърхност.
Чл. 30. (1) За изчисляване на аварийната устойчивост при повреда на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В обемът и проницаемостта на повърхностите са посочени в приложение № 1.
(2) Предполагаемите размери на повредите при изчисленията са:
1. надлъжен - 3,0 m плюс 3% от дължината на кораба или 11 m или 10% от дължината на кораба, като се взема по-малката стойност;
2. напречен - една пета от широчината на кораба (измерван навътре от корабния борд под прав ъгъл към диаметралната равнина на нивото на най-високата товарна водолиния на делене на отсеци); и
3. вертикален - от основната равнина нагоре без ограничение;
4. ако повреда с по-малък размер от определения в т. 1, 2 и 3 може да причини по-тежки условия по отношение на ъгъла на крена или намаляване на величината на метацентричната височина, тази повреда се взема предвид при изчисленията.
(3) Несиметричното наводняване се свежда до минимум чрез:
1. прилагане на автоматични средства за намаляване на големи ъгли на крен, когато това е възможно;
2. средствата за изравняване на наводняването, когато са предвидени такива, се управляват от място, намиращо се над палубата на преградите;
3. конструктивно ограничаване на максималния ъгъл на накреняване след наводняване, но преди изравняване - за нови кораби от класове B, C и D, не надвишава 15°;
4. ограничаване времето за изравняване на наводняването до 15 min, когато се използват преливни средства за изравняване на наводняването;
5. снабдяване на капитана на кораба с подходяща информация за използването на средствата за изравняване на наводняването.
(4) След повреда, както и в случаи на несиметрично наводняване се предприемат съответни мерки за изравняване, като:
1. в случай на симетрично наводняване корабът да има положителна остатъчна метацентрична височина най-малко 50 mm, изчислена по метода на постоянното водоизместване;
2. в случай на несиметрично наводняване, ако не е указано друго в т. 3, ъгълът на накреняване за един отсек не превишава 7° за нови и съществуващи кораби клас В и 12° за нови кораби от класове C и D; при едновременно наводняване на два съседни отсека за нови и съществуващи кораби клас В се допуска накреняване до 12°, в случай че факторът на разделяне на отсеци в залятата част на кораба никъде не превишава 0,50;
3. в случай на несиметрично наводняване за съществуващи кораби клас В, които не са тип ро-ро, построени преди 29 април 1990 г., ъгълът не превишава 7°, освен в изключителни случаи, когато ИА "МА" може да позволи допълнително накреняване поради несиметричния момент, но в никакъв случай крайното накреняване не е по-голямо от 15°;
4. пределната линия на потъване не е потопена под водата при крайното състояние на наводняване; ако се предполага, че пределната линия на потъване може да се окаже потопена по време на междинна степен на наводняване, ИА "МА" може да изиска изследвания и мерки, каквито счете за необходими с оглед на безопасността на кораба.
(5) Капитанът на кораба трябва да има на разположение необходимите данни, за да поддържа при експлоатационни условия устойчивост на кораба в неповредено състояние, достатъчна да издържи на критичното повреждане.
(6) Капитанът на кораб със средства за изравняване на наводняването се информира за условията на устойчивост на кораба, при които са извършени изчисленията за ъглите на крена, както и се предупреждава, че ако корабът получи повреда, когато е в по-неблагоприятно положение, ще настъпи по-голямо накреняване.
(7) Данните, необходими на капитана за поддържане на достатъчна устойчивост на кораба в неповредено състояние, посочени в ал. 5 и 6, включват достатъчна информация за максималната допустима височина на центъра на тежестта на кораба над кила (KG) или алтернативно минималната допустима метацентрична височина (GM) за газене и водоизместване, при всякакви експлоатационни условия. Информацията показва влиянието на различни диференти, като се вземат предвид експлоатационните ограничения.
(8) На носа и кърмата на всеки кораб се маркира скалата на газенето. Когато скалата е поставена на такова място, че не може да се чете лесно или експлоатационните изисквания за дадени дейности затрудняват разчитането на скалата, корабът се снабдява и с надеждна система за отчитане на газенето, с чиято помощ може да се определи газенето при носа и при кърмата.
(9) След завършване на товаренето на кораба и преди отплаването капитанът определя диферента и устойчивостта на кораба и проверява и записва, че корабът отговаря на критериите за устойчивост.
(10) Устойчивостта на кораба се определя по изчислителен път, като се допуска използване на компютър или друго подобно електронно средство за контролиране на товаренето и устойчивостта.
(11) Изпълнителна агенция "Морска администрация" не допуска облекчения от изискванията за аварийна устойчивост, освен ако не се докаже, че във всякакви експлоатационни условия метацентричната височина на кораба в неповредено състояние, необходима за съответствие с тези изисквания, е излишно голяма за планираната експлоатация на кораба.
(12) Облекчения в изискванията за устойчивост при повредено състояние се разрешават само в изключителни случаи и при условие, че пропорциите, разположението и другите характеристики на кораба са най-благоприятните, които могат да се допуснат като практични и разумни в дадените обстоятелства за устойчивостта след повреждане.
Чл. 31. Съществуващите ро-ро пътнически кораби от клас В се привеждат в съответствие с изискванията по чл. 28 - 30 не по-късно от датата на първия периодичен преглед след датата за съответствие, посочена в приложение № 2.
Чл. 32. Новите ро-ро пътнически кораби от класове B, C и D и съществуващите клас В, освидетелствани да превозват 400 или повече пътници, независимо от разпоредбите на чл. 28 - 31, отговарят и на следните изисквания:
1. нови ро-ро пътнически кораби - по чл. 29, ал. 1 и 2, като се приема, че повредата е в която и да е точка по дължината на кораба "L"; и
2. съществуващи ро-ро пътнически кораби - по т. 1 не по-късно от датата на първия периодичен преглед след последната от датите за съответствие, посочени в приложение № 3.
Чл. 33. Пътническите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., които не са тип ро-ро и превозват 400 или повече пътници, независимо от разпоредбите по чл. 28 - 30, съответстват на изискванията по чл. 29, ал. 1, 2 и ал. 5, като се приема, че повредата е в коя да е точка по дължината на кораба "L".
Чл. 34. (1) На новите кораби от клас B, C и D и съществуващите кораби от клас B се поставя форпикова или таранна преграда против сблъскване, която е водонепроницаема до палубата на преградите.
(2) Преградата се разполага на разстояние от носовия перпендикуляр не по-малко от 5% от дължината на кораба и не по-голямо от 3 m плюс 5% от дължината на кораба.
(3) Когато коя да е част от кораба под водолинията се издава напред от носовия перпендикуляр (например носови булб), разстоянията по ал. 2 се измерват от някоя от следните точки и се взема най-малката от тези стойности:
1. средата на тази изпъкнала част; или
2. на разстояние 1,5% от дължината на кораба напред от носовия перпендикуляр; или
3. на разстояние 3 m напред от носовия перпендикуляр.
(4) На кораби с дълга носова надстройка форпиковата или таранната преграда се продължава атмосфероустойчиво до следващата палуба над палубата на преградите.
(5) Продължението по ал. 4 се устройва така, че да се изключи възможността носовата врата да му причини повреда в случай на неизправност или откачване на вратата.
(6) Ако всички части на продължението по ал. 4 не са разположени напред от предната граница, посочена в ал. 2 или 3, не е необходимо продължението да бъде разположено директно над долустоящата преграда.
(7) На съществуващи кораби клас В:
1. когато наклонена товарна рампа оформя част от удължението на таранната преграда над палубата на преградите, частта от рампата, която е над 2,3 m над палубата на преградите, не може да се издава напред на повече от 1 m извън границите, посочени в ал. 2 или 3;
2. когато съществуваща рампа не отговаря на изискванията за одобряване на удължение на таранната преграда над палубата на преградите и положението на рампата не позволява разполагането на удължението в рамките на границите, посочени в ал. 2 или 3, то може да се разположи в рамките на ограниченото разстояние зад задната граница, посочена в ал. 2 или 3;
3. ограниченото разстояние по т. 2 не може да е по-голямо от необходимото, за да се осигури безпрепятствена работа на рампата;
4. удължението на таранната преграда по т. 2 се отваря напред, отговаря на изискванията по ал. 4 и 5 и се устройва така, че да се изключи възможността рампата да му причини повреда в случай на повреда или откачане на самата рампа.
(8) Рампи, които не отговарят на изискванията по ал. 7, не се приемат като продължение на таранната преграда.
(9) На съществуващи кораби от клас В изискванията по ал. 4 - 6 се прилагат не по-късно от датата на първия периодичен преглед след датата на влизане в сила на наредбата.
(10) Ахтерпиковата преграда и преградите, отделящи машинното помещение от товарни и пътнически помещения към носа и към кърмата, се изграждат така, че да достигат и да бъдат водонепроницаеми до палубата на преградите.
(11) Ахтерпиковата преграда може да има отстъп под палубата на преградите, при условие че степента на безопасност на кораба по отношение на деленето на прегради не се намалява от това.
(12) Дейдвудните тръби се затварят във водонепроницаеми помещения.
(13) Задният салник на дейдвудната тръба се разполага във водонепроницаем тунел на гребен вал или друго водонепроницаемо помещение, отделено от отсека на дейдвудната тръба, имащо такъв обем, че в случай на наводняване от теч през задния салник на дейдвудната тръба да не се затопи пределната линия на наводняване.
Чл. 35. (1) На нови кораби от класове В, С и D, съществуващи кораби от клас В и нови кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., с дължина 24 m и повече, се поставя двойно дъно, простиращо се от форпиковата до ахтерпиковата преграда, доколкото това е възможно и съответства на конструкцията и предназначението на кораба, както следва:
1. кораби с дължина от 50 до 61 m - от машинното отделение до форпиковата преграда или толкова близо до нея, колкото е възможно;
2. кораби с дължина от 61 до 76 m - извън машинното отделение, стигащо до форпиковата и ахтерпиковата преграда или колкото е възможно по-близо до тях;
3. кораби с дължина над 76 m трябва да имат двойно дъно в средата на кораба, стигащо до форпиковата и ахтерпиковата преграда или колкото е възможно по-близо до тях.
(2) Дълбочината на двойното дъно отговаря на стандартите на призната организация.
(3) Вътрешното дъно се простира от борд до борд по такъв начин, че да предпазва дъното до извивката на подводната част (скула).
(4) Изискването по ал. 3 се приема за изпълнено, ако линията на пресичане на външните краища на крайния междудънен лист в никоя част не е по-ниско от хоризонталната плоскост, преминаваща през точката, получена от пресичането на контура в средната част на кораба с прекарана през плоскостта на ребрата линия, наклонена под ъгъл 25° към основната равнина и пресичаща я в точка, отстояща от диаметралната равнина на кораба на разстояние половин разчетна широчина на кораба.
(5) Малките кладенци, вградени в двойното дъно и свързани с осушителната система на трюмовете, не трябва да превишават необходимата дълбочина. Дълбочината на кладенците в диаметралната равнина не превишава 460 mm, а самият кладенец не се простира по-надолу от хоризонталната равнина, посочена в ал. 4.
(6) Допуска се наличие на кладенец, достигащ до външната обшивка, в кърмовия край на тунела на гребния вал.
(7) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да допусне други кладенци (например за смазочно масло под главните двигатели) при условие, че общото разположение дава защита, еквивалентна на тази, осигурявана от двойното дъно в съответствие с този член.
(8) Двойно дъно не се поставя при водонепроницаеми помещения със средни размери, използвани изключително за превоз на течности, когато ИА "МА" прецени, че безопасността на кораба няма да бъде застрашена при повреда на дъното или бордовете.
(9) Независимо от изискванията по ал. 1 ИА "МА" може да разреши да не се поставя двойно дъно на коя да е част от кораба, при която факторът на делене не превишава 0,5, ако счита, че двойното дъно на тази част от кораба е несъвместимо с конструкцията и експлоатацията на кораба.
Чл. 36. За нови кораби от класове B, C и D с дължина, по-малка от 24 m се прилагат изискванията по чл. 22 - 30 и чл. 35.
Чл. 37. (1) По средата на бордовете на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се определя и маркира товарна водолиния, съответстваща на одобреното газене при разделяне на отсеци.
(2) По желание на корабособственика кораб с помещения, специално предназначени за настаняване на пътници и за пренасяне на товари, може да има една или повече допълнителни товарни водолинии, определени и маркирани в съответствие с газенето при делене на отсеци, които ИА "МА" може да одобри за други условия на експлоатация.
(3) В свидетелството за сигурност на пътнически кораб се вписват определените и маркирани товарни водолинии, като се обозначават с индекс C.1, ако има само една товарна водолиния, а в случай че има повече от една товарна водолиния - С.2, C.3, C.4 и т.н., указващи други условия на експлоатация.
(4) Арабските цифри, следващи буквата C в означенията за товарната водолиния, може да се заменят с римски цифри или букви, ако ИА "МА" счете за нужно да се направи разлика с означенията по Международната конвенция за товарните водолинии.
(5) Свободният борд, съответстващ на всяка една от товарните водолинии, се измерва в същото място и от същата палубна линия, както и свободният борд, определен в съответствие с действащата Международна конвенция за товарните водолинии.
(6) Свободният борд, съответстващ на всяка една одобрена товарна водолиния за разделяне на отсеци, и условията на експлоатация, за която е одобрена, се посочват в свидетелството за сигурност на пътнически кораб.
(7) В никакъв случай коя да е марка на товарна водолиния за разделяне на отсеци не може да бъде поставена над най-високата товарна водолиния за солена вода според здравината на кораба или действащата Международна конвенция за товарните водолинии.
(8) Независимо от местоположението на маркировката на товарната водолиния, съответстваща на разделянето на отсеци, недопустимо е корабът да бъде натоварен така, че да потъне товарната марка, съответстваща на сезона и района, в който плава, както е определено в съответствие с действащата Международна конвенция за товарните водолинии.
(9) Корабът в никакъв случай не може да бъде натоварен така, че товарната марка, съответстваща на товарната водолиния за разделяне на отсеци, определена за дадения рейс и вид експлоатация, да бъде потопена във водата.
Чл. 38. (1) Всяка водонепроницаема разделителна преграда на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, независимо дали е надлъжна или напречна, се построява по такъв начин, че да може с необходимия запас от здравина да издържи на налягането от максималния воден стълб при авария или най-малко на налягането от воден стълб, достигащ до пределната линия на потъване.
(2) Конструкцията на преградите по ал. 1 отговаря на стандартите на призната организация.
(3) Отстъпите и праговете в преградите са водонепроницаеми и толкова здрави, колкото и участъкът от преградата в съседство с тях.
(4) Когато ребра или бимси преминават през водонепроницаема палуба или преграда, тази палуба или преграда се изгражда конструктивно водонепроницаема без използване на дърво или цимент.
(5) Провеждането на изпитвания на главните отсеци чрез запълването им с вода не е задължително.
(6) Когато не може да се извършва изпитване чрез запълване с вода, се прави изпитване чрез водна струя.
(7) Изпитването по ал. 6 се провежда на възможно по-напреднал етап от завършването на кораба.
(8) Когато изпитване чрез водна струя не е приложимо поради възможно увреждане на механизми, изолация на електрическо оборудване или други, изпитването може да бъде заместено от обстоен оглед на заваръчните връзки, придружен при необходимост от тест с проникваща боя или с ултразвук или друг еквивалентен тест. Във всички случаи се извършва обстоен преглед на водонепроницаемите прегради.
(9) Форпикът, двойното дъно (включително кил-тунелите) и вътрешната обшивка се изпитват под налягане на воден стълб, съответстващо на изискванията по ал. 1.
(10) Танковете, предназначени за течности и явяващи се част от деленето на кораба на отсеци, се изпитват за водонепроницаемост посредством воден стълб с височина до най-високата товарна водолиния на разделянето на кораба на отсеци или с воден стълб с височина, съответстваща на две трети от височината от горната част на кила до пределната водолиния в района на танковете, като се вземе по-голямата стойност.
(11) Височината на водния стълб не може да бъде по-малка от 0,9 m над горния край на танка по ал. 10.
(12) Ако изпитанието с вода по ал. 10 е неприложимо, може да се приложи тест на плътност с въздух, при който танковете по ал. 10 се подлагат на налягане не по-голямо от 0,14 бара.
(13) Целта на изпитванията по ал. 9, 10 и 12 е да се провери дали конструктивните преградни разделения на отсеци са водонепроницаеми.
(14) Изпитванията по ал. 9, 10 и 12 не се разглеждат като изпитвания, потвърждаващи годността на даден отсек за съхранение на гориво или за други специални цели, за които може да се изискват по-стриктни изпитвания в зависимост от височината, до която достига течността в танка или в свързаните към него тръби.
Чл. 39. (1) Броят на отворите във водонепроницаемите прегради на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се свежда до минимума, съвместим с конструкцията и правилната експлоатация на кораба.
(2) За отворите по ал. 1 се предвиждат подходящи средства за затваряне.
(3) Когато през водонепроницаеми прегради, разделящи кораба на отсеци, преминават тръби, шпигати, електрически кабели и др., се предвиждат устройства, осигуряващи пълната водонепроницаемост на преградите.
(4) Не се допуска поставяне на клапани, които не са част от тръбопроводната система, във водонепроницаемите прегради, разделящи кораба на отсеци.
(5) Не се допуска използване на олово или други леснотопими материали в системи, които преминават през водонепроницаемите прегради, разделящи кораба на отсеци, тъй като повреждането на тези системи при пожар би нарушило водонепроницаемостта на преградите.
(6) Не се допуска наличие на врати, гърловини или отвори за достъп:
1. в таранната преграда под пределната линия на потъване;
2. в напречните водонепроницаеми прегради, отделящи товарно помещение от съседно товарно помещение, освен в случаите, посочени в чл. 53, ал. 1 - 3 и чл. 54.
(7) С изключение на случая, посочен в ал. 9, през таранната преграда под нивото на пределната линия на потъване може да се прекара не повече от една тръба за форпиков танк, при условие че тръбопроводът е снабден с дистанционен клапан, който може да се управлява от място над палубата на преградите, а клапанната кутия е прикрепена за таранната преграда вътре във форпика.
(8) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши клапанът по ал. 7 да се постави на задната страна на таранната преграда, при условие че той е леснодостъпен при всякакви експлоатационни условия и помещението, в което се намира, не е товарно.
(9) Ако форпикът е разделен за приемане на два различни вида течности, допуска се през таранната преграда под пределната линия на потъване да бъдат прекарани два тръбопровода, всеки от които се монтира съгласно изискванията по ал. 6, при условие че няма друга практическа възможност за замяната на втория тръбопровод с други средства и че безопасността на кораба се запазва независимо от допълнителното разделяне на форпика.
(10) Във всяка главна напречна преграда в рамките на помещения, в които се намират главните и спомагателните механизми, включително и котлите, използвани за нуждите на задвижването, може да бъде поставена най-много една врата освен вратите към тунелите на гребния вал.
(11) Когато са монтирани два и повече гребни вала, техните тунели се свързват посредством междинен проход.
(12) Между машинното отделение и тунелните помещения се поставя само една врата, когато са налице два гребни вала, и само две врати, когато са налице повече от два гребни вала.
(13) Вратите по ал. 12 са плъзгащ тип и се разполагат така, че техните прагове (комингси) са възможно най-високо.
(14) Устройството за ръчно задвижване на вратите по ал. 12 от място над палубата на преградите се разполага извън машинни помещения.
Чл. 40. (1) Водонепроницаемите врати на съществуващи кораби клас В и нови кораби от класове B, C и D с дължина под 24 m са плъзгащи се или с панти, или друг еквивалентен тип.
(2) Не се допуска използването на листови врати, които се фиксират само с болтове, както и врати, които се затварят чрез спускане или под действието на спускаща се тежест.
Чл. 41. (1) Водонепроницаемите врати на нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, с изключение на случаите, посочени в чл. 53, ал. 1 - 3 или чл. 54, са плъзгащи се с механично задвижване, съответстващи на изискванията по чл. 49, 50 и чл. 51, ал. 1 - 8.
(2) Вратите по ал. 1 се затварят едновременно от централната конзола за управление на навигационния мостик за не повече от 60 s, когато корабът е в изправено положение.
Чл. 42. На съществуващи кораби от клас В и нови кораби от класове B,C и D с дължина под 24 m плъзгащите се врати могат да бъдат:
1. само с ръчно задвижване; или
2. с механично и с ръчно задвижване.
Чл. 43. (1) На нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, където водонепроницаемите врати общо не са повече от две и са разположени в машинното отделение или в преградите, оформящи това помещение, ИА "МА" може да разреши тези врати да бъдат само с ръчно задвижване.
(2) Плъзгащите се врати с ръчно задвижване се затварят, преди корабът да напусне кея за пътнически рейс и се държат затворени по време на плаването.
Чл. 44. (1) Средствата за задвижване на плъзгащи се водонепроницаеми врати на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, независимо дали са механични или ръчни, затварят вратите при крен на кораба до 15° на единия или другия борд.
(2) При избор на средства за задвижване по ал. 1 се отчитат силите, които биха могли да действат на всяка от страните на вратата, когато през отвора навлиза вода, упражнявайки статично налягане, равно на налягането на воден стълб с височина поне един метър над прага (комингса) по оста на симетрия на вратата.
Чл. 45. (1) Средствата за управление на водонепроницаемите врати, включително хидравличните тръбопроводи и електрическите кабели на нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, се монтират възможно най-близо до преградата, в която е поставена вратата, за да се сведе до минимум вероятността те да бъдат повредени при каквато и да е авария на кораба.
(2) Водонепроницаемите врати и средствата за управлението им се разполагат така, че при повреда на кораба в размер една пета от широчината му (разстоянието се измерва под прав ъгъл към диаметралната равнина на нивото на най-високата товарна водолиния при разделяне на отсеци) отварянето и затварянето на водонепроницаемите врати в повредената част от кораба да не бъде затруднено.
(3) Всички водонепроницаеми врати с механично и ръчно задвижване се съоръжават със средства за индикация, които показват във всички пултове за дистанционно управление дали вратите са отворени или не.
(4) Пултовете за дистанционно управление по ал. 3 се разполагат само на навигационния мостик съгласно изискванията по чл. 49, ал. 1, т. 5 и на мястото, където е необходимо ръчно управление над палубата на преградите съгласно изискванията по чл. 49, ал. 1, т. 4.
Чл. 46. (1) На съществуващи кораби клас В и нови кораби от класове B, C и D с дължина, по-малка от 24 m, водонепроницаемите врати, които не отговарят на изискванията по чл. 40 - 45, се затварят преди започването на рейса и се държат затворени по време на плаването.
(2) Времето на отваряне на вратите по ал. 1 в пристанището и на затварянето им преди отплаване на кораба от пристанището се вписва в корабния дневник.
Чл. 47. (1) Ръчно задвижваните плъзгащи се врати на нови кораби от класове B, C и D с дължина, по-малка от 24 m, и на съществуващи кораби клас В могат да се движат хоризонтално или вертикално.
(2) Механизмът на вратата по ал. 1 се задейства с въртеливо или друго движение при самата врата, от която и да е страна, както и от достъпно място над палубата на преградите, като механизмът е от одобрен тип и осигурява същата степен на безопасност.
(3) Не се допуска времето, необходимо за пълно ръчно затваряне на вратата, да превишава 90 s при изправено положение на кораба.
Чл. 48. (1) Механично задвижваните плъзгащи се врати на съществуващи кораби от клас В могат да имат хоризонтален или вертикален ход.
(2) Врата, която се задвижва механично от централен пункт, се осигурява със средства за ръчно отваряне и затваряне от двете страни при самата врата.
(3) От всяка страна на преграда, в която е разположена врата, се монтират ръчки за управление на силовия й механизъм по такъв начин, че да позволяват на хората, преминаващи през вратата, да задържат и двете ръчки в положение "отворено", без да е възможно случайното задействане на затварящия механизъм.
(4) Механично задвижвана плъзгаща се врата се отваря и затваря ръчно от двете си страни чрез механизъм от одобрен тип, разположен при самата врата, както и от достъпно място над палубата на преградите, като се прилага въртеливо или друго движение и механизмът осигурява същата степен на безопасност.
(5) Когато вратата започва да се затваря, се подава предупредителен звуков сигнал, който звучи, докато вратата се затвори напълно.
(6) В зони с високо ниво на шум звуковият сигнал се допълва от прекъсващ визуален сигнал при вратата.
Чл. 49. (1) Всяка водонепроницаема плъзгаща се врата с механично задвижване на нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече:
1. се движи хоризонтално или вертикално;
2. се отваря максимално до 1,2 m, като ИА "МА" може да разреши по-широки врати само в граници, които счете за необходими за нормалната експлоатация на кораба, при условие че се вземат други мерки за безопасност, включително и:
а) се обърне специално внимание на якостта на вратата и на затварящите я устройства, за да не се допускат течове;
б) вратата е разположена извън зоната на повреда В/5;
в) вратата е затворена, когато корабът е на море, с изключение на ограничени периоди от време, когато ИА "МА" счете за абсолютно необходимо тя да е отворена;
3. се снабдява с необходимите електрически, хидравлични или друг вид средства за отваряне и затваряне, приемливи за ИА "МА";
4. има отделен механизъм с ръчно управление, позволяващ:
а) вратата да се отваря и затваря ръчно от двете си страни, като механизмът се задейства при самата врата, както и да е възможно вратата да се затваря от достъпно място над палубата на преградите, като се прилага въртеливо или друго движение, осигуряващо степен на безопасност, приемлива за ИА "МА";
б) посоката на въртене или другото движение да е ясно указана за всички работни положения;
в) времето, необходимо за пълното затваряне на вратата, когато то се извършва ръчно, да не превишава 90 s при изправено положение на кораба;
5. има средства за механично отваряне и затваряне на вратата от двете й страни и за механичното й затваряне от централния пулт на навигационния мостик;
6. е снабдена със звукова алармена сигнализация, отличаваща се от всяка друга алармена сигнализация в района, която следва да подава сигнал при всяко дистанционно механично затваряне на вратата в течение на най-малко 5 s, но не повече от 10 s преди вратата да започне да се движи и продължаващ до пълното затваряне на вратата; при дистанционно ръчно задействане е достатъчно звуковият алармен сигнал да звучи само докато вратата се движи, а в районите за пътници и районите с високо ниво на шум ИА "МА" може да изисква звуковият сигнал да се допълва от прекъсващ визуален сигнал при вратата;
7. има приблизително равномерна скорост при механично затваряне, като времето на затваряне на вратата от началото на движението на вратата до момента, когато достигне напълно затворено положение, не е по-малко от 20 s и повече от 40 s при изправено положение на кораба.
(2) Електрическата енергия, необходима за работа на плъзгащи се водонепроницаеми врати с механично задвижване, се осигурява пряко от аварийното разпределително табло или от специално разпределително табло, разположено над палубата на преградите.
(3) Съответните вериги за управление, индикация и алармени сигнали се захранват пряко от аварийното разпределително табло или от специално разпределително табло, разположено над палубата на преградите, което може да се захранва автоматично от преходния източник на електрическа енергия в случай на авария на главния или аварийния източник на електрическа енергия.
(4) Водонепроницаемите плъзгащи се врати с механично задвижване се оборудват с една от следните системи:
1. централизирана хидравлична система с два независими източника на енергия, всеки от които се състои от двигател и помпа, осигуряващи едновременно затваряне на всички врати, и отговаряща на следните изисквания:
а) за цялата инсталация има хидравлични акумулатори с достатъчен капацитет за осигуряване най-малко на трикратно сработване на всички врати, т.е. затваряне - отваряне - затваряне, при неблагоприятен крен 15°;
б) работният цикъл се осъществява и когато акумулаторите са в процес на зареждане от помпата;
в) използваният в хидравличната система флуид е избран в зависимост от температурите, очаквани по време на работа на инсталацията;
г) системата за механично задвижване е конструирана така, че да се сведе до минимум възможността единична повреда в хидравличната система от тръбопроводи да повлияе неблагоприятно на работата на повече от една врата;
д) хидравличната система има алармен сигнал за ниско ниво на флуида в резервоарите към системата и алармен сигнал за ниско налягане на газа или друго ефективно средство за контролиране на загубата на енергия, натрупана в хидравличните акумулатори;
е) алармените сигнали - звукови и визуални, се разполагат на централната конзола за управление на навигационния мостик;
2. независима хидравлична система за всяка врата, отговаряща на следните изисквания:
а) снабдена е с източник на енергия - двигател и помпа, осигуряващ отваряне и затваряне на вратата;
б) инсталацията има хидравличен акумулатор с достатъчен капацитет за осигуряване най-малко на трикратно сработване на вратата, т.е. затваряне - отваряне - затваряне, при неблагоприятен крен 15°;
в) работният цикъл се осъществява и когато акумулаторът е в процес на зареждане от помпата;
г) използваният в хидравличната система флуид е избран в зависимост от температурите, очаквани по време на работа на инсталацията;
д) на централната конзола за управление на навигационния мостик е предвидена групова аварийна сигнализация за ниско налягане на газа или друго ефективно средство за контрол на загубата на съхранената енергия в хидравличните акумулатори;
е) на всеки местен пост за управление има индикация за загуба на натрупаната енергия;
3. независима електрическа система и двигател за всяка врата, отговаряща на следните изисквания:
а) снабдена е с източник на енергия, състоящ се от двигател, който може да отваря и затваря вратата;
б) източникът на енергия може да се захранва автоматично от преходния авариен източник на електроенергия в случай на авария на главния или аварийния източник на електрическа енергия;
в) има достатъчен капацитет за осигуряване най-малко на трикратно сработване на вратата, т.е. затваряне - отваряне - затваряне, при неблагоприятен крен 15°.
(5) За системите по ал. 4 се предвижда:
1. енергетичните системи, задвижващи плъзгащите се водонепроницаеми врати, да са отделени от всички други енергетични системи;
2. единична повреда в електрическите или хидравличните системи за механично задвижване, с изключение на хидравличния силов цилиндър, да не възпрепятства ръчното задвижване на която и да е врата.
(6) От всяка страна на преградата на минимална височина 1,6 m над настила се поставят ръкохватки за управление на вратата, разположени по такъв начин, че да позволяват на хората, преминаващи през вратата, да задържат и двете ръкохватки в положение "отворено", без да е възможно случайното задействане на силовия затварящ механизъм.
(7) Посоката на движение на ръкохватките при отваряне и затваряне на вратата съвпада с посоката на движение на вратата и е ясно обозначена.
(8) Ако за задействане на затварянето на врата в жилищните помещения е необходимо само едно движение, ръкохватките за хидравлично управление на водонепроницаеми врати в жилищните помещения се разполагат така, че да не могат да се задействат от деца, например зад панелни врати, чийто заключващ механизъм е поне на 1,7 m над нивото на пода.
Чл. 50. (1) От всяка страна на вратите, поставени на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В с дължина 24 m и повече, се окачват табели с инструкции, указващи как се борави с вратите.
(2) От двете страни на всяка врата се поставят табели с текст или графични изображения, предупреждаващи за опасността от оставане в отвора на вратата, когато вратата е започнала да се затваря.
(3) Табелите се изготвят от траен материал и здраво се закрепват.
(4) Текстът на табелата за инструктаж или предупреждение дава информация за времето на затваряне на съответната врата.
Чл. 51. (1) Електрическото оборудване и компонентите за водонепроницаемите врати на нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, доколкото е практически възможно, се разполагат над палубата на преградите и извън опасни райони и помещения.
(2) Кутиите за електрическите компоненти, по необходимост намиращи се под палубата на преградите, трябва да осигуряват подходяща защита от навлизане на вода.
(3) Електрическите вериги и веригите за управление, индикация и алармена сигнализация се защитават срещу повреди по такъв начин, че повреда във верига на една врата да не води до повреда във верига на никоя друга врата.
(4) Късо съединение или други повреди във веригите за индикация и алармена сигнализация на вратата не трябва да водят до невъзможност за механично задействане на тази врата.
(5) Електрооборудването, намиращо се под палубата на преградите, се разполага така, че ако в него протече вода, това да не доведе до отваряне на врата.
(6) Захранващата или управляващата система на механично задвижвана плъзгаща се водонепроницаема врата се осигурява така, че единична електрическа повреда в тях да не води до отваряне на затворена врата.
(7) Подаването на захранване непрекъснато се следи в точка от електрическата верига, възможно най-близка до всеки от електродвигателите, изисквани съгласно чл. 49, ал. 4.
(8) При прекъсване на захранването се задействат звуков и визуален алармен сигнал на централната управляваща конзола на навигационния мостик.
(9) Централната управляваща конзола на навигационния мостик се осигурява с превключвател "централно управление" с два режима:
1. режим "местно управление", който позволява локално отваряне и затваряне на всяка врата без използване на средства за автоматично затваряне;
2. режим "затворени врати", при който всяка отворена врата се затваря автоматично.
(10) Режимът "затворени врати" позволява вратите да бъдат отваряни локално и автоматично да се затварят при освобождаване на местния управляващ механизъм.
(11) Превключвателят "централно управление" нормално е в режим "местно управление".
(12) Режимът "затворени врати" се използва само в аварийни ситуации или с цел проверка.
(13) Централната управляваща конзола на навигационния мостик се снабдява със схема, показваща местоположението на всяка врата, със светлинни индикатори, показващи дали е отворена или затворена всяка врата.
(14) Червена светлина означава врата, която е напълно отворена, а зелена светлина - врата, която е напълно затворена.
(15) Когато вратата се затваря дистанционно, премигваща червена светлина показва, че това е междинно положение.
(16) Индикаторната верига на всяка врата е независима от управляващата верига.
(17) Не се допуска вратите да се отварят дистанционно от централната управляваща конзола.
Чл. 52. (1) Всички водонепроницаеми врати на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се затварят по време на плаване.
(2) Вратите по ал. 1 могат да бъдат отворени по време на плаване само в случаите, посочени в ал. 5 и 7.
(3) Водонепроницаеми врати с широчина, по-голяма от 1,2 m, разрешени в случаите по чл. 53, ал. 10, могат да бъдат отворени само при обстоятелствата, посочени в чл. 53, ал. 10.
(4) Всяка врата по ал. 3, която е отворена, трябва да бъде готова за незабавно затваряне.
(5) Водонепроницаема врата може да бъде отворена по време на плаване, за да позволи преминаване на пътници или екипаж или когато извършване на работа в непосредствена близост до вратата изисква тя да бъде отворена.
(6) Вратата по ал. 5 незабавно се затваря, когато приключи преминаването през нея или когато работата, която налага нейното отваряне, бъде завършена.
(7) Определени водонепроницаеми врати могат да остават отворени по време на плаване само ако се счете, че това е абсолютно необходимо, т.е. оставането на вратата отворена се определя като жизненоважно за безопасната и ефективната експлоатация на корабните машини и механизми или за осигуряване на нормално неограничено преминаване на пътници през зоната за пътници.
(8) Изпълнителна агенция "Морска администрация" дава разрешение по ал. 7 само след внимателна преценка на неговото отражение върху експлоатацията и живучестта на кораба.
(9) Водонепроницаема врата, за която е разрешено да остава отворена, се обозначава в информацията за устойчивост на кораба и се осигурява да бъде готова за незабавно затваряне.
Чл. 53. (1) По преценка на ИА "МА" във водонепроницаемите прегради, разделящи междупалубни товарни пространства на нови кораби от класове B, C и D, могат да се поставят водонепроницаеми врати със задоволителна конструкция.
(2) Вратите по ал. 1 могат да бъдат на панти, на ролки или плъзгащи се, но е недопустимо да се управляват дистанционно.
(3) Вратите по ал. 1 се поставят колкото може по-високо и възможно по-далече от външната обшивка, като външните им вертикални ръбове се намират на разстояние от външната обшивка не по-малко от една пета от широчината на кораба. Това разстояние се измерва под прав ъгъл спрямо диаметралната плоскост на кораба на нивото на най-високата товарна водолиния на делене на кораба на отсеци.
(4) Вратите по ал. 1 се затварят преди отплаването на кораба и остават затворени по време на плаването.
(5) Времето на отваряне на вратите по ал. 1 в пристанище и на затварянето им преди отплаване на кораба от пристанището се вписва в корабния дневник.
(6) Ако някои от вратите по ал. 1 са достъпни за отваряне по време на плаване, те се снабдяват с устройство, което не позволява неупълномощено отваряне.
(7) При искане за поставяне на врати по ал. 1 броят и разположението им подлежат на специално разглеждане от ИА "МА".
(8) Не се разрешава поставяне на снемаеми листове на прегради освен в машинни помещения.
(9) Листовете по ал. 8 винаги са на мястото си преди отплаването на кораба от пристанище и не се снемат по време на плаването, освен ако по преценка на капитана това е належащо.
(10) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши поставянето на не повече от една силово задвижвана водонепроницаема врата, по-голяма от посочените в чл. 49, ал. 1, т. 2, във всяка главна водонепроницаема преграда вместо снемаеми листове, при условие че тези врати се затварят, преди корабът да напусне пристанището, и остават затворени по време на плаването, освен ако по преценка на капитана отварянето им е изключително належащо.
(11) Вратите по ал. 10 не е необходимо да отговарят на изискванията по чл. 49, ал. 1, т. 4, буква "в" по отношение на пълното им ръчно затваряне за 90 s.
(12) Времето на отваряне и затваряне на вратите по ал. 10 се записва в корабния дневник, независимо дали корабът плава, или е в пристанище.
Чл. 54. (1) При условие, че на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, които са проектирани или пригодени за превоз на товарни автомобили и придружаващия ги персонал, общият брой пътници (N), в т.ч. и персоналът, придружаващ автомобилите, не превишава N = 12 + A/25, където А е общата палубна площ (в м2) на помещенията, предназначени за разполагане на товарни автомобили, чиято височина на просвет в местата за разполагане на автомобилите и при входа им е не по-малка от 4 m, се прилагат разпоредбите по чл. 53, ал. 1 - 7 по отношение на водонепроницаемите врати, с изключение на това, че вратите могат да се поставят на всякакво ниво във водонепроницаеми прегради, разделящи товарни помещения.
(2) На навигационния мостик се монтират индикатори за всички врати, които автоматично показват кога съответната врата е затворена и са поставени всички заключващи средства.
(3) Когато към корабите по ал. 1 се прилагат изискванията по тази глава, N се приема за равно на максималния брой пътници, който е разрешено да превозва корабът.
Чл. 55. (1) Броят на отворите във външната обшивка на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се свежда до минимума, съвместим с конструкцията и правилната експлоатация на кораба.
(2) Разположението и ефективността на средствата за затваряне на всеки отвор във външната обшивка съответства на неговото предназначение и мястото, където е поставен.
(3) Бордовите илюминатори се разполагат в съответствие с изискванията на Международна конвенция за товарните водолинии така, че техните комингси да са над линията, прекарана успоредно на палубата на преградите при борда и чиято най-ниска точка е на разстояние, равно на 2,5% от широчината на кораба над най-високата товарна водолиния за разделяне на отсеци или на 500 mm, като се взема по-голямата стойност.
(4) Всички бордови илюминатори, чиито комингси са под пределната линия на потъване, се изработват с конструкция, която изключва възможността да бъдат отворени от когото и да е без разрешението на капитана на кораба.
(5) При отплаване от пристанище всички бордови илюминатори, разположени в междупалубното пространство и комингсите им, посочени в ал. 4, са под линията, прекарана по борда успоредно на палубата на преградите, чиято най-ниска точка е на разстояние 1,4 м плюс 2,5% от широчината на кораба над водата, се затварят водонепроницаемо и заключват, преди корабът да напусне пристанището, и не се отварят преди пристигане на кораба в следващото пристанище.
(6) При прилагане на изискванията по този член може да се извърши съответната поправка за прясна вода, когато това е приложимо.
(7) Бордовите илюминатори и техните капаци, които няма да бъдат достъпни по време на плаване, се затварят и затягат, преди корабът да напусне пристанището.
(8) Броят на шпигатите, отливните санитарни отвори и другите подобни отвори във външната обшивка се свежда до минимум, като всеки отвор обслужва възможно най-много санитарни и други тръбопроводи или по друг подходящ начин.
(9) Всички приемни и отливни отвори във външната обшивка се осигуряват с надеждни и леснодостъпни устройства, предотвратяващи случайно попадане на вода в кораба.
(10) Всеки отделен отливен отвор, преминаващ през външната обшивка от помещения, разположени под пределната линия на потъване в съответствие с изискванията на Международната конвенция за товарните водолинии, с изключение на случаите, посочени в ал. 13 и 14, се съоръжава със:
1. един автоматичен невъзвратен клапан, с устройство за принудителното му затваряне от място, разположено над палубата на преградите; или
2. два автоматични невъзвратни клапана без устройства за принудително затваряне, при условие че входящият клапан се намира над най-високата товарна водолиния на делене на отсеци и е винаги достъпен за проверка по време на експлоатация.
(11) Когато е поставен клапан с устройство за принудително затваряне, се осигурява постът за неговото управление над палубата на преградите винаги да бъде леснодостъпен и да има индикатор, показващ дали е отворен или затворен този клапан.
(12) За отливните отвори, минаващи през външната обшивка от помещения над пределната линия на потъване, се прилагат изискванията на Международната конвенция за товарните водолинии.
(13) Задбордните приемни и отливни отвори в машинното отделение, свързани с работата на механизмите, се комплектоват с леснодостъпни клапани между тръбите и външната обшивка или между тръбите и кутиите, прикрепени към външната обшивка.
(14) Клапаните по ал. 13 се управляват от местата, където са поставени, и се снабдяват с индикатори, показващи дали са отворени или затворени.
Чл. 56. (1) На новите кораби от класове B, C и D се използват леснодостъпни за работа въртоци или ръчки на кингстоните.
(2) Всички клапани, които се използват като кингстонни, се затварят чрез завъртане на въртоците им по посока на часовниковата стрелка.
(3) Отливните кранове или клапани в борда на кораба за продухване на вода от котлите се разполагат на леснодостъпни места, над палубните плитове.
(4) Крановете или клапаните по ал. 3 се проектират и изготвят с конструкция, която позволява лесно да се вижда дали са отворени или затворени.
(5) Крановете по ал. 3 се съоръжават с предпазителни екрани, с конструкция, непозволяваща клинът им да се изважда, когато крановете са отворени.
(6) Всички клапани и кранове по тръбопроводните системи - осушителната и баластната, горивната и смазочната, пожарогасителната, за измиване, за охлаждаща вода, санитарната система и др., ясно се маркират по отношение на тяхното предназначение.
(7) Изходящи тръбопроводи, разположени под най-високата товарна водолиния на делене на отсеци, се осигуряват с еквивалентни на средствата по ал. 2 средства за затваряне на борда на кораба, а ако излизат над най-високата товарна водолиния на делене на отсеци - с щормови клапи.
(8) В случаите по ал. 7 се допуска да не се поставят клапани, ако се използват тръби със същата дебелина на стените като тази на обшивката на непреките отливници на тоалетни и умивалници, както и на разположени в обшивката подови сифони и др., които имат капаци или са защитени по друг начин от воден удар.
(9) Дебелината на стената на тръбопроводите по ал. 7 не е необходимо да е по-голяма от 14 mm.
(10) Клапан с механизъм за директно затваряне се поставя на леснодостъпно място, от което може да бъде задействан, и се снабдява с индикатор, показващ дали клапанът е отворен или затворен.
(11) В машинното отделение клапаните с механизъм за директно затваряне се разполагат на места, които са леснодостъпни при всякакви условия.
(12) Цялата бордова арматура и всички клапани се изработват от стомана, бронз или друг одобрен ковък материал.
(13) Не се допуска използване на клапани, изработени от сив чугун или подобен материал.
(14) Всички тръби, посочени в този член, се изработват от стомана или друг еквивалентен материал, отговарящ на изискванията на ИА "МА".
(15) Трапове или товарни врати, разположени под пределната линия на потъване, трябва да бъдат достатъчно здрави.
(16) Траповете и товарните врати по ал. 15 се затварят водонепроницаемо, преди корабът да напусне пристанището, и не се отварят по време на плаване.
(17) Вратите по ал. 15 се поставят така, че най-ниската им точка е над най-високата товарна водолиния на делене на отсеци.
Чл. 57. (1) На нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се вземат всички необходими и приложими мерки за ограничаване на навлизането и разпространението на вода над палубата на преградите.
(2) Мерките по ал. 1 могат да включват поставяне на частични прегради и прагове.
(3) Когато на палубата на преградите, над или в непосредствена близост до главни прегради на делене на отсеци се поставят частични прегради или прагове, те се съединяват водонепроницаемо с външната обшивка и палубата на преградите, така че, когато корабът има крен в повредено състояние, да ограничават разпространяването на вода по палубата.
(4) Където частична водонепроницаема преграда не съвпада с разположената под нея преграда, участъкът от палубата на преградите между тях е водонепроницаем.
(5) Палубата на преградите или палубата над нея се защитава от атмосферни влияния.
(6) Всички отвори в откритата палуба се осигуряват с комингси с достатъчна височина и здравина и с ефективни средства за незабавното им затваряне срещу атмосферни влияния.
(7) За оттичане на водата от откритата палуба се поставят, където е необходимо, отливни отвори, леери и шпигати.
(8) На съществуващи кораби клас В отвореният край на вентилационни тръбопроводи, завършващи в надстройката, се разполага най-малко на един метър над водолинията, когато корабът е накренен до ъгъл 15° или до максималния ъгъл на крена в междинните етапи на наводняване, определен чрез преки изчисления, като се взема по-голямата стойност.
(9) Вентилационните тръбопроводи от танкове, различни от горивните, могат да преминават през борда на надстройката.
(10) Разпоредбите по ал. 8 и 9 не следва да въвеждат правила в противоречие с разпоредбите на Международна конвенция за товарните водолинии.
(11) Бордовите илюминатори, траповете и товарните врати и други средства за затваряне на отворите във външната обшивка над пределната линия на потъване се изработват с ефикасна конструкция и достатъчна здравина, съответстващи на помещенията, в които са поставени, и местоположенията им спрямо най-високата товарна водолиния за делене на отсеци.
(12) За бордовите илюминатори на помещения, разположени под първата палуба над палубата на преградите, се осигуряват здрави вътрешни капаци, разположени така, че да могат лесно да се затварят водонепроницаемо.
Чл. 58. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В следните врати, разположени над пределната линия на потъване, се затварят водонепроницаемо, преди корабът да отплава, и остават затворени, докато пристигне на следващия кей:
1. товарните врати, намиращи се във външната обшивка или на крайни прегради на затворени надстройки;
2. носови шлюзове, поставени на местата, посочени в точка 1;
3. товарните врати, поставени в таранната преграда;
4. рампите, устойчиви на атмосферни влияния, които са алтернативно средство за затваряне на вратите, посочени в т. 1 - 3.
(2) При условие, че една врата не може да бъде отворена или затворена, когато корабът е на кея, тя може да бъде отворена или оставена отворена, докато корабът подхожда или се снема от кея, но само дотолкова, колкото е необходимо, за да може вратата да се затвори незабавно при нужда. Във всички случаи вътрешната носова врата остава затворена.
(3) Независимо от изискванията по ал. 1, т. 1 и 4 ИА "МА" може да разреши отделни врати да се отварят по решение на капитана, ако това е необходимо за експлоатацията на кораба или за качване и слизане на пътници, когато корабът е на безопасна котвена стоянка и при условие, че безопасността на кораба не е намалена.
(4) Капитанът осигурява ефективна система за контрол и информация за затварянето и отварянето на вратите по ал. 1.
(5) Преди отплаването на кораба капитанът е длъжен да се увери, че в съответствие с чл. 67 в корабния дневник са нанесени точното време на последното затваряне на вратите по ал. 1 и точното време на отваряне на конкретни врати в съответствие с ал. 2.
Чл. 59. (1) За осигуряване достъп на превозни средства до помещения под палубата на преградите се поставят рампи с отвори, които могат да се затварят така, че да не се допуска навлизането на вода в помещенията под тях, и със система за аварийна сигнализация и индикация, изведена на навигационния мостик.
(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши поставянето на отделни вертикални входове към помещения, разположени под палубата на преградите, в случай че те са особено важни за експлоатацията на кораба, например за преместване на механизми и запаси, при условие че тези подстъпи са водонепроницаеми и имат система за аварийна сигнализация и индикация, изведена на навигационния мостик.
(3) При спазване на разпоредбите по ал. 1 и 2 най-ниската точка на всички входове към помещения, разположени под палубата на преградите на нови ро-ро пътнически кораби от класове B, C и D, е на разстояние не по-малко от 2,5 m над палубата на преградите.
(4) Входовете по ал. 1 и 2 се затварят, преди корабът да отплава от кея, и остават затворени, докато застане на кея в следващото пристанище.
(5) Капитанът осигурява ефективна система за контрол и информация за затварянето и отварянето на входовете по ал. 1 и 2.
(6) Преди отплаването на кораба капитанът е длъжен да се увери, че в съответствие с чл. 67 в корабния дневник е нанесено точното време на последното затваряне на входовете по ал. 1 и 2.
(7) За нови ро-ро пътнически кораби от клас С с дължина, по-малка от 40 m, и нови ро-ро пътнически кораби от клас D вместо изискванията по ал. 1 - 6 могат да се прилагат изискванията по чл. 60, при условие че височината на комингсите и рамките е най-малко 600 mm на открити ро-ро товарни палуби и най-малко 380 mm на закрити ро-ро товарни палуби.
Чл. 60. (1) Входовете от ро-ро палубата към помещения под палубата на преградите на съществуващи ро-ро пътнически кораби клас В се изграждат атмосфероустойчиви, а на навигационния мостик се предвиждат средства за индикация дали входът е отворен или затворен.
(2) Входовете по ал. 1 се затварят преди отплаване на кораба от кея и остават затворени до следващото заставане на кораба на кей в следващото пристанище.
(3) Независимо от изискванията по ал. 2 ИА "МА" може да разреши някои входове да бъдат отворени по време на рейса, но само за период от време, достатъчен за преминаване през тях, и ако е необходимо - за нормалната експлоатация на кораба.
(4) Изискванията по ал. 1 се прилагат не по-късно от датата на първия периодичен преглед след датата на влизане в сила на наредбата.
Чл. 61. На ро-ро пътническите кораби не се допускат пътници в закрити ро-ро палуби по време на преход без изричното разрешение на капитана или упълномощен офицер.
Чл. 62. (1) Напречните и надлъжните прегради на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи клас В ро-ро пътнически кораби, които се разглеждат като ефективни средства за ограничаване на разпространението на събралата се на ро-ро палубата морска вода, се поставят и закрепват на местата си, преди корабът да напусне кейовото място, и остават закрепени до следващото приставане на кораба на кея.
(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши отделни входове в преградите по ал. 1 да се отворят по време на прехода, но само за период, позволяващ преминаване, и ако това е необходимо, за нормалната експлоатация на кораба.
Чл. 63. (1) Новите пътнически кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се подлагат на опитно креноване при завършване на строежа им и се определят елементите на тяхната устойчивост.
(2) Капитанът се снабдява с отговаряща на изискванията на ИА "МА" информация, от която да може бързо и лесно да получи точни данни за устойчивостта на кораба при различни експлоатационни условия.
(3) Когато на кораби по ал. 1 се правят изменения, които съществено засягат информацията за устойчивостта, предадена на капитана, капитанът получава коригирана информация.
(4) В случаите по ал. 3, при необходимост, корабът се кренова отново.
(5) На периодични интервали не по-дълги от 5 години на корабите по ал. 1 се извършва преглед за определяне на водоизместването при празен кораб, за да се провери има ли промени във водоизместването на кораба и местоположението на надлъжния център на тежестта.
(6) На кораб по ал. 1 се извършва опитно креноване всеки път, когато при сравнение с одобрената информация за устойчивостта му се открие или очаква отклонение от водоизместването на празния кораб, което превишава 2%, или отклонение от надлъжния център на тежестта, по-голямо от 1%.
(7) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши да не се извършва накреняване на конкретен кораб, при условие че основните данни за неговата устойчивост могат да бъдат определени по данни от накреняване на друг еднотипен кораб и ако по убедителен за ИА "МА" начин е доказано, че въз основа на тези изходни данни може да бъде получена надеждна информация за устойчивостта на освободения от накреняване кораб.
Чл. 64. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В постоянно се излагат планове за борба за живучест, служещи за ръководство на вахтения помощник-капитан и ясно показващи за всяка палуба и товарно помещение границите на водонепроницаемите отсеци, отворите в тях и средствата за затварянето им и разположението на постовете им за управление, както и мерките и устройствата за изправяне на какъвто и да е крен, получен вследствие на наводняване.
(2) За вахтените помощник-капитани се осигуряват брошури, съдържащи информацията по ал. 1.
Чл. 65. (1) На навигационния мостик на ро-ро пътнически кораби се осигурява индикаторна система за всички бордови врати, товарни врати и други устройства за затваряне, които, ако бъдат оставени отворени или неправилно затворени, могат да доведат до наводняване на товарно помещение специална категория или на ро-ро товарно помещение.
(2) Индикаторната система по ал. 1 сигнализира чрез визуален сигнал, ако не е напълно затворена врата или затварящо устройство не е на мястото си и напълно затворено, както и посредством звуков сигнал, ако врата или затварящо устройство се отвори или затварящите устройства се разхлабят.
(3) Индикаторният панел на навигационния мостик се оборудва с режимен превключвател "пристанище/морски преход", подаващ звуков сигнал на навигационния мостик, ако корабът напусне пристанището с незатворени кърмова рампа или носови, вътрешни или други врати по външната обшивка или когато някое затварящо устройство не е в правилно положение.
(4) Захранването на индикаторната система е независимо от захранването за задвижване и затваряне на вратите.
(5) Индикаторните системи, одобрени от ИА "МА" и монтирани на съществуващи кораби, не е необходимо да се подменят.
(6) Ро-ро пътническите кораби се осигуряват със средства за телевизионно наблюдение и система за откриване на течове на вода, които да подават сигнал на навигационния мостик и в централния пост за управление за всеки теч през външните и вътрешните врати в носовата или кърмовата част или през други врати във външната обшивка, които биха могли да доведат до наводняване на товарни помещения специална категория или на ро-ро товарни помещения.
(7) Съществуващите ро-ро пътнически кораби трябва да отговарят на изискванията по ал. 6 не по-късно от датата на първия периодичен преглед, извършен след датата на влизане в сила на наредбата.
(8) Товарните помещения специална категория и ро-ро товарните помещения непрекъснато се обхождат или наблюдават с ефективни средства, като телевизионни камери, така че всяко разместване на транспортни средства при неблагоприятни атмосферни условия и всяко неразрешено влизане на пътници в тези помещения да бъдат засечени, когато корабът е на ход.
(9) На борда на кораба на подходящо място се поставят писмени работни процедури за затваряне на всички врати във външната обшивка, вратите за товарене и другите затварящи средства, които, ако се оставят отворени или недобре задраени, могат да доведат до наводняване на товарни помещения специална категория или на ро-ро товарни помещения.
Чл. 66. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се провеждат ежеседмични учения за експлоатация на водонепроницаемите врати, бордовите илюминатори, клапаните и затварящите механизми на шпигатите.
(2) Водонепроницаемите врати в главни напречни прегради, които се използват на море, ежедневно се раздвижват.
(3) Водонепроницаемите врати и всички свързани с тях механизми и индикатори, всички клапани, чието затваряне е необходимо за обезпечаване водонепроницаемостта на определен отсек, както и всички клапани, които обезпечават съединенията за симетрично наводняване при борба за живучест периодично, не по-малко от един път седмично, се проверяват, когато корабът е на море.
(4) Клапаните, вратите и механизмите по ал. 3 се осигуряват с подходяща маркировка, обезпечаваща правилното им използване за осигуряване на максимална безопасност.
Чл. 67. (1) Вратите на панти, снемаемите листове, илюминаторите, бордовите трапове, товарните отвори и останалите отвори на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, които трябва да бъдат затворени по време на плаване, се затварят преди отплаване на кораба от пристанището.
(2) Времето на затваряне и времето на отваряне се записва в корабния дневник.
(3) За всички учения и проверки по чл. 66 се извършват записи в корабния дневник с подробно указване на всички дефекти, които са открити.
Чл. 68. (1) Конструкцията, монтирането и експлоатацията на повдигаеми палуби за превозване на пътнически превозни средства на нови кораби от класове А, B, C и D и съществуващи кораби клас В съответстват на изискванията на ИА "МА".
(2) По отношение на конструкцията се прилагат съответните правила на призната организация.
Чл. 69. (1) На външните палуби на нови кораби от класове А, B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г.с недостатъчно висок фалшборд, до които се разрешава достъп на пътници, се поставят леери с височина над палубата най-малко 1100 mm, с конструкция, непозволяваща на пътниците да се качат на тях.
(2) Стълбищата и площадките на външните палуби по ал. 1 се осигуряват с леери с аналогична конструкция.
Раздел II.
Механизми
Чл. 70. (1) Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се оборудват с механизми, котли и други съдове под налягане, както и свързаните с тях тръбопроводи и арматурата им с конструкция, позволяваща свеждането до минимум на всяка опасност за хората на борда, като се обръща особено внимание на подвижните части, горещите повърхности и други опасни места.
(2) На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за поддържането или възобновяването на нормалната работа на главните задвижващи машини, дори и в случай на повреда на някой от основните спомагателни механизми.
(3) На корабите по ал. 1 се осигуряват средства, позволяващи без външна помощ запуска на механизмите на кораб без захранване.
Чл. 71. Главните машини и всички спомагателни механизми, които са от съществено значение за задвижването и безопасността на нови кораби от класове B и C, се проектират и изработват с такава конструкция, че след монтирането им да работят както при изправено положение на кораба, така и при статичен крен до 15°, включително на единия или другия борд, и динамичен крен до 22,5°, включително на единия или другия борд (бордово клатене), и едновременен динамичен диферент (килево клатене) до 7,5°, включително към носа или кърмата.
Чл. 72. На новите кораби от класове А, B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват средства, които в случай на авария осигуряват спиране на главния двигател и гребния винт от съответни постове извън машинното отделение или централния пулт за управление, например от открита палуба или рулевата рубка.
Чл. 73. (1) Вентилационните тръби на разходните и утаечните горивни танкове и танковете за смазочни масла на кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се разполагат така, че повреждането им да не създава непосредствена опасност от навлизане в танковете на пръски от морска вода или дъжд.
(2) На всеки кораб се осигуряват два разходни горивни танка или еквивалентни съоръжения за всеки вид гориво, използвано за задвижване на кораба и за жизненоважните системи.
(3) Танковете по ал. 2 са с вместимост за минимум 8 h работа за кораби от клас В и минимум 4 h работа за кораби от класове C и D при максимална продължителна мощност на задвижващата уредба и нормално експлоатационно натоварване на море на генераторната уредба.
Чл. 74. (1) Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В, чиито двигатели са с вътрешно горене и с диаметър на цилиндъра 200 mm и повече или с обем на картера 0,6 m3 и повече, се осигуряват с предпазни клапани от подходящ тип с достатъчно изпускателно сечение срещу експлозия в картера.
(2) Клапаните по ал. 1 се разполагат по такъв начин или имат такива средства, че да осигуряват посока на изпускане, при която вероятността за нараняване на персонала е минимална.
Чл. 75. (1) Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се снабдяват с надеждна осушителна система, осигуряваща при всякакви условия изпомпване на вода от всеки водонепроницаем отсек и неговото осушаване, с изключение на помещенията, постоянно предназначени за превоз на прясна вода, баластна вода, гориво или течен товар, за които са предвидени други ефективни средства за изпомпване.
(2) Корабите по ал. 1 се осигуряват с ефективни средства за осушаване на изолирани товарни помещения.
(3) Санитарните, баластните и помпите с общо предназначение могат да се приемат като независими осушителни помпи, ако са снабдени с необходимите съединения към осушителната система.
(4) Всички осушителни тръбопроводи, използвани в или под горивните танкове или в котелните или машинните помещения, включително и в помещенията, в които се намират утаителни горивни танкове или горивни помпи, се изработват от стомана или от друг подходящ материал.
(5) Осушителната и баластната система се разполагат така, че да не се допуска навлизане на морска вода и вода от баластните танкове в товарните и машинните помещения или от един отсек в друг.
(6) На корабите по ал. 1 се вземат мерки за предотвратяване на случайно напълване със задбордна вода на диптанк, свързан към осушителна или баластна система, когато в него е разположен товар, или изпразването му чрез осушителна помпа, когато е пълен с баластна вода.
(7) Всички разпределителни кутии и ръчно управляеми клапани, свързани с осушителните средства, се разполагат на места, достъпни при нормални обстоятелства.
Чл. 76. (1) За осушаване на затворени товарни помещения, разположени на палубата на преградите на нови кораби от класове B, C и D, се предвиждат подходящи мерки.
(2) Когато височината на надводния борд на палубата на преградите е такава, че краят на палубата се потапя във водата при крен на кораба, по-голям от 5°, осушаването се извършва чрез достатъчен брой шпигати с подходящ размер, изхвърлящи водата направо зад борда, поставени в съответствие с изискванията по чл. 55 - 56.
(3) Когато височината на надводния борд е такава, че краят на палубата на преградите се потапя във водата при крен на кораба от 5° или по-малък, осушаването на затворените товарни помещения на палубата на преградите се извършва посредством отвеждане на водата в подходящо помещение или помещения с достатъчна вместимост, оборудвани със сигнализация за високо ниво на водата и снабдени с подходящи устройства за изхвърляне на водата зад борда, като освен това е необходимо да се гарантира, че:
1. броят, размерите и разположението на шпигатите са такива, че предотвратяват необичайно събиране на свободна вода;
2. средствата за изпомпване на вода, изисквани по чл. 75 - 77, са определени с оглед изискванията към всички стационарни пожарогасителни водоструйни системи;
3. водата, замърсена с нефтопродукти или други опасни вещества, не се отвежда в машинното отделение или други помещения, където може да влезе в контакт с източници на запалване;
4. когато затворено товарно помещение е защитено чрез пожарогасителна система с въглероден двуокис, палубните шпигати се снабдяват със средства, предотвратяващи изтичането на газа.
(4) Осушаването от ро-ро палубите и автомобилните палуби на нови кораби от класове A, B, C и D е с капацитет, позволяващ шпигатите, отмивните и други отвори на левия и десния борд да могат да отведат всяко количество вода от оросителната система или пожарните помпи, като се отчитат кренът и диферентът на кораба.
(5) Когато в салоните за пътниците и екипажа има водооросителни инсталации и противопожарни кранове, тези помещения се осигуряват с подходящ брой шпигати, достатъчни да поемат водата при пожарогасене с водооросителните глави, и два пожарни шланга със струйници. Шпигатите се поставят в най-подходящите места, например във всеки ъгъл.
Чл. 77. (1) За функционирането на осушителната система по чл. 75, ал. 1 на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В при всякакви условия след повреда независимо дали корабът е изправен или накренен се поставят бордови смукатели, като в тесни помещения в носовата или кърмовата част на кораба е достатъчно поставянето на един смукател.
(2) В помещения с нестандартна форма се допуска монтирането на допълнителни смукатели.
(3) На корабите по ал. 1 се вземат мерки, позволяващи водата от отсеците да се оттича към смукателните тръби.
(4) Когато е практически възможно, осушителните помпи с механично задвижване се поставят в отделни водонепроницаеми отсеци и се разполагат така, че при една и съща повреда да не се наводняват всички отсеци.
(5) Ако главната машина, спомагателните механизми и котлите са разположени в два или повече водонепроницаеми отсека, помпите, които могат да бъдат използвани за осушаване, се разпределят в тези отсеци, доколкото е възможно.
(6) С изключение на допълнителните помпи, които могат да бъдат предвидени само за форпикови отсеци, всяка задължителна осушителна помпа се разполага така, че да засмуква вода от всяко помещение, което трябва да се осуши съгласно чл. 75, ал. 1.
(7) Всяка механично задвижвана осушителна помпа изпомпва вода през главната осушителна магистрала със скорост не по-малка от 2 m/s.
(8) Осушителните помпи с независимо задвижване, намиращи се в машинните помещения, се съоръжават с директни смукатели, като за всяко помещение са необходими не повече от два смукателя.
(9) Когато смукателите са два или повече, на всеки борд се осигурява най-малко по един.
(10) Смукателите се разполагат на подходящи места, като тези в машинното отделение са с диаметър не по-малък от задължителния за осушителната магистрала.
(11) Освен директния смукател или смукатели по ал. 8 в машинното отделение на осушителното ниво се осигурява пряк авариен смукател, снабден с невъзвратен клапан и свързан с най-голямата налична независима силово задвижвана помпа.
(12) Смукателят по ал. 11 е с диаметър като основния вход на използваните помпи.
(13) Приводите на клапаните на кингстоните и на смукателите за пряко засмукване се разполагат на достатъчна височина над платформата на машинното отделение.
(14) Всички осушителни смукателни тръбопроводи по цялата си дължина до съединяването им с помпите се изграждат независими от други тръбопроводи.
(15) Диаметърът на главната осушителна магистрала и разклоненията на осушителния тръбопровод се изчислява по формулите, посочени в приложение № 4.
(16) На корабите по ал. 1 се предвиждат мерки за предотвратяване на наводняването на отсек, обслужван от кой да е осушителен тръбопровод, в случай на прекъсване или друга повреда на тръбопровода в друг отсек, вследствие на сблъскване или засядане на кораба.
(17) Когато участъците от тръбопровода са разположени на разстояние от борда, по-малко от една пета от широчината на кораба (измерено под прав ъгъл към диаметралната равнина на нивото на най-високата товарна водолиния за делене на отсеци) или когато тръбопроводът е в тунелен кил, във всеки отсек, в който има отворени краища на тръбопровода, се поставят невъзвратни клапани.
(18) Разпределителните кутии, крановете и клапаните, свързани с осушителната система, се разполагат така, че в случай на наводняване една от осушителните помпи да изпомпва вода от всеки отсек.
(19) При повреда на коя да е помпа или на тръбопровода, свързващ я с главната осушителна магистрала, разположена навътре от борда от линия, прекарана в точка, отстояща на разстояние една пета от широчината на кораба, осушителната система непрекъснато работи.
(20) При една обща за всички помпи система от тръбопроводи клапаните, необходими за управлението на смукателите, се задействат от място над палубата на преградите.
(21) Когато в допълнение към главната осушителна система има и аварийна осушителна система, тя е независима от главната и се разполага така, че в условия на наводняване да може да изпомпва вода от всеки отсек, както е указано в ал. 1.
(22) В случаите по ал. 21 само клапаните, обслужващи аварийната система, се управляват от място над палубата на преградите.
(23) Всички кранове и клапани по ал. 18 - 22, които могат да се управляват от място над палубата на преградите, ясно се маркират и имат индикатори за отворено и затворено положение.
Чл. 78. (1) Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват с осушителни помпи, както следва:
1. за кораби, превозващи до 250 пътници - една помпа, задвижвана от главния двигател, и една независима помпа с механично задвижване, разположена извън машинното отделение;
2. за кораби, превозващи над 250 пътници - една помпа, задвижвана от главния двигател, и две независими помпи с механично задвижване, едната от които да е разположена извън машинното отделение.
(2) Помпата, задвижвана от главния двигател, може да се замени с независима помпа с механично задвижване.
(3) Много малките помещения може да се осушават посредством преносими ръчни помпи.
Чл. 79. (1) Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват с достатъчна мощност за движение на заден ход, осигуряваща доброто управление на кораба при всички нормални условия.
(2) На корабите по ал. 1 трябва да бъде демонстрирана и записана способността на механизмите да обърнат посоката на упора на гребния винт за достатъчно кратко време и по този начин да предизвикат спиране на кораба в рамките на приемливо разстояние от максимална експлоатационна скорост на преден ход.
(3) Данните за времената на спиране, курсовете на кораба и разстоянията, вписани при изпитванията, заедно с резултатите от изпитанията за определяне способността му да плава и маневрира при повреда на един или повече винта, се поставят на разположение на борда на кораба, за да се използват от капитана или упълномощения персонал.
Чл. 80. (1) Главното и спомагателното рулево устройство на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се конструират по такъв начин, че повредата в едно от тях да не води до излизане от строя на другото.
(2) Главното рулево устройство и балерът отговарят на следните изисквания:
1. имат достатъчна здравина и управляват кораба при максимална скорост на преден ход и са конструирани така, че да не се повреждат при максимална скорост на заден ход;
2. преместват перото на руля от 35° на единия борд до 35° на другия борд, когато корабът е с максималното си газене и се движи на преден ход с максимална експлоатационна скорост и при същите условия от 35° на единия борд до 30° на другия борд за не повече от 28 s;
3. са с механично задвижване, когато това е необходимо, за да съответстват на изискванията по т. 2, и във всички случаи, когато, за да съответстват на изискванията по т. 1, е необходим балер с диаметър над 120 mm в областта на румпела, като се изключи усилването, необходимо за плаване в ледови условия.
(3) Спомагателното рулево устройство отговаря на следните изисквания:
1. има достатъчна здравина и управлява кораба при експлоатационна скорост и бързо се привежда в действие при авария;
2. премества перото на руля от 15° на единия борд до 15° на другия борд за не повече от 60 s, когато корабът е с максималното си газене и се движи на преден ход с половината от максималната си експлоатационна скорост или 7 възела, като се взема по-голямата от двете стойности;
3. е с механично задвижване, когато това е необходимо, за да съответства на изискванията по т. 2, и във всички случаи, когато балерът е с диаметър над 230 mm в областта на румпела, като се изключи усилването, необходимо за плаване в ледови условия.
Чл. 81. Рулевите силови агрегати на новите кораби от класове B, C и D отговарят на следните изисквания:
1. пускат се автоматично, когато се възстанови подаването на енергия след нейното прекъсване;
2. могат да се задействат от навигационния мостик; при прекъсване подаването на енергия към някой от рулевите силови агрегати на навигационния мостик се подават звуков и визуален сигнал.
Чл. 82. На нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, когато главното рулево устройство включва два или повече еднакви силови агрегата, не е необходимо да се поставя спомагателно рулево устройство, при условие че:
1. главното рулево устройство може да задвижва руля съгласно изискванията по чл. 80, ал. 3, т. 2, когато който и да е от силовите агрегати е повреден;
2. главното рулево устройство е така устроено, че след единична повреда в тръбопроводите или в един от силовите агрегати повредата може да се изолира с цел поддържане или бързо възстановяване управляемостта на кораба.
Чл. 83. (1) На новите кораби от класове B, C и D се осигурява управлението на:
1. главното рулево устройство - както от навигационния мостик, така и от румпелното отделение;
2. главното рулево устройство, когато е устроено съгласно изискванията по чл. 81 - от две независими системи за управление, всяка от които се задейства от мостика, като не е необходимо дублиране на щурвала или лоста за управление; когато системата за управление се състои от хидравличен телемотор, не е необходима втора независима система;
3. спомагателното рулево устройство - от румпелното отделение, в което се намира, а ако е с механично задвижване - също и от навигационния мостик, като това управление е независимо от системата за управление на главното рулево устройство.
(2) Всяка система за управление от навигационния мостик на главното и спомагателното рулево устройство отговаря на следните изисквания:
1. ако системата е електрическа - получава захранване по собствена отделна верига, включена към силовата верига на рулевото устройство или непосредствено към шините на разпределителното табло, което захранва тази силова верига, в точка, съседна на точката на включване на силовата верига на рулевото устройство;
2. в румпелното помещение са осигурени средства за изключване на всяка система за управление, контролирана от мостика, от място при самата рулева машина, управлявана от тази система;
3. системата може да се стартира от навигационния мостик;
4. в случай на прекъсване на електрозахранването на системата за управление на навигационния мостик се подават звуков и визуален сигнал;
5. само захранващите вериги за управление на рулевата машина са защитени от късо съединение.
(3) Електрическите вериги и системите за управление на рулевото устройство, както и свързаните с тях компоненти, кабели и тръби, по чл. 80 - чл. 87 се разполагат по цялото си протежение на възможно най-голямо разстояние една от друга.
(4) На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за комуникация между навигационния мостик и румпелното отделение или алтернативен пост за управление.
(5) Ъгловото положение на перото (перата) на руля:
1. се индикира на навигационния мостик, ако главното рулево устройство е с механично задвижване, като индикацията за ъгъла на перото на руля е независима от системата за управление на рулевата машина;
2. се посочва в румпелното отделение.
(6) Рулевите устройства с хидравлично задвижване се осигуряват със:
1. средства за поддържане чистотата на хидравличния флуид, като се вземат предвид видът и конструкцията на хидравличната система;
2. сигнализация за ниско ниво на хидравличния флуид за всеки резервоар с хидравличен флуид, за възможно най-ранна индикация за изтичане на хидравличния флуид, като се подават звукови и визуални сигнали на навигационния мостик и в машинното отделение на места, където лесно могат да бъдат забелязани;
3. стационарна цистерна за съхранение на флуида с достатъчен капацитет за презареждане на поне една силова система, включително и на резевоара й, когато се изисква главното рулево устройство да е с механично задвижване.
(7) Цистерната по ал. 6, т. 3, снабдена с указател за нивото на флуида, се свързва постоянно посредством тръбопроводи към хидравличните системи по такъв начин, че те се зареждат от място, разположено в румпелното помещение.
(8) Румпелните отделения:
1. се разполагат на леснодостъпни места и доколкото е възможно, отделени от машинното отделение;
2. се снабдяват с подходящи средства за осигуряване на работен достъп до механизмите на рулевото устройство и средствата му за управление.
(9) Средствата по ал. 8, т. 2 включват леери и скари или други нехлъзгащи се повърхности, осигуряващи подходящи работни условия в случай на изтичане на хидравличен флуид.
Чл. 84. На навигационния мостик и в съответните места за управление на главните машини на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се поставят средства за индикация на работата на двигателите на електрическото и електрохидравличното рулево устройство.
Чл. 85. (1) Всяко електрическо или електрохидравлично рулево устройство на нови кораби от класове B, C и D, състоящо се от един или повече силови агрегати, се обслужва от поне две отделни вериги, пряко захранвани от главното разпределително табло.
(2) Допуска се една от веригите по ал. 1 да бъде захранвана от аварийното разпределително табло.
(3) Спомагателното електрическо или електрохидравлично рулево устройство, свързано с главното електрическо или електрохидравлично рулево устройство, може да бъде включено към една от веригите, които захранват това главно рулево устройство.
(4) Веригите, захранващи електрическо или електрохидравлично рулево устройство, се предвиждат за натоварване, достатъчно за захранване на всички двигатели, които могат да бъдат включени едновременно към тях и чиято едновременна работа може да се наложи.
Чл. 86. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В веригите за захранване на електрическите или електрохидравличните рулеви системи и електромоторите им се снабдяват със защита от късо съединение и известителен сигнал за претоварване.
(2) Защитата от претоварване, включително и тази за пусков ток, ако има такава, осигурява защита за не по-малко от два пъти пълния ток на натоварване на защитените двигател или верига и се устройва така, че да позволява преминаването на съответните пускови токове.
Чл. 87. (1) Средствата за аварийна сигнализация на нови кораби от класове B, C и D - едновременно звукови и визуални, се разполагат на видно място в машинното отделение или централния пост за управление, от който нормално се управляват главните механизми, и отговарят на приложимите изисквания по чл. 114.
(2) Ако спомагателно рулево устройство, което съгласно чл. 80, ал. 4, т. 3 се изисква да бъде механично, не е с електрическо задвижване или се задейства от електромотор с друго основно предназначение, главното рулево устройство може да се захранва от главното разпределително табло посредством една верига.
(3) Когато електромотор с друго основно предназначение се използва за задвижване на спомагателно рулево устройство по ал. 2, ИА "МА" може да разреши да не се прилагат изискванията по чл. 86, ако направи преценка на защитните мерки и констатира, че в достатъчна степен са изпълнени изискванията по чл. 81, отнасящи се до спомагателното рулево устройство.
Чл. 88. На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В машинните помещения от категория А се вентилират, така че когато механизмите или котлите в тях работят на пълна мощност при всякакви атмосферни условия, включително и при лошо време, в помещенията се подава необходимият приток на въздух, достатъчен за безопасността и нормалните условия за работа на персонала и за работата на механизмите.
Чл. 89. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват най-малко две независими средства за подаване на команди от навигационния мостик до мястото в машинното отделение или централния пункт за управление, от което обикновено се управляват скоростта и посоката на упора на гребните винтове.
(2) Едно от средствата по ал. 1 е машинен телеграф, осигуряващ визуалната индикация на командите и изпълнението им в машинното отделение и на мостика.
(3) На корабите по ал. 1 се осигуряват подходящи средства за комуникация с всички други постове, от които може да се управлява скоростта и посоката на упора на гребните винтове.
Чл. 90. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигурява аварийна сигнализация, предназначена за механиците, която в зависимост от случая се привежда в действие, от централния пулт за управление на двигателите или от местния пост за управление.
(2) Сигнализацията по ал. 1 трябва да се чува ясно в жилищните помещения на механиците и/или на навигационния мостик.
Чл. 91. На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В аварийните източници на електроенергия, пожарните помпи, осушителните помпи, с изключение на специално предназначени за обслужване на помещения, разположени пред таранната преграда, стационарната противопожарна система, изисквана по глава трета, и друго аварийно оборудване, необходимо за осигуряване безопасността на кораба, освен котвените брашпилове, не се инсталират пред таранната преграда.
Чл. 92. (1) Главните и спомагателните механизми, които имат съществено значение за задвижването и безопасността на нови кораби от класове B, C и D, се снабдяват с ефективни средства за контрол и управление.
(2) При дистанционно управление от навигационния мостик на главните механизми, разположени в машинни отделения с вахтен режим на обслужване:
1. честотата на въртене, посоката на упора и (ако е приложимо) стъпката на гребния винт са напълно управляеми от навигационния мостик при всякакви условия на плаване, включително маневриране;
2. дистанционното управление на всеки независим гребен винт се извършва от устройство, проектирано и конструирано така, че при работата си не изисква особено внимание към работните параметри на механизмите; когато едновременно работят няколко гребни винта, те се управляват от едно устройство;
3. главните машини се оборудват с устройство за аварийно спиране от навигационния мостик независимо от управляващата система на навигационния мостик;
4. командите за главните машини, подавани от навигационния мостик, се индикират в зависимост от случая в централния пулт за управление или на местния пост за управление;
5. дистанционното управление на главните машини е възможно само от едно място в даден момент; на такива места е разрешено да има взаимно свързани постове за управление; на всяко място има индикатор, показващ откъде се управляват главните машини; прехвърлянето на управлението между навигационния мостик и машинните помещения е възможно само от помещението за главните машини или в централния пулт за управление на тези машини; тази система включва средства за предотвратяване на значителното изменение на упора на гребните винтове, докато управлението се предава от едно място на друго;
6. главните механизми се управляват локално, дори и в случай на повреда на коя да е част от системата за дистанционно управление;
7. при повреда се подава известителен сигнал и докато управлението не се поеме от локалния пост, се поддържа предварително зададената честота на въртене и посоката на упора на гребните винтове;
8. на навигационния мостик се поставят индикатори за:
а) честота на въртене и посоката на упора на гребния винт - за винтовете с фиксирана стъпка;
б) честота на въртене и положението на стъпката на винтовете с регулируема стъпка;
9. на навигационния мостик и в машинното отделение се осигурява аварийно-предупредителна сигнализация, която показва ниско налягане на пусковия въздух и е настроена за налягане, при което все още се запазва възможността за пускане на главните двигатели; ако системата за дистанционно управление на главните механизми е предназначена за автоматично стартиране, броят на автоматичните последователни опити, при които се получава неуспешно стартиране, се ограничава, за да се запази достатъчно налягане на пусковия въздух за локално стартиране.
(3) Когато главните машини и свързаните с тях спомагателни механизми, включително източниците на главното електрозахранване, имат различни степени на автоматизирано и дистанционно управление и са под постоянно вахтено наблюдение от централния пулт за управление, устройствата и средствата за управление се проектират, комплектуват и инсталират така, че работата на механизмите е толкова безопасна и ефективна, колкото и при непосредствено управление.
(4) В случаите по ал. 3 при необходимост се прилагат разпоредбите по чл. 109 - чл. 113.
(5) Помещенията по ал. 3 се защитават надеждно от пожар и наводняване.
(6) Системите за автоматично стартиране, работа и управление се осигуряват с възможност за изключване на автоматичното управление.
(7) Не се допуска повреда на коя да е част от системите по ал. 6 да възпрепятства възможността за ръчното им изключване.
Чл. 93. (1) Главните и спомагателните механизми, които имат жизнено важно значение за задвижването, управлението и безопасността на нови кораби от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се осигуряват с ефективни средства за експлоатация и контрол.
(2) Всички системи за управление, които имат жизнено важно значение за задвижването, управлението и безопасността на кораба, са независими или се проектират така, че повредата на една система да не нарушава работата на коя да е друга.
(3) При наличие на дистанционно управление от навигационния мостик на главните машини се спазват следните изисквания:
1. честотата на въртене, посоката на упора и (ако е приложимо) стъпката на гребния винт са напълно управляеми от навигационния мостик при всякакви условия на плаване, включително маневриране;
2. управлението на всеки отделен гребен винт се осъществява от управляващо устройство за автоматична работа на свързаните системи, включващо, където е необходимо, и средство за недопускане на претоварване на главните механизми; когато едновременно работят няколко гребни винта, те се управляват от едно устройство;
3. главните машини имат устройство за аварийно спиране от навигационния мостик, което е независимо от управляващата система на навигационния мостик;
4. командите за главните машини, подавани от навигационния мостик, се индикират в централния пулт за управление и на маневрената площадка;
5. дистанционното управление на главните машини е възможно само от едно място в даден момент; на такива места е разрешено да има взаимно свързани постове за управление; на всяко място има индикатор, показващ откъде се управляват главните машини; прехвърлянето на управлението между навигационния мостик и машинните помещения е възможно само в помещението за главните машини или в централния пулт за управление на тези машини; тази система включва средства за предотвратяване на значителни изменения на упора на гребните винтове, докато управлението се предава от едно място на друго;
6. главните машини се управляват локално, дори и в случай на повреда на коя да е част от системата за дистанционно управление; осигурява се управление на спомагателните механизми, които имат жизнено важно значение за задвижването и безопасността, от или в близост до самите механизми;
7. конструкцията на системата за дистанционно управление позволява при повреда да се подава алармен сигнал и докато управлението не се поеме от локалния пост, се поддържа предварително зададената честота на въртене и посоката на упора на гребните винтове;
8. на навигационния мостик, в централния пункт за управление на механизмите и на маневрената площадка се поставят индикатори за:
а) честота и посока на въртене на гребния винт, когато се използва винт с постоянна стъпка;
б) честота и положение на стъпката на гребния винт, когато се използва винт с регулируема стъпка;
9. на навигационния мостик и в машинното отделение се монтира аварийно-предупредителна сигнализация, която показва ниско налягане на пусковия въздух и е настроена за налягане, при което все още се запазва възможността за рестартиране на главните двигатели; ако системата за дистанционно управление на главните механизми е предназначена за автоматично стартиране, броят на автоматичните последователни опити, при които се получава неуспешно стартиране, се ограничава, за да се запази достатъчно налягане на пусковия въздух за локално стартиране.
(4) Когато главните машини и свързаните с тях спомагателни механизми, включително източниците на главното електрозахранване, имат различни степени на автоматизирано и дистанционно управление и са под постоянно вахтено наблюдение от централния пулт за управление, устройствата и средствата за управление се проектират, комплектуват и инсталират така, че работата на механизмите е толкова безопасна и ефективна, колкото и при непосредствено управление.
(5) В случаите по ал. 4 при необходимост се прилагат разпоредбите по чл. 109 - чл. 113.
(6) Помещенията по ал. 3 се защитават надеждно от пожар и наводняване.
(7) Системите за автоматично стартиране, работа и управление включват възможност за изключване на автоматичното управление.
(8) Не се допуска повреда на коя да е част от системите по ал. 7 да възпрепятства възможността за ръчното им изключване.
Чл. 94. (1) На новите кораби от класове B, C и D всяка тръба за пара и всеки фитинг, свързан с нея, през който може да премине пара, се проектират, изработват и инсталират така, че да издържат максималните работни напрежения, на които могат да бъдат подложени.
(2) За всяка парна тръба, в която може да се получи воден удар, се осигуряват средства за осушаване.
(3) Ако тръба за пара или фитинг може да получи от който и да е източник пара под налягане, по-високо от разчетеното, се монтират подходящ редуциращ клапан, предпазен клапан и манометър.
Чл. 95. (1) На новите кораби от класове B, C и D се осигуряват средства за предотвратяване на свръхналягане в коя да е част от системите за сгъстен въздух, както и по всички места, на които водни ризи или кожуси на въздушни компресори или охладители могат да бъдат подложени на опасно свръхналягане поради протичане в тях на сгъстен въздух от части, запълнени с въздух под налягане.
(2) Системите по ал. 1 се осигуряват с подходящи средства за понижаване на налягането.
(3) Главните въздушно-пускови устройства за главните двигатели с вътрешно горене се защитават от обратно проникване на пламък и вътрешни експлозии в тръбопроводите за пусков въздух.
(4) Тръбопроводите за отвеждане на въздух от компресорите за пусков въздух се монтират направо към въздушно-пусковите бутилки, а всички тръби от тях до главните или спомагателните двигатели са напълно отделени от системата за отвеждане на въздуха от компресорите.
(5) На корабите по ал. 1 се вземат мерки за намаляване до минимум навлизането на масло в системите със сгъстен въздух и за осушаването на тези системи.
Чл. 96. (1) На новите кораби от класове B, C и D се вземат мерки за намаляване на шума от механизмите в машинните помещения до приемливи нива в съответствие с Кодекса за нива на шум на борда на корабите, приет с Резолюция A.468 (XII) на Международната морска организация.
(2) Ако шумът по ал. 1 не може да се намали достатъчно, източникът на свръхшум се отделя или шумоизолира по подходящ начин или се осигурява шумоизолирана кабина, ако в помещението се работи на вахтен режим на обслужване.
(3) На членовете от екипажа, които влизат в помещения по ал. 2, се осигуряват антифони.
Чл. 97. (1) За всеки отделен случай или тип уредба асансьорите за пътници и товари, монтирани на нови кораби от класове А, B, C и D, съответстват на изискванията на ИА "МА" по отношение на размери, разположение, брой на пътниците и/или количество на товара.
(2) Чертежите за монтаж и инструкциите за поддръжка, както и разпоредбите за периодичните прегледи се одобряват от ИА "МА", която инспектира и одобрява уредбата преди пускането й в експлоатация.
(3) След одобряване на уредбата ИА "МА" издава свидетелство, което се съхранява на борда.
(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши периодичните инспекции на асансьорите да се извършват от експерт, упълномощен от нея или от призната организация.
Раздел III.
Електрически инсталации
Чл. 98. (1) Електрическите инсталации на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В обезпечават:
1. работата на всички електрически спомагателни системи и устройства, необходими за обслужване на кораба при нормална експлоатация и условия за живеене, без използване на авариен източник на електрическа енергия;
2. електрическите системи и устройства, жизнено важни за безопасността при различни аварийни условия; и
3. безопасността на пътниците, екипажа и кораба от нещастни случаи, свързани с използване на електричество.
(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" предприема мерки за осигуряване еднообразно изпълнение и прилагане на изискванията от този раздел към електрическите инсталации.
Чл. 99. (1) Новите кораби от класове С и D, на които електрическата енергия е единствената енергия за поддържане на спомагателните системи и устройства, необходими за безопасността и задвижването на кораба, се снабдяват с два или повече основни генератора с мощност, достатъчна да захранва системите и устройствата, дори когато някой от тях излезе от строя.
(2) На новите кораби от класове С и D с дължина, по-малка от 24 m, един от основните генератори може да се задвижва от главната машина, при условие че е с мощност, позволяваща да захранва системите и устройствата по ал. 1, когато другият генератор излезе от строя.
(3) Главната система за електрическо осветление на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, която обслужва частите на кораба, достъпни и използвани от пътниците и екипажа, се захранва от главния източник на електрическа енергия.
(4) Главната система за електрическо осветление на корабите по ал. 3 се устройства така, че ако възникне пожар или друго бедствие в помещенията, в които се намират главният източник на електрическа енергия, свързаното с него трансформаторно оборудване (ако има такова), главното разпределително табло и главното разпределително табло за осветлението, това няма да попречи на работата на аварийната осветителна система, изисквана по чл. 100 - чл. 102.
(5) Аварийната система за електрическо осветление се устройства така, че ако възникне пожар или друго бедствие в помещенията, в които се намират аварийният източник на електрическа енергия, свързаното с него трансформаторно оборудване (ако има такова), аварийното разпределително табло и аварийното разпределително табло за осветлението, това няма да попречи на работата на главната осветителна система.
(6) Главното разпределително табло се разполага спрямо дадена генераторна станция така, че доколкото е възможно, непрекъсваемостта на нормалното електрозахранване да се влияе само от пожар или друго бедствие в помещението, където са монтирани генераторната станция и разпределителното табло.
Чл. 100. (1) Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват с автономен авариен източник на електрическа енергия с аварийно разпределително табло, които се разполагат над палубата на преградите на леснодостъпно място, като не се допуска да граничи с машинни помещения от категория А или пространства, помещаващи главния източник на електрическа енергия или главното разпределително табло.
(2) Аварийният източник на електрическа енергия може да бъде акумулаторна батерия, която съответства на изискванията по чл. 101 без необходимост от презареждане и без прекомерен пад на напрежението, или генератор, задвижван от двигател с вътрешно горене с независимо захранване с гориво, с пламна точка не по-ниска от 43 °C.
(3) Двигателят по ал. 2 се снабдява с автоматично пусково устройство (за нови кораби) и одобрено пусково устройство (за съществуващи кораби) и се осигурява с преходен авариен източник на електрическа енергия в съответствие с ал. 8.
(4) На новите кораби от класове C и D с дължина, по-малка от 24 m, и снабдени с подходящо разположена акумулаторна батерия, захранваща пусковото устройство за периода от време по ал. 8, не е необходим преходен авариен източник на електрическа енергия.
(5) Аварийният източник на електрическа енергия се устройва така, че да работи ефективно при крен на кораба до 22,5° и при 10° диферент на кораба.
(6) Аварийната генераторна(и) станция(и) се пуска в действие лесно от всяко възможно студено състояние, а на нови кораби - автоматично.
(7) Аварийното разпределително табло е разположено възможно най-близко до аварийния източник на електрическа енергия.
(8) Преходният източник на електрическа енергия по ал. 3 се състои от поставена на място, подходящо за използване по време на авария, акумулаторна батерия, която захранва без презареждане и без прекомерен пад на напрежението в продължение на половин час:
1. осветлението по чл. 101, ал. 2, т. 2, буква "а";
2. водонепроницаемите врати по чл. 49, ал. 2 и 4, като не е задължително да захранва всички едновременно, освен ако не е осигурен независим временен източник на акумулирана енергия;
3. веригите за управление, индикация и сигнализация по чл. 49, ал. 3.
Чл. 101. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби от клас В аварийният източник на електрическа енергия по чл. 100, ал. 1 работи:
1. за нови и съществуващи кораби от клас В - за период от 12 h;
2. за нови кораби от клас С - за период от 6 h;
3. за нови кораби от клас D - за период от 3 h.
(2) Аварийният източник на електрическа енергия по ал. 1 в зависимост от класа на кораба обслужва следните системи:
1. корабната аварийна осушителна помпа и една от противопожарните помпи;
2. аварийното осветление:
а) на всяко сборно място и място за качване в спасителните средства;
б) на всички коридори, стълбища и изходи към сборните места и местата за качване;
в) в машинните отделения и помещението, където е разположен аварийният генератор;
г) в местата за управление, където са разположени радиооборудването и главното навигационно оборудване;
д) съгласно изискванията по чл. 201 и чл. 255, ал. 12 - 14;
е) на всички места за съхранение на снаряжението на пожарникарите;
ж) при корабната аварийна осушителна помпа и една от противопожарните помпи по т. 1, както и на местата за пускане на техните двигатели;
3. корабните навигационни светлини;
4. цялото комуникационно оборудване;
5. общата алармена система;
6. пожарооткриващата система;
7. всички сигнализационни средства, които се изискват в случай на авария, ако се задействат с електричество от главните генератори;
8. помпата на корабната водооросителна система, ако има такава и се задейства с електричество;
9. лампата за дневна сигнализация (Алдис), ако се захранва от главния източник на електрическа енергия на кораба.
(3) Аварийният източник на електрическа енергия по ал. 1 захранва за период 30 min водонепроницаемите врати с механично задвижване заедно с техните вериги за управление, индикация и аварийна сигнализация.
Чл. 102. Когато за възстановяване на задвижването на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., е необходима електрическа енергия, се използва авариен източник на електрическа енергия с достатъчна мощност, който до 30 min след спиране на хода и обезточаване на кораба възстановява едновременно задвижването и работата на другите необходими механизми.
Чл. 103. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В, които имат ро-ро товарни помещения или помещения специална категория, освен с аварийното осветление по чл. 101, ал. 2, т. 2, всички пътнически помещения и коридори се осигуряват с допълнително електрическо осветление, което работи най-малко 3 h след повреда на всички други източници на електрическа енергия и при всякакъв крен.
(2) Допълнителното осветление по ал. 1 се разполага така, че подходите към средствата за евакуация да са лесно видими.
(3) Източникът на електрическа енергия за допълнителното осветление по ал. 1 се състои от акумулаторни батерии, които се разполагат в осветителните тела и зареждат непрекъснато, където това е възможно, от аварийното разпределително табло.
(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да допусне използване на друг източник за допълнително осветление, който е поне толкова ефективен, колкото източника по ал. 3.
(5) Допълнителното осветление по ал. 1 е с конструкция, позволяваща всяка повреда в осветителните тела по ал. 3 да бъде незабавно открита.
(6) Акумулаторните батерии по ал. 3 се подменят на интервали от време, съответстващи на посочения експлоатационен живот в обкръжаващите условия, в които те работят.
(7) В коридорите, помещенията за отдих и работните помещения, в които обикновено има хора, се осигуряват преносими лампи с акумулаторни батерии, ако не е предвидено допълнително аварийно осветление по ал. 1.
Чл. 104. (1) Откритите метални части на електрическите машини или оборудване на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, които не са предназначени да бъдат под напрежение, но могат да се окажат под напрежение в резултат на повреда, се заземяват освен в случаите, когато машините или оборудването:
1. се захранват с постоянен ток с напрежение, непревишаващо 50 V, или с променливо напрежение, чиято средноквадратична стойност на напрежението не превишава 50 V, при това за получаване на това напрежение не трябва да се използват автотрансформатори;
2. се захранват под напрежение, непревишаващо 250 V, от разделителни трансформатори, захранващи само един консуматор;
3. са конструирани в съответствие с принципа за двойната изолация.
(2) Всички електрически уреди се произвеждат и разполагат така, че при нормални условия да не нараняват при допир или работа с тях.
(3) Задните и страничните части, а където е необходимо - и предната част на разпределителните табла, се защитават по подходящ начин.
(4) Не се допуска открити части, които са под напрежение над определеното по ал. 1, т. 1, да се монтират в предната част на таблата.
(5) Където е необходимо, пред предната и задната част на таблата се поставят електроизолиращи матове или скари.
(6) В разпределителните незаземени системи се поставя устройство, което следи нивото на изолацията спрямо земята и подава звуков или светлинен сигнал при по-ниски от нормалните стойности на изолация.
(7) Всички метални кожуси и армировки на кабели са електрически непрекъснати и се заземяват.
(8) Всички електрически кабели и проводници извън оборудването са от тип, неразпространяващ пламък, и се монтират така, че да не се нарушава това им свойство.
(9) За конкретни цели, където е необходимо, ИА "МА" може да разреши използването на специален тип кабели, например високочестотни, които не отговарят на изискванията по ал. 8.
Чл. 105. (1) Кабелите и проводниците за основно и аварийно захранване, осветление, вътрешни комуникации и сигнали на нови кораби от класове B, С и D, доколкото е възможно, се прокарват далеч от кухни, перални помещения, машинни помещения категория А и техните шахти и други участъци с висока пожароопасност.
(2) На новите и съществуващите ро-ро кораби кабелите за аварийна сигнализация и общокорабната транслация се одобряват от ИА "МА" в съответствие с препоръките на Международната морска организация.
(3) Когато преминават през зони с висока пожароопасност, кабелите, свързващи противопожарните помпи с аварийното разпределително табло, са от пожароустойчив тип.
(4) Където е възможно, кабелите по ал. 3 се разполагат така, че да се изключи привеждането им в неработно състояние при нагряване на преградите поради пожар в съседно помещение.
(5) Кабелите и проводниците се разполагат и закрепват по такъв начин, че да се избегне претриването им или друга повреда.
(6) Краищата и съединенията на всички проводници се устройват така, че да запазят първоначалните си електрически, механични, пожарозабавящи, а където е нужно - и пожароустойчиви свойства.
Чл. 106. На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В всяка отделна електрическа верига се защитава от късо съединение и претоварване, освен в случаите по чл. 80 - 87.
Чл. 107. (1) Осветителната арматура на нови кораби от класове B, C и D се устройва така, че да предотвратява повишаване на температурата, което би могло да повреди кабелите и проводниците, както и да предотвратява прекомерното нагряване на околните материали.
(2) Акумулаторните батерии се поместват по подходящ начин, като помещенията, които служат основно за тази цел, са с подходяща конструкция и ефективна вентилация.
(3) Не се допуска електрическо или друго оборудване, което може да бъде източник на запалване на леснозапалими пари, да се поставя в отсеци, където би могло да има такива пари.
(4) Системите за електроразпределение се поставят така, че при пожар в коя да е главна вертикална зона да не се наруши изпълнението на дейностите, които са от съществено значение за безопасността в коя да е друга такава зона.
(5) Изискването по ал. 4 се спазва, ако главните и аварийните фидери, преминаващи през главна вертикална зона, се разделят както вертикално, така и хоризонтално на възможно най-голямо разстояние.
Раздел IV.
Допълнителни изисквания към машинни помещения с периодичен безвахтен режим на обслужване
Чл. 108. Изпълнителна агенция "Морска администрация" извършва оценка дали машинните отделения на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби от клас В могат периодично да минават на безвахтен режим на обслужване или не и ако разреши такова обслужване, дали е необходимо прилагане на допълнителни мерки, освен посочените в разпоредбите на този раздел, за да се постигне същата безопасност както при вахтено обслужване на тези отделения.
Чл. 109. (1) Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват с оборудване, осигуряващо същата степен на безопасност на кораба при всякакви условия на плаване, включително при маневриране, както при кораб с вахтен режим на обслужване на машинните отделения.
(2) За корабите по ал. 1 се вземат мерки, осигуряващи надеждното функциониране на оборудването и се извършват редовни проверки и рутинни изпитания, гарантиращи непрекъсната надеждна експлоатация.
(3) На всеки кораб се осигуряват писмени доказателства, че е годен да плава при безвахтен режим на обслужване на машинните отделения.
Чл. 110. (1) На новите кораби от класове B, C и D се монтират устройства за своевременно откриване и подаване на сигнали за тревога при възникване на пожар на следните места:
1. във въздуховодите и газоотводните тръби (димоходи) на котлите;
2. в продухвателните пространства на главните машини, освен ако се установи, че в дадения случай това не е необходимо.
(2) На двигателите с вътрешно горене с мощност 2250 kW и повече или с диаметър на цилиндъра, повече от 300 mm, се монтират детектори за откриване на маслена мъгла в картера или устройства за следене на температурата на лагерите или други еквивалентни устройства.
Чл. 111. (1) Осушителните кладенци, намиращи се в машинни помещения с периодичен безвахтен режим на обслужване на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, се разполагат и контролират така, че събирането на течности да се открива при нормални ъгли на диферент и крен.
(2) Осушителните кладенци по ал. 1 се изграждат с достатъчна големина, за да поемат нормалното количество сантинни води за периода на безвахтен режим на обслужване.
(3) Когато осушителните помпи могат да се стартират автоматично, се осигуряват средства, които показват, че притокът на течност е по-голям от дебита на помпата или тя работи по-често, отколкото се очаква при нормален режим на работа.
(4) В случаите по ал. 3 може да се разрешат по-малки осушителни кладенци, чийто капацитет покрива приемлив период от време.
(5) При използване на автоматично управлявани сантинни помпи се обръща специално внимание на изискванията за предотвратяване на замърсяване с нефтопродукти.
(6) Средствата за управление на кой да е клапан на входящ отвор за морска вода, отливен отвор под водолинията или система за ежекторно осушаване се разполагат така, че да се осигури достатъчно време за действие в случай на навлизане на морска вода в помещението, като се отчита вероятното време, необходимо за достигането на тези средства за управление и задействането им.
(7) Ако нивото, до което помещение по ал. 6 би се наводнило при пълно натоварване на кораба, изисква задействане на средствата за управление от място под това ниво, се вземат съответни мерки, които позволяват да се привеждат в действие средствата за управление от места, разположени над нивото на наводняване.
Чл. 112. (1) При всички условия на плаване, включително и маневриране, скоростта, посоката на упора и (ако е приложимо) стъпката на гребния винт на нови кораби от класове B, C и D се управляват от навигационния мостик, като се спазват следните изисквания:
1. дистанционното управление се осъществява от отделно управляващо устройство за всеки винт с автоматично извършване на всички свързани с това дейности, включително и със средства за предотвратяване на претоварването на главните машини;
2. на навигационния мостик се поставя устройство за аварийно спиране на главните машини, което е независимо от системата за управление на навигационния мостик.
(2) Командите за главните машини, подавани от навигационния мостик, се индикират в централния пулт за управление на главните машини или на поста за управлението им в зависимост от случая.
(3) Дистанционното управление на главните машини е възможно само от едно място в даден момент.
(4) На местата по ал. 3 са разрешени взаимосвързани постове за управление.
(5) На всяко място по ал. 3 се поставя индикатор, посочващ от кое място се управляват главните машини.
(6) Прехвърлянето на управлението между навигационния мостик и машинните помещения е възможно само от машинните помещения за главните машини или от централния пулт за управлението им.
(7) Системата включва средства за предотвратяване на значителни изменения в упора на винта, докато се прехвърля управлението от едно място на друго.
(8) Всички механизми от жизнено важно значение за безопасната експлоатация на кораба се управляват от местен пост за управление, дори при повреда на коя да е част от системите за автоматично или дистанционно управление.
(9) Конструкцията на системата за автоматично дистанционно управление е такава, че при повредата й се подава авариен сигнал.
(10) В случаите по ал. 9 зададената честота и посоката на упора на гребния винт се поддържат, докато управлението се поеме от местния пост за управление, освен ако ИА "МА" сметне това за неприложимо.
(11) На навигационния мостик се монтират индикатори за:
1. честота и посока на въртене - при винтовете с постоянна стъпка;
2. честота и положението на стъпката - при винтове с регулируема стъпка.
(12) Броят на последователните неуспешни опити за стартиране се ограничава, за да се запази достатъчно налягане на пусковия въздух за стартиране на място.
(13) На корабите по ал. 1 се осигурява авариен сигнал за ниско налягане на въздуха, който се подава при ниво, което все още дава възможност за пускане на главните машини.
Чл. 113. На новите и съществуващите кораби от клас B и новите кораби от класове С и D с дължина 24 m и повече се осигурява надеждно средство за гласова комуникация между централния пулт за управление на главните машини или местния пост за управление (в зависимост от случая), навигационния мостик и жилищните помещения на механиците.
Чл. 114. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се монтира алармена система, която подава сигнал при всяка повреда, изискваща внимание от страна на персонала, и отговаря на следните изисквания:
1. подава звуков сигнал в централния пулт за управление на главните машини или на местния пост за управлението им и дава на подходящо място визуална индикация за всяка отделна аварийна функция;
2. има връзка с общите помещения за механиците и с всяка от каютите на механиците посредством избирателно устройство, осигуряващо връзка поне с една от тези каюти; ИА "МА" може да допусне използване на други устройства, ако установи, че те изпълняват тази функция;
3. задейства звуков и визуален авариен сигнал на навигационния мостик за всяка ситуация, при която се изисква действие или внимание от страна на вахтения офицер;
4. доколкото практически е възможно, е конструирана на принципа на непрекъсване на функционирането при повреда на кой да е от елементите й;
5. задейства сигнализацията за извикване на механиците по чл. 90, ако за ограничен период от време не се обърне внимание на даден авариен сигнал на самото място.
(2) Алармената система по ал. 1 се осигурява с непрекъснато захранване и възможност за автоматично прехвърляне към резервен източник на електрическа енергия при прекъсване на захранването от нормалния източник.
(3) При прекъсване на захранването от нормалния източник се подава звуков авариен сигнал.
(4) Алармената система посочва повече от една повреда едновременно, като не се допуска отчитането на даден сигнал да пречи на приемането на друг.
(5) Приемането на сигнал за аварийно състояние от поста по ал. 1 се оповестява и на другите постове, където той е бил показан.
(6) Алармените сигнали продължават, докато бъдат приети, а визуалната индикация за тях се поддържа, докато повредата се отстрани.
(7) След отстраняване на повреда алармената система автоматично се връща към нормално работно състояние.
Чл. 115. (1) На нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В се поставя система за безопасност, осигуряваща автоматично прекратяване работата на частта от механизмите или котлите, в които има сериозна повреда, представляваща непосредствена опасност и подаваща алармен сигнал.
(2) Не се допуска прекратяването на работата на задвижващата уредба да се задейства автоматично, освен в случаите, в които би се стигнало до тежка повреда, разрушаване или експлозия.
(3) Когато са предвидени средства за изключване на автоматичното спиране на работа на главните машини, те трябва да са такива, че да няма възможност за случайното им задействане.
(4) На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за светлинна индикация, показващи, че е задействано изключване на автоматичното спиране на работата на главните машини.
(5) Средствата за управление на автоматичното аварийно прекратяване на работата на механизмите и за забавяне на работата им са независими от алармената инсталация.
Чл. 116. (1) Когато електрическата енергия на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В може нормално да се осигурява от един генератор, се предвиждат подходящи устройства за отпадане на товара, за да се осигури захранването на задвижването и управлението, и за безопасността на кораба.
(2) При прекратяване на захранването от работещия генератор се предвиждат съответни мерки за автоматично стартиране и свързване към главното разпределително табло на намиращ се в състояние на готовност генератор с достатъчна мощност за задвижване и управление и за осигуряване на безопасността посредством автоматично повторно пускане на основните спомагателни механизми и където е необходимо - следващи операции.
(3) На корабите по ал. 1 се предвиждат мерки, позволяващи при прекъсване на работата на кой да е от генераторите, работещи в паралелен режим и осигуряващи електрическа енергия, останалите да продължат да функционират без претоварване, за да се осигури задвижването, управлението и безопасността на кораба.
(4) Когато е необходимо да се поддържат в готовност агрегати, осигуряващи работата на спомагателни механизми с жизнено важно значение за движението на кораба, те се осигуряват с устройства за автоматично превключване.
Чл. 117. (1) Агрегатите, осигуряващи работата на главните и спомагателните механизми от системата за управление на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, се осигурят от съответни автоматични устройства.
(2) При автоматично превключване се подава алармен сигнал.
(3) На корабите по ал. 1 се осигурява аварийна сигнализация, отговаряща на изискванията по чл. 114, за всички важни налягания, температури, нива на флуиди и други важни параметри.
(4) Централният пулт за управление се оборудва с необходимите табла и прибори за отбелязване на всеки алармен сигнал.
(5) Когато за задвижване на кораба се използват двигатели с вътрешно горене, пускани със сгъстен въздух, се осигуряват средства за поддържане на налягането на пусковия въздух на необходимото ниво.
Глава трета.
ПРОТИВОПОЖАРНА ЗАЩИТА, ПОЖАРООТКРИВАНЕ И ГАСЕНЕ НА ПОЖАР
Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 118. (1) За противопожарната защита на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби от клас В се прилагат следните мерки:
1. корабът се разделя на главни вертикални зони чрез термични и конструктивни прегради;
2. жилищните помещения се отделят от останалата част на кораба чрез термични и конструктивни прегради;
3. ограничава се използване на леснозапалими материали;
4. пожарът се открива в зоната, където е възникнал;
5. пожарът се ограничава в отсека, където е възникнал;
6. защитават се средствата за евакуация и местата за достъп до средствата за борба с пожари;
7. противопожарните съоръжения се поддържат в незабавна готовност;
8. минимизират се възможностите за възпламеняване на леснозапалими пари от товара.
(2) За осигуряване на противопожарна безопасност корабите по ал. 1 се оборудват съгласно тази наредба или имат алтернативна конструкция и съоръжения, които отговарят на изискванията на част F на глава II-2 на Конвенция SOLAS'74, отнасяща се до кораби, построени на или след 1 януари 2003 г.
(3) Корабът отговаря на функционалните изисквания, посочени в ал. 1, когато е изпълнено едно от следните условия:
1. корабната конструкция и съответните съоръжения отговарят на изискванията по тази глава;
2. корабната конструкция и съоръженията в него са одобрени в съответствие с част F на глава II-2 на Конвенция SOLAS'74, отнасяща се до кораби, построени на или след 1 януари 2003 г.;
3. част(и) от корабните конструкции и съоръжения са одобрени в съответствие с част F на глава II-2 на Конвенция SOLAS'74, а останалите части на кораба отговарят на изискванията по тази глава.
(4) Кораби, претърпели ремонти, изменения, модификации и свързаното с това преоборудване, отговарят най-малко на изискванията за тези кораби, приложими преди промените.
(5) Ремонтите, измененията и модификациите, които променят съществено размерите на кораба или на пътническите жилищни помещения или съществено увеличават експлоатационния живот на кораба и свързаното с това преоборудване, отговарят на последните изисквания за нови кораби в степен, която ИА "МА" допусне за приемлива и приложима.
Чл. 119. За съществуващите кораби от клас В, превозващи повече от 36 пътници и претърпели ремонти, промени, модификации и свързаното с това преоборудване, се спазват и следните изисквания:
1. всички използвани материали са в съответствие с изискванията към материалите, използвани на нови кораби от клас В;
2. всички ремонти, промени, модификации и свързаното с това преоборудване, включващо подмяна на материал 50 t и повече, различни от изискваните по чл. 255 и чл. 256, са в съответствие с изискванията, приложими за нови кораби от клас В.
Чл. 120. Новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се снабдяват с пожарни помпи, пожарни магистрали, кранове, шлангове и струйници, отговарящи, доколкото е приложимо, на изискванията по чл. 121 - 130.
Чл. 121. (1) Когато за нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., се изисква повече от една независима пожарна помпа, изолиращите клапани за отделяне на участъка от пожарната магистрала в машинното отделение, в което се намира главната пожарна помпа или помпи, от останалата част на пожарната магистрала, се монтират на леснодостъпно и защитено място извън това машинно отделение.
(2) Пожарната магистрала се устройва така, че когато изолиращите клапани са затворени, към всички пожарни кранове на кораба, с изключение на тези в машинното отделение по ал. 1, се подава вода от пожарна помпа, която не се намира в това машинно помещение, посредством тръби, които не влизат в това помещение.
(3) В изключителни случаи къси участъци от аварийния смукателен и нагнетателен тръбопровод на аварийната помпа могат да преминат в машинното отделение, ако е невъзможно да бъдат прокарани извън него, при условие че целостта на пожарната магистрала се запазва чрез покриване на тръбопроводите със солиден стоманен кожух.
Чл. 122. (1) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., за отделяне на участъка от пожарната магистрала в машинното отделение, в което се намира главната пожарна помпа или помпи, от останалата част на пожарната магистрала, се монтират изолиращи клапани на леснодостъпно и защитено място извън това машинно помещение.
(2) Пожарната магистрала се устройва така, че когато изолиращите клапани са затворени, към всички пожарни кранове на кораба, с изключение на тези в машинното помещение по ал. 1, да може да се подава вода от друга пожарна помпа или аварийна пожарна помпа.
(3) Аварийната пожарна помпа, нейният кингстон, смукателният и нагнетателният й тръбопровод и изолиращите клапани се разполагат извън машинното отделение.
(4) Ако изискването по ал. 3 не може да бъде изпълнено, кингстонната шахта се разполага в машинното отделение, като клапанът се управлява дистанционно от място в същия отсек, от който се управлява и аварийната пожарна помпа, а смукателната тръба е възможно най-къса.
(5) Къси участъци от смукателния и нагнетателния тръбопровод се допуска да преминат през машинното отделение, при условие че са затворени в солиден стоманен кожух или са изолирани съгласно стандарт А-60.
(6) Тръбите на пожарната магистрала имат достатъчно дебели стени, но не по-малко от 11 mm и са заварени, с изключение на фланцевата връзка с клапана на кингстона.
Чл. 123. (1) Пожарните помпи на новите и съществуващите кораби от клас B и новите кораби от класове С и D с дължина 24 m и повече подават за противопожарни цели количество вода с налягане, посочено в приложение № 5, и не по-малко от две трети от количеството, изисквано за сантинните помпи, когато се използват за осушаване.
(2) На корабите, които съгласно чл. 121 - 130 имат повече от една механично задвижвана пожарна помпа, всяка от изискваните пожарни помпи има производителност не по-малка от 80% от общата задължителна производителност, разделена на минималния брой изисквани пожарни помпи, но при всички случаи не по-малка от 25 m3/h, като всяка от тези помпи е в състояние да подава най-малко две струи вода.
(3) Пожарните помпи по ал. 2 могат да захранват главната пожарна система при условията на ал. 2.
(4) На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., с инсталирани повече от минимално изискваните помпи, се осигурява производителност на допълнителните най-малко 25 m3/h и възможност да подават най-малко две струи вода съгласно чл. 126, ал. 1.
Чл. 124. (1) Корабите по чл. 123, ал. 1 се осигуряват с механично задвижвани пожарни помпи, както следва:
1. на освидетелстваните да превозват повече от 500 пътници - най-малко три, една от които може да се задвижва от главния двигател;
2. на освидетелстваните да превозват до 500 пътници или по-малко - най-малко две, една от които може да се задвижва от главния двигател.
(2) Санитарните, баластните, сантинните помпи или помпите с общо предназначение могат да се приемат за пожарни помпи, при условие че обикновено не се използват за изпомпване на гориво и ако понякога се използват за прехвърляне или изпомпване на гориво, са снабдени с подходящи устройства за превключване.
(3) На кораби, освидетелствани да превозват повече от 250 пътници, задбордните отвори и кингстони, пожарните помпи и техните източници на задвижване се разполагат така, че в случай на пожар в който и да е отсек да не излязат от строя всички пожарни помпи.
(4) Ако пожар в който и да е отсек на нови кораби от клас В, освидетелствани да превозват до 250 пътници или по-малко, би могъл да извади от строя всички помпи, алтернативно средство за осигуряване на вода за противопожарни цели е аварийна пожарна помпа със самостоятелно силово задвижване, като нейният източник на задвижване и кингстонът й се разполагат извън машинното помещение.
(5) На корабите по ал. 4, построени на или след 1 януари 2003 г., се използва аварийна пожарна помпа, която отговаря на изискванията на Международния кодекс за системите за пожарна безопасност, приет от Комитета по морска безопасност на Международната морска организация с Резолюция MSC.98 (73), която може да бъде изменена от Международната морска организация, при условие че тези изменения са приети и влезли в сила (Кодекс за системите за пожарна безопасност).
(6) На новите кораби клас В, освидетелствани да превозват повече от 250 пътници, се осигуряват съоръжения за постоянна готовност за осигуряване на вода, позволяващи поне една ефективна водна струя да бъде незабавно подадена от който и да е пожарен кран, разположен във вътрешно място, и така, че да осигуряват продължаване на подаването на вода чрез автоматично задействане на една от изискваните пожарни помпи.
(7) На кораби с периодично безвахтено обслужване на машинното отделение или когато само едно лице е на вахта, се осигурява незабавно подаване на вода от пожарната магистрала с подходящо налягане или чрез дистанционно задействане на една от главните пожарни помпи от навигационния мостик и поста за управление на гасенето на пожар, ако има такъв, или чрез поддържане на постоянно налягане в пожарната магистрала чрез една от главните пожарни помпи.
(8) Нагнетателният клапан на всяка пожарна помпа се осигурява с невъзвратен клапан.
Чл. 125. (1) Диаметърът на пожарната магистрала и тръбопроводите за подаване на вода, монтирани на корабите по чл. 123, ал. 1, трябва да е достатъчен за ефективното разпределение на максималното подавано количество от две пожарни помпи, работещи едновременно.
(2) Когато две помпи едновременно подават през струйници, посочени в чл. 129, и достатъчно кранове осигуряват количеството вода, посочено в ал. 1, на всички пожарни кранове се поддържат минимални налягания, посочени в таблицата от приложение № 5.
(3) На всеки пожарен кран се осигурява максимално налягане, непревишаващо налягането, при което може да се упражнява ефективно насочване на пожарния шланг.
Чл. 126. (1) Броят и разположението на пожарните кранове на корабите по чл. 123, ал. 1 са такива, че поне две струи вода, непроизлизащи от един и същи кран, едната от които е от един несъединяван шланг, да могат да достигнат коя да е част от кораба, обикновено достъпна за пътниците или екипажа по време на плаване, и всяка част от кое да е товарно помещение, когато е празно, всяко ро-ро товарно помещение или всяко специално товарно помещение, като в последния случай двете струи трябва да достигнат коя да е част от такова помещение, като всяка се подава от един несъединяван шланг.
(2) Пожарни кранове по ал. 1 се разполагат близо до входовете на защитените помещения.
(3) В жилищните, сервизните и машинните отделения броят на пожарните кранове и разположението им е такова, че да отговаря на изискванията по ал. 1, когато всички водонепроницаеми врати и вратите в преградите в главните вертикални зони са затворени.
(4) Когато достъп до машинното отделение е осигурен на ниско ниво от прилежащ към него тунел на гребния вал, близо до входа на това машинно отделение се поставят два пожарни крана.
(5) Когато е осигурен достъп от други помещения, в едно от тях се поставят два крана близо до входа на машинното отделение.
(6) Изискването по ал. 5 може да не се прилага, когато тунелът или съседните помещения не са част от пътя за евакуация.
Чл. 127. (1) За пожарните магистрали и пожарните кранове на кораби по чл. 123, ал. 1 не се използват материали, лесно ставащи негодни под въздействието на топлина, освен ако не са подходящо защитени.
(2) Тръбопроводите и крановете се разполагат така, че пожарните шлангове да могат лесно да се свързват към тях.
(3) Тръбопроводите и крановете се разполагат така, че да се избегне вероятността от замръзване.
(4) На кораби, на които може да се превозва палубен товар, крановете се разполагат така, че да са леснодостъпни и в постоянна готовност, а тръбопроводите - доколкото е възможно да се избегне опасността от повреди, причинени от товара.
(5) Към всеки пожарен кран се монтира клапан, позволяващ всеки пожарен шланг да бъде разкачен, докато пожарните помпи работят.
(6) На кораби по чл. 123, ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., всички разклонения от пожарната магистрала на откритата палуба, използвани за други цели освен пожарогасене, се снабдяват с изолиращи клапани.
Чл. 128. (1) Пожарните шлангове на кораби по чл. 123, ал. 1 се изработват от одобрен от ИА "МА" дълготраен материал, с достатъчна дължина.
(2) Всеки шланг се снабдява със струйник и необходимите съединения.
(3) Съединенията и струйниците на шланговете са напълно взаимозаменяеми.
(4) Шланговете, определени в тази глава като "пожарни шлангове", заедно с всички необходими фитинги и инструменти, се поддържат в готовност за използване на видими места близо до водоподаващите кранове или съединенията.
(5) Във вътрешните помещения на кораби, превозващи повече от 36 пътници, пожарните шлангове се поддържат постоянно свързани към крановете.
(6) За всеки пожарен кран по чл. 126 се осигурява най-малко един пожарен шланг.
(7) Дължината на пожарния шланг се ограничава до 20 m на палубата и в надстройките и до 15 m в машинните помещения, а на по-малките кораби - съответно 15 и 10 m.
Чл. 129. (1) На корабите по чл. 123, ал. 1 се използват струйници със стандартни размери - 12, 16 и 19 mm или колкото е възможно по-близо до тях.
(2) Когато се използват други системи, като системи за образуване на мъгла, могат да се използват и струйници с друг диаметър.
(3) Всички струйници са от одобрен комбиниран тип (т.е. тип разпръсната/плътна струя) и имат спирателен клапан.
(4) За жилищните и сервизните помещения не е необходимо използването на струйници с размер, по-голям от 12 mm.
(5) За машинните помещения и външните места размерът на струйниците е такъв, че от най-малката помпа да се получи максималното възможно количество вода от две струи при налягането по чл. 125, при условие че не е необходимо да се използва струйник с размер, по-голям от 19 mm.
Чл. 130. (1) На новите кораби от класове C и D с дължина, по-малка от 24 m, се осигурява една независима пожарна помпа, която за нуждите на пожарогасенето осигурява поне една водна струя, от който и да е пожарен кран с налягане най-малко 0,3 N/mm2.
(2) Количеството на подаваната вода е не по-малко от две трети от количеството, изисквано за сантинните помпи, когато се използват за осушаване.
(3) Пожарната помпа по ал. 1 е необходимо да подава максималното количество вода, посочено в ал. 2, през кранове със струйници с размер 12, 16 или 19 mm, като поддържа на който и да е кран минималното налягане, изискващо се за кораби клас В.
(4) Кораб, превозващ повече от 250 пътници, се снабдява с допълнителна пожарна помпа, трайно свързана с пожарната магистрала.
(5) Помпата по ал. 4 и нейният източник на задвижване не се разполагат в същото отделение, в което е помпата, изисквана по ал. 1, и се свързват постоянно със задборден кингстон, разположен извън машинното отделение.
(6) Помпата по ал. 1 осигурява най-малко една струя вода от който и да е пожарен кран на кораба и поддържа налягане поне 0,3 N/mm2.
(7) Санитарните, баластните, сантинните помпи или помпите с общо предназначение могат да се приемат като пожарни помпи.
(8) Корабите по ал. 1 се осигуряват с пожарна магистрала с диаметър, достатъчен за ефективното разпределение на подаваното максимално количество вода по ал. 2.
(9) Броят и разположението на пожарните кранове са такива, че най-малко една струя вода може да достигне коя да е част от кораба, преминавайки през един несъединяван шланг с максимална дължина като посочената в чл. 128, ал. 7 за кораби от клас В.
(10) На корабите по ал. 1 се осигурява най-малко един пожарен шланг за всеки монтиран кран.
(11) На кораби с периодично безвахтено обслужване на машинното отделение или когато само едно лице е на вахта се осигурява незабавно подаване на вода от пожарната магистрала с подходящо налагане или чрез дистанционно задействане на една от главните пожарни помпи от навигационния мостик и поста за управление на гасенето на пожар, ако има такъв, или чрез поддържане на постоянно налягане в пожарната магистрала чрез една от главните пожарни помпи.
(12) Нагнетателният клапан на всяка пожарна помпа се осигурява с невъзвратен клапан.
Чл. 131. (1) Тръбопроводите за подаване на пожарогасителен газ в защитените помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас В, се оборудват с управляващи клапани, маркирани така, че ясно да посочват помещенията, към които водят.
(2) Не се допуска попадане по невнимание на пожарогасителен газ в което и да е помещение.
(3) Тръбопроводите за разпределяне на пожарогасителния газ се разполагат и разпръсквачите на струята се насочват така, че да се постигне равномерно разпределение на веществото.
(4) Извън защитените помещения се осигуряват средства за затваряне на всички отвори, през които може да проникне въздух или през които може да изтече газ от защитеното помещение.
(5) На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за автоматично подаване на звуков алармен сигнал, предупреждаващ за подаване на пожарогасителен газ в помещение, в което обикновено работят хора или до което те имат достъп.
(6) Аларменият сигнал по ал. 5 се задейства достатъчно време преди подаването на пожарогасителния газ.
(7) На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за управление на всяка стационарна газова пожарогасителна система, които са леснодостъпни, задействат се просто и се групират във възможно най-малко места, за които няма вероятност да бъдат недостъпни при пожар в защитено помещение.
(8) На всяко място по ал. 7 се поставят ясни инструкции за работа със системата с оглед на безопасността на персонала.
(9) Не се допуска автоматично освобождаване на пожарогасителен газ, освен в случаите, разрешени по отношение на локалните автоматично задействащи се устройства, монтирани в машинните отделения, в допълнение към и независимо от всяка задължителна стационарна пожарогасителна система, над съоръженията, които са с висока пожарна опасност или в затворени помещения вътре в тези машинни отделения.
(10) Когато количеството на пожарогасителният газ е предназначено за защита на повече от едно помещение, количеството на наличния газ не е нужно да бъде повече от максималното количество, необходимо за защита на кое да е от тези помещения.
(11) Бутилките, необходими за съхранение на пожарогасителния газ, се разполагат извън защитените помещения в съответствие с ал. 14.
(12) На екипажа и бреговия персонал се осигуряват средства за безопасна проверка на количеството газ в бутилките.
(13) Бутилките за съхранение на пожарогасителния газ и свързаните с тях елементи под налягане се конструират съгласно нормите на кодексите за безопасна експлоатация, като се взема предвид местоположението им и максималните температури на околната среда, очаквани при експлоатация.
(14) Когато пожарогасителният газ се съхранява извън защитено помещение, той се поставя в помещение, разположено на безопасно, леснодостъпно и добре вентилирано място.
(15) При възможност всеки вход към помещение по ал. 14 се разполага откъм откритата палуба и във всички случаи независим от защитеното помещение.
(16) Вратите за достъп до помещение по ал. 14 се отварят навън, а преградите и палубите, включително вратите и другите средства за затваряне на отвори в тях, които образуват граничните прегради между такива помещения и съседните затворени помещения, се изработват газонепроницаеми.
(17) При прилагане на изискванията за пожароустойчивост на преградите и палубите по чл. 193 и 194, където е приложимо помещенията по ал. 14 се разглеждат като постове за управление.
(18) Не се допуска в пожарогасителните системи на новите кораби и в нови инсталации на борда на съществуващите използването на пожарогасителен газ, който или сам по себе си, или при очакваните условия на използване отделя токсични газове в такива количества, че да застрашат екипажа и пътниците, или отделя газове, които са вредни за околната среда.
Чл. 132. (1) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се използват стационарни газови пожарогасителни системи, които съответстват на разпоредбите на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
(2) Всички отвори, през които може да проникне въздух или да изтече газ от защитено помещение, се осигуряват със средства за затваряне отвън.
(3) Когато пожарогасителният газ се съхранява извън защитено помещение, съдовете с него се поставят в помещение, разположено зад носовата таранна преграда, и помещението не се използва за други цели.
(4) При възможност всеки вход към помещение по ал. 3 се разполага от откритата палуба и независим от защитеното помещение.
(5) Помещението за съхранение по ал. 3 може да се разположи под палубата, на не повече от една палуба под откритата палуба и директно достъпно чрез стълбище или трап от откритата палуба.
(6) Помещенията, разположени под палубата, или помещенията, към които не е осигурен достъп от откритата палуба, се осигуряват с механична вентилационна система за отвеждане на отработения въздух от дъното на помещението с капацитет, позволяващ обмяната на въздуха поне 6 пъти на час.
(7) Вратите за достъп се отварят навън, а преградите и палубите, включително вратите и другите средства за затваряне на отворите в тях, които образуват гранични прегради между такива помещения и съседните затворени помещения, се изработват газонепроницаеми.
(8) При прилагане на изискванията по чл. 193 и 194 помещенията за съхранение на пожарогасителния газ по ал. 3 се разглеждат като постове за управление на пожари.
Чл. 133. (1) На новите кораби от класове А, B, C и D и съществуващите кораби клас B се осигурява допълнително количество пожарогасителен газ, когато обемът на свободния въздух, съдържащ се във въздушните колектори в което и да е помещение, е такъв, че ако в случай на пожар този въздух се освободи в помещението, това освобождаване би засегнало сериозно ефикасността на стационарната противопожарна система.
(2) Доставчиците на стационарни пожарогасителни инсталации осигуряват описание на инсталацията, включително и чек-лист за поддръжка, на български и английски език.
(3) Количеството на пожарогасителния газ се проверява най-малко веднъж годишно от експерт, упълномощен от ИА "МА", от доставчика на инсталацията или от призната организация.
(4) Периодичните проверки, които се извършват от корабния главен механик или се организират от корабното ръководство, се вписват в корабния дневник, като се отразяват обемът и времето на проверката.
(5) При инсталиране на пожарогасително оборудване, когато такова не се изисква, като например в складове, неговата конструкция и капацитет съответстват на изискванията по тази глава.
(6) Всички врати към помещения, защитени с инсталация за гасене с CO2/халон, се маркират с надпис: "Това помещение е защитено с CO2/халон и се евакуира при задействане на аварийното сигнално оборудване".
Чл. 134. (1) За товарните помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B, ако не е предвидено друго, се осигурява количество въглероден двуокис, достатъчно за осигуряване на минимален обем свободен газ, равен най-малко на 30% от брутния обем на най-голямото товарно помещение на кораба, което има такава защита.
(2) Ако между две или повече товарни помещения има връзка чрез вентилационни канали, те се считат за едно помещение.
(3) На кораби, използвани за транспортиране на превозни средства, необходимото количество CO2 се приема като 45% от брутния обем на най-голямото товарно помещение.
(4) За машинните отделения се осигурява въглероден двуокис, достатъчен за осигуряване на минимален обем свободен газ, равен на по-големия от следните обеми:
1. четиридесет процента от брутния обем на най-голямото машинно отделение, защитено по такъв начин, като се изключи обемът на тази част от шахтата, която се намира над нивото, при което хоризонталната й площ е 40% или по-малко от хоризонталната площ на даденото помещение, взета по средата между горната част на двойното дъно и най-ниската част от преградата; или
2. тридесет и пет процента от брутния обем на най-голямото защитено машинно отделение, включително и преградата.
(5) При условие че две или повече машинни помещения не са изцяло разделени, се приема че те образуват едно помещение.
(6) Обемът на свободния въглероден двуокис се изчислява при 0,56 m3/kg.
(7) Стационарната тръбопроводна система е такава, че за две минути в помещението да се подаде 85% от газа.
(8) За освобождаване на въглеродния двуокис в защитеното помещение и за осигуряване на действието на алармата се използват две отделни устройства.
(9) Едно от устройствата по ал. 8 се използва за освобождаване на газа от бутилките, а второто устройство се използва за отваряне на клапана на тръбопровода, който отвежда газа в защитеното пространство.
(10) Устройствата по ал. 8 се разполагат в кутия, ясно обозначена за всяко отделно помещение.
(11) Ако кутията по ал. 10 се заключва, ключът за кутията се поставя зад преграда от чупливо стъкло, разположена на видимо място близо до нея.
(12) Изпълнителна агенция "Морска администрация" предприема мерки, осигуряващи правилното разполагане на помещенията, в които са CO2 батериите по отношение на достъпа до тях, вентилацията и комуникационното оборудване.
(13) Изпълнителна агенция "Морска администрация" контролира съответствието на конструкцията, инсталирането, маркирането, пълненето и изпитването на бутилките с CO2, тръбопроводите и фитингите за CO2, изпитванията на бутилките и за контролното и аларменото оборудване на такива инсталации.
Чл. 135. (1) Системите за въглероден двуокис, които се използват на новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., съответстват на разпоредбите на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" предприема мерки, осигуряващи правилното разполагане на помещенията, в които са CO2 батериите по отношение на достъпа до тях, вентилацията и комуникационното оборудване.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" предприема необходимите мерки за осигуряване на безопасност по отношение на конструкцията, инсталирането, маркирането, пълненето и изпитването на бутилките с CO2, тръбопроводите и фитингите им и за контролното и аларменото оборудване на такива инсталации.
Чл. 136. (1) Когато в машинното отделение на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас В се инсталира стационарна пенна пожарогасителна система с ниска кратност на пяната в допълнение на средствата, изисквани по чл. 146 - 151, системата трябва за не повече от 5 min да подаде през стационарните разпръсквачи количество пяна, достатъчно за покриване със слой 150 mm на най-голямата отделна площ, в която може да се разпространи гориво.
(2) Системата по ал. 2 произвежда пяна, подходяща за гасене на пожари от нефтопродукти.
(3) Осигуряват се средства за ефективно разпределяне на пяната посредством стационарна система от тръби и управляващи клапани или кранове към подходящи разпръсквачи и за ефективното й насочване посредством стационарни разпръсквачи към другите главни места в защитеното помещение.
(4) Не се допуска коефициентът на разширение на пяната да бъде по-голям от 12 към 1.
(5) Средствата за управление на системата по ал. 1 трябва да са леснодостъпни и да се задействат лесно, като се групират на възможно най-малко места, за които няма вероятност да станат недостъпни при пожар в защитеното пространство.
Чл. 137. Стационарните пенни пожарогасителни системи с ниска кратност на пяната, намиращи се в машинните помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., отговарят на разпоредбите на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
Чл. 138. (1) Всички задължителни стационарни пенни пожарогасителни системи с висока кратност на пяната, намиращи се в машинни помещения на нови кораби класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби B, трябва бързо да подават през стационарни разпръсквачи достатъчно количество пяна за запълване на най-голямото защитавано помещение със скорост - най-малко 1 m слой пяна за минута.
(2) За пожарогасителните системи по ал. 1 се осигурява количество пенообразуваща течност достатъчно за образуване на обем пяна, равен на 5-кратния обем на най-голямото защитавано помещение.
(3) Не се допуска коефициентът на разширение на пяната да превишава 1000 към 1.
(4) Тръбите за подаване на пяна, отворите за въздушните смукатели на пеногенератора и броят на пенообразуващите устройства трябва да осигуряват ефективно образуване и разпределяне на пяната.
(5) Тръбите за подаване на пяна от пеногенератора се разполагат така, че евентуален пожар в защитеното помещение да не попречи на работата на пенообразуващите устройства.
(6) Пеногенераторът, източниците на захранването му, пенообразуващата течност и средствата за управление на системата са леснодостъпни, задействат се лесно и се групират на възможно най-малко места, за които няма вероятност да станат недостъпни при пожар в защитеното пространство.
Чл. 139. Стационарните пенни пожарогасителни системи с висока кратност на пяната, инсталирани в машинни помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., отговарят на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
Чл. 140. (1) Всяка задължителна стационарна водооросителна система в машинните отделения на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B се оборудва с разпръсквачи от одобрен тип.
(2) Броят и разположението на разпръсквачите трябва да осигурява ефективно средно разпределение на водата с интензивност най-малко 5 l/m2 за минута в защитаваните помещенията. Ако е необходимо, за дадени опасни зони може да се предвиди по-голяма интензивност на подаване.
(3) Разпръсквачите се монтират над сантинните тръбопроводи, двойното дъно и други зони, над които е вероятно да се получи разлив на гориво, а също и над други специфични места в машинните отделения, в които съществува опасност от пожар.
(4) Системата по ал. 1 може да се раздели на секции, чиито разпределителни клапани се задействат извън защитаваните помещения от леснодостъпни места, които не се допуска лесно да стават недостъпни при пожар в защитеното помещение.
(5) Системата се поддържа заредена и под необходимото налягане, а помпата, подаваща вода за системата, се задейства автоматично при понижение на налягането в системата.
(6) Помпата по ал. 5 осигурява едновременно захранване с необходимото налягане към всички части на системата във всеки защитаван отсек.
(7) Помпата по ал. 5 и постът за управлението й се инсталират извън помещението или помещенията, които се защитават.
(8) Не се допуска пожар в зоната или зоните, защитени с водооросителна система, да изведе същата от строя.
(9) Не се допуска разпръсквачите да се задръстват от нечистотии във водата или от корозията в тръбопроводите, струйниците, клапаните и помпата.
Чл. 141. (1) На новите кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., помпата, изисквана по чл. 140, ал. 5, може да се задвижва от автономен двигател с вътрешно горене, но ако тя зависи от захранване, подавано от аварийния генератор, поставен в съответствие с разпоредбите на раздел III от глава втора, той се устройва така, че да стартира автоматично при повреда на главното захранване и веднага да подаде енергия за помпата.
(2) Когато помпата по чл. 140, ал. 5 се задвижва от автономен двигател с вътрешно горене, тя се разполага така, че при пожар в защитеното помещение достъпът на въздух към двигателя да не се прекъсне.
Чл. 142. Стационарните водооросителни пожарогасителни системи в машинните помещения на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., отговарят на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
Чл. 143. (1) Всички преносими пожарогасители на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B са от одобрени типове и конструкции.
(2) Не се допуска капацитетът на задължителните преносими течни пожарогасители да е повече от 13,5 l и по-малко от 9 l.
(3) Използване на други типове пожарогасители се допуска, ако са поне толкова преносими, колкото 13,5-литровия течен пожарогасител и имат пожарогасителен капацитет най-малко равен на 9-литровия течен пожарогасител.
(4) Резервни заряди се осигуряват за най-малко 50% от общия капацитет на всеки тип пожарогасител на борда.
(5) Вместо резервен заряд за пожарогасител, който не може лесно да се зареди на борда, може да се приеме друг пожарогасител от същия тип.
(6) Поставянето на преносими пожарогасители с CO2 в жилищните помещения е нежелателно.
(7) Когато пожарогасителите по ал. 6 са предназначени за радиорубки, при разпределителни табла и др. подобни места, обемът на всяко помещение, съдържащо един или повече пожарогасители, е такъв, че да ограничава концентрацията на изпарения, които могат да се получат поради изпускане на газ, до не повече от 5% от нетния обем на помещението.
(8) Обемът на CO2 се изчислява при 0,56 m3/kg.
Чл. 144. (1) Преносимите пожарогасители на новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., отговарят на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
(2) Не се допуска пожарогасителите с въглероден двуокис да се поставят в жилищни помещения.
(3) В постовете за управление и другите помещения, съдържащи електрическо или електронно оборудване, необходимо за безопасността на кораба, се поставят пожарогасители с неелектропроводимо и безвредно за оборудването и съоръженията пожарогасително средство.
(4) Пожарогасителите се разполагат на добре видими места, които могат да се достигнат бързо и лесно по всяко време в случай на пожар, и по начин, че тяхната експлоатационна надеждност да не се нарушава от въздействието на метеорологичните условия, вибрациите и други външни фактори.
(5) Преносимите пожарогасители се снабдяват с устройства, указващи дали са били използвани.
(6) На корабите по ал. 1 се осигуряват резервни заряди за 100% от първите 10 пожарогасителя и за 50% от останалите пожарогасители, които могат да се презареждат на борда.
(7) За пожарогасителите, които не могат да се презареждат на борда, вместо резервни заряди се осигурява същото количество допълнителни преносими пожарогасители от същия тип, капацитет и брой съгласно чл. 145, ал. 4.
Чл. 145. (1) На борда на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас B не се допуска използването на пожарогасители, съдържащи пожарогасителен агент, който сам по себе си или в очакваните условия на употреба отделя токсични газове в количества, които могат да застрашат хората, или отделя газове, вредни за околната среда.
(2) Пожарогасителите трябва да са подходящи за гасене на пожари, които могат да възникнат близо до мястото, където е разположен пожарогасителят.
(3) По принцип един от преносимите пожарогасители, предназначени за използване в дадено помещение, се разполага близо до входа му.
(4) Пожарогасителите се разполагат, както следва:
1. в жилищните и сервизни помещения - пожарогасителите се разполагат така, че нито една точка в помещението да не е на повече от 10 m разстояние от пожарогасител;
2. близо до всяко електрическо табло или монтажен панел, които имат мощност 20 kW или повече, се разполага пожарогасител, подходящ за използване в зони с високо напрежение;
3. в кухните - пожарогасителите се разполагат така, че нито една точка в помещението да не е на повече от 10 m разстояние от пожарогасител;
4. в близост до бояджийски складове, съдържащи леснозапалими продукти, се поставя пожарогасител;
5. на навигационния мостик и на всеки контролен пост за управление се поставя най-малко един пожарогасител.
(5) Преносимите пожарогасители, предназначени за използване в жилищните и сервизните помещения, трябва, доколкото е възможно, да бъдат с еднакъв начин на употреба.
(6) Изпълнителна агенция "Морска администрация" контролира дали преносимите пожарогасители се инспектират периодично, извършват им се изпитвания под налягане и изпитвания за функциониране.
Чл. 146. (1) Машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече се снабдяват с всяка една от следните стационарни пожарогасителни системи:
1. газова система, отговаряща на изискванията по чл. 131 - чл. 135, или равностойна водна система като алтернатива на халонните системи, отговаряща на изискванията по циркулярно писмо MSC/Circ. 668 от 30 декември 1994 г. и циркулярно писмо MSC/Circ. 728 от юни 1996 г., като се взема предвид и датата на построяване на кораба;
2. пенна система с висока кратност на пяната, отговаряща на съответните изисквания по чл. 138 и 139, като се взема предвид и датата на построяване на кораба;
3. оросителна система, отговаряща на съответните изисквания по чл. 140 - чл. 142, като се взема предвид и датата на построяване на кораба.
(2) В машинните помещения по ал. 1 се поставя най-малко един преносим въздушно-пенен апарат, състоящ се от въздушно-пенен струйник индукторен тип, който да се свързва към пожарната магистрала с пожарен шланг заедно с преносим резервоар, съдържащ най-малко 20 l пенообразуваща течност и един резервен резервоар.
(3) Струйникът по ал. 2 трябва да образува ефективна пяна, достатъчна за загасяването на пожар от нефтопродукти със скорост 1,5 m3/min.
(4) В машинните помещения по ал. 1 се поставят пенни пожарогасители от одобрен тип, всеки с капацитет най-малко 45 l, или достатъчно на брой равностойни, за да могат да насочват пяната или нейния еквивалент във всяка част на горивните или смазочните системи под налягане, задвижващите механизми или други пожароопасни места.
(5) Достатъчно на брой преносими пенни пожарогасители или равностойни се разполагат така, че нито една точка в помещението да не е на повече от 10 m разстояние от пожарогасител и във всяко такова помещение да има най-малко два такива пожарогасителя.
Чл. 147. (1) Машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D с дължина, по-малка от 24 m, и съществуващи кораби клас B се снабдяват с една от стационарните пожарогасителни системи по чл. 146, ал. 1 и в допълнение във всяко помещение, в което има двигатели с вътрешно горене или танкове за утаяване на горивото или устройство с гориво, се поставя един пенен пожарогасител с капацитет най-малко 45 l или един пожарогасител с CO2 с капацитет най-малко 16 кg.
(2) В помещенията по ал. 1 се поставя един преносим пожарогасител, подходящ за гасене на пожари от нефтопродукти за всеки механизъм с мощност 736 kW или част от него, при условие че не по-малко от два, но не повече от шест такива пожарогасителя се изискват за всяко такова помещение.
(3) Допуска се използване на стационарна система с пяна с ниска кратност вместо някой от шестте преносими пожарогасителя, изисквани по ал. 2.
Чл. 148. Машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B, превозващи повече от 36 пътници, се снабдяват с два подходящи водни струйника за водна мъгла, състоящи се от метална L-образна тръба, чиято дълга част е дълга около 2 m и може да се свърже с пожарен шланг и къса страна с дължина около 250 mm, снабдена със стационарен струйник за водна мъгла, или на които може да се монтира водоразпръскващ струйник.
Чл. 149. В машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B, когато като загряващ агент се използва подгрято гориво, може допълнително да се изиска в котелните помещения да има постоянно инсталирано или преносимо оборудване за местни системи за разпръскване на вода под налягане или за покриване с пяна над и под пода с пожарогасителни цели.
Чл. 150. (1) Машинните помещения от категория А с обем над 500 m3 на нови кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, построени на или след 1 януари 2003 г., се защитават от стационарна пожарогасителна система и допълнително със стационарна водна или с равностойна с местно приложение противопожарна система от одобрен тип в съответствие с указанията на Международната морска организация - циркулярно писмо MSC/Circ. 913 "Указания за одобряване на стационарни водни противопожарни системи за местно приложение, които се използват в машинни помещения клас А", като се има предвид, че:
1. в машинните помещения с периодичен безвахтен режим на обслужване противопожарната система трябва да има възможности за автоматично и за ръчно задействане;
2. в машинните помещения с непрекъсната вахта противопожарната система е с възможност само за ръчно задействане.
(2) Стационарните противопожарни системи с местно приложение, без да е необходимо да се спира двигателят, да се евакуира персоналът или да се изолират помещенията, защитават:
1. пожароопасните части на двигателите с вътрешно горене, използвани за основното задвижване на кораба и за произвеждане на енергия;
2. лицевите части на котлите;
3. пожароопасните части на инсинераторите;
4. сепаратори за подгрято гориво.
(3) Активирането на коя да е система с местно приложение задейства визуален и ясно чуваем звуков известителен сигнал в защитеното помещение и в местата с непрекъсната вахта.
(4) Известителният сигнал по ал. 3 посочва конкретната система, която се е задействала.
(5) Изискванията за известителна сигнализационна система, посочени в ал. 3 и 4, са допълнителни и не заместват системите за откриване на пожар и пожароизвестителните системи.
Чл. 151. В машинните помещения от категория А на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B, както и на всички кораби, освидетелствани за превоз на повече от 400 пътници, стационарните противопожарни системи с местно приложение се инсталират в съответствие с чл. 150 не по-късно от 1 октомври 2005 г.
Чл. 152. (1) Броят на светлите люкове, вратите, вентилаторите, отворите към димоходите за отвеждане на газове и другите отвори към машинните помещения на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B се намалява до минималния брой, съответстващ на нуждата от вентилация и на ефективната и безопасната експлоатация на кораба.
(2) Светлите люкове се изработват от стомана и нямат стъкла.
(3) На корабите се вземат подходящи мерки за изпускане на дим от защитено помещение в случай на пожар.
Чл. 153. Вратите на нови кораби от класове B, C и D, които не са водонепроницаеми с механично задвижване, се устройват така, че да се гарантира сигурното им затваряне при пожар в помещението чрез силово задвижвани затварящи устройства или като се осигурят самозатварящи се врати, които могат да се затворят при наклон 3,5°, противоположен на затварянето, и имат надеждно устройство за задържане, снабдено с дистанционно управлявано устройство за освобождаване.
Чл. 154. (1) В граничните прегради на машинните помещения на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B не се допуска монтирането на прозорци.
(2) Изискването по ал. 1 не изключва използването на стъкло в пултове за управление в машинните отделения.
(3) На корабите се осигуряват средства за управление на:
1. отварянето и затварянето на светлите люкове, затварянето на отворите в димоходите, през които обикновено се отвеждат изходящи газове, и затварянето на вентилационните клапи;
2. изпускането на дим;
3. затварянето на силово задвижваните врати или задействането на освобождаващия механизъм на вратите, които не са механично задвижвани водонепроницаеми врати;
4. спирането на вентилаторите;
5. спирането на вентилаторите с принудителна и естествена тяга, помпите за прехвърляне на гориво, помпите на горивните устройства и другите подобни горивни помпи.
(4) За корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., "други подобни горивни помпи" по ал. 3, т. 5 са маслените помпи, циркулационните помпи за подгрято гориво и маслените сепаратори.
(5) Средствата за управление по ал. 3 и чл. 166, ал. 10 - 13 се поставят извън съответното помещение, където няма да станат недостъпни при пожар в помещението, което обслужват. Такива средства и постовете за управление за всяка задължителна пожарогасителна система се разполагат на едно място или се групират на възможно най-малко места. Тези места се осигуряват с безопасен достъп от открита палуба.
(6) За нефтоводните сепаратори не се прилагат разпоредбите по ал. 5.
(7) Когато от присъединен тунел на гребния вал, намиращ се на ниско ниво, има достъп до кое да е машинно отделение категория А, в тунела близо до водонепроницаема врата се поставя лека стоманена пожарна врата, която може да се задейства и от двете страни.
Чл. 155. (1) Всяка задължителна автоматична водооросителна, пожарооткриваща и пожароизвестителна система, монтирана на нови кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас B, се задейства незабавно по всяко време и пуска в действие, без да е необходима намеса от страна на екипажа.
(2) Тръбите на водооросителната система по ал. 1 се запълват с вода, като малки открити участъци могат да бъдат и със сухи тръби, когато това е необходима предпазна мярка.
(3) Всички части на водооросителната система по ал. 1, които по време на експлоатация могат да бъдат изложени на температури под нулата, се защитават подходящо от замръзване.
(4) Водооросителната система по ал. 1 се поддържа запълнена с вода под необходимото налягане и се осигуряват условия за непрекъснато подаване на вода.
(5) Всяка секция разпръскватели на водооросителната система по ал. 1 включва средства за автоматично подаване на визуален и звуков известителен сигнал в един или повече индикаторни блокове винаги, когато някой от разпръсквателите се задейства.
(6) Индикаторните блокове по ал. 5 указват в коя секция, обслужвана от системата, е възникнал пожар и са съсредоточени на навигационния мостик, като визуални и звукови алармени сигнали от блока се извеждат на място, различно от навигационния мостик, така че да се гарантира, че индикацията за пожар е получена незабавно от екипажа.
(7) Пожароизвестителната система по ал. 1 се устройва така, че да дава индикация, ако в системата се появи повреда.
(8) Разпръсквателите по ал. 5 се групират в отделни секции, всяка от които съдържа не повече от 200 броя.
(9) Не се допуска всяка секция разпръскватели по ал. 8 да обслужва повече от две палуби и да се разполага в повече от една главна вертикална зона, освен ако се установи, че системи със секция разпръскватели, обслужващи повече от две палуби или разположени в повече от една главна вертикална зона, няма да намалят защитата на кораба от пожар.
(10) Всяка секция разпръскватели по ал. 8 се изолира само от един спирателен клапан.
(11) На всяка секция спирателният клапан по ал. 10 се монтира на леснодостъпно място и местоположението му е ясно и постоянно указано.
(12) На корабите по ал. 1 се осигуряват средства за предотвратяване задействането на спирателни клапани по ал. 10 от неупълномощени лица.
(13) При всеки спирателен клапан на секцията и в централния пост се осигурява манометър, указващ налягането в системата.
(14) Разпръсквателите по ал. 5 се изработват устойчиви на корозия при морски условия.
(15) В жилищните и сервизните помещения разпръсквателите се задействат в температурен обхват от 68 до 79 °C, освен в помещения като сушилни, където могат да се очакват високи температури на околната среда, като работната температура може да се увеличи, но не с повече от 30 °C над максималната температура при тавана.
(16) На всеки индикаторен блок по ал. 5 се поставя списък или план, показващ обхванатите помещения и разположението на зоната по отношение на всяка секция.
(17) На корабите по ал. 1 се осигуряват подходящи инструкции за изпитвания и поддръжка.
(18) Разпръсквателите се поставят нависоко и на подходящо разстояние един от друг, за да се поддържа средна интензивност на подаване не по-малко от 5 l/m2 за минута за площта, обхваната от тях.
(19) Разпръсквателите се поставят колкото се може по-далеч от бимси или други предмети, които биха могли да попречат на водните струи, и в такива места, откъдето запалимите материали в помещението могат да се обливат добре.
Чл. 156. (1) За водооросителната система на корабите по чл. 155, ал. 1 се осигурява напорен танк с вместимост, равна най-малко на два пъти количеството заредена вода, посочено в ал. 10.
(2) Танкът по ал. 1 се осигурява с постоянен запас от сладка вода, равен на количеството вода, което би било подадено за една минута от помпата по ал. 10.
(3) Танкът по ал. 1 се устройства така, че да поддържа налягане на въздуха в него след използване на постоянния запас сладка вода по ал. 2 не по-малко от работното налягане на разпръсквателя плюс налягането на воден стълб, измерен от дъното на танка до най-високия разпръсквател в системата.
(4) За възстановяване на въздуха под налягане и запаса от сладка вода в танка по ал. 1 се осигуряват подходящи средства.
(5) За указване на нивото на водата в танка по ал. 1 се осигурява нивомерно стъкло.
(6) За предотвратяване на навлизането на морска вода в танка по ал. 1 се осигуряват средства.
(7) Танкът по ал. 1 се осигурява с ефективен предпазен клапан и манометър.
(8) Спирателни клапани или кранове се осигуряват на всяка връзка на измервателните прибори.
(9) Помпа с независимо задвижване се осигурява единствено с цел автоматично продължаване на подаването на вода от разпръсквателите.
(10) Помпата по ал. 9 се задейства автоматично при падане на налягането в системата, преди постоянният запас от прясна вода в напорния танк по ал. 1 да е напълно изчерпан.
(11) Помпата по ал. 9 и тръбопроводите поддържат необходимото налягане на нивото на най-високия разпръсквател, за да се осигури непрекъснато подаване на вода, достатъчна за едновременното покриване на минимална площ от 280 m2 при скоростта на подаване по чл. 155, ал. 18.
(12) За новите кораби от класовете C и D с дължина, по-малка от 40 m, и с обща защитена площ, по-малка от 280 m2, ИА "МА" може да определи съответната площ, необходима за оразмеряване на помпите и алтернативните захранващи компоненти.
(13) От нагнетателната страна на помпата по ал. 9 се монтира контролен клапан с къса тръба с отворен край.
(14) Ефективното сечение на клапана и тръбата по ал. 13 е достатъчно за осигуряване подаването на необходимия дебит на помпата, докато в системата се поддържа налягането по ал. 3.
(15) Кингстонът на помпата трябва, винаги когато е възможно, да се разполага в помещението, в което е помпата, и се разполага така, че когато корабът е в плаващо състояние, не се налага прекъсване на захранването с морска вода към помпата по каквато и да е причина, освен за проверката или ремонта й.
(16) Водооросителната помпа по ал. 9 и танкът по ал. 1 се разполагат на достатъчно голямо разстояние от всяко машинно отделение и не се поставят в помещение, за което се изисква защита от водооросителната система.
Чл. 157. (1) На корабите по чл. 155, ал. 1 се осигуряват не по-малко от два източника за захранване с енергия на помпата с морска вода и автоматичната пожароизвестителна система.
(2) Ако източниците за захранване на помпата по ал. 1 са електрически, те са основен и авариен източник на електрозахранване.
(3) Едното захранване за помпата по ал. 1 се осигурява от главното разпределително табло, а другото - от аварийното разпределително табло посредством отделни фидери, предназначени само за тази цел.
(4) Фидерите по ал. 3 се разполагат така, че да не преминават през кухни, машинни и други затворени помещения с висока пожароопасност, с изключение на случаите, в които е необходимо да се достигне до съответните разпределителни табла, за да достигат до автоматичен превключвател, разположен близо до водооросителната помпа.
(5) Превключвателят по ал. 4 осигурява възможност за подаване на енергия от главното разпределително табло, докато оттам има захранване, и при спиране на това захранване автоматично превключва на захранване от аварийното разпределително табло.
(6) Превключвателите на главното разпределително табло и на аварийното разпределително табло ясно се надписват и нормално са в затворено положение.
(7) На фидерите по ал. 3 не се поставя друг превключвател.
(8) Един от източниците на захранване за пожароизвестителната система по ал. 1 е авариен източник.
(9) Ако един от източниците на захранване на помпата по ал. 1 е двигател с вътрешно горене, освен изискването да съответства по чл. 156, ал. 16, той се разполага така, че евентуален пожар в кое да е от защитените помещения да не попречи на притока на въздух към двигателя.
(10) Водооросителната система се свързва с корабната пожарна магистрала посредством заключващ се винтов невъзвратен клапан, който предотвратява обратния приток от водооросителната система към пожарната магистрала.
(11) За изпитване на автоматичната сигнализация на всяка секция от разпръскватели по чл. 155, ал. 5 чрез подаване на количество вода, еквивалентно на подаваното от един разпръсквател, се осигурява клапан за проверка.
(12) За всяка секция клапанът за проверка по ал. 11 се разполага близо до спирателния клапан на тази секция.
(13) На корабите се осигуряват средства за изпитване на автоматичното задействане на помпата при намаляване на налягането в системата.
(14) За всяка секция разпръскватели се осигуряват превключватели на едно от местата, посочени в чл. 155, ал. 6, които да дадат възможност за изпитване на пожарната сигнализация и индикаторите.
(15) За всяка секция се осигуряват най-малко 6 разпръсквателни глави.
Чл. 158. (1) Автоматичните водооросителна, пожарооткриваща и пожароизвестителна системи на нови кораби от класове C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., са от одобрен тип в съответствие с изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
(2) За новите кораби от класове C и D с дължина под 40 m и с обща защитена площ, по-малка от 280 m2, ИА "МА" може да определи съответната площ, необходима за оразмеряване на помпите и алтернативните компоненти.
Чл. 159. (1) Всяка задължителна стационарна пожарооткриваща и пожароизвестителна система с ръчно задействани постове на новите кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващите кораби клас B се задейства незабавно по всяко време.
(2) Източниците на енергия и електрическите вериги, необходими за работата на системата по ал. 1, се следят за загуба на захранване или повреда. При поява на повреди на контролния пулт се задействат визуален и звуков алармен сигнал, които се различават от сигнала за пожар.
(3) За пожарооткриващата и пожароизвестителната система се осигуряват не по-малко от два източника на захранване за електрическото оборудване, като единият от тях е авариен.
(4) Захранването по ал. 3 се осигурява чрез отделни фидери, използвани единствено за тази цел, като фидерите се свързват с автоматичен превключвател, намиращ се на или в близост до таблото за управление на пожарооткриващата система.
(5) Датчиците и ръчно задействаните постове на системата по ал. 1 се групират в секции.
(6) Активирането на кой да е датчик или ръчно задействан пост по ал. 5 задейства визуален и звуков сигнал на командното табло и индикаторните устройства.
(7) Ако до 2 min не се потвърди получаването на сигналите по ал. 6, автоматично се подава звуков сигнал в жилищните помещения на екипажа и сервизните помещения, постовете за управление и машинните отделения.
(8) Не се изисква системата за подаване на звуков сигнал по ал. 7 да бъде неразделна част от пожарооткриващата система.
(9) Таблото за управление на системата по ал. 1 се разполага на навигационния мостик или в централния пост за управление на борбата с пожар.
(10) Индикаторните блокове на системата по ал. 1 като минимум посочват секцията, в която е задействан датчик или ръчно задействан пост. Най-малко един индикаторен блок се разполага така, че да е леснодостъпен за отговорните за него членове от екипажа по всяко време, когато корабът е на море или в пристанище, освен когато не е в експлоатация.
(11) Ако таблото за управление се намира в централния пост за управление на борбата с пожар, един индикаторен блок се разполага на навигационния мостик.
(12) На или близо до всеки индикаторен блок се поставя ясна информация за помещенията, които той обхваща, и за разположението на секциите.
Чл. 160. (1) Ако пожарооткриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 не включва средства за дистанционно идентифициране на всеки датчик поотделно, не се допуска една секция да покрива повече от една палуба в жилищните, сервизните помещения и в постовете за управление, с изключение на секция, която покрива оградено стълбище.
(2) За да се избегне забавянето при определяне на източника на пожар, по преценка на ИА "МА" броят на затворените помещения, включени във всяка секция, се ограничава.
(3) Не се допуска свързването на повече от 50 затворени помещения във всяка секция.
(4) Ако пожарооткриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 е снабдена с датчици, които дистанционно поотделно се идентифицират, секциите могат да покриват няколко палуби и да обслужват всякакъв брой затворени помещения.
(5) Ако пожароотокриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 не може да идентифицира дистанционно и поотделно всеки датчик, не се допуска една секция от датчици да обслужва помещения на двата борда на кораба, нито на повече от една палуба. Датчиците не се разполагат в повече от една главна вертикална зона.
(6) Ако ИА "МА" установи, че защитата на кораба от пожар няма да се намали, може да разреши секция от датчици по ал. 5 да обслужва двата борда на кораба и повече от една палуба.
(7) На кораби, оборудвани с поотделно индентифицируеми пожарни датчици, една секция от датчици може да обслужва помещения на двата борда на кораба и на няколко палуби, но не може да бъде разположена в повече от една главна вертикална зона.
(8) Не се допуска секция от пожарни датчици, която покрива пост за управление, сервизно помещение или жилищно помещение, да включва машинно отделение.
(9) Датчиците се задействат от топлина, дим или други продукти от горене, пламък или комбинация от тези фактори.
(10) Датчици, задействани от други фактори, показателни за зараждащ се пожар, могат да бъдат допуснати от ИА "МА" при условие, че са не по-малко чувствителни от датчиците по ал. 9.
(11) Датчици за пламък се използват само като допълнение към тези за дим или топлина.
(12) За изпитване и поддръжка се осигуряват подходящи инструкции и резервни части.
(13) Функционирането на пожарооткриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 се изпитва периодично по удовлетворителен за ИА "МА" начин посредством устройство, подаващо нагорещен въздух с подходяща температура, дим или аерозолни частици с подходяща плътност или размер на частиците, или чрез други явления, свързани с зараждането на пожар, на които датчикът трябва да реагира.
(14) Всички датчици са от тип, позволяващ при изпитване за правилно функциониране да се върнат към нормалната си функция на следене без подновяване на коя да е част.
(15) Пожарооткриващата система на корабите по чл. 159, ал. 1 не се използва за други цели, с изключение затварянето на противопожарните врати и други подобни операции, чието извършване може да бъде разрешено от таблото за управление.
(16) Пожарооткриващите системи с указване на зоната на местоположение на корабите по чл. 159, ал. 1 се устройват така, че:
1. пожарът да не повреди контур на повече от едно място;
2. да има осигурени средства, които гарантират, че каквато и да е повреда в контура (например прекъсване на захранването, късо съединение, замасяване) няма да направи целия контур неефективен;
3. да са взети всички мерки да се даде възможност началната конфигурация на системата да се възобнови в случай на повреда (електрическа, електронна, информационна);
4. първата задействана пожарна сигнализация да не възпрепятства задействането на пожарна сигнализация от който и да е друг датчик.
Чл. 161. (1) На корабите по чл. 159, ал. 1 се инсталират ръчно задействани пожароизвестителни постове в жилищните помещения, сервизните помещения и постовете за управление.
(2) На всеки изход се поставя един ръчно задействан пост.
(3) Ръчно задействаните пожароизвестителни постове са леснодостъпни в коридорите на всяка палуба и никоя част от коридора не е на повече от 20 m от такъв пост.
(4) На всички стълбища, коридори и пътища за евакуация, разположени в жилищните помещения, се инсталират датчици за дим.
(5) Когато за защита на помещения, различни от посочените в ал. 4, се изисква стационарна пожарооткриваща и пожароизвестителна система, във всяко такова помещение се инсталира поне един датчик, съответстващ на изискванията по чл. 160, ал. 9 - 11.
(6) Датчиците по ал. 5 се разполагат така, че да функционират оптимално.
(7) Монтирането на датчиците по ал. 5 близо до бимси и вентилационни канали или други места, където въздушният поток би могъл да има неблагоприятен ефект върху функционирането им, както и на места, където има вероятност от удар или физическа повреда, е нежелателно.
(8) Датчиците по ал. 5, които се разполагат нависоко, се поставят на разстояние минимум 0,5 m от прегради.
(9) Максималното разстояние между датчиците по ал. 5 е в съответствие с таблицата от приложение № 6.
(10) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да изиска или да разреши монтиране на датчици на разстояния, различни от посочените по ал. 9, въз основа на данни от изпитвания, чрез които са установени характеристиките на датчиците.
(11) Електрическите проводници - част от пожарооткриващата и пожароизвестителната система, се разполагат така, че да не преминават през кухни, машинни отделения и други затворени помещения с висока пожароопасност, освен в случаите, когато това е необходимо за пожарооткриване или подаване на алармени сигнали в такива помещения или свързване със съответния източник на захранване.
Чл. 162. (1) На корабите по чл. 159, ал. 1 се използва стационарна пожарооткриваща и пожароизвестителна система и оборудване с конструкция, която издържа на преходни промени в захранващото напрежение, на промени в температурата на околната среда, на вибрации, влага, сътресения, удари и корозия.
(2) Датчиците за дим, които се инсталират в стълбищата, коридорите и пътищата за евакуация в жилищните помещения в съответствие с чл. 161, ал. 4, се освидетелстват да сработват, преди плътността на дима да превиши 12,5% затъмняване на метър, но не и преди да надвиши 2% затъмняване на метър.
(3) Димните датчици, които се инсталират в помещения, различни от помещенията по ал. 2, функционират в граници на чувствителност, които отговарят на изискванията на ИА "МА" с оглед избягване на нечувствителността или свръхчувствителността им.
(4) Топлинните датчици се освидетелстват да сработват преди температурата да превиши 78 °C, но не и преди да надвиши 54 °C, когато тези граници се достигат със скорост, по-малка от 1 °C за минута.
(5) При по-високи от посочените в ал. 4 скорости на повишение на температурата топлинният датчик работи в температурни граници, които отговарят на изискванията на ИА "МА" с оглед избягване на нечувствителността или свръхчувствителността на датчиците.
(6) Допустимата температура на сработване на топлинните датчици може да се увеличи до 30 °C над максималната температура на тавана в сушилните и други подобни помещения, които имат нормално висока температура на околната среда.
Чл. 163. (1) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се използват стационарни пожарооткриващи и пожароизвестителни системи от одобрен тип, отговарящи на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
(2) Ръчно задействаните постове, отговарящи на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност, се инсталират навсякъде в жилищните помещения, сервизните помещения и постовете за управление.
(3) На всеки изход се инсталира по един ръчно задействан пост.
(4) Ръчно задействаните постове се монтират на леснодостъпни места в коридорите на всяка палуба, така че нито една част от коридора не е на повече от 20 m от поста.
Чл. 164. На новите кораби от класове А, B, C и D в допълнение към разпоредбите по чл. 159 - 163 ИА "МА" проверява спазването на разпоредбите за безопасност на инсталациите по отношение на тяхната независимост от другите инсталации или системи, корозионната устойчивост на техните компоненти, електрозахранването на техните системи за управление и наличието на инструкции за тяхната експлоатация и поддръжка.
Чл. 165. (1) На новите кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващите кораби клас B, при условие че в този член не е регламентирано друго, не се използва течно гориво с пламна точка, по-ниска от 60 °C.
(2) В аварийните генератори на корабите по ал. 1 може да се използва течно гориво с пламна точка не по-малка от 43 °C.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши общо използване на течно гориво с пламна точка, по-ниска от 60 °C, но не по-ниска от 43 °C на кораби по ал. 1 при условие, че са взети необходимите допълнителни мерки и температурата на околната среда в помещението, в което се съхранява или използва течното гориво, не може да се повиши до 10 °C под пламната му точка.
(4) На корабите, построени на или след 1 януари 2003 г., използване на течното гориво с пламна точка, по-ниска от 60 °C, но не по-ниска от 43 °C може да се разреши, ако:
1. танковете с течно гориво, с изключение на разположените в отсеците на двойното дъно, се намират извън машинни отделения категория А;
2. от смукателната страна на горивната помпа са осигурени средства за измерване на температурата на горивото;
3. на входа и изхода на горивните филтри са осигурени спирателни клапани и/или кранове;
4. навсякъде, където е възможно, са използвани тръбни съединения заварен тип, коничен или сферичен шарнирен тип.
(5) Пламната точка на горивата се определя чрез одобрен метод в закрит тигел.
Чл. 166. (1) Когато на корабите по чл. 165, ал. 1 се използва течно гориво, изискванията за съхранението, разпределянето и използването му осигуряват безопасността на кораба и лицата на борда му.
(2) Доколкото е възможно, частите от горивната система на корабите по чл. 165, ал. 1, в които се намира подгрято гориво под налягане, надвишаващо 0,18 N/mm2, не се разполагат на скрити места, за да може бързо да се откриват повреди и течове. Районите от машинните отделения, в които се намират такива части от горивната система, се осветяват добре.
(3) Подгрято гориво по ал. 2 е горивото, чиято температура след загряване е по-висока от 60 °C или по-висока от пламната точка на горивото, ако тя е по-ниска от 60 °C.
(4) Машинните помещения на корабите по чл. 165, ал. 1 се вентилират подходящо, за да се предотврати натрупването на горивни пари.
(5) Доколкото е възможно, горивните танкове на корабите по чл. 165, ал. 1 са част от конструкцията на кораба и се разполагат извън машинни пространства.
(6) Ако горивните танкове на корабите по чл. 165, ал. 1, с изключение на тези в двойното дъно, по необходимост се намират в съседство с или вътре в машинни отделения, най-малко една от вертикалните им стени е съседна на границите на машинното отделение и е за предпочитане да има обща граница с танковете в двойното дънно, а площта на границите на танка, обща с машинните отделения, трябва да е минимална.
(7) Ако горивните танкове по ал. 6 са разположени в границите на машинни помещения, те не могат да съдържат течно гориво с пламна точка, по-ниска от 60 °C.
(8) Не се допуска използването на неукрепени горивни танкове в машинни отделения.
(9) Горивните танкове на кораби по чл. 165, ал. 1 не се разполагат на места, където разливане или изтичане на гориво от тях може да попадне върху горещи повърхности. За да се предотврати попадането на гориво, което може да изтече под налягане от помпа, филтър или нагревател, върху нагрети повърхности се вземат предпазни мерки.
(10) Горивната тръба, от която при повреда е възможно изтичане на гориво от танк за съхранение, утаяване или от разходен танк с вместимост 500 l или повече, разположен над двойното дъно, се осигурява с кран или клапан на самия танк, който в случай на пожар в помещението може да се затваря от безопасно място извън въпросното помещение.
(11) В особени случаи, когато диптанкове са разположени в тунел на гребен вал, в тунел с тръбопроводи или в друго подобно помещение, на танковете се поставят клапани, като в случай на пожар управлението им се извършва чрез допълнителен клапан на тръбопровода или тръбопроводите извън тунела или помещението.
(12) Ако в машинно отделение е поставен допълнителен клапан по ал. 11, той се задейства от място извън това отделение.
(13) На кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., постът за дистанционно управление на клапана за горивния танк на аварийния генератор се разполага отделно от поста за дистанционно управление на клапаните в машинните отделения.
(14) За установяване на количеството гориво, съдържащо се във всеки горивен танк, се осигуряват безопасни и ефективни средства.
Чл. 167. (1) Не се допуска мерителни тръби, използвани на нови кораби от класове B, C и D, да завършват в помещение, в което може да възникне опасност от запалване на разлято гориво от тези тръби.
(2) Не се допуска мерителните тръби по ал. 1 да завършват в помещения за пътници или екипажа.
(3) Не се допуска мерителните тръби по ал. 1 да завършват в машинни отделения.
(4) Ако ИА "МА" установи, че изискванията по ал. 3 са неизпълними, може да разреши мерителните тръби да завършват в машинни отделения, при условие че са изпълнени следните изисквания:
1. осигурен е нивомер за горивото, отговарящ на изискванията по чл. 168, ал. 1;
2. мерителните тръби завършват на места, отдалечени от пожароопасни райони, или са взети мерки за безопасност, като например монтиране на ефективни екрани за предотвратяване на контакт между евентуално изтекло от краищата на мерителните тръби гориво и източника на запалване;
3. краищата на мерителните тръби са снабдени със самозатварящи се устройства и самозатварящ се контролен кран с малък диаметър под затварящото устройство, позволяващ да се провери, че няма да има гориво, преди това устройство да се отвори; взети са мерки за избягване на опасността от пожар при разлив на гориво през контролния кран.
Чл. 168. (1) Допуска се на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас B да се използват други средства за установяване на количеството гориво, съдържащо се в горивните танкове, ако средствата като предвидените по чл. 167, ал. 4, т. 1 не изискват проникване под горната част на танка и при условие, че тяхна повреда или препълване на танковете няма да доведе до изтичане на гориво.
(2) Средствата по ал. 1 се поддържат в изправно състояние, за да се гарантира тяхното непрекъснато и точно функциониране при експлоатация.
(3) Вземат се мерки за предотвратяване получаването на свръхналягане в горивен танк или в коя да е част от горивната система, включително в приемните тръби, обслужвани от бордовите помпи.
(4) Предпазните клапани и отдушните или преливните тръби отвеждат в място, в което няма опасност от пожар или експлозия поради поява на горива или пари. Не се допуска те да водят в помещения за екипажа, за пътниците или в помещения специална категория, затворени ро-ро пространства или подобни пространства на кораби, построени на или след 1 януари 2003 г.
(5) Горивните тръби и техните клапани и фитинги се изработват от стомана или друг одобрен материал. По изключение може да се допусне ограничена употреба на гъвкави тръби.
(6) Гъвкавите тръби и накрайниците по ал. 5 се изработват от одобрени пожароустойчиви материали с достатъчна якост.
(7) Клапаните, монтирани на горивни танкове и намиращи се под статично налягане, могат да бъдат от стомана или сферографитен чугун.
(8) В тръбопроводни системи, в които проектното налягане е по-ниско от 7 бара и проектната температура е под 60 °C, могат да се използват клапани от обикновен чугун.
Чл. 169. (1) Външните нагнетателни горивни тръбопроводи между горивните помпи за високо налягане и горивните дюзи на нови кораби от класове B, C и D се защитават със система от закрити тръбопроводи, която задържа горивото в случай на авария в тръбопровода под високо налягане.
(2) Закритият тръбопровод по ал. 1 се състои от външна тръба, в която е поставена горивната тръба под високо налягане, образувайки постоянен модул.
(3) Системата от закрити тръбопроводи включва средства за събиране на утечките и има устройство за подаване на алармен сигнал в случай на авария в нагнетателния тръбопровод.
(4) Повърхностите с температура над 220 °C, върху които може да попадне гориво в резултат на авария в горивната система, се изолират подходящо.
(5) Горивните тръбопроводи се екранират или защитават по друг подходящ начин, за да се избегне, доколкото е приложимо, разпръскването или изтичането на гориво върху горещи повърхности, в смукателните въздушни тръби на машините или в други източници на запалване.
(6) Броят на съединенията в горивните тръбопроводни системи се свежда до минимум.
Чл. 170. (1) Не се допуска горивните тръбопроводи на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., да се разполагат непосредствено над или близо до съоръжения с висока температура, включително котли, парни тръбопроводи, изпускателни колектори, заглушители или друго оборудване, което трябва да бъде изолирано.
(2) Доколкото е приложимо, горивните тръбопроводи по ал. 1 се разполагат далеч от горещи повърхности, електрически инсталации или други източници на запалване и се екранират или защитават подходящо по друг начин, за да се избегне разпръскване или изтичане на гориво върху такива източници на запалване.
(3) Броят на съединенията в горивните тръбопроводни системи се свежда до минимум.
(4) Елементите на горивната система на дизелов двигател се проектират, като се взема под внимание максималното пиково налягане, което се получава при експлоатация, включително всякакви импулси на високо налягане, които се пораждат от действието на горивните инжекционни помпи и предават обратно в горивните нагнетателни и разпръскващи тръбопроводи.
(5) Връзките в горивните нагнетателни и разпръскващи тръбопроводи по ал. 4 се конструират, като се взема предвид тяхното свойство да предотвратяват изтичането на гориво под налягане, докато са в експлоатация и след ремонт.
(6) При инсталации с много двигатели, захранвани от един източник на гориво, се осигуряват средства за изолиране на горивните нагнетателни и разпръскващи тръбопроводи към отделните двигатели.
(7) Не се допуска изолиращите средства по ал. 6 да влияят на експлоатацията на другите двигатели и се задействат от позиция, която няма да стане недостъпна при пожар в който и да е от двигателите.
(8) Ако ИА "МА" разреши преминаването на тръбопроводи за гориво и леснозапалими течности през жилищните и сервизните помещения, тръбопроводите, по които тече горивото или леснозапалимите течности, се изработват от одобрен от ИА "МА" материал, като се взема предвид опасността от пожар.
(9) Съществуващите кораби клас В отговарят на изискванията по чл. 169 не по-късно от датата на влизане в сила на наредбата, освен ако като алтернатива на закритата тръбопроводна система по чл. 169, ал. 1 може да се използва подходящ кожух за двигателите с мощност 375 kW или по-малко и горивни инжекционни помпи, обслужващи повече от една дюза.
Чл. 171. (1) Изискванията за съхранение, разпределение и използване на смазочно масло в системите за смазване под налягане на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B осигуряват безопасността на кораба и на лицата на борда му.
(2) Изискванията по ал. 1 към машинните отделения на корабите по ал. 1 са в съответствие с изискванията по чл. 166, ал. 2, 3, 9 - 14, чл. 167, чл. 168, ал. 3 - 8 и чл. 169, ал. 4 - 6, с изключение на това, че:
1. не се изключва използването на контролни стъкла в смазващите системи, при условие че чрез изпитване се установи, че те имат достатъчна степен на огнеустойчивост; ако се използват контролни стъкла, тръбата се снабдява с клапани от двата края; клапанът в долния край на тръбата е от самозатварящ се тип;
2. в машинни помещения може да се използват мерителни тръби - допустимо е да не се прилагат изискванията по чл. 167, ал. 4, т. 1 и 3, при условие че мерителните тръби са снабдени с подходящи устройства за затваряне.
(3) За корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., разпоредбите по чл. 166, ал. 10 - 13 се прилагат и за танковете за смазочно масло, с изключение на тези с вместимост, по-малка от 500 l, танковете за съхранение, на които клапаните са затворени по време на нормална експлоатация на кораба или когато е определено, че непредумишленото задействане на бързозатварящ се клапан на танк за смазочно масло би застрашило безопасната работа на основните задвижващи и спомагателни механизми.
(4) Изискванията за съхранение, разпределяне и използване на различни от посочените по ал. 1 други запалими нефтопродукти под налягане в системите за предаване на енергия, системите за управление и контрол и отоплителните системи трябва да осигуряват безопасността на кораба и на лицата на борда му.
(5) На места, където има източници на запалване, изискванията по ал. 4 трябва да съответстват на разпоредбите по чл. 166, ал. 9 и 14, чл. 167 и чл. 169, ал. 4 - 6 и на разпоредбите по чл. 168, ал. 3 - 8 по отношение на якостта и конструкцията.
(6) В машинни помещения с периодично безвахтено обслужване, освен на изискванията по чл. 165 - чл. 171, ал. 1 - 5, горивните системи и системите за смазочно масло трябва допълнително да съответстват на следните изисквания:
1. когато дневните разходни горивни танкове се пълнят автоматично или чрез дистанционно управление, се осигуряват средства за предотвратяване на преливане на горивото; други устройства, автоматично обработващи леснозапалими течности, като горивни сепаратори и подгревателите им, по възможност разположени в специално предвидено помещение, се осигуряват със средства за предотвратяване преливането на гориво;
2. когато дневните разходни горивни танкове или утаечните танкове са снабдени със средства за подгряване, се осигурява подаване на алармен сигнал за висока температура, ако има вероятност да се превиши пламната точка на горивото.
(7) Не се допуска гориво, смазочно масло и др. и леснозапалими нефтопродукти да се превозват във форпиковите танкове.
Чл. 172. (1) На борда на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас B се осигурява пожарникарско снаряжение - индивидуална екипировка, включваща:
1. предпазно облекло от материал, защитаващ кожата от топлината, излъчвана от пожара, и от изгаряния и наранявания от пара; външната повърхност на предпазното облекло е водонепромокаема;
2. ботуши и ръкавици от гума или друг диелектричен материал;
3. твърд шлем, осигуряващ ефективна защита срещу удар;
4. обезопасена електрическа лампа (ръчен фенер) от одобрен тип с минимален период на светене - 3 h;
5. пожарникарска брадва.
(2) На борда на корабите по ал. 1 като част от пожарникарското снаряжение се осигурява дихателен апарат от одобрен тип, състоящ се от автономен дихателен апарат със сгъстен въздух (SCBA), в чиито бутилки обемът на въздуха е най-малко 1200 l, или друг автономен дихателен апарат, който може да функционира поне 30 min.
(3) Всеки SCBA апарат по ал. 1 се оборудва с напълно заредени резервни бутилки с вместимост 2400 l свободен въздух, освен ако:
1. корабът носи 5 или повече SCBA апарата, като общият резервен обем на свободния въздух не е необходимо да надвишава 9600 l; или
2. корабът е снабден със средства за презареждане на бутилките до максимално налягане с чист въздух, като резервната запасна вместимост на напълно заредените бутилки на всеки SCBA апарат е поне 1200 l свободен въздух и общата резервна запасна вместимост на свободния въздух, осигурен на кораба, може да не надхвърля 4800 l.
(4) Всички бутилки за SCBA апарати са взаимозаменяеми.
(5) За всеки дихателен апарат се осигурява пожароустойчиво спасително въже с достатъчна дължина и якост, което може да се прикачи посредством карабина към ремъка на апарата или към отделен колан, за да не се откачи дихателният апарат, когато се използва спасителното въже.
(6) Новите кораби клас В и съществуващите кораби клас В с дължина 24 m и повече и новите кораби от класове C и D с дължина 40 m и повече се осигуряват с най-малко два комплекта пожарникарско снаряжение.
(7) На корабите по ал. 6 с дължина 60 m и повече, ако сборът от дължините на всички пътнически и сервизни помещения на палубата е повече от 80 m или ако има повече от една такава палуба, на палубата с най-големия сбор от такива дължини в допълнение се поставят два комплекта пожарникарско снаряжение и два комплекта индивидуална екипировка за всеки 80 m или част от тази дължина.
(8) На корабите по ал. 6, превозващи повече от 36 пътници, се осигуряват два допълнителни комплекта пожарникарско снаряжение - за всяка основна вертикална зона, с изключение на оградените стълбища, които съставляват отделна основна вертикална зона, и на основните вертикални зони с ограничена дължина откъм носовата и кърмовата част на кораба, които не включват машинни отделения или основни кухни.
(9) На корабите с дължина от 40 до 60 m се осигуряват два комплекта пожарникарско снаряжение.
(10) На новите кораби клас В и съществуващите кораби клас В с дължина от 24 до 40 m се осигуряват два комплекта снаряжение на пожарникаря, но само с по една резервна въздушна бутилка за автономния дихателен апарат.
(11) На новите и съществуващите кораби клас B с дължина, по-малка от 24 m, и на новите кораби от класовете C и D с дължина, по-малка от 40 m, не е необходимо да се осигурява пожарникарско снаряжение.
(12) Пожарникарските снаряжения и комплектите индивидуална екипировка се съхраняват така, че да са леснодостъпни и готови за незабавно използване, а когато има повече от един комплект пожарникарско снаряжение или повече от един комплект индивидуална екипировка - на места, достатъчно отдалечени едно от друго. На всяко такова място се разполагат най-малко един комплект пожарникарско снаряжение и един комплект лична екипировка.
Чл. 173. (1) Ако през прегради клас А, монтирани на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B, преминават електрически кабели, тръби, шахти, вентилационни канали и други или греди и други конструктивни елементи, се вземат мерки, доколкото е необходимо и приложимо, за да не се влоши пожарната устойчивост.
(2) На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., когато в прегради клас А са направени отвори, те се изпитват в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитване на пожароустойчивост, за да се гарантира, че пожароустойчивостта на преградите не е нарушена.
(3) Ако има отвори за вентилационни канали, се прилагат разпоредбите по чл. 229, ал. 10 - 13.
(4) При преходи за тръби от стомана или еквивалентен материал с дебелина 3 mm или повече и дължина не по-малко от 900 mm (за предпочитане 450 mm от двете страни на преградата) и без никакви отвори изпитване не е необходимо.
(5) Преходите по ал. 4 се изолират чрез продължение на изолацията на преградата на същото ниво.
(6) Когато през прегради клас В преминават електрически кабели, тръби, шахти, вентилационни канали и други или вентилационни отвори, осветителни устройства и други подобни, се вземат мерки, гарантиращи, че пожароустойчивостта на преградите не е нарушена.
(7) На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., се вземат мерки, гарантиращи, че преходите по ал. 6 няма да нарушат пожароустойчивостта на преградата.
(8) Тръбите, различни от стомана или мед, които преминават през прегради клас В, се защитават чрез:
1. преход, изпитан на пожароустойчивост, съответстващ на пожароустойчивостта на преграда и типа на използваната тръба; или
2. стоманен ръкав с дебелина не по-малка от 1,8 mm и дължина не по-малка от 900 mm за тръбен диаметър 150 mm или повече и с дължина не по-малка от 600 mm за тръбен диаметър, по-малък от 150 mm (за предпочитане поравно разделена от всяка страна на преградата); тръбата се свързва към краищата на ръкава посредством фланци или муфи, или хлабината между ръкава и тръбата не надвишава 2,5 mm, или всяка хлабина между тръбата и ръкава се уплътнява посредством негорим или друг подходящ материал.
(9) Тръбите, преминаващи през прегради клас А и В, се изработват от одобрени материали, като се взема предвид температурата, на която тези прегради трябва да издържат.
(10) На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., неизолираните метални тръби, преминаващи през прегради клас А и В, се изработват от материали, които имат температура на топене, надвишаваща 950 °C за прегради клас A-0 и 850 °C за прегради клас B-0.
(11) В жилищните помещения, сервизните помещения или постовете за управление тръбите, по които преминава гориво или други леснозапалими течности, се изработват от подходящи материали и с подходяща конструкция, като се отчита рискът от пожар.
(12) Не се допуска използването на материали, които лесно се повреждат от топлината за задбордни шпигати, санитарни отвори и други отвори, които са близо до водолинията и където повредата на материала в случай на пожар би довела до опасност от наводняване.
(13) При използването на електрически радиатори те се закрепват неподвижно и са с конструкция, намаляваща риска от пожар до минимум. Не се допуска монтирането на радиатори с открити нагревни елементи, които предизвикват опърляне на дрехи, завеси или други подобни материали или запалването им.
(14) Кошчетата за отпадъци се изработват от незапалими материали и без отвори по страните или дъното.
(15) В помещения, в които е възможно да проникнат нефтопродукти, се използва изолация с непроницаема за нефтопродукти или парите им повърхност.
Чл. 174. (1) Прегради клас A са преградите, образувани от вертикални прегради и палуби, които отговарят на следните изисквания:
1. построени са от стомана или друг еквивалентен материал;
2. усилени са подходящо;
3. имат конструкция, непропускаща дим или пламък до края на едночасово стандартно изпитване на пожароустойчивост;
4. изолирани са с одобрени незапалими материали, така че средната температура на неизложената страна да не се повиши с повече от 140 °C над първоначалната температура, а температурата във всяка точка, включително и в съединението, да не се повиши с повече от 180 °C над първоначалната температура за следните периоди от време:
а) за прегради от клас A-60 - 60 min;
б) за прегради от клас A-30 - 30 min;
в) за прегради от клас A-15 - 15 min;
г) за прегради от клас A-0 - 0 min.
(2) Прегради клас B са прегради, образувани от вертикални прегради, палуби, тавани или обшивки, които отговарят на следните изисквания:
1. имат конструкция, която предотвратява преминаването на пламък до края на първия половин час от стандартно изпитване на пожароустойчивост;
2. имат такава стойност на изолацията, че средната температура на неизложената страна да не се повишава с повече от 140 °C над първоначалната температура, а температурата във всяка точка, включително във всяко съединение, да не се повиши с повече от 225 °C над първоначалната температура за следните периоди от време:
а) за прегради от клас B-15 - 15 min;
б) за прегради от клас B-0 - 0 min;
в) изработени са от одобрени незапалими материали, с изключение на фурнирите, при условие че отговарят на други изисквания.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" изисква провеждане на тест на прототипна преграда или палуба, за да установи, че отговарят на изискванията по ал. 1 или 2 за цялост и повишаване на температурата в съответствие с Резолюция A.754 (18) на Международната морска организация.
(4) За корабите от класовете B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се прилага Международният кодекс за прилагане на процедурите при изпитване на пожароустойчивост, приет от Комитета по сигурност на корабоплаването на Международната морска организация с Резолюция MSC 61 (67), както е изменена от Международната морска организация (Кодекс за процедурите при изпитване на пожароустойчивост).
Чл. 175. (1) Прегради клас C са преградите, построени от одобрени незапалими материали.
(2) Не се изисква преградите по ал. 1 да отговарят нито на изискванията за преминаване на дим и пламък, нито на ограниченията, отнасящи се до повишаване на температурата.
Чл. 176. (1) Стандартното изпитване на пожароустойчивост е изпитване, при което образци от съответни прегради или палуби се поставят в пещ за проверка.
(2) Пещта по ал. 1 се загрява до температури, приблизително съответстващи на стандартната крива време-температура.
(3) Стандартната крива време-температура се определя чрез плавна крива, прекарана през следните точки на вътрешната температура на пещта:
а) начална вътрешна температура на пещта - 20 °С;
б) в края на първите 5 min - 576 °C;
в) в края на 10 min - 679 °C;
г) в края на 15 min - 738 °C;
д) в края на 30 min - 841 °C;
е) в края на 60 min - 945 °C.
(4) Образецът, подложен на изпитване, е с повърхност не по-малка от 4,65 m2 и височина (или дължина на палубата) - 2,44 m, както и наподобява възможно най-много бъдещата конструкция и където е уместно, има поне едно съединение.
(5) За корабите от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., методите на изпитване са в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитване на пожароустойчивост.
Чл. 177. (1) В помещенията на новите кораби от класове А, B, C и D, в които има опасност от разливане на горива или образуване на горивни пари, например в машинни отделения категория А, се използват изолационни материали с непроницаема за нефтопродукти или парите им повърхност.
(2) Покритие от неперфорирани стоманени листи или други негорими материали (без алуминий), което е последната физическа повърхност, може да се съедини чрез шев, занитване и други.
(3) Складовете за бои и складовете за леснозапалими течности се защитават с одобрени пожарогасителни средства, които позволяват екипажът да загаси пожара, без да влиза в помещението.
Чл. 178. (1) Складовете за бои на кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., се защитават със:
1. система с въглероден двуокис, проектирана да осигурява минимален обем от свободен газ, равен на 40% от брутния обем на защитеното помещение;
2. система със сух прах, проектирана за най-малко 0,5 kg прах/m3;
3. водоразпръскваща или оросителна система, проектирана за 5 l/m2 в минута, като водоразпръскващите системи могат да бъдат свързани с пожарната магистрала на кораба; или
4. система, осигуряваща равностойна защита, в съответствие с изискванията на ИА "МА".
(2) Системата по ал. 1 се управлява от място извън защитеното помещение.
(3) Складовете за запалими течности се защитават с пожарогасителни средства, одобрени от ИА "МА".
(4) За складове с палубна площ, по-малка от 4 m2 , които не осигуряват достъп до жилищните помещения, вместо стационарна система може да се използва преносим пожарогасител с СО2, оразмерен да осигурява минимален обем от свободен газ, равен на 40% от брутния обем на помещението.
(5) В складовете по ал. 4 се осигурява отвор за подаване на газ, така че газът от пожарогасителя да се освободи, без да се влиза в защитеното помещение. Задължителният преносим пожарогасител се съхранява в помещение, съседно на отвора. Като вариант може да се осигури отвор или шлангово съединение за улесняване използването на водата от пожарната магистрала.
Чл. 179. (1) Когато фритюрници, уреди за варене и печене са инсталирани и се използват в помещения извън основната кухня на нови кораби от класове A, B, C и D и съществуващи кораби клас B, ИА "МА" налага допълнителни предпазни мерки по отношение на специфичните пожарни рискове, свързани с използването на тези уреди.
(2) На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., уредите за готвене в много мазнина се снабдяват със:
1. автоматична или ръчна пожарогасителна система, изпитвана съгласно международните стандарти в съответствие с публикация ISO 15371:2000 за пожарогасителните система за защита на уредите за готвене в много мазнина;
2. основен и резервен термостат с алармен сигнал за предупреждаване на оператора в случай на повреда в който и да е от термостатите;
3. съоръжения за автоматично изключване на електрическото захранване при задействане на пожарогасителната система;
4. алармен сигнал, сигнализиращ за работата на пожарогасителната система в кухнята, където са инсталирани уредите;
5. уреди за ръчно управление на пожарогасителната система, ясно обозначени за лесно използване от екипажа.
(3) На корабите по ал. 1, построени преди 1 януари 2003 г., новите уреди за готвене в много мазнина се инсталират при спазване на изискванията по ал. 1 и 2.
Чл. 180. (1) При прилагане на мерки за защита от пожар към кораби от класове А, B, C и D ИА "МА" взима мерки за предотвратяване предаването на топлина през топлинните мостове, например между палуби и прегради.
(2) На корабите по ал. 1, построени на или след 1 януари 2003 г., изолацията на палубите или преградите се поставя покрай местата на преход, пресичане или крайните точки на разстояние най-малко 450 mm за стоманени или алуминиеви конструкции. Ако помещение е разделено с палуба или преграда от клас А с изолация с различни стойности, изолацията с най-висока стойност продължава на палубата или преградата с по-ниска стойност на разстояние най-малко 450 mm.
Чл. 181. На новите кораби от класове А, B, C и D и съществуващите кораби клас B преносимите бутилки, съдържащи газ под налягане, втечнен или се разпръсква под налягане и може да поддържа евентуален пожар, веднага след използването им се поставят на подходящо място на палубата над преградите, от която има директен достъп до открита палуба.
Чл. 182. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас B се осигуряват планове на общото разположение, служещи за ръководство на корабните офицери и показващи:
1. постовете за управление за всяка палуба;
2. различните противопожарни зони, ограничавани от прегради клас А;
3. секциите, ограничавани от прегради клас В;
4. данни за пожарооткриващите и пожароизвестителните системи;
5. оросителната инсталация;
6. пожарогасителните уреди;
7. начините за достъп до отделните отсеци, палуби и др.;
8. вентилационната система, включително данните за разположението на постовете за управление на вентилаторите, разположението на клапите и идентификационните номера на вентилаторите за всяка секция.
(2) Данните по ал. 1 могат да бъдат отпечатани в брошура и всеки офицер да получи копие от нея, а едно копие се поставя на леснодостъпно място, постоянно на разположение на борда на кораба.
(3) Плановете и брошурите се обновяват непрекъснато, а промените се записват в тях възможно най-бързо след извършването им.
(4) Описанията в плановете и брошурите са на български език и включват превод на английски или френски език.
(5) В случаите, когато кораб извършва каботажно плаване в страна - членка на Европейския съюз, плановете или брошурите са с превод на официалния език на тази страна, ако той не е английски или френски.
(6) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., информацията, съдържаща се в задължителните планове и брошури за управление на пожари, и графичните символи, използвани в планове за управление на пожари, са в съответствие с Резолюции A.756 (18) и A.654 (16) на Международната морска организация.
(7) На корабите с дължина 24 m и повече се съхранява постоянно в добре маркирано затворено място, защитено от въздействието на атмосферните условия, извън надстройката дубликат от плановете за управление на пожари или брошура, съдържаща такива планове, които се използват от бреговите противопожарни служби.
Чл. 183. (1) По време на експлоатацията на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В пожарозащитните системи и противопожарните системи и съоръжения се поддържат готови за употреба.
(2) Кораб не е в експлоатация, когато:
1. е спрян за ремонт или е изведен от употреба (или на котва, или в пристанище, или в сух док);
2. собственикът или представител на собственика е декларирал, че корабът не е в експлоатация;
3. на борда няма пътници.
(3) Пожарозащитните системи на корабите по ал. 1 се поддържат в добро състояние, за да се гарантира адекватното им функциониране в случай на пожар.
(4) Експлоатационната готовност на пожарозащитните системи по ал. 3 включва:
1. конструктивната противопожарна защита, включително пожароустойчиви конструктивни прегради и защита на отворите и местата на преходи в тези прегради;
2. пожарооткриващи и пожароизвестителни системи;
3. системи и съоръжения за евакуация.
(5) Противопожарните системи и съоръжения се поддържат в добро работно състояние и в готовност за незабавно използване. Преносимите пожарогасители, които са използвани, незабавно се презареждат или подменят с еквивалентно устройство.
(6) Поддръжката, изпитването и проверките се извършват въз основа на указанията, разработени от Международната морска организация по начин, осигуряващ надеждността на противопожарните системи и съоръжения.
(7) На борда на кораба се осигурява план за поддръжка, който е на разположение за инспектиране винаги, когато ИА "МА" го поиска.
(8) В плана за поддръжка по ал. 7 се включват най-малко следните пожарозащитни и противопожарни системи и съоръжения, ако има инсталирани такива:
1. пожарни магистрали, пожарни помпи и кранове, включително шлангове и струйници;
2. стационарни пожарооткриващи и пожароизвестителни системи;
3. стационарни пожарогасителни системи и други пожарогасителни съоръжения;
4. автоматични оросителни, пожарооткриващи и пожароизвестителни системи;
5. вентилационни системи, включително пожарни и димни клапи, вентилатори и техните средства за управление;
6. система за аварийно прекъсване на подаването на гориво;
7. противопожарни врати, включително средствата им за управление;
8. системи за общокорабна алармена сигнализация;
9. аварийни дихателни средства за евакуация;
10. преносими пожарогасители, включително резервни заряди;
11. комплекти пожарникарско снаряжение.
(9) Програмата за поддръжка може да бъде и компютърна.
(10) За новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., превозващи повече от 36 пътници, освен планът за поддръжка по ал. 7 се разработва и план за поддръжка на ниско разположеното осветление и общокорабната транслация.
Чл. 184. (1) Членовете на екипажа на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби:
1. получават инструкции за пожарна безопасност на борда на кораба;
2. получават инструкции за определените им задължения;
3. се организират в групи, отговорни за пожарогасенето; тези групи изпълняват задълженията си по всяко време, когато корабът е в експлоатация.
(2) Членовете на екипажа се обучават, за да познават съоръженията на кораба, както и разположението и експлоатацията на всички противопожарни системи и съоръжения, които може да се наложи да използват.
(3) Обучението за използване на аварийните дихателни средства за евакуация се счита като част от обучението на борда.
(4) Изпълнението на задълженията на членовете на екипажа, определени да участват в борба с пожар, периодично се оценява, като се провежда обучение на борда и учения, за да се определят сферите, които се нуждаят от подобряване и да се осигури експлоатационната готовност на противопожарната организация.
(5) Обучението на борда за използване на пожарогасителните системи и съоръжения се планира и провежда в съответствие с разпоредбите на правило III/19.4.1 на Конвенция SOLAS'74.
(6) Пожарните учения се провеждат и вписват в съответствие с правила III/19.4.3, III/19.5 и III/30 на Конвенция SOLAS'74.
(7) Във всяка столова и помещение за отдих на екипажа или във всяка кабина на екипажа се поставя наръчник за обучение.
(8) Наръчникът за обучение е написан на работния език на кораба.
(9) Наръчникът за обучение съдържа инструкциите и информацията, изисквани в този член, написани с лесноразбираеми термини и илюстрирани, където е възможно. Всяка част от тази информация може да бъде осигурена и във формата на аудио-визуални средства.
(10) Наръчникът за обучение обяснява подробно:
1. общата практика и предпазните мерки за пожарна безопасност, отнасящи се до опасностите от пушене, електрическите опасности, леснозапалимите течности и подобни общи корабни опасности;
2. общите инструкции за противопожарните дейности и противопожарните процедури, включително процедурите за оповестяването на пожар и използването на ръчно задействани постове;
3. значенията на корабните аларми;
4. действието и използването на противопожарните системи и съоръжения;
5. действието и използването на противопожарните врати;
6. действието и използването на пожарните и димни клапи; и
7. евакуационните системи и съоръжения.
(11) Плановете за управление на пожара съответстват на изискванията по чл. 182.
Чл. 185. (1) На борда на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигуряват операционни брошури по пожарна безопасност, които съдържат информация и инструкции за правилната експлоатация на кораба и обработването на товара, свързани с пожарната безопасност.
(2) Брошурата за пожарна безопасност съдържа необходимата информация и инструкции за безопасната експлоатация на кораба и обработването на товара, свързани с пожарната безопасност.
(3) Брошурата включва информация, отнасяща се до отговорностите на корабния екипаж за общата пожарна безопасност на кораба при товарене и разтоварване и докато плава. За корабите, превозващи опасни товари, брошурата включва препратка към съответните противопожарни инструкции и инструкциите за обработване на товара, съдържащи се в Кодекса за превоз на опасни товари по море.
(4) Брошурата за пожарна безопасност е написана на работния език на кораба.
(5) Брошурата за пожарна безопасност може да се комбинира с наръчниците за обучение по чл. 184, ал. 7.
Раздел II.
Противопожарни мерки
Чл. 186. (1) Корпусът, надстройката, конструктивните прегради, палуби и рубки на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби от клас B се изработват от стомана или друг равностоен материал.
(2) За целите на прилагането на определението за стомана или друг равностоен материал "приложимото подлагане на огън" съответства на стандартите за устойчивост и изолация, посочени в таблиците на приложения № 7 и 8.
(3) Когато дадена част от конструкцията е от алуминиева сплав:
1. детайлите от алуминиева сплав на прегради клас А или В, с изключение на конструкции, които не са товароносещи, се покриват с изолация, осигуряваща, че температурата в основата й не се повишава с повече от 200 °C над нормалната температура на околната среда по всяко време на приложимото подлагане на огън при стандартното изпитване на пожароустойчивост;
2. се обръща специално внимание на изолацията на детайли от алуминиева сплав в колони, пилерси и други конструктивни елементи, необходими за поддържане на съоръженията за разполагане на спасителни лодки и салове, на местата за спускане и качване в лодки, както и конструкции клас А и В, за да се гарантира:
а) че за елементите, поддържащи местата за спасителни лодки и спасителни салове и прегради клас А, ограничението за повишаване на температурата, посочено в т. 1, ще се прилага, след като е изминал един час; и
б) че за елементите, изисквани за поддържане на прегради клас В, ограничението за повишаване на температурата, посочено в т. 1, ще се прилага, след като е изминал половин час.
(4) Горните закрития и шахтите на машините се изработват от подходящо изолирана стоманена конструкция, а отворите в нея се разполагат и защитават по подходящ начин, за да се предотврати разпространението на пожар.
Чл. 187. (1) На нови кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, корпусът, надстойката и рубките се разделят на главни вертикални зони чрез прегради клас A-60.
(2) Праговете и отстъпите се свеждат до минимум, а където са необходими - също са прегради клас A-60.
(3) Когато открито палубно, санитарно или подобно пространство или танк, включително горивен, празно пространство или помещение със спомагателни механизми, в което има малък риск или няма риск от пожар, е от едната страна на преграда или когато горивни танкове са от двете страни на преграда, допуска се стандартът да бъде намален до A-0.
Чл. 188. На нови кораби от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници, и съществуващите кораби клас B, превозващи повече от 36 пътници, корпусът, надстойката и рубките в областта на жилищните и сервизните помещения се разделят на главни вертикални зони чрез прегради клас A-60. Тези прегради имат стойности на изолация в съответствие с таблиците от приложение № 8.
Чл. 189. (1) На нови кораби от класове B, C и D, доколкото е приложимо, преградите, образуващи границите на главните вертикални зони над палубата на преградите, се разполагат на една линия с преградите за разделяне на водонепроницаеми отсеци, намиращи се непосредствено под палубата на преградите.
(2) Дължината и широчината на главните вертикални зони може да се увеличи до максимум 48 m, за да могат краищата на главните вертикални зони да съвпаднат с преградите за разделяне на водонепроницаеми отсеци или за да обхващат голямо обществено помещение, заемащо цялата дължина на главната вертикална зона, при условие че общата площ на главната вертикална зона е не по-голяма от 1600 m2 на всяка палуба.
(3) Дължината или широчината на главна вертикална зона е максималното разстояние между най-отдалечените точки на преградите, които я ограждат.
Чл. 190. (1) На нови кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби от клас B, превозващи повече от 36 пътници, преградите, образуващи границите на основните вертикални зони, се простират от палуба до палуба и до обшивката на борда или други граници.
(2) Когато една главна вертикална зона е разделена от хоризонтални прегради клас А на хоризонтални зони с цел осигуряване на подходяща бариера между зоните на кораба, защитени или незащитени с оросителна система, преградите се простират между преградите на съседни главни вертикални зони и до обшивката на борда или външните граници на кораба и се изолират в съответствие със стойностите на пожарна изолация и пожароустойчивост, посочени в таблица № 2 от приложение № 7 за нови кораби, превозващи повече от 36 пътници, съответно таблица № 2 от приложение № 8 за нови кораби, превозващи не повече от 36 пътници, и съществуващи кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници.
(3) На кораби, предназначени за специални цели, като фериботи за автомобили или железопътни вагони, когато поставянето на прегради на главните вертикални зони би попречило на целта, за която е предназначен корабът, се осигурява равностойна защита чрез разделяне на помещението на хоризонтални зони.
(4) На кораби с помещения, предназначени за специална цел, всяко такова помещение съответства на приложимите разпоредби по чл. 243 - 251 и доколкото това съответствие би било в противоречие със съответствието по други изисквания от тази част, изискванията по чл. 243 - 251 имат приоритет.
Чл. 191. (1) На нови кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, всички прегради, за които не се изисква да бъдат клас А, са клас В или С, както е посочено в таблиците от приложение № 8.
(2) Преградите по ал. 1 могат да бъдат покрити с леснозапалими материали в съответствие с разпоредбите на чл. 237 - 240.
Чл. 192. (1) На нови кораби от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници, и съществуващите кораби от клас В, превозващи повече от 36 пътници, всички вертикални прегради в жилищните и сервизните помещения, за които не се изисква да бъдат клас А, са клас В или С, както е посочено в таблиците от приложение № 8.
(2) Ако преградите по ал. 1 се покриват с леснозапалими материали, се спазват разпоредбите по чл. 237 - 240.
(3) На нови кораби от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници, и на съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, всички прегради на коридорите, когато не е задължително да са прегради клас А, са клас В и се простират от палуба до палуба, освен когато:
1. са поставени непрекъснати тавани клас В или облицовки от двете страни на преградата, като частта от преградата зад непрекъснатия таван или облицовка е от материал, който по дебелина и състав е приемлив за конструкция на прегради клас В, но трябва да удовлетворява стандартите за пожароустойчивост на клас В само доколкото това е необходимо и приложимо;
2. на кораб, защитен с автоматична оросителна система, отговаряща на разпоредбите по чл. 155 и 158, преградите на коридорите от материали клас В могат да завършват при таван в коридора, при условие че този таван е от материал, който по дебелина и състав е приемлив за прегради клас В.
(4) Независимо от изискванията по чл. 193 и 194 преградите и таваните по ал. 3 отговарят на стандартите за противопожарна устойчивост клас В само доколкото е необходимо и приложимо. Всички врати и рамки в такива прегради се изработват от негорими материали и се монтират така, че да се осигури реална пожарна устойчивост.
(5) Всички вертикални прегради, за които се изисква да бъдат прегради клас В, с изключение на преградите на коридорите по ал. 3, се простират от палуба до палуба и до бордовата обшивка или други граници, освен ако непрекъснатите тавани или облицовки клас В от двете страни на преградите не са поне със същата пожарна устойчивост, както преградата. В този случай преградата може да завърши при непрекъснатия таван или облицовка.
Чл. 193. (1) Преградите и палубите на нови кораби от класове B, C и D отговарят на специфичните разпоредби за пожарна устойчивост по този раздел, а минималната им пожарна устойчивост е като посочената в таблиците от приложение № 7.
(2) Таблица 1 от приложение № 7 се отнася за прегради, граничещи или с главни вертикални зони, или с хоризонтални зони, а таблица 2 от приложение № 7 се отнася за палуби, които не образуват прагове в главните вертикални зони, нито граничат с хоризонтални зони.
(3) За определяне на съответните стандарти за пожарна устойчивост, които се прилагат за гранични прегради между съседни помещения, в зависимост от пожарната си опасност помещенията се класифицират по категории - от [1] до [14], както следва:
1. постове за управление - [1]:
а) помещения, в които се намират аварийни източници на енергия и осветление;
б) рулева рубка и щурманска рубка;
в) помещения, в които се намира корабното радиооборудване;
г) постове за гасене на пожари, постове за управление на борбата с пожари и постове за регистриране на пожари;
д) постове за управление на главната машина, когато е разположен извън помещението, в което е главната машина;
е) помещения, в които се намира централизираното пожароизвестително оборудване;
ж) помещения, в които се намират централизираните постове на аварийната общокорабна транслация и оборудване;
2. стълбища - [2]:
а) вътрешни стълбища, асансьори и ескалатори (различни от тези, които се намират изцяло в машинните отделения) за пътници и екипажа и помещения, в които се намират;
б) стълбище, което е затворено само на едно ниво (счита се за част от помещението, от което не е отделено с противопожарна врата);
3. коридори за пътници и екипажа - [3];
4. постове за евакуация и външни евакуационни пътища - [4]:
а) места за разполагане на спасителни средства;
б) участъци от открити палуби и закрити палуби за разходки, образуващи места за качване във и спускане на спасителни лодки и спасителни салове;
в) сборни места, външни и вътрешни;
г) външни стълбища и открити палуби, използвани за пътища за евакуация;
д) борда на кораба до водолинията при празен кораб, бордове на надстройки и палубни рубки, разположени под и съседни на спасителните салове и площадки към аварийните трапове;
5. участъци от открити палуби - [5]:
а) участъци от открити палуби и закрити палуби за разходки, разположени далеч от места за качване във и спускане на спасителни лодки и спасителни салове;
б) открити участъци (участъци извън надстройки и палубни рубки);
6. жилищни помещения с малка пожарна опасност - [6]:
а) кабини с мебели и обзавеждане с малък риск от пожар;
б) офиси и амбулатории с мебели и обзавеждане с ограничен риск от пожар;
в) обществени помещения с мебели и обзавеждане с ограничена пожарна опасност и с палубна площ, по-малка от 50 m2;
7. жилищни помещения с умерен риск от пожар - [7]:
а) помещенията по т. 6 с мебели и обзавеждане, различни от тези с умерен риск от пожар;
б) общи помещения с мебели и обзавеждане с умерен риск от пожар и с палубна площ 50 m2 и повече;
в) изолирани складове и малки складови помещения в жилищните помещения с площ, по-малка от 4 m2 (в които не се съхраняват запалими течности);
г) магазини;
д) помещения за прожектиране и съхранение на филми;
е) диетични кухни (без открит огън);
ж) складове за почистващ инвентар (в които не се съхраняват леснозапалими течности);
з) лаборатории (в които не се съхраняват леснозапалими течности);
и) аптеки;
к) малки сушилни помещения (с палубна площ 4 m2 или по-малка);
л) трезори;
м) операционни;
8. жилищни помещения с повишен риск от пожар - [8]:
а) обществени помещения с мебели и обзавеждане, които не са с ограничена пожарна опасност и с палубна площ 50 m2 и повече;
б) бръснарски и фризьорски салони;
9. санитарни и подобни помещения - [9]:
а) общи санитарни помещения, душове, вани, тоалетни и др.;
б) малки перални помещения;
в) райони на закрити плувни басейни;
г) изолирани килери в жилищните помещения без готварски уреди;
д) индивидуални санитарни помещения (считат се като част от помещението, в което се намират);
10. танкове, празни пространства, помещения със спомагателни механизми с малка или никаква пожарна опасност - [10]:
а) водни танкове, част от корабната конструкция;
б) празни пространства и кофердами;
в) помещения със спомагателни механизми, в които няма машини с принудително смазване и където е забранено складирането на запалими вещества, като: помещения с вентилационно и климатично оборудване; помещението на брашпила, румпелното отделение, помещението на стабилизиращото устройство, помещението на гребните електродвигатели; помещения със секционни електрически разпределителни табла и изцяло електрическо оборудване, различно от маслени електрически трансформатори (над 10 kVA); тунели на гребните валове и тунели на тръбопроводите; помещения за помпи и хладилни съоръжения (в които няма и не се използват запалими течности);
г) затворени шахти, обслужващи помещенията по т. 10, буква "в";
д) други затворени шахти (например за тръби и кабели);
11. помещения със спомагателни механизми, товарни помещения, танкове и други танкове за нефтопродукти и други подобни помещения с умерен риск от пожар - [11]:
а) товарни танкове за нефтопродукти;
б) товарни хамбари, шахти и люкове;
в) хладилни камери;
г) горивни танкове (когато са инсталирани в отделно помещение без механизми);
д) тунели на гребни валове и тунели на тръбопроводи, в които могат да се складират запалими вещества;
е) помещения за спомагателни механизми подобни на изброените в т. 10, в които има машини със система за принудително смазване или където е разрешено да се складират леснозапалими материали;
ж) станции за приемане на гориво;
з) помещения с маслени електрически трансформатори (над 10 kVA);
и) помещения с малки двигатели с вътрешно горене с мощност до 110 kW, задвижващи генератори, водооросителни помпи, оросителни или пожарни помпи, осушителни помпи и други;
к) затворени шахти, обслужващи помещенията по т. 11, буква "и";
12. машинни помещения и главни кухни - [12]:
а) помещения на главните машини (различни от помещенията с гребните електродвигатели) и котелни помещения;
б) помещения със спомагателни механизми, различни от тези по т. 10 и 11, в които се намират двигатели с вътрешно горене или други уредби, работещи с, подгряващи или подаващи течно гориво;
в) главни кухни и спомагателните им помещения;
г) шахти и проходи на изброените помещения;
13. складове, работилници, бюфети и други - [13]:
а) главни бюфети, невключени към кухните;
б) главни перални помещения;
в) големи сушилни помещения (с палубна площ повече от 4 m2);
г) разни складове;
д) пощенски и багажни помещения;
е) помещения за отпадъци;
ж) работилници (които не са част от машинни помещения, кухни и други);
з) складове и складови помещения с площ, по голяма от 4 m2, различни от помещенията, които имат условия за съхранение на запалими течности;
14. други помещения, в които се съхраняват запалими течности - [14]:
а) складове за бои;
б) складове със запалими течности (включително бои, лекарства и др.);
в) лаборатории (в които се съхраняват запалими течности).
(4) Номерът в скоби по ал. 3 е номерът на категорията и показва съответната колона или ред в таблиците от приложение № 7.
(5) Когато съдържанието и предназначението на помещение са такива, че има съмнение за класификацията му, помещението се счита за помещение от съответната категория, която е с най-строги изисквания към граничните прегради.
(6) Наименованието на всяка категория е типизиращо, а не ограничаващо.
(7) Когато се посочва една стойност за пожарната устойчивост на гранична преграда между две помещения, тази стойност важи за всички случаи.
(8) Няма специални изисквания за материала или пожарната устойчивост на гранични прегради, когато в таблиците от приложение № 7 има само тире.
(9) По отношение на помещения от категория [5] ИА "МА" определя дали стойностите на изолацията в таблица 1 от приложение № 7 трябва да се отнасят до краищата на рубки и надстройки и дали стойностите на изолацията в таблица 2 от приложение № 7 трябва да се отнасят до открити палуби.
(10) Изискванията за категория [5], посочени в таблици 1 или 2 от приложение № 7, не налагат затварянето на помещения, които ИА "МА" прецени, че може да не бъдат затворени.
(11) Непрекъснатите настилки или облицовки клас В, свързани със съответните палуби или вертикални прегради, могат да се приемат като допринасящи напълно или частично към изискваната изолация и пожарната устойчивост на преграда.
(12) При одобряване на детайлите от конструктивната противопожарна защита ИА "МА" взема предвид опасността от предаване на топлина в местата на пресичане и крайните точки на задължителните термични прегради.
Чл. 194. (1) В допълнение на специфичните разпоредби за пожарна устойчивост на вертикални прегради и палуби по този раздел минималната пожарна устойчивост на прегради и палуби на новите кораби от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници, и съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, е посочена в таблици 1 и 2 от приложение № 8.
(2) При одобряване на конструктивните предпазни мерки за пожарна защита на новите кораби се взема предвид опасността от преминаване на топлина между топлинните мостове в точките на пресичане и където завършват термичните прегради.
(3) Таблици 1 и 2 от приложение № 8 се отнасят съответно до преградите и палубите, разделящи съседни помещения.
(4) За определяне на подходящия стандарт за пожарна устойчивост, който се прилага за преградите между съседни помещения, в зависимост от пожарната си опасност помещенията се класифицират по категории от [1] до [11], както следва:
1. постове за управление - [1]:
а) рулева рубка и щурманска рубка;
б) помещения, в които се намира корабното радиооборудване;
в) постове за гасене на пожари, постове за управление на борбата с пожари и постове за регистриране на пожари;
г) пост за управление на главната машина, когато е разположен извън помещението, в което е главната машина;
д) помещения, в които се намира централизираното пожароизвестително оборудване;
е) помещения, в които се намират аварийни източници на енергия и осветление;
2. коридори за пътници и екипажа и салони - [2];
3. жилищни помещения, с изключение на коридорите - [3];
4. стълбища - [4]:
а) вътрешни стълбища, асансьори и ескалатори (различни от тези, които изцяло се намират в машинните помещения) и техните прегради;
б) стълбище, което е оградено само на едно ниво, се счита за част от помещението, от което не е отделено чрез противопожарна преграда;
5. сервизни помещения (малък риск от пожар) - магазии и складове, които нямат условия за съхраняване на леснозапалими течности и които имат площи, по-малки от 4 m2, и сушилни помещения и перални - [5];
6. машинни помещения категория А - [6];
7. други машинни помещения - [7];
8. товарни помещения - всички помещения, използвани за товари (включително товарни танкове за нефтопродукти), и шахтите и люковете към такива помещения, различни от помещенията специална категория - [8];
9. сервизни помещения (повишен риск от пожар) - кухни, килери с готварски уреди, бояджийски и фенерни помещения, магазии и складове с площ 4 m2 или повече, помещения за съхранение на запалими течности и работилници, различни от тези, образуващи част от машинните помещения - [9];
10. открити палуби - помещения на открити палуби и закрити палуби за разходки без риск от пожар; открити участъци (участъци извън надстройки и рубки) - [10];
11. помещения специална категория - [11].
(5) Номерът в скоби по ал. 4 е номерът на категорията и показва съответната колона или ред в таблиците от приложение № 8.
(6) Наименованието на всяка категория е типизиращо, а не ограничаващо.
(7) При определяне на приложимия стандарт за пожарна устойчивост на гранична преграда между две пространства в главна вертикална зона или хоризонтална зона, която не е защитена от автоматична водооросителна система, съответстваща на изискванията по чл. 155 и 158, или между такива зони, нито една от които не е защитена по такъв начин, се прилага по-голямата от двете стойности, посочени в таблиците от приложение № 8.
(8) При определяне на приложимия стандарт за пожарна устойчивост на гранична преграда между две пространства в главна вертикална зона или хоризонтална зона, която е защитена от автоматична водооросителна система, съответстваща на изискванията по чл. 155 и 158, или между такива зони, и двете от които са защитени по такъв начин, се прилага по-ниската от двете стойности, посочени в таблиците от приложение № 8. Когато в жилищни или сервизни помещения има и защитена, и незащитена с водооросителна система зона, за преградата между тях се прилага по-високата от двете стойности, посочени в таблиците от приложение № 8.
(9) Непрекъснатите настилки или облицовки, свързани със съответните палуби или прегради, могат да се приемат като допринасящи напълно или частично към изискваната изолация и пожарна устойчивост на преградата.
(10) Външните гранични прегради, които съгласно чл. 186, ал. 1 са от стомана или друг равностоен материал, могат да се пробиват и в тях да се поставят прозорци и бордови илюминатори, при условие че другаде в този раздел за такива гранични прегради няма изискване да са с пожарна устойчивост клас А. В такива гранични конструкции, за които не се изисква да имат пожарна устойчивост клас А, вратите могат да бъдат от материали, които отговарят на изискванията на ИА "МА".
Чл. 195. (1) Помещения, съдържащи мебели и обзавеждане с ограничена пожарна опасност, са помещенията, които в съответствие с чл. 193 и 194 съдържат мебели и обзавеждане с ограничена пожароопасност (независимо дали са кабини, обществени помещения, канцеларии или други видове жилищни помещения), в които:
1. всички мебели - бюра, гардероби, тоалетки, скринове, бюфети, са изработени изцяло от одобрени незапалими материали, с изключение на работните повърхности на такива мебели, които може да са от запалим фурнир с дебелина не по-голяма от 2 mm;
2. всички свободностоящи мебели - столове, дивани, маси, са изработени с рамки от незапалими материали;
3. в съответствие с Резолюция A.471 (XII) на Международната морска организация и нейните изменения, приети с Резолюция A.563 (14), всички драперии, завеси и други висящи текстилни материали имат свойства на съпротивление на разпространение на пламък не по-лоши от тези на вълна с маса 0,8 kg/m2;
4. всички подови настилки имат свойства на съпротивление на разпространение на пламък не по-лоши от тези на равностоен вълнен материал, използван за същата цел;
5. всички открити повърхности на прегради, облицовки и тавани имат ниски характеристики на разпространение на пламък;
6. всички тапицирани мебели имат свойства на съпротивление на възникване и разпространение на пламък в съответствие с Процедурите при изпитване на пожароустойчивост на тапицирани мебели, съдържащи се в Резолюция A.652 (16) на Международната морска организация;
7. спалното бельо има свойства на съпротивление на възникване и разпространение на пламък, които се определят в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитване на пожароустойчивост.
(2) Изискванията по ал. 1, т. 7 се прилагат само за кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г.
(3) Изискванията по ал. 1, т. 4 не се прилагат за кораби от класовете B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г.
(4) Всички подови настилки, поставени на кораби от класовете B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., са с ниски характеристики на разпространение на пламък.
(5) За корабите от класовете B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., вместо Резолюция A.471 (XII) на Международната морска организация и нейните изменения, приети с Резолюция A.563 (14) на Международната морска организация, се прилага Кодексът за процедурите при изпитване на пожароустойчивост.
(6) За корабите от класовете B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., вместо Резолюция A.652 (16) на Международната морска организация се прилага Кодексът за процедурите при изпитване на пожароустойчивост.
Чл. 196. (1) Стълбищата и траповете, коридорите и вратите на нови кораби класове B, C и D и съществуващи клас B се разполагат така, че да осигуряват лесна евакуация към палубата за качване в спасителните лодки и спасителните салове от всички помещения за пътниците и екипажа и от помещенията, в които обикновено работи екипажът, различни от машинните помещения.
(2) Под палубата на преградите от всеки водонепроницаем отсек или подобно ограничено помещение или група помещения се осигуряват два пътя за евакуация, като поне един от тях е независим от водонепроницаеми врати. По изключение може да остане само един път за евакуация, като се обърне необходимото внимание на характера и местоположението на помещенията и на броя на хората, които обикновено биха могли да живеят или работят там. В такъв случай единственият път за евакуация трябва да осигурява безопасна евакуация.
(3) За кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., изключението по ал. 2 може да се допусне само за помещенията за екипажа, в които се влиза рядко, като задължителният път за евакуация е независим от водонепроницаеми врати.
(4) Над палубата на преградите се осигуряват поне два пътя за евакуация от всяка главна вертикална зона или подобно ограничено пространство или група помещения, като поне единият път дава възможност за достъп до стълбище, представляващо вертикален път за евакуация.
(5) Ако помещението на радиостанцията няма пряк достъп до откритата палуба, се осигуряват два пътя за евакуация от него или за достъп до него, като един от тях може да е илюминатор или прозорец с достатъчни размери или друго подобно средство.
(6) Не се допуска на съществуващи кораби от клас В коридор или част от коридор, от който има само един път за евакуация, да превишава 5 m дължина.
(7) На новите кораби от класове A, B, C и D с дължина 24 m и повече са забранени коридорите, салоните или частите от коридори, от които има само един път за евакуация.
(8) Глухи коридори, използвани в служебните зони и необходими за практическото използване на кораба, като станции за приемане на гориво и напречни снабдителни коридори, се допускат, при условие че са отделени от жилищните помещения за екипажа и са недостъпни откъм жилищните помещения за пътници. Частта от коридор, която е висока не повече от широчината му, се счита за ниша или локално разширение и се допуска.
Чл. 197. (1) На новите кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, построени преди 1 януари 2003 г., поне един от пътищата за евакуация, изисквани по чл. 196, ал. 1 - 4, се състои от леснодостъпно оградено стълбище, което осигурява непрекъсната защита от пожар от нивото на основата си до съответната палуба за качване в спасителните лодки или салове или до най-високата палуба, ако палубата за качване не достига до главната вертикална зона.
(2) Ако палубата за качване не достига до главната вертикална зона, се осигурява директен достъп до палубата за качване посредством външни открити стълбища или проходи, оборудвани с аварийно осветление в съответствие с чл. 271, ал. 3 - 5, и неплъзгащи се покрития по повърхността за ходене. Граничните прегради, намиращи се срещу външни отворени стълбища и проходи, които образуват част от пътя за евакуация, се защитават така, че пожар в кое да е оградено помещение зад такива прегради да не препятства евакуацията до местата за качване в спасителните средства.
(3) Ако е приложимо, стълбищата се изграждат с чиста широчина не е по-малка от 900 mm и в никакъв случай не се допуска да е по-малка от 600 mm.
(4) Стълбищата по ал. 3 се осигуряват с перила от двете страни.
(5) Минималната чиста широчина на стълбищата по ал. 3 се увеличава с 10 mm за всяко лице на борда, с което се надхвърля бройката 90.
(6) Максималната чиста широчина между перилата на стълбищата по ал. 3, по-широки от 900 mm, е 1800 mm. Общият брой лица, които могат да се евакуират по такива стълбища, е две трети от екипажа и общия брой пътници в районите, обслужвани от тези стълбища.
(7) Широчината на стълбищата по ал. 3 отговаря най-малко на стандарта, посочен в Резолюция A.757 (18) на Международната морска организация.
(8) Стълбища, оразмерени за повече от 90 лица, се разполагат надлъжно на кораба.
(9) Вратите, коридорите и междинните площадки, включени към пътищата за евакуация, се оразмеряват по същия начин, както стълбищата.
(10) Не се допуска стълбищата да превишават 3,5 m вертикално издигане, без да е осигурена площадка, и не се допуска да имат ъгъл на наклон повече от 45°.
(11) Не се допуска площадките на нивото на всяка палуба да са с площ, по-малка от 2 m2 и се увеличава с 1 m2 за всеки 10 лица, които надхвърлят бройката 20, като не се надвишават 16 m2, с изключение на тези площадки, обслужващи обществени помещения с директен достъп в огражденията на стълбищата.
Чл. 198. (1) На новите кораби от класове B, C и D с дължина 24 m и повече, построени на или след 1 януари 2003 г., поне един от пътищата за евакуация по чл. 196, ал. 1 - 4 се състои от леснодостъпно оградено стълбище, което осигурява непрекъсната противопожарна защита от нивото на основата си до съответните палуби за качване в спасителните лодки и спасителните салове или до най-горната открита палуба, ако палубата за качване не достига до главната вертикална зона.
(2) Ако палубата за качване не достига до главната вертикална зона, се осигурява директен достъп за качване посредством външни открити стълбища или проходи, оборудвани с аварийно осветление в съответствие с чл. 271, ал. 3 - 5 и неплъзгащи се покрития по повърхността за ходене.
(3) Граничните прегради, намиращи се срещу външни отворени стълбища и проходи, които образуват част от пътя за евакуация, и граничните прегради, разположени в такива места, че тяхната повреда по време на пожар възпрепятства евакуацията, се изграждат с устойчивост на пожар, включително стойности на изолацията, в съответствие с табл. 1 от приложение № 7 и табл. 2 от приложение № 8 в зависимост от случая.
(4) Широчините, броят и непрекъснатостта на пътищата за евакуация се определят в съответствие с изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
Чл. 199. На новите кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващите кораби клас В, се осигурява задоволителна защита на достъпа от оградените стълбища до местата за качване в спасителните лодки и спасителните салове.
Чл. 200. На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се осигурява защита на достъпа от огражденията на стълбищата към зоните за качване в спасителните лодки и спасителните салове или директно, или по защитени вътрешни пътища, които имат пожарна устойчивост и стойности на изолацията за ограждения на стълбища, както е посочено в табл. 1 от приложение № 7 и табл. 2 от приложение № 8 в зависимост от случая.
Чл. 201. (1) На новите кораби от класове B, C и D в допълнение към аварийното осветление по чл. 100 - 102 и чл. 271, ал. 3 - 5 пътищата за евакуация, включително стълбищата и изходите, се обозначават със светлинни или фотолуминесцентни лентови индикатори, разположени на не повече от 0,3 m над палубата във всички точки от пътя за евакуация, включително ъглите и местата на пресичане.
(2) Маркировката по ал. 1 позволява на пътниците да разпознават всички пътища за евакуация и лесно да откриват аварийните изходи.
(3) Ако се използва електрическо осветление, то се осигурява от авариен източник на енергия и се устройва така, че авария във всяка отделна лампа или прекъсване на осветената лента да не доведе до излизането на маркировката от строя. Освен това всички знаци за обозначение на пътищата за евакуация и на местата, където са разположени противопожарните средства, се изработват от фотолуминесцентен материал или се осветяват.
(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" проверява дали осветителното или фотолуминесцентното оборудване е било оценено, изпитано и разположено в съответствие с указанията в Резолюция A.752 (18) на Международната морска организация.
(5) Осветителното или фотолуминесцентното оборудване на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се оценява, изпитва и разполага в съответствие с Кодекса за системите за пожарна безопасност.
Чл. 202. (1) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., превозващи повече от 36 пътници, изискванията по чл. 201 се отнасят и до жилищните помещения за екипажа.
(2) Вратите, които обичайно са заключени и образуват част от път за евакуация на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., отговарят на следните изисквания:
1. вратите на кабини и приемни зали се оборудват с ключалки, които не изискват ключ, за да се отключат отвътре; по пътищата, определени като евакуационни, не се поставят врати, които е необходимо да се отключват с ключ от страната по посока към евакуационния изход;
2. евакуационните врати от обществени помещения, които по принцип се залостват, се снабдяват със средства за бързо освобождаване;
3. средствата по т. 2 се състоят от механизъм за залостване на вратата, съдържащ устройство, което освобождава резето при прилагане на сила в посоката на евакуация;
4. механизмите за бързо освобождаване се проектират и инсталират по начин, отговарящ на изискванията на ИА "МА" и по-специално:
а) състоят се от лостове или панели, задействащата част на които се простира най-малко до половината от широчината на плота на вратата - не по-малко от 760 mm и не повече от 1120 mm над палубата;
б) резето на вратата се освобождава, когато се приложи сила, ненадвишаваща 67 N;
в) не са снабдени със заключващо устройство, стопорен винт или друго съоръжение, което предотвратява освобождаването на резето, когато върху освобождаващото устройство се упражни сила.
Чл. 203. (1) В помещенията специална категория на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В броят и разположението на пътищата за евакуация под и над палубата на преградите съответства на изискванията на ИА "МА" и по принцип безопасността на достъпа до палубата за качване е поне равностойна на изискваната по чл. 196, ал. 1 - 4, чл. 197 и 199.
(2) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., помещенията по ал. 1 се снабдяват със специално определени проходи към пътищата за евакуация с широчина най-малко 600 mm и където е приложимо и необходимо, тези специално определени надлъжни проходи се издигат на най-малко 150 mm над повърхността на палубата. Превозните средства се паркират далеч от проходите по всяко време.
(3) Един от пътищата за евакуация от машинните помещения, където обикновено работи екипажът, избягва директния достъп до всякакви помещения специална категория.
(4) Не се допуска подемните рампи за качване и слизане от палубите, когато са спуснати, да блокират одобрените пътища за евакуация.
(5) От всяко машинно помещение се осигуряват два пътя за евакуация, като се спазват следните изисквания:
1. когато помещението е под палубата на преградите, двата пътя за евакуация се изпълняват в някой от следните варианти:
а) два стоманени трапа, разположени колкото се може по-далеч един от друг, водещи до врати в горната част на помещението, отделено по подобен начин, и от което е осигурен достъп до съответните палуби за качване в спасителните лодки или салове; на нови кораби една от тези стълби осигурява непрекъсната защита от пожар от долната част на помещението до безопасно място извън него; на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., тази стълба се разполага в защитено помещение, отговарящо на изискванията по чл. 193, ал. 3, т. 2 и чл. 194, ал. 4, т. 4, в зависимост от случая от долната част на помещението, което обслужва, до безопасно място извън него; в защитеното помещение се поставят самозатварящи се пожарни врати със същите стандарти за пожарна устойчивост; трапът се монтира по такъв начин, че в ограденото помещение да не се предава топлина през неизолирани монтажни точки; защитеното помещение е с минимални вътрешни размери 800 mm x 800 mm и се осигурява със средства за аварийно осветление; или
б) една стоманена стълба, водеща до врата, от която е осигурен достъп до палубата за качване в спасителните лодки и салове и освен това в долната част на помещението и на място, достатъчно отдалечено от стълбата, се поставя стоманена врата, която може да се отваря и от двете страни и осигурява достъп до безопасен път за евакуация от долната част на помещението до палубата за качване;
2. когато помещението е над палубата на преградите, двата пътя за евакуация са възможно най-отдалечени един от друг, а вратите, водещи от тези средства за евакуация, се намират на място, от което е осигурен достъп до съответните палуби за качване в спасителните лодки или салове; когато такива пътища за евакуация изискват използването на трапове, те се изработват от стомана.
Чл. 204. (1) От помещенията за наблюдение на работата на машините и от работните помещения на нови кораби от класове A, B, C и D се осигуряват най-малко два пътя за евакуация, от които единият е независим от машинното помещение и осигурява достъп до палубата за качване.
(2) Долната част на стълбищата в машинното помещение се защитава.
Чл. 205. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В с дължина, по-малка от 24 m, ИА "МА" може да разреши наличието на само един път за евакуация в машинните помещения, като се вземат предвид широчината и местоположението на горната част на помещението.
(2) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В с дължина 24 m и повече ИА "МА" може да разреши наличието на само един път за евакуация във всяко машинно помещение, при условие че врата или стоманен трап осигуряват безопасен път за евакуация към палубата за качване, като се обърне необходимото внимание на характера и местоположението на помещението и дали там обикновено работят хора.
(3) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., в помещението на рулевото устройство се осигурява втори път за евакуация, когато постът за аварийното управление е разположен в това помещение, освен ако няма директен достъп до откритата палуба.
(4) От централния пост за управление, разположен в машинно помещение на корабите по ал. 3, се осигуряват два пътя за евакуация, като поне един осигурява непрекъсната пожарна защита до безопасно място извън машинното помещение.
(5) Асансьорите не се приемат като пътища за евакуация по ал. 4.
Чл. 206. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В с дължина 40 m и повече се поставят аварийни евакуационни дихателни апарати, съответстващи на Кодекса за системите за пожарна безопасност.
(2) Във всяка главна вертикална зона се поставят най-малко два аварийни евакуационни дихателни апарата.
(3) На кораби, превозващи повече от 36 пътници, във всяка главна вертикална зона се поставят най-малко два аварийни евакуационни дихателни апарата в допълнение на изискваните по ал. 2.
(4) Алинеи 2 и 3 не се отнасят за ограждения на стълбища, които представляват отделна главна вертикална зона, и за главните вертикални зони в носовата и кърмовата част на кораба, които не съдържат помещения от категории [6], [7], [8] или [12], определени в чл. 193.
(5) В машинните помещения аварийните евакуационни дихателни апарати се разполагат готови за използване на добре видими места, които могат бързо и лесно да се достигнат по всяко време в случай на пожар.
(6) Местоположението на аварийните евакуационни дихателни апарати се съобразява с разположението на машинното помещение и броя на лицата, които обикновено работят в това помещение.
(7) Прилагат се указанията на Международната морска организация за работните характеристики, разположението, използването и грижата за аварийните евакуационни дихателни апарати (MSC/Circ. 849).
(8) Броят и местоположението на аварийните евакуационни апарати се указва в плана за управление на пожари по чл. 182.
Чл. 207. (1) Във всички коридори на новите кораби от класове B, C и D и на съществуващите ро-ро пътнически кораби клас В се монтират перила или други ръкохватки по цялата дължина на евакуационния път до сборните места и местата за качване, така че да има здраво средство за захващане на всяка стъпка от пътя, където е възможно.
(2) Ръкохватките по ал. 1 се осигуряват от двете страни на надлъжните коридори, широки повече от 1,8 m, и в напречните коридори, широки повече от един метър. Обръща се специално внимание на необходимостта от прекосяване на салони, преддверия и други големи отворени помещения по пътя за евакуация.
(3) Перилата или другите ръкохватки се изработват с якост, издържаща на разпределено хоризонтално натоварване 750 N/m, приложено в посока към центъра на коридора или помещението, и разпределено вертикално натоварване 750 N/m, приложено в посока надолу. Не е необходимо двете натоварвания да се прилагат едновременно.
(4) Не се допуска пътищата за евакуация да се препречват от мебели или други препятствия.
(5) С изключение на маси и столове, които могат да се отстранят, за да се осигури свободно място, шкафове и други тежки мебели в общите помещения и в пътищата за евакуация се фиксират на местата си, за да се предотврати разместването им при клатене или накреняване на кораба.
(6) Подовите покрития се фиксират на местата си. Когато корабът е на път, пътищата за евакуация се поддържат свободни от препятствия (колички за почистване, спално бельо, багаж и сандъци със стоки).
(7) От всяко обитавано помещение на кораба се осигуряват пътища за евакуация до сборно място. Пътищата за евакуация се разполагат така, че да осигуряват възможно най-прекия път до сборното място, и се маркират със символи, обозначаващи спасителните средства и съоръжения, приети с Резолюция A.760 (18) на Международната морска организация.
(8) Когато закритите помещения са в съседство с открита палуба, където е приложимо, отворите от закритото помещение до откритата палуба могат да се използват като авариен изход.
(9) Палубите се номерират последователно, започвайки с "1" от нивото на двойното дъно или най-долната палуба. Тези номера се поставят на добре видими места на площадките на стълбищата и в преддверията на асансьорите. Палубите могат да бъдат и наименовани, но заедно с името винаги се показва и номерът на палубата.
(10) Опростени "имитационни" схеми, показващи местата "Вие сте тук" и пътищата за евакуация, маркирани със стрелки, се поставят на вътрешната страна на вратата на всяка кабина и в обществените помещения. Схемата показва посоките за евакуация и е правилно ориентирана спрямо местоположението й на кораба.
(11) Вратите на кабини и на приемни зали се осигуряват с ключалки, които не изискват ключ, за да се отключат отвътре. Не се допуска по пътищата, определени като евакуационни, да се поставят врати, които се отключват с ключ от страната по посока към евакуационния изход.
(12) За съществуващите кораби изискванията по този член се прилагат не по-късно от датата на първия периодичен преглед след датата на влизане в сила на наредбата.
Чл. 208. (1) На новите ро-ро пътнически кораби от класове B, C и D полосата от 0,5 m в най-ниската част на вертикалните прегради и други прегради, образуващи вертикални преграждения по пътищата за евакуация, трябва да издържа на натоварване 750 N/m2, за да се използва като повърхност за вървене от едната страна на пътя за евакуация, когато корабът се накрени под голям ъгъл.
(2) Пътят за евакуация от кабините към оградените стълбища е възможно най-пряк с минимален брой промени в посоката. Не се допуска да се пресича от единия борд на кораба до другия, за да се достигне до път за евакуация. Не се допуска от всяко пътническо помещение да се изкачват или да се слизат повече от две палуби, за да се достигне до сборно място или открита палуба.
(3) За евакуация от откритите палуби по ал. 2 се осигуряват външни пътища до местата за качване в спасителните съдове.
Чл. 209. (1) На новите кораби от класове B, C и D и ро-ро пътническите кораби, построени на или след 1 юли 1999 г., пътищата за евакуация се оценяват чрез евакуационен анализ на ранен етап от процеса на проектиране.
(2) Анализът по ал. 1 се използва за откриване и предотвратяване, доколкото е приложимо, на струпването, което може да се получи по време на напускането на кораба поради обичайното движение на пътниците и екипажа по пътищата за евакуация, включително вероятността да се наложи членовете на екипажа да се движат по тези пътища в посока, обратна на движението на пътниците.
(3) Анализът по ал. 1 показва дали средствата за евакуация са достатъчно гъвкави, за да предвиди възможността някои пътища за евакуация, сборни места, места за качване или спасителни средства да не се използват поради произшествие.
Чл. 210. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В всички отвори в прегради клас А се оборудват с постоянно закрепени средства за затваряне, толкова ефективни по отношение на пожароустойчивост, колкото и преградите, в които се намират.
(2) Конструкцията на вратите и рамките им в прегради клас А заедно със средствата за затварянето им, доколкото е приложимо, осигуряват пожарна устойчивост и устойчивост на проникване на дим и пламък, равностойна на тази на преградите, в които се намират. Такива врати и рамките им се изработват от стомана или друг равностоен материал. Водонепроницаемите врати не се нуждаят от изолация.
(3) Всяка врата се отваря и затваря от всяка страна на преградата само от един човек.
(4) Пожарните врати в преградите на главните вертикални зони и огражденията на стълбищата, различни от плъзгащи се механично задвижвани водонепроницаеми врати, и вратите, които обичайно са заключени, са самозатварящи се и се затварят при наклон до 3,5° към страната, противоположна на посоката на затваряне.
(5) Ако е необходимо, се осигурява възможност за управление на скоростта на затваряне на вратите, за да се предотврати излишна опасност за лицата. На новите кораби скоростта на затваряне за всички врати е не повече от 0,2 m/s и не по-малко от 0,1 m/s, когато корабът е в изправено положение.
Чл. 211. (1) На новите кораби от класове B, C и D пожарните врати в преградите на главните вертикални зони и огражденията на стълбищата, различни от плъзгащите се механично задвижвани водонепроницаеми врати, и вратите, които обичайно са заключени, отговарят на следните изисквания:
1. дистанционно управляваните плъзгащи се или силово задвижвани врати се снабдяват с алармена сигнализация, която се задейства не по-рано от 5 s, но не повече от 10 s преди вратата да започне да се движи, и продължава да подава сигнал, докато вратата не се затвори напълно; вратите, проектирани да се отворят отново при контакт с предмет, който е на пътя им, се отварят достатъчно, за да се осигури чист проход най-малко 0,75 m, но не повече от 1 m;
2. всички врати, с изключение на обичайно затворените пожарни врати, се освобождават от поста за управление с непрекъснато вахтено обслужване дистанционно и автоматично - едновременно или на групи, както и поотделно от място от двете страни на вратата; на таблото за управление на борбата с пожара в централния пост за управление с непрекъснато вахтено обслужване се поставя индикация, показваща дали всяка от дистанционно управляваните врати е затворена; освобождаващият механизъм е с такава конструкция, че вратата се затваря автоматично при прекъсване на захранването в системата за управление или на централното електрозахранване; освобождаващите прекъсвачи са с функция включен-изключен, за да се предотврати автоматичното връщане на системата в начално състояние; не се допуска поставяне на задържащи куки, които не могат да се освобождават от поста за управление;
3. в непосредствена близост до механично задвижваните врати се осигуряват локални акумулатори, за да могат вратите да се задействат поне 10 пъти (напълно отворени и затворени), използвайки местните устройства за задвижване;
4. вратите с двоен плот и резе, необходимо за тяхната пожароустойчивост, имат такова резе, което се задейства автоматично при задействането на вратите, когато се освободят от системата.
(2) Вратите, осигуряващи директен достъп до помещения специална категория, които са с механично задвижване и се затварят автоматично, не е необходимо да бъдат оборудвани с алармена сигнализация и механизми за дистанционно освобождаване по ал. 1, т. 1 и 2.
Чл. 212. (1) На корабите от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., всички отвори в прегради клас А се оборудват с постоянно закрепени средства за затваряне, толкова ефективни по отношение на пожароустойчивост, колкото и преградите, в които се намират.
(2) Конструкцията на всички врати и рамките им в прегради клас А заедно със средствата за затварянето им, доколкото е приложимо, осигуряват пожарна устойчивост и устойчивост на проникване на дим и пламък, равностойна на тази на преградите, в които се намират вратите. Такива врати и рамките им се изработват от стомана или друг равностоен материал. Водонепроницаемите врати не се нуждаят от изолация.
(3) Всяка врата се отваря и затваря от всяка страна на преградата само от един човек.
(4) Пожарните врати в преградите на главните вертикални зони, в граничните прегради на кухните и в огражденията на стълбища, различни от силово задвижваните водонепроницаеми врати, и тези, които обичайно са заключени, отговарят на следните изисквания:
1. вратите са самозатварящи се и могат да се затварят при наклон до 3,5° към страната, противоположна на посоката на затваряне;
2. приблизителното време за затваряне на пожарните врати на панти е не повече от 40 s и по-малко от 10 s от времето на започване на движението им, когато корабът е в изправено положение; приблизителната скорост на затваряне за всички пожарни врати е не повече от 0,2 m/s и не по-малка от 0,1 m/s, когато корабът е в изправено положение;
3. вратите се освобождават дистанционно от поста за управление с непрекъснато вахтено обслужване едновременно или на групи, а също и могат да се освобождават поотделно от място от двете страни на вратата; освобождаващите прекъсвачи са с функция включен-изключен (on-off), за да се предотврати автоматичното връщане на системата в начално състояние;
4. не се допуска поставяне на задържащи куки, които не могат да се освобождават от поста за управление;
5. врата, дистанционно затворена от централния пост за управление, може да се отвори наново от двете страни на вратата посредством местни средства за задействане; след отваряне на място вратата трябва автоматично да се затвори отново;
6. на индикаторното таблото на пожарните врати в централния пост за управление с непрекъснато вахтено обслужване е поставена индикация, показваща дали всяка от дистанционно освобождаваните врати е затворена;
7. освобождаващият механизъм е с конструкция, позволяваща вратата да се затваря автоматично при прекъсване в системата за управление или в централния източник на електрозахранване;
8. в непосредствена близост до механично задвижваните врати са поставени локални акумулатори, за да могат вратите да се задействат при прекъсване в системата за управление или в централния източник на електрозахранване поне 10 пъти (напълно отворени и затворени), като се използват местните устройства за задействане;
9. не се допуска прекъсване в системата за управление или в централния източник на електрозахранване при една врата да нарушава безопасното функциониране на другите врати;
10. дистанционно освобождаваните плъзгащи се или механично задвижвани врати са снабдени с алармена сигнализация, която се задейства най-рано 5 s и не по-късно от 10 s след като вратата се освободи от централния пост за управление и преди да започне да се движи, като продължава да подава сигнал, докато вратата не се затвори напълно;
11. врата, проектирана да се отворя отново при контакт с предмет, който е на пътя й, се отваря не повече от 1 m от точката на контакта;
12. вратите с двоен плот и резе, необходимо за тяхната пожароустойчивост, имат такова резе, което се задейства автоматично при задействането на вратите, когато се освободят от системата за управление;
13. компонентите на системата за местно управление са достъпни за поддръжка и регулиране;
14. механично задвижваните врати са снабдени със система за управление от одобрен тип, която да може да работи в случай на пожар, като това се определя в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитание на пожароустойчивост; тази система:
а) обслужвана от източника на енергия, може да управлява вратата при температура поне 200 °C най-малко 60 min;
б) подава на енергия за всички други врати, които не са изложени на пожар;
в) при температури, надвишаващи 200 °C, автоматично се изолира от източника на енергия и поддържа вратата затворена до температура поне 945 °C.
(5) Вратите, осигуряващи директен достъп до помещения специална категория, които са с механично задвижване и се затварят автоматично, не е необходимо да бъдат оборудвани с алармена сигнализация и механизми за дистанционно освобождаване, изисквани по ал. 4, т. 3 и 10.
Чл. 213. Изискванията за пожароустойчивост клас А на външните гранични прегради на нови кораби от класове B, C и D не се отнасят за стъклени прегради, прозорци и илюминатори, при условие че в чл. 234 - 236 за такива прегради няма изисквания да имат пожароустойчивост клас А. По същия начин изискванията за пожароустойчивост клас А не се отнасят за външните врати в надстройки и рубки.
Чл. 214. (1) Изискванията за пожароустойчивост клас А на външните гранични прегради на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., не се отнасят за стъклени прегради, прозорци и илюминатори, при условие че в чл. 234 - 236 за такива прегради няма изисквания да имат пожароустойчивост клас А.
(2) Изискванията за пожароустойчивост клас А на външните гранични прегради на корабите по ал. 1 не се отнасят за външните врати, с изключение на тези в надстройки и рубки, разположени срещу спасителни средства и съоръжения, зони за качване и външни сборни места, външни стълби и открити палуби, използвани за пътища за евакуация.
(3) Вратите в огражденията на стълбища не е необходимо да отговарят на изискването по ал. 2.
Чл. 215. (1) На нови кораби от класове B, C и D, с изключение на водонепроницаемите врати, капконепроницаемите врати, вратите, водещи към откритата палуба, и вратите, които трябва да бъдат относително газонепроницаеми, всички врати клас А, разположени в стълбища, обществени помещения и прегради на основните вертикални зони в пътищата за евакуация, се осигуряват със самозатварящ се отвор за шланг.
(2) Отворът по ал. 1 се изработва от материал и с конструкция с пожароустойчивост, равностойна на вратата, в която е монтиран.
(3) Отворът по ал. 1 е със свободен отвор с площ 150 mm2 при затворена врата и се разполага в долния край на вратата срещу пантите й или при плъзгащи се врати - най-близо до мястото за отваряне.
Чл. 216. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В вратите и рамките им, поставени в прегради клас В, както и средствата за затварянето им се проектират с такъв метод на затваряне, който има пожарна устойчивост, равностойна на тази на преградите, с изключение на това, че в долните части на вратите може да се поставят вентилационни отвори.
(2) Ако вентилационният отвор е поставен във или под вратата, общата нетна площ на всеки такъв отвор или отвори не се допуска да превишава 0,05 m2.
(3) Като вариант по ал. 2 се допуска поставяне на тунел от негорим материал за балансиране на въздуха, който минава между кабината и коридора и е разположен под санитарния блок, когато напречното сечение на този канал не надвишава 0,05 m2.
(4) За намаляване на шума ИА "МА" може да одобри като еквивалент врати с вградени вентилационни шумозаглушители с отвори в долната част от едната страна на вратата и в горната част от другата й страна, при условие че са спазени следните условия:
1. горният отвор винаги гледа към коридора и има решетка от негорим материал и автоматично задействаща се противопожарна клапа, която сработва при температура около 70 °C;
2. долният отвор е с решетка от негорим материал;
3. вратите са изпитани в съответствие с Резолюция A.754 (18).
Чл. 217. На нови кораби от класове B, C и D вратите на кабини в прегради клас В са от самозатварящ се тип. Не се допуска монтиране на задържащи устройства.
Чл. 218. (1) Изискванията за пожароустойчивост клас В на външните гранични прегради на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В не се отнасят за стъклени прегради, прозорци и илюминатори.
(2) Изискванията за пожароустойчивост клас В не се отнасят за външните врати в надстройки и рубки на корабите по ал. 1.
(3) На кораби, превозващи до 36 пътници, ИА "МА" може да разреши използване на леснозапалими материали във вратите, отделящи кабините от единичните вътрешни санитарни помещения, като например бани с душове.
Чл. 219. (1) Всички стълбища на нови кораби от класове B, C и D се изработват със стоманена конструкция и се разполагат в ограждения, образувани от прегради клас А, със сигурни средства за затваряне на всички отвори.
(2) Стълбище, свързващо само две палуби, не е необходимо да е оградено, при условие че пожарната устойчивост на палубата се поддържа с подходящи прегради или врати в едно от междупалубните пространства. Когато дадено стълбище е затворено в едно междупалубно пространство, ограждението се защитава в съответствие с таблиците от приложения № 7 и 8.
(3) В открито пространство на обществени помещения може да се монтират стълбища, при условие че те изцяло се намират в такова обществено помещение.
Чл. 220. На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В огражденията на стълбищата се проектират с директен достъп до коридори и с достатъчна площ, за да не се допуска струпване, като се взема под внимание броят на хората, които има вероятност да ги използват при аварийна ситуация.
Чл. 221. (1) На нови кораби от класове B, C и D в периметъра на огражденията по чл. 220 се допуска разполагане единствено на обществени тоалетни, шкафове от негорим материал, предназначени за съхраняване на спасително оборудване, и отворени информационни гишета.
(2) Обществените помещения, коридорите, обществените тоалетни, помещенията специална категория, други стълбища за евакуация, различни от евакуационни стълбища, изисквани по чл. 197, и външните зони могат да имат директен достъп до огражденията на стълбищата.
Чл. 222. Асансьорните шахти на новите кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас B се разполагат така, че да не се допуска преминаването на дим или пламък от едно междупалубно пространство към друго, и се снабдяват със средства за затваряне, които позволяват контролирането на тягата и дима.
Чл. 223. На новите кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, освен с изискванията по чл. 224 - 228 вентилационната система е в съответствие с чл. 229, ал. 3 - 18 и ал. 20 - 22 и чл. 231.
Чл. 224. (1) На новите кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, и съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, вентилаторите се разполагат така, че въздухопроводите, достигащи различните помещения, да останат в главната вертикална зона.
(2) Ако вентилационната система преминава през палуби, освен предпазните мерки, свързани с пожароустойчивостта на палубата по чл. 173, ал. 1 - 5, се вземат предпазни мерки и за намаляване на вероятността дим и горещи газове да преминат посредством системата от едно междупалубно пространство в друго.
(3) В допълнение на изискванията към изолацията, посочени в чл. 229, ал. 11 и 12, при необходимост вертикалните проводи се изолират в съответствие с таблиците от приложение № 7.
Чл. 225. (1) На нови кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, вентилационните канали с напречно сечение повече от 0,075 m2 и всички вертикални канали, обслужващи повече от едно междупалубно пространство, се изработват от стомана или друг равностоен материал.
(2) Канали с напречно сечение по-малко от 0,075 m2, които не са вертикални канали по ал. 1, се изработват от незапалими материали. Когато такива канали преминават през прегради клас А или В, се взимат мерки за осигуряване на пожароустойчивостта на преградите.
(3) Късите канали с напречно сечение до 0,02 m2 и дължина до 2 m не е необходимо да се изработват от незапалими материали, в случай че:
1. каналът е от материал с малка пожароопасност, който удовлетворява ИА "МА";
2. каналът се използва само като крайна част на вентилационната система;
3. каналът се намира на разстояние най-малко 600 mm, измерено по дължината му, от място на преход през прегради клас А или В, включително непрекъснати тавани клас В.
Чл. 226. (1) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г. и превозващи повече от 36 пътници, вентилационните канали с напречно сечение не по-малко от 0,075 m2 и всички вертикални канали, обслужващи повече от едно междупалубно пространство, се изработват от стомана или друг равностоен материал.
(2) Каналите с напречно сечение, по-малко от 0,075 m2, които не са вертикални канали по ал. 1, се изработват от незапалими материали. Когато такива канали преминават през прегради клас А или В, се взимат мерки за осигуряване на пожароустойчивостта на преградите.
(3) Късите канали с напречно сечение до 0,02 m2 и дължина до 2 m не е необходимо да са от незапалими материали, в случай че:
1. каналът е от материал с малка скорост на разпространение на пламъка;
2. каналът се използва само като крайна част на вентилационната система;
3. каналът се намира на разстояние най-малко 600 mm, измерено по дължината му, от място на преход през прегради клас А или В, включително непрекъснати тавани клас В.
(4) Огражденията на стълбищата се вентилират, като се обслужват от самостоятелна система от вентилатор и канал, която не обслужва други помещения.
Чл. 227. (1) На новите кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, и съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, всяка система за принудителна вентилация, с изключение на вентилацията на машинните помещения и товарните помещения и всяка алтернативна система, която може да е необходима съгласно изискванията по чл. 229, ал. 17 и 18, се проектира с такова групиране на средствата за управление, че всички вентилатори да се спират от който и да е от два отделни поста, възможно най-раздалечени един от друг.
(2) Средствата за управление на принудителната вентилация на машинните помещения се проектират с такова групиране, че да могат да се управляват от два поста, единият от които е извън тези помещения.
(3) Вентилаторите, обслужващи системите за принудителна вентилация на товарни помещения, се изключват от безопасно място извън помещенията.
Чл. 228. (1) Ако обществените помещения на нови кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, обхващат три или повече открити палуби и съдържат запалими материали (например мебели), както и закрити помещения (магазини, офиси и ресторанти), помещенията се снабдяват с димоотвеждаща система.
(2) Димоотвеждащата система по ал. 1 се задейства от задължителната димооткриваща система и може да се управлява ръчно.
(3) Вентилаторите се разчитат така, че целият обем в пространството по ал. 1 да се вентилира за 10 или по-малко минути.
(4) Вентилационните канали, където е приложимо, се снабдяват с подходящо разположени люкове за инспектиране и почистване.
(5) Вентилационните канали от кухненски пространства, в които е възможно натрупването на мазнини, се проектират в съответствие с изискванията по чл. 229, ал. 11, т. 2 и се снабдяват със:
1. уловител за мазнини, който лесно се сваля за почистване, освен ако не е осигурена друга одобрена система за отстраняване на мазнини;
2. противопожарна клапа в долния край на канала с автоматично и дистанционно управление, както и противопожарна клапа с дистанционно управление, разположена в горния край на канала;
3. стационарно противопожарно средство за гасене в канала;
4. устройства за дистанционно управление за изключване на нагнетателните и смукателните вентилатори, за управление на противопожарните клапи по т. 2 и за управление на пожарогасителната система; дистанционните устройства се разполагат в близост до входа към кухнята; където е инсталирана многоръкавна система, се осигуряват средства за затваряне на всички ръкави, които отвеждат през същия главен канал, преди в системата да се пусне пожарогасителен агент;
5. подходящо разположени люкове за инспектиране и почистване.
Чл. 229. (1) Вентилационните канали на новите кораби от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници, се изработват от незапалим материал.
(2) Допуска се къси канали с напречно сечение до 0,02 m2 и дължина до 2 m да не са от незапалими материали, в случай че:
1. каналът е от материал с малка опасност от пожар;
2. каналът се използва само като крайна част на вентилационната система;
3. каналът се намира на разстояние най-малко 600 mm, измерено по дължината му, от място на преход през прегради клас А или В, включително непрекъснати тавани клас В.
(3) Когато вентилационните канали със свободно напречно сечение над 0,02 m2 преминават през напречни прегради клас А или през палуби, отворите в тях се облицоват с ръкави от стомана, освен ако самите канали, преминаващи през преградите и палубите, не са от стомана в района на прехода през палубата или преградата.
(4) Ръкавите се изработват с дебелина на стената най-малко 3 mm и дължина поне 900 mm. Желателно е при преход през прегради тази дължина да бъде разделена на по 450 mm от всяка страна на преградата.
(5) Каналите или ръкавите, които облицоват такива канали, се покриват с противопожарна изолация. Изолацията е най-малко със същата пожароустойчивост като преградата или палубата, през която каналът преминава.
(6) Каналите със свободно напречно сечение над 0,075 m2 се снабдяват и с противопожарни клапи. Противопожарните клапи се задействат автоматично и се затварят ръчно и от двете страни на преградата или палубата.
(7) Противопожарната клапа по ал. 6 се монтира на леснодостъпно място и оборудва с индикатор, който показва дали клапата е отворена, или затворена.
(8) Противопожарни клапи не се изискват, когато каналът преминава през пространства, заобиколени от прегради клас А, без да ги обслужва, при условие че тези канали имат същата пожароустойчивост както преградите, през които преминават.
(9) На новите кораби от класове B, C и D, построени след 1 януари 2003 г., когато противопожарните клапи са поставени зад настили или облицовки, тези настили или облицовки се снабдяват с инспекционни врати, на които се поставя идентификационният номер на клапата. Идентификационният номер на противопожарната клапа се поставя и на всички задължителни средства за дистанционно управление.
(10) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., когато тънкостенен канал със свободно сечение, равно или по-малко от 0,02 m2, преминава през прегради клас А или палуби, отворът се облицова със стоманен ръкав с дебелина на стената най-малко 3 mm и дължина не по-малка от 200 mm. Желателно е ръкавът да бъде разделен на по 100 mm от всяка страна на преградата, а при преход през палуба - да е изцяло разположен под преминаваната палуба.
(11) Допуска се каналите за вентилиране на машинните помещения, кухните, палубните пространства за автомобили, ро-ро товарните пространства или пространствата специална категория да преминават през жилищни помещения, сервизни помещения или постове за управление, при условие че отговарят на едно от следните изисквания:
1. изработени са от стомана с дебелина на стената най-малко 3 и 5 mm за канали с широчина или диаметър съответно до 300 mm и 760 mm и повече, както и в случаите, когато дебелината на стената се получава чрез интерполация за тези канали, чиито широчина или диаметър са между 300 и 760 mm; изградени са с подходящи опори и са фиксирани; снабдени са с автоматични противопожарни клапи, разположени в близост до преминаваните гранични прегради; изолирани са съгласно стандарт А-60 от машинни помещения, кухни, палубни пространства за автомобили, ро-ро товарни пространства или пространства специална категория до точка, отстояща най-малко на 5 m след всяка противопожарна клапа;
2. изработени са от стомана, с подходящи опори и фиксирани в съответствие с т. 1; изолирани са съгласно стандарт А-60 по цялото протежение на преминаване през жилищни помещения, сервизни помещения или постове за управление.
(12) Преходите през прегради на основни зони отговарят на изискванията по ал. 20 - 22.
(13) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., вентилационните системи за машинни отделения клас А и товарни пространства по принцип се отделят една от друга, както и от вентилационните системи, обслужващи други помещения. На пътническите кораби, превозващи не повече от 36 пътници, вентилационните системи за кухните не е необходимо да бъдат напълно отделени. Те могат да се обслужват чрез отделни канали от вентилаторното устройство, обслужващо и други помещения. Във всички случаи се поставя автоматична противопожарна клапа в кухненския вентилационен канал в близост до вентилаторното устройство.
(14) Допуска се каналите за вентилиране на жилищни помещения, сервизни помещения и постове за управление да преминават през машинни пространства, палубни пространства за автомобили, ро-ро пространства, кухни или пространства специална категория, при условие че отговарят на едно от следните изисквания:
1. изработени са от стомана, с подходящи опори и фиксирани в съответствие с ал. 11, т. 1, когато преминават през машинни помещения, кухни, палубни пространства за автомобили, ро-ро товарни пространства или пространства специална категория; снабдени са с автоматични противопожарни клапи, разположени в близост до преминаваните гранични прегради; не нарушават пожароустойчивостта на машинни помещения, кухни, палубни пространства за автомобили, ро-ро товарни пространства или пространства специална категория в района на преминаванията през гранични прегради;
2. изработени са от стомана, с подходящи опори и фиксирани в съответствие с ал. 11, т. 1, когато преминават през машинни помещения, кухни, палубни пространства за автомобили, ро-ро товарни пространства или пространства специална категория; изолирани са съгласно стандарт А-60 по протежение на машинни помещения, кухни, палубни пространства за автомобили, ро-ро товарни пространства или пространства специална категория.
(15) Преходите през прегради на централна зона отговарят на изискванията по ал. 20 - 22.
(16) Вентилационните канали със свободно напречно сечение над 0,02 m2, които преминават през прегради клас В, се облицоват със стоманени ръкави с дължина 900 mm, като е желателно разделянето им на по 450 мм от двете страни на преградата, освен ако каналът е от стомана по цялата дължина.
(17) Където е приложимо, по отношение на постовете за управление се вземат мерки, които да гарантират поддържането на добра вентилация, видимост и липса на дим, така че в случай на пожар механизмите и оборудването в тези помещения да могат да бъдат надзиравани и да продължат ефективно да функционират. Осигуряват се алтернативни и отделни средства за подаване на въздух, смукателите на двата източника за подаване на въздух се разполагат така, че да се сведе до минимум рискът и двата смукателя да засмукват дим едновременно.
(18) Спрямо постовете за управление, разположени на открита палуба или които се отварят към открита палуба, или където локалните средства за затваряне са достатъчно ефективни, прилагането на ал. 17 не е необходимо.
(19) Когато преминават през жилищни помещения или пространства, съдържащи запалими материали, отвеждащите канали се изработват с конструкции клас А. Всеки отвеждащ канал се снабдява със:
1. уловител за мазнини, който лесно се сваля за почистване;
2. противопожарна клапа, разположена в долния край на канала;
3. устройства за изключване на изсмукващите вентилатори, които се задействат от кухнята;
4. стационарно противопожарно средство за гасене в канала.
(20) Когато е необходимо вентилационен канал да премине през главна преграда на вертикална зона, в съседство с тази преграда се поставя надеждна автоматична затваряща противопожарна клапа.
(21) Противопожарната клапа по ал. 20 се затваря ръчно от всяка страна на преградата. Мястото за управлението й е леснодостъпно и се маркира с червен светлоотражателен цвят. Каналът между преградата и клапата се изработва от стомана или друг еквивалентен материал и при необходимост се изолира, за да отговаря на изискванията по чл. 173, ал. 1 - 5.
(22) Противопожарната клапа по ал. 20 се снабдява поне от едната страна на преградата с индикатор, който показва дали клапата е в отворено положение.
Чл. 230. (1) На корабите от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г. и превозващи не повече от 36 пътници, вентилационните канали се изработват от незапалим материал.
(2) Късите канали с напречно сечение до 0,02 m2 и с дължина до 2 m не е необходимо да са от незапалими материали, в случай че:
1. са от материал с малка скорост на разпространение на пламъка;
2. се използват само като крайна част на вентилационната система;
3. се намират най-малко на 600 mm, измерено по дължината му, от място на преход през прегради клас А или В, включително непрекъснати тавани клас В.
Чл. 231. На новите кораби от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници, и съществуващите кораби клас В, превозващи не повече от 36 пътници, главните смукателни и нагнетателни отвори на всички вентилационни системи се затварят от външната страна на вентилираните пространства.
Чл. 232. (1) На новите кораби от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници, принудителната вентилация на жилищните помещения, сервизните помещения, товарните пространства, постовете за управление и машинните пространства се спира от леснодостъпно място от външната страна на вентилираните пространства. Не се допуска достъпът до това място да се осуетява лесно в случай на пожар в обслужваните помещения.
(2) Средствата за спиране на принудителната вентилация на машинните помещения се отделят напълно от средствата за спиране на вентилацията на други помещения.
Чл. 233. (1) На корабите от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници и построени след 1 януари 2003 г., в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитание на пожароустойчивост на Международната морска организация се изпитват:
1. противопожарните клапи, включително и съответните средства за управление;
2. преходите на каналите през прегради клас А.
(2) Изпитване на преходите по ал. 1, т. 2 не се изисква, когато стоманените ръкави са пряко свързани с вентилационните канали чрез нитоване, фланци с болтове или чрез заваряване.
Чл. 234. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В всички прозорци и илюминатори в преградите, вътре в жилищни и сервизни помещения и пунктове за управление, освен тези, за които важат изискванията по чл. 213, се конструират така, че да отговарят на изискванията за пожароустойчивост на типа прегради, в който са поставени. На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., това се определя в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитване на пожароустойчивост.
(2) Независимо от изискванията по таблиците от приложения № 7 и 8 всички прозорци и илюминатори в прегради, които отделят жилищни и сервизни помещения и постове за управление от атмосферните условия, се изработват с рамки от стомана или друг подходящ материал. Стъклото се закрепва с метално легло или ъгълници.
Чл. 235. (1) На новите кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, прозорците, намиращи се срещу спасителни средства и съоръжения, сборни места и места за качване, външни стълбища и открити палуби, използвани за пътища за евакуация, както и прозорците, разположени под спасителни плотове и площадките към аварийните трапове, са с пожароустойчивост в съответствие с таблиците от приложение № 7.
(2) Когато за прозорците са осигурени специално предназначени автоматични водооросителни глави, прозорците от клас A-0 се приемат като еквивалентни.
(3) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., специално предназначените автоматични водооросителни глави отговарят на следните изисквания:
1. разположени се над прозорците и са инсталирани като допълнение на конвенционалните таванни разпръскватели; или
2. конвенционални таванни водооросителни глави са разположени по такъв начин, че прозорецът се предпазва от струя със среден дебит 5 l/ m2 в min и допълнителната площ на прозореца е включена в изчисляването на площта за закриване.
(4) Прозорците, разположени по борда на кораба под зоните за качване в спасителните лодки, се осигуряват с пожароустойчивост, съответстваща най-малко на клас A-0.
Чл. 236. На новите кораби от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници, и съществуващите кораби клас В независимо от изискванията по таблиците от приложение № 8 се обръща специално внимание на пожароустойчивостта на прозорците, намиращи се срещу открити или закрити места за качване в спасителни лодки и салове, както и на разположените под такива места, чието разрушаване по време на пожар би могло да попречи на качването в спасителните лодки и салове или на спускането им.
Чл. 237. (1) На новите кораби от класове B, C и D, с изключение на товарните, пощенските и багажните помещения или хладилните отделения на сервизните помещения, всички облицовки, грундове, стопери, тавани и изолации се изработват от незапалими материали.
(2) Частичните прегради или палуби, използвани за разделяне на помещения за удобство или по естетически съображения, се изработват от незапалим материал.
(3) Противоизпотяващите и залепващите материали, използвани заедно с изолацията, както и изолацията на тръбните фитинги на хладилни системи не е необходимо да са от незапалими материали, но количеството им трябва да бъде възможно най-малко и откритите им повърхности да са устойчиви на разпространението на пламъка в съответствие с процедурите за изпитване, публикувани в Резолюция A.653 (16) на Международната морска организация.
Чл. 238. (1) На корабите от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., с изключение на товарните, пощенските и багажните помещения или хладилните отделения на сервизните помещения, всички облицовки, грундове, стопери, тавани и изолации се изработват от незапалими материали.
(2) Частичните прегради или палуби, използвани за разделяне на помещения за удобство или по естетически съображения, се изработват от незапалим материал.
(3) Противоизпотяващите и залепващите материали, използвани заедно с изолацията, както и изолацията на тръбните фитинги на хладилни системи не е необходимо да са от незапалими материали, но се изисква количеството им да е възможно най-малко и откритите им повърхности да са устойчиви на разпространението на пламъка.
(4) Ниска степен на разпространение на пламък имат:
1. откритите повърхности на коридори и ограждения на стълбища, на облицовките на прегради, стени и тавани във всички жилищни и сервизни помещения и постове за управление;
2. повърхностите на скритите или недостъпните места в жилищните и сервизните помещения и постовете за управление.
(5) Не се допуска общият обем на запалимите облицовки, покрития, декорации и фурнири във всяко жилищно и сервизно помещение да превишава обема, еквивалентен на фурнирно покритие с дебелина 2,5 mm на общата площ на стените и таваните. Мебелите, фиксирани към облицовките, преградите или палубите, не се включват в изчисляването на общия обем на запалимите материали.
(6) На кораби с автоматична водооросителна система, съответстваща на изискванията по чл. 155 и 158, обемът по ал. 5 може да включва запалим материал, използван за изграждането на прегради клас С.
(7) Фурнирите върху повърхностите и облицовките, за които се отнасят изискванията по ал. 5, са с топлотворност, непревишаваща 45 MJ/m2 от площта за дадената дебелина.
(8) Мебелировката в стълбищните ограждения се ограничава до местата за сядане. Местата се фиксират и ограничават до шест седалки на площадка във всяко стълбищно ограждение с ограничена опасност от пожар и не ограничават пътя за евакуация на пътниците.
(9) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да допусне поставяне на допълнителни места за сядане в рамките на преддверията към стълбищно ограждение, ако местата са фиксирани, незапалими и не ограничават пътя за евакуация на пътниците.
(10) Не се допуска поставянето на мебели в коридорите за пътниците и екипажа, които са част от пътя за евакуация от жилищните помещения. Допуска се поставянето на шкафчета от незапалим материал за съхранение на спасително оборудване.
(11) Допуска се поставянето на чешми за питейна вода и ледогенератори, при условие че те са фиксирани и не ограничават широчината на пътищата за евакуация. Същото условие се спазва и при поставянето в коридори и стълбища на декоративни цветя и растения, статуи и други предмети на изкуството, като картини и гоблени.
(12) Не се допуска за покриване на откритите повърхности на интериора да се използват бои, лакове и др. подобни материали, които отделят големи количества дим и отровни продукти при горене.
Чл. 239. (1) На корабите от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., с изключение на товарните, пощенските и багажните помещения или хладилните отделения на сервизните помещения, всички облицовки, грундове, стопери, тавани и изолации се изработват от незапалими материали.
(2) Частичните прегради или палуби, използвани за разделяне на помещения за удобство или по естетически съображения, се изработват от незапалим материал.
(3) Противоизпотяващите и залепващите материали, използвани заедно с изолацията, както и изолацията на тръбните фитинги на хладилни системи не е необходимо да са от незапалими материали, но се изисква количеството им да е възможно най-малко и откритите им повърхности да са устойчиви на разпространението на пламъка.
(4) Ниска степен на разпространение на пламък имат:
1. откритите повърхности на коридори и ограждения на стълбища, на облицовките на прегради, стени и тавани във всички жилищни и сервизни помещения и постове за управление;
2. повърхностите на скритите или недостъпните места в жилищните и сервизните помещения и постовете за управление.
(5) Не се допуска общият обем на запалимите облицовки, покрития, декорации и фурнири във всяко жилищно и сервизно помещение да превишава обема, еквивалентен на фурнирно покритие с дебелина 2,5 mm на общата площ на стените и таваните. Мебелите, фиксирани към облицовките, преградите или палубите, не се включват в изчисляването на общия обем на запалимите материали.
(6) При кораби с автоматична водооросителна система, съответстваща на изискванията по чл. 155 и 158, обемът по ал. 5 може да включва запалим материал, използван за изграждането на прегради клас С.
(7) Фурнирите върху повърхностите и облицовките, за които се отнасят изискванията по ал. 5, са с топлотворност, непревишаваща 45 MJ/m2 от площта за дадената дебелина.
(8) Мебелировката в стълбищните ограждения се ограничава до местата за сядане. Местата се фиксират и ограничават до шест седалки на площадка във всяко стълбищно ограждение с ограничена опасност от пожар и не ограничават пътя за евакуация на пътниците.
(9) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да допусне поставянето на допълнителни места за сядане в рамките на преддверията към стълбищно ограждение, ако са фиксирани, незапалими и не ограничават пътя за евакуация на пътниците.
(10) Не се допуска поставянето на мебели в коридори за пътниците и екипажа, които са част от пътя за евакуация от жилищните помещения. Допуска се поставянето на шкафчета от незапалим материал за съхранение на спасително оборудване.
(11) Допуска се поставянето на чешми за питейна вода и ледогенератори, при условие че са фиксирани и не ограничават широчината на пътищата за евакуация. Същото условие се спазва и при поставянето в коридори и стълбища на декоративни цветя и растения, статуи и др. предмети на изкуството, като картини и гоблени.
(12) Не се допуска за покриване на откритите повърхности на интериора да се използват бои, лакове и др. подобни материали, които отделят големи количества дим и отровни продукти, като това се определя в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитание на пожароустойчивост на Международната морска организация.
(13) Когато в жилищните и сервизните помещения и постовете за управление се използват палубни грундови покрития, те се изработват от материал, одобрен в съответствие с процедурите при изпитване на пожароустойчивост на Резолюция A.687 (17) на Международната морска организация, който при високи температури не се запалва лесно и не отделя отровни или избухливи продукти.
Чл. 240. (1) На корабите от класове В, С и D, построени на или след 1 януари 2003 г., с изключение на товарните, пощенските и багажните помещения или хладилните отделения на сервизните помещения, всички облицовки, грундове, стопери, тавани и изолации се изработват от незапалими материали.
(2) Частичните прегради или палуби, използвани за разделяне на помещения за удобство или по естетически съображения, се изработват от незапалим материал.
(3) Противоизпотяващите и залепващите материали, използвани заедно с изолацията, както и изолацията на тръбните фитинги на хладилни системи не е необходимо да са от незапалими материали, но се изисква количеството им да е възможно най-малко и откритите им повърхности да са устойчиви на разпространението на пламък.
(4) Ниска степен на разпространение на пламък имат:
1. откритите повърхности на коридори и ограждения на стълбища, на облицовките на прегради, стени и тавани във всички жилищни и сервизни помещения и постове за управление;
2. повърхностите на скритите или недостъпните места в жилищните и сервизните помещения и постовете за управление.
(5) Не се допуска общият обем на запалимите облицовки, покрития, декорации и фурнири във всяко жилищно и сервизно помещение да превишава обема, еквивалентен на фурнирно покритие с дебелина 2,5 mm на общата площ на стените и таваните. Мебелите, фиксирани към облицовките, преградите или палубите, не се включват в изчисляването на общия обем на запалимите материали.
(6) При кораби с автоматична водооросителна система, съответстваща на изискванията по чл. 155 и 158, обемът по ал. 5 може да включва запалим материал, използван за изграждането на прегради клас С.
(7) Фурнирите върху повърхностите и облицовките, за които се отнасят изискванията по ал. 5, са с топлотворност, непревишаваща 45 MJ/m2 от площта за дадената дебелина.
(8) Мебелировката в стълбищните ограждения се ограничава до местата за сядане. Местата се фиксират и ограничават до шест седалки на площадка във всяко стълбищно ограждение с ограничена опасност от пожар и не ограничават пътя за евакуация на пътниците.
(9) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да допусне поставяне на допълнителни места за сядане в рамките на преддверията към стълбищно ограждение, ако са фиксирани, незапалими и не ограничават пътя за евакуация на пътниците.
(10) Не се допуска поставянето на мебели в коридорите за пътниците и екипажа, които са част от пътя за евакуация от жилищните помещения. Допуска се поставянето на шкафчета от незапалим материал за съхранение на спасително оборудване.
(11) Допуска се поставянето на чешми за питейна вода и ледогенератори, при условие че са фиксирани и не ограничават широчината на пътищата за евакуация. Същото условие се спазва и при поставянето в коридори и стълбища на декоративни цветя и растения, статуи и др. предмети на изкуството, като картини и гоблени.
(12) Не се допуска за покриване на откритите повърхности на интериора да се използват бои, лакове и др. подобни материали, които отделят големи количества дим и отровни продукти, като това се определя в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитване на пожароустойчивост на Международната морска организация.
(13) Ако палубни грундови покрития се използват в жилищните и сервизните помещения и постовете за управление, те се изработват от материал, който не се запалва лесно и не отделя отровни или избухливи продукти при високи температури, като това се определя в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитание на пожароустойчивост на Международната морска организация.
Чл. 241. (1) В жилищните и сервизните помещения, постовете за управление, коридорите и стълбищата на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В въздушните пространства, ограничени зад тавани, облицовки или обшивки, се разделят подходящо от плътно прилягащи устройства за прекъсване на тягата, разположени на не повече от 14 m едно от друго.
(2) Вертикално затворени въздушни пространства по ал. 1, включително ограничените зад облицовки на стълбища, шахти и др., се прекъсват при всяка палуба.
Чл. 242. (1) На новите кораби от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници, и на корабите с дължина, по-малка от 24 m, през всяка отделна зона, независимо дали е вертикална или хоризонтална, във всички жилищни и сервизни помещения и в постовете за управление, с изключение на пространствата, които не пораждат значителна опасност от пожар, като празни помещения, санитарни помещения и др., се монтира една от следните системи:
1. фиксирана пожарооткриваща и пожароизвестителна система от одобрен тип, отговаряща на изискванията по чл. 159 - 164, разположена така, че да открива наличието на пожар в посочените пространства, а на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г. - да открива дим в коридори, стълбища и пътища за евакуация в жилищните пространства;
2. автоматична водооросителна, пожарооткриваща и пожароизвестителна система от одобрен тип, отговаряща на изискванията по чл. 155 и 158 или на указанията на Международната морска организация за одобряване на равностойна автоматична водооросителна система, публикувани в Резолюция A.800 (19) на Международната морска организация, която се разполага така, че да защитава посочените помещения и в допълнение да има и фиксирана пожарооткриваща и пожароизвестителна система от одобрен тип, отговаряща на изискванията по чл. 159 - 164 - да открива дим в коридори, стълбища и пътища за евакуация в жилищните пространства.
(2) Новите кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, с изключение на корабите с дължина, по-малка от 24 m, се оборудват със:
1. автоматична водооросителна, пожарооткриваща и пожароизвестителна система от одобрен тип, отговаряща на изискванията по чл. 155 и 158 или на указанията на Международната морска организация за одобряване на равностойна автоматична водооросителна система, публикувани в Резолюция A.800 (19) на Международната морска организация, във всички сервизни помещения, постове за управление и жилищни помещения, включително коридори и стълбища; като алтернатива - постовете за управление, в които водата може значително да увреди оборудването, може да се осигурят и с фиксирана пожарогасителна система от друг тип;
2. фиксирана пожарооткриваща и пожароизвестителна система от одобрен тип, отговаряща на изискванията по чл. 159 - 164, монтирана и разположена така, че да открива дим в сервизни помещения, пунктове за управление и жилищни пространства, включително в коридори и стълбища.
(3) Допуска се в личните бани и кухни да не се поставят детектори за дим. Помещенията с малък риск или без риск от пожар, като празни помещения, обществени тоалетни, помещения за въглероден двуокис и подобни пространства, не е необходимо да се оборудват с автоматична водооросителна система или фиксирана пожарооткриваща и пожароизвестителна система.
(4) В машинни помещения с периодичен безвахтен режим на обслужване се инсталира фиксирана пожарооткриваща и пожароизвестителна система от одобрен тип, отговаряща на изискванията по чл. 159 - 164.
(5) Пожарооткриващата система по ал. 4 се проектира и детекторите й се разполагат така, че бързо да откриват началото на пожар в която да е част от помещенията по ал. 4 при всички нормални състояния на работа на механизмите, както и при различни режими на вентилация и при всякаква възможна температура на околната среда.
(6) Не се допуска поставяне на детекторни системи, използващи само термодетектори, с изключение на пространства с ограничена височина, където тяхната употреба е уместна.
(7) Детекторната система задейства звукови и визуални алармени сигнали на достатъчен брой места, така че да бъдат чути и видени на навигационния мостик и от отговорния механик.
(8) Звуковият и визуалният алармен сигнал са различни от алармените сигнали, подавани от която и да е друга система, която не сигнализира пожар.
(9) Ако на навигационния мостик няма хора, аларменият сигнал се подава на място, където е дежурен отговорният член на екипажа.
(10) След инсталиране системата се изпитва при различни условия на вентилация и работа на машината.
Чл. 243. (1) Ако в помещения специална категория на нови кораби от класове B, C и D и съществуващи кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, независимо дали се намират под или над палубата на преградите, не е възможно разделянето на главни вертикални зони, в такива помещения се осигурява ефективна защита чрез разделяне на хоризонтални зони и поставяне на ефективна стационарна пожарогасителна система. При прилагане на този принцип една хоризонтална зона може да обхваща помещения специална категория, независимо дали се намират под или над палубата на преградите, разположени на повече от една палуба, при условие че общата височина на зоната за превозни средства не превишава 10 m.
(2) Изискванията по чл. 173, чл. 177 - 181, чл. 210 - 218 и чл. 223 - 233 за поддържане пожароустойчивостта на вертикални зони се прилагат в еднаква степен при палуби и прегради, оформящи границите между хоризонталните зони и отделящи ги една от друга, както и от останалата част на кораба.
(3) На нови кораби, превозващи повече от 36 пътници, граничните прегради и палуби на помещенията специална категория, независимо дали се намират под или над палубата на преградите, се изолират в съответствие със стандарта за клас A-60.
(4) Ако помещение от категория [5], на открита палуба, санитарно или подобно помещение от категория [9], танк, празно помещение или помещение за спомагателни механизми от категория [10], които са с малък или никакъв риск от пожар, се намират от едната страна на преградата, стандартът може да се намали до A-0.
(5) Когато под помещение специална категория са разположени горивни танкове, пожароустойчивостта на палубата между такива помещения може да бъде намалена до стандарт A-0.
(6) На новите кораби, превозващи не повече от 36 пътници, и съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, граничните прегради на помещенията специална категория се изолират съгласно изискванията за помещения от категория [11] от табл. 1 на приложение № 8, а хоризонталните прегради - съгласно изискванията за помещения от категория [11] - табл. 2 на приложение № 8.
(7) На навигационния мостик се поставят индикатори, указващи дали пожарните врати, през които се влиза или излиза от помещенията специална категория, са затворени.
(8) Вратите на помещенията специална категория се конструират така, че да не могат да се държат постоянно отворени и се затварят по време на рейс.
(9) Всяко помещение специална категория се осигурява с одобрена стационарна система за водооросяване под налягане с ръчно управление, която защитава всички части на всяка палуба и платформа за превозни средства в такова помещение.
(10) На нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., системите за водооросяване по ал. 9 се снабдяват със:
1. манометър при клапанния колектор;
2. ясно означение върху клапана на колектора, указващо обслужваните помещения;
3. инструкции за поддръжка и експлоатация, поставени в помещението с клапаните;
4. достатъчен брой осушителни клапани.
(11) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши използването на стационарна пожарогасителна система, различна от системата по ал. 9, при условие че е била изпитана в условия, симулиращи горене на разлят бензин в помещение специална категория, и е доказано, че е не по-малко ефективна при контролирането на пожар в помещението.
(12) Стационарната система за водооросяване под налягане или друга еквивалентна пожарогасителна система се изгражда в съответствие с разпоредбите на Резолюция A.123 (V) на Международната морска организация, като се вземат предвид и указанията на циркулярно писмо № 914 на Комитета по морска безопасност към Международната морска организация - "Указания при одобряването на алтернативни водни противопожарни системи за работа в помещения специална категория".
(13) В помещенията специална категория се поддържа ефективна система за противопожарни обходи. В помещение, в което противопожарното наблюдение не се извършва посредством непрекъснати противопожарни обходи през време на пътуването, се осигурява стационарна пожарооткриваща и пожароизвестителна система от одобрен тип, отговаряща на изискванията по чл. 159 - 164. Типът, разположението и разстоянията между датчиците й се определят, като се вземат предвид ефектът на вентилацията и др. фактори.
(14) Системата по ал. 13 се инсталира на нови кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., и се изпитва при нормални вентилационни условия, като времето за реакция е необходимо да съответства на изискванията на ИА "МА".
(15) В помещения специална категория се поставят ръчни постове за пожароизвестяване, като близо до всеки изход се поставя по един пост.
(16) Ръчните постове за пожароизвестяване в помещения специална категория на новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се разполагат така, че никоя част от тези помещения да не отстои на повече от 20 m от ръчен пост за пожароизвестяване.
Чл. 244. В помещенията специална категория, независимо дали се намират под или над палубата на преградите, на нови кораби класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващи кораби клас В се осигуряват:
1. най-малко три водни струйника за водна мъгла;
2. един преносим въздушно-пенен апарат, съответстващ на изискванията по чл. 146, ал. 2 и 3, при условие че на кораба има най-малко два въздушно-пенни апарата за използване в такива помещения;
3. най-малко по един преносим пожарогасител до всеки вход към такова помещение.
Чл. 245. (1) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., на нивото на всяка палуба във всяко товарно пространство или пространство за превозни средства се поставят преносими пожарогасители, разположени на не повече от 20 m един от друг от двете страни на помещението. Най-малко по един преносим пожарогасител се поставя до всеки вход към помещението.
(2) В помещенията специална категория се поставят допълнително следните противопожарни средства:
1. най-малко три водни струйника за водна мъгла; и
2. един преносим въздушно-пенен апарат, съответстващ на изискванията на Кодекса за системите за пожарна безопасност, при условие че на кораба има поне два въздушно-пенни апарата за използване в ро-ро помещение.
Чл. 246. (1) В помещенията специална категория на новите кораби класове B, C и D и съществуващите кораби клас В се осигурява ефективна система за принудителна вентилация, осъществяваща най-малко десетократен обмен на въздуха за един час.
(2) Системата за принудителна вентилация за помещенията по ал. 1 се отделя напълно от другите вентилационни системи и работи по всяко време, когато в помещенията има превозни средства. Обменът на въздух за един час се увеличава на 20 пъти по време на товарене и разтоварване на превозните средства.
(3) Вентилационните канали за помещенията по ал. 1, които могат да бъдат ефикасно изолирани, се изграждат самостоятелни за всяко помещение. Системата се управлява от място, намиращо се извън помещенията.
(4) Вентилацията на помещенията по ал. 1 се устройва така, че да не се получава разслоение на въздуха на пластове и образуване на въздушни тапи.
(5) На навигационния мостик се осигуряват средства за индикация на загубата или намаляването на изискваната производителност на вентилаторите.
(6) На корабите по ал. 1 се осигуряват устройства, позволяващи бързо спиране и ефективно затваряне на вентилационната система при пожар, като се вземат предвид атмосферните и морските условия.
(7) Вентилационните канали, включително и противопожарните клапи, се изработват от стомана и се разполагат съгласно изискванията на ИА "МА".
(8) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., вентилационните канали, преминаващи през хоризонтални зони или машинни помещения, са канали клас A-60, изработени от стомана, с подходящи опори и фиксирани в съответствие с чл. 229, ал. 11, т. 1.
Чл. 247. В помещенията специална категория, намиращи се над палубата на преградите, на новите кораби от класове B, C и D, предвид голямата загуба на устойчивост, която би могла да се получи при събирането на големи количества вода на палубата или палубите вследствие на работата на стационарната система за водооросяване, се поставят шпигати за бързото изтичане на водата направо зад борда.
Чл. 248. (1) В помещенията специална категория, намиращи се над палубата на преградите, на новите кораби от класове B, C и D и съществуващите ро-ро пътнически кораби от клас В, задбордните клапани за шпигатите се снабдяват със средства за затваряне, които могат да се задействат от място над палубата на преградите и са в съответствие с изискванията на Международната конвенция за товарните водолинии, като се държат отворени по време на рейс.
(2) Всяка операция с клапаните по ал. 1 се вписва в корабния дневник.
Чл. 249. (1) На палубите или платформите на новите кораби от класове B, C и D, на които се превозват моторни превозни средства и може да се натрупат експлозивни пари, с изключение на платформите, имащи отвори с достатъчни размери, позволяващи проникването на горивните газове надолу, оборудването - особено електрическото, и кабелите, което може да предизвика запалване на тези пари, се инсталират на височина най-малко 450 mm над палубата или платформата.
(2) Електрическото оборудване, инсталирано на височина над 450 mm над палуба или платформа по ал. 1, се закрива и защитава така, че да се предотврати изпускането на искри. Ако за безопасната експлоатация на кораба е необходимо електрическото оборудване и кабелите да се инсталират на височина, по-малка от 450 mm над палубата или платформата, това оборудване и кабели могат да се инсталират на такава височина, при условие че са от тип, одобрен за работа в среда с експлозивни смеси от гориво и въздух.
(3) Ако електрическото оборудване и кабелите се инсталират в канал на отвеждащата вентилация, те задължително са от тип, одобрен за работа в среда с експлозивни смеси от гориво и въздух, а изходът на такъв канал се разполага на безопасно място по отношение на други възможни източници на възпламеняване.
Чл. 250. (1) В помещенията специална категория под палубата на преградите на новите кораби от класове B, C и D предвид сериозната загуба на устойчивост, която би могла да се получи при събиране на големи количества вода на палубата или двойното дъно вследствие на работата на стационарната система за водооросяване, ИА "МА" може да изиска поставяне на средства за осушаване и дренаж в допълнение на посочените по чл. 75 - 77.
(2) В помещенията по ал. 1 на новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., системата за осушаване се разчита така, че да е в състояние да отстранява не по-малко от 125% от комбинирания капацитет на помпите на системата за водооросяване и изисквания брой струйници на пожарните шлангове.
(3) Клапаните на дренажната система се задействат от място извън защитаваните помещения, разположено в близост до средствата за управление на пожарогасителната система. Осушителните шахти се проектират с достатъчна вместимост и разполагат по бордовата обшивка на кораба на разстояние една от друга не повече от 40 m във всяко водонепроницаемо помещение.
(3) Допуска се инсталиране на електрическо оборудване и кабели, които са от тип, подходящ за работа в среда с експлозивни смеси от бензин и въздух. Не се допуска инсталиране на друго оборудване, което може да представлява източник на възпламеняване на леснозапалими пари.
(5) Електрическото оборудване и кабелите, които са инсталирани в канал на отвеждащата вентилация, задължително са от тип, одобрен за работа в среда с експлозивни смеси от бензин и въздух, а изходът на канала се разполага на безопасно място по отношение на други възможни източници на възпламеняване.
Чл. 251. На корабите от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., постоянните отвори в бордовата обшивка, в краищата и на таваните на помещенията специална категория се разполагат така, че евентуален пожар в помещение специална категория да не застраши товарните пространства, местата за качване в спасителните средства, жилищните помещения, сервизните помещения и пунктовете за управление в надстройките и рубките над тях.
Чл. 252. (1) На новите кораби класове B, C и D се инсталират ръчни постове за пожарна сигнализация, отговарящи на изискванията по чл. 159 - 164.
(2) Когато корабите са на море или в пристанище (с изключение на периода, в който не са в експлоатация), се окомплектуват с екипаж или оборудване така, че да се гарантира, че всяка първоначална сигнализация за пожар незабавно ще бъде приета от отговорен член на екипажа.
(3) На корабите по ал. 1 се инсталира специална сигнална система за сбор на екипажа по тревога, задействана от навигационния мостик или от поста за управление на пожар.
(4) Алармената сигнализация по ал. 3 може да бъде част от общокорабната алармена сигнализация, но се задейства отделно от алармената система за пътническите помещения.
(5) Навсякъде в жилищните и сервизните помещения, постовете за управление и откритите палуби се осигурява общокорабна транслация или друго ефективно средство за комуникация.
(6) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., общокорабната транслация отговаря на изискванията по чл. 263 - 265.
Чл. 253. (1) На новите кораби от класове B, C и D и съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, се поддържа ефективна система за противопожарен обход, така че евентуално възникване на пожар да се открие бързо.
(2) Всеки член на екипажа, участващ в обходите по ал. 1, се обучава да познава противопожарните средства на кораба и се запознава с местоположението и работата на всяко оборудване, което може да му се наложи да използва. Всеки член на противопожарния обход се снабдява с двупосочен портативен радиотелефон.
Чл. 254. (1) Новите кораби от класове B, C и D, превозващи повече от 36 пътници, се осигуряват с пожарооткриваща алармена сигнализация за системите по чл. 242, ал. 2 и 3 в централния пост за управление с непрекъснато вахтено обслужване.
(2) В централния пост по ал. 1 се съсредоточават средствата за управление на дистанционното затваряне на пожарните врати и за спиране на вентилаторите. Вентилаторите се задействат отново от централния пост за управление с непрекъснато вахтено обслужване от екипажа.
(3) Контролното табло в централния пост за управление указва положението отворено/затворено на пожарните врати, затворено или изключено състояние на датчиците, алармените сигнализации и вентилаторите.
(4) Контролното табло е с непрекъснато захранване и автоматично преминава на резервно захранване в случай на загуба на нормалното захранване.
(5) Контролното табло се захранва от централния източник и аварийния източник на електрическа енергия в съответствие с чл. 100 - 102.
(6) Контролното табло се конструира така, че отворена верига на датчик да предизвика алармено състояние.
Чл. 255. (1) Жилищните и сервизните помещения, огражденията на стълбищата и коридорите на съществуващите кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, се осигуряват с димооткриваща и пожароизвестителна система от одобрен тип, отговаряща на изискванията по чл. 159 - 164.
(2) Допуска се системата по ал. 1 да не се монтира в индивидуални бани и помещения, имащи малък или никакъв риск от пожар, като празни пространства и подобни помещения.
(3) В кухните се инсталират датчици, които се задействат от топлина вместо от дим.
(4) В таваните на стълбищата и коридорите в районите, където таваните са с леснозапалима конструкция, се монтират датчици за дим, свързани към пожарооткриващата и пожароизвестителната система.
(5) Пожарните врати на панти в огражденията на стълбищата, преградите на основните вертикални зони и граничните прегради на кухните, които обичайно се държат отворени, са самозатварящи се и могат да се освобождават както от централен пост за управление, така и от място до вратата.
(6) В централния пост за управление с непрекъснато вахтено обслужване се поставя табло, показващо дали пожарните врати в огражденията на стълбите, преградите на основните вертикални зони и граничните прегради на кухните са затворени.
(7) Минаващите през жилищни помещения и помещения, съдържащи лесногорими материали, смукателни канали от кухните, в които има вероятност да се натрупат мазнини, се конструират като прегради клас А.
(8) Смукателните канали на кухните се снабдяват със:
1. уловител за мазнини, който лесно може да се сваля за почистване, освен ако не е осигурен друг начин за отстраняване на мазнините;
2. пожарна клапа, разположена в долния край на канала;
3. устройства, задействани от самата кухня, за изключване на нагнетателните вентилатори;
4. стационарни средства за гасене на пожар вътре в канала;
5. подходящо разположени люкове за инспектиране и почистване.
(9) В граничните прегради на огражденията на стълбищата се допуска да има само обществени тоалетни, асансьори, шкафове от негорими материали, предназначени за съхраняване на спасително оборудване, и открити информационни гишета. Другите помещения, намиращи се в огражденията на стълбищата, задължително са:
1. изпразнени, непрекъснато заключени и разкачени от електрическата система; или
2. отделени от ограждението на стълбището посредством прегради клас А в съответствие с чл. 194; такива помещения могат да имат директен достъп до ограждения на стълбищата посредством врати клас А в съответствие с чл. 194 и ако в тези пространства има водооросителна система; не се допуска кабините да се отварят директно в ограждение на стълбище.
(10) Не се допуска пространствата, различни от обществени помещения, коридори, обществени тоалетни, помещения специална категория, други стълбища, изисквани по чл. 197, помещения на открити палуби и помещенията, посочени в ал. 9, т. 2, да имат директен достъп до ограждение на стълбище.
(11) Съществуващите машинни помещения от категория [10], посочени в чл. 193, и задните помещения на информационни гишета, които директно се отварят в ограждение на стълбище, се защитават с датчици за дим и съдържат само мебели с ограничен риск от пожар.
(12) В допълнение към аварийното осветление по чл. 100 - 102 и чл. 271, ал. 3 - 5 пътищата за евакуация, включително стълбищата и изходите, се обозначават във всички точки на пътя за евакуация, включително ъглите и местата на пресичане, и с осветителни или фотолуминесцентни лентови индикатори, разположени на не повече от 0,3 m над палубата.
(13) Маркировката по ал. 12 позволява на пътниците да разпознават всички пътища за евакуация и лесно да откриват аварийните изходи. Ако се използва електрическо осветление, то се осигурява от авариен източник на енергия и се разполага така, че повреда в отделна лампа или прекъсване на осветената лента да не доведе до излизането на маркировката от строя.
(14) Всички обозначения на пътищата за евакуация и на местата, където са разположени противопожарните средства, се изработват от фотолуминесцентен материал или се маркират с осветление. Осветителното или фотолуминесцентното оборудване се оценява, изпитва и инсталира в съответствие с указанията, дадени в Резолюция A.752 (18) на Международната морска организация или Стандарт ISO 15370-2001.
(15) На корабите по ал. 1 се монтира система за общокорабна алармена сигнализация.
(16) Силата на звука на алармения сигнал на системата по ал. 15 съответства на стандартите на Кодекса за алармените сигнализации и индикатори, приет с Резолюция A.686 (17) на Международната морска организация, и гарантира чуваемост в жилищните помещения на екипажа, помещенията, в които екипажът обичайно работи, и на откритите палуби.
(17) Навсякъде в жилищните, обществените и сервизните помещения, постовете за управление и откритите палуби се монтира общокорабна транслация или друго ефективно средство за комуникация.
(18) Мебелите в огражденията на стълбищата се ограничават до седалки с ограничена пожароопасност. Седалките се фиксират, ограничават до шест на всяка палуба във всяко ограждение на стълбище и не ограничават пътя за евакуация на пътниците.
(19) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши поставянето на допълнителни седалки в основното преддверие вътре в ограждение на стълбище, ако седалките са негорими, фиксирани и не ограничават пътя за евакуация на пътниците, както и поставянето на шкафове от негорим материал, предназначени за съхраняване на спасително оборудване.
(20) Не се допуска поставянето на мебели в коридорите за пътниците и за екипажа, които представляват пътища за евакуация от районите на кабините.
Чл. 256. (1) Стълбищата в жилищните и сервизните помещения на съществуващи кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници, се изграждат със стоманена конструкция, освен ако ИА "МА" одобри използването на друг равностоен материал, и се разполагат в ограждения, образувани от прегради клас А, със сигурни средства за затваряне на всички отвори.
(2) Допуска се стълбищата, свързващи само две палуби, да не се закриват, при условие че пожарната устойчивост на палубата се поддържа с подходящи прегради или врати в едно от междупалубните пространства. Ако дадено стълбище е затворено в едно междупалубно пространство, ограждението се защитава в съответствие с таблиците за палуби от приложение № 8.
(3) Стълбища може да има в откритото пространство на обществени помещения, при условие че те изцяло се намират в такова обществено помещение.
(4) В машинните помещения се поставя стационарна пожарогасителна система, отговаряща на изискванията по чл. 146 - 151.
(5) Вентилационните канали, минаващи през преградите между главните вертикални зони, се снабдяват с надеждна автоматично затваряща се пожарна клапа, която се затваря ръчно от всяка страна на преградата.
(6) Надеждни автоматично затварящи се пожарни клапи, затварящи се ръчно от вътрешната страна на ограждението, се монтират към всички вентилационни канали, обслужващи жилищните, сервизните помещения и огражденията на стълбищата.
(7) Допуска се вентилационните канали, минаващи през преграда на главна вертикална зона, без да обслужват помещения от двете страни, или минаващи през ограждение на стълбище, да не се оборудват с клапи, ако каналите са конструирани и изолирани в съответствие със стандарт A-60 и нямат отвори в ограждението на стълбището или в шахтата от страната, която не се обслужва директно.
(8) Помещенията специална категория отговарят на изискванията по чл. 243 - 251.
(9) Противопожарните врати в огражденията на стълбищата, преградите на основните вертикални зони и граничните прегради на кухните, които обичайно се държат отворени, се освобождават както от централен пост за управление, така и от място до вратата.
(10) Изискванията по чл. 255, ал. 12 - 14 се прилагат за жилищните помещения.
(11) Не по-късно от 1 октомври 2005 г. или 15 години след датата на построяването на кораба, която от двете е по-късна, жилищните и сервизните помещения, огражденията на стълбищата и коридорите се снабдяват с автоматична водооросителна, пожарооткриваща и пожароизвестителна система, отговаряща на изискванията по чл. 155 и 158 или на указанията на Международната морска организация за одобрена равностойна оросителна система, дадени в Резолюция A.800 (19) на Международната морска организация.
Чл. 257. Изискванията по Правило II-2/54 на Конвенция SOLAS'74 се прилагат в зависимост от случая към новите пътнически кораби от класове B, C и D, построени преди 1 януари 2003 г., и съществуващите пътнически кораби клас В, превозващи опасни товари.
Чл. 258. Изискванията по правило 19 от част G на глава II-2 на Конвенция SOLAS'74, както е ревизирана от 1 януари 2003 г., се прилагат в зависимост от случая за новите пътнически кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., превозващи опасни товари.
Чл. 259. Новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., снабдени с хеликоптерни площадки, отговарят на изискванията по правило 18 от част G на Конвенция SOLAS'74.
Глава четвърта.
СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА И УСТРОЙСТВА
Чл. 260. За целите на тази глава, освен ако не е указано друго, се прилагат определенията на Правило III/3 на Конвенция SOLAS'74.
Чл. 261. (1) Новите и съществуващите кораби от класове B, C и D в зависимост от класа на кораба се оборудват най-малко с радиоспасителните средства, радарните транспондери, индивидуалните спасителни средства, спасителните съдове и дежурните лодки, сигналните ракети и линометите, посочени в таблицата от приложение № 9.
(2) Всички средства по ал. 1, включително съоръженията им за спускане, където е приложимо, отговарят на изискванията по глава III от Анекса към Конвенция SOLAS'74, освен ако не е указано друго в тази глава.
(3) На борда на корабите се осигуряват хидротермокостюми и термозащитни средства, които се използват от хората, намиращи се в спасителните лодки или дежурните лодки, в съответствие с изискванията по глава III от Анекса към Конвенция SOLAS'74.
(4) На борда на корабите, за които не се изисква да бъдат снабдени със спасителна или дежурна лодка, се осигурява най-малко един хидротермокостюм. Ако корабът непрекъснато плава в райони с топъл климат, ИА "МА" може да не изисква това защитно облекло.
Чл. 262. (1) На новите и съществуващите кораби от класове B, C и D се монтира общокорабна аварийна алармена сигнализация.
(2) Общокорабната аварийна алармена сигнализация по ал. 1 отговаря на изискванията по параграф 7.2.1.1 от Кодекса за спасителните средства и е подходяща за оповестяване на пътниците и членовете на екипажа за събиране на сборните места и започване на действията, включени в разписанието за тревогите.
(3) Общокорабната аварийна алармена сигнализация на кораби, превозващи повече от 36 пътници, се допълва от общокорабна транслация, която може да се използва от мостика и се разполага така, че съобщенията, предадени по нея, се чуват лесно на всички места от лица с нормален слух по време на работа на главния двигател.
Чл. 263. (1) Минималните нива на силата на звука на аварийния алармен сигнал на общокорабните аварийни алармени сигнализации на новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., е в съответствие с параграфи 7.2.1.2 и 7.2.1.3 от Кодекса за спасителните средства и се чува на всички открити палуби.
(2) В допълнение към изискванията по чл. 252, ал. 5 и чл. 262 на всички пътнически кораби, превозващи повече от 36 пътници, се монтира и общокорабна транслация.
(3) Изискванията по ал. 4 - 7 и чл. 265, ал. 3 и 4 се прилагат към съществуващите кораби не по-късно от първия периодичен преглед след датата на влизане в сила на наредбата.
(4) Общокорабната транслация е високоговорителна инсталация, която може да разпространява съобщения във всички помещения, където членове на екипажа и/или пътници обикновено стоят, както и на сборните места и не изисква никакво действие от страна на слушащите.
(5) Общокорабната транслация позволява разпространяването на съобщения от навигационния мостик и други подобни места на борда на кораба, които ИА "МА" счете за необходими, и се инсталира, като се вземат предвид акустично граничните условия.
(6) Общокорабната транслация се защитава срещу нерегламентирано използване и се чува ясно над нивото на околния шум във всички пространства, посочени в ал. 4.
(7) Общокорабната транслация се изгражда с функция за приоритет, управлявана от навигационния мостик и други подобни места на борда съгласно изискванията на ИА "МА", така че всички аварийни съобщения да се предават, ако някой от високоговорителите в посочените места е изключен, звукът му е намален или общокорабната транслация се използва за други цели.
Чл. 264. Минималните нива на силата на звука за разпространяване на аварийни съобщения на новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., са в съответствие с параграф 7.2.2.2 от Кодекса за спасителните средства.
Чл. 265. (1) Общокорабната транслация на новите кораби от класове B, C и D има най-малко два кръга, които са достатъчно разделени по цялата си дължина и имат два отделни и независими усилвателя.
(2) Общокорабната транслация и нейните работни характеристики се одобряват от ИА "МА" в съответствие с препоръките на Международната морска организация.
(3) Общокорабната транслация се свързва с аварийния източник на електрически ток.
(4) Допуска се на съществуващите кораби с инсталирана общокорабна транслация, отговаряща в значителна степен на изискванията по ал. 3 и чл. 263, ал. 4 - 7 и одобрена от ИА "МА", да не се подменя уредбата.
Чл. 266. (1) В съответствие с Резолюция A.691 (17) на Международната морска организация за всяко лице на борда се осигуряват ясни инструкции за спазване в случай на авария.
(2) Разписание за тревоги и инструкции за действие при аварии, отговарящи на изискванията по Правило III/37 от Конвенция SOLAS'74, се поставят на видни места по целия кораб, включително на навигационния мостик, в машинното отделение и в жилищните помещения за екипажа.
(3) Илюстрации и инструкции на подходящи езици се поставят в пътническите кабини и помещения и на видими места на сборните места, информиращи пътниците за:
1. тяхното сборно място;
2. най-важните действия, които трябва да предприемат в случай на авария;
3. начина за обличане на спасителните ризи.
(4) На лицето, което съгласно Правило IV/16 от Конвенция SOLAS'74 носи основна отговорност за радиокомуникациите по време на бедствени ситуации, не се определят други задължения при такива ситуации. Това се отразява в разписанието за тревогите и в инструкциите за действие при авария.
Чл. 267. На или в близост до спасителните съдове и техните спускови устройства се поставят плакати и знаци, които:
1. илюстрират предназначението на устройствата и процедурите за работа със съоръжението и показват съответните инструкции или предупреждения;
2. се виждат лесно при аварийно осветление;
3. използват символи в съответствие с Резолюция A.760 (18) на Международната морска организация.
Чл. 268. В столовите на екипажа и залите за отдих или във всяка кабина на екипажа се осигурява наръчник за тренировки, отговарящ на изискванията по Правило III/35 от Конвенция SOLAS'74.
Чл. 269. (1) На корабите се осигуряват инструкции за поддръжка на спасителните средства и устройства на борда или програми за планова поддръжка, включващи поддръжката на спасителните средства и устройства, и в съответствие с тях се извършва предписаното обслужване.
(2) Инструкциите по ал. 1 се съставят в съответствие с изискванията по Правило III/36 от Конвенция SOLAS'74.
Чл. 270. (1) На борда на новите и съществуващите кораби от класове B, C и D се осигуряват достатъчен брой обучени лица за събиране и помагане на необучените лица.
(2) На корабите се осигуряват достатъчен брой членове на екипажа за обслужване на спасителните съдове и спусковите устройства, необходими за напускане на всички намиращи се на борда лица.
(3) За всеки спасителен съд, който се използва, се определя отговорник - офицер или квалифицирано лице.
(4)Член на екипажа, опитен в управлението и експлоатацията на спасителните салове, може да бъде определен да отговаря за спасителен сал или група салове.
(5) За всяка дежурна лодка или моторен спасителен съд се определя лице, което може да работи с двигателя и да извършва малки регулировки.
(6) Капитанът на кораба осигурява разпределението на лицата по ал. 1 - 5 в корабните спасителни съдове.
Чл. 271. (1) Спасителните съдове на новите и съществуващите кораби от класове B, C и D, за които се изискват одобрени спускови устройства, се разполагат колкото е възможно по-близо до жилищните и сервизните помещения.
(2) В близост до местата за качване се разполагат сборните места, които са леснодостъпни от жилищните и работните помещения и имат достатъчна площ за събиране и инструктиране на пътниците - чисто палубно пространство най-малко 0,35 m2 за лице.
(3) Местата за събиране и качване, коридорите, стълбищата и изходите, осигуряващи достъп до местата за събиране и качване, се осветяват.
(4) Осветлението на местата за събиране и качване и помещенията по ал. 3 се осигурява от авариен източник на електрическа енергия в съответствие с чл. 100-103.
(5) Като част от маркировката по чл. 201 за новите кораби от класове B, C и D пътищата към сборните места се обозначават и със символа за сборно място в съответствие с Резолюция A.760 (18) на Международната морска организация. Това изискване се прилага и за съществуващи кораби клас В, които превозват повече от 36 пътници.
(6) Качването в спасителните лодки се извършва или директно на мястото за походно съхранение, или от палубата за качване.
(7) Качването в спасителните салове със спускови устройства се извършва от позиция непосредствено до мястото за походно съхранение или от позиция, в която е прехвърлен спасителният сал преди спускане.
(8) Където е необходимо, се осигуряват средства за притегляне на спасителните съдове, спускани на вода със спусково устройство, и за задържането им на борд, за да могат лицата да се качват безопасно.
Чл. 272. (1) Ако спасително средство със спусково устройство на нови кораби от класове B, C и D не позволява качване в спасителното средство, преди да е във водата, и височината от мястото на качване до водата е повече от 4,5 m над водолинията при празен кораб, се инсталира одобрена система за евакуация на море, отговаряща на изискванията по секция 6.2 на Кодекса за спасителните средства.
(2) На кораби, снабдени със система за евакуация на море, се осигурява възможност за комуникация между мястото за качване и платформата на спасителния съд.
(3) На всеки борд на кораба се поставя най-малко една стълба за качване, отговаряща на изискванията по параграф 6.1.6 от Кодекса за спасителните средства.
(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да освободи кораб от изискването по ал. 3, при условие че при всички неповредени състояния и разчетени повредени състояния на диферент и крен свободният борд между предвидената позиция за качване и водолинията не е повече от 1,5 m.
Чл. 273. Новите и съществуващите ро-ро пътнически кораби от класове B, C и D отговарят на изискванията по чл. 274, 275 и 277 не по-късно от датата на първия периодичен преглед след датата на влизане в сила на наредбата.
Чл. 274. (1) Спасителните салове на новите и съществуващите ро-ро пътнически кораби от класове B, C и D се обслужват от системи за евакуация на море, отговарящи на изискванията по секция 6.2 от Кодекса за спасителните средства, или спускови устройства, отговарящи на изискванията по параграф 6.1.5 от Кодекса за спасителните средства, равномерно разположени на всеки борд на кораба. Осигурява се възможност за комуникация между мястото за качване и платформата.
(2) Спасителните салове на ро-ро пътническите кораби се оборудват с отговарящи на изискванията по Правило III/23 от Конвенция SOLAS'74 съоръжения за закрепване на спасителни средства, позволяващи тяхното свободно изплаване.
(3) На ро-ро пътническите кораби се използват спасителни салове от тип с рампа за качване и отговарящ и на изискванията по параграф 4.2.4.1 или 4.3.4.1 на Кодекса за спасителните средства, в зависимост от случая.
(4) Спасителните салове на ро-ро пътническите кораби са автоматично самоизправящи се или двустранни с тента, устойчиви в открито море и могат да се експлоатират безопасно, независимо с коя страна нагоре плават.
(5) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши използването на отворени двустранни салове, отговарящи на изискванията от Анекс 10 на Кодекса за високоскоростните плавателни съдове, вземайки предвид безопасното естество на рейса и благоприятните климатични условия в района и периода на експлоатация.
(6) Корабът може да се оборудва и с автоматично самоизправящи се спасителни салове или двустранни спасителни салове с тента в допълнение на обичайното му окомплектуване със спасителни салове с обща вместимост за най-малко 50% от лицата, ненастанени в спасителните лодки. Тази допълнителна вместимост на спасителните салове се определя на базата на разликата между общия брой на лицата на борда и броя на лицата, настанени в спасителните лодки. Всеки такъв спасителен сал се одобрява от ИА "МА" при съблюдаване на препоръките, приети от Международната морска организация с циркулярно писмо MSC/Circ. 809.
Чл. 275. (1) На новите и съществуващите ро-ро кораби от класове B, C и D най-малко една от дежурните лодки е бързоходна спасителна лодка, одобрена от ИА "МА", с оглед препоръките, приети от Международната морска организация с циркулярно писмо MSC/Circ. 809.
(2) Бързоходната спасителна лодка се обслужва от подходящо спусково устройство, одобрено от ИА "МА". Устройствата се одобряват в съответствие с препоръките на Международната морска организация, като се взема предвид, че бързоходната спасителна лодка е предназначена да се спуска и вдига дори и при изключително неблагоприятни метеорологични условия.
(3) За всяка бързоходна спасителна лодка се обучават и редовно се тренират най-малко два екипажа съгласно раздел A-VI/2, таблица A-VI/2-2 "Изисквания за минималните стандарти за компетентност за управление на бързоходна спасителна лодка" от Кодекса към Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка на моряците и препоръките, приети от Резолюция A.771 (18) на Международната морска организация.
(4) Обучението и тренировките по ал. 3 включват всички аспекти на спасяването, управляването, маневрирането и експлоатацията на плавателните средства в различни условия и изправянето им след преобръщане.
(5) Ако устройството или размерът на съществуващ ро-ро пътнически кораб е такова, че не позволява монтирането на бързоходна спасителна лодка по ал. 1, тя може да бъде поставена на мястото на съществуваща спасителна лодка, която е приета като дежурна лодка, или на лодка, която се използва при авария, при условие че:
1. монтираната бързоходна спасителна лодка се обслужва от спусково устройство, отговарящо на изискванията по ал. 2;
2. човековместимостта на спасителния съд, загубена поради замяната, е компенсирана със спасителни салове, които могат да носят най-малко същия брой лица, обслужвани от заменената спасителна лодка;
3. спасителните салове по т. 2 се обслужват от съществуващите спускови устройства или системи за евакуация на море.
Чл. 276. (1) На новите и съществуващите ро-ро пътнически кораби от класове B, C и D се осигуряват ефикасни средства за бързо изваждане на оцелели от водата и прехвърляне на оцелели от дежурните съдове или спасителните съдове на кораба.
(2) Средствата за прехвърляне на оцелели на кораба могат да са част от системата за евакуация на море или част от система, проектирана за целите на спасяването.
(3) Средствата по ал. 2 се одобряват от ИА "МА", като се вземат предвид препоръките, приети от Международната морска организация с циркулярно писмо MSC/Circ. 810.
(4) Ако пързалка на система за евакуация на море е предвидена да бъде средство за прехвърляне на оцелели на палубата на кораба, тя се снабдява с леери или стълби, които да помагат при изкачването.
Чл. 277. (1) На новите и съществуващите ро-ро пътнически кораби от класове B, C и D независимо от изискванията по правила III/7.2 и III/22.2 на Конвенция SOLAS'74 в близост до сборните места се съхраняват достатъчен брой спасителни ризи, така че пътниците да не се връщат до кабините си, за да вземат спасителните си ризи.
(2) Спасителните ризи, използвани на ро-ро пътнически кораби, се оборудват с лампи, отговарящи на изискванията по параграф 2.2.3 от Кодекса за спасителни средства.
Чл. 278. (1) На новите и съществуващите ро-ро кораби от класове B, C и D се осигурява зона за евакуиране с хеликоптер, одобрена от ИА "МА" в съответствие с препоръките, приети от Международната морска организация в Резолюция A.229(VII).
(2) Съществуващите ро-ро пътнически кораби отговарят на изискванията по ал. 1 не по-късно от датата на първия периодичен преглед след датата на влизане в сила на наредбата.
(3) На новите ро-ро пътнически кораби от класове B, C и D с дължина 130 m и повече се осигурява хеликоптерна площадка, одобрена от ИА "МА" в съответствие с препоръките на Международната морска организация.
Чл. 279. (1) На навигационния мостик на нови и съществуващи кораби от класове B, C и D се осигурява система, подпомагаща вземането на решения от капитана.
(2) Системата по ал. 1 се състои най-малко от печатен авариен план или планове. Всички предвидими аварийни ситуации се идентифицират в аварийния план или планове, както и следните основни групи аварийни ситуации:
1. пожар;
2. повреда на кораба;
3. замърсяване;
4. незаконни действия, застрашаващи безопасността на кораба и сигурността на неговите пътници и екипаж;
5. произшествия с личния състав;
6. произшествия, свързани с товара;
7. аварийна помощ за други кораби.
(3) Аварийните процедури, предвидени в аварийния план или планове, осигуряват помощ при вземане на решения от капитана при справянето с всякаква комбинация от аварийни ситуации.
(4) Аварийният план или планове се изготвят с единна структура и са лесни за използване. Когато е приложимо, действителното състояние на натоварване, послужило за изчисляване устойчивостта на кораба за конкретния рейс, се използва за нуждите на борбата за живучест.
(5) В допълнение към печатния авариен план или планове ИА "МА" може да допусне използването на навигационния мостик на компютърна система, подпомагаща вземането на решения от капитана, която осигурява цялата информация, съдържаща се в аварийния план или планове, процедурите, чек-листите и др., и която може да представи списък на препоръчителните действия, които се предприемат при предвидими аварийни ситуации.
(6) За съществуващите кораби изискванията по ал. 1 - 5 се прилагат не по-късно от датата на първия периодичен преглед след датата на влизане в сила на наредбата.
Чл. 280. На новите и съществуващите кораби от класове B, C и D местата за спускане на спасителни съдове се разполагат така, че да осигуряват безопасно спускане. Обръща се особено внимание на безопасното разстояние от винта и от стръмно издадените части на корпуса, така че спасителните съдове да се спускат покрай гладък участък от борда на кораба. Ако са разположени по-напред, те се поставят зад таранната преграда на защитено място.
Чл. 281. (1) Спасителните съдове се разполагат при спазване на следните изисквания:
1. спасителният съд и устройствата му за походно закрепване не пречат на спусковите операции на другите спасителни съдове;
2. толкова близо до водната повърхност, колкото е безопасно и практически приложимо; за спасителните съдове, спускаеми със спускови устройства, височината на нока на лодбалката, когато спасителният съд е в позиция за качване, доколкото е практически приложимо, не надвишава 15 m от водолинията; когато корабът е празен, позицията на спасителния съд със спусково устройство е такава, че то остава над водолинията, когато корабът е напълно натоварен при неблагоприятни условия на диферент до 10° и крен до 20° на който и да е борд за новите кораби, съответно крен до 15° на който и да е борд за съществуващите кораби, или до ъгъл, при който открита палуба е потопена, което е по-малко;
3. в състояние на постоянна готовност, позволяваща двама членове на екипажа да го подготвят за качване и спускане в рамките на 5 min;
4. напред, колкото е практически възможно по-далеч от винта;
5. напълно оборудвани, в съответствие със съответните правила на Конвенция SOLAS'74 (като изключение допълнителните спасителни салове могат да бъдат освободени от някои от изискванията на Конвенция SOLAS'74 за оборудването, както е посочено в бележка 3 към таблицата от приложение № 9).
(2) Спасителните лодки се съхраняват "по походно", прикрепени към спусковите устройства, а на пътническите кораби с дължина 80 m и повече всяка лодка се разполага така, че задният край на лодката да е пред винта на разстояние не по-малко от 1,5 пъти дължината й.
(3) Спасителните салове се закрепват по походно, както следва:
1. с фалина си, закрепен към кораба;
2. чрез устройство за свободно изплаване, отговарящо на изискванията по параграф 4.1.6 от Кодекса за спасителни средства, позволяващо на спасителния сал да изплава свободно, и ако е надуваем, да се надуе автоматично, когато корабът потъне; едно устройство за свободно изплаване може да се използва за два или повече спасителни сала, ако то е достатъчно, за да се изпълнят изискванията по параграф 4.1.6 от Кодекса за спасителни средства;
3. така, че да позволи ръчно освобождаване от неговото съоръжение за закрепване.
(4) Спасителните салове, спускаеми със спускови устройства, се разполагат в обхвата на подемните куки, освен ако е осигурено някакво друго средство за прехвърляне, функциониращо в границите на диферент до 10° и крен до 20° на който и да е борд за новите кораби, съответно крен до 15° на който и да е борд за съществуващите кораби, или поради движението на кораба или авария в електрозахранването.
(5) Спасителните салове, предназначени за спускане чрез хвърляне зад борда, се разполагат така, че да са в позиция, осигуряваща лесно прехвърляне от борд на борд на едно ниво на открита палуба. Ако не може да се осигури този начин на разполагане, се осигуряват допълнителни спасителни салове, така че пълната вместимост на всеки борд да побира 75% от общия брой лица на борда.
(6) Спасителните салове, свързани със системата за евакуация на море:
1. се разполагат близо до контейнера, съдържащ системата за евакуация на море;
2. се освобождават от техните стойки с устройства, които им позволяват да бъдат швартовани и надути до платформата за качване;
3. се освобождават като независими спасителни съдове;
4. се снабдяват с направляващи въжета към платформата за качване.
Чл. 282. (1) Дежурните лодки на новите и съществуващите кораби от класове B, C и D се съхраняват:
1. в състояние на постоянна готовност за спускане в рамките на не повече от 5 min;
2. в позиция, удобна за спускане и вдигане;
3. така, че дежурната лодка и устройствата й за съхранение не пречат на операциите на който и да е от спасителните съдове, в което и да е от другите места за спускане.
(2) Ако дежурна лодка същевременно е и спасителна лодка, тя се съхранява в съответствие с изискванията по чл. 281.
Чл. 283. (1) Не се допуска бордът на новите кораби от класове В, С и D и съществуващите ро-ро кораби от класове B, C и D да има отвори между мястото за качване в системата за евакуация на море и водолинията при празен кораб. Осигуряват се средства за предпазване на системата от всякакви стърчащи части.
(2) Системите за евакуация на море се разполагат така, че да осигурят безопасно спускане, като се обръща особено внимание на безопасното разстояние от винта и от стръмно издадените части на корпуса и, доколкото е практически приложимо, системата се спуска покрай гладък участък от борда на кораба.
(3) Системата за евакуация на море се разполага така, че проходът, платформата и устройствата й за походно съхранение и експлоатация да не пречат на експлоатацията на което и да е друго спасително средство в което и да е друго място за спускане.
(4) Където е уместно, корабът се устройва така, че в походно положение системите за евакуация на море да са защитени от повреда от въздействието на големи вълни.
Чл. 284. (1) За всички спасителни съдове на новите и съществуващите кораби от класове B, C и D се осигуряват устройства за спускане, отговарящи на изискванията по раздел 6.1 от Кодекса за спасителните средства.
(2) Допуска се на съществуващите кораби от класове B, C и D да не се поставят устройства за спускане по ал. 1 за спасителни съдове, отговарящи на следните условия:
1. мястото на палубата, от което лицата се качват на спасителните съдове, е на разстояние по-малко от 4,5 m над водолинията, когато корабът е празен и е изпълнено едно от следните условия:
а) спасителните съдове имат маса не по-голяма от 185 кг;
б) спасителните съдове са готови за директно спускане от походното им положение при неблагоприятни условия на диферент до 10° и крен до най-малко 15° на който и да е борд;
2. за спасителни съдове, които се носят в допълнение към спасителните съдове за достигане на 110% от общия брой на лицата на борда;
3. спасителни съдове, осигурени за използване заедно със системата за евакуация на море и отговарящи на изискванията по раздел 6.2 от Кодекса за спасителните средства и разположени за директно спускане от походното им положение при неблагоприятни условия на диферент до 10° и крен до 20° на който и да е борд.
(3) Допуска се на новите кораби от класове B, C и D да не се поставят устройства за спускане по ал. 1 за спасителни съдове, при условие че:
1. устройствата за качване на спасителните съдове и дежурните лодки са ефективни за условията на околната среда, в която корабът е възможно да плава, и при всички неповредени състояния и разчетени повредени състояния на диферент и крен свободният борд между предвидената позиция за качване и водолинията при празен кораб не е повече от 4,5 m;
2. Изпълнителна агенция "Морска администрация" приеме система, при която лицата могат да се качват в спасителните салове директно.
(4) Спасителните лодки се снабдяват с устройства за спускане и вдигане.
Чл. 285. (1) На новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., в допълнение се осигуряват средства за откачване на спасителните лодки с цел освобождаване на спусковите механизми за обслужване.
(2) Устройствата за спускане и вдигане се разполагат така, че операторът на съоръжението, който се намира на кораба, да наблюдава спасителния съд през цялото време на спускане, а за спасителните лодки - и по време на вдигане.
(3) За еднотипни спасителни съдове, носени на борда на кораба, се използва само един тип освобождаващ механизъм.
(4) На корабите се използват достатъчно дълги проволки, за да могат спасителните съдове да достигат водата, когато корабът е празен, при неблагоприятни условия на диферент до 10° и крен до 20° на който и да е борд за новите кораби, и съответно диферент до 10° и крен до 15° на който и да е борд за съществуващите кораби.
(5) Подготовката и работата със спасителните съдове на което и да е място за спускане не трябва да пречи на бързата подготовка и работа с който и да е друг спасителен съд или дежурна лодка на което и да е друго място.
(6) Осигуряват се средства, предотвратяващи изливането на вода върху спасителните съдове по време на напускане на кораба.
(7) По време на подготовката и спускането на спасителен съд спусковото му устройство и участъкът от водата, в който ще бъде спуснат, се осветяват подходящо с осветление, осигурено от аварийния източник на електрическа енергия по чл. 100 - 103.
Чл. 286. (1) На новите и съществуващите кораби от класове B, C и D се осигуряват устройства за качване и спускане на дежурните лодки, позволяващи качването в дежурната лодка и спускането й да става за възможно най-кратко време.
(2) Дежурната лодка се поставя така, че всички лица, определени за екипаж на дежурна лодка, да се качат на борда й и да се спусне директно от походното положение.
(3) Ако дежурната лодка е включена във вместимостта на спасителните съдове и качването на другите спасителни лодки се извършва от палубата за качване, в допълнение по ал. 2, качването на дежурната лодка също е от палубата за качване.
(4) Спусковите устройства отговарят на изискванията по чл. 284 и 285. Всички дежурни лодки се спускат, когато е необходимо, като се използват фалини, при движение на кораба в тиха вода със скорост до 5 възела.
(5) Времето за вдигане на напълно натоварена с хора и оборудване дежурна лодка е не повече от 5 min при условия на умерено вълнение.
(6) Ако дежурната лодка е включена във вместимостта на спасителните съдове, времето за вдигането й е не повече от 5 min, когато е натоварена с оборудването на спасителен съд и одобрения екипаж на дежурна лодка от най-малко 6 лица.
Чл. 287. Новите кораби от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., се осигуряват с устройства за качване и вдигане на дежурните лодки, обезпечаващи безопасно и ефикасно обслужване на носилка. При лошо време с цел безопасност се осигуряват стропове в случаите, когато тежките блокове на лодбалките представляват опасност.
Чл. 288. (1) Когато на борда на новите и съществуващите кораби от класове B, C и D се качват нови пътници, непосредствено преди или след отплаване се организира инструктаж за безопасността на пътниците.
(2) Инструктажът по ал. 1 включва най-малко инструкциите, изисквани по чл. 266, и се осъществява чрез съобщение на един или повече езици, които биха могли да бъдат разбрани от пътниците.
(3) Съобщението по ал. 2 се прави по общокорабната транслация или чрез други подходящи средства, осигуряващи чуваемост от всички пътници.
Чл. 289. (1) Преди напускане на пристанище и през цялото време на плаване всички спасителни средства и устройства на новите и съществуващите кораби от класове B, C и D се поддържат в работно състояние и готови за незабавно използване.
(2) Поддържането и инспекциите на спасителните средства и устройства се извършва в съответствие с правило III/20 от Конвенция SOLAS'74.
Чл. 290. (1) Всеки член на екипажа на новите и съществуващите кораби от класове B, C и D, на който са определени задължения при аварийна обстановка, се запознава с тези задължения преди започване на рейса.
(2) Ученията за напускане на кораба и противопожарните тренировки се провеждат всяка седмица. Всеки член на екипажа ежемесечно участва най-малко в едно учение за напускане на кораба и една противопожарна тренировка.
(3) Ученията на екипажа се провеждат преди отплаване на кораба, ако повече от 25% от екипажа не е участвал в учение за напускане на кораба и противопожарна тренировка на конкретния кораб през предишния месец.
(4) Ако кораб влиза в експлоатация за първи път след модификация от основен характер или когато се наема нов екипаж, ученията се провеждат преди отплаване.
(5) Всяко учение за напускане на кораба включва действията, изисквани по правило III/19.3.3.1 от Конвенция SOLAS'74.
(6) Спасителните и дежурните лодки се приспускат при последователни учения в съответствие с разпоредбите по правило III/19.3.3.2, 3.3.3, 3.3.6 и 3.3.7 от Конвенция SOLAS'74.
(7) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да допусне на корабите да не се спускат спасителните лодки от единия борд, ако се швартоват в пристанище и характерът на извършваните от тях рейсове не позволява спускане на спасителните лодки от този борд. Спасителните лодки се приспускат най-малко веднъж на всеки 3 месеца и се спускат най-малко веднъж годишно.
(8) Ако корабът е снабден със система за евакуация на море, ученията включват действията, изисквани по правило III/19.3.3.8 от Конвенция SOLAS'74.
(9) Аварийното осветление на сборните места и местата за напускане на кораба се изпитва при всяко учение за напускане на кораба.
(10) Противопожарните тренировки се извършват в съответствие с разпоредбите по правило III/19.3.4 от Конвенция SOLAS'74.
(11) На членовете на екипажа се провеждат ученията на борда на кораба и се осигуряват инструкции в съответствие с правило III/19.4 от Конвенция SOLAS'74.
Глава пета.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ КЪМ ПЪТНИЧЕСКИТЕ КОРАБИ И ВИСОКОСКОРОСТНИТЕ ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ ЗА ПРЕВОЗ НА ЛИЦАТА С НАМАЛЕНА ПОДВИЖНОСТ
Чл. 291. При прилагане на разпоредбите от тази глава ИА "МА" спазва изискванията на циркулярно писмо MSC/735 на Международната морска организация от 24 юни 1996 г. - "Препоръки за проектиране и експлоатация на пътнически кораби за отговаряне на нуждите на възрастни и хора с ограничена подвижност".
Чл. 292. (1) Корабите се конструират и оборудват по такъв начин, че да е възможно лице с намалена подвижност да се качи и слезе от борда лесно и безопасно.
(2) На лицата по ал. 1 се осигурява достъп до палубите чрез рампи, елеватори или асансьори, позволяващи им да се придвижват без необходимост от чужда помощ. Указанията за такъв достъп се поставят на другите входове на кораба или на други подходящи места из целия кораб.
Чл. 293. На ключовите места на кораба се поставят указателни табели, достъпни и лесни за четене от лица с намалена подвижност (включително лица със сетивни разстройства).
Чл. 294. Операторът се снабдява със средства на борда на кораба за визуално и устно предаване на съобщения и др. отнасящи се до закъснения, промени в разписанията и услуги на борда, за лицата с различни форми на намалена подвижност.
Чл. 295. Алармената система и алармените бутони се конструират така, че да бъдат достъпни, както и да вдигнат по тревога всички пътници с намалена подвижност, включително пътниците със сетивни или умствени разстройства.
Чл. 296. Перилата, коридорите и проходите, входовете и вратите се конструират удобни за придвижване на лица в инвалидна количка. Елеваторите, палубите за превозни средства, пътническите салони, жилищните помещения и тоалетните се проектират така, че да са достъпни за лица с намалена подвижност.
Глава шеста.
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ
Чл. 297. (1) Когато се прилагат специфичните изисквания за устойчивост, определени в тази глава, значителната височина на вълната (hs) се използва за определяне на височината на водата на палубата за автомобили.
(2) Стойностите на значителната височина на вълните са тези, които не се превишават с вероятност, по-голяма от 10%, изчислени на годишна основа.
Чл. 298. (1) Без да се влиза в противоречие с изискванията на правило II-1/В/8 на Конвенция SOLAS'74, по отношение на разделянето на водонепроницаеми отсеци и устойчивостта в повредено състояние, всички ро-ро пътнически кораби отговарят на специфичните изисквания за устойчивост, посочени в тази глава.
(2) За ро-ро пътническите кораби, плаващи изключително в морски райони със значителна височина на вълната, равна или по-малка от 1,5 m, съответствието с изискванията на правилото по ал. 1 се счита за еквивалентно на съответствие със специфичните изисквания за устойчивост, посочени в тази глава.
(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" прилага изискванията по тази глава в съответствие с процедурата от приложение № 8, доколкото е практически възможно и съвместимо с конструкцията на конкретния кораб.
Чл. 299. (1) В допълнение към изискванията по правило II-1/В/8 от Конвенция SOLAS'74, отнасящи се до разделянето на водонепроницаеми отсеци и устойчивост в повредено състояние, всички ро-ро пътнически кораби трябва да отговарят на изискванията по тази глава.
(2) Изискванията по правило II-1/В/8.2.3 от Конвенция SOLAS'74 се спазват, когато се отчита влиянието на хипотетично количество морска вода, която се приема, че се е събрала на първата палуба над конструктивната водолиния на ро-ро товарното пространство или специалното товарно пространство, определено в правило II-2/3 от Конвенция SOLAS'74, която се приема за повредена (наричана "повредената ро-ро палуба"). Други изисквания на правило II-1/В/8 не е необходимо да се спазват при прилагане на стандарта за устойчивост по тази глава.
(3) Количеството на предполагаемата събрала се морска вода се изчислява въз основа на водна повърхност с постоянна височина над:
1. най-ниската точка на ръба на палубата на повредения отсек на ро-ро палубата; или
2. когато ръбът на палубата на повредения отсек е потопен, изчислението се базира на постоянна височина над неподвижната водна повърхност при всякакви ъгли на крен и диферент, както следва:
а) 0,5 m - при остатъчен надводен борд (fr) 0,3 m или по-малко;
б) 0,0 m - при остатъчен надводен борд (fr) 2 m или повече; и
в) междинни стойности, определяни чрез линейна интерполация, при остатъчен надводен борд (fr) 0,3 m или повече, но по-малко от 2 m, където остатъчният надводен борд (fr) е най-малкото разстояние между повредената ро-ро палуба и окончателната водолиния в мястото на повредата при разглеждане на случая на повреда без отчитане на влиянието на количеството на предполагаема събрала се вода на повредената ро-ро палуба.
(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да допусне намаляване на височината на водната повърхност, когато на кораба е монтирана високоефективна осушителна система.
(5) За кораби, извършващи рейсове в географски определени ограничени райони на плаване, ИА "МА" може да намали височината на водната повърхност, определена в съответствие с ал. 2 и 3, чрез заместване на тази височина на водната повърхност със следните стойности:
1. ако значителната височина на вълната (hs), определяща въпросния район, е 1,5 m или по-малко - 0 m;
2. при значителна височина на вълната (hs), определяща въпросния район 4 m или повече - стойността, определена в съответствие с ал. 2 и 3;
3. при значителна височина на вълната (hs), определяща въпросния район 1,5 m или повече, но по-малко от 4 m - междинни стойности, определяни чрез линейна интерполация, при положение, че са изпълнени следните условия:
а) Изпълнителна агенция "Морска администрация" е установила, че определеният район е представен чрез значителната височина на вълната (hs), която не се надвишава с вероятност, по-голяма от 10%; и
б) районът на плаване и, ако е приложимо, периодът от годината, за които е установена определена стойност на значителната височина на вълната (hs), са вписани в свидетелствата на кораба.
(6) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да разреши освобождаване от прилагане на изискванията по ал. 2 и 3 или ал. 5 и като алтернатива да приеме доказателства, установени посредством моделни изпитания, проведени за конкретен кораб в съответствие с метода за провеждане на моделни изпитания, посочен в чл. 300, показващи, че корабът няма да се преобърне при предполагаемия размер на повредата, както е предвидено в правило II-1/В/8.4 от Конвенция SOLAS'74, и при допускане на най-неблагоприятното местоположение на повредата по смисъла на ал. 2 и 3, при неравномерно вълнение.
(7) Резултатите от моделното изпитване, приети като еквивалент на съответствие с ал. 2 и 3 или ал. 5 и стойността на значителната височина на вълната (hs), използвана при моделните изпитания, се вписват в свидетелствата на кораба.
(8) Информацията, предоставена на капитана съгласно правила II-1/В/8.7.1 и II-1/В/8.7.2 от Конвенция SOLAS'74, разработена с цел спазване на правила от II-1/В/8.2.3 до II-1/В/8.2.3.4, се прилага непроменена за ро-ро пътнически кораби, одобрени в съответствие с тези изисквания.
(9) За оценяване на влиянието на количеството на предполагаемата събрала се морска вода на повредената ро-ро палуба по смисъла на ал. 1 - 8 се прилагат следните разпоредби:
1. напречна или надлъжна преграда се счита за неповредена, ако всички нейни части се намират навътре от вертикални равнини от двата борда на кораба, разположени на разстояние от външната обшивка, равно на една пета от ширината на кораба, съгласно определението в правило II-1/2 на Конвенция SOLAS'74, и измерено под прави ъгли спрямо диаметралната равнина на нивото на най-високата конструктивна товарна водолиния;
2. когато корпусът на кораба е частично конструктивно разширен за съответствие с разпоредбите на този член, възникналото в резултат на това увеличение на стойността на една пета от широчината му следва да се използва по цялата дължина, но не се допуска да определя разположението на съществуващи отвори в прегради, тръбопроводни системи и др., които са били приемливи преди разширението;
3. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) напречните или надлъжните прегради, които се приемат като ефективни за ограничаване на количеството на предполагаемата събрала се морска вода в разглеждания отсек в повредената ро-ро палуба, трябва да са съизмерими с осушителната система и да издържат на хидростатично налягане и да съответстват на резултатите от изчисленията за повредата; тези прегради трябва да са с височина най-малко 4 m, освен ако нивото на водата е под 0,5 m; в този случай височината на преградите се изчислява по следната формула:
Bh = 8hw,
където:
Bh е височината на преградата;
hw - нивото на събралата се вода, изчислена посредством прилагане на остатъчния надводен борд и значителната височина на вълната; във всички случаи минималната височина на тези прегради не трябва да е под 2,2 m; въпреки това на кораби с подвижни палуби за автомобили минималната височина на преградата трябва да е не по-малка от височината до долната страна на подвижната палуба, когато се намира в спуснато положение.
4. за специални съоръжения като висящи палуби с пълна ширина и широки бордови шахти могат да се приемат други височини на прегради въз основа на подробни моделни изпитвания;
5. влиянието на количеството на предполагаемата събрала се морска вода не се отчита за даден отсек на повредената ро-ро палуба, при условие че този отсек има от всеки борд на палубата щормови шпигати, равномерно разположени по протежение на бордовете на отсека, отговарящи на следните изисквания:
а) общата площ на щормовите шпигати от всеки борд на палубата в m2 - А, и l - дължината на отсека в m, се отнасят - А і 0,3 l;
б) остатъчният надводен борд на кораба се запазва не по-малък от 1 m в най-неблагоприятното повредено състояние без отчитане на влиянието на предполагаемото количество вода на повредената ро-ро палуба;
в) щормовите шпигати са разположени на височина не по-голяма от 0,6 m над повредената ро-ро палуба, а долният ръб на шпигатите е на не повече от 2 cm над повредената ро-ро палуба;
г) щормовите шпигати са снабдени със затварящи устройства или клапи с цел предотвратяване на проникване на вода на ро-ро палубата, като в същото време е възможно водата, която се е събрала на ро-ро палубата, да изтича навън;
6. когато преграда над ро-ро палубата е приета за повредена, и двата отсека, които граничат с преградата, са приети за наводнени до една и съща височина на водната повърхност, изчислена в съответствие с ал. 2 и 3 или ал. 5.
(10) При определяне на значителната височина на вълната се използват височините на вълни, посочени на картите или списъка на морските райони съгласно чл. 3, ал. 4.
(11) За корабите, които плават само за по-кратък период от време, например през даден сезон, администрацията на държавата домакин определя в споразумение с другата държава, чието пристанище е включено в маршрута на кораба, значителната височина на вълната, която ще се използва.
Чл. 300. (1) При изпитванията за устойчивост по чл. 299, ал. 6 корабът трябва да бъде в състояние да издържи вълнението, определено в ал. 4, в случай на най-неблагоприятна повреда.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Моделът трябва да копира реалния кораб както по отношение на външната конфигурация, така и по отношение на вътрешното устройство, и по-специално повредените помещения, засегнати от процеса на наводняване и приемане на вода. Трябва да бъдат използвани газене, диферент, крен, лимитирана работна KG, отговарящи на най-лошия случай на повреда. Случаите, използвани за изпитвания, трябва да представят най-неблагоприятния случай, определен съгласно Конвенция SOLAS (правило "SOLAS 90") по отношение на площта, заградена от кривата GZ, като оста на отвора трябва да се намира в следните граници:
1. ± 35 % Lрp от мидела;
2. изисква се провеждане на допълнително изпитание за случай на повреда в мидела на кораб при равен кил, в диапазона ± 10 % Lpp от мидела, ако най-неблагоприятното местоположение на повредата при изпитанието по ал. 2, т. 1 е извън диапазона ± 10 % Lpp от мидела.
(3) Моделът отговаря на следните изисквания:
1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дължината между перпендикулярите (Lpp) е най-малко 3 m или дължината, съответстваща на модел с мащаб 1:40;
2. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) корпусът е достатъчно тънък в областите, където този параметър има влияние върху резултатите и да не надвишава 4 mm;
3. (нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) всички повредени пространства трябва да се моделират с точни стойности, относно повърхност и обем, а също така да се представи с точност нахлуващата вода и разпределението на масата;
4. (предишна т. 3, доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) характеристиките на движение се моделират правилно, за да отразяват движението на реалния кораб, като се обръща специално внимание на мащабирането на радиусите на инерция при бордово и килово клатене; газенето, диферентът, кренът и центърът на тежестта представят случая на най-неблагоприятна повреда; напречният радиус на клатене на реалния кораб се намира между 0,35 и 0,4 B, а надлъжният радиус на клатене се намира между 0,2 и 0,25 L;
5. (предишна т. 4, доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) главните конструктивни характеристики - водонепроницаеми прегради, вентилационни отвори и др., разположени над и под главната палуба, които могат да предизвикат асиметрично наводняване, се моделират по такъв начин, че да отразяват реалната ситуация, доколкото това е възможно; средствата за вентилация и за симетрично наводняване се моделират с минимална площ на напречното сечение, равно на 500 mm2;
6. (предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) формата на отвора, имитиращ повредата, е, както следва:
а) профил с форма на трапец със страна с наклон 15 градуса спрямо вертикала и широчина при конструктивната водолиния, както е определена в правило II-1/8.4.1 от Конвенция SOLAS'74;
б) профил с форма на равнобедрен триъгълник в хоризонталната равнина с височина, равна на В/5 съгласно правило II-1/В/8.4.2 от Конвенция SOLAS'74; ако са инсталирани шахти към бордовата обшивка, дължината на повредата в района на тези шахти не се допуска да е по-малка от 25 mm;
в) независимо от изискванията по букви "а" и "б" всички отделения, считани за повредени в изчисленията на най-неблагоприятната авария или аварии, предвидени в чл. 300, ал. 2, трябва да бъдат наводнени при опит върху модел;
г) моделът, намиращ се в равновесие след наводнение, се накренява с допълнителен ъгъл от кренящ момент (Mh = max(Mpass; Mlaunch)-Mwind, но в никакъв случай този наклон не бива да е по-малък от 1 градус в посока на отвора; тези стойности са така, както са определени в правило II-18.2.3.4 от Конвенция SOLAS'74; за съществуващи кораби този ъгъл е равен на 1 градус.
(4) Моделът се подлага на неравномерно вълнение с голяма дължина на гребена на вълните, съгласно спектъра на Джонсуоп, със значителна височина на вълната (hs), определена по начина, посочен в чл. 299, ал. 5, на изискванията за устойчивост и характеризиращо се с най-голям коефициент на усилване g и най-голям период Тp, както следва:
2. Тp - равен на резонансния период на бордово клатене за повреден кораб без вода на палубата при указаното състояние на натоварване, но не по-голям от
и при g = 1.
(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Широчината на басейна за изпитване трябва да бъде достатъчно голяма, за да се избегне контакт или друго взаимодействие със стените на басейна, и се препоръчва да не е по-малка от Lрp + 2 m. Дълбочината на басейна за изпитване да е достатъчна, за да позволи правилното моделиране на вълновия спектър, но да не е по-малка от 1 m.
(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За създаване на представителен вълнови спектър, който да бъде използван, трябва да бъдат извършени измервания на три различни места в района на дрейфа.
(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Вълновата сонда, която се намира най-близо до машината за генериране на вълни, се поставя на мястото, където се намира моделът в началото на опита.
(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) И за трите различни места по ал. 6 не се допуска величините Hs и Tp да се изменят с повече от ± 5 %. През време на изпитванията с цел одобрение се допуска пределна грешка + 2,5 % за Hs, ± 2,5 % за Tp и ± 5 % за Tz при измерване от най-близката сонда до машината за генериране на вълни.
(9) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Дрейфащият свободно модел се поставя в условия на бордово вълнение (под 90 градуса спрямо курса), като пробойната е от страната на прииждащите вълни. Моделът не трябва да бъде свързан чрез никакво швартово средство. За да се поддържа курс 90 градуса по време на моделния тест, се спазват следните изисквания:
1. курсовите контролни линии, предназначени за минимални корекции, да бъдат разположени в централната линия по цялото продължение на кораба и по симетричен начин на ниво между позицията на KG повредената водолиния; и
2. скоростта на влачене да бъде равна на действителната скорост на дрейфа на модела с корекции по отношение на скоростта, когато това е необходимо.
(10) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Провеждат се най-малко 10 експеримента. Продължителността на изпитването за всеки опит е такава, че да се достига устойчиво състояние, но не може да бъде по-малка от 30 min. При всяко отделно изпитване се използва различен спектър от вълни.
(11) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Ако нито един от експериментите не доведе до наклоняване на кораба към борда, на който се намира пробойната, експериментите се повторят с 5 цикъла при всяко едно от двете указани състояния на вълнението или моделът допълнително се накренява на още един ъгъл на крен към борда, на който се намира пробойната, и експериментът се повтаря с два цикъла при всяко едно от двете указани състояния на вълнението. Целта на тези допълнителни експерименти е да се демонстрира, по най-добрия възможен начин, живучестта на кораба по отношение на преобръщане в двете посоки.
(12) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изпитванията се провеждат за следните случаи на повреди:
1. най-неблагоприятна повреда по отношение на областта под кривата GZ съгласно Конвенция SOLAS'74; и
2. най-неблагоприятна повреда в мидела по отношение на остатъчния надводен борд в областта на мидела, ако това се изисква по ал. 2.
(13) (Предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Моделът се счита за оцелял, ако достигне до устойчиво състояние по време на последователните изпитвания, предвидени в ал. 10. Моделът се счита за преобърнал се, ако се появят ъгли на клатене, по-големи от 30 градуса от вертикалната ос или постоянен (осреднен) крен 20 градуса за период, по-голям от 3 min, независимо че може да бъде постигнато устойчиво състояние.
(14) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Предложенията за програми за провеждане на моделни изпитания се изпращат предварително на ИА "МА" за одобряване. Взема се предвид, че по-малки случаи на повреди могат да предизвикат ситуация на най-неблагоприятна повреда.
(15) (Предишна ал. 11, доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Изпитването се документира с помощта на отчет и видеозапис или друг вид визуален запис, съдържащ необходимата информация за кораба и резултатите от изпитанието. Изпитванията се документират чрез рапорт и видео- или друг визуален запис, съдържащ цялата необходима информация за модела и резултатите от изпитването, която трябва да бъде одобрена от администрацията. Информацията трябва да включва най-малко теоретичния и измерен спектър на вълнение и статистика (Hs,Tp, Tz) на височината на вълната в 3 различни места на басейна, за представителна извадка, а по отношение на изпитването с модела - времето от основните данни от измерването на височината на вълната в близост до генератора за вълни и записи за напречно, надлъжно и вертикално клатене на модела и скоростта на сноса.
Чл. 301. (1) Новите ро-ро пътнически кораби отговарят на специфичните изисквания за устойчивост по чл. 299.
(2) Съществуващите ро-ро пътнически кораби, с изключение на корабите, за които се прилага чл. 298, ал. 2, отговарят на специфичните изисквания за устойчивост по чл. 299 не по-късно от 1 октомври 2010 г.
(3) Съществуващите ро-ро пътнически кораби, които към 17 май 2003 г. са отговаряли на изискванията по правилото по чл. 298, ал. 1, трябва да отговарят на специфичните изисквания за устойчивост по чл. 299 не по-късно от 1 октомври 2015 г.
Чл. 302. (1) Ако корабоплавателна компания, която целогодишно обслужва редовна линия, желае да използва допълнителни ро-ро пътнически кораби, които ще плават за по-кратък период от време по тази линия, тя уведомява ИА "МА" не по-късно от един месец преди въпросните кораби да започнат да плават по тази линия.
(2) Ако корабоплавателна компания желае да обслужва сезонно определена редовна линия за по-кратък период от време, но не повече от шест месеца в годината, тя уведомява ИА "МА" не по-късно от три месеца, преди да започне въпросното сезонно обслужване на линията.
(3) Когато обслужването на линия по ал. 1 или 2 се извършва при условия, при които значителната височина на вълната е по-ниска от тази, която е определена за същия морски район за целогодишно обслужване на линията, стойността на значителната височина на вълната, приложима за този по-кратък период от време, може да се използва от ИА "МА" за определяне на височината на водата на палубата при прилагане на специфичните изисквания за устойчивост по чл. 299.
(4) След получаване на съгласие от ИА "МА" за извършване на сезонно обслужване на линия по смисъла на ал. 1 и 2 ро-ро пътническият кораб, който ще извършва сезонно обслужване на линията, се снабдява със свидетелството по чл. 13, ал. 2.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Пътнически кораб" е кораб, който превозва повече от 12 пътници.
2. "Високоскоростен пътнически кораб" е плавателен съд съгласно определението на правило 1, глава Х на Конвенция SOLAS'74, който превозва повече от 12 пътници.
3. "Нов кораб" е кораб, чийто кил е заложен или който е на подобен етап на строителство на или след 1 юли 1998 г., а за ро-ро пътнически кораби - 1 октомври 2004 г.
4. "Подобен етап на строителство" означава етапът, на който:
а) е започнало строителство, което може да се идентифицира с конкретен кораб; и
б) монтажът на този кораб е започнал и съставлява поне 50 t или 1% от очакваната маса на всички конструктивни материали, което от двете е по-малко.
5. "Съществуващ кораб" е кораб, който не е нов.
6. "Пътник" е всяко лице, което не е:
а) капитанът и членовете на екипажа или други лица, наети за или ангажирани с каквато и да е служебна дейност на борда на кораба; и
б) дете на възраст под една година.
7. "Дължина на кораба", освен ако специално не е указано друго, означава 96% от общата дължина по водолинията на височина 85% от най-малката теоретична височина на борда, измерена от горната част на кила, или дължината от предната част на вълнореза до оста на балера на руля на височината на тази водолиния, ако тя е по-голяма. На кораби, проектирани с наклон на кила, водолинията, по която тази дължина се измерва, е успоредна на проектната водолиния.
8. "Височина на носа" е височината на носа, определена в Правило 39 от Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г., като вертикално разстояние при носовия перпендикуляр между водолинията, съответстваща на определения летен надводен борд при проектния диферент и горната повърхност на откритата палуба при борда.
9. "Кораб с непрекъсната палуба" е кораб, който има непрекъсната палуба, изложена на въздействието на метеорологичните условия и вълните, която има постоянни средства за затваряне на всички отвори, разположени в откритите й части, и под която всички отвори в бордовете на кораба са снабдени с постоянни водоплътни затварящи средства. Непрекъснатата палуба може да бъде водонепроницаема палуба или подобна конструкция, състояща се от водоплътна конструкция с подходяща якост, за да поддържа водонепроницаемата цялост, и снабдена с водоплътни затварящи средства.
10. "Международен превоз" е плаване по море от българско пристанище до чуждо пристанище или обратно.
11. "Вътрешен превоз" е плаване по море от едно до същото или друго българско пристанище.
12. "Морски район" е пространството, определено в съответствие с чл. 3, ал. 3 и 4.
13. "Акватория на пристанище" е прилежащата на пристанищната територия водна площ с естествени или придобити по изкуствен начин условия за защита от вълни и затлачване, която притежава нужните площ и дълбочина за безопасно маневриране и заставане на кей на най-големия разчетен кораб за съответното пристанище, различна от морските райони, определени в наредбата.
14. "Убежище" е всяка естествено или изкуствено защитена зона, която може да бъде използвана за заслон на кораб или плавателен съд при условия, които могат да застрашат безопасността му.
15. "Администрация на държавата на знамето" означава компетентните власти на държавата, под чието знаме корабът или плавателният съд има право да плава.
16. "Държава домакин" е държава - членка на Европейския съюз, към или от чието (чиито) пристанище(а) кораб или плавателен съд, плаващ под знаме, различно от това на държавата членка, осъществява вътрешен рейс. Република България е държава домакин в случаите, когато към или от нейно пристанище(а) кораб, плаващ под знаме, различно от българското, осъществява вътрешен превоз. По отношение на пътническите ро-ро кораби "държава домакин" е държава - членка на Европейския съюз, към или от чиито пристанища ро-ро пътнически кораб извършва рейсове по редовна линия.
17. "Редовна линия" е серия от превози, извършвани от ро-ро пътнически кораби, обслужващи трафика между две и повече определени пристанища, която се експлоатира съгласно публикуван график или с такава честота или регулярност на превозите, че те съставляват разпознаваема систематична серия.
18. "Призната организация" е организация, призната в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004 г. за признаване на организации за извършване на прегледи на кораби и корабопритежатели.
19. "Една миля" е равна на 1852 m.
20. "Значителна височина на вълната" е средната височина на една трета от най-високите наблюдавани височини на вълните за даден период.
21. Ремонт, изменение и модификация от "значителен размер" е:
а) всяка промяна, която значително изменя габаритите на кораба, например удължаване чрез добавяне на нова средна секция;
б) всяка промяна, която значително изменя пътниковместимостта на кораба, например палуба за превозни средства да бъде преоборудвана в пътнически жилищни помещения;
в) всяка промяна, която значително увеличава експлоатационния живот на кораба, например подновяване на пътническите жилищни помещения на цяла една палуба.
22. "Товарна водолиния за делене на отсеци" е водолинията, използвана за делене на кораба на отсеци.
23. "Най-висока товарна водолиния за делене на отсеци" е водолинията, съответстваща на най-голямото газене, разрешено от приложимите изискванията за делене на отсеци.
24. "Дължина на кораба" по смисъла на глава втора, раздел I е дължината, измерена между перпендикулярите, спуснати при най-издадените точки на най-високата товарна линия за делене на отсеци.
25. "Ширина на кораба" е най-голямата широчина между външната страна на ребрата на нивото или под нивото на най-високата товарна линия на делене на отсеци.
26. "Газене" е вертикалното разстояние от теоретичната основна равнина в мидела до дадена водолиния за делене на кораба на отсеци.
27. "Дедуейт" (пълна товароподемност) е разликата в тонове между водоизместването на кораб във вода със специфично тегло 1,025 по товарната водолиния, съответстваща на предписания летен надводен борд и водоизместването на празен кораб.
28. "Водоизместване на празен кораб" е водоизместването в тонове на кораб без товар, гориво, смазочно масло, баластна вода, сладка и котелна вода в танкове, без запаси от консумативи, без пътници и без екипаж и техните лични вещи.
29. "Палуба на преградите" е най-горната палуба, до която достигат напречните водонепроницаеми прегради.
30. "Пределна линия на потъване" е линията, прекарана по борда най-малко на 76 mm под горната повърхност на палубата на преградите.
31. "Проницаемост на помещение" е изразеният в проценти обем от това помещение, който може да бъде запълнен с вода. Обемът на помещение, което се простира над пределната линия на потъване, се измерва само до височината на тази линия.
32. "Машинно отделение" е пространството между теоретичната основна равнина и равнината на пределната линия на потъване и между съседни главни напречни водонепроницаеми прегради, между които се намират главните и спомагателните пропулсивни механизми и котлите, използвани за нуждите на задвижването.
33. "Пътнически помещения" са помещенията, предназначени за обитаване и ползване от пътниците, с изключение на помещенията за багаж, складовете, както и тези за провизии и поща.
34. "Водоплътен" по отношение на конструкцията означава способен да предотврати преминаването на вода през конструкцията в каквато и да е посока, което може да настъпи под напора на вода в здраво или повредено състояние на кораба.
35. "Водонепроницаем" означава, че при никакви условия на море в кораба не може да проникне вода.
36. "Рулеви привод" е оборудването, чрез което се предават команди от навигационния мостик до силовите механизми на рулевото устройство. Рулевите приводи включват предаватели, приемници, помпи за хидравлично управление и свързаните с тях двигатели, управляващи блокове, тръби и кабели.
37. "Главно рулево устройство" е устройството, включващо механизми, задвижващи устройства на перото на руля, силови механизми на рулевото устройство, ако има такива, всякакви спомагателни механизми и средства за прилагане на въртящ момент към балера на перото на руля (например румпел и квадрант), необходими за завъртане на перото с цел управление на кораба при нормални експлоатационни условия.
38. "Силов механизъм на рулевото устройство" е:
а) при електрическо рулево устройство - електродвигател и електрическото оборудване към него;
б) при електро-хидравлично рулево устройство - електродвигател, електрическото му оборудване и свързаната с електродвигателя помпа;
в) при друго хидравлично рулево устройство - задвижващ двигател и свързаната с него помпа.
39. "Спомагателно рулево устройство" е оборудването, което не е част от главното рулево устройство и се използва за управление на кораба в случай на повреда на главното рулево устройство. Румпелът, квадрантът или другите части, служещи за същата цел, не са спомагателни рулеви устройства.
40. "Нормално експлоатационно състояние и битови условия" са условията, при които корабът като цяло, механизмите, устройствата, системите, средствата и спомагателните механизми, осигуряващи задвижването, управлението, безопасността на плаване, противопожарната защита и живучестта, вътрешните и външните комуникации и сигнали, евакуационните пътища и лебедките на спасителните лодки, както и проектните удобства и битови условия са в работно състояние и функционират нормално.
41. "Аварийно състояние" е условие, при което кое да е средство, необходимо за нормална работа или битови условия, не е в работно състояние поради повреда на главния източник на електрозахранване.
42. "Главен източник на електрозахранване" е източникът, предназначен да захранва с електрическа енергия главното разпределително табло за всички дейности, необходими за поддържане на нормалното експлоатационно състояние и битовите условия на кораба.
43. "Кораб без захранване" е състоянието, при което главната силова уредба, котлите и спомагателните механизми не функционират поради липса на захранване.
44. "Главна генераторна станция" е мястото, където е разположен главният източник на електрическа енергия.
45. "Главно разпределително табло" е таблото, което се захранва непосредствено от главния източник на електрическа енергия и разпределя тази енергия за дейностите, извършвани на кораба.
46. "Аварийно разпределително табло" е таблото, което при повреда на главната система за електрозахранване се захранва непосредствено от авариен източник на електрическа енергия или от преходния авариен източник и разпределя електрическата енергия за аварийните дейности.
47. "Авариен източник на електрическа енергия" е източникът на енергия, който захранва аварийното разпределително табло при отпадане на захранването от главния източник.
48. "Максимална експлоатационна скорост на преден ход" е най-голямата скорост, която корабът е проектиран да поддържа при експлоатация на море при най-голямо газене.
49. "Максимална скорост на заден ход" е скоростта, която се очаква корабът да развие при проектната максимална мощност на заден ход при най-голямо газене.
50. "Машинни помещения" са всички машинни помещения от категория А и всички други помещения, в които се намират задвижващите машини, котлите, апаратурите за подаване на гориво, парните машини и двигателите с вътрешно горене, генераторите и главните електрически механизми, станции за приемане на гориво, хладилните, стабилизационните, вентилационните и климатичните системи и други подобни помещения, както и шахтите към тези помещения.
51. "Машинни помещения от категория А" са помещенията, както и шахтите към тези помещения, в които се намират:
а) двигателите с вътрешно горене, използвани за главно задвижване, или
б) двигателите с вътрешно горене, използвани за други цели освен за главно задвижване, като общата им изходяща мощност е не по-малко от 375 kW; или
в) всеки котел или установка, работещи с течно гориво.
52. "Силова система" е хидравличното оборудване, което осигурява усилие за завъртане на балера на перото на руля. То се състои от силов агрегат или агрегати заедно със съответните тръби и фитинги и задвижващо устройство за руля. Силовите системи могат да имат общи механични компоненти, т.е. румпел, квадрант и балер, или компоненти, които имат същото предназначение.
53. "Постове за управление" са помещенията, в които са разположени радиооборудването и главното навигационно оборудване на кораба или аварийния източник на захранване, или пожарооткриващото оборудване, или управлението на противопожарните системи.
54. "Незапалим материал" по отношение на нови кораби клас B, C и D и съществуващи кораби клас B е материалът, който нито гори, нито отделя такова количество леснозапалими пари, достатъчно за самозапалване при нагряване до 750 °С, като това се определя чрез изпитание на пожароустойчивост в съответствие с Резолюция A.799 (19) на Международната морска организация "Ревизирана препоръка за методите на изпитване за квалифициране на морските конструктивни материали като незапалими". Всеки друг материал е леснозапалим материал.
55. "Незапалим материал" по отношение на кораби клас B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., е материалът, който нито гори, нито отделя такова количество леснозапалими пари, достатъчно за самозапалване при нагряване до 750 °С, като това се определя в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитание на пожароустойчивост. Всеки друг материал е запалим материал.
56. "Непрекъснати тавани или обшивки клас B" са тавани или обшивки клас B, които завършват само до преграда клас A или B.
57. Когато се употребяват думите "стомана или друг равностоен материал", "равностоен материал" означава всеки незапалим материал, който сам по себе си или поради осигурената изолация в края на стандартно изпитание за пожароустойчивост има равностойни на стоманата свойства по отношение на конструкцията и целостта (например алуминиева сплав с подходяща изолация).
58. "Слабо разпространение на пламъка" означава, че съответната повърхност достатъчно ограничава разпространението на пламъка, като това се определя чрез изпитване за пожароустойчивост в съответствие с Резолюция A.653 (16) на Международната морска организация за материалите за покритие на прегради, тавани и палуби.
59. "Слабо разпространение на пламъка" за корабите от класове B, C и D, построени на или след 1 януари 2003 г., означава, че съответната повърхност достатъчно ограничава разпространението на пламъка, като това се определя в съответствие с Кодекса за процедурите при изпитание на пожароустойчивост.
60. "Главни вертикални зони" са секции, на които се разделят корпусът, надстройката и рубките от прегради клас A, чиито средна дължина и широчина на коя да е палуба обикновено не превишават 40 m.
61. "Жилищни помещения" са пространства, използвани за обществени помещения, коридори, тоалетни, кабини, канцеларии, болнични помещения, кинозали, зали за игри и развлечения, бръснарски салони, килери, в които няма готварски уреди, и подобни помещения.
62. "Обществени помещения" са тези части от жилищните помещения, които се използват за зали, столови, салони и други подобни постоянно затворени помещения.
63. "Сервизни помещения" са помещенията, използвани за кухни, кухненски килери, в които има готварски уреди, складове, помещения за поща и трезори, складове и работилници, които не са част от машинните помещения, и други подобни помещения и коридорите към тях.
64. "Товарни помещения" са всички помещения, използвани за товари (включително товарните танкове за нефтопродукти), и шахтите към такива помещения.
65. "Помещения за превозни средства" са товарните помещения, предназначени за превозване на моторни превозни средства с гориво в техните резервоари, предназначено за собственото им задвижване.
66. "Ро-ро товарни помещения" са помещенията, които обикновено нямат разделения и заемат или значителна част от дължината на кораба, или цялата му дължина и в които могат нормално да се товарят и разтоварват в хоризонтална посока моторни превозни средства с гориво в резервоарите им, предназначено за собственото им задвижване, и/или стоки (опаковани или в насипно състояние, във или върху железопътни вагони или камиони, превозни средства (включително цистерни за превоз по шосе или железница), ремаркета, контейнери, палети, демонтируеми цистерни или във, или върху подобни товарни средства, или други съдове).
67. "Отворени ро-ро товарни помещения" са ро-ро товарни помещения, отворени или в двата края, или в единия и имащи достатъчна естествена вентилация по цялата си дължина през постоянни отвори в страничната обшивка или в долната страна на палубния настил, или отгоре, а за кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., имащи обща площ поне 10% от общата площ на бордовете на помещението.
68. "Отворени товарни помещения за превозни средства" са помещения за превозни средства, които:
а) са отворени в двата края или имат отвор в единия край; и
б) имат достатъчна естествена вентилация по цялата си дължина през постоянни отвори, разпределени в страничната обшивка или в долната страна на палубния настил, или отгоре, а за кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., имащи обща площ поне 10% от общата площ на бордовете на помещението.
69. "Затворени ро-ро товарни помещения" са ро-ро товарните помещения, които не са нито отворени ро-ро товарни помещения, нито открити палуби.
70. "Затворени товарни помещения за превозни средства" са товарните помещения за превозни средства, които не са нито отворени товарни помещения за превозни средства, нито открити палуби.
71. "Открита палуба" е палуба, която е изцяло изложена на атмосферни влияния отгоре и от поне две страни.
72. "Помещения специална категория" са тези затворени помещения за превозни средства над или под палубата на преградите, във и от които превозните средства могат да се придвижват и до които имат достъп пътници. Помещения специална категория могат да бъдат разположени на повече от една палуба при условие, че общата свободна височина за превозните средства не надвишава 10 m.
73. "Горивна уредба" е оборудването, използвано за подготовка на горивото за подаване към котел за течно гориво, или оборудването, използвано за подготовка за подаване на подгрятото гориво към двигател с вътрешно горене, и включва всички нагнетателни горивни помпи, филтри и подгреватели, през които преминава гориво с налягане, по-голямо от 0,18 N/mm2.
74. "Централен пост за управление" е пост за управление, в който са съсредоточени следните контролни или индикаторни функции:
а) стационарни пожарооткриващи и пожароизвестителни системи;
б) автоматични водооросителни, пожарооткриващи и пожароизвестителни системи;
в) индикаторни панели на пожарните врати;
г) съоръжения за затваряне на пожарните врати;
д) индикаторни панели на водонепроницаемите врати;
е) съоръжения за затваряне на водонепроницаемите врати;
ж) вентилационна система;
з) общокорабна пожарна алармена система;
и) комуникационни системи, включително телефони; и
й) микрофони към общокорабните транслации.
75. "Централен пост за управление с непрекъснато вахтено обслужване" е централен пост за управление, на който се носи непрекъсната вахта от отговорен член на екипажа.
76. "Ро-ро пътнически кораб" е кораб с ро-ро товарни помещения или товарни помещения от специална категория, превозващ повече от 12 пътници, съгласно определенията в правило II-2/3 от Конвенция SOLAS'74.
77. "Пламна точка" е температурата в градуси по Целзий (изпитване в закрит тигел), при която продуктът ще отдели такова количество леснозапалими пари, достатъчно, за да се възпламенят, както е определено чрез одобрен апарат за измерване на точката на възпламеняване.
78. "Възраст" е възрастта на кораба, изчислена в брой години след датата на неговото предаване.
79. "Лица с намалена подвижност" са хората с увреждания по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания, както и възрастни хора, бременни жени и придружители на малки деца.
80. "Специфични изисквания за устойчивост" са изискванията за устойчивост, посочени в глава шеста на тази наредба.
81. "Остатъчен надводен борд" ("fr") е най-малкото разстояние между повредената ро-ро палуба и окончателната водолиния в мястото на повредата, без отчитане на допълнителното влияние на морската вода, която се е събрала на повредената ро-ро палуба.
§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Изпълнителният директор на ИА "МА" изпраща текста на наредбата с приложена към него таблица за съответствие с Директива 2005/12ЕС на Европейската комисия.
(2) Изпълнителният директор на ИА "МА" уведомява Европейската комисия за всяка промяна в нормативните актове, въвеждащи разпоредбите на Директива 2005/12ЕС.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Наредбата се издава на основание чл. 72, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване и въвежда разпоредбите на Директива 2005/12ЕС.
§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2007 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 20 ОТ 2005 Г. ОТНОСНО ПРАВИЛАТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ И СТАНДАРТИТЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИТЕ КОРАБИ
(ОБН. - ДВ, БР. 99 ОТ 2006 Г.)
§ 6. Разпоредбите на § 1 - 5 влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Приложение № 1 към чл. 25, ал. 2
Проницаемост |
Помещения | Проница- |
емост (%) | |
Предназначени за товари и провизии | 60 |
Предназначени за жилищни цели | 95 |
Предназначени за механизми | 85 |
Предназначени за течности | 0 или 95 (*) |
По-високи стойности на проницаемост на повърхностите се вземат за помещенията, разположени в близост до аварийната водолиния, които не съдържат значително количество жилищни помещения, или машинни или други помещения, които обикновено не са заети от значителни количества товар или запаси. |
Приложение № 2 към чл. 31
Дати за съответствие за съществуващи ро-ро |
пътнически кораби от клас В |
Стойност A/Amax: | Дата за съответствие: |
по-малко от 85% | - 1 октомври 1998 г. |
85% или повече, но | |
по-малко от 90% | - 1 октомври 2000 г. |
90% или повече, но | |
по-малко от 95% | - 1 октомври 2002 г. |
95% или повече, но | |
по-малко от 97,5% | - 1 октомври 2004 г. |
97,5% или повече | - 1 октомври 2005 г. |
Датата за съответствие е определена чрез стойността A/Amax, определена в приложението към процедурата за оценка на характеристиките на живучест на съществуващите ро-ро пътнически кораби по опростен метод, основан на Резолюция A.265 (VIII), разработена от Комитета по сигурност на корабоплаването на неговата 59-а сесия през юни 1991 г. (MSC/Circ. 574). |
Приложение № 3 към чл. 32, т. 2
Дати за съответствие за нови ро-ро пътнически |
кораби от класове B, C и D и съществуващи |
клас В, превозващи 400 или повече пътници |
1. Стойност A/Amax: | Дата за съответствие: |
по-малко от 85% | - 1 октомври 1998 г. |
85% или повече, но | |
по-малко от 90% | - 1 октомври 2000 г. |
90% или повече, но | |
по-малко от 95% | - 1 октомври 2002 г. |
95% или повече, но | |
по-малко от 97,5% | - 1 октомври 2004 г. |
97,5% или повече | - 1 октомври 2005 г. |
2. Брой лица, които е разрешено да превозват: |
1500 или повече | - 1 октомври 2002 г. |
1000 или повече, но | |
по-малко от 1500 | - 1 октомври 2006 г. |
600 или повече, но | |
по-малко от 1000 | - 1 октомври 2008 г. |
400 или повече, но | |
по-малко от 600 | - 1 октомври 2010 г. |
3. Възраст на кораба, равна или по-голяма от 20 години. |
Възрастта на кораба означава времето, изчислено от датата, на която е заложен килът, или датата, на която корабът е бил на подобен етап на изграждане, или от датата, на която корабът е бил преоборудван в ро-ро пътнически кораб. |
Приложение № 4 към чл. 77, ал. 16
Определяне на диаметъра на тръбопроводите от осушителната система
Действителният вътрешен диаметър може да се закръгли до най-близкия стандартен размер, приемлив за ИА "МА":
1. за главната осушителна магистрала:
2. за разклоненията на осушителните тръбопроводи между събирателните кутии и смукателите:
където:
"d" е вътрешният диаметър на осушителната магистрала (в mm);
"L" и "B" са дължината и ширината на кораба (в m);
"L1" е дължината на отсека;
"D" - проектната дълбочина на кораба до палубата на преградите (в m), при условие че на даден кораб, имащ затворено товарно помещение на палубата на преградите, което се осушава вътрешно в съответствие с изискванията по чл. 75, ал. 3 и се простира по цялата дължина на кораба, D се измерва до следващата палуба, разположена над палубата на преградите. Когато затворените товарни помещения са с по-малка дължина, D се приема като проектната дълбочина до палубата на преградите плюс lh/L, където l и h са съответно пълната дължина и пълната височина на затворените товарни помещения (в m).
Приложение № 5 към чл. 125, ал. 2
Минимално налягане на пожарните помпи |
Кораби клас В, които | Нови | Същест- |
са освидетелствани | вуващи | |
да превозват |
повече от 500 пътници | 0,4 N/кв.мм | 0,3 N/кв.мм |
до 500 пътници | 0,3 N/кв.мм | 0,2 N/кв.мм |
Приложение № 6 към чл. 161, ал. 9
Максимални разстояния между пожароизвестителните постове |
Тип на датчика | Максимална подова | Максимално разстояние | Максимално разстояние |
площ за датчик (кв.м) | между центровете (m) | от прегради (m) | |
Топлинен | 37 | 9 | 4,5 |
Димен | 74 | 11 | 5,5 |
Приложение № 7 чл. 193, ал. 1
Пожарна устойчивост |
Прегради, които не са граници нито на главни вертикални зони, нито на хоризонтални зони |
Таблица 1 |
Помещения | [1] | [2] | [3] | [4] | [5] | [6] | [7] | [8] | [9] | [10] | [11] | [12] | [13] | [14] | |
Постове за управление | [1] | B-0(a) | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-60 | A-60 | A-60 | A-0 | A-0 | A-60 | A-60 | A-60 | A-60 |
Трапове | [2] | A-0(a) | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-15 | A-15 | А-0(с) | A-0 | A-15 | A-30 | A-15 | A-30 | |
Коридори | [3] | B-15 | A-60 | A-0 | B-15 | B-15 | B-15 | B-15 | A-0 | A-15 | A-30 | A-0 | A-30 | ||
Места за евакуация и | |||||||||||||||
външни пътища за | |||||||||||||||
евакуация | [4] | A-0 | A(d)-60(b) | A(d)-60(b) | A(d)-60(b) | A-0(d) | A-0 | A-60(b) | A-60(b) | A-60(b) | A-60(b) | ||||
Открити палубни | |||||||||||||||
пространства | [5] | - | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | ||||
Жилищни помещения с | |||||||||||||||
малък риск от пожари | [6] | B-0 | B-0 | B-0 | C | A-0 | A-0 | A-30 | A-0 | A-30 | |||||
Жилищни помещения с | |||||||||||||||
умерен риск от пожари | [7] | B-0 | B-0 | C | A-0 | A-15 | A-60 | A-15 | A-60 | ||||||
Жилищни помещения с | |||||||||||||||
голям риск от пожари | [8] | B-0 | C | A-0 | A-30 | A-60 | A-15 | A-60 | |||||||
Санитарни и подобни | |||||||||||||||
помещения | [9] | C | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | ||||||||
Цистерни, празни простран- | |||||||||||||||
ства и помещения със спома- | |||||||||||||||
гателни механизми с малък | |||||||||||||||
или никакъв риск от пожари | [10] | A-0(a) | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | |||||||||
Помещения със спомагател- | |||||||||||||||
ни механизми, товарни поме- | |||||||||||||||
щения, товарни и други тан- | |||||||||||||||
кове за нефтопродукти и | |||||||||||||||
други подобни помещения | |||||||||||||||
с умерен риск от пожари | [11] | A-0(a) | A-0 | A-0 | A-15 | ||||||||||
Машинни помещения и | |||||||||||||||
главни кухни | [12] | A-0(a) | A-0 | A-60 | |||||||||||
Складове, работилници, | |||||||||||||||
бюфети и други | [13] | A-0(a) | A-0 | ||||||||||||
Други помещения за съхра- | |||||||||||||||
нение на леснозапалими | |||||||||||||||
течности | [14] | A-30 | |||||||||||||
Палуби, които нито образуват прагове в главни вертикални зони, нито са граница на хоризонтални зони |
Таблица 2 |
Помещения | [1] | [2] | [3] | [4] | [5] | [6] | [7] | [8] | [9] | [10] | [11] | [12] | [13] | [14] | |
Постове за управление | [1] | A-30 | A-30 | A-15 | A-0 | A-0 | A-0 | A-15 | A-30 | A-0 | A-0 | A-0 | A-60 | A-0 | A-60 |
Стълбища, трапове | [2] | A-0 | A-0 | - | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-30 | A-0 | A-30 |
Коридори | [3] | A-15 | A-0 | A-0(a) | A-60 | A-0 | A-0 | A-15 | A-15 | A-0 | A-0 | A-0 | A-30 | A-0 | A-30 |
Места за евакуация и външни | |||||||||||||||
пътища за евакуация | [4] | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | - | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 |
Помещения на открита палуба | |||||||||||||||
Открити палубни пространства | [5] | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | - | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 |
Жилищни помещения с малък | |||||||||||||||
риск от пожари | [6] | A-60 | A-15 | A-0 | A-60 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 |
Жилищни помещения с умерен | |||||||||||||||
риск от пожари | [7] | A-60 | A-15 | A-15 | A-60 | A-0 | A-0 | A-15 | A-15 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 |
Жилищни помещения с голям | |||||||||||||||
риск от пожари | [8] | A-60 | A-15 | A-15 | A-60 | A-0 | A-15 | A-15 | A-30 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 |
Санитарни и подобни | |||||||||||||||
помещения | [9] | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 |
Цистерни, празни пространства | |||||||||||||||
и помещения със спомагателни | |||||||||||||||
механизми с малък или ника- | |||||||||||||||
къв риск от пожар | [10] | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0(a) | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 |
Помещения със спомагателни | |||||||||||||||
механизми, товарни помеще- | |||||||||||||||
ния, товарни и други танкове | |||||||||||||||
за нефтопродукти и други по- | |||||||||||||||
добни помещения с умерен | |||||||||||||||
риск от пожари | [11] | A-60 | A-60 | A-60 | A-60 | A-0 | A-0 | A-15 | A-30 | A-0 | A-0 | A-0(a) | A-0 | A-0 | A-30 |
Машинни помещения и | |||||||||||||||
главни кухни | [12] | A-60 | A-60 | A-60 | A-60 | A-0 | A-60 | A-60 | A-60 | A-0 | A-0 | A-30 | A-30(a) | A-0 | A-60 |
Складове, работилници, бю- | |||||||||||||||
фети и други | [13] | A-60 | A-30 | A-15 | A-60 | A-0 | A-15 | A-30 | A-30 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 |
Други помещения за съхране- | |||||||||||||||
ние на леснозапалими | |||||||||||||||
течности | [14] | A-60 | A-60 | A-60 | A-60 | A-0 | A-30 | A-60 | A-60 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 |
Бележки към табл. 1 и 2:
1. Където съседни пространства са от една и съща цифрова категория и се появи горен индекс "а", вертикална преграда или палуба между такива пространства не е необходима, ако ИА "МА" прецени това. Например в категория [12] не е необходима преграда между кухнята и прилежащите бюфети, при условие че преградите и палубите на бюфета поддържат пожарната устойчивост на границите на кухнята. Преграда обаче е задължителна между кухня и машинно помещение, въпреки че двете помещения са от категория [12].
2. Бордът на кораба до водолинията при най-малко газене на кораба, бордовете на надстройките и на рубки, разположени под и съседни на спасителните салове и аварийните трапове, могат да се намалят до А-30. Когато обществените тоалетни са разположени изцяло в оградено стълбище, преградите им вътре в ограденото стълбище могат да бъдат с пожарна устойчивост клас В.
3. Когато обществените тоалетни са разположени изцяло в оградено стълбище, преградите им вътре в ограденото стълбище могат да бъдат с пожарна устойчивост клас В.
4. Когато пространствата от категории [6], [7], [8] и [9] са разположени изцяло във външния периметър на сборното място, преградите на тези помещения могат да бъдат с пожарна устойчивост клас В-0. Постовете за управление на аудио-, видео- и светлинни инсталации могат да се считат като част от сборното място.
Приложение № 8 към чл. 194, ал. 1
Пожарна устойчивост за нови кораби от класове B, C и D, превозващи не повече от 36 пътници |
и съществуващи кораби клас В, превозващи повече от 36 пътници |
Пожарна устойчивост на прегради, разделящи съседни помещения |
Таблица 1 |
Помещения | [1] | [2] | [3] | [4] | [5] | [6] | [7] | [8] | [9] | [10] | [11] | |
Постове за управление | [1] | А-0с | A-0 | A-60 | A-0 | A-15 | A-60 | A-15 | A-60 | A-60 | - | A-60 |
Коридори | [2] | C(e) | B-0(e) | A-0(a) | B-0(e) | B-0(e) | A-60 | A-0 | A-0 | A-15 | (*) | A-15 |
A-0(d) | ||||||||||||
Жилищни помещения | [3] | C(e) | A-0(a) | B-0(e) | A-60 | A-0 | A-0 | A-15 | (*) | A-30 | ||
B-0(e) | A-0(d) | A-0(d) | ||||||||||
Стълбища | [4] | A-0(a) | A-0(a) | A-60 | A-0 | A-0 | A-15 | (*) | A-15 | |||
B-0(e) | B-0(e) | A-0(d) | (*) | |||||||||
Сервизни помещения | ||||||||||||
(нисък риск) неопределена | [5] | C(e) | A-60 | A-0 | A-0 | A-0 | (*) | A-0 | ||||
Машинни отделения кат. А | [6] | (*) | A-0 | A-0 | A-60 | (*) | A-60 | |||||
Други машинни помещения | [7] | A-0(b) | A-0 | A-0 | (*) | A-0 | ||||||
Товарни пространства | (8] | (*) | A-0 | (*) | A-0 | |||||||
Сервизни помещения | ||||||||||||
(висок риск) | [9) | A-0(b) | (*) | A-30 | ||||||||
Открити палуби | [10] | A-0 | ||||||||||
Пространства специална | ||||||||||||
категория | [11] | A-0 | ||||||||||
Пожарна устойчивост на палуби, разделящи съседни помещения |
Таблица 2 |
Помещения | [1] | [2] | [3] | [4] | [5] | [6] | [7] | [8] | [9] | [10] | [11] | |
Постове за управление | [1] | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-60 | A-0 | A-0 | A-0 | (*) | A-30 |
Коридори | [2] | A-0 | (*) | (*) | A-0 | (*) | A-60 | A-0 | A-0 | A-0 | (*) | A-0 |
Жилищни помещения | [3] | A-60 | A-0 | (*) | A-0 | (*) | A-60 | A-0 | A-0 | A-0 | (*) | A-30 |
A-0(d) | ||||||||||||
Стълбища | [4] | A-0 | A-0 | A-0 | (*) | A-0 | A-60 | A-0 | A-0 | A-0 | (*) | A-0 |
Сервизни помещения | ||||||||||||
(нисък риск) неопределена | [5] | A-15 | A-0 | A-0 | A-0 | (*) | A-60 | A-0 | A-0 | A-0 | (*) | A-0 |
Машинни отделения кат. А | [6] | A-60 | A-60 | A-60 | A-60 | A-60 | (*) | A-60(f) | A-30 | A-60 | (*) | A-60 |
Други машинни помещения | [7] | A-15 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | (*) | A-0 | A-0 | (*) | A-0 |
Товарни пространства | [8] | A-60 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | A-0 | (*) | A-0 | (*) | A-0 |
Сервизни помещения | [9] | A-60 | A-30 | A-30 | A-30 | A-0 | A-60 | A-0 | A-0 | A-0 | (*) | A-30 |
(висок риск) | A-0(d) | A-0(d) | A-0(d) | |||||||||
Открити палуби | [10] | (*) | (*) | (*) | (*) | (*) | (*) | (*) | (*) | (*) | - | A-0 |
Пространства специална | [11] | A-60 | А-15 | A-30 | A-15 | A-0 | A-30 | A-0 | А-0 | A-30 | А-0 | A-0 |
категория | A-0(d) | |||||||||||
Бележки, отнасящи се до табл. 1 и 2, в зависимост от случая:
1. (а) За пояснение към коя стойност се отнася вижте чл. 191, 192 и чл. 219 - 222.
2. (b) Когато помещенията са от една и съща цифрова категория и се появи горен индекс "b", преграда или палуба от стойността, посочена в таблиците, е задължителна само когато съседните помещения се използват за различни цели, например в категория [9]. Когато кухня се намира до друга кухня, не е необходима преграда, но когато кухнята е в съседство с магазия за бои, е необходима преграда A-0.
3. (c) Прегради, разделящи една от друга рулевата рубка и щурманската рубка, може да са клас B-0.
4. (d) Вижте чл. 194, ал. 7 и 8.
5. (e) При прилагане на чл. 188, където в табл. 1 има B-0 и C, те се приемат за A-0.
6. (f) Не е необходимо да се поставя пожарна изолация, ако машинното помещение в категория [7] е с малка или никаква пожарна опасност.
7. (*) Когато в таблиците е даден знакът звездичка "*", преградата е от стомана или друг равностоен материал, но не е задължително да е със стандарт клас А.
8. На кораби, построени на или след 1 януари 2003 г., когато през палуба, с изключение на помещение от категория [10], преминават електрически кабели, тръби и вентилационни канали, този преход е толкова плътен, че да предотврати преминаването на огън и дим. Прегради между постове за управление (аварийни генератори) и открити палуби могат да имат въздушни отвори, които не се затварят, освен ако не е монтирана стационарна противопожарна система с газ.
9. При прилагане на чл. 188, когато в табл. 2 има звездичка (*), с изключение на категории [8] и [10], тя се приема за A-0.
Приложение № 9 към чл. 261, ал. 1
Норми за снабдяване със спасителни средства и устройства |
Класове кораби: | B | C | D |
Брой на лицата (N) | > 250 | <= 250 | > 250 | <= 250 | > 250 | <= 250 |
Спасителни съдове (1) (2) (3) (4): | ||||||
- съществуващи кораби | 1,10 N | 1,10 N | 1,10 N | 1,10 N | 1,10 N | 1,10 N |
- нови кораби | 1,25 N | 1,25 N | 1,25 N | 1,25 N | 1,25 N | 1,25 N |
Дежурни лодки (4) (5) | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 |
Спасителни кръгове (6) | 8 | 8 | 8 | 4 | 8 | 4 |
Спасителни ризи (8) (9) | 1,05 N | 1,05 N | 1,05 N | 1,05 N | 1,05 N | 1,05 N |
Детски спасителни ризи | 0,10 N | 0,10 N | 0,10 N | 0,10 N | 0,10 N | 0,10 N |
Сигнални ракети (7) | 12 | 12 | 12 | 12 | 6 | 6 |
Линомети | 1 | 1 | 1 | 1 | - | - |
Радарни транспондери | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 | 1 |
УКВ радиотелефон за двустранна връзка | 3 | 3 | 3 | 3 | 3 | 2 |
Бележки към таблицата:
(1) Спасителните съдове могат да бъдат или спасителни лодки, съгласно секция 4.5, или 4.6, или 4.7 от Кодекса за спасителните средства или устройства (LSA Code) или спасителни салове, отговарящи на изискванията на секция 4.1 от LSA Code или на секция 4.2 или 4.3 от LSA Code. Спасителните салове на ро-ро пътническите кораби отговарят на изискванията по чл. 274. Когато е оправдано от безопасното естество на рейсовете и/или благоприятните климатични условия на района на експлоатация, ИА "МА" може да приеме, ако това не се отхвърля от държавата членка домакин:
(а) отворени двустранни надуваеми спасителни плотове, които не отговарят на изискванията от секция 4.2 или 4.3 на LSA Code, ако тези спасителни салове напълно отговарят на изискванията на Анекс 10 от Международния кодекс за безопасност на високоскоростен кораб;
(б) спасителни салове, които не отговарят на изискванията на параграфи 4.2.2.2.1 и 4.2.2.2.2 от LSA Code относно изолацията срещу студ на пода на спасителния сал.
Спасителните съдове за съществуващи кораби от класове B, C и D отговарят на съответните правила от Конвенция SOLAS'74 за съществуващи кораби.
Система или системи за евакуация на море, отговарящи на изискванията от секция 6.2 на LSA Code, могат да заместят еквивалентната вместимост на спасителните салове и устройствата за спускане, изисквани в таблицата.
(2) Спасителните съдове се разполагат, доколкото е приложимо, равномерно на всеки борд на кораба.
(3) Общият брой на спасителните съдове е в съответствие с процентите, споменати в горната таблица, и общата вместимост на комбинация от спасителни съдове и допълнителни спасителни салове е 110% от общия брой лица (N), които корабът е одобрен да превозва. Трябва да се носят достатъчно на брой спасителни съдове, за да се гарантира, че в случай, че който и да е от спасителните съдове се загуби или стане негоден за експлоатация, останалите спасителни съдове ще могат да поберат общия брой пътници, които корабът е одобрен да превозва.
(4) Броят на спасителните лодки и/или дежурните лодки е достатъчен и гарантира, че при обезпечаване на напускането на кораба от общия брой лица, които корабът е одобрен да превозва, всяка спасителна лодка или дежурна лодка няма да е необходимо да буксира повече от девет спасителни сала.
(5) Дежурните лодки се обслужват от техни собствени устройства за спускане, които могат да се използват за спускане и за вдигане. Ако дежурна лодка отговаря на изискванията от секция 4.5 или 4.6 на LSA Code, нейната вместимост може да бъде включена във вместимостта на спасителните съдове, указани в таблицата по-горе. Поне една от дежурните лодки на ро-ро пътническите кораби е бързоходна спасителна лодка, отговаряща на изискванията по чл. 275. Когато ИА "МА" счита, че инсталирането на дежурна лодка на борда на кораба е физически невъзможно, такъв кораб може да бъде освободен от задължението да носи дежурна лодка, при условие че корабът отговаря на следните изисквания:
(a) корабът е така конструиран, че осигурява възможност безпомощно лице да бъде извадено от водата;
(б) изваждането на безпомощно лице от водата може да се наблюдава от навигационния мостик; и
(в) корабът е достатъчно маневрен, за да доближи и извади лицата от водата при най-лошите очаквани условия.
(6) Поне един спасителен кръг на всеки борд се оборудва със спасително въже с положителна плавучест, чиято дължина е не по-малка от два пъти височината, на която той е закрепен, над водолинията при газене на празен кораб или 30 m, която от двете дължини е по-голяма; два спасителни кръга се оборудват със самозадействащи се димен сигнал и светлина; те трябва бързо да се освобождават от навигационния мостик; останалата част от спасителните кръгове трябва да са снабдени със самозапалващи се светещи буйове в съответствие с разпоредбите на параграф 2.1.2 от LSA Code.
(7) Сигналните ракети, отговарящи на изискванията на секция 3.1 от LSA Code, се разполагат на навигационния мостик или на мястото за управление на кораба.
(8) Спасителните ризи на борда на ро-ро пътническите кораби отговарят на изискванията по чл. 277.
(9) Надуваема спасителна риза се осигурява за всяко лице, което трябва да извършва работа на открити места. Тези надуваеми спасителни ризи могат да бъдат включени в общия брой на спасителните ризи, изисквани съгласно наредбата.
Приложение № 10 към чл. 298, ал. 3
(Изм. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Процедура за прилагане на изискванията по глава шеста
Част I. Приложимост
1. Ро-ро пътническите кораби, които плават за или от българско пристанище по редовна линия, независимо от знамето, под което плават, когато извършват международни рейсове, отговарят на стандарта за остатъчна устойчивост съгласно Конвенция SOLAS'74/90, тъй като той се прилага за всички пътнически кораби, построени на или след 29 април 1990 г. Прилагането на това изискване определя остатъчния надводен борд fr, необходим за изчисленията по точки 2 - 4.
2. За определяне на хипотетично количество вода, която се е събрала на главната (ро-ро) палуба, се приема, че водата е проникнала на палубата през пробойна. Изисква се корабът да отговаря както на всички изисквания на стандарта в Конвенция SOLAS'74, така и на тази част от критериите по Конвенция SOLAS'74, които се съдържат в точки от 2.3 до 2.3.4 на правило II-1/В/8, с определеното количество вода на палубата. За това изчисление не е нужно да се вземат под внимание други изисквания на правило II-1/В/8. Например не е нужно корабът за целите на това изчисление да отговаря на изискванията за ъглите на равновесие или на изискването, че пределната линия на потъване не трябва да бъде потопена под водата.
3. Събралата се вода се добавя като течен товар с една обща повърхност във всички отсеци, които са приети за наводнени, на палубата за автомобили. Височината (hw) на водата на палубата зависи от остатъчния надводен борд (fr), след настъпване на повредата, и се измерва в района на повредата (вж. фиг. 1). Остатъчният надводен борд е най-малкото разстояние между повредената ро-ро палуба и окончателната водолиния (след вземане на мерки за изправяне, ако такива са направени) в района на предполагаемата повреда след изследване на всички възможни случаи на повреди при определяне на съответствието със стандарта от Конвенция SOLAS'74, както се изисква в чл. 299. Не трябва да се отчита влиянието на хипотетичния обем вода, който се приема, че се е събрал на повредената ро-ро палуба, при изчисляване на fr.
4. Ако fr е 2,0 m или повече, се приема, че на ро-ро палубата не се е събрала вода. Ако fr е 0,3 m или по-малко, тогава височината hw се приема за равна на 0,5 m. Междинните височини на водата се получават посредством линейна интерполация (вж. фиг. 2).
5. Средствата за изхвърляне на водата могат да се считат за ефективни само ако са в състояние да предотвратяват събиране на големи количества вода на палубата, т.е. много хиляди тонове за час, което е далеч отвъд възможностите на съоръженията, които се използват на корабите по време на приемане на тези правила. Такива високоефективни осушителни системи могат да бъдат разработени и одобрени в бъдещето (въз основа на указания, които предстои да бъдат изготвени от Международната морска организация).
6. Количеството на предполагаемата вода, събрала се на палубата, може, в допълнение към намаляването в съответствие с т. 2 - 4, да бъде намалено още при плаване в географски определени ограничени райони. Тези райони се обозначават според значителната височина на вълната (hs), определяща района в съответствие с разпоредбите на чл. 3, ал. 5.
7. Ако значителната височина на вълната (hs) в дадения район е 1,5 m или по-малко, тогава се приема, че не се е събрала допълнителна вода на повредената ро-ро палуба. Ако значителната височина на вълната в дадения район е 4,0 m или повече, тогава височината на предполагаемата насъбрала се вода се приема за равна на стойността, изчислена съгласно т. 2 - 4. Междинните стойности следва да се определят посредством линейна интерполация (вж. фиг. 3).
8. Височината hw е константа, поради което количеството добавена вода е променливо, тъй като то зависи от ъгъла на накреняване и дали при конкретен ъгъл на крена ръбът на палубата е потопен във водата, или не е (вж. фиг. 4). Трябва да се отбележи, че предполагаемата водопроницаемост на помещенията на палубата за автомобили следва да бъде приета за равна на 90% (вж. циркулярно писмо MSC/Circ.649 на комитета по морска безопасност на Международната морска организация), докато водопроницаемостите на други помещения, приети за наводнени, следва да бъдат такива, каквито са предвидени в Конвенция SOLAS'74.
9. Ако изчисленията, необходими за демонстриране на съответствие с изискванията на тази наредба, са свързани със значителна височина на вълната, по-малка от 4 m, тогава тази ограничаваща значителна височина на вълната се записва в свидетелството за безопасност на пътническия кораб.
10. Като алтернатива за съответствие с новите изисквания за устойчивост, изложени в т. 2 - 4 или т. 6 - 9, ИА "МА" може да допусне доказване на съответствието чрез моделни изпитвания. Изискванията спрямо провеждането на моделни изпитвания са подробно описани в чл. 300.
11. Възможно е предвиденият в Конвенция SOLAS'74 стандарт за ограничаване на кривите KG или GM при експлоатация да се окажат неприложими в случаи, когато се приема наличие на "вода на палубата" по смисъла на тази наредба, и може да се наложи определяне на преработени ограничителни криви, които да отчитат влиянието на тази допълнителна вода. В този смисъл се правят достатъчно изчисления, съответстващи на необходимия брой експлоатационни газения и диференти.
Забележка. Преработени ограничителни криви KG/GM могат да се построят чрез итерация, при която минималният излишък от метацентрична височина, произтичащ от изчисленията на аварийната устойчивост с вода на палубата, се прибавя към първоначалната стойност на KG (или се изважда от стойността на метацентричната височина), която се използва за определяне на височините на надводния борд (fr) в повредено състояние, въз основа на които са определени количествата вода на палубата, като този процес се повтаря, докато излишъкът от метацентрична височина стане пренебрежимо малък.
Очаква се, че операторите ще започнат извършване на такава итерация с максималната стойност на KG (минималната стойност на метацентричната височина), която може да бъде поддържана по време на експлоатация на кораба, и че ще се стремят да преработят резултантното разположение на преградите на палубата, за да минимизират излишъка от метацентрична височина, който се получава при изчисленията на аварийната устойчивост с вода на палубата.
12. Както при конвенционалните изисквания относно аварийната устойчивост по Конвенция SOLAS'74 преградите, намиращи се навътре от линията В/5, се приемат за неповредени в случаи на повреда от странично сблъскване.
13. Ако корабът е снабден с външни бордови конструкции за постигане на съответствие с правило II-1/В/8 и вследствие на това е налице увеличение в широчината (В) на кораба, а оттук и увеличение и в разстоянието В/5 от борда на кораба, тази конструктивна промяна не трябва да води до преместване на съществуващи части от конструкцията или съществуващи отвори в главните напречни водонепроницаеми прегради под палубата на преградите (вж. фиг. 5).
14. Не е необходимо напречните или надлъжните прегради/бариери, които са поставени и се вземат под внимание с цел ограничаване на движението на предполагаемата насъбрала се вода на повредената ро-ро палуба, да бъдат абсолютно водонепроницаеми. Допускат се малки количества теч при спазване на разпоредбите за осушаване и наличие на възможност за предотвратяване на събиране на вода от "другата страна" на преградата/бариерата. В такива случаи, когато шпигатите излязат от строя в резултат на загуба на положителна разлика на водните нива, се предвиждат други средства за пасивно осушаване.
15. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Височината (Вh) на напречните и надлъжните прегради/бариери не се допуска да бъде по-малка от 4 m, освен ако нивото на морската вода е по-малко от 0,5 m. В този случай височината на преградите се изчислява по следната формула:
Bh = 8hw,
където:
Bh е височината на преградата, а hw - нивото на събралата се вода, изчислена посредством прилагане на остатъчния надводен борд и значителната височина на вълната (по смисъла на т. 2 - 4 и т. 6 - 9).
Във всички случаи минималната височина на тези прегради не трябва да е под 2,2 m; въпреки това на кораби с подвижни палуби за автомобили минималната височина на преградата е не по-малка от височината до долната страна на подвижната палуба, когато се намира в спуснато положение.
16. Разрешават се прегради/бариери с височина, по-малка от посочената в т. 15, ако са проведени моделни изпитвания в съответствие с част II от това приложение "Изпитвания", с цел доказване, че алтернативната конструкция осигурява приемливо ниво на живучест. Трябва да се обърне специално внимание, когато се определя височината на преградата/бариерата, така, че височината да бъде достатъчна за предотвратяване на прогресивно наводняване в рамките на изисквания диапазон на устойчивост. Моделните изпитвания не се допуска да са в ущърб на този диапазон.
Забележка. Диапазонът може да бъде намален до 10° при условие, че съответната площ под кривата е увеличена (както е посочено в MSC 64/22).
17. Площта "А" се отнася за постоянни отвори. Трябва да се отбележи, че вариантът с "щормови шпигати" не е подходящ за кораби, за които е необходима положителна плавателност на цялата или част от надстройката, за да се постигне съответствие с критериите. Щормовите шпигати се снабдяват със затварящи клапани, които да предотвратяват навлизане на вода, но да позволяват на водата да изтича. Работата на тези клапи не се допуска да зависи от активни технически средства. Те са автономни и трябва да се демонстрира, че не ограничават изтичането на водата в значителна степен. Всяко значително намаляване на ефективността се компенсира посредством предвиждане на допълнителни отвори така, че да се запази изискваната площ.
18. За да се счита, че щормовите шпигати са ефективни, минималното разстояние от долния ръб на щормовия шпигат до повредената водолиния е най-малко 1 m. При изчисляване на минималното разстояние не трябва да се отчита влиянието на каква да е допълнителна вода на палубата (вж. фиг. 7).
19. Щормовите шпигати се разполагат колкото е възможно по-ниско във фалшборда или външната обшивка. Долният ръб на отвора на щормовия шпигат не е по-високо от 2 сm над главната палуба, а горният ръб на отвора не е по-високо от 0,6 m (вж. фиг. 8).
Забележка. Пространствата, за които се прилагат т. 17 - 19, т.е. тези пространства, които са снабдени с щормови шпигати или подобни отвори, не се включват като неповредени пространства в изчисленията за построяване на кривите на устойчивост на кораба в повредено и неповредено състояние.
20. Конвенционалният размер на повредата следва да се прилага по дължината на кораба:
а) в зависимост от стандарта за делене на отсеци повредата може да не засегне нито една преграда или може да засегне само преграда, намираща се под главната палуба, или само преграда, намираща се над главната палуба, или други различни комбинации;
б) всички напречни и надлъжни прегради/бариери, които ограничават предполагаемото количество събрала се вода, трябва да бъдат на мястото си и да са закрепени през цялото време, докато корабът е на море;
в) в случаите, когато напречна преграда/бариера е повредена, нивото на повърхността на събралата се вода на палубата трябва да бъде едно и също от двете страни на повредената преграда/бариера при височина hw (вж. фиг. 9).
Част II. Изпитвания
1. Целта на изпитванията е гарантиране на унифицираност на методите, които се използват при построяване и проверка на модела, както и при провеждане и анализиране на моделните изпитания, като се оценява, че наличните съоръжения и разходи ще засегнат в известна степен тази унифицираност.
2. Материалът, от който е направен моделът, не е от значение сам по себе си, при положение че:
а) моделът както в неповредено, така и в повредено състояние е достатъчно здрав, за да се гарантира, че неговите хидростатични свойства са същите като тези на реалния кораб и също, че реакцията на огъване на корпуса при вълнение е пренебрежимо малка;
б) се гарантира, че повредените отсеци са моделирани, колкото е практически възможно по-точно, за да се гарантира, че правилно е отразено количество нахлула вода;
в) навлизане на вода (дори в малки количества) в неповредените части на модела ще окаже влияние върху неговото поведение, се вземат мерки, за да се гарантира, че такова навлизане на вода няма да възникне.
3. Ефектите на мащаба играят важна роля в поведението на модела по време на изпитванията и е важно да се гарантира, че тези ефекти са сведени до минимум дотолкова, доколкото това е практически възможно, като:
а) (изм. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) моделът е колкото е възможно по-голям, тъй като детайлите на повредените отсеци се конструират по-лесно при по-големи модели и ефектите на мащаба са по-малки; препоръчва се дължината на модела да е такава, че да отговаря на мащаб 1:40 или на 3 m, в зависимост от това коя от двете е по-голяма;
б) (доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) в района на предполагаемите повреди моделът трябва да бъде колкото е практически възможно по-тънък, за да се гарантира, че количеството нахлула вода и нейният център на тежестта са адекватно представени; В района на наводнените пространства дебелината на корпуса не трябва да е по-голяма от 4 mm; може да не е възможно корпусът на модела и елементите на първичното и вторичното делене на отсеци в района на повредата да бъдат пресъздадени с достатъчно подробности и поради тези конструктивни ограничения може да не е възможно да се изчисли точно предполагаемата водопроницаемост на пространството;
в) установено е по време на изпитания, че вертикалният размер на модела може да окаже влияние върху резултатите, когато се извършват динамични изпитания; ето защо корабът се моделира до най-малко три стандартни височини на надстройката над главната палуба (палубата на надводния борд) така, че големите вълни от вълновия спектър да не се разбиват над модела;
г) (доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) важно е да се проверят не само стойностите на газенето в неповредено състояние, но така също да се измерят стойностите на газенето на повредения модел за установяване на корелация с тези, които са получени при изчислението на аварийната устойчивост; за практически нужди се допуска пределна грешка от + 2 mm в стойностите на газенията; след измерване на стойностите на газене след повреда би могло да се наложи корекция относно пропускливостта при повредените отделения, като се поставят допълнителни тежести; трябва да се представи с точност и центърът на тежестта на водата, която нахлува в модела; всички корекции се правят с достатъчна пределна граница; след измерване на стойностите на газенето в повредено състояние може да се окаже, че е необходимо да се направят корекции в стойността на водопроницаемостта на повредения отсек или чрез използване на неповредени обеми, или чрез добавяне на тежести; освен това е важно да се гарантира също и че центърът на тежестта на нахлулата вода е представен акуратно; в този случай всякакви направени корекции имат за цел постигане на по-висока безопасност;
д) (нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) всички повредени пространства трябва да се моделират с точни стойности, относно повърхност и обем, а също така да се представи с точност нахлуващата вода и разпределението на масата;
е) (предишна буква "д" - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) ако се изисква моделът да бъде снабден с бариери на палубата и бариерите са с височина, по-малка от тази, която се изисква по чл. 299, ал. 9, то моделът се снабдява със средства за наблюдение от телевизионен тип, така че да се наблюдава всякакво разплискване и всякакво събиране на вода на неповредената част от палубата; в този случай записите за проведените изпитвания включват видеозапис на споменатите събития.
4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За да се гарантира, че характеристиките на клатене на модела отразяват тези на реалния кораб, е важно моделът да бъде накренен и подложен на бордово клатене в неповредено състояние, така че да може да се проверят метацентричната височина в неповредено състояние. Разпределението на масата трябва да бъде измерено извън водата. Напречният радиус на клатене на реалния кораб трябва да се намира между 0,35 B и 0,4 B, а надлъжният радиус на клатене - между 0,2 L и 0,25 L. В случаи, когато има поле на допустимите стойности в GM при условия на действително натоварване в сравнение с ограничителната права на GM (Правило SOLAS'90), администрацията може да приеме, че тя ще бъде отчетена при изпитанието върху модел. В подобни случаи ограничителната права на GM се коригира по следния начин:
d = ds - 0,6 (ds - dls),
където:
ds е газенето на подразделението;
dls - газенето на кораба в олекотено състояние.
Периодът на бордово клатене на модела в напречно направление се получава по следната формула:
където:
GM е метацентричната височина на реалния кораб (в неповредено състояние);
g - ускорението вследствие на гравитацията;
l - мащабът на модела;
B - широчината на реалния кораб.
Забележка. Когато накреняването и подлагането на модела на бордово клатене в повредено състояние се приемат за методи за проверка на кривата на остатъчна устойчивост, то тези изпитания не могат да се приемат като заместител на изпитания в неповредено състояние.
Въпреки това повреденият модел се подлага на бордово клатене с цел определяне на периода на бордово клатене, който се изисква за провеждане на изпитванията по т. 7, буква "б".
5. Приема се, че вентилаторите в повредения отсек на реалния кораб са пригодени за ситуация на безпрепятствено наводняване и движение на нахлулата вода. Въпреки това при опита да се реализират вентилационните системи на реалния кораб в умален мащаб могат да се появят нежелани ефекти от мащаба. За да се гарантира, че те няма да възникнат, се препоръчва конструиране на вентилационните системи в мащаб, по-голям от този на модела, като се внимава това да не окаже влияние на навлизането на вода на палубата за автомобили.
6. Профилът на равнобедрен триъгълник на повредата с призматична форма е този, който съответства на товарната водолиния.
Освен това в случаи, когато са построени шахти към бордовата обшивка с дебелина по-малка от B/5 и за да се избегнат евентуални ефекти от мащаба, дължината на повредата в района на тези шахти от бордовата обшивка не се допуска да е по-малка от 2 m.
7. Следва да се използва спектърът на Джонсуоп, тъй като той описва вълнение, породено от вятър с постоянна посока и скорост и с ограничено времетраене, което съответства на болшинството от хидрометеорологичните условия в световен мащаб. В тази връзка е важно да се провери не само най-големият период на вълновата последователност, а така също и периодът на преминаване през нулево ниво, като:
а) периодът на преминаване през нулево ниво, съответстващ на най-голям период
Tp, равен на
и при коефициент на усилване g, равен на 3,3, не трябва да бъде по-голям от:
{Tp/(1,20 до 1,28)} ± 5%;
б) периодът на преминаване през нулево състояние, съответстващ на най-голям период Tp, равен на периода на бордово клатене на повредения модел, и при коефициент на усилване g, равен на 1, не трябва да бъде по-голям от:
{Tp/(1,3 ё 1,4)} ± 5%,
като се има предвид, че ако периодът на бордово клатене на повредения модел е по-голям от
то най-големият период Tp трябва да бъде ограничен до стойност
Забележка. Установено е, че не е практично да се установяват граници за периоди на преминаване през нулево състояние от вълновия спектър на модела според номиналните стойности на математическите формули. Ето защо се допуска пределна грешка 5%.
Изисква се записване и документиране на вълновия спектър за всяко проведено изпитване. Измерванията за целите на такова записване се правят в непосредствена близост до модела (но не от подветрената страна) - вж. фиг. "а", а така също и в близост до машината за генериране на вълни. Изисква се също моделът да бъде оборудван с измерителни уреди така, че неговите движения (бордово, килево и вертикално клатене), както и неговата пространствена ориентация (крен, диферент и потапяне) да бъдат следени и записвани по време на изпитанието.
Фигура "а"
Контактният електрод за измерване на вълнението "в близост до модела" се поставя върху дъга А или дъга В.
8. Задълбочено проучване, извършено за целите на разработване на подходящи критерии за нови кораби, ясно е показало, че освен метацентричната височина и височината на надводния борд друг важен параметър на живучестта на пътническите кораби е площта под кривата на остатъчна устойчивост до ъгъла на максимална GZ. Следователно при избора на най-неблагоприятна повреда по смисъла на Конвенция SOLAS'74 се приема тази, която води до най-малка площ под кривата на остатъчна устойчивост до ъгъла на максимална GZ.
9. (нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За да се избегне взаимодействие между швартовата система и динамиката на кораба, влачещият обект (към който е прикрепена швартовата система) трябва да има пропорциите на модела при неговата действителна скорост на дрейф. При състояние на море с нехармонично вълнение скоростта на дрейфа не е константа. Константната скорост на влачене ще предизвика колебания на дрейфа с голяма амплитуда и ниска честота, което може да повлияе на поведението на модела.
10. (нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Нужно е да бъдат проведени достатъчен брой опити при различна вълнова последователност, за да бъде получена достоверна статистика. Целта е да се определи с достатъчна степен на сигурност, че кораб, който не отговаря на изискванията за сигурност, ще се преобърне при условията на изпитването. Счита се, че са нужни най-малко 10 опита, за да се достигне нужно ниво на сигурност.
11. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За изпитванията се изготвя доклад до ИА "МА", който съдържа следните документи:
а) изчисления на устойчивостта на кораба в повредено състояние за най-неблагоприятната повреда по смисъла на Конвенция SOLAS'74 и най неблагоприятната повреда в областта на мидела (ако са различни);
б) чертеж на общото устройство на модела заедно с подробна информация за конструкцията и приборите му;
в) доклади от проведени експерименти с накреняване на модела и проведени изпитания с подлагане на модела на бордово клатене;
г) изчисления на периодите на бордово клатене на реалния кораб и на модела;
д) номинален и измерен вълнов спектър (съответно в близост до машината за генериране на вълни и в близост до модела);
е) представителен запис на клатенето, пространствената ориентация и сноса на модела;
ж) по-важни видеозаписи.
12. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Всички изпитвания се наблюдават от ИА "МА".
Фиг. 1
Фиг. 2
1. Ако fr > 2 m, височината на водата върху палубата (hw) = 0,0 m.
2. Ако fr < 0,3 m, височината на водата върху палубата (hw) = 0,5 m.
Фиг. 3
1. Ако hs > 4 m, височината на водата върху палубата е изчислена както на фиг. 3.
2. Ако hs < 1,5 m, височината на водата върху палубата (hw) = 0,0 m.
Например: ако fr = 1,15 m и hs = 2,75 m, височината hw = 0,125 m.
Фиг. 4
Фиг. 5
Фиг. 6
Кораб без подвижни палуби за автомобили
пример 1:
Височина на водата върху палубата = 0,25 m. Минимална височина на преградата - 2,2 m.
Кораб с подвижни палуби за автомобили
пример 2:
Височина на водата върху палубата = 0,25 m.
Минимална височина на преградата = х.
Фиг. 7
Минимално необходим свободен борд до водоотливните отвори
Фиг. 8
Дължина на повредата
Фиг. 9
Дължина на повредата