Държавен вестник, брой 24 от 21.III

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. откриването и воденето на банкови сметки и отчетността по тях;

2. основните форми на безналични преводи, редът за извършването им от банките и използваните платежни документи;

3. изискванията за предоставяне на информация при извършване на местни и презгранични парични преводи;

4. способите за коригиране на грешки при безналични преводи;

5. изискванията към платежните системи и дейността на системните оператори;

6. извършването на сетълмент в Българската народна банка (по-нататък "БНБ");

7. условията и редът за издаване на лиценз за извършване на дейност като системен оператор на платежна система;

8. (нова - ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 26.02.2008 г.) условията и редът за издаване на лиценз за извършване на дейност по налични парични преводи и изисквания към дейността.

Понятие за безналичен превод

Чл. 12. (1) Безналичен превод се извършва чрез задължаване и заверяване на банкови сметки.

(2) При безналични преводи изпълняващи институции могат да бъдат само БНБ, търговска банка или клон на чуждестранна банка.

Общи условия за безналичен превод

Чл. 13. (1) Клиентски превод се извършва чрез система за обслужване на клиентски преводи или чрез Системата за брутен сетълмент в реално време RINGS в случаите по чл. 34, ал. 8, т. 1, буква "в" и ал. 9.

(2) Превод може да се извърши от и по всяка разплащателна сметка в банка. За извършване и получаване на преводи могат да се използват и други видове сметки само ако договорът с банката позволява това.

(3) Банките не контролират предмета на сделката, в резултат от която е възникнал преводът, освен ако такъв контрол произтича от договора за кредит, с който банката е предоставила сумата на клиента.

(4) Клиентски превод се извършва въз основа на редовно съставени платежни документи в два екземпляра и/или електронни съобщения.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2006 г., в сила от 05.06.2006 г.) Банката въвежда платежния документ в съответната система, като изпраща електронно съобщение, което съдържа всички реквизити на платежния документ. Банката на получателя на превода заверява сметката, посочена в електронното съобщение. Банката, която е предала електронното съобщение, отговаря за несъответствието между съдържанието на платежния документ и на електронното съобщение.

(6) Условията, редът и формата на обмен на електронни съобщения между RINGS и останалите платежните системи се определят от БНБ.

(7) Преводът може да се извърши само до размера на наличността по сметката и договореното с банката допустимо надвишение на плащанията над остатъка (овърдрафт) по сметката. Не се допускат частични преводи по отделни преводни нареждания или искания за директен дебит.

(8) Преводите се извършват по хронологичния ред, в който документите за превода са постъпили в банката.

(9) При извършване на преводите банките не следят за законосъобразността на сделките освен ако с нормативен акт е предвидено друго. Банките не носят отговорност за обичайното банково посредничество по сделки на техни клиенти, сключени в нарушение на нормативни актове.

(10) Всички банки създават организация за обработка и съхранение на платежните документи, при която хартиени платежни документи не се пренасят физически, а се заместват от електронните съобщения. При поискване от участник в платежна транзакция банката предоставя копие от платежния документ, на основание на който е иницииран преводът, и/или издава документ, с който удостоверява приетите/изпратените електронни съобщения, а системният оператор на съответната платежна система издава документ, с който удостоверява изпратените електронни съобщения.

(11) Ако при местен превод бъде посочен несъществуващ международен номер на банкова сметка (IBAN) в банката на получателя, тя възстановява превода в полза на банката на платеца не по-късно от работния ден, следващ деня, в който е била заверена сетълмент-сметката на банката в RINGS.

(12) Банката идентифицира превода по ал. 10 с текста, посочен в приложение № 4.

Срокове за безналичен превод

Чл. 14. (1) Банка не може да откаже приемането на преводни нареждания за кредитен превод или за директен дебит, попълнени според изискванията на тази наредба.

(2) Платежните документи се регистрират по реда на постъпването им с указване на дата, час и минута. В рамките на същия системен ден, но не по-късно от определен с вътрешните правила на съответната система момент, банката ги въвежда в система за обслужване на клиентски преводи с текущ вальор, освен ако не е договорено друго.

(3) При преводи по реда на чл. 34, ал. 8, т. 1, буква "в" и ал. 9 банката въвежда преводи в RINGS не по-късно от един час след приемане на документите в банката съобразно графика на RINGS.

(4) На видно място банките определят интервал от време в рамките на работния ден, през който се приемат преводни нареждания за изпълнение през същия работен ден (работно време).

(5) Ако липсва разполагаема наличност по сметката на платеца или сумата на превода надвишава договореното с банката допустимо надвишение на плащанията над остатъка (овърдрафт), банката на платеца въвежда документите в системата по ал. 2 или ал. 3 в деня, в който са осигурени средства по сметката.

(6) Банката на получателя на превода заверява сметката му в деня, в който нейната сетълмент-сметка в БНБ е била заверена. В случай че банката на получателя е получила превод по реда на чл. 34, ал. 8, т. 1, буква "в" и ал. 9, тя заверява сметката на получателя в рамките на един час от момента на получаване на средствата по нейната сетълмент-сметка в БНБ. Ако между получателя и неговата банка е договорен друг срок, сметката на получателя се смята за заверена по отношение на наредителя в деня на заверяване сметката на банката на получателя.

(7) Ако не е договорено друго, безналични преводи между клиенти на една и съща банка се извършват в деня на постъпване на платежните документи в банката при наличие на покритие по сметката на платеца.

Форми на безналичен превод

Чл. 15. (1) Формите, по които се извършват безналични преводи на територията на страната, са:

1. кредитен превод;

2. директен дебит;

3. превод с електронни платежни инструменти, редът за което се урежда с отделна наредба на БНБ.

(2) Банката прилага формата на превода, която е наредена от титуляря на сметката или искана от получателя по превода съгласно постигнато споразумение между него и титуляря на сметката. Банката има право да откаже да прилага спрямо свои клиенти някоя от формите на безналичен превод само ако ги уведоми в писмена форма.

(3) Българската народна банка издава указания за приложение на формите за безналични преводи.

Кредитен превод

Чл. 16. (1) Кредитният превод се извършва по нареждане на наредител, въз основа на което банката задължава сметката му и прехвърля сумата, посочена в нареждането, по сметката на получателя.

(2) Преводното нареждане за кредитен превод се съставя от наредителя, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното му съставяне.

(3) Наредителят има право да оттегли дадено от него преводно нареждане само в следните случаи:

1. до задължаване сметката на наредителя; в този случай разходите за банково-техническото обслужване на оттеглянето са за сметка на наредителя;

2. ако преводът не е изпълнен от банката в нормативно определените срокове; в този случай разходите за банково-техническото обслужване на оттеглянето са за сметка на банката.

(4) Клиент, който очаква да получи кредитен превод, може да поиска от банка да извърши проверка за негова сметка относно състоянието на платежния процес.

Съдържание на преводното нареждане за кредитен превод

Чл. 17. (1) Преводното нареждане за кредитен превод (местен и презграничен) съдържа:

1. наименование на банката, до която нареждането се отправя;

2. име (наименование) на наредителя;

3. адрес на наредителя (при преводно нареждане за презграничен кредитен превод);

4. международен номер на банкова сметка (IBAN) на наредителя;

5. наименование на банката на получателя;

6. банков код (BIC) на банката на получателя;

7. име (наименование) на получателя;

8. международен номер на банкова сметка (IBAN) на получателя;

9. сумата, която следва да бъде преведена;

10. валута;

11. дата за изпълнение на превода;

12. основание за превода (информация за получателя);

13. начин за разпределение на таксите по превода;

14. допълнителни пояснения относно превода;

15. дата на представяне на преводното нареждане;

16. подпис на наредителя (с изключение на преводни нареждания, представяни по електронен път, когато се спазват изискванията за електронния документ и електронния подпис).

(2) Преводното нареждане за кредитен превод може да съдържа и други реквизити, включително такива, които са необходими за изпълнение изискванията по други нормативни актове.

Директен дебит

Чл. 18. (1) По договор между платеца и получателя на превода преводът може да бъде извършен чрез директен дебит само ако платецът предварително даде съгласие преводът да се извършва незабавно от неговата сметка по искане на получателя. Платецът представя своето съгласие пред банката, където се води сметката му, а копие от съгласието изпраща на получателя на превода. В случай че платецът е посочил условия за прилагане на директния дебит, банката изпълнява нареждане за директен дебит на получателя само ако се убеди, че са изпълнени поставените условия за превода.

(2) В своите общи условия банката може да предвиди задължение на наредителя да подава нареждане за директен дебит преди датата му на изпълнение по смисъла на ал. 7, срок за подаване на нареждането, както и работно време, през което могат да се подават нареждания за директен дебит.

(3) Банката, която получава нареждане за директен дебит, при получаването му не проверява основанието за използване на директния дебит като форма на превода. Тази банка обработва информацията, дадена в подлежащо на изпълнение нареждане за директен дебит, и го изпраща чрез система за обслужване на клиентски преводи до банката на платеца като искане за дебитиране на средства от сметката на платеца и тяхно превеждане до получателя (по-нататък "искане за дебитиране").

(4) Банката на платеца, която води сметката, от която трябва да се дебитират средства въз основа на нареждане за директен дебит, е длъжна да осигури дебитиране на средствата от сметката на платеца и насочването им към сметката на получателя само с предварителното съгласие на платеца, представено пред нея в съответствие с договора за банкова сметка.

(5) При получаване на искане за дебитиране или при настъпване на вальора, ако вальорът е посочен в искането за дебитиране, банката на платеца проверява дали:

1. е налице предварително съгласие по ал. 4;

2. по сметката на платеца съществува достатъчно покритие на сумата, посочена в нареждането за директен дебит;

3. са удовлетворени условията за изпълнение на нареждането за директен дебит, включително са получени документите, изисквани за неговото изпълнение, ако е договорено представянето на такива.

(6) Датата, на която са изпълнени общите условия на банката по ал. 2, както и условията, съдържащи се в ал. 4 и 5, е дата на изпълнение на нареждането за директен дебит.

(7) Ако датата на изпълнение на нареждането за директен дебит не настъпи поради нереализиране на условията по ал. 4 и 5, банката на платеца може да не изпълни искането за дебитиране или да го отнесе в архив до настъпване на датата на изпълнение, но за не повече от пет работни дни, считано от вальора (ако вальорът е даден в искането за дебитиране), или от датата на получаване искането за дебитиране.

(8) Ако срокът по ал. 7 изтече без промяна в съществуващото положение, банката на платеца отказва искането за дебитиране и информира за това банката на получателя чрез система за обслужване на клиентски плащания най-късно на следващия банков работен ден. За отказа на искането за дебитиране тя използва текста, съдържащ се в приложение № 4.

(9) Ако в искането за дебитиране е посочен несъществуващ номер на сметка в банката на платеца, тя го отказва най-късно до края на работния ден, следващ деня, на който е получила искането за дебитиране. За да обясни отказа на искането за дебитиране, в съобщението банката използва текста, посочен в приложение № 4.

(10) Когато датата на изпълнение на нареждане за директен дебит настъпи по смисъла на ал. 6, банката на платеца:

1. в случай на междубанков превод - осигурява посочената в нареждането за директен дебит сума да бъде кредитирана по сетълмент-сметката на банката на получателя не по-късно от работния ден, следващ датата на изпълнение на нареждане за директен дебит, освен ако не е бил договорен по-кратък срок;

2. в случай на вътрешнобанков превод - кредитира посочената в нареждането за директен дебит сума в полза на получателя на датата на изпълнение на нареждането за директен дебит или на следващия работен ден, ако датата на изпълнение на нареждането за директен дебит не е работен ден.

(11) Банката на получателя кредитира посочената в нареждането за директен дебит сума по сметката на получателя не по-късно от работния ден, следващ деня, в който сумата е била кредитирана по сметката на банката на получателя, освен ако е бил договорен по-кратък срок.

(12) Алинея 2 и ал. 4 - 9 се прилагат съответно към вътрешнобанкови плащания чрез директен дебит.

(13) Транзакциите, произтичащи от използване на банкови платежни карти, не се считат за директен дебит.

Съдържание на преводното нареждане за директен дебит (Загл. изм. - ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 26.02.2008 г.)

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 26.02.2008 г.) Преводното нареждане за директен дебит съдържа:

1. наименование на банката, до която нареждането се отправя;

2. име (наименование) на наредителя (получател на сумата по превода);

3. международен номер на банкова сметка (IBAN) на наредителя (получател на сумата по превода);

4. банков код (BIC) на банката на наредителя (получател на сумата по превода);

5. наименование на банката на платеца;

6. име (наименование) на платеца;

7. международен номер на банкова сметка (IBAN) на платеца;

8. сумата, която следва да бъде преведена;

9. валута;

10. дата за изпълнение на превода;

11. основание за превода (информация за платеца);

12. начин за разпределение на таксите по превода;

13. допълнителни пояснения;

14. банков код (BIC) на банката на платеца;

15. дата на представяне на преводното нареждане;

16. подпис на наредителя (получателя на сумата по превода), с изключение на преводни нареждания, представяни по електронен път, когато се спазват изискванията за електронния документ и електронния подпис.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 26.02.2008 г.) Преводното нареждане за директен дебит може да съдържа и други реквизити, включително такива, които са необходими за изпълнение изискванията по други нормативни актове.

Съдържание на съгласието за директен дебит

Чл. 20. (1) Преводно нареждане за местен директен дебит може да бъде изпълнено само при наличието на писмено съгласие, депозирано от платеца пред неговата изпълняваща институция. Съгласието за директен дебит съдържа:

1. наименование и адрес на банката, пред която се депозира съгласието (банката на платеца);

2. дата на представяне на документа;

3. име (наименование) на платеца;

4. подпис на платеца;

5. международен номер на банкова сметка (IBAN) на платеца;

6. име (наименование) на получателя;

7. срок на валидност на съгласието;

8. условия, при които се дава съгласието.

(2) По договореност между платеца и неговата банка съгласието за директен дебит може да съдържа и други реквизити.

Платежни документи

Чл. 21. (1) Преводното нареждане за кредитен превод, преводното нареждане за местен директен дебит и съгласието за директен дебит задължително трябва да съдържат реквизитите, посочени съответно в чл. 17, 19 и 20.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Примерни формуляри образци на платежните документи по ал. 1 се съдържат в приложение № 5, приложение № 6 и приложение № 7. Платежните документи "Бюджетно платежно нареждане" и "Преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета" задължително се оформят в съответствие с формулярите образци по приложение № 8, приложение № 9 и приложение № 10.

(3) Платежните документи могат да се представят на хартиен носител или по електронен път с предвидените от тази наредба реквизити и при спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.

(4) На всеки представен в банката платежен документ се присвоява уникален регистрационен номер, който задължително се отбелязва върху него.

(5) Уникалният регистрационен номер по ал. 4, който може да бъде референтният номер на транзакцията според информационната система на банката, служи за идентификация на всяко плащане. Номерът не може да бъде променян до изпълнение на сетълмента на плащането или до оттеглянето му по писмено нареждане на наредителя.

Задължени субекти

Чл. 22. При извършване на местни и презгранични парични преводи "изпълняваща институция" освен Българската народна банка, търговска банка или клон на чуждестранна банка може да бъде и друго лице, което извършва преводи като част от своята търговска дейност.

Информация, предоставяна преди извършването на превод

Чл. 23. (1) Всяка изпълняваща институция безвъзмездно предоставя на заинтересованите лица информация за условията, при които тя извършва местни и презгранични преводи. Информацията следва да бъде достъпна и в писмена форма.

(2) Информацията по ал. 1 съдържа минимум следното:

1. за клиентите - наредители на преводи:

а) необходимото време, считано от началната дата, за заверяване сметката на изпълняващата институция на получателя със сумата на превода или за изплащането на тази сума в наличност на получателя;

б) прилагания от изпълняващата институция вальор;

в) прилагания от изпълняващата институция курс при обмяна на една валута в друга, ако това се налага във връзка с превода;

г) начина на начисляване на дължимите такси и комисионни;

д) процедурите за подаване на жалби и разрешаване на спорове, в това число определяне на дължимите обезщетения;

2. за клиентите - получатели на преводи:

а) максималния срок за заверяване на сметката на получателя със сумата на превода или за изплащането на тази сума в брой на получателя, считан от датата на заверяване сметката на изпълняващата институция на получателя с превежданата сума или от получаването от нея на тази сума в наличност;

б) прилагания от изпълняващата институция вальор;

в) прилагания от изпълняващата институция курс при обмяна на една валута в друга, ако това се налага във връзка с превода;

г) начина на начисляване на таксите и комисионите, когато те са за сметка на получателя;

д) процедурите за подаване на жалби и разрешаване на спорове, в това число определяне на дължимите обезщетения.

Информация, предоставяна след извършването на превод

Чл. 24. (1) След извършване на местен или презграничен превод всяка изпълняваща институция безвъзмездно предоставя на своите клиенти достъпна информация в писмена форма.

(2) Информацията по ал. 1 съдържа минимум следното:

1. данни, които позволяват на клиента да идентифицира превода;

2. размер на превежданите средства преди приспадане на дължимите от получателя разноски, такси и комисиони;

3. размер на всички разноски, такси и комисиони, дължими от съответния клиент - наредител или получател на превода;

4. приложения от изпълняващата институция вальор;

5. ако изпълняващата институция е извършила обмяна на една валута в друга - приложения от нея обменен курс.

(3) Информацията по ал. 1 се предоставя за всеки превод в срок и по начин, договорени между изпълняващата институция и клиента, включително и в електронна форма. Когато няма договорен срок и клиентът не се е отказал изрично да получава тази информация, му се осигурява възможност за получаване на информацията при поискване.

(4) Счита се, че изпълняващата институция е изпълнила изискванията по ал. 1, съответно ал. 3, ако в рамките на определения срок е изпратила до последния известен адрес на своя клиент дължимата информация или, ако не разполага с адрес на клиента - е предприела мерки за осигуряване на информацията при поискване.

Прилагане на изискванията за информация

Чл. 25. (1) Изпълняващата институция е длъжна да предоставя конкретна информация за превод с указани от клиента параметри, освен ако изпълняващата институция не желае да работи с това лице. Информацията по ал. 1 съдържа:

1. необходимото време за извършване на превода до заверяване сметката на изпълняващата институция на получателя или до изплащането на превежданата сума в наличност на получателя;

2. дължимите такси и комисиони на изпълняващата институция на наредителя, с изключение на тези, свързани с приложения обменен курс.

(2) Когато клиентът няма качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия, изпълняващата институция може да се споразумее с него информацията по чл. 23 и 24 да му бъде предоставяна в съкратен вид и в определена периодичност.

(3) Информацията по чл. 23 и 24 може да бъде предоставяна в срок и по начин, договорени между изпълняващата институция и клиента, включително и в електронна форма.

Основания за коригиране

Чл. 26. (1) Когато банка не е успяла да извърши превод и/или записване по сметка в съответствие с нареждането на свой клиент и по този начин е причинила грешка при превода или при връзката с друга банка чрез съответен IBAN, тя коригира грешката съгласно закона, като използва коригиращ превод и по този начин привежда транзакцията в съответствие с нареждането на клиента.

(2) Банката не може да извършва коригиращ превод, ако грешката при превода или в IBAN е била причинена от правилно изпълнение на нареждане, неправилно съставено от клиент.

(3) За целите на тази глава "грешка в IBAN" означава грешка при посочване IBAN на получателя или на платеца.

(4) За грешка се смята и двукратното или многократно обработване на едно и също клиентско нареждане.

Процедури за коригиране

Чл. 27. (1) Банка, която е причинила грешка в IBAN на получателя, в най-кратък срок превежда средства в точния размер плюс законната лихва за периода, през който клиентът не е бил в състояние да разполага с тези средства (по-нататък "пропусната лихва"), по сметката на оправомощения получател.

(2) Когато с оглед изчисляване на пропуснатата лихва се определя броят на дните, приема се, че оправомощеният получател би бил в състояние да разполага със средствата на втория работен ден след деня, на който неправилно преведената сума е била дебитирана от сметката на платеца.

(3) Банка, която е причинила грешка в IBAN на платеца или грешка чрез дебитиране на по-голяма сума от посочената в попълнено от клиента преводно нареждане, възстановява в най-кратък срок неправилно дебитираните средства и пропуснатата лихва по сметката на платеца.

(4) Когато платецът не е неин клиент, банката постъпва по същия начин при изчисляване на пропусната лихва, както би постъпила в случая на оправомощен получател.

(5) Банка, която води сметката на получател на погрешно извършен превод (по-нататък "неоправомощен получател"), има право в рамките на три години от датата на грешката и без съгласието на неоправомощения получател да дебитира неговата сметка с подлежащата на коригиране сума и да преизчисли и дебитира натрупаната върху тази сума лихва по начин сметката да отразява състояние, както ако погрешно извършеният превод не е бил получаван. За дата на грешката в превода се счита датата, на която сумата е била погрешно дебитирана от сметката на платеца.

(6) Когато сметката на неоправомощен получател се води в друга банка, причинилата грешката банка има право да иска от другата банка да дебитира сумата от сметката на неоправомощения получател и да я предостави в срока по ал. 5.

(7) Когато грешка при превода е била причинена от друга банка, банката, която води сметката на неоправомощения получател, дебитира неговата сметка с подлежащата на коригиране сума по искане на причинилата грешката банка и й я предоставя на същия работен ден или на работния ден, следващ деня, когато тя е получила искането да дебитира сметката на неоправомощения получател.

(8) Банката дебитира подлежащата на коригиране сума дори ако в други случаи тя не може да извършва операции за директен дебит по съответната клиентска сметка по искане на друга банка или ако сумата е била запорирана по сметката.

(9) Ако банката по ал. 8 има основателни съмнения по това дали тя се явява носител на задължение спрямо банката, която е причинила грешката, срокът за дебитиране сметката на неоправомощения получател се удължава, за да могат двете банки да обсъдят процедурите за коригиране. В такъв случай банката, която води сметката на неоправомощения получател, писмено уведомява в срока по ал. 7 другата банка относно своите причини за удължаване на срока.

(10) Когато банка е причинила грешка при превода, изразяваща се в размера на превежданата сума, без да е причинила грешка в IBAN, за нуждите на тази наредба и с оглед техническите процедури за коригиращ превод получателят на неправилно преведените средства се счита за неоправомощен получател. В такъв случай банките процедират по същия начин, както ако грешката се изразяваше в IBAN на получателя по смисъла на ал. 1.

(11) Когато банка е причинила грешка в IBAN на платеца, но получателят е получил превод в точен размер и в съответствие с точния IBAN, ал. 10 не се прилага. Банката, която е причинила грешката, извършва коригиращия превод в съответствие с тази наредба само по сметките на платците.

Идентифициране на подлежащата на коригиране сума

Чл. 28. Когато банка изисква дебитирането на сметка на неоправомощен получател, тя идентифицира сумата на коригиращия превод чрез текста, съдържащ се в приложение № 4.

Липса на наличност по сметката

Чл. 29. (1) Когато по сметката на неоправомощен получател няма достатъчно средства за дебитиране на неправилно преведена сума, банката, която води тази сметка, писмено уведомява за това причинилата грешката банка, без да извършва коригиращ превод нито в същия работен ден, нито в работния ден, следващ деня, когато тя е получила искането. Банката постъпва по същия начин, ако сметката е закрита.

(2) Банката по ал. 1 запазва в архив искането за дебитиране на сумата от съществуваща сметка и блокира постъпващите по нея средства до деня, в който средства, равни по размер на подлежащата на коригиране сума, постъпят по сметката, но не по-късно от три години, считано от датата на грешката.

(3) Банката по ал. 1 дебитира съответната сума от сметката на неоправомощения получател в деня, когато средства, равни по размер на подлежащата на коригиране сума, постъпят по тази сметка, или на следващия работен ден, ако този ден не е банков работен ден.

(4) Ако средства, равни по размер на подлежащата на коригиране сума, не се намират по сметката на неоправомощения получател към последния ден на срока по ал. 2, водещата тази сметка банка дебитира по-малък размер, равен на наличността в края на срока. На следващия работен ден тази банка престава да води в архив искането за дебитиране на погрешно преведената сума и в най-кратък срок писмено уведомява за това банката, която е причинила грешката.

Възстановяване на суми

Чл. 30. (1) Когато сума е била дебитирана от сметката на неоправомощения получател по искане на банка, която е причинила грешка, но неоправомощеният получател междувременно сам е възстановил сумата по погрешно извършения превод, причинилата грешката банка след уведомление от страна на неоправомощения получател и след проверка достоверността на това уведомление възстановява превода по неговата сметка.

(2) Ако банката, която е дебитирала сумата от сметката на неоправомощения получател, има основателни съмнения по това дали искането за коригиращ превод на другата банка се намира в съответствие със закона и с чл. 26, тази банка изисква документи, позволяващи й да прецени дали искането на другата банка е законосъобразно и правилно. Поискалата коригиращ превод банка осигурява в най-кратък срок съответните документи на банката, която е дебитирала сумата от сметката на неоправомощения получател.

(3) Ако банката, която е дебитирала сумата от сметката на неоправомощения получател, установи от документите по ал. 2, че искането на другата банка не се е намирало в съответствие със закона и с чл. 26, тя в най-кратък срок възстановява в полза на своя клиент неправомерно дебитираната сума, като същевременно уведомява за това банката, която е поискала коригиращ превод.

(4) Банката, поискала коригиращ превод, за чието извършване не е имало основание съгласно чл. 13 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ЗППЕПИПС) и чл. 26, възстановява в полза на банката на получателя сумата, неправомерно дебитирана от сметката на нейния клиент, в същия работен ден или най-късно в работния ден, следващ деня, когато тя е получила посочената в ал. 3 информация, и същевременно я компенсира за всяка претърпяна вреда.

Уведомяване на клиентите

Чл. 31. (1) Клиенти, засегнати от коригиращ превод, се уведомяват за извършването му в най-кратък срок.

(2) Банката, която е причинила грешката, уведомява платеца, по чиято сметка е бил извършен неправилният и коригиращ превод, както и платеца, чиято сметка впоследствие е била дебитирана в съответствие с нарежданията на клиента.

(3) Банката по ал. 2 уведомява също така неоправомощения получател и оправомощения получател за извършването на коригиращ превод, като съобщава на оправомощения получател на превода и за компенсирането на пропуснатата лихва по смисъла на чл. 27, ал. 1.

(4) Банки, които водят сметки на засегнати от коригиращ превод клиенти, препредават информация от банката, която е причинила грешка в превода, до техните клиенти в отчета по сметка или по друг подходящ начин.

(5) Когато банка е причинила грешка в IBAN на платеца по смисъла на чл. 27, ал. 11, тя писмено уведомява и получателя за извършването на коригиращ превод по сметката на платеца, без да извършва коригиращ превод по сметката на получателя.

(6) При извършване на коригиращ превод уведомленията между банките и спрямо клиента се осъществяват чрез посочване на текста, съдържащ се в приложение № 10.

Изтичане на срока за коригиране

Чл. 32. (1) Когато тригодишният период от допускане на грешка при превода е изтекъл, причинилата грешката банка няма право да действа в съответствие с чл. 27, ал. 6, но може да поиска банката, която води сметката на неоправомощения получател, да уреди възстановяване на погрешно преведената сума по искане на клиента. Тази банка оказва цялото потърсено от нея съдействие, за да осигури, че нейният клиент, явяващ се неоправомощен получател, ще възстанови погрешно преведената сума и че причинената вреда няма да се утежни. Същият подход се прилага при междубанковите коригиращи преводи.

(2) Освен възстановяване на погрешно преведената сума банката, която води сметката на неоправомощения получател, може да изисква от нейния клиент съответната лихва, начислена в негова полза вследствие погрешно преведената сума.

Определение

Чл. 54. (1) Сетълмент в БНБ е прехвърляне на парични суми в национална валута между сетълмент-сметките в БНБ на участниците в сетълмента.

(2) Участници в сетълмента са:

1. Българската народна банка;

2. всички търговски банки.

(3) Всеки участник в сетълмента е длъжен да открие и поддържа сетълмент-сметка в БНБ.

(4) Българската народна банка обслужва сметките на участниците в сетълмента по ал. 2, т. 2 въз основа на сключен с тях договор.

Агент по сетълмента

Чл. 55. (1) Българската народна банка е агент по сетълмента. Тя осигурява сетълмента при наличие на достатъчно средства по сетълмент-сметката на платеца.

(2) Сетълментът на всеки безналичен превод се извършва по сетълмент-сметките в БНБ, както следва:

1. за плащания, инициирани чрез заявки за сетълмент от системните оператори - към определен момент по утвърден от БНБ график;

2. за всички останали плащания по чл. 34, ал. 8, т. 1, букви "а" и "в" и т. 2 и ал. 9 - незабавно.

(3) Сетълментът в БНБ е окончателен, след като се завери сметката на участника в сетълмента, който е получател на превода.

(4) Отправени към RINGS нареждания, за които поради липса на достатъчно средства по сметката за сетълмент на платеца не е извършен сетълмент до края на системния ден, се отхвърлят, като информацията за тях се запазва.

(5) Банка, чието нареждане е отхвърлено от системата RINGS, е длъжна в началото на следващия системен ден да отправи с текущ вальор до RINGS същото нареждане, носещо съответния му уникален регистрационен номер, присвоен по реда на чл. 21, ал. 4.

(6) Изискването по ал. 5 не се прилага в случаите, когато преводът е оттеглен с писмено нареждане на наредителя. В такъв случай банката писмено и незабавно уведомява агента по сетълмент за причините да не нареди отново отхвърленото нареждане, като прилага удостоверяващи документи.

(7) За осигуряване нормалното протичане на сетълмента БНБ може да:

1. определя и задава лимити по сетълмент-сметките въз основа на заявки, подадени от участниците в сетълмента, включително и чрез системните оператори;

2. определя приоритети при плащанията;

3. създава механизми за осигуряване на достатъчна наличност по сетълмент-сметките с оглед финализиране на плащанията, инициирани от системните оператори, включително чрез създаване на гаранционни схеми със средства от сетълмент-сметките на участниците по чл. 54, ал. 2, т. 2.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.02.2007 г.) В случай на отнемане лицензията на участник в платежна система по чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции агентът по сетълмент незабавно изключва участника от RINGS и уведомява останалите участници в RINGS и системните оператори на всички други платежни системи, които незабавно след получаване на уведомлението изключват участника.

Резервен обезпечителен фонд

Чл. 56. (1) Резервният обезпечителен фонд (фондът) се създава като гаранционен механизъм за осигуряване сетълмент на плащанията, инициирани от системните оператори на системи (без такива по чл. 34, ал. 4, т. 4) към RINGS. Фондът се формира чрез отчисления от сетълмент-сметките на търговските банки. Средствата на фонда се съхраняват по отделна сметка в БНБ.

(2) Участието във фонда е задължително за всяка банка, като размерът на нейното дялово участие се определя в процентно съотношение спрямо общия размер на средствата във фонда съгласно методика на БНБ. Дяловото участие на банката се включва в размера на резервните й активи при отчитане изпълнението на задължението за поддържане на задължителни минимални резерви.

(3) Средствата във фонда, включително постъпленията от лихви по предоставени кредити, са собственост на банките пропорционално на дяловото им участие.

(4) Управлението и оперирането на фонда се определят с приет от неговия управителен съвет правилник.

(5) При възникване на необходимост от допълнителни средства за осигуряване сетълмента на подадените от системните оператори заявки за сетълмент всяка банка има право да ползва средства от фонда, както следва:

1. до размера на собственото си дялово участие - без допълнителни изисквания и без начисляване на лихва;

2. в размер, надхвърлящ дяловото участие - срещу предоставено обезпечение; приеманите от фонда обезпечения, дължимата лихва по кредита и неговият размер се определят от управителния съвет на фонда.

(6) Ползваните от фонда средства стават изискуеми в началото на системния ден, следващ датата на предоставяне, като се считат за просрочени от момента на постъпване в RINGS на първата за деня заявка за сетълмент, подадена от системен оператор.

(7) Възстановяването на ползваните средства по сметката на фонда не се счита за погасено задължение, ако в края на системния ден, следващ деня на ползването, възникне ново задължение към фонда.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.02.2007 г.) Когато банка приключва със задължения към фонда седем последователни работни дни, спрямо нея се прилага чл. 36, ал. 2, т. 1 от Закона за кредитните институции.

(9) Фондът се управлява от управителен съвет в състав от петима членове - физически лица, двама от които се определят от управителния съвет на БНБ и трима - от представителната организация на търговските банки.

Изисквания и ред за подаване на заявление от лице, което желае да бъде системен оператор на платежна система

Чл. 57. (1) Заявлението за издаване на лиценз за системен оператор на платежна система се подава писмено до управителя на БНБ чрез подуправителя, ръководещ управление "Банково". То съдържа:

1. наименование на платежната система и на кандидата за системен оператор (наричан по-нататък "кандидата");

2. фирма, седалище и адрес на управление на кандидата, както и на участниците в системата;

3. изчерпателно описание на дейността, която кандидатът възнамерява да извършва.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. заверен препис от устава и другите учредителни актове;

2. документи, съдържащи данни за записания капитал;

3. документи, удостоверяващи, че записалите акции лица са направили парични вноски, общата стойност на които е не по-малка от 25 % от записания капитал;

4. документи за произхода на вноските в капитала на кандидата за системен оператор;

5. извлечение от търговския регистър за кандидата за системен оператор, издадено преди не повече от един месец, считано от датата на подаване на заявлението;

6. одитирани финансови отчети на кандидата за системен оператор за последните три години или за периода, през който той е извършвал търговска дейност, ако този период е по-кратък от три години;

7. стратегия и бизнесплан на дружеството-системен оператор за дейността във връзка с оперирането на платежната система през първите три години от функционирането й, които съдържат:

а) план за развитие и икономическа обосновка на дейността, основани на реалистични разчети;

б) анализ на риска, принципи за управление на риска и мерки срещу финансови рискове;

в) метод за минимализиране на системни рискове (напр. гаранционен фонд);

г) описание на техническата обезпеченост за дейностите на системата и предвидения брой служители, които ще осъществяват планираните дейности; техническата обезпеченост включва подходяща компютърна, информационна, счетоводна и деловодна система;

д) описание на организационните предпоставки за осъществяване дейностите на системата, включващи организационна схема и щатна структура на дружеството, както и списък на лица за контакт, които ще получават известията, подавани от БНБ;

8. описание на системата за вътрешен контрол, която включва методите и средствата за ефективно наблюдение и контрол на рисковете и програма за мерките срещу изпиране на пари;

9. правилата за дейност на платежната система, които задължително съдържат:

а) оператора на платежната система;

б) начина за осигуряване на окончателност на сетълмента;

в) участниците в платежната система;

г) условията за участие в платежната система и условията за изключване от нея;

д) правата и задълженията на участниците и на системния оператор;

е) начина за подаване на нареждания, тяхната форма и структура;

ж) формата и структурата на информацията относно операциите;

з) начина за защита на информацията срещу неправомерна употреба;

и) принципа на опериране на платежната система;

й) момента на неотменимост на нареждания, приети от платежната система;

к) наличието на потенциални финансови, оперативни и технически рискове за участниците, както и мерките за управление на тези рискове;

л) валутата или валутите, в които платежната система оперира;

м) правилата за работа при извънредни ситуации;

н) времевия период, в който платежната система ще приема нареждания (график за работа на системата);

о) вътрешни правила на системата за работа със системата за брутен сетълмент в реално време;

п) тарифа на предлаганите услуги;

10. проект на писмено споразумение, съдържащо общи правила и стандартни процедури за извършване на преводи, което ще бъде сключено между всички участници в системата, или проект на двустранно споразумение, което ще се сключва между оператора на платежната система и всеки от другите участници в системата;

11. декларация на кандидата за системен оператор, че цялата подадена от него информация и приложени документи са актуални, пълни и достоверни;

12. декларация, че кандидатът незабавно ще информира писмено БНБ за всички промени в информацията, съдържаща се в заявлението и в приложените към него документи, настъпили след подаване на заявлението;

13. други сведения и документи, които БНБ прецени, че са необходими във връзка с произнасяне по заявлението.

(3) Ако системният оператор възнамерява освен управлението на платежна система да извършва по занятие и други дейности, заявлението за издаване на лиценз включва изчерпателно изброяване на тези допълнителни дейности.

(4) Заявлението за лиценз да се оперира платежна система се подписва от членовете на управителния орган на кандидата за системен оператор. Подписите се заверяват нотариално.

(5) Документите, издавани от органи на други държави, изисквани по тази наредба за потвърждаване на определена информация, се подават в легализиран превод на български език или преведени на български език и заверени с апостил.

(6) Документ може да бъде заместен с писмена и нотариално заверена декларация в случаите, когато документът се изисква от орган на чужда държава и правната система на тази държава не предвижда издаването на такъв или аналогичен документ.

Данни и документи, представяни от членове на управителни и надзорни органи на дружество - системен оператор

Чл. 58. (1) Всяко физическо лице, което е избрано за член на надзорния и управителния съвет или съвета на директорите на дружеството - системен оператор, представя следните данни и документи:

1. име (собствено, бащино и фамилно), единен граждански номер, националност и постоянен адрес;

2. свидетелство за съдимост, издадено преди не повече от един месец; лице, което е гражданин на Република България и е пребивавало в чужда държава за непрекъснат период повече от шест месеца през последните три години, представя освен това документ, издаден преди не повече от три месеца, произхождащ от съответната държава, аналогичен с българското свидетелство за съдимост; чуждестранно физическо лице представя аналогичен документ, издаден преди не повече от три месеца, произхождащ от държавата, чийто гражданин то е, както и от всяка държава, в която това лице е пребивавало за непрекъснат период от повече от шест месеца през последните три години;

3. подробни писмени данни за наличие на квалификация и професионален опит.

(2) Всяко юридическо лице, избрано за член на надзорния и/или управителния съвет или съвета на директорите, представя:

1. удостоверение, издадено от съответния съд за вписването му в търговски или друг публичен регистър;

2. данни за трите имена, квалификацията и професионалния опит на физическото лице, упълномощено да представлява юридическото лице в надзорния и/или управителния съвет (съвета на директорите), както и препис-извлечение от решението на компетентния орган за определянето му.

Квалифицирани лица

Чл. 59. (1) В управителните органи на дружество - системен оператор, могат да участват физически лица, които имат:

1. висше образование в областта на икономиката, информационните технологии, инженерните науки, правото или друга област, която според лицензиращия орган е необходима за компетентното изпълнение на техните функции;

2. поне 5-годишен професионален опит в областта на платежните системи, системите за регистрация и сетълмент на ценни книжа, или в банковия или друг финансов сектор;

3. поне 3-годишен управленски опит, придобит с работа в областта на платежни системи, системите за регистрация и сетълмент на ценни книжа или в банковия сектор, или поне 5-годишен управленски опит в друг сектор.

(2) Системите по ал. 1, т. 2 и 3 включват системата за обслужване на клиентски плащания, предназначени за изпълнение в определен момент, "Бисера", системата за обслужване на плащания по операции с банкови карти на територията на страната "Борика", организираната от БНБ система за регистрация и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа, организираната от Централния депозитар система за регистрация и обслужване на сделки с безналични ценни книжа, системата за брутен сетълмент в реално време "RINGS", както и други платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа, лицензирани в Република България или функциониращи в Европейския съюз, за които надлежно е уведомена Европейската комисия.

(3) Предприятията от банковия сектор по ал. 1, т. 2 и 3 включват централните, местните и чуждестранните банки.

(4) Предприятията от финансовия сектор по ал. 1, т. 2 и 3, различни от банковия сектор, включват:

1. фондовите борси и лицата, които притежават разрешение да организират неофициален пазар на ценни книжа при условията и по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Централния депозитар, инвестиционните посредници, инвестиционните и управляващите дружества;

2. застрахователите;

3. дружествата, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.02.2007 г.) специализираните одиторски предприятия, които са регистрирани одитори съгласно Закона за независимия финансов одит;

5. чуждестранните лица, които според законодателството на съответната държава имат статут на лица по т. 1, 2, 3 и 4.

(5) Управленски опит по ал. 1, т. 3 се придобива с работа като:

1. член на посочения в закон, устав или друг устройствен акт управителен, управително-изпълнителен или контролен орган на юридическо лице;

2. прокурист;

3. титуляр на длъжност, която според вътрешната структура на институция или друго лице включва изпълнение на функции по ръководство и контрол на структурни звена, имащи пряко отношение към осъществяване на основната дейност и функциите на институцията или към основния предмет на дейност на дружеството или лицето.

(6) Наличието на образование, професионален и управленски опит се доказва чрез следните документи:

1. заверен препис от диплома за завършено висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от магистър;

2. подписана от лицето биографична справка, която съдържа данни за:

а) трите имена;

б) националност;

в) дата и място на раждане;

г) единен граждански номер, а за чуждестранни лица с дългосрочно местопребиваване в страната - аналогични на единния граждански номер данни;

д) постоянен и настоящ адрес;

е) образование, включително наименование на учебните заведения, в които образованието е придобито, и годините на обучение;

ж) посетени квалификационни курсове, семинари с означение на мястото и годините на обучение;

з) чужди езици, които лицето владее писмено и (или) говоримо, с посочване на степента на владеене;

и) история на професионалния опит с подробна характеристика на заеманите длъжности по години;

к) настояща месторабота и подробна характеристика на заеманата длъжност;

3. документи, удостоверяващи, че лицето е заемало длъжности, позволяващи натрупване на управленски опит, като: трудова книжка, документ за вътрешно-организационната структура на предприятието или институцията, удостоверение от търговския регистър или други подобни;

4. други документи, поискани по реда на чл. 57, ал. 2, т. 13.

(7) Лицата, предложени за мениджърски постове в дружеството - системен оператор, директно подчинени на членовете на управителния му орган, представят следните документи:

1. свидетелство за съдимост, издадено преди не повече от един месец; лице, което е гражданин на Република България и е пребивавало в чужда държава за непрекъснат период от повече от шест месеца през последните три години, представя освен това документ, издаден преди не повече от три месеца, произхождащ от съответната държава, аналогичен с българското свидетелство за съдимост; чуждестранно физическо лице представя аналогичен документ, издаден преди не повече от три месеца, произхождащ от държавата, чийто гражданин то е, както и от всяка държава, в която това лице е пребивавало за непрекъснат период от повече от шест месеца през последните три години;

2. подписана автобиография, посочваща всички заемани длъжности, бизнес-дейности и всяка друга независима платена дейност, както и всички членствени правоотношения с професионални сдружения и членство в органите на други юридически лица, включително такива, които са прекратени; ако лицето е заемало преди ръководни позиции, за всеки отделен случай то трябва да посочи обхвата на своите правомощия и големината на ръководеното звено;

3. документи или заверени копия от такива документи, които могат да потвърдят компетентността, придобитата квалификация, професионалния опит и надеждността на предложеното лице (например препоръка или писмо за представяне от негов предишен работодател);

4. кратко описание на работата, която ще извършва лицето на позицията, за която е предложено;

5. декларация на предложеното лице, че цялата предоставена информация и всички документи във връзка с него са актуални, пълни и достоверни.

(8) Лицата, завършили висши учебни заведения в чужбина, представят в легализиран превод на български език или преведен на български език и заверен с апостил препис от диплома за завършено висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от "магистър" в чуждестранно висше училище. Подуправителят, ръководещ управление "Банково", може да поиска представяне на удостоверение за признаване на висше образование, издадено по реда на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (ДВ, бр. 69 от 2000 г.).

Данни и документи, представяни от акционери в дружество - системен оператор

Чл. 60. (1) Лицата, записали пряко или косвено 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас, предоставят писмени данни за своето име (наименование) и местоживеене (седалище), както и за професионалната (деловата) си дейност през последните пет години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.02.2007 г.) Юридическите лица предоставят писмени данни относно лицата, притежаващи акции или дялове в капитала или имуществото им или упражняващи върху тях контрол по смисъла на § 1, ал. 1, т. 7 от Закона за кредитните институции.

(3) Физическите лица и законните представители на юридическите лица представят писмени декларации:

1. за това, че средствата, с които са направени вноските срещу записаните акции, не са заемни;

2. за платените от тях данъци през последните пет години, за наличието на неизплатени данъчни задължения и за това дали са им налагани санкции за укриване на доходи, подлежащи на данъчно облагане.

Ред за произнасяне на БНБ по представено заявление за лиценз

Чл. 61. (1) В срок до три месеца от получаване на заявлението и на всички необходими документи БНБ писмено уведомява заявителя, че ще издаде лиценз за системен оператор, ако се изпълнят условията по ал. 2 или отказва издаването на лиценз.

(2) В срок до три месеца от получаване на уведомлението по ал. 1 заявителят представя документи, удостоверяващи, че са изпълнени следните условия:

1. записалите акции лица са направили вноски на обща стойност не по-малко от минимално необходимия капитал;

2. за назначените администратори са представени биографични справки и документи, удостоверяващи наличието на необходимата квалификация и професионален опит за дейността, която ще изпълняват;

3. осигурени са подходящи сгради за извършване на дейност като системен оператор на платежна система;

4. създадена е служба за вътрешен контрол и назначените служители имат необходимата за дейността квалификация и професионален опит.

Реквизити на лиценза

Чл. 62. Лицензът за системен оператор на платежна система се издава върху специална хартия с воден знак, изобразяващ емблемата на БНБ, със знамето на Република България, с восъчен печат на БНБ и съдържа следните реквизити:

1. наименованието "лиценз";

2. органа, който издава лиценза;

3. лицето, на което се издава лицензът;

4. правните основания за издаване на лиценза;

5. разрешената за извършване от платежната система дейност;

6. териториалния обхват на лиценза;

7. подпис на управителя на БНБ.

Условия за започване извършването на дейност като системен оператор на платежна система

Чл. 63. (1) Лицата, получили лиценз, могат да започнат да осъществяват дейност като системен оператор на платежна система, след като представят на подуправителя, ръководещ управление "Банково", следните документи и сведения:

1. документи, които удостоверяват, че кандидатът притежава необходимата информационна, техническа, организационна, функционална и финансова възможност за извършване на дейностите, посочени в заявлението;

2. заверено копие от документ, удостоверяващ право на собственост върху помещенията, където ще се извършва дейността на системния оператор, или договор за наем;

3. документ, който удостоверява, че помещенията по т. 2 отговарят на изискванията за охрана и сигурност; осигуряването на подходящи сгради се удостоверява чрез заверено копие на документ за право на собственост върху помещенията, където ще се извършва дейността на системния оператор, или договор за наем в съответствие с чл. 43, ал. 2;

4. удостоверение за противопожарна безопасност на помещенията, където се осъществява дейността на системния оператор и се съхранява неговата документация, издадено от специализираните регионални органи за противопожарна охрана.

(2) След изпълнение на условията по ал. 1 БНБ вписва получилото лиценз лице в регистъра по чл. 67 ЗППЕПИПС. Българската народна банка уведомява всички останали системни оператори и участници в платежни системи за датата, от която лицензираното лице започва извършване на дейност като системен оператор.

Отказ за издаване на лиценз

Чл. 64. Българската народна банка отказва издаването на лиценз за системен оператор на платежна система на основанията, предвидени в чл. 61, ал. 3 ЗППЕПИПС.

Заявление за издаване на лиценз за извършване на дейност по налични парични преводи

Чл. 65. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 26.02.2008 г.) (1) Лице, което има намерение да извършва дейност по налични парични преводи, подава до управителя на БНБ чрез подуправителя, ръководещ управление "Банково", писмено заявление за издаване на лиценз. То съдържа наименование, седалище и адрес на управление на заявителя, както и адрес за кореспонденция и описание на дейността, която заявителят възнамерява да извършва.

(2) Към заявлението се прилагат следните документи:

1. заверен препис от удостоверение/решение за вписване на заявителя и удостоверение за актуално състояние по търговския регистър, издадено не повече от един месец преди датата на подаване на заявлението; за дружество в процес на учредяване се представя заверен препис от решението на учредителното събрание за създаване на дружеството;

2. заверен препис от устава или дружествения договор;

3. документи, удостоверяващи записания и внесен капитал;

4. списък на акционерите или съдружниците (учредителите), притежаващи пряко или косвено квалифицирано дялово участие по смисъла на Закона за кредитните институции в капитала на дружеството и размера на това участие;

5. документ за регистрация по БУЛСТАТ (освен ако не е учредяващо се дружество);

6. списък с имената и адресите на лицата, включени в състава на органите на дружеството, съдържащ данни за тяхната квалификация и професионален опит;

7. декларация от заявителя за лицата, с които се намира в тесни връзки по смисъла на Закона за кредитните институции;

8. изчерпателно описание на дейността на заявителя през последните 3 години (освен ако не е учредяващо се дружество);

9. финансови отчети на заявителя и приложенията към тях за последните три години или за периода, през който той е извършвал търговска дейност (освен ако не е учредяващо се дружество);

10. план за деловата дейност на заявителя, съдържащ изчерпателно описание на всички дейности, които ще извършва, финансова прогноза за развитие за тригодишен период, и демонстриращ възможностите на заявителя да използва финансови и технически ресурси, системи и процедури, осигуряващи надеждно извършване на дейността;

11. описание на управленската и организационна структура и нивата на отговорност;

12. описание на организацията и управлението на информационната система, включително начина за защита на информацията и данните на клиентите, административните и счетоводните процедури, описание на системите за вътрешен контрол и системите за управление на риска, обхващащи заявителя, неговите клонове и агенти;

13. вътрешни правила за мерки срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма, обхващащи заявителя, неговите клонове и агенти;

14. списък на адресите, където заявителят ще извършва дейност по налични парични преводи, включително чрез клон или агент;

15. удостоверение, издадено от съответната регионална дирекция на вътрешните работи, че в помещенията по т. 14 са изпълнени изискванията на Наредба № 7 от 1998 г. за системите за физическа защита на строежите (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; попр., бр. 82 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 52 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г.; попр., бр. 93 от 2000 г.);

16. сертификат за противопожарна безопасност за помещенията по т. 14, издаден от специализираните органи по противопожарна охрана;

17. декларация от заявителя, че подадената информация и приложените към заявлението документи са актуални, пълни и достоверни и че незабавно ще информира БНБ за настъпили след подаването на заявлението промени в информацията и документите, приложени към него.

(3) За лицата, управляващи и представляващи заявителя, се представят следните данни:

1. име, единен граждански номер или номер на документа за самоличност (за чужденец), националност, постоянен и настоящ адрес;

2. свидетелство за съдимост или аналогичен документ в случаите, когато лицето не е български гражданин;

3. информация и документи, удостоверяващи квалификацията и професионалния опит в областта на финансовия сектор.

(4) За всяко физическо лице, което притежава (е записало) пряко или косвено квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството-заявител, се представят:

1. данни и документи по ал. 3, т. 1 и 2;

2. декларация за произхода на средствата, с които са направени вноските срещу записаните акции, съответно дялове, или с които същите са придобити, и че средствата не са заемни.

(5) За всяко юридическо лице, което притежава (е записало) пряко или косвено квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството-заявител, се представят следните данни и документи:

1. заверен препис от удостоверение/решение за вписване и удостоверение за актуално състояние по търговския регистър, издадено не повече от един месец преди датата на подаване на заявлението;

2. финансови отчети и приложенията към тях за последните три години (освен ако не е новоучредено дружество);

3. декларация за произхода на средствата по ал. 4, т. 2, подписана от лицата, управляващи и представляващи юридическото лице;

4. данни и документи по ал. 3, т. 1 и 2 за лицата, управляващи и представляващи юридическото лице.

(6) Заявлението за лиценз се подписва от лицата, управляващи и представляващи заявителя. Подписите се заверяват нотариално.

(7) Приложените документи се представят на български език в оригинал или в заверен от заявителя препис, като при поискване лицето е длъжно да представи оригинала на документа.

(8) Документ може да бъде заменен с нотариално заверена декларация в случаите, когато документът се изисква от орган на чужда държава и правната система на тази държава не предвижда издаването на такъв или аналогичен документ.

(9) Българската народна банка може да изисква представянето и на допълнителни документи с цел да бъдат установени обстоятелствата, необходими за извършване на преценка налице ли са условията за издаване на лиценз.

Чл. 66. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 26.02.2008 г.) (1) Когато заявителят ще извършва дейност чрез клон и/или агент, освен документите по чл. 65, ал. 2, т. 12 - 16, отнасящи се за клонове и агентите му, той представя в БНБ и следната информация:

1. седалище, адрес и наименование на клона или агента;

2. заверен препис от удостоверение/решение за вписване на клона или агента и удостоверение за актуално състояние по търговския регистър, издадено не повече от един месец преди датата на подаване на заявлението;

3. списък с имената и адресите на лицата, управляващи и представляващи клона или агента, за които са приложени информацията и документите по чл. 65, ал. 3.

4. (отм. - ДВ, бр. 63 от 2008 г., в сила от 15.07.2008 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2008 г., в сила от 15.07.2008 г.) Когато агент е банка по смисъла на чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции или лицензирана от БНБ финансова къща, изискванията на ал. 1 не се прилагат, като заявителят уведомява БНБ само за наименованието и единния идентификационен код на агента.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2008 г., в сила от 15.07.2008 г.) След преценка на представената информация и документи за съответствие с изискванията на ЗППЕПИПС БНБ вписва във водения от нея регистър или не регистрира клона или агента на заявителя.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2008 г., в сила от 15.07.2008 г.) Българската народна банка заличава от регистъра клона или агента, ако престанат да отговарят на изискванията на ЗППЕПИПС, ако вписването е било извършено въз основа на невярна информация или документи или при подадено писмено искане от заинтересуваното лице.

Собствени средства

Чл. 67. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 26.02.2008 г.) (1) Дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи, е длъжно по всяко време да разполага със собствени средства, определени като превишението на активите на дружеството над неговите задължения, но не по-малко от:

1. два процента от обема на плащанията до 10 млн. лв.;

2. сбора от стойността по т. 1 и 1,25 % от обема на плащанията - при обем на плащанията от 10 млн. до 20 млн. лв.;

3. сбора от стойността по т. 1, стойността по т. 2 и 0,5 % от обема на плащанията - при обем на плащанията от 20 млн. до 200 млн. лв.;

4. сбора от стойността по т. 1, стойността по т. 2, стойността по т. 3 и 0,25 % от обема на плащанията - при обем на плащанията от 200 млн. до 500 млн. лв.;

5. сбора от стойността по т. 1, стойността по т. 2, стойността по т. 3, стойността по т. 4 и 0,125 % от обема на плащанията - при обем на плащанията над 500 млн. лв.

(2) Обемът на плащанията по ал. 1 представлява 1/12 от общата сума на извършените от дружеството и неговите клонове и агенти налични парични преводи за предходната година.

(3) Обемът на плащанията за първата година на новолицензирани дружества е 1/12 от годишния обем на плащанията, предвиждан в плана им за делова дейност.

(4) Независимо от изискванията по ал. 1 размерът на собствените средства на дружество за налични парични преводи не може да бъде под 50 000 лв.

Задължения за предоставяне на информация

Чл. 68. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 26.02.2008 г.) (1) Дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи, е длъжно да представи в БНБ:

1. приетите общи условия и вътрешни процедури за извършване на дейността по налични парични преводи в 7-дневен срок от издаването на лиценза, съответно от приемане на промени в тях;

2. годишни финансови отчети, заверени от специализирано одиторско предприятие, което е регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит, в срок до седем дни от получаването на одиторския доклад, но не по-късно от 15 април на календарната година, следваща годината, за която отчетът се отнася, както и междинни финансови отчети, в срок до края на календарния месец, следващ отчетния шестмесечен период;

3. информация за обема на преведените/получените парични средства при изпълнение на налични парични преводи на тримесечна база, в срок до края на календарния месец, следващ отчетния период, съдържаща:

а) размер на преведените средства преди приспадане на дължимите от получателя разноски, такси и комисиони;

б) размер на получените средства преди приспадане на дължимите от наредителя разноски, такси и комисиони;

в) размер на всички разноски, такси и комисиони, дължими от клиентите - наредители или получатели на наличен паричен превод;

4. копие от утвърдените от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" вътрешни правила за мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма в 7-дневен срок от тяхното утвърждаване, съответно от утвърждаването на приети промени в тях;

5. друга информация и документи, определени от БНБ.

(2) Подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банково", може с указание да определя съдържанието и формата за подаване на документите по ал. 1.

Съдържание на преводното нареждане за наличен паричен превод

Чл. 69. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2008 г., в сила от 26.02.2008 г.) (1) Преводното нареждане за наличен паричен превод (местен и презграничен) съдържа:

1. уникален регистрационен номер на преводното нареждане;

2. име (наименование) на наредителя;

3. адрес на наредителя, включително държава на наредителя;

4. идентификатор на наредителя;

5. име (наименование) на получателя;

6. сумата, която следва да бъде преведена;

7. валута;

8. основание за превода;

9. допълнителни пояснения относно превода;

10. дата на представяне на преводното нареждане;

11. подпис на наредителя.

(2) Преводното нареждане за наличен паричен превод може да съдържа и други допълнителни реквизити, включително такива, които са необходими за изпълнение на изискванията по други нормативни актове.