Държавен вестник, брой 66 от 12.VIII

Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали този допълнителен протокол към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти (която по-долу ще бъде наричана "Рамкова конвенция"),

като потвърждават значението на трансграничното сътрудничество между териториалните общности или власти в граничните райони,

решени да предприемат по-нататъшни мерки за осигуряване на трансграничното сътрудничество между териториалните общности или власти,

като желаят да улеснят и развият трансграничното сътрудничество между териториалните общности или власти в граничните райони,

като признават необходимостта от адаптиране на Рамковата конвенция към европейската реалност,

като считат за целесъобразно да допълнят Рамковата конвенция с цел засилване на трансграничното сътрудничество между териториалните общности или власти,

като се позовават на Европейската харта за местното самоуправление,

като вземат предвид Декларацията на Комитета на министрите за трансграничното сътрудничество в Европа по случай 40-годишния юбилей на Съвета на Европа, в която между другото се призовава за продължаване на действията за постепенно премахване на всякакъв вид бариери - административни, юридически, политически или психологически, които могат да възпрепятстват развитието на трансграничните проекти,

се договориха за следните допълнителни разпоредби:

Член 1

1. Всяка договаряща страна признава и спазва правото на териториалните общности или власти под нейна юрисдикция и посочени в чл. 1 и 2 от Рамковата конвенция да сключват споразумения за трансгранично сътрудничество в общи области на компетентност с териториални общности или власти от други страни според предвидените в техния статут процедури съгласно националното законодателство и при спазване на международните ангажименти, поети от въпросната договаряща страна.

2. Единствено териториалните общности или власти носят отговорност за споразумение за трансгранично сътрудничество, което те са сключили.

Член 2

Съвместно взетите решения съгласно споразумение за трансгранично сътрудничество се прилагат от териториалните общности или власти по силата на тяхната национална правна система в съответствие с тяхното национално право. Счита се, че така прилаганите решения имат същата юридическа сила и действие, както мерките, които тези общности или власти вземат съгласно националната им правна система.

Член 3

По силата на сключено между териториални общности или власти споразумение за трансгранично сътрудничество може да се създаде орган за трансгранично сътрудничество, който може да има или да няма правосубектност. В споразумението се посочва дали органът, като се отчитат възложените му отговорности и разпоредбите на националното законодателство, трябва да се разглежда като публичноправен или частноправен субект съгласно националната правна система на сключилите споразумението териториални общности или власти.

Член 4

1. Когато органът за трансгранично сътрудничество е юридическо лице, същото се определя от законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира седалището му. Другите договарящи страни, към които принадлежат териториалните общности или власти, страни по споразумението, признават правосубектността на този орган съгласно тяхното национално законодателство.

2. Органът за трансгранично сътрудничество изпълнява възложените му от териториалните общности или власти задачи в съответствие с неговата цел и при условията, предвидени в националното законодателство, на което той е подчинен. По този начин:

а) действията на органа за трансгранично сътрудничество се уреждат от неговия статут и от законодателството на държавата, на чиято територия се намира седалището му;

б) органът за трансгранично сътрудничество не е оправомощен да взема мерки с общо приложение или които може да накърнят правата и свободите на лицата;

в) органът за трансгранично сътрудничество се финансира от бюджетите на териториалните общности или власти; той няма право да извършва облагане, което има данъчен характер; при необходимост той може да получава приходи от услуги, които той предоставя на териториалните общности или власти, на потребители или трети лица;

г) органът за трансгранично сътрудничество изготвя ежегодно прогнозен бюджет и счетоводен баланс, утвърдени от независими експерти на териториалните общности или власти, страни по споразумението.

Член 5

1. Договарящите страни могат да вземат решение, ако националното им законодателство позволява, органът за трансгранично сътрудничество да бъде публичноправен субект и мерките, които взема, съгласно правната система на всяка от договарящите страни да имат същата правна сила и действие, както ако те са били взети от териториалните общности или власти, сключили споразумението.

2. Въпреки това в споразумението може да бъде предвидено, че прилагането на мерките трябва да се извърши от териториалните общности или власти, сключили споразумението, и по-конкретно в случаите, когато тези мерки могат да накърняват правата, свободите и интересите на лицата. Освен това всяка договаряща страна може да предвиди, че на органа за трансгранично сътрудничество не може да се възлагат отговорности от общ характер и че той не е оправомощен да предприема/взема мерки от общ характер.

Член 6

1. Мерките, взети от териториалните общности или власти по силата на споразумение за трансгранично сътрудничество, подлежат на същия контрол като този, предвиден от законодателството на всяка договаряща страна по отношение на мерките, взети от териториалните общности или власти, подписали споразумението.

2. Мерките, взети от органите за трансгранично сътрудничество, създадени по силата на споразумение, подлежат на контрола, предвиден от законодателството на държавата, на чиято територия се намира седалището на органа, като се отчитат освен това интересите на териториалните общности или власти на другите държави. Органът за трансгранично сътрудничество трябва да удовлетворява заявките за информация, отправени от властите на държавата, към която принадлежат териториалните общности или власти. Контролните органи на договарящите страни полагат усилия да осигурят средствата за подходяща координация и информация.

3. Мерките, взети от посочените в параграф 1 на чл. 5 органи, подлежат на същия контрол като този, предвиден от законодателството на всяка договаряща страна, по отношение на мерките, взети от териториалните общности или власти, подписали споразумението.

Член 7

Всеки спор, възникнал в резултат на дейността на органа за трансгранично сътрудничество, се отнася до съдилища, които са компетентните по силата на вътрешното законодателство или на международно споразумение.

Член 8

1. Всяка договаряща страна в момента на подписването на този протокол или на депозирането на документа за ратифициране, приемане и утвърждаване декларира дали ще прилага разпоредбите на чл. 4 и 5 или само на един от тези членове.

2. Тази декларация може да бъде изменяна впоследствие.

Член 9

Не се допускат резерви по отношение на разпоредбите на този протокол.

Член 10

1. Този протокол е открит за подписване от държавите, подписали Рамковата конвенция, които могат да изразят съгласието си да се обвържат чрез:

а) подписване без резерва за ратифициране, приемане или одобрение, или

б) подписване, което подлежи на ратифициране, приемане или утвърждаване, последвано от ратифициране, приемане или одобрение.

2. Държава - членка на Съвета на Европа, не може да подпише този протокол без резерва за ратифициране, приемане или одобрение или да депозира документ за ратифициране, приемане или одобрение, освен ако вече не е депозирала или ако депозира едновременно документ за ратифициране, приемане или одобрение на Рамковата конвенция.

3. Документите за ратифициране, приемане или одобрение се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 11

1. Този протокол влиза в сила три месеца от датата, на която четири държави - членки на Съвета на Европа, са изразили съгласието си да се присъединят към протокола съгласно разпоредбите на чл. 10.

2. За всяка държава членка, която впоследствие изрази съгласието си да се обвърже с протокола, същият влиза в сила след три месеца от датата на подписване или на депозиране на документа за неговото ратифициране, приемане или одобрение.

Член 12

1. След влизането в сила на този протокол всяка държава, която се е присъединила към Рамковата конвенция, може да се присъедини и към този протокол.

2. Присъединяването се осъществява чрез депозиране при генералния секретар на Съвета на Европа на документ за присъединяване, който влиза в сила три месеца от депозирането му.

Член 13

1. Всяка договаряща страна може по всяко време да денонсира този протокол, като изпрати уведомление до генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Денонсирането влиза в сила шест месеца от датата на получаване на уведомлението от страна на генералния секретар.

Член 14

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на Съвета на Европа, и всяка държава, присъединила се към този протокол, за:

а) всички декларации, направени от договарящите страни съгласно чл. 8;

б) всяко подписване;

в) депозирането на всеки документ за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване;

г) всяка дата на влизане в сила на този протокол съгласно чл. 11 и 12;

д) всяка друга мярка, уведомление или съобщение, свързани с този протокол.

В потвърждение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за целта, подписаха този протокол.

Съставен в Страсбург на 9 ноември 1995 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа ще изпрати заверени копия на всяка от държавите - членки на Съвета на Европа, и на всяка държава, поканена да се присъедини към този протокол.