Държавен вестник, брой 80 от 7.X

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията за защита на лицата при хронично облъчване в резултат на производство, търговия и използване на суровини, продукти и стоки, наричани по-нататък "стоки", с повишено съдържание на радионуклиди.

(2) Наредбата определя максимално допустимото съдържание на дългоживеещи естествени и/или изкуствени радионуклиди в стоки в количества над 1 тон.

Чл. 2. Производството, търговията и използването на стоки по чл. 1, ал. 2, които отговарят на максимално допустимите стойности по тази наредба, не изискват мерки по защита на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения и не подлежат на радиационен контрол.

Чл. 3. Наредбата не се прилага за:

1. храните и фуражите, както и за суровините и добавките, използвани при тяхното производство;

2. питейните води.

Чл. 4. (1) Стойностите на максимално допустимите специфични активности на естествени радионуклиди в стоки, с изключение на строителните материали, са посочени в приложение № 1.

(2) При наличие на радионуклиди от няколко естествени радиоактивни семейства в една стока изискванията по ал. 1 се прилагат към всяко едно от тях.

Чл. 5. (1) За строителните материали границата на съдържание на естествени радионуклиди се установява по индекса на специфична активност I, определен по формулата:

където CK, CRa и CTh са специфичните активности на K-40, Ra-226 и Th-232 (Bq/kg).

(2) Максимално допустимите стойности на индекса на специфична активност за стоки по ал. 1 са посочени в приложение № 2.

Чл. 6. (1) Стойностите на максимално допустимите специфични активности на изкуствени радионуклиди в стоки са посочени в приложение № 3.

(2) При наличие на няколко изкуствени радионуклиди в една стока следва да бъде спазено изискването:

където:

Ci е специфичната активност на i-тия изкуствен радионуклид в стока (kBq/kg);

(Cприложение № 3)i - максимално допустимата специфична активност на i-тия изкуствен радионуклид от приложение № 3.

Чл. 7. При наличие на естествени и изкуствени радионуклиди в една стока изискванията по чл. 4 и 6 се прилагат независимо едно от друго.

Чл. 8. (1) Стоките по чл. 1, ал. 2, отговарящи на изискванията на тази наредба, се допускат за ползване на пазара.

(2) Оценяването на съответствието на стоките с изискванията на наредбата се извършва при пускането им на пазара. Задължението да бъде оценено съответствието на стоките е на лицата, които ги пускат на пазара.

(3) Съответствието на стоките с изискванията на тази наредба се потвърждава с протокол за изпитване или със сертификат за контрол. Лабораторният анализ на пробите от стоките за потвърждаване на съответствие се извършва от специализираните лаборатории на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) и/или от акредитираните лаборатории за изпитване или органи за контрол.

Чл. 9. (1) Главният държавен здравен инспектор може да разреши използването на стоките, които не отговарят на изискванията по чл. 4, 5 и 6, като вземе предвид факторите, определящи риска за здравето на лицата, свързан с производство, търговия и използване на стоките.

(2) Разрешението се издава, когато използването на стоките отговаря едновременно на следните дозови критерии:

1. очакваната годишна ефективна доза за което и да е лице от население да не надхвърля 10 mSv;

2. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2005 г.) при събития с ниска вероятност, водещи до по-високо облъчване, очакваната годишна ефективна доза да не надхвърля 1 mSv.

(3) За издаване на разрешение по ал. 1 лицето, което пуска стоки на пазара, подава писмено заявление, към което прилага:

1. копие от техническата документация за стоката;

2. протокол за изпитване или сертификат за контрол по чл. 8, ал. 3.