ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ТЪРСЕНЕ И СПАСЯВАНЕ ПО МОРЕ, 1979 Г. (приети с Резолюция MSC.70(69) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 18 май 1998 г. В сила за Република България от 1 януари 2000 г.
ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ТЪРСЕНЕ И СПАСЯВАНЕ ПО МОРЕ, 1979 Г.
(приети с Резолюция MSC.70(69) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 18 май 1998 г. В сила за Република България от 1 януари 2000 г.)
Обн. ДВ. бр.61 от 26 Юли 2005г.
Комитетът по морска безопасност,
Припомняйки член 28(b) от Конвенцията за Международната морска организация относно функциите на Комитета,
Припомняйки още член III(2) на Международната конвенция по търсене и спасяване на море (SAR), 1979 г., наричана по-долу "конвенцията", относно процедурите за изменение на приложението към конвенцията, които са различни от разпоредбите на алинеи 2.1.4, 2.1.5, 2.1.7, 2.1.10, 3.1.2 или 3.1.3 от него,
Като обсъди на 69-ата си сесия измененията към конвенцията, предложени и разпратени в съответствие с член III(2)(a) от нея,
Прие в съответствие с член III(2)(c) от конвенцията измененията към конвенцията, текстът на които е изложен в приложението към тази резолюция;
Определя в съответствие с член III(2)(f) от конвенцията, че измененията ще се считат за приети на 1 юли 1999 г., освен ако преди тази дата повече от една трета от договарящите страни не са уведомили за възражения по измененията;
Приканва договарящите страни по конвенцията да отбележат, че в съответствие с член III(2)(h) на конвенцията измененията ще влязат в сила на 1 януари 2000 г. при приемането им в съответствие с алинея 2 по-горе;
Изисква от Генералния секретар съгласно член III(2)(d) на конвенцията да разпрати заверени копия от тази резолюция и текста на измененията, съдържащи се в приложението, до всички договарящи страни по конвенцията;
Изисква още от Генералния секретар да разпрати копия от тази резолюция и приложението й до всички членове на Организацията, които не са договарящи страни по конвенцията.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Текстът на приложението към конвенцията, с изключение на точки 2.1.4, 2.1.5, 2.1.7, 2.1.10, 3.1.2 и 3.1.3, се заменя със следния текст:
"Глава 1
Термини и определения
1.1. Използването на изявително наклонение (трябва да) в приложението показва, че се отнася за разпоредби, еднаквото прилагане на които от всички страни е задължително в интерес на защитата на човешкия живот по море.
1.2. Използването на условно наклонение (следва да) в приложението показва, че се отнася за разпоредби, еднаквото прилагане на които от всички страни се препоръчва в интерес на защитата на човешкия живот по море.
1.3. Изредените по-долу термини се използват в приложението със следното съдържание:
1) "Търсене". Операция, обикновено координирана от спасително-координационен център или спасителен подцентър, при използване на наличния персонал и средства за откриване местонахождението на хора, търпящи бедствие.
2) "Спасяване". Операция по откриване на хора, търпящи бедствие, оказване на първа медицинска помощ или други грижи и отвеждането им на безопасно място.
3) "Търсене и спасяване". Осъществяване в случай на бедствие на наблюдение, комуникация, координация и операции по търсене и спасяване, включително осигуряване на здравни консултации, първа медицинска помощ или евакуиране, чрез използване на обществени и частни ресурси, в това число въздухоплавателни средства, кораби и други плавателни съдове и инсталации.
4) "Район за търсене и спасяване". Район с определени размери, свързан със спасително-координационен център, в който се осигурява търсене и спасяване.
5) "Спасително-координационен център". Орган, отговорен за организацията на ефективно търсене и спасяване и за координиране на провежданите операции по търсене и спасяване в района за търсене и спасяване.
6) "Спасителен подцентър". Орган, подчинен на спасително-координационния център и създаден в негова помощ по силата на специални разпоредби на отговорните органи.
7) "Средства за търсене и спасяване". Всички мобилни ресурси, включително предназначените единици за търсене и спасяване, използвани за провеждане на операции по търсене и спасяване.
8) "Единица за търсене и спасяване". Единица, окомплектована с обучен персонал и снабдена с оборудване, пригодени за бързо провеждане на операции по търсене и спасяване.
9) "Оповестителен пост". Всяко средство, изпълняващо посреднически функции между лицето, докладващо за инцидента, и спасително-координационния център или спасителния подцентър.
10) "Авариен стадий". Общ термин, означаващ в зависимост от случая стадий на неопределеност, тревога или бедствие.
11) "Стадий на неопределеност". Обстановка, при която съществува неопределеност за безопасността на човек, кораб или друг плавателен съд.
12) "Стадий на тревога". Обстановка, при която съществува опасност за човек, кораб или друг плавателен съд.
13) "Стадий на бедствие". Обстановка, при която съществува обоснована увереност, че човек, кораб или друг плавателен съд са изложени на сериозна и непосредствена опасност и се нуждаят от незабавна помощ.
14) "Командир на мястото на действие". Лице, назначено за координиране на операциите по търсене и спасяване в границите на определена зона.
15) "Генерален секретар". Генералният секретар на Международната морска организация.
Глава 2
Организация и координация
2.1. Мероприятия за осигуряване и координиране на операциите по търсене и спасяване
2.1.1. Страните трябва, ако имат възможност, самостоятелно или при сътрудничество с други държави и съответно с Организацията да участват в провежданите операции по търсене и спасяване с цел оказване помощ на всяко лице, търпящо бедствие в морето. При получаване на съобщение, че лице търпи или вероятно търпи бедствие на море, отговорните власти на тази страна трябва да предприемат незабавно мерки за оказване на всякаква необходима помощ.
2.1.2. Страните трябва самостоятелно или, ако е уместно, при сътрудничество с други държави да установят следните основни елементи на организацията по търсене и спасяване:
1) законова рамка;
2) назначаване на отговорен орган;
3) организиране на наличните ресурси;
4) средства за връзка;
5) функции по координиране и управление на операциите; и
6) процеси, свързани с подобряване организацията по търсене и спасяване, включително планиране, сътрудничество на национално и международно ниво и тренировки.
Страните трябва, доколкото е практически възможно, да следват съответните минимални стандарти и насоки, разработени от Организацията.
2.1.3. С цел подпомагане осигуряването на подходяща брегово базирана комуникационна инфраструктура, ефективни канали за оповестяване при бедствие и надлежно координиране на операциите за ефективно организиране на търсенето и спасяването страните трябва или самостоятелно, или при сътрудничество с други държави да установят райони за търсене и спасяване в рамките на всяка морска зона съгласно точки 2.1.4 и 2.1.5. Тези райони трябва, доколкото е практически възможно, да не се припокриват, а да бъдат граничещи.
2.1.6. Съглашението за районите или мерките, упоменато в точки 2.1.4 и 2.1.5, трябва да бъде документирано от съответните страни или да се съдържа в писмени планове, приети от страните.
2.1.8. При установяването на райони за морско търсене и спасяване чрез съглашение в съответствие с точка 2.1.4 или чрез постигане на съгласие за съответните мерки съгласно точка 2.1.5 страните следва, където е приложимо, да търсят съгласуваност на тяхната организация за морско и въздушно търсене и спасяване.
2.1.9. Страните, поели отговорността да осигурят търсене и спасяване за определена зона, трябва да използват единиците за търсене и спасяване и други налични средства за оказване помощ на лице, което търпи или вероятно търпи бедствие в морето.
2.1.11. Страните трябва да изпращат на Генералния секретар информация за своята организация за търсене и спасяване, включително сведения за:
1) националния орган за морско търсене и спасяване;
2) местонахождението на създадените спасително-координационни центрове или други центрове, осъществяващи координиране при търсене и спасяване, за района или районите за търсене и спасяване и комуникациите в тях;
3) границите на своя район или райони за търсене и спасяване и покритието, осъществявано от брегово базираните им средства за комуникация при бедствие и безопасност; и
4) основните видове налични единици за търсене и спасяване.
От първостепенно значение е страните да актуализират предоставената информация във връзка с всички значими изменения. Генералният секретар трябва да предава на всички страни получената информация.
2.1.12. Генералният секретар трябва да уведомява всички страни за съглашенията и мерките, упоменати в точки 2.1.4 и 2.1.5.
2.2. Развитие на национална организация за търсене и спасяване
2.2.1. Страните трябва да разработят надлежни национални процедури за цялостно развитие, координиране и подобряване организацията за търсене и спасяване.
2.2.2. С цел поддържане на ефективни операции по търсене и спасяване страните трябва:
1) да осигурят координирано използване на наличните средства; и
2) да установят тясно сътрудничество между служби и организации, които могат да съдействат за подобряване организацията за търсене и спасяване в области като операции, планиране, тренировки, учения и проучване и развитие.
2.3. Създаване на спасително-координационни центрове и спасителни подцентрове
2.3.1. За осигуряване изискванията на точка 2.2 страните трябва самостоятелно или при сътрудничество с други държави да създават спасително-координационни центрове за търсене и спасяване и по свое усмотрение спасителни подцентрове.
2.3.2. Всеки спасително-координационен център и спасителен подцентър, създаден в съответствие с точка 2.3.1, трябва да може да получава сигнал за бедствие, подаден от неговия район за търсене и спасяване. Всеки такъв център също така трябва да установява връзка с хората, търпящи бедствие, със средствата за търсене и спасяване и с други спасително-координационни центрове или спасителни подцентрове.
2.3.3. Всеки спасително-координационен център трябва да бъде с 24-часов режим на работа, постоянно окомплектован с обучен персонал, владеещ английски език за целите на работата.
2.4. Координация на действията с въздухоплавателните служби
2.4.1. Страните трябва да осигуряват, доколкото е практически възможно, тясна координация между морските и въздухоплавателните служби с цел провеждане на най-действено и ефективно търсене и спасяване в своите райони за търсене и спасяване и въздушното пространство над тях.
2.4.2. Всяка страна, когато това е практически осъществимо, следва да обединява спасително-координационните центрове и спасителните подцентрове за морски и въздушни нужди.
2.4.3. Когато се създават отделни морски и въздушни спасително-координационни центрове или спасителни подцентрове за обслужване на един и същ район, съответната страна трябва да осигури възможно най-тясна координация на действията на тези центрове и подцентрове.
2.4.4. Страните, доколкото това е практически осъществимо, трябва да осигуряват използването на единиците за търсене и спасяване на морските и въздушните служби чрез общи процедури.
2.5. Назначаване на средства за търсене и спасяване
Страните трябва да определят всички средства, които могат да участват в операциите по търсене и спасяване, като могат да назначават подходящи средства в качеството на единици за търсене и спасяване.
2.6. Оборудване на единиците за търсене и спасяване
2.6.1. Всяка единица за търсене и спасяване трябва да бъде оборудвана със съответстващи на задачите й средства.
2.6.2. Общият характер на аварийното оборудване, съдържащо се в контейнерите или пакетите, предназначени за пускане към оцелелите живи хора, следва да бъде обозначено с маркировка съгласно международните стандарти на Организацията.
Глава 3
Сътрудничество между държавите
3.1. Сътрудничество между държавите
3.1.1. Страните трябва да координират работата на своите организации за търсене и спасяване и при необходимост следва също така да координират своите операции по търсене и спасяване с тези на съседните държави.
3.1.4. Отговорните органи на страните трябва:
1) да потвърдят незабавно получаването на такава молба; и
2) да посочат възможно в най-кратък срок условията, ако има такива, при които може да бъде предприета планираната мисия.
3.1.5. Страните следва да се споразумяват със съседните държави за условията за допускане на свои единици за търсене и спасяване в териториалното море или на територията на всяка една от тях или във въздушното им пространство. В тези съглашения следва да се предвиждат указания, спомагащи бързото допускане на такива единици при минимални формалности.
3.1.6. Всяка страна следва да упълномощи своите спасително-координационни центрове:
1) да искат от други спасително-координационни центрове всякаква налагаща се помощ, включително кораби, въздухоплавателни средства, персонал или оборудване;
2) да дават разрешение за влизане в своето териториално море или на територията си или пък във въздушното пространство над тях на такива кораби, въздухоплавателни средства, персонал или оборудване;
3) да предприемат пред съответните митнически, емиграционни, здравни и други власти необходимите мерки за ускоряване на влизането.
3.1.7. Спасително-координационните центрове на всяка страна трябва да оказват помощ на други спасително-координационни центрове по тяхна молба, включително помощ с кораби, въздухоплавателни средства, персонал или оборудване.
3.1.8. Страните следва при необходимост да встъпват в съглашения с други държави с цел засилване на сътрудничеството и координиране на действията при търсене и спасяване. Страните трябва да упълномощят своя отговорен орган за изготвяне на планове за управление на операциите и вземане на мерки при търсене и спасяване и координиране на действията с отговорните органи на други държави.
Глава 4
Процедури за експлоатация
4.1. Подготвителни мероприятия
4.1.1. Всеки спасително-координационен център и спасителен подцентър трябва да разполага с актуална информация, по-специално относно съоръжения за търсене и спасяване и налични комуникационни средства във връзка с операциите по търсене и спасяване в своя район.
4.1.2. Всеки спасително-координационен център и спасителен подцентър следва да има възможност свободно да ползва информация, отнасяща се до местоположението, курса и скоростта на корабите, намиращи се в тяхната зона, които могат да окажат помощ на лица, кораби или други плавателни средства, търпящи бедствие по море. Такава информация трябва да се намира или в спасително-координационния център, или трябва да бъде леснодостъпна в случай на необходимост.
4.1.3. Всеки спасително-координационен център и спасителен подцентър трябва да има подробни оперативни планове по провеждането на операциите по търсене и спасяване. Когато е уместно, тези планове се разработват съвместно с представителите на онези, които могат да окажат съдействие при предоставянето на услуги по търсене и спасяване или да имат полза от тях.
4.1.4. Спасително-координационните центрове трябва да бъдат държани в течение със състоянието на готовност на единиците по търсене и спасяване.
4.2. Информация относно извънредни ситуации
4.2.1. Страните самостоятелно или в сътрудничество с други държави гарантират, че са в състояние 24 часа в денонощието да приемат бързо и надеждно сигнали за бедствие от средствата, използвани за тази цел в отговорния си район за търсене и спасяване. Всеки пост за приемане на сигнали за бедствие:
1) незабавно препраща тревогата до съответния спасително-координационен център или подцентър, след което съдейства с комуникационни средства по търсене и спасяване, както е уместно; и
2) ако е практически удачно, потвърждава получаването на сигнала за тревога.
4.2.2. Страните, когато е уместно, гарантират всякакви ефективни мерки относно регистрирането на комуникационните средства, така че да дадат възможност на всеки спасително-координационен център или подцентър да получи съответна информация по регистрацията в най-бърз порядък.
4.2.3. Всеки орган или подразделение на организация за търсене и спасяване, които имат основание да вярват, че лице, кораб или друго плавателно средство в ситуация на бедствие предоставят възможно най-бързо цялата налична информация на съответните спасително-координационни центрове или спасителни подцентрове.
4.2.4. Спасително-координационните центрове и спасителните подцентрове незабавно след получаването на информация относно лице, кораб или друго плавателно средство, намиращи се в извънредна ситуация, оценяват такава информация и преценяват фазата на извънредната ситуация в съответствие с ал. 4.4, както и необходимите операции.
4.3. Първоначални действия
Всяка единица, получила информация за бедствие, предприема незабавно действия, ако е в състояние да окаже помощ, и във всички случаи незабавно уведомява спасително-координационния център или спасителния подцентър в този район, в който е станало бедствието.
4.4. Стадии на бедствие
С цел да се подпомогне определянето на подходящи оперативни процедури се разграничават следните стадии на бедствие от спасително-координационния център или подцентър:
1) Стадий на неопределеност:
1.1) когато е било съобщено, че има изчезнал човек или кораб или друго плавателно средство не са пристигнали на мястото на назначение;
1.2) когато лице, кораб или друго плавателно средство не е предало поредното очаквано съобщение за местоположението си или за безопасността на корабоплаването.
2) Стадий на тревога:
2.1) когато след стадия на неопределеност опитите за установяване на контакт с лице, кораб или друго плавателно средство се провалят и отправените запитвания към други подходящи източници се окажат неуспешни; или
2.2) когато е получена информация, показваща, че експлоатационната надеждност на кораб или друго плавателно средство е нарушена, но не до степен, че да е вероятно наличие на бедствена ситуация.
3) Стадий на бедствие:
3.1) когато е получена положителна информация, че лице, кораб или друго плавателно средство е в опасност и се нуждае от незабавна помощ; или
3.2) когато след стадия на тревога по-нататъшните опити за установяване на контакт с лице, кораб или друго плавателно средство и по-широкомащабни безуспешни запитвания показват, че съществува вероятност за бедствена ситуация; или
3.3) когато е получена информация, показваща, че експлоатационната надеждност на кораб или друго плавателно средство е нарушена до степен, че е вероятна бедствена ситуация.
4.5. Процедури, които следва да се изпълняват от спасително-координационните центрове и подцентрове по време на стадиите на бедствие
4.5.1. При обявяване на стадий на неопределеност спасително-координационният център или подцентър, както е уместно, инициира запитвания с цел установяване безопасността на лице, кораб или друго плавателно средство или докладва стадия на тревога.
4.5.2. При обявяването на стадия тревога спасително-координационният център или подцентър, както е уместно, отправя запитвания за изчезнали хора, кораби или други плавателни средства, подава сигнал за тревога до съответните служби по търсене и спасяване и започва такива действия, каквито могат да бъдат необходими с оглед на обстоятелствата в конкретния случай.
4.5.3. При обявяване на фазата на тревога спасително-координационният център или спасителният подцентър, както е уместно, процедира, както е предвидено в неговия оперативен план съгласно изискванията на ал. 4.1.
4.5.4. Иницииране на операции по търсене и спасяване, когато местоположението на обекта на търсене е неизвестно.
В случай че стадият на бедствие е обявен по отношение на обект с неизвестно местоположение, се прилага следното:
1) когато съществува стадий на бедствие спасително-координационният център или спасителният подцентър, освен ако не е сигурен, че не се предприемат действия от други центрове, поема отговорност за иницииране на съответни действия и обсъждане с другите центрове относно определянето на един център, който да поеме отговорността;
2) освен ако не е решено друго чрез споразумение между заинтересованите центрове, центърът, който ще бъде определен, е центърът, отговорен за района, в който се е намирал обектът съгласно последното му докладвано местоположение; и
3) след обявяването на стадия на бедствие центърът, координиращ операциите по търсене и спасяване, когато е уместно, уведомява другите центрове за всички обстоятелства във връзка с бедствената ситуация и цялото последващо развитие.
4.5.5. Подаване на информация на лица, кораби или други плавателни средства, за които е бил обявен стадий на бедствие.
Когато е възможно, спасително-координационният център или спасителният подцентър, отговорен за операциите по търсене и спасяване, предоставя на лицето, кораба или друго плавателно средство, за които е бил обявен стадий на бедствие, информация относно операциите по търсене и спасяване, които е той предприел.
4.6. Координация между две или повече участващи страни
За операции по търсене и спасяване, в които участва повече от една държава страна, всяка държава страна предприема съответни действия в съответствие с оперативния план, упоменат в ал. 4.1, когато това се изисква от спасително-координационния център за района.
4.7. Координиране на дейностите по търсене и спасяване на място
4.7.1. Дейностите на единиците по търсене и спасяване, заети в операции по търсене и спасяване, се координират на място с цел да се гарантират най-ефективни резултати.
4.7.2. Когато се предвиждат множество операции по търсене и спасяване и спасително-координационният център или подцентър счете това за необходимо, той следва да назначи най-способното лице за командир на мястото на действие толкова скоро, колкото е практически възможно и за предпочитане преди да е пристигнала помощта в конкретния район на операциите. Конкретните отговорности се възлагат на командира на мястото на действие при отчитане на неговите изявени способности и оперативните изисквания.
4.7.3. Ако няма отговорен спасително-координационен център или по някаква причина отговорният спасително-координационен център не е в състояние да координира мисията по търсене и спасяване, участващите единици по взаимна уговорка следва да назначат командир на мястото на действие.
4.8. Приключване и прекратяване на операции по търсене и спасяване
4.8.1. Операциите по търсене и спасяване продължават, когато е практически уместно, докато отмине всякаква разумна надежда за спасяване на останали живи хора.
4.8.2. Съответният отговорен спасително-координационен център или спасителен подцентър нормално решава кога да преустанови операциите по търсене и спасяване. Ако такъв център не участва в координирането на операциите, командирът на мястото на действие може да вземе това решение.
4.8.3. Когато спасително-координационният център или спасителният подцентър на базата на достоверна информация счете, че операцията по търсене и спасяване е била успешна или че бедствената ситуация вече не съществува, той прекратява операцията по търсене и спасяване и незабавно уведомява за това всеки орган, спасителна единица или организация, които са участвали и са държани в течение.
4.8.4. Ако операцията по търсене и спасяване стане неудачна на практика и спасително-координационният център или спасителният подцентър заключи, че може все още да има оцелели, центърът може временно да преустанови действията на място до по-нататъшно развитие и незабавно уведомява всеки орган, единица или организация, която е участвала или е била държана в течение. Информацията, получена впоследствие, се оценява и се възобновяват операциите по търсене и спасяване, когато е оправдано на базата на такава информация.
Глава 5
Системи за съобщения от корабите
5.1. Общи положения
5.1.1. Системи за съобщения от корабите могат да бъдат установени от страните самостоятелно или в сътрудничество с други страни, когато се счете за необходимо, с цел улесняване на операциите по търсене и спасяване.
5.1.2. Страни, планиращи създаването на система за съобщения от корабите, следва да вземат предвид съответните препоръки на Организацията. Страните също следва да преценят дали съществуващите системи за съобщения от корабите или други източници на информация за местоположението на кораба могат да предоставят адекватна информация за района, както и да се стремят към минимизиране на ненужни допълнителни съобщения от корабите или необходимост спасително-координационните центрове да проверят няколко системи за съобщения, така че да определят наличните кораби, които могат да окажат помощ при операция по търсене и спасяване.
5.1.3. Системата за съобщения от корабите трябва да осигурява актуална информация за движението на плавателните съдове с цел в случай на бедствие:
1) да се съкрати времето от момента на загубване на връзката с плавателния съд до момента на началото на операциите за търсене и спасяване в случаите, когато не е получен сигнал за бедствие;
2) бързо да се определи какви кораби могат да бъдат привлечени за оказване на помощ;
3) да има възможност да се установи минимален размер на района за търсене в случай, когато не е известно или не е определено местонахождението на търпящия бедствие съд; и
4) да съдейства за оказването на спешна медицинска помощ или да предоставя медицинска консултация.
5.2. Експлоатационни изисквания
5.2.1. Системата за съобщения от корабите следва да отговаря на следните експлоатационни изисквания:
1) да осигурява информация, която би дала възможност да се прогнозира бъдещата дислокация на участващите съдове, включително съобщения за плановете на плаване и на местоположението;
2) да позволява да се води прокладка за движението на съдовете;
3) да позволява да се получат съобщения от участващите съдове през подходящи интервали от време;
4) да бъде проста по замисъл и в експлоатационно отношение; и
5) да позволява да се прилагат приетите международен стандартен формат и ред за връзка с корабите.
5.3. Видове съобщения
5.3.1. В системата на съобщения от корабите следва да се включват следните сведения в съответствие с препоръките на Организацията:
1) план за плаване;
2) съобщение за местонахождението;
3) заключително съобщение.
5.4. Използване на системата
5.4.1. Страните следва да поощряват всички кораби да съобщават своето местонахождение по време на плаване в райони, в които се извършва събиране на данни за местонахождението на корабите за целите на търсенето и спасяването.
5.4.2. Страните, регистриращи информация за местонахождението на корабите, следва, доколкото това е практически възможно, да предават такава информация на други държави, когато те я потърсят за целите на търсенето и спасяването."
