Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 35 от 10.IV

НАРЕДБА № 13 ОТ 28 ЮНИ 1996 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ НА ВИСШИЯ ПЕРСОНАЛ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

 

НАРЕДБА № 13 ОТ 28 ЮНИ 1996 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ НА ВИСШИЯ ПЕРСОНАЛ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В сила от 01.07.1996 г.

Обн. ДВ. бр.60 от 16 Юли 1996г., отм. ДВ. бр.35 от 10 Април 2001г.

Отменено основание - § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 143 на Министерския съвет от 21 юни 1996 г. за въвеждане на нова система за определяне на работните заплати на висшия персонал в здравеопазването - ДВ, бр. 35 от 10.04.2001 г., в сила от 01.01.2001 г.


Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът за определяне на индивидуалните работни заплати на висшия персонал в здравеопазването.

(2) Индивидуалните работни заплати се определят в зависимост от функциите и категорията на здравните органи и заведения или професионалния опит и квалификацията на висшия персонал и извършената оперативна, анестезиологична, инвазивно-диагностичнолечебна и рентгено-контрастна дейност, както и от резултатите от здравната дейност.


Чл. 2. (1) Наредбата се прилага в държавните здравни органи и заведения към Министерството на здравеопазването, общините, Софийската областна администрация, Министерството на транспорта и в държавните университетски болници в София.

(2) До приемането на правила по чл. 92 от Закона за висшето образование държавните висши медицински училища могат да прилагат наредбата, като осигуряват необходимите средства и от собствените им приходи по самостоятелните им бюджети.

(3) Здравните заведения и други организации на бюджетна издръжка, извън тези по ал. 1 и 2, в които работят лица с висше медицинско образование на длъжности по приложение № 3 към чл. 2, т. 3 от ПМС № 143 от 1996 г. за въвеждане на нова система за определяне на работната заплата на висшия персонал в здравеопазването (ДВ, бр. 55 от 1996 г.), могат да прилагат за тях чл. 4, 5 и 6 от наредбата в рамките на определените им средства за работна заплата, от извънбюджетни източници и от икономии от други разходи.


Раздел II.
РАБОТНА ЗАПЛАТА

Чл. 3. (1) В рамките на определената на здравното заведение средна месечна брутна работна заплата за текущо възнаграждение на едно лице се определят:

1. основните месечни трудови възнаграждения на висшия персонал, определени по реда на наредбата;

2. основните месечни трудови възнаграждения на персонала с основно, средно, средно специално и полувисше образование, определени с колективен трудов договор или с вътрешни правила за работната заплата;

3. допълнителните и други трудови възнаграждения, определени с Кодекса на труда и другите нормативни актове, конкретизирани с колективен трудов договор или с вътрешни правила за работната заплата, вкл. допълнителното възнаграждение за извършени оперативни, анестезиологични, инвазивно-диагностичнолечебни и рентгено-контрастни дейности, определено по реда на наредбата.

(2) Средните месечни брутни работни заплати на здравните заведения по отчет се изчисляват от данните за съответното тримесечие и включват:

1. начислените възнаграждения, посочени в ал. 1;

2. тримесечното възнаграждение за резултатите от здравната дейност.

(3) Трудовите възнаграждения по ал. 2, т. 1 се изплащат месечно, а по ал. 2, т. 2 - тримесечно.


Чл. 4. (1) Основното месечно трудово възнаграждение по индивидуален трудов договор на висшия персонал, заемащ ръководни длъжности, се определя като сума от:

1. началната основна месечна работна заплата за длъжността по приложение № 3 на ПМС № 143 от 1996 г.;

2. увеличението за управленска отговорност, определено с коефициент от 0,3 до 1 към началната основна месечна работна заплата за специалист с висше медицинско образование.

(2) Увеличението за управленска отговорност се определя диференцирано в зависимост от:

1. функциите на здравните органи и заведения съгласно приложение № 1;

2. категорията на здравните органи и заведения съгласно приложение № 2.

(3) Въз основа на функциите и категорията на здравните органи и заведения конкретният размер на коефициента за управленска отговорност на ръководителите и техните заместници се определя съгласно приложение № 3.

(4) Коефициентите за управленска отговорност на завеждащите отделения и клиники се определят в зависимост от броя на леглата в отделенията за болничната помощ или броя на специалистите с висше образование в отделенията за извънболничната помощ съгласно приложение № 4.


Чл. 5. (1) Основното месечно трудово възнаграждение по индивидуален трудов договор на висшия персонал, незаемащ ръководни длъжности, се определя като сума от:

1. началната основна месечна работна заплата за длъжността по приложение № 3 на ПМС № 143 от 1996 г.;

2. увеличението за професионален опит и квалификация, определено с коефициент до 0,5 от началната основна месечна работна заплата за специалист с висше медицинско образование.

(2) Увеличението за професионален опит и квалификация се определя диференцирано по показатели, критерии и коефициенти съгласно приложение № 5.


Чл. 6. Допълнителното възнаграждение за извършени оперативни, анестезиологични и инвазивно-диагностичнолечебни, рентгено-контрастни дейности се определя диференцирано с коефициент до 0,5 от началната основна месечна работна заплата за специалист с висше медицинско образование в зависимост от вида и обема на извършената дейност съгласно приложение № 6.


Чл. 7. (1) Възнаграждението за резултатите от здравната дейност се определя по система от показатели, критерии и коефициенти съгласно приложение № 7.

(2) Възнаграждението по ал. 1 е променлива част от трудовото възнаграждение на висшия персонал в здравеопазването.

(3) Стойността на коефициента за определяне на възнаграждението за резултатите от здравната дейност се образува като сбор от отчетените коефициенти по показателите и критериите по ал. 1 за съответната длъжност или отделение и максималният размер не може да бъде по-голям от 0,5 от началната основна месечна работна заплата за специалист с висше медицинско образование.

(4) Конкретният размер на възнаграждението за резултати от здравна дейност се определя като произведение от тримесечната начална основна месечна работна заплата на специалист с висше медицинско образование, преизчислена за действително отработеното време, и стойността на коефициента, изчислен по ал. 3.

(5) Възнаграждението за резултати от здравна дейност се изчислява пропорционално на действително отработеното време в поликлиника и стационар.

(6) Възнаграждението за резултати от здравна дейност се изплаща не по-късно от края на месеца, следващ отчетното тримесечие.


Чл. 8. (1) Възнаграждението за резултати от здравна дейност се определя за:

1. лекари и стоматолози в извънболничната помощ - от индивидуалните резултати;

2. завеждащ отделение в извънболничната помощ - от индивидуалните резултати и извършената контролна дейност;

3. лекарите, работещи в болничната помощ - от резултатите за здравна дейност на отделението и индивидуалния им принос, определен от завеждащ отделението;

4. завеждащ болнично отделение - от резултатите от здравна дейност на отделението и извършената контролна дейност;

5. ръководителите на здравните заведения - от резултатите от здравна дейност на здравното заведение и извършената контролна дейност;

6. специалисти с висше немедицинско образование - по показатели и критерии, определени във вътрешните правила за работната заплата на здравното заведение, но не повече от средния коефициент на здравното заведение.

(2) Конкретният размер на коефициентите за извършената контролна дейност се утвърждава от работодателя след представяне на протоколите от извършената контролна дейност.


Чл. 9. (1) Резултатите от здравната дейност се отчитат тримесечно по отчетни формуляри съгласно приложение № 8.

(2) Документите за отчитане на резултатите от здравна дейност по ал. 1 се представят:

1. до пето число на месеца, следващ отчетното тримесечие, от завеждащите отделения - на ръководителя на здравното заведение;

2. до десето число на месеца, следващ отчетното тримесечие:

а) от ръководителите на здравните заведения към общините - на съответния районен център по здравеопазване, директорът на който до 15-о число на месеца ги представя в Министерството на здравеопазването;

б) от ръководителите на здравните органи и заведения към Министерството на здравеопазването и Министерството на транспорта - в съответното министерство;

в) от ръководителите на университетските болници - на ректора на Медицинския университет - София;

3. до двадесето число на месеца, следващ отчетното тримесечие, министърът на здравеопазването, министърът на транспорта и ректорът на Медицинския университет - София, и ректорите на висшите медицински училища в случаите, когато прилагат наредбата, представят съответните отчетни формуляри в Министерството на финансите.


Чл. 10. (1) Възнаграждението за резултатите от здравната дейност и допълнителното възнаграждение за извършени оперативни, анестезиологични, инвазивно-диагностичнолечебни и рентгено-контрастни дейности се определят и изплащат за реализираните дейности в рамките на законоустановеното работно време.

(2) Допълнителните и други трудови възнаграждения по Кодекса на труда и нормативните актове за неговото прилагане, които не са определени към минималната работна заплата, се изчисляват от основното месечно трудово възнаграждение по индивидуален трудов договор, ако в него не е уговорено друго.


Раздел III.
КОНТРОЛ ВЪРХУ ОТЧИТАНЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЗДРАВНА ДЕЙНОСТ

Чл. 11. (1) Предмет на контрол по наредбата е отчитането на изпълнението на показателите, критериите и коефициентите за оценка на резултатите от здравна дейност.

(2) Контролът е:

1. текущ;

2. внезапен;

3. планов.

(3) Контролът се осъществява от длъжностни лица, определени от министъра на здравеопазването, от директорите на Санаторно-курортното управление, на Централната трудово-експертна лекарска комисия, районните центрове по здравеопазване, хигиенно-епидемиологичните инспекции и здравните заведения, от ректорите на висшите медицински училища и от завеждащите отделения (клиники).


Чл. 12. (1) Текущият контрол включва проверки върху достоверността на регистрираните и отчетени данни за резултатите от здравната дейност през съответното тримесечие.

(2) Текущият контрол се организира и провежда от завеждащите отделения (клиники), от ръководителите на здравните заведения, директорите на районните центрове по здравеопазване, хигиенно-епидемиологичните инспекции, Санаторно-курортно управление и ЦТЕЛК, ректорите на висшите медицински училища, както и от определени от министъра на здравеопазването длъжностни лица.

(3) Текущият контрол обхваща през тримесечието отчетените резултати от здравна дейност на специалистите с висше образование и здравните заведения, подчинени на ръководителите, посочени в ал. 2.


Чл. 13. (1) Внезапният контрол включва проверки по:

1. сигнали за отчитане на дейност, която не е извършена;

2. жалби от граждани за отказана или некачествено оказана им здравна помощ;

3. анкетни карти за оценки на обслужването.

(2) Внезапният контрол се провежда от комисия, назначена със заповед на ръководителя, възложил проверката. В комисията могат да се включват и представители на синдикалните организации в здравеопазването и професионално-съсловната организация на лекарите и стоматолозите.


Чл. 14. (1) Плановият контрол се провежда след изтичане на всяко тримесечие върху масиви, включващи изпълнители на здравна помощ, както следва:

1. пет процента от лекарите и стоматолозите, осъществяващи извънболнична медицинска помощ от здравни заведения, обхванати от районния център по здравеопазване;

2. пет процента от всички болнични отделения на здравни заведения, обхванати от районния център по здравеопазване;

3. десет процента от центровете за спешна медицинска помощ и центровете по трансфузионна хематология;

4. десет процента от клиниките на всяка болница към висшите медицински училища;

5. десет процента от хигиенно-епидемиологичните инспекции;

6. десет процента от клиниките и секциите на всички национални здравни центрове;

7. десет процента от отделенията на всички санаторно-курортни комплекси в страната;

8. десет процента от ТЕЛК.

(2) Посочените в ал. 1 масиви се определят по метода на случайния подбор и не могат да включват в себе си специалисти с висше образование и здравни заведения, които попадат в масива, посочен в чл. 15.

(3) Плановите проверки се провеждат от комисия, назначена със заповед от:

1. директора на съответния районен център по здравеопазване - за специалистите и заведенията по ал. 1, т. 1 и 2;

2. ректорите на висшите медицински училища - за специалистите и заведенията по ал. 1, т. 4;

3. началниците на съответните управления при Министерството на здравеопазването - за специалистите и заведенията по ал. 1, т. 3, 5 и 6;

4. директора на Санаторно-курортно управление - за специалистите и заведенията по ал. 1, т. 7;

5. директора на Централната трудово-експертна лекарска комисия - за специалистите по ал. 1, т. 8.


Чл. 15. На планови проверки след изтичане на всяко тримесечие подлежат и 10% от специалистите и заведенията, определени по метода на случайния подбор, които са отчели данни за полагащо се възнаграждение за резултатите от здравната дейност в максимален размер.


Чл. 16. В състава на комисиите, извършващи проверки по чл. 12 и 14, могат да се включват и представители на синдикалните организации в здравеопазването и професионално-съсловните организации на лекари и стоматолози.


Чл. 17. (1) Ръководителите на здравните заведения, специалистите с висше образование, информационните звена (служби) в здравеопазването и счетоводните отдели на здравните заведения да представят на комисиите всички необходими документи и данни.

(2) При необходимост на специалистите с висше медицинско образование, влизащи в съставите на комисиите, се предоставя възможност за преглед на съответните пациенти, ако е необходимо.


Чл. 18. (1) Извършващите контролните проверки ползват данни, отнасящи се до специалистите с висше образование или пациентите, само доколкото те са необходими за проверките и експертизите.

(2) Лицата, които участват в комисиите за проверки, не могат да разгласяват по какъвто и да е начин данните, отнасящи се до личността на изпълнителя на здравна дейност или до пациентите, станали им известни при провеждане на контрола.


Чл. 19. (1) За резултатите от проведения текущ, внезапен и планов контрол се съставят протоколи, които се подписват от лицата, извършили проверката, и се представят на съответния ръководител.

(2) Препис от протокола за резултатите от внезапния и плановия контрол се връчва на проверените, които имат право в 7-дневен срок да подадат своите възражения.

(3) Комисията изготвя заключения по постъпилите възражения. Протоколът, възражението и заключението на комисията се представят на ръководителя на здравното заведение.


Чл. 20. (1) Работодателят лишава със заповед от възнаграждението за резултатите от здравната дейност или нарежда да се приспадне от възнаграждението за следващ период, ако същото е получено от:

1. ръководители, които през тримесечието не са изпълнили задължението си по чл. 12, ал. 2;

2. специалисти с висше образование, които са отчели през тримесечието неверни данни, водещи до формиране на по-високо от действително полагащото им се възнаграждение;

3. специалисти с висше образование, които след изпълнение на показателите, даващи им право да получат възнаграждение за резултати от здравна дейност през тримесечието, са направили в законоустановеното им работно време доказани откази за оказване на здравна помощ по предмета на тяхната дейност.


Чл. 21. На членовете на комисиите, участващи във внезапни проверки по искане на здравните заведения, се заплащат командировъчни пари от заведението, поискало проверката, което се отбелязва в заповедта за командировка.


Допълнителни разпоредби

§ 1. "Специалисти с висше медицинско образование" по смисъла на наредбата са специалистите с висше образование по медицина, стоматология и фармация.


§ 2. В брутното трудово възнаграждение при изчисляване на възнаграждението за платен отпуск по чл. 177 и на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включва частта от изплатеното тримесечно възнаграждение за резултатите от здравната дейност, която съответства на действително отработеното време през съответния месец.


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Категорията на здравните органи и заведения се утвърждава от министъра на здравеопазването след представяне на съответните данни.


§ 4. Специалистите с висше медицинско и немедицинско образование удостоверяват придобитата специалност по следдипломно обучение с документ за специалност, издаден от висше учебно заведение, признато по съответния законов ред.


§ 5. Министърът на транспорта съгласувано с министъра на здравеопазването утвърждава специфични показатели и критерии за определяне на възнаграждението за резултатите от здравната дейност.


§ 6. Здравните заведения по чл. 2, ал. 1, чиито дейности не са обхванати в приложение № 7, предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването показатели и критерии за определяне на възнаграждението за резултатите от здравната дейност.


§ 7. За оценка на обслужването в здравните заведения на пациентите се предлага да попълват анонимна анкетна карта съгласно приложение № 9.


§ 8. Самостоятелните селски здравни заведения отчитат дейността си в съответните районни центрове по здравеопазване.


§ 9. Наредбата е съгласувана с министъра на финансите и министъра на труда и социалните грижи и влиза в сила от 1.VII.1996 г.


§ 10. Наредбата се издава на основание § 7 от преходните и заключителните разпоредби на ПМС № 143 от 1996 г. за въвеждане на нова система за определяне на работните заплати на висшия персонал в здравеопазването (ДВ, бр. 55 от 1996 г.).


§ 11. Приложенията към наредбата се публикуват в служебния бюлетин на Министерството на здравеопазването.


Промени настройката на бисквитките