Държавен вестник, брой 41 от 2.VI

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за извършване на изкуственото оплождане на жените с цел настъпване на желана бременност.

Чл. 2. Изкуственото оплождане е лечебна манипулация, при която се опложда жена с генетичен материал от съпруга й или от друго лице, което е неизвестно и на двамата съпрузи.

Чл. 3. (1) Съпрузите, които желаят да се извърши изкуствено оплождане, се явяват в кабинета по стерилитет и удостоверяват самоличността си.

(2) Когато оплождането ще се извърши с генетичен материал от друго лице, лицата по ал. 1 подписват декларация (приложение № 1).

Чл. 4. (1) Не се допуска изкуствено оплождане с генетичен материал от друго лице, което е в кръвно родство до IV степен по съребрена линия с жената, на която предстои оплождане.

(2) Кръвното родство по ал. 1 се изключва чрез декларация (приложение № 2 и 3), подписани от лицето, което дава генетичния материал, и от жената, на която предстои изкуствено оплождане. Декларациите се представят на завеждащия кабинета по стерилитет.

Чл. 5. Изкуственото оплождане на жени - чужди гражданки, се извършва при условията и по реда на тази наредба.

Чл. 6. Изкуствено оплождане се допуска при:

1. добро здравословно състояние на жената, установено по реда на чл. 1-5 от Инструкция № 1 за реда за медицинско освидетелствуване на встъпващите в брак (ДВ, бр. 75 от 1985 г.);

2. наличност на овулация и проходимост на маточните тръби у жената, установени от завеждащ кабинета по стерилитет.

Чл. 7. Изкуствено оплождане с генетичен материал от съпруга се извършва след установяване на:

1. цервикален секрет у жената, възпрепятствуващ проникването на сперматозоидите на съпруга й;

2. лекостепенна намалена фертилна способност на нейния съпруг;

3. заболявания или състояния на съпругата или съпруга, водещи до невъзможност за нормално полово общуване или оплождане по естествен начин.

Чл. 8. Изкуствено оплождане чрез генетичен материал от друго лице е възможно при следните медицински показания:

1. трайно нарушена оплодителна способност или влошени основни показатели, определящи оплодителните възможности на спермата на съпруга;

2. липса на ефект от проведеното лечение на съпруга за възстановяване на фертилната му способност;

3. наследствени заболявания на съпруга, застрашаващи жизнеспособността на поколението;

4. изоимунизация, когато е налице сериозна опасност плодът да бъде засегнат от хемолитична болест;

5. предхождащи хабитуални аборти, за които е установено, че се дължат на морфологични или генетични аномалии на сперматозоидите на съпруга.

Чл. 9. (1) Лицата, които ще дават генетичен материал, могат да бъдат само български граждани на възраст от 18 до 40 г. - физически и психично здрави, наследствено необременени, с нормални параклинични изследвания и показатели на спермограмата.

(2) Лицата по ал. 1 удостоверяват здравословното си състояние в кабинета по стерилитет по реда на чл. 6, т. 1 и представят: заключение от окръжния психо-неврологичен диспансер и от генетична консултация по местоживеене, че нямат психично или наследствено заболяване и отрицателни резултати от серологични изследвания за СПИН, луес и вирусен хепатит тип "В".

(3) Всяко от лицата по ал. 1 подписва декларация (приложение № 4), че предоставя генетичен материал само в едно здравно заведение и че не укрива данни за здравословното си състояние.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 78 от 1992 г.) (1) Даването на генетичен материал от едно лице може да се извърши еднократно или последователно. Преди всяко даване се спазва изискването за 5-дневно полово въздържане.

(2) Изследванията за СПИН, луес и хапатит тип В на лицата, които дават еднократно генетичен материал, се извършват в деня на даването и 45 дни след него.

(3) При последователно даване на генетичен материал изследванията, посочени в ал. 2, се правят в деня на първото и 45 дни след последното даване на генетичен материал.

(4) Изкуствено оплождане с генетичен материал се извършва само след съхраняването му в банка за замразяване (криобанка) и отрицателни резултати от серологичните изследвания на лицето, посочени в ал. 3.

Чл. 11. (1) При изкуствено оплождане с генетичен материал от съпруга, от него не се изискват изследвания.

(2) Генетичният материал от съпруга, предназначен за изкуствено оплождане на съпругата, не може да бъде използуван за друга жена.

Чл. 12. (1) Генетичният материал на всяко от лицата по чл. 9 се използува общо за до 3 оплождания през целия период от 18 до 40 г.

(2) (Нова - ДВ, бр. 57 от 1990 г.) Генетичният материал, съхраняван в криобанка, от дарител, от който вече са настъпили 3 оплождания, може да се използува за изкуствено оплождане на чужди гражданки, за научни цели или да се запази за следващите поколения.

Чл. 13. (1) Лицето, което дава генетичен материал, се картотекира в кабинетите, секторите или отделенията за борба със стерилитета, като за всяко се съхранява следната медицинска документация:

1. резултатите от серологичните изследвания;

2. резултатите от изследването на генетичния материал със съответно заключение за годността му;

3. медицинското свидетелство и заключението от психо-неврологичния диспансер и генетичната консултация;

4. броят на дадените еякулати и начинът на съхраняването им в банката за генетичен материал;

5. резултатите от всяко оплождане;

6. броят на опложданията.

(2) Здравословното състояние на лицето по ал. 1 се контролира веднъж годишно с преглед от участъковия терапевт, а по негова преценка - и от други специалисти.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1992 г.) Изкуственото оплождане се осъществява при спазване на чл. 6, 7, 8, 9 и 10 и ако даденият генетичен материал отговаря на приетите клинични параметри за нормален еякулат, оценявани отделно за всеки еякулат.

(2) Когато генетичният материал не отговаря на изискванията по предходната алинея, на лицето не се заплаща предвидената сума по чл. 15, а ако отклоненията са трайни, то отпада.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1992 г.) Даването на генетичен материал се заплаща по цени, определени в Наредба № 12 за цените на кръв, серуми, ваксини и биопродукти, издадена от Министерството на здравеопазването и Националната комисия по цените към Министерския съвет (ДВ, бр. 64 от 1992 г.). Сумата се изплаща от касата на здравното заведение срещу документ (приложение № 5), издаден в 2 екземпляра от завеждащия кабинет, сектор или отделение за борба със стерилитета, като вторият екземпляр се съхранява в документацията по чл. 13, ал. 1.

Чл. 16. Изкуственото оплождане се извършва от лекари акушер-гинеколози, завеждащи кабинетите, секторите и отделенията за борба със стерилитета.

Чл. 17. Лекарите, осъществяващи изкуствено оплождане:

1. разясняват на съпрузите условията и реда за извършване на оплождането, както и тяхното равноправно положение към този акт;

2. уверяват двамата съпрузи, че в случаите на изкуствено оплождане с генетичен материал от друго лице са спазени всички изисквания, гарантиращи здравето на детето и опазване тайната на оплождането;

3. отговарят за запазване на тайната на оплождането и носят отговорност за нейното нарушаване.