Държавен вестник, брой 54 от 1.VII

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за извършване и организиране на безмитна търговия, както и контролът върху продажбата на стоки в обектите за безмитна търговия.

Чл. 2. Безмитна търговия може да се извършва на следните места:

1. в търговски обекти, разположени в зоните за митнически контрол на аерогарите и пристанищата, открити за международни превози;

2. в търговски обекти, разположени в зоните на сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове;

3. в самолетите, корабите и влаковете в международен рейс;

4. в специализираните магазини за обслужване на Дипломатическия корпус.

Чл. 3. (1) Безмитна търговия се извършва от оператори, получили разрешение за извършване на тази дейност при условията и по реда на тази наредба.

(2) Оператор може да бъде само местно юридическо лице - търговско дружество с внесен капитал най-малко от 250 000 лв., което:

1. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

2. няма изискуеми и ликвидни публични задължения над 3000 лв.;

3. няма влезли в сила наказателни постановления за нарушаване на митническото и данъчното законодателство с наложена имуществена санкция над 2000 лв.;

4. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност, през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.

Чл. 4. (1) Разрешение за извършване на безмитна търговия в обектите по чл. 2, т. 2 и 4 се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс за конкретен обект.

(2) Разрешение за извършване на безмитна търговия в обектите по чл. 2, т. 1 и 3 се издава от министъра на финансите въз основа на писмено заявление на лицето, което ги експлоатира, след представяне на документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 3, ал. 2.

(3) Разрешение по ал. 2 може да се издаде и на лице, което отговаря на условията по чл. 3, ал. 2 и което има договор с лицето, което експлоатира обектите по чл. 2, т. 1 и 3. Договорът и документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, се представят в Министерството на финансите.

(4) Разрешенията по ал. 1 и 2 се издават за срок до 10 г. Разрешението по ал. 3 се издава за срока на договора по ал. 3, но не повече от 10 години.

Чл. 5. (1) Министърът на финансите със заповед обявява конкурс за издаване на разрешение за извършване на безмитна търговия, като определя неговия предмет, условия и крайния срок за подаване на документите. Заповедта се публикува в два централни ежедневника най-малко 15 дни преди крайната дата за подаване на документите.

(2) Конкурсите за издаване на разрешение за извършване на безмитна търговия се провеждат при наличие на свободни търговски обекти от комисия, назначена със заповед на министъра на финансите.

(3) За извършване на действията по разглеждане на всяко заявление за издаване на разрешение за извършване на безмитна търговия и за издаване на разрешение за конкретен обект се събират държавни такси, определени в Тарифа № 12 за таксите, които се събират в системата на Министерството на финансите по Закона за държавните такси, одобрена с Постановление № 55 на Министерския съвет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 24 от 1993 г.; доп., бр. 1 и 18 от 1994 г.; изм., бр. 37 и 77 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 101 от 1994 г., бр. 106 от 1996 г., бр. 58 и 78 от 1997 г., бр. 42 от 1999 г.; изм., бр. 90 от 1999 г., бр. 2 от 2000 г., бр. 112 от 2001 г., бр. 96 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 13 от 2003 г.; изм., бр. 111 от 2003 г.).

(4) Заплатените държавни такси не подлежат на възстановяване.

(5) Комисията по ал. 2 се състои най-малко от 5 членове.

(6) Дейността на комисията се ръководи от председател, който се определя в заповедта по ал. 2. Комисията избира от състава си секретар, който организира и осигурява чрез администрацията на Министерството на финансите организационно-техническото обслужване на комисията.

Чл. 6. (1) Комисията се свиква на заседание от нейния председател.

(2) Заседанията на комисията са редовни, когато присъстват най-малко две трети от членовете й.

(3) Решенията се приемат с явно гласуване, ако за тях са гласували най-малко две трети от присъстващите членове.

(4) За заседанията и взетите решения се съставя протокол, който се подписва от членовете на комисията. Когато протоколът е подписан с особено мнение, то се представя писмено и се прилага към него.

Чл. 7. (1) За участие в конкурса заявителите подават заявление по образец, към което прилагат:

1. препис от съдебно решение за регистрация на заявителя;

2. удостоверение за актуална съдебна регистрация, издадено не по-рано от два месеца преди датата на подаване на заявлението за участие в конкурса;

3. документ за данъчна регистрация на заявителя;

4. документи, удостоверяващи наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и т. 4, буква "а";

5. декларации за обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, т. 3 и т. 4, буква "б";

6. документи относно финансовото състояние на заявителя, издадени от правоспособни лица, одитори или от обслужващи заявителя банкови финансови институции;

7. писмени референции, потвърждаващи трайни установени отношения с чуждестранни фирми;

8. бизнеспрограма, съдържаща данни за:

а) практически опит на заявителя;

б) традиции в обслужването на пътникопоток в обекти за безмитна търговия, включително осигуряването на писмена и устна информация на английски език;

в) възможностите на заявителя за изграждане и поддържане на модерни търговски обекти за безмитна търговия, отговарящи на изискванията на тази наредба и изискванията относно устройството на зоните на ГКПП;

г) възможностите за осигуряване непрекъснато работно време на обектите за безмитна търговия в зоните на ГКПП;

д) проекти и прогнози за развитието на обектите, за които кандидатства заявителят;

9. договор в случаите на чл. 4, ал. 3;

10. документ за платена такса за разглеждане на заявлението за издаване на разрешение.

(2) Заявленията с приложените към тях документи се подават в Министерството на финансите в запечатан непрозрачен плик, върху който се отбелязват предметът на конкурса и пълното наименование и адресът на заявителя. Подадените заявления се завеждат в специален регистър, а на заявителя се издава удостоверение с входящия номер, деня и часа на подаването.

Чл. 8. (1) Заявленията се разглеждат от комисията в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаването им.

(2) Не се разглеждат заявления, които:

1. са подадени след срока по чл. 5, ал. 1;

2. са подадени в незапечатан или прозрачен плик;

3. не съдържат някои от необходимите документи по чл. 7, ал. 1.

(3) Комисията разглежда заявленията, отговарящи на изискванията, оценява ги съобразно предмета и условията на конкурса и в 7-дневен срок изготвя мотивиран доклад до министъра на финансите, съдържащ предложение за класация на заявителите за конкретен обект.

(4) Членовете на комисията, както и служителите са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща защитена от закона тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на тяхната дейност по тази наредба.

Чл. 9. (1) След получаване на доклада по чл. 8, ал. 3 в 14-дневен срок министърът на финансите определя заявителя/заявителите, спечелили конкурса, и заявителите, класирани на следващите места, като ги уведомява писмено. Класацията се обявява по обекти.

(2) За спечелил конкурса се определя заявителят, чиято бизнеспрограма най-пълно удовлетворява конкурсните изисквания.

Чл. 10. (1) Разрешение за извършване на безмитна търговия се издава на заявителя, класиран на първо място за съответния обект в 14-дневен срок, след като представи документ за внесена такса за издаване на разрешение.

(2) Когато в 14-дневен срок от получаване на уведомлението по чл. 9, ал. 1 заявителят, класиран на първо място за съответния обект, не представи документите по ал. 1, разрешението се издава на следващите класирани заявители, които се канят последователно и им се дава 14-дневен срок за представяне документите по ал. 1.

(3) По предложение на комисията министърът на финансите отказва издаването на разрешение на заявител:

1. който не отговаря на някое от изискванията по чл. 3, ал. 2;

2. който е представил неверни данни или информация в документите, представени на комисията, или в рамките на процедурата по издаване на разрешението.

Чл. 11. (1) Лицата, получили разрешение за извършване на безмитна търговия, сключват договори в писмена форма с министъра на финансите в 7-дневен срок от получаване на разрешението по чл. 10.

(2) Правото за упражняване на дейността в отделен обект за безмитна търговия възниква въз основа на издаденото разрешение и договора по ал. 1.

(3) В договорите по ал. 1 задължително се включват клаузи, осигуряващи изпълнението на условията, при които е издадено разрешението.

Чл. 12. Лице, получило разрешение за безмитна търговия, е длъжно да декларира пред министъра на финансите всяка промяна в обстоятелствата по чл. 3 и 4 в 14-дневен срок от настъпването й.

Чл. 13. (1) Разрешението за извършване на безмитна търговия се отнема, когато:

1. операторът престане да отговаря на изискванията на наредбата;

2. търговският обект или търговските обекти на оператор не отговаря или не отговарят на изискванията на наредбата;

3. операторът не изпълнява условията на договора по чл. 11;

4. при прекратяване на договора по чл. 4, ал. 3.

(2) Разрешението за извършване на безмитна търговия се прекратява, когато това произтича от поет ангажимент на Република България за съответствие с изискванията на Европейския съюз.

(3) Издаването, отказът за издаване на разрешението или отнемането му се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.

(4) Отказът за издаване на разрешението и отнемането му може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 14. (1) Броят, видът и местоположението на нови обекти, в които може да се извършва безмитна търговия, се определят от министъра на финансите, съгласувано:

1. за граничен контролно-пропускателен пункт на международен шосеен път - с министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството;

2. за граничен контролно-пропускателен пункт на летище или пристанище - с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на вътрешните работи;

3. за обекти по чл. 2, т. 4 - с министъра на външните работи.

(2) Обектите по ал. 1 се определят и индивидуализират със заповед на министъра на финансите, съгласувано със съответните министри, при съобразяване с особеностите на съответния граничен контролно-пропускателен пункт и с броя и местоположението на съществуващите обекти.

(3) След определяне на обектите министърът на финансите съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на вътрешните работи преценява необходимостта от подобряване на инфраструктурата на граничния контролно-пропускателен пункт.

(4) Правото за експлоатация на обекта се преустановява с отнемането на разрешението по реда на чл. 13.

Чл. 15. (1) Търговските обекти, изградени от оператори, ползвани или наети от тях, независимо от основанието за ползване и изискванията, поставени в митническото законодателство по отношение на оперирането им, трябва да отговарят и на следните изисквания:

1. надеждно са защитени и осигурени срещу посегателства на трети лица;

2. в случаите, когато се помещават в части от сгради или съоръжения, са ясно отделени от останалата част на сградата чрез подходящи средства, за да се препятства проникване в тях през останалата част на сградата;

3. осигурено е предоставяне на услуги във връзка с продажбите на английски език - писмена или устна информация, обяснения от служители и други подобни, включително и информация за нормите за безмитен внос.

(2) В обектите за безмитна търговия могат да работят само физически лица, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани или амнистирани и на които не е налагано с влязло в сила наказателно постановление или съдебен акт административно наказание за митнически или данъчни нарушения през последните 24 месеца преди започване на работата при съответния оператор.

Чл. 16. Контролът върху търговските обекти за безмитна търговия се осъществява от митническите и данъчните органи. Те имат право на достъп до всички помещения в търговските обекти и до документацията по всяко време.