НАРЕДБА № 17 ОТ 3 ЮНИ 2005 Г. ЗА ПРАВИЛАТА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА КАБЕЛНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ
НАРЕДБА № 17 ОТ 3 ЮНИ 2005 Г. ЗА ПРАВИЛАТА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА КАБЕЛНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ
Обн. ДВ. бр.53 от 28 Юни 2005г., отм. ДВ. бр.99 от 14 Декември 2012г.
Отменена с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 35 от 30 ноември 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура - ДВ, бр. 99 от 14 декември 2012 г., в сила от 14.12.2012 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се определят правилата за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи кабелни далекосъобщителни мрежи (мрежи) и съоръженията към тях, включително изискванията за безопасност.
Чл. 2. Наредбата се прилага за мрежи в границите на урбанизираните територии и извън тях при спазване на изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за далекосъобщенията (ЗД) и на нормативните актове по строителството и правилата за контрол и приемане на строителните и монтажните работи.
Чл. 3. Наредбата не се прилага за:
1. мрежи, предназначени за осигуряване на движението на влаковете и за телеуправление на електроенергийни обекти на железниците;
2. далекосъобщителни мрежи, изграждани като подводни във вътрешните морски води и териториалното море;
3. далекосъобщителни мрежи, изграждани чрез оптичен кабел на стълбовете на въздушните електропроводни линии за високо напрежение.
Чл. 4. (1) Инвестиционните проекти за изграждане на мрежи се изработват от проектанти, притежаващи пълна проектантска правоспособност.
(2) При изработването на проектите на мрежите проектантите спазват изискванията на нормативните актове за безопасни и здравословни условия на труд.
Чл. 5. (1) Мрежите се проектират, съгласуват, одобряват, изграждат и въвеждат в експлоатация съгласно ЗУТ.
(2) Изтеглянето на кабел в собствена или чужда съществуваща канална мрежа се смята за строеж, като в този случай издаването на разрешение за строеж се извършва по реда на чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ.
Чл. 6. (1) В зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатацията им мрежите се категоризират съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (ДВ, бр. 72 от 2003 г.).
(2) Инвестиционният проект, въз основа на който се издава разрешението за строеж на мрежата, се оценява за съответствие със съществените изисквания към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ.
Чл. 7. (1) Трасето на мрежата се определя с подробния устройствен план, одобрен при условията и по реда на ЗУТ. При избора на трасе се използват данните от кадастралната карта и кадастралните регистри и от специализираните карти и регистри и информационни системи, както и от наличните планове по § 6, ал. 7 от преходните разпоредби на ЗУТ.
(2) Не се изисква разработване на подробен устройствен план в следните случаи:
1. за изтегляне на кабел в съществуваща канална мрежа, заснета и нанесена в кадастралния план или специализираната карта;
2. когато трасето на мрежата е в обхвата на съществуващ път;
3. когато се изгражда въздушна линия върху съществуваща стълбовна мрежа, заснета и нанесена в кадастралния план или специализираната карта.
(3) Когато трасето на мрежата е в зоната, определена от ограничителната строителна линия на пътя и неговия обхват, се изготвя подробен устройствен план - парцеларен план.
Чл. 8. При изграждане на мрежи се спазват изискванията на Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места (ДВ, бр. 72 от 1999 г.), Наредба № 55 от 2004 г. за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари и други елементи на железопътната инфраструктура (ДВ, бр. 18 от 2004 г.) и Наредба № 51 от 2002 г. за изискванията за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура (ДВ, бр. 19 от 2002 г.).
Чл. 9. (1) По време на строителството на мрежите далекосъобщителният оператор предприема мерки за защита на околната среда, недопускане на щети или тяхното ограничаване.
(2) В едномесечен срок от приключване на строителните и монтажните работи далекосъобщителният оператор отстранява за своя сметка нанесените щети и предприема мерки за възстановяване на състоянието на имота във вида му преди започване на строителството.
Чл. 10. (1) По време на строителството на мрежите далекосъобщителният оператор предприема мерки за недопускане на затруднения при ползването на имотите по предназначението им.
(2) Условията за изпълнението на ал. 1 се договарят със собственика или ползвателя на имотите.
Чл. 11. При изграждане на мрежи в земеделски земи и земи от горския фонд се спазват изискванията на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и Закона за горите (ЗГ).
Чл. 12. Устройствата, използвани в мрежите, трябва да отговарят на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост (ДВ, бр. 78 от 2001 г.) и Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението (ДВ, бр. 62 от 2001 г.).
Чл. 13. Мрежите се изграждат като подземни кабелни далекосъобщителни мрежи и/или въздушни кабелни далекосъобщителни мрежи и кабелни инсталации в сгради.
Глава втора.
ПОДЗЕМНИ КАБЕЛНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ
Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 14. (1) Подземните мрежи може да включват: съобщителни кабели, канални тръби, защитни тръби, кабелни шахти, кабелни колектори.
(2) Подземните мрежи могат да се изграждат чрез:
1. полагане в изкоп на съобщителен кабел, предназначен за директно полагане в земята;
2. изтегляне на съобщителен кабел в защитна тръба;
3. изтегляне на съобщителни кабели в канални тръби;
4. изтегляне на съобщителни кабели в положени канални тръби, които са защитени със защитни стоманени тръби и/или бетонен колектор.
(3) Не се допуска изтегляне на съобщителни кабели в тръби с друго предназначение.
(4) Не се допуска съвместно изтегляне на съобщителни кабели с дистанционно захранване и кабели без дистанционно захранване в една и съща канална тръба освен ако единият не е в допълнителна защитна тръба.
Чл. 15. При изграждане на нови подземни мрежи се осигурява възможност за бъдещото им развитие, както и за съвместно полагане на съобщителни кабели от други далекосъобщителни оператори.
Чл. 16. Защитните и каналните тръби, когато са повече от една, се полагат успоредно една до друга като сноп.
Чл. 17. (1) При пресичане с други подземни съоръжения съобщителният кабел се поставя в защитна стоманена тръба. Дължината на тръбата продължава най-малко 3 m от двете страни от мястото на пресичане.
(2) Когато в урбанизирани територии няма техническа възможност за изпълнение на ал. 1, се допуска дължината на тръбата да продължава най-малко 1 m от двете страни на мястото на пресичане.
Чл. 18. (1) Преминаване по мостове със съществуващи канални тръби или колектори се извършва, като съобщителният кабел се изтегля или полага в тях.
(2) Преминаването по мостове, на които няма вградени канални тръби или колектори, се извършва чрез укрепване на защитна тръба или на специален метален профил по страничната стена на моста или на друго подходящо място. Защитните елементи продължават и извън моста до достигане на дълбочината под земята, на която е положен кабелът, и се покриват с бетон.
(3) При преминаване на мостове, състоящи се от няколко сегмента, на местата на съединяването им се предвижда кабелен резерв с оглед компенсиране на температурните промени.
Чл. 19. (1) При пресичане на газопровод съобщителният кабел се поставя в стоманена тръба, защитена с бетон, която продължава най-малко 5 m от двете страни от мястото на пресичане.
(2) Когато в урбанизирани територии няма техническа възможност за изпълнение на изискването по ал. 1, стоманената тръба, защитена с бетон, е с максимално възможната дължина, но не по-малка от 1 m.
Чл. 20. (1) При изграждане на подземна мрежа се избягват мочурливи и блатисти терени, свлачища, както и терени, замърсени с битови, промишлени и други отпадъци.
(2) В свлачищни райони подземна мрежа се изгражда след предварително разрешение по чл. 96, ал. 5 ЗУТ, издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 21. Далекосъобщителният оператор е длъжен да заснеме откритите по време на изпълнението подземни и надземни мрежи и съоръжения, необозначени в съответните специализирани карти и регистри, и преди предстоящото засипване на новоизградена или реконструирана подземна мрежа в зоната на сервитута на железопътна или друга техническа инфраструктура писмено да уведоми за това собственика на техническата инфраструктура в срок най-малко три дни преди засипването.
Раздел II.
Изисквания при изграждане на подземни кабелни далекосъобщителни мрежи извън границите на урбанизираните територии
Чл. 22. (1) Земното покритие се определя от проектанта в зависимост от категорията на почвата, но не може да бъде по-малко от 0,5 m.
(2) Когато съобщителен кабел минава през земеделска земя, земното покритие е не по-малко от 1,2 m.
Чл. 23. (1) На местата, където съобщителен кабел пресича път, преминаването от едната на другата страна се прави под ъгъл от 45°.
(2) Пресичането и ползването на пътната инфраструктура при изграждане и ремонт на далекосъобщителни мрежи се разрешават по реда на Наредбата за специалното ползване на пътищата (ДВ, бр. 62 от 2001 г.).
Чл. 24. (1) На места, където съобщителен кабел пресича водостоци, в района на водостока кабелът се изтегля в защитна стоманена тръба. Най-малкото земно покритие в мястото на пресичане е 1 m.
(2) На места, където съобщителен кабел пресича река, той се изтегля в защитна стоманена тръба. Най-малкото земно покритие върху тръбата е 1 m.
(3) На места, където съобщителен кабел пресича потоци и дерета, при които има опасност от ерозия на дъното, се правят бетонни прагове успоредно на кабела. Бетонните прагове се поставят непосредствено до съобщителния кабел от долната страна по посока на течението или склона.
Раздел III.
Изисквания при изграждане на подземни кабелни далекосъобщителни мрежи в границите на урбанизираните територии
Чл. 25. (1) Подземната мрежа се разполага в границите на урбанизираните територии под:
1. тротоари;
2. пешеходни улици;
3. улици без тротоар;
4. озеленени площи;
5. други територии при спазване на изискванията за местоположението им.
(2) При изграждане на подземната мрежа се спазват изискванията на чл. 74 ЗУТ.
Чл. 26. (1) На местата, където съобщителен кабел пресича улица, преминаването от едната на другата страна се прави под ъгъл от 90° чрез изграждане на шахти от двете страни на улицата.
(2) Съобщителният кабел се поставя в стоманена защитна тръба, която продължава от двете страни на улицата на разстояние не по-малко от 1 m.
Чл. 27. Подземна мрежа се изгражда с бетонен колектор, когато:
1. броят на тръбите в снопа е по-голям от 16;
2. съобщителният кабел е подложен на въздействието на променливо натоварване;
3. при пресичане или непосредствено сближение с други подземни технически проводи и съоръжения, създаващи опасност от деформация или нараняване на съобщителния кабел.
Чл. 28. (1) Стените на бетонния колектор са с дебелина не по-малко от:
1. за вертикалните стени и горната плоча - 0,10 m;
2. за долната стена - 0,08 m.
(2) При специфични условия на изграждане дебелината на бетонното покритие над снопа от тръби може да превишава 0,10 m.
Чл. 29. При изграждане на подземни мрежи земното покритие върху най-горния ред съобщителни кабели е не по-малко от:
1. 0,50 m под тротоари, пешеходни улици, алеи и озеленени площи;
2. 0,40 m под тротоари за подземна мрежа, изградена с бетонен колектор;
3. 1,20 m под пътни платна;
4. 1,70 m под железопътна линия от кота глава на релсата.
Чл. 30. Съобщителният кабел се въвежда в кабелна шахта или сграда посредством предварително вграден въводен маншон или чрез директно вграждане на тръба в стената.
Глава трета.
ВЪЗДУШНИ КАБЕЛНИ ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ
Чл. 31. (1) Въздушни мрежи се изграждат по един от следните начини:
1. чрез окачване на съобщителен кабел по носещо въже или чрез самоносещ съобщителен кабел, монтиран на стълбовна конструкция;
2. чрез окачване на съобщителен кабел по носещо въже или на самоносещ съобщителен кабел между две сгради;
3. чрез укрепване на съобщителен кабел по стени;
4. чрез извеждане на съобщителен кабел на стена или стълб от изкоп или въвеждане на съобщителен кабел в изкоп.
(2) Не се допуска окачване на съобщителен кабел, носещо въже или самоносещ съобщителен кабел по дървета, храсти, улуци на сгради, куки и изолатори на електрозахранващата мрежа.
Чл. 32. (1) Не се допуска изграждане на въздушна кабелна мрежа в населени места с над 3000 жители, както и в курортни селищни образувания и в курортни зони на населени места.
(2) При изграждане на въздушна мрежа чрез окачване на съобщителен кабел между две сгради и/или чрез укрепване по стени се запазва естетичният вид на сградата и архитектурните й особености.
Чл. 33. (1) Не се допуска при изграждане на въздушна мрежа да се използват стълбовете на въздушните електропроводни линии за напрежение над 400 V, градския електротранспорт и електрифицираните железопътни линии.
(2) Допуска се изграждане на въздушна мрежа на стълбове, предназначени за улично осветление, в случай че захранващите проводници са монтирани вътре в стълба.
(3) Допуска се при условията, предвидени в § 6 от преходните разпоредби на Закона за далекосъобщенията, изграждане на въздушна мрежа за разпространение на радио- и телевизионни сигнали на стълбовете на въздушните електропроводни линии за напрежение до 400 V при спазване на следните изисквания:
1. мрежата е секционирана при всяко нейно отклонение към кабелната инсталация в сградата чрез галванични изолатори за напрежение 400 V и разрядници;
2. мрежата има изградена самостоятелна заземителна инсталация със съпротивление на заземяване не по-голямо от 10 W и са предприети мерки за изравняване на потенциалите със заземителната инсталация на въздушната електропроводна линия.
(4) Изграждане на въздушна мрежа на стълбове на електроразпределителната мрежа за напрежение до 400 V или на стълбове, предназначени за улично осветление, може да бъде извършено само след:
1. получено предварително съгласие от собственика (оператора) на стълбовната линия, при съобразяване с нейните технически възможности и състояние;
2. сключен договор със собственика (оператора) на стълбовната линия, с клаузи за спазване изискванията за безопасна работа при изграждане и експлоатация на въздушната кабелна далекосъобщителна мрежа.
Чл. 34. Активни и/или пасивни елементи от въздушната мрежа се монтират върху стълб или стена при спазване на следните изисквания:
1. елементите се разполагат в подходящи кутии, осигуряващи защита от директен допир и атмосферни влияния;
2. кутиите по т. 1 се монтират на височина не по-малка от 2,50 m от земята;
3. мрежата има изградена заземителна инсталация.
Чл. 35. Изграждането на въздушна мрежа чрез укрепване на съобщителен кабел и/или монтиране на активни и/или пасивни елементи върху стълб или стена, които не са собственост на далекосъобщителния оператор, може да бъде извършено само след получено предварително писмено съгласие от собственика на стената или стълбовната конструкция.
Чл. 36. Разстоянието от повърхността на земята до въздушната мрежа се разрешава да надвишава 8 m.
Чл. 37. Разстоянието между опорите на въздушната мрежа е не по-голямо от 40 метра. При пресичане на улица, път или неелектрифицирана железопътна линия разстоянието между опорите е не по-голямо от 35 m.
Чл. 38. Разстоянието между въздушната мрежа и окръжаващите я обекти се определя съгласно БДС 3368-70 "Разстояния между въздушни и кабелни далекосъобщителни и радиотранслационни линии и обкръжаващи ги обекти" и БДС 2852-71 "Сближения и пресичания на съобщителни линии с електропроводни линии, електрифицирани железопътни линии, трамвайни и тролейбусни линии", с изключение на т. 2.1.8 от БДС 2852-71 за случаите по чл. 33, ал. 3.
Глава четвърта.
КАБЕЛНИ СЪОБЩИТЕЛНИ ИНСТАЛАЦИИ В СГРАДИ
Чл. 39. В новостроящи се сгради съобщителните кабели се изтеглят в предварително изградени канали съгласно инвестиционния проект.
Чл. 40. (1) Изпълнението на кабелна съобщителна инсталация в съществуваща сграда се извършва със съгласието на собственика, съответно - собствениците в етажната собственост, въз основа на представена проектна документация за монтажните работи, които ще бъдат извършени.
(2) Съгласието по ал. 1 се дава еднократно при първоначалното изграждане на кабелна инсталация.
(3) Съгласието по ал. 1 се постига с обикновено мнозинство, в съответствие с изискванията на Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост и се удостоверява с протокол от общо събрание.
Чл. 41. (1) Кабелната съобщителна инсталация в сграда обхваща участъка от входното устройство на сградата до абонатния разклонител и за нея се издава разрешение за строеж по реда на чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, без одобряване на инвестиционен проект, въз основа на проектната документация по чл. 40, ал. 1.
(2) Линията, свързваща абонатния разклонител с абонатния отклонител, с абонатния контакт или директно с абонатното устройство, не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от допълнителните разпоредби на ЗУТ.
Чл. 42. Мрежи в сгради се изграждат чрез:
1. изтегляне на съобщителен кабел в предвидените за целта канали по чл. 39;
2. закрепване на съобщителен кабел върху стените;
3. изтегляне на съобщителен кабел в тръба под мазилката;
4. полагане на съобщителен кабел в профил за кабелиране на сгради, закрепен върху стените.
Чл. 43. Не се разрешава изтегляне в една и съща тръба на съобщителен кабел и силнотоков кабел или на съобщителен кабел и радиотранслационен кабел.
Чл. 44. Не се разрешава преминаване на съобщителен кабел през пожароопасни и взривоопасни помещения, както и през помещения с агресивна среда.
Чл. 45. Допуска се съобщителни кабели да преминават успоредно на отоплителна или газова инсталация на разстояние не по-малко от 0,30 m.
Чл. 46. (1) Въводите в сградите са подземни.
(2) Допуска се изграждане на въздушен въвод в сгради в населени места с население до 3000 жители.
(3) Разстоянието от въздушния въвод на сградата до най-близкия стълб е не повече от 20 m.
Чл. 47. (1) Въводът в сграда с един вход е един. При сгради с повече от един вход може да се изграждат повече от един въвод.
(2) Въводите и входните устройства на сградата се изграждат на места, за които е осигурен достъп на техническия персонал.
Чл. 48. Разстоянието между въвод на мрежата и силнотоков кабел е не по-малко от 0,50 m.
Чл. 49. Отворът за въвеждане на съобщителен кабел в сградата се предвижда на достъпно място и възможно най-близко до входното устройство на сградата.
Глава пета.
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИТЕ МРЕЖИ
Чл. 50. (1) Кабелни шахти се разполагат по оста на подземната кабелна мрежа.
(2) Кабелни шахти се изграждат:
1. на праволинейни участъци от трасето;
2. при разклонение на трасето;
3. при изменение на посоката на трасето;
4. при преминаване по мостове, през реки и други теренни препятствия.
(3) Кабелни шахти се изграждат на местата, където има далекосъобщителни съоръжения.
Чл. 51. Нивото на капаците на шахтите в населени места трябва да съвпада с нивото на тротоара или пешеходната зона. В озеленените площи нивото на капака се изгражда най-малко на 0,15 m над нивото на терена.
Чл. 52. (1) При изтеглянето на съобщителен кабел през шахти не се допуска пресичане с други кабели и препречване на свободните отвори на тръбната мрежа.
(2) Отворите на снопа от тръби в кабелни шахти, колектори и кабелни помещения се затварят със запушващи елементи (тапи), осигуряващи херметичност.
Чл. 53. Минималното разстояние между кабелна шахта и бензиностанция, газостанция, складове за съхранение на опасни товари, специално определени места за товарене и разтоварване на опасни товари в район на железопътна гара или друго взривоопасно и пожароопасно външно съоръжение е най-малко 50 m.
Чл. 54. Конструкцията на кабелната шахта се изчислява за най-неблагоприятно вертикално натоварване от единични возила и натиск, предизвикан от подвижни товари.
Чл. 55. Конструкцията на кабелните шахти осигурява защита от проникване на вода, както и възможност за нейното отстраняване по естествен път.
Чл. 56. (1) Проходимият кабелен колектор е с минимална светла височина 1,80 m и минимална широчина на обслужващия коридор 0,80 m, измерена между върховете на две срещуположни лавици или конзоли.
(2) Разстоянието във вертикална посока между конзолите (лавиците) е от 0,15 до 0,30 m.
Чл. 57. (1) При изграждане на въздушни мрежи се използват дървени, метални или стоманобетонни стълбове.
(2) Стълбовете се поддържат в добро техническо състояние и естетичен вид.
Глава шеста.
МАРКИРОВКА НА МРЕЖИТЕ
Чл. 58. Кабелите на подземните мрежи се означават с трайна маркировка с табелки, репери и сигнална лента.
Раздел I.
Маркировка с табелки
Чл. 59. (1) Табелки се поставят в подземните кабелни съобщителни мрежи в границите на урбанизираните територии:
1. във всяка шахта;
2. в кабелните колектори на всеки 20 - 50 m и на всяко място за достъп;
3. на всички кабелни муфи.
(2) Табелките се поставят по начин, осигуряващ добра видимост.
Чл. 60. На табелките се изписват видът на мрежата, фирмата на кабелния оператор и номерът на линията от проекта на мрежата.
Раздел II.
Маркировка с реперни стълбчета
Чл. 61. С реперни стълбчета се означава трасето на подземни съобщителни кабели извън границите на урбанизираните територии, в урбанизирани територии с неблагоустроени улици или в урбанизирани територии, в които не са изградени канални мрежи.
Чл. 62. Реперни стълбчета се поставят:
1. по трасето на съобщителните кабели на всеки 500 m;
2. в точките на промяна на направлението на трасето;
3. над всички шахти и пресичания на препятствия (реки, пътища, канали и др.); когато пресичанията са по-дълги от 10 m, реперните стълбчета се поставят от двете страни на пресичането.
Чл. 63. Когато кабелното трасе минава през земеделски земи, реперните стълбчета се поставят извън тях на подходящо място в обхвата на пътя. Когато кабелното трасе е отдалечено от пътя на повече от 50 m, маркировката се дублира и по кабелното трасе с активни или пасивни маркери.
Чл. 64. Реперните стълбчета се ориентират така, че предната им страна да е успоредна на трасето на кабела.
Чл. 65. (1) Реперните стълбчета се боядисват с бяла боя, устойчива на атмосферни влияния и слънчева радиация. Най-отгоре се поставя червена ивица с височина 0,10 m.
(2) Височината на реперните стълбчета е 1,10 m.
Чл. 66. (1) На всяко реперно стълбче най-отгоре се поставя надпис за вида на кабела и разстоянието до кабела или до шахтата в метри. Размерът на буквите е с височина 0,07 m. Всички останали надписи са с височина 0,05 m.
(2) Надписите се правят с черна боя на стената, която има най-добра видимост от пътя.
Чл. 67. На реперно стълбче, което маркира смяна на направлението на трасето, под надписа за вида на кабела се означава символично двете направления с ъгълче, отговарящо приблизително на трасето.
Чл. 68. На реперно стълбче, което маркира шахти, се изписват видът и номерът на шахтата, а на стената откъм нея се поставя разстоянието в метри до центъра й.
Чл. 69. Местата на реперните стълбчета и техните означения се нанасят на екзекутивните чертежи.
Раздел III.
Маркировка със сигнална лента
Чл. 70. Сигнална лента се използва за информиране при последващи изкопни работи за наличие на съобщителен кабел.
Чл. 71. Сигнална лента се полага над съобщителен кабел, положен в изкоп или подземна съобщителна мрежа, извън границите на урбанизирани територии, както и в урбанизирани територии, в които не са изградени канални мрежи. Сигналната лента се полага на дълбочина, равна на половината разстояние между повърхността на терена и кабела.
Чл. 72. (1) Сигналната лента е изработена от еластична пластмаса, позволяваща удължаване до скъсване не по-малко от 300 %, с жълт цвят и широчина в зависимост от широчината на изкопа, но не по-малка от 0,08 m.
(2) Материалът на лентата й осигурява живот не по-кратък от времето на експлоатация на съобщителния кабел.
(3) При полагане на оптичен кабел без метални елементи по дължината на лентата могат да бъдат интегрирани метални елементи.
Чл. 73. Върху сигналната лента през 1 m се поставя надпис "ВНИМАНИЕ ОПТИЧЕН КАБЕЛ" или "ВНИМАНИЕ СЪОБЩИТЕЛЕН КАБЕЛ" с височина на буквите 0,05 метра.
Глава седма.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА МРЕЖИТЕ
Чл. 74. При проектиране и изграждане на мрежи се спазват изискванията на Правилника по безопасността на труда при работа по въздушни и кабелни съобщителни линии и мрежи (Д-06-001, С., 1997 г.) и Правилника за безопасност при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ДВ, бр. 34 от 2004 г.).
Чл. 75. (1) За защита срещу опасностите за въздушните мрежи, породени от прехвърляне на опасни напрежения в тях от електропроводи ниско или високо напрежение, от съоръжения, захранвани с мрежово напрежение 380/220 V, както и за защита срещу опасностите, породени от преки попадения на мълнии или от вторични явления, свързани с мълниите, в мрежите се прилагат мерки за мълниезащита, заземяване и изравняване на потенциалите между външния проводник на кабела и странични (чужди) за мрежата токопроводими елементи, освен ако не е указано, че не са занулени.
(2) При изграждане, поддържане и използване на кабелни разпределителни системи за радио- и телевизионни сигнали се спазват изискванията на: БДС EN 50 083-1:2000+А1+А2 "Системи кабелни разпределителни за радио-, телевизионни и мултимедийни интерактивни сигнали. Част 1: Изисквания за безопасност", БДС EN 50 083-2:2002 "Кабелни разпределителни мрежи за телевизионни сигнали, радиосигнали и интерактивни услуги. Част 2: Електромагнитна съвместимост на устройствата", БДС EN 50 083-7:2000 "Системи кабелни разпределителни за радио- и телевизионни сигнали. Част 7: Изисквания към системата" и на БДС EN 50083-8:2001 "Мрежи кабелни разпределителни за телевизионни сигнали, радиосигнали и интерактивни услуги. Част 8: Електромагнитна съвместимост на мрежите".
Чл. 76. (1) Мрежите, изграждани с коаксиални кабели, се проектират и изпълняват така, че да се изключва възможността за възникване на опасно напрежение върху външния проводник на който и да е коаксиален кабел или на достъпна за допир токопроводима част на което и да е устройство, включително пасивните елементи.
(2) Металната екранировка на съобщителните кабели се заземява съгласно изискванията на БДС 1149-89 "Заземявания в съобщителни обекти. Терминология. Технически изисквания. Правила за изпълнение. Норми за съпротивление. Електрически измервания".
(3) Съпротивлението на заземяване (общото съпротивление на заземителната уредба и заземителния проводник до защитната клема на заземяваното съоръжение) се измерва:
1. при въвеждане на заземителната уредба в експлоатация;
2. ежегодно за периода на експлоатация на мрежата.
Чл. 77. При работа с оптични линии се спазват изискванията на Наредба № 9 от 1985 г. за санитарните правила при работа с лазери (ДВ, бр. 95 от 1985 г.) и на Правилника по безопасността на труда при работа по въздушни и кабелни съобщителни линии и мрежи (1997 г.).
Чл. 78. (1) Всички активни елементи на мрежата се монтират в специален шкаф или в херметизирана кутия, разположена в кабелна шахта.
(2) Активните елементи, монтирани в шахта, тунел или колектор, се захранват само дистанционно с напрежение до 65 V и са със степен на защита най-малко IР 68.
(3) Активните елементи с дистанционно захранване, монтирани в шкаф, са със степен на защита най-малко IР 64.
(4) Активните елементи с мрежово захранване, монтирани в шкаф, са със степен на защита най-малко IP 2X.
Чл. 79. (1) Шкафовете за активните елементи на мрежата се разполагат на подходящи места в сградата или на тротоара непосредствено до фасадата на сградата, така че да не нарушават естетичния вид на улицата и да не пречат на движението.
(2) Блоковете за дистанционно захранване на активните елементи се монтират в самостоятелно отделение на шкафа.
Чл. 80. Активните елементи с дистанционно захранване с променливо напрежение до 65 V отговарят на клас II за защита срещу поражения от електрически ток. Активните елементи, които са с метален корпус, са снабдени със заземителна клема.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Кабелни далекосъобщителни мрежи" са кабелните мрежи за предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга и/или пренос на данни, за пренос на радиосигнали и/или телевизионни сигнали, и/или за предоставяне на услугата "достъп до Интернет".
2. "Входно устройство на сградата" е интерфейсът между външната и вътрешната част на кабелната далекосъобщителна мрежа по отношение на сградата, всяка от които може да е притежание на различни собственици.
3. "Разрядник" е устройството, предназначено да ограничава пренапрежението, като искров разрядник, ограничител на пренапрежение или полупроводниково устройство.
4. "Канална тръба" е тръбата, в която се изтегля един съобщителен кабел.
5. "Защитна тръба" е тръба от стомана, защитена срещу корозия, от полиетилен с висока плътност (High Density Polyethylene - HDPE), бетон или друг подходящ материал, която се полага в изкоп и е предназначена за осигуряване на допълнителна механична и/или електрическа защита на изтегления в нея съобщителен кабел.
6. "Въвод" е част от кабелната мрежа, осигуряваща прехода между елементите й извън и вътре в сградата.
7. "Кабелна шахта" е съоръжение, осигуряващо подземно затворено пространство с изход към повърхността, предназначена за достъп до съобщителните кабели при изтегляне, монтаж, ремонт и поддържане.
8. "Муфа" е елемент, осигуряващ защита на съединението на два или повече кабела срещу въздействията на околната среда.
9. "Кабелен колектор" е подземно непроходима, полупроходима или проходима конструкция, предназначена за полагане на съобщителни кабели едностранно или двустранно.
10. "Мрежи с телеуправление" се разглеждат като мрежи без оперативен персонал и оперативни превключвания в тях се извършват от персонал на диспечерските служби.
11. "Водосток" е съоръжение в пътното и железопътното строителство, което служи за отводняване на земното тяло на пътя или железопътната линия.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 167, ал. 2 от Закона за далекосъобщенията.
§ 3. Наредбата отменя Наредба № 9 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на кабелни разпределителни мрежи за радио- и телевизионни сигнали (обн., ДВ, бр. 108 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2004 г.).
§ 4. Операторите на съществуващи кабелни мрежи са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на тази наредба до 1 януари 2007 г.
§ 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".
