Държавен вестник, брой 93 от 27.XI

НАРЕДБА № 7 ОТ 14 ЮНИ 2005 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ИЗТОЧНИЦИТЕ ОТ ГОРСКАТА СЕМЕПРОИЗВОДСТВЕНА БАЗА, СЪБИРАНЕТО И ДОБИВА НА РЕПРОДУКТИВНИ МАТЕРИАЛИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ЛЕСОВЪДСКИ ЦЕЛИ, И ТЯХНОТО ОКАЧЕСТВЯВАНЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ОТ ВНОС

НАРЕДБА № 7 ОТ 14 ЮНИ 2005 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ИЗТОЧНИЦИТЕ ОТ ГОРСКАТА СЕМЕПРОИЗВОДСТВЕНА БАЗА, СЪБИРАНЕТО И ДОБИВА НА РЕПРОДУКТИВНИ МАТЕРИАЛИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ЛЕСОВЪДСКИ ЦЕЛИ, И ТЯХНОТО ОКАЧЕСТВЯВАНЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ОТ ВНОС

Издадена от Министерството на земеделието и горите

Обн. ДВ. бр.52 от 24 Юни 2005г., отм. ДВ. бр.93 от 27 Ноември 2012г.

Отменена с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 21 от 12 ноември 2012 г. за условията и реда за определяне, одобряване, регистрация и отмяна на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на горски репродуктивни материали, тяхното окачествяване, търговия и внос - ДВ, бр. 93 от 27 ноември 2012 г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за:

1. определянето на източниците от горската семепроизводствена база;

2. събирането и добива на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително от внос;

3. изпитването и определянето на посевните и посадъчните качества на горските репродуктивни материали от горските семеконтролни станции (ГСС), които са специализирани териториални звена на Националното управление по горите (НУГ).

Чл. 2. Базовите източници за производство на горски репродуктивни материали се определят, одобряват и регистрират по условията и реда на Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали (ДВ, бр. 18 от 2004 г.) за дървесните видове и техните изкуствени хибриди, посочени в списъка по приложение № 1.

Чл. 3. (1) Горски репродуктивни материали са:

1. генеративни единици - шишарки, съплодия, семена и плодове, предназначени за производство на посевен и посадъчен материал;

2. части от растения - листни, стъблени и коренови резници, експланти или зародиши за микроразмножаване, пъпки, отводки, корени, филизи и други части от растения, предназначени за производство на фиданки или за залесяване;

3. посадъчен материал - растения, получени от семена, плодове или части от растения, или фиданки, израснали в резултат на естествено възобновяване.

(2) В зависимост от базовия източник, от който са произведени, материалите по ал. 1 се категоризират като:

1. идентифициран;

2. селекциониран;

3. окачествен;

4. изпитан.

Глава втора.
ГОРСКА СЕМЕПРОИЗВОДСТВЕНА БАЗА

Чл. 4. (1) Горската семепроизводствена база включва всички одобрени и регистрирани базови източници за производство на репродуктивни материали от местни и интродуцирани видове.

(2) Горската семепроизводствена база осигурява:

1. устойчиви по количество и качество реколти;

2. горски репродуктивни материали с контролиран произход;

3. запазване на биологичното разнообразие и съхранение на автохтонните и подобрените чрез методите на горската генетика и селекция генетични ресурси.

Чл. 5. Горската семепроизводствена база се изгражда и подобрява чрез провеждане на следните дейности:

1. масова и индивидуална селекция в автохтонни гори и горски култури;

2. одобрение, регистриране, паспортизиране, устройване и стопанисване на базовите източници;

3. създаване на вегетативни семепроизводствени градини от първо и второ стъпало;

4. създаване на генеративни семепроизводствени градини;

5. съхранение "in situ" и "ex situ" на генетичните ресурси при горскодървесните видове.

Чл. 6. (1) Горската семепроизводствена база обхваща екотиповото, формовото и биотиповото разнообразие при горскодървесните видове.

(2) Площта на горската семепроизводствена база в държавния горски фонд (ДГФ) се определя от НУГ по предложение на ГСС в зависимост от размера на залесяванията, предвидени в лесоустройствените проекти и планове за управление, и необходимостта от опазване на биологичното разнообразие и съхраняване на генетичните ресурси.

(3) Държавните лесничейства (ДЛ) и държавните дивечовъдни станции (ДДивС) изготвят досие на всеки източник от горската семепроизводствена база, което включва:

1. карнет за характеристика и оценка на предложения източник на горски репродуктивни материали (приложение № 7 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали);

2. протокол за одобряване или отмяна на базов източник за горски репродуктивни материали (приложение № 8 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали);

3. паспорт на базов източник на репродуктивни материали (приложение № 9 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали);

4. паспорти на определените кандидателитни дървета.

(4) Националното управление по горите изработва и отпечатва карти с районите на произход по дървесни видове за базовите източници, предназначени за добив на материали от категориите "идентифициран" и "селекциониран".

Чл. 7. Базовите източници за производство на репродуктивни материали, включени в горската семепроизводствена база, са:

1. източник на посевен материал;

2. насаждение за семепроизводство;

3. семепроизводствена градина - вегетативна и генеративна;

4. клон и клонова колекция;

5. родители на фамилия.

Чл. 8. (1) Началникът на НУГ със заповед назначава Национална комисия по горска селекция и семепроизводство (НКГСС), която е консултативен орган към НУГ.

(2) Националната комисия по горска селекция и семепроизводство се състои от 14 членове, които са представители на: НУГ - четирима; Министерството на околната среда и водите (МОСВ) - един; Лесотехническия университет (ЛТУ) - двама; Институт за гората при Българската академия на науките (ИГ при БАН) - двама; ГСС - двама; Опитна станция по дъбовите гори гр. Бургас - един; Опитна станция по бързорастящи горскодървесни видове - Свищов - един, и Национално сдружение на собствениците на недържавни гори - един.

(3) Националната комисия по горска селекция и семепроизводство се ръководи от председател, който се определя от началника на НУГ със заповедта по ал. 1.

(4) Дейността на НКГСС се извършва съгласно правилник, одобрен от началника на НУГ.

Глава трета.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА СЕЛЕКЦИЯТА - МАСОВА И ИНДИВИДУАЛНА СЕЛЕКЦИЯ

Чл. 9. Масовата селекция се извършва във всички гори независимо от собствеността им, включително в защитените територии.

Чл. 10. Масовата селекция при иглолистни и широколистни горскодървесни видове се извършва съобразно техните особености, посочени в приложение № 2.

Чл. 11. (1) Индивидуалната селекция на плюсови/кандидателитни дървета е непрекъснат процес и се извършва в източници на посевен материал и насаждения за семепроизводство, независимо от собствеността им.

(2) Подборът на плюсови дървета се осъществява от специалисти на ГСС или научни работници от ЛТУ и ИГ при БАН след получаване на писмено съгласие от собственика на гората. При изявено желание на собственика подборът може да се осъществи и в негово присъствие.

Чл. 12. (1) Плюсовите дървета се определят в две категории:

1. плюсови по производителност - дървета, които превишават средното моделно дърво за насаждението по височина с 10 до 20 %, а по диаметър - с 50 до 70 %;

2. плюсови по качество - дървета със симетрична корона, фини клони, право пълнодървесно и правовлакнесто стъбло, добре самоокастрено стъбло, без видими признаци на заболявания и механични повреди.

(2) Когато определени плюсови дървета съчетават показателите, посочени в ал. 1, т. 1 и 2, те се класифицират и се паспортизират като кандидателитни.

(3) След генетична проверка чрез електрофореза и оценка на потомствата от свободно и контролирано кръстосване в потомствени опити кандидат елитните дървета могат да се прекатегоризират в "елит".

Чл. 13. (1) На всяко кандидателитно дърво съгласно приложение № 3 се изготвя паспорт в 3 екземпляра - по един за собственика, за ГСС и за ДЛ/ДДивС, в чийто район на дейност или административно деление попада.

(2) Номерът на определените кандидателитни дървета във всяко ДЛ/ДДивС започва от "1" и се запазва до неговото отсичане или в случай на отмяна на базовия източник, в който се намира кандидателитното дърво.

Глава четвърта.
ГОРСКИ СЕМЕПРОИЗВОДСТВЕНИ ГРАДИНИ

Чл. 14. (1) Горските семепроизводствени градини се създават за:

1. добив на репродуктивни материали от категорията "окачествен" и "изпитан";

2. съхранение на горските генетични ресурси;

3. извършване на контролирана полова хибридизация, изпитване на общата и специфичната комбинативна способност на клоновете и получаване на хибриди с желана наследственост.

(2) В зависимост от начина на създаване горските семепроизводствени градини са:

1. вегетативни (клонови) - създават се с присадени (хетеровегетативни) или автовегетативни фиданки;

2. генеративни - създават се със селекционирани фиданки, произведени от семена на подбрани кандидателитни дървета в насаждения за семепроизводство или вегетативните семепроизводствени градини.

Чл. 15. Размерът на площта на семепроизводствените градини се определя в зависимост:

1. от възможния добив семена от единица площ за съответния горскодървесен вид и район на произход;

2. от обема на залесяванията, предвидени по лесоустройствените проекти;

3. от дългосрочни заявки от други потребители.

Чл. 16. (1) Вегетативните семепроизводствени градини се създават съобразно изискванията, посочени в приложение № 4, и в съответствие с минималните изисквания съгласно Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.

(2) В зависимост от степента на генетичната подобреност на добиваните семена и нивото на генетичните проучвания на включените в тях клонове вегетативните градини са:

1. от първо стъпало - създават се с генетично непроверени клонове, като от тях се добиват семена от категорията "окачествен";

2. от второ стъпало - създават се с генетично проверени и изпитани клонове, като от тях се добиват семена от категорията "изпитан".

(3) Генетичната проверка и изпитване на клоновете включва:

1. установяване на тяхната обща и специфична комбинативна способност;

2. анализ и оценка на потомства от свободно и контролирано кръстосване;

3. изоензимен анализ и установяване на степента на хетерозиготност;

4. проучване на генеративната способност, растежния и фенологичен ритъм.

(4) Вегетативните семепроизводствени градини от "второ стъпало" се изграждат с присадки или автовегетативни фиданки от 25 - 30 броя генетично проверени клона.

(5) Семепроизводствена градина от "първо стъпало" може да бъде превърната в градина от "второ стъпало" след извършване на проучванията по ал. 3 и отстраняване на нежеланите клонове.

Чл. 17. (1) Генеративна семепроизводствена градина се създава със селекционирани фиданки от потомства на 150 - 200 броя родители на фамилии, а за рядко срещащите се или застрашените от изчезване дървесни видове - от потомства на 40 - 50 броя. Брането на шишарки, добивът на семена и производството на фиданки се извършват диференцирано по фамилии.

(2) Мястото за създаване на генеративна семепроизводствена градина се определя съобразно изискванията, посочени в приложение № 4.

(3) Схемата за разположението на фиданките се изготвя така, че фиданките от една фамилия да бъдат максимално отдалечени една от друга, за да се избегне близкородствено кръстосване, като се спазват изискванията, посочени в приложение № 4, т. 6.

(4) Фиданките се залесяват в триъгълник по три броя на разстояние 50 см една от друга.

(5) Отглеждането на генеративните и вегетативните градини се провежда съгласно изискванията на приложение № 4, т. 7.

Глава пета.
СЪХРАНЕНИЕ И ЗАПАЗВАНЕ "IN SITU" И "EX SITU" НА ГОРСКИТЕ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ

Чл. 18. Генетичните ресурси при горскодървесните видове се запазват "in situ" в зоната на тяхното естествено разпространение чрез ограничаване на човешката дейност.

Чл. 19. Генетичните ресурси при горскодървесните видове се съхраняват "ex situ":

1. в клонови колекции (архиви), маточници и вегетативни семепроизводствени градини;

2. в генеративни градини и клонови колекции, географски и други опитни култури;

3. чрез полен и семена, съхранени при определени условия.

Чл. 20. Клоновите колекции (без маточници) се създават съгласно изискванията, посочени в приложение № 5 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.

Чл. 21. (1) Маточниците са специализирани участъци от растения майки за добив на репродуктивни материали, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 2.

(2) Маточниците по ал. 1 са:

1. едногодишни;

2. многогодишни - за 2 - 15 години.

(3) Маточници за добив на резници от селекционирани сортове и клонове, вписани в Официалната сортова листа на Република България и култивари, се създават за тополи, върби, чинари, горскоплодни (орех, леска, бадем и кестен) и декоративни видове.

(4) При създаване и използване на маточници от тополи, върби и чинари се спазват изискванията на приложение № 5.

(5) Маточници за добив на коренови резници се създават за бяла и сива топола, трепетлика, бряст и бяла акация.

(6) Сортовите маточници за добив на калеми за присаждане се създават за горскоплодни видове със срок на използване до 20 години.

(7) Създаването на нов маточник, въвеждането на нови клонове, сортове и култивари във вече създадени маточници, както и тяхното закриване се извършва с писменото разрешение на началника на НУГ или упълномощено от него длъжностно лице.

(8) Директорът на ДЛ/ДДивС назначава комисия, която ежегодно през септември извършва инвентаризация на държавните маточници и отразява резултатите в преброителна ведомост (приложение № 6) и обобщителен протокол (приложение № 7), които се представят в срок до 30 септември в РУГ и до 10 октомври в НУГ.

Чл. 22. (1) Горските семеконтролни станции създават и поддържат генна банка за семена от местни иглолистни видове - обикновен смърч, бял бор, черен бор, бяла мура и черна мура.

(2) Началникът на НУГ по предложение на ГСС утвърждава списък на базовите източници, включени в генната банка по дървесни видове, както и количествата семена от тях и срокове за съхранение.

(3) Съхранените в генната банка семена са представителни за екотиповото и формовото разнообразие на иглолистните горскодървесни видове.

(4) Семената в генната банка са собственост на ДЛ и ДДивС, които ги осигуряват, обновяват и поддържат в необходимото за възпроизводство количество.

(5) При дългосрочно съхранение семената се окачествяват ежегодно съгласно БДС 208:1999.

(6) Генната банка за семена в зависимост от дървесния вид се обновява периодично само при пълна семеносна година, като освободените семена се продават по себестойност или безвъзмездно се предоставят на други ДЛ и ДДивС.

Чл. 23. (1) В година с обилно плодоносене ДЛ/ДДивС произвеждат необходимото за залесяване количество възобновителен материал от широколистни видове за възпроизводство на най-ценните популации и форми, включени в списък, утвърден от началника на НУГ или упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Излишният и неоползотворен възобновителен материал по ал. 1 се използва за залесяване в ДГФ или се предоставя безвъзмездно съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за горите.

Глава шеста.
УСТРОЙСТВО И СТОПАНИСВАНЕ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ ЗА ДОБИВ НА ГОРСКИ РЕПРОДУКТИВНИ МАТЕРИАЛИ

Раздел I.
Устройство

Чл. 24. (1) При извършване на лесоустройствено проектиране одобрените базови източници независимо от тяхната площ се обособяват в самостоятелни подотдели.

(2) На терена границите на одобрените за базови източници насаждения се обозначават с трайна жълта боя, като през 50 м на височина 1,50 м от външната страна на граничните дървета се поставят кръстчета, а ъгловите дървета или граничните стълбове се отбелязват с жълт пръстен, широк 5 см, и се поставя надпис "СБ".

(3) При всяко лесоустройство ръководителят на групата за лесоустройствено проектиране съгласува с ГСС, ДЛ, ДДивС и другите собственици на базови източници мероприятията, които ще се провеждат в тях по време на действието на проектите.

(4) В лесоустройствените карти граничната линия на подотдела, респ. на източника, се отбелязва от вътрешната страна с жълта защрихована линия, а в средата се поставя надпис "СБ", ограден с кръгче.

Чл. 25. Дърветата и родителите на фамилии, определени за източници на горски репродуктивни материали, се означават на терена с трайни жълти пръстени, широки 5 см, и надпис "СБ" на височина 1,50 м. В таксационното описание на подотдела, в който се намират, се отбелязват дървесният вид и техният брой.

Чл. 26. Селекционното описание на клоновата колекция съдържа информация за включените в него видове, сортове и клонове, брой и възраст на дърветата, както и заемана площ.

Раздел II.
Стопанисване

Чл. 27. (1) Стопанисването на горската семепроизводствена база е свързано със:

1. регулиране формовото разнообразие и селекционната структура на насажденията;

2. увеличаване честотата на семеносене, респ. плодоносене;

3. увеличаване добива на висококачествени в наследствено отношение репродуктивни материали;

4. поддържане в добро здравословно състояние.

(2) В източниците на горски репродуктивни материали по чл. 7 се извършват следните дейности:

1. провеждане на селекционни сечи или разреждане - в насажденията и градините за семепроизводство;

2. отсичане на естествен подраст и нежелани дървета от други видове;

3. агротехника: култивиране, торене и поливане;

4. борба с болестите и вредителите;

5. поддържане на трайна ограда около маточниците и семепроизводствените градини при необходимост;

6. оформяне короните на присадките;

7. поддържане на маточниците и почистване на нежеланите леторасли.

Чл. 28. При провеждане на сеч и извоз в насажденията, определени за базови източници за производство на репродуктивни материали, или в които има такива източници, с оглед предпазване на дърветата от нараняване се допуска използването само на екологични техники и технологии.

Чл. 29. (1) Селекционните сечи в насаждения за семепроизводство се провеждат след фенотипна и селекционна инвентаризация и отбелязване на плюсовите дървета при следната последователност:

1. отсичат се всички нежелани дървета, като се обръща внимание на показателите кривостъбленост, чепатост, витораслост, наличие на водни леторасли и повреди от болести и вредители;

2. отсичат се растенията от други видове, които пречат на растежа и свободното кръстосано опрашване между дърветата от основния вид;

3. отсича се наличният подраст и подлес (в букови и дъбови насаждения), ако влошава водния и температурния режим на почвата или пречи за събирането на плодовете.

(2) След провеждане на сечта минималната склопеност и пълнота не трябва да е под 0,5 - 0,6 за светлолюбивите и под 0,6 - 0,7 за сенкоиздръжливите видове.

(3) При маркирането и извършването на селекционни сечи в дозряващите и зрелите насаждения за семепроизводство се спазват следните изисквания:

1. запазват се дърветата с ясно изразени приспособителни признаци, с бърз растеж, тясна корона и фини клони, форми с ценна дървесина (косвено определена по кората), устойчиви на болести, вредители и без видими повреди, като се държи сметка за наличието на полов диморфизъм при някои видове;

2. короните на плюсовите дървета да бъдат добре осветени, да не се допират помежду си и с короните на съседните дървета;

3. сечите се провеждат до възраст, при която дърветата в дадено насаждение все още реагират на допълнително осветяване на короната и могат да увеличат плододаващата си способност.

(4) След провеждане на сечта оптималната склопеност и пълнота в дозряващи и зрели насаждения трябва да бъде 0,7 за тежкоплодните широколистни и 0,6 за останалите видове, която се постига след еднократно, двукратно или трикратно провеждане на сечта в зависимост от първоначалната гъстота.

(5) Разреждане във вегетативните семепроизводствени градини се извършва в следните случаи:

1. когато са създадени при голяма гъстота и се налага короните на присадките да бъдат осветени за задържане на естествения процес на самоокастряне;

2. за отстраняване на нежелани дървета след генетична проверка и окачествяване на клоновете;

3. при начален процес на съхнене на присадки в резултат на несъвместимост между подложка и калем или на нападения от вредители.

(6) В генеративните семепроизводствени градини, създадени при голяма гъстота, се провежда селекционна сеч, като се спазват следните изисквания:

1. при индивидуалната селекция се отчита наличният полиморфизъм и се запазват всички налични форми и редки растения, отразяващи спектъра на вътрепопулационната изменчивост;

2. отстраняват се всички изостанали в растежа дървета и тези с видими нездравословни признаци;

3. осигурява се равномерно разпределение на дърветата върху площта, с което се създават нормални условия за формиране на короните и кръстосано опрашване след настъпване на плододаващата фаза;

4. всички отсечени растения се изнасят извън площта на градината.

(7) Цялостната дейност в градините се провежда след съгласуване с научния ръководител, взел участие при нейното създаване, и със специалисти от ГСС.

Чл. 30. (1) Възобновителни сечи в насаждения, одобрени за базови източници за производство на репродуктивни материали, се провеждат в тези от тях, в които се забелязват признаци на загиване на основния дървостой и/или са на възраст един клас над определения турнус на сеч.

(2) Видът на сечта и нейната интензивност се съгласуват с ГСС.

(3) При затруднено естествено възобновяване то се подпомага с посевен и/или посадъчен материал от същото насаждение.

(4) След окончателната фаза на сечта възобновените насаждения се отменят като източници на репродуктивни материали и се отписват от регистъра на горската семепроизводствена база.

Чл. 31. (1) Короните на присадките и подложките във вегетативните градини и на фиданките в генеративните периодично се формират в зависимост от дървесния вид за постигане на следните цели:

1. задържане на растежа по височина и облекчаване на брането на шишарки, съплодия и семена;

2. увеличаване обема на по-леснодостъпната част на короната, подобряване на светлинния режим около нея и стимулиране на растенията за редовно и обилно семеносене, респ. плодоносене;

3. за премахване короната на подложката.

(2) Формирането на короните на присадките и фиданките за задържане на растежа по височина започва с премахване на връхната пъпка. Възрастта, от която започва премахването на връхната пъпка, се определя от биологичните особености на дървесните видове.

(3) Височината на короните на дърветата в семепроизводствените градини по време на тяхното използване трябва да бъде достъпна, поради което прерязването на връхната част на короната за задържане на растежа се извършва в зависимост от дървесния вид.

(4) Короните се формират под непосредствения контрол на специалисти от ГСС.

Чл. 32. (1) Сечта в маточниците се извършва с цел:

1. предизвикване появата на издънки от дърветата майки в многогодишните маточници;

2. подобряване на растежа на летораслите, от които ще се добиват резници;

3. добив на леторасли за производство на резници.

(2) Сечта в маточниците се извършва по следните начини:

1. изсичане на излишните недоразвити и странични леторасли, като се оставят от два до четири броя в зависимост от клона (за тополи и върби) и сорта;

2. ежегодно цялостно изсичане на летораслите на многогодишните маточници на височина 5 - 10 см за ниските и 0,50 - 2 м за високите маточници.

Чл. 33. (1) Сечите в насажденията, одобрени за базови източници, или в такива, в които има регистрирани източници на посевен материал - отделни или групи дървета и родители на фамилии, се предвиждат при извършване на лесоустройство, а за годината - чрез изготвяне на годишен план за ползване.

(2) План-извлеченията за събиране на суха и паднала дървесина, промяна на вида и интензивността на сечта от предвижданията на лесоустройствените проекти и направата на просеки в източниците (без маточниците), преди да бъдат одобрени, се проверяват и съгласуват от ГСС.

(3) Специалистите от ГСС извършват проверка на маркираните насаждения и осъществяват контрол по време на и след сечта, одобряват констативните протоколи съгласно Правилника за прилагане на Закона за горите (ППЗГ) и правят писмени предложения пред НУГ, РУГ и ДЛ/ДДивС за отстраняване на нарушенията и налагане на санкции.

(4) Добивът на коркова кора, извършването на лесозащитни мероприятия, кастрене, смолодобив, добив на борина и репродуктивни материали за нелесовъдски цели и изграждането на ловностопански съоръжения в одобрените източници от горската семепроизводствена база предварително се съгласуват с ГСС.

Чл. 34. (1) В семепроизводствените градини, клоновите колекции, опитните култури и маточниците не се допускат следните дейности: паша; прокарването на пътища, пътеки, прокари и просеки; направа на изкопи, строежи и скамейки за отдих; изхвърлянето на отпадъци и паленето на огън.

(2) В семепроизводствените градини, клоновите колекции и маточниците два пъти през годината (пролетта и есента) се провежда лесопатологично наблюдение за установяване на видовия състав и числеността на вредителите по корените, стъблата, листата и семената. При необходимост се вземат мерки за борба, включително и за предпазване на семенната реколта.

Глава седма.
ПРОГНОЗИРАНЕ И ОЦЕНКА НА СЕМЕННАТА РЕКОЛТА. СЪБИРАНЕ, ДОБИВАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА СЕМЕНАТА И ПЛОДОВЕТЕ

Раздел I.
Прогнозиране и оценка на семенната реколта

Чл. 35. (1) Прогнозиране на семенната реколта се извършва въз основа на резултатите от проучванията върху количеството на генеративните пъпки, фенологичните наблюдения по времето на цъфтежа, опрашването и запазването на генеративните части.

(2) Фенологични наблюдения се провеждат във фенологични пунктове.

(3) Площта на фенологичен пункт в насажденията, одобрени за базови източници, е 0,25 ха. Те се означават трайно на терена с жълта боя и квадратче с надпис "ФП".

(4) Фенологичните наблюдения се провеждат от служители на ДЛ/ДДивС и ГСС. Държавните лесничейства/държавните дивечовъдни станции ежегодно в срок до 30 юни изпращат сведения за цъфтежа (приложение № 8) и до 10 август - сведение за семеносенето (приложение № 9) чрез РУГ в ГСС, а те от своя страна - обобщени справки в НУГ до 20 август.

(5) Фенологичните наблюдения обхващат следните фенофази:

1. начало на цъфтеж - разпукване на отделни мъжки, женски или двуполови цветове и съцветия;

2. пълен цъфтеж - периодът, в който всички цветове или съцветия по дължина на цялата корона са разцъфнали;

3. край на цъфтежа - времето, когато започва завяхване, потъмняване или опадане на части от цветовете или на мъжките цветове и съцветия;

4. образуване на завръзи и плодове - фазата започва, когато след оплождането от цветовете на широколистните видове се образуват плодове, а при иглолистните видове шишарчиците позеленяват и започват да растат;

5. пълна зрелост - определя се по морфологичните промени в размерите и оцветяването на плодовете, шишарките, развитието на зародиша и ендосперма и кълняемостта на семената.

Чл. 36. (1) Семеносенето и плодоносенето при горскодървесните видове се оценяват периодично след образуването на завръзите и плодовете, а преди настъпване на пълна зрелост се прави цялостна оценка.

(2) Семеносенето и плодоносенето се оценяват и прогнозират по два вида методи:

1. окомерен:

а) окомерно - статистически метод на В. Каппер (приложение № 10) - прилага се за насаждения и градини, като отчитането се извършва по време на цъфтежа, образуването на завръзите и началото на узряване на плодовете и семената;

б) по шестстепенна скала на Корчагин (приложение № 11) - прилага се за отделни дървета;

2. количествен:

а) метод на пробни клонки;

б) метод на моделни дървета на Правдин (приложение № 12) - прилага се ефективно при видове с изразена периодичност в плодоносенето: дъбове, бук, питомен кестен, бял бор, черен бор, ела, смърч, бяла мура;

в) разчетно-статистически - определянето се извършва чрез провеждане на неколкогодишни точни наблюдения за отчитане на плодоносенето в балове и количествени единици, след което се установява взаимната зависимост между тях;

г) аеро-фотограметричен - от аеро-фотоснимки върху плодоносещи насаждения се отчита чрез базова оценка степента на плодоносене.

(3) Приложението на отделните методи се извършва по указания и под контрола на ГСС.

Раздел II.
Събиране, добиване и съхраняване на семената и плодовете

Чл. 37. (1) Въз основа на прогнозата за очакваната реколта потребностите на ДЛ/ДДивС и заявките от други ползватели ДЛ/ДДивС изготвят годишен разчет за семесъбиране (приложение № 13), който в срок до 10 август се изпраща за одобрение в РУГ.

(2) Годишните разчети на ДЛ/ДДивС по ал. 1 се обобщават в РУГ, а обобщеният разчет се представя в срок до 20 август за одобрение от НУГ.

(3) При необходимост РУГ и НУГ може да възлагат събиране и добив на допълнителни количества от предвидените в разчета семена и плодове.

Чл. 38. (1) Събирането и добивът на шишарки от иглолистни дървесни видове, съплодия от бреза и семена от липи за нуждите на ДЛ и ДДивС започва след получаване на писмен документ от ГСС за положителен резултат от извършената предварителна оценка на тяхната годност. За останалите широколистни дървесни видове предварителна оценка се извършва по преценка на ДЛ/ДДивС при съмнение за годността на реколтата.

(2) Пробите за предварителен анализ се взимат от отделни дървета или като общ сбор за популацията, а количеството на пробата се определя съгласно приложение № 14.

(3) Пробите за анализ се взимат от ДЛ/ДДивС и в срок 24 часа се изпращат в ГСС, съпроводени с писмо (приложение № 15).

(4) За видове с кратък срок на узряване и загуба на кълняемост предварителният анализ може да се извърши от специалисти на ГСС на място.

(5) Резултатите от оценката по ал. 1 се нанасят в работен лист (приложение № 16) и въз основа на него в 5-дневен срок за широколистни и 10-дневен срок за иглолистни дървесни видове от получаване на пробата ГСС уведомяват ДЛ/ДДивС за годността на реколтата с писмо (приложение № 17 - за иглолистни или приложение № 18 - за широколистни дървесни видове).

Чл. 39. (1) Шишарки и плодове се берат от стоящи и отсечени дървета при иглолистните, костилковите, липите, брезата, яворите, ясените, акацията и брястовете, а семена и плодове при тежкоплодните видове и видове с месести плодове се събират от повърхността на земята.

(2) При събиране на семена и плодове от земята площта около дърветата предварително се почиства от подлес, суха маса и опадали повредени семена.

(3) Не се допуска брулене, отсичане и чупене на клони в източниците от семепроизводствената база. По изключение се допуска отсичане на клони в семепроизводствените градини при съчетаване на оформянето на короните със семесъбирането.

(4) Брането от стоящи дървета се извършва чрез използване на специализирана техника при спазване на правилата за безопасност на труда.

(5) При брането и събирането на шишарки, плодове и семена се спазват сроковете, посочени в приложение № 19.

(6) Брането на шишарки от бял бор, черен бор и кедри се допуска и през есента, като до тяхното узряване те се съхраняват в проветриви помещения.

(7) Покълнали жълъди се събират само за есенен посев, който се извършва веднага.

Чл. 40. (1) Добивът на семената от шишарките, съплодията и плодовете се извършва от ДЛ/ДДивС и лица, регистрирани в публичния регистър на НУГ за упражняване на частна лесовъдска практика и за извършване на тази дейност в специално оборудвани за целта помещения - семедобивни.

(2) В семедобивните бази се приемат само почистени от примеси партиди, отговарящи на изискванията по чл. 16, 17 и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.

(3) От всяка партида шишарки задължително се взема проба за определяне на начална влажност чрез тегловия метод (сушене при 105 °С) или влагомер.

(4) Теглото на шишарките при измерената първоначална влажност по ал. 3 се определя чрез привеждане на действителното тегло към влажност 20 % съгласно приложение № 20.

(5) При по-висока относителна влажност от 20 % шишарките се подлагат на предварително интензивно сушене за намаляване на влажността.

Чл. 41. (1) Добивът на семена от иглолистни шишарки включва: извличане, обезкриляване, намаляване на влажността и почистване.

(2) Извличането се извършва в слънчеви и конвекторни (с принудителна циркулация на топъл въздух) шишаркосушилни.

(3) Режимът на сушене се определя в зависимост от дървесния вид, първоначалната влажност на шишарките и типа на сушилнята, като се спазват изискванията за запазване кълнителните качества на семената и пълното им извличане от шишарките.

(4) Обезкриляването и почистването се извършват ръчно или със специализирани обезкрилителни и почистващи апарати.

Чл. 42. (1) Добивът на семена от плодове и съплодия на широколистни дървесни видове и храсти се осъществява ръчно или с машини.

(2) Добивът на семена от сочни плодове се извършва непосредствено след тяхното събиране, за да се избегне ферментацията и развитието на гнилостни процеси.

(3) Добитите семена се сушат на сянка при температура от 15 до 35 °С, разстлани на пластове с дебелина от 5 до 15 см.

Чл. 43. (1) За запазване на жизнеността и кълняемостта на семената при тяхното съхранение се отчитат степента на зрялост, анатомичната структура, начинът на добиване, влажността, начинът на предварително съхранение, температурата и относителната влажност на въздуха в помещението за съхранение.

(2) В зависимост от срока и целта семената се съхраняват:

1. краткосрочно - до една година;

2. средносрочно - от 2 до 5 години; прилага се за семена "резервен фонд";

3. дългосрочно - от 5 до 15 години; прилага се за семена "резервен фонд" и "генна банка".

(3) Специфичните условия за съхранение на семената зависят от тяхната видова принадлежност.

Чл. 44. (1) Семената от иглолистни и широколистни видове се съхраняват при спазване на изискванията, посочени в приложение № 19.

(2) Сушенето на семена от иглолистни видове се извършва в сушилни с принудителна циркулация на въздух с температура 30 - 35 °С.

(3) Преди съхраняване семената се почистват и обеззаразяват с фунгициди или във водна баня - за семена от тежкоплодни широколистни видове.

(4) През периода на съхранение периодично се взимат проби за установяване на влажността и кълняемостта на семената.

(5) Влажността на съхраняваните семена се установява по тегловия начин или със специални измерителни уреди.

(6) За съхранение на семена от широколистни видове се използват стерилни субстрати от промит пясък, торф и дървени стърготини или техни комбинации в съотношение 1:1.

Глава осма.
ОКАЧЕСТВЯВАНЕ И ОПАКОВКА НА ПОСЕВНИТЕ МАТЕРИАЛИ

Чл. 45. (1) Семена и плодове от местен произход или от внос, предназначени за залесяване чрез посев и производство на фиданки, се изпитват и окачествяват от ГСС.

(2) Пробите за изпитване и окачествяване се взимат в присъствие на представител на производителя или доставчика от:

1. служители на ДЛ/ДДивС или ГСС, определени със заповед на началника на НУГ или;

2. лица, регистрирани в публичния регистър на НУГ, за упражняване на частна лесовъдска практика.

(3) При вземане на пробата се съставя протокол в два екземпляра (приложение № 21).

(4) Пробите се вземат при спазване на изискванията на БДС 1953-99.

(5) Пробите, придружени с писмо (приложение № 22), протоколът по ал. 3 и копие от сертификат за идентификация съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали се изпращат в ГСС в срок до 24 часа.

(6) Постъпилите проби се завеждат в ГСС в семеконтролен регистър (приложение № 23).

(7) Резултатите от анализа се отразяват за всяка проба поотделно в семеконтролен лист, съставен от ГСС (приложение № 24).

(8) Крайните резултати от изпитването на пробата се попълват в семеконтролно свидетелство (приложение № 25).

(9) Срокът на валидност на семеконтролното свидетелство по ал. 8 се определя от ГСС съгласно БДС 1953-99 и се вписва в него.

(10) Повторно изпитване на една и съща партида се извършва, когато:

1. изтече срокът на валидност по ал. 9 на свидетелството по ал. 8;

2. пробата не е взета и изпратена съгласно изискванията по ал. 2, 3, 4 и 5;

3. настъпят промени в пробата по време на транспорт;

4. допълнително е извършено почистване или обработване на партидата;

5. по време на съхранение са настъпили промени или семената са повредени от болести и вредители.

(11) Проба за повторно изпитване се взима и изпраща в срок до 5 дни след установяване на причините по ал. 10 или след получаване на съобщението от ГСС за нередовност на изпратената проба, като в протокола по ал. 3 се записват "за повторно изпитване" номерът и датата на предишното семеконтролно свидетелство и резултатите от изпитването.

(12) При повторно изпитване първоначалната проба не се връща обратно от ГСС на заявителя.

Чл. 46. (1) По искане на контролен орган или при оспорване на резултатите от заявителя се извършва арбитражно изпитване от определена със заповед на началника на НУГ държавна лаборатория.

(2) Искане за арбитражно изпитване се прави пред НУГ в срок до 10 дни от получаване на семеконтролното свидетелство. Такова искане не може да бъде предявено, ако са променени условията за съхранение на партидата или нейното състояние.

(3) Проба за арбитражно изпитване се взема от лица по чл. 45, ал. 2, които декларират, че не са заинтересовани от арбитража. При вземането на пробата присъства представител на производителя или доставчика, който подписва констативен протокол.

(4) Пробата за арбитражно изпитване се взема в двойно по-голямо количество от предвиденото съгласно БДС 1953-99 и се изпитва в две повторения веднага след получаването й.

(5) Резултатите от повторните изпитвания във връзка с арбитражния спор се обработват съобразно утвърдените международни правила (IRST) и статистически методи.

(6) Ако разликата между резултатите от арбитражното изпитване и данните в оспорвания документ е по-малка от допустимите отклонения, определени с международните правила IRST, остава в сила първият издаден документ, като разходите в този случай са за сметка на заявителя за арбитражното изследване.

(7) Когато разликата между резултатите от арбитражното изпитване и посочените в оспорвания документ е по-голяма от допустимите отклонения, се издава нов документ, а разходите по арбитража са за сметка на ГСС.

Чл. 47. (1) Семената и плодовете се опаковат в хартиени, синтетични опаковки или в опаковки от друг материал, запазващи при транспорт и съхранение техните качества, посочени в придружителните документи: сертификат за идентифициране на репродуктивен материал, етикет и паспорт за идентифициране на партидата. Начинът на затваряне не трябва да позволява повторно запечатване на разпечатани опаковки.

(2) Предназначените семена за посев, съхранение и продажба се придружават с документите по ал. 1 и семеконтролно свидетелство (приложение № 25).

(3) Семена, на които е извършена предпосевна подготовка или които са съхранявани в централни семехранилища, се транспортират в рамките на едно денонощие до мястото на тяхното използване по възможност с хладилна техника.

(4) При временно съхраняване на шишарките се осигурява защита от влага и гризачи и се спазва фитосанитарна хигиена.

(5) На всяка опаковка се поставят два етикета от вътрешната и външната страна по образец и с цвят за отделните категории съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.

(6) Етикетът се изработва от устойчив на късане или самозалепващ се материал. Данните се изписват по начин, който не позволява тяхното заличаване.

Чл. 48. (1) Допуска се опаковането на семена и плодове в малки опаковки.

(2) Малките опаковки са с максимално нетно тегло, отговарящо на количеството по дървесни видове, отбелязано в приложение № 17 на Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.

(3) Опаковките по ал. 2 се изготвят от регистрираните производители и доставчици и се съпровождат с документите по чл. 47, ал. 1.

Чл. 49. (1) Посадъчните материали се опаковат по начин, който да ги предпазва от изсушаване, измръзване и други повреди.

(2) Прилагат се следните начини на опаковане:

1. фиданки с открита коренова система - в бала или сноп с тежест не по-голяма от 25 кг и с общ брой на фиданките, кратен на 10, 50 или 100;

2. контейнерни фиданки - в подходящи метални, пластмасови или дървени касетки или палети не по-тежки от 25 кг;

3. фиданки със закрита коренова система (с пръст около корените) - опаковат се със зебло, фолио, опаковъчни мрежи или други материали.

(3) Всяка партида посадъчни материали се придружава с документите по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.

Чл. 50. (1) Резници от тополи, върби и други видове се сортират и опаковат в снопчета по 20 - 50 броя.

(2) Снопчетата с резници се съхраняват на хладно във влажен пясък или в хладилни помещения в полиетиленови торби, като се предпазват от изсъхване, болести и вредители.

(3) Резниците се транспортират със закрити коли, разделени по клонове и покрити с влажен мъх или с навлажнени стърготини, в сандъци или пластмасови касети.

(4) Всяка партида с резници се придружава с документите по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "автохтонна гора" е популацията, която непрекъснато се е възпроизвеждала чрез естествено възобновяване; изкуствено тя може да се възпроизвежда от репродуктивен материал, произхождащ от същата популация или от автохтонни гори в близко съседство;

2. "алувиални почви" са почвите, образувани върху речни наноси, които продължават периодично да се отлагат;

3. "базови източници" са:

а) източник на посевен материал - дървета или насаждения от определен район на произход, от които се добива посевен материал;

б) насаждение за семепроизводство - подбрано насаждение по фенотип на ниво популация със задоволително еднороден състав;

в) семепроизводствена градина - горска култура, създадена от селекционирани клонове или семенни фиданки от потомства на фамилии, изолирани или поддържани по такъв начин, че да се избегне или намали опрашването от нежелани източници и да се получат многократни, богати и лесни за прибиране семенни реколти;

г) родители на фамилия - фенотипно подбрани дървета, които се използват за получаване на потомство чрез контролирано и свободно опрашване на един определен майчин родител с прашец от един родител (пълен сиб) или няколко определени или неопределени родители (полусиб);

д) клон - група дървета (копия), първоначално произведени от едно дърво (майка) посредством вегетативно размножаване чрез резници, експланти, зародиши, присадки, отводки или чрез разделяне;

е) клонова колекция - смес от определени клонове в определено съотношение;

4. "биотип" е група от генетично идентични дървета с еднакви биологични прояви;

5. "вариетет" е биологична разновидност на даден вид или раса;

6. "вилужно разклонение" е разклоняване на централното стъбло последователно на няколко пъти, при което образуваните разклонения остават с приблизително еднаква дължина;

7. "възобновяване" е възстановяване на растителността от един или няколко дървесни вида по естествен начин - чрез семена или различни видове издънки, или изкуствен начин - чрез семена или залесяване на предварително произведени фиданки;

8. "генеративна способност" е наследствено обусловена възможност за залагане на цветни пъпки;

9. "генна банка" е съхранен генетичен материал в клонови и генеративни колекции; семена и полен;

10. "генотип" е съвкупност от наследствените признаци и свойства на организма, т. е. съвкупност от взаимодействащи гени, обуславящи признаците и свойствата на организмите;

11. "географска култура" е изкуствено създадено насаждение, в което по определена схема са залесени фиданки от различни географски произходи на един и същ дървесен вид;

12. "горска генетика" е раздел от биологичната наука, който изучава явленията "наследственост" и "изменчивост" и разкрива същността на действие на генетичните програми през онтогенетичното развитие на горскодървесните и храстовите видове;

13. "диморфизъм" - полово различаване на отделните дървета по вторични полови признаци;

14. "дозряващи насаждения" са тези, при които е преминала кулминацията на растежа на дърветата по височина;

15. "доставчик" е регистрирано в публичен регистър в НУГ физическо или юридическо лице или едноличен търговец, професионално ангажиран по занятие с търговия или внос на горски репродуктивни материали;

16. "едафотип" е популация от даден вид, приспособена към определен почвен тип;

17. "екотип" е популация, формирана и наследствено адаптирана към определен комплекс от екологични условия, дърветата от която имат специфични фенотипни особености, като резултат на естествения подбор;

18. "експлант" е растителна тъкан за вегетативно размножаване;

19. "електрофореза" е метод за разделяне на молекулите в зависимост от тяхната различна подвижност в електрическо поле;

20. "елит" е проверено чрез генетични методи и потомствени опити плюсово дърво, което предава по наследство ценните си фенотипни признаци и растежни особености;

21. "ендосперм" е тъкан в семената на растенията, където се отлагат хранителни вещества или белтъчини, необходими за покълването на зародиша;

22. "естествен подраст" са растения, получени от семена, плодове или по вегетативен път в резултат на естествено възобновяване;

23. "ex situ" е метод за съхраняване по изкуствен начин на генетичните ресурси извън или в зоната на естественото разпространение на вида чрез залесяване, при което се използват репродуктивни материали, произхождащи от тях;

24. "зародиш" е част от семето, получена в резултат на сливането на мъжките и женските гамети;

25. "зелен резник" е вегетативна част, добита от растението през вегетационния период, която се използва за вкореняване или присаждане;

26. "зрели гори" са тези, които са достигнали пълна физиологична и генеративна зрелост;

27. "зрял резник" е вегетативна част, добита от растението в период на покой, която се използва за присаждане или подготовка за вкореняване;

28. "индивидуална селекция" е метод за подобряване на вида чрез подбор на дървета с определени признаци и свойства;

29. "изоензимен анализ" е метод за изучаване на изменчивостта и генетичната структура на популациите, при който изоензимите се използват като генетични маркери;

30. "интродукция" е внедряване на нови дървесни и храстови видове както извън, така и в границите на естественото им разпространение;

31. "in situ" е метод за съхраняване на генетични ресурси чрез тяхното запазване в зоната на естественото им разпространение;

32. "категориите горски репродуктивни материали" са:

а) идентифициран - репродуктивен материал, добит от базов източник - източник на посевен материал, разположен в определен район на произход съгласно изискванията, посочени в приложение № 3 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали (ДВ, бр. 18 от 2004 г.);

б) селекциониран - репродуктивен материал, добит от базов източник - насаждение за семепроизводство, разположен в определен район на произход, селекциониран по фенотип на ниво популация съгласно изискванията, посочени в приложение № 4 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали;

в) окачествен - репродуктивен материал, добит от базов източник - семепроизводствена градина, родители на фамилии, клон и клонова колекция, чиито съставки са селекционирани по фенотип на индивидуално ниво съгласно изискванията, посочени в приложение № 5 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали, като провеждане или приключване на изпитване не е задължително;

г) изпитан - репродуктивен материал, добит от базов източник - насаждение за семепроизводство, семепроизводствена градина, родители на фамилии, клон и клонова колекция с доказано превъзходство чрез сравнителни потомствени опити или генетическа оценка на компонентите на базовия източник, отговарящ на изискванията, посочени в приложение № 6 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали;

33. "камбий" са вторични меристемни клетки, заемащи странично положение в тялото на растението, от които се образува вторичната дървесина и вторичната кора (ликото);

34. "кандидат-елит" е плюсово дърво, на което се извършва генетична проверка;

35. "клонова колекция" е смес от определени клонове в определено съотношение;

36. "клупиране" е измерване на диаметрите на стоящи и отсечени дървета в определени места по стъблото със специализиран инструмент, наречен клупа;

37. "копулация" е метод за вегетативно размножаване чрез присаждане на калем;

38. "култивар" е култивиран (отгледан, подобрен) вариетет, който може да бъде клон, раса или други подобрени растения, отглеждани заради ценните им свойства;

39. "кръстосано опрашване" е свободно или контролирано опрашване между дърветата за изпитване на тяхната обща или специфична комбинативна способност;

40. "масова селекция" е подбор на група дървета или популации;

41. "обилно плодоносене" е най-високата степен за плодоносенето при отделни дървета по скалата на Корчагин, отразена в приложение № 11;

42. "моделно дърво" е средно представително за насаждението по таксационни и селекционни показатели дърво;

43. "насаждение" е естествена или създадена по изкуствен начин популация от един или няколко дървесни вида;

44. "отводка" е дъговидно извит и покрит с почва клон (филиз) от растение, образувало самостоятелна коренова система и надземна част; може да бъде отделен от майчиното растение и използван за залесяване;

45. "партида" е част от репродуктивни материали;

46. "плюсово дърво" е дърво, което фенотипно рязко превъзхожда другите дървета в насаждението по определени качествени и количествени показатели;

47. "полен" е прашецът на цвета на растението;

48. "полиморфизъм" е разнообразие от форми в рамките на вида;

49. "популация" е съвкупност от растения на даден биологичен вид, които растат на определено място или обитават даден район и между които се извършва неограничено и случайно кръстосване;

50. "потомствени опити" са фиданки от фамилии на отделни дървета, отглеждани диференцирано в разсадник или в опитни култури;

51. "производител" е физическо или юридическо лице, регистрирано в публичен регистър в НУГ за производство на горски репродуктивни материали;

52. "произход" е:

а) за автохтонни насаждения и дървета - мястото, където растат дърветата;

б) за неавтохтонни насаждения и дървета - мястото, от което първоначално са въведени семената или растенията; произходът може да бъде неизвестен;

53. "пълна семеносна година" е година, през която всички дървета в популацията семеносят, респ. плодоносят в "много голяма" степен по скалата на Корчагин;

54. "район на произход" по отношение на видове и подвидове е район (площ) или група от райони (площи) със задоволително еднородни екологични условия, където се намират насаждения за семепроизводство или източници на посевен материал, сходни по фенотип и генетични характеристики, като по необходимост се взема предвид и надморската височина;

55. "рандеман" е процентен израз на съотношението на количеството добити пълни семена към първоначалното количество изходни материали (шишарки, съплодия и др.);

56. "резервен фонд" са съхранени за запазване и използване при необходимост семена от горскодървесните видове;

57. "резник" е част от растение, която се използва за вкореняване и производство на посадъчен материал;

58. "селекция" (подбор) е научно направление, което изучава полиморфизма при горскодървесните видове и прилага практическите прийоми и методи за подобряване на съществуващите и създаване на нови видове и форми;

59. "семена общ сбор" са семена, добити от неселекционирани дървета или популации;

60. "сбежистост" е намалението на диаметъра на стъблото на единица дължина от основата към върха;

61. "склопеност" е степен на доближеност една до друга на дървесните корони в насаждението; отбелязва се в десети части от единицата и се определя, като съотношение на площта на проекцията на короните на дърветата, формиращи насаждението, към цялата площ на насаждението (приета за единица);

62. "сорт" е растителна съвкупност в рамките на определен ботанически таксон (ботаническа единица от систематиката на растенията), която проявява признаците, характеризиращи даден генотип или комбинация от генотипове, различава се от всяка друга растителна съвкупност най-малко по един признак и притежава способността да се размножава в непроменен вид; в понятието "сорт" се включват и клон, линия, хибрид или подложка независимо от метода (изкуствен или естествен) на получаването им;

63. "средно моделно дърво" е дърво, притежаващо средните показатели на дърветата от дадено насаждение по отношение на височина и диаметър, измерен на височина 1,30 м;

64. "съплодие" е съвкупност от плодове, разположени на обща дръжка;

65. "турнус" е възрастта в години, при която насаждението е достигнало поставената стопанска цел (производство на дървесина, възобновяване на гората и запазване на полезните функции на горите);

66. "фенологично наблюдение" е определяне фазите на развитие на растенията през вегетационния период и времето за узряване на семената;

67. "фенотип" е съвкупност от всички външни, видими и измерими признаци и особености на дървото, които са резултат от взаимодействието на генотипа с околната среда;

68. "форма" е едно растение или група растения с един и същ морфологичен белег, който се предава по наследство;

69. "хабитус" е съвкупност от външни признаци, които характеризират устройството и външния изглед на дърветата;

70. "хетерозиготност" е степен на различие в генетичния код на растението или генетичния фонд на популацията, които се обуславят от наследствените различия в гаметите на изходните родители или на растенията, изграждащи популацията;

71. "хибридизация" е кръстосване на растения с различна наследственост, в резултат на което се получава хибрид;

72. "ISTA" е международна асоциация за анализ (тестване) на семена;

73. "IRST" е официален документ на ISTA, в който се публикуват правилата за изпитване на посевните материали.

Заключителни разпоредби

§ 2. Тази наредба отменя Наредба № 5 от 2001 г. за горска селекция и семепроизводство (ДВ, бр. 11 от 2001 г.).

§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 41а, ал. 1 от Закона за горите.

§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на началника на Националното управление по горите.

Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1

Списък на дървесните видове и на създадените по изкуствен път хибриди

Ботаническо	Вариетет/	Абре-	Българско
наименование	вид	виатура	наименование
1	2	3	4
Abies alba Mill.		aal	Ела обикновена
Abies cephalonica
Loud.		ace	Ела гръцка
Abies grandis Lindl.		agr	Ела гигантска
Abies pinsapo Boiss.		api	Ела испанска
Acer platanoides L.		apl	Шестил
Acer pseudoplatanus L.		aps	Явор обикновен
Alnus glutinosa Gaertn.		agl	Елша черна
Alnus incana Moench.		ain	Елша бяла
Betula pendula Roth.		bpe	Бреза бяла
Betula pubescens Ehrh.		bpu	Бреза пубесценс
Carpinus betulus L.		cbe	Габър
			обикновен
Castanea sativa Mill.		csa	Кестен
			обикновен
Cedrus atlantica Carr.		cat	Кедър атласки
Cedrus libani A.
Richard		cli	Кедър ливански
Fagus sylvatica L.		fsy	Бук обикновен
Fraxinus angustifolia		fan	Ясен полски
Vahl.
Fraxinus execelsior L.		fex	Ясен планински
Larix decidua Mill.		lde	Лиственица
			европейска
Larix x eurolepis Henry		leu	Лиственица
			хибридна
Larix kaempferi Carr.		lka	Лиственица
			японска
Larix sibirica Ledeb.		lsi	Лиственица
			сибирска
Picea abies Karst.		pab	Смърч
			обикновен
Picea sitchensis Carr.		psi	Смърч ситков
Pinus brutia Ten.		pbr	Бор брутски
Pinus canariensis C.		pca	Бор канарски
Smith
Pinus cembra L.		pce	Бор европейски
Pinus contorta Loud.		pco	Бор конторта
Pinus halepensis Mill.		pha	Бор алепски
Pinus leucodermis
Antoine		ple	Мура черна
Pinus nigra Arnold	var. austriaca	pni	Бор черен
	var. calabrica
	var. corsicana
	var. maritima
	var. clusiana
Pinus pinaster Ait.		ppa	Бор морски
Pinus pinea L.		ppe	Пиния
Pinus radiata D. Don		pra	Бор лъчист
Pinus sylvestris L.		psy	Бор бял
Populus spp. and	alba	pop	Тополи и техни-
artificial hybrids	canadensis		те изкуствените
between those	nigra		хибриди
species	tremula
	etc.
Prunus avium L.		pav	Череша
			обикновена
Pseudotsuga menziesii		pme	Зелена дугласка
Franco
Quercus cerris L.		qce	Цер
Quercus ilex L.		qil	Дъб каменен
Quercus petraea Liebl.		qpe	Дъб зимен
Quercus pubescens		qpu	Дъб космат
Willd.
Quercus robur L.		qro	Дъб летен
Quercus rubra L.		qru	Дъб червен
Quercus suber L.		qsu	Дъб корков
Robinia		rps	Акация бяла
pseudoacacia L.
Tilia cordata Mill.		tco	Липа дребно-
			листна
Tilia platyphyllos		tpl	Липа едролистна
Scop.
Fagus orientalis Lipsky			Бук източен
Pinus peuce Gr.			Мура бяла
Quercus frainetto Ten.			Благун
Tilia tomentosa			Липа
Moench.			сребролистна
Abies Borisii regis			Интрогресивен
Mattfeld			хибрид между
			бяла ела и
			гръцка ела
Abies concolor Lindl			Ела сребриста
ex Hildebr
Corylus colurna L.			Леска турска
Gleditchia			Гледичия
triacanthos L.			тришипна
Juglans nigra L.			Орех черен
Morus alba L.			Черница бяла
Picea pungens Engelm			Смърч сребрист
Pinus strobus L.			Бор веймутов
Platanus orientalis L.			Чинар източен
Pyrus communis L.			Круша
			обикновена
Sorbus domestica L.			Скоруша
Sorbus torminalis L.			Брекина
Grantz
Taxus baccata L.			Тис обикновен
Ulmus laevis Pall			Бряст бял

Приложение № 2 към чл. 10

Особености при определяне на насаждения за източници на горски репродуктивни материали от иглолистни и широколистни видове

Иглолистни видове

Бял бор (P. silvestris L.). Източниците се отделят от следните екотипове по надморски височини:

- нископланински - от 750 - 800 до 1100 (1200) м н.в.;

- среднопланински - от 1100 (1200) до 1600 (1700) м;

- високопланински - над 1600 (1700) м.

Предпочитат се чисти насаждения или с ограничено участие на друг вид, а дърветата да са с тясна, островърха корона, фини клони и пълнодървесни, слабосбежисти стъбла.

Изборът на източници за горски репродуктивни материали в културите се осъществява след 20-годишна възраст, когато фенотипната и селекционната диференциация между индивидите е добре изразена, а някои от тях започват редовно да залагат генеративни пъпки.

Черен бор (Pinus nigra Arn.). Източниците могат да се отделят от три едафотипа:

- скален - върху ерозирани карстови терени;

- варовиков - върху излужени хумуснокарбонатни почви;

- силикатен - върху силикатна основна скала.

В таксономично отношение се различават следните групи: източна - var. palasiana и var. austriaca, и западната - var. poiretiana и var. gocensis, които групи са обособени и екологически.

Находищата в Габра, Палатик и Славянка се отъждествяват с var. gocensis.

Културите може да бъдат отделяни за източници след 25 - 30 г. възраст, когато диференциацията е добре изразена и индивидите започват да семеносят редовно и обилно.

Черна мура ( Pinus leucodermis Antoine ). Ендемичен и реликтен вид. У нас се среща в планините Славянка и Пирин. Диференциацията настъпва след 60-годишна възраст.Расте изключително на варовити почви, което е свързано с растежните особености на вида, а не с повишени изисквания към варовика.

При селекцията се предпочитат дървета и насаждения с преобладаване на конусовидна корона, с добре самоокастрени и пълнодървесни стъбла.

Бяла мура (Pinus peuce Grsb.). Източниците могат да се отделят от два едафотипа: карбонатен и силикатен. Фенотипните признаци на дърветата, по които се извършва селекцията, са: вретеновидна корона, плитко напукана, плочковидна кора, с червен цвят на шишарките преди узряване (червеноплодна - var. erythrocarpa).

Поради ранно настъпвание на възобновителна зрелост източниците се отделят след 15-ата - 20-ата година.

Клек (Pinus mugho Turra). Източниците се отделят до 2100 м н.в., като се предпочитат интрогресивни хибриди между белия бор и клека, които имат дървовиден хабитус.

Смърч (Picea abies (L.) Karst.). Източниците се подбират в диапазона от 900 - 1000 до 1900 м н.в.

Селекционно значение имат следните форми:

(а) Гребеновидна - доминира в зоната от 900 до 1300 м н.в., върху дълбоки и свежи почви;

(б) Четковидна - при оптимум на разпространение от 1200 до 1800 м н.в. на южни изложения, върху по-плитки почви;

(в) Компактна и еловидна - разпространени основно над 1700 - 1800 м, към горната граница на гората.

Възрастта на културите, които се отделят за източници, е между 40 - 50 години, когато фенотипната диференциация е добре изразена и е настъпила генеративната зрелост.

Обикновена ела (Abies alba Mill.). Източниците за семепроизводство се отделят за трите основни екотипа по надморска височина:

(а) Нископланински - от 450 - 500 до 1000 - 1100 м;

(б) Среднопланински - от 1000 - 1100 до 1500 - 1600 м;

(в) Високопланински - над 1600 м.

Изолираната популация на елата в планината Славянка и Западните Родопи има белезите на отделен интрогресивен хибрид.

Еловите дървета в определените насаждения трябва да са с пълнодървесни стъбла, гладка и смърчовидно напукана кора, тънки клони, без мразобойни, напливи по стъблото и водни леторасти.

Зелена дуглазка (Pseudotsuga menziesii Franco.). Предпочитат се натурализирани култури с качествен дървостой на възраст над 50 - 60 години.

Европейска лиственица (Larix Desidua Mill.). Интрудоцент за нашата страна. Създадените досега култури са с незадоволителен растеж. При селекция да се избягват индивиди със саблевидна форма на стъблото и деформирани корони.

Широколистни видове

Зимен дъб (Горун) - (Q. petraea Liebl.). Източници се отделят за трите екотипа:

а. равнинен, нископланински - до 600 - 700 м н.в. с находища в Странджа и Изт. Ст.планина; в таксономично отношение принадлежи към източния горун (Q. polycarpa Schur.);

б. среднопланински - от 600 - 700 до 1100 - 1200 м н.в., който в таксономично отношение спада към обикновения горун Q. daleschampii;

в. планински - до 1600 - 1800 м н.в., който в таксономично отношение също се отнася към Q. daleschampii.

Основното изискване е насажденията и микропопулациите да бъдат с пълнота над 0,7 и преобладаване на едролистната и типичната горунолистна форма. В състава на дървостоя трябва да доминира едностъблената, правостъблена форма, без водни леторасли и мразобойни. Произходът на насажденията да е семенен, а при липса на такива може да се заделят и издънкови с нормална пълнота и правостъблен дървостой.

Възрастовата граница за отбор на семепроизводствени насаждения при този вид е 50 години при семенните и 40 години при издънковите гори.

Особено внимание заслужават горуново-букови, горуново-благунови и горуново-благуново-церови формации.

Летен дъб (Q. robur L.). С предимство източниците се отделят от два екотипа, при които са отделени две местни популации:

- суходолинен екотип (Q. pedunculiflora C. Koch.) - среща се върху сухи до влажни, богати почви; местните популации към него са: добруджански, лудогорски, мизийски и предпланински;

- влажнонизинен екотип (Q. longipes Stev.) - расте върху богати и влажни почви, с високо ниво на подпочвените води и на заливни месторастения; местните популации към него са: вардимски, камчийски, тунджански, кричимски и казанлъшки.

Установени са две фенологични форми:

а. раноразлистваща (f. precox) - кривостъблена;

б. късноразлистваща (f. tardiflora) - правостъблена.

В насажденията трябва да доминира f. tardiflora.

За източници се отделят и запазени единични по-малки и по-големи групи дървета и насаждения.

Благун (Q. frainetto Ten.). Установени са два едафотипа:

- мезофитен - насажденията са смесени дъбови и горуново-букови, на свежи и богати месторастения;

- ксерофитен - формира чисти и смесени насаждения с цера и други видове, на дълбоки и сухи почви.

В насажденията, определени за базови източници с пълнота над 0,7, трябва да преобладават индивидите с едностъблена, правостъблена и пълнодървесна форма, без водни леторасти и мразобойни.

Цер (Q. cerris L.). Насажденията, определени за източници на горски репродуктивни материали, трябва да бъдат от I - III бонитет, като се отчита типът на месторастене (свежи, сухи, върху силикатни и карбонатни почви).

Червен дъб (Q. rubra L.). Източниците се определят от култури с висока продуктивност, с правостъблен и пълнодървесен дървостой от едностъблени дървета, без водни леторасти и признаци на съхнене.

Бук (F. silvatica L.). Източниците се подбират от установените три екотипа:

- припланински, хълмисто-равнинен - от 150 - 200 до 500 - 600 м н.в.; расте в условия на дълъг вегетационен период;

- предпланински - от 800 - 900 до 1300 - 1400 м н.в., която е зоната на най-продуктивните и качествени дървостои;

- високопланински - над 1300 - 1400 м н.в.; расте в условията на къс вегетационен период, с ниска продуктивност.

В насажденията трябва да преобладават едностъблените, правостъблени, пълнодървесни и без витораслост индивиди със светла кора.

Източен бук (F. orientalis Lip.). Фенотипните изисквания са както за обикновения бук. Насажденията, определени за източници, трябва да имат семенен или издънков произход, като отделните дървета трябва да бъдат без гнилоти и мразобойни.

Планински ясен (Fr. excelsior L.). Насаждения за източници се отделят от три екотипа:

- суходолинен - в смесени насаждения с обикновен габър, горун и сребролистна липа при надморска височина до 200 м;

- равнинен - от 200 до 500 м н.в. в смесени насаждения с цер, сребролистна липа и мъждрян;

- планински - от 400 - 500 м до 700 - 800 м н.в. в смесени насаждения с източен бук, едролистна липа, об. ясен и явор;

Отборът може да бъде насочен към групи дървета (микропопулации) във всеки от посочените екотипове, като се дава предпочитание на находищата с гладкокори и светлокори форми при планинския екотип и на тъмнокорите и типичнокорите при равнинния.

Културите с известен произход, бърз растеж и правостъблени форми, създадени в Североизточна България, може също да бъдат обект на отбора.

Полски ясен (fr. Angustifolia Vahl.). Изискванията към качествата на насажденията са като тези при обикновения ясен.

За лонгозния екотип, който е бързорастящ, понася продължително заливане и формира високопродуктивни чисти или смесени гори, се определят и регистрират отделни групи дървета.

Липи (р. Тilia). Насаждения за източници се определят от качествени естествени находища в пояса до 500 - 600 м н.в.

Обикновена бреза (B. verrucosa Eurh.). Разпространена е единично, в малки естествени групи или насаждения. Установени са три екотипа:

- нископланински до 1200 м н.в.;

- среднопланински - от 1200 до 1600 м н.в.;

- високопланински - над 1600 м н.в.

За източници се отделят единични дървета или групи с прави стъбла и декоративни особености.

Обикновен явор (A. pseudoplatanus L.), шестил (A. platanoides L.) и клен (A. campestre L.). За базови източници се отделят тези насаждения, в които преобладават индивиди с фладерна дървесина, висока продуктивност и правостъбленост.

Елши (p. Alnus Gaerthn.). Стопанско значение имат черната и бялата елша с находища покрай реките в диапазон 1000 - 1500 м н.в. Особен интерес представляват хибридните им форми.

Трепетлика (Populus tremula L.). Внимание заслужават индивидите, клоновете и микропопулациите, отличаващи се с устойчивост на сърцевинна гнилота. За източници се отделят онези находища, в които доминират зеленокорите и сивокорите форми. Специален интерес представляват триплодните форми със здрава дървесина.

Чинари (p. Platanus L.). При определянето на източници се предпочитат естествените находища от правостъблени и пълнодървесни форми с конусовидна (купообразна) корона и особено по-възрастните култури, където има големи възможности за масов и индивидуален отбор.

Бяла акация (Robinia pseudoacacia L.). Бъдещата селекционна политика при този вид изисква предпочитанието на индивидуалния отбор. За източници с предимство се определят дърветата от типа на мачтовата акация - с прави и пълнодървесни стъбла, които при равни други условия превъзхождат средните показатели на популацията. Интерес за пчеларството представляват ранно- и късноцъфтящите медоносни форми. Получаването на вегетативен посадъчен материал за масови залесявания налага отбора на широка колекция от родители на фамилии.

Бял бряст (Ulmus leavis Pall.). Източници за семепроизводство се отделят от единични или групи дървета на възраст от 30 до 40 години. От трите вида бряст белият се отличава с най-голяма устойчивост на холандската болест, но с най-некачествена дървесина. Подбраните дървета трябва да са с пълнодървесни стъбла, браздовидно или плочковидно напукана кора, без мразобойни, напливи по стъблото и водни леторасли. Особено ценни са популациите от вида по дунавските острови.

Полски бряст (Ulmus minor Mill.). Източници за семепроизводство се отделят от единични или групи дървета на възраст от 30 до 40 години. От трите вида бряст той се отличава с най-добра дървесина. Подбраните дървета трябва да са с пълнодървесни стъбла, браздовидно или плочковидно напукана кора, без мразобойни, напливи по стъблото, водни леторасли и повреди от снего- и/или ледоломи.

Кестен обикновен (Castanea sativa Mill.). Характеризира се с ограничено разпространение. Селекцията се провежда в две направления по отношение качеството на дървостоите и по отношение качеството на плодовете (предимно индивидуална селекция). Основно изискване към източниците е да бъдат в добро здравословно състояние.

Насажденията зa семепроизводство се отделят след 30-годишна възраст.

Турска леска (Coryllus colurna L.). Среща се единично, пръсната в смесените широколистни гори от долния пояс до 1200 м н.в. За базови източници се отделят източници на посевен материал - дървета. Отборът трябва да се върши по качество на стъблото (правостъбленост) и короната, по плодовитост, размер, масленост, вкус на ядката и др.

Череша обикновена (Prunus avium L.). Среща се в състава на смесени мезофилни широколистни гори от предпланинските и среднопланинските пояси в почти всички наши планини.

Отделят се източници на посевен материал - дървета. Предпочитат се правостъблени, пълнодървесни и високопроизводителни дървета.

Гледичия (Gleditschia triacanthos L.). Ценен бързорастящ вид, натурализиран в нашата страна. Характерна особеност са бодлите: var.inermis Willd. - без бодли - по-правостъблена, по-продуктивна и по-студоустойчива от var. ferox hort. - цялото стъбло и клоните, на която са покрити изобилно с големи бодли.

Приложение № 3 към чл. 13, ал. 1

П А С П О Р Т

на кандидателитно дърво (КЕД)

Инициали и номер	Дървесен вид	Подбрано от:...........................................................................................................................
на селекционираното дърво	.....................................................................................................................	на:....................................................................................................................................
....................................................................................................................		(дата)

Регистрационен № на базовия източник или идентификационен код на района на произход: .......................................................................................................................................................................................................................................................................................

ДЛ/ ДДивС	.....................................................................................................	Собственик	.........................................................................................
Участък	.....................................................................................................	Местоположение в насаждението	.........................................................................................
Местност	.....................................................................................................	Месторастене	.........................................................................................
Отдел	.....................................................................................................	Бонитет на насаждението	.........................................................................................

Селекционна характеристика

1. Ботаническо наименование	.........................................................................................	6. Дължина на самоокастр. част	..........................м
2. Произход	.........................................................................................	7. Обиколка на 1,3 м	..........................см
3. Възраст	..........................год.	8. Диаметър на 1,3 м	..........................см
4. Височина	..........................м	9. Категория на КЕД	..........................................................................
5. Дължина на короната	..........................м	10. Принцип на отбора	..........................................................................

11. Клас на стъблото	1 силно господстващ	2 господствуващ	3 преобладава	4 средностоящ	5 долустоящ
12. Форма на стъблото	1 едностъб. правост.	2 правост. вилужно	3 леко дъгов. извито	4 с малки кривини	5 кривостъблено
13. Качество на стъблото	1 пълнодървесно	2 слабосбежисто	3 силносбежисто	4 виторасло	5 с водни леторасли
14. Широчина на короната	1 много тясна	2 тясна	3 средна	4 широка	5 много широка
15. Форма на короната	1 пирамидална	2 букетовидна	3 метловидна	4 кълбовидна	5 едностранна
16. Клонистост	1 мн. фина	2 фина	3 средна	4 груба	5 мн. груба
17. Ъгъл на клоните	1 силно възходящ	2 възходящ	3 хоризонтален	4 низходящ	5 силно низходящ
18. Самоокастряне	1 мн. добро	2 добро	3 средно	4 лошо	5 мн. лошо
19. Кора	1 мн. фина	2 фина	3 нормална	4 груба	5 мн. груба

Други типични белези:

....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Надморска височина: .................. м; Среден размер на валежите ........... мм/год. ............. мм/вегетац. период

Средна годишна температура .................. °С/год. .............. °С/вегетац. период

Горскорастителна област:......... Горскорастителен пояс ......... Горскорастителен подпояс .................................................................................................................................................................................................................................................................................

Основна скала ......... Вид почва ......... Почвен тип ...........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Растителност: ...............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Обща характеристика на месторастенето: ......................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Описание на насаждението, вкл. предисторията: ...............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

20. Изоензимен анализ

Ензимна система

	генотип	хомозиготи	хетерозиготи
ACO - A
AP-A
GOT-A
GOT-B
GOT-C
IDH-A
IDH-B
MNR-A
MDH-A
MDH-C
PGM-A
PGM-B
6-PGDH-A
6-PGDH-B
PGI-A
PGI-B
Степен на хетерозиготност


	Съставили:	1....................................... (представител на ГСС)
		2....................................... (представител на ДЛ/ДДивС)
		3........................................ (представител на собственика)

Приложение № 4 към чл. 16, ал. 1 и чл. 17, ал. 2

Изисквания при създаване на вегетативни и генеративни семепроизводствени градини

1. Избор на място:

а) да бъде на разстояние 300 - 500 м от насаждения от същия дървесен вид, за да се избегне генетично замърсяване;

б) да бъде леснодостъпно, в близост до пътната мрежа с равен или слабо наклонен терен (до 5°);

в) почвите не трябва да бъдат много богати, тежки и глинести;

г) да отговаря на наследствено обусловените изисквания на съответния вид към комплекса от екологични условия: температура, влага, светлина и богатство на почвата;

д) да бъде защитено от силни и постоянно духащи ветрове, да няма екстремни температурни амплитуди;

е) за осигуряване на по-добра изолация срещу налет на полен от всички страни се създава пояс от бързорастящи видове с гъста корона.

2. Определяне броя на клоновете:

а) минималният брой на клонове във вегетативната семепроизводствена градина от първо стъпало е 40, с което се увеличава генетичният потенциал и се осигурява възможността след проверка на клоновете тя да се превърне в семепроизводствена градина от второ стъпало от типа "постепенна едновременна";

б) броят на клонове в градините от второ стъпало е не по-малък от 25 - 30 бр., като предпочитание се дава на тези, които след изпитване на комбинативната и генеративната способност на включените в семепроизводствените градини от първо стъпало клонове и фенологичните наблюдения показват най-добри резултати.

3. Отглеждане на подложки за присаждане:

а) фиданките, които се ползват за подложки, да са от дървесен вид, който осигурява добра съвместимост с присадката (калема);

б) фиданките трябва да бъдат здрави, жизнени и без повреди;

в) възрастта на подложките зависи от дървесния вид и мястото на отглеждане и се определя от периода, за който дебелината на връхния леторасъл, върху който ще се присажда, може да достигне диаметър над 7 мм;

г) използват се фиданки със свободна и несвободна коренова система.

4. Добив и съхраняване растителен материал за вегетативно размножаване:

а) клоните за калеми са с дължина 30 - 40 см и се добиват през месеците февруари и март, т. е. преди началото на вегетация, от връхната част на короната в зоната, където се залагат женските генеративни пъпки;

б) клоните се съхраняват в сняг или хладилник, поставени в найлонови пликове и вани с вода при температура 1 - 2 °С;

в) по време на съхранението се поддържа относителна влажност на въздуха (80 - 90 %).

5. Присаждане:

а) основният метод за присаждане е копулация и се свежда до слепване на:

- сърцевина върху дървесина;

- сърцевина върху камбий;

- камбий върху камбий;

б) методите и сезоните на присаждане да са съобразени с биологичните изисквания на дървесния вид;

в) грижи за присадките:

- премахване на превръзката, след като леторасълът на калема достигне 3 - 4 см;

- отстраняване връхния леторасъл на подложката: извършва се съобразно биологичните изисквания на вида;

- редуциране короната на подложката се извършва през първата година за бързорастящите видове (б. бор, ч. бор) и през следващите 2 - 4 години за бавнорастящите видове (ела, смърч и др.).

6. Изготвяне схема за разположение на присадките във вегетативната и фиданките в генеративната семепроизводствена градина:

а) присадките от един и същ клон и фиданките от потомството на едно майчино дърво, включително тези от една и съща популация, трябва да бъдат максимално отдалечени една от друга (минимум 30 м), за да се избегне близкородствено кръстосване;

б) използва се блокова схема или случайно разположение;

в) разстоянието между присадките или фиданките е от 6/6 до 12/12 м.

7. Отгледните грижи се свеждат до:

а) формиране на короните;

б) стимулиране на генеративния процес чрез подходящи агротехнически мероприятия;

в) поддържане на добро здравословно състояние.

Приложение № 5 към чл. 21, ал. 4

Изисквания за създаване на маточници от тополи, върби и чинари

1. Площта трябва да бъде близо до водоизточник върху богати алувиални и алувиално-ливадни почви.

2. Създават се с резници или вегетативни фиданки, като времето за вкореняване на резниците и засаждане на фиданките е от 1 март до 15 април за евроамериканските тополи, върбите и чинарите и от 1 до 20 април за бялата и сивата топола.

3. Схемата на засаждане може да бъде редова при разстояния 1,50 - 1,70 x 0,08 - 0,15 м или лентови с 2 - 3 реда и разстояния 0,70 x 0,25 x 0,10 - 0,15 м.

4. Поливането и подхранването на маточниците се извършва през вегетационния период.

5. Срокът за използване на маточниците зависи от вида, респективно клона. За черните тополи той е 10 - 15 г., за евроамериканските тополи, върбите и чинарите - до 10 г., за делтоидните и балзамичните тополи - до 8 г., и за белите и сивите тополи - до 4 г.

6. За производство на резници се използват само ниски маточници.

Приложение № 6 към чл. 21, ал. 8

Държавно лесничейство/ Държавна дивечовъдна станция .............................................................................................................................................................................................................................................

Обект (горски разсадник) ..............................................................................................................................................................................................................................................................................

Отдел, подотдел ....................................................................................................................................................................................................................................................................................

ПРЕБРОИТЕЛНА ВЕДОМОСТ № .......

за инвентаризация на тополови, върбови и други маточници,

извършена на ........................ 20 ... г.

1. Дата на засаждането ......................................... и възраст на маточника .................... г.

2. Разположение на растенията (пънчетата):

а) редове .............................................................. бр.

б) разстояние между редовете ......................... м

в) разстояние в редовете .................................. м

3. Размери на участъка: дължина .............. м, широчина .............. м, площ .............. дка.

4. Засадени фиданки: в 1 дка ............................. бр.; на цялата площ ............................. бр.

№ по

Дървесен вид, сорт,

№ на

Брой на растенията в реда

Налични

Може да се добият

ред	клон, култивар	реда			леторасли,	резници (калеми,
			общо	в т. ч. годни	бр.	пъпки), бр.
1	2	3	4	5	6	7







Всичко


КОМИСИЯ:	1. .............................................................................
	2. .............................................................................
	3. .............................................................................

Приложение № 7 към чл. 21, ал. 8

ОБОБЩИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ № ...................................................................................................................................................................................................................................................................................

от ............................. 20 ... г.

за инвентаризация на тополови, върбови и други маточници по състоянието им към .............. 20 ... г.

Долуподписаните (име, длъжност) .........................................................................................................................................................................................................................................................

извършихме инвентаризиране на маточници в обект ............................................................................................................................................................................................................................................

при държавно лесничейство/държавна дивечовъдна станция .......................................................................................................................................................................................................................................

и установихме следното:

№	Дървесен вид,	Площ,	Възраст на	Засадени	Налични	Налични	Може да се
по	сорт, култивар,	дка	маточника,	резници или	растения	леторасли,	добият
ред	клон		год.	фиданки,	(пънчета),	бр.	резници
				бр.	бр.		(калеми), бр.
1	2	3	4	5	6	7	8


КОМИСИЯ:	1. .............................................................................
	2. .............................................................................
	3. .............................................................................

Приложение № 8 към чл. 35, ал. 4

СВЕДЕНИЕ

за цъфтежа на дървесните и храстовите видове през ............ г.

в района на ДЛ/ДДивС ................................................................................................................................................................................................................................................................

№	Дървесен вид	Район на	Надморска	Бал на цъфтеж	Забележка
по		произход	височина	по Каппер
ред			(диапазон)

I. ИГЛОЛИСТНИ

. . .	. . .
. . .	. . .

II. ШИРОКОЛИСТНИ

. . .	. . .
. . .	. . .

III. ХРАСТИ

. . .	. . .
. . .	. . .


Изготвил: ......................................................................................................................................	Директор ДЛ/ДДивС:
	(Директор ГСС): ....................................................................................................................

Приложение № 9 към чл. 35, ал. 4

СВЕДЕНИЕ

за семеносенето през .............. г.

№	Дървесен вид	Район на	Надморска	Фенологична оценка
по		произход	височина

ред		бал на семеносене	Степен на плодо-
	(диапазон)	по Каппер (за насаждения,	носене по Корчагин
		определени за източници	(за отделни дървета)
		на репродуктивен материал)

I. ИГЛОЛИСТНИ

. . .		. . .
. . .		. . .

II. ШИРОКОЛИСТНИ

. . .		. . .
. . .		. . .

III. ХРАСТИ

. . .		. . .
. . .		. . .


Изготвил: ................................	Директор ДЛ/ДДивС:
	(Директор ГСС): ....................................................................................................................

Приложение № 10 към чл. 36, ал. 2, т. 1, буква "а"

СКАЛА

за окомерна оценка на цъфтежа и семеносенето на горски дървесни и храстови видове

(по В. Каппер)

Бал на
цъфтеж и	Характеристика на бала
семеносене
1	2
	За дървесни видове:
0	Липсват цъфтеж и реколта.
1	Много слаби цъфтеж и реколта (цветовете, шишарките или плодовете са в малко количество на дърветата, растящи по периферията на насажденията, или по единични дървета).
2	Слаби цъфтеж и реколта (наблюдава се равномерно цъфтене и плодоносене на свободнорастящите дървета и на тези по периферията на насаждението, семеносенето във вътрешността на насажденията е слабо).
3	Средни цъфтеж и реколта (значителен цъфтеж и плодоносене на свободнорастящите дървета и на тези по периферията на насажденията, а вътре в тях се наблюдават задоволителни цъфтеж и плодоносене).
4	Добри цъфтеж и реколта (цъфтежът и плодоносенето на свободнорастящите дървета и на тези по периферията на насажденията са обилни и добри в средновъзрастните и зрели насаждения).
5	Много добри цъфтеж и реколта (обилен цъфтеж и плодоносене на свободностоящите дървета и на дърветата, растящи по периферията, а също в средновъзрастните и зрелите насаждения).
	За храстови видове:
1	Слаби цъфтеж и плодоносене (цветове и плодове се срещат единично).
2	Средни цъфтеж и плодоносене (цветове и плодове има по около половината екземпляри в достатъчно количество).
3	Добри цъфтеж и плодоносене (значителна част или почти всички храсти цъфтят и плодоносят).

Приложение № 11 към чл. 36, ал. 2, т. 1, буква "б"

СКАЛА

за окомерна оценка на плодоносенето при отделни дървета

(по Корчагин)

Степен на
плодоносене	Характер на разположение на шишарките или плодовете върху дърветата

бал	градация
0	Липсва	Няма шишарки или плодове по дърветата, не се наблюдават и с бинокъл.
1	Много	Единични плодове или шишарки на отделни клони в горната и средната част на
	малка	короната, предимно от южната страна (при смърча и елата шишарките са разположени
		главно в най-горната част на короната).
2	Малка	Незначително количество шишарки или плодове върху малко клони, предимно в горната част на короната, особено от южната страна (при смърча и елата в средната част на короната има единични шишарки).
3	Средна	Средно количество плодове или шишарки, разположени равномерно или на групи върху значителен брой клони в горната и средната част на короната, особено от южната страна (при смърча и елата в средната част на короната те са в малко количество).
4	Голяма	Много шишарки върху преобладаваща част от клоните в горната и средната част на короната - при смърча и елата шишарките са особено много във връхната част на короната, където те се разполагат на групи (при смърча - в гроздове по 5 - 10 броя), а в средната част шишарките са сравнително по-малко; при широколистните видове плодовете са по протежение почти на цялата корона, особено от южната страна.
5	Много	Много шишарки или плодове по всички клони в характерните части на короната: при
	голяма	широколистните видове - по цялата корона и особено от южна страна; при смърча и елата - главно в горната част и върха, но и в средната част на короната, при смърча и на гроздове по 10 - 15 броя.

Приложение № 12 към чл. 36, ал. 2, т. 2, буква "б"

МЕТОД

на моделни дървета на Правдин за оценка и прогноза на плодоносенето

Насаждението, на което ще се определя плодоносенето, се таксира, за да се установи средното дърво по диаметър, височина и обем. Избират се 5 моделни дървета с размерите на това средно дърво, на всяко от които се определя броят на шишарките, плодовете или семената. От установения брой в петте дървета се изчислява средният им брой за средно моделно дърво (Вср). Като се знае последният, както и общият брой на всички дървета в насаждението (N), установен при клупирането, се определя общото плодоносене на насаждението по формулата:

Z= N . Bср,

където:

Z е общото плодоносене в насаждението;

N - броят на дърветата в насаждението;

Bср - плодоносенето на средно моделно дърво.

Приложение № 13 към чл. 37, ал. 1

Съгласувал:	Одобрил
(...........................)	н-к на НУГ: ............................................................
	(.........................)

ГОДИШЕН РАЗЧЕТ

за необходимите семена през ........../...........г. в района на ДЛ/ДДивС (РУГ)..........................................................................................................................................................................................................................................................................................

					Семена за:	Семената ще се
						осигурят от:

№

Дървес-

Регистра-

Наличен

Необхо-

собствени нужди

попъл-

други

нали-

собствен

заку-

по	ни и	ционен №	резерв -	дими	произ-	зале-	ване	потре-	чен	добив,	пува-
ред	храсто	на източни-	всичко,	семена -	водство	сява-	на ре-	бители,	ре-	кг	не,
	ви	ка или иден-	кг	всичко,	на фидан-	не, кг	зерва,	кг	зерв,		кг
	видове	тификацио-		кг	ки, кг		кг		кг
		нен код на
		района на
		произход
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12

I. Иглолистни дървесни видове

1.
2.

Всичко

II. Широколистни дървесни видове

1.
2.

Всичко

III. Храсти

1.
2.

Всичко

Общо I + II + III


Изготвил:	Директор ДЛ:
	(Началник на РУГ)

____________________

Забележка. Регистрационният номер на източника е от Националния регистър на горската семепроизводствена база.

Приложение № 14 към чл. 38, ал. 2

Минимални количества на пробите за предварително изпитване на реколтата

Минимално количество на пробите

Дървесен вид/род	Вид на	проби за изпитване,	работна проба за
	репродуктивния	които ДЛ/ДДивС	предварителен
	материал	изпращат в ГСС	анализ

броя

1	2	3	4
I. Иглолистни
р. Ели/Abies spp	шишарки	50	2 x 10
р. Смърч/Picea L. spp	шишарки	50	2 x 10
Черна мура/Pinus heldreichii	шишарки	60	2 x 15
Бор черен/P. nigra	шишарки	60	2 x 15
Мура бяла/P. peuce	шишарки	50	2 x 10
Бор бял/P.silvestris	шишарки	100	2 x 20
Бор веймутов/
P. strobus	шишарки	50	2 x 10
Бор морски/P. Pinaster	шишарки	30	2 x 10
Бор конторта/P. contorta	шишарки	60	2 x 20
р. Кедър/Cedrus	шишарки	30	2 x 10
р. Лиственица/Larix	шишарки	60	2 x 20
Дугласка ела/
Pseudotsuga menziesii	шишарки	50	2 x 20
II. Широколистни
р. Явори/Acer spp	гроздовидни съплодия	50	2 x 100 семена
р. Бреза/Betula	Реси-съплодия	15	2 x 100 семена
р. Бук/Fagus	семена (жълъди)	300	2 x 100 семена
р. Дъбове/Quercus spp	Плодове (жълъди)	300	2 x 100 семена
Бяла акация/Robinia	Плодове
pseudoacacia	(шушулки)	60	2 x 100 семенa
р. Липи/Tilia spp	плодове (орехчета)	300	2 x 100 семена
р. Елши/Alnus	Реси (шишарчици)	50	2 x 20 семена
Габър обикновен/	Гроздовидни
Carpinus betulus	съплодия	100	2 x 100 семена
Кестен обикновен/
Castanea sativa	Семена	300	2 x 100 семена
р. Ясен/Fraxinus	Метлици (съплодия)	50	2 x 100 семена
Череша обикновена/
Prunus avium	Семена	300	2 x 100 семена
Леска турска/Corylus	Плодове
colurna	(лешници)	300	2 x 100 семена
Гледичия тришипна/	Плодове
Gledichia triacanthos	(шушулки)	30	2 x 50 семена
Чинар източен/	Топчести
Platanus orientalis	съплодия	10	2 x 100 семена
Брекина/ Sorbus torminalis	Плодове	200	2 x 100 семена
Бял бряст/	Плодове
Ulmus laevis	(крилати орехчета)	300	2 x 100 семена

Приложение № 15 към чл. 38, ал. 3

ДЛ/ДДивС......................................................................................................................................		До
ПРОИЗВОДИТЕЛ.................................................................................................................................		ГОРСКА СЕМЕКОНТРОЛНА
..........................................................................................................................................		СТАНЦИЯ
Гр. (с.) ......................................, обл. ...............................................,		Гр. .........................................................................................................
ул. ....................................№ ..................... тел: ...............................,
изх. № ..........................., от ............................г.		............................................................................................................

ПИСМО

за изпращане на проба за предварително определяне на годността

Приложено, изпращаме ви следните проби за предварително определяне годността на реколтата:

№	Дървесен	Вид на	Отдел, подотдел	Регистрационен №	Количество,
по	вид	репродуктивния	или дърво №	на източника	г
ред		материал		или идентифик.
				код на района
				на произход
1	2	3	4	5	6

(подпис и печат)

Приложение № 16 към чл. 38, ал. 5

Работен лист № .............................................................................................................................................................................................................................................................................................

ЧАСТ А

За предварително определяне годността на реколтата от иглолистни видове

ДЛ/ДДИВС .................................................................................................................................................................................................................................................................................

ПРОИЗВОДИТЕЛ ...............................................................................................................................................................................................................................................................................

Пробата постъпила на: .....................................г. Реколта (година на узряване): ................................г.

Дървесен вид: .............................................................................................................................................................................................................................................................................

(пълно българско и латинско наименование на вида)

Категория репродуктивен материал: ..........................................................................................................................................................................................................................................................

Регистрационен номер или идентиф. код на района на произход ..................................................................................................................................................................................................................................

(по регистъра на горската семепроизводствена база)

ДЛ/ДДивС .........................................., отдел ..........................., подотдел ................., местност .............................................................................................................................................................

	I проба	II проба	средно
1. Маса на ....... бр. свежи шишарки, g
2. Маса на ............. бр. сухи шишарки, g
3. Маса на шиш. при отн. влажност 20 %, g
4. Маса на обезкрилените семена, g
5. Разрязване на 2 x 200 бр. семена:
5.1. Общо тегло, g				100 %
5.1.1. Пълни семена, g				%
5.1.2. Празни семена, g				%
5.1.3. Повредени от насекоми, g				%
5.1.4. Други, g				%
5.2. Процент на пълните семена, %
6. Маса на пълните обезкрилени семена, g
7. Рандеман на пълните семена при
кондиционна влажност 20 %, %
8. Влажност на шишарките, %

Рандеманът е ............................%

Шишарките са ............................. за семедобив.

(годни, негодни)

Забележка: ............................................................................................................................................................................................................................................................................

.................................. г. Изпитвал:.................................................................................................................................................

ЧАСТ Б

Определяне годността на реколтата при широколистни видове:

Пробата постъпила на: .....................................г. Реколта (година на узряване): ...........................................г.

(пълно българско и латинско наименование на вида)

(по регистъра на горската семепроизводствена база)

№ в

Дърво

Дървесен

Произход

Пъл-

Праз-

Без за-

С недор.

Изсъх-

Повредени от:

Годност

сем.	№	(храстов)	(ДЛ, рег №	ни	ни	родиш	зародиш	нали
регис-		вид	или ид. код.						насеко-	гъби
тър			на района,	%	%	%	%	%	ми %	%
			отдел, под-
			отдел, мест-
			ност)

................................. г. Изпитвал:................................................................................................................................................

Приложение № 17 към чл. 38, ал. 5

ГОРСКА СЕМЕКОНТРОЛНА СТАНЦИЯ		До
Гр. ....................................................................................................................................		Гр.(с.) ......................., обл. ............................................................................................
тел.:..................................................................................................................................		ул. ......................................................... № ..................................................................
		На ваш № .................., от .....................г.

При предварителното определяне годността на реколтата за изпратените от вас проби са установени

следните резултати по работен лист № ......................... от ......................................г.:

I. Определяне рандемана и годността на шишарки от иглолистни видове:

с рег. № (идентификационен код) ..........................................................................по регистъра на горската

семепроизводствена база

от района на ДЛ/ДДивС .................................................., отдел ........................, подотдел .................................................................................................................................................................

		Резултати:

1. Пълни семена ........................................................................................................	%	Влажност на шишарките:...............................................................................................................	%
2. Празни семена ........................................................................................................	%	Рандеман при кондиц. влажност 20%:......................................................................................................	%.
3. Повредени от насекоми .................................................................................................	%	Шишарките са ................... за семедобив.
4. Други ...............................................................................................................	%	(годни, негодни)

___________________________________________________________________________________________
Всичко: 100 %

.................................. г.	Директор: ......................................................................................................................................

Приложение № 18 към чл. 38, ал. 5

ГОРСКА СЕМЕКОНТРОЛНА СТАНЦИЯ		До
Гр. ...................................................................................................................................................		Гр.(с.) ......................., обл. ................................................................................................................
тел.:......................................................................................................................................................		ул. ............................................. № ...............................................................................................
		На ваш № .................., от .....................г.

При предварителното определяне годността на реколтата за изпратените от вас проби са установени

следните резултати по работен лист № ......................... от ......................................г.:

I. Определяне годността на реколтата при широколистни видове:

Резултати:

№ в

Дър-

Катего-

Произход

Пъл-

Праз-

Без за-

С недор.

Изсъх-

Мърт-

Повредени от:

Год-

сем.

во

весен

рия реп-

(ДЛ, рег. №

ни

родиш

зародиш

нали

ви

насеко-

гъби

ност

ре-

№

(храс-

прод.

или ид. код.

ми

гис-

тов)

мате-

на района,

тър

вид

риал

отдел, под-

отдел, мест-

ност)

(вид на вредителите и др.)


................................. г.	Директор: .........................................................................................................................................................................................................................................................

Приложение № 19 към чл. 39, ал. 5 и чл. 44, ал. 1

Срокове на цъфтеж, узряване, разсейване и събиране на шишарки и плодове.

Рандеман при добива и условия на съхраняване на посевните материали

Дървесни	Срокове	Ранде-	Съхраняване -
и		ман	условия и срок

храстови	цъфтеж	узряване	разсей-	събиране	%	влаж-	темпера-	срок
видове			ване			ност	тура	год.

месец (десетдневка)/година

°C

Иглолистни видове:

Бор алепски	IV-V	X/3 г	серотин-ни	I-II	7-8		обикновени	3-5
Бор бял	V-VI	X/2 г	II-IV	XI-II	1,5-2	8-12	2 до 4	2-3
Бор веймутов	V-VI(1)	VIII(3)-IX(1)/2г	IX	IX(1)	2-3	6-8	0	5
Бор морски	IV	X/2 г	II-IV	II-III	8-9	4-5	-5 до -10	10-12
Бор черен	V-VI	X/2 г	II-IV	XII-II	3-4
Дугласка зе-	IV(3)-V(1)	VIII(2)-IX(2)	VIII(2)-IX(2)	VIII(2)-IX(2)		8-12	2 до 4	3
лена и синя					2-3	6-8	0	5
Ела бяла	IV(3)-VI(1)	IX(3)-X(1)	IX(3)-X(2)	IX(3)-X(1)		14-16	обикновени	1/2
Ела гигантска	V-VI	VIII(3)-IX	IX	VIII(3)-IX	5-8	10-12	-2 до -4	1
Ела гръцка	V	VIII(3)-IX	IX	IX	(до 15)	7-10	-5 до -10	2-3
Ела испанска	V-VI	IX-X	IX-X	IX-X		6-7	-15 до -18	4-5
Ела кон-	V(3)-VI(1)	VIII(3)-IX(1)	IX(1,2)	VIII(3)-IX(1)
колорка
Кедър атласки	IX	X/2 г-III/3 г	III-VI-	X-III	9-15		обикновени	1/2
Кедър ливански	IX	X/2 г-III/3 г	X-III-	X-II	7		(виж ела)
Кедър	VIII-IX	X-XI/2 г	X-XII-	X-XII
хималайски
Кипарис	III-IV	IX/2 г	X-IV-	X-IV	12		обикновени	10
аризонски
Кипарис	III-IV	IX/2 г	X-IV-	X-XII(-IV)	(6-20)
обикновен
Клек	V(3)-VI(2)	IX/2 г	IX(3)-X(1)	IX(2,3)			обикновени	3-4
Лиственица	III(3)-IV	X	X-VIII	X-III	10	7-12	обикновени	3
европейска
Лиственица	III-IV	IX	IX-X	IX	(6-12)	5-8	2 до 4	5-10
японска
Лъжекипарис	IV-V	VIII(3)-IX	IX	VIII(3)-IX	20	8	0-5	2-3
лавзонов
Мура бяла	V-VI	IX(3)-X/2 г	X	IX(3)-X	6-10	10,5	обикновени	2-3
Мура черна	V-VI	IX(3)-X(1)/2г	IX(3)-X	IX(3)-X	4-5		(виж бял
							бор)
Секвоя	IV(2)-V(2)	есен/2 г	зимата	есента	1,5		0 до 4	3
гигантска
Смърч	V-VI	X	XI-XII (II)	X-XI	2,5-4	8-10	обикновени	2-3
обикновен						5-8	0	5-10
Смърч	V(3)-VI(1)	VIII(2)-IX(1)	VIII(3)-IX(2)	VIII(3)-IX(1)	4,5-6,5	4-5	-10	над 10
сребрист
Тис обикновен	II(3)-V(1)	VIII-X	XI-XII	IX-X	15-20		5-6	5-10
Туя гигантска	IV	IX	IX-X	IX-X
Туя западна	III-IV	IX	IX(3)-X	IX(3)-X(1)	5
Туя източна	III-IV	IX-X	X-XI	X	15-25	8	2 до 4	2-3
Цуга канадска	IV-V	VIII(3)-IX(1)	IX(1,2)	VIII(3)-IX(1)	3

Широколистни видове:

Айлант	VI-VII	IХ-X	XI-III	X-I	75	10	обикновени	1
обикновен					30-90	възд.сухо	1-3	3
Акация бяла	IV-V	X	II-IV	X-II	22	5-15	0-5	10
					15-33		херметично	20-60
Бадем	II-III	VII-IX	VIII-IX	VIII-IX	65-95
Бреза	IV-V	VII(3)-VIII(1)	IX-II	VIII	35	11-18	обикновени	0,5
обикновена					90-95	7-8	5 хермет.	2-3
						4	-4 до -10 херм.	3-5
Брекина	V-VI	IX-Х	X-	X	3		(виж офика)
Брястове	III-IV	V-VI	VI	V-VI	40	възд.сухи	обикновени	1-2 мес.
						5-10	херм. 0 - 5	1
						4 - 7	-4	5
						3-4	-4 до -10	10
Бук обикновен	IV-V	IХ-X	X	X	60	12/20	4-10/0	0,5
и източен					50-60	8	-5 до -10	3
Габър	III(3)-IV	IX(3)	X-XI	X-XI	60-65	7-10	0-5	3-5
обикновен
Гледичия	V	X-XI	XI-II	X-XII	25	12	обикновени	5-10
тришипна						10	0-7 хермет.	10-50
Джанка	III-IV	VII-IХ	VII-IX	VII-IХ	10		1-3	3
Дъбове	V	VIII-X	X-XI	X-XI	90	65-80	1-3	0,5
(местни)
Цер	V-VI	IХ-X/2 г	X-ХI	X-ХI	80	70-80	-1 до -4	3
Дъб червен	IV-V	VIII(3)-IX/2г	IX	IX	80	50-60	1-3	0,5
							-1 до -4	3
Елшa бяла	III-IV	IX-X	X-ХII	X-XI	7,5	11-12	обикновени	2
					5-10	5-7	-5	5
Елша черна	III(3)-IV	IХ(3)-X(1)	(Х)XII-III	X-XII	8	5-7	-12	10-20
					5-12
Златен дъжд	V-VI	VIII(3)-IX	IX-X	VIII-IX	15-25	възд.сухи	обикновени	2
					25		0-5 херм.	>10
Карагана	IV-VI	VII-VIII	VII-VIII	VII-VIII	14-46	10-13	0-5	3-5
дървовидна							херметично
Кестен	V-VI	X	X	X	60	80	0-3	1
обикновен						40-45	-1	3
Киселица	IV-V	IX-X	X	IX-X	0,9	8-11	0-5	2-3
							херметично
Клен полски	IV-V	IX-X	XI-XII	X-XI	75	11-13	обикновени	2-4
Конски кестен	IV(2)-V	IX	IХ(2)-X(1)	IХ(2)-X(1)	70-95	90	обикновени	0,5
						60-90	-1	1
Копривка южна	IV-V	IX	X-III	X			обикновени	2
							5 хермет.	5,5
Круша	IV-V	VIII-X	X	X-XI	0,8-5	8-10	0-5	2-3
обикновена							херметично
Липа	VI-VII	IX	Х	X	80-85	12-17	обикн. хермет.	2
дребнолистна
Липа	VI	VIII-IX	X	X		8-12	0-4	3-5
едролистна
Липа	VII	IX-X	Х-II	X-II		7-8	-4 до -10	над 5
сребролистна
Махалебка	IV-V	VII-VIII		VII-IХ	20-25	в пясък	0-5	1
						8	-5	5
Мекиш	IV-V	IX-X	X-XII	IX-X	75	10-12	обикновени	1,5
Мъждрян	IV-V	IХ-X	XI-III	X-XI	75	10-12	обикновени	2-3
						7-8	5 хермет.	до 7
							-3 до -5	10
Орех	IV(3)-V(1)	VIII(3)-Х	IX	IX	45	10-12	обикновени	0,5
обикновен
Орех черен	V	IX(3)-Х	X	X	30-40	10-15	0 до -5	1-1,5
Офика	V	X	XI	X	3	6-8	0-5	2-8
Платани	V	IX-X	XII-IV	X-XII	60	8	0-5	5
						5-10	херметично
							-18	>10
Скоруша	V	IX-X	X	X-XI	4		(виж офика)
Софора	VII-VIII	X-XI	II	XI-II	30	10-18	0-5
японска							херметично
Череша	IV	VI-VII	VII-VIII	VI-VIII(1)	16	10	1-3	2-3
обикновена					20	8	-6 до -1	4,5
и вишна
Черница бяла	IV-V	VI-VII	VI-VII	VI-VII	2-3,5	възд. сухи	1-5	1-2
и черна							херметично
Явор обикновен	V	IХ-X	XI-XII	X-XI	85	58	обикновени	0,5
					80-90	35-45	1	1
						30	-6 до -1	3
Шестил	IV-V	IХ(2)-Х(1)	Х-ХI	Х	75	15	обикновени	2
					70-80	7	под 0	3+
Явор сребрист	III-IV	V-VI(1)	V-VI(1)	V-VI(1)	60-80	>30	1	1
Явор	III-IV	IХ-X	X-III	X-XII	75-90	12-13	обикновени	2
ясенолистен
Ясен	IV-V	IХ-X	X-ХII	X(-XII)	80	10-12	обикновени	2-3
американски					65-90	7-10	5 хермет.	до 7
Ясен планински	III(3)-V	IХ(3)-Х(2)	Х-III	Х-ХII	80	9-13
						7-8	-3 до -5	10
Ясен полски	III-IV	IX-Х	X-III	IX-XI	80	10-12
						7-8

Храстови видове:

Аморфа храстова	VI	IX-XI	X-III	X-XI	70	11-12	2	3-5
							херметично
Глог обикновен	V	IX	IX	IX	20		обикновени	2-3
Дрян обикновен	II-III	VIII(3)-IX	IX	VIII(3)-IX	20	10-12	обикновени	2
						4	-7	7
							херметично
Леска	II-III	VIII-IX	IX	IX	60	40-60	0 - 5	0,5
обикновена						15-40		1
Люляк	IV(3)-V	IХ	II-	IX-Х	5	възд. сухи	обикновени	2
обикновен					2-10		1-3хермет.	3-5
Миризлива	V-VI	VIII-IX	XII-II	IX-XI	30	6-14	4	3
върба					15-60		херметично
Птиче грозде	V-VI	IX-Х	XII-I	X-XI	10		0-5	2
							херметично
Смрадлика	V	VIII-IХ	IХ-Х	IX	20	8-10	обикновени	1
обикновена							0-5 хермет.	3-5
Чашкодряни	V-VI	IХ-Х	X-ХI	IХ-X	13	възд. сухи	0-5	2
						50		7
Шипка	V-VI	IX-X	X-II	X-ХII	20	възд. сухи	0-5	3
							херметично	15

Приложение № 20 към чл. 40, ал. 4

Тегло на шишарките към влажност - 20 %

Действи-	Маса при действителна влажност - килограми
телна

влажност

%	Маса към влажност - 20 %

45	6.750	6.075	5.400	4.725	4.050	3.375	2.700	2.025	1.350	0.675
44	6.880	6.192	5.504	4.816	4.128	3.440	2.752	2.064	1.376	0.688
43	7.010	6.309	5.608	4.907	4.206	3.505	2.804	2.103	1.402	0.701
42	7.140	6.426	5.712	4.998	4.284	3.570	2.856	2.142	1.428	0.714
41	7.270	6.543	5.816	5.089	4.362	3.635	2.908	2.181	1.454	0.727
40	7.400	6.660	5.920	5.180	4.440	3.700	2.960	2.220	1.480	0.740
39	7.530	6.777	6.024	5.271	4.518	3.765	3.012	2.259	1.506	0.753
38	7.660	6.894	6.128	5.362	4.596	3.830	3.064	2.298	1.532	0.766
37	7.790	7.011	6.232	5.453	4.674	3.895	3.116	2.337	1.558	0.779
36	7.920	7.128	6.336	5.544	4.752	3.960	3.168	2.376	1.584	0.792
35	8.050	7.245	6.440	5.635	4.830	4.025	3.220	2.415	1.610	0.805
34	8.180	7.362	6.544	5.726	4.908	4.090	3.272	2.454	1.636	0.818
33	8.310	7.479	6.648	5.817	4.986	4.155	3.324	2.493	1.662	0.831
32	8.440	7.596	6.752	5.908	5.064	4.220	3.376	2.532	1.688	0.844
31	8.570	7.713	6.856	5.999	5.142	4.285	3.428	2.571	1.714	0.857
30	8.700	7.830	6.960	6.090	5.220	4.350	3.480	2.610	1.740	0.870
29	8.830	7.947	7.064	6.181	5.298	4.415	3.532	2.649	1.766	0.883
28	8.960	8.064	7.168	6.272	5.376	4.480	3.584	2.688	1.792	0.896
27	9.090	8.181	7.272	6.363	5.454	4.545	3.636	2.727	1.818	0.909
26	9.220	8.298	7.376	6.454	5.532	4.610	3.688	2.766	1.844	0.922
25	9.350	8.415	7.480	6.545	5.610	4.675	3.740	2.805	1.870	0.935
24	9.480	8.532	7.584	6.636	5.688	4.740	3.792	2.844	1.896	0.948
23	9.610	8.649	7.688	6.727	5.766	4.805	3.844	2.883	1.922	0.961
22	9.740	8.766	7.792	6.818	5.844	4.870	3.896	2.922	1.948	0.974
21	9.870	8.883	7.896	6.909	5.922	4.935	3.948	2.961	1.974	0.987

Пример: Партида с действителна влажност 41 % и маса 59 кг тежи 42,893 кг към влажност 20 %.

Получена е като: сума от числото, съответстващо на десетицата в съответната колона (5) в реда 41 %, умножено по 10, плюс числото, съответстващо на единиците (9) в същия ред = 3,635 x 10+ 6,5343.

Приложение № 21 към чл. 45, ал. 3

ДОСТАВЧИК .............................................................................................................................................................................................................................................................................

ПРОТОКОЛ № ..............................................................................................................................................................................................................................................................................................

за вземане на проба за изпитване

Днес, .........................г. в гр. (с.). ...............................................................................................................................................................................................................................................

Комисия в състав:	1. .............................................................................................................................................................................................................................
	(длъжност, име, презиме и фамилия на лицето, вземащо пробата)
	2. ...........................................................................................................................................,
	(длъжност, име, презиме и фамилия на лицето, представител на доставчика)

извърши преглед на партидата семена, прецени я като еднородна и отговаряща на изискванията и взе от

нея проба за изпитване в горска семеконтролна станция в гр. ..................................................................................................................................................................................................................................

Комисията установи:

1. Име на вида .........................................................................................................................................................................................................................................................................

(пълно ботаническо и латинско наименование на вида)

2. Произход на семената .................................................................................................................................................................................................................................................................

(ДЛ/ДДивС, отдел и подотдел, рег.№ на източника или идент.

код на района на произход)

3. Номер и дата на сертификата ...........................................................................................................................................................................................................................................................

4. Реколта (година на узряване) .......................................................................................................................... г.

5. Маса на партидата .......................................................................................................................................... кг.

6. Условия на съхраняване на семената .......................................................................................................................................................................................................................................................

7. Опаковки: брой .................................................................................... вид .............................................................................................................................................................................

8. Предназначение на семената.............................................................................................................................................................................................................................................................

(посев, износ, опитни или други цели)

9. За какви изпитвания е предназначена пробата ..........................................................................................................................................................................................................................................

10. Проба за изпитване: маса на пробата ........................... г, вид на опаковката ..................................................................................................................................................................................................

11. Пореден номер на изпитването за партидата ...........................................................................................................................................................................................................................................

12. Предишно изпитване на семената: семеконтролно свидетелство № ......... от ............. г., чистота ...... %,

маса на 1000 семена .......... г, кълняемост (жизнеспособност) ......... %.

13. Начин на обработване на семената ........................................................................................................................................................................................................................................................

(начин, условия, срок, вид на химикала)

14. Промени в партидата ................................................................................................................................................................................................................................................................

(промени в масата или условията на съхранение, допълнително почистване, обработка на семената)

Пробата за изпитване е взета съгласно изискванията на БДС.


	КОМИСИЯ:	1. ....................................................................................
		2. ....................................................................................

ГАРАНЦИЯ за поддържане условията на съхраняване на партидата след вземане на пробата за изпитване

от (доставчик) ........................................................................................................................................................................................................................................................................

	ГАРАНТ:	.............................................................................................
		(представител на доставчика)

Забележка: Протоколът се съставя в два екземпляра - единият се изпраща с пробата за изпитване до

семеконтролната станция, а вторият се съхранява от доставчика на партидата.

Приложение № 22 към чл. 45, ал. 5

Д О С Т А В Ч И К	До
..............................................................................................................................................................	ГОРСКА СЕМЕКОНТРОЛНА СТАНЦИЯ
................................ гр. (с.) ...............................,
обл. ....................................................................,
ул. ................................... № ......... тел: .......................................................................................................	Гр. ..........................................................................................................................

№ ..........., от ...........................г.

Изпращаме ви следните проби за изпитване:

№	Вид на	Категория	Рег. № на	Документи - № и дата	Маса на	Забе-
по	семената	репродуктиве	източника		пробата	лежки

ред		материал	или идентиф.	протокол	серти-	последно	(г)
			код на	за вземане	фикат	свидетел-
			района на	на пробата		ство за
			произход			партидата
1	2	3	4	5	6	7	8	9

Допълнителни изисквания на заявителя: ....................................................................................................................................................................................................................................................

Приложени са ............................. бр. протоколи и ............................. бр. паспорти.

Доставчик: ............................................................................................................................................................................................................................................................................................

Забележки:

1. В графа 8 се посочва кои проби са "дубликат", за "повторно" изпитване или за "годност на реколтата" (по БДС).

2. Като допълнителни изисквания заявителят посочва какъв тип изпитвания и документ се искат за пробите, които не са за традиционно изпитване (по БДС).

3. Прилагат се протоколите за вземане на пробите за изпитване и копия от паспортите за партидите, които не са окачествявани в същата горска семеконтролна станция.

Приложение № 23 към чл. 45, ал. 6

СЕМЕКОНТРОЛЕН РЕГИСТЪР

на семена от горски дървесни и храстови видове

Реги
стри-		Произход на семената
ране	Вид

№	дата	на	дос-	серти-	рег. №	държав-	отдел,	вид на	кате-	надмор-	изло-
		семе-	тав-	фикат,	на източ-	но лес-	под-	източ-	гория	ска висо-	жение
		ната	чик	№,	ника/	ничей-	отдел	ника		чина, м
				дата	идентиф.	ство/
					код на	държав-
					района	на диве-
						човъдна
						станция
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12

Пис-

Кълняемост

Свидетелство

мо,

Прото-

Рекол-

Маса

Вид на

Маса

Чис-

(жизнеспо-

Енер-

Ран-

Влаж-

№,

валид-

Забе-

№,

кол №,

та,

на пар-

изпит-

на 1000

тота

собност)

гия на

де-

ност

да-

ност

леж-

дата	дата	го-	тида-	ване	семена-	%		в	кълне-	ман	%	та	месе-	ка
		дина	та - кг		г		%	1 кг	не	%			ци
								бр.	%
13	14	15	16	17	18	19	20	21	22	23	24	25	26	27

Приложение № 24 към чл. 45, ал. 7

С Е М Е К О Н Т Р О Л Е Н Л И С Т № .................................................................................................................................................................................................................................................................

Предишни изпитвания:

Валидност на свидетелството до ........................... г.

Свидетел-	Чистота	Маса на	Кълняе-	Кълняе-	Чистота ..............%,..............качество
ство	%	1000	мост	мост	Маса на 1000 семена .................... г
№ /год.		семена,	%	на 1 кг,	Кълняемост (жизнеспособност) ...........................%
		г		бр.	Кълняемост (жизнеспособност) в 1 кг
					семена: .................................................................... бр.
					Енергия на кълнене за ............ дни ....................... %
					Реална кълняемост за ............ дни ...................... %
					Качество на семената по БДС: ..........................................................................................................
					Корекция на посевната норма .............................%,
					Посевна норма: ............ г/л.м; .......................бр. /л.м
					Писмо изх. № ................. от ..................................................................................................

Сведения за пробата за изпитване:

2. Категория репродуктивен материал: ......................................................................................................................................................................................................................................................

3. Пробата е постъпила на ....................................................... г.

4. Писмо: № .................................., от ...................................... г.

5. Пробата е изпратена от .............................................................................................................................................................................................................................................................

6. Произход: ДЛ/ДДивС: ................, рег. номер на източника или идентиф. код на района на произход ............,

отдел ..........., подотдел ..........., вид източник ......................................, н. в...............м, изложение ...............................................................................................................................................................

7. Сертификат № .................. от ...................................г.

8. Маса на пробата за изпитване ................................г

9. Състояние на пробата ...............................................................................................................................................................................................................................................................

(редовност на пробата по БДС)

10. Маса на партидата ......................... кг

11. Реколта .............................................. г.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПИТВАНИЯТА:

I. Органолептични признаци: ..............................................................................................................................................................................................................................................................

(особености на семената по БДС )

II. Чистота:

Таблица 1

Маса на различните фракции

инертни примеси

Работ-	Маса	чисти	други	негодни семена	живи	орга-	мине-	всичко
на	на	семена	семена		ларви,	нични	рални

проба

работ-

повредени

какави-

ната

ди, на-

показа-

проба

недо-

меха-

от на-

от

праз-

секоми

тели

развити

нично

секоми

гъби

ни

Сбор

Средно

Забележки по изпитването за чистота ......................................................................................................................................................................................................................................................

1. Семена от други видове ................................................................................................................................................................................................................................................................

2. Механични повреди по семената ..........................................................................................................................................................................................................................................................

3. Повредени от насекоми (вид на вредителя, характер на повредата) ............................................................................................................................................................................................................................

4. Повредени от гъби ...................................................................................................................................................................................................................................................................

5. Органични примеси ......................................................................................................................................................................................................................................................................

6. Минерални примеси ......................................................................................................................................................................................................................................................................

ІІІ. Маса на 1000 семена: Таблица 2


			Таблица 3
Отчи-	Покълнали семена	Отчи-	Покълнали семена

тане							тане
	Дата	от 100	от 100	от 100	от 100	сред-		Дата	от 100	от 100	от 100	от 100	сред-
						но							но

ден		а	б	в	г	%	ден		а	б	в	г	%
1							16
2							17
3							18
4							19
5							20
6							21
7							22
8							23
9							24
10							25
11							26
12							27
13							28
14							29
15							30
							Всичко:


		Таблица 4	Кълняемост: за ........... дни ........ %
			реална за ........... дни ........ %
Непокълнали семена	Повторения	Всичко	Енергия на кълнене: до ........... ден ........ %

	а	б	в	г	бр.	%	реална до ........... ден ........ %
1. Ненормално покълнали							1.Ненормално покълнали .............................. %
2. Непокълнали семена:							2. Непокълнали семена .................................. %
2.1. твърди							2.1. твърди ...................................................... %
2.2. свежи							2.2. свежи ........................................................ %
2.3. мъртви							2.3. мъртви ...................................................... %
2.4. празни							2.4. празни ...................................................... %
2.5. без зародиш							2.5. без зародиш .............................................. %
2.6. повредени от насекоми							2.6. повредени от насекоми .......................... %
2.7. повредени от гъби							2.7. повредени от гъби ................................... %
Всичко:							Всичко: 100 %

Бележки върху кълненето (по БДС):

V. Жизнеспособност, определена чрез:	топографска тетразолова оценка (TT) .......................................... %
	изпитване на извадени зародиши (EET) ...................................... %
	разрязване (CT) ............................................................................... %

				Таблица 5
		Нежизнеспособни семена при подготовката		Резултат

№

Брой

мър-

праз-

без

повредени

недо-

с обър-

изсъх-

всич-

Поста-

нежиз-

жизне-

пов-

тви

ни

заро-

развити

нат за-

нали

ко

вени заC

неспо-

способ-

торе-

диш

меха-

от на-

от

родиш

оцветя-

собни

ни

ние

нично

секоми

гъби

ване

Общо

Бележки по изпитването:

VI. Влажност (относителна) .............................................................................................................................. %

VII. Автентичност на семената: метод ...................; изпитани семена (поници, фиданки) .......................бр.;

резултат: ...............................................................................................................................................................................................................................................................................

(по БДС )

VIII. Рентгенографско изпитване: пълни ...... %; празни ....... %; повредени от насекоми: ....................... %;

механично повредени ................................ %; други .............................. %.

IX. Определяне на здравното състояние: по здравно свидетелство № ............................, от ....................... г.,

издадено в лаборатория по растителна защита ..............................................................................................................................................................................................................................................

метод .............................; изпитани семена (поници, фиданки) ................................................................... бр.;

приложена обработка ............................................................................................................................................;

установени вредители ...........................................................................................................................................;

заключение .............................................................................................................................................................................................................................................................................

X. Кълняемоспособни (жизнеспособни) семена в 1 кг ........................ броя (по БДС ).

XI. Препоръка за корекция на посевната норма с.............. %, да се сеят по ........... г/л. м или .......... бр. /л. м

............................ г.

Изпитвал: .......................................................................................................................................

Приложение № 25 към чл. 45, ал. 8

НАЦИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ПО ГОРИТЕ

Горска семеконтролна станция - ......................................................................................................................................................................................................................................................................

СЕМЕКОНТРОЛНО СВИДЕТЕЛСТВО № ...........................................................................................................................................................................................................................................................................

Издадено на ........................................................................................................................................................................................................................................................................

(доставчик)

за партида семена от .........................................................................................................................................................................................................................................................

категория на репродуктивния материал: ...........................................................................................................................................................................................................................................

с маса ..................................kg, съхранявана в .................................бр. опаковки, от реколта ..........................г.

Произход: Регистрационен номер (идентификационен код) ............................ на района на произход

по регистъра на горската семепроизводствена база.

Сертификат № ...................., от .................... г.;

район на ДЛ (ДДивС) ......................................;

отдел .................. , подотдел ...................... ; вид на източника ................, н. в. ..............m, изложение ..........................................................................................................................................................

Проба за изпитване: № ....................., от ...........................г.

РЕЗУЛТАТИ:

1. Органолептични признаци: ..........................................................................................................................................................................................................................................................

2. Чистота: .............%, отговаря на ......................... качество по БДС

2.1.	Чисти семена: .................................................. %
2.2.	Други семена: .................................................. %
2.3.	Инертни примеси:
	недоразвити семена ........................................ %
	механично повредени ..................................... %
	повредени от насекоми .................................. %
	повредени от гъби ........................................... %
	празни семена .................................................. %	Други бележки по чистотата:
	живи ларви, какавиди, насекоми ................. %
	органични примеси ......................................... %
	минерални примеси ........................................ %
	Всичко: ........... %
	__________________________________________________________________________________
	Общо: 100 %

3. Маса на 1000 семена: ................... г.

4. Кълняемост: ......... %, отговаря на ................. качество по БДС

Енергия на кълнене: .................. %, до ....... ден (реална ....... % , до ...... ден).

4.1. Нормално покълнали семена: ......... %, за ......... дни; за срока по БДС .......... %, за ............ дни.

4.2. Ненормално покълнали семена: .......... %

4.3. Непокълнали семена:

твърди ...........................................................................................................................	%	Начин на обработване на семената: ..........................................................................................................
свежи ...........................................................................................................................	%	.........................................................................................................................
мъртви .........................................................................................................................	%	Кълнителен апарат: .........................................................................................................
празни ........................................................................................................................	%	Температурен режим: .........................................................................................................
без зародиш ........................................................................................................................................	%	......................................................... ..................................................................
повредени от насекоми ...............................................................................................................	%	Други бележки по кълненето: ................................................................................................
повредени от гъби ..................................................................................................................	%	......................................................... ..................................................................
Всичко: ............................	%	......................................................... ..................................................................
_________________________________________________________________________________________
Общо: 100 %

5. Жизнеспособност: ............................ %, отговаря на ...................... качество по БДС

5.1. Метод на изпитване (ТТ, ЕЕТ, CT или др.)

5.2. Нежизнеспособни семена при подготовката за изпитване:

мъртви .................................................................................................................................................................................................	%
празни .................................................................................................................................................................................................	%
без зародиш ..............................................................................................................................................................................................	%
механично повреденни ...............................................................................................................................................................................	%
повредени от насекоми ...............................................................................................................................................................................	%
повредени от гъби .....................................................................................................................................................................................	%
недоразвити ..............................................................................................................................................................................................	%
с обърнат зародиш .....................................................................................................................................................................................	%
изсъхнали ..............................................................................................................................................................................................	%
Всичко: .................................................................................................................................................................................................	%
5.3. Нежизнеспособни семена при оценката: ..........................................................................................................................................................	%
5.4. Жизнеспособни семена при оценката: .............................................................................................................................................................	%

___________________________________________________________________________________________________________________________________

Общо: 100 %

6. Кълняемоспособни (жизнеспособни) семена в 1 кг ............................ бр.

7. Влажност (относителна): .................... %

8. Други определяния: .....................................................................................................................................................................................................................................................................

9. Качество на семената съгласно БДС:

9.1. По чистота ......................... качество (............. %)

9.2. По кълняемост .................... качество (............. %)

9.3. По жизнеспособност .......... качество (............. %)

Семената отговарят на .................................. качество.

10. Препоръки за подобряване качеството на семената: ...........................................................................................................................................................................................

Препоръка за корекция на посевната норма с ........ %, да се сеят по ............ г/л. m или .................. бр. /л. m.

Свидетелството е валидно до: .........................................г.


Дата ................................ г.	Директор:

Сиела Инфо

Актуална информация за регистрираните търговски дружества и всички останали субекти на територията на Република България.

Новини

27 септември 2024

Нов Финансов регламент на ЕС

В правно-информационната система "Сиела Евро" е публикуван Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.

Виж повече

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 93 от 27.XI

Новини

Нов Финансов регламент на ЕС

Сиела Офиси