Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 48 от 10.VI

СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИЗТОЧНА РЕПУБЛИКА УРУГВАЙ ОТНОСНО ВЗАИМНОТО ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ВИЗИ (УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 254 ОТ 8 АПРИЛ 2005 Г. НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. В СИЛА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИЗТОЧНА РЕПУБЛИКА УРУГВАЙ ОТНОСНО ВЗАИМНОТО ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ВИЗИ

(Утвърдена с Решение № 254 от 8 април 2005 г. на Министерския съвет. В сила за Република България от 25 май 2005 г.)

Обн. ДВ. бр.48 от 10 Юни 2005г.

Правителството на Република България и правителството на Източна република Уругвай, наричани по-надолу договарящи страни, водени от желанието си да развиват отношенията между Република България и Източна република Уругвай,

се договориха за следното:


Член 1

1. Гражданите на държавата на която и да е от договарящите страни, притежаващи обикновени валидни паспорти, могат да влизат многократно на територията на държавата на другата договаряща страна, да пребивават, да пътуват и да излизат, без да е необходимо да получават виза, за срок не по-дълъг от 90 дни. Този срок може да бъде удължен от компетентните власти на всяка държава при наличието на основателни мотиви с допълнителен период от 90 дни.

2. Тази спогодба не дава право на работа по трудови правоотношения или като командировани в сферата на услугите, както и да се извършват дейности на свободна практика на територията на приемащата договаряща страна.


Член 2

Договарящите страни разменят по дипломатически път образци от посочените в предходния член паспорти в срок от 30 дни от датата на влизането на спогодбата в сила. Те ще се информират взаимно и незабавно относно изменения в паспортите не по-късно от 30 дни преди тяхното въвеждане.


Член 3

Предходните разпоредби не освобождават гражданите на една от договарящите страни от задължението да спазват законодателството на другата договаряща страна относно режима за влизане и престой на чужденци на нейната територия.


Член 4

1. Всяка договаряща страна си запазва правото да откаже влизането, да намали или да прекрати срока на пребиваване на нейната територия на всеки гражданин на държавата на другата договаряща страна по причини, свързани с националната сигурност, обществения ред и здравеопазването или поради това, че е persona non grata или неприемливо лице.

2. Всяка договаряща страна е длъжна да приеме обратно на територията на своята държава без специални формалности всеки от своите граждани, който не изпълнява нормативните изисквания за влизане или пребиваване на територията на другата договаряща страна.


Член 5

1. Гражданите на държавата на която и да е от договарящите страни, притежаващи посочения в член 1 от спогодбата паспорт, в случай че този паспорт е загубен на територията на другата договаряща страна, са длъжни незабавно да информират за това компетентните власти на държавата на тази договаряща страна, която им издава документ, удостоверяващ въпросното обстоятелство.

2. Във визирания случай съответната дипломатическа мисия или консулска служба издава на своите граждани временни документи за пътуване, които да се използват за напускане на територията на държавата на другата договаряща страна.


Член 6

1. Всяка една от договарящите страни може да прекрати изцяло или частично прилагането на тази спогодба поради причини, свързани с националната сигурност, обществения ред и здравеопазването, освен в случаите, посочени в т. 2 на член 4.

2. Всяка една от договарящите страни незабавно уведомява по дипломатически път другата договаряща страна за предприемането или отмяната на тези мерки.


Член 7

1. Спогодбата се сключва за неограничен срок. Всяка една от договарящите страни може да я прекрати по всяко време с официално писмено уведомление, изпратено по дипломатически път, 90 дни предварително.

2. Тази спогодба влиза в сила 30 дни след датата на получаване на последната от нотите, с които договарящите страни се информират взаимно за изпълнението на съответните изисквания, предвидени в националните им законодателства за влизането на спогодбата в сила.

Съставена в град Монтевидео на 10 януари две хиляди и пета година в два оригинални екземпляра, съответно на български и испански език, като и двата текста имат еднаква сила.


Промени настройката на бисквитките