Държавен вестник, брой 40 от 12.V

Правителството на Република България и правителството на Република Полша, наричани по-нататък "договарящи страни",

желаейки да развиват сътрудничество в митническата област и признавайки важността на взаимната помощ между митническите органи;

отчитайки, че нарушенията на митническото законодателство нанасят вреди на обществените, икономическите, фискалните и търговските интереси на техните държави;

отчитайки, че незаконният трафик на упойващи и психотропни вещества нанася вреда на обществените интереси на техните държави;

отчитайки важността от осигуряване на точно определяне и събиране на митни сборове при внасянето и изнасянето на стоки, както и правилното прилагане на мерките на търговска политика и разпоредбите за митнически контрол;

имайки предвид Препоръката на Съвета за митническо сътрудничество за взаимна административна помощ от 5 декември 1953 г.,

се споразумяха за следното:

Дефиниции

Член 1

Следните термини, използвани в спогодбата, означават:

1. "митнически орган" - за Република България - Агенция "Митници" при Министерството на финансите, и за Република Полша - министъра на финансите;

2. "митническо законодателство" - всички законови разпоредби, приложими от който и да е от двата митнически органа при внасянето, изнасянето, претоварването, транзита, складирането и движението на стоки, включително законовите разпоредби, отнасящи се до мерките за забрана, ограничение и контрол;

3. "митническо нарушение" - всяко нарушаване или опит за нарушаване на митническото законодателство;

4. "информация" - всякакви данни, независимо дали са обработени и анализирани или не, както и документи, доклади и други съобщения във всякаква форма, включително и електронна, или техните заверени или легализирани копия;

5. "длъжностно лице" - всеки митнически служител или правителствен представител, назначен от един от двата митнически органа;

6. "лице" - всяко физическо или юридическо лице, както и единици без юридическа личност, създадени в съответствие с действащото законодателство, извършващи внасяне, изнасяне или транзит на стоки;

7. "лични данни" - всякакви данни, отнасящи се до идентифицирано или подлежащо на идентифициране физическо лице;

8. "запитан орган" - митническият орган, който получава искане за помощ в митническата област;

9. "запитващ орган" - митническият орган, който отправя искане за помощ в митническата област;

10. "упойващо вещество" - всяко вещество, природно или синтетично, което е включено в Списък I и II на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г., съставена в Ню Йорк на 30 март 1961 г. (със съответните изменения и допълнения);

11. "психотропно вещество" - всяко вещество, природно или синтетично, или всеки естествен материал, включен в Списък I, II, III и IV на Конвенцията за психотропните вещества, съставена във Виена на 21 февруари 1971 г.;

12. "прекурсори" - контролирани химически вещества, природни или синтетични, използвани в производството на упойващи и психотропни вещества, включени в Списък I и II на Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, съставена във Виена на 20 декември 1988 г.

Обхват на спогодбата

Член 2

1. Митническите органи в съответствие с разпоредбите на тази спогодба си предоставят взаимно помощ, за да:

а) осигуряват точното прилагане на митническото законодателство;

b) предотвратяват, откриват, разследват и пресичат митническите нарушения;

c) определят точно и събират митни сборове;

d) обменят информация относно прилагането на митническото законодателство;

e) обучават и развиват професионалните умения на митническите служители и ги запознават с техническото оборудване, използвано от митническите служби.

2. Помощ в рамките на тази спогодба се предоставя съгласно националното законодателство и в рамките на компетенциите и ресурсите на запитания орган. При необходимост запитаният орган може да помоли друг компетентен орган да предостави помощта.

Обхват на помощта

Член 3

Митническите органи си предоставят взаимно помощ, която считат за необходима за правилното прилагане на митническото законодателство, особено когато разполагат с информация, отнасяща се до:

а) операции, които нарушават или могат да нарушат митническото законодателство и които биха могли да представляват интерес за другата договаряща страна;

b) нови средства и методи за извършване на митнически нарушения;

c) стоки, за които е известно, че са предмет на митническо нарушение;

d) техники по разследването, които биха могли да бъдат полезни при ограничаване на митнически нарушения, и в частност всякаква техническа помощ, оказала се полезна в борбата с такива нарушения;

e) наблюдения и заключения, направени в резултат на прилагането на новите техники по разследване.

Предаване на информация

Член 4

1. Митническите органи без искане и възможно най-бързо си предоставят взаимно информация за:

а) лица, за които се знае или подозира, че са замесени в извършване на незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори;

b) всякакъв вид транспортни средства, контейнери или пратки, за които се знае или подозира, че са използвани за незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори.

2. Митническите органи без искане си предоставят взаимно информация за начините и методите на контрабанда, използвани при незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори, както и за ефективността на новите методи за техния контрол.

3. Информацията, посочена в точки 1 и 2, би могла да бъде предадена на други държавни органи, които са ангажирани в борбата срещу пристрастяването към наркотиците и незаконния трафик на упойващите и психотропни вещества и прекурсори.

4. Информация може да бъде обменяна в съответствие с националното законодателство на държавата на договарящата страна, чийто митнически орган предоставя информацията.

Член 5

1. Митническите органи при поискване си предоставят взаимно цялата информация, която може да помогне за осигуряване на точност при:

а) внасяне на стоки от територията на държавата на едната договаряща страна на територията на държавата на другата договаряща страна и тяхното поставяне под съответен митнически режим;

b) събиране на митни сборове, данъци, такси и други държавни вземания, събирани от митническия орган, и в частност на информация, която би могла да помогне за определяне на митническата стойност на стоките и за тяхното тарифно класиране;

c) прилагане на мерки на търговската политика;

d) прилагане на преференциални и непреференциални правила за произход на стоките.

2. Ако запитаният орган не разполага с исканата информация, той предприема мерки за получаването на тази информация.

Член 6

1. Митническите органи по своя инициатива или при поискване си предоставят взаимно доклади, доказателствени материали или заверени копия на документи, съдържащи всякаква налична информация относно дейности, установени или планирани, които представляват или се предполага, че представляват, митническо нарушение.

2. Документите, предвидени в точка 1, могат да бъдат заменени с компютризирана информация.

3. Документите или компютризираната информация се придружават от цялата необходима информация за тяхното използване.

Уведомяване

Член 7

При поискване запитаният орган уведомява всяко лице, пребиваващо или установено на територията на неговата държава, за всяко официално решение, засягащо това лице, взето от запитващия орган при прилагането на митническото законодателство.

Надзор на лица, стоки и транспортни средства

Член 8

Митническите органи при поискване в рамките на техните компетенции и възможности и съгласно тяхното национално законодателство извършват надзор върху:

а) лица, за които е доказано, подозира се или се знае, че могат да извършат митническо нарушение;

b) стоки, чието внасяне, изнасяне или транзит могат да причинят митническо нарушение;

c) транспортни средства и контейнери, за които се знае или подозира, че са използвани за извършването на митнически нарушения на територията на държавата на запитващия орган;

d) места за складиране на стоки, които биха могли да бъдат предмет на незаконна търговия.

Контролирана доставка

Член 9

1. Договарящите страни могат по взаимно съгласие да разрешат движението на незаконни или подозрителни стоки извън, през или към техните територии със знанието и под контрола на компетентните органи с оглед разследване и борба с митническите нарушения. Ако даването на подобно разрешение не е от компетенциите на митническия орган, той трябва да положи усилия, за да влезе в сътрудничество с националните органи, които в действителност имат такива компетенции, или да предаде случая на тези органи.

2. Решенията относно използването на контролирана доставка и формите на нейната реализация следва да бъдат вземани за всеки конкретен случай и могат, ако е необходимо, да включват финансови споразумения и протоколи за разбирателство между компетентните национални органи.

Техническо сътрудничество

Член 10

Сътрудничеството на митническите органи в митническата област включва:

a) обмен на митнически служители или експерти, когато това е взаимноизгодно, с цел усъвършенстване усвояването на митнически техники;

b) обмен на информация и опит относно използването на оборудване за откриване на митнически нарушения;

c) обмен на професионален опит, научни и технически данни относно прилагането на митническото законодателство или режими;

d) обмен на статистически данни за търговията между Република България и Република Полша и извършване на сравнителни анализи.

Изпълнение на исканията

Член 11

1. Запитаният орган извършва разследвания на случаите на митническо нарушение. Резултатите от това разследване се съобщават на запитващия орган.

2. Запитаният орган може да разреши на длъжностните лица на запитващия орган да вземат участие в разследванията, посочени в точка 1.

3. Митническите органи при поискване от запитващия орган могат да упълномощават свои длъжностни лица да се явят като експерти или свидетели в административни или съдебни процедури в случаи, отнасящи се до тази спогодба, в рамките на пълномощията, дадени от митническите органи. Искането за явяване ясно посочва в какъв случай и в какво качество упълномощеното длъжностно лице се явява.

4. Длъжностните лица, които при обстоятелствата, предвидени от тази спогодба, присъстват на държавната територия на другата договаряща страна, трябва да представят доказателство за качеството си на официални представители. Те не трябва да бъдат в униформа и да не носят оръжие.

Използване на информацията

Член 12

1. Информацията, получена в съответствие с тази спогодба, не трябва да бъде използвана за други цели освен за тези, определени в тази спогодба, без писмено съгласие на митническия орган, който я е предоставил. Тази разпоредба не се прилага за информация относно митнически нарушения във връзка с упойващи и психотропни вещества и прекурсори.

2. Всяка информация, получена по тази спогодба, се третира за поверителна и се ползва с поне същата степен на защита и поверителност като информация от същия вид по реда на националното законодателство на договарящата страна, където тя е получена.

3. Митническите органи на договарящите страни могат според целите и обхвата на тази спогодба да използват информацията, получена съгласно тази спогодба, в съдебни и административни производства.

Форма и съдържание на исканията за помощ

Член 13

1. Исканията съгласно тази спогодба се изготвят в писмена форма. Документите, необходими за изпълнението на такива искания, придружават исканията. Спешни искания могат да бъдат предадени устно. Те следва да бъдат потвърдени писмено възможно най-бързо.

2. Исканията, посочени в точка 1, включват следната информация:

a) митническия орган, изготвил искането;

b) същност на действията;

c) предмет и причина на искането;

d) законно основание за искането;

e) имена и адреси на лицата, засегнати от действията, ако са известни; и

f) кратко описание на разглеждания случай и на правните елементи в него.

3. Исканията се връчват на английски език или на всякакъв друг език, приемлив за запитания орган.

4. Ако искането не отговаря на формалните изисквания, посочени в точки 1, 2 или 3, запитаният орган може да изиска неговата корекция или допълване.

Защита на личните данни

Член 14

1. Обмен на лични данни по тази спогодба не може да започне, докато договарящите страни не се споразумеят, че подобни данни се ползват с ниво на защита, което отговаря на изискванията на националното законодателство на договарящата страна, която ги предоставя.

2. В изпълнение на този член договарящите страни си предоставят взаимно съответното законодателство относно защитата на личните данни.

Изключения от задължението за предоставяне на помощ

Член 15

1. Ако запитаният орган счита, че изпълнението на искането би нанесло вреда на суверенитета, сигурността, обществения ред, икономическите интереси или други съществени държавни интереси, той може да откаже да предостави помощ, изцяло или частично, или да изпълни искането при удовлетворяване на определени условия.

2. Ако митническият орган поиска помощ, която той не би бил в състояние да предостави, ако е запитан, той трябва да обърне внимание на този факт в искането. Изпълнението на подобно искане става по преценка на запитания орган.

3. Ако искането за помощ не може да бъде изпълнено, запитващият орган трябва незабавно да бъде уведомен за причините за това.

Разходи

Член 16

1. С изключение на условията в точки 2 и 3 от този член митническите органи се отказват да изискват възстановяване на разходи, възникнали в резултат на изпълнението на тази спогодба.

2. Разходи и възнаграждения, изплатени на експерти и свидетели, а също и разходи за преводачи, които не са държавни служители, са за сметка на запитващия орган.

3. Ако за изпълнението на искането са необходими значителни или извънредни по своето естество разходи, договарящите страни се консултират, за да определят сроковете и условията, при които искането да бъде изпълнено, както и начина, по който трябва да бъдат покрити разходите.

4. Извънредните разходи, възникнали в резултат на дейностите, посочени в член 10, са предмет на специално споразумение между митническите органи.

Изпълнение и прилагане на спогодбата

Член 17

1. Тази спогодба се изпълнява пряко от митническите органи.

2. Митническите органи съвместно вземат решения относно мерките за улесняване прилагането на тази спогодба.

3. Договарящите страни решават с взаимно съгласие всички проблеми или съмненията, възникнали при тълкуването или прилагането на тази спогодба.

Териториално приложение

Член 18

Тази спогодба се прилага на митническата територия на Република България и на митническата територия на Република Полша, така както са дефинирани в техните национални законодателства.

Влизане в сила и прекратяване

Член 19

1. Договарящите страни взаимно си потвърждават чрез размяна на дипломатически ноти, че всички национални законови изисквания, необходими за влизането в сила на тази спогодба, са изпълнени. Тази спогодба влиза в сила тридесет дни след датата на получаване на последната нота.

2. Тази спогодба се сключва за неопределен период от време. Тя може да бъде прекратена чрез денонсиране и престава да действа шест месеца след като другата договаряща страна получи уведомление за това.

3. С влизането в сила на тази спогодба се прекратява действието на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Полската народна република за сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, подписана в София на 20 юни 1959 г.

Преразглеждане

Член 20

Договарящите страни се срещат, за да преразгледат тази спогодба, при поискване или след изтичането на пет години от нейното влизане в сила, освен ако се уведомят взаимно в писмена форма, че подобно преразглеждане не е необходимо.

Съставена в София на 7 юли 2004 г. в два оригинала, всеки от които на български, полски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването на разпоредбите на тази спогодба меродавен е английският текст.