Държавен вестник, брой 40 от 12.V

Чл. 1. С наредбата се определят минималните изисквания за предпазване на работещите от съществуващи или потенциални рискове за здравето и безопасността, свързани с експозиция на вибрации при работа.

Чл. 2. Наредбата се прилага във всички предприятия, места и дейности съгласно чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, когато работещите са или могат да бъдат изложени на вибрации при работа.

Чл. 3. (1) Стойностите на вибрациите, предавани на системата ръка-рамо, не трябва да превишават:

1. дневната гранична стойност на експозиция, определена за период 8 часа - 5 m/s2;

2. дневната стойност на експозиция за предприемане на действие, определена за период 8 часа - 2,5 m/s2.

(2) Експозицията на работещите, изложени на вибрации, предавани на системата ръка-рамо, се оценява и измерва съгласно приложение № 1.

Чл. 4. (1) Стойностите на вибрациите, предавани на цялото тяло, не трябва да превишават:

1. дневната гранична стойност на експозиция, определена за период 8 часа - 1,15 m/s2;

2. дневната стойност на експозиция за предприемане на действие, определена за период 8 часа - 0,5 m/s2.

(2) Експозицията на работещите, изложени на вибрации, предавани на цялото тяло, се оценява и измерва съгласно приложение № 2.

Чл. 5. (1) Работодателят е длъжен да оцени, а при необходимост и да измери нивата на вибрации, на които работещите са изложени.

(2) Нивото на експозиция на вибрации може да се оцени чрез:

1. наблюдение на специфичните работни практики;

2. информация за вероятната стойност на вибрациите, съответстваща на оборудването или на типа оборудване и на условията, при които то се използва;

3. информация, предоставена от производителя на оборудването.

(3) Нивото на експозиция на вибрации се измерва със специална апаратура и подходяща методология и се извършва в съответствие с т. 2 от приложение № 1 или т. 2 от приложение № 2 и с чл. 217 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88 от 1999 г.).

(4) Данните от измерванията се записват и съхраняват в протокол от измерването.

Чл. 6. (1) Рискът за здравето и безопасността на работещите се оценява съгласно Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (ДВ, бр. 47 от 1999 г.).

(2) При оценяването на риска задължително се отчитат:

1. нивото, видът и продължителността на експозиция, включително всяка експозиция на периодични вибрации или на повтарящи се удари;

2. граничните стойности, определени в чл. 3 и 4;

3. безопасността на бременните, работещите с увреждания на опорно-двигателния апарат и др., които са с особена чувствителност към експозицията на вибрации;

4. всяко косвено въздействие върху безопасността на работещия, произтичащо от взаимодействия между вибрациите и работното място и/или работното оборудване;

5. информацията, предоставена от производителите на работното оборудване в съответствие със Закона за техническите изисквания към продуктите;

6. възможността за заместващо работно оборудване, проектирано за намаляване нивото на експозиция на вибрации;

7. случаите, при които експозицията на вибрации, предавани на цяло тяло, продължава и след приключване на работното време, включително по време на почивка, за които е отговорен работодателят;

8. специфичните условия на работа, като ниски температури;

9. информацията, получена от здравно наблюдение, включително и публикуваната информация.

(3) Работодателят е длъжен да определи и предприеме мерки за намаляване нивото на експозиция на вибрации в съответствие с чл. 7, 8, 10 и 11.

(4) Работодателят документира оценката на риска съгласно изискванията по чл. 20 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.

(5) Оценката може да съдържа обосновка, че естеството и обхватът на рисковете, свързани с вибрации, не изискват по-подробна оценка на риска.

(6) Оценката на риска за здравето и безопасността се преразглежда по реда на наредбата по ал. 1, както и въз основа на резултатите от здравното наблюдение.

Чл. 7. (1) Работодателят е длъжен да отстрани рисковете, произтичащи от експозиция на вибрации при източника, или да ги сведе до минимум, като вземе предвид техническия прогрес и наличието на мерки за контролиране на риска при източника.

(2) Намаляването на рисковете по ал. 1 се извършва при спазване на общите принципи на превенция съгласно чл. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

(3) Работодателят е длъжен да разработи и приложи технически и/или организационни мерки за намаляване нивото на експозиция на вибрации, когато при оценката на риска се установи превишаване на дневните стойности, като вземе предвид:

1. методи на работа, при които експозицията на вибрации е по-ниска;

2. избор на подходящо работно оборудване, генериращо възможно най-малко вибрации, проектирано в съответствие с ергономичните изисквания, при отчитане на работата, която трябва да бъде извършена;

3. осигуряване на допълнително оборудване, намаляващо риска от увреждания от вибрациите, като седалки, които ефективно намаляват вибрациите, предавани на цялото тяло, и ръкохватки, намаляващи вибрациите, предавани на системата ръка-рамо;

4. подходящи програми за поддържане на работното оборудване и работното място и подходяща организация на работното място;

5. проектиране и разположение на работните места;

6. подходяща информация и обучение на работещите за правилното и безопасно използване на работното оборудване с цел да се сведе до минимум експозицията им на вибрации;

7. ограничаване на продължителността и интензивността на експозицията;

8. подходяща организация на работното време с достатъчни периоди за почивка;

9. осигуряването на работно облекло, което предпазва експонираните работещи от студ и влага.

Чл. 8. (1) Работещите не трябва да бъдат изложени на нива, превишаващи граничните стойности на експозиция на вибрации по чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1.

(2) Когато въпреки предприетите от работодателя мерки за намаляване нивото на експозицията на вибрации граничните стойности са превишени, той незабавно определя причините за това и променя предприетите мерки за защита и превенция с цел избягване на последващо превишаване на граничните стойности.

Чл. 9. Алинея 1 на чл. 8 може да не се прилага:

1. за корабите от морския транспорт и за всички вертолети и витломоторни въздухоплавателни средства, когато техническият прогрес и специфичните характеристики на работните места не позволяват да се постигне съответствие с граничните стойности за вибрации, предавани на цялото тяло, независимо че са предприети технически и/или организационни мерки;

2. когато стойността на експозицията на работещите обичайно е под дневните стойности на експозиция, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 1, т. 2, но варира и е възможно инцидентно превишаване на граничната стойност, при условие че:

а) средната стойност за период 40 часа е по-ниска от граничната стойност;

б) има доказателства, че рискът е по-нисък от този, свързан с превишаване на граничната стойност на експозиция.

Чл. 10. Работодателят е длъжен да предприеме подходящи мерки за намаляване на експозицията на вибрации за бременни, хора с увреждания на опорно-двигателния апарат и други лица, които са чувствителни към тях.

Чл. 11. (1) Работодателят е длъжен да осигури информация и обучение на работещите, изложени на рискове от вибрации, и/или на техните представители в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

(2) Информацията и обучението по ал. 1 трябва да съответстват на резултатите от оценката на риска и да включват:

1. мерките, предприети за прилагане изискванията на наредбата, с цел отстраняването или свеждането до минимум на рисковете, произтичащи от вибрации;

2. граничните стойности на експозиция и стойностите на експозиция за предприемане на действие;

3. резултатите от оценката и измерването на вибрациите, съгласно чл. 5 и 6 и възможните увреждания, произтичащи от използваното работно оборудване;

4. необходимостта и начина за откриване и съобщаване на признаците на увреждане;

5. случаите, в които работниците подлежат на здравно наблюдение;

6. безопасни работни практики за свеждане до минимум на експозицията на вибрации.

Чл. 12. Работодателят е длъжен да се консултира с работещите и/или техните представители и да създава условия за тяхното участие по всички въпроси, свързани с прилагането на наредбата в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 13. (1) Работодателят осигурява здравно наблюдение съгласно Наредба № 3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (ДВ, бр. 16 от 1987 г.), когато резултатите от оценката на риска показват риск за здравето на работещите.

(2) Наблюдението по ал. 1 се извършва с цел предотвратяване и ранно диагностициране на всяко увреждане на здравето, свързано с експозиция на вибрации, и се прилага, когато:

1. експозицията на вибрации може да причини заболяване или увреждане на здравето;

2. заболяването или увреждането на здравето могат да възникнат в резултат на специфичните условия на труд;

3. съществуват методи за откриване на заболяването или увреждането на здравето.

(3) Работодателят е длъжен да осигури здравно наблюдение на работещите, които са изложени на вибрации, превишаващи дневните стойности на експозиция, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 1, т. 2.

(4) В случаите по чл. 9 работодателят е длъжен да осигури засилено здравно наблюдение.

(5) Резултатите от здравното наблюдение и нивата на експозиция се отразяват в здравните досиета на работещите съгласно изискванията по чл. 28 от Наредба № 14 за службите по трудова медицина ( ДВ, бр. 95 от 1998 г.).

(6) Копие от досиетата по ал. 5 се предоставя при поискване на компетентни органи, които имат право на достъп до медицинска информация и в съответствие със Закона за защита на личните данни.

(7) По искане на работещия му се осигурява достъп до здравното досие.

(8) Резултатите от здравното наблюдение се вземат предвид при планирането и прилагането на предпазните мерки на конкретното работно място.

Чл. 14. Когато при здравното наблюдение се установи заболяване или увреждане на здравето като резултат на експозицията на вибрации, лекарят или друго медицинско лице от службата по трудова медицина:

1. уведомява работещия за установеното заболяване или увреждане на здравето;

2. дава информация и съвети за здравното наблюдение, което се провежда след края на експозицията;

3. уведомява работодателя при спазване на лекарската тайна.

Чл. 15. (1) В случаите по чл. 14 работодателят:

1. преразглежда оценката на риска по чл. 5 и 6;

2. преразглежда мерките, осигурени за отстраняване или намаляване на рисковете, и при необходимост предприема допълнителни мерки съгласно изискванията по чл. 7, чл. 8, ал. 1 и 2 и чл. 10;

3. провежда консултации и взема предвид съветите на специалистите по трудова медицина, други лица с подходяща квалификация и контролните органи за планиране и провеждане на мерки, необходими за предотвратяване или намаляване на риска в съответствие с чл. 7, чл. 8, ал. 1 и 2 и чл. 10, включително за възможността за преместване на работещия на друго работно място, където няма риск от по-нататъшна експозиция;

4. организира текущо здравно наблюдение и осигурява проверка на здравното състояние на работещите с подобна експозиция.

(2) В случаите по ал. 1, т. 4 лекарят или друго медицинско лице от службата по трудова медицина може да предложи на работодателя да организира провеждане на специализирано медицинско изследване.