Държавен вестник, брой 38 от 3.V

Приложение № 1 към чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1

Метод на Д'Ондт

Целта на метода е разпределяне на определен брой мандати между партии или коалиции пропорционално на получените от тях гласове.

Същият метод се прилага при разпределяне на мандатите на отделните партии или коалиции по избирателни райони.

Всички частни се сравняват като рационални числа. Действието на метода е илюстрирано с пример в края на приложение № 2.

1. За всяка партия или коалиция частните на получените гласове с делител целите числа 1, 2, 3,... се подреждат в таблица с редове по делители и със стълбове по партии и коалиции (вж. примера, табл. 1 и 2). Деленията в табл. 2 се извършват дотогава, докато се получат достатъчен брой частни, така че да се покрие броят на определените мандати, но за всеки стълб - не повече от броя на кандидатите в съответната листа.

2. Мандатите се разпределят между партиите и коалициите строго по реда на намаляване на частните в таблицата до изчерпване на определения брой мандати: първият мандат се присъжда на тази партия или коалиция, която има най-голямо частно, вторият мандат - на партията или коалицията, която има второ по големина частно, и т.н. (Вж. табл. 2 от примера. Числата в скобите в тази таблица показват местата на съответните частни при подреждането им по големина до изчерпване броя на мандатите.)

3. Ако при процедурата по т. 2 се достигне до няколко равни частни, мандатът се присъжда на тази партия или коалиция, чието частно е на най-горен ред (вж. в табл. 2 от примера частните с номера 9 и 10).

4. Ако при процедурата, описана в т. 1 - 3, няколко партии или коалиции имат равен брой гласове и не могат да получат равен брой мандати, то присъждането на оставащите мандати се извършва между тях по жребий, теглен в Централната избирателна комисия.

Приложение № 2 към чл. 16, ал. 2

Преразпределение на мандатите

1. След изпълнението на чл. 16, ал. 1 от методиката е възможно сумата от мандатите на отделните коалиции, партии или независими кандидати в даден район да е различна от предварително определения от Централната избирателна комисия брой мандати за района. За отстраняване на различията се прилага методика, в която се използват понятията: частно на последен разпределен мандат x/y и частно на първия неразпределен мандат x/(y+1), където x е броят на действителните гласове за една коалиция или партия в район; y - броят на мандатите, получени от съответната коалиция или партия в същия район.

2. От разглежданите коалиции или партии се намира коалицията или партията с най-голямо частно на първия неразпределен мандат във всички райони, където броят на разпределените вече мандати е по-малък от определения. Районът, в който това частно се намира, се посочва.

3. Ако при процедурата по т. 2 няколко коалиции или партии са с равни частни, избира се тази коалиция или партия, която е получила най-много гласове в цялата страна; ако такива коалиции или партии са няколко, изборът на една от тях става чрез жребий, теглен в Централната избирателна комисия.

4. Ако при процедурата по т. 2 и 3 се достигне до няколко района, в които коалицията или партията има равни такива частни, избира се районът, в който тя е получила най-много гласове; ако такива райони са няколко, изборът на един от тях става чрез жребий, теглен от Централната избирателна комисия.

5. За коалицията или партията, намерена по т. 2 - 4, се посочва районът, където броят на разпределените вече мандати е по-голям от предварително определения от Централната избирателна комисия и в който тя има най-малко частно на последния разпределен мандат. От този район се прехвърля един мандат на същата коалиция или партия в района, посочен в т. 2 - 4.

6. Ако за коалицията или партията по т. 5 се получи едно и също най-малко частно на последния разпределен мандат в няколко района, то се избира районът, в който тя е получила най-много гласове; ако такива райони са няколко, изборът на един от тях става чрез жребий, теглен от Централната избирателна комисия.

7. Ако коалицията или партията по т. 5 няма получени мандати в районите, чиято сума от мандатите е по-голяма от определената, то тази коалиция или партия се изключва от по-нататъшно преразпределение.

8. Ако във всички райони сумата на мандатите на партиите се е изравнила с определения от Централната избирателна комисия брой, то преразпределението на мандатите приключва. В противен случай отново се преминава към т. 2 - 4.

Забележка. В т. 8 може да се получи, че в районите с брой разпределени мандати, по-малък от предварително определения от Централната избирателна комисия, са изключени всички коалиции и партии по т. 7. Тогава се прилага същият метод, като се прехвърлят мандати и на партии, неполучили гласове в разглежданите райони.

Пример за прилагане на метода на Д'Ондт

В следните таблици числово е илюстриран пример за разпределянето на 24 мандата между пет партии (коалиции) - А, Б, В, Г и Д, като страната е разпределена на 6 многомандатни района - Р1, Р2, Р3, Р4, Р5 и Р6. Броят на мандатите, които подлежат на разпределение в районите, и броят на действителните гласове, които са дадени по райони, по партии и за страната, е, както следва:

Таблица 1

В примера е прието условието, че всяка партия във всеки район има листа от поне четирима кандидати.

Първото прилагане на метода на Д'Ондт за разпределение на мандатите в национален мащаб (съгласно чл. 15) дава следните резултати:

Таблица 2

Забележка. Частните от таблица 2 са рационални числа, а в таблицата, за илюстрация, са записани като реални числа с един знак след десетичната точка.

Първият мандат (1) се присъжда на партия А според най-голямото частно, в случая 1900000, намиращо се в колонката на партия А. Вторият мандат (2) се присъжда на партия Б според второто по големина частно, в случая 1500000. Присъждането продължава до разпределението и на последния 24 мандат. Всяка от партиите в този пример получава по-малко мандати от броя на кандидатите в листата й.

Ако при делението се получат равни частни в различните колонки, мандатът се присъжда на тази партия, чието частно е в по-горен ред на таблицата. В случая това е показано чрез частните 500000 и мандатите (9) и (10).

Крайният резултат от разпределението на 24-е мандата на национално ниво (за 5-те партии общо за 6-те района) е следният:

Следващата стъпка е разпределянето съгласно чл. 16, ал. 1 на така определените мандати по избирателни райони за всяка партия поотделно. Повторно се прилага методът на Д'Ондт за всяка партия, като в първия ред се подреждат гласовете, които тя е получила в избирателните райони. Партията А е спечелила в национален мащаб 8 мандата, а получените гласове за нея по райони са дадени в първия ред на таблицата (вж. забележката към табл. 2):

Тук се илюстрира правилото за по-горния ред при равни частни (вж. (4) и (5), също и частните 160000 в районите Р3 и Р5). Партия А получава следните мандати по райони:

Партия А

Прилагайки същия метод и за партиите Б, В, Г и Д, получаваме следното разпределение по партии и райони:

Получават се два "излишни" мандата - по един в райони Р1 и Р5, както и два незаети мандата - по един в Р4 и Р6.

Получените мандати се преразпределят по ал. 2 на чл. 10. За целта се прилага алгоритъмът от приложение №2. Образуват се частните на първите неразпределени мандати в районите с незаети мандати (в случая районите Р4 и Р6). Те са:

Най-голямото частно се получава за партия Б в район Р6. Следвайки т. 5, 6 и 7, се разглеждат частните на последните разпределени мандати на партия Б в районите с "излишни" мандати (Р1 и Р5). Тези частни са съответно 310000 и 170000. Мандатите на партия Б се увеличават с един в район Р6 и се намаляват с един в район Р5. Новото разпределение е:

По същата процедура се прехвърля един мандат на партия А от район Р1 в Р4. Окончателното разпределение на мандати за отделните листи на партии е следното:

Окончателното разпределение по райони съвпада с предварителното разпределение на мандатите, дадено от Централната избирателна комисия.