ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ НАКАЗАТЕЛНАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО КОРУПЦИЯТА (РАТИФИЦИРАН СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ ХХХIХ НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 10 ДЕКЕМВРИ 2003 Г. - ДВ, БР. 110 ОТ 2003 Г. В СИЛА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 1 ФЕВРУАРИ 2005 Г.)
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ НАКАЗАТЕЛНАТА КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО КОРУПЦИЯТА
(Ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 10 декември 2003 г. - ДВ, бр. 110 от 2003 г. В сила за Република България от 1 февруари 2005 г.)
Обн. ДВ. бр.35 от 22 Април 2005г.
Страните - членки на Съвета на Европа, и другите страни, подписали този протокол,
Като считат, че е желателно да бъде допълнена Наказателната конвенция относно корупцията (ETS № 173, наричана по-долу "конвенцията") за целите на предотвратяването и борбата с корупцията;
Като считат също така, че този протокол ще позволи по-широкото прилагане на Програмата за действие срещу корупцията от 1996 г.,
се споразумяха за следното:
Глава първа.
Употреба на термини
Употреба на термини
Член 1
За целите на този протокол:
1. Терминът "арбитър" се разбира съгласно националното право на държавите, които са страни по този протокол, но във всеки случай включва лице, на което по силата на арбитражно споразумение е възложено да дава юридически задължително решение по спор, представен от страните по споразумението.
2. Терминът "арбитражно споразумение" означава споразумение, признато от националния закон, с което страните се съгласяват да отнесат спора за разрешаване от арбитър.
3. Терминът "съдебен заседател" се разбира съгласно националното право на държавите, които са страни по този протокол, но във всеки случай включва лице, което не е професионален юрист, но което действа като член на колегиален орган, отговорен за вземане на решение относно вината на обвиненото лице в рамките на съдебния процес.
4. В случай на производство, включващо чуждестранен арбитър или съдебен заседател, преследващата държава може да приложи дефиницията за арбитър или съдебен заседател само дотолкова, доколкото тази дефиниция е в съответствие с нейното национално право.
Глава втора.
Мерки, които трябва да бъдат предприети на национално равнище
Активен подкуп на национални арбитри
Член 2
Всяка страна приема такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление съгласно нейния вътрешен закон, когато са извършени умишлено, на обещаването, предлагането или даването пряко или непряко на каквато и да е неследваща се облага на арбитър, изпълняващ своите функции съгласно националния закон за арбитраж на страната, за него или за нея или за някой друг, за да извърши или за да не извърши действие при упражняване на своите функции.
Пасивен подкуп на национални арбитри
Член 3
Всяка страна приема такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление съгласно нейния вътрешен закон, когато са извършени умишлено, на поискването или получаването от арбитър, упражняващ своите функции съгласно националния закон на страната, пряко или непряко, на каквато и да е неследваща се облага за него или за нея или за някой друг, или на приемането на предложение или обещание за такава облага, за да извърши или за да не извърши действие при упражняване на своите функции.
Подкуп на чуждестранни арбитри
Член 4
Всяка страна приема такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление съгласно нейния вътрешен закон, на деянията, посочени в чл. 2 и 3, когато е въвлечен арбитър, упражняващ своите функции съгласно националния закон за арбитраж на която и да е друга държава.
Подкуп на национални съдебни заседатели
Член 5
Всяка страна приема такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление съгласно нейния вътрешен закон, на деянията, посочени в чл. 2 и 3, когато е въвлечено което и да е лице, действащо като съдебен заседател в съдебна система на страната.
Подкуп на чуждестранни съдебни заседатели
Член 6
Всяка страна приема такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление съгласно нейния вътрешен закон, на деянията, посочени в чл. 2 и 3, когато е въвлечено което и да е лице, действащо като съдебен заседател в съдебната система на която и да е друга държава.
Глава трета.
Наблюдение на прилагането и заключителни разпоредби
Наблюдение на прилагането
Член 7
Групата държави срещу корупцията (GRECO) наблюдава прилагането на този протокол от страните.
Отношение с конвенцията
Член 8
1. Между страните разпоредбите на чл. 2 - 6 на този протокол се считат за допълнителни членове към конвенцията.
2. Разпоредбите на конвенцията се прилагат дотолкова, доколкото те са в съответствие с разпоредбите на този протокол.
Декларации и резерви
Член 9
1. Ако страна е направила декларация съгласно чл. 36 от конвенцията, тя може да направи подобна декларация по отношение на чл. 4 и 6 на този протокол по време на подписването му или при депозиране на документа за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване.
2. Ако страна е направила резерва съгласно чл. 37, ал. 1 от конвенцията, ограничаваща прилагането на престъпленията пасивен подкуп, определени в чл. 5 от конвенцията, тя може да направи подобна резерва по отношение на чл. 4 и 6 от този протокол по време на подписването му или при депозиране на документа за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване. Всяка друга резерва, направена от страна съгласно чл. 37 от конвенцията, е приложима също и за този протокол, освен ако страната не декларира друго по време на подписването му или при депозиране на документа за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване.
3. Друга резерва не може да бъде направена.
Подписване и влизане в сила
Член 10
1. Този протокол е открит за подписване от държавите, подписали конвенцията. Тези държави могат да изразят тяхното съгласие да бъдат обвързани чрез:
(a) подписване без условие за ратифициране, приемане или одобрение; или
(b) подписване при условие за ратифициране, приемане или одобрение, последвано от ратифициране, приемане или одобрение.
2. Документите за ратификация, приемане или одобрение се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
3. Протоколът влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която пет държави са изразили съгласието си да се обвържат с протокола съгласно разпоредбите на ал. 1 и 2 и само след като самата конвенция е влязла в сила.
4. По отношение на всяка подписала държава, която впоследствие изрази съгласие да се обвърже с него, протоколът влиза в сила на първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която тя е изразила съгласието си да се обвърже с протокола съгласно разпоредбите на ал. 1 и 2.
Присъединяване към протокола
Член 11
1. Всяка държава или Европейската общност, след като се е присъединила към конвенцията, може да се присъедини към този протокол, след като той влезе в сила.
2. По отношение на която и да е държава или Европейската общност, присъединила се към протокола, той влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на периода от три месеца след датата на депозиране на документа за присъединяване при Генералния секретар на Съвета на Европа.
Териториално прилагане
Член 12
1. Всяка държава може по време на подписването или депозирането на документите за ратификация, одобряване или присъединяване да определи територията или териториите, за които се прилага този протокол.
2. Всяка държава може по всяко време след това с декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири прилагането на този протокол за всяка друга територия или територии, посочени в декларацията, и за чиито международни отношения тя отговаря или от чието име е упълномощена да поема задължения. По отношение на тази територия протоколът влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на тази декларация от Генералния секретар.
3. Всяка декларация, направена съгласно предходните две алинеи, може да бъде оттеглена по отношение на всяка територия, посочена в тази декларация, с уведомление, адресирано до Генералния секретар. Това оттегляне влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на тази декларация от Генералния секретар.
Денонсиране
Член 13
1. Всяка страна може по всяко време да денонсира този протокол чрез уведомление, изпратено до Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Това денонсиране влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар.
3. Денонсирането на конвенцията води автоматично до денонсиране на този протокол.
Уведомление
Член 14
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на Съвета на Европа, и всяка държава или Европейската общност, присъединила се към този протокол, за:
(a) всяко подписване на този протокол;
(b) депозиране на всеки документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване;
(c) всяка дата на влизане в сила на този протокол съгласно чл. 10, 11 и 12;
(d) всяка декларация или резерва, направени по чл. 9 и 12;
(e) всеки друг акт, уведомление или съобщение, отнасящи се до този протокол.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.
Съставен в Страсбург на 15 май 2003 г. на английски и френски език, като двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа ще изпрати заверени копия на всяка страна, подписала протокола и присъединила се към него.
