СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОДИТЕ НА РУМЪНИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОДИТЕ (УТВЪРДЕНО С РЕШЕНИЕ № 145 ОТ
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОДИТЕ НА РУМЪНИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОДИТЕ
(Утвърдено с Решение № 145 от 28 февруари 2005 г. на Министерския съвет. В сила за Република България от 15 март 2005 г.)
Обн. ДВ. бр.32 от 12 Април 2005г.
Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и управлението на водите на Румъния (наричани по-нататък "страните"),
като отчитат, че въпросите на управлението на водите имат трансграничен характер и изискват международно сътрудничество на двустранно, регионално и глобално ниво чрез прилагането на двустранни и многостранни споразумения и че сътрудничеството между компетентните национални органи може да бъде от взаимна полза,
като отчитат значимостта на подхода на устойчиво развитие за опазването и подобряването на околната среда, както и за здравето и благосъстоянието на сегашните и бъдещите поколения,
като взимат предвид факта, че територии от техните страни са разположени във водосборните области на река Дунав и Черно море,
като имат предвид факта, че двете държави са страни по Конвенцията за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав, подписана в София на 29 юни 1994 г., Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписана в Букурещ на 21 април 1992 г., Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, подписана в Хелзинки на 18 март 1992 г., Конвенцията между правителството на Република България и правителството на Румъния за сътрудничество в областта на опазването на околната среда, подписана в София на 9 декември 1991 г., и Конвенцията за режима на корабоплаване по река Дунав, подписана в Белград на 18 август 1948 г.,
като следват разпоредбите на Директива 2000/60/ЕС на Европейския парламент и Съвет, създаваща рамка за действие на Общността в областта на политиката по водите (наричана по-нататък "Рамкова директива за водите"), в сила от 22 декември 2000 г.,
като желаят да укрепят сътрудничеството в рамките на съответните международни конвенции и други споразумения, по които двете страни или техните държави са страни, и в съответствие със заключителните документи на Срещата на най-високо ниво по устойчиво развитие (Йоханесбург, 2002 г.) и Петата Паневропейска конференция "Околна среда за Европа" (Киев, 2003 г.),
като отчитат необходимостта от по-тясно научно и техническо сътрудничество в областта на управление на водите,
убедени, че тясното сътрудничество в посочената област, както и взаимните усилия за постигане на "добър статус" на водите може да представлява важен принос за развитието на отношенията между двете държави и полза за по-големите международни басейни, част от които са двете държави,
решени да насърчават и развиват сътрудничеството между двете държави в областта на управлението на водите,
се споразумяха за следното:
Член 1
Страните развиват и насърчават сътрудничеството в областта на управлението на водите на основата на равенство, реципрочност и взаимна полза.
Член 2
Основните области на сътрудничество са:
а) управление на водите, в частност разпоредбите на Рамковата директива за водите;
б) интегрирано управление на крайбрежните зони;
в) опазване качеството на водните ресурси, пречистването на битови и промишлени отпадъчни води;
г) оценка на въздействието на социално-икономическите дейности върху водните ресурси;
д) използване на икономически инструменти в областта на управлението на водните ресурси;
е) прилагане на регионални и международни конвенции и споразумения за използването и опазването на водните течения, по които и Република България и Румъния са страни;
ж) научни изследвания и проектиране, необходими за развитието на количествените и качествените аспекти на управлението на водите.
Член 3
Формите на сътрудничество между страните са следните:
а) координация и изпълнение на съвместни дейности съгласно разпоредбите на Рамковата директива за водите;
б) обмен на мониторингови данни от взаимен интерес за двете страни;
в) обмен на информация и опит по отношение на пречистването на битови и промишлени отпадъчни води;
г) разработване на съвместни програми и проекти за прилагане на регионалните и международните конвенции и споразумения за използване и опазване на водните течения, по които Република България и Румъния са страни;
д) обмен на информация и опит относно въздействието на социално-икономическите дейности върху водите и използването на икономически инструменти в областта на управлението на водните ресурси;
е) организиране на срещи, конференции, семинари, симпозиуми и изложби;
ж) обучение и обмен на експерти, учени изследователи и представители на неправителствени организации, които работят в подходяща област на управлението на водите;
з) обмен на налични научни и технически данни и информация, както и съответни резултати по въпроси, свързани с управлението на водите, към които двете страни имат интерес;
и) съвместни научно-технически проучвания и изготвяне на съвместни проекти, необходими за интегрираното управление на водите в количествен и качествен аспект;
к) други форми на сътрудничество, които страните считат за необходими.
Член 4
1. Страните, като действат в рамките на тяхната компетентност и в съответствие с конкретното им национално законодателство, подкрепят установяването на директни връзки между други заинтересувани институции за инициирането и изпълнението на съвместни програми и/или проекти в областта на управлението на водите.
2. Институциите, които участват във всяка програма и/или проект, съгласуват техните задания и условия.
Член 5
1. С цел изпълнение на разпоредбите на това споразумение се създава Смесена комисия за управление на водите (наричана по-нататък "Смесената комисия"), която се състои от представители на двете страни.
2. В срок 30 дни от влизането на споразумението в сила страните взаимно се информират за името на председателя на тяхната част от Смесената комисия и нейните членове.
3. Всяка страна може да определя заместник на своя председател по всяко време чрез писмено уведомление до другата страна.
4. Смесената комисия приема годишна работна програма, която определя областите и действията, договорени в това споразумение.
5. Заседанията на Смесената комисия, отнасящи се до степента на изпълнение на годишната работна програма, се провеждат веднъж годишно. Освен ако не е договорено друго, тези срещи се провеждат последователно в Република България и в Румъния.
6. Извънредни срещи на Смесената комисия се провеждат след писмено съгласие на една от страните в отговор на искане от другата страна. Извънредните срещи се организират от искащата страна.
7. Смесената комисия създава работни групи за изпълнението на годишните работни програми. Работните групи представят на Смесената комисия доклади за напредъка на работата и постигнатите резултати.
8. Срещите на Смесената комисия се провеждат на английски език, освен ако не е договорено друго. Английският език е и работният език за комуникация между представители на двете страни, които участват в изпълнението на дейности в рамките на това споразумение.
Член 6
1. Изпращащата страна поема разходите за нощувки, външни пътни разходи и разходи за дневни на нейните членове на Смесената комисия и на експертите, които участват в изпълнението на годишната работна програма, освен ако не е договорено друго.
2. Разходите за транспорт в страната домакин се поемат от приемащата страна.
Член 7
Това споразумение не може да се интерпретира по начин, който засяга правата и задълженията на страните, които произтичат от други споразумения и конвенции, които са в сила и са сключени от всяка от двете страни или техните държави в рамките на международното право.
Член 8
Разногласията, възникващи между страните, при тълкуването или изпълнението на споразумението, се разрешават по пътя на консултации между страните.
Член 9
1. Споразумението влиза в сила от датата, следваща датата на получаване на втората от нотите, с която двете страни взаимно се уведомяват, че са изпълнени изискванията на националните им законодателства за влизането му в сила.
2. Споразумението се сключва за срок пет години, като действието му се продължава автоматично за следващи периоди от пет години. Това споразумение може да бъде денонсирано по всяко време от всяка една от страните чрез отправяне на писмено уведомление до другата страна. Действието на споразумението се прекратява след три месеца от датата на получаване на уведомлението за денонсиране.
3. Споразумението може да бъде допълвано или изменяно при взаимно съгласие на страните. Измененията и допълненията се сключват като протоколи към споразумението и представляват негова неразделна част. Измененията и допълненията влизат в сила по реда на параграф 1 на този член.
Подписано в Букурещ на 12 ноември 2004 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, румънски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.