Държавен вестник, брой 81 от 6.X

§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В текста преди т. 1 думите "политически и религиозни убеждения" се заменят с "политически убеждения или религиозни вярвания".

2. В т. 1 след думите "реабилитирани по съдебен ред" се добавя "деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора".

3. В т. 3 накрая се добавя "както и принудително трудово мобилизирани".

4. Създават се т. 10, 11, 12, 13 и 14:

"10. убити на обществени места, в жилища или при опит за бягство;

11. осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата, или убити при опит за бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания;

12. загинали в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания;

13. с висше или полувисше образование, освободени от работа и заставени да работят в общината, в която живеят, по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство;

14. лишени от право на пенсия."

§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а) в т. 1 след думите "в сила от 1 май 1968 г." се добавя "военно-наказателните закони (Военно-наказателният закон в сила до 28 септември 1949 г. и Военно-наказателният закон в сила до 17 февруари 1956 г.) по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания";

б) създава се нова т. 4:

"4. осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания;";

в) досегашните т. 4, 5, 6 и 7 стават съответно т. 5, 6, 7 и 8;

г) създават се т. 9 и 10:

"9. осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., които са реабилитирани по съдебен ред, чиито деяния са амнистирани или чиито присъди са отменени по реда на надзора;

10. лишените от право на пенсия."

2. Създава се ал. 2:

"(2) Лицата, които са били в затвори, лагери и други подобни места и са живи, получават обезщетение за всяка изтърпяна от тях репресия в пълния му размер за целия срок на претърпяната репресия."

§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Когато лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6, 8, 9 и 10 не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници - деца, съпруг, родители или на братя и сестри, когато няма други наследници."

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Наследниците - деца, съпруг и родители или братя и сестри, когато няма други наследници, на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите след 12 септември 1944 г., на убитите на обществени места, в жилища или при опит за бягство, на загиналите в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, на убитите при опит за бягство през границата и на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената получават еднократно обезщетение за неимуществени вреди."

§ 4. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3:

а) след думите "по предходните разпоредби" се добавя "включително за характера на репресията", думите "както и на" се заменят с "и от равен на тях брой";

б) създава се изречение второ: "За работата си в комисията членовете й, които не заемат длъжност по трудово или служебно правоотношение, получават възнаграждение по ред и в размер, определени от Министерския съвет."

2. Създават се ал. 4, 5 и 6:

"(4) В централната комисия не могат да участват лица, които са били щатни или нещатни сътрудници, информатори, доверени лица, облагодетелствани лица на Министерството на вътрешните работи, Държавна сигурност, Разузнавателното отделение към Щаба на войската, Разузнавателното управление на Генералния щаб при Министерство на народната отбрана и Народната милиция в периода 1944 - 1989 г. или участвали в политически репресии.

(5) Обстоятелствата по ал. 4 се установяват с декларация за съответствие, депозирана пред председателя на комисията. За деклариране на неверни данни в декларацията деклараторът носи отговорност по реда на чл. 313 от Наказателния кодекс.

(6) При спорни случаи централната комисия се произнася с обикновено мнозинство от състава си дали дадена репресия е политическа. Съответните ведомства и институции са длъжни да предоставят на комисията информация и документация, свързани с нейната дейност."

§ 5. Член 5 се изменя така:

"Чл. 5. (1) Искането за обезщетение се предявява пред областния управител по постоянния адрес на правоимащото лице.

(2) Областният управител се произнася с мотивирана заповед по основателността на искането след събиране и преценка на представените доказателства относно вида, характера и продължителността на репресията, както и качеството "правоимащо лице".

(3) Областният управител изплаща на правоимащото лице еднократно парично обезщетение въз основа на заповедта по ал. 2, с която искането е уважено.

(4) Отказът на областния управител да удовлетвори искането за обезщетение подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

(5) Обезщетението се изплаща от държавния бюджет."

§ 6. В чл. 7, т. 2 думите "пълнолетните лица" се заменят с "лицата, навършили 16 години".

§ 7. В чл. 9, ал. 1 се правят следните допълнения:

1. В текста преди т. 1 след числото "3" се добавя "4", а думите "и 9" се заменят с "9 и 13, както и осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по чл. 1, т. 11".

2. Създават се т. 22 и 23:

"22. които са били интернирани, изселвани и заселвани по административен ред до 12 месеца - 10 на сто от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст, от 12 до 36 месеца - 15 на сто от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а над 36 месеца - 20 на сто от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст;

23. лица с висше или полувисше образование, които са били заставени да работят по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство - 5 на сто от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст."

§ 8. Създава се чл. 10:

"Чл. 10. (1) Областният управител и териториалните поделения на Националния осигурителен институт, за да се произнесат по съществото на искането, изискват от правоимащите лица да представят писмени доказателства за твърденията си.

(2) Областният управител и териториалните поделения на Националния осигурителен институт служебно искат произнасяне на централната комисия, когато липсват писмени доказателства относно вида, характера или продължителността на репресията."

§ 9. В допълнителните и заключителните разпоредби се създава § 3а:

"§ 3а. По смисъла на този закон:

1. "Щатни сътрудници" са българските граждани, които са били на служба в Министерството на вътрешните работи, бившите Държавна сигурност, Народна милиция, Разузнавателно отделение към Щаба на войската или Разузнавателно управление на Генералния щаб като оперативни работници на оперативна работа.

2. "Нещатни сътрудници" са българските граждани, които са доставяли информация или са сътрудничили по друг начин на Министерството на вътрешните работи, бившите Държавна сигурност, Народна милиция, Разузнавателно отделение към Щаба на войската или Разузнавателно управление на Генералния щаб.

3. "Облагодетелствани лица" са българските граждани, на които са били предоставени:

а) образователни, професионални, административни или имуществени привилегии от Министерството на вътрешните работи, бившите Държавна сигурност, Народна милиция, Разузнавателно отделение към Щаба на войската или Разузнавателно управление на Генералния щаб;

б) защита от Министерството на вътрешните работи, бившите Държавна сигурност, Народна милиция, Разузнавателно отделение към Щаба на войската или Разузнавателно управление на Генералния щаб срещу наказателно преследване."