Държавен вестник, брой 23 от 18.III

Чл. 1. С наредбата се уреждат изискванията за вписване на досиетата на храните с традиционно специфичен характер, както и редът за приемане на заявления, за комплектоване на досиетата и за водене на регистъра на досиетата на храни с традиционно специфичен характер.

Чл. 2. Традиционно специфичен характер се признава само на:

1. тези земеделски продукти от приложение № 1, които са предназначени за консумация от човек;

2. хранителните продукти, посочени в приложение № 2.

Чл. 3. (1) Храните имат специфичен характер, когато притежават характерна черта или набор от характерни черти, които ги отличават от другите храни от същата категория.

(2) Традиционният характер на храните се изразява в използването в продължение на най-малко 50 години на традиционни суровини, традиционен състав на храната и/или традиционен начин на производство или преработка.

(3) Традиционно специфичният характер на храната се признава, ако са изпълнени едновременно изискванията за специфичен и традиционен характер.

Чл. 4. (1) Традиционно специфичният характер на храната не може да се основава само на количеството или качеството на съставящите я компоненти или на начина на производство, когато той отговаря на стандартите за производство, освен когато тези стандарти регламентират производство на храни с традиционно специфичен характер.

(2) Традиционно специфичният характер на храната не трябва да се дължи само на географския й произход или на прилагането на технологично нововъведение.

(3) Начинът на представяне, рекламиране или етикетиране на храната не се счита за характерна черта по смисъла на чл. 3, ал. 1.

Чл. 5. (1) Храните с традиционно специфичен характер имат наименования, които са традиционни за страната или за района и изразяват специфичния характер на храната.

(2) Наименованието на храна с традиционно специфичен характер ясно я отличава от други храни от същата категория и не въвежда в заблуждение. Въвежда в заблуждение наименование, което:

1. възпроизвежда обща характеристика на категорията храна, към която храната с традиционно специфичен характер принадлежи;

2. не отговаря на спецификацията на храната;

3. заблуждава потребителя по отношение характеристиките на храната.

(3) В наименованието на храна с традиционно специфичен характер могат да се включат географски имена по изключение и доколкото това не противоречи на права, защитени по Закона за марките и географските означения.

Чл. 6. (1) Заявление-спецификация за вписване на досиета на храни с традиционно специфичен характер могат да подават само групи от производители на храни.

(2) Група от производители на храни е дружество по Търговския закон (ТЗ) или Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), кооперация по Закона за кооперациите (ЗК) или сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). В групата от производители могат да членуват и потребители, сдружения на потребители, сдружения за защита на околната среда и други заинтересовани лица.

(3) Групата от производители не може да се учреди като еднолично търговско дружество.

Чл. 7. (1) Групата от производители на храни подава в Министерство на земеделието и горите (МЗГ), дирекция "Интеграционна политика", заявление-спецификация по образец съгласно приложение № 3.

(2) Заявлението-спецификация съдържа:

1. данни за заявителя;

2. искане за признаване на традиционно-специфичния характер на храната и използване на наименованието на храната;

3. наименование на храната;

4. описание на метода на производство и на характеристиките на използваните суровини;

5. доказателства за традиционния характер на суровините, традиционния състав на храните и/или традиционния начин на производство или преработка;

6. основни физични, химични, микробиологични и органолептични характеристики на храната, които изразяват нейния специфичен характер;

7. методите на проверка на характеристиките по т. 6.

(3) Като доказателства по ал. 2, т. 5 могат да бъдат представени анализи, изследвания, публикации, исторически документи, легенди, произведения на художествената литература, търговски и счетоводни документи, регистри и други подобни източници.

(4) Групата от производители на храни, която не е юридическо лице, подава заявлението-спецификация чрез специално упълномощен представител. Специалното пълномощно трябва да бъде с нотариално заверени подписи на упълномощителите.

Чл. 8. Към заявлението-спецификация се прилагат:

1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация на групата от производители, когато тя е търговско дружество, кооперация или сдружение, или договора за дружество по ЗЗД;

2. декларации за обема на производство на храната на всеки член на групата от производители за предходните три календарни години;

3. копия на регистрационните карти на членовете на групата производители, които са земеделски производители, заверени по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.);

4. удостоверения за актуално състояние на съдебните регистрации на членовете на групата от производители, които са търговци или сдружения;

5. проект на информацията за публикуване по чл. 11.

Чл. 9. (1) Заявлението-спецификация заедно с документите по чл. 8 образуват досие.

(2) Дирекция "Интеграционна политика" вписва досиетата с пореден номер и дата на подаване в дневник на подадените досиета.

Чл. 10. (1) Дирекция "Интеграционна политика" проверява пълнотата на подадените документи съгласно чл. 7 и 8. Когато се установят непълноти, заявителят се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. Срокът започва да тече от датата на получаване на уведомлението.

(2) Когато в предоставения срок заявителят не отстрани непълнотите, процедурата се прекратява.

(3) Процедурата по вписване се прекратява и по молба на заявителя.

(4) Процедурата по вписване се прекратява със заповед на министъра на земеделието и горите.

Чл. 11. (1) Информацията за подадено заявление-спецификация се обявява на общодостъпно място в МЗГ и се публикува в един централен ежедневник и на интернет-страницата на МЗГ в срок 7 дни от приключване на проверката по чл. 10.

(2) Информацията по ал. 1 включва наименованието на заявителя, наименованието на храната с традиционно специфичен характер и данни за основните физични, химични, микробиологични и органолептични характеристики на храната съгласно подадената спецификация.

(3) Всяко заинтересовано лице може в срок до два месеца от датата на разгласяването да възрази срещу признаването на традиционно специфичен характер на храна или наименованието й чрез мотивирано възражение до МЗГ.

(4) Подадените възражения се прилагат към досието.

(5) Икономически заинтересованите лица имат право на достъп до досието на храната.

Чл. 12. (1) Към министъра на земеделието и горите се създава комисия за оценка на досиетата на храните с традиционно специфичен характер, наричана по-нататък "комисията".

(2) Съставът на комисията се определя със заповед на министъра на земеделието и горите. В нея се включват представители на Министерство на земеделието и горите, Министерство на здравеопазването, Министерство на икономиката, Патентно ведомство, Държавен фонд "Земеделие", неправителствени организации и научни институти.

(3) Министърът на земеделието и горите утвърждава правилата за работа на комисията.

Чл. 13. (1) Комисията извършва проверка на досиета по чл. 9, която включва проверка на традиционно специфичния характер и на изискванията към наименованието на храната.

(2) Проверката се извършва на основата на спецификацията на храната.

Чл. 14. (1) Когато при проверката се установи, че доказателствата за признаване на традиционно специфичния характер на храната и наименованието й не са достатъчни, на заявителя се предоставя възможност да представи допълнителни доказателства и му се дават указания за това.

(2) Допълнителните доказателства се представят в МЗГ, дирекция "Интеграционна политика", в срок до два месеца от уведомяването на заявителя. Срокът може да бъде удължен от директора на дирекция "Интеграционна политика" по мотивирана молба на заявителя.

(3) Когато заявителят не представи допълнителни доказателства по ал. 2, процедурата по вписване се прекратява по реда на чл. 10, ал. 4.

Чл. 15. (1) Комисията разглежда досието на храната с традиционно специфичен характер заедно с възраженията и се произнася с решение, дали са спазени изискванията по чл. 2, 3, 4 и 5.

(2) Въз основа на решението на комисията министърът на земеделието и горите издава заповед за вписване в регистъра на досиетата на храни с традиционно специфичен характер или прави мотивиран отказ.

Чл. 16. (1) Група от производители на храни може да поиска вписването на промени в спецификацията на вписана в регистъра храна с традиционно специфичен характер по реда на тази глава.

(2) Промените по ал. 1 не се вписват, ако постъпят възражения от производител на храна, който произвежда храни съгласно спецификацията на храна с традиционно специфичен характер.

(3) В случаите по ал. 2 група производители може да подаде ново заявление за вписване на досие на храна с традиционно специфичен характер по реда на тази наредба.

Чл. 17. (1) В Министерството на земеделието и горите, дирекция "Интеграционна политика", се води регистър на досиетата на храните с традиционно специфичен характер.

(2) Регистърът по ал. 1 се създава и води като компютърна база данни. Компютърната база данни се поддържа по начин, който гарантира защита на информацията в системата срещу разрушение, неправомерно изменение или ползване.

Чл. 18. (1) В регистъра се вписват:

1. входящият номер и датата на подаване на заявлението;

2. наименованието на заявителя;

3. седалището, адресът на управление и номерът на съдебна регистрация на заявителя, когато е съдебно регистриран;

4. името и адресът, съответно наименованието, седалището и адресът на управление, регистрационният номер на земеделските производители или номерът на съдебна регистрация на членовете на заявителя;

5. наименованието на храната;

6. методът на производство и характеристиките на използваните суровини;

7. списъкът на представените доказателства за традиционния характер на суровините, традиционният състав на храните и/или традиционният начин на производство или преработка;

8. основните физични, химични, микробиологични и органолептични характеристики на храната, които изразяват нейния специфичен характер;

9. методите на проверка на характеристиките по т. 8;

10. номерът и датата на заповедта на министъра на земеделието и горите за вписване на досието;

11. промените във вписаните обстоятелства.

(2) Информацията по ал. 1 е публична, с изключение на информацията по т. 6 и 7.

Чл. 19. (1) Регистърът се води от компетентното длъжностно лице, което има следните задължения:

1. извършва вписванията;

2. поддържа в актуално състояние регистъра;

3. дава справки за вписваните обстоятелства.

(2) Промените във вписаните обстоятелства се отразяват, без да се заличава информацията по предходните вписвания.

Чл. 20. Заявителят е длъжен да информира МЗГ, дирекция "Интеграционна политика", за промените, настъпили във вписаните обстоятелства по чл. 18, ал. 1, т. 2, 3 и 4, в 14-дневен срок от настъпването на промяната.