ДОГОВОР ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ХАШЕМИТСКО КРАЛСТВО ЙОРДАНИЯ В ОБЛАСТТА НА ТУРИЗМА (УТВЪРДЕН С РЕШЕНИЕ № 1002 ОТ 17 ДЕКЕМВРИ 2004 Г. НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. В СИЛА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 17
ДОГОВОР ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ХАШЕМИТСКО КРАЛСТВО ЙОРДАНИЯ В ОБЛАСТТА НА ТУРИЗМА
(Утвърден с Решение № 1002 от 17 декември 2004 г. на Министерския съвет. В сила за Република България от 17 януари 2005 г.)
Обн. ДВ. бр.20 от 8 Март 2005г.
Правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания, наричани "договарящи се страни",
съзнавайки, че туризмът представлява важно средство за укрепване на взаимното разбирателство и приятелските отношения между народите на двете държави,
ръководени от принципите и препоръките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по туризъм и международни пътувания и препоръките на Световната организация по туризъм,
се споразумяха за следното:
Член 1
Договарящите се страни се стремят да укрепват и развиват сътрудничеството в областта на туризма като средство да положат началото на по-доброто опознаване на историята и културата и на двата народа.
Сътрудничеството в областта на туризма между двете държави се развива на основата на равноправието и взаимната изгода, в съответствие с този договор и действащото законодателство във всяка от договарящите страни.
Член 2
Договарящите се страни в съответствие с националните си законодателства предприемат всички необходими мерки за развитието на туристическия обмен между двете държави, като поощряват директното сътрудничество между съответни фирми и организации, ангажирани с туристическа дейност.
Договарящите се страни насърчават и улесняват размяната на туристически публикации и рекламни материали в двете държави и също така насърчават провеждането на "туристически седмици", като използват всички възможни и налични технически и административни механизми.
Член 3
Договарящите се страни си сътрудничат в областта на професионалното обучение и насърчават обмена на програми за такова обучение между съответните компетентни институции.
Програмите включват образователни пътувания и присъствие на специални семинари, целящи да предложат на участниците познания за туристическия сектор във всяка държава.
Член 4
Договарящите се страни насърчават ролята на религиозния туризъм като средство за взаимно опознаване на културите и подчертават ролята на неправителствените организации за популяризирането на такива програми във всяка държава.
Член 5
Договарящите се страни насърчават и улесняват развитието на туризма под различни форми като организиран групов и индивидуален туризъм, туризъм за младежта, балнеоклиматичен и лечебен туризъм, туризъм с научни цели, опознавателен туризъм, бизнестуризъм, туристически пътувания за участие в изложби, панаири, културни и спортни мероприятия.
Член 6
Договарящите се страни създават благоприятни условия за обмен на експерти и научни работници в областта на туризма, както и подкрепят сътрудничеството между изследователските институти на двете държави.
Член 7
Договарящите се страни улесняват информационния поток по отношение на възможностите за инвестиции в областта на туризма на територията на всяка от двете държави.
Член 8
Договарящите се страни предприемат всички необходими мерки да улеснят създаването и работата на представителни бюра на съответните си територии с цел насърчаването на потока туристи и в двете посоки.
Въпросите, свързани с откриването, дейността, статута и функциите на представителствата, са предмет на отделно подписан за целта договор между договарящите се страни.
Член 9
Този договор влиза в сила от датата на получаване втората от нотите, с които договарящите се страни взаимно се уведомяват по дипломатически път за изпълнението на изискванията на националните им законодателства за влизането й в сила.
Този договор се сключва за първоначален период от 5 години. След изтичането на този срок действието му се продължава автоматично за следващ период от по една година, освен ако някоя от договарящите се страни не уведоми с 6-месечно писмено предизвестие другата договаряща се страна за решението си да прекрати договора.
В случаите на денонсиране на договора съгласно условията на този член разпоредбите му ще продължат да се прилагат по отношение на поетите задължения и сключените търговски сделки по време на неговото действие до пълното им изпълнение.
Този договор може да бъде изменян по взаимно съгласие на страните. Измененията влизат в сила по реда на влизане в сила на самия договор, посочен в ал. 1 на този член.
Договорът е подписан в София на 16 септември 2004 г. в три оригинални екземпляра, всеки от които на български, английски и арабски език, като текстовете имат еднаква сила.
В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.