Държавен вестник, брой 86 от 28.X

Чл. 3. (1) Производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по Наказателния кодекс по:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) член 108а, ал. 1 (тероризъм); чл. 108а, ал. 2 (финансиране на тероризъм); чл. 108а, ал. 3 (набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм); чл. 109 (образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва престъпления по чл. 108а, ал. 1, 2 и 3); чл. 110 (приготовление към тероризъм); чл. 308, ал. 3, т. 1 (подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм);

2. член 116, ал. 1, т. 7 и 10;

3. членове 155, 156, 159;

4. членове 159а - 159в;

5. членове 194 - 196а (кражба с предмет моторно превозно средство);

6. членове 198 - 200 (грабеж с предмет моторно превозно средство);

7. членове 201 - 203;

8. членове 209 - 211, чл. 212, ал. 3, 4 и 5, чл. 212а, 213;

9. членове 213а - 214;

10. член 215, ал. 2, т. 1;

11. членове 227в и 227г;

12. член 233;

13. член 235;

14. членове 242 - 242а;

15. членове 243 - 246 и чл. 250 - 252;

16. членове 253 (изпиране на пари) и 253а (приготовление за изпиране на пари и сдружаване с такава цел);

17. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2008 г.) член 254б и чл. 255 - 256;

18. член 282, ал. 5;

19. членове 301 - 306;

19а. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) членове 307б - 307г;

20. член 308, ал. 2, 3 и 5;

21. членове 321 - 321а;

22. член 327, ал. 1 - 3;

23. членове 337 и 339;

24. член 346, ал. 2, т. 4 и ал. 3;

25. член 354а, чл. 354б, ал. 4, 5 и 6 и чл. 354в.

(2) Производството по този закон се провежда и когато са налице достатъчно данни за имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, но:

1. наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че деецът е починал, или

2. наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или е последвала амнистия, или

3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) наказателното производство е спряно на основание чл. 25 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(3) Производството по ал. 1 се провежда и в случаите, когато е установено имущество със значителна стойност, придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина, която не попада под наказателната юрисдикция на Република България.

Чл. 4. (1) По реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник.

(2) Когато имуществото по ал. 1 е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане подлежи само полученото от лицето по ал. 1.

Чл. 5. Имуществото, придобито от престъпна дейност, се отнема и от наследниците или заветниците на лицето, което го е придобило, до размера на полученото от тях.

Чл. 6. При условията и по реда, определени в този закон, се отнема в полза на държавата и имуществото, придобито от престъпна дейност, което е включено в имуществото на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице. Имуществото се отнема и в случаите на правоприемство на съответното юридическо лице.

Чл. 7. Сделките, извършени с имущество, придобито от престъпна дейност, са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са:

1. безвъзмездни сделки с трети физически или юридически лица;

2. възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или са придобили имуществото за неговото укриване, или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество.

Чл. 8. (1) Подлежи на отнемане при условията и по реда на този закон и имуществото, прехвърлено през проверявания период на съпруг, роднини по права линия, без ограничение в степените, а по съребрена линия и по сватовство - до втора степен включително, когато те са знаели, че то е придобито от престъпна дейност.

(2) Знанието на лицата по ал. 1 се предполага до доказване на противното.

Чл. 9. До доказване на противното се смята придобито за сметка на проверяваното лице имуществото, което неговият съпруг и ненавършилите пълнолетие деца са придобили от трети лица на свое име, когато придобитото е със значителна стойност, надхвърля доходите на тези лица през проверявания период и не може да се установи друг източник на средствата.

Чл. 10. Отнема се в полза на държавата и имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му.

Чл. 11. Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 25-годишна давност. Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото.

Чл. 12. (1) Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, наричана по-нататък "комисията", е специализиран държавен орган за извършване на проверка на имуществото на лица, за които са налице условията по чл. 3, за установяване на имущество, което е придобито от престъпна дейност.

(2) Комисията е юридическо лице със седалище София, първостепенен разпоредител с бюджетни средства.

(3) Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. Председателят на комисията се назначава от министър-председателя, заместник-председателят и двама от членовете се избират от Народното събрание, а един от членовете се назначава от президента на републиката.

(4) Членовете на комисията се назначават, съответно избират, за срок 5 години с право на не повече от два последователни мандата.

(5) Членове на комисията могат да бъдат дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, имат висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по съответната специалност. Председателят на комисията е лице с висше юридическо образование.

(6) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2008 г.) Членовете на комисията не могат да:

1. упражняват търговска дейност или да са неограничено отговорни съдружници, управители или да участват в надзорни, управителни или контролни органи на търговски дружества, кооперации, държавни предприятия или юридически лица с нестопанска цел;

2. получават възнаграждения за извършване на дейности по договор или по служебно правоотношение с държавни или обществени организации, търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права.

(7) (Предишна ал. 6, доп. - ДВ, бр. 16 от 2008 г.) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват предсрочно от съответния орган при:

1. смърт;

2. подаване на оставка;

3. обективна невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;

4. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъпление от общ характер;

5. (нова - ДВ, бр. 16 от 2008 г.) несъвместимост по ал. 6;

6. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 16 от 2008 г.) При прекратяване на правомощията на член на комисията на негово място се назначава, съответно избира, нов член от съответната квота до изтичането на мандата.

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 16 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Комисията се подпомага от администрация, която включва и териториалните звена, които са със статут на дирекции. За администрацията на комисията се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.

(10) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.

(11) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 16 от 2008 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Органи на комисията в производството по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тези дирекции. Директори на териториални дирекции могат да бъдат само лица с висше икономическо или юридическо образование.

(12) (Предишна ал. 10, доп. - ДВ, бр. 16 от 2008 г., предишна ал. 11 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Комисията приема устройствен правилник, с който се определят дейността й, съставът, районите на действие и организацията на работа на териториалните й дирекции. Правилникът се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2008 г.) (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.

(2) Основното месечно възнаграждение на заместник-председателя е 90 на сто от възнаграждението на председателя.

(3) Другите членове на комисията получават основно месечно възнаграждение в размер 85 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.

(4) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Чл. 13. (1) Комисията взима решения за:

1. образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност;

2. внасяне в съда на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки;

3. внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност;

4. назначаване на директорите на териториалните дирекции и по тяхно предложение определя инспекторите в тях;

5. осъществяване на други правомощия, предвидени в този закон.

(2) Председателят на комисията:

1. представлява комисията или оправомощава други членове, които да я представляват;

2. организира и ръководи дейността;

3. насрочва и ръководи заседанията;

4. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета;

5. издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон;

6. (нова - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на комисията.

(3) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с решения, взети с мнозинство повече от половината от членовете. Решенията по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се мотивират.

(4) Комисията ежегодно изготвя и до края на месец март на следващата година предоставя на Народното събрание, президента на републиката и Министерския съвет доклад за дейността си.

(5) Докладът по ал. 4 се публикува на страницата на комисията в Интернет.

Чл. 14. Информацията, която е станала известна на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, при осъществяване на правомощията им по този закон, е служебна тайна.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Органите по чл. 12, ал. 11 извършват проверки и събират доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Органите имат право да искат съдействие и сведения от всички държавни и общински органи. Предоставянето на поисканата информация не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна или търговска тайна.

(2) Проверката по този закон не може да продължи повече от 10 месеца. По изключение комисията има право еднократно да удължи този срок с три месеца.

(3) Производството по този закон се образува с решение на комисията за образуване на производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, което не подлежи на връчване и е необжалваемо. За всяко действие по този закон органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, съставят протокол.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) Информацията, необходима във връзка с проверките по този закон, се предоставя с предимство на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, от Държавна агенция "Национална сигурност", Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Агенция "Митници", Националната агенция за приходите, службите по вписванията, окръжните съдилища, които водят търговски регистри, и съответните служби на общинската и областната администрация.

(2) Органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, органите на Министерството на вътрешните работи, следствието и прокуратурата извършват съвместни действия за постигане целите на този закон.

(3) Осъществяването на взаимодействието по ал. 2 се определя със съвместна инструкция на комисията, министъра на финансите, министъра на вътрешните работи, главния прокурор и директора на Националната следствена служба.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Органите по чл. 12, ал. 11 имат право да изискват от проверяваното физическо лице да представи в 14-дневен срок писмена декларация за:

1. притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и моторни, сухопътни или водни плавателни средства, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, произведения на изкуството, движими археологически ценности, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци;

2. списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина;

3. източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството;

4. извършените през проверявания период сделки с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества и друго имущество от съответното лице и членовете на неговото семейство, както и източниците на средствата за извършването на тези сделки;

5. задълженията към трети лица, когато те са отразени в годишните данъчни декларации.

(2) Когато лицето по ал. 1 е починало, декларацията се изисква от неговите наследници и заветници.

(3) Декларация по ал. 1 може да се изиска и от третите лица, които са придобили имущество от проверяваното лице, за които има данни, че са знаели за престъпния му произход, както и от лицата, за които има данни, че са придобили на свое име имущество със средства на проверяваното лице.

(4) За проверяваните юридически лица декларация се изисква от лицата, които ги представляват, управляват или контролират, както и от всички лица, които са ги представлявали, управлявали или контролирали през проверявания период. В декларацията се посочват съответно обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 5, отнасящи се до юридическото лице по чл. 6.

(5) Ако проверяваното лице не представи декларация или подаде непълна декларация, или откаже да подаде декларация, до доказване на противното се предполага, че имуществото, което не е декларирано, е придобито от престъпна дейност.

(6) С искането до лицето по чл. 3, ал. 1 за попълване и представяне на декларация органът определя проверявания период.

(7) Образецът на декларацията по ал. 1 се утвърждава от комисията и се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Органите по чл. 12, ал. 11 проверяват:

1. имуществото, правното основание за придобиването му и неговата стойност;

2. трансформацията на имуществото;

3. доходите на проверяваното лице;

4. платените от проверяваното лице публичноправни задължения към държавата и общините;

5. обичайните и извънредните разходи на проверяваното лице;

6. данъчните декларации на проверяваното лице;

7. други обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, членовете на неговото семейство и третите лица.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) При осъществяване на проверката по ал. 1 органите по чл. 12, ал. 11 имат право да:

1. изискват обяснения от проверяваното лице;

2. назначават вещи лица;

3. събират писмени доказателства;

4. изискват от всички лица, държавни и общински органи сведения и документи, както и извършването на определени действия във връзка с установяването на произхода и стойността на имуществото;

5. изискват нормативно определените документи за произхода на средствата и начина на придобиване и разпореждане с имуществото на юридическото лице;

6. събират и проверяват и други доказателства от значение за изясняване произхода на имуществото;

7. извършват действия по претърсване и изземване по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, когато има достатъчно основания да се предполага, че в някое помещение или лице се намират имущества, предмети, книжа или компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, които могат да имат значение за производството по този закон.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г.) Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриването на банковата тайна и тайната по чл. 35, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти и чл. 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато това е необходимо за целите на този закон.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Длъжностни лица, на които в кръга на службата им станат известни обстоятелства относно придобиването пряко или косвено на имущество от престъпна дейност, са длъжни да съобщят за това на органите по чл. 12, ал. 11 и да им предоставят сведенията, с които разполагат.

Чл. 21. (1) Органите на досъдебното производство уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1. В уведомлението се посочват лицето, срещу което е започнало наказателно преследване, престъплението и периодът на престъпна дейност, както и цялата информация за имуществото на лицето, с която те разполагат.

(2) Органите на досъдебното производство са длъжни да уведомят директорите на съответните териториални дирекции и при наличието на предпоставките по чл. 3, ал. 2.

Чл. 22. (1) Директорът на съответната териториална дирекция изготвя доклад до комисията за постъпило уведомление по чл. 21, ал. 1 или 2. Въз основа на доклада комисията прави мотивирано и подкрепено с доказателства по този закон искане за налагане на обезпечителни мерки пред окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по адреса на седалището на юридическото лице, а в случаите, когато в имуществото е включен недвижим имот - по местонахождението на имота.

(2) Съдът налага обезпечителни мерки при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) При опасност от разпиляване, унищожаване, укриване или разпореждане с имуществото, придобито от престъпна дейност, по искане на органите по чл. 12, ал. 11 съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхранява това имущество.

Чл. 23. (1) Съдът се произнася в деня на постъпване на искането с определение, с което допуска или отказва налагането на обезпечителната мярка. Определението, с което се допуска обезпечението, подлежи на незабавно изпълнение.

(2) Определението на съда, с което се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка, подлежи на въззивно и касационно обжалване.

(3) Мярката по ал. 1 обхваща лихвите и придобиването на други граждански плодове от имуществото, върху което е наложена.

(4) Съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за:

1. лечение или други неотложни хуманитарни нужди на лицето, върху чието имущество са наложени обезпечителни мерки, или на член на неговото семейство;

2. плащане на издръжка;

3. плащане на публичноправни задължения към държавата;

4. плащане на възнаграждения за положен труд;

5. задължително социално и здравно осигуряване;

6. заплащане на разноски, необходими за запазването и поддръжката на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки;

7. заплащане на разноски във връзка с производството по този закон;

8. заплащане възнаграждението на синдика в производство по несъстоятелност.

(5) Разрешението по ал. 4 се издава за всеки конкретен случай въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице, а когато се отнася до плащане на задължение към държавата - и по инициатива на директора на съответната териториална дирекция. Съдът се произнася в срок 48 часа от постъпването на молбата.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Имущество, което подлежи на бърза развала или запазването му е свързано с големи разходи, се продава от органите на Националната агенция за приходите по реда, определен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като получената сума се внася в специална сметка.

(7) Не се налагат обезпечителни мерки върху имуществото, по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение.

Чл. 24. (1) Ако в производството по този закон с акт на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, бъде установено, че дадено имущество, върху което е наложена обезпечителна мярка, има законен произход, по искане на засегнатото лице или по инициатива на органа съдът отменя обезпечителните мерки.

(2) Третото лице, което претендира самостоятелни права върху имущество, по отношение на което са наложени обезпечителни мерки, може да поиска отмяна на тези мерки.

(3) Към искането по ал. 2 се прилага декларация относно източниците на средствата, основанието за придобиване на имуществото и доказателствата за това.

Чл. 25. В случаите на производство по несъстоятелност или за прекратяване на юридическото лице или на едноличния търговец, което е започнало след налагането на обезпечителни мерки, имуществото, спрямо което са наложени обезпечителни мерки по реда на този закон, се изключва от масата на несъстоятелността, съответно от имуществото, подлежащо на ликвидация.

Чл. 26. По реда на този закон се налагат обезпечителни мерки върху имущество, придобито от престъпна дейност, когато то се намира на територията на Република България и е отправено искане от компетентните органи на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 27. (1) Въз основа на събраните доказателства съответният директор на териториална дирекция изготвя мотивирано заключение, в което се посочват видът и размерът на имуществото, за което съществува основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и подлежи на отнемане в полза на държавата, както и доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства.

(2) Извън случаите по чл. 3, ал. 2 комисията внася мотивираното искане за отнемане в полза на държавата след влизането в сила на осъдителна присъда по наказателното производство.

Чл. 28. (1) Комисията внася мотивираното искане за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност, в окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице. Когато в имуществото са включени движими вещи и недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка. Мотивираното искане има действие на искова молба.

(2) Окръжният съд образува дело и обнародва в "Държавен вестник" обявление, съдържащо: номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на имуществото, указание за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят своите претенции върху имуществото, както и датата, за която се насрочва първото заседание, която не може да е по-рано от три месеца от обнародването на обявлението.

(3) Като ответници в производството се конституират и лицата по чл. 5 - 10.

(4) Ответниците са длъжни да изчерпят всичките си възражения в това производство.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите по чл. 3, ал. 2 установяването, че имуществото е придобито от престъпна дейност, се извършва в производството по ал. 1 - 4 и по реда на чл. 124, ал. 5 на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 29. Третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, могат да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция.

Чл. 30. (1) Съдът заседава в открито заседание. В производството задължително участва прокурор.

(2) Съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

(3) Когато съдът отхвърли искането за отнемане в полза на държавата на имуществото, той отменя наложените обезпечителни мерки.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Когато производството завърши без решение за отнемане на имуществото, комисията може да сезира изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, като събраните в производството по този закон доказателства запазват процесуалната си стойност в данъчното производство.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2008 г.) За вреди, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата носи отговорност при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.