Държавен вестник, брой 90 от 16.XI

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) С тази наредба се определят изискванията към хранителните добавки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Хранителните добавки се предлагат на пазара като храни, представят се като такива и достигат до крайния потребител само предварително опаковани.

Чл. 2. Наредбата не се прилага за продукти, регулирани по смисъла на чл. 3 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Хранителните добавки се пускат на пазара само ако отговарят на изискванията на тази наредба.

Чл. 4. (Доп. - ДВ, бр. 90 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) (1) Производителите или търговците, които предстои да пуснат на пазара в Република България за първи път хранителни добавки, уведомяват за това преди пускането на пазара регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) по седалището си, а когато нямат такова на територията на Република България - в избрана от тях РИОКОЗ.

(2) Уведомлението до РИОКОЗ се изготвя по образец съгласно приложение № 1 и към него се прилага образец на етикета, използван за съответната хранителна добавка.

(3) Уведомлението по ал. 2 се представя в РИОКОЗ в два еднакви екземпляра, на които се поставя входящ номер, и единият се връща на подателя.

(4) За всяка хранителна добавка се подава отделно уведомление. При промяна в състава, наименованието или предназначението на хранителна добавка се подава ново уведомление.

(5) Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве създава и поддържа база данни за служебно ползване на подадените уведомления за хранителните добавки, пуснати на пазара.

(6) Въз основа на подадена от РИОКОЗ информация по ал. 5 Министерството на здравеопазването поддържа централна база данни на уведомленията по ал. 4.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Когато съдържанието, производството, спецификациите, представянето или етикетирането на хранителните добавки отговарят на изискванията на тази наредба и на другите нормативни актове, свързани с хранителните добавки, търговията с тях не се забранява или ограничава.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Когато в резултат на нова информация или преоценка на съществуващата се установи, че дадена хранителна добавка, която съответства на изискванията на наредбата, създава опасност за здравето на потребителите, се прилага разпоредбата по чл. 37 от Закона за храните.

(3) (Нова - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) В случаите по ал. 2 компетентният орган по Закона за храните предприема действия за незабавно информиране на другите държави - членки на Европейския съюз, и Европейската комисия за предприетите мерки, като предоставя и информация за мотивите, довели до налагането им.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Хранителните добавки се продават само в обекти, регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните, както и в аптеки и дрогерии.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) При производството на хранителни добавки се използват само витамини и минерали, посочени в приложение № 1а под формите, посочени в приложение № 2.

(2) Критериите за чистота за изброените в приложение № 2 форми на витамини и минерали са съгласно Наредба № 21 от 2002 г. за специфичните критерии и изисквания за чистота на добавките, предназначени за влагане в храни (ДВ, бр. 104 от 2002 г.).

(3) За формите на витамините и минералите, изброени в приложение № 2, за които в наредбата по ал. 2 не са определени критерии за чистота, се прилагат общоприетите критерии за чистота, препоръчани от компетентните международни организации.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Максимално допустимите количества витамини и минерали в хранителни добавки, предназначени за дневен прием за лица над 18 г., са посочени в приложение № 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Посочените в ал. 1 максимално допустими количества витамини и минерали да се имат предвид при влагането им в дозираните форми, под които ще се предлага съответната хранителна добавка.

(3) Максимално допустимите количества по ал. 1 не се отнасят за бременни и кърмещи жени.

(4) Максимално допустимите количества витамини и минерали, извън посочените в приложението по ал. 1, се определят, като се отчитат:

1. горната граница за безопасен прием на отделните витамини и минерали, установена чрез оценка на риска, основаваща се на общопризнати научни данни, които отчитат степените на чувствителност на различните потребителски групи;

2. приема на витамини и минерали от други хранителни източници.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Минималните количества витамини и минерали, които се съдържат в дневната доза хранителни добавки, препоръчвана от производителя за прием, не трябва да са по-малко от 15 % от референтните стойности по приложение № 1 от Наредба № 23 от 2001 г. за условията и изискванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните (ДВ, бр. 53 от 2001 г.).

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) В състава на хранителни добавки се допуска влагането на стандартизирани растения, части от растения и екстракти от тях с благоприятен ефект върху здравето и безопасни в препоръчаната от производителя доза за дневен прием.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Забранява се в състава на хранителни добавки влагането на растения и части от тях, посочени в приложение № 4.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Забранява се в състава на хранителни добавки влагането и на други растения и части от тях, извън посочените по ал. 1, съдържащи отровни и силно действащи вещества.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) При етикетирането на хранителните добавки се спазват изискванията на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 62 от 2000 г.), като се обявяват задължително и следните данни:

1. (изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) наименование на категориите хранителни вещества или субстанции, характеризиращи продукта или указание за естеството им;

2. препоръчвана доза от продукта за дневен прием;

3. предупреждение да не се превишава препоръчваната дневна доза;

4. предупреждение продуктът да не се използва като заместител на разнообразното хранене;

5. предупреждение продуктът да се съхранява на място, недостъпно за малки деца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Наименованието, под което се продават продуктите, съгласно чл. 12, ал. 1 от наредбата по ал. 1, е "хранителна добавка".

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Етикетът, представянето и рекламата не трябва да приписват на хранителните добавки свойства да предпазват, лекуват или излекуват болести при човека, нито да се позовават на такива свойства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Етикетът, представянето и рекламата на хранителни добавки не трябва да съдържат какъвто и да е текст или да внушават, че балансираното и разнообразно хранене не може да осигури необходимите количества хранителни вещества.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Количествата хранителни вещества или субстанции с хранителен или физиологичен ефект, които се съдържат в продукта, се обявяват върху етикета в цифрова форма. Мерните единици, които се използват при витамините и минералите, са съгласно приложение № 1а.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Количествата по ал. 1, обявени на етикета, трябва да са тези, които се съдържат в препоръчваната доза продукт за дневен прием.

(3) Обявените стойности по ал. 1 и 2 са средни стойности, които се основават на направения от производителя лабораторен анализ на продукта.

Чл. 15. (1) Информацията за витамините и минералите може да се изразява и като процент от референтните стойности по приложение № 1 от Наредба № 23 от 2001 г. за условията и изискванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните.

(2) Процентното изразяване по ал. 1 може да бъде представено и в графична форма.