Държавен вестник, брой 115 от 30.XII

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за политическите партии, приет от ХХХIХ Народно събрание на 18 декември 2004 г.

Издаден в София на 27 декември 2004 г.

Подпечатан с държавния печат.

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на някои разпоредби от Закона за политическите партии, приет от Тридесет и деветото Народно събрание на 18 декември 2004 г.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Приетият Закон за политическите партии направи опит да постави на нова основа развитието на политическия плурализъм у нас и упражняването на едно от основните политически права, които българската Конституция предоставя на гражданите - свободата на сдружаване. Наред с някои сполучливи нормативни решения, които обективно усъвършенстват режима на учредяването и функционирането на политическите партии, в него са намерили място и разпоредби, които будят сериозни възражения, включително и за тяхното съзвучие с духа на Конституцията.

Така например предвиденото в § 4, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на закона създава недопустими привилегии за определените в тази разпоредба парламентарни партии. По принцип одобрявам предвиденото в чл. 15, ал. 3, т. 7 от закона изискване за представителност на политическите партии, но смятам, че то трябва да се отнася до всички политически партии, включително и до тези, които са представени в парламента. Законът предвижда създаването на двойствен режим - едни партии ще трябва да се пререгистрират, доказвайки пред съда, че имат над 5000 членове, а на други това изискване е спестено само на основанието, че са участвали самостоятелно или в коалиция на последните парламентарни избори и "имат народен представител в 39-ото НС" или "имат достатъчен брой представители за образуване на самостоятелна парламентарна група". За мен е непонятен критерият, по който със закона се предоставя тази привилегия и на такива партии, които са създадени наскоро, не са участвали в никакви избори и тепърва предстои да се доказват в политическия живот. Тази тяхна привилегия е особено несправедлива спрямо онези партии, които показаха добри резултати на последните парламентарни избори, макар и непреодолели избирателната бариера и неполучили представителство в парламента. Подобен подход предизвиква основателни упреци към българския парламентаризъм, поражда съмнения за безпринципни политически сделки.

Възразявам и срещу разпоредбата на ал. 3 на същия параграф. Споделям, че законът не бива да дава възможност да се заблуждават избирателите и да се допуска регистрацията на партии, които практически дублират наименованията на вече регистрирани партии. Съвършено справедливо е изискването онези партии, които "паразитират" върху авторитета на вече създадени и утвърдили се политически формации, да се пререгистрират под ново име. Онова, което не мога да си обясня обаче, е - защо това иначе справедливо изискване няма да важи за партиите по § 4, ал. 2 от ПЗР на закона.

Като се ръководя от изложените мотиви, оспорвам разпоредбите на § 4, ал. 2 и 3 от ПЗР на Закона за политическите партии и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам закона за ново обсъждане от Народното събрание.