Държавен вестник, брой 107 от 7.XII

Правителствата на Белгия, Канада, Дания, Франция, Федерална република Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Португалия, Турция, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и САЩ;

страни по Северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г.;

като взеха предвид, че член III от Северноатлантическия договор постановява страните да запазят и развиват своята индивидуална и колективна способност да отблъскват въоръжени атаки посредством собствени сили и чрез оказване на взаимна помощ;

като взеха предвид, че тази способност би могла да се развива inter alia чрез разпространяване сред правителствата на страните членки и организациите на НАТО на техническа информация за подпомагане на научноизследователската работа по отбраната, разработването и производството на военна техника и материали;

като взеха предвид, че правата на притежателите на така предаваната техническа информация трябва да бъдат зачитани и защитавани,

се споразумяха за следното:

Член I

За целите на това споразумение:

(а) Терминът "за целите на отбраната" означава укрепване на индивидуалните и колективните отбранителни способности на страните по Северноатлантическия договор както в рамките на национални, двустранни или многостранни програми, така и чрез внедряване на научни разработки на НАТО, осъществяване на развойна дейност, производствени и логистични проекти.

(б) Терминът "техническа информация, представляваща интелектуална собственост" означава информация, която е техническа по същество, достатъчно ясно изразена, за да бъде ползвана и с промишлено приложение; която е позната единствено на притежателя и приближените му лица и по тази причина не е достъпна за широката общественост. Тази техническа информация може да включва например изобретения, схеми, ноу-хау и данни.

(в) Терминът "Организация на НАТО" означава Северноатлантическия съвет и всеки друг цивилен или военен орган, включително Международното военно командване, към който се отнасят разпоредбите на Споразумението относно статута на Организацията на Северноатлантическия договор, националните представители и международните служители, подписано на 20 септември 1951 г. в Отава, или на Протокола за статута на Международните военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор, подписан в Париж на 28 август 1952 г.

(г) Терминът "предоставящи правителство или организация" означава правителството - страна по това споразумение, или организацията на НАТО, която първа разпространява техническа информация, представляваща интелектуална собственост.

(д) Терминът "реципиент" означава всяко едно правителство - страна по това споразумение, или всяка една организация на НАТО, получаваща техническа информация, предавана като интелектуална собственост или пряко от предоставящите правителство или организация или чрез друг реципиент.

(е) Терминът "поверително разкриване" означава разкриване на техническа информация на ограничен брой лица, които от своя страна се ангажират да не разкриват информацията освен при условията, посочени от предоставящите правителство или организация.

(ж) Терминът "нерегламентирано разкриване" се отнася до всякакъв вид предаване на техническа информация, представляваща интелектуална собственост, което не отговаря на условията, поставени при предаването на тази информация на реципиента.

(з) Терминът "нерегламентирано използване" се отнася до всяко използване на техническа информация, представляваща интелектуална собственост, извършено без предварително разрешение или в противоречие на условията, при които тя е предоставена на реципиента.

Член II

А. Когато за целите на отбраната на един или повече реципиенти се предоставя техническа информация от дадено правителство или организация, всеки реципиент, изпълнявайки договореното по параграф Б от този член, носи отговорност за опазването на тази информация като интелектуална собственост, която е разкрита съгласно посоченото по-горе по точка (е). Реципиентът трябва да третира тази техническа информация съгласно всички наложени условия и да действа в съответствие с тях, за да предотврати предоставянето на тази информация на когото и да е, както и нейното публикуване, нерегламентирано използване или третирането й по какъвто и да е друг начин с евентуално причиняване на вреда на притежателя. Ако реципиент пожелае да измени наложените условия, той трябва да адресира всяка подобна молба към правителството или организация, предоставили техническата информация, освен ако изрично не е уговорено друго.

Б. Ако реципиент установи, че каквато и да е част от предадената техническа информация му е била вече известна при предаването или пък е имал възможност да се снабди с нея или е била, или когато и да е стане известна на обществеността, реципиентът е длъжен, доколкото позволяват изискванията за сигурност, да уведоми за това предоставящите правителство или организация възможно най-бързо и ако е необходимо, да се споразумее с тях за продължаване на поверителността, за поддържане на отбранителната сигурност и обмен на документи.

В. Нищо от предвиденото в това споразумение не ограничава правото на реципиента да получи защита при всеки спор, произтичащ от предаване на техническа информация.

Член III

А. Ако притежателят на техническата информация, представляваща интелектуална собственост, разпространена за целите на отбраната, понесе щети поради нейното нерегламентирано разкриване или използване от реципиента или някой друг, на когото този реципиент е поверил информацията, този реципиент трябва да обезщети притежателя на информацията:

- когато той е правителство съгласно националния закон на реципиента;

- когато той е организация на НАТО съгласно закона на държавата, където се помещава командването на тази организация, освен ако заинтересованите страни не са се споразумели за друго.

Това обезщетение се изплаща директно на притежателя или на правителството или на организацията на НАТО, ако последните две обезщетят притежателя. В последния случай сумата, която се изплаща от реципиента, не трябва да се влияе от обезщетението, изплатено от предоставящите правителство или организация, освен ако не е уговорено друго.

Б. Реципиентите и предоставящите правителство или организация, доколкото им позволяват изискванията за сигурност на информацията, трябва да се снабдяват взаимно с всички възможни доказателства и информация и да ползват друга подходяща помощ, за да определят щетите и обезщетението.

В. По молба на дадено правителство - страна по това споразумение, или на засегната организация на НАТО, може да бъде съставен консултативен комитет, състоящ се само от представители на правителствата или на организациите на НАТО, включени в трансакцията, с цел да проучи доказателствата и да докладва на засегнатите страни относно произхода, естеството и размера на всички щети. Този комитет може да помоли Генералния секретар на НАТО да делегира член на Международния секретариат за член на комитета като наблюдател или като представител на Генералния секретар.

Г. Нищо от предвиденото в този член не трябва да накърнява по никакъв начин правата, които ощетеният притежател на информацията би могъл да предяви при спор с което и да е правителство или организация на НАТО.

Член IV

Правителствата - страни по това споразумение, трябва да разработят в рамките на Северноатлантическия съвет процедури за прилагането на това споразумение. Тези процедури трябва да включват следните ръководни постановки:

(а) предаване, получаване и използване на техническа информация по силата на това споразумение;

(б) участието на организациите на НАТО в процеса на предаване, получаване и използване на техническа информация, представляваща интелектуална собственост;

(в) създаване и функциониране на Консултативния комитет, предвиден в член III. В по-горе;

(г) молби за промяна на условията, наложени върху техническа информация, интелектуална собственост, както е предвидено в член II. А по-горе.

Член V

1. Нищо в това споразумение не може да се тълкува в нарушение на поетите ангажименти в областта на сигурността между две или повече правителства - страни по споразумението.

2. Всеки реципиент трябва да третира цялата техническа информация, представляваща интелектуална собственост, която му е предоставена по силата на това споразумение, най-малкото със същото ниво на сигурност, с каквото я третират предоставящите правителство или организация.

Член VI

1. Това споразумение не възпрепятства страните по него да продължат да изпълняват съществуващите споразумения или да сключват нови договорености между тях за същата цел.

2. Нищо в това споразумение няма да се тълкува като нарушаващо разпоредбите на Споразумението на НАТО за взаимното опазване на тайната на изобретенията в областта на отбраната, за които са подадени заявки за патенти, подписано в Париж на 21 септември, 1960 г.

Член VII

Нищо в това споразумение няма да се прилага по отношение на предоставянето или използването на техническа информация, свързана с атомната енергия.

Член VIII

А. Документите за ратификация или утвърждаване на това споразумение трябва да бъдат депозирани във възможно най-кратък срок на правителството на Съединените американски щати, което информира всяко правителство, подписало това споразумение, и Генералния секретар на НАТО за датата на депозиране на всеки документ.

Това споразумение влиза в сила 30 дни след депозиране на ратификационните документи от две подписващи страни по него. За всяка от другите подписващи страни споразумението влиза в сила 30 дни, след като тя е депозирала своите документи за ратифициране или одобряване.

Б. Северноатлантическият съвет ще уточни датата, на която това споразумение ще започне или ще спре да се прилага към организациите на НАТО.

Член IХ

Всяка от страните може да денонсира това споразумение една година след датата, на която нейното известие за денонсиране на споразумението е било предадено на правителството на Съединените американски щати, което уведомява правителствата на останалите страни по споразумението и Генералния секретар на НАТО за всяко депозиране на подобно известие за денонсиране. Денонсирането няма да се отразява на изпълнението на поетите вече задължения, нито на правата и прерогативите, придобити преди това от страните съгласно това споразумение.

В потвърждение на установеното по-горе долуподписаните представители, надлежно упълномощени за целта, подписаха това споразумение.

Съставено в Брюксел на 19 октомври 1970 г., в един екземпляр на английски и френски език, чиито текстове са еднакво автентични. Екземплярът ще бъде депозиран за съхранение в архивите на правителството на Съединените американски щати, което ще предаде на правителствата на другите страни, подписали споразумението, и на Генералния секретар на НАТО надлежно заверено копие.