Държавен вестник, брой 107 от 7.XII

Лондон, 19 юни 1951 г.

Страните по Северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г.;

отчитайки, че въоръжените сили на една от страните могат да бъдат изпратени по договореност да служат на територията на друга страна;

имайки предвид, че решението за изпращането им и условията, при които те ще се изпращат, доколкото такива условия не се съдържат в това споразумение, ще продължават да бъдат предмет на отделни договорености между заинтересуваните страни;

желаейки все пак да определят статута на тези въоръжени сили по време на пребиваване на територията на друга страна по споразумението;

се споразумяха за следното:

Член I

1. В това споразумение термините:

а. "въоръжена сила" означава личния състав, принадлежащ към сухопътните, военноморските или военновъздушните въоръжени сили на една договаряща се страна, когато е на територията на друга договаряща се страна от зоната на Северноатлантическия договор, във връзка с изпълнение на служебни задължения, освен ако две заинтересувани договарящи се страни не са се споразумели, че определени лица, подразделения или формирования няма да бъдат разглеждани като съставляващи или включени в термина "въоръжена сила", употребен за целите на това споразумение;

b. "цивилен компонент" означава цивилния личен състав, придружаващ въоръжената сила на договаряща се страна, който е на работа във въоръжените сили на същата договаряща се страна, и не включва лица без гражданство, граждани на държава, която не е страна на Северноатлантическия договор, нито граждани и лица с постоянно местожителство в държавата, където е разположена въоръжената сила;

c. "зависимо лице" означава съпруг(а) на член на въоръжената сила или цивилния компонент или дете на такъв член, зависим от него/нея;

d. "изпращаща държава" означава договарящата се страна, на която принадлежи въоръжената сила;

e. "приемаща държава" означава договарящата се страна, на чиято територия са разположени въоръжената сила или цивилният компонент, независимо от това дали са настанени там или преминават транзитно;

f. "военни власти на изпращащата държава" означава онези власти на изпращащата държава, които са упълномощени по закон да прилагат военното законодателство на тази държава по отношение на членове на нейните въоръжени сили или цивилни компоненти;

g. "Северноатлантически съвет" означава съвета, създаден по силата на чл. 9 от Северноатлантическия договор, или всеки от неговите помощни органи, упълномощени да действат от негово име.

2. Това споразумение се прилага по отношение на властите на административно-териториалните единици на договарящите се страни на техните територии, за които важи това споразумение в съответствие с член XX, както и по отношение на централните власти на договарящите се страни, при условие че собствеността на административно-териториалните единици няма да бъде разглеждана като собственост, принадлежаща на договарящата се страна по смисъла на член VIII.

Член II

Въоръжената сила и нейният цивилен компонент, техните членове, както и лицата, зависими от тях, поемат задължение да съблюдават законите на приемащата държава и да се въздържат от дейности, които са в противоречие с духа на това споразумение, и по-специално от каквато и да било политическа дейност в приемащата държава. Изпращащата държава поема задължение да вземе необходимите мерки в това отношение.

Член III

1. Според условията, конкретизирани в § 2 на този член, и при спазване на изискванията, установени от приемащата държава във връзка с влизане и отпътуване на въоръжена сила или членовете й, тези членове се освобождават от паспортни и визови процедури и от имиграционна проверка при влизане и напускане на територията на приемащата държава. Те се освобождават и от процедурите на приемащата държава по регистрация и контрол на чужденците, но не се считат за придобили право на постоянно пребиваване на територията на приемащата държава.

2. От членовете на въоръжена сила се изискват само следните документи, които се представят при поискване:

а. карта за самоличност, издадена от изпращащата държава, съдържаща имената, рождената дата, званието и номера (ако има такъв), вид въоръжени сили и снимка;

b. заповед за индивидуално или групово придвижване, изготвена на езика на изпращащата държава, както и на английски и френски език, издадена от съответната институция на изпращащата държава или от Организацията на Северноатлантическия договор, удостоверяваща статута на лицето или групата като член/членове на въоръжена сила, както и разпореденото придвижване; приемащата държава може да изисква разпореждането за придвижване да бъде приподписано от неин представител.

3. В паспортите на членовете на цивилния компонент и на зависимите лица се отбелязва статутът им на такива.

4. В случай че член на въоръжена сила или цивилен компонент прекрати служебните си задължения към изпращащата държава и не е репатриран, властите на изпращащата държава информират незабавно властите на приемащата държава, като предоставят необходимата информация, ако такава се изисква. Освен това властите на изпращащата държава информират властите на приемащата държава в случай, че член на въоръжената сила се отклони от служба за повече от двадесет и един дни.

5. В случай че приемащата държава изисква извеждане от нейната територия на член на въоръжена сила или цивилен компонент или е издала заповед за експулсиране на бивш член на въоръжена сила или на цивилен компонент, или на лице, зависимо от член или бивш член, властите на изпращащата държава са отговорни за приемане на въпросното лице на своя територия или за разпореждане с него по друг начин извън територията на приемащата държава. Този параграф се отнася само за лица, които не са граждани на приемащата държава и са влезли в нея като членове на въоръжена сила или цивилен компонент или с цел да станат такива членове, както и за лицата, зависими от тях.

Член IV

Приемащата държава или административно-териториалната единица:

а. признава за валидни без шофьорски изпит или такса свидетелството за правоуправление или военната шофьорска книжка, издадени от изпращащата държава или неин орган на член на въоръжената сила или цивилен компонент; или

b. издава, без да изисква полагане на шофьорски изпит, свидетелство за правоуправление на всеки член на въоръжена сила или цивилен компонент, който притежава свидетелство за правоуправление или военна шофьорска книжка, издадени от изпращащата държава или неин орган.

Член V

1. Членовете на въоръжена сила носят униформа. При договаряне на противното между властите на изпращащата и приемащата държава носенето на цивилно облекло става при условията, валидни за членовете на въоръжената сила на приемащата държава. При преминаване на граница редовно сформираните подразделения и формирования на въоръжена сила носят униформа.

2. В допълнение на регистрационния номер служебните транспортни средства на въоръжената сила или цивилният компонент носят отличителен знак, указващ тяхната националност.

Член VI

При условие че са оторизирани от своите командвания, членовете на въоръжена сила могат да притежават и носят оръжие само по установения ред. Властите на изпращащата държава се отнасят благосклонно към молби, отправени от приемащата държава по този въпрос.

Член VII

1. В съответствие с разпоредбите на този член:

а. военните власти на изпращащата държава имат право да упражняват на територията на приемащата държава цялата наказателна и дисциплинарна юрисдикция, която им е предоставена по силата на законите на изпращащата държава, върху всички лица, субекти на военното законодателство на тази държава;

b. властите на приемащата държава упражняват юрисдикция върху членовете на въоръжена сила или цивилен компонент и върху лицата, зависими от тях, за правонарушения, извършени на територията на приемащата държава и наказуеми по законите на тази държава.

2. а. Военните власти на изпращащата държава имат право да упражняват изключителна юрисдикция върху лица, субекти на военното законодателство на тази държава, за правонарушения, включително такива, свързани с нейната сигурност, наказуеми по законите на изпращащата държава, но не по закона на приемащата държава.

b. Властите на приемащата държава имат право да упражняват изключителна юрисдикция върху членове на въоръжена сила или цивилен компонент и върху лицата, зависими от тях, за правонарушения, включително такива, свързани с нейната сигурност, наказуеми по законите на приемащата държава, но не по законите на изпращащата държава.

c. За целите на този параграф и на § 3 от този член правонарушенията срещу сигурността на държавата включват:

(i) предателство срещу държавата;

(ii) саботаж, шпионаж или нарушение на закон, отнасящ се до държавните тайни или тайните, свързани с националната отбрана на държавата.

3. В случаите на конкуренция при упражняване на правото на юрисдикция се прилагат следните правила:

а. военните власти на изпращащата държава имат приоритет при упражняване на юрисдикция върху членове на въоръжена сила или цивилен компонент във връзка със:

(i) правонарушения, насочени изцяло срещу собствеността или сигурността на тази държава, или правонарушения, насочени изцяло срещу личността или собствеността на друг член на въоръжената сила, или на цивилен компонент на тази държава, или на зависимо лице;

(ii) правонарушение, извършено при изпълнение на служебни задължения в резултат на действие или бездействие;

b. в случай на всяко друго правонарушение властите на приемащата държава имат изключителното право да упражняват юрисдикция;

c. в случай че държавата, имаща приоритетното право, реши да не упражни юрисдикция, тя незабавно уведомява властите на другата държава; властите на държавата, имаща приоритетното право, разглеждат благосклонно молба, отправена от властите на другата държава, за отказ от нейното право в случаи, при които другата държава счита този отказ за особено важен.

4. Гореспоменатите разпоредби на този член не дават каквото и да било право на военните власти на изпращащата държава да упражняват юрисдикция върху лица, които са граждани на или са постоянно пребиваващи в приемащата държава, с изключение на случаите, когато те са членове на въоръжената сила на изпращащата държава.

5. а. Властите на приемащата и на изпращащата държава си оказват съдействие при задържане на членове на въоръжена сила или цивилен компонент или на зависими от тях лица на територията на приемащата държава и при предаването им на властите, които следва да упражнят юрисдикция в съответствие с гореспоменатите разпоредби.

b. Властите на приемащата държава незабавно уведомяват военните власти на изпращащата държава за задържането на всеки член на въоръжена сила или цивилен компонент, или зависимо лице.

c. Задържането на заподозрян членна въоръжена сила или цивилен компонент, върху когото приемащата държава упражнява юрисдикция, в случай че той е в ръцете на изпращащата държава, остава отговорност на тази държава, докато приемащата държава не повдигне обвинение срещу него.

6. а. Властите на приемащата и на изпращащата държава си оказват съдействие при провеждане на всички необходими разследвания на правонарушенията, при събиране и представяне на доказателства, включително изземване/задържане и в някои случаи предаване на предмети, свързани с правонарушението. Предаването на такива предмети може да бъде обусловено от тяхното връщане в срок, определен от предоставилите ги власти.

b. Властите на договарящите се страни взаимно се уведомяват за характера на всички случаи, при които е налице конкуренция при упражняване правото на юрисдикция.

7. а. Властите на изпращащата държава не изпълняват смъртна присъда в приемащата държава, когато законодателството на приемащата държава не предвижда такова наказание за подобно престъпление.

b. В съответствие с този член властите на приемащата държава разглеждат благосклонно молба за съдействие, отправена от властите на изпращащата държава, за изпълнение на присъда лишаване от свобода на територията на приемащата държава, произнесена от властите на изпращащата държава.

8. В случаите, когато обвиненият е съден в съответствие с разпоредбите на този член от властите на една договаряща се страна и е бил оправдан или осъден и изтърпява или е изтърпял присъдата, или е бил помилван, той не може да бъде съден за същото правонарушение на същата територия от властите на друга договаряща се страна. Въпреки това разпоредбата на този параграф не възпрепятства военните власти на изпращащата държава да съдят член на нейна въоръжена сила за всяко нарушение на правилата на военната дисциплина, съставляващо правонарушение, извършено в резултат на действие или бездействие, за което този член е бил съден от властите на друга договаряща се страна.

9. Винаги когато член на въоръжена сила или цивилен компонент, или зависимо лице попада под юрисдикцията на приемащата държава, той има право:

а. на своевременен и бърз процес;

b. да бъде информиран преди процеса относно повдигнатото срещу него обвинение или обвинения;

c. на очна ставка със свидетелстващите против него лица;

d. на задължителна процедура за получаване показания от лица, свидетелстващи в негова полза, в случай че тези лица се намират под юрисдикцията на приемащата държава;

e. на защита, лично или чрез адвокат - по свой избор, в съответствие с разпоредбите на приемащата държава;

f. в случай че сметне за необходимо, да ползва услугите на компетентен преводач; и

g. да се свързва с представител на правителството на изпращащата държава и когато съдопроизводствените правила позволяват това, този представител да присъства на процеса.

10. а. Редовно сформираните военни подразделения или формирования на въоръжената сила имат право по споразумение с приемащата държава да охраняват с военна полиция всички лагери, учреждения и други райони, които те заемат. Военната полиция на въоръжената сила предприема всякакви подходящи мерки за поддържане реда и сигурността в тези райони.

b. Извън тези райони военната полиция се използва само по споразумение с властите на приемащата държава и във взаимодействие с тях и доколкото това използване е необходимо, за поддържане на дисциплината и реда сред членовете на въоръжената сила.

11. Всяка договаряща се страна изготвя необходимата нормативна уредба, за да осигури адекватна сигурност и защита на нейна територия на обекти, съоръжения, собственост, документи и официална информация на други договарящи се страни, както и наказание за лицата, нарушаващи действащите с тази цел закони.

Член VIII

1. Всяка договаряща се страна се отказва от всички свои искове към която и да е друга договаряща се страна за обезщетение на щети, нанесени върху нейна собственост, използвана от нейните сухопътни, военноморски и военновъздушни сили, ако щета е:

(i) причинена от член или служител на въоръжена сила на другата договаряща се страна при изпълнение на служебни задължения във връзка с операции на Северноатлантическия договор; или

(ii) причинена от нейните въоръжени сили при използване на транспортно средство, плавателен съд или въздухоплавателно средство, собственост на друга договаряща се страна, при условие че транспортното средство, плавателният съд или въздухоплавателното средство, причинили щетата, са използвани във връзка с операции на Северноатлантическия договор, както и ако щетата е нанесена на собственост, използвана в тази връзка.

Не се предявяват искове за възстановяване на разходи по спасителни морски операции от една договаряща се страна срещу която и да е друга договаряща се страна при условие, че спасеният плавателен съд или товар е собственост на договаряща се страна и е използван от нейните въоръжени сили във връзка с операции на Северноатлантическия договор.

2. а. В случай на щета, причинена при условията на § 1 на друга собственост на договарящата се страна, разположена на нейна територия, подвеждането под отговорност на която и да е друга договаряща се страна се осъществява и размерът на щетата се определя от арбитър, избран в съответствие с буква "б" от този параграф, освен ако заинтересуваните договарящи се страни не са договорили друго. Арбитърът също така разглежда и всички насрещни искове във връзка със същия инцидент.

b. Арбитърът, посочен в буква "а", се избира по споразумение между заинтересуваните договарящи се страни измежду гражданите на приемащата държава, които заемат или са заемали високи юридически постове. В случай че заинтересуваните договарящи се страни в срок от два месеца не постигнат споразумение за избор на арбитър, всяка от тях може да се обърне към председателя на Северноатлантическия съвет на равнище заместник постоянни представители с молба да назначи личност с горепосочената квалификация.

c. Всяко взето от арбитъра решение е обвързващо и окончателно за договарящите се страни.

d. Размерът на обезщетенията, определен от арбитъра, се разпределя в съответствие с разпоредбите на § 5, буква "е", подпараграфи (i), (ii), (iii) на този член.

e. Възнаграждението на арбитъра се определя по споразумение между заинтересуваните договарящи се страни и заедно с необходимите непредвидени разходи по изпълнение на неговите задължения се изплаща от страните по равни части.

f. Независимо от това всяка договаряща се страна се отказва от искове при всеки случай, когато стойността на щетите е по-малка от:

Всяка друга договаряща се страна, на чиято собственост е нанесена щета в същия инцидент, също оттегля своето искане, когато размерът на щетите е до посочените стойности. В случай че е налице значително отклонение в обменните нива на тези валути, договарящите се страни се споразумяват за регулирането им по подходящ начин.

3. За целите на § 1 и 2 на този член изразът "притежаван от договаряща се страна" в случаите, когато се отнася за плавателен съд, означава плавателен съд, нает в празно състояние от тази договаряща се страна или иззет от нея в празно състояние, или задържан като награда (с изключение на случаите, когато рискът от загуба или отговорността се носят от друго лице, различно от тази договаряща се страна).

4. Всяка договаряща се страна оттегля всички свои искове към която и да е друга договаряща се страна за нанасяне на телесна повреда или смърт на член на нейните въоръжени сили, ако този член е изпълнявал служебните си задължения.

5. Искове (различни от договорните и от тези, за които се прилагат § 6 и 7 на този член), възникнали от действие или бездействие на член на въоръжена сила или цивилен компонент при изпълнение на служебни задължения или поради друго действие, бездействие или събитие, за което член на въоръжената сила или цивилен компонент носи юридическа отговорност, в резултат на което е причинена щета на територията на приемащата държава на трета страна, различна от която и да е от договарящите се страни, се разглеждат от приемащата държава в съответствие със следните разпоредби:

а. исковете се предявяват, разглеждат, уреждат или решават в съответствие със законите и правилата на приемащата държава относно исковете, възникнали от действията на нейните собствени въоръжени сили;

b. приемащата държава урежда такива искове и изплаща договорената или постановената сума в нейна валута;

c. това плащане, независимо дали е договорено или е резултат от решение на компетентна юрисдикция на приемащата държава, или е резултат на окончателно решение на тази юрисдикция, отказващо плащане, е задължително и окончателно за договарящите се страни;

d. всяко искане за възстановяване на щети, изплатено от приемащата държава, се предава на заинтересуваната изпращаща държава заедно с цялата документация, както и предложението за разпределение в съответствие с подпараграфи (i), (ii), (iii) на буква "е"; при липса на отговор в срок от два месеца предложеното разпределение се счита за прието;

е. разходите по удовлетворяване на исковете в съответствие с горните букви и § 2 от този член се разпределят между договарящите се страни, както следва:

(i) когато една изпращаща държава е единствено отговорна, то постановената или определената сума се разпределя в следното съотношение: 25 % заплаща приемащата държава, а 75 % - изпращащата държава;

(ii) когато повече от една държава е отговорна за щетата, постановената или определената сума се разпределя поравно между тях; в случай че приемащата държава не е сред отговорните държави, нейният дял е равен на половината от този на всяка от изпращащите държави;

(iii) когато щетата е причинена от въоръжена сила на договарящите се страни и не е възможно да бъде приписана на една или повече от една въоръжена сила, постановената или определена сума се разпределя поравно между заинтересуваните договарящи се страни; в случай че въоръжените сили на приемащата държава не са сред въоръжените сили, причинили щетите, нейният дял е равен на половината от този на всяка от заинтересуваните изпращащи държави;

(iv) на всеки шест месеца на заинтересуваните изпращащи държави се предоставя извлечение за сумите, изплатени от приемащата държава през този период, за всеки случай, за който е било прието процентно разпределение, заедно с искане за възстановяване на извършените разходи; възстановяването на парични суми се извършва в най-кратък срок във валутата на приемащата държава;

f. когато прилагането на разпоредбите от букви "b" и "e" на този параграф сериозно затруднява дадена договаряща се страна, тя може да се обърне към Северноатлантическия съвет с молба да се постигне уреждане по друг начин;

g. член на въоръжена сила или цивилен компонент не подлежи на каквито и да било процедури по изпълнение на съдебно решение, издадено срещу него в приемащата държава, по въпроси, възникнали във връзка с изпълнение на служебни задължения;

h. доколкото буква "е" на този параграф се отнася за искове, споменати в § 2 на този член, разпоредбите на този параграф не се прилагат за искове, произтичащи или свързани с управлението или навигацията на кораб, или с товарене, превоз или разтоварване на стоки, различни от исковете, свързани със смърт или телесна повреда, към които § 4 на този член не се прилага.

6. Искове срещу членове на въоръжена сила или цивилен компонент за щети, нанесени в резултат на действие или бездействие на територията на приемащата държава, извършени не при изпълнение на служебни задължения, се уреждат по следния начин:

а. властите на приемащата държава разглеждат искането и правят оценка за дължимото обезщетение на ищеца по справедлив и честен начин, като вземат под внимание всички обстоятелства по случая, включително поведението на пострадалото лице, и изготвят доклад по случая;

b. докладът се предава на властите на изпращащата държава, които незабавно решават дали да предложат плащане ex gratia и неговия размер;

c. в случай че е направено предложение за плащане ex gratia и то е прието от ищеца като пълно удовлетворяване на неговото искане, властите на изпращащата държава изплащат сумата и информират властите на приемащата държава относно своето решение и размера на изплатената сума;

d. разпоредбите на този параграф не ограничават съдилищата на приемащата държава в правомощията им да предприемат действия срещу член на въоръжена сила или цивилен компонент до пълно удовлетворяване на иска.

7. Искове, възникнали от неоторизирано използване на транспортни средства на въоръжена сила на изпращаща държава, се уреждат в съответствие с § 6 на този член, с изключение на случаите, при които въоръжената сила или цивилният компонент са юридически отговорни.

8. В случай на спор относно това, дали действие или бездействие на член на въоръжена сила или цивилен компонент, нанасящо щета, е било извършено при изпълнение на служебни задължения, както и дали използването на транспортни средства на въоръжена сила на изпращаща държава е било неоторизирано, въпросът се отнася до арбитър, назначен в съответствие с § 2, буква "b" на този член, чието решение е окончателно.

9. Изпращащата държава не се позовава на имунитет от гражданската юрисдикция на съдилищата на приемащата държава върху членове на въоръжена сила или цивилен компонент, с изключение на имунитета, предвиден в § 5, буква "g" на този член.

10. Властите на изпращащата и приемащата държава си сътрудничат при осигуряване на доказателства за разглеждане и решаване на искове, по отношение на които договарящите се страни имат интерес.

Член IX

1. Членовете на въоръжена сила или цивилен компонент и лицата, зависими от тях, могат да закупуват стоки от местен произход, необходими за собствена консумация, и да ползват услуги, от които се нуждаят, при условията, валидни за гражданите на приемащата държава.

2. Стоките от местен произход, необходими за осигуряване на въоръжената сила или цивилния компонент, обикновено се закупуват чрез властите, които закупуват такива стоки за въоръжените сили на приемащата държава. За избягване на покупки, които биха имали неблагоприятен ефект върху икономиката на приемащата държава, нейните компетентни власти определят, когато е необходимо, закупуването на кои артикули се ограничава или забранява.

3. Подчинявайки се на споразумения, влезли в сила, или на други, които биха могли да бъдат сключени между оторизирани представители на изпращащата и приемащата държава, властите на приемащата държава поемат изцяло отговорността за предоставяне на въоръжените сили или цивилния компонент на сгради и терени, които те изискват, както и на съоръжения и услуги, свързани с тях. Тези споразумения и договорености са в съответствие, доколкото това е възможно, с разпоредбите относно настаняването на сходен личен състав, които са в сила в приемащата държава. При отсъствие на специални споразумения, регламентиращи друго, законите на приемащата държава определят правата и задълженията, възникнали във връзка с настаняването и използването на сгради, терени, съоръжения и услуги.

4. Нуждите на въоръжената сила или на цивилния компонент от местен цивилен персонал се удовлетворяват по начина, по който се удовлетворяват нуждите на приемащата държава - със съдействието на нейните власти чрез бюрата по труда. Условията за наемане и труд, в частност заплати, допълнителни възнаграждения, и условията за защита на работниците се уреждат според законите на приемащата държава. Цивилни работници, наети от въоръжена сила, или цивилен компонент не се считат по никакъв начин за членове на тази въоръжена сила или цивилен компонент.

5. Когато въоръжената сила или цивилният компонент не разполагат с достатъчно медицинско или стоматологично оборудване на мястото, където са разположени, техните членове и лицата, зависими от тях, могат да получат медицинско и стоматологично обслужване, включително хоспитализация, при условията, валидни за сходен личен състав на приемащата държава.

6. Приемащата държава се обръща благосклонно към молбите за предоставяне на членовете на въоръжена сила или цивилен компонент на пътни облекчения и отстъпки от пътни такси. Подобни облекчения и отстъпки са предмет на специално договаряне между заинтересуваните правителства.

7. Подчинявайки се на общите и специалните финансови договорености между договарящите се страни, заплащането за стоки, квартири и услуги, предоставени по § 2, 3, 4 и при необходимост по § 5 и 6 на този член, се урежда своевременно от властите на въоръжената сила в местна валута.

8. Въоръжената сила, цивилният компонент, техните членове или зависими от тях лица не се освобождават, позовавайки се на този член, от такси и данъци, свързани с покупки и услуги, облагаеми по данъчните разпоредби на приемащата държава.

Член X

1. В случаите, когато облагането с данъци в приемащата държава е поставено в зависимост от пребиваването или местожителството на лицето, за нуждите на това облагане, периодите, през които член на въоръжена сила или цивилен компонент се намира на територията на тази държава по причина, че е член на въоръжена сила или цивилен компонент, не се считат за периоди на пребиваване или за създаващи промяна в местожителството.Членовете на въоръжена сила или цивилен компонент се освобождават в приемащата държава от данъци върху заплатата и възнагражденията, изплатени в това им качество от изпращащата държава, или върху движимото им имущество, намиращо се в приемащата държава, по силата на тяхното временно пребиваване на нейна територия.

2. Разпоредбите на този член не освобождават от облагане с данъци всяко доходоносно начинание на член на въоръжена сила или цивилен компонент, с което той би могъл да се ангажира в приемащата държава, извършено извън неговите служебни задължения; с изключение на неговата заплата, възнаграждения и движимо имущество съгласно § 1 разпоредбите на този член не освобождават от данъчно облагане член на въоръжена сила или цивилен компонент, облагаем по законите на приемащата държава, дори ако той има пребиваване или местожителство извън територията на приемащата държава.

3. Разпоредбата на този член не се прилага по отношение на "митнически сборове" така, както са дефинирани в § 12 на член XI.

4. За целите на този член терминът "член на въоръжена сила" не включва лица, които са граждани на приемащата държава.

Член XI

1. Ако не е изрично предвидено друго в това споразумение, членовете на въоръжена сила или цивилен компонент, както и лица, зависими от тях, се подчиняват на митническите закони и разпоредби на приемащата държава. Митническите власти на приемащата държава имат право според общите, залегнали в законите и разпоредбите на приемащата държава, да претърсват членовете на въоръжена сила или цивилен компонент, както и зависимите от тях лица, да проверяват техния багаж и транспортни средства и да задържат, позовавайки се на тези закони и разпоредби.

2.а. Временното внасяне и реекспортиране на служебни транспортни средства на въоръжена сила или цивилен компонент, движещи се на собствен ход, се освобождава от държавни вземания при представяне на специален формуляр, указан в приложението на това споразумение.

б. За временното внасяне на транспортни средства, които не се движат на собствен ход, се прилага § 4 на този член, а за тяхното реекспортиране - § 8.

в. Служебните транспортни средства на въоръжената сила или цивилния компонент се освобождават от пътни данъци.

3. Официалните документи, подпечатани с официален печат, не подлежат на митническа проверка. Куриерите, които носят тези документи, независимо от техния статут, трябва да притежават индивидуална заповед за придвижване, издадена в съответствие с § 2, буква "б" на член III. Заповедта за придвижване указва броя на пренасяните пакети и удостоверява, че съдържат само официални документи.

4. Въоръжената сила може да внесе без държавни вземания оборудване и разумни количества провизии, помощни и други стоки за изключително ползване от въоръжената сила и в случаите, когато такова ползване се разрешава от приемащата държава и за цивилния компонент и зависимите лица. За целите на това внасяне без държавни вземания в митническото учреждение по мястото на въвеждане заедно с договорените митнически документи се депозира сертификат, чиято форма е съгласувана между приемащата и изпращащата държава, подписан от лице, оторизирано от изпращащата държава за тази цел. Документите за назначаване на лицето, оторизирано да подпише сертификатите, както и образците от подписи и печати, които се използват, се изпращат на митническата администрация на приемащата държава.

5. Член на въоръжена сила или цивилен компонент може при първоначалното пристигане за изпълнение на службата си в приемащата държава или при първоначалното пристигане на зависимо от него лице, което ще го придружава, да внесе без държавни вземания своето лично имущество мебели за периода на службата.

6. Членовете на въоръжена сила или цивилен компонент могат да внесат временно без държавни вземания своите лични моторни превозни средства за лично ползване от тях или от зависимите от тях лица. От този член не произтича задължение за освобождаване от данъци, дължими във връзка с използването на личните превозни средства по пътищата.

7. По силата на този член вносът на стоки от властите на въоръжената сила, различен от вноса на стоки за изключителна употреба от тази въоръжена сила или нейния цивилен компонент, и вносът на стоки, различен от регламентирания в § 5 и § 6 на този член, осъществяван от членове на въоръжената сила или цивилен компонент, не се освобождава от държавни вземания или други изисквания.

8. Стоките, внесени без държавни вземания по силата на § 2, буква "б", § 4, 5 или 6:

а. могат да се реекспортират свободно при условие, че за стоките, внесени съгласно § 4, в митническото учреждение се представи сертификат, издаден в съответствие с този параграф; независимо от това митническите органи могат да проверят съответствието на реекспортираните стоки с описанието им в сертификата, ако има такова, и дали в действителност са били внесени според условията в § 2, буква "б", § 4, 5 или 6 според конкретния случай;

б. не са предмет на разпореждане в приемащата държава чрез продажба или дарение; независимо от това в някои случаи подобно разпореждане може да бъде разрешено при условия, определени от съответните органи на приемащата държава (например, плащане на държавните вземания в съответствие с изискванията за контрол на търговията и обмена).

9. Стоки, закупени в приемащата държава, се изнасят в съответствие с действащите в приемащата държава разпоредби.

10. Митническите органи създават специален ред за преминаване на граница на редовно сформирани подразделения и формирования при условие, че съответните митнически органи са предварително надлежно уведомени.

11. Приемащата държава създава специален ред с цел освобождаване от всякакви данъци, митни сборове и вземания на доставките на гориво, масла и смазочни материали, предназначени за ползване от служебните транспортни средства, въздухоплавателни средства и плавателни съдове на въоръжената сила или цивилен компонент.

12. В § 1 - 10 на този член:

"държавни вземания" означава митни сборове, техните обезпечения и всякакви други вземания и данъци, дължими при внасянето или изнасянето, в зависимост от случая, с изключение на таксите за действително предоставени услуги;

"внасяне" включва освобождаване от митнически склад или от постоянен митнически надзор при условие, че въпросните стоки не са били отгледани, произведени или изработени в приемащата държава.

13. Разпоредбите на този член се отнасят за въпросните стоки не само когато те се внасят във или изнасят от приемащата държава, но също така и когато се пренасят транзитно през територията на договаряща се страна и за тази цел терминът "приемаща държава" в този член се разглежда като включващ всяка договаряща се страна, през чиято територия транзитно се пренасят стоки.

Член XII

1. С цел предотвратяване на злоупотреби митническите или данъчните власти на приемащата държава могат да изискват спазването на определени условия така, както считат за необходимо за предоставяне на предвидените в това споразумение митнически или данъчни облекчения и отстъпки.

2. Тези власти могат да откажат дадено облекчение, предвидено в това споразумение, по отношение на внасяни в приемащата държава стоки, отгледани, произведени или изработени в тази държава, които са били изнесени оттам без заплащане или с възстановяване на платените митнически сборове и такси, които биха били платени за подобен износ. Стоки, извадени от митнически склад, се третират като внасяни при условие, че са считани за изнесени със самия факт на поставянето им в склада.

Член XIII

1. С оглед предотвратяването на правонарушения срещу митническите и данъчните закони и разпоредби властите на приемащата и изпращащата държава си сътрудничат при провеждането на разследвания и събиране на доказателства.

2. Властите на въоръжената сила оказват пълно съдействие в рамките на своите правомощия стоките, които подлежат на задържане от или от името на митническите или данъчните власти на приемащата държава, да бъдат предадени на тези власти.

3. Властите на въоръжената сила оказват пълно съдействие в рамките на своите правомощия за осигуряване плащането на митни сборове, вземания, данъци и глоби, дължими от членовете на въоръжената сила или цивилния компонент, или зависими от тях лица.

4. Служебни транспортни средства и стоки, принадлежащи на въоръжената сила или на нейния цивилен компонент, но не на член на тази въоръжена сила или цивилен компонент, задържани от властите на приемащата държава във връзка с нарушения на митнически или данъчни закони или разпоредби, се предават на съответните власти на заинтересуваната въоръжена сила.

Член XIV

1. Въоръжената сила, цивилният компонент и техните членове, както и зависимите от тях лица са субекти на разпоредбите за обмен на чуждестранна валута на изпращащата държава, както и на съответните разпоредби на приемащата държава.

2. Валутно-финансовите органи на изпращащата и приемащата държава могат да издават специални разпоредби, приложими за въоръжената сила или цивилния компонент, или членовете, или зависимите от тях лица.

Член XV

1. При спазване на § 2 на този член в случай на военни действия, при които е приложим Северноатлантическият договор, това споразумение остава в сила, с изключение на разпоредбите за уреждане на искове по § 2 и 5 на член VIII, които не се прилагат за военновременни щети, и разпоредбите на: споразумението - по-специално на член III и VII, които ще бъдат незабавно преразгледани от заинтересуваните договарящи се страни, които биха могли да се споразумеят относно такива изменения, които те счетат за необходими, във връзка с прилагането на споразумението между тях.

2. В случай на военни действия всяка от договарящите се страни има право чрез шестдесетдневно предизвестие до другите договарящи се страни да прекрати прилагането на която и да е разпоредба на това споразумение дотолкова, доколкото договарящата се страна е заинтересувана от това. В случай че това право бъде упражнено, договарящите се страни се консултират незабавно с оглед постигане на споразумение относно подходящи разпоредби, които да заместят отменените.

Член XVI

Всички разногласия между договарящите се страни относно тълкуването или прилагането на това споразумение се уреждат чрез преговори, без да се обръщат към друга външна юрисдикция. С изключение на случаите, когато това споразумение съдържа разпоредби за противното, различията, които не могат да бъдат уредени чрез преки преговори, се отнасят до Северноатлантическия съвет.

Член XVII

Всяка от договарящите се страни може по всяко време да поиска ревизиране на който и да е член от това споразумение. Молбата се адресира до Северноатлантическия съвет.

Член XVIII

1. Това споразумение подлежи на ратификация, като ратификационните документи се депозират по възможно най-бърз начин при правителството на Съединените американски щати, което ще уведоми всяка от подписалите държави за датата на това депозиране.

2. Тридесет дни след като четири подписали държави депозират техните ратификационни документи, това споразумение влиза в сила между тях. То влиза в сила за всяка друга подписала държава тридесет дни след депозиране на нейните ратификационни документи.

3. След като влезе в сила, това споразумение ще бъде открито за присъединяване за всяка държава, която се присъединява към Северноатлантическия договор, при условията на одобрение от Северноатлантическия съвет и при други условия, които той би могъл да постави. Присъединяването се осъществява чрез депозиране на документ за присъединяване при правителството на Съединените американски щати, което ще уведоми всяка подписала държава и присъединяващата се държава за датата на това депозиране. По отношение на всяка държава, от името на която е депозиран документ за присъединяване, това споразумение влиза в сила тридесет дни след датата на депозиране на този документ.

Член XIX

1. Това споразумение може да бъде денонсирано от всяка договаряща се страна след изтичане на период от четири години от датата на влизане на споразумението в сила.

2. Денонсирането на споразумението от всяка договаряща се страна се извършва чрез писмено уведомление, адресирано до правителството на Съединените американски щати, което ще уведоми всички останали договарящи се страни за всяко такова уведомление, както и за датата на неговото получаване.

3. Денонсирането влиза в сила една година след получаване на уведомлението от правителството на Съединените американски щати. След изтичането на този период от една година споразумението престава да бъде в сила по отношение на договарящата се страна, която го денонсира, но продължава да бъде в сила за останалите договарящи се страни.

Член XX

1. Като се спазват разпоредбите на § 2 и 3 на този член, това споразумение е в сила само за метрополията на дадена договаряща се страна.

2. Всяка държава в момента на депозиране на документите за ратификация или присъединяване или по всяко време след това може да уведоми писмено правителството на Съединените американски щати, че това споразумение ще разшири действието си (при условие че деклариращата държава счете за необходимо, сключването на специално споразумение между тази държава и всяка от заинтересуваните изпращащи държави) за всички или някои територии в района на Северноатлантическия договор, за чиито международни отношения тя отговаря. В този случай това споразумение се прилага на територията или териториите, назовани тук, тридесет дни след получаване от правителството на Съединените американски щати на уведомлението, или тридесет дни след сключването на специални споразумения, ако такива се изискват, или когато споразумението влезе в сила в съответствие с разпоредбите на член ХVIII от най-късната дата.

3. Държава, направила декларация по § 2 на този член за разширяване действието на това споразумение за всяка територия, за чиито международни отношения тя отговаря, може да денонсира споразумението частично по отношение на тази територия в съответствие с наредбите на член XIX.

В уверение на което долуподписаните пълномощници подписаха това споразумение.

Изготвено в Лондон на 19 юни 1951 г. на английски и френски език, като двата текста имат еднаква сила, в един оригинален екземпляр, който ще бъде депозиран в архива на правителството на Съединените американски щати. Правителството на Съединените американски щати ще предаде подписани копия от него на всички подписали и присъединили се държави.

Pam 27 - 24 1 December 1976

APPENDIX

* This document shall be in the language of the sending State and in the English and French languages.