ПРОТОКОЛ ОТ 1992 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЩЕТИ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НЕФТ, 1969 Г. (CLC'92) (Ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 октомври 2003 г. - ДВ, бр. 91 от 2003
ПРОТОКОЛ ОТ 1992 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЩЕТИ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ С НЕФТ, 1969 Г. (CLC'92)
(Ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 октомври 2003 г. - ДВ, бр. 91 от 2003 г. В сила за Република България от 28 ноември 2004 г.)
Обн. ДВ. бр.105 от 30 Ноември 2004г., изм. ДВ. бр.105 от 30 Ноември 2004г.
Страните по този протокол,
като разгледаха Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г. и Протокола от 1984 г. към нея,
като отбелязаха, че Протоколът от 1984 г. към тази конвенция, предвиждащ усъвършенстване на обхвата и осигуряване на по-пълно обезщетение, не е влязъл в сила,
потвърждавайки важното значение от поддържането на жизнеспособността на международната система за отговорност и обезщетяване при замърсяване с нефт,
осъзнавайки необходимостта от възможно най-бързо влизане в сила на разпоредбите на Протокола от 1984 г.,
признавайки необходимостта от приемане на специални разпоредби във връзка с въвеждането на съответни изменения и допълнения в Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с нефт, 1971 г.,
се споразумяха, както следва:
Член 1
Този протокол изменя разпоредбите на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г., наричана по-нататък "Конвенция за отговорността, 1969 г.". За държавите - страни по Протокола от 1976 г. към Конвенцията за отговорността, 1969 г. се счита, че всяко позоваване на конвенцията включва Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол.
Член 2
Член I на Конвенцията за отговорността, 1969 г. се изменя, както следва:
1. Алинея 1 се заменя със следния текст:
"1. "Кораб" означава всеки морски кораб и плаващо морско средство от всякакъв вид, построено или приспособено за превоз на нефт наливно като товар, при условие че кораб, който е в състояние да превозва нефт и други товари, ще се разглежда като кораб само тогава, когато превозва нефт наливно като товар, както и при всяко плаване след такъв превоз, освен ако не се докаже, че на борда липсват остатъци от нефт след такъв превоз."
2. Алинея 5 се заменя със следния текст:
"5. "Нефт" означава всеки устойчив въглеводороден минерален нефт, като суров нефт, мазут, тежко дизелово гориво и смазочно масло, независимо от това, дали се превозват на борда на кораба като товар или в горивните танкове на такъв кораб."
3. Алинея 6 се заменя със следния текст:
"6. "Щета от замърсяване" означава: загуба или вреда, причинена извън кораб, при замърсяване в резултат на изтичане или изхвърляне на нефт от кораб, където и да се случи такова изхвърляне или изтичане, при условие, че обезщетяването за нанесени щети на околната среда, различни от пропуснати ползи вследствие на такава щета, се ограничава с разходите по осъществяване на разумни мерки за възстановяване, които са били предприети или следва да бъдат предприети; разходи по превантивни мерки и бъдеща загуба или вреда, причинена от превантивните мерки."
4. Алинея 8 се заменя със следния текст:
"8. "Инцидент" означава всяко произшествие или поредица от произшествия с еднакъв произход, които предизвикват щети от замърсяване или създават сериозна и неминуема опасност за причиняване на такива щети."
5. Алинея 9 се заменя със следния текст:
"9. "Организация" означава Международната морска организация."
6. След алинея 9 се добавя нова алинея 10 със следния текст:
"10. "Конвенция за отговорността, 1969 г." означава Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г. За държавите - страни по Протокола от 1976 г. към тази Конвенция, се счита, че този термин обхваща Конвенцията за отговорността, 1969 г., както е изменена с този протокол."
Член 3
Член II на Конвенция за отговорността, 1969 г. се заменя със следния текст:
"Тази Конвенция се прилага изключително:
а) за щети от замърсяване, причинени: на територията на договаряща държава, включително териториалното й море; и в изключителната икономическа зона на договаряща държава, определена в съответствие с международното право, или ако договарящата държава не е определила такава зона - в района, намиращ се зад границата и прилежащ към териториалното море на тази държава, определен в съответствие с международното право и простиращ се на не повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;
b) за мерките по предотвратяване или намаляване на такива щети, когато са предприети такива."
Член 4
Член III на Конвенция за отговорността, 1969 г. се изменя, както следва:
1. Алинея 1 се заменя със следния текст:
"1. С изключение на предвиденото в алинеи 2 и 3 на този член по време на инцидент или когато инцидентът се състои от поредица произшествия, по време на първото произшествие корабособственикът носи отговорност за всяка щета от замърсяване, причинена от кораба в резултат на инцидента."
2. Алинея 4 се заменя със следния текст:
"4. Не може да се предявява друг иск за обезщетение за щети от замърсяване срещу корабособственика освен съгласно тази конвенция. При спазване на условията на алинея 5 на този член не може да се предяви никакъв иск за обезщетяване на щета от замърсяване на основание на тази конвенция или на други основания срещу:
а) служители или агенти на корабособственика или членове на екипажа;
b) пилот или друго лице, което не е член на екипажа, но предоставя услуги за кораба;
c) всеки наемател (какъвто и да е, включително наемател по беарбоут чартър), управител или оператор на кораба;
d) всяко лице, изпълняващо операция по спасяване на имущество, със съгласието на корабособственика или по указание на компетентните органи;
e) всяко лице, което предприема превантивни мерки;
f) всички служители или агенти на лицата, посочени в букви "c", "d" и "е";
освен ако щетата не е в резултат на тяхно действие или бездействие, извършено с намерение да се причини щета, или поради неблагоразумие и със съзнанието, че може да се причини такава щета."
Член 5
Член IV на Конвенция за отговорността, 1969 г. се заменя със следния текст:
"При възникване на инцидент с участието на два или повече кораба, в резултат на което е настъпила щета от замърсяване, корабособствениците на всички участващи кораби, ако не са освободени от отговорност по реда на член III, отговарят солидарно и поотделно за всяка щета, която не може да бъде основателно разделена."
Член 6
Член V на Конвенция за отговорността, 1969 г. се изменя, както следва:
1. Алинея 1 се заменя със следния текст:
"1. Корабособственикът има право да ограничи своята отговорност в съответствие с тази конвенция по отношение на всеки инцидент до обща сума, изчислена по следния начин:
a) (изм. - ДВ, бр. 105 от 2004 г.) 4 510 000 разчетни единици за кораб с не повече от 5000 единици тонаж;
b) (изм. - ДВ, бр. 105 от 2004 г.) за кораб с тонаж, по-голям от посочения, за всяка следваща единица тонаж - към сумата, посочена в буква "а", се прибавят по 631 разчетни единици;
при условие обаче, че тази обща сума в никакъв случай не превишава 89 770 000 разчетни единици."
2. Алинея 2 се заменя със следния текст:
"Корабособственикът няма право да ограничава своята отговорност съгласно тази конвенция, ако е доказано, че щетата е в резултат на негово действие или бездействие, извършено с намерение да причини такава щета, или от неблагоразумие и със съзнанието, че може да доведе до такава щета."
3. Алинея 3 се заменя със следния текст:
"3. С цел да се ползва от ограничението, предвидено в алинея 1 на този член, корабособственикът трябва да създаде фонд на обща сума, представляваща границите на неговата отговорност пред съда или друг компетентен орган на някоя от договарящите държави, в която е предявен иск в съответствие с член IХ, или ако не е предявен иск - във всеки съд или друг компетентен орган на която и да е от договарящите държави, в която могат да бъдат предявени искове в съответствие с член IХ. Фондът може да бъде създаден чрез депозиране на сумата или чрез представяне на банкова гаранция или друга гаранция, приемлива съгласно законодателството на договарящата държава, където е създаден фондът, и счетена за достатъчна от съда или друг компетентен орган."
4. Алинея 9 се заменя със следния текст:
"9. (a) "Разчетната единица", посочена в алинея 1 на този член, е единицата "специални права на тираж" (SDR), както е определена от Международния валутен фонд. Сумите, посочени в алинея 1, се конвертират в националната валута на държавата на основата на стойността на тази валута в единици "специални права на тираж" на датата на образуване на фонда, посочен в алинея 3. Стойността на националната валута на договаряща държава, която е член на Международния валутен фонд, в единици "специални права на тираж" се изчислява по метода за определяне на стойността, прилаган от Международния валутен фонд, в сила от съответната дата на неговите финансови операции и сделки. Стойността на националната валута на договаряща държава, която не е член на Международния валутен фонд, се изчислява в единици "специални права на тираж" по начин, определен от тази държава.
9. (b) Независимо от всичко договаряща държава, която не е член на Международния валутен фонд и нейното законодателство не разрешава прилагането на разпоредбите на алинея 9(а) на този член, може по време на ратификацията, приемането, одобряването на тази конвенция или присъединяването към нея или по всяко друго време да заяви, че разчетната единица, посочена в алинея 9(а), се равнява на 15 златни франка. Златният франк, посочен в тази алинея, съответства на шестдесет и пет и половина милиграма злато с чистота деветстотин. Конвертирането на златните франкове в национална валута се осъществява съгласно законодателството на съответната държава.
9. (c) Изчисляването, посочено в последното изречение на алинея 9(а), и конвертирането, посочено в алинея 9(b), се осъществяват по такъв начин, че тази реална стойност на сумата, посочена в алинея 1, да се изрази в националната валута на договарящата държава, доколкото е възможно, така, както би се получила в случай, че се приложат първите три изречения на алинея 9(а). Договарящите държави съобщават на депозитаря начина на изчисляване съгласно алинея 9(а) или според случая - резултата от конвертирането съгласно алинея 9(b), при депозиране на документа за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване към тази конвенция и всеки път, когато има изменение в метода или резултата от конвертирането."
5. Алинея 10 се заменя със следния текст:
"10. За целите на този член за корабен тонаж се счита бруто тонажът, изчислен съгласно правилата за измерване на тонажа на корабите, съдържащи се в приложение I на Международната конвенция за измерване тонажа на корабите, 1969 г."
6. Второто изречение на алинея 11 се заменя със следния текст:
"Такъв фонд може да се създаде дори ако корабособственикът няма право да ограничи своята отговорност съгласно алинея 2, но създаването на фонд в този случай не трябва да вреди на правата на който и да е ищец срещу корабособственика."
Член 7
Член VII на Конвенция за отговорността, 1969 г. се изменя, както следва:
1. Първите две изречение на алинея 2 се заменят със следния текст:
"Свидетелство, удостоверяващо наличието на застраховка или друго валидно финансово обезпечение в съответствие с изискванията на тази конвенция, се издава на всеки кораб, след като съответният орган на договарящата държава установи, че са изпълнени изискванията на алинея 1. На кораби, регистрирани в договаряща държава, такова свидетелство се издава или заверява от съответните органи на държавата на регистрация на кораба; на кораби, нерегистрирани в договаряща държава, такова свидетелство може да се издаде или завери от съответните органи на всяка договаряща държава."
2. Алинея 4 се заменя със следния текст:
"4. Свидетелството трябва да бъде налично на борда на кораба, а копие от него се депозира при органите, които водят регистъра на корабите, или когато корабът не е регистриран в договаряща държава, при органите на държавата, издаващи или заверяващи свидетелството."
3. Първото изречение на алинея 7 се заменя със следния текст:
"Свидетелства, издадени или заверени в рамките на компетентност на договаряща държава и в съответствие с алинея 2, за целите на тази конвенция се признават от другите договарящи държави и имат същата сила, както, ако са издадени или заверени от самите тях, дори ако са издадени или заверени по отношение на кораб, нерегистриран в договаряща държава."
4. Във второто изречение на алинея 7 думите "с държавата на регистрация на кораба" се заменят със "с държавата, издаваща или заверяваща свидетелството".
5. Второто изречение на алинея 8 се заменя със следния текст:
"В такъв случай ответникът, дори ако корабособственикът няма право да ограничи своята отговорност в съответствие с алинея 2 на член V, може да се ползва от ограниченията на отговорността, предвидени в алинея 1 на член V."
Член 8
Член IХ на Конвенция за отговорността, 1969 г. се изменя, както следва:
Алинея 1 се заменя със следния текст:
"1. Когато инцидент е предизвикал щети от замърсяване на територия, включваща териториалното море или пространството, посочено в член II, на една или повече договарящи държави или са били предприети превантивни мерки за предотвратяване или намаляване на щетите от замърсяване на такава територия, включваща териториално море или това пространство, предявяване на искове за обезщетение могат да се предприемат само в съдилищата на такава договаряща държава или държави. Ответникът трябва да бъде уведомен за всеки такъв иск в разумен срок."
Член 9
След член ХII на Конвенция за отговорността, 1969 г. се добавят два нови члена със следното съдържание:
"Член ХII bis
Преходни разпоредби
В случай на инцидент, по време на който държава е страна едновременно по тази конвенция и по Конвенцията за отговорността, 1969 г., се прилагат следните преходни разпоредби:
a) когато инцидентът е причинил щети от замърсяване, попадащи в обхвата на действие на тази конвенция, отговорността по тази конвенция се счита отпаднала, ако и доколкото възниква и по Конвенцията за отговорността, 1969 г.;
b) когато инцидентът е довел до щети от замърсяване, попадащи в обхвата на действие на тази конвенция, а държавата е страна едновременно по тази конвенция и по Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с нефт, 1971 г., отговорността, която остава по тази конвенция след прилагане на буква "а" на този член, се носи само до размера, в който щетата от замърсяване остава необезщетена след прилагане на посочената Конвенция от 1971 г.;
c) при прилагане на член III, ал. 4 на тази конвенция изразът "тази конвенция" се тълкува като позоваване на тази конвенция или на Конвенцията за отговорността, 1969 г.;
d) при прилагане на член V, ал.3 на тази конвенция общата сума на фонда, който трябва да бъде създаден, се намалява с размера, в който отговорността се счита отпаднала в съответствие с буква "а" на този член.
Член ХII ter
Заключителни разпоредби
Заключителните разпоредби на тази конвенция са членове 12 до 18 на Протокола от 1992 г. за изменение на Конвенцията за отговорността, 1969 г. Позоваването в тази конвенция на договарящи държави означава позоваване на договаряща държава в този протокол."
Член 10
Образецът на свидетелство, приложен към Конвенция за отговорността, 1969 г., се заменя с образеца, приложен към този протокол.
Член 11
1. Конвенция за отговорността, 1969 г. и този протокол в отношенията между страните по този протокол се разглеждат и тълкуват като един документ.
2. Членове I - ХII ter, включително образецът на свидетелството, на Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол, се наричат Международна конвенция за гражданска отговорност за щети при замърсяване с нефт, 1992 г. (Конвенция за отговорността, 1992 г.).
Заключителни разпоредби
Подписване, ратификация, приемане, одобряване и присъединяване
Член 12
1. Този протокол е открит за подписване от всички държави от 15 януари 1993 г. до 14 януари 1994 г. в Лондон.
2. При спазване на условията, посочени в алинея 4, всяка държава може да стане страна по този протокол чрез:
подписване с условие за ратификация, приемане или одобряване с последваща ратификация, приемане или одобряване; или присъединяване.
3. Ратификация, приемане, одобряване или присъединяване се осъществяват чрез депозиране на официален документ за това при Генералния секретар на организацията.
4. Всяка държава - страна по Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с нефт, 1971 г., наричана по-нататък Конвенция за фонда, 1971 г., може да ратифицира, приеме или одобри този протокол или да се присъедини към него само ако по същото време ратифицира, приеме или одобри протокола от 1992 г., изменящ същата конвенция, или да се присъедини към него, ако тази държава не денонсира Конвенция за фонда, 1971 г., след датата, на която този протокол влиза в сила за дадената държава.
5. Държава, която е страна по този протокол, но не е страна по Конвенцията за отговорността, 1969 г., е длъжна да спазва разпоредбите на Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол по отношение на другите държави - страни по протокола. Тази държава обаче не е длъжна да спазва разпоредбите на Конвенцията за отговорността, 1969 г. по отношение на държавите - страни по нея.
6. Всеки документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване, депозиран след влизането в сила на измененията и допълненията към Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол, се счита като отнасящ се до конвенцията със съответните изменения и допълнения.
Влизане в сила
Член 13
1. Този протокол влиза в сила дванадесет месеца след датата, на която десет държави, в т.ч. четири държави, от които всяка с не по-малко от един милион единици бруто тонаж на танкерния флот, са депозирали при Генералния секретар на организацията документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване.
2. Всяка държава - страна по Конвенцията за фонда, 1971 г., по всяко време от депозирането на документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване към този протокол може да заяви, че такъв документ няма да се разглежда като действащ за целите на този член до изтичане на шестмесечния срок, посочен в член 31 на Протокола от 1992 г. за изменение на Конвенцията за фонда, 1971 г. Държава, която не е страна по Конвенцията за фонда, 1971 г., но която депозира документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване към Протокола от 1992 г. за изменение на Конвенцията за фонда, 1971 г., може също да направи заявление по същото време в съответствие с тази алинея.
3. Всяка държава, която е направила заявление в съответствие с предходната алинея, може да се откаже от него по всяко време чрез уведомление до Генералния секретар на организацията. Такъв отказ влиза в сила от датата на получаване на уведомлението при условие, че тази държава се счита за депозирала на тази дата документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване към този протокол.
4. За всяка държава, която ратифицира, приеме, одобри този протокол или се присъедини към него след изпълнението на условията за влизането му в сила, посочени в алинея 1, този протокол влиза в сила дванадесет месеца след датата на депозиране от тази държава на съответния документ.
Преразглеждане, изменения и допълнения
Член 14
1. Организацията може да свика конференция за преразглеждане, изменение или допълнение на Конвенцията за отговорността, 1992 г.
2. Организацията свиква конференция на договарящите държави с цел преразглеждане, изменение или допълнение на Конвенцията за отговорността, 1992 г., по молба на не по-малко от една трета от договарящите държави.
Изменение на границите на отговорност
Член 15
1. При молба на не по-малко от една четвърт от договарящите държави всяко предложение за изменение на границите на отговорността, определени в член V, ал. 1 на конвенцията, изменена с този протокол, се изпраща от Генералния секретар до членовете на организацията и на всички договарящи държави.
2. Всяко изменение, предложено и разпространено, както е посочено по-горе, се предава за разглеждане в Юридическия комитет на организацията не по-рано от шест месеца след датата на разпращането.
3. Всички държави - страни по Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол, независимо дали са членове, или не на организацията, имат право да участват в работата на Юридическия комитет за разглеждане и приемане на измененията.
4. Изменения се одобряват с мнозинство от две трети от договарящите държави, присъстващи и участващи в гласуването в разширения Юридически комитет, както е предвидено в алинея 3, при условие, че по време на гласуването присъстват не по-малко от половината договарящи държави.
5. При разглеждането на предложенията за изменение на границите на отговорност Юридическият комитет отчита опита, получен в резултат на инциденти, и по-специално размера на причинените щети, промените в стойностите на валутите и въздействието на предлаганите изменения върху стойността на застраховането. Комитетът също отчита връзката между границите на отговорността, определени в член V, ал. 1 на Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол, и границите, определени в член 4, ал. 4 на Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с нефт, 1992 г.
6. a) Никакво изменение на границите на отговорност в съответствие с този член не може да се разглежда преди 15 януари 1998 г., нито по-рано от пет години след датата на влизане в сила на предходно изменение в съответствие с този член. Никакво изменение в съответствие с този член не се разглежда преди влизането в сила на този протокол.
b) Никакво ограничаване на отговорността не може да бъде разширено до степен, в която да превишава сумата, съответстваща на границите, определени в Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол, които са увеличени с шест процента на година и изчислени в сложни проценти, считано от 15 януари 1993 г.
с) Никакво ограничаване на отговорността не може да бъде разширено до степен, че да превишава сумата, съответстваща на границата, определена в Конвенцията за отговорността, 1969 г., изменена с този протокол, умножена по три.
7. Организацията уведомява договарящите държави за всяко изменение, одобрено в съответствие с алинея 4. Изменението се счита за прието при изтичане на осемнадесетмесечен срок след датата на уведомяване, ако в течение на този срок не по-малко от една четвърт от държавите, явяващи се договарящи държави по време на одобрението на измененията от Юридическия комитет, не са уведомили организацията, че не приемат изменението. В този случай изменението се отхвърля и не влиза в сила.
8. Изменение, което се счита за прието в съответствие с алинея 7, влиза в сила осемнадесет месеца след приемането му.
9. Всички договарящи държави се обвързват с разпоредбите на изменението, освен ако не денонсират този протокол в съответствие с член 16, алинеи 1 и 2 най-малко шест месеца до влизането в сила на изменението. Такова денонсиране придобива сила от момента на влизане в сила на изменението.
10. Когато изменение е одобрено от Юридическия комитет, но осемнадесетмесечният срок за неговото приемане не е изтекъл, държавата, която през този срок става договаряща държава, е длъжна да спазва разпоредбите на това изменение, ако то влезе в сила. Държавата, която става договаряща държава след изтичане на този срок, се обвързва с разпоредбите на изменението, прието съгласно алинея 7. В случаите, посочени в тази алинея, държавата се обвързва с изменението при влизането му в сила или при влизането в сила на този протокол за тази държава, ако това стане по-късно.
Денонсиране
Член 16
1. Този протокол може да бъде денонсиран от всяка договаряща страна, по всяко време след датата, на която протоколът влиза в сила за тази страна.
2. Денонсирането се извършва чрез депозиране на съответен документ при Генералния секретар на организацията.
3. Денонсирането влиза в сила след дванадесет месеца или след по-дълъг период, посочен в документа за денонсиране, след депозирането на съответния документ при Генералния секретар.
4. Денонсирането от страна на всяка от държавите - страни по този протокол, на Конвенцията за отговорността, 1969 г., в съответствие с член XVI в никакъв случай не се тълкува като денонсиране на Конвенцията за отговорността, 1969 г., както е изменена с този протокол.
5. Денонсирането на Протокола от 1992 г. за изменение на Конвенцията за фонда, 1971 г. от държава, която остава страна по Конвенцията за фонда, 1971 г., ще се счита за денонсиране на този протокол. Такова денонсиране влиза в сила на датата, на която Протоколът от 1992 г. за изменение на Конвенцията за фонда, 1971 г. влиза в сила съгласно член 34 на този протокол.
Депозитар
Член 17
1. Този протокол и всякакви изменения или допълнения, приети съгласно член 15, се депозират при Генералния секретар на организацията.
2. Генералният секретар на организацията:
a) уведомява всички държави, които са подписали или приели този протокол, за:
i) всяко ново подписване или депозиране на съответен документ и датата на предаване;
ii) всяко заявление и уведомление съгласно член 13 и всяко заявление или съобщение съгласно алинея 9 на член V на Конвенцията за отговорността, 1992 г.;
iii) датата на влизането в сила на този протокол;
iv) всяко предложение за изменение на границите на отговорността, което е направено съгласно алинея 1 на член 15;
v) всяко изменение, одобрено в съответствие с член 15, ал. 4;
vi) всяко изменение, считано за прието в съответствие с член 15, ал. 7, с датата на влизане в сила в съответствие с алинеи 8 и 9 на същия член;
vii) депозирането на всеки документ за денонсиране на този протокол, датата на депозирането и датата, на която влиза в сила;
viii) всяко денонсиране, което се счита за направено съгласно алинея 5 на член 16;
ix) всяко съобщение, което се изисква от някой от членовете на този протокол;
b) изпраща заверени копия от протокола на всички държави, подписали или присъединили се към протокола.
3. Веднага след влизането в сила на протокола Генералният секретар на организацията изпраща текста на протокола до Секретариата на ООН за регистриране и издаване в съответствие с член 102 на Хартата на ООН.
Езици
Член 18
Този протокол е съставен в един оригинален екземпляр на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език, като всички текстове са еднакво автентични.
Съставен в Лондон на двадесет и седми ноември хиляда деветстотин деветдесет и втора година.
В удостоверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за целта от правителствата си, подписаха този протокол.
