Държавен вестник, брой 104 от 26.XI

Париж, 28 август 1952 г.

Страните по Северноатлантическия договор, подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г.,

като отчитат, че на техните територии могат да бъдат установени международни военни щабове по силата на отделни споразумения в съответствие със Северноатлантическия договор, и

като изразяват желанието си да определят статута на тези щабове, както и на техния личен състав в зоната на прилагане на Северноатлантическия договор,

се договориха по този протокол към споразумението, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г., относно статута на техните въоръжени сили:

Член I

В този протокол изразът:

а. "Споразумението" означава споразумението, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г., между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили;

b. "Върховно главно командване" означава Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили в Европа, Щабът на върховния Съюзен главнокомандващ за Атлантика, както и еквивалентните международни военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор;

с. "Съюзно командване/Щаб" означава всяко върховно главно командване и всеки международен военен щаб, създаден в съответствие със Северноатлантическия договор, който е пряко подчинен на Върховно главно командване;

d. "Северноатлантически съвет" означава съветът, създаден по силата на член IX на Северноатлантическия договор,или всеки от помощните му органи, оправомощени да действат от негово име.

Член II

В съответствие с разпоредбите на този протокол споразумението се прилага по отношение на всяко Съюзно командване/Щаб, разположено на територията на страна по този протокол в зоната на действие на Северноатлантическия договор, както и по отношение военния и цивилния състав на такъв щаб и зависимите от тях лица, дефинирани в точки а., b., и c., на пар. 1 на член III от този протокол, в случаите, когато такъв състав се намира на всяка такава територия във връзка с изпълнение на служебни задължения, а в случаите, отнасящи се до зависимите лица - на техния съпруг/а или родител.

Член III

1. За целите на прилагане на споразумението спрямо всяко Съюзно командване/Щаб навсякъде, където в споразумението се употребяват изразите "въоръжена сила", "цивилен компонент" и "зависимо лице", те имат следното значение:

а. "въоръжена сила" означава личният състав, придаден към Съюзно командване/Щаб, принадлежащ към сухопътните, военноморските или военновъздушните въоръжени сили на някоя от страните по Северноатлантическия договор;

b. "цивилен компонент" означава цивилният личен състав, който не включва лица без гражданство, граждани на държава, която не е страна по Северноатлантическия договор, нито граждани на или лица, пребиваващи постоянно на територията на приемащата държава, и който е: (i) придаден към Съюзно командване/Щаб и е на работа във въоръжените сили на някоя от страните по Северноатлантическия договор, или (ii) попада в категориите цивилен личен състав, нает на работа в Съюзното командване/Щаб, в съответствие с решение на Северноатлантическия съвет;

с. "зависимо лице" означава съпруг/а на член на въоръжената сила или цивилния компонент, дефинирани в точки а. и b. на този параграф, или дете на такъв член, които са на негова/нейна издръжка.

2. За целите на член II, пар. 2 на член V, пар. 10 на член VII и пар. 2, 3, 4, 7 и 8 на член IX и член XIII от споразумението Съюзното командване/Щаб се приема за въоръжена сила.

Член IV

Правата и задълженията, които споразумението поражда за изпращащата държава или за нейните власти по отношение на нейната въоръжена сила или принадлежащия към нея цивилен компонент, или зависими лица, се поемат от съответното Върховно главно командване и неговите подчинени органи по отношение на Съюзно командване/Щаб и неговия личен състав или зависими лица, спрямо които се прилагат разпоредбите на споразумението в съответствие с член II на този протокол, със следните изключения:

а. правото на упражняване на наказателна и дисциплинарна юрисдикция, което по силата на член VII от споразумението принадлежи на военните власти на изпращащата държава, се счита за право на съответните власти на държавата, на чието военно законодателство лицето е субект;

b. задълженията, които се поемат от изпращащата държава или нейните власти по силата на член II, пар. 4 на член III, пар. 5а. и 6а. на член VII, пар. 9 и 10 на член VIII и член XIII на споразумението, се считат за задължения както на Съюзното командване/Щаб, така и на всяка държава, за чиито въоръжени сили или техен член или служител, или зависими от тях лица се касае;

с. за целите пар. 2а. и пар. 5 на член III и член XIV на споразумението за изпращаща държава, когато се касае за членове на въоръжени сили и зависимите от тях лица, се счита държавата, към чиито въоръжени сили се числи съответният член, а в случаите, отнасящи се до член на цивилен компонент и зависими от него лица - държавата, ако има такава, от чиито въоръжени сили той е нает;

d. задълженията на изпращащата държава, произтичащи от пар. 6 и 7 на член VIII на споразумението, се считат за задължения на държавата, към чиито въоръжени сили се числи лицето, чиито действия или бездействия са довели до предявяване на иск, а когато се касае за член на цивилен компонент, тези задължения се считат за задължения на държавата, от чиито въоръжени сили той е нает, или, ако няма такава, на Съюзното командване/Щаб, чиито член е това лице.

Държавата, ако има такава, за която възникват задължения по силата на този параграф, и съответното Съюзно командване/Щаб имат всички права на изпращащата държава във връзка с избора на арбитър в съответствие с параграф 8 на член VIII.

Член V

Всеки член на Съюзно командване/Щаб притежава карта за самоличност, издадена от Съюзното командване/Щаб, съдържаща име, дата и място на раждане, националност, звание, личен номер (ако има такъв), снимка и срок на валидност. Притежателят на картата е длъжен да я представя при поискване.

Член VI

1. Задължението за отказ от искове, поето от договарящите страни по силата на член VIII на споразумението, обвързва както Съюзното командване/Щаб, така и всяка засегната страна по този протокол.

2. За целите на пар. 1 и 2 на член VIII от споразумението:

а. собствеността, притежавана от Съюзно командване/Щаб или страна по този протокол и използвана от Съюзното командване/Щаб, се приема за собственост, притежавана от договарящата страна и използвана от нейните въоръжени сили;

b. щетите, причинени от член на въоръжена сила или цивилен компонент, дефинирани в пар.1 на член III на този протокол, или от всеки друг служител на Съюзно командване/Щаб, се считат за щети, причинени от член или служител на въоръжените сили на договаряща страна;

с. дефиницията на израза "притежаван от договаряща страна", употребена в пар. 3 на член VIII, се отнася до Съюзно командване/Щаб.

3. Исковете, за които се прилага разпоредбата на пар. 5 на член VIII на споразумението, включват исковете (различни от договорните и от тези, за които се прилагат пар. 6 и 7 на същия член), възникнали от действие или бездействие на служител на Съюзно командване/Щаб, или от друго действие, бездействие или събитие, за които Съюзно командване/Щаб носи юридическа отговорност, в резултат на което е причинена щета на територията на приемащата държава на трета страна, различна от която и да е от страните по този протокол.

Член VII

1. Освобождаването от облагане с данъци съгласно член Х на споразумението на членовете на въоръжена сила или цивилен компонент по отношение на техните заплати и допълнителни възнаграждения се прилага за личния състав на Съюзно командване/Щаб, както е дефиниран в пар. 1а. и b.(i) на член III на този протокол, за заплатите и допълнителните възнаграждения, изплащани в това им качество от въоръжените сили, към чиито състав се числят или от които са наети, като този параграф не изключва облагането на тези членове или служители с данъци от държавата, чиито граждани са.

2. Служителите в Съюзно командване/Щаб, попадащи в категориите, одобрени от Северноатлантическия съвет, се освобождават от облагане с данъци върху заплатите и допълнителните възнаграждения, изплащани от Съюзното командване/Щаб в това им качество. Независимо от това всяка от страните по този протокол може да сключи споразумение със съответното Съюзно командване/Щаб, по силата на което да наема и изпраща в Съюзното командване/Щаб всички свои граждани (с изключение на лицата без постоянно местожителство на нейна територия, ако страната пожелае), които да служат в съответното Съюзно командване/Щаб, като техните заплати и допълнителни възнаграждения се изплащат от страната в определен от нея размер. Заплатите и допълнителните възнаграждения, изплащани по този начин, могат да се облагат с данъци от тази страна, но се освобождават от облагане с данъци във всяка друга страна по този протокол. Ако страна по този протокол е сключила такова споразумение, което впоследствие бъде изменено или прекратено, страните по този протокол се освобождават от задължението, посочено в изречение първо на този параграф, да не облагат с данъци заплатите и допълнителните възнаграждения, изплащани на техните граждани.

Член VIII

1. С цел облекчаване установяването, изграждането, поддържането и дейността на Съюзно командване/Щаб, то се освобождава, доколкото това е възможно, от данъци и такси, отнасящи се до разходи, направени в интерес на общата отбрана, както и за задоволяване на служебни или пряко свързани с дейността на Съюзното командване/Щаб интереси, като всяка страна по този протокол се задължава да започне преговори със съответното Съюзно командване/Щаб, действащо на нейна територия, за сключване на договореност за изпълнение на този член.

2. Съюзното командване/Щаб има правата на въоръжена сила, признати по силата на член XI на споразумението, при спазване на същите изисквания.

3. Разпоредбите на пар. 5 и 6 на член ХI от споразумението няма да се прилагат спрямо гражданите на приемащите държави освен в случаите, когато тези граждани се числят към въоръжените сили на страна по този протокол, различна от приемащата държава.

4. Изразът "данъци и такси", употребен в този член, не включва таксите за предоставени услуги.

Член IХ

Освен в случаите, когато Северноатлантическият съвет реши друго:

а. разпореждането с всички активи, придобити с общи средства на Съюзно командване/Щаб в рамките на неговия капиталов бюджет, които вече не са необходими на Съюзното командване/Щаб, се осъществява по ред, одобрен от Северноатлантическия съвет, като постъпленията се разпределят между страните по Северноатлантическия договор пропорционално на приноса им към капиталовите разходи на съответното Съюзно командване/Щаб; приемащата държава има приоритетното право да придобие всеки недвижим имот, разположен на нейна територия, при условие, че предлага условия, не по-малко благоприятни от условията, предложени от всяка трета страна;

б. земята, сградите или трайно прикрепените към земята съоръжения, предоставени за ползване на Съюзно командване/Щаб от приемащата държава без заплащане (освен заплащането на минимална цена), ако не се използват повече за нуждите на Съюзното командване/Щаб, се предоставят обратно на приемащата държава, като всяко увеличение или намаление в стойността на имуществото, предоставена от приемащата държава, резултат от това използване, се определя от Северноатлантическия съвет (при отчитане на приложимото право на приемащата държава) и се разпределя между страните по Cеверноатлантическия договор пропорционално на приноса им към капиталовите разходи на съответното Съюзно командване/Щаб.

Член X

Всяко Върховно главно командване е юридическо лице; то разполага с правоспособност да сключва договори, да придобива собственост и да се разпорежда с нея. Независимо от това упражняването на тези права може да бъде предмет на допълнителни споразумения между приемащата държава и Върховното главно командване или някое от подчинените му Съюзни командвания/Щаб, действащи от името на Върховното главно командване.

Член XI

1. В съответствие с член VIII на споразумението Върховото главно командване може да бъде страна по съдебен или административен процес като ищец или ответник. Независимо от това приемащата държава и Върховното главно командване или всяко от подчинените му Съюзни командвания/Щабове, упълномощени от него, могат да се споразумеят, че приемащата държава ще предприема процесуални действия от името на Върховното главно командване пред съдебните органи на приемащата държава, когато то е страна в процеса.

2. Не се допуска предприемането на изпълнителни действия срещу Съюзно командване/Щаб, както и налагането на запор или възбрана върху негово имущество освен за целите на пар. 6 а. на член VII и член ХIII от споразумението.

Член XII

1. За целите на управление на общия бюджет Съюзно командване/Щаб може да държи всякаква валута и да оперира със сметки във всякаква валута.

2. При поискване от Съюзно командване/Щаб страните по този протокол улесняват прехвърлянето на негови парични средства от една държава в друга, както и обмена на всяка валута, държана от Съюзното командване/Щаб във всякаква друга валута, когато това е необходимо за посрещане на неговите нужди.

Член XIII

Архивите и другите официални документи на Съюзно командване/Щаб, съхранявани в използваните от него помещения или поверени за пазене на надлежно упълномощен негов член, са неприкосновени, освен ако Съюзното командване/Щаб се е отказало от този имунитет. По молба на приемащата държава и в присъствието на неин представител Съюзното командване/Щаб удостоверява характера на всеки документ с цел потвърждаване правото на неприкосновеност съгласно този член.

Член XIV

1. По решение на Северноатлантическия съвет този протокол или споразумението или части от тях могат да се прилагат спрямо всеки международен военен щаб или организация (които не са включени в дефинициите, съдържащи се в точка b. и точка с. на член 1 от този протокол), създадени в съответствие със Северноатлантическия договор.

2. След създаването на Европейската отбранителна общност този протокол може да се прилага и спрямо личния състав на Европейските отбранителни сили, придадени към Съюзно командване/Щаб, както и към зависимите от тях лица по време и начин, определени от Северноатлантическия съвет.

Член XV

Всички разногласия между страните по този протокол или между тях и някои от Съюзните командвания/Щабове относно тълкуването или прилагането на този протокол се уреждат чрез преговори между страните по спора, без да се прибягва към външна юрисдикция. С изключение на случаите, когато този протокол или споразумението съдържат разпоредби за противното, различията, които не могат да бъдат yредени чрез преки преговори, се отнасят към Северноатлантическия съвет.

Член XVI

1. Разпоредбите на член XV и на членове от XVII до XX от споразумението се прилагат по отношение на този протокол както ако бяха неразделна част от него, но по начин, който позволява протоколът да бъде предмет на изменение, прекратяване, ратификация, присъединяване, денонсиране или срокът на действието му да бъде продължаван в съответствие с тези разпоредби независимо от споразумението.

2. Този протокол може да бъде допълнен чрез двустранно споразумение между приемащата държава и Върховното главно командване, като властите на приемащата държава и Върховното главно командване могат да се споразумеят да прилагат временно, преди ратифицирането, на която и да е разпоредба на този протокол или на споразумението, приложима по силата на протокола.

В потвърждение на горното, долуподписаните извънредни и пълномощни посланици подписаха този протокол.

Изготвен в Париж на 28 април 1952 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архива на Правителството на Съединените американски щати. Правителството на Съединените американски щати предава заверени копия от него на всички подписали и присъединили се държави.