Държавен вестник, брой 6 от 21.I

Чл. 1. Този правилник урежда условията и реда, при които временните общински изпълнителни комитети и временните изпълнителни управи на кметствата чрез органите по социални грижи осъществяват социално подпомагане на нуждаещите се лица и семейства, живеещи на тяхната територия.

Чл. 2. На социално подпомагане подлежат лицата и семействата, които поради здравословни, семейни, материални и други причини не са в състояние сами или с помощта на близките си да посрещнат своите насъщни нужди.

Чл. 3. Органите по социални грижи осигуряват социалното подпомагане на нуждаещите се, като отпускат месечни, периодични и еднократни помощи в пари или в натура, предоставят безплатни или частично платени услуги и обезпечават правата по този правилник.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1991 г.) (1) Лица и семейства без доход или с доход под определен диференциран минимум се подпомагат с месечна помощ, когато:

1. нямат вземания и спестявания или те са в размер до минималната месечна работна заплата средно на член от семейството;

2. жилището е единствено и е в размер на:

а) за едночленно и двучленно семейство - една стая и сервизни помещения;

б) за тричленно и четиричленно семейство - две стаи и сервизни помещения;

в) за пет- и повече членно семейство - три стаи и сервизни помещения;

3. жилището е по-голямо от размера по т. 2, но не е станало предмет на правна сделка и източник на доходи въпреки предлагането му в продължение на 6 месеца;

4. нямат друга недвижима, движима или интелектуална собственост (защитена с патент или авторско свидетелство), която може да бъде обект на правни сделки (източник на доходи).

(2) Отпусканата месечна помощ заедно със собствените доходи на лицата или семействата осигурява покриване на комунално-битови разходи по нормативи съгласно приложението, както и помощ в пари или в натура на член от семейството в размер на определено съотношение към минималната работна заплата, както следва:

1. 37 на сто - за един член в трудоспособна възраст;

2. (изм. - ДВ, бр. 6 от 1992 г.) 40 на сто - за всеки член в надтрудоспособна възраст;

3. 24 на сто - за всеки следващ член на семейството.

(3) Месечната помощ за втория родител, който не работи поради отглеждане на дете от 2- до 3-годишна възраст, се изплаща в размера, определен за първия член на семейството.

(4) Самотните лица на възраст над 70 години и самотните инвалиди с първа група инвалидност с доходи в размер на социалната пенсия и ако не са включени в системата на домашния социален патронаж, могат да се подпомагат ежемесечно чрез предоставяне на купони за безплатен обяд и заплащане 50 на сто от комунално-битовите разходи по нормативи за единица жилищна площ съгласно приложението.

(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 1991 г.) Месечна помощ по реда на ал. 1 в размер 47 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, се отпуска на студенти във висши и полувисши учебни заведения по държавна поръчка с успех от добър 3,50 до добър 4,00, които не са придобили право на стипендия по друг ред.

(6) (Нова - ДВ, бр. 6 от 1992 г.) Лицата в надпенсионна възраст (навършили 60 години за мъжете и 55 години за жените), които не получават пенсия, имат право на месечна парична помощ, която заедно с другите доходи осигурява среден доход на член от семейството в надпенсионна възраст в размер 75 на сто от социалната пенсия, установена за страната, ако това е по-благоприятно за тях. Помощта се изплаща при условие, че средният месечен доход на член от семейството е под 75 на сто от социалната пенсия.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1991 г.) (1) Неосигурените неработещи родители (настойници и попечители) на деца до 16-годишна възраст (а ако учат - до 18-годишна възраст) имат право на месечна помощ в размер 130 лв., ако децата не са настанени в заведения на пълна държавна издръжка.

(2) Право на месечна помощ в размера по ал. 1 имат и пълни сираци от 18- до навършване на 25-годишна възраст, ако учат или отбиват редовна военна служба и нямат собствено имущество и лични доходи.

(3) Месечна помощ по ал. 1 получават и родители, работещи по трудово правоотношение, ако не са получили трудово възнаграждение повече от 30 календарни дни.

Чл. 6. Периодични помощи могат да се отпускат до шест пъти в годината съобразно нуждите на лицата и семействата по чл. 2 за задоволяване на сезонни потребности - облекла, учебни пособия, отоплителни материали и др.

Чл. 7. (1) Еднократна помощ може да се отпуска на лица и семейства, които се намират в затруднено материално положение поради смърт, болест или злополука, продължителен период на безработица, закупуване на скъпи лекарства, отоплителни материали и др., както и при внезапна загуба на жилище, покъщнина и други подобни, когато не са обезщетени от Държавния застрахователен институт или по Закона за подпомагане при обществени бедствия.

(2) Еднократна помощ се отпуска и на граждани, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването, които не са в състояние да посрещнат разходите за паспортни такси и лични нужди за тях и техните придружители.

(3) Помощта по ал. 2 подлежи на отчитане в 7-дневен срок от завръщането на лицето в страната, като неусвоената сума се възстановява в бюджета за социално подпомагане.

Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 68 от 1991 г.) (1) Лица и семейства, които погасяват жилищни кредити, и млади новобрачни семейства, погасяващи кредити за текущи нужди, получени до 25 януари 1991 г., имат право на месечна помощ по чл. 4, ако след изплащане на погасителната вноска средният доход на член от семейството спада под размера по ал. 2.

(2) Лицата и семействата по ал. 1 без други доходи извън помощите по чл. 4, ал. 2 имат право на допълнителна сума в размер на погасителната вноска.

Чл. 7б. (Нов - ДВ, бр. 68 от 1991 г.) (1) Месечни помощи в размерите по чл. 4 и чл. 7а могат да се отпускат и когато не са налице всички изисквания по тези членове при задължението да бъдат върнати.

(2) Право на подпомагането по ал. 1 може да се получи и по договор с общинския народен съвет за предоставяне на пълномощия за управление на лично имущество от името на собственика (даване под наем, под аренда и др.). В тези случаи помощта се възстановява от получените доходи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 1991 г.) Месечна помощ по реда на ал. 1 или ал. 2 се отпуска на студенти и студентски семейства.

Чл. 8. Териториалните органи по социални грижи организират различни форми на подпомагане в натура или оказване на услуги чрез:

1. осигуряване на купони за безплатна или частично платена храна в определени ресторанти, обществени кухни, столове на учреждения и на фирми, в заведения за социални грижи и др. Стойността на храната и режийните разноски се поемат изцяло или частично от бюджета за социално подпомагане;

2. закупуване и доставка на хранителни продукти, облекла, обувки, вещи от първа необходимост и др., както и заплащане на комунално-битови услуги;

3. определяне съвместно с органите по търговията на конкретни търговски обекти за осигуряване приоритетно снабдяване на лицата - обект на социални грижи, с определени количества продукти;

4. съдействие за набавяне на необходимите помощни средства за самообслужване и обслужване на инвалидите и старите хора и сервизни услуги;

5. осигуряване на безплатни или частично платени юридически и икономически консултации относно решаването на имуществени, наследствени, семейни и други проблеми;

6. съдействие за професионална квалификация и трудова реализация, включително чрез подпомагане за организиране на самостоятелна приходоносна дейност;

7. (нова - ДВ, бр. 68 от 1991 г.) организиране на базари и търгове на комисионни начала за продажба на ценни предмети, произведения на изкуството и др. при желание на собствениците.

Чл. 9. (1) Инвалидите от първа и втора група, както и тези от трета група със заболявания и осакатявания на долните крайници и децата с тежки телесни и душевни недъзи, които не са се възползували от възможността за купуване и експлоатация на лек автомобил при облекчени условия, имат право на:

1. карта за безплатно пътуване по градския транспорт на територията на съответното населено място, в което живеят или работят;

2. целева помощ за междуселищен транспорт до размера на установената стойност на карта по тарифата за градския транспорт в най-близкия до населеното място град, когато няма градски транспорт.

(2) Правата по предходната алинея ползуват и определените придружители на лицата.

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 6 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1992 г.) Пенсионерите, навършили 60-годишна възраст за мъжете и 55-годишна възраст за жените, с доход на член от семейството до 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, които постоянно живеят в бившите окръжни центрове и в градовете с население над 50 хил. жители, имат право на месечна помощ под формата на поименна абонаментна карта за пенсионери за цялата градска мрежа.

(2) Помощта по ал. 1 не се изплаща на лицата, които ползват право на безплатно пътуване по градския транспорт на друго основание.

Чл. 10. (1) На инвалидите с определена първа и втора група инвалидност, на военноинвалидите и на децата с тежки телесни и душевни недъзи се осигурява безплатно пътуване два пъти в годината по железопътния и водния транспорт в страната.

(2) Правата по предходната алинея ползуват и придружителите на лицата, които имат право на такива, когато пътуват с тях.

(3) Многодетните майки пътуват един път в годината безплатно по железопътния, автобусния и водния транспорт в страната.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 1991 г.) Инвалидите с определена първа група инвалидност, военноинвалидите, децата с тежки телесни и душевни недъзи, както и определените придружители на лицата ползуват един път годишно безплатна карта за балнеолечение и парична помощ за заплащане на консумираната храна, както следва:

1. в пълен размер - за лицата с доход на член от семейството до 65 на сто от минималната работна заплата, установена за страната;

2. в размер 50 на сто - за лицата с доход до размера на минималната работна заплата.

Чл. 12. Инвалидите от първа група с право на чужда помощ се подпомагат при заплащане на таксите за телефонни услуги в размер, непревишаващ стойността за 750 таксови единици на тримесечие.

Чл. 13. Териториалните органи по социални грижи издават удостоверения за ползуване на безплатни или частично платени лекарствени средства на лицата с доход на член от семейството до размера на минималната работна заплата по условията на Наредба № 15 на Министерството на здравеопазването за безплатно отпускане на лекарствени средства за някои болни при домашни условия (обн., ДВ, бр. 7 от 1983 г., изм. и доп., бр. 51 от 1983 г., бр. 53 от 1984 г., бр. 83 от 1985 г., бр. 9 и 53 от 1986 г., бр. 11 от 1988 г., бр. 26, 54 и 82 от 1990 г., бр. 9 от 1991 г.).

Чл. 14. Териториалните органи по социални грижи съвместно с фирми, фондации, благотворителни организации и други могат да откриват пунктове за разпродажба или за безплатно предоставяне на хранителни продукти, дрехи и друга хуманитарна помощ за социално слабите лица.

Чл. 15. (1) Помощите се отпускат:

1. на издирени и регистрирани от териториалните органи по социални грижи лица и семейства, отговарящи на условията за подпомагане;

2. по молба-декларация от нуждаещото се лице или семейство, както и по предложение на други физически и юридически лица (приложението).

(2) Териториалните органи по социални грижи в 7-дневен срок от постъпването на молбата (предложението) извършват социална анкета, с която се преценява семейното, материалното и здравословното състояние на нуждаещите се.

(3) При промяна на условията, при които е отпусната съответната помощ, подпомаганите лица в 10-дневен срок следва да уведомят териториалния орган по социални грижи.

Чл. 16. (1) Помощите се отпускат по решение на ръководителя на териториалния орган по социални грижи в общината или кметството.

(2) Решението по предходната алинея може да се обжалва в 7-дневен срок пред комисия, назначена от председателя на съответния временен общински изпълнителен комитет.

Чл. 17. Месечните помощи се отпускат от началото на месеца на подаване на молбата, а се прекратяват от края на месеца, през който е отпаднало основанието за подпомагане.

Чл. 18. помощите се получават лично или чрез пощенски записи, както следва:

1. месечните - до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят;

2. периодичните и еднократните - в срок от 10 дни от решението за отпускането им.

Чл. 19. (1) За всяко лице или семейство - обект на социално подпомагане, териториалните органи по социални грижи водят следната задължителна документация:

1. молба-декларация съгласно приложението;

2. анкетен лист по образец;

3. медицинско удостоверение или протокол на ТЕЛК (ЛКК);

4. удостоверение от военното поделение (окръжие);

5. документ от бюрото по труда;

6. карта за курортен подбор.

(2) Документите по т. 3, 4, 5 и 6 на предходната алинея се представят само от лицата, които получават помощта на съответното основание.

(3) Документацията по ал. 1 се съхранява за срок от 5 години.

Чл. 20. (1) Министерството на труда и социалните грижи и Националния център по социални грижи оказват организационно-методическо ръководство и упражняват контрол по правомерното отпускане на помощите от териториалните органи по социални грижи.

(2) Регионалните (общинските) центрове по социални грижи оказват организационно-методическа помощ и контрол на общините с население до 8 хиляди души и на кметствата, намиращи се на тяхната територия.

Чл. 21. (1) Неправилно отпуснати помощи по вина на длъжностните лица се възстановяват от тях.

(2) Неправомерно получена помощ вследствие на неверни данни или подправени документи се връща от получателя независимо от отговорността, която той носи по Наказателния кодекс и по други нормативни актове. Той се лишава от социално подпомагане за определено време, но за не повече от една година.

(3) Социална помощ не се отпуска на лица и семейства, санкционирани по установения ред за спекулативна дейност и укрити доходи.

Чл. 22. На длъжностни лица, които присвоят средства, материали, продукти и др., предназначени за социално подпомагане, да се търси най-строга дисциплинарна и имуществена, включително наказателна отговорност.