Държавен вестник, брой 106 от 3.XII

Като имат предвид Споразумението между страните - членки на НАТО, и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, както и Допълнителния протокол към Споразумението, подписани в Брюксел на 19 юни 1995 г.;

като имат предвид необходимостта да се установи и регламентира статутът на военните щабове на НАТО, както и статутът на личния състав на тези щабове на територията на държавите, участнички в "Партньорство за мир", с цел да се улеснят връзките с въоръжените сили на отделна страна партньор;

като имат предвид необходимостта да се осигури подходящ статут на личния състав на въоръжените сили на страните партньори, придадени или присъединени към военните щабове на НАТО; и

като имат предвид, че определени обстоятелства в отделни държави - членки на НАТО, или в страни партньори могат да наложат описаните по-горе цели да бъдат удовлетворени със средствата на този протокол;

страните по този протокол се договориха за следното:

Член I

За целите на този протокол изразът:

1) "Парижки протокол" означава Протоколът за статута на международните военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор, подписан в Париж на 28 август 1952 г.

а) "Споразумението" навсякъде, където изразът е употребен в Парижкия протокол, се приема, че означава Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, приложимо чрез Споразумението между страните - членки на НАТО, и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Брюксел на 19 юни 1995 г.

b) "Въоръжена сила" и "цивилен компонент" навсякъде, където тези изрази се употребяват в Парижкия протокол, имат значението, дефинирано в член 3 на Парижкия протокол, като включват също така и лица, които са придадени или присъединени към военни щабове на НАТО от други държави - страни по този протокол, участнички в "Партньорство за мир".

c) "Зависимо лице" навсякъде, където изразът се употребява в Парижкия протокол, той означава съпруг (съпруга) на член на въоръжената сила или на цивилния компонент съгласно дефинициите в параграф b на този член или дете на такъв член, които са на негова/нейна издръжка.

2) "ССВС/ПЗМ" навсякъде, където изразът се употребява в този протокол, той означава Споразумението между страните - членки на НАТО, и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Брюксел на 19 юни 1995 г.

3) "НАТО" означава Организацията на Северноатлантическия договор.

4) "Военен щаб на НАТО" означава Съюзен щаб или друг международен военен щаб или организация по смисъла на член 1 и член 14 на Парижкия протокол.

Член II

Без да се засягат правата на страните - членки на НАТО, или на страните, участващи в "Партньорство за мир", които не са страни по този протокол, страните по него прилагат разпоредби, идентични с тези на Парижкия протокол по отношение на дейността, осъществявана от военните щабове на НАТО и на техния военен и цивилен личен състав на територията на страна по този протокол, освен ако в този протокол не е предвидено друго.

Член III

1) В допълнение към територията, на която се прилага Парижкият протокол, този протокол се прилага и на територията на всички държави - страни по него, съгласно разпоредбата на параграф 1 на член II на ССВС/ПЗМ.

2) За целите на този протокол в случаите, в които Парижкият протокол препраща към зоната на прилагане на Северноатлантическия договор, се приема, че тя включва и териториите, споменати в параграф 1 на този член.

Член IV

За целите на прилагане на този протокол по отношение на въпроси, засягащи страните партньори, се приема, че разпоредбите на Парижкия протокол, които предвиждат спорните въпроси да се отнасят до Северноатлантическия съвет, изискват заинтересуваните страни да преговарят помежду си, без да прибягват до външна юрисдикция.

Член V

1) Този протокол е открит за подписване от всяка страна, подписала ССВС/ПЗМ.

2) Този протокол подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Правителството на Съединените американски щати, което уведомява всички подписали държави относно всеки депозиран документ.

3) Веднага, след като две или повече държави, подписали протокола, депозират своите документи за ратификация, приемане или утвърждаване, този протокол влиза в сила по отношение на тези държави. За всяка друга държава, подписала протокола, същият влиза в сила от датата на депозиране на нейния документ.

Член VI

(Попр. – ДВ, бр. 106 от 2004 г.)

Този протокол може да бъде денонсиран от всяка от страните по него чрез писмено уведомление за денонсиране, изпратено до Правителството на Съединените американски щати, което уведомява всички останали страни, подписали протокола, за всяка такава нотификация. Денонсирането влиза в сила една година след получаване на уведомлението от Правителството на Съединените американски щати. След изтичане на този едногодишен период този протокол прекратява действието си по отношение на денонсиралата го страна, освен за случаите на неуредени искания, възникнали преди деня на влизане на денонсирането в сила, но продължава да бъде в сила за останалите страни.

В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Подписан в Брюксел на 19 декември 1997 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един оригинален екземпляр, депозиран в архива на Правителството на Съединените американски щати. Правителството на Съединените американски щати изпраща заверени копия от него до всички подписали го държави.