Държавен вестник, брой 15 от 21.II

Чл. 1. Организацията, ръководството и контролът на външнотърговската дейност на НР България се уреждат със Закона за външната търговия. Този правилник се издава за прилагане на Закона за външната търговия.

Чл. 2. Основна задача на органите за ръководство на външната търговия е да организират и да извършват външнотърговския стокообмен на страната, като разширяват участието й в международното разделение на труда и осигуряват благоприятни условия за повишаване ефективността на външнотърговската дейност.

Чл. 3. Външнотърговската дейност се извършва, като задължително се спазват държавният монопол за външната търговия и режимът, установен за външнотърговската дейност.

Чл. 4. Министерството на външната търговия е орган на Министерския съвет за организация и управление на външната търговия и за упражняване контрол по спазване на държавния монопол на външната търговия.

Чл. 5. Министерството на външната търговия провежда държавната външнотърговска политика и в съответствие с държавния монопол на външната търговия координира и контролира външнотърговската дейност на министерствата, другите ведомства и стопански организации, като:

1. изработва съвместно със заинтересуваните министерства и други ведомства стратегията и тактиката за външната търговия на страната и я внася за утвърждаване в Министерския съвет; координира и контролира правилното прилагане на стратегията и тактиката на външната търговия и отговаря за постигане на нейните цели и задачи;

2. участвува в съставянето на дългосрочните и петгодишните планове за развитие на външната търговия като част от единния план за обществено-икономическо развитие на страната и в разработването на валутния план и на транспортните планове, свързани с вноса и износа;

3. следи и контролира изпълнението на плана за външната търговия и отговаря за изпълнението на външнотърговския баланс; контролира и координира разпределението на задължителните държавни задачи по износа и вноса в стопанските комплекси между стопанските и външнотърговските организации за осигуряване изпълнението на единния план за обществено-икономическото развитие на страната, постигане глобалните цели на външноикономическата политика и изпълнение на задълженията по междудържавните спогодби;

4. създава организационни, икономически и други условия за правилно и ефективно провеждане на външноикономическата политика на страната в областта на външната търговия, международната специализация и коопериране, научно-техническото сътрудничество, лицензионната дейност и др.; съдействува да се създават благоприятни търговско-политически условия за извършване на външнотърговската дейност;

5. съдействува страната ни да участвува в международното разделение на труда; осъществява конкретни мероприятия и заедно с другите органи създава условия за ускорено протичане на процесите на всестранно сътрудничество и сближаване на нашата икономика с икономиката на СССР, за разширяване и задълбочаване на социалистическата икономическа интеграция със страните - членки на СИВ, за развитие на сътрудничеството с другите социалистически страни и на икономическото, производственото и научно-техническото сътрудничество с несоциалистическите държави;

6. участвува заедно с другите компетентни органи в изработването на външноикономическата политика на страната и в правилното насочване на външноикономическите връзки на министерствата, другите ведомства и стопанските организации;

7. насочва движението на стоките и на валутните плащания, свързани с външната търговия, по направления и страни за постигане на оптимален икономически резултат; дава разрешения за внос и износ за стоки и съвместно с Българската външнотърговска банка контролира плащанията с чужбина; съдействува за вноса на високоефективни машини и съоръжения, материали и стоки;

8. изучава тенденциите в развитието на международните пазари, организира работата по разкриване на нови пазари за внос и за износ, организира и насочва външнотърговската реклама и пропаганда и отговаря за своевременното и правилно проучване на международните пазари и прогнозиране на тяхното развитие, като за целта използува и предоставяната му редовна информация от външнотърговските организации;

9. прави икономически анализи и провежда мероприятия за повишаване валутно-финансовата ефективност на външнотърговската дейност;

10. по пълномощие на Министерския съвет води преговори със съответните органи на чужди страни и сключва търговски, кредитни, платежни, транспортни и други спогодби, свързани с външнотърговската дейност, както и следи, контролира и отговаря за изпълнението на тези спогодби;

11. ръководи, събира и обработва външнотърговска информация; ръководи и извършва проучвания на международните стокови пазари и цени; ръководи и съставя дългосрочни, средносрочни и текущи прогнози за развитието на международните пазари и цени по основни стоки, които предоставя за ползуване на министерствата, другите ведомства и стопанските организации; привлича за участие в разработването на средносрочните и дългосрочните прогнози съответните министерства, другите ведомства и стопанските организации;

12. подготвя съвместно с Държавния комитет за планиране и внася в Министерския съвет предложения за определяне политиката на контрактни цени; определя и контролира външнотърговските цени, по които търгуват външнотърговските организации на международния пазар; организира и ръководи провеждането на външнотърговската пазарно-ценова политика на страната; участвува заедно с Държавния комитет за планиране и с Министерството на финансите в определянето на плановите валутни цени по износа и по вноса, които се спазват задължително при изработването на плана за външната търговия;

13. извършва съвместно с Министерството на финансите и с Българската външнотърговска банка контрол върху валутно-финансовите операции на стопанските организации за външнотърговската им дейност;

14. провежда съвместно с Министерството на финансите митническата политика на страната;

15. контролира спазва ли се установеният от държавата режим за външната търговия от страна на стопанските организации при външнотърговската им дейност;

16. участвува в работата на международни икономически организации;

17. съдействува за активното влияние на външната търговия върху националното производство, за повишаване на неговата ефективност и за създаване на правилни договорни връзки между външнотърговските организации и техните контрагенти в страната и в чужбина; участвува в утвърждаването на премиите на ръководните кадри във външнотърговските организации;

18. утвърждава номенклатурата на стоките и услугите на външнотърговските организации в съответствие с предмета на дейност, определен им с акта за тяхното създаване;

19. ръководи и контролира дейността на търговското представителство на НР България в СССР, както и дейността на търговско-икономическите служби към посолствата и дипломатическите мисии на НРБ в чужбина, в рамките на предоставените му права от Министерския съвет;

20. упражнява контрол върху външнотърговската дейност на министерствата, другите ведомства и стопанските организации за постигане показателите за ефективността от външната търговия и глобалните цели на външноикономическата политика, изпълнението на междудържавните задължения и спазването на държавния монопол на външната търговия; при констатиране на нарушения или неизпълнения на тези изисквания налага или предлага за налагане на дисциплинарни, административни, наказателни и други санкции, включително лишаване от премии и намаляване на основната заплата на длъжностните лица по установения ред.

Чл. 6. Участието на Министерството на външната търговия в съставянето на дългосрочните и петгодишните планове за външната търговия се изразява в следното:

1. извършва анализи и съставя прогнози и комплексни програми за развитието на външнотърговската дейност; участвува съвместно с Държавния комитет за планиране в изработването на националната концепция и контролните цифри за единния план за обществено-икономическото развитие на страната в частта за външнотърговската дейност;

2. съвместно с Държавния комитет за планиране изработва предложенията до Министерския съвет за утвърждаване на контролните цифри за дейността на стопанските комплекси, министерствата и другите ведомства по показателите за външната търговия;

3. подпомага министерствата, другите ведомства и стопанските организации при изработване на програми за комплексно развитие в частта им за външнотърговската дейност, като дава оценка и прави предложения за необходимите решения пред Министерския съвет;

4. съгласува проектоплановете на министерствата и другите ведомства по отношение на поетите международни задължения за ефективността на външнотърговския стокообмен, промишленото коопериране и цялостната външнотърговска политика на страната;

5. участвува заедно с Държавния комитет за планиране при изготвяне разделите за външна търговия на дългосрочните и петгодишните планове за обществено-икономическото развитие на страната и при разпределяне на плановите задачи по години; разпределя съгласувано с министерствата и другите ведомства утвърдените с плана лимити за внос по външнотърговски организации; провежда най-строга политика на пестеливо изразходване на валутните средства по вноса с цел да се постигнат валутни икономии;

6. съгласувано със съответните министерства и другите ведомства извършва налагащите се текущи промени и пренасочвания в задачите им за вноса и износа в рамките на утвърдения единен план за обществено-икономическото развитие на страната;

7. участвува в разработването и съгласуването на транспортния план на страната за превозване на вносно-износните стоки и в провеждането на транспортната политика, свързана с външнотърговската дейност.

Чл. 7. Министърът на външната търговия издава наредби, инструкции и други актове по въпросите на външната търговия в кръга на предоставената му компетентност, които са задължителни за всички министерства, други ведомства и стопански организации, извършващи външнотърговска дейност.

Чл. 8. Министерствата, другите ведомства и стопанските организации могат да водят преговори, да поемат задължения и да подписват споразумения с чуждестранни органи и организации за специализация и коопериране по реда, определен с Наредбата за участието на Народна република България в специализацията и кооперирането на производството със страните-членки на СИВ (ДВ, бр. 59 от 1974 г., изм., ДВ, бр. 64 от 1975 г., изм. и доп., бр. 100 от 1975 г.) и с другите нормативни актове.

Чл. 9. Външнотърговската дейност се извършва от стопански организации, на които Министерският съвет е предоставил такова право. Външнотърговските организации са юридически личности и могат да бъдат подчинени на министерства, други ведомства и стопански организации.

Чл. 10. (1) Външнотърговските организации се образуват, реорганизират и прекратяват съгласно Правилника за организация на стопанската дейност (ДВ, бр. 100 от 1975 г.) по съвместно предложение на съответния министър (ръководител на ведомство) и министъра на външната търговия.

(2) Стопанските министерства, другите ведомства и стопанските организации съгласуват с Министерството на външната търговия и структурата и щатните разписания на включените в състава им външнотърговски организации. При различия въпросът се отнася за решаване в Министерския съвет.

Чл. 11. (1) Външнотърговските организации се регистрират при Българската търговско-промишлена палата.

(2) Редът и начинът за регистрация се определят с наредба, утвърдена от министъра на външната търговия.

Чл. 12. (1) Сделки по смисъла на чл. 2 от Закона за външната търговия могат да сключват само външнотърговските организации, упоменати в чл. 9 от този правилник.

(2) Външнотърговската дейност по чл. 2 от Закона за външната търговия обхваща:

1. договори за внос и износ на стоки и услуги, включително комплектни обекти;

2. договори за оказване и получаване на научно-техническо съдействие в чужбина и от чужбина за специализация и коопериране на производството, за икономическо, производствено и техническо сътрудничество с чуждестранни юридически и физически лица, когато те имат стоков характер или са свързани с плащания във валута и пораждат имуществена отговорност;

3. реекспортни, транзитни, комбинирани и други подобни операции;

4. покупки, продажби и други сделки с патенти или авторски свидетелства за изобретения, търговски марки, промишлени образци, лицензии, инженеринг, авторски права и други подобни;

5. международен превоз, агентиране, фрахтоване и спедиторско обслужване, свързани с външнотърговския стокообмен;

6. сделки за представителство, посредничество, комисионерство, реклама, обслужване и съдействие на чуждестранни юридически и физически лица в страната и на български стопански организации в чужбина във връзка с външнотърговските отношения;

7. други външнотърговски сделки и операции, в които една от страните е чуждестранно юридическо или физическо лице.

(3) Министерствата, другите ведомства и стопанските организации не могат да водят преговори, да поемат задължения и да сключват външнотърговски сделки освен с разрешение на Министерския съвет. В този случай при водене на преговорите вземат участие задължително и представители на външнотърговските организации, като сделките се сключват чрез тях.

Чл. 13. Външнотърговските организации имат следните задачи:

1. проучват конюнктурата на международните пазари, тенденциите и измененията на цените и другите пазарни условия;

2. информират стопанските организации - производители и потребители, за състоянието на международните пазари и за тенденциите в изменението им и предлагат налагащите се от това изменения в структурата на производството и на потреблението;

3. водят преговори с чуждестранните контрагенти и сключват договори с тях в съответствие с възложените им задачи;

4. участвуват в подготовката, включването и изпълнението на договори за специализация и коопериране на производството и на други договори за икономическо сътрудничество;

5. извършват цялата дейност по износа на произведените стоки в страната и организират експедицията им в съответствие със сключените договори;

6. съдействуват за: създаване на непосредствени връзки между националното производство и международните пазари; внедряване на нови производства и разширяване производството на стоки за износ; изгодно участие на страната в международното разделение на труда;

7. организират и осъществяват своята дейност при максимална икономическа изгода за страната;

8. създават най-целесъобразна организация за продажби и покупки в чужбина;

9. участвуват в международни панаири и изложби по установения ред;

10. организират и провеждат в чужбина реклама на стоките, предмет на тяхната дейност.

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 45 от 1979 г.).

Чл. 15. (1) Външнотърговските организации могат да участвуват:

1. в задгранични фирми - самостоятелно или чрез сдружаване;

2. в международни стопански организации на страните-членки на СИВ;

3. в съвместно строителство и експлоатация на обекти в страната или в чужбина с организации и фирми на други страни;

4. в съвместни покупки и използуване на лицензии, както и в извършване на инженерингова дейност с организации и фирми от други страни;

5. в сключване на договори за сервизна дейност и др.

(2) Условията и редът за участието по предходната алинея се определят от Министерския съвет.

Чл. 16. При подготовката и сключването на външнотърговски сделки външнотърговските организации са длъжни да поддържат тясна връзка с търговско-икономическите служби при дипломатическите мисии на НРБ в съответната страна, а за сделките със СССР - с Българското търговско представителство в СССР и да искат съдействието им.

Чл. 17. Организацията, задачите и дейността на Българското търговско представителство в СССР и търговско-икономическите служби при дипломатическите мисии в чужбина се уреждат с наредба на Министерския съвет.

Чл. 18. (1) Всички външнотърговски сделки по смисъла на чл. 2 от Закона за външната търговия подлежат на предварително разрешение от Министерството на външната търговия.

(2) Разрешенията се издават по искане на външнотърговските организации.

Чл. 19. (1) Молбите на външнотърговските организации до Министерството на външната търговия за издаване на разрешения за внос или износ или за извършване на всякакви други външнотърговски сделки се подават в писмена форма по определен образец.

(2) Министерството на външната търговия издава разрешения на външнотърговските организации, ако са налице необходимите изисквания за това.

(3) Издадените разрешения са валидни за определения в тях срок.

(4) Редът и начинът за издаване на разрешения за износ-внос или за извършване на други външнотърговски сделки се определят с инструкция на министъра на външната търговия.

Чл. 20. Митническите органи допускат износ и внос на стоки и други предмети, за които се изисква разрешение за това, само след представяне на съответното разрешение, издадено по установения ред.

Чл. 21. Българската външнотърговска банка не приема документи и не извършва плащания, произтичащи от външнотърговски сделки, за които няма разрешения от Министерството на външната търговия.

Чл. 22. Всички неблагоприятни последици, произлезли от задържане на граничния пункт или от неплащане на износните или вносните стоки поради неспазване на предходните разпоредби на този раздел, са за сметка на съответните външнотърговски организации и виновните длъжностни лица.

Чл. 23. Външнотърговските организации сключват сделки само в кръга на утвърдената им номенклатура. По изключение други сделки могат да се сключват с писмено разрешение на Министерството на външната търговия.

Чл. 24. Министърът на външната търговия може да спира изпълнението на незаконосъобразни или увреждащи интересите на държавата разпореждания на министерствата, другите ведомства и стопанските организации по външнотърговската им дейност, а при системни и груби нарушения на външнотърговската дисциплина може да направи предложение пред Министерския съвет за отнемане правото на външнотърговска дейност.

Чл. 25. Финансовите и кредитните взаимоотношения на външнотърговските организации се осъществяват по реда, определен от Министерския съвет.

Чл. 26. (1) В случаите, когато има непосредствена връзка между външнотърговските и кредитните операции, Министерството на външната търговия, Комитетът за външноикономически връзки, Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и другите заинтересувани стопански комплекси и министерства работят взаимно, координирано, за да се осигури най-добър валутен и кредитен ефект за страната при всяка сделка. За тази цел:

1. Министерството на външната търговия и Българската народна банка, съответно Българската външнотърговска банка, изработват предложения и проекти за междуправителствени кредитни спогодби, които внасят за разглеждане в Министерския съвет;

2. по пълномощие на Министерския съвет Министерството на външната търговия с участието на Българската народна банка, съответно Българската външнотърговска банка, води преговори и подписва междуправителствени кредитни спогодби. При необходимост се привличат за участие в подготовката на предложенията и преговорите други заинтересувани органи и организации;

3. външнотърговските организации могат да договарят внос чрез фирмен кредит при задължителното условие, че са съгласували предварително с Българската народна банка, съответно Българската външнотърговска банка, условията за ползуване на фирмен кредит;

4. външнотърговските организации могат да договарят износ чрез фирмен кредит при задължителното условие, че са получили разрешение от Министерството на външната търговия. Българската народна банка, съответно Българската външнотърговска банка, определя лихвените условия на сделката.

(2) При външноикономическата си дейност министерствата, другите ведомства и стопанските организации нямат право да водят преговори, да поемат ангажименти и да сключват договори за кредити.

Чл. 27. (1) Външнотърговските организации сключват договори за внос на машини и съоръжения при условие, че стопанските организации са осигурили средства за финансирането им.

(2) Банките изплащат внесените машини и съоръжения по реда, установен в Правилника за отношенията с банките в народното стопанство (ДВ, бр. 100 от 1975 г.).

Чл. 28. Контролът върху валутните платежни отношения в страната и в чужбина, както и спазването на държавния валутен монопол се извършват от съответните органи по реда, установен със Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол и с другите нормативни разпоредби.

Чл. 29. За стимулиране или ограничаване на износа се прилагат съответно експортни премии или експортни такси по реда, установен с наредба, издадена от министъра на финансите и министъра на външната търговия.

Чл. 30. (1) Министерството на външната търговия съгласувано с Министерството на финансите ръководи методически и контролира счетоводната отчетност във външнотърговските организации.

(2) Министерството на външната търговия изготвя тримесечни и годишни отчети за резултатите на външнотърговската дейност и за нейната ефективност, извършва съответни анализи и информира компетентните органи. За тази цел министерствата, другите ведомства и стопанските организации представят задължително на Министерството на външната търговия необходимата информация, включително за себестойността на продукцията за износ, а външнотърговските организации - своите тримесечни и годишни счетоводни отчети и баланси.

Чл. 31. (1) Министерството на външната търговия провежда единна кадрова политика при подбора, подготовката и разместването на кадрите от системата на външната търговия.

(2) Подборът, подготовката и разместването на външнотърговските кадри се извършват съгласувано със заинтересуваните министерства, другите ведомства и стопанските организации.

Чл. 32. (1) Назначаването, преместването и освобождаването от длъжност на ръководните кадри във външнотърговските организации се извършват по ред, установен от Министерския съвет.

(2) Служителите в Българското търговско представителство в СССР, в търговско-икономическите служби при единните дипломатически мисии, бюрата, агенциите и представителствата се назначават, преместват и освобождават по реда, установен с Правилника за организацията и дейността на посолствата на НРБ.

Чл. 33. (1) Министерството на външната търговия организира, ръководи и осъществява служебната и езиковата квалификация на кадрите от системата на външната търговия със съдействие на заинтересуваните министерства, други ведомства и стопански организации.

(2) За изпълнението на тази дейност Министерството на външната търговия организира постоянно действуващи школи за външнотърговска и езикова квалификация и преквалификация, кратковременни курсове с пълно или частично откъсване от производството, изпраща служители на специализация в чужбина за обмяна на опит и други форми на квалификация и преквалификация.

(3) Разходите във валута и левове за служебната и езиковата квалификация се поемат от съответните министерства, другите ведомства и стопанските организации.

Чл. 34. (1) Държавният контрол върху качеството на стоките за износ и внос се извършва от Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет, от Държавната инспекция по качеството на стоките за износ при Министерството на външната търговия и от другите компетентни държавни органи.

(2) Устройството, задачите и дейността на Държавната инспекция по качеството на стоките за износ при Министерството на външната търговия се уреждат с правилник, утвърден от Министерския съвет.

Чл. 35. Финансовият контрол върху дейността на външнотърговските организации се извършва от органите на държавния финансов контрол, от ведомствения финансов контрол и от други компетентни органи.

Чл. 36. (1) Министерството на външната търговия упражнява контрол по спазване режима на външнотърговската дейност.

(2) Нарушенията на Закона за външната търговия и на издадените въз основа на него разпоредби или на други законови разпоредби се установяват с акт от контролните органи на Министерството на външната търговия или от други овластени органи.

(3) Контролният инспекторат при Министерството на външната търговия има право да съставя актове за констатирани нарушения. Устройството, задачите и дейността на контролния инспекторат се уреждат с правилник, утвърден от министъра на външната търговия.

(4) Ако за констатираните нарушения не се предвижда друго, по-тежко наказание, министърът на външната търговия или овластените длъжностни лица въз основа на съставените актове издават наказателни постановления за налагане на административни наказания.

(5) Съставянето на актовете и издаването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(6) Ако деянието съдържа признаци на престъпление, актът се изпраща на съответния прокурор за възбуждане на наказателно преследване.