Държавен вестник, брой 92 от 16.XI

Отменено основание. Виж § 1, т. 3 от преходните правила на Закона за собствеността, с която се отменя Закона за държавните имоти - Изв., бр. 92 от 16 ноември 1951 г.

Чл. 1. Този правилник урежда:

а) предаването, стопанисването и връщането на държавните недвижими имоти, и на движими вещи от значителна стойност на държавните учреждения и предприятия;

б) продажбата, отстъпването и замяната на държавни недвижими имоти;

в) отчуждаването и оценяването на недвижими и движими имоти за държавни и обществени нужди;

г) съставяне на актови книги за държавните недвижими имоти.

Предаването, стопанисването, продажбата, отстъпването и замяната на недвижими имоти, включени в жилищния фонд, както и отчуждаването на частни недвижими имоти за жилищно строителство се уреждат със закон за жилищно строителство и стопанисване на жилищния фонд и правилника за прилагането му.

Чл. 2. Всички недвижими имоти, включително бившите общински имоти, придобити от държавата, по какъвто и да е било начин и стопанисване от върховните и местни, на държавната власт, органи, органите на държавните управления и държавните предприятия от общо държавно и местно значение, са държавна недвижими собственост.

Чл. 3. Държавните недвижими имоти се предоставят за стопанисване на ония държавни предприятия, учреждения и обществени организации, които имат най-голяма нужда от тях и могат да ги използуват най-цялостно.

Държавните фабрични сгради и складове, жилищните помещения в и около тях, се предават предимно за стопанисване на държавните индустриални предприятия, търговските помещения, магазини, складове - на държавните търговски предприятия; земите със селскостопанско предназначение - на държавния поземлен фонд; горите и горската земя - на предприятието "Държавни гори"; градските земи и сгради - за помещения на държавните учреждения, за изграждане на работнически жилища и жилищен фонд.

Чл. 4. Разрешението да се предадат за използуване държавни недвижими имоти на министерствата и подведомствените им учреждения, на околийските и градски народни съвети за непосредствените им нужди се дава от министъра на финансите, по искане на съответните министерства или околийски и градски народни съвети.

Разрешението да се предадат за използуване свободни и заети от частни лица (физически и юридически) държавни имоти, за непосредствените нужди на селските народни съвети, се дава от съответния околийски народен съвет по искане на нуждаещия се общински народен съвет.

При отказ на министъра на финансите да разреши използуването на държавни недвижими имоти, заинтересуваните министерства, а за околийските и градски народни съвети - министъра на комуналното стопанство и благоустройството, може да направи искане за това пред Министерския съвет.

Предаването за горните нужди на застроени недвижими имоти, включени в Държавния жилищен фонд, става с разрешение на министъра на комуналното стопанство и благоустройството. При отказ на последния, съответният министър може да направи искане за това пред Министерския съвет.

Предаването на държавни недвижими имоти, свързани с държавна или военна тайна се разрешава от Министерския съвет.

Чл. 5. Предаването на държавни недвижими имоти на предприятия от общо държавно значение става с постановление на министерския съвет, по доклад на съответния министър, след съгласуване с министъра на финансите.

Предаването на държавни недвижими имоти, стопанисвани от министерствата, учрежденията или контролираните от тях предприятия, за нуждите на държавните предприятия от местно значение, се дава от Министерския съвет, по доклад на министъра на заинтересуваното министерство, след съгласуване с министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

Предаването на държавни недвижими имоти, стопанисвани от народните съвети, на държавни предприятия от местно значение, се извършва от съответния народен съвет.

Чл. 6. Държавните учреждения използуват държавните недвижими имоти безвъзмездно.

Даването на такива имоти под наем не се допуска, освен при условията на чл. 14, ал. 2 от Закона за държавните имоти, в които случаи добитите наеми се внасят в държавен приход.

Предаването на държавни недвижими имоти на държавните предприятия е безвъзмездно или възмездно и се определя в постановлението на Министерския съвет, съответно в решението на народния съвет за предаване на имота.

Предаването на държавни недвижими имоти, сгради и празни места за работнически жилища или за застрояване на такива, около фабричните помещения, както и за подобрение битовото положение на работниците - на държавните предприятия от общо държавно и местно значение, става безвъзмездно в размери, определени от Министерството на земеделието, за полските земи и от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, за градските земи и сгради.

Чл. 7. Фактическото предаване на недвижимите имоти, отстъпени на държавните учреждения или предприятия, се извършва от органите на народните съвети, по местонахождението на имотите, в присъствието на представители на приемащото и предаващото учреждение или предприятие, с протокол-опис, в който се описва имота по квадратура, имената на съседите, дължината на границите и пазарната му цена.

Протокол-описът се съставя в четири екземпляра по един за Министерството на финансите, за народния съвет, за предаващото и приемащо учреждение или предприятие.

Чл. 8. Отстъпването на придобити от държавата движими вещи за нуждите на министерствата, учрежденията им, народните съвети и на предприятията от общодържавно и местно значение, се разрешава от министъра на финансите, по искане на заинтересуваните министерства, народни съвети или предприятия, срещу заплащане, по оценка, определена от органи на народните съвети.

Безвъзмездното отстъпване на такива движими вещи на държавните учреждения се допуска по преценка на министъра на финансите, а на държавните предприятия - от Министерския съвет.

Чл. 9. Държавните предприятия от общодържавно и местно значение са длъжни да донасят на контролиращите ги министерства, съответно на народните съвети, за ония предадени им недвижими имоти, които станат непотребни, за да бъдат върнати на народните съвети или предадени на други нуждаещи се учреждения и предприятия по реда на чл. 4, 5, 6 и 7 от правилника.

За непотребни недвижими имоти се считат ония, които не служат като средства за производство или за жилища на работниците.

За подобряване битовото положение на работниците и служещите, държавните предприятия и учреждения, могат да използуват полски имоти, в размери, определени от Министерството на земеделието и градски земи и сгради, в размери, определени от Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

Чл. 10. При прекратяване на държавни предприятия от общодържавно и местно значение, предадените недвижими имоти се връщат на службите по държавните имоти при народните съвети по местонахождението на недвижимите имоти, освен когато в решението на Министерския съвет, съответно на народния съвет - за прекратяване на предприятието, е разпоредено да се предават на други държавни учреждения или предприятия.

Чл. 11. Държавните учреждения са длъжни да връщат на службите по държавните имоти при народните съвети, държавните недвижими имоти, които им са били предадени за ползуване, най-късно в 7-дневен срок от прекратяване ползуването, съответно от деня на опразването им.

Чл. 12. Връщането на недвижимите имоти в случаите на чл. 9, 10 и 11 става с предавателни протоколи, съдържащи оценка и опис на имота. Протоколите подлежат на утвърждаване от министъра на финансите.

Въз основа на утвърдените протоколи, предприятията намаляват със стойността на върнатите имоти основния си фонд, до размер стойността, за която е воден имотът по книгите им.

Чл. 13. За нанесените повреди върху държавните недвижими имоти и за вредите и загубите от несвоевременното им връщане, отговарят лицата, на които е било възложено да се грижат за имотите или връщането им, съответно директорите и началниците на държавните предприятия и учреждения, за неупражнен контрол. Тези отговорности се установяват по реда на Закона за финансов контрол, включително когато отговорници са частни лица.

Чл. 14. Предадените на държавните предприятия и учреждения държавни недвижими имоти се поддържат, ремонтират, преустройват и застраховат с техни средства.

Изменението в кубатурата и квадратурата на сградите и местата се съобщава своевременно на Министерството на финансите, за да бъде нанесено в актовите книги.

Данъчните и други тежести върху държавни недвижими имоти, предвидени в законите, са за сметка на предприятията и учрежденията, които ги стопанисват.

Чл. 15. Продажбата на държавни покрити недвижими имоти, предадени на министерствата, подведомствените им учреждения или на контролираните от тях държавни предприятия се разрешава от Министерския съвет, по доклад на министъра на финансите.

Министърът на финансите сезира Министерския съвет за продажбата на такива имоти, по предложение на заинтересуваните министерства, след като вземе мнението на народния съвет по местонахождението на имота, дали имотът не е необходим на народния съвет или контролираните от него предприятия.

Министерският съвет може да разреши продажбата на имота да стане направо на определена кооперация или друга обществена организация, по пазарна цена на имота, определена от околийските или приравнените на тях градски народни съвети, по местонахождението на имота, по реда на чл. 16, буква "а".

Чл. 16. Продажбата на държавни покрити имоти, предоставени за стопанисване и управление на народните съвети, се разрешава от министъра на финансите по предложение на околийските народни съвети или приравнени на тях градски народни съвети, според местонахождението на имота, при спазване на следния ред:

а) общинският народен съвет по местонахождението на имота, съставя протокол-опис за местонахождението на имота, квадратурата, застроените сгради, изкуствените посаждения, граници, предназначение на имота и причините, поради които се прави предложението да се разреши продажбата на имота. Такива причини са: притежание само на незначителни идеални части от недвижими имоти, нерентабилни, малоценни, отдалечени и други подобни. В протокола-опис се посочва данъчната оценка на мястото и сградите поотделно, с указание от коя година е, както и пазарната цена на имота, определена от вещи лица от благоустройствените служби на народния съвет. Съставеният протокол се изпраща на съответния околийски народен съвет за одобрение.

Околийските народни съвети правят цялостна преценка на включените в протоколите за продажба имоти и правят мотивирани предложения на министъра на финансите да разреши продажбата на всичките или на част от тях, с оглед стопанските интереси на околията.

Градските народни съвети, приравнени на околии, изпращат протоколите-описи направо на Министерството на финансите за разрешаване продажбата на включените в протоколите имоти;

б) разрешените от министъра на финансите продажби се извършват от тръжна комисия, назначена от председателя на околийската или градска управа, чрез търг с явно наддаване.

Комисията изготвя тръжните книжа и обявлението за продажбата, което замества поемните условия. Обявлението подлежи на оповестяване в местен вестник, а при липса на такъв, чрез разлепване на публични места пред обществени учреждения.

Търгът се произвежда най-малко 7 дни след оповестяването или разлепването на обявлението, като денят на оповестяването не се брои. Когато денят, в който следва да се извърши търгът, се окаже неприсъствен, търгът се произвежда на следния присъствен ден.

За първоначална цена на продажбата се взема пазарната цена на имота или оценката му по закона за еднократния данък, ако тя е по-висока.

Търгът се произвежда по поемните условия на указаното място и час. За участие в търга купувачите трябва да представят залог 10% от първоначалната цена, в пари или банково удостоверение.

Залозите на купувачите, върху които не е възложен имотът, се освобождават веднага след извършването на търга от комисията;

в) имотът се възлага върху оня купувач, който е дал най-висока цена. Депозираният залог от купувача, върху който се възложи имотът, се конфискува в полза на държавата в случай, че не устои на поемните условия;

г) при търгове, в които се явяват като купувачи и кооперации, читалища, партийно-политически, културно-просветни, професионални и други обществени организации, имотът се възлага с предпочитание върху оная от тях, която, в срок от 24 часа след приключване на търга, заяви писмено, че ще закупи имота по дадената най-висока цена и депозира залог 20% от получената цена.

Когато няколко обществени организации представят искания за възлагане имота върху тях, при спазване на указания срок, и условия, министърът на финансите разрешава, върху коя от тях да се възложи имотът;

д) тръжната преписка, веднага след завършване на търга, се изпраща в Министерството на финансите с мнение на финансовия отдел на съвета за утвърждаване или не на продажбата.

При утвърждаване на търга, добитата сума от продажбата се внася на приход, съобразно разпоредбите на закона за приходите и разходите на народните съвети и закона за бюджета на държавата, за съответната година;

е) снабдяването на купувачите с нотариални актове се извършва по пълномощно от министъра на финансите, от органите на народните съвети, след внасяне на добитата на търга сума.

Чл. 17. По предложение на околийските народни съвети и градските народни съвети, приравнени на околии, министърът на финансите може да разреши извършването на продажби на недвижими имоти, стопанисвани от народните съвети, направо на нуждаещите се обществени организации, а по изключение и на обществено-заслужили дейци, по пазарната цена на имота, определена от народните съвети в протокола-опис за разрешение продажбите.

С разрешение на министъра на финансите и по пазарна цена, определена от органи на народните съвети, могат да бъдат продадени направо на обществени организации и обществено-заслужили лица, и придобити от държавата движими вещи, оценителните протоколи, на които подлежат на утвърждаване от министъра на финансите.

Чл. 18. Продажбата на недвижими имоти, предоставени на държавни предприятия от местно значение, може да стане само след като съответния народен съвет вземе решение за прекратяване или ликвидиране на предприятието, или изземването на недвижимия имот от основния фонд на предприятието, което и за в бъдеще ще продължава да съществува.

Чл. 19. Държавните недвижими имоти, предадени на министерствата, подведомствените им учреждения и контролирани от тях предприятия, могат да се заменят с недвижими имоти на кооперации, обществени организации и частни физически и юридически лица по решение на Министерския съвет, взето по предложение на съответния министър, след оценка на имотите.

Държавните недвижими имоти, предоставени на народните съвети и на контролираните от тях предприятия, могат да се заменят с разрешение на министъра на финансите, по предложение на общинските народни съвети, направено чрез околийските народни съвети или направо от градските народни съвети, приравнени на околии.

Чл. 20. Оценката на заменяваните имоти в случаите на чл. 19, се извършва от тричленна комисия, назначена от съответния министър. В комисията трябва да участвува представител на благоустройствените или технически служби на околийския или градски народен съвет, приравнен на околия, посочен от председателя на съответния съвет. Комисията може да привлича и специалисти при оценка на заменяващите се имоти според нуждите. Протоколът подлежи на одобрение от министъра на финансите.

Когато се заменяват едновременно имоти, предадени на няколко министерства или подведомствени им учреждения и предприятия, комисията по оценката на заменяващите се имоти се назначава от министъра на финансите.

Оценката на заменяваните имоти в случаите на чл. 19, ал. 2, се извършва от тричленна комисия, назначена от председателя на околийския народен съвет или градския народен съвет, приравнен на околия.

В комисията трябва да участвува представител на общинския народен съвет по местонахождението на имота, посочен от председателя на общинския народен съвет и длъжностни лица от благоустройствените служби на народните съвети.

Комисиите съставят протоколи, в които указват изгодите от предлаганата замяна, определят средната пазарна цена на заменяващите се имоти, поотделно за местата и сградите и посочват данъчната им оценка, която отбелязват поотделно за местата и сградите.

Комисиите изслушват заинтересуваните собственици на заменяващите се имоти, които приподписват протокола, когато са съгласни с оценките, направени от комисията. Когато заинтересуваните собственици изявят несъгласие, комисията отбелязва размера на претенцията им и съображенията, поради които не възприема изявените от тях претенции. Протоколите за оценка на заменяващите се имоти, стопанисвани от народните съвети, подлежат на одобрение от министъра на финансите.

Чл. 21. Снабдяването с нотариален акт на обществените организации, физически и частни юридически лица, за дадените в замяна имоти, се извършва въз основа на постановлението на Министерския съвет, респективно разрешението за замяната от министъра на финансите, по пълномощно от министъра на финансите, дадено на органите на народните съвети, след заплащане на разликата в пари, ако има такава, а придобитият от държавата имот се приема направо с акт и опис от органите по държавните имоти при народните съвети, които ги предават на съответните предприятия, според решението на Министерския съвет или разпореждането на Министерството на финансите.

Чл. 22. Отстъпването на вечно ползуване на държавни недвижими имоти по реда на чл. 22, ал. 1 и 2 на Закона за държавните имоти, може да бъде безвъзмездно или с тежести и да дава право на неограничено или ограничено използуване на отстъпения имот, определено в постановлението на Министерския съвет или разрешението на министъра на финансите.

Отстъпените имоти не могат да бъдат отчуждавани от обществените организации.

При отстъпване на неограничено използуване на имотите на кооперации и други обществени организации се дава право да изменят същността на отстъпените им недвижими имоти, за увеличаване стойността на имотите, като строят, пристройват и правят други подобрения.

Отстъпването на ограничено използуване на имотите се дава върху застроени или незастроени градски сгради и места, с право да се придобиват и гражданските плодове, които дава отстъпения имот или само за задоволяване непосредствените нужди на обществените организации за канцеларии, салони, игрища и други.

Чл. 23. Предложението на министъра на финансите и доклада до Министерския съвет за отстъпване на държавни недвижими имоти на кооперации и обществени организации трябва да съдържат следните данни:

а) предназначението на имота, чието отстъпване се иска, квадратурата, постройките, границите, скица, данъчната и пазарна цена на имота - мястото и сградите, местонахождението му по градоустройствения план;

б) финансовото състояние и задачите на кооперацията или обществената организация, в чиято полза ще се отстъпи недвижимият имот;

в) целта, за която ще се отстъпи имотът, времето от което ще започне ползуването му;

г) мнението на общинския народен съвет по местонахождението на имота, относно отстъпването безвъзмездно или срещу тежести да бъде отстъпен имотът.

Чл. 24. Данъчните и други тежести върху отстъпените имоти преминават върху кооперациите и другите обществени организации, които в това отношение се третират като собственици. Поддържането вътрешните преустройства и ремонтите се извършват от кооперациите и обществените организации за тяхна сметка.

Строежите и големите вътрешни изменения в сградите, когато са отстъпени плодоползуването или обитаването, се разрешават от председателите на народните съвети по местонахождението на имотите.

Чл. 25. Отстъпените имоти се предават под опис и оценка от органите на народните съвети, въз основа постановление на Министерския съвет или разрешение на министъра на финансите. Описът се съставя в три екземпляра, за Министерството на финансите, народния съвет и обществената организация, на която се предава имотът. Отстъпването се отбелязва в актовите книги.

Чл. 26. Кооперациите и обществените организации, на които са отстъпени държавните недвижими имоти, са длъжни да ги върнат при неизползуване или прекратяване на своята дейност на органите на народните съвети по местонахождението на имотите. Те отговарят за причинените щети поради несвоевременното връщане на имотите.

Чл. 27. Ликвидацията на държавното участие в частни дружества и предприятия, предвидена по чл. 25 от Закона за държавните имоти, се извършва по предложение на народните съвети по местонахождението на тия дружества или предприятия с разрешение на министъра на финансите. Председателят на народния съвет нарежда да се състави опис на имущественото състояние на предприятието и баланса от счетоводителите или финансови инспектори при съвета или Министерството на финансите. При нужда, нарежда да се извърши и финансова ревизия.

Органите на съвета издирват по търговските книги и по всички други законни начини действителната стойност на дружественото имущество към датата на придобиване държавното участие и към датата на ликвидирането му, като съставят необходимия за това баланс.

Ликвидацията на държавното участие се извършва по по-изгодния за държавата баланс, по един от следните начини:

а) чрез продажба на държавното участие на останалите съдружници или други лица, изявили искане да изкупят държавното участие, установено по баланса, съставен въз основа описа на дружественото състояние;

б) чрез заменяване на държавната част с конкретни дружествени или на предприятието имущества;

в) чрез изкупуване на дяловете, акциите или участието на частните физически или юридически лица, когато предприятието съставлява стопански интерес и може да се обособи на самоиздръжка, като държавно предприятие от общодържавно или местно значение.

Чл. 28. Разрешението на министъра на финансите да се ликвидира с дружественото участие по предложения от народния съвет ред и начин е задължително за другите съдружници.

Чл. 29. Държавното участие в национализираните предприятия се предава на последните по силата на 9-то постановление на Министерския съвет (ДВ, бр. 153 от 1948 г.) и изменението му 2-ро постановление на Министерския съвет (ДВ, бр. 10 от 1949 г.).

Притежаваните от държавата акции, дялове или участия се предават на национализираните предприятия срещу потвърдително писмо от тях, че са отразили това участие във встъпителните и приключителни баланси.

Държавното участие в национализираните банки се предявява пред БНБ за изплащане по Закона за банките (ДВ, бр. 302 от 1947 г.), а участието в кооперациите, пред последните, по Закона за кооперациите (ДВ, бр. 282 от 1948 г.).

Държавното участие в частните застрахователни дружества се предявява за ликвидация и изплащане пред ДЗИ съгласно Закона за държавния застрахователен институт (ДВ, бр. 144 от 1946 г.).

Чл. 30. По предложение на народните съвети, с разрешение на министъра на финансите, може да се ликвидира със съсобствеността върху недвижими имоти, които има държавата, чрез продажба на държавни части, чрез заменяването й с друг имот или чрез изкупуване на частта на съсобственика въз основа на оценка, определена по реда на чл. 16, буква "а".

Чл. 31. Отчуждаването на недвижими имоти, по реда на чл. 26 от Закона за държавните имоти, може да става:

а) след като се прецени дали нуждата, за която се иска отчуждаването, не може да се задоволи с налични държавни имоти;

б) когато изпълнението на мероприятията, за които се иска отчуждаването, ще започне най-късно през следващата година;

в) когато отчуждаването не е предназначено за жилищни сгради.

В населени места, които имат градоустройствен план, отчуждаването на имоти в чертите на градоустройствения план трябва да се съобрази с плана.

Ако нуждата, за която се иска отчуждаването не е предвидена като мероприятие на градоустройствения план, искането за вписването й се прави пред общинския народен съвет.

Чл. 32. Отчуждаването на недвижимите имоти става от Министерския съвет по доклад на съответния министър. В доклада за отчуждаване на недвижими имоти трябва да се посочи целта, за която се иска отчуждаването, времето, когато ще започне използуването на имота и представят:

а) доклад на комисията, назначена от заинтересуваното министерство за необходимостта от отчуждаването на имотите, които следва да се отчуждят. В комисията следва да участвува и представител на местния народен съвет;

б) протоколирано мнение на местния народен съвет, в землището на който се намира имотът относно допустимостта на исканото отчуждаване и възможността да стане замяна при условията на чл. 31 от Закона за държавните имоти, както и имотите, които ще се дадат в замяна, с означение на размера, границите и местонахождението им. Народният съвет може да изкаже обосновано мнение за недопускане на отчуждаването или невъзможността да се извърши замяна.

Мнението на местния народен съвет се представя на съответния околийски народен съвет, който го изпраща на съответното ведомство със становище на управата на същия околийски народен съвет;

в) удостоверение и скица, издадени от местния народен съвет, по местонахождението на имота, за квадратурата, застроените сгради, изкуствените посаждения, границите и стопанското предназначение на имота и това по градоустройствения план и адресите на собствениците на имотите, и материалното им състояние;

г) възражение на собствениците на отчуждаемите имоти, ако същите са направили такива в 10-дневен срок от поканването им от местния народен съвет.

(Ал. 2 доп. - ДВ, бр. 167 от 1950 г.) Условията по точки "а", "б", "в" и "г" не са задължителни при отчуждаване на недвижими имоти, свързани с държавна или военна тайна. При отчуждения на недвижими имоти за строеж на нови ж. п. линии, клонове, отклонения, разширения на гари и постройки на съоръжения, както и за строеж на пътища, площадки за кантони, шосейни мостове и други пътни съоръжения, разпоредбите на букви "а", "в" и "г" не се спазват. Условията по буква "б" се спазват само досежно възможността да се извърши замяна. Ако мнението на местния народен съвет не се получи в определения от Министерството на транспорта, респективно Министерство на строежите и пътищата достатъчен срок, счита се се, че замяна не може да се направи.

Забележка: Постановленията на чл. 32 се спазват, когато отчуждението засяга важни стопански обекти на държавата, народните съвети и държавните стопански предприятия.

(Нова ал. 3 - ДВ, бр. 167 от 1950 г.) Отчужденията на имотите необходими за строежи на нови ж. п. линии клонове, отклонения, разширения на гари и постройки на съоръжения, както и за строеж на пътища, площадки за кантони, шосейни мостове и други пътни съоръжения, се извършват въз основа на парцеларните планове, изработени от Управлението на БДЖ, респективно "Управление пътища". Подробно обнародване в "Държавен вестник" на всички имоти с описанията им, имената на собствениците и гаранциите на отчуждаемите имоти не е задължително. Отчуждението се съобщава на заинтересованите собственици от управлението на БДЖ, респективно "Управление пътища" чрез местните народни съвети, на които се изпраща препис от парцеларния план и списък на засегнатите собственици.

Чл. 33. За отчуждаване на движими вещи по реда на чл. 26 от Закона за държавните имоти в доклада до Министерския съвет, съответните министерства са длъжни да посочат целта, за която се иска отчуждаването, времето, когато ще започне използуването на вещите и имената с адресите на собствениците им.

Чл. 34. Завземането на отчуждените недвижими имоти се извършва с акт от органите на народните съвети по местонахождението на имотите на основание министерско постановление.

Собствениците на отчуждените имоти, при получаването в замяна на друг имот, се снабдяват с нотариален акт от народните съвети по местонахождението на имота, по нареждане на министъра на финансите.

Завземането на отчуждените имоти, свързани с държавна и военна тайна, става с акт от органите на ведомството, по чието искане е станало отчуждаването, както това е указано в министерското постановление. Съставеният акт не подлежи на утвърждение от Министерството на финансите.

Завземането на движими вещи, по реда на чл. 26 от Закона за държавните имоти, се извършва от държавното учреждение, предприятие и обществена организация, в полза на които е извършено отчуждаването, на основание на постановлението на Министерския съвет, със съдействието на органи на народните съвети, с протокол-описи, препис от които се дава на бившите собственици.

Чл. 35. Недвижимите и движими имоти, които се отчуждават за държавни или обществени нужди по реда на чл. 26 от Закона за държавните имоти, се оценяват по реда на същия закон.

Отчуждените движими вещи се оценяват по пазарната им цена към датата на отчуждаването. Когато тия вещи имат определена цена, по тази цена, намалена в зависимост от състоянието и годността на вещите.

Чл. 36. Оценката на отчуждените недвижими имоти се извършва от комисии, учредени при околийските и градски народни съвети, приравнени на околии, в състав: председател, околийския съдия или член на областния съд, посочен от Министерството на правосъдието и членове: представител на околийския или градски народен съвет, приравнен на околия и представител на местния народен съвет по местонахождението на отчуждения и заменяван имот.

Комисиите могат да използуват познанията на специалисти от благоустройствените и технически служби на народните съвети или министерствата, да извършат огледи, назначават вещи лица и други.

Тия комисии оценяват и отчуждените за държавни и обществени нужди движими вещи.

Съставът на комисиите за оценяване на отчуждени недвижими имоти, свързани с държавна или военна тайна, се определя от министъра, по чийто доклад е станало отчуждаването.

Чл. 37. Комисиите представят оценките на съответните министерства. Оценката подлежи на одобрение от министъра.

Ако министърът не одобри оценката, комисията прави нова оценка. Одобрената от министъра оценка се съобщава на притежателите на имота.

Оценките подлежат на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред съответния областен съд. Ако притежателите на имота се съгласят с оценката, съставя се спогодителен протокол, който се подписва от двете страни.

Чл. 38. Обжалването на оценките и изплащането обезщетението на отчуждените имоти става по реда, определен в закона.

Чл. 39. Държавните недвижими имоти се водят по актови книги, съставени от актовете за завземането на недвижимите имоти за държавни.

Всички държавни недвижими имоти, стопанисвани от държавни учреждения, предприятия или отстъпени на кооперации или други обществени организации, следва да се впишат в актовите книги в срока, предвиден в чл. 38 от ЗДИ.

Чл. 40. Актовете за завземане на недвижими имоти се съставят от общинските (градски и селски) народни съвети по местонахождението на недвижимите имоти, за всеки имот поотделно, в три еднообразни екземпляра, с указание на бившия собственик и се изпращат за одобрение в Министерството на финансите, чрез околийските народни съвети, съгласно чл. 18 от ЗДИ.

Градските народни съвети, приравнени на околии, съставят актовете в два екземпляра и ги изпращат направо в Министерството на финансите.

Чл. 41. Общинските (градски и селски) и околийските народни съвети завеждат актови книги за държавните недвижими имоти, намиращи се в територията им.

Министерството на финансите съставя актови книги за всички държавни недвижими имоти.

Актовите книги на държавните недвижими имоти, водени от Министерството на финансите и околийските народни съвети се съставят от втория и третия екземпляр на актовете за завземането на недвижимите имоти за държавни, от общинските народни съвети.

Актовете, подредени в актовите книги, носят еднакви номера и сигнатури, поставени от Министерството на финансите.

За недвижимите имоти, свързани с държавна или военна тайна, актови книги се водят само от Министерството, което ги използува.

Чл. 42. Актовете се съставят по образец и в тях се отбелязват държавните учреждения, предприятия, кооперации или обществени организации, на които са предадени, предоставени или отстъпени държавните недвижими имоти, както и всички промени, които настъпват след това в имотите.

Чл. 43. Заличаване, намаляване на квадратурата и други отбелязвания по актовите книги се допуска само с разрешение или по нареждане на министъра на финансите.

Всички промени в стопанисването на държавните имоти се съобщават в Министерството на финансите.

Чл. 44. Народните съвети са длъжни, при издаване на удостоверения за право на собственост върху държавни недвижими имоти, да посочват винаги номера и датата на акта за завземането на имота, сигнатурата му, основанието, на което е придобит, и държавното участие, както и предприятието или обществената организация, които ги стопанисват.

Чл. 45. За приложение на другите разпоредби в Закона за държавните имоти, министърът на финансите има право да издава разпоредби.

Наредба № 2, публикувана в "Държавен вестник", бр. 162 от 1948 г. и Окръжно № 7 - "Държавен вестник", бр. 200 от 1948 г., заедно с образците остават в сила, доколкото не са в противоречие със Закона за държавните имоти и този правилник.