КОНВЕНЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ПОДВИЖНИ СПЪТНИКОВИ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ (РАТИФИЦИРАНА СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ ХХХVIII НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 21 ЮНИ 2000 Г. - ДВ, БР. 54 ОТ 2000 Г. В СИЛА ОТ 31 ЮЛИ 2001 Г.)
КОНВЕНЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ПОДВИЖНИ СПЪТНИКОВИ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ
(Ратифицирана със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 21 юни 2000 г. - ДВ, бр. 54 от 2000 г. В сила от 31 юли 2001 г.)
Обн. ДВ. бр.100 от 12 Ноември 2004г.
Държавите - страни по тази Конвенция,
Имайки предвид принципа, съдържащ се в Резолюция 1721/XVI/ на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации, според който връзката чрез спътници трябва да бъде достъпна за всички държави, щом това стане практически възможно, на всемирна основа, изключваща дискриминацията,
Отчитайки съответните разпоредби на Договора за принципите, от които се ръководят държавите при изследването и използването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, сключен на 27 януари 1967 г., и по-специално член 1, който постановява, че космическото пространство трябва да се използва за благото и в интерес на всички страни,
Решени да продължат да създават условия в полза на потребителите на далекосъобщения от всички нации, опирайки се на най-съвременната налична космическа технология, за предоставянето на възможно най-ефективни и икономически изгодни услуги, съвместими с ефективното и справедливо използване на радиочестотния спектър и спътниковите орбити,
Признавайки, че Организацията в съответствие с първоначалната си цел и отговаряйки на определени изисквания за далекосъобщения на Световната морска система за бедствие и безопасност (СМСББ), е установила световна система за подвижни далекосъобщения по море, включително далекосъобщения за бедствия и безопасност, определени в Международната конвенция за опазване на човешкия живот по море от 1974 г., както е променена, и в Радиоправилата, определени в Конституция на Международния съюз по далекосъобщения, както са променени,
Припомняйки, че Организацията е разширила първоначалната си цел, предоставяйки въздухоплавателни и земни подвижни спътникови далекосъобщения, включително далекосъобщения за управление на въздушното движение и контрол на въздухоплавателните средства (услуги по безопасност на въздухоплаването), както и услуги за радиоопределяне на местоположението,
Потвърждавайки, че засилената конкуренция при предоставянето на услуги за подвижни спътникови далекосъобщения е наложила необходимостта спътниковата система на Инмарсат да се експлоатира чрез Компанията, както е определена в член 1, с цел тя да остане търговски жизнеспособна и по този начин да се осигури като основен принцип приемствеността на услугите за морските далекосъобщения за бедствие и безопасност на Световната морска система за бедствие и безопасност (СМСББ),
Възнамерявайки Компанията да съблюдава и някои други основни принципи, а именно: недискриминация на национална основа, да работи изключително за мирни цели, възнамерявайки да обслужва всички райони, където има необходимост от подвижни спътникови далекосъобщения, както и принципите на честната конкуренция,
Отбелязвайки, че Компанията трябва да работи на здрава икономическа и финансова основа, отчитайки възприетите търговски принципи,
Потвърждавайки необходимостта от правителствен надзор, за да се гарантира, че Компанията изпълнява задълженията си за предоставянето на услуги за Световната морска система за бедствие и безопасност (СМСББ) и съблюдава другите основни принципи,
се споразумяха, както следва:
Определения
Член 1.
За целите на тази конвенция:
a) "Организацията" означава междуправителствената организация, основана съгласно член 2;
b) "Компанията" означава юридическо лице или организация, учредена съгласно националното законодателство и чрез която се експлоатира спътниковата система "Инмарсат";
c) "страна" означава държава, за която тази Конвенция е влязла в сила;
d) "Споразумение за обществени услуги" означава споразумението, сключено между Организацията и Компанията, както е упоменато в член 4, алинея 1;
e) "СМСББ" означава Световна морска система за бедствие и безопасност, установена от Международната морска организация.
Учредяване на Организацията
Член 2.
С настоящото се учредява Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, наричана по-нататък "Организацията".
Цели
Член 3.
Целта на Организацията е да осигури спазването на основните принципи от Компанията, а именно:
a) да гарантира непрекъснатото предоставяне на глобални морски далекосъобщителни услуги за бедствие и безопасност и особено на онези, определени в Международната конвенция за опазване на човешкия живот по море от 1974 г., както е променена, както и в Радиоправилата, явяващи се приложение към Устава и Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, както са променени, отнасящи се до СМСББ;
b) да предоставя услуги без дискриминация на национална основа;
c) да работи изключително за мирни цели;
d) да се стреми да обслужва всички райони, където има необходимост от подвижни спътникови далекосъобщения, като отдава необходимото внимание на провинциалните и отдалечените райони в развиващите се страни;
e) да извършва дейността си съгласно принципите на честната конкуренция, в съответствие с приложимите закони и разпоредби.
Прилагане на основните принципи
Член 4.
(1) Организацията с одобрението на Общото събрание сключва с Компанията Споразумение за обществени услуги и предприема други подобни мерки, когато е необходимо, за да се даде възможност на Организацията да осъществява надзор и да гарантира спазването от страна на Компанията на принципите, изложени в член 3, както и за надлежното прилагане на всички други разпоредби на тази конвенция.
(2) Която и да е страна, на чиято територия е разположено седалището на Компанията, трябва в съответствие с националните си закони да вземе подходящи мерки, които биха били необходими, за да се даде възможност на Компанията да продължи предоставянето на услуги по СМСББ, както и да спазва другите основни принципи, изложени в член 3.
Структура
Член 5.
Органи на Организацията са:
a) Общото събрание;
b) Секретариат, оглавяван от директор.
Общо събрание - състав и заседания
Член 6.
(1) В състава на Общото събрание влизат всички страни.
(2) Редовните заседания на Общото събрание се провеждат веднъж на всеки две години. Извънредни заседания се свикват по молба на една трета от страните или по молба на директора, или както е предвидено в Правилата за процедури на Общото събрание.
(3) Всички страни имат право да присъстват и да взимат участие в заседанията на Общото събрание независимо от това, къде се провежда заседанието. Договореностите, постигнати с която и да е страна домакин, трябва да са в съответствие с тези задължения.
Общо събрание - процедура
Член 7.
(1) В Общото събрание всяка страна има един глас.
(2) Решения по съществените въпроси се приемат с мнозинство от две трети, а по процедурните въпроси - с обикновено мнозинство от присъстващите и гласуващи страни. Страни, въздържали се от гласуване, се счита, че не са гласували.
(3) Решения по това, дали даден въпрос е процедурен или съществен, се вземат от председателя. Такива решения могат да бъдат отменени от мнозинство от две трети от присъстващите и гласуващи страни.
(4) Кворум за провеждане на всяко заседание на Общото събрание се образува от мнозинството от страните.
Общо събрание - функции
Член 8.
Функциите на Общото събрание са:
(a) да обсъжда и преразглежда целите, генералната политика и дългосрочните задачи на Организацията, както и дейността на Компанията, свързана с основните принципи, изложени в член 3, като взима под внимание всички препоръки, направени от Компанията;
(b) да предприема всякакви необходими мерки и процедури, за да се гарантира спазване от Компанията на основните принципи, както е предвидено в член 4, включително одобрение на заключенията, промените и прекратяването на Споразумението за обществени услуги съгласно член 4, алинея 1;
(c) да взема решения по въпроси, засягащи официалните взаимоотношения между Организацията и държавите, независимо дали са страни по конвенцията или не, и международните организации;
(d) да взема решения по всякакви изменения и допълнения към тази конвенция съгласно член 18;
(e) да назначава директор съгласно член 9, както и да го отстранява; и
(f) да упражнява всякакви други функции, с които е натоварен в съответствие с който и да е друг член от тази конвенция.
Секретариат
Член 9.
(1) Срокът за назначаване на директор е четири години или такъв друг срок, какъвто Общото събрание определи.
(2) Директорът е законният представител на Организацията и главно изпълнително длъжностно лице на Секретариата и е отговорен пред и според указание на Общото събрание.
(3) Директорът трябва под ръководството и инструкциите на Общото събрание да определя структурата, нивата на персонала и стандартните условия за работа на служители и персонал, консултанти и други съветници към Секретариата, както и да назначава личния състав на Секретариата.
(4) Съображението от най-голямо значение при назначаването на директор и друг личен състав на Секретариата е необходимостта от осигуряване на най-високо ниво на почтеност, компетентност и ефективност.
(5) Организацията сключва със страната, на чиято територия Организацията е установила Секретариата си, споразумение, което трябва да се одобри от Общото събрание и отнасящо се до всякакви улеснения, привилегии и имунитет на Организацията, нейния директор, другите служители и представители на страните по конвенцията по време на пребиваването им на територията на правителството на страната домакин с цел изпълнение на техните функции. Споразумението се прекратява, ако Секретариатът се премести от територията на страната домакин.
(6) Всички страни, които не са сключили споразумението, упоменато в алинея 5, трябва да подпишат Протокол за привилегиите и имунитета на Организацията, нейния директор, личен състав, експерти изпълняващи задачи на Организацията, и на представителите на страните по време на пребиваването им на територията на определена страна с цел изпълнение на техните функции. Протоколът трябва да бъде независим от конвенцията и трябва да определи условията за неговото прекратяване.
Разходи
Член 10.
(1) Организацията трябва да предвиди в Споразумението за обществени услуги Компанията да заплаща следните разходи:
(а) по създаването и работата на Секретариата;
(b) за провеждането на заседанията на Общото събрание; и
(с) прилагането на каквито и да било мерки, предприети от Организацията в съответствие с член 4, за гарантиране спазването на основните принципи от Компанията.
(2) Всяка страна поема собствените си разходи за участие в заседанията на Общото събрание.
Отговорности
Член 11.
Страните в качеството си на такива не носят материална отговорност за действия и задължения на Организацията или Компанията, с изключение отговорността по отношение на държави, които не са страни по конвенцията, или физически и юридически лица, които те биха могли да представляват, дотолкова, доколкото такава отговорност може да произтича от договори в сила между страната и съответната държава, която не е страна по конвенцията. Гореизложеното не възпрепятства страната, от която по силата на такъв договор се изисква да изплати обезщетение на държава, която не е страна по конвенцията, или на физическо или юридическо лице, което тя би могла да представлява, да се стреми да упражни каквито и да е права, които тя би имала в съответствие с такъв договор, по отношение на която и да било друга страна.
Юридическо лице
Член 12.
Организацията е юридическо лице. За целите на правилното функциониране на Организацията тя има право да сключва договори, да придобива, да взема и дава под наем, да притежава и да се освобождава от движимо и недвижимо имущество, както и да бъде страна в съдебен процес, да сключва споразумения с държави и международни организации.
Взаимоотношения с други международни организации
Член 13.
Организацията си сътрудничи с Организацията на обединените нации и нейните органи, занимаващи се с въпросите на мирното използване на космическото пространство и световния океан, с нейните специализирани агенции, както и с други международни организации по въпроси от взаимен интерес.
Излизане от Организацията
Член 14.
Всяка страна може по всяко време чрез писмено уведомяване на депозитаря да се оттегли по собствено желание от Организацията. Такова излизане от Организацията влиза в сила от момента на получаването на такова съобщение от депозитаря.
Разрешаване на спорове
Член 15.
Спорове, възникнали между страни или между страни и Организацията, отнасящи се до права и задължения, произтичащи от тази конвенция, трябва да се уреждат чрез преговори между заинтересованите страни. Ако в рамките на една година от времето, когато страна по спор е поискала разрешаване и такова не е постигнато, и ако спорещи страни не са постигнали съгласие в случай на спор между: (а) страни по конвенцията да го предадат на Международния съд; или (b) в случай на разногласия по прилагане на друга процедура за решаване на спорове, спорът може със съгласието на страните да се предаде на арбитражен съд в съответствие с приложението към тази конвенция.
Съгласие за задължително прилагане на Конвенцията
Член 16.
(1) Тази конвенция е открита за подписване в Лондон до влизането й в сила и остава след това открита за присъединяване. Всички държави могат да станат страни по конвенцията чрез:
(а) подписване без резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване; или
(b) подписване с резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване; или
(с) присъединяване.
(2) Ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването се осъществяват чрез предаване на депозитаря за съхранение на съответен документ.
(3) Не се допускат уговорки по отношение на тази конвенция.
Влизане в сила
Член 17.
(1) Тази конвенция влиза в сила в срок от шестдесет дни след датата, на която страни по конвенцията са станали държави, представляващи 95% от началното дялово участие в капитала.
(2) Независимо от разпоредбите на алинея 1, ако конвенцията не влезе в сила след изтичането на тридесет и шест месеца считано от датата на нейното откриване за подписване, тя въобще няма да влезе в сила.
(3) За държава, която депозира документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване след датата на влизане на конвенцията в сила, ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването влизат в сила от датата на депозирането на съответния документ.
Изменения и допълнения
Член 18.
(1) Всяка страна може да предлага изменения и допълнения на тази конвенция, като те се изпращат от директора до всички други страни и до Компанията. Общото събрание разглежда изменение или допълнение не по-рано от шест месеца след това, взимайки под внимание всяка препоръка на Компанията. Този срок при определени случаи може да бъде съкратен с решение на Общото събрание до три месеца в съответствие с процедурата за вземане на решения по същество.
(2) Ако изменение или допълнение е одобрено от Общото събрание, то влиза в сила сто и двадесет дни след като депозитарят е получил съответно съобщение за приемане от две трети от държавите, които по време на одобряването им от Общото събрание са били страни по конвенцията. При влизане в сила изменение или допълнение става задължително за всички страни, които са го приели. За всяка друга държава, която е била страна по време на приемането на изменения и допълнения от Общото събрание, те стават задължителни в деня, в който депозитарят получи известие от тази държава за тяхното приемане.
Депозитар
Член 19.
(1) Депозитар на тази конвенция е Генералният секретар на Международната морска организация.
(2) Депозитарят уведомява незабавно всички страни за:
(а) всяко подписване на конвенцията;
(b) депозирането на всеки инструмент за ратификация, приемане, одобрение и присъединяване;
(с) влизане в сила на конвенцията;
(d) одобряването на всяко изменение или допълнение на конвенцията и неговото влизане в сила;
(е) всяко уведомяване за оттегляне;
(f) други уведомявания и съобщения, свързани с конвенцията.
(3) При влизане в сила на изменения и допълнения на конвенцията депозитарят предава заверено копие на Секретариата на Обединените нации за регистриране и публикуване в съответствие с член 102 от Устава на Обединените нации.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Процедура за уреждане на спорове, посочени в член 15 от конвенцията
Член 1
Споровете, подлежащи на разрешаване в съответствие с член 15 от Конвенцията, се решават от арбитражен съд, състоящ се от трима членове.
Член 2
Всеки ищец или група ищци, които желаят да предадат спора на арбитражен съд, предоставят на всеки ответник и на Секретариата документ, съдържащ:
a) пълно описание на същността на спора, причините, поради които всеки ответник е длъжен да участва в арбитража, и изискваните действия;
b) обяснение на причините, на основание на които спорът по същество е от компетентността на арбитража, и причините, поради които изискваните действия могат да бъдат извършени, ако арбитражът разреши делото в полза на ищеца;
c) обяснение на причините, поради които ищецът не е успял да постигне уреждане на спора чрез преговори или по друг начин, различен от арбитражен съд;
d) доказателство за наличие на споразумение или съгласие на страните в спора, когато това е условие за разглеждане от арбитражен съд;
e) името на лицето, определено от ищеца да бъде член на арбитражния съд.
Секретариатът незабавно разпространява копие на този документ до всяка страна.
Член 3
(1) До шестдесет дни от датата, на която копията на документите, описани в член 2, са получени от всички ответници, те съвместно назначават лице, което да бъде член на арбитража. В рамките на този период ответниците могат съвместно или поотделно да предоставят на всяка от страните по спора и на Секретариата документ, заявяващ техните индивидуални или общи отговори по документа, упоменат в член 2, а също и всички насрещни искове, произтичащи от предмета на спора.
(2) В течение на тридесет дни след назначаването на двама членове на арбитража те се договарят за третия арбитър. Той не трябва да има същото гражданство или постоянно да живее на територията или да бъде на служба в която и да е от спорещите страни.
(3) Ако някоя страна не назначи арбитър в течение на установен период от време или ако третият арбитър не е назначен в течение на установения период, председателят на Международния съд или ако той не може да изпълни тези действия, или ако има същото гражданство като някоя от спорещите страни, заместник-председателят или ако той не може да изпълни тези действия или има същото гражданство както една от спорещите страни, старшият съдия, който няма същото гражданство, както и всяка от спорещите страни може по собствена молба да назначи арбитър или арбитри, както това се изисква от обстоятелствата на делото.
(4) Третият арбитър действа в качеството на председател на арбитража.
(5) Арбитражът се счита за сформиран след избирането на председател.
Член 4
(1) Ако по някоя причина в състава на арбитража се освободи вакантно място, което в съответствие с решението на председателя или останалите членове на арбитража се намира извън компетентността на спорещите страни или което може да бъде запълнено в съответствие с надлежното спазване на арбитражната процедура, вакантното място се запълва в съответствие със следните условия:
а) ако вакантното място се образува в резултат от напускане на някой от членовете на арбитража, назначен от някоя от спорещите страни, тази страна осигурява замяна в срок от десет дни след образуване на вакантното място;
b) ако вакантното място се образува в резултат от напускане на председателя или на член на арбитража, назначен в съответствие с член 3, алинея 3, замяната се осъществява по начина, посочен в алинеи 2 и 3 на член 3 съответно.
(2) Ако вакантното място се образува по някоя друга причина или ако вакантното място, образувано вследствие на причините, посочени в алинея 1, не бъде запълнено, останалите членове на арбитража независимо от разпоредбите на член 1 имат право при молба на една от страните да продължат разглеждането на спора и да обявят окончателно решение на арбитража.
Член 5
(1) Арбитражът взема решение за времето и мястото на своите заседания.
(2) Заседанията на арбитража се провеждат при закрити врата и цялата информация, представена в арбитража, е поверителна. Обаче Организацията има право да присъства и има право на достъп до представените материали. Когато Организацията е страна по спора, на заседанията имат право да присъстват всички страни по конвенцията и имат право на достъп до представените материали.
(3) В случай на спор по въпроса за компетентността на арбитража арбитражът обсъжда най-напред този въпрос.
(4) Производството по делото се води в писмена форма и всяка страна има право да представи писмено доказателство в подкрепа на своите доводи във връзка с обстоятелствата по делото и законодателството. Обаче, ако арбитражът сметне за необходимо, може да се привеждат и устни аргументи и показания.
(5) Производството по делото започва с изложението на ищеца, съдържащо аргументи, отнасящи се към делото факти, потвърдени с доказателства и основните разпоредби на закона, на които ищецът се основава. След иска, представен от ищеца, следва насрещният иск на ответника. Ищецът може да представи възражение по насрещния иск, а ответникът може да представи вторично възражение. Допълнително производство по делото се осъществява само в случай, че арбитражът сметне това за необходимо.
(6) Арбитражът разглежда насрещните искове, произтичащи пряко от предмета на спора, ако те са в кръга на неговата компетентност, както е определено в член 15 на конвенцията.
(7) Решенията на арбитража се обявяват в писмена форма и се подкрепят от писмено заключение. Процесуалните решения и решенията по същество трябва да бъдат подкрепени най-малко от двама членове на арбитража. Член на арбитража, несъгласен с решението, може да представи своето особено мнение в писмена форма.
(8) Арбитражът може по всяко време на заседанията да прекрати производството по делото, ако прецени, че спорът е извън неговата компетентност, както е определено в член 15 на конвенцията.
(9) Съвещанията на арбитража не подлежат на разгласяване.
(10) Решенията на арбитража се обявяват в писмена форма и се подкрепят от писмено заключение. Процесуалните решения и решенията по същество трябва да бъдат подкрепени най-малко от двама членове на арбитража. Член на арбитража, несъгласен с решението, може да представи своето особено мнение в писмена форма.
(11) Арбитражът представя решението си на Секретариата, който го разпространява до всички страни.
(12) Арбитражът може да приеме допълнителни процедурни правила, установени в това приложение, които са необходими за производството по делото.
Член 6
Ако едната от страните не представи свои материали по делото, другата страна може да поиска арбитражът да произнесе решение само на основание на представените от нея материали. Преди обявяването на решението арбитражът трябва да се убеди в своята компетентност и в това, че делото е достатъчно обосновано от фактическа и юридическа гледна точка.
Член 7
Всяка страна или Организацията могат да се обърнат към арбитража за разрешение да се включат в делото и да станат допълнителна страна по спора. Арбитражът дава такова разрешение, ако счете, че вносителят на молбата има съществен интерес по това дело.
Член 8
По молба на спореща страна или по собствена инициатива арбитражът може да назначи експерти, за да му оказват съдействие.
Член 9
Всяка страна и Организацията осигуряват предоставянето на цялата информация, която по молба на спорещите страни или по своя собствена инициатива арбитражът сметне за необходима за разглеждането и разрешаването на спора.
Член 10
Преди обявяването на окончателното решение арбитражът може да препоръча някои временни мерки, които по негово мнение трябва да се вземат за осигуряване на съответните права на спорещите страни.
Член 11
(1) Решението на арбитража трябва да е в съответствие с международното право и да се основава на:
a) конвенцията;
b) общопризнатите правни принципи.
(2) Решението на арбитража, включително решението, постигнато чрез споразумение между страните по спора, съгласно член 5, алинея 7, е задължително за всички страни по спора и трябва добросъвестно да се изпълнява от тях. Ако Организацията е спореща страна и арбитражът отсъди, че решение на който и да е орган на Организацията е невалидно и няма юридическа сила, поради това, че не е предвидено или не е в съответствие с конвенцията, решението на арбитража е задължително за всички страни.
(3) Ако възникне спор по отношение на смисъла и обема на решението, арбитражът дава разяснение по молба на която и да е от страните по спора.
Член 12
Ако арбитражът не вземе друго решение поради особени обстоятелства по делото, всяка от страните понася поравно арбитражните разноски, включително заплащането на членовете на арбитража. Ако страна по делото е представена от повече от един ищец или ответник, арбитражът разпределя пропорционално дела на тази страна между ищците и ответниците, представляващи тази страна. Ако Организацията е спореща страна, се разглеждат като административни разходи на Организацията.
