Държавен вестник, брой 91 от 14.X

Чл. 1. С наредбата се урежда устройството на електрическите уредби и електропроводните линии за постоянен и променлив ток с напрежение до 750 kV, свързано с технологията на извършваната дейност, критериите за избора на съоръженията и техническите средства за експлоатация.

Чл. 2. (1) Наредбата не се отнася за специалните електрически уредби и електропроводни линии, устройството на които се урежда с други нормативни актове.

(2) Отделни изисквания на тази наредбата могат да се прилагат и за специалните електрически уредби и електропроводни линии до степен, до която те са аналогични по изпълнение и условия на работа с посочените в наредбата.

Чл. 3. Наредбата не се отнася за действащите електрически уредби и електропроводни линии, но се прилага за частите от тях, на които се извършват реконструкции.

Чл. 4. Пожарната и аварийната безопасност на електрическите уредби се осигуряват съгласно нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ).

Чл. 5. Устройството на строителната част на електрическите уредби и мрежи се урежда с наредбата за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическата енергия (съгласно чл. 83, ал. 3 ЗЕ) и допълнителните изисквания, посочени в тази наредба.

Чл. 6. За целите на наредбата се използват определенията:

1. устройство на електрическа уредба - съвкупност от проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на електрическа уредба;

2. електрическа уредба - съвкупност от машини, апарати, линии, спомагателни съоръжения, строителни конструкции и електрически помещения, в които са разположени, предназначени за производство, преобразуване, трансформация, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия;

3. открита електрическа уредба - електрическа уредба, която не е защитена със сграда от атмосферни въздействия; използван синоним - открита разпределителна уредба (ОРУ);

4. закрита електрическа уредба - електрическа уредба, разположена в сграда, която я защитава от атмосферни въздействия; използван синоним - закрита разпределителна уредба (ЗРУ);

5. електрическо помещение - помещение или отделена част от него (с мрежа и др.), в което са монтирани електрически съоръжения и е достъпно само за обслужващ персонал;

6. сухо помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха не надвишава 60%; когато в такова помещение няма условията, посочени в т. 10, 12 и 13, помещението се нарича нормално;

7. влажно помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха е по-голяма от 60%, но не надвишава 75%;

8. мокро помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха надвишава 75%;

9. особено мокро помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха е близко до 100% (таванът, стените, подът и предметите са покрити с влага);

10. топло (горещо) помещение - помещение, в което температурата надвишава постоянно или периодично (повече от едно денонощие) +35°С;

11. студено помещение - помещение, в което температурата на въздуха е по-ниска от 1°С;

12. прашно помещение - помещение, в което се отделя технологичен или друг вид прах, който може да полепне по тоководещи части, проникне вътре в машини, апарати и др.; прашното помещение се дели на помещение с токопроводим прах и помещение с нетокопроводим прах;

13. помещение с химически активна или органична среда - помещение, в което постоянно или за дълъг период от време има агресивни пари, газове, течности, образуват се наслоявания или плесен, действащи разрушаващо на електрическата изолация и тоководещите части;

14. помещение с повишена опасност за поражение от електрически ток - помещение, характеризиращо се с наличие в него на едно от следните условия, създаващи повишена опасност:

а) влажност или токопроводим прах (вж. т. 7 и 12);

б) токопроводими подове (метални, землени, стоманобетонни, тухлени и др.);

в) повишена температура (вж. т. 10);

г) възможност за едновременно докосване на човек до съединени със земята метални конструкции на сградата, технологичните апарати, механизмите, тръбопроводите и др., от една страна, и с металния корпус на електрическите съоръжения, от друга;

15. особено опасно помещение за поражение от електрически ток - помещение, характеризиращо се с наличие на едно от следните условия, създаващи особена опасност:

а) влага съгласно т. 9;

б) химически активна среда съгласно т. 13;

в) наличие едновременно на две или повече условия, създаващи повишена опасност (вж. т. 14);

16. помещение без повишена опасност за поражение от електрически ток - помещение, в което липсват условията, създаващи повишена и особена опасност.

Чл. 7. (1) Приетите в наредбата значения на величините означават:

1. "не по-малко" - най-малкото значение на посочената стойност;

2. "не по-голямо" - най-голямото значение на посочената стойност;

3. "от" и "до" - за всички значения на величините е " включително".

(2) Използваните характерни думи означават:

1. "като правило" - даденото изискване се явява преобладаващо, а отстъпленията от него се обосновават;

2. "допуска се" - даденото решение се приема като принудено изключение вследствие на някои ограничителни условия;

3. "препоръчва се" - даденото решение се явява едно от най-добрите, но не е задължително;

4. "може" и "разрешава се" - даденото решение се явява правомерно.

Чл. 8. Електрическите уредби се устройват и обзавеждат със съоръжения, технически средства и материали в съответствие с действащите стандарти и техническите условия в договорите с производителя.

Чл. 9. Конструкциите, изпълнението, начините на разполагане, класът и характеристиките на използваните машини, апарати, средства за измерване, защити и автоматики, кабели и проводници да съответстват на параметрите на електрическите уредби и мрежи, режимите на работа, условията на околната среда и изискванията на тази наредба.

Чл. 10. Строителната и санитарно-техническата част (конструкция на сгради, фундаменти на съоръжения, портали, стълбове, елементи и системи за отопление, вентилация, водоснабдяване, канализация и др.) се изпълняват съгласно нормативните изисквания и правила, които ги уреждат, и допълнителните изисквания по тази наредба.

Чл. 11. Проектирането и изборът на схеми, компановката и конструкцията на електрическите уредби и мрежи се извършват на базата на технико-икономически сравнения на варианти с отчитане изискванията за осигуряване на безопасност на обслужването и надеждност на схемите, внедряването на енергоспестяващи технологии и добрите практики на експлоатационния опит.

Чл. 12. За електрическите уредби и мрежи се изисква осигуряването на възможност за бързо и лесно ориентиране, както и разпознаване на частите към отделните елементи (простота и нагледност на схемите, надписи, маркировка, оцветяване и др.).

Чл. 13. Цветовото и цифрово означение на отделните изолирани и неизолирани проводници и токопроводи се изпълнява по стандарт.

Чл. 14. (1) Проводниците за защитно заземяване във всички електрически уредби и мрежи, а също и неутралните (нулевите) проводници в електрическите мрежи с напрежение до 1000 V с директно заземена неутрала, в т.ч. и шините, се обозначават буквено с "PE" и цветово с редуващи се надлъжни или напречни ивици с еднаква широчина (за шините от 15 до 100 mm) в жълт и зелен цвят.

(2) Неутралните проводници се обозначават буквено с "N" и цветово в светлосин цвят. Проводникът, съвместяващ ролята на защитен и неутрален проводник, се обозначава буквено с "PEN" и цветово в светлосин цвят по цялата си дължина и с жълто-зелени ивици на двата си края .

Чл. 15. (1) Буквено-цифровото и цветовото обозначаване на едноименните шини в електрическата уредба/мрежа е еднакво за цялата уредба/мрежа.

(2) Шините на трифазна система за променлив ток се обозначават буквено и цветово, както следва:

1. шина L1 (А) - жълт цвят;

2. шина L2 (B) - зелен цвят;

3. шина L3 (C) - червен цвят.

(3) Самостоятелните шини на еднофазна система за променлив ток се обозначават:

1. шина L1 (А) - жълт цвят, присъединена към началото на намотката на източника на захранване;

2. шина L2 (B) - червен цвят, присъединена към края на намотката на източника на захранване.

(4) Еднофазните отклонения от шините на трифазна система се обозначават със съответстващите на трифазната система обозначения.

(5) Шините за постоянен ток се обозначават:

1. положителна шина - L + (червен цвят);

2. отрицателна шина - L - (син цвят);

3. неутрална работна шина - M (светлосин цвят).

Чл. 16. (1) В разпределителните устройства (освен в КРУ 6 ё 10 kV, капсуловани шини с едностранно обслужване и панели 400 ё 690 V заводско изпълнение) шините се разполагат на "плоскост" или на "ребро", както следва:

1. в разпределителни устройства с напрежение от 6 до 220 kV - за събирателни, обходни шини и всички видове секционирани шини:

а) хоризонтално разположение: една под друга от горе на долу - L1 (A), L2 (B), L3 (C); една зад друга, наклонено или в триъгълник - най-отдалечената шина L1, средната L2, най-близката към коридора за обслужване L3 ;

б) вертикално разположение (в една плоскост или в триъгълник): от ляво на дясно L1, L2, L3; най-отдалечената шина L1, средната L2, най-близката към коридора за обслужване L3;

в) отклонения от събирателни шини, ако се гледа към шините от коридора за обслужване (от централния при три коридора): при хоризонтално разположение - от ляво на дясно L1, L2, L3; при вертикално разположение (в една плоскост или в триъгълник) - от горе на долу L1, L2, L3;

2. в разпределителни устройства с напрежение до 1000 V при пет- и четирипроводникови вериги на трифазна система за променлив ток:

а) хоризонтално разположение: една под друга от горе на долу L1, L2, L3, N, PE и съответно L1, L2, L3, PEN; една зад друга - най-отдалечената шина L1, следват L2, L3, N, PE (най-близката към коридора за обслужване) и съответно L2, L3, PEN (най-близката към коридора за обслужване);

б) вертикално разположение: от ляво на дясно L1, L2, L3, N, PE и съответно L1, L2, L3, PEN; най-отдалечената шина L1, следват L2, L3, N, PE (най-близката към коридора за обслужване) и съответно L2, L3, PEN (най-близката към коридора за обслужване);

в) отклонение от събирателни шини, ако се гледа към шините от коридора за обслужване: при хоризонтално разположение - от ляво на дясно L1, L2, L3, N, PE, съответно L1, L2, L3, PEN; при вертикално разположение - от горе на долу L1, L2, L3, N, PE, съответно L1, L2, L3, PEN;

3. в разпределителни устройства за постоянен ток:

а) събирателни шини при вертикално разположение - най-горната M, средната L - (отрицателна), най- долната L+ (положителна);

б) събирателни шини при хоризонтално разположение - най-отдалечената M, средната L - (отрицателна), най-близката L+ (положителна), ако се гледа към шините от коридора за обслужване;

в) отклонение от събирателни шини - лявата шина M, средната L - (отрицателна), дясната L + (положителна), ако се гледа към шините от коридора за обслужване;

(2) Допускат се в отделни случаи отклонения от изискванията по ал. 1, ако изпълнението е свързано със съществени усложнявания на уредбите (например необходимост от специални стълбове до подстанцията за транспозиция на проводниците на ВЛ) или в подстанцията се използват две и повече степени на трансформация.

Чл. 17. По условията за електробезопасност електрическите уредби се разделят на уредби с напрежение до 1000 V и уредби с напрежение над 1000 V.

Чл. 18. Безопасността на обслужващия персонал и на външните лица, освен с изпълнение на мерките за защита, предвидени в глава седма, се осигурява и с мероприятията:

1. спазване на съответните разстояния до тоководещите части или закриване/ограждане на тези части;

2. прилагане на блокировки на апаратите с ограждащите устройства за предотвратяване на грешни манипулации и достъпа до тоководещите части;

3. използване на предупредителна сигнализация, надписи и табели;

4. прилагане на устройства за намаляване на напрегнатостта на електрическите и магнитните полета до допустимите стойности;

5. използване на средства и приспособления за защита, в това число и от въздействие на електрическо и магнитно поле, ако напрегнатостите им надвишават нормираните.

Чл. 19. Електрическите уредби при въвеждането им в експлоатация се изпитват съгласно изискванията, посочени в част осма.

Чл. 20. Разпоредбите в тази глава се прилагат за частта от електроенергийната система, която обхваща електроснабдяването на потребителите.

Чл. 21. Потребител (консуматор) на електрическа енергия (електропотребител) - апарат, агрегат и др. или група от тях, обединени по технологични процеси, разположени на определена територия и предназначени за преобразуване на електрическата енергия в друг вид енергия.

Чл. 22. Електроснабдяване - осигуряване на потребителите с електрическа енергия от система, съвкупност от електрически уредби и мрежи.

Чл. 23. Електрическа мрежа - съвкупност от подстанции, разпределителни уредби, токопроводи, въздушни и кабелни линии за пренос и разпределение на електрическа енергия на определена територия.

Чл. 24. Електропреносна мрежа - частта от електрическата мрежа с високо напрежение, която служи за пренасяне на електрическа енергия.

Чл. 25. Електроразпределителна мрежа - частта от електрическата мрежа с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.

Чл. 26. Нормален режим на потребител на електрическа енергия - режим, при който се осигуряват зададените стойности на параметрите за неговата работа.

Чл. 27. Следавариен режим - режим, в който се намира потребител на електрическа енергия в резултат на нарушение в системата на електроснабдяване до установяване на нормалния режим след отстраняване или ограничаване на нарушението.

Чл. 28. Независим източник на захранване - източник на захранване, който в следавариен режим запазва напрежението си в определени граници при отпадане на напрежението на другия/другите източници на захранване.

Чл. 29. Към независими източници на захранване се отнасят: две секции или системи шини от една/две електрически централи и подстанции, ако едновременно са спазени условията:

а) всяка секция или система шини има захранване от независим източник;

б) секциите (системите шини) не са свързани помежду си или имат връзка, която автоматично се изключва при нарушение на нормалната работа на едната от тях.

Чл. 30. При избор и проектиране на системата за електроснабдяване, както и при реконструкция на действаща система за електроснабдяване се отчитат:

1. перспективното развитие на системата за електроснабдяване и рационалното съчетаване с действащата система и класовете на напрежение;

2. осигуряването на електроснабдяването на всички потребители на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа, независимо от формата на собственост;

3. ограничаването на токовете на къси съединения до пределните нива, определени с перспективното развитие на електрическата мрежа, най-малко за 10 години;

4. намаляването на загубите на електрическа енергия;

5. изискванията и нормите за опазване на околната среда и ограничаване на нанасянето на щети на земеделските земи и горския фонд.

Чл. 31. При осигуряването на външното и вътрешното електроснабдяване на потребителите се отчитат възможностите за използване на технологичното резервиране на потребителите, тяхната икономичност и целесъобразност.

Чл. 32. При осигуряване на резервиране на електроснабдяването се отчита способността за претоварване на съоръженията на електрическите уредби и наличието на технологично резервиране.

Чл. 33. При прогнозата за развитие на системата за електроснабдяване се отчитат ремонтните, аварийните и следаварийните режими на работа.

Чл. 34. При избор на независими взаимно резервиращи източници на захранване от състава на електроенергийната система се отчита вероятността от едновременно краткотрайно понижаване или пълно отпадане на напрежението за времето на действие на релейните защити и автоматики в случаи на повреди в електроенергийната система. Отчита се и вероятността за едновременно продължително отпадане на напрежението на резервиращите източници на захранване при тежки системни аварии.

Чл. 35. Изискванията по чл. 30, 31, 32, 33 и 34 се отнасят и за всички междинни етапи от развитието на електроенергийната система и системите за електроснабдяване.

Чл. 36. При устройството на електрическите мрежи задължително се отчитат начините на оперативното обслужване - постоянно дежурство, домашно дежурство, оперативно-ремонтни бригади и др.

Чл. 37. Осигуреността на електроснабдяването на потребителите на електрическа енергия се определя в проекта на основание на нормативните и технологичните изисквания.

Чл. 38. По осигуреност на електроснабдяването потребителите на електрическа енергия се разделят на четири категории - нулева, първа, втора и трета.

Чл. 39. (1) Към нулева категория се отнасят потребители, при които прекъсването на електроснабдяването може да застраши живота и здравето на хора, предизвика заплаха за сигурността на държавата, значителни материални щети, разстройване на сложни технологични процеси, нарушаване функционирането на особено важни за икономиката обекти, системи за свръзка и телевизия.

(2) Към потребители нулева категория се включват:

1. специалните инсталации и животоподдържащи системи в болници;

2. сигналните и охранителните системи;

3. системите за информиране на населението при бедствия;

4. местата с ползване на аварийно и евакуационно осветление и др.

Чл. 40. Към първа категория се отнасят потребителите, при които прекъсването на електроснабдяването предизвиква нарушаване на функциите на важни обекти от инфраструктурата на населени места, разстройване на сложни технологични процеси, масов брак на продукция със значителни загуби.

Чл. 41. (1) Към втора категория се отнасят потребителите, при които прекъсването на електроснабдяването предизвиква спиране на производството на масова продукция, престой на работници, съоръжения и промишлен транспорт, както и нарушаване на нормалните условия на живот на голям брой хора.

(2) Към потребители втора категория се включват и жилищни сгради с високо застрояване, административни и обществени сгради и др.

Чл. 42. Към трета категория се отнасят всички останали потребители, които не попадат в категориите - нулева, първа и втора.

Чл. 43. (1) Потребителите от нулева категория се електроснабдяват от два независими взаимно резервиращи се източника на захранване и от трети автономен независим източник.

(2) Допустимото прекъсване на електроснабдяването на потребител нулева категория е само за времето, необходимо за автоматичното му възстановяване от резервния източник.

(3) При животоподдържащи системи и специални случаи, недопускащи прекъсване на електроснабдяването и за времето на автоматичното възстановяване, непрекъснатостта на електроснабдяването се осигурява от автономния независим източник.

Чл. 44. (1) Потребителите от първа категория се електроснабдяват от два независими взаимно резервиращи се източника.

(2) Допустимото прекъсване на електроснабдяването на потребител от първа категория е само за времето на автоматичното превключване от единия източник към другия.

Чл. 45. (1) Потребителите от втора категория се електроснабдяват от два независими взаимно резервиращи се източника.

(2) Допустимото прекъсване на електроснабдяването на потребител от втора категория е за времето на ръчното превключване от единия източник към другия, извършвано от оперативен или оперативно-ремонтен персонал.

Чл. 46. Потребителите от трета категория се електроснабдяват от един източник на захранване при условие, че прекъсването на електроснабдяването, необходимо за ремонт или подмяна на повреден елемент от системата на електроснабдяване, не надвишава 24 часа.

Чл. 47. За трети независим източник при електроснабдяване на потребителите от нулева категория и в качеството си на втори независим източник за потребителите от първа категория могат да се използват освен електроцентралите и предназначените за тази цел агрегати и системи за непрекъсваемо захранване, акумулаторните батерии и др.

Чл. 48. (1) Разпоредбите в тази глава се прилагат при избора на сечението на електрически проводници (неизолирани и изолирани, кабели и шини) по условията на нагряване.

(2) Когато сечението на проводника, определеното по условията на нагряване, е по-малко от сечението, определено по другите условия - термична и електродинамична устойчивост при токове на късо съединение, загуба на напрежение, механична якост и др., се избира най-голямото сечение, определено от тези условия.

Чл. 49. (1) Сеченията на проводниците с различно предназначение се избират при спазването на изискванията за пределно допустимо нагряване с отчитане на нормалните и следаварийните режими, както и ремонтните режими и възможните неравномерности за разпределение на токовете между отделните линии, секции на шини и др.

(2) За изчисляване на нагряването се приема максималният ток - най-големият от средните токове за дадения елемент от мрежата в 30-минутен интервал.

Чл. 50. При повторно кратковременен режим и кратковременен режим на работа на електропотребителите (с обща продължителност на цикъла до 10 min и продължителност на работния период до 4 min) за изчислителен ток за проверка на сечението на проводниците по нагряване се приема:

1. за медни проводници със сечение до 6 mm2 и за алуминиеви проводници със сечение до 10 mm2 - токът за продължителен режим на работа;

2. за медни проводници със сечение над 6 mm2 и за алуминиеви проводници със сечение над 10 mm2 - токът за продължителен режим на работа, умножен с коефициента 0,875 ЦТпв, където Тпв е продължителността на работния период в относителни единици (продължителността на включването, отнесена към продължителността на цикъла).

Чл. 51. (1) При кратковременен режим на работа с продължителност на включването до 4 min и прекъсвания между включванията, достатъчни за охлаждането на проводниците до температурата на околната среда, най-големите допустими стойности на тока се определят по нормите за повторно кратковременен режим на работа по чл. 50.

(2) При продължителност на включването над 4 min, както и при прекъсвания, недостатъчни за охлаждане на проводниците, максимално допустимият ток се определя както за уредби с продължителен режим на работа.

Чл. 52. (1) Допуска се по време на ликвидиране на следаварийни режими за кабелите с напрежение до 10 kV, с полиетиленова изолация, претоварване до 10%, а за кабелите с РVС изолация - до 15% от номиналния товар за времето на максимално натоварване, с продължителност до 6 h в денонощието в продължение на 5 денонощия, ако товарът през тези денонощия не превишава номиналния.

(2) За кабели, които са в експлоатация над 15 г., претоварванията се намаляват с 10%.

Чл. 53. Претоварване на кабелни линии с напрежение 20 - 35 kV не се допуска.

Чл. 54. Изискванията към нормалното натоварване и в следавариен режим се отнасят за кабелите заедно с монтираните съединителни и крайни муфи.

Чл. 55. Неутралните проводници в четирипроводните трифазни системи за променлив ток се избират със сечение не по-малко от 50% от сечението на фазовите проводници, а при необходимост и до 100% от сечението на фазовите проводници.

Чл. 56. Допустимите продължителни токове за проводници с каучукова или РVС изолация, шнурове с каучукова изолация и кабели с каучукова и пластмасова изолация в оловна, РVС и каучукова обвивка са посочени в табл. от 1 до 7. Стойностите на токовете се отнасят за температура на жилата +65°С, температура на околния въздух +25°С и на земята +15°С.

Чл. 57. (1) При определяне на броя на полаганите проводници в една тръба неутралният проводник в четирипроводните системи за трифазен ток и защитните и заземяващите проводници не се отчитат.

(2) Посочените стойности на тока в проводниците по табл. 1 и 2 остават непроменени независимо от броя на тръбите и мястото на полагането им (въздух, фундаменти, настилки или на закрито).

(3) Допустимите продължителни токове за проводници и кабели, положени в затворени канали и на лавици на снопове, се приемат:

1. за проводници - съгласно табл. 1 и 2 като за проводници, положени в тръби;

2. за кабели - съгласно табл. от 3 до 5 като за кабели, положени във въздух.

(4) При брой на едновременно натоварените проводници над четири, положени в тръби, закрити канали и на лавици на снопове, се приемат стойностите за тока съгласно табл. 1 и 2 като за проводници, положени на открито (във въздух), с въвеждане на корекционните коефициенти:

1. за 5 до 6 проводника - 0,68;

2. за 7 до 9 проводника - 0,63;

3. за 10 до 12 проводника - 0,6.

(5) За проводниците на вторични вериги корекционни коефициенти не се въвеждат.

Таблица 1

Допустим продължителен ток за проводници и шнурове

с каучукова и РVС изолация с медни жила

Сечение на

Ток, А, за проводници, положени

тоководещи

открито

в една тръба

жила, кв.мм		два	три	чети-	един	един
		1-жил-	1-жил-	ри	2-жи-	3-жи-
		ни	ни	1-жилни	лен	лен
1	2	3	4	5	6	7
0,5	11	-	-	-	-	-
0,75	15	-	-	-	-	-
1	17	16	15	14	15	14
1,5	23	19	17	16	18	15
2,5	30	27	25	25	25	21
4	41	38	35	30	32	27
6	50	46	42	40	40	34
10	80	70	60	50	55	50
16	100	85	80	75	80	70
25	140	115	100	90	100	85
35	170	135	125	115	125	100
50	215	185	170	150	160	135
70	270	225	210	185	195	175
95	330	275	255	225	245	215
120	385	315	290	260	295	250
150	440	360	330	-	-	-
185	510	-	-	-	-	-
240	605	-	-	-	-	-

Таблица 2

Допустим продължителен ток за проводници и шнурове

с каучукова и РVС изолация с алуминиеви жила

Сечение на

Ток, А, за проводници, положени

тоководещи

открито

в една тръба

жила, кв.мм		два	три	чети-	един	един
		1-жил-	1-жил-	ри	2-жи-	3-жи-
		ни	ни	1-жилни	лен	лен
2,5	24	20	19	19	19	16
4	32	28	28	23	25	21
6	39	36	32	30	31	26
10	60	50	47	39	42	38
16	75	60	60	55	60	55
25	105	85	80	70	75	65
35	130	100	95	85	95	75
50	165	140	130	120	125	105
70	210	175	165	140	150	135
95	255	215	200	175	190	165
120	295	245	220	200	230	190
150	340	275	255	-	-	-
185	390	-	-	-	-	-
240	465	-	-	-	-	-

Таблица 3

Допустим продължителен ток за проводници с медни жила

с каучукова изолация и метална защитна обвивка и

кабели с медни жила с каучукова изолация в оловна,

РVС или каучукова обвивка, бронирани и небронирани

Сечение на

Ток *, А, за проводници и кабели

тоководещите

едножилни

двужилни

трижилни

жила, кв.мм

при полагане

	във	във	в	във	в
	въздух	въздух	земя	въздух	земя
1,5	23	19	33	19	27
2,5	30	27	44	25	38
4	41	38	55	35	49
6	50	50	70	42	60
10	80	70	105	55	90
16	100	90	135	75	115
25	140	115	175	95	150
35	170	140	210	120	180
50	215	175	265	145	225
70	270	215	320	180	275
95	325	260	385	220	330
120	385	300	445	260	385
150	440	350	505	305	435
185	510	405	570	350	500
240	605	-	-	-	-

* Стойностите се отнасят за проводници и кабели със или без

неутрално жило

Таблица 4

Допустим продължителен ток за кабели с алуминиеви жила

с каучукова или пластмасова изолация в оловна, РVС или

каучукова обвивка, бронирани и небронирани

Сечение на

Ток *, А, за проводници и кабели

тоководещите

едножилни

двужилни

трижилни

жила, кв.мм

при полагане

	във	във	в	във	в
	въздух	въздух	земя	въздух	земя
2,5	23	21	34	19	29
4	31	29	42	27	38
6	38	38	55	32	46
10	60	55	80	42	70
16	75	70	105	60	90
25	105	90	135	75	115
35	130	105	160	90	140
50	165	135	205	110	175
70	210	165	245	140	210
95	250	200	295	170	255
120	295	230	340	200	295
150	340	270	390	235	335
185	390	310	440	270	385
240	465	-	-	-	-

Забележка. Допустимите продължителни токове за четирижилни

кабели с пластмасова изолация за напрежение до 1000 V се

избират като за трижилни кабели, умножени с коефициент 0,92.

Таблица 5

Допустим продължителен ток за преносими шлангови кабели

(шнурове) - лек, среден и тежък тип, руднични и

прожекторни кабели и други преносни проводници

с медни жила

Сечение на	Ток *, А, за шнурове, кабели и
тоководещите	проводници

жила, кв.мм	едножилни	двужилни	трижилни
0,5	-	12	-
0,75	-	16	14
1,0	-	18	16
1,5	-	23	20
2,5	40	33	28
4	50	43	36
6	65	55	45
10	90	75	60
16	120	95	80
25	160	125	105
35	190	150	130
50	235	185	160
70	290	235	200

* Стойностите се отнасят за шнурове, кабели и проводници със

или без неутрално жило

Таблица 6

Допустим продължителен ток за шлангови кабели с медни жила

и каучукова изолация за подвижни електропотребители

Сечение	Ток *, А,	Сечение	Ток *, А,
на токо-	за кабели	на токо-	за кабели
водещи-	с напре-	водещи-	с напре-
те жила,	жение, kV	те жила,	жение, kV

кв.мм	3	6	кв.мм	3	6
16	85	90	70	215	220
25	115	120	95	260	265
35	140	145	120	305	310
50	175	180	150	345	350

* Стойностите се отнасят за шнурове, кабели и проводници със или без неутрално жило

Таблица 7

Допустим продължителен ток за проводници с медни жила

с каучукова изолация за електрифицирания транспорт -

1 kV, 3 kV и 4 kV

Сечение	Ток,	Сечение	Ток,	Сечение	Ток,
на токо-	А	на токо-	А	на токо-	А
водещи-		водещи-		водещи-
те жила,		те жила,		те жила,
кв.мм		кв.мм		кв.мм
1	20	16	115	120	390
1,5	25	25	150	150	445
2,5	40	35	185	185	505
4	50	50	230	240	590
6	65	70	285	300	670
10	90	95	340	350	745

Таблица 8

Корекционни коефициенти за кабели, полагани в закрити канали

Начини на	Количество на	Корекционен коефициент
полагане	положените	за проводници,
	проводници	захранващи
	и/или кабели

			отделни	група
	едно-	много-	електро-	електро-
	жилни	жилни	потреби-	потреби-
			тели с	тели и
			коеф. на	отделни
			използва-	потреби-
			не до 0,7	тели с
				коеф. на
				използва-
				не над 0,7
Много-	-	до 4	1,0	-
слойно	2	5-6	0,85	-
и на сно-	3-9	7-9	0,75	-
пове	10-11	10-11	0,7	-
	12-14	12-14	0,65	-
	15-18	15-18	0,6	-
Едно-	2-4	2-4	-	0,67
слойно	5	5	-	0,6

Чл. 58. (1) Допустимите продължителни токове за проводниците, положени на лавици (скари) при едноредно полагане (не на снопове), се приемат като за проводници, положени във въздух (на открито).

(2) Допустимите продължителни токове за проводници и кабели, полагани в закрити канали, се приемат съгласно табл. от 1 до 4, като за единични проводници или кабели, положени открито (във въздуха), се прилагат корекционните коефициенти, посочени в табл. 8.

(3) При избор на корекционни коефициенти не се отчитат резервните и контролните проводници и кабели.

Чл. 59. Допустимите продължителни токове за неизолирани проводници и боядисани шини са посочени в табл. от 9 до 15. Стойностите се отнасят за допустима температура на нагряване +70°С и околна температура на въздуха +25°С.

Чл. 60. При разполагане на шини с правоъгълно сечение на плоската им страна стойностите от табл. 9 се намаляват: с 5% за шини с широчина до 60 mm; с 8% за шини с широчина над 60 mm.

Чл. 61. За шините с големи сечения се избира конструктивно решение, което е най-икономично по условията на пропускателна способност на шините, най-малки допълнителни загуби от повърхностния ефект на тока и ефекта на близостта и най-добри условия на охлаждане.

Таблица 9

Допустим продължителен ток за неизолирани проводници

Номи-

Сечение

Ток, А, за проводници

нално	(алуми-	мед	алуми-	мед	алуми-
сече-	ний/сто-		ний		ний

ние,	мана),	вън от поме-	вътре в поме-
кв.мм	кв.мм	щение	щение

10	10/1,8	95	-	60	-
16	16/2,7	133	105	102	75
25	25/4,2	183	136	137	106
35	35/6,2	223	170	173	130
50	50/8	275	215	219	165
70	70/11	337	265	268	210
95	95/16	422	320	341	255
120	120/19	485	375	395	300
	120/27
150	150/19
	150/24	570	440	465	355
	150/34
185	185/24
	185/29	650	500	540	410
	185/43
240	240/32
	240/39	760	590	685	490
	240/56
300	300/39
	300/48	880	680	740	570
	300/66
400	400/22
	400/51	1050	815	895	690
	400/64
500	500/27
	500/64	-	980	-	820
600	600/72	-	1100	-	955

Таблица 10

Допустим продължителен ток за шини с кръгло и пръстеновидно (тръбно) сечение

Кръгли шини

Медни тръби

Алуминиеви тръби

Стоманени тръби

диа-

ток*, А

вътрешен/

ток,

вътрешен/

ток,

условен

дебелина

външен

променлив

ме-

външен

А

външен

А

диаметър,

на стена-

диаметър,

ток, А

тър,	мед	алуми-	диаметър,		диаметър,		mm	та, mm	mm	без-	шевни
mm		ний	mm		mm					шевни
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12
6	155/155	120/120	12/15	340	13/16	295	8	2,8	13,5	75	-
7	195/195	150/150	14/18	460	17/20	345	10	2,8	17,0	90	-
8	235/235	180/180	16/20	505	18/22	425	15	3,2	21,3	118	-
10	320/320	245/245	18/22	555	27/30	500	20	3,2	26,8	145	-
12	415/415	320/320	20/24	600	26/30	575	25	4,0	33,5	180	-
14	505/505	390/390	22/26	650	25/30	640	32	4,0	42,3	220	-
15	565/565	435/435	25/30	830	36/40	765	40	4,0	48,0	255	-
16	610/615	475/475	29/34	925	35/40	850	50	4,5	60,0	320	-
18	720/725	560/560	35/40	1100	40/45	935	65	4,5	75,5	390	-
19	780/785	605/610	40/45	1200	45/50	1040	80	4,5	88,5	455	-
20	835/840	650/655	45/50	1330	50/55	1150	100	5,0	114	670	770
21	900/905	695/700	49/55	1580	54/60	1340	125	5,5	140	800	890
22	955/965	740/745	53/60	1860	64/70	1545	150	5,5	165	900	1000
25	1140/	885/900	62/70	2295	74/80	1770	-	-	-	-	-
	1165
27	1270/	980/	72/80	2610	72/80	2035	-	-	-	-	-
	1290	1000
28	1325/	1025/	75/85	3070	75/85	2400	-	-	-	-	-
	1360	1050
30	1450/	1120/	90/95	2460	90/95	1925	-	-	-	-	-
	1490	1155
35	1770/	1370/	95/100	3060	90/100	2840	-	-	-	-	-
	1865	1450
38	1960/	1510/	-	-	-	-	-	-	-	-	-
	2100	1620
40	2080/	1610/	-	-	-	-	-	-	-	-	-
	2260	1750
42	2200/	1700/	-	-	-	-	-	-	-	-	-
	2430	1870
45	2380/	1850/	-	-	-	-	-	-	-	-	-
	2670	2060

* Посочените в числителя стойности са за променлив ток, а в знаменателя - за постоянен ток

Таблица 11

Допустим продължителен ток за шини с правоъгълно сечение

Размери,

Медни шини

Алуминиеви шини

Стоманени шини

mm

ток *, А, при брой на лентите на полюс или фаза

размери,

ток *,

	1	2	3	4	1	2	3	4	mm	А
15x3	210	-	-	-	165	-	-	-	16x2,5	55/70
20x3	275	-	-	-	215	-	-	-	20x2,5	60/90
25x3	340	-	-	-	265	-	-	-	25x2,5	75/110
30x4	475	-	-	-	365/370	-	-	-	20x3	65/100
40x4	625	-/1090	-	-	480	-/855	-	-	25x3	80/120
40x5	700/705	-/1250	-	-	540/545	-/965	-	-	30x3	95/140
50x5	860/870	-/1525	-/1895	-	665/670	-/1180	-/1470	-	40x3	125/190
50x6	955/960	-/1700	-/2145	-	740/745	-/1315	-/1655	-	50x3	155/230
60x6	1125/1145	1740/1990	2240/2495	-	870/880	1350/1555	1720/1940	-	60x3	185/280
80x6	1480/1510	2110/2630	2720/3220	-	1150/1170	1630/2055	2100/2460	-	70x3	215/320
100x6	1810/1875	2470/3245	3170/3940	-	1425/1455	1935/2515	2500/3040	-	75x3	230/345
60x8	1320/1345	2160/2485	2790/3020	-	1025/1040	1680/1840	2180/2330	-	80x3	245/365
80x8	1690/1755	2620/3095	3370/3850	-	1320/1355	2040/2400	2620/2975	-	90x3	275/410
100x8	2080/2180	3060/3810	3930/4690	-	1625/1690	2390/2945	3050/3620	-	100x3	305/460
120x8	2400/2600	3400/4400	4340/5600	-	1900/2040	2650/3350	3380/4250	-	20x4	70/115
60x10	1475/1525	2560/2725	3300/3530	-	1155/1180	2010/2110	2650/2720	-	22x4	75/125
80x10	1900/1990	3100/3510	3990/4450	-	1480/1540	2410/2735	3100/3440	-	25x4	85/140
100x10	2310/2470	3610/4325	4650/5385	5300/6060	1820/1910	2860/3350	3650/4160	4150/4400	30x4	100/165
120x10	2650/2950	4100/5000	5200/6250	5900/6800	2070/2300	3200/3900	4100/4860	4650/5200	40x4	130/220
									50x4	165/270
									60x4	195/325
									70x4	225/375
									80x4	260/430
									90x4	290/480
									100x4	325/535

* Посочените в числителя стойности са за променлив ток, а в знаменателя - за постоянен ток

Таблица 12

Допустим продължителен ток за неизолирани бронзови и стоманено-бронзови проводници

Проводник

Бронзов

Стоманено-бронзов

Сечение,кв.мм	50	70	95	120	150	185	240	300	185	240	300	400	500
Ток*, А	215	265	330	380	430	500	600	700	515	640	730	890	980

* Стойностите за тока при бронзови проводници са при специфично съпротивление r20- 0,03 Wmm2/m

Таблица 13

Допустим продължителен ток за неизолирани стоманени проводници

Тип на проводника

Едножилен

Многожилен

Сечение,кв.мм	3	4	5	25	35	50	70	95
Ток, А	23	30	35	60	75	90	125	135

Таблица 14

Допустим продължителен ток за четирилентови шини с "квадратно" разположение

Размери, mm	Напречно	Ток, А, за
	сечение	шинния
	на четири-	пакет
	лентова

h	b	h1	H	шина, кв.мм	мед	алуминий
80	8	140	157	2560	5750	4550
80	10	144	160	3200	6400	5100
100	8	160	185	3200	7000	5550
100	10	164	188	4000	7700	6200
120	10	184	216	4800	9050	7300

Таблица 15

Допустим продължителен ток за шини с напречно сечение тип "кутия"

Размери, mm	Напречно	Ток, А, за
	сечение	двете
	на една	шини

a	b	c	r	шина,кв.мм	мед	алуминий
75	35	4	6	520	2730	-
75	35	5,5	6	695	3250	2670
100	45	4,5	8	775	3620	2820
100	45	6	8	1010	4300	3500
125	55	6,5	10	1370	5500	4640
150	65	7	10	1785	7000	5650
175	80	8	12	2440	8550	6430
200	90	10	14	3435	9900	7550
200	90	12	16	4040	10500	8830
225	105	12,5	16	4880	12500	10300
250	115	12,5	16	5450	-	10800

Чл. 62. Разпоредбите в тази глава се прилагат при избор на електрически апарати, проводници и носещи конструкции по условията на къси съединения (к.с.) в електрически уредби за променлив ток с честота 50 Hz и напрежение до и над 1000 V.

Чл. 63. (1) В електрическите уредби с напрежение над 1000 V, с изключение на посочените в чл. 65, ал. 1, при к.с. се проверяват:

1. електрическите апарати, тоководещите части и проводниците, опорните и носещите конструкции;

2. проводниците на въздушните електропроводни линии (ВЛ) и въводите им в подстанциите при ударен ток на к.с. 50 kА и по-голям - за преплитане от динамичното действие на тока на к.с.

(2) На ВЛ с разцепени проводници се проверяват и разстоянията между фиксаторите.

(3) Проводниците на ВЛ, съоръжени с устройства за бързодействащо автоматично повторно включване (АПВ), се проверяват по условията и на термична устойчивост.

Чл. 64. В електрическите уредби с напрежение до 1000 V при к.с. се проверяват само разпределителните табла, автоматичните прекъсвачи, разединители, тоководещите части и таблата за двигателите. Токовите трансформатори не се проверяват.

Чл. 65. (1) По условията на к.с. при напрежение над 1000 V не се проверяват:

1. апаратите и проводниците, защитени чрез предпазители със стопяеми вложки за номинален ток до 63 А - на динамична устойчивост;

2. апаратите и проводниците, защитени чрез предпазители със стопяеми вложки независимо от техния тип и номинален ток - на термична устойчивост.

(2) Веригата се приема за защитена чрез предпазител със стопяема вложка, ако неговата изключвателна способност е избрана в съответствие с изискванията на тази наредба и предпазителят може да изключи минималния възможен авариен ток във веригата.

(3) Проводниците във веригите на индивидуални консуматори, включително и към цехови трансформатори с обща мощност 2,5 МVА и с напрежение до 20 kV на страната високо напрежение не се проверяват, ако са спазени едновременно условията:

1. в електрическата или технологичната част е предвидена необходимата степен на резервиране и е изпълнена по такъв начин, че изключването на посочените консуматори не разстройва технологичния процес;

2. повредата на проводника при к.с. не може да предизвика взрив или пожар;

3. замяната на проводника е възможна без значителни затруднения.

(4) Не се проверяват проводниците към отделните консуматори, посочени в ал. 3, и към отделни малки разпределителни пунктове, които по своето предназначение са маловажни и за тях е изпълнено поне условието, представено в ал. 3, т. 2.

(5) Не се проверяват токовите трансформатори във веригите с напрежение до 20 kV, ако това налага увеличаване на коефициента на трансформация, при което не може да бъде осигурен необходимият клас на точност за присъединените измервателни апарати, например електромери за търговско измерване.

(6) Не се проверяват апаратите и шините във веригите на напреженовите трансформатори при условие, че са разположени в отделни килии или след допълнително съпротивление (резистор).

(7) Не се проверят проводниците на ВЛ при ударен ток на к.с. до 50 kA.

Чл. 66. (1) Изчислителната схема за определяне на тока на к.с. се избира за нормална и продължителна експлоатация.

(2) Ремонтните и следаварийните режими на работа на електрическата уредба не се отнасят към кратковременните изменения на схемата.

(3) Изчислителната схема на електрическата уредба се съобразява с развитието на външната електропроводна мрежа, както и на генериращите източници, за период не по-малък от 10 години след въвеждане в експлоатация.

Чл. 67. За провеждане на изчисления, оразмеряване и избор на съоръжения видът на късото съединение се приема, както следва:

1. трифазно к.с. - за определяне на динамичната устойчивост на апаратите и твърдите шини с отнасящите се към тях поддържащи и носещи конструкции;

2. трифазно к.с. - за определяне на термичната устойчивост на апаратите и проводниците; трифазно/двуфазно к.с. на генераторно напрежение в електрическите централи в зависимост от това, кое от тях води до по-голямо нагряване;

3. по-голямата от стойностите, получени при трифазно или еднофазно к.с. (в мрежи с голям ток на земно съединение) - за избора на апаратите по комутационна (включваща и изключваща) способност; когато прекъсвачът се характеризира с две стойности на комутационна способност (трифазна и еднофазна) - съответно и по двете значения;

4. еднофазно к.с. - за оразмеряване параметрите на заземителни уредби в открити и закрити уредби над 1 kV.

Чл. 68. (1) Изчислителният ток на к.с. се определя, като се изхожда от условието за повреда в такава точка от разглежданата верига, за която при к.с. апаратите и проводниците на тази верига се намират при най-тежки условия (изключения в чл. 69, ал. 1 и чл. 79, т. 3).

(2) Допуска се да не се разглеждат случаите на едновременно земно съединение на различни фази в две различни точки на мрежата.

Чл. 69. (1) Проводниците и апаратите на линии, разположени преди реактор в закрити разпределителни уредби и отделени от захранващите ги събирателни шини (при отклонения от линиите - от елементите на основната верига) чрез предпазна козирка, преграда и др., се избират по тока на к.с. след реактора, ако той е разположен в същата сграда и свързването му е изпълнено с шини.

(2) Отклоненията от събирателните шини преди предпазната козирка или преграда и вградените в тях проходни изолатори се избират по тока на к.с. преди реактора.

(3) Токоограничаващите реактори се избират по тока на к.с. след реактора.

Чл. 70. (1) При определяне на термичната устойчивост за изчислително време се приема сумата от времената на действието на основната защита (при отчитане действието на АПВ) за прекъсвача, разположен най-близо до мястото на к.с., и пълното време на изключване на този прекъсвач (включително и времето за горене на дъгата).

(2) Когато основната защита е със зона на нечувствителност (по ток, напрежение, съпротивление и др.), термичната устойчивост допълнително се проверява за времето, включващо времето на действието на защитата, реагираща на повредата в тази зона, и пълното време на изключване на прекъсвача.

(3) Апаратите и тоководещите части във веригите на генератори, блокгенератори-трансформатори с мощност 60 МVА и по-голяма се проверяват по термична устойчивост за ток на к.с. с продължителност 4 s.

Чл. 71. Токът на к.с. за избор на апарати и проводници в РУ с напрежение до и над 1000 V и неговото въздействие върху носещите конструкции се определя по условията:

1. източниците, които участват в захранването на разглежданата точка на к.с., работят едновременно с номинален товар;

2. синхронните машини имат автоматични регулатори на напрежение и устройство за бързодействаща форсировка на възбуждането;

3. късото съединение настъпва в момент, когато токът на к.с. е максимален;

4. електродвижещите напрежения на захранващите източници съвпадат по фаза;

5. изчислителното напрежение на всяка степен се приема с 5% по-високо от номиналното напрежение на мрежата;

6. отчита се влиянието върху тока на к.с. на присъединените към мрежата синхронни компенсатори, синхронни и асинхронни двигатели; влиянието на асинхронни двигатели с единична мощност до 100 kW, отдалечени от мястото на к.с. с една степен на трансформация, не се отчита върху тока на к.с.

Чл. 72. В електрическите уредби с напрежение над 1000 V за изчислителни съпротивления се приемат индуктивните съпротивления на присъединените елементи - електрически машини, силови трансформатори и автотрансформатори, ВЛ и кабелни линии, токопроводи; активното съпротивление се отчита само при дълги кабелни линии с малки сечения и с големи активни съпротивления.

Чл. 73. В електрическите уредби с напрежение до 1000 V за изчислително съпротивление се приема пълното съпротивление на веригата (индуктивно и активно) за всички нейни елементи, включително и преходното съпротивление на контактите. Допуска се да не се отчита активното или индуктивното съпротивление, ако пълното съпротивление на веригата не се намалява с повече от 10%.

Чл. 74. При изчисляване на тока на к.с. на електрическите мрежи с напрежение до 1000 V, захранвани от понижаващи трансформатори, се приема, че подаденото към трансформатора напрежение е неизменно и е равно на номиналното.

Чл. 75. Елементите на веригите, защитени чрез предпазители със стопяема вложка, се проверяват на динамична устойчивост по максималната моментна стойност на тока на к.с. (ударен ток).

Чл. 76. (1) Силите, действащи върху твърдите шини, изолаторите и носещите конструкции, се определят по ударния ток при трифазно к.с., като се взема предвид дефазирането на тока между фазите. В отделни случаи (при достигане на границата на изчислителните механични напрежения) се отчитат механичните колебания на шините и шинните конструкции.

(2) Ударните сили, действащи върху гъвкавите тоководещи части и носещите ги изолатори и конструкции, се определят по средната квадратична стойност (за времето на протичане на тока) при двуфазно к.с. между съседните фази.

(3) При разцепени проводници и гъвкави шинопроводи действието на тока на к.с. върху проводниците на една и съща фаза се определя по ефективната стойност на тока при трифазно к.с. Гъвкавите проводници се проверяват и на преплитане.

Чл. 77. (1) Механичните усилия, предаващи се при к.с. от твърдите шини на подпорните и проходните изолатори, получени при изчисленията съгласно чл. 76, ал. 1, не трябва да надвишават:

1. при единични изолатори - 60% от гарантираната стойност на минималната разрушаваща сила;

2. при двойни подпорни изолатори - 100% от разрушаващата сила за един изолатор.

(2) При шини, изпълнени с профилни проводници (многополюсни, от два U профила и др.), механичното напрежение се определя като аритметична сума на напреженията между съставните елементи на всяка шина.

(3) Максималните механични напрежения в материала на твърдите шини не трябва да надвишават 70% от тяхното гарантирано съпротивление на скъсване.

Чл. 78. Не се допуска температура на нагряване на проводниците при к.., по-висока от максимално допустимите стойности, посочени в табл. 16.

Таблица 16

Допустими температури на тоководещи части

при къси съединения

№ по	Вид и материал на токово-	Допустима
ред	дещата част	температу-
		ра,°С
1.	Шини:
	а) медни	300
	б) алуминиеви	200
2.	Кабели с хартиено-импрегни-
	рана изолация с медни или
	алуминиеви жила:
	а) до 6 kV	160
	б) за 10 kV	140
	в) за 20 kV	125
3.	Кабели с медни и алуминиеви
	жила и изолация от:
	а) поливинилхлорид	160
	б) полиетилен	150
4.	Неизолирани медни проводници,
	подложени на опън:
	а) под 20 N/кв.мм	250
	б) над 20 N/кв.мм	200
5.	Неизолирани алуминиеви провод-
	ници, подложени на опън:
	а) под 10 N/кв.мм	200
	б) над 10 N/кв.мм	160
6.	Алуминиевата част на стоманено-	200
	алуминиеви проводници

Чл. 79. Проверката на кабелите на нагряване от тока на к.с., когато това се изисква в съответствие с чл. 63, ал. 1 и чл. 65, ал. 1, се извършва, както следва:

1. за единична линия с еднакво сечение на кабела - при к.с. в началото на линията;

2. за единична линия с различно сечение на кабела по нейната дължина - при к.с. в началото на всеки участък с различно сечение;

3. за пакет от два и повече паралелно включени кабела - при к.с. непосредствено след пакета.

Чл. 80. (1) При проверка по термична устойчивост на апаратите и проводниците на линиите, снабдени с бързодействащо АПВ, се взема под внимание повишаване на нагряването от увеличената продължителност на действието на тока на к.с.

(2) Разцепените проводници на ВЛ при проверка на нагряване при къси съединения се разглеждат като един проводник със сечение, равно на сумата от сеченията на разцепените проводници.

Чл. 81. Съоръженията (прекъсвачи, разединители, измервателни трансформатори и др.) задължително се проверяват на термична и динамична устойчивост в режим на къси съединения.

Чл. 82. Прекъсвачите с напрежение над 1000 V се избират по:

1. способност на изключване, като се отчита стойността на възстановяващото се напрежение;

2. способност на включване; прекъсвачите на генераторите на страна генераторно напрежение се проверяват само при несинхронно включване в противофаза.

Чл. 83. Предпазителите се избират по изключвателна способност. За изчислителен ток се приема ефективната стойност на периодичната съставяща на началния ток на к.с. без отчитане токоограничаващото действие на предпазителите.

Чл. 84. Прекъсвачите за включване под товар и късосъединителите се избират по максимално допустимия ток, който протича при включване на к.с.

Чл. 85. (1) Разединителите и отделителите не се проверяват по комутационна способност при к.с. Когато разединителите и отделителите се използват за изключване-включване на ненатоварени линии, ненатоварени трансформатори или изравнителни токове на паралелни вериги, те се проверяват в режим включване-изключване.

(2) Мощностните разединители се проверяват по ток на изключване под товар.

Чл. 86. Изискванията в тази глава се отнасят за измерването на активната и реактивната електрическа енергия и към средствата/системите за измерване, избора и местата на поставянето им.

Чл. 87. Средствата/системите за измерване на електрическата енергия се избират като средства за търговско измерване и средства за техническо (контролно) измерване.

Чл. 88. Търговско измерване на електрическа енергия - измерване, по което се извършва търговска сделка.

Чл. 89. Техническо (контролно) измерване на електрическа енергия - измерване за вътрешен контрол и изготвяне на баланси на електрическата енергия на територията на един обект.

Чл. 90. За отчитане на активната електрическа енергия се осигуряват средства/системи за измерване и определяне на количеството енергия:

1. произведена от генераторите на електрическите централи;

2. потребена за собствените нужди (технологични разходи) на електрическите централи и подстанции и отделно за стопанските им нужди;

3. отдадена (отпусната) на потребители по линии, директно свързани към шините на електрическите централи;

4. отдадена от електрическите централи към електрическите мрежи на преносното и разпределителните предприятия;

5. отдадена на потребителите от електрическата мрежа;

6. обменена (отдадена или постъпваща) между преносното и разпределителните предприятия;

7. обменена (отдадена или постъпваща) между разпределителни предприятия;

8. обменена (отдадена или постъпваща) с други електроенергийни системи.

Чл. 91. За отчитане на реактивната електрическа енергия се осигуряват средства/системи за измерване и определяне на количеството енергия:

1. произведена и потребена от генератори и синхронни компенсатори;

2. обменена между мрежите на преносното и разпределителните предприятия;

3. обменена с други електроенергийни системи;

4. получена и отдадена на електроразпределителното/електропреносното предприятие от потребители.

Чл. 92. (1) Мястото за поставяне на средствата за измерване на електрическа енергия се избира възможно най-близо до границата на собственост на електрическите съоръжения, определена съгласно Наредбата за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (по чл. 116, ал. 3 ЗЕ).

(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.)

Чл. 93. (1) В електрическите централи електромери за търговско измерване на активната електрическа енергия се поставят на:

1. всеки генератор за измерване на цялото количество произведена енергия;

2. повишаващите трансформатори, към които са присъединени генераторите - на страна високо напрежение на трансформаторите;

3. пусковите (станционни) трансформатори на блочни централи - на страна високо напрежение на трансформаторите;

4. всички присъединения към шините за генераторно напрежение, по които е възможен двупосочен обмен на електрическа енергия - по два електромера със спирачка (или един статичен);

5. всички изходящи от шините на централата електропроводни линии; на линиите, по които е възможен двупосочен обмен - по два електромера със спирачка (или един статичен);

6. всеки обходен прекъсвач/шиносъединителен прекъсвач - по два електромера със спирачка (или един статичен).

(2) В електрическите централи с мощност до 1 MW електромери за търговско измерване на активната електрическа енергия се поставят само на генераторите и трансформаторите за собствени нужди или само на трансформаторите за собствени нужди и на изходящите линии.

Чл. 94. (1) В подстанциите на преносното и разпределителните предприятия електромери за търговско измерване на активната електрическа енергия се поставят на:

1. всички електропроводни линии от шините на подстанцията към други подстанции, трансформаторни постове, електроцентрали; на линиите, по които е възможен двупосочен обмен - по два електромера със спирачка (или един статичен с две скали);

2. страна средно напрежение (СрН) на силовите трансформатори;

3. всеки обходен прекъсвач/шиносъединителен прекъсвач - по два електромера със спирачка (или един статичен).

(2) В електрическите уредби, собственост на потребители, електромери за търговско измерване на активната електрическа енергия се поставят на:

1. въводите (на приемния край) на линиите в уредбите;

2. страна високо напрежение (ВН) или СрН на силовите трансформатори, когато от същата уредба се захранват и външни потребители или има връзка с уредбата на друг потребител.

Чл. 95. В електрическите централи електромери за търговско измерване на реактивна електрическа енергия се поставят на всеки генератор с мощност 1 MW и по-голяма.

Чл. 96. В подстанциите на преносното и разпределителните предприятия електромери за измерване на реактивна електрическа енергия се поставят в същите електрически вериги, в които са електромерите за активна енергия.

Чл. 97. (1) При потребителите електромери за измерване на реактивна електрическа енергия се поставят:

1. в същите електрически вериги, в които са поставени електромерите за активна енергия - за потребители, които заплащат електрическата енергия с отчитане на разрешената за ползване реактивна мощност;

2. на присъединени източници на реактивна мощност (кондензаторни батерии, синхронни компенсатори/синхронни двигатели), ако по тях се измерва отдадената в мрежата реактивна електроенергия или се осъществява контрол на зададения режим на работа.

(2) Когато предприятието потребител със съгласието на оператора на електрическата мрежа отдава реактивна енергия в мрежата, се поставят два електромера за реактивна енергия със спирачки в тези електрически вериги, в които са поставени търговските електромери за активна енергия. В останалите случаи се поставя по един електромер за реактивна енергия със спирачка.

Чл. 98. (1) Електромерите за търговско измерване на електрическата енергия се избират с класове на точност:

1. за активна енергия - 0,2 S; 0,5 S; 1,0; 2,0;

2. за реактивна енергия - 2,0 (3,0).

(2) Броят на измервателните елементите се избира:

1. при трифазни линии с ниско напрежение - три, за присъединяване към четирипроводникова система;

2. при трифазни линии с високо напрежение - три; при трифазни линии за средно и високо напрежение на разпределителни мрежи се допускат два елемента.

Чл. 99. (1) За битови потребители се избират електромери само за преден монтаж.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.)

Чл. 100. Изискванията за класа на точност на електромерите за търговско и техническо измерване и за измервателните трансформатори са посочени в табл. 17.

Таблица 17

Класове на точност за електромери, напреженови и токови измервателни трансформатори за търговско и контролно (техническо) измерване на активна и реактивна електрическа енергия

Напрежение на	Клас на точност

мрежата в точка-	напреженов	токов	електро-
та на мерене	трансфор-	трансфор-	мер
	матор	матор
Ниско	0,5 (1,0)	0,5 (1)	активна
напрежение			енергия - до 2
до 1 kV вкл.			реактивна
			енергия
			- до 3
Средно	0,5	0,5 S	активна
напрежение			енергия - 1S
до 20 kV вкл.			реактивна
			енергия - 2
ВН 110 kV и по-
високо при мощ-
ност до 100 MW
за търговско мерене	0,2	0,2 S	активна
			енергия - 0,5 S
			реактивна
			енергия - 2
за техническо	0,5	0,5 S	активна
мерене			енергия - 0,5 S
			реактивна
			енергия - 2
ВН 110 kV и по-ви-
соко при мощност
над 100 MW
за търговско мерене	0,2	0,2 S	активна
			енергия - 0,2 S
			реактивна
			енергия - 2
за техническо	0,5	0,5 S	активна
мерене			енергия - 0,5 S
			реактивна
			енергия - 2

Чл. 101. (1) Измервателните трансформатори за ток и напрежение (токови и напреженови трансформатори), към които се присъединяват електромерите за търговско мерене, се избират с клас на точност съгласно табл. 17. Допуска се използване на измервателни трансформатори с клас на точност 1,0 само при присъединяване на електромери за търговско мерене с клас на точност 2,0.

(2) При присъединяване на електромери за техническо (контролно) измерване се допуска използването на:

1. токови трансформатори с клас на точност 1,0, а също така и на вградени в апарати токови трансформатори с клас на точност, по-нисък от 1,0, ако за постигане на клас на точност 1,0 се изисква поставяне на допълнителен комплект токови трансформатори.

2. напреженови трансформатори с клас на точност, по-нисък от 1,0.

Чл. 102. (1) Токовите намотки на електромерите се присъединяват към самостоятелна намотка на токовите трансформатори последователно с измервателните апарати.

(2) Не се допуска използването на междинни токови измервателни трансформатори за включване на електромери за търговско измерване.

Чл. 103. (1) Не се допуска надвишаване на номиналната стойност на натоварване на вторичните вериги на измервателните трансформатори с присъединени електромери за търговско измерване.

(2) Сечението и дължината на проводниците и кабелите в напреженовите вериги на електромерите за търговско измерване се избират по загуба на напрежение в тях не по-голяма от номиналното напрежение:

1. с 0,25% - при захранване от напреженов трансформатор с клас на точност 0,5;

2. с 0,5% - при захранване от напреженов измервателен трансформатор с клас на точност 1,0.

(3) За осигуряване на изискванията по ал. 2 се допуска използване на отделни кабели от напреженовия трансформатор до електромерите.

(4) Допустимата загуба на напрежение от напреженов трансформатор до електромерите за техническо измерване е не по-голяма от 1,5%.

Чл. 104. Допуска се на електропроводни линии с напрежение 110 kV и по-високо поставянето на допълнителни токови трансформатори (при липса на ядро за присъединяване на електромери, за осигуряване работа на електромера в необходимия клас на точност, по натоварване на вторичните вериги и др.), към които се присъединяват електромерите за търговско измерване.

Чл. 105. За захранване на веригите на електромерите могат да се използват както еднофазни, така и трифазни напреженови трансформатори.

Чл. 106. (1) Веригите на електромерите се извеждат на самостоятелни клемореди или самостоятелни секции в общия клеморед в близост до електромерите.

(2) На клеморедите за веригите на електромерите за всяка фаза се предвижда приспособление за шунтиране на веригите на токовите трансформатори и изключване на напреженовите вериги в случай на снемане на електромера за проверка или подмяна, както и за включване на контролен (еталонен) електромер.

(3) Клеморедите на електромерите за търговско измерване се закриват с кутия с възможност за пломбиране.

(4) За предпазителите на страна НН на напреженовите вериги се предвижда възможност за пломбиране.

Чл. 107. На напреженовите трансформатори, защитени с предпазители на страна ВН и захранващи електромери, се осигурява контрол за изправността на предпазителите.

Чл. 108. При няколко шинни системи се предвижда устройство за превключване на напреженовите вериги, на електромерите за всяко присъединение (извод), към напреженовия трансформатор на съответната шинна система, ако няма собствен напреженов трансформатор.

Чл. 109. (1) В уредбите на потребителите за решетките и вратите на клетките, в които са разположени предпазители на напреженови трансформатори на страна ВН, захранващи електромери за търговско измерване, се предвижда възможност за пломбиране.

(2) За ръчките на лостовите задвижвания на разединителите на напреженови трансформатори, захранващи електромери за търговско измерване, се предвижда приспособление за пломбиране.

Чл. 110. (1) Препоръчва се разполагане на електромерите в сухи помещения, удобни за обслужване и достъпни за проверка и отчитане.

(2) Допуска се разполагане на електромери за търговско измерване в неотоплявани помещения и коридори, а също и в табла за монтаж на открито.

(3) Забранява се електромери за търговско измерване с нормално конструктивно изпълнение да се поставят в производствени помещения, в които температурите трайно надвишават +40°С, както и в помещения с агресивна среда.

Чл. 111. (1) Електромерите за търговско измерване се поставят в табла, шкафове, на панели, щитове, ниши или на стени неподвижно закрепени с винтове, които се поставят и свалят от лицевата страна на електромера.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.)

Чл. 112. На местата с опасност от механични повреди или замърсяване на електромерите, както и на достъпни за външни лица места (проходи, коридори, стълбища и др.) електромерите за търговско измерване се поставят в заключващ се шкаф (табло) с прозорче на височината на цифровите механизми. Аналогични шкафове се поставят и в случаите на съвместно разполагане на търговските електромери и токовите трансформатори при търговско измерване на страна НН на въводите на потребителя.

Чл. 113. (1) Конструкцията и размерите на шкафовете, нишите и таблата се избират с възможност за достъп до клемите на измервателните системи.

(2) При таблата откъм лицевата страна се осигурява възможност за демонтиране и замяна на електромерите.

Чл. 114. Не се допускат снаждания и запоявания на присъединителни проводници на електромерите.

Чл. 115. Сеченията на присъединителните проводници и кабели към електромерите за търговско измерване се избират в съответствие с изискванията на глава двадесет и трета.

Чл. 116. При свързване на електромерите за директно включване се оставя резерв на проводниците към и от електромера с дължина около 120 mm.

Чл. 117. (1) За безопасно монтиране и демонтиране на електромерите за напрежение до 400 V пред тях на разстояние до 10 m се осигурява видимо прекъсване на веригата с лостови прекъсвачи, автомати и др.

(2) Токовите измервателни трансформатори на електромерите за търговско измерване за напрежение до 400 V се разполагат след комутационните апарати на присъединението по посока на потока на мощността.

Чл. 118. Защитата срещу индиректен допир на електромерите за търговско измерване и токовите измервателни трансформатори към тях се изпълнява по изискванията в глава седма.

Чл. 119. За всеки електромер се предвижда надпис с наименованието на присъединението.

Чл. 120. В електрическите централи, за които не е въведена автоматизирана система за управление на производствените процеси (АСУП), се предвиждат стационарни или преносими електромери за техническо (контролно) измерване на електроенергията в системата на собствените нужди, необходимо за определяне на технико-икономическите показатели.

Чл. 121. Електромерите по чл. 120 се предвиждат за всички трансформатори и електродвигатели за собствени нужди, захранвани от шините на разпределително устройство с напрежение, по-високо от 1000 V.

Чл. 122. (1) В подстанциите електромери за техническо измерване на активната електрическа енергия се предвиждат:

1. на страна СрН на всеки трансформатор;

2. на всяка изходяща линия с напрежение 6 kV и по-високо.

(2) Електромерите за техническо измерване на реактивната електрическа енергия се поставят на страна СрН на силовите трансформатори.

Чл. 123. (1) В промишлените предприятия се предвиждат стационарни или преносими електромери за техническо измерване на електрическата енергия и установяване лимита на разход на енергия на цехове, отделни технологични процеси, енергоемки агрегати, както и за определяне на разходните норми за единица продукт или полуфабрикат.

(2) Допуска се поставяне на контролни средства за измерване на въводите за промишлени предприятия, когато електроенергията се измерва от електромерите за търговско измерване, разположени в захранващата подстанция или електроцентрала.

Чл. 124. Минималните изисквания за клас на точност на измервателни системи за техническо измерване на активна и реактивна електроенергия са посочени в табл. 17.

Чл. 125. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за измерване на електрически величини със стационарни средства за измерване (показващи и регистриращи).

(2) Изискванията не се отнасят за лабораторни измервания и за измервания с преносими средства за измерване.

(3) Неелектрическите величини и другите електрически величини, нерегламентирани с тази наредба, необходими за контрол на технологични процеси или съоръжения, се измерват по съответните средства, заложени в проектите, и спазването на метрологичните изискванията за тях.

Чл. 126. Средствата за измерването на електрически величини се избират по:

1. клас на точност на апаратите - не по-нисък от 2,5;

2. клас на точност на шунтове за измервания, добавъчни резистори, измервателните трансформатори и преобразователи - не по-нисък от посочения в табл. 18;

3. обхват на апаратите - избран с отчитане на най-големите продължителни отклонения на измерваните величини от номиналните им стойности.

Таблица 18

Клас на точност на средствата за електрически измервания

Апарати	Шунтове	Измерва-	Преоб-
	и добавачни	телни	разователи
	резистори	трансформа-
		тори
1,0	0,5	0,5 (0,2) (1)	0,5 (0,2) (1)
1,5	0,5	0,5 (1,0) (2)	0,5 (1,0) (2)
2,5	0,5	1,0	1,0

Забележки: 1. Клас 0,2 се изисква за присъединяване на електромери и апарати за търговско измерване в случаите, посочени в табл. 17.

2. Допуска се клас 1.

Чл. 127. Средствата за измерване като правило се разполагат в пунктовете за управление (командните зали).

Чл. 128. (1) Измерванията във веригите на ВЛ с напрежение 400 kV и по-високо, генератори и трансформатори се извършват непрекъснато.

(2) Допуска се във ВЕЦ периодични измервания във веригите на генераторите и трансформаторите чрез средствата за централизиран контрол.

(3) Допуска се в РУ измервания чрез общ комплект показващи апарати - избирателно, без посочените в ал. 1.

Чл. 129. Допуска се при наличие на регистриращи апарати в оперативния контур на командните зали да не се предвиждат показващи апарати за непрекъснато измерване на същите величини.

Чл. 130. Променлив ток се измерва във всички вериги, където е необходим контрол на технологичния процес или на параметрите на съоръженията.

Чл. 131. (1) Постоянен ток се измерва във веригите на:

1. генератори за постоянно напрежение и силови преобразователи;

2. акумулаторни батерии, зарядни, подзарядни и разрядни агрегати;

3. възбуждане на синхронни генератори и компенсатори и електродвигатели с регулируемо възбуждане.

(2) Амперметрите за постоянен ток се избират с двустранна скала, когато е възможно изменение на посоката на тока.

Чл. 132. (1) В трифазните вериги за променливо напрежение токът се измерва в едната или трите фази.

(2) Задължително измерване на тока в трите фази се извършва на:

1. синхронни генератори с мощност 12 MW и по-голяма;

2. електропроводни линии с пофазно управление, линии с надлъжна компенсация и линии, за които се предвижда продължителна работа в непълнофазни режими;

3. дъгови електропещи.

Чл. 133. Напрежението се измерва:

1. на всяка секция или шина за постоянно и променливо напрежение, когато могат да работят разделено, при което се допуска:

а) използване на един апарат с превключване на няколко точки за измерване;

б) измерване само на страната ниско напрежение в електрически подстанции, когато не се налага поставяне на напреженови трансформатори на страната високо напрежение за други цели;

2. във вериги на генератори за постоянно и променливо напрежение, синхронни компенсатори и специални агрегати; допуска се при автоматизирано пускане на генераторите и специалните агрегати да не се извършва непрекъснато измерване;

3. във вериги за възбуждане на синхронни машини с мощност 1 MW и по-голяма; допуска се във вериги на хидрогенератори напрежението да не се измерва;

4. във вериги на силови преобразователи, акумулаторни батерии, зарядни и подзарядни агрегати;

5. във вериги на дъгогасителни реактори.

Чл. 134. (1) В трифазни мрежи като правило се измерва едно линейно напрежение.

(2) Допуска се в мрежи с напрежение, по-високо от 1000 V, с голям ток на земно съединение измерване на трите линейни напрежения с един волтметър с превключвател.

Чл. 135. На събирателните шини с напрежение 110 kV и по-високо в електрически централи и подстанции, на които по напрежението се водят режимите на електрическата система, се предвижда регистрация на едно линейно напрежение.

Чл. 136. (1) Автоматичен контрол на изолацията, действащ на сигнал при намаляване на изолационното съпротивление на една от фазите (или полюсите) под дадена стойност, с последващ контрол на асиметрията на напрежението чрез показващ апарат с превключвател, се предвижда във:

1. мрежи за променливо напрежение над 1000 V с изолирана или заземена неутрала чрез дъгогасителен реактор;

2. мрежи за променливо напрежение до 1000 V с изолирана неутрала;

3. мрежи за постоянно напрежение с изолирани полюси или с изолирана средна точка.

(2) Допуска се периодичен контрол на изолацията чрез измерване на напрежението за визуален контрол на асиметрията на напрежението.

Чл. 137. Мощност се измерва във веригите на:

1. генератори - активната и реактивната мощност, при което:

а) за генератори с мощност 100 MW и по-голяма показващите апарати на таблата се избират с клас на точност не по-нисък от 1,0;

б) в електрическите централи с мощност 200 MW и по-голяма се предвижда измерване на сумарната активна мощност;

2. кондензаторни батерии с мощност 25 MVAr и по-голяма и синхронни компенсатори - реактивната мощност;

3. трансформатори и електропроводни линии за собствени нужди на електрически централи и подстанции с напрежение 6 kV и по-високо - активната мощност;

4. повишаващи двунамотъчни трансформатори на електрически централи - активната и реактивната мощност, при което:

а) за повишаващи тринамотъчни трансформатори измерването се извършва на страните за средно и ниско напрежение;

б) за блочен трансформатор на генератор измерването се извършва на страната за ниско напрежение във веригите на генератора;

5. понижаващи трансформатори за напрежение 110 kV и по- високо - активната и реактивната мощност, при което за двунамотъчни трансформатори измерването се извършва на страната с по-ниското напрежение, а при тринамотъчни на страните средно и ниско напрежение;

6. линии за напрежение 110 kV и по-високо - активна и реактивна мощност;

7. обходни прекъсвачи - активна и реактивна мощност.

Чл. 138. (1) Във веригите, в които е възможно изменение на посоката на мощността, измервателните показващи апарати се избират с двустранна скала.

(2) Регистрация на мощност се предвижда за:

1. активната мощност на генератори с мощност 60 MW и по-голяма;

2. сумарната мощност на електрически централи с мощност 200 MW и по-голяма.

Чл. 139. Честотата се измерва на:

1. всяка секция на шини за генераторно напрежение;

2. всеки блок "генератор-трансформатор";

3. всяка шинна система (секции) с високо напрежение на електрически централи;

4. точките за възможно разделяне на електроенергийната система на несинхронно работещи части.

Чл. 140. Регистрация на честотата се извършва на:

1. електрическите централи с мощност 200 MW и по-голяма;

2. електрическите централи до 6 MW, работещи изолирано от електроенергийната система.

Чл. 141. При точна синхронизация (ръчна или полуавтоматична) за паралелна работа за измерването се предвиждат:

1. два волтметъра или двоен волтметър;

2. два честотометъра или двоен честотометър;

3. синхроноскоп.

Чл. 142. За регистриране на изменението на електрическите величини по време на преходни процеси се предвиждат автоматични регистратори на:

1. електромагнитни преходни процеси (ЕМАГ);

2. електромеханични преходни процеси (ЕМЕХ).

Чл. 143. Регистраторите на преходни процеси се присъединяват във вторичните вериги на токовите измервателни трансформатори към:

1. ядрото за релейни защити - за ЕМАГ;

2. ядрото за мерене - за ЕМЕХ.

Чл. 144. Мястото и броят на регистраторите на ЕМАГ преходни процеси в зависимост от напрежението на електрическите уредби и вида на мрежата, към която принадлежат, се избират по начина, посочен в табл. 19.

Таблица 19

Избор на място и брой на регистраторите на ЕМАГ преходни процеси

Напрежение на	Функция на	Брой на регистра-
разпределител-	мрежата	торите и място
ната уредба, kV		на поставяне
220 kV, 400 kV	Преносна	По един за всеки
и по-високо		извод - при минимал-
		на конфигурация с 8
		аналогови входа и 32
		дискретни
110 kV	Преносна	Един, два или повече -
		на всяка шина или
		секция (в зависимост от
		броя на изводите), при
		минимална конфигура-
		ция на входовете
110 kV	Разпредели-	Един на захранващия
	телна	въвод - при минимална
		конфигурация на вхо-
		довете

Чл. 145. Най-малкият брой на електрическите величини, които се регистрират от автоматичните регистратори на ЕМАГ преходни процеси, са посочени в табл. 20.

Таблица 20

Минимален брой величини за автоматично регистриране

Номинално напрежение	Величини за регистрация
на разпределителната
уредба, kV
220 kV, 400 kV	1. Аналогови величини за
и по-високо	всеки извод:
	а) фазовите напрежения на
	трите фази;
	б) фазовите токове;
	в) напрежение и ток на
	нулева последователност.
	2. Дискретни величини:
	а) състояние на прекъсвача
	на извода (положение на
	блокконтактите му) за вся-
	ка фаза;
	б) изключвателен сигнал от
	всички защити и автомати-
	ки на извода (изходни реле-
	та) за всяка фаза;
	в) изключвателен сигнал от
	защита на шини;
	г) заработила основна защи-
	та на извода;
	д) заработили резервни за-
	щити и автоматики на изво-
	да (всички поотделно);
	е) сигнал за включване от
	АПВ;
	ж) изключване от УРОП;
	з) сигнал за ускоряване на
	защитата на извода;
	и) сигнал от БННВ и др.
110 kV	1. Аналогови величини:
	а) фазовите напрежения на
	трите фази и напрежението
	на нулева последователност
	на секцията или шинната
	система;
	б) трите фазови тока и тока
	на нулева последователност
	на захранващите въводи;
	в) тока на нулева последо-
	вателност на всеки от изво-
	дите, включени към секци-
	ята или шинната система.
	2. Дискретни величини:
	а) положение на шиносъе-
	динителния прекъсвач и/или
	куплунга;
	б) положение на прекъсва-
	ча на всеки извод (за трите
	фази);
	в) изключвателен сигнал от
	защита на извод;
	г) изключвателен сигнал от
	защита на шини;
	д) включване от АПВ;
	е) изключване от УРОП на
	всяка секция (шина);
	ж) заработила основна за-
	щита на извод;
	з) заработила резервна за-
	щита на извод;
	и) ускоряване на защита на
	извод и др.

Чл. 146. За автоматичните регистратори на ЕМАГ преходни процеси се изисква:

1. да имат осигурена възможност за ръчно и/или автоматизирано прехвърляне на записаната информация в преносими компютри и/или операторски станции;

2. да са синхронизирани по време за един енергиен обект (електрическа централа или подстанция).

Чл. 147. За определяне на мястото на повреда на електропроводни линии с напрежение 110 kV и по-високо и с дължина, по-голяма от 10 km, се предвиждат отделни фиксиращи прибори (локатори), ако защитите или регистраторите не изпълняват тази функция.

Чл. 148. Видът на съоръженията и местата, където се разполагат автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, се избират, както следва:

Място за разполагане	Вид на съоръжението
Междусистемна връзка	Електропроводна линия за
с ниво на напрежение	междусистемна връзка
220 kV и по-високо
Шини на генераторно	Генератор с единична мощ-
напрежение	ност 200 MW и по-голяма

Чл. 149. Електрическите величини, които се регистрират от автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, са посочени в табл. 21.

Таблица 21

Вид на съоръжението	Величини за регистрация
Електропроводна	1. Аналогови величини:
линия за ВН	а) фазови напрежения на
	трите фази;
	б) фазови токове на трите фази;
	в) фазова разлика между на-
	прежението и тока на всяка
	фаза;
	г) трифазна активна мощност;
	д) трифазна реактивна мощ-
	ност;
	е) честота.
	2. Дискретни величини:
	Дискретните величини, подле-
	жащи на регистрация, се изби-
	рат индивидуално.
Генератор с единична	1. Аналогови величини:
мощност 200 MW и по-	а) фазови напрежения на три-
вече - шини на генера-	те фази;
торно напрежение	б) фазови токове на статора;
	в) фазова разлика между на-
	прежението и тока на всяка
	фаза;
	г) трифазна активна мощност;
	д) трифазна реактивна мощ-
	ност;
	е) честота;
	ж) напрежение на ротора на
	генератора;
	з) ток на ротора на генерато-
	ра;
	и) управляващо въздействие
	на регулатора на възбуждане.
	2. Дискретни величини:
	Дискретните величини, подле-
	жащи на регистрация, се изби-
	рат индивидуално.

Чл. 150. За автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, поставени на междусистемни връзки и в електрически централи с обща мощност 200 MW и по-голяма, се изисква:

1. да са синхронизирани по време (радиосинхрон);

2. да имат осигурена възможност за ръчно и/или автоматизирано прехвърляне на записаната информация в преносими компютри и/или операторски станции.

Чл. 151. Изискванията към регистраторите на преходни процеси за точност и допустими грешки на измерване са, както следва:

1. регистратори на ЕМАГ преходни процеси:

а) грешка за токов вход < 5% In;

б) грешка за напреженов вход < 0,5% Un;

2. регистратори на ЕМЕХ преходни процеси:

а) за аналогови входни величини: клас на точност 0,5;

б) грешка за фазова разлика Ј 1°;

в) грешка за честота < 0,01 Hz.

Чл. 152. Входните вериги на регистраторите на преходни процеси, поставени на електропроводи, осъществяващи връзка между обекти с различни собственици, се пломбират.

Чл. 153. (1) Разпоредбите в тази глава се прилагат за заземяване и защита срещу поражения от електрически ток в електрическите уредби с напрежение до и над 1000 V при нормална работа (защита срещу директен допир или основна защита) и при условия на дефект на изолацията (защита при индиректен допир или защита при дефект).

(2) Допълнителни изисквания в съответствие със спецификата на различните електрически уредби са посочени в съответните глави на наредбата.

Чл. 154. Основните термини, използвани в наредбата, във връзка със заземяването и защитата срещу поражения от електрически ток и техните определения са:

1. Земя - токопроводимата маса на земята, чийто електрически потенциал във всяка точка условно е приет за нула.

2. Заземител (заземително устройство) - токопроводима част или група от токопроводими части в непосредствен допир със земя и осигуряваща електрическа връзка със земя.

3. Общо съпротивление на заземителя (заземителното устройство) - съпротивлението между главната заземителна клема и земята.

4. Електрически независими заземители - заземители, достатъчно отдалечени едни от други, така че максималният ток, който би могъл да протече през един от тях, да не влияе забележимо върху потенциала на останалите.

5. Заземителен проводник - проводник, който свързва главна заземителна клема (шина) със заземител.

6. Главна заземителна (защитна) клема (шина) - клема или шина, предвидена за свързване към заземителя (заземителното устройство) на защитни проводници, включително проводници за изравняване на потенциалите, и проводници за функционално заземяване, ако има такива.

7. Заземителна уредба - съвкупност от заземители, заземителни проводници, главна заземителна клема (шина) и принадлежащите им елементи на даден обект (сграда). Заземителната уредба включва и проводниците за изравняване на потенциалите, когато има такива.

8. Заземяване е създаване на електрическа връзка на част от електрическа уредба със заземител или заземителна уредба.

9. Защита срещу поражения от електрически ток - система от организационни и технически мерки и средства, която осигурява защита от вредни и опасни въздействия на електрическия ток при преминаване през човешко тяло.

10. Защита срещу директен допир (защита при нормална работа, при нормално състояние на изолацията или основна защита) - защита, с която се предотвратяват поражения от електрически ток поради допиране или опасно приближаване до части под напрежение.

11. Защита при индиректен допир (защита при наличие на дефект на изолация) - защита, с която се предотвратяват поражения от електрически ток поради възникване на опасни напрежения на частите, които нормално не се намират под напрежение, при дефект на електрическа изолация.

12. Защита чрез ограничаване на установения ток и на количеството електричество - защита, с която се предотвратяват поражения от електрически ток чрез проектиране на електрическа верига или избор на съоръжение така, че и при нормални условия, и при повреда установеният ток или количеството електричество да са ограничени до стойности, по-ниски от опасните.

13. Тоководеща част (част под напрежение) - проводник или токопроводима част, която в процеса на нормална работа може да се намира под напрежение, включително неутралния проводник N, с изключение на проводника PEN (обединения защитен и неутрален проводник).

14. Електрическо корпусно съединение (корпусно съединение) - случайно електрическо съединение на част под напрежение с част, която нормално не се намира под напрежение.

15. Достъпна токопроводима част (корпус) - токопроводима част на електрическо съоръжение, която е достъпна за допиране и която нормално не е под напрежение, но може да попадне под напрежение при дефект на изолация.

16. Достъпни за едновременно допиране части - проводници или токопроводими части, които могат да бъдат допрени едновременно от човек. Достъпни за едновременно допиране части могат да бъдат:

а) тоководещи части;

б) достъпни токопроводими части;

в) непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части;

г) защитни проводници;

д) заземители.

17. Непринадлежаща (чужда) на уредбата част - токопроводима част, която не е част от електрическа уредба, но е в състояние да разпространява потенциал, обикновено електрическия потенциал в мястото на заземяване.

18. Зона на досегаемост - част от пространството между всяка точка от повърхност, върху която обикновено стоят или се движат хора, и повърхността, която човек може да достигне с ръка във всички направления, без спомагателни средства.

19. Ток на утечка - токът, който протича към земя или към непринадлежаща (чужда) на уредбата токопроводима част, при отсъствие на дефект на изолацията.

20. Ток с нулева последователност - алгебрична сума на моментните стойности на токовете през всички тоководещи проводници на една верига в една точка на електрическата уредба.

21. Ток на късо (метално) съединение - свръхток при повреда с пренебрежимо малък импеданс между тоководещи части, които при нормални работни условия имат различни потенциали.

22. Ток на земно съединение - ток, който протича през земята в мястото на повредата на изолацията.

23. Електрическа уредба с голям ток на земно съединение - уредба с напрежение над 1000 V, в която еднофазният ток на земно съединение е над 500 А.

24. Електрическа уредба с малък ток на земно съединение - уредба с напрежение над 1000 V, в която еднофазният ток на земно съединение е до 500 А.

25. Директно заземена неутрала - неутрала (звезден център) на генератор или трансформатор, която е присъединена към заземително устройство непосредствено или чрез малко съпротивление, например токов трансформатор.

26. Изолирана неутрала - неутрала (звезден център) на генератор или трансформатор, която не е присъединена към заземително устройство или е присъединена към такова през голямо съпротивление (чрез напреженов трансформатор, апарат за компенсиране на капацитивния ток на мрежата или чрез друг апарат).

27. Електрическа мрежа с ефективно заземена неутрала - трифазна мрежа с напрежение над 1000 V, в която коефициентът на земно съединение не надвишава 1,4 (отношението на разликата на потенциалите на неповредена фаза към земя в точката на земно съединение на друга фаза /други две фази към разликата на потенциалите на неповредената фаза в тази точка, преди земното съединение).

28. Изравняване на потенциалите - електрическа връзка между различни достъпни токопроводими части и непринадлежащи (чужди) за уредбата токопроводими части, осигуряваща им един и същ потенциал или приблизително равни потенциали.

29. Проводник за изравняване на потенциалите - защитен проводник за изравняване на потенциалите.

30. Неутрален проводник (означение N) - проводник, свързан с неутралата на мрежата и предназначен да участва в пренасяне на електрическа енергия.

31. Защитен проводник (означение РЕ) - проводник, използван при мерки за защита при индиректен допир, чрез който се свързват електрически някои от следните части:

а) достъпни токопроводими части;

б) непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части;

в) главна заземителна клема;

г) заземител;

д) неутралата на захранващия източник, свързана със земя или с изкуствена неутрална точка.

32. Защитна клема - клема, която служи само за свързване на защитни проводници.

33. Проводник PEN (защитен неутрален проводник) - заземен проводник, който изпълнява едновременно функциите на защитен проводник и на неутрален проводник.

34. Допирно напрежение (напрежение при допир) - напрежение, възникващо при повреда на изолация между части, достъпни за едновременно допиране. Терминът се използва условно само във връзка със защитата при индиректен допир.

35. Изчислително допирно напрежение - най-високото допирно напрежение, което може да възникне при повреда на изолация с незначителен импеданс в електрическата уредба.

36. Допустимо допирно напрежение (означение UL) - най-високото допирно напрежение, за което се допуска да се задържи неограничено дълго време при определени условия на външни въздействия.

37. Крачно напрежение - напрежението между две точки от земната повърхност, разположени на разстояние 1 m една от друга, радиално по посока към заземител, през който протича електрически ток.

38. Безопасно свръхниско напрежение (означение на български език БСНН, означение на английски език SELV) - свръхниско напрежение, получавано от източник със защитно разделяне, например трансформатор за безопасност или еквивалентен източник, при което никоя точка от вторичната верига няма връзка със земя, а достъпните за допиране токопроводими части не са преднамерено свързани със земя или със защитен проводник.

39. Предпазно свръхниско напрежение (означение на български език ПСНН, означение на английски език PELV) - безопасно свръхниско напрежение, получавано от източник със защитно разделяне, например трансформатор за безопасност или еквивалентен източник, при което вторичната верига може да има точка, свързана със земя, а достъпните токопроводими части могат да бъдат заземени или свързани със защитен проводник.

40. Функционално свръхниско напрежение (означение на български език ФСНН, означение на английски език FELV) - свръхниско напрежение, което се получава от източник без защитно разделяне, например трансформатор само с основна изолация, а достъпните токопроводими части трябва да са свързани със защитния проводник на първичната верига. Функционалното свръхниско напрежение се използва само за функционални цели, а не за цели на безопасността.

41. Обвивка - част, предназначена да осигурява защита на съоръжение срещу външни въздействия и защита срещу директен допир от всички направления.

42. Преграда - част, осигуряваща защита срещу директен допир от всяко възможно направление за достъп.

43. Препятствие - част, предназначена да възпрепятства случаен директен допир, но не и преднамерено допиране.

44. Основна изолация - изолация на тоководещи части, предназначена да осигурява основната защита срещу поражения от електрически ток.

45. Допълнителна изолация - независима изолация, предвидена в допълнение към основната изолация, за да осигури защита срещу поражения от електрически ток при повреда на основната изолация.

46. Двойна изолация - изолация, която се състои от основна и допълнителна изолация.

47. Усилена изолация - изолация на тоководещи части, която осигурява защита срещу поражения от електрически ток, равностойна на тази на двойна изолация.

48. Защитно заземяване - заземяване на части, които подлежат на защита при индиректен допир при спазване на допълнителни изисквания.

49. Зануляване - свързване на части на електрическата уредба, които подлежат на защита при индиректен допир, с многократно заземения неутрален проводник (в мрежите за постоянно напрежение - средния проводник), при спазване на допълнителни изисквания.

50. Защитно изравняване на потенциалите - взаимно свързване и заземяване на части от електрическата уредба, които подлежат за защита при индиректен допир.

51. Защитно изолиране - отделяне на частите под напрежение от частите, които подлежат на защита при индиректен допир с двойна или усилена изолация.

52. Защитно разделяне - сигурно електрическо отделяне на определен токов кръг от захранващата мрежа и от земята за осъществяване на защитата при индиректен допир.

53. Автоматично изключване на захранването - автоматично изключване на захранващото напрежение на фазата (полюса), в която е възникнал дефект на изолацията, или на всички фази (полюси), чрез задействане на устройство за максималнотокова защита или на специално предвиден защитен прекъсвач.

54. Защитен прекъсвач - прекъсвач, който изключва всички фази (полюси) на захранващото напрежение при възникване на опасност за поражение от електрически ток, в резултат на дефект на изолация, и се задейства на изключване при достигане на определена стойност на тока с нулева последователност, на корпусното напрежение или на съпротивлението на основна изолация.

55. Защитно изключване - изключване на захранващото напрежение на всички фази (полюси) чрез специално предвиден защитен прекъсвач.

56. Разединяване - действие, предвидено да осигурява изключване на напрежението на цялата уредба или на част от нея, като отделя уредбата или частта от уредбата от всички източници на електрическа енергия, за целите на безопасността.

57. Клас на защита срещу поражения от електрически ток - характеристика, която служи за изразяване на начина на електрообезопасяването при електротехнически и електронни изделия за напрежение до 1000 V.

58. Изделие от клас I на защита срещу поражения от електрически ток - изделие, което има навсякъде основна изолация и има защитна клема; изделията от клас I могат да имат части с двойна или усилена изолация или части, които работят при безопасно свръхниско напрежение.

59. Изделие от клас II на защита срещу поражения от електрически ток - изделие, което има навсякъде двойна или усилена изолация и няма защитна клема; изделията от клас II могат да имат части, които работят при безопасно свръхниско напрежение.

60. Изделие от клас III на защита срещу поражения от електрически ток - изделие, което е предназначено да работи само при безопасно свръхниско напрежение; изделията от клас III нямат вътрешни вериги за напрежение, по-високо от номиналното, и нямат защитни клеми.

61. Трансформатор за безопасност (трансформатор за защитно разделяне или за безопасно свръхниско напрежение) - трансформатор, който служи за сигурно електрическо разделяне на дадена токова верига от захранващата мрежа.

62. Квалифицирано лице - лице, което има подходящо образование и достатъчен опит, за да избягва опасности и да предотвратява рискове, които може да създаде електричеството.

63. Инструктирано лице - лице, на което са дадени достатъчно инструкции или е надзиравано от квалифицирано лице, за да избягва опасности и да предотвратява рискове, които може да създаде електричеството.

64. Лице без подготовка - лице, което не е нито квалифицирано, нито инструктирано.

Чл. 155. (1) Електрическите уредби по отношение на мерките за електробезопасност се разделят на:

1. уредби с напрежение над 1000 V в мрежи с директно заземена или ефективно заземена неутрала;

2. уредби с напрежение над 1000 V в мрежи с изолирана или заземена през дъгогасителен реактор неутрала;

3. уредби с напрежение до 1000 V в мрежи с директно заземена неутрала.

4. уредби с напрежение до 1000 V в мрежи с изолирана неутрала.

(2) За уредбите по ал. 1, т. 3 и 4 се прилагат следните схеми на свързване:

1. схема ТN, при която неутралата на източника на захранване е свързана директно със земя, а достъпните токопроводими части на уредбата са свързани към неутралата чрез защитни проводници; прилагат се три разновидности на схемата ТN:

а) схема ТN-S, при която по цялата дължина на мрежата защитният и неутралният проводник са разделени (фиг. 1);

Фиг. 1. Схема TN-S

Функциите на защитния и на неутралния проводник са разделени за цялата схема

б) схема ТN-С-S, при която функциите на защитния и неутралния проводник са обединени и се осъществяват от един проводник, от източника на захранване само за част от дължината на мрежата (фиг. 2);

Фиг. 2. Схема TN-C-S

Функциите на защитния и на неутралния проводник са обединени в един проводник за част от схемата

в) схема ТN-С, при която функциите на защитния и на неутралния проводник са обединени и се осъществяват от един проводник, от източника на захранване за цялата дължина на мрежата (фиг. 3);

Фиг. 3. Схема TN-C

Функциите на защитния и на неутралния проводник са обединени в един проводник за цялата схема

2. схема ТТ, при която неутралата на източника на захранване е свързана директно със земя, а достъпните токопроводими части на уредбата са свързани към заземители, електрически отделени от директно заземената неутрала на източника (фиг. 4);

Фиг. 4. Схема ТТ

3. схема IТ, при която неутралата на източника на захранване е изолирана от земя или е свързана със земя посредством импеданс, а достъпните токопроводими части на уредбата са свързани към заземители отделно, общо или към заземителя на импеданса (фиг. 5);

Фиг. 5. Схема IT

4. описаните в т. 1 до 3 схеми се прилагат и при постояннотокови мрежи, като решението за заземяване на положителната или на отрицателната полярност се определя от условията за функциониране или от друго съображение (фиг. 6).

Фиг. 6. Схема TN-S при постояннотокови мрежи

(3) В схемите по ал. 3 се използват условните знаци:

Чл. 156. (1) За заземяване на електрическите уредби се използват изкуствени и естествени заземители.

(2) Когато естествените заземители осигуряват съпротивлението на заземителното устройство или допирното напрежение в допустимите стойности и е осигурена нормираната стойност за напрежението на заземителното устройство и допустимата плътност на тока в естествените заземители, не е задължително да се използват изкуствени заземители в уредбите с напрежение до 1000 V.

(3) Токът на късо съединение, който протича през естествени заземители, трябва да не предизвиква тяхното увреждане и нарушаване работата на устройствата, с които са свързани.

Чл. 157. (1) В електрическите уредби с различни предназначения и напрежения, които се намират на една територия, като правило се използва обща заземителна уредба.

(2) Заземителната уредба по ал. 1 се избира така, че да удовлетворява всички изисквания към заземяването - защита срещу поражения от електрически ток, режими на работа на мрежите, защита на електрообзавеждането от пренапрежения и др. в течение на целия експлоатационен срок.

(3) Заземителните уредби за сгради или за външни съоръжения в общия случай се обединяват със заземителните уредби за мълниезащита при втора и трета категория на мълниезащита.

Чл. 158. (1) За обединяване (взаимно свързване) на заземителни устройства на различни електрически уредби в обща заземителна уредба се използват естествени и/или изкуствени заземителни проводници.

(2) Естествените заземители се свързват със заземителната уредба най-малко с два проводника.

Чл. 159. При необходимост от отделен независим заземител за работно заземяване на чувствително към смущения обзавеждане, например за информационни технологии, се предвиждат специални мерки за защита срещу поражения от електрически ток, изключващи едновременното допиране до части, които могат да се окажат под опасни потенциали, при дефект на изолацията.

Чл. 160. (1) Стойностите на съпротивлението на заземителите и напреженията при допир, при протичане на токове на земно съединение или нулева последователност не трябва да надвишават нормираните при най-неблагоприятните условия през годината.

(2) При определяне на съпротивлението на заземителните устройства се отчитат изкуствените и естествените заземители.

(3) Специфичното съпротивление на почвата, в която ще се полагат изкуствени заземители, се определя чрез измерване, като се отчитат сезонните изменения. За изчислително съпротивление се приема най-неблагоприятната стойност.

Чл. 161. Заземителите (заземителните устройства) се избират по механична якост, термична и динамична устойчивост на токовете на земно съединение и корозоустойчивост.

Чл. 162. (1) За естествени заземители се използват:

1. положени в земята водопроводни и други метални тръбопроводи, с изключение на тръбопроводите за горими течности, горими или взривоопасни газове, а също и тръбопроводите, покрити с изолация за защита от корозия;

2. метални конструкции и арматура на стоманобетонните конструкции на сградите и съоръженията, които имат връзка със земята;

3. метални шпунтове на хидротехническите съоръжения;

4. оловни обвивки на кабели, положени в земята; не се допуска използване на алуминиеви обвивки на кабели и неизолирани алуминиеви проводници за естествени заземители.

(2) Когато обвивките на кабелите се използват като естествени заземители, те се отчитат при изчисляване на заземителните инсталации само в случай, че кабелите са най-малко два.

(3) Препоръчва се за заземители на електрически съоръжения и апарати да се използват и стълбовете на изходящите електропроводи, когато са свързани със заземителното устройство на електрическата уредба посредством неизолирано от стълбовете мълниезащитно въже.

Чл. 163. (1) 3а изкуствени заземители се използват стоманени тръби, ленти, профили, прътове и др.

(2) Когато съществува опасност от интензивна корозия, се използват помеднени или поцинковани заземители.

(3) Не се разрешава нанасяне на бои, лакове, битуми или други изолиращи покрития на елементите на заземителите и неизолираните защитни проводници, полагани в земята.

Чл. 164. (1) Защитните клеми служат само за свързване на защитни проводници към частите, които подлежат на защита при индиректен допир и не изпълняват каквито и да било други функции (например крепежни).

(2) Електрическото съединение на защитните клеми се избира с отчитане на измененията на работната температура, сътресения, удари и вибрации.

(3) Всяка отделно разположена защитна клема се означава със знак "земя". Специални шини, планки и други с по-голям брой защитни клеми се означават с един знак, разположен на шината (планката) или в непосредствена близост до нея.

Чл. 165. (1) При нормално състояние на изолацията на електрическите уредби през защитните проводници не протича работен ток.

(2) Допуска се през защитни или помощни защитни проводници да протича ток в случаите, когато този ток се използва за контролиране изправността на защитната верига.

(3) Защитните проводници, разположени във вътрешността на електрически машини и съоръжения, са изолирани с изолация, равностойна на изолацията на тоководещите проводници.

(4) Защитните проводници, разположени извън машини и съоръжения, могат да са изолирани или неизолирани.

Чл. 166. (1) Сеченията на защитните проводници се оразмеряват в съответствие с изискванията за ефективност на съответната защита мярка.

(2) Най-малките сечения на защитните проводници по отношение на фазовите проводници са, както следва:

Сечения на фазовите	Най-малки сечения на защит-
проводници, кв.мм	ните проводници, кв.мм
S <= 16	S
16 < S <= 35	16
S > 35	S/2

(3) Минимално допустимите сечения на медни и алуминиеви защитни проводници са посочени в табл. 22.

Таблица 22

Минимални сечения на медни и алуминиеви защитни проводници

Вид на проводниците	Мед,	Алуминий,
	кв.мм	кв.мм
Изолирани проводници, които
не образуват част от захранващ
кабел или кабелна обвивка:
1. без механична защита	4,0	16,0
2. с механична защита	2,5	6,0
Защитни жила на кабели и	0,75	2,5
шнурове

Чл. 167. (1) Металните конструктивни части на електрическите уредби могат да се използват като защитни проводници при условие, че не се намалява ефективността на съответната защитна мярка.

(2) За защитни проводници се използват още:

1. стоманени тръби, в които се полагат тоководещи проводници;

2. алуминиеви обвивки на кабели;

3. открито положени метални тръбопроводи с различно предназначение, с изключение на тръбопроводи за пожаро- и взривоопасни смеси, за канализация и за централно отопление.

Чл. 168. За защитни проводници не се използват:

1. метални обвивки на тръбни проводници;

2. метални обвивки на инсталационни тръби (канали);

3. оловни обвивки на кабели.

Чл. 169. Защитните проводници се свързват помежду си чрез защитни клеми или чрез заварка. Дължината на заваръчния шев е равна на двойната широчина при правоъгълно сечение или на шесткратния диаметър при кръгло сечение.

Чл. 170. Когато за защитни проводници се използват стоманени тръби, в които се полагат тоководещи проводници, се осигурява качествена електрическа връзка както между отделните тръби, така и между тръбите и корпусите на електрическите съоръжения, в които се въвеждат тръбите.

Чл. 171. Връзките между защитни проводници и тръбопроводи, използвани като защитни проводници или заземители, се изпълняват чрез заварка. Когато това не е възможно, се използват гривни с антикорозионно покритие. Когато в тръбопроводите има елементи (арматура и др.) от изолационен материал, се предвиждат шунтиращи електрически връзки.

Чл. 172. Защитните проводници се свързват с металните обвивки на кабелите и проводниците чрез запояване.

Чл. 173. (1) Допуска се в сухи, несъдържащи агресивни пари или газове, помещения полагането на защитните проводници непосредствено по стените.

(2) Във влажни, особено влажни помещения и в помещения, които съдържат агресивни пари или газове, защитните проводници се разполагат на разстояние от стените най-малко 10 cm.

Чл. 174. В местата на пресичания на защитни проводници с кабели, тръбопроводи, жп линии, а също и на други места, където е възможно те да бъдат подложени на механични натоварвания, се вземат мерки за предпазване на защитните проводници от повреди.

Чл. 175. Цветната маркировка на защитните проводници е на жълти и зелени ивици.

Чл. 176. (1) Проводниците за изравняване на потенциалите отговарят на общите изисквания за защитни проводници.

(2) Сечението на свързващите проводниците по ал. 1 с главната система за изравняване на потенциалите е не по-малко от 1/2 от най-голямото сечение на защитния проводник, ако при това сечението на свързващия проводник не надвишава 25 mm2 - за меден проводник или друг метал със сечение, еквивалентно по проводимост на сечението на медния проводник. Най-малките допустими сечения на проводниците за основната система за изравняване на потенциалите са:

1. за медни проводници - 6 mm2;

2. за алуминиеви проводници - 16 mm2;

3. за стоманени проводници - 50 mm2.

(3) Сечението на проводниците за допълнителната система за изравняване на потенциалите е не по-малко от:

1. най-малкото от сеченията на защитните проводници, присъединени към тези части - при свързване на две достъпни токопроводими части;

2. половината от сечението на защитния проводник, присъединен към достъпната токопроводима част - при свързване на достъпна токопроводима част и непринадлежаща към уредбата токопроводима част.

Чл. 177. Уредбите се разполагат така, че тоководещите части на уредбите да не са достъпни за случайно допиране, а достъпните за допиране токопроводими части - да не са под опасно напрежение както при нормална работа, така и при дефект на изолацията.

Чл. 178. (1) Частите на електрическите уредби за напрежения до и над 1000 V, които нормално се намират под опасно за човека напрежение, се изолират, разполагат или ограждат по такъв начин, че не е възможно приближаването на хора на опасно разстояние или допиране до тези части без използване на помощни средства.

(2) За защита срещу директен допир поотделно или съвместно се прилагат следните мерки:

1. основна изолация на тоководещите части;

2. обвивки и прегради;

3. ограждения;

4. разполагане извън зоната на досегаемост;

5. безопасно свръхниско напрежение до 25 V (променливо или постоянно).

(3) При наличие на изисквания, посочени в други глави на наредбата, като допълнителна защитна мярка срещу директен допир в уредбите с напрежение до 1000 V могат да се използват защитни прекъсвачи за токове с нулева последователност с номинален ток на задействане не по-голям от 30 mА.

(4) Защита срещу директен допир може да не се прилага:

1. при напрежения до 25 V (постоянно или променливо);

2. при особени условия (например заваръчни и галванотехнически уредби, изпитателни стендове и др.), като в такива случаи за осигуряване на безопасността се използват лични предпазни средства.

Чл. 179. (1) За защита при индиректен допир поотделно или съвместно се прилагат следните мерки:

1. защитно заземяване;

2. автоматично изключване на захранващото напрежение;

3. защитно изключване;

4. изравняване на потенциалите;

5. защитно изолиране (двойна или усилена изолация);

6. защитно разделяне;

7. безопасно свръхниско напрежение БСНН или ПСНН;

8. изолиращи (нетокопроводими) помещения, зони, площадки.

(2) Защита при индиректен допир се предвижда във всички случаи, когато напрежението на уредбата превишава 50 V променливо или 120 V постоянно напрежение.

(3) В условия на повишена или особена опасност за поражения от електрически ток защита при индиректен допир се предвижда и при по-ниски напрежения от определените в ал. 2 (например 25 V променливо или 60 V постоянно напрежение, 6 V променливо или 12 V постоянно напрежение), когато има такова изискване в други глави на наредбата или нормативни актове.

(4) Защита при индиректен допир не се изисква за:

1. електрически уредби с напрежение до 250 V спрямо земя, които се захранват от източници с вътрешно съпротивление, по-голямо от 10 kW, или с мощност, по-малка или равна на 2 VА;

2. метални обвивки на проводници и кабели и метални носачи на кабели и свързаните с тях метални части в електрически уредби с напрежение до 1000 V.

Чл. 180. (1) Мерките за защита срещу поражения от електрически ток се предвиждат за цялата електрическа уредба или за нейните части или се прилагат в елементите на електрообзавеждането и потребителите, като те се реализират при производството на електрообзавеждането, изграждането на електрическата уредба или и в двата случая.

(2) Прилагането на комбинации от различни мерки да не намалява ефективността на всяка от тях.

Чл. 181. (1) При дефект на изолация допустимото напрежение при допир, което може да се задържи неограничено време, да не превишава 50 V променливо или 120 V постоянно напрежение. Когато при изправено напрежение пулсациите са над 10%, допустимото напрежение при допир е 60 V.

(2) За условия с особена опасност за поражения от електрически ток се определят и по-ниски от посочените в ал. 1 допустими напрежения, както следва:

1. в среда с особена опасност и на открито - до 25 V променливо или до 60 V постоянно напрежение;

2. при работа в котли, резервоари, кладенци и др. подобни - до 12 V променливо или до 25 V постоянно напрежение.

(3) Най-високото допустимо напрежение при допир за деца до 16 г. е 25 V променливо или постоянно напрежение.

Чл. 182. (1) Електрическите уредби в сгради и външните уредби с напрежение до 1000 V като правило се захранват от мрежи с директно заземена неутрала по схеми TN.

(2) За защита срещу поражения от електрически ток като правило се използва автоматично изключване на захранването.

(3) Указания за избор на конкретна схема - TN-C, TN-S или TN-C-S, са посочени в съответните глави на наредбата.

Чл. 183. (1) Когато условията на функциониране на електрическа уредба с напрежение до 1000 V не допускат прекъсване на електрозахранването при първи дефект на изолацията, като правило се предвижда захранване от източник с изолирана неутрала по схема IT.

(2) За защита срещу поражения от електрически ток при първи дефект на изолацията се използва защитно заземяване в съчетание с контрол на съпротивлението на изолацията.

(3) При второ земно съединение се осигурява защитно изключване на захранването.

Чл. 184. (1) Когато условията за защита срещу поражения от електрически ток за схема TN не могат да бъдат спазени, се допуска захранване на електрическа уредба с напрежение до 1000 V от източник по схема TT.

(2) За защита срещу поражения от електрически ток се използва защитно изключване на захранването посредством защитен прекъсвач при спазване на условието:

Ra x IaЈ 50 V,

където:

Ia е токът на сработване на защитния прекъсвач;

Ra - общото съпротивление на заземителя и заземителния проводник на потребителя; при използване на един защитен прекъсвач за защита на няколко потребителя се взема съпротивлението на най-отдалечения потребител.

Чл. 185. Когато за защита при индиректен допир се използва автоматично изключване на захранването, се изпълнява главна система за изравняване на потенциалите, а при необходимост - и допълнителна система за изравняване на потенциалите.

Чл. 186. (1) При схемите TN се изпълнява повторно заземяване на защитния проводник PE и на проводника PEN. Препоръчва се повторното заземяване да се изпълнява при главното разпределително табло. За повторно заземяване с предимство се използват естествените заземители.

(2) В големи или високоетажни сгради изравняването на потенциалите чрез свързване на проводника PE към главната заземителна клема (шина) изпълнява същата функция, както повторното заземяване.

(3) Съпротивлението на заземителя за повторно заземяване е не по-голямо от посоченото в чл. 228 независимо от вида на въвода - въздушен или кабелен.

Чл. 187. Като алтернатива на автоматичното изключване на захранването при схеми TN или IT за части на електрическата уредба или за отделни потребители може да се използват защитно изолиране (двойна изолация), безопасно свръхниско напрежение или предпазно свръхниско напрежение, защитно разделяне, изолационни (нетокопроводими) помещения, зони или площадки.

Чл. 188. Когато мрежа IТ с напрежение до 1000 V е свързана чрез трансформатор с мрежа за напрежение над 1000 V, защитата от опасностите, които възникват при дефект на изолацията между намотките за високо и ниско напрежение на трансформатора, се изпълнява чрез пробивен предпазител, свързан в неутралата или фаза на страна ниско напрежение на всеки трансформатор.

Чл. 189. В електрическите уредби с напрежение над 1000 V и изолирана неутрала за защита срещу поражения от електрически ток достъпните токопроводими части се заземяват, като се предвижда и възможност за бързо откриване на земни съединения.

Чл. 190. В електрическите уредби с напрежение над 1000 V и ефективно заземена неутрала за защита срещу поражения от електрически ток достъпните токопроводими части се заземяват.

Чл. 191. Зануляването в мрежи TN и защитното заземяване в мрежи IТ на електрообзавеждане, разположено на стълбовете на въздушни линии (силови и измерителни трансформатори, предпазители, кондензатори, разединители и други апарати), се изпълняват съобразно изискванията на съответните глави на наредбата.

Чл. 192. (1) За основната изолация на тоководещите части се изисква да ги закрива и издържа на всички въздействия, на които може да бъде подложена в процеса на експлоатацията.

(2) Изолационни покрития от емайли, оксидации, лакове, текстилни оплетки и други такива не се приемат за защитно изолиране.

(3) Когато основната изолация е поставена по време на монтажа на електрическата уредба, тя трябва да издържа предвиденото изпитвателно напрежение.

(4) Когато основната изолация се осигурява чрез въздушна междина, защитата срещу директен допир или опасно приближаване (за уредбите с напрежение над 1000 V) се осъществява посредством обвивки, прегради, ограждения или разполагане извън зоната на досегаемост.

Чл. 193. При изолиране на работно място за защита срещу директен допир се изпълняват условията:

1. невъзможност от осъществяване на едновременно допиране до тоководещи части с различен потенциал;

2. невъзможност от осъществяване на допир до токопроводими части (метални тръби, мрежи и др.), които имат връзка с части на електрическата уредба и при повреда на изолацията могат да попаднат под опасно напрежение;

3. изолацията на работното място е конструирана и изпълнена така, че защитното й действие не се намалява от очакваните при работа климатични, механични, електрически, топлинни натоварвания и от замърсявания.

Чл. 194. За обвивките и преградите в уредбите с напрежение до 1000 V се осигуряват:

1. степен на защита най-малко IР 2Х, с изключение на случаите, когато за нормалната работа на електрообзавеждането са необходими по-големи отвори;

2. сигурно закрепване и достатъчна механична якост;

3. възможен достъп зад преграда или отварянето на обвивка само с помощта на специален ключ или инструмент, след изключване на напрежението на тоководещите части; когато това условие не може да се спази се поставят допълнителни прегради със степен на защита най-малко IР 2Х, отстраняването на които също е възможно само с помощта на специален ключ или инструмент.

Чл. 195. (1) Огражденията са предназначени за защита срещу директен допир до тоководещи части с напрежения до 1000 V или за защита срещу приближаване на опасно разстояние до тоководещи части с напрежение над 1000 V, но не възпрепятстват преднамерено допиране или приближаване при заобикаляне на ограждението.

(2) За отстраняване на огражденията не се изисква използване на ключ или инструмент, но те се закрепват така, че е избегнато случайното им сваляне.

(3) Огражденията са от електроизолационен материал.

Чл. 196. (1) Разполагане извън зоната на досегаемост за защита срещу директен допир до тоководещи части с напрежения до 1000 V или за защита срещу приближаване на опасно разстояние до тоководещи части с напрежение над 1000 V се използва, когато изискванията на чл. 194 и 195 не могат да се спазят или са недостатъчни.

(2) Разстоянието между достъпни за едновременно допиране токопроводими части в електрически уредби с напрежение до 1000 V е най-малко 2,5 m.

(3) В зоната на досегаемост се изисква да няма достъпни за едновременно допиране части с различни потенциали.

(4) Посочените размери на зоната на досегаемост при напрежения до 1000 V (фиг. 7) не отчитат възможността за използване на спомагателни средства, например инструменти, стълби, дълги предмети.

Фиг. 7. Зона на досегаемост при напрежения до 1000 V

Чл. 197. Поставяне на ограждения и разполагане извън зоната на досегаемост се допускат само в помещения, достъпни за квалифициран персонал.

Чл. 198. В електрически помещения на уредби с напрежение до 1000 V не се изисква защита срещу директен допир, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. електрическите помещенията са ясно означени и достъпът в тях е възможен само с помощта на ключ;

2. осигурена е възможност за излизане от помещението без помощта на ключ, дори и когато то е заключено отвън;

3. осигурено е съответствие с минималните размери на проходите за обслужване.

Чл. 199. (1) В електрическите уредби с напрежение до 1000 V безопасното свръхниско напрежение (БСНН) се използва за защита срещу поражения от електрически ток срещу директен и/или индиректен допир в съчетание със защитно разделяне на електрическите вериги или в съчетание с автоматично изключване на захранването.

(2) За източници на БСНН се използват разделящи трансформатори или други източници, които осигуряват същата степен на безопасност.

(3) Тоководещите части на веригите за БСНН електрически се отделят от другите вериги така, че се осигурява електрическо разделяне, равностойно на това между първичната и вторичната намотка на разделящ трансформатор.

(4) Проводниците на веригите БСНН се полагат отделно от проводниците на останалите вериги и от защитните проводници или се отделят от тях със заземен метален екран (обвивка), или се затварят в неметална обвивка, поставена допълнително към тяхната основна изолация.

(5) Щепселите и контактите за БСНН са с конструкция, която не допуска включване към контакти или щепсели за други напрежения.

(6) Щепселните съединения за БСНН са без защитни контакти.

Чл. 200. Когато големината на БСНН е над 25 V променливо или 60 V постоянно, се изпълнява защита срещу директен допир чрез обвивки, прегради или изолация, издържаща променливо синусоидално изпитвателно напрежение 500 V в продължение на 1 min.

Чл. 201. (1) Когато безопасното свръхниско напрежение се използва в съчетание със защитно разделяне на вериги, достъпните токопроводими части не се свързват преднамерено със заземител, защитен проводник или достъпни токопроводими части на други вериги или с непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части, с изключение на случаите, когато е необходимо свързване с непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части и напрежението на тези части не може да превиши големината на безопасното свръхниско напрежение.

(2) Безопасно свръхниско напрежение в съчетание със защитно разделяне на веригите се използва, когато с помощта на безопасното свръхниско напрежение е необходимо да се осигури защита срещу поражения от електрически ток не само при дефект на изолацията във веригата за безопасно свръхниско напрежение, но и при дефект на изолацията в други вериги (например във веригата на захранващия източник).

(3) Когато се използва предпазно свръхниско напрежение (ПСНН) в съчетание с автоматично изключване на захранването, един от изводите на източника на ПСНН и неговият корпус се свързват към защитния проводник на веригата, която захранва източника.

Чл. 202. Когато в електрическата уредба се използва електрообзавеждане с най-голямо работно (функционално) напрежение, непревишаващо 50 V променливо или 120 V постоянно напрежение, такова напрежение може да се използва за целите на защитата срещу директен и индиректен допир само ако са спазени изискванията по чл. 199, 200 и 201.

Чл. 203. (1) Изискванията за защита при индиректен допир се отнасят за:

1. метални корпуси на въртящи се електрически машини, трансформатори, електрически апарати, осветители и др.;

2. метални задвижващи механизми и приспособления на електрическите апарати;

3. метални конструкции на комплектни комутационни устройства (разпределителни и командни табла, електрически шкафове и др.), както и на техни части, които се снемат или отварят, когато на тези части е разположено електрообзавеждане за напрежение над 50 V променливо или 120 V постоянно (за случаите, предвидени в съответните глави на наредбата - съответно 25 V променливо или 60 V постоянно);

4. метални конструкции на разпределителни устройства, конструкции носещи кабели, кабелни муфи, метални обвивки и брони на контролни и силови кабели, обвивки на проводници, електроинсталационни тръби (канали), метални конструкции, на които се разполага електрообзавеждане;

5. метални обвивки и брони на контролни и силови кабели и проводници за напрежения, които не превишават посочените в чл. 179, ал. 2 и 3, положени на общи метални конструкции, включително общи тръби, кутии и други подобни, с кабели за по-високи напрежения;

6. метални корпуси на подвижни и преносими електропотребители;

7. електрообзавеждане, разположено на движещи се части на машини и механизми.

(2) Когато за защитна мярка се използва автоматично изключване на захранването, посочените в ал. 1 достъпни токопроводими части се присъединяват към директно заземената неутрала при схема TN и се заземяват при схемите IТ и ТТ.

Чл. 204. Не се изисква преднамерено присъединяване към директно заземената неутрала при схема TN и заземяване при схемите IТ и ТТ на:

1. корпуси на електрообзавеждане и апарати, разположени на метални основи: конструкции на разпределителни устройства, табла, шкафове, тела на машини и механизми, които са присъединени към неутралата на захранващия източник или са заземени, при осигуряване на надежден електрически контакт на тези корпуси с основите;

2. конструкции, изброени в чл. 203, при осигуряване на надежден електрически контакт между тези конструкции и разположеното на тях електрообзавеждане, присъединено към защитния проводник;

3. снемащи или отварящи се части на металните конструкции на разпределителни устройства, шкафове, ограждения и други подобни, ако по тях няма електрообзавеждане или ако напрежението на разположеното електрообзавеждане не превишава стойностите, определени в чл. 179, ал. 2 и 3;

4. арматурата на изолаторите на въздушни електропреносни линии и присъединяваните към нея крепежни детайли;

5. достъпни токопроводими части на защитно изолирано електрообзавеждане (с двойна изолация);

6. метални скоби, парчета от метални тръби за механична защита на кабели в местата на преминаване през стени и други подобни елементи на електрическите инсталации с площ до 100 cm2, включително съединителни и разклонителни кутии на скрити електрически инсталации.

Чл. 205. (1) При използване на автоматично изключване на захранването в електрически уредби с напрежение до 1000 V всички достъпни токопроводими части се свързват към директно заземената неутрала (зануляване) при схема TN и се заземяват при схеми IТ и ТТ.

(2) Характеристиките на защитните устройства и параметрите на защитните проводници се съгласуват така, че се осигурява нормираното време за изключване на повредената верига от защитното устройство в съответствие с номиналното фазно напрежение на захранващата мрежа.

(3) Автоматичното изключване на захранването се прилага заедно с мерките за изравняване на потенциалите.

Чл. 206. (1) Не се допуска при схема TN времето за автоматично изключване на захранването да превишава стойностите, посочени в табл. 23. Тези времена се считат за достатъчни за осигуряване на защитата срещу поражения от електрически ток, включително при групови вериги, захранващи подвижни и преносими електропотребители и ръчни електроинструменти от клас I на защита срещу поражения от електрически ток.

Таблица 23

Номинално фазно напрежение	Максимално време
на мрежата, V	за изключване, s
220 (230)	0,4
380 (400)	0,2
над 380 (400)	0,1

(2) За вериги, захранващи разпределителни, групови, етажни и други табла, времето за изключване не превишава 5 s.

(3) Допускат се времена за изключване, превишаващи посочените в табл. 23, но не повече от 5 s, във вериги, захранващи само стационарни електропотребители от електроразпределителни табла, при изпълнение на специални условия.

(4) Допуска се използване на защитни прекъсвачи за токове с нулева последователност.

Чл. 207. При схема IT времето за автоматично изключване на захранването при двойно земно съединение не превишава стойностите, посочени в табл. 24.

Таблица 24

Номинално напре-	Без изведена	С изведена
жение на мрежата, V	неутрала,	неутрала,
	максимално	максимално
	време за	време за
	изключване, s	изключване, s
250/400	0,4	0,8
400/690	0,2	0,4
580/1000	0,1	0,2

Чл. 208. (1) Главната система за изравняване на потенциалите в електрическите уредби с напрежение до 1000 V свързва взаимно следните токопроводими части:

1. защитния проводник РЕ или проводника PEN на захранващата мрежа, при схема TN;

2. заземителния проводник, присъединен към заземителното устройство на електрическата уредба, при схеми IТ и ТТ;

3. заземителния проводник, присъединен към заземителя за повторно заземяване, ако има такъв;

4. металните тръби на комуникации, входящи в сградата - инсталации за студена и гореща вода, канализация, отопление, газоснабдяване;

5. металните части на конструкцията на сградата;

6. металните части на инсталациите за централно вентилиране и кондициониране; при наличие на децентрализирани инсталации за вентилиране и кондициониране металните въздуховоди се присъединяват към шината на защитните проводници (РЕ) в таблата за захранване на вентилаторите и кондиционерите;

7. заземителните устройства за целите на мълниезащитата, когато мълниезащитата е от втора или трета категория;

8. заземителния проводник за функционално (работно) заземяване, ако има такова, и няма ограничения за присъединяване на веригата на работното заземяване към заземителното устройство за защита срещу поражения от електрически ток;

9. металните обвивки на кабелите за телекомуникация при съгласие на собствениците/ползвателите на тези кабели.

(2) Когато някои от токопроводимите части по ал. 1 влизат в сградата, те се свързват колкото е възможно по-близо до мястото на въвода в сградата.

(3) За свързване с главната система за изравняване на потенциалите токопроводими части по ал. 1 се присъединяват към главната заземителна клема (шина) с помощта на проводници за изравняване потенциалите.

Чл. 209. (1) Допълнителната система за изравняване на потенциалите свързва взаимно всички достъпни за едновременно допиране токопроводими части на стационарното електрообзавеждане и непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части, включително достъпните за допир метални части на строителната конструкция на сградата, а така също проводниците PEN при схема TN и проводниците за защитно заземяване при схеми IТ и ТТ, включително защитните проводници на инсталационните контакти.

(2) За изравняване на потенциалите се използват специално предвидени проводници или налични достъпни токопроводими части, ако отговарят на изискванията за защитни проводници по отношение на проводимост и непрекъснатост на електрическата верига.

Чл. 210. (1) Защитно изолиране (двойна или усилена изолация) се осигурява чрез използване на електротехнически изделия от клас II на защита срещу поражения от електрически ток или чрез разполагане на електрообзавеждане от клас I (само с основна изолация на тоководещите части) в изолационна обвивка.

(2) Достъпните токопроводими части на електрообзавеждане от клас II не се свързват към защитен проводник и към система за изравняване на потенциалите.

Чл. 211. (1) Защитно електрическо разделяне на вериги като правило се прилага само за една верига, чието най-голямо работно напрежение не превишава 500 V.

(2) Разделената верига се захранва от разделящ трансформатор или от друг източник, осигуряващ същата степен на безопасност.

(3) Препоръчва се проводниците на защитно разделените вериги да се полагат отделно от проводниците на останалите вериги. Когато това не е възможно, за тези вериги се използват кабели без метални обвивки, брони или екрани или изолирани проводници, положени в изолационни тръби или канали, при условие че номиналното напрежение на тези кабели и проводници съответства на най-голямото напрежение в съвместно положените вериги и всяка от веригите е защитена срещу свръхтокове.

(4) Когато разделящият трансформатор захранва само един потребител, достъпните токопроводими части на потребителя не се присъединяват нито към защитен проводник, нито към достъпни токопроводими части на други потребители.

(5) Допуска се захранване на няколко потребителя от един разделящ трансформатор при едновременно изпълнение на следните условия:

1. достъпните токопроводими части на разделената верига нямат електрическа връзка с металния корпус на захранващия източник;

2. достъпните токопроводими части на разделената верига са свързани помежду си посредством изолирани незаземени проводници на допълнителната система за изравняване на потенциалите, която няма електрическа връзка със защитни проводници и достъпни токопроводими части на други вериги;

3. всички инсталационни контакти са със защитен контакт, свързан с допълнителната система за изравняване на потенциалите;

4. всички гъвкави кабели, с изключение на захранващите електрообзавеждане от клас II на защита срещу поражения от електрически ток, имат защитен проводник, използван в този случай като проводник за изравняване на потенциалите;

5. времето за изключване на устройството за защита при двойно корпусно съединение към достъпните токопроводими части не превишава времето, посочено в табл. 24.

Чл. 212. (1) Изолирани (нетокопроводими) помещения, зони и площадки се използват в електрически уредби с напрежение до 1000 V, когато не могат да бъдат изпълнени всички изисквания за автоматично изключване на захранването, а използването на други мерки за защита при индиректен допир е невъзможно или нецелесъобразно.

(2) Съпротивлението спрямо земя на изолационните подове и стени на изолираните (нетокопроводими) помещения, зони и площадки, в която и да е точка е:

1. не по-малко от 50 kW - при напрежение на електрическата уредба до 500 V включително, измерено с мегаомметър при напрежение 500 V;

2. не по-малко от 100 kW - при напрежение на електрическата уредба над 500 V, измерено с мегаомметър при напрежение 1000 V.

(3) Допуска се в изолирани (нетокопроводими) помещения, зони и площадки използването на електрообзавеждане от клас 0 за защита срещу поражения от електрически ток при спазване на най-малко на едно от условията:

1. достъпните токопроводими части са отделени една от друга и от непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части на разстояние най-малко 2 m; допуска се намаляване на това разстояние до 1,25 m извън зоната на досегаемост;

2. достъпните токопроводими части са отделени от непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части с ограждения от електроизолационен материал, като от едната страна на ограждението са осигурени разстояния не по-малки от определените в т. 1;

3. непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части са покрити с изолация, която издържа изпитвателно променливо синусоидално напрежение най-малко 2000 V в продължение на 1 min.

(4) В изолирани (нетокопроводими) помещения и зони не се предвижда защитен проводник, но се предвиждат мерки срещу внасяне на опасен потенциал върху непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части.

(5) Подовете и стените на изолираните (нетокопроводими) помещения се изолират от въздействието на влага.

Чл. 213. (1) Заземителните устройства на електрическите уредби с напрежение над 1000 V в мрежи с ефективно заземена неутрала се изпълняват в съответствие с изискванията за:

1. допустимо съпротивление по чл. 215 или допустимо допирно напрежение по чл. 216;

2. конструктивно изпълнение по чл. 217, 218 и ограничаване на напрежението на заземителното устройство по чл. 214.

(2) За заземителните устройства на стълбовете на ВЛ не се прилагат изискванията от чл. 214 до чл. 218.

Чл. 214. (1) Напрежението на заземителното устройство като правило не превишава 10 kV при протичане през заземителното устройство на тока на земно съединение.

(2) Допуска се напрежение над 10 kV за заземителни устройства, при които е изключена възможността за изнасяне на потенциали извън границите на сградите и външните огради на електрическите уредби.

(3) При напрежение на заземителното устройство над 5 kV се предвиждат мерки за защита на изолацията на изходящите кабели за свръзки и телемеханика и за предотвратяване на изнасянето на опасни потенциали извън границите на електрическата уредба.

Чл. 215. (1) Когато заземителното устройство се изпълнява по условието за допустимо съпротивление, съпротивлението на заземителното устройство е не по-голямо от 0,5 W, през който и да е период на годината с отчитане и на съпротивленията на естествените заземители.

(2) За изравняване на потенциалите и осигуряване на присъединяването на електрообзавеждането към заземителя на територията, на която е разположено електрообзавеждането, надлъжно и напречно се разполагат хоризонтални заземители, обединени в заземителна мрежа.

(3) Надлъжните заземители се полагат по оста на електрообзавеждането от страната на обслужване на дълбочина 0,5 ё 0,7 m от повърхността на земята и на разстояние 0,8 ё 1,0 m от фундаментите или основите на електрообзавеждането. Допуска се увеличаване на разстоянията от фундаментите или основите на електрообзавеждането до 1,5 m с полагане на един заземител за два реда електрообзавеждане, когато страните на обслужване са обърнати една към друга, а разстоянието между фундаментите или основите на двата реда не превишава 3,0 m.

(4) Напречните заземители се полагат на подходящи места между електрообзавеждането на дълбочина 0,5 ё 0,7 m от повърхността на земята. Препоръчва се разстоянието между тях да се увеличава от периферията към центъра на заземителната мрежа. При това първото и последващите разстояния, като се започне от периферията, да не превишават съответно 4,0, 5,0, 6,0, 7,5, 9,0, 11,0, 13,5, 16,0, 20,0 m. Размерите на клетките на заземителната мрежа, които са близо до местата на присъединяване на неутралите на силовите трансформатори и на късосъединителите към заземителното устройство, да не превишават 6 x 6 m.

(5) Хоризонталните заземители се полагат по краищата на територията, която заема заземителното устройство, така че тяхната съвкупност да образува затворен контур.

(6) Когато контурът на заземителното устройство се разполага в границите на външната ограда на електрическата уредба, при входовете и изходите на нейната територия потенциалите се изравняват чрез набиване на два вертикални заземителя, присъединени към външния хоризонтален заземител срещу входовете или изходите. Вертикалните заземители са с дължина 3 - 5 m, а разстоянието между тях е равно на широчината на входа или изхода.

Чл. 216. (1) Когато заземителното устройство се изпълнява по изискванията за допустимо допирно напрежение при протичане през заземителното устройство на тока на земно съединение, допирното напрежение не трябва да превишава нормираните стойности през който и да е период на годината. Съпротивлението на заземителното устройство се изчислява по допустимото напрежение и тока на земно съединение.

(2) При определяне на стойността на допустимото допирно напрежение като разчетно време за въздействие се приема сумата от времето за действие на защитата и пълното време за изключване на изключвателя.

(3) При определяне на стойностите на допустимото допирно напрежение за работни места (места за оперативно обслужване на електрически апарати), където при извършване на оперативни превключвания могат да възникнат къси съединения към конструкции, достъпни за допиране от персонала, извършващ превключванията, се приема времето за действие на резервната защита, а за останалата територия - на основната защита.

(4) Надлъжното и напречното разполагане на хоризонтални заземители се определя от изискванията за ограничаване на допирните напрежения до нормираните стойности и за удобство при присъединяване на заземяваното електрообзавеждане. Разстоянието между надлъжните и напречните хоризонтални изкуствени заземители не превишава 30 m, а дълбочината на полагането им е не по-малка от 0,3 m. За намаляване на допирното напрежение при необходимост на работните места се насипва трошен чакъл с дебелина 0,1 ё 0,2 m.

(5) Когато заземителните устройства за открити разпределителни устройства с различни напрежения се обединяват в една заземителна уредба, допирното напрежение се определя по най-големия ток на земно съединение на обединяваните разпределителни устройства.

Чл. 217. (1) При изпълнение на заземителни устройства по изискванията за допустимо съпротивление или допустимо допирно напрежение в допълнение на чл. 215 и 216 се извършва:

1. полагане в земята на заземителните проводници, чрез които електрообзавеждане или конструкции се присъединяват към заземителя на дълбочина най-малко 0,3 m;

2. полагане на надлъжни и напречни хоризонтални заземители (в четирите направления) близо до местоположението на заземяванията на неутралите на силови трансформатори и късосъединители.

(2) Когато заземителното устройство излиза извън оградата на електрическата уредба, хоризонталните заземители, които се намират извън територията на електрическата уредба, се полагат на дълбочина не по-малка от 1,0 m. В този случай се препоръчва външният контур на заземителното устройство да се изпълнява във вид на многоъгълник с тъпи или заоблени ъгли.

Чл. 218. (1) Не се препоръчва присъединяване на външната ограда на електрическата уредба към заземително устройство.

(2) Когато от електрическата уредба излизат ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо, оградата се заземява с помощта на вертикални заземители с дължина от 2 до 3 m, разположени до стойките на оградата по целия й периметър през 20 ё 50 m. Не се изисква поставяне на вертикални заземители при огради с метални стойки или със стоманобетонни стойки, чиято арматура е свързана електрически с металните звена (платна) на оградата.

(3) За избягване на електрическа връзка на външната ограда със заземителното устройство разстоянието от оградата до елементите на заземителното устройство, разположени по нейното протежение от вътрешната, външната или от двете страни, е най-малко 2,0 m.

(4) Излизащите извън границите на оградата хоризонтални заземители, тръби и кабели с метална обвивка или броня, както и другите метални комуникации се разполагат по средата между стойките на оградата на дълбочина не по-малка от 0,5 m.

(5) В местата на сближаване на външната ограда със сгради и съоръжения, както и в местата на сближаване на външната ограда с вътрешни метални ограждения се правят тухлени отделяния с дължина най-малко 1,0 m.

(6) Електропотребителите, разположени на външната ограда, се захранват от разделителни трансформатори, които не се разполагат на оградата. Линията, която свързва вторичната намотка на разделящия трансформатор с разположения на оградата електропотребител, се изолира от земята за разчетното напрежение на заземителното устройство.

(7) Когато изпълнението дори и на една от указаните мерки в ал. 2, 3, 4 и 5 не е възможно, металните части на оградата се присъединяват към заземителното устройство и се прави изравняване на потенциалите така, че допирното напрежение от вътрешната и от външната страна на оградата не превишава допустимите стойности.

(8) Изпълнението по ал. 7 се осъществява чрез полагане на хоризонтален заземител от външната страна на оградата на разстояние 1,0 m от нея и на дълбочина 1,0 m, присъединен към заземителното устройство най-малко в четири точки.

Чл. 219. (1) Когато заземителното устройство на електрическа уредба в мрежи с ефективно заземена неутрала с напрежение над 1000 V е свързано със заземителното устройство на друга електрическа уредба с помощта на кабел с метална обвивка, броня или други метални връзки, изравняването на потенциалите около посочената друга електрическа уредба или сграда, в която тя е разположена, се осъществява чрез:

1. полагане в земята на дълбочина 1,0 m и на разстояние 1,0 m от основите на сградата или от периметъра на заеманата от електрообзавеждането територия на заземител, свързан със системата за изравняване на потенциалите на тази сграда или тази територия;

2. разполагане до входовете и изходите на сградата на проводници на разстояние 1 m и 2 m от заземителя по т. 1, на дълбочина съответно 1,0 m и 1,5 m и свързването им с него;

3. използване на стоманобетонните фундаменти в качеството на естествени заземители, ако се осигурява необходимото изравняване на потенциалите.

(2) Не се изисква изпълнение на условията, посочени в ал. 1, когато около сградата има асфалтирани пояси, в това число до входовете и изходите. Ако до някой вход (изход) няма асфалтиран пояс, до този вход (изход) се изпълнява изравняване на потенциалите чрез разполагане на два проводника, както е посочено в ал. 1, т. 1 и 2, или се спазва условието по ал. 1, т. 3. Освен това във всички случаи се спазват изискванията на чл. 220.

Чл. 220. (1) Не се разрешава захранване на електропотребители извън границите на заземителните устройства на РУ с напрежение над 1000 V в мрежи с ефективно заземена неутрала, от намотките на трансформатори с напрежение до 1000 V със заземена неутрала, които се намират в границите на контура на заземително устройство на РУ с напрежение над 1000 V. Изискването е за избягване изнасянето на потенциал от РУ с напрежение над 1000 V.

(2) При необходимост електропотребителите по ал. 1 се захранват от трансформатори с изолирана неутрала на страната с напрежение до 1000 V по кабелна линия, изпълнена с кабел без метална обвивка/броня или по въздушна линия. При това напрежението на заземителното устройство не трябва да превишава напрежението на пробивния предпазител, разположен на страната на най-ниското напрежение на трансформатора с изолирана неутрала.

(3) Електропотребителите по ал. 1 може да се захранват от разделящ трансформатор. Разделящият трансформатор и линията от неговата вторична намотка към потребителя, когато тя преминава по територия, заемана от заземително устройство на електрическа уредба с напрежение над 1000 V, е с изолация спрямо земя, равна или по-голяма от изчислителната стойност на напрежението на заземителното устройство.

Чл. 221. (1) Съпротивлението на заземителното устройство в електрически уредби с напрежения над 1000 V, в мрежи с изолирана неутрала, при преминаването на изчислителния ток на земно съединение през който и да е период на годината с отчитане съпротивлението на естествените заземители отговаря на условието:

R Ј 250/I, но не повече от 10 W,

като I е разчетният ток на земно съединение, А.

(2) За изчислителен ток на земно съединение се приема:

1. в мрежите без компенсация на капацитивните токове - токът на земно съединение;

2. в мрежите с компенсация на капацитивните токове:

а) за заземителни уредби, към които са свързани компенсиращи устройства - ток, равен на 125% от номиналния ток на най-мощното от тези устройства;

б) за заземителни уредби, към които не са свързани компенсиращи устройства - остатъчният ток на земно съединение, който може да се получи в дадената мрежа при изключване на най-мощното от компенсиращите устройства, но най-малко 30 A.

(3) Изчислителният ток на земно съединение се определя за експлоатационна схема на мрежата, при която токът на земно съединение има най-голяма стойност.

Чл. 222. (1) При използване на заземителното устройство едновременно и за електрически уредби с напрежение до 1000 V с изолирана неутрала се спазват условията по чл. 229.

(2) При използване на заземителното устройство едновременно и за електрически уредби с напрежение до 1000 V с директно заземена неутрала съпротивлението на заземителното устройство е не по-голямо от посоченото в чл. 226 или към заземителното устройство са присъединени металните обвивки (броните) най-малко на два кабела с напрежение до или над 1000 V, или за двете напрежения, при обща дължина на кабелите не по-малка от 1 km.

Чл. 223. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За подстанции с напрежение 6 ё 20/0,4 kV се изпълнява една обща заземителна уредба, към която се присъединяват:

1. неутралата на трансформатора на страната с напрежение до 1000 V;

2. корпусът на трансформатора;

3. металните обвивки и брони на кабелите с напрежение до и над 1000 V;

4. достъпните токопроводими части на електрическите уредби с напрежение до и над 1000 V;

5. непринадлежащите на уредбата достъпни токопроводими части.

(2) Около площадката, заемана от подстанцията, на дълбочина не по-малко от 0,5 m и на разстояние не повече от 1,0 m от края на основата на сградата на подстанцията или на края на фундамента на електрообзавеждане, разположено на открито, се полага затворен хоризонтален заземител (контур), свързан към заземителното устройство.

Чл. 224. Когато заземителното устройство на мрежа с напрежение над 1000 V с изолирана неутрала е обединено със заземителното устройство на мрежа с напрежение над 1000 V с ефективно заземена неутрала, общата заземителна уредба отговаря на изискванията по чл. 214 и 215.

Чл. 225. (1) В електрически уредби с директно заземена неутрала неутралата на генератора или на трансформатора за трифазно променливо напрежение средната точка на източника на постоянно напрежение или единият от изводите на източника на еднофазно напрежение се присъединяват към заземител чрез заземителен проводник.

(2) Изкуственият заземител, предназначен за заземяване на неутралата, като правило се разполага в близост до генератора или трансформатора. За вътрешноцехови подстанции се допуска заземителят да се разполага около основите на сградата.

(3) Когато основата на сградата, в която се намира подстанцията, се използва като естествен заземител, неутралата на трансформатора се заземява чрез присъединяване към най-малко две метални колони или към закладните части, които са заварени към арматурата най-малко на два стоманобетонни фундамента.

(4) При разполагане на встроени подстанции на различни етажи в многоетажна сграда заземяването на неутралата на трансформаторите на подстанциите се изпълнява чрез специално положен заземителен проводник. В този случай заземителният проводник допълнително се присъединява към колоната на сградата, която е най-близо до трансформатора, а нейното съпротивление се отчита при определяне съпротивлението на заземителното устройство, към което е присъединена неутралата на трансформатора.

(5) За осигуряване непрекъснатост на веригата за заземяване и за защита на заземителния проводник от механични повреди във всички случаи се вземат мерки.

(6) Ако във веригата на проводника PEN, който съединява неутралата на трансформатора или генератора с шината PEN на разпределителното устройство за напрежение до 1000 V, е разположен токов трансформатор, заземителният проводник се присъединява не към неутралата на трансформатора или генератора непосредствено, а към проводника PEN по възможност веднага след токовия трансформатор. В този случай разделянето на проводника PEN на проводник PE и проводник N също се изпълнява след токовия трансформатор. Токовият трансформатор се разполага, колкото е възможно по-близо до извода от неутралата на трансформатора или генератора.

Чл. 226. (1) Съпротивлението на заземителното устройство, към което се присъединяват неутралата на трансформатор/генератор или извод на еднофазен източник, през който и да е период на годината, не надвишава:

(2) Съпротивлението по ал. 1 се осигурява с отчитане на използваните естествени заземители, както и на заземителите за повторно заземяване на проводника PEN и на проводника PE на въздушните линии с напрежение до 1000 V, когато линиите са най-малко две.

(3) Съпротивлението на заземителя, разположен в непосредствена близост до неутралата на трансформатор/генератор или извод на източник на еднофазно напрежение, не надвишава:

(4) При специфично съпротивление на почвата r > 100 W.m се допуска нормираните в ал. 1 и 3 стойности да се увеличат с 0,01r пъти, но не повече от десетократно.

Чл. 227. (1) В краищата на въздушните линии или в отклоненията от тях с дължина, по-голяма от 200 m, както и на въводите на ВЛ в електрически уредби, в които като защитна мярка при индиректен допир се използва автоматично изключване на захранването, се изпълняват повторни заземявания на проводника PEN. За това с предимство се използват естествени заземители, например подземните части на стълбовете, а също заземителните устройства, предназначени за мълниезащита.

(2) Посочените в ал. 1 повторни заземявания се изпълняват, ако не се изискват по-чести заземявания по условията за защита от атмосферни пренапрежения.

(3) Повторните заземявания на проводника PEN в мрежи с постоянно напрежение се изпълняват с отделни изкуствени заземители, които нямат метални съединения с подземни тръбопроводи.

Чл. 228. (1) Общото преходно съпротивление на всички заземители за повторно заземяване на проводника PEN, включително естествените заземители за всяка въздушна линия, през който и да е период на годината, не надвишава:

(2) Преходното съпротивление на всеки от повторните заземители да не надвишава:

(3) При специфично съпротивление на почвата r > 100 Wm се допуска нормираните в ал. 1 и 2 стойности да се увеличат с 0,01r пъти, но не повече от десетократно.

Чл. 229. (1) Съпротивлението на заземителното устройство за защитно заземяване на достъпни токопроводими част в мрежи IT отговаря на условието:

R Ј UL/I,

където:

R е съпротивлението на заземителното устройство, W;

UL - допустимото допирно напрежение (в общия случай 50 V), V;

I - пълният ток на земно съединение, А.

(2) Като правило не се изисква съпротивлението на заземителното устройство да е по-малко от 4 W. Допуска се съпротивлението да е до 10 W, ако е спазено условието по ал. 1, а мощността на генераторите или трансформаторите не превишава 100 kVA, дори когато работят в паралел.

Чл. 230. (1) Заземителните устройства на електрически уредби с напрежение над 1000 V с ефективно заземена неутрала в райони с голямо специфично съпротивление на почвата като правило се изпълняват при спазване на изискванията към допустимото допирно напрежение, определени в чл. 216.

(2) В скални терени се допуска полагане на хоризонтални заземители на дълбочина, по-малка от изискваната по чл. 216 - 218, но не по-малка от 0,15 m. Допуска се също да не се изпълняват изискванията по чл. 215 за вертикални заземители при входовете и изходите на уредбите.

Чл. 231. При изграждане на изкуствени заземители в райони с голямо специфично съпротивление на почвата се препоръчват следните мерки:

1. използване на вертикални заземители с увеличена дължина, когато с увеличаване на дълбочината специфичното съпротивление на почвата намалява, а отсъстват естествени дълбочинни заземители, например сондажи с метални обсадни тръби;

2. изнасяне на заземители, ако в близост (до 2 km) до електрическата уредба има места с по-малко специфично съпротивление на почвата;

3. изкопаване на траншеи в скални терени, запълване на траншеите с влажен глинест грунт, полагане на хоризонтални заземители, трамбовка и засипване с трошен чакъл до върха на траншеята;

4. изкуствена обработка на грунта за намаляване на специфичното му съпротивление, ако другите мерки не могат да се приложат или не дават необходимия ефект.

Чл. 232. В електрически уредби с напрежение над 1000 V и с напрежение до 1000 V с изолирана неутрала, когато специфичното съпротивление на почвата е над 500 Wm, и чрез мерките, описани в чл. 230 и 231, не се получават приемливи по икономически съображения заземители, се допуска увеличаване на изискваните в тази глава стойности за съпротивленията на заземители 0,002r пъти, но не повече от десетократно.

Чл. 239. Изчислителните електрически товари, по които се проектират мрежите за електроснабдяване на населените места, са:

1. среден товар - постоянен по стойност във времето фиктивен товар, който е еквивалентен на променящия се действителен товар по потребление на електрическа енергия; средният товар се определя за най-натоварения период (еквивалентен на работна смяна при производствените предприятия), денонощие, месец или година;

2. средноквадратичен товар - постоянен по стойност във времето фиктивен товар, който е еквивалентен на променящия се действителен товар по загуби на електрическа енергия;

3. максимален товар - постоянен по стойност във времето фиктивен товар, който е еквивалентен на променящия се действителен товар по най-тежкото топлинно действие, при което се достига максимална температура на нагряване или топлинно износване на изолацията; максималният товар е възможният най-голям среден товар на потребител или група потребители за интервали от 15, 30, 45 или 60 min; максималният товар може да се разглежда като активен, реактивен и пълен;

4. върхов ток - възможният максимален ток с продължителност 1 ё 2 s.

Чл. 240. Различните видове изчислителни електрически товари се прилагат, както следва:

1. среден товар - при изчисляване на: потреблението на електрическа енергия; мощността на компенсиращите устройства; максималния товар; средноквадратичния товар;

2. средноквадратичен товар - при пресмятане на загубите на енергия; оразмеряване на електрически съоръжения по допустимо нагряване;

3. максимален товар - при оразмеряване на електрически съоръжения по допустимо нагряване и по допустима загуба на напрежение; определяне на отклонението на напрежението; избор на мощността на компенсиращите устройства; пресмятане на максималните загуби на мощност и загубите на енергия; присъединяване на потребители на електрическа енергия;

4. върхов ток - при избор на защитни апарати; настройка на релейни защити и автоматични устройства; изчисляване на колебанието на напрежението; проверка режима на самопускане на електродвигателите.

Чл. 241. (1) Използваемостта на максималния товар се определя като отношение на консумираната електрическа енергия към максималния товар.

(2) Използваемостта на максималния товар се определя в абсолютни или относителни единици.

Чл. 242. За определяне на изчислителните товари и разхода на електрическа енергия се използват коефициентите:

1. коефициент на използване на активната мощност на един или група потребители - отношението на средния активен товар на потребителя/групата потребители към номиналната мощност;

2. коефициент на едновременност на активните максимални товари - отношението на общия максимален товар към сумата от максималните товари на отделните потребители;

3. коефициент на запълване на товаровия график - отношението на средния товар към максималния товар;

4. коефициент на формата на товаровия график - отношението на средноквадратичния товар към средния товар;

5. среден коефициент (фактор) на мощността (cos j) за произволен интервал от време - определен от потребената активна и реактивна енергия за интервала.

Чл. 243. (1) Изчислителните електрически товари за битовите електропотребители се определят в зависимост от степента на участие на отделните енергоносители - електрическа енергия, газ, централизирано топлоснабдяване, локални отоплителни системи и индивидуално топлоснабдяване в енергоснабдяването на бита.

(2) Индивидуалният максимален товар за едно жилище се приема в зависимост от степента на използване на електрическата енергия за отопление и нагряване на вода за битови нужди, като жилището се класифицира към една от следните групи:

1. първа група - жилища, отоплявани основно с електрическа енергия - от 8 kW до 10 kW;

2. втора група - жилища, отоплявани основно с друг вид енергия (топлоснабдяване, газ, твърдо или течно гориво) - от 5 kW до 6 kW;

3. трета група - жилища, в които системата за отопление е комбинирана между първа и втора група жилища - от 6 kW до 8 kW.

(3) Посочените в ал. 2 по-малки стойности на максималния товар се отнасят за едностайни и двустайни жилища с разгъната застроена площ до 70 m2, а по-големите стойности - за жилища с разгъната застроена площ от 70 m2 до 120 m2.

(4) За жилища с разгъната застроена площ над 120 m2 стойността на максималния товар се определя в инвестиционния проект за съответната сграда - част електрическа.

(5) При определяне на максималния товар за конкретно жилище могат да се отчитат и допълнителни фактори, като брой живущи, степен на комфорт, строителен тип на жилището, инсталирана мощност и работен режим на електропотребителите и др.

Чл. 244. (1) Максималният товар на линия за НН, касета, трафопост или извод, захранващи група жилища с приблизително еднакъв начин на отопление, се определя като произведение от индивидуалния максимален товар за едно жилище, броя жилища, за които се определя максималният товар, и коефициента на едновременност.

(2) Коефициентът на едновременност зависи от групата, към която са класифицирани жилищата, и се определя по табл. 25.

Таблица 25

Стойности на коефициента на едновременност в зависимост от броя на жилищата и начина на отопление

Брой жилища	Първа група	Втора група	Трета група
	отопление -	отопление -	отопление -
	основно с	основно с	комбини-
	електрическа	друг вид	рано
	енергия	енергия
от 3 до 5	0,75-0,66	0,65-0,54	0,68-0,58
от 5 до 10	0,66-0,56	0,54-0,44	0,58-0,48
от 10 до 20	0,56-0,48	0,44-0,36	0,48-0,40
от 20 до 50	0,48-0,42	0,36-0,29	0,40-0,34
от 50 до 100	0,42-0,39	0,29-0,26	0,34-0,31
от 100 до 200	0,39-0,37	0,26-0,24	0,31-0,29
от 200 до 500	0,37-0,36	0,24-0,23	0,29-0,28
над 500	0,35	0,22	0,27

Чл. 245. (1) Перспективните изчислителни електрически товари на обществени потребители се определят в зависимост от големината и вида на населеното място, развитието на туризма и от конкретните потребители на електрическа енергия.

(2) Максималният товар на обществени сгради се определя чрез специфичния максимален товар. Препоръчителни стойности за специфичния максимален товар са посочени в табл. 26. По-големите стойности се отнасят за сгради с електрическо отопление или климатични уредби.

(3) Максималният товар на обществени сгради със специално предназначение се определя в инвестиционния проект за съответната сграда - част електрическа.

Таблица 26

Стойности на специфичните максимални товари за обществени сгради

Вид на сградата	Единица мярка	Специфичен
	kW/за ....	максимален
		товар
Детски ясли и градини	kW/дете	0,2-0,4
Училища	kW/ученик	0,06 -0,2
Клиники	kW/кабинет	2,0-4,0
Болнични заведения	kW/легло	1,0-2,0
Киносалони	kW/място	0,1-0,2
Театри и концертни
зали	kW/място	0,3-0,6
Административни
сгради	kW/работно	0,5-1,5
	място
Хотели	kW/легло	0,5-1,5
Ресторанти	kW/място	0,6-1,0
Сладкарници и барове	kW/място	0,3-0,5
Магазини за хранител-	kW/m2 търгов-	0,2-0,4
ни стоки	ска площ
Магазини за промиш-	kW/m2 търгов-	0,1-0,3
лени стоки	ска площ

Чл. 246. (1) Общият максимален товар за битови и обществени потребители се определя от годишната консумация на електрическа енергия и годишната часова използваемост на максималния товар, която има стойност:

1. за трафопостове, захранващи предимно битови товари:

а) градски топлофицирани и нетоплофицирани жилища - от 1800 до 2200 часа;

б) селски райони - от 2600 до 3200 часа;

2. за изводи СрН, захранващи предимно градски битови товари - от 2000 до 2400 часа;

3. за трафопостове и изводи СрН, захранващи смесени товари - от 2500 до 3500 часа.

(2) По-малките стойности на годишната използваемост на максималния товар се отнасят за потребители с еднороден режим на работа.

Чл. 247. (1) Максималният товар на захранващите звена от електрическата мрежа в жилищните райони (трафопост, извод СрН, подстанция) се определя от произведението на коефициента на едновременност и сумата от максималните товари на захранваните елементи (линии НН, трансформаторни постове, изводи СрН).

(2) Коефициентът на едновременност за захранваните елементи има стойности:

1. изходящи линии НН от трансформаторния пост - от 0,9 до 0,98;

2. трансформаторни постове към мрежата за СрН - от 0,9 до 0,95;

3. изводи СрН към подстанцията - от 0,9 до 0,95;

4. сумарния товар на подстанциите към общия връх - от 0,96 до 0,98.

(3) По-високите стойности на коефициента на едновременност се отнасят за случаи, когато преобладаващият товар е от потребители с еднороден режим на работа.

Чл. 248. За определянето на изчислителните товари на промишлени потребители освен коефициентите по чл. 242 допълнително се използват и коефициентите:

1. коефициент на натоварване - отношението на средния активен товар за времето на работа (включване) към номиналната мощност;

2. коефициент на максимума на активната мощност - отношението на максималния активен товар към средния товар;

3. коефициент на търсене на активната мощност - отношението на максималния активен товар към номиналната мощност.

Чл. 249. Средният активен товар на група потребители за най-натоварената работна смяна се определя като сума от произведенията на коефициента на използване и номиналната мощност за всеки потребител от групата.

Чл. 250. Средноквадратичният товар се определя от произведението на коефициента на формата и средния товар за най-натоварената работна смяна.

Чл. 251. За група потребители със строго определен технологичен режим на работа (напълно автоматизирано и поточно производство, животновъдни ферми и др.), за които във фаза работен проект е възможно построяването на товаров график, максималният товар се приема равен на най-големия от средните товари за 30-минутен интервал, определени като сума от произведенията на коефициента на натоварване и номиналната мощност на всички потребители, включени през съответния интервал.

Чл. 252. (1) Максималният товар на група потребители със случаен режим на работа се определя като произведение на коефициента на максимума и средния товар за най-натоварената работна смяна.

(2) Коефициентът на максимума се определя в зависимост от среднопретегления коефициент на използване и еквивалентния брой потребители.

(3) Среднопретегленият коефициент на използване се определя от отношението на сумата от произведенията на коефициента на използване и номиналната мощност на всеки потребител от групата и сумата от номиналните мощности на тези потребители.

(4) Еквивалентният брой потребители се определя от отношението на квадрата на сумата от номиналните мощности и сумата от квадратите на номиналните мощности на отделните потребители в групата.

(5) Агрегатите с многодвигателно задвижване се разглеждат като един потребител на електрическа енергия с номинална мощност, равна на сумата от номиналните мощности на отделните електродвигатели. При крановите механизми електрозадвижването на всеки отделен механизъм се разглежда като отделен потребител. Номиналните мощности се привеждат към продължителен режим на работа (ПВ =100%).

(6) При действителен брой на потребителите в групата, по-малък от четири, максималният товар се приема равен на сумата от номиналните им мощности.

(7) При действителен брой на потребителите в групата, равен или по-голям от четири, и при еквивалентен брой потребители, по-малък от четири, максималният товар се определя като сума от произведенията на коефициента на натоварване и номиналната мощност на отделните потребители. Стойностите за коефициента на натоварване и коефициента на мощността се приемат съответно 0,9 и 0,8 за потребители в продължителен режим на работа и 0,75 и 0,7 за потребители в повторно-кратковременен режим на работа.

(8) Максималният товар не може да е по-малък от сумата от номиналните мощности на трите най-мощни потребителя от групата.

Чл. 253. Допуска се за предварителни фази на проектиране и за контролни изчисления максималният активен товар на група потребители да се определя като сума от произведенията на коефициента на търсене и номиналната мощност на потребителите в групата.

Чл. 254. (1) Допуска се за приблизителни изчисления максималният товар във възлова точка на електроснабдителната система (трафопост, подстанция, извод СрН или ВН) да се определя като произведение от коефициента на едновременност и сумата от максималните товари на отделните клонове, захранвани от възловата точка.

(2) За изчисленията по ал. 1 стойността на коефициента на едновременност се приема от 0,85 до 1. По-голямата стойност се приема за потребители с еднороден режим на натоварване и възлова точка, която е по-близо до захранващия източник.

Чл. 255. (1) Върховият ток на единичен потребител е равен на пусковия му ток.

(2) Върховият ток на група потребители с индуктивен товар се определя като сума от пусковия ток на потребителя с най-голям пусков ток и общия максимален ток на останалите потребители в групата.

(3) Върховият ток на група потребители, които се включват едновременно, е равен на сумата от пусковите токове на отделните потребители.

Чл. 256. Стойностите на съответните коефициенти се определят съгласно отраслови технологични норми за проектиране на промишлени обекти.

Чл. 257. Максималният товар за селскостопански потребители се определя чрез специфичния максимален товар, стойности за който са дадени в табл. 27. По-малките стойности се отнасят за обекти с по-голям обем на производството.

Чл. 258. Максималният товар за селскостопански потребители, работещи по специална технология, се определя в инвестиционния проект за обекта - част електрическа.

Чл. 259. (1) При съвместно захранване на селскостопански и други потребители се отчита коефициентът на сезонност, посочен в табл. 27.

(2) Коефициентът на сезонност се определя от отношението на максималния товар през съответния годишен сезон и максималния товар през най-натоварения годишен сезон.

Таблица 27

Специфичен максимален товар и коефициент на сезонност за селскостопански потребители

Чл. 262. За преносните електрически мрежи с напрежение 110 kV и по-високо (мрежи ВН) до град с население над 100 000 жители се препоръчва свързването им в пръстен около града.

Чл. 263. (1) Броят на подстанциите 110/СрН и тяхната мощност се определят с технико-икономически сравнения на варианти или чрез общи оптимизационни изчисления на база средна плътност (kW/km2), определена по прогнозния максимален електрически товар за населеното място и наличието на конкретни големи потребители.

(2) Подстанциите 110/СрН се разполагат в центъра на захранваните от тях електрически товари или възможно най-близо до него.

Чл. 264. Разпределителните уредби за напрежение 110 kV и по-високо на подстанциите, разположени в централните жилищни райони на големите градове или в силно замърсени промишлени зони, се изпълняват закрити.

Чл. 265. Разпределителните електрически мрежи с напрежение до 35 kV (мрежи СрН) на територията на населените места се захранват от уредбите на подстанциите 110/СрН и електрическите централи или от разпределителните уредби на генераторно напрежение на електрическите централи.

Чл. 266. (1) Разпределителните електрически мрежи за СрН на територията на населените места се изпълняват с напрежение 20 kV.

(2) Допуска се използване на напрежение 10 kV само при разширение на съществуващи електрически мрежи 10 kV.

Чл. 267. Видът на разпределителните електрически мрежи за СрН (въздушни, кабелни или смесени) се избира по архитектурни и технико-икономически съображения.

Чл. 268. (1) Към разпределителните мрежи за СрН се поставят изисквания за осигуряване на:

1. надеждност на електроснабдяването и качество на напрежението;

2. гъвкава, удобна и безопасна експлоатация;

3. възможност линиите за резервиране да се намират постоянно под напрежение.

(2) Резервни трансформатори се предвиждат само при доказана необходимост.

Чл. 269. Електрическите мрежи за СрН се изграждат като:

1. магистрални - с два и повече трафопоста включени по дължина на линията;

2. радиални - всеки трафопост е свързан към отделна линия СрН;

3. отворени пръстеновидни - започват и завършват в две различни подстанции (електрически централи) или в различни секции на една и съща подстанция (електрическа централа); пръстенът в нормален режим работи като две магистрали, разделени в токоразделната точка; мястото на разделяне се изменя по указание на оператора на мрежата.

Чл. 270. (1) Електрическите мрежи за захранване на обществени и битови потребители в градовете, както и районните електрически мрежи за електроснабдяване на селските райони се изграждат по отворена пръстеновидна схема.

(2) Натоварването на началния участък при пръстеновидна схема в нормален режим се приема не по-голямо от половината на допустимия ток с оглед на нагряването му. При прекъсване на началния участък на магистралата след превключване всички трафопостове по нея се захранват от другата страна на пръстена и съответният начален участък се натоварва с целия допустим ток.

(3) Възлови трафопостове с повече от два извода, предназначени за осигуряване напречни връзки между магистралите, се изграждат при необходимост.

(4) При захранване на отдалечени потребители от трета категория се допуска използване на нерезервирана магистрална схема.

(5) Затворени електрически мрежи, които нормално работят със захранване от две или повече страни, се проектират само след конкретна технико-икономическа обосновка.

Чл. 271. Допуска се, когато източникът на захранване е един (подстанция или електрическа централа), отделните магистрали в нормален режим да се натоварват до 100% от допустимия ток, като резервирането на всяка от тях се осъществява от обща резервна линия, която нормално не носи товар и има аварийна връзка с края на всяка една от магистралите.

Чл. 272. (1) Уредбите СрН на подстанциите се проектират със секциониране на шинните системи.

(2) Отворени в нормален режим комутационни апарати от електрическата мрежа се включват автоматично при захранване на потребители от нулева и първа категория или ръчно чрез оперативни превключвания - при потребители втора категория.

(3) За намаляване на броя и продължителността на прекъсванията във въздушните мрежи 20 kV може да се използват автоматични отделители (бързодействащи разединители), които прекъсват електропровода по време на безтоковата пауза в цикъла на многократно АПВ.

Чл. 273. Уредбите средно напрежение на подстанциите се изграждат с комплектни разпределителни устройства - КРУ (с предимство пред конвенционалните), а уредбите за средно напрежение на трансформаторните постове - с опростени КРУ, съдържащи мощностни разединители или мощностни разединители, комбинирани с предпазители.

Чл. 274. (1) Сечението на проводниците на разпределителните мрежи СрН и НН се проверява по условието за допустима загуба на напрежение.

(2) Допустимите загуби на напрежение в отделните звена на мрежите са посочени в табл. 28.

Таблица 28

Допустими загуби на напрежение в електрическите мрежи

Вид на електричес-	Допустима	Забележка
ките мрежи и режим	максимал-
на тяхната работа	на загуба,%
1. Вътрешни инстала-	1 - 2,5	По т. 1 и 2 общо
ции в сгради		не повече от 6%,
2. Разпределителни	3,5 - 5	като за големи
мрежи НН при		производствени,
нормален режим		обществени и жи-
		лищни сгради
		съответно е 2,5%
		по т. 1 и 3,5% по
		т. 2, а за малки
		сгради съответно е
		1% и 5%
3. Захранващи линии	2 - 5
СрН за разпредели-
телни (възлови) под-
станции
4. Разпределителни	5 - 8	По т. 3 и 4 об-
мрежи СрН при нор-		що не повече от
мален режим		10% при норма-
		лен режим
5. Разпределителни	7 - 10	По т. 3 и 5 об-
мрежи СрН при ава-		що не повече от
риен режим		12% при ава-
		риен режим

Чл. 275. (1) Разпределителните електрически мрежи с напрежение до 1000 V (мрежи НН) на територията на населените места се изграждат за трифазен променлив ток с напрежение 380/220 V (400/230 V).

(2) Допуска се изпълнението на еднофазни отклонения от трифазни мрежи за захранване на отдалечени потребители с обща мощност до 15 kW и на двуфазни отклонения - за отдалечени потребители с обща мощност до 30 kW. Непълнофазните отклонения се разпределят и свързват така, че при работните режими се осигурява симетрично натоварване на захранващата трифазна магистрална линия.

Чл. 276. Видът на разпределителните електрически мрежи за НН (въздушни, кабелни или смесени) се избира по архитектурни и технико-икономически съображения.

Чл. 277. Разпределителните електрически мрежи за НН се изпълняват по схеми, съобразени с категорията на потребителите.

Чл. 278. (1) Схемите на трансформаторните постове, изграждани в самостоятелни сгради, вградени в сгради или комбинирани с трайно свързани с терена обекти, се съобразяват с възприетата схема на мрежата средно напрежение при спазване на съответните технически изисквания.

(2) При захранване по отворена пръстеновидна схема схемата на страна СрН на трансформаторните постове с общо предназначение е с единична шинна система, входящо поле, изходящо поле и трансформаторно поле. Входящите и изходящите (линейни) полета се съоръжават само с разединители или с мощностни разединители, а трансформаторното поле - с разединител и предпазители или с мощностен разединител, комбиниран с предпазители.

(3) Трансформаторните постове, при които се осъществява напречна връзка между две магистрали, се съоръжават с трето линейно поле.

(4) Трансформаторните постове, захранващи потребители първа категория с две и повече независими захранвания на страна СрН, се проектират с усложнени схеми на шинните системи СрН (единична секционирана, двойна и др.) в зависимост от обекта.

Чл. 279. (1) Комплектните трансформаторни постове (КТП) за закрит или за открит монтаж се използват с предимство пред конвенционално изгражданите, когато условията позволяват това.

(2) Допуска се използването на КТП с опростени схеми и конструкции.

Чл. 280. Средната трансформаторна мощност и броят на трансформаторните постове в нови жилищни райони се определят чрез общи оптимизационни изчисления на база средна плътност (kW/km2), определена по прогнозния максимален електрически товар.

Чл. 281. При определяне броя на трансформаторните постове и мощността на трансформаторите, захранващи обществено-битови потребители, се отчитат коефициентът на запълване на товаровия график и допустимото претоварване на трансформаторите.

Чл. 282. Трансформаторните постове, които захранват обществено-битови потребители, се изпълняват:

1. с два трансформатора - при захранване на потребители от първа и втора категория и на потребители трета категория с преобладаващо електрическо отопление;

2. с един трансформатор - при захранване на потребители трета категория при условие, че прекъсването на електроснабдяването, необходимо за ремонт или подмяна на повреден елемент, не превишава 24 часа.

Чл. 283. Трансформаторните постове се разполагат в центъра на захранваните товари или възможно най-близо до него.

Чл. 284. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за токопроводи за постоянен и променлив ток с напрежение до 35 kV.

(2) Допълнителните изисквания към токопроводите са посочени в глави двадесет и четвърта, двадесет и пета, тридесет и четвърта.

(3) Изискванията в тази глава не се отнасят за специалните токопроводи за електролизни и електротермични уредби, както и за въздушни електропроводни линии.

(4) Изисквания за токопроводите по отношение на противопожарната и аварийна безопасност са посочени в НИПАБ.

Чл. 285. Токопровод по смисъла на наредбата е устройството, състоящо се от неизолирани или изолирани проводници и принадлежащите към тях изолатори, защитни кожуси, конструкции и др., предназначено за пренасяне на електрическа енергия.

Чл. 286. (1) По вида на проводниците токопроводите се разделят на гъвкави (изпълнени с проводници) и твърди (изпълнени с шини или с тръби).

(2) По начина на защита срещу допиране до тоководещите части и срещу въздействието на околната среда токопроводите се разделят на:

1. открити - тоководещите части не са защитени срещу допиране или срещу попадане върху тях на чужди тела;

2. защитени - тоководещите части са предпазени срещу случайно допиране или попадане върху тях на чужди тела посредством метална мрежа, перфорирана ламарина и др.

3. закрити - тоководещите части са разположени в плътен кожух със защита против проникване на прах и водни капки.

Чл. 287. (1) В електрическите уредби при токове над 1000 А като правило токопроводите се прилагат с предимство пред кабелните линии.

(2) Във всички случаи, когато е възможно, токопроводите се проектират в открито изпълнение.

(3) За условията на агресивна околна среда токопроводите са в подходящо изпълнение или се вземат мерки за неутрализиране на въздействието на тази среда.

Чл. 288. (1) Тоководещите части на токопроводите като правило се изпълняват от алуминиеви, стомано-алуминиеви и стоманени проводници, тръби и шини с кръгло, правоъгълно или профилно сечение.

(2) Използването на медни проводници и шини се ограничава и се прилага само за случаи и места, където изпълнението с други метали е неприложимо.

Чл. 289. (1) За нормални условия на работа токопроводите се избират и оразмеряват съгласно глава трета по условията на нагряване.

(2) Токопроводите по условията на к.с. се оразмеряват съгласно глава четвърта.

Чл. 290. (1) При симетрично натоварени токопроводи за стойности на променливия ток 1600 А и по-големи се прилагат мерки за намаляване на загубите в шинодържателите, арматурата и носещата конструкция от въздействието на магнитното поле.

(2) При несиметрично натоварени токопроводи стойностите на променливия ток, при които се прилагат мерки по ал. 1, се определят чрез изчисление.

(3) При стойности на токовете от 2500 А и по-големи се предвиждат мерки и за намаляване и изравняване на индуктивното съпротивление (например разположение на плоските шини в пакет по страните на квадрат, използване на профилни шини, тръби с кръгло или квадратно сечение, прилагане на транспозиции).

Чл. 291. За токопроводите се предвиждат стационарни заземители или места за присъединяване на преносими заземители.

Чл. 292. Токопроводите се изпълняват конструктивно и с разположение удобно за монтаж и ремонт.

Чл. 293. На токопроводите, изпълнени с твърди тоководещи части, се монтират компенсатори или други устройства с подобно действие, когато:

1. температурните разширения, вибрациите на трансформаторите и др. предизвикват опасни механични напрежения в изолаторите или в токопроводите;

2. токопроводите пресичат температурни или улягащи фуги на сгради и съоръжения.

Чл. 294. На твърдите токопроводи с токове над 2500 А неразглобяемите връзки се изпълняват чрез заварка.

Чл. 295. На гъвкавите токопроводи неразглобяемите връзки се изпълняват чрез пресоване.

Чл. 296. При съединяване на елементи от различен метал се предвиждат мерки срещу електрохимична корозия на контактните повърхности.

Чл. 297. (1) Оцветяването и подреждането на фазите на токопроводите е съгласно глава първа, раздел I.

(2) Токопроводите от закрит тип се оцветяват след излизането им от защитните кожуси на разстояние 0,3 m.

Чл. 298. Във влажни и особено влажни помещения се използват открити или водозащитени токопроводи. Във всички останали случаи ограничения няма.

Чл. 299. (1) В производствени помещения, в които има достъп неквалифициран персонал, токопроводите в изпълнение със степен на защита IР 00 отстоят от пода или от площадките за обслужване на височина най-малко 3,5 m, а тези в изпълнение до IР 31 - най-малко 2,5 m.

(2) В помещения, в които има достъп неквалифициран персонал, височините по ал. 1 не се нормират, ако токопроводът е:

1. с изолирани проводници в изпълнение IР 20 или по-високо;

2. в закрито изпълнение IР 40 или по-високо;

3. за променлив ток с напрежение не по-високо от 50 V или постоянен ток с напрежение не по-високо от 120 V.

(3) В помещения, в които има достъп само квалифициран персонал, височината от пода или от площадките за обслужване не се нормира, ако токопроводът е във:

1. изпълнение IР 20 или по-високо;

2. изпълнение IР 00, но ограден в местата, достъпни за случаен допир.

(4) Огражденията на токопроводите се разполагат над проходите на височина най-малко 1,9 m от пода или площадката за обслужване. Използват се преградни мрежи от стоманена тел с диаметър най-малко 1 mm, с отвори до 25 x 25 mm.

(5) Там, където са възможни механически повреди на токопроводите, се осигурява допълнителна защита.

(6) Носещите конструкции на токопроводите се избират от негорим материал с необходимата огнеустойчивост.

Чл. 300. (1) За токопровод в изпълнение IР 00 разстоянието от тоководещите му части до тръбопроводи е най-малко 1,0 m, а до технологични съоръжения - 1,5 m.

(2) За токопровод в изпълнение IР 21 и по-високо разстоянията по ал. 1 не се нормират.

Чл. 301. Светлите разстояния при токопроводи в изпълнение IР 00 се приемат:

1. между фази (полюси) - най-малко 50 mm;

2. между фази (полюси) и заземени конструкции или негорими стени - най-малко 50 mm;

3. между фази (полюси) и горими стени - най-малко 200 mm.

Чл. 302. Местата на отклонение от токопроводите се избират достъпни за обслужване.

Чл. 303. (1) Комутационните и защитните апарати за дадено отклонение се поставят на отклонението в непосредствена близост до токопровода.

(2) Апаратите по ал. 1 се разполагат и при нужда ограждат така, че се изключва възможността от случаен допир до части под напрежение.

(3) За управление на комутационните апарати, разположени на недостъпна височина от нивото на пода, се осигурява подходящо задвижване (щанга, стационарен лост, двигател и др.), а за контрол на комутационното им състояние - механически указател, ясно видим от мястото на обслужване.

Чл. 304. При гъвкави токопроводи се вземат мерки срещу допиране между фазите (полюсите) при късо съединение.

Чл. 305. (1) Токопроводите с напрежение над 1000 V се прилагат според изискванията на раздел II във всякакви защитни изпълнения.

(2) Допускат се в производствени помещения токопроводи в изпълнение IР 41 и по-високо на височина от пода най-малко 2,5 m.

(3) В помещения, в които има достъп само квалифициран персонал, шинопроводите се разполагат:

1. на височина над нивото на обслужване най-малко 2,5 m - в изпълнение по-ниско от IР 41;

2. не се нормира височината им над нивото на обслужване - в изпълнение IР 41 и по-високо.

Чл. 306. (1) При полагане на токопроводи в тунели или галерии в изпълнение IP 00 освен изискванията на глава двадесет и пета, раздел IV се спазват и следните най-малки размери:

1. широчина на коридора при едностранно обслужване - 1,0 m;

2. широчина на коридора при двустранно обслужване - 1,2 m;

3. височина на обслужващия коридор - 1,9 m;

4. разстояния между изходите - 100 m.

(2) В началото и в края на токопровод, а също и в междинните точки се предвиждат стационарни заземители или места за присъединяване на преносими заземители. Местата за поставянето на преносими заземители се определят така, че при късо съединение в съседни токопроводи индуктираното напрежение между две съседни точки със заземители не надвишава 250 V.

(3) Осветлението на тунелите се изпълнява по изискванията, посочени в глава четиридесета с допълненията:

1. лампите се присъединяват през една към два различни източника или се използват осветители със собствен АВР (с акумулатор на подзаряд);

2. за открити токопроводи осветителите се разполагат по начин, позволяващ безопасното им обслужване;

3. линиите за осветителната и сигнална инсталации, телефонните линии и др. са в защитно изпълнение или положени в стоманени тръби.

(4) Вентилацията на тунелите се оразмерява така, че температурата на изходящия въздух не надвишава температурата на входящия с повече от 15°С.

(5) През тунелите не се разрешава преминаването на технически проводи.

Чл. 307. Гъвкавите токопроводи се оразмеряват съгласно изискванията, посочени в глава шестнадесета.

Чл. 308. (1) Разстоянието между проводниците на токопроводи с разцепени фази се приема най-малко шест пъти диаметъра на един проводник.

(2) Ако няма технически пречки, фазите се разполагат във вид на равностранен триъгълник.

Чл. 309. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за силови кабелни линии за постоянен и променлив ток с напрежение до 110 kV и за линии, изпълнени с контролни кабели.

(2) Силовите кабелни линии за по-високи напрежения се изпълняват с проекти по техническите условия на производителя на кабелите.

(3) Допълнителните изисквания за проектиране и изграждане на кабелни линии по отношение на противопожарната и аварийна безопасност са посочени в нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ).

Чл. 310. Кабелна линия е линията, състояща се от един или няколко успоредни кабела с принадлежащите им муфи (съединителни, отклонителни, спирателни, крайни) и принадлежности (крепителни съоръжения, резервоари за масло или газ, помпени агрегати, сигнални устройства и др.), която служи за пренос и разпределение на електрическа енергия.

Чл. 311. Кабелно съоръжение е инженерното съоръжение, предназначено за полагане на кабелни линии, към което се отнасят:

1. кабелна естакада - открито наземно или надземно, хоризонтално или наклонено по дължината си, проходимо или непроходимо линейно кабелно съоръжение;

2. кабелно помещение - закрито пространство в сграда, предназначено за полагане на кабелни линии;

3. кабелен тунел - закрито линейно съоръжение, в което кабелните линии се полагат върху носещи конструкции, свободно проходимо по цялата си дължина;

4. кабелен канал - покрито непроходимо линейно съоръжение, в което кабелните линии се полагат върху носещи конструкции и се обслужва след снемане на покритието;

5. кабелна канална система - непроходимо линейно съоръжение, състоящо се от канали (цеви) за полагане на кабелни линии и от обслужващи шахти, при което не се налага разкопаване за извършване на ремонти и полагане на допълнителни кабели; каналите (цевите) са оформени директно в бетоново тяло или представляват съответни тръби, заложени при отливането му;

6. кабелна шахта - вертикално изградено преходно или непреходно помещение, покрито с подвижни плочи или неподвижни, снабдени с люк, предназначено за полагане, изтегляне, свързване и обслужване на кабелни линии.

Чл. 312. Кабелна маслонапълнена линия - линия, изпълнена с кабели, в които маслото се намира под налягане. Според налягането на маслото линиите се разделят на линии за ниско налягане (под 0,1 MPa), средно налягане (0,3 MPa) и високо налягане (1,6 MPa).

Чл. 313. При проектиране и изграждане на кабелни линии се отчитат:

1. перспективното развитие на електрическите мрежи;

2. сигурността и предназначението им;

3. особеностите на трасето;

4. типът и начинът на полагане на кабелите.

Чл. 314. Кабелното трасе се избира по условието за минимален разход на кабел.

Чл. 315. (1) При избиране на кабелното трасе се избягват по възможност участъци с агресивна среда спрямо кабелните обвивки, опасност от механическо натоварване или вибрации, нагряване от странични източници на топлина. В случай, че няма възможност за избягването им се предвиждат защитни мерки.

(2) При избиране на трасе за маслонапълнени кабели се взема предвид и релефът на терена с оглед най-рационалното разполагане и използване на резервоарите за поддържане на налягането на маслото в кабелите.

Чл. 316. Кабелните линии се полагат без механически напрежения и повреди през време на монтажа, както следва:

1. с резерв до 5% за компенсиране на деформации от температурни промени или от разместване на терена;

2. във формата на буквите "S" или "W" до кабелните муфи (крайни или съединителни) за отговорните линии;

3. с известен запас (като разтеглена буква "W"), когато преминават по трасе край трафопост, кабелен шкаф или табло, които не са изградени, но местата им са вече определени;

4. в стоманени тръби с обработени краища по начин, ненараняващ кабелите при изтеглянето им;

5. на меки подложки, които предпазват кабелите от нараняване в местата на излизане от отвори в стени или тръби;

6. защитени на височина 2 m над пода или земната повърхност и на дълбочина 0,3 m под тях на местата, където са възможни механични повреди или достъп на външни лица.

Чл. 317. При полагане на кабели в съседство с топлопровод при необходимост топлопроводът се изолира с допълнителна топлоизолация, но в никакъв случай не и кабелите.

Чл. 318. Кабелите се защищават от блуждаещи токове при доказана необходимост съгласно наредбата за защита на подземните метални съоръжения от корозия.

Чл. 319. Кабелите, изложени на директна слънчева светлина, се избират със специална външна обвивка или съответно се вземат предпазни мерки за защитата им.

Чл. 320. Максималната сила и начинът на теглене на кабелите се определят по указанията на производителя им.

Чл. 321. Минималните радиуси на огъване на кабелите и на жилата им се определят по указанията на производителя им.

Чл. 322. Кабелните съоръжения и носещите конструкции се оразмеряват за натоварвания както от самите кабели, така и от външни сили (земен натиск, транспортни средства, лед, вятър и др.).

Чл. 323. (1) Всяка кабелна линия се означава с диспечерски номер и наименование.

(2) Когато една линия включва няколко успоредни кабела, всеки от тях носи еднакъв номер или наименование, но с допълнителна собствена буква.

Чл. 324. Към кабелите се закрепват устойчиви на въздействието на околната среда маркировъчни табели (марки). На табелите към съединителните муфи се отбелязват датата на монтажа и номерът на муфата.

Чл. 325. При преминаване на кабелното трасе през големи зелени площи, ниви и др. трасето се маркира с бетонни реперни стълбчета.

Чл. 326. Кабелните трасета се нанасят на планове и схеми със съответните репери, включително и на муфите.

Чл. 327. (1) В районите на електрическите централи, подстанции и големите възлови станции кабелите се полагат по естакади, в тунели, канали и кабелни канални системи.

(2) Допуска се полагане в изкоп само на единични кабели до отдалечени спомагателни обекти, разположени отстрани на основните кабелни трасета.

Чл. 328. В района на промишлени предприятия начинът на полагане на кабелите не се ограничава.

Чл. 329. В населените места кабелите се полагат, като се спазват изискванията на наредбата по чл. 70, ал. 4 ЗУТ за правилата и нормите за разполагане на проводите и съоръженията на техническата инфраструктура. Кабелни съоръжения се използват по трасета с ценни улични настилки за преминаване на голям брой кабели в малка свободна ивица терен, съвместно полагане с телефонни кабели, както и при специални пресичания.

Чл. 330. Използването на кабелни канали в ненаселени места е нецелесъобразно, а в населени места се избягва.

Чл. 331. Допуска се транзитно преминаване на кабели за СрН и НН през сутерените на сгради при положение, че са изтеглени в заземени стоманени тръби.

Чл. 332. Не се допуска поотделно изтегляне на едножилни кабели в стоманена тръба или през затворен контур от магнитен материал.

Чл. 333. (1) Едножилните силови кабели с напрежение от 6 до 20 kV, които образуват трифазна линия, се полагат като сноп с форма на равностранен триъгълник, пристегнат през всеки 3 m или в една равнина, с разстояние между кабелите най-малко два пъти външния им диаметър.

(2) Еднофазните кабели се закрепват със скоби от немагнитен материал.

Чл. 334. (1) При възможно възникване на вибрации по мостове и специални съоръжения под кабелите се поставят подходящи меки подложки (или се използват кабели с оловна мантия и медни жила), шлангови кабели и др.

(2) При опасност от силно нагряване се използват кабели със специална изолация или се поставят термоустойчиви екрани.

(3) При опасност от корозия кабелите са със специална външна обвивка или се изтеглят в подходящи тръби и др.

(4) При свличащи се терени се оставят по-големи резервни дължини за линейна компенсация или кабелите са със специална телена броня, позволяваща значително по-големи надлъжни усилия.

(5) При пресичане на реки със силно течение или при излизане от водоеми със силен прибой кабелите са със специална телена броня, позволяваща значително по-големи надлъжни усилия.

(6) При вертикално полагане на голямо разстояние кабелите се закрепват така, че не носят усилия от собствената си тежест, по-големи от допустимите.

(7) При голяма денивелация по трасето се използват сухи или с неизтичаща импрегнация кабели или маслени кабели със спирателни муфи.

(8) За електрозахранване на подвижни или временни потребители се използват кабели с гъвкави медни жила.

Чл. 335. (1) За трасета, преминаващи през терени с различни условия на околната среда, типът на кабела се избира според изискванията за най-тежкия участък при положение, че дължината на общото трасе е съизмерима с фабричната дължина на кабела.

(2) Допуска се за по-голяма дължина на трасето използването на различни типове кабели, подходящи за съответните участъци.

(3) При участъци с различни условия на охлаждане сечението на кабела се избира за участъка с най-неблагоприятни условия, ако дължината му е по-голяма от 10 m.

Чл. 336. (1) В земята се полагат кабели с подсилена външна обвивка (броня).

(2) За маслонапълнените кабели на ниско и средно налягане, тръбопроводите на маслонапълнени кабели с високо налягане и на газонапълнените кабели се осигурява антикорозионна защита.

Чл. 337. В кабелните съоръжения се полагат кабели без броня. Когато полагането на кабелите е свързано с триене върху външната им обвивка (изтегляне в бетонни тръби и др.), обвивката е от усилен тип.

Чл. 338. Разрешава се полагането на небронирани кабели в помещения на височина най-малко 2,0 m от пода. При по-малка височина кабелите се защитават от механични повреди (чрез тръби, профили, скари и др.).

Чл. 339. Бронирани кабели се използват в случаите на:

1. възможни големи усилия на опън (подводни кабелни линии и др.);

2. особено отговорни връзки (контролни кабелни линии в централи с единична мощност на агрегатите над 100 MW, в подстанции 400 kV и др.).

Чл. 340. (1) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) В четирипроводникови и петпроводникови мрежи с напрежение до 1000 V се използват четирижилни и петжилни кабели, а за сечение над 95 mm2 и единични кабели, положени в бандажиран сноп и маркирани по цялото трасе на кабела.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Допуска се при използването на трижилни/четирижилни кабели отделно от фазовите жила, но в бандажиран сноп, да се полага жило за неутрала/защитен проводник, със съответното сечение, цвят и маркировка.

(3) Разрешава се използването на алуминиевата обвивка на трижилни кабели за напрежение до 1000 V като неутрален проводник в четирипроводникова мрежа с директно заземена неутрала в случаите:

1. кабелът се полага в помещение, което не е взривоопасно;

2. при нормална работа през неутралния проводник не протича ток, по-голям от 25% от тока във фазните проводници;

3. алуминиевата обвивка има достатъчно сечение, за да не се повреди кабелът при еднофазно късо съединение.

Чл. 341. При кабелна линия за напрежение 110 kV и по-високо типът и конструкцията на кабелите се избират по техническите условия на производителя на кабелите.

Чл. 342. Уредбите, захранващи с масло маслонапълнени кабели, се проектират за работа при нормални и преходни топлинни режими.

Чл. 343. (1) Количеството на маслото в маслозахранващата система се определя съобразно изчисления разход на масло за нейното редовно действие.

(2) За отстраняване на аварии и за напълване на най-дългия участък от кабелната линия се предвижда резерв от масло.

(3) За подготовка на маслото (сушене, филтриране, обезгазяване) се предвижда възможност за работа на маслообработваща машина.

Чл. 344. (1) Разрешава се монтирането в закрити помещения на резервоарите за захранване с масло на кабелните линии с ниско и средно налягане.

(2) Маслените резервоари по ал. 1 в краищата на маслонапълнени кабели се разполагат върху носещата конструкция на кабелните глави или близо до нея.

(3) Всички маслени резервоари се снабдяват със средства за измерване на налягането на маслото.

Чл. 345. (1) Агрегатите, които захранват кабелните линии с масло под високо налягане, се разполагат в закрити помещения с поддържане на температурата в тях не по-ниска от 10°С и по възможност най-близко до кабелните линии.

(2) Свързването на няколко маслозахранващи агрегата към кабелната линия е чрез маслен колектор.

Чл. 346. Разрешава се при паралелно полагане на няколко маслонапълнени кабелни линии с високо налягане захранването на всяка линия с масло от отделен маслозахранващ агрегат или с използването на автоматично превключване на агрегата към една или друга линия.

Чл. 347. Електрозахранването на маслозахранващите агрегати като правило е от два независими източника с автоматично превключване (АВР).

Чл. 348. На всяка кабелна маслонапълнена линия се монтира сигнална уредба, която при намаляване или покачване на налягането на маслото извън допустимите граници подава сигнал на дежурния персонал.

Чл. 349. (1) На всеки участък от кабелна маслонапълнена линия се поставя датчик за налягане на маслото, действащ на сигнал, както следва:

1. за линия с ниско налягане - един датчик;

2. за линия средно налягане - два датчика;

3. за линия високо налягане - датчик при всеки маслозахранващ агрегат.

(2) Аварийните сигнали се предават в местата с постоянен дежурен персонал.

(3) Системата за сигнализация за налягане на маслото има защита от влиянието на електрическите полета на евентуално намиращи се в съседство силови кабели.

Чл. 350. (1) Маслопроводът, който свързва колектора на маслозахранващия агрегат с маслонапълнените кабели с високо налягане, се разполага в помещение с поддържане на температурата над 0°С.

(2) Допуска се разполагане на маслопровод по ал. 1 в канали или земя при условие, че се осигурява температура на околната среда над 0°С.

Чл. 351. Не се допуска разполагане на таблото с апаратите за автоматично командване на маслозахранващите агрегати в помещение с високи вибрации, които могат да предизвикат неправилната им работа.

Чл. 352. Апаратите, които поддържат налягането на газа в газонапълнените кабели, се разполагат в краищата им по предписанията на производителя.

Чл. 353. (1) Кабелните муфи се изпълняват по начин, който защитава кабелите от проникването на влага и срещу въздействието на вредни вещества от околната среда.

(2) Муфите се избират за изпитвателните напрежения за съответния тип кабел.

Чл. 354. Муфите се монтират съгласно действащите технически инструкции, изготвени по указания на производителя на муфите.

Чл. 355. Муфите се разполагат по начин и на място без опасност от измъкване на жилата на кабелите или от повреждане на уплътненията им.

Чл. 356. Разполаганите в земята метални муфи, при които е възможен взрив, отстоят от съседни кабели на разстояние най-малко 0,25 m или се отделят от тях с вертикална преграда или с вкопаване на по-нисък хоризонт.

Чл. 357. Разполаганите в кабелно съоръжение метални муфи, при които е възможен взрив, се избират в специално изпълнение, защитаващо съседните кабели.

Чл. 358. Допускат се за 1 km кабелна линия, изпълнена с трижилен кабел с напрежение до 35 kV, не повече от 6 съединителни муфи.

Чл. 359. (1) Допускат се за 1 km кабелна линия, изпълнена с едножилни кабели с напрежение до 35 kV, две съединителни муфи на фаза (три - при съгласуване със собственика на кабелната линия).

(2) Броят на съединителните муфи за 1 km кабелна линия с напрежение над 35 kV се определя в проекта.

Чл. 360. Муфите на маслонапълнените кабели се монтират съгласно указанията на производителя на кабелите с материали, доставени или предписани от него.

Чл. 361. Съединенията на кабели с импрегнирана маслено-хартиена изолация с кабели с пластмасова изолация се изпълняват със специални (хибридни) муфи.

Чл. 362. (1) На кабелните линии с напрежение над 1000 V от двата края се заземяват броните, металните обвивки, екраните на кабелите, както и металните конструкции, по които са положени, а за кабелните линии с напрежение до 1000 V се присъединяват към защитния проводник съгласно изискванията, посочени в глава седма.

(2) Броните и металните обвивки на кабелите се свързват с гъвкав меден проводник както помежду си, така и с металните обвивки (ако има такива) на кабелните муфи.

(3) При кабели с алуминиева обвивка с напрежение, по-високо от 6 kV, заземяването на бронята и на обвивката се изпълнява с отделни проводници.

(4) При кабели без метална обвивка или броня, но с екран, за свързване към заземителите се използва самият екран.

Чл. 363. (1) Кабелните глави и муфи на кабелите с напрежение 110 kV се заземяват съгласно проекта.

(2) При използване на бронирани маслонапълнени кабели с ниско и средно налягане броните от двете страни на муфите във всяка камера се свързват помежду си и се заземяват съгласно проекта.

Чл. 364. (1) Стоманеният тръбопровод на маслонапълнените кабели с високо налягане, положен в земята, се заземява във всяка камера и в краищата си.

(2) Когато тръбопроводът е положен открито, се правят допълнителни заземявания съгласно проекта.

(3) Когато на тръбопровода се монтира специална защита от корозия, заземяването му се изпълнява съобразно изискванията на тази защита.

Чл. 365. (1) Допуска се присъединяването на кабелна глава, разположена на открито на конструкция, която не е удобна за заземяване (високо на сграда или незаземен стълб) към металната обвивка (екрана) на кабела при положение, че кабелната глава на другия край на линията е заземена и съпротивлението на металната обвивка (екрана) отговаря на изискванията, посочени в глава седма.

(2) При преход на електропроводна линия от въздушна в кабелна заземяваните елементи на линията се свързват със заземителното устройство на вентилните отводи, ако има такива. Използването само на металната обвивка (екрана) на кабела за заземяващо устройство по смисъла на ал. 1 не се допуска.

Чл. 366. Изискванията в този раздел се отнасят за кабелните стопанства на електрически централи с мощност 100 MW и по-голяма и подстанции с напрежение 110 kV и по-високо.

Чл. 367. (1) В електрически централи, изграждани на блоков принцип, главната електрическа схема, схемата за собствени нужди, вторичната комутация, командването и разполагането на съоръженията и кабелните линии се изпълняват по такъв начин, че при пожар не се прекъсва работата на повече от един енергоблок в централата, както и действието на пожароизвестителните и пожарогасителни инсталации.

(2) В подстанциите схемите по ал. 1 се изпълняват така, че не допускат едновременното отпадане на взаимнорезервиращи се връзки в РУ, както и нарушаване на действието на пожароизвестителните и пожарогасителни инсталации.

Чл. 368. (1) Главните кабелни потоци в електрическите централи се полагат в кабелни помещения, тунели, естакади, етажи, шахти и др. отделно от тези на технологичните съоръжения.

(2) Кабелните трасета се избират, като се избягва:

1. загряването на кабелите от нагрети части на технологичните съоръжения;

2. полагането на кабелни линии в района на действие на предпазните устройства на прахосистемите;

3. полагането на транзитно преминаващи кабели през помещения и места, където се намират тръбопроводи и канали с агресивни химически течности.

Чл. 369. (1) Взаимнорезервиращите се кабелни линии (силови, съобщителни, сигнални, за пожарогасене и др.) се полагат така, че при пожар да не се засегне резервната линия.

(2) В кабелни участъци, където има опасност от разпространяване на авария, кабелните линии се разделят на изолирани една от друга групи (снопове).

Чл. 370. (1) Допуска се за един енергоблок в електрическа централа полагането на кабели извън специалните кабелни помещения при условие, че кабелите са защитени от механични повреди, замърсяване от прах и др., от искри и огън при ремонтни работи по технологичните съоръжения и са осигурени нормални температурни условия за работа и обслужване.

(2) Достъпът до кабелно трасе на височина над 5 m, по което минават над 20 кабелни линии, се осигурява посредством монтирани стационарни стълби и площадки.

(3) За по-малък брой на кабелните линии стационарни площадки не се изграждат, но се осигуряват условия за удобен достъп с преносими или возими стълби.

(4) Кабелните линии на един енергоблок, разположени извън специалните кабелни съоръжения, по възможност се разделят на групи, разположени по различни трасета.

Чл. 371. (1) За контролни кабели се използват кабели с екранираща метална обвивка, заземена в единия край на кабела със съпротивление на заземлението не по-голямо от 4 W.

(2) Допуска се за екранираща обвивка по ал. 1 използването на бронята на кабела, ако има такава.

(3) Разрешава се използването на контролни кабели без броня за помощните стопанства и за уредбите с напрежение до 110 kV.

(4) Кабелите за топлотехнически контрол, автоматично регулиране и технологични защити в електрическите централи се избират бронирани.

Чл. 372. (1) При изпълнение на кабелни линии непосредствено в земята кабелите се полагат на дъното на изкопа, ако по него няма камъни или строителни отпадъци, които може да ги наранят. При опасност от нараняване се разстила подложка с дебелина 0,10 m от пясък или пресята пръст.

(2) Върху кабелите се насипва пласт от пясък или пресята пръст (която се трамбова) с дебелина 0,35 m и върху насипа се поставя предупредителна лента (ленти) от подходяща синтетична материя.

(3) Допуска се вместо предупредителна лента нареждането на плътни тухли (блокчета от газобетон, плочи и др.) в подходяща конфигурация върху пласт от пясък или пресята пръст с дебелина 0,10 m.

(4) За кабели с напрежение 110 kV задължително се използват предпазни бетонни плочи с минимална широчина 0,50 m, поставени върху пласт от пясък над кабела с дебелина 0,20 m.

(5) Кабелният изкоп се дозасипва с чиста пръст, която се трамбова на пластове по 15 - 20 сm, след което се възстановява съответното външно покритие.

Чл. 373. (1) В населени места под тротоари или терени, където не се движат превозни средства, кабелите се полагат на дълбочина:

1. за напрежение до 1000 V - 0,7 m;

2. за напрежение над 1000 V до 35 kV - 0,8 m;

3. за напрежение 110 kV - 1,0 m.

(2) Допуска се полагане на кабели до 35 kV на дълбочина 0,5 m в участък с дължина до 5 m при влизане в сгради или пресичане с подземни съоръжения при условие, че кабелите са защитени от механични повреди.

(3) Под уличните платна или терени, по които се движат транспортни средства, кабелите се полагат на дълбочина най-малко 1,0 m. Допуска се при необходимост кабелите да се положат на по-малка дълбочина, като се осигури механичната им защита.

Чл. 374. Извън населени места кабелите се полагат на дълбочина 1,3 m, ако минават през земеделски земи или на дълбочина 1,0 m - в останалите случаи.

Чл. 375. (1) В населени места хоризонталните отстояния на кабелите от други подземни проводи и съоръжения при успоредно полагане, както и вертикалните отстояния от същите при пресичането им се приемат съгласно наредбата по чл. 329.

(2) При полагане на силови и съобщителни кабели под общ тротоар поясът на силовите кабели се разполага най-близко до регулационната линия.

(3) Допуска се при недостатъчно място намаляването на хоризонталните отстояния по ал. 1, както следва:

1. силови кабели с напрежение до 35 kV от съобщителни кабели - до 0,10 m при условие, че единият от двата вида кабели е положен в негорими тръби;

2. силови кабели с напрежение над 35 kV от съобщителни кабели - до 0,50 m при условие, че участъкът на сближение е не по-дълъг от 200 m и между двата вида кабели са поставени вертикални негорими прегради (например базалтови плочи) и чрез изчисление не се установи вредно електромагнитно влияние върху съобщителните кабели;

3. силови кабели с напрежение 110 kV от силови кабели за всички напрежения - до 0,30 m при условие, че единият от двата вида кабели е положен в негорими тръби или между тях са поставени вертикални негорими прегради (например базалтови плочи);

4. силови кабели за всички напрежения от топлопровод - до 0,50 m при условие, че топлоизолацията на топлопровода по целия участък на сближаване не допуска допълнително нагряване на почвата в зоната на кабелите, което да повиши температурата й с повече от 10°С за кабели с напрежение до 10 kV и с повече от 5°С - за кабели с по-високи напрежения;

5. силови кабели за всички напрежения от кабелни съоръжения - до допиране при условие, че кабелите са положени така, че не пречат при експлоатацията на съоръжението.

(4) Допуска се при недостатъчно място намаляването на вертикалните отстояния по ал. 1, както следва:

1. силови кабели от топлопровод - до 0,25 m при условие, че топлоизолацията на топлопровода в участъка на пресичане и на 2 m от всяка негова страна не допуска допълнително нагряване на почвата в зоната на кабелите, което да повиши температурата й с повече от 10°С - за кабели с напрежение до 10 kV, и с повече от 5°С - за кабели с по-високи напрежения;

2. силови кабели за всички напрежения до нефтопровод или газопровод - до 0,25 m при условие, че кабелите са положени в стоманена тръба на разстояние, равно на широчината на пресичането и по 2 m от всяка страна;

3. силови кабели за всички напрежения до кабелни съоръжения - до допиране при условие, че кабелите са положени в негорими тръби, така че не пречат при отваряне на съоръжението, ако това е необходимо.

Чл. 376. Когато се полагат успоредно няколко кабела с напрежение не по-високо от 20 kV, светлото разстояние между тях е най-малко 0,10 m.

Чл. 377. Разстоянието между контролните кабели не се нормира.

Чл. 378. Кабелите, полагани успоредно на жп линия, отстоят извън охранителната й зона освен ако няма друго предписание от службите на жп транспорт.

Чл. 379. Кабелите, полагани успоредно на трамвайна линия, отстоят от най-близката релса на разстояние най-малко 2 m или се полагат в неметални тръби.

Чл. 380. Кабелите, полагани успоредно на пътища, отстоят на разстояние най-малко 1 m от външната страна на канавката, освен ако няма друго предписание на пътните служби.

Чл. 381. Кабелите, полагани успоредно на електропроводи с напрежение 110 kV и по-високо, отстоят на разстояние най-малко 10 m от вертикалната равнина през крайния неотклонен проводник.

Чл. 382. (1) Светлото разстояние между кабели и заземени части и заземители на стълбове на въздушни електропроводи е най-малко 5 m за напрежение от 1000 V до 35 kV и най-малко 10 m - за напрежение 110 kV и по-високо.

(2) Допуска се при ограничени условия за избор на кабелно трасе намаляване на разстоянията от кабелните линии до подземните части и заземителите на стълбове ВЛ с напрежение, по-високо от 1000 V, но не по-малко от 2 m между тях. В този случай разстоянието между кабела и вертикалната равнина през крайния неотклонен проводник на ВЛ не се нормира.

(3) На територията на електрическите централи и подстанции светлото разстояние между кабели и заземени части и заземители на стълбове на въздушни електропроводи и портали в ОРУ може да се намали до 0,5 m при условие, че тези заземени части са свързани със заземителния контур на уредбите.

Чл. 383. Светлото разстояние между кабелите и стълбове на въздушни мрежи с напрежение до 1000 V е най-малко 1,0 m (0,5 m, ако кабелите са положени в неметални тръби).

Чл. 384. (1) За пресичане на жп линии кабелите се полагат през цялата охранителна зона в тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори съгласно нормативите на БДЖ.

(2) Мястото на пресичане отстои от мястото на стрелки или кръстовки на разстояние най-малко 5 m.

(3) При пресичане на електрифицирани и подлежащи на електрифициране жп линии на постоянен ток се използват неметални тръби.

Чл. 385. (1) При пресичане на трамвайни линии кабелите се полагат в неметални тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори.

(2) Мястото на пресичане по ал. 1 отстои от мястото на стрелки или кръстовки на разстояние най-малко 3 m.

Чл. 386. (1) При пресичане на улици и пътища от всякакъв вид кабелите се полагат през цялата зона в тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори.

(2) Когато няма специално определен пояс за пътно платно, пресичането обхваща по 2 m от двете страни на пътя.

(3) Пресичането на пътищата се изпълнява най-малко на 1 m под повърхността на платната и най-малко на 0,5 m под дъната на отводнителните канавки (0,2 m, ако кабелите са защитени).

(4) При преход от подземна кабелна линия във въздушна кабелът се извежда на повърхността най-малко на 3,5 m от отводнителната канавка или банкета на пътя.

Чл. 387. При пресичане на пътни отклонения към дворове или гаражи кабелите се полагат така, че се избягва необходимостта от повторно разкопаване в случай на ремонт на кабелите.

Чл. 388. При пресичане на пътни и улични платна, други проводи и съоръжения или при необходимост от механична защита кабелите се изтеглят в тръби.

Чл. 389. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Разрешава се използването на тръби по чл. 388 от всякакъв вид, но задължително от негорим материал.

(2) Изборът на тръбите се съобразява със:

1. агресивността на околната среда;

2. наличието на блуждаещи токове;

3. стабилността на почвата (свлачища) и подпочвените води;

4. наличието на интензивен транспорт;

5. начинът на възстановяване на изкопа;

6. наличието на съседни съоръжения и проводи.

(3) За трифазна система, образувана от едножилни кабели, когато едножилните кабели се полагат в три отделни тръби, тръбите са от немагнитен материал.

Чл. 390. (1) Тръбите се полагат директно върху дъното на изкопа, ако е чисто от камъни и строителни отпадъци, или върху пласт пясък или чиста пръст с дебелина 0,1 m.

(2) При необходимост и техническа възможност в отделни участъци тръбите се полагат чрез хоризонтално сондиране на терена.

(3) Тръбите се свързват помежду си със застъпване или със съединителни муфи.

(4) Краищата на всяка тръба, самостоятелна или елемент от съставна тръба, се обработват така, че не представляват опасност за нараняване на външната обвивка на изтегляния кабел.

(5) Крайните отвори на тръбите се уплътняват независимо дали в тях има положен кабел.

(6) Тръбите за въвеждане или преминаване на кабели през сгради или кабелни съоръжения завършват директно в почвата или в специално изградени шахти.

(7) При определяне на броя на тръбите се предвижда резерв 10%, но най-малко една тръба.

Чл. 391. За полагане на кабели през площи с ценна настилка или в стеснени участъци с по-голям брой кабелни линии се използват кабелни канални системи с PVC тръби.

Чл. 392. При изграждане на кабелна канална система с РVС тръби в близост до подземни технически проводи се спазват разпоредбите в наредбата по чл. 329.

Чл. 393. Тръбите, използвани за кабелна канална система, се избират от типоразмерите:

1. за кабели с напрежение до 1000 V - Ж 110 mm с дебелина на стените 3,2 mm;

2. за кабели с напрежение до 35 kV - Ж 140 mm с дебелина на стените 4,1 mm.

Чл. 394. Тръбите се полагат със застъпване и залепване с РVС лепило, като преди монтирането краищата им се обработват така, че е изключено нараняване на външната обвивка на изтегляните кабели.

Чл. 395. Всяка РVС тръба от системата е отделена от съседните и от стените на изкопа посредством слой бетон с дебелина, равна на половината от диаметъра на тръбите.

Чл. 396. Минималното земно покритие върху положена кабелна канална система е 0,6 m.

Чл. 397. Броят на тръбите в каналната система се предвижда с 10% резерв, но най-малко една тръба.

Чл. 398. Допуска се огъване на тръби от РVС при спазване на предписанията на производителя и с радиус на огъване най-малко 0,9 m.

Чл. 399. (1) За изтегляне на кабели, направа на кабелни муфи и за отклонения към РУ и потребители по продължение на кабелната канална система се изграждат кабелни шахти на разстояние не по-голямо от 150 m. Препоръчва се разстояние през 60 m.

(2) Шахтите и капаците се оразмеряват на очакваните механични натоварвания и въздействия на околната среда с възможност за полагане на кабелите при спазване на допустимите радиуси на огъване и удобното им обслужване.

(3) Разрешава се използването на дълбоки или плитки шахти в зависимост от броя на кабелите и нивото на подпочвените води.

(4) При използване на дълбоки шахти се предвижда отводняване в дренажи и защита от обратно наводняване при високи подпочвени води.

(5) Отворите на шахтите в земята се уплътняват с водонепропускащи материали.

(6) Капаците на шахтите са с тегло не по-голямо от 50 daN с конструкция за удобно захващане при повдигане и за необходимите механични натоварвания.

Чл. 400. (1) В шахтите кабелите се полагат на лавици. Лавиците се заземяват, като преходното съпротивление на заземлението е не по-голямо от 30 W за най-неблагоприятните климатични условия.

(2) Кабелните линии с напрежение до 1000 V и тези от 1000 V до 35 kV се разполагат на различни лавици, разделени с подвижни негорими прегради.

Чл. 401. Във всяка шахта към всеки кабел се прикрепва маркировъчна табелка.

Чл. 402. (1) Допуска се под тротоари с широчина до 3 m изграждането на допрени подземни канални системи за силнотокови и съобщителни кабелни линии при спазване на отстоянията, посочени в раздел IХ.

(2) Разрешава се в случаите по ал. 1 изграждането на два вида шахти:

1. плитки - самостоятелни за всеки вид кабели, разместени по дължината на трасето, като в шахтата на единия вид кабели, другият вид минава в тръби;

2. дълбоки - общи за двата вида кабели, които са разположени по такъв начин, че когато се работи по единия вид кабели другият вид е защитен от подходяща преграда.

(3) Силнотоковите кабели, положени в допрени канални системи, да не предизвикват опасни и смущаващи напрежения в съобщителните кабелни линии.

Чл. 403. Колектори, кабелни помещения, тунели и канали се оразмеряват, като се предвижда 15% резерв за допълнително полагане на кабели.

Чл. 404. Колекторите, кабелните помещения и тунелите с огнеустойчиви прегради се отделят и преграждат съгласно нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 405. Когато влизането в колектори, кабелни помещения и тунели е през люкове, се изисква:

1. светъл отвор на люка - най-малко 0,7 m;

2. възможност за заключване - на самия люк или на втория капак под него;

3. стационарна стълба - разположена така, че не пречи на обслужващия коридор.

Чл. 406. (1) Преминаването на кабелите през стени и огнеустойчиви прегради се изпълнява в самостоятелни негорими тръби или в подходящо оформени отвори, самостоятелни за всеки кабел.

(2) Независимо от наличието или отсъствието на кабели тръбите (отворите) се уплътняват с водонепропускащи материали.

Чл. 407. (1) Колекторите, кабелните помещения, тунелите и каналите се изпълняват така, че в тях не проникват технологични води и масла.

(2) За отвеждане на дъждовни или подземни води дъното на колекторите, кабелните помещения, тунелите и каналите е с наклон най-малко 0,1% към водосборно място, излизащо през сифон към дренаж или към канализация.

(3) При необходимост се предвиждат помпи в противовлажно изпълнение за изкуствено отводняване.

Чл. 408. Най-малкото земно покритие над колектори и тунели е 0,5 m, а над канали - 0,3 m.

Чл. 409. (1) Колекторите, кабелните помещения и тунелите се проектират за естествено вентилиране.

(2) Ако разликата между температурите на входящия и изходящия въздух е по-голяма от +10°С, се предвижда принудителна вентилация, автоматично изключваща се в случай на пожар.

(3) При съвместно полагане в колектор на силови кабели и топлопровод топлопроводът да не повишава допълнително температурата на въздуха в зоната на кабелите с повече от 5°С по което и да е време на годината. В противен случай се предвижда подходяща топлоизолация на топлопровода или се монтира принудителна вентилация с автоматично действие, изключваща се в случай на пожар.

Чл. 410. В колекторите, кабелните помещения и тунелите се предвижда изкуствено осветление, изпълнено по предписанията на глава четиридесета и допълнителните изисквания по чл. 306, ал. 3.

Чл. 411. (1) Кабелните канали се покриват с подвижни негорими капаци с конструкция, която издържа предвидените механични натоварвания и дава възможност за удобно захващане на капаците при повдигане.

(2) Извън сградите капаците са на ниво земна повърхност, на достъпните само за обслужващ персонал места. В противен случай се предвижда земно покритие или тротоарна настилка или и двете.

(3) В ОРУ по целесъобразност се разрешава изграждането на кабелни канали изцяло над земната повърхност.

Чл. 412. (1) Не се разрешава използването на кабелни канали в участъци, където е възможно разливането на разтопен метал, течности с висока температура или на други вещества, които може да повредят кабелните обвивки.

(2) В участъците по ал. 1 не се разрешава и поставянето на входни люкове за колектори и тунели.

Чл. 413. (1) В колекторите се разрешава съвместно полагане на силови кабели с напрежение до 35 kV, контролни кабели, съобщителни кабели, водопроводи, топлопроводи и въздуховоди, подредени на принципа - отделящите топлина проводи отстоят възможно най-далече един от друг, като се подреждат при:

1. двустранно разполагане - от едната страна на коридора - отгоре съобщителните кабели, под тях топлопроводът; от другата страна на коридора - отгоре силовите кабели, под тях водопроводът;

2. едностранно разполагане - най-горе силовите кабели, под тях съобщителните и най-долу водопроводът или топлопроводът.

(2) Не се допуска съвместното полагане на силови кабели с газопроводи и тръбопроводи, съдържащи възпламенителни и горими течности.

Чл. 414. (1) Кабелите в кабелни помещения, тунели и канали се полагат:

1. при двустранно разполагане - от едната страна силовите, от другата останалите кабели (контролни, съобщителни);

2. при едностранно разполагане - силовите кабели отгоре, другите кабели под тях, отделени с плътна негорима хоризонтална преграда;

3. силовите кабели с напрежение до 1000 V - под тези с по-високото напрежение, отделени от тях с плътна негорима хоризонтална преграда.

(2) Допуска се полагането на контролни кабели заедно със силови с напрежение до 1000 V, с изключение на случаите, посочени в раздел VIII на тази глава.

(3) Допуска се в местата на пресичане и отклонение преминаването на контролни и съобщителни кабели над силовите, отделени с негорима преграда.

Чл. 415. Полагането на отговорни, взаимнорезервиращи се кабелни линии се изпълнява върху негорими хоризонтални прегради и на различни нива.

Чл. 416. Кабелите с напрежение 110 kV се полагат в най-долната част на кабелните съоръжения, отделени от разположените над тях кабели с негорима плътна хоризонтална преграда.

Чл. 417. (1) В кабелните помещения и тунели се разрешава полагането и на токопроводи в закрито изпълнение в метални или огнеустойчиви обвивки.

(2) Разрешава се и полагане на въздухопроводи, които обслужват въздухоструйни прекъсвачи и пневматични задвижвания на електрически уредби, както и на маслопроводи, обслужващи маслонапълнени кабели.

Чл. 418. Съединенията на тръбопроводите се изпълняват чрез заварка.

Чл. 419. Полагането на въздухопроводи и маслопроводи, освен посочените в чл. 417, ал. 2, за други нужди не се допуска.

Чл. 420. В колектори, кабелни помещения, тунели и канали силовите кабели с напрежение до 35 kV се полагат върху специални конструкции (лавици) при спазване на размерите, посочени в табл. 29.

Таблица 29

Най-малки размери при изпълнение на колектори, кабелни помещения, тунели, канали и шахти

Размери

Най-малки размери, mm

Видове	колектори, кабелни	кабелни
	помещения, тунели	канали
1	2	3
1. Светла височина на	1800	100
колектори, кабелни
помещения, тунели,
канали
2. Широчина на обслуж-	1000	300
ващия коридор при
двустранно разполо-
жение на носещите
конструкции
3. Широчина на обслуж-	900	300
ващия коридор при
едностранно изпъл-
нение на носещите
конструкции
4. Осово вертикално
разстояние между но-
сещите конструкции
за 2 до 4 кабелни
линии с напрежение:
до 10 kV	300	200
20 до 35 kV	300	250

5. Осово вертикално	0,6 от дължината на
разстояние между	носещата конзола

носещите конструкции
за повече от 4 кабелни
линии с напрежение
до 35 kV
6. Осово вертикално	400	400
разстояние между
носещите конструкции
при кабелни линии с
напрежение 110 kV
7. Осово вертикално	100	100
разстояние между
носещите конструкции
при контролни и съоб-
щителни кабели
8. Осово хоризонтално	800 до 1000	800 до 1000
разстояние между кон-
золите

9. Светло хоризонтално	най-малко един кабелен
разстояние между от-	диаметър*
делните силови кабели
с напрежение
до 35 kV
10. Светло хоризонтално	не се нормира
разстояние между кон-
тролни и съобщителни
кабели
11. Светло хоризонтално	съгласно проекта
разстояние между кабел-
ни линии 110 kV

12. Светло вертикално	0,5 от дъл-	100
разстояние между носе-	жината
щата конструкция и тава-	на кон-
на (капака) или дъното	золите

Забележка. Размерите в таблицата се отнасят за кабелни линии при трифазни системи, изпълнени с три едножилни кабела, разположени един до друг в триъгълник, като за диаметър на линията се приема два пъти диаметъра на едножилен кабел.

Чл. 421. Разрешава се полагане на кабели по дъното на канал с дълбочина не повече от 0,9 m при разстояние между кабелите най-малко един кабелен диаметър. Разстоянието между кабелите с напрежение над 1000 V и контролните кабели е най-малко 100 mm, ако не са разделени с вертикална негорима преграда. Засипване на кабелите с пясък не се разрешава.

Чл. 422. (1) Допуска се стесняване широчината на обслужващите коридори както при двустранно, така и при едностранно разположение на носещите конструкции от посочените в табл. 29 до 800 mm на дължина 1 m.

(2) Разрешава се намаляване на височината на тунелите до 1,5 m, ако остават полупроходими при:

1. дължина на тунела не по-голяма от 100 m, като останалите разстояния се запазват съгласно табл. 29;

2. в двата края на тунела има врати или люкове.

Чл. 423. (1) В колектори, кабелни помещения, тунели и канали кабелите се полагат с цяла строителна дължина.

(2) Контролните кабели се полагат върху лавици на снопчета от няколко кабела с диаметър на всяко снопче до 100 mm или на пластове от няколко кабела с максимална дебелина на пласта 150 mm, като и в двата случая външните обвивки на групираните кабели са еднотипни.

Чл. 424. Кабелите с напрежение 110 kV се полагат върху конзоли или върху специални подложки, разположени на дъното извън обслужващия коридор, при спазване на условията:

1. разстоянието между местата на подпорите е не по-голямо от 1,5 m;

2. за триъгълно разположение на трите фазни жила превързването помежду им е на разстояние не по-голямо от 1,5 m;

3. за хоризонтално разположение на трите фазни жила закрепването е пофазно по дължина, на разстояние не по-голямо от 1,5 m; към феромагнитна конструкция закрепването е със скоби от немагнитен материал;

4. предвидени са мерки срещу нараняване обвивката на кабелите, предизвикани от температурни разширения.

Чл. 425. Стоманените тръбопроводи на маслонапълнените или газонапълнените кабели се разполагат на конзоли, негорими трупчета или подвески, разстоянието между които се определя в проекта.

Чл. 426. Крайните разделителни немагнитни тръби на маслонапълнени и газонапълнени кабели се прикрепват към феромагнитни конструкции със скоби от немагнитен материал, а при дължина над 10 m - с плъзгащи крепители, непозволяващи странично изместване.

Чл. 427. При полагане на кабели в производствени помещения се спазват допълнително условията:

1. кабелите се разполагат така, че позволяват оглед и ремонт;

2. разстоянието между успоредно положени кабели и тръбопроводи е най-малко 0,5 m, а с газопроводи и тръбопроводи за горими течности - 1,0 m; при невъзможност за спазването на посочените разстояния кабелите се полагат в стоманени тръби по дължината на целия участък на сближаване, а при пресичане - и по 0,5 m от двата края;

3. не се допуска успоредното полагане на силови кабели под или над тръбопроводи, пренасящи горими или химически активни флуиди;

4. полагането на кабели в подовете и стените се изпълнява в канали или тръби;

5. преминаването на кабелите през междуетажни плочи и стени се изпълнява в тръби или в нарочно оформени самостоятелни за всеки кабел отвори, уплътнени с негорим материал, лесно отстраним в случай на нужда.

Чл. 428. Забранява се полагането на кабели във вентилационни канали с изключение на случаите на пресичане с единични кабели, положени в стоманени тръби.

Чл. 429. Откритото полагане на кабели по стълбищни клетки не се допуска.

Чл. 430. При пресичане на проходи кабелите преминават на височина от пода най-малко 1,9 m.

Чл. 431. По естакади кабелите се полагат съгласно изискванията на НИПАБ.

Чл. 432. (1) Полагане на кабели по мостове се изпълнява по начините:

1. при наличие на достатъчно пространство - в самостоятелни тръби или цеви, разположени една от друга на разстояние 1/2 от диаметъра им, положени в тротоарната част на моста с минимално покритие 300 mm (при използване на РVС тръби те се обвиват с бетон);

2. при липса на пространство или тротоар - в самостоятелни стоманени тръби, закрепени отстрани на моста така, че не пречат на течението на водата, заземени в двата си края; преходното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 10 W.

(2) Допуска се открито полагане на кабели на места, удобни за поддържане, но недостъпни за хора, като се отчита нагряването от прякото слънчево греене.

Чл. 433. В местата на преминаване на кабелите в тръби през дилатационни фуги тръбите се прекъсват и полагат в индивидуални обвиващи маншони с дължина 0,5 m.

Чл. 434. Допуска се полагането на кабели по язовирни стени, диги, пристанищни кейове и др. директно в земята при дебелина на земния пласт най-малко 1 m.

Чл. 435. Не се допуска полагане на маслонапълнени и газонапълнени кабели по мостове с вибрации, предизвикани от преминаването на транспортни средства.

Чл. 436. (1) При пресичане на реки и канали с коригирани и облицовани брегове, където няма мостове или на мостовете не се събира желаният брой кабели, се изграждат самостоятелни конструкции, състоящи се от носещи стойки и стоманени тръби.

(2) При техническа възможност изпълнението на пресичането по ал. 1 се използва и при реки и канали с некоригирани брегове, но в този случай тръбите се закрепват в двата си края срещу подкопаване и отвличане от водата.

(3) Не се разрешава използването на кабелните конструкции като мост за преминаване. Предвиждат се подходящи мерки - ошипяване на тръбите, стационарни прегради в двата края на конструкцията и др.

(4) В зависимост от случая при повече от 4 кабела тръбите през водните площи завършват в преходни шахти, в които се поема денивелацията между нивата на полагане през и извън реката (канала).

(5) Положените през водните площи тръби не трябва да създават опасност за наводнение.

(6) Стоманените тръби се заземяват в двата си края, като преходното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 10 W.

(7) При възможност като носеща конструкция се използва обсадна стоманена тръба, в която се поставя необходимият брой подходящо разделени тръби.

Чл. 437. Пресичането на некоригирани речни корита (при липса на възможност за използване на мостова или премостваща конструкция) се изпълнява чрез полагане на кабелите по самото дъно, като се спазват условията:

1. мястото на пресичане е на полегат бряг, който не е подложен на размиване, и дъното не е каменисто;

2. пред мястото на пресичане кабелите се полагат с по-голяма резервна дължина;

3. кабелите се полагат в изкоп с дълбочина 0,3 m и по дължина се укрепват с набити колове през 1 m.

Чл. 438. Ако реката (каналът) е плавателна и особено ако дъното й подлежи на периодични корекции, дълбочината на кабелния изкоп е най-малко 1 m и се съгласува със съответните служби.

Чл. 439. (1) Преминаването на кабели през дълбоки водоеми се изпълнява по дъното, като не се допуска провисване в неравните места - прави се подравняване и вкопаване или заобикаляне на препятствията.

(2) В случаите по ал. 1 се използват кабели с телена броня, която ги предпазва от механични повреди и понася по-големи надлъжни усилия.

Чл. 440. Местата на пресичане се укрепват срещу размиване и ледоход и се отбелязват със знаци, съгласувано със службите на водния транспорт, ако има такъв.

Чл. 441. Не се допуска пресичане на кабелни линии под водата.

Чл. 442. Светлото хоризонтално разстояние между успоредно положени по дъното кабели е най-малко 0,25 m.

Чл. 443. Светлото хоризонтално разстояние между успоредно положени кабели и тръбопроводи се определя от проекта за подводни изкопни работи и е най-малко 50 m (при притеснени условия след съгласуване със заинтересуваните страни може да се намали до 15 m).

Чл. 444. Начинът на полагане на кабели с напрежение 110 kV през водни площи се определя в проекта, като се указват и съответните отстояния до други кабели и проводи.

Чл. 445. При полагане на едножилни кабели с напрежение 110 kV и при отговорни линии с по-ниски напрежения се полагат резервни жила (едно жило за една трифазна система). При три и повече трифазни системи - съгласно проекта, но най-малко две жила.

Чл. 446. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за въздушни електропроводни линии (ВЛ) с напрежение до 1000 V, изпълнени с неизолирани проводници, както и с изолирани проводници за отклонение от ВЛ към потребителите.

(2) Изискванията не се отнасят за ВЛ, чието изграждане се определя от други нормативни актове (контактни мрежи на електрифицирания транспорт, трамваи, тролейбуси и др.).

(3) Кабелните участъци и кабелните отклонения се изпълняват в съответствие с изискванията на глава тринадесета.

Чл. 447. Въздушна електропроводна линия (ВЛ) с напрежение до 1000 V - линия за разпределение на електрическа енергия посредством неизолирани проводници, разположени на открито, закрепени чрез изолатори и арматура към стълбове или чрез конзоли към сгради и инженерни съоръжения.

Чл. 448. Въздушните електропроводни линии по механични показатели се оразмеряват за работа в режимите:

1. нормален - проводниците не са прекъснати (скъсани);

2. авариен - проводниците са скъсани напълно или частично;

3. монтажен режим.

Чл. 449. (1) По механични показатели проводниците, изолаторите и арматурата се оразмеряват по метода на разрушаващите напрежения, получавани от въздействието на изчислителните натоварвания, с отчитане на изискванията на тази наредба.

(2) Стълбовете и фундаментите се изчисляват съгласно действащите за тях нормативни актове.

Чл. 450. (1) Стълбовете на ВЛ се разполагат така, че не затрудняват транспорта и движението на пешеходците.

(2) Стълбовете, застрашени от повреждане от транспортни средства, се защитават по подходящ начин.

Чл. 451. Върху стълбовете на височина 2,5 - 3 m от земята се означават: типът, поредният номер, годината на поставяне на стълба, номерът на извода от трансформаторния пост и наличието на заземяване.

Чл. 452. Металните конструкции на ВЛ се защитават от корозия посредством галванични покрития и бои.

Чл. 453. (1) Изчислителните климатични условия за ВЛ с напрежение до 1000 V се определят по фактически наблюдения. Налягането (скоростта) на вятъра и дебелината на ледената обвивка се избират както за ВЛ с напрежение 20 kV (глава шестнадесета).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За линиите, преминаващи през застроени местности, максималната скорост на вятъра допълнително се намалява с 40% в сравнение със стойностите в чл. 548.

(3) За изчислението на проводниците и стълбовете направлението на вятъра се приема под ъгъл 90° спрямо трасето на ВЛ.

(4) Дебелината на ледената обвивка се приема:

1. за II климатичен район - 10 mm;

2. за III климатичен район - 15 mm;

3. за IV климатичен район - 20 mm;

4. за специалните климатични райони - над 20 mm.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Дебелината на ледената обвивка над 20 mm се закръглява до стойностите по чл. 550, ал. 4 и 5.

Чл. 454. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Проводниците на ВЛ се оразмеряват за работа в нормален режим при скорост на вятъра и дебелина на ледената обвивка, определени съгласно чл. 453.

Чл. 455. (1) Въздушните линии се оразмеряват за следните съчетания на климатичните условия:

1. максимална температура на въздуха, без вятър, без лед;

2. проводници, покрити с лед, без вятър, температура - 5°С;

3. минимална температура на въздуха, без вятър, без лед;

4. средногодишна температура на въздуха, без вятър, без лед;

5. максимално налягане на вятъра Qmах, температура -5°С, без лед;

6. проводници, покрити с лед, температура -5°С, налягане на вятъра 0,25 Qmах (0,5.Vmах).

(2) За максимална температура на въздуха се приема +40°С, а за минимална -30°С.

Чл. 456. Проверката за приближаване на проводниците към сгради и съоръжения е при максимална скорост на вятъра и температура +15°С.

Чл. 457. (1) Използваните проводници за ВЛ са едножични и многожични.

(2) Проводниците по условието за механична якост се избират в зависимост от материала с най-малко сечение:

1. алуминиеви и алуминиеви сплави - 16 mm2;

2. стоманоалуминиеви и стоманоалуминиеви сплави, медни и биметални - 10 mm2;

3. стоманени многожични - 25 mm2;

4. стоманени едножични - диаметър 4 mm.

(3) Не се допуска използването на едножични стоманени проводници с диаметър, по-голям от 5 mm, и на едножични медни и биметални проводници с диаметър, по-голям от 6,5 mm.

(4) Допуска се дължина на отклонението от ВЛ до въвода на сгради, изпълнено с изолирани или неизолирани проводници, до 25 m. При по-голяма дължина се монтира допълнителен стълб или проводниците се укрепват към съществуващи фасади на сгради и др.

Чл. 458. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) По механични показатели проводниците се оразмеряват в съответствие с чл. 565 и 566.

Чл. 459. (1) Съединение (снаждане) на проводници се изпълнява със съединителни и специални клеми (муфи).

(2) Механичната якост на подложени на опън съединения е не по-малко от 90% от якостта на скъсване на проводника.

(3) Съединения на проводници от различни метали се извършват с биметални клеми, а с различни сечения със специални клеми - само на стълбове, без да се подлагат на механични сили.

Чл. 460. (1) Проводниците се окачват върху стълбовете единично.

(2) Проводниците се закрепват към носещите изолатори с превръзки или с друга специална арматура.

(3) Проводниците за отклонение от ВЛ се закрепват на стълбовете с крайни връзки.

Чл. 461. Коефициентът на сигурност на металните пръти и куки се приема най-малко 2.

Чл. 462. (1) Допуска се разполагане на проводниците върху стълбовете по различни начини.

(2) Неутралният проводник се разполага като правило под фазовите проводници.

(3) Проводниците за улично осветление, окачени на стълбове заедно с проводниците на ВЛ, се разполагат над неутралния проводник.

(4) Допуска се по изключение проводниците за улично осветление по ал. 3 в съществуващи ВЛ да се разполагат под неутралния проводник.

Чл. 463. (1) Забранява се поставянето на открити електрически табла и предпазители върху стълбове при отклонения към потребители.

(2) Средствата за измерване на електрическата енергия на потребителите, защитата, секционирането й за други цели се монтират в закрити табла върху стълбовете и се разполагат под проводниците.

Чл. 464. (1) Вертикалното разстояние между проводниците, разположени един под друг върху стълба, е най-малко 0,40 m.

(2) Хоризонталното разстояние между два съседни проводника върху стълба е най-малко 0,30 m.

Чл. 465. (1) Хоризонталните разстояния между проводниците за спусъци по стълба е най-малко 0,15 m.

(2) Разстоянието на проводниците до повърхността на стълб, конзоли, куки и др. е най-малко 0,05 m.

Чл. 466. Коефициентът на сигурност на стоящите изолатори (отношението на разрушаващата сила към действащата сила) е най-малко 2,5.

Чл. 467. (1) За окачване на няколко проводника върху един изолатор се използват многошийкови или специални изолатори.

(2) Неутралният проводник се закрепва на изолатори.

Чл. 468. (1) В мрежите с изолирана неутрала прътите, куките и арматурите на стоманобетонните стълбове се заземяват, а в мрежи с директно заземена неутрала се свързват към PE (защитен проводник) или PEN проводник (защитен неутрален).

(2) Заземяващият спусък по стълб е с диаметър най-малко 6 mm.

(3) Допуска се използването на арматурата на стоманобетонни стълбове като заземяващ спусък.

(4) Преходното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 30 W.

Чл. 469. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) 3а защита от атмосферни пренапрежения на ВЛ (които не са екранирани от високи здания, дървета и др.) се поставят заземители с преходно съпротивление по чл. 468, ал. 4.

(2) Разстоянията между заземителите се приемат не по-големи от 200 m за райони със средна атмосферна електрическа дейност (от 10 до 40 часа/година) и 100 m - за райони с повишена атмосферна електрическа дейност.

(3) На стълбовете се поставят заземители на:

1. всички стълбове с отклонения към сгради;

2. крайни, разклонителни и кръстовищни стълбове, когато разстоянието до съседното защитно заземяване е по-голямо от 100 m за райони със средна атмосферна електрическа дейност и по-голямо от 50 m в райони с повишена атмосферна дейност.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Към заземителните уредби се присъединяват елементите на стълбовете, посочени в чл. 468.

(5) Заземителните уредби могат да се използват за повторно заземяване на неутралния проводник.

Чл. 470. Стълбовете за ВЛ в зависимост от предназначението им се оразмеряват като носещи, опъвателни, ъглови, крайни, отклонителни и кръстовищни.

Чл. 471. (1) За всички типове стълбове се разрешава използването на подпори или обтяжки.

(2) Обтяжките се закотвят в терена или към различни съоръжения.

(3) Стоманените обтяжки се оразмеряват за сечение най-малко 25 mm2.

(4) В прави участъци на ВЛ в открити места се поставя усилен тип стълб (опъвателен) след всеки 8 - 9 носещи стълба.

Чл. 472. (1) Стълбовете независимо от техния тип се оразмеряват само за механичните товари при нормален режим и състояние на проводниците:

1. свободни от лед и максимална скорост на вятъра;

2. покрити с лед и скорост на вятъра при заледяване.

(2) Ъгловите и крайните стълбове при междустълбия, по-малки от критичното, се проверяват при режим с минимална температура, без вятър, без лед.

(3) При изчисленията се отчитат действията на силите върху:

1. носещите стълбове - хоризонталната сила, перпендикулярна на оста на ВЛ, от налягането на вятъра върху проводниците и стълба;

2. опъвателните стълбове - хоризонталните сили от налягане на вятъра по т. 1 и от разликите в опъна на проводниците в съседните междустълбия, насочена по оста на ВЛ, с големина най-малко 50% от най-голямата сила на едностранен опън на проводника;

3. ъгловите стълбове - хоризонталните сили от налягането на вятъра и резултантните от натягане на проводниците, проектирани по ъглополовящата на ъгъла, сключен между проводниците от двете страни на стълба;

4. крайните стълбове - хоризонталните сили по оста на ВЛ от натягане на проводниците и от налягане от вятъра, определена в т. 1;

5. всички видове стълбове - вертикалната сила от теглото на проводника за случая по ал. 1, т. 1 и теглото на заледения проводник по ал. 1, т. 2.

Чл. 473. На стълбовете в участъци, заливани от вода, където е възможно отмиване на почвата, се правят специални укрепвания.

Чл. 474. Ъгълът на пресичане на ВЛ със съоръжения, други линии, улици и др. не се ограничава.

Чл. 475. (1) Разстоянието от проводниците до земята при най-големия им провес се приема най-малко 6 m.

(2) Допуска се при пресичане на улици с отклонения на ВЛ към сгради намаляване до 3,5 m на разстоянието от проводниците до тротоарите и пешеходните пътеки при най-големия им провес.

Чл. 476. Разстоянието от проводниците на ВЛ до земята или до пресичани съоръжения при най-големия провес на проводниците (без вземане под внимание на нагряването от електрическия ток) се определя за:

1. проводници, покрити с лед, температура - 5°С, без вятър;

2. максимална температура на въздуха, без вятър.

Чл. 477. (1) Разстоянието по хоризонтала от проводниците при най-голямото им отклонение до сградите е най-малко 1,5 m до балкони, прозорци и тераси.

(2) Преминаването на ВЛ над сгради не се допуска, с изключение на отклоненията от ВЛ към захранваната сграда.

(3) Проектирането и извършването на строително-монтажни и товарно-разтоварни работи, складиране на материали, гариране на строително-монтажна и транспортна механизация в предпазната зона на ВЛ до 1000 V се забранява.

(4) Предпазната зона на ВЛ до 1000 V се определя двустранно - по 5 m от крайните неотклонени проводници.

Чл. 478. Разстоянията от стълбовете на ВЛ до подземни кабели, тръбопроводи и надземни колонки с различни предназначения се определят в съответствие с наредбата по чл. 329.

Чл. 479. (1) Преминаване на ВЛ над плавателни реки се разрешава по изключение, като се спазват предписанията за ВЛ над 1000 V.

(2) При пресичане на неплавателни реки и канали разстоянието от проводниците на ВЛ до най-високото ниво на водата е най-малко 2 m, а до леда - 6 m.

(3) Разстоянието от стълбовете на ВЛ до брега на некоригирана река е най-малко равно на височината на стълба.

Чл. 480. (1) При преминаване на ВЛ през горски масиви и зелени насаждения не се изисква направата на просека.

(2) Разстоянието от проводниците при най-големия им провес или най-голямо отклонение до растителността е най-малко 1 m.

Чл. 481. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При пресичане на ВЛ с напрежение до 1000 V с ВЛ с напрежение по-високо от 1000 V се спазват изискванията по чл. 639 - 645.

Чл. 482. Стълбовете на пресичащи се ВЛ с напрежение до 1000 V са тип кръстовищен.

Чл. 483. При пресичане на ВЛ със съобщителни линии се спазват изискванията:

1. пресичанията се изпълняват само в междустълбията на линията;

2. пресичанията с радиотранслационни линии се изпълняват на общи стълбове;

3. проводниците на ВЛ се разполагат над проводниците на съобщителната линия;

4. проводниците на ВЛ са многожични, като съединения в междустълбието на пресичането не се допускат;

5. минималните сечения на проводниците за междустълбието на пресичане за алуминий или алуминиева сплав са 25 mm2, а за мед и други метали - 16 mm2;

6. разстоянието по вертикала от проводниците на ВЛ, при най-големия им провес, до проводниците на съобщителната линия в точката на пресичането е най-малко 1,25 m;

7. стълбът на ВЛ отстои най-малко на 2 m от мястото на пресичане.

Чл. 484. (1) По изключение се допуска разполагането на проводниците на съобщителната линия над проводниците на ВЛ при условие, че се спазват изискванията:

1. разстоянието между проводниците в мястото на пресичане е най-малко 1,25 m;

2. неизолираните проводници на съобщителната линия при най-неблагоприятните климатични условия - минимална температура или лед, са с коефициент на сигурност най-малко 2,2;

3. изолираните проводници на съобщителната линия са за пробивно напрежение на изолацията най-малко удвоеното работно напрежение на пресичаната ВЛ и коефициент на сигурност при опъване най-малко 1,5.

(2) Допуска се в населени места преминаването на въводи на сгради с изолирани проводници под телефонни линии.

Чл. 485. Стълбовете на ВЛ, ограничаващи междустълбията на пресичане с телефонни линии, са от носещ или опъвателен тип.

Чл. 486. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) При пресичане на ВЛ с телефонни кабели, окачени на стълбове, се отчитат изискванията по чл. 493.

Чл. 487. При пресичане на ВЛ с подземни кабелни съобщителни линии се отчитат изискванията:

1. хоризонталното разстояние от стълба до кабелната линия е най-малко 0,8 m в застроена местност и 1,5 m при незастроена местност, а когато кабелът е защитен с тръби, разстоянието може да се намали на 0,3 m;

2. разстоянието от заземителя на стълба на ВЛ до кабелната линия е най-малко:

а) в защитен участък чрез поставяне в земята на допълнителен екран - 5 m;

б) в незащитен участък без допълнителен екран - 25 m.