НАРЕДБА № 35 ОТ 12 АВГУСТ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СЕЛЕКЦИЯ И РЕПРОДУКЦИЯ В ПЧЕЛАРСТВОТО
НАРЕДБА № 35 ОТ 12 АВГУСТ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО СЕЛЕКЦИЯ И РЕПРОДУКЦИЯ В ПЧЕЛАРСТВОТО
Обн. ДВ. бр.86 от 1 Октомври 2004г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се уреждат:
1. условията и редът за извършване на дейностите по селекция и репродукция в пчеларството;
2. контролът на селекционните признаци и продуктивните качества;
3. методите за селекция и определянето на развъдната стойност;
4. условията и редът за вписване на пчелните семейства в родословната книга, както и воденето й.
Раздел II.
Условия и ред за извършване на дейностите по селекция и репродукция в пчеларството
Чл. 2. (1) Дейностите по селекция и репродукция в пчеларството се извършват при наличие на:
1. установен произход на пчелните семейства чрез идентификация и регистрация на контролираните семейства от активната част на популацията;
2. доказан здравен статус;
3. инструментално осеменяване на пчелните майки или изолиран оплоден пункт на разстояние не по-малко от 10 км от съседни пчелини при пчелини за производство на елитни пчелни майки и не по-малко от 5 км от съседни пчелини при пчелини за производство на племенни пчелни майки и рояци;
4. регистрация на контролираните показатели за всяко от пчелните семейства поотделно.
(2) Пчелните семейства, подлежащи на селекция, се отглеждат самостоятелно, като:
1. не се допуска промяна на силата им чрез добавяне на пчели и пило;
2. при необходимост от подхранване с мед или захарен разтвор храната се подава едновременно, в еднакво количество и концентрация на всички пчелни семейства.
Чл. 3. Селекцията и репродукцията в пчеларството се състои във:
1. контрол на селекционните признаци, в т.ч. продуктивните качества;
2. контрол на морфо-етологичните показатели;
3. определяне на развъдната стойност, която представлява индивидуална комплексна оценка на пчелните семейства;
4. индивидуална преценка на пчелните майки по качествата на техните дъщери.
Чл. 4. (1)Контролът на селекционните признаци, в т.ч. продуктивни качества, се извършва съгласно приложение № 1 чрез определяне и оценка на следните показатели:
1. плодовитост на пчелната майка - по количество и качество на пилото;
2. сила на пчелното семейство;
3. зимоустойчивост;
4. склонност към роене;
5. степен на агресивност;
6. производство на мед и восък.
(2) Контролът на морфо-етологичните показатели се извършва съгласно приложение № 2 чрез определяне на:
1. дължината на хоботчето;
2. дискоидалното изместване;
3. кубиталния индекс;
4. задна граница на восъчното огледалце;
5. окраска на коремните тергуми;
6. типа на разполагане и запечатване на медовите запаси.
Раздел III.
Методи на селекция и определяне на развъдната стойност
Чл. 5. Развъдната стойност се определя по методите:
1. преценка по произход;
2. преценка по собствена продуктивност;
3. преценка по качества на потомството.
Чл. 6. На комплексна оценка по чл. 3, т. 3 подлежат всички пчелни семейства, които са:
1. чисторасови;
2. здрави;
3. добре презимували;
4. участвали в главната паша през текущата година;
5. с контролирани показатели по чл. 4.
Чл. 7. Методите за оценка на показателите по чл. 4 са описани в приложенията към наредбата.
Чл. 8. Комплексната оценка на пчелните семейства по продуктивност, носливост, сила на семейството, зимоустойчивост, склонност към роене и степен на агресивност се извършва в края на сезона и всяко пчелно семейство получава оценка в балове съгласно приложение № 3.
Чл. 9. По резултатите от комплексната оценка се определя класът на пчелното семейство съгласно приложение № 4.
Чл. 10. Всички семейства, получили комплексна оценка над 19 бала, подлежат на индивидуална преценка по чл. 3, т. 4 при спазване на следните изисквания:
1. от всяка майка се преценяват не по-малко от 10 броя дъщери;
2. всичките й дъщери се съешават с търтеи с еднакъв произход;
3. дъщерите се придават в еднакви семейства (изравнени по всички показатели);
4. сформираните семейства с придадени дъщери се контролират по показателите по чл. 4 в продължение на един сезон.
Раздел IV.
Условия и ред за вписване на пчелните семейства в родословната книга и воденето й
Чл. 11. (1) За да бъдат вписани в родословната книга, пчелните семейства са:
1. със затвърдени морфо-етологични показатели, отговарящи на приетите стойности, съгласно програмите на развъдните асоциации;
2. с майки, чиито дъщери са получили при индивидуалната преценка клас Елит и Елит рекорд.
(2) Вписаните в родословната книга пчелни семейства се използват за майчини и бащини семейства в пчелините за производство на елитни и племенни пчелни майки.
Чл. 12. (1) Родословната книга се води от развъдната асоциация, получила разрешение по реда на чл. 29, ал. 1 от Закона за животновъдството.
(2) За всеки племенен пчелин се води отделна родословна книга.
(3) В родословната книга се вписват данни за:
1. № на пчелното семейство;
2. № на пчелната майка;
3. произхода на майката;
4. годината на отглеждане на майката;
5. стойностите на показателите по чл. 4;
6. получения клас от комплексната оценка;
7. крайното предназначение на пчелното семейство.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Инструментално осеменяване" е метод за осеменяване на пчелни майки.
2. "Оплоден пункт" е изолиран пчелин, на който се извършва естествено осеменяване на пчелни майки.
3. "Расова принадлежност" е налице, когато пчелите отговарят на определени морфо-етологични признаци, приети за дадената раса.
4. "Незапечатано пило" са яйца и ларви за пчели работнички и търтеи.
5. "Запечатано пило" са запечатани възрастни ларви, предкакавиди и какавиди.
6. "Дадан блатова рамка и многокорпусна рамка" са част от устройството на кошера с различни размери.
7. "Кубитален индекс" е съотношението в абсолютни единици между две жилки на третата кубитална клетка на предното крило на пчелата.
8. "Дискоидално изместване" е контрастен признак на предното крило, показващ отстоянието на точката на пресичане между субдискоидалната и втората m-c възвратна жилка спрямо перпендикуляра, преминаващ през пресечната точка на най-дългата жилка на третата кубитална клетка с радиалната.
9. "Тергуми" са гръбните сегменти на коремчето на пчелата.
10. "Медови запаси" са хранителните запаси от пчелен мед в пчелното гнездо.
11. "Сила на пчелното семейство" е броят на пчелите работнички в пчелното семейство.
Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 8, ал. 6 и чл. 28, ал. 2 от Закона за животновъдството.
§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".
Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1
Методи за определяне на контролираните показатели и тяхната оценка
1. Плодовитост на пчелната майка:
1.1. Плодовитостта на пчелната майка се определя по средноденонощната й носливост.
Носливостта на майката се определя по броя на снесените яйца в денонощие чрез измерване на площта на запечатаното пило през 12 дни, в периода до първата главна паша за дадения регион. Като се измери площта на запечатаното пило, може да се определи броят на пчелите, които ще се излюпят в близките 12 дни. За измерване площта на пилото се използва мерителна рамка с квадратчета 5 x 5 cm. В един квадрат запечатано пило има 100 работнически ларви (пчели).
Броят на яйцата за денонощие = (броя на квадратите x 100) / 12, където:
12 е броят на дните, в които медоносната пчела е в предкакавиден и какавиден стадий.
На база на получената средноденонощна носливост майката се оценява по следната таблица:
| Оценка на майката по носливост |
| Бал | Ср. дневна носливост | Поправъчен коефициент |
| за 3 последователни | при взети пчели (пило) | |
| отчитания | от семейството във: |
| (през 12 дни) | 1 kg | 1,5 kg | 2,0 kg | |
| 5 | над 1800 | 1,1 | 1,2 | 1,3 |
| 4 | 1400 - 1700 | 1,1 | 1,2 | 1,3 |
| 3 | 1200 - 1399 | 1,1 | 1,2 | 1,3 |
| 2 | 800 - 1199 | 1,1 | 1,2 | 1,3 |
| 1 | под 799 | 1,1 | 1,2 | 1,3 |
1.2. Определяне качеството на пилото. Преценката се извършва окомерно, като се следи майката да не пропуска килийки при снасянето на яйцата (прошарване на пилото). Не се допуска прошарено пило над 15% от общата площ на запечатаното пило.
2. Определяне силата на пчелното семейство. Извършва се окомерно по броя на заетите с пчели междурамия. Едно междурамие на дадан блатова рамка има 250 g пчели (2500 броя). Едно междурамие многокорпусна (лангстрот) рамка има 200 g пчели (2000 броя).
След определяне броя на заетите с пчели междурамия се прави оценка за силата на пчелното семейство според таблицата:
| Оценка силата на семейството по време |
| на главния пролетен преглед |
| Бал | Сила на семейството | Значение |
| kg | междурамия | ||
| 5 | над 2,00 | над 8 | много добро |
| 4 | 1,50 - 1,75 | 6 - 7 | добро |
| 3 | 1,25 - 1,50 | 5 - 6 | средно |
| 2 | 1,00 - 1,25 | 4 - 5 | слабо |
| 1 | под 1,00 | под 4 | много слабо |
| Оценка силата на пчелното семейство |
| през различни периоди |
| Бал | Сила на семейството, кг/пчели |
| 1 5 | 25 30 | 10 15 | 25 30 | 1 15 | |
| април | април | май | май | юни | |
| 5 | над 2,00 | над 2,25 | над 2,50 | над 3,00 | над 3,50 |
| 4 | 1,50 1,99 | 1,75 2,24 | 2,00 2,49 | 2,50 2,99 | 3,00 3,49 |
| 3 | 1,25 1,49 | 1,50 1,74 | 1,75 1,99 | 2,00 2,49 | 2,50 2,99 |
| 2 | 1,00 1,24 | 1,25 1,49 | 1,50 1,74 | 1,75 1,99 | 2,00 2,49 |
| 1 | под 1,00 | под 1,25 | под 1,50 | под 1,75 | под 2,00 |
3. Оценка на пчелното семейство по зимоустойчивост:
3.1. Определяне на количеството изразходвана храна през зимата.
Намира се като разлика между оставена храна (мед) за зимуване и установена при пролетния преглед. Храната (медът) по питите се определя с мерителна рамка, като се изчислява площта от питата, заета със запечатани килийки с мед, в кв. дециметри. Получената площ се умножава по 175 g (1 кв. дециметър запечатан мед е равен на 175 g).
3.2. Определяне разхода на храна за единица пчели.
Начин на определяне:
| М = С / 0,5 . (А + В) , |
където:
М е изразходваната храна от единица пчели (kg, междурамия, брой и др.);
А - силата на семейството през есента (kg, междурамия, брой и др.);
В - силата на семейството през пролетта (kg, междурамия, брой и др.);
С - общото количество изразходвана храна.
Пример: М = 5,6 / 0,5 . (8 + 6) = 5,6 / 7 = 0,8 kg на междурамие, където: 5,6 са kg мед, а 8, 6 и 7 са броят междурамия.
На база на получените резултати се прави оценка по следната таблица:
| Оценка на пчелното семейство по изразходвана |
| храна през зимата |
| Бал | Значение | Разход на храна |
| на показателя | (в kg) за едно | |
| междурамие пчели | ||
| 5 | много добро зимуване | 0,6 - 1,0 |
| 4 | добро зимуване | 1,1 - 1,4 |
| 3 | задоволително зимуване | 1,5 - 1,8 |
| 2 | лошо зимуване | 1,9 - 2,2 |
| 1 | много лошо зимуване | 2,3 - 2,6 |
3.3. Определяне количеството на умрелите пчели (зимен подмор).
Този показател се определя както в абсолютни единици (междурамия, kg, брой), така и в относителни (%). Относителната стойност на този показател дава по-обективна оценка и се определя по формулата:
| П = (А - В) / А . 100 , |
където:
П са умрели пчели (подмор);
А - силата на семейството през есента;
В - силата на семейството през пролетта.
Пример: П = (8 - 6) / 8 . 100 = 0,25 . 100 = 25%, където 8 и 6 са броят междурамия.
| Оценка на пчелното семейство по количеството |
| умрели пчели (подмор) |
| Бал | Умрели пчели, % |
| 5 | под 15 |
| 4 | 15 - 19 |
| 3 | 20 - 29 |
| 2 | 30 - 49 |
| 1 | над 50 |
3.4. Определяне чистотата на гнездото - по наличие или липса на диарични петна.
Съществен показател, характеризиращ зимуването на пчелното семейство.
| Оценка на пчелното семейство по чистота |
| на гнездото при първи пролетен преглед |
| Бал | Състояние на гнездото |
| 5 | Липсват петна | Чисто |
| 4 | Единични петна | Слабо замърсено |
| 3 | Няколко десетки | Средно замърсено |
| 2 | Многобройни петна | Силно замърсено |
| 1 | Питите замърсени | Много силно замърсено |
3.5. На базата на четирите оценки се определя общата оценка по зимоустойчивост, която е средноаритметична величина.
4. Определяне склонността към роене.
Показателят се определя окомерно, като семействата се оценяват в четири групи:
Бал 4 - не проявяват склонност към роене;
Бал 3 - слаба склонност към роене;
Бал 2 - склонни към роене, но може да се контролират;
Бал 1 - роят се независимо от активната намеса на пчеларя.
5. Определяне степента на агресивност на пчелите.
Кротките пчели позволяват на пчеларя да обслужи за едно и също време по-голям брой пчелни семейства.
Показателят се определя окомерно, като семействата се оценяват в четири групи:
Бал 4 - много кротки;
Бал 3 - спокойни;
Бал 2 - неспокойни;
Бал 1 - агресивни.
6. Определяне производството на мед и восък:
6.1. Количеството на меда се определя в края на сезона. Общата продукция мед от всяко семейство се получава, като се сумират центрофугирания мед, оставеният за зимуване и медът в отделените на склад пити.
При определяне на количеството мед в питите се приема, че 1 кв. дециметър площ от питата, запълнена от двете страни, съдържа 350 g мед. След като се определи площта на запечатания мед, се изчислява общото количество мед по питата.
6.2.Количеството на произведения восък се определя по броя изградени плодникови и магазинни пити, приравнени в kg. Восъкът, отделен от пчелите за изграждане на една дадан блатова пита с восъчна основа, е 0,050 kg, за магазинна пита - 0,025 kg, а за многокорпусна - 0,038 kg. Произведеният восък се приравнява в мед по формулата:
1 kg восък = 3,5 kg мед.
При общата оценка по продуктивност не се оценява абсолютната стойност на показателя, а неговата относителна стойност . Средната продуктивност на пчелина се приема за 100%, а стойността на конкретното семейство се изчислява в процент от средната продуктивност на пчелина.
| Оценка на пчелните семейства |
| по продуктивност |
| Бал | Оценка | Процент от средната |
| на показателя | продуктивност на пчелина | |
| 5 | отлична | над 140 |
| 4 | добра | 120 - 139 |
| 3 | средна | 100 - 119 |
| 2 | лоша | 80 - 99 |
| 1 | много лоша | под 80 |
Приложение № 2 към чл. 4, ал. 2
1. Определяне на морфо-етологичните показатели:
1.1. При определяне на показателите в чл. 4, ал. 2, т. 1 - 5 се използват методиките на Алпатов (1948) и Goetze (1964).
На база на получените стойности съгласно приетите от развъдните асоциации селекционни програми се определя расовата принадлежност на пчелното семейство.
1.2. Определяне типа на разполагане и запечатване на медовите запаси. Това е расов признак и се определя съобразно особеностите, специфични за отделните породи:
1.2.1. Типът на разполагане може да бъде:
а) предимно в плодника;
б) предимно в магазина;
в) в плодника и магазина.
1.2.2. Типът на запечатване на медовите запаси може да бъде:
а) мокро (тъмно);
б) сухо (бяло);
в) смесено.
Приложение № 3 към чл. 8
| Комплексна оценка на пчелните семейства |
В зависимост от получените балове за всеки от контролираните |
| показатели семействата получават общ бал. |
| Оценка на пчелните семейства по основните показатели |
| Показатели | Оценка в балове |
| минимум | максимум | |
| Продуктивност | 1 | 5 |
| Носливост | 1 | 7 |
| Сила на семейството | ||
| (пролетно развитие) | 1 | 5 |
| Обща оценка по | ||
| зимоустойчивост | 1 | 5 |
| Склонност към роене | 1 | 4 |
| Степен на агресивност | 1 | 4 |
| Общ бал | 6 | 30 |
Приложение № 4 към чл. 9
На база получения общ бал от комплексната оценка семействата се класират и се определя крайното им предназначение.
| Класиране на пчелните семейства |
| Категории | Оценка на пчелните семейства |
| Общ бал | под 9 | 10 - 12 | 13 - 18 | 19 - 24 | над 24 |
| Клас | 3 | 2 | 1 | Елит | Елит |
| рекорд |
| Предназна- | Брак | общо използване | за селекцион- |
| чение | (за стоково | ни цели | |
| произв.) |
