Държавен вестник, брой 1 от 5.I

Отменена с § 2, т. 28 от Постановление № 21 на Министерския съвет от 15 февруари 1991 г. за отменяне и изменение на нормативни актове на Министерския съвет - ДВ, бр. 14 от 19 февруари 1991 г.

1. Когато работникът или служителят е уволнен по реда на чл. 31 от Кодекса на труда без предизвестие или преди да изтече срокът на предизвестието, предприятието, учреждението или организацията му дължи обезщетение в размер на повременното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, определен в чл. 30 от Кодекса на труда, както следва:

а) за особено квалифицирани работници и служители - 30 дни, и

б) за всички останали - 15 дни.

(Доп. - ДВ, бр. 1 от 1965 г.) За особено квалифицирани работници и служители се считат: административните и техническите ръководители на предприятия и учреждения и техните заместници, завеждащите управления, главните и старшите счетоводители, химици, архитекти, лекари, агрономи, лесовъди, зоотехници, преподаватели във всички учебни заведения (учители), съдии, прокурори, арбитри, юрисконсулти, редактори, съветници, артисти, сътрудници, инспектори, завеждащи отделения и нагоре, конструктори, главни контрольори, старши икономисти, старши стоковеди и други подобни категории длъжности. Като особено квалифицирани работници и служители трябва да се считат и лицата, които заемат длъжности: началници, управители на цехове, станции, гари, депа, бази, лаборатории, инженери, проектанти I и II степен, технолози, физици, режисьори, диригенти, постановчици, ревизори; контрольори, инструктори, летци, технически ръководители на обекти; началници (завеждащи): планиране, изкупуване, труд и работна заплата, снабдяване агенции, сепарации; началници на смени и участъци; ръководители на сектори; отговорни счетоводители, художници, преводачи, оркестранти, главни готвачи, маркшайдери.

(Нова - ДВ, бр. 1 от 1965 г.) За особено квалифицирани работници и служители по смисъла на чл. 30, ал. 1 от Кодекса на труда трябва да се считат и други подобни или сходни категории длъжности.

2. Ръководителите на предприятията, учрежденията и организациите не могат да прекратяват трудовия договор по чл. 31, букви "а" и "б" от Кодекса на труда с работници и служители, боледуващи, преболедували или трудоустроени от туберкулоза и силикоза, без мнението на трудово-експертната лекарска комисия и без разрешение от инспекцията на труда за всеки отделен случай.

3. Работник или служител, който напуска предприятието, учреждението или организацията без предизвестие или преди да изтече срокът на предизвестието, без случаите, посочени в чл. 34 от Кодекса на труда, дължи обезщетение на предприятието, учреждението или организацията в размер на повременното трудово възнаграждение за срока на предизвестието или остатъка от същото.

4. Работник или служител с 5 или повече години непрекъснат трудов стаж има право на обезщетение в размер на повременното му трудово възнаграждение за един месец при уволнение поради болест или като пенсионер по старост или прослужени години (чл. 29, буква "к", и чл. 31, буква "е" от Кодекса на труда), ако през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание по Кодекса на труда или по други закони.

5. Работник или служител, уволнен по съкращение или ликвидация на предприятието, учреждението или организацията, независимо от продължителността на трудовия му стаж, има право на обезщетение по чл. 91, ал. 2 от Кодекса на труда, съответно за дните, през които е останал без работа, но не повече от една повременна месечна заплата в продължение на една година.

Дните, през които работникът или служителят е бил без работа, се установяват с трудова книжка, личен паспорт, или писмена декларация.

6. Обезщетението по точки 1, 4 и 5 се заплаща от предприятието, учреждението или организацията в сроковете за изплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите и се вписва в трудовата книжка.

7. Работник или служител, който е уволнен не по негова вина и не е могъл да бъде настанен на работа, има право на парична помощ от 0,80 до 1,80 лв. на ден при условие:

а) до датата на уволнението да е бил на работа по трудов договор поне 2 години през последните 3 години;

б) (отм. с Постановление № 166 на Министерския съвет от 1960 г.);

в) (отм. с Постановление № 166 на Министерския съвет от 1960 г.).

Размерите на помощта се определят в зависимост от броя на членовете на семейството на ненастанения и техния общ доход.

Помощ не се плаща, когато доходът на семейството на ненастанения е равен или по-голям от максималния размер на помощта.

8. Правото на помощ продължава до деня на постъпването на работа, но не за повече от 13 седмици в продължение на една година, в който срок на ненастанения се осигурява работа.

9. На работниците в частни предприятия и при частни лица, упражняващи занаят или свободна професия, може да се плаща помощ при посочените условия, ако са снабдени с редовна осигурителна книжка и са наети от работодател, който има разрешение за упражняване на занаят или друга свободна професия и разрешение за наемане на работник съгласно действуващите разпоредби.

10. За членове на семейството, за които се плаща помощ, се считат: съпруг, съпруга, деца (включително осиновени, доведени, заварени и припознати), родители, братя и сестри, ако са били издържани от ненастанения и ако живеят в едно домакинство със същия.

11. Помощ не се плаща:

а) при уволнение по взаимно съгласие - чл. 29, буква "а" от Кодекса на труда; при уволнение по едностранно искане на работника или служителя - чл. 30 от Кодекса на труда; при уволнение поради отказ на работника или служителя да бъде преведен в друго предприятие, учреждение или организация - чл. 31, буква "д" от Кодекса на труда; при уволнение от страна на предприятието, учреждението или организацията без предизвестие - чл. 33 от Кодекса на труда; при уволнение поради постъпване в учебно заведение - чл. 34, буква "г" от Кодекса на труда;

б) на пенсионерите и лицата, имащи право на пенсия;

в) на отказалите да постъпят на предложената им подходяща работа.

12. Дейността във връзка с правилното регулиране на роботната сила по места, по установяване на временно незаетата работна сила и на нуждите на предприятията и учрежденията от работници и служители, както и дейността по отпускане на помощи и по оказване съдействие на търсещите работа граждани се извършва от съответните народни съвети чрез службите "Обществено осигуряване, пенсии и социални грижи".

13. (Отм. - Изв., бр. 99 от 1958 г.).

14. (Отм. - Изв., бр. 99 от 1958 г.).

15. (Отм. - Изв., бр. 99 от 1958 г.).

16. (Отм. - Изв., бр. 99 от 1958 г.).

17. Министерството на народното здраве и социалните грижи, Централният съвет на профсъюзите и Министерството на финансите, съвместно дават указания по приложението на настоящата наредба.

18. Нарушителите на наредбата и тези, които са дали или изготвили и представили неверни данни, въз основа на които неправилно е изплатено обезщетение или помощ, се наказват по чл. 171 от Кодекса на труда, а при по-тежки нарушения - по чл. 207, ал. 2 от Наказателния кодекс.

19. Разпоредбите на дял I от наредбата влизат в сила от 1 януари 1958 г., а тези от дялове II и III се прилагат от 15 април 1958 г.

Дял I от Наредбата за работата на бюрата за регистриране и насочване на работната сила и за настаняване на работа на лица с намалена работоспособност се отменя.