Държавен вестник, брой 20 от 13.III

Отменено основание - виж § 32, т. 45 от Постановление № 37 на Министерския съвет от 23 април 1990 г. за изменение, допълнение и отменяне на нормативни актове на Министерския съвет - ДВ, бр. 34 от 27 април 1990 г.

Чл. 1. (1) При планирането на материално-техническото осигуряване на производството и на другите стопански и социални дейности на всички равнища се използува балансовият метод.

(2) С материалните баланси се установяват потребностите от материални ресурси, включително по спецификации, и се осигурява тяхното задоволяване на основата на нови технологии, суровини и материали, на норми за използуване на ресурсите, съобразени с постиженията на научно-техническия прогрес, и др.

Чл. 2. (1) Органите и организациите при съставянето на материалните баланси изхождат от реалните възможности за осигуряване материалните ресурси на основата на договорите с вътрешни и от другите страни доставчици и ефективното им насочване за по-пълно задоволяване на потребностите.

(2) Разходната част на материалните баланси се разработва в различна степен на конкретизация според значението на съответния материал и неговата дефицитност, източници на доставка и характер на потребление.

(3) Комитетът по материалното стопанство (КМС), Държавната планова комисия (ДПК) и другите органи и организации, които съставят материални баланси, разработват системи от агрегирани норми и нормативи, които периодично актуализират с оглед на световните постижения и тенденции в потреблението на основните видове материални ресурси и определят начина за тяхното използуване при съставянето на материалните баланси.

(4) Органите и организациите, които съставят материални баланси, по своя инициатива или по предложение на доставчиците могат да организират експертиза на разходните норми на предприятията и другите самоуправляващи се организации, когато установят, че те са завишени или не осигуряват ефективно използуване на материалните ресурси.

Чл. 3. (1) Органите и организациите, които съставят материални баланси, предоставят в частта им за ресурсите и производствено-експлоатационните потребности на организациите за търговия и на другите доставчици като информация, която се ползува при договарянето на доставките на материалните ресурси и при реализацията на произвежданата продукция.

(2) Самоуправляващите се стопански организации-потребители при определяне на потребностите си от материални ресурси и при сключване на договорите за доставка използуват разгърната система от технически динамични разходни норми, разработени на основата на техническа документация за изделията, авангардни технологии и прогресивна организация на производството. Те отразяват изискванията, произтичащи от нормите и нормативите, въз основа на които са разработени материалните баланси за съответните видове ресурси за планирания период, и от държавната политика за ефективно използуване на материалните ресурси.

(3) Комитетът по материалното стопанство и Държавният комитет за изследвания и технологии осъществяват държавното ръководство и контрола върху дейността по изработването, прилагането и актуализирането на техническите разходни норми в предприятията и другите стопански организации.

Чл. 4. (1) Самоуправляващите се стопански организации за търговия с материални ресурси, наричани по-нататък за краткост "организации за търговия", работят на стопанска сметка и на конкурентна основа. Те проучват нуждите на потребителите по спецификации чрез диалог с тях, на основата на собствени анализи и прогнози, на допълнителна информация за характера на производственото потребление, качеството, внедрените в производството научно-технически постижения, на задачите за снижаване материалоемкостта и енергоемкостта на продукцията, възложени с държавни задачи и програми, както и на собствените си разработки в тази насока.

(2) Дейността на организациите за търговия по предходната алинея се осъществява чрез използуване на единната информационна и техническа база на Националната информационно-управляваща система по материалното стопанство.

Чл. 5. (1) При разработване на материалните баланси по спецификации организациите за търговия са длъжни да осигуряват балансираност между потребности и ресурси.

(2) При установено несъответствие между потребности и ресурси в процеса на съставянето на плана организациите за търговия внасят предложение за решаването му в ДПК или в КМС най-късно 30 дни преди настъпване на съответния планов период, които в срок от 15 дни решават поставените въпроси.

(3) Въпросите по преодоляването на възникнали несъответствия между потребности и ресурси в процеса на изпълнението на плана, без вноса от несоциалистически страни, се поставят своевременно от организациите за търговия и се решават по реда на предходната алинея.

Чл. 6. (1) На основата на установените потребности по спецификации за плановата година, по тримесечия и за по-кратки периоди и на състоянието на производствените запаси самоуправляващите се стопански организации-потребители предлагат на организациите за търговия и на другите доставчици договарянето на необходимите количества суровини, материали, резервни части и др.

(2) Потребностите на самоуправляващите се стопански организации от съответните материални ресурси се предявяват и обосновават при договарянето с доставчиците и при диалога с планово-ръководните органи с разчети, направени въз основа на производствените програми и динамични технически разходни норми.

(3) За материалите и техниката с трайна тенденция за дефицитност и нарушено равновесие на пазара, поради природни фактори и неблагоприятна конюнктура на международния пазар, установяването на потребностите по спецификации може да се извършва от организациите за търговия и от самоуправляващите се стопански организации-потребители въз основа на уточняване през предходната година.

Чл. 7. Самоуправляващите се стопански организации-потребители при поискване представят на организациите за търговия технико-икономически обосновки, разчети, допълнителна информация за характера на потреблението, сключените преки договори с други доставчици и информация за реализацията на готовата продукция, както и данни за равнището на собствените материални запаси по спецификации и друга необходима информация.

Чл. 8. (1) С договорите за доставка организациите за търговия могат да предлагат на своите доставчици в страната производство на нови видове материални ресурси и допълнителни количества с оглед ограничаване доставките от внос на материални ресурси с повишени качествени параметри или на изделия, конструктивно и технологично близки до усвоените.

(2) За сключването на стопански договори за доставка на вторични суровини по преки връзки доставчиците уведомяват Стопанското обединение "Вторични суровини".

Чл. 9. (1) При договаряне на внос и при откриване на акредитивите се осигурява до 3 месеца изпреварване на доставките по отношение на сроковете за влагане в производството на съответните материални ресурси.

(2) За преодоляване недостига от определени видове материални ресурси по спецификация и количество и за подобряване структурата на запасите организациите за търговия могат да осъществяват обмен, внос и износ с други страни.

(3) Не могат да се сключват договори и да се извършва износ на суровини и материали, включително и на вторични суровини и материали, от които не са задоволени потребностите на страната, без съгласието на КМС.

Чл. 10. (1) Организациите за търговия приемат предложенията на потребителите за намаляване на количествата и за изменяне на сроковете за изпълнение на договорите за следващи периоди, ако са направени най-късно 45 дни преди настъпване на съответното тримесечие.

(2) Предложенията по предходната алинея се приемат, когато фактическото или очакваното равнище на запасите у потребителите води до увеличаването им над нормативите.

(3) По взаимно съгласие при прилагането на ал. 1 може да се изменят съответно и договорите между организациите за търговия и техните доставчици.

(4) При изменяне на договорите по реда на предходните алинеи страните договарят изменение на договорените надценки (отстъпки).

(5) Измененията по предходните алинеи и другите изменения, настъпили в процеса на изпълнение на договорите, се отразяват текущо в оперативните баланси по спецификации и в информационно-справочната база на информационно-управляващата система по материалното стопанство.

Чл. 11. (1) Организациите за търговия организират снабдяване на потребителите с материални ресурси на търговска основа чрез собствена или наета търговска мрежа от специализирани и универсални магазини, складове, бази и др.

(2) Когато за определени видове материални ресурси са утвърдени лимити или други ограничителни условия, потребителите могат да ги предоставят на избрана от тях организация за търговия и да се снабдяват при поискване или в предварително уточнени срокове.

(3) Изпълнението на поръчките и исканията по предходната алинея се осъществяват в 20-дневен срок.

Чл. 12. (1) Организациите за търговия могат да се договарят със стопанските организации-потребители за гарантирано комплексно снабдяване чрез организиране на собствена или наета мрежа от бази, складове и магазини.

(2) Страните по предходната алинея договарят реда, начина и сроковете на доставките.

Чл. 13. (1) Организациите за търговия осигуряват потребностите от материални ресурси на научноизследователските и внедрителските организации в кратки срокове без предварително заявяване.

(2) Доставките по предходната алинея се изпълняват до склада на купувача освен ако не е уговорено друго между страните.

Чл. 14. Самоуправляващите се стопански организации избират сами видовете транспорт при реализацията на своята продукция и при доставките на материални ресурси съобразно икономическите си интереси освен ако с акт на компетентен орган не е предвидено друго.

Чл. 15. (1) Организациите за търговия организират сервизни центрове и осъществяват промишлени, консултантски, информационни, рекламни и други видове услуги с оглед по-пълно задоволяване на потребностите, обработка на материалните ресурси до степен, позволяваща прякото им влагане в производството без или с минимална доработка от потребителите, и достигане по-ниско равнище на материалоемкост и енергоемкост на произвежданата продукция.

(2) Комитетът по материалното стопанство определя минималната номенклатура на услугите по предходната алинея.

(3) Организациите за търговия нямат право да отказват на самоуправляващите се стопански организации извършването на услугите по ал. 1. При липса на техническа възможност или производствен капацитет те са длъжни своевременно да осигуряват необходимите условия за разширяването им.

(4) Цените за услугите, извършени в сервизните центрове, се определят по установения ред.

Чл. 16. (1) Запасите от материални ресурси се съсредоточават предимно в организациите за търговия за сметка на намаляването им у потребителите.

(2) Запасите от материални ресурси се обхващат в Националната информационно-управляваща система по материалното стопанство.

(3) Необходимата информация за движението на материалите и продукцията по спецификации и за състоянието на запасите от материални ресурси в предприятията се осигурява от Стопанското обединение "Информационно обслужване" чрез неговите териториални центрове "Информационни системи и технологии".

(4) Националният център за изследвания и информационни системи в материалното стопанство "ИНФОМА" осигурява информация за състоянието на запасите от материални ресурси в национален мащаб по спецификации и планови групи.

Чл. 17. (1) Организациите за търговия могат да създават към базите си консигнационни складове на чуждестранни доставчици.

(2) Съобразно икономическите интереси на стопанските организации-потребители в тях може да се откриват консигнационни складове на организациите за търговия.

(3) Откриването на консигнационни складове се извършва на основата на предварително сключени договори между заинтересуваните страни.

Чл. 18. (1) При възникнали временни затруднения в производството и вноса и при нарушена ритмичност на доставките организациите за търговия могат да ползуват заемообразно временно свободни материални ресурси в самоуправляващите се стопански организации.

(2) Условията по предходната алинея се уточняват с договор между страните.

Чл. 19. (1) Организациите за търговия след писмено уведомление спират или отлагат изпълнението на договорени доставки с потребителите, когато у тях се образуват наднормативни запаси.

(2) За случаите по предходната алинея организациите за търговия не носят отговорност за неизпълнение на съответните договори.

(3) Организациите за търговия възстановяват доставките след получаване на информация от Националната информационно-управляваща система по материалното стопанство за равнището на производствените запаси и степента на оползотворяване на материалните ресурси от потребителите.

(4) При изпълнение на доставки на общоупотребявани материални ресурси на потребителите, които са уведомили писмено организацията за търговия-доставчик за образуване на наднормативни и излишни материални запаси, предвидените санкции за наднормативни запаси са за сметка на организацията за търговия.

(5) Организациите за търговия изкупуват и реализират на договорна основа без ограничения чрез собствената си търговска мрежа излишните и залежалите материални ресурси с оглед ефективното им оползотворяване, включително и за износ в други страни.

Чл. 20. (1) Ненужните материални ресурси, които не са употребени в течение на 3 месеца поради настъпили изменения в производствената програма и други причини, както и материалните ресурси, надвишаващи потребностите за следващото тримесечие, но са годни за употреба и са със сертификат за качество, се предлагат за продажба по установения ред.

(2) Самоуправляващите се стопански организации всяко тримесечие преоценяват и бракуват наличните негодни и с влошено качество материални ресурси и оборудване и отразяват в счетоводните отчети и баланси възникналите поради това загуби.

(3) Отпадъците, получени от бракуваните материални ресурси, се продават на съответните предприятия за изкупуване на вторични суровини.

(4) При неизпълнение на предходните алинеи:

1. самоуправляващите се стопански организации внасят в държавния бюджет доставната стойност на ненужните или негодните материални ресурси. Министерството на финансите дава указания по прилагането на тази разпоредба;

2. организациите за търговия намаляват договорените за доставка материални ресурси с количеството на наличните ненужни материални ресурси.