Държавен вестник, брой 18 от 6.III

Чл. 1. Социалистическите организации могат да се сдружават за по-ефективно използуване на научно-развойния и внедрителския потенциал, на трудовите, материалните и финансовите ресурси чрез взаимноизгодно коопериране, координиране и съвместно извършване на проучвателна, развойна, проектантска, инженерингова, производствена, търговска, сервизна, рекламна и друга стопанска дейност, както и за подпомагане, насочване и разгръщане на стопанската инициатива.

Чл. 2. (1) Стопанските сдружения се образуват с договор между заинтересуваните социалистически организации без отраслови или териториални ограничения.

(2) Предметът и видът на сдружаването се определят от участниците в съответствие с тази наредба.

Чл. 3. (1) В стопанските сдружения могат да участвуват предприятия, стопански комбинати, стопански обединения, асоциации, кооперативни организации, банки, народни съвети, научни организации, висши учебни заведения и други юридически лица. Една социалистическа организация може да участвува едновременно в няколко сдружения. Тя участвува в сдружението само за тези дейности, които не може да извършва ефективно самостоятелно.

(2) Обществени организации могат да членуват във връзка с предмета на тяхната дейност в стопански сдружения с разрешение на техния централен ръководен орган, а когато няма такъв - с разрешение на съответния съвет при Министерския съвет.

(3) Организациите, които участвуват в стопански сдружения, запазват своята правна самостоятелност.

Чл. 4. Стопанското сдружение се създава въз основа на:

1. технико-икономическа обосновка;

2. решение на колективния орган за управление (стопанския съвет, управителния съвет и други подобни) на съответната организация-учредител;

3. учредителен договор, подписан от ръководителите на съответните организации-учредители.

Чл. 5. Стопанските сдружения се освобождават от данъци и такси във връзка с тяхното образуване, реорганизация, прекратяване и ликвидация, включително и за прехвърляне в тези случаи на имущество от членовете или връщане на вноските им освен от таксите за съдебната регистрация.

Чл. 6. (1) Стопанското дружество (дружественото предприятие) се образува за извършване на стопанска дейност от общ интерес за членовете му и е юридическо лице.

(2) Спрямо стопанската дейност на дружеството се прилагат разпоредбите за предприятия по Правилника за стопанската дейност, доколкото в тази наредба или в акт на компетентен орган не е установено друго.

Чл. 7. За създаване на стопанско дружество е необходимо разрешение на съответния съвет при Министерския съвет. Предложението се съгласува с изпълнителния комитет на окръжния народен съвет по седалището на дружеството, а за дружества, които имат в предмета си външнотърговска, пласментно-снабдителна или научна дейност - и с министъра на търговията, съответно с председателя на Комитета по материалното стопанство при Министерския съвет или с председателя на Държавния комитет за изследвания и технологии. Разрешението, съответно мнението, се издава въз основа на учредителния договор и технико-икономическата обосновка.

Чл. 8. (1) Учредителният договор е и устав на стопанското дружество.

(2) В учредителния договор се определят:

1. наименованието и седалището на дружеството;

2. целите, задачите и предметът на дейност;

3. основният фонд и размерът на дяловото участие на членовете;

4. правата и задълженията на членовете;

5. условията за приемане и освобождаване на членове;

6. органите за управление, тяхната компетентност, редът за свикване, работа и вземане на решения от колективните органи, редът за изпълнение и контрол на тези решения;

7. лицата, които ще представляват дружеството;

8. редът за разпределение на печалбите и загубите. Ако не е предвидено друго, печалбите се разпределят според дяловото участие;

9. срокът, за който се образува дружеството, и редът за прекратяването му.

Чл. 9. (1) Стопанското дружество се вписва в регистъра на районния съд по седалището на дружеството. Вписването съдържа наименованието на дружеството, седалището му, предмета на дейност, основния фонд и лицата, които ще го представляват, както и промените на тези обстоятелства, настъпили след регистрацията.

(2) Обявление за образуване, съответно реорганизация и прекратяване на стопанското дружество и на промените на обстоятелствата по предходната алинея се обнародва в Държавен вестник, от която дата настъпва съответното правно действие.

Чл. 10. Членовете на стопанското дружество имат право:

1. да се ползуват от дейността на дружеството, като за целта сключват съответни договори с него;

2. да участвуват в управлението на дружеството и да бъдат избирани техни представители в управителните и контролните органи на дружеството;

3. да получават част от печалбата;

4. да бъдат информирани за състоянието на отчетността и дейността на дружеството и да искат от ръководителя разяснения по отделни въпроси;

5. да прехвърлят дяловата си вноска или част от нея на други организации - членове на дружеството, със съгласие на останалите членове;

6. на ликвидационна квота.

Чл. 11. Членовете на дружеството са длъжни:

1. да направят дялова вноска в установените с учредителния договор или с решение на управителния съвет срокове и размери;

2. да съдействуват на дружеството за постигане на целите и за изпълнение на задачите му.

Чл. 12. (1) Органите за управление на стопанското дружество са: управителният съвет, ръководителят, контролният съвет. Органи на самоуправление на трудовия колектив на дружеството са: общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) и стопанският съвет, които имат правата и задълженията по Кодекса на труда с изключение на тези, предвидени за управителния съвет.

(2) При по-голям брой членове на дружеството може да се образува изпълнително бюро, което се избира от управителния съвет. В учредителния договор се уреждат съставът и компетентността му и начинът на вземане на решения.

Чл. 13. (1) Управителният съвет се състои от по двама представители на всеки член на дружеството - ръководителят му и представител на трудовия колектив, избран от колективния орган на управление, и един представител на трудовия колектив на дружеството. В заседанието на управителния съвет участвува и ръководителят на дружеството.

(2) Всеки член на управителния съвет има право на един глас освен ако в учредителния договор е установено друго.

(3) Управителният съвет:

1. приема изменения и допълнения в учредителния договор на дружеството;

2. приема нови членове и изключва членове;

3. приема годишния отчет и баланс и схемата за образуване и разпределяне на доходите;

4. взема решения за увеличение и намаление на основния фонд;

5. избира и освобождава от длъжност ръководителя на дружеството, неговите заместници и определя основните им заплати в съответствие с нормативните актове;

6. избира между членовете си председател на управителния съвет за срок от 2 години;

7. избира контролен съвет от 3 или 5 членове за срок от 2 години, както и неговия председател;

8. определя организационната и управленската структура и щата на дружеството;

9. одобрява проектите за вътрешни правила за работната заплата, за вътрешната стопанска сметка и за функционалния правилник на дружеството и ги предлага за приемане от общото събрание на колектива;

10. взема решение за образуване на фондове в съответствие с Правилника за стопанската дейност;

11. взема решения по установения ред за откриване на задгранични представителства и бюра, учредяване, участие и прекратяване на участието в задгранични и местни дружества, за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти в страната и в чужбина и по извършването на инвестиции;

12. приема плановете на дружеството;

13. обсъжда и взема решения по други въпроси, поставени от членовете на дружеството, от ръководителя или от органите на трудовия колектив на дружеството.

(4) По точки 1-4 решенията се вземат с единодушие, по точки 6 и 7 - с обикновено мнозинство, по точки 5, 8-10 и по всички други въпроси - с мнозинство 2/3 от членовете на управителния съвет. При гласуването не вземат участие представителите на изключвания член и други представители, лично заинтересувани от решението.

(5) Управителният съвет може да изключи член на дружеството, който системно не изпълнява задълженията си към него. Изключеният може да иска отмяна на решението за изключване пред окръжния държавен арбитраж по седалището на дружеството.

(6) Заседанието на управителния съвет се ръководи от неговия председател. Той свиква управителния съвет най-малко веднъж на 6 месеца, както и по искане на който и да е член на дружеството, ръководителя на дружеството или стопанския съвет на дружеството. Ако председателят не свика управителния съвет в 14-дневен срок от искането, молителят може да извърши сам това чрез писмено съобщение до членовете.

Чл. 14. Ръководителят на дружеството оперативно ръководи цялата дейност на дружеството в съответствие с решенията на управителния съвет и колективните органи на трудовия колектив и представлява дружеството.

Чл. 15. (1) Стопанското дружество има основен фонд, който изразява стойността на дяловото участие на членовете.

(2) Дяловото участие може да бъде в пари, вещи, вземания или други права. Те не могат да бъдат запорирани за задължения на членовете.

(3) Ако по силата на правоприемство или акт на компетентен държавен орган и със съгласие на дружеството на него бъдат прехвърлени активи, пасиви, права и задължения или придобито безвъзмездно някакво имущество, те се остойностяват и разпределят, съответно прихващат, към дяловото участие на всеки от членовете пропорционално на дяловото им участие. Тези промени в основния фонд се извършват с решение на управителния съвет.

Чл. 16. (1) По решение на управителния съвет дружеството може да участвува в конкурси за поемане на държавни поръчки.

(2) Самоуправляващите се стопански организации - членове на дружеството, при съгласие на другите членове могат да му възлагат изпълнението на поети от тях държавни поръчки, като му осигуряват необходимите ресурси и други условия.

Чл. 17. (1) Стопанското дружество отговаря за своите задължения с имуществото си, върху което може да се насочва принудително изпълнение съгласно Гражданския процесуален кодекс.

(2) Държавата не отговаря за задълженията на стопанското дружество и то не отговаря за нейните задължения.

(3) Стопанското дружество не отговаря за задълженията на своите членове.

(4) Членовете на дружеството носят отговорност за задълженията му до размера на дяловото си участие.

Чл. 18. (1) Стопанското дружество се реорганизира и прекратява с единодушно решение на управителния съвет. Когато дейността му противоречи на интересите на народното стопанство, то се прекратява от съответния съвет при Министерския съвет. Дружеството се прекратява и когато е изтекъл срокът, за който е образувано, или са постигнати целите му.

(2) Ликвидация на стопанското дружество се извършва по реда, установен за предприятията. Остатъкът от имуществото след изпълнението на задълженията се разпределя между членовете на дружеството съразмерно с дяловото им участие, ако с учредителния договор не е установено друго.

Чл. 19. (1) Сдружението за извършване на съвместна дейност се образува за организиране на стопански дейности от общ интерес: научни, проектантски, търговски, включително проучвания на пазарни и други условия, информационни, рекламни, сервизни, транспортни и др., организиране на обща материално-техническа база, както и дейности по социално-битовото обслужване на трудовите колективи.

(2) Оперативната дейност на сдружението се извършва от неговите членове или от техни обособени звена. Сдружението осъществява функционалната и оперативната координация на съвместната дейност. Сдружението по единодушно решение на членовете може да осъществява оперативно изпълнение на отделни дейности, включително и чрез обособените звена на членовете.

(3) Сдружението може да сключва договори във връзка с предмета на дейността си от свое име и за своя сметка, от свое име и за сметка на членовете или от името и за сметка на членовете. Начинът, по който действува сдружението, се определя в учредителния договор.

(4) Издръжката на общите дейности на сдружението се финансира от вноски на членовете в рамките на бюджета, приет от управителния съвет. Трудовото възнаграждение на ръководителя и на работниците и служителите в общите звена на сдружението се определя според крайните резултати от дейността на сдружението като цяло.

(5) За сдружението за извършване на съвместна дейност се прилагат разпоредбите на раздел II, доколкото в този раздел не е предвидено друго.

Чл. 20. (1) С договора за съвместна стопанска дейност социалистическите организации могат да уговарят извършването на обща дейност, без да се обособява като юридическо лице. Дейността се осъществява въз основа на имуществени вноски на страните, които я управляват съвместно и си разпределят печалбите и загубите помежду си.

(2) В договора участниците определят:

1. наименованието, под което ще се извършва дейността. Наименованието може да бъде общо, отделно или наименованието на една от страните;

2. размера, вида и сроковете за извършване на имуществените вноски;

3. начина на управление и на представляване на съвместната дейност;

4. реда за разпределение на печалбите и загубите.

(3) Съвместната стопанска дейност се обособява на отделен баланс. За нея се откриват отделни банкови сметки.

(4) За задълженията във връзка със съвместната дейност съдружниците отговарят солидарно пред трети лица.

(5) Спрямо договора за съвместна стопанска дейност се прилагат съответно разпоредбите на договора за дружество по Закона за задълженията и договорите (чл. 357-364).

Чл. 21. Икономическият съюз е организация за координация, подпомагане, насочване и разгръщане на стопанската инициатива и активност на самоуправляващите се стопански и други организации и за съгласуване, представляване и защита на интересите им пред държавните и обществените органи и организации.

Чл. 22. (1) Икономическият съюз има следните основни задачи:

1. съдействува за съчетаване интересите на членовете си с интересите на обществото;

2. оказва съдействие при поемане и изпълнение на поставените цели и държавни поръчки и при разработването на плановете на членовете и участвува в диалога между компетентните държавни органи и членовете му;

3. изучава и разпространява челните научно-технически постижения и оказва помощ и съдействие при тяхното внедряване;

4. подпомага развитието на социалистическото стопанско самоуправление;

5. подпомага сдружаването на заинтересуваните стопански и други организации за извършване на общи дейности;

6. организира мерки за разширяване участието на членовете в международното разделение на труда;

7. разработва и съдействува за утвърждаване нови форми на икономическо и научно-техническо сътрудничество на членовете в страната и в чужбина.

(2) Икономическият съюз изпълнява с негово съгласие отделни държавни функции, предоставени му от Министерския съвет.

Чл. 23. (1) За изпълнение на задачите си икономическият съюз може:

1. да създава функционални, териториални и отраслови звена в страната;

2. да образува целеви парични фондове в левове и валута за финансиране изпълнението на програми, мероприятия и стопански дейности на заинтересуваните членове;

3. да организира предоставянето на широка народностопанска, международна и друга информация на членовете си за новостите и тенденциите в областта на научно-техническия прогрес, производството, пазара и потреблението;

4. да членува в международни организации и да организира и участвува в международни прояви по установения ред.

(2) Икономическият съюз по решение на общото събрание може да организира стопанска дейност за обслужване на своите членове. Организационната форма за извършване на такава дейност и степента на икономическа и юридическа самостоятелност на съответната организационна форма се определят от общото събрание. Когато се избира формата на отделно юридическо лице, то се създава като предприятие или като стопанско дружество. Предприятието се образува по решение на колективния орган на икономическия съюз, одобрено от съответния съвет при Министерския съвет. За учредителния акт и регистрацията се прилагат съответно разпоредбите за стопанското дружество.

(3) Икономическият съюз работи в тясна връзка и взаимодействие с министерствата, ведомствата, другите държавни и обществени органи и организации.

Чл. 24. Икономическият съюз представлява интересите на членовете си пред държавните и обществените органи и организации при разработване и вземане на решения, които се отнасят до тяхната дейност.

Чл. 25. (1) Икономическият съюз се образува въз основа на учредителен договор (устав) и разрешение на съответния съвет при Министерския съвет и се регистрира в районния съд по седалището му. За него се прилага съответно чл. 9.

(2) В учредителния договор (устав) се определят:

1. наименованието и седалището;

2. целите и задачите;

3. условията за членуване, редът за възникване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете;

4. правата и задълженията на органите за управление, редът за свикване, работа и вземане на решения;

5. имуществото;

6. редът за прекратяване.

Чл. 26. Издръжката на икономическия съюз се осигурява от членски вноски и от други източници.

Чл. 27. (1) С договора за координация и сътрудничество организациите се уговарят дългосрочно да координират своята дейност в област или области от общ интерес и да си сътрудничат трайно при изпълнението на задачите си.

(2) Предмет на координация и сътрудничество може да бъде цялата стопанска дейност на участниците или отделни дейности, като специализация и коопериране на производството, развитие на техниката и технологиите, инженерно-внедрителската, инвестиционната, търговската, транспортната, ремонтната, информационната и рекламната дейност, усвояването на нови производства и програмни продукти и др.

(3) С договора може да се предвиди сдружението да извършва и съвместна стопанска дейност в съответствие с чл. 20.

Чл. 28. В координацията и сътрудничеството по отделни въпроси могат да обединяват усилията си всички или част от участниците.

Чл. 29. В договора за координация и сътрудничество участниците задължително определят:

1. обхвата, срока и формите на координацията и сътрудничеството;

2. реда и начина за вземане на решения и отговорността за неизпълнението им;

3. реда за приемане нови организации и за прекратяване на участието в него.

Чл. 30. (1) Дейността по координацията и сътрудничеството се осъществява от координационен съвет, който се състои от ръководителите на организациите - участници в договора. Координационният съвет работи по приет от него план.

(2) Координационният съвет избира председател за срок от 2 години, който свиква и ръководи заседанията на съвета. Той може да бъде упълномощен от участниците в договора да ги представлява при защита на общите им интереси пред държавните органи и организации.

(3) Координационният съвет може да възлага на научни организации, работни групи и специалисти извършването на проучвания, като определя и начина на финансирането им.