Държавен вестник, брой 41 от 30.V

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Тази наредба се прилага за стопанските договори между юридически лица с изключение на чуждестранните лица, дружествата с чуждестранно участие и фирмите на граждани.

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г., предишен текст на чл. 2, изм., ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Фирмите самостоятелно определят структурата и съдържанието на договорните си отношения без териториални, ведомствени, отраслови и други ограничения.

(2) (Нова - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Разпорежданията или решенията на държавни и други органи, които ограничават правата на фирмите за самостоятелно определяне структурата на договорните връзки, както и правата относно осъществяване на отговорността при неизпълнение на договорите, са недействителни.

Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г., бр. 41 от 1989 г.) Управителният съвет на фирмата по доклад на ръководителя или по своя инициатива обсъжда периодично сключването и изпълнението на договорите и приема необходимите мерки.

Чл. 5. Държавният арбитраж съдействува за изграждането и ефективното функциониране на договорната система в народното стопанство с оглед изпълнението на държавния план и плановете на фирмите, спазването на социалистическата законност и защита на правата и интересите на фирмите.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г., отм., бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 7. (1) Държавната поръчка се възлага с държавно-стопански договор между съответния държавен орган и фирма за осъществяване на определена стопанска дейност, като се осигуряват необходимите за изпълнението условия.

(2) Държавно-стопанският договор може да има за предмет производство на определени по вид, срокове за изпълнение, количество или стойност стоки или извършване на услуги, строителство, разработване, усвояване на научноизследователски и технологични продукти, внос, износ или други стопански дейности.

(3) Ако не е предвидено друго, фирмата е длъжна да отчете изпълнението на договора две седмици след изтичането на съответния междинен срок и на крайния срок за изпълнение съгласно договора.

Чл. 8. Фирмата, на която е предложен държавно-стопански договор, е длъжна в 10-дневен срок да приеме предложението или да направи мотивирано насрещно предложение.

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 34 от 1990 г.)

Чл. 10. В случай на неизпълнение на установени с договора задължения:

1. държавният орган дължи уговорената неустойка и обезщетение за вредите и пропуснатите доходи, които надхвърлят размера на неустойката;

2. фирмата дължи уговорената неустойка, както и възстановяване съразмерно с неизпълнението на получените финансови облекчения и помощи въз основа на държавно-стопанския договор заедно със законната лихва от деня на получаването им. Когато е предоставено право за откупуване на валута, по избор на държавния орган, фирмата трябва, съразмерно с неизпълнението, да върне левовата равностойност в троен размер или предоставената валута.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г., отм., бр. 34 от 1990 г.)

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г., отм., бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г., отм, бр. 34 от 1990 г.)

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г., бр. 41 от 1989 г., отм., бр. 34 от 1990 г.)

Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.)

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г., отм., бр. 34 от 1990 г.)

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г., отм., бр. 34 от 1990 г.)

Чл. 19. Страните са длъжни да си оказват сътрудничество, да разменят необходимите сведения за хода на изпълнение на задълженията по договора, да съставят съвместни протоколи, констативни актове и др., както и да прилагат други форми за взаимопомощ и взаимен контрол.

Чл. 20. Не се счита за изпълнение на договора даденото или извършеното, което не съответствува на договореното качество, асортимент или комплектност.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) (1) Страните по стопанските договори са длъжни да търсят отговорност за неизпълнение. Заплащането на неустойка или обезщетение не освобождава неизправната страна от задължението за изпълнение освен ако друго е уговорено или предвидено в нормативен акт.

(2) Страните по договора могат да не търсят неустойки или обезщетения за вреди в размер до 2 000 лв. за отделно нарушение. Страните могат да не търсят неустойки по договора, ако не са нормативно установени.

(3) Изтичането на плановия период не е пречка да се търси реално изпълнение. Когато изпълнението е невъзможно, реално изпълнение не може да се търси, включително и рамките на частичните срокове по договора.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Когато претърпените вреди и пропуснатите доходи са по-големи от неустойката, неизправната страна дължи и разликата. Неустойка заедно с обезщетение за пълния размер на претърпените вреди и пропуснатите доходи се дължи, когато това е предвидено в нормативен акт.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

(4) Ако в договора не е уговорена неустойка, неизправната страна дължи неустойка в минималните размери, определени в нормативните актове.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Фирма, която не достави стоките в договорения срок, е длъжна да ги осигури от внос със собствена валута, доколкото в договора не е предвидено компенсиране с взаимнозаменяеми стоки или с доставка през следващ период. Ако тя не стори това, изправната страна предявява иск пред държавния арбитраж в едномесечен срок от неизпълнението. Получената по този ред валута може да се използува само за внос на недоставените по договора стоки.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

(7) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Фирмите могат да търсят обезщетение за претърпените вреди, настъпили от некачествено изпълнение, пряко от производителя (изпълнителя), независимо че нямат договор с него, ако не е реализирана договорната отговорност за вреди.

(8) (Нова - ДВ, бр. 5 от 1988 г., изм., бр. 41 от 1989 г.) Неустойки и обезщетения може да се търсят във валута, когато това е предвидено в нормативен акт, в договора или вредите са претърпени във валута.

(9) (Нова - ДВ, бр. 5 от 1988 г., изм., бр. 41 от 1989 г.) Когато неизпълнението на комисионен договор за внос или износ се дължи на неизпълнение на чуждестранен контрагент, включително по съпътствуващите сделки (превоз, спедиция, стоков контрол и др.), ако отговорността на чуждестранния контрагент е ограничена по силата на международно споразумение, отговорността на комисионера се ограничава до размера на отговорността на чуждестранния контрагент.

(10) (Нова - ДВ, бр. 5 от 1988 г., изм., бр. 41 от 1989 г.) Когато възложителят, съответно заявителят, е одобрил условията на външния договор, в случай на неизпълнение отношенията с износителя, съответно вносителя, се уреждат според условията на външния договор.

(11) (Нова - ДВ, бр. 5 от 1988 г., отм., бр. 41 от 1989 г.)

(12) (Нова - ДВ, бр. 5 от 1988 г., отм., бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 24. Когато договорните задължения бъдат изпълнени със забавяне в рамките на същата година, изправната страна възстановява събраното обезщетение за пропуснат доход в размер на дохода, реализиран от забавеното изпълнение.

Чл. 25. Страните могат да уговарят неустойки под нормативно установения минимум или да ги изключват в следните случаи:

1. за стоки, чието производство се усвоява или които се пускат пробно на пазара, за да се провери качеството им и потребителското търсене;

2. за стоки, в чийто състав влизат прототипи.

Чл. 26. Неустойката за забавяне на доставката или услугата и за забавено приемане, вдигане или плащане на стоката или услугата е най-малко по 0,2 на сто на ден от стойността на недоставените, неприетите, невдигнатите или неизплатените стоки или услуги за първите 5 дни и по 0,5 на сто на ден за следващите 10 дни. За забавяне над 15 дни неустойката е най-малко 8 на сто.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 27. (1) При доставяне на стока с неотстраними недостатъци, които я правят негодна за употреба според предназначението й, се дължи неустойка в размер 15 на сто от нейната стойност.

(2) При доставяне на стока с отстраними недостатъци или с недостатъци, които не я правят негодна по предназначението й, се дължи неустойка в размер 3 на сто от цялата стойност на стоката с недостатъци.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 28. При нарушаване на договорения асортимент или комплектност доставчикът дължи неустойка не по-малко от 8 на сто от стойността на неизпълнението.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Ако доставчикът замени некачествената стока с редовна или отстрани нарушението на асортимента и комплектността в срок от 10 дни от уведомлението, неустойката по чл. 27 и 28 се дължи в половин размер. Страните могат да уговарят и други срокове.

Чл. 30. За нарушаване на договорения срок за отстраняване на недостатъците, за замяна на некачествената стока с редовна или за отстраняване нарушенията на асортимента и комплектността неизправната страна заплаща на изправната допълнително неустойка не по-малко от 8 на сто върху стойността на несъответствуващото изпълнение.

Чл. 31. (1) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

(2) Когато потребителят е изпаднал в забава за получаване на изпълнението на бързоразваляща се стока, другата страна може след писмено уведомление да развали договора за неизпълнената част за съответния период.

Чл. 32. (1) Неустойките за неизпълнение по договорите за доставка на стоки за населението се изчисляват по цени на дребно, намалени с търговските отстъпки.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

(3) При неизпълнение на задълженията за доставяне на стоките в палети (контейнери), когато това е предвидено с нормативен акт или в договора, дължи се неустойка в размер 5 на сто върху стойността на непригодените за механизирана обработка стоки.

Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 34. (1) При неизпълнение на задълженията по договорите за кооперирани доставки и за доставка на резервни части неизправната страна дължи неустойка за първите 5 дни закъснение не по-малко от 0,5 на сто на ден, за следващите 10 дни - не по-малко от 1,5 на сто на ден, а за закъснение над 15 дни - най-малко 20 на сто.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

(4) Когато за неизпълнението на крайното изделие са неизправни няколко доставчици, обезщетението се разпределя пропорционално на стойността на неизпълнените от тях кооперирани доставки.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) За незаявяване или неприемане на количествата товари за превоз и обработка в пристанищата, включително за превоз и обработка на контейнери, на палети и в колети, ежемесечно в рамките на уговореното разпределение по годишния договор, страните дължат неустойка не по-малко от:

1. 0,50 лв. на тон, а за автомобилния транспорт - и по 0,02 лв. на тон/километър;

2. 100 лв. на курс за международния автомобилен транспорт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Когато страните по годишния договор за превоз на товари не подават или не приемат заявките в рамките на уговореното разпределение, дължат неустойки не по-малко от:

1. 1 лв. на тон по железопътния и автомобилния транспорт, а за автомобилния транспорт - и по 0,03 лв. на тон/километър;

2. 1,50 лв. на тон в контейнери и палети, а при автомобилния транспорт - и по 0,03 лв. на тон/километър;

3. 150 лв. на курс за международния автомобилен транспорт.

(3) За непревозени или неподадени товари по приетите дневни заявки или по календарен план-график страните дължат неустойки не по-малко от:

1. 2 лв. на тон по железопътния и автомобилния транспорт, а за автомобилния транспорт - и по 0,05 лв. на тон/километър;

2. 3 лв. на тон за превоз в контейнери;

3. 250 лв. на курс за международния автомобилен транспорт.

(4) За неподадени и необработени товари в опорните гари и в пристанищата и за непревозване на товарите от опорните гари до складовете на клиентите и обратно в сроковете и количествата, определени в годишния договор, страните дължат неустойка не по-малко от 1 лв. на тон.

(5) Изпълнението на годишния договор за превоз се отчита и неустойките и обезщетенията за претърпени вреди и пропуснати доходи се заплащат ежемесечно освен ако в договора не е уговорено друго.

(6) Изпълнението на годишния договор за обработка на вносни и износни товари в пристанищата и на годишния договор за обработка на товари в опорните гари и превоз от и до складовете на клиентите се отчита и неустойките и обезщетенията за претърпените вреди и пропуснатите доходи се заплащат ежемесечно освен ако в договора не е уговорено друго.

Чл. 36. При задържане на български кораби в дунавско пристанище по вина на товародателите или товарополучателите над определеното време по правилата за обработка на корабите в дунавските пристанища се заплаща неустойка за всяко денонощие в следните размери:

1. за кораби с товароспособност до 1000 тона включително - 300 лв.;

2. за кораби с товароспособност от 1000 до 1500 тона включително - 500 лв.;

3. за кораби с товароспособност над 1500 тона - 700 лв.

Чл. 37. (1) Когато потребителят на електроенергия, природен газ или топлоенергия използува повече от договореното количество без съгласието на доставчика, той заплаща неустойка в размер двукратната тарифна стойност на използуваната в повече електроенергия, природен газ или топлоенергия.

(2) Когато не се достави договореното количество електроенергия при установен от Министерския съвет режим, както и в случаите, когато не се доставят договорените количества природен газ или топлоенергия, доставчикът заплаща на потребителя неустойка в размер двукратната тарифна стойност на недоставената електроенергия, природен газ или топлоенергия.

Чл. 38. (1) За забавено изпълнение на задълженията по договора за проучване и проектиране виновната страна дължи неустойка в размер най-малко 0,5 на сто дневно от договорената цена, но не повече от 20 на сто от нейния размер.

(2) За незавършване, непредаване и невъвеждане на обектите в действие в договорения срок по вина на изпълнителя или на инвеститора те договарят помежду си неустойки в следните минимални размери: по 0,2 на сто на ден от стойността на строителните и монтажните работи, но не повече от 3 на сто.

(3) Инвеститорът дължи на изпълнителя неустойка в размерите по предходната алинея за забавено плащане на изпълненото по договора строителство.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Вземанията за обезщетения за вреди и пропуснати доходи в резултат на недовършени работи и некачествено изпълнение се погасяват с изтичане на законоустановените давностни срокове за фирмите. Тези срокове започват да текат от настъпването на вредите и пропуснатите доходи, но не по-късно от 5 години от датата на съставяне на утвърдения приемателен протокол за въвеждане на обекта в действие.

(Ал. 5 отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) (1) Вземанията за неустойки и обезщетения от неизпълнение на договорите се установяват с двустранни протоколи по ред и в срокове, определени с договорите. Проект на протокола трябва да бъде изпратен на другата страна най-малко 10 дни преди насрочената дата за подписване.

(2) Подписаните от двете страни протоколи имат силата на извънарбитражно споразумение и подлежат на изпълнение по безакцептен ред.

(3) Ако длъжникът не направи писмено възражение по предложения протокол, вземането се събира по реда на предходната алинея с представяне на протокола и писмена декларация на кредитора, че не са направени писмени възражения от длъжника.

(4) В случая по предходната алинея длъжникът може да предяви иск за възстановяване на сумата по общия ред. Държавният арбитраж служебно налага глоба от 20 на сто на страната, която виновно неоснователно е събрала неустойка или обезщетение по безакцептен ред в полза на другата страна.

(5) Когато със закон, указ или с акт на Министерския съвет е установено задължително рекламационно производство, редът за събиране на вземанията по ал. 2 се прилага след приключване на рекламационното производство. В тези случаи не се изисква съставяне на протокол по ал. 1.

Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) Когато потребителят на течни горива, природен газ, вода, втечнен газ пропан-бутан, електроенергия и топлоенергия, както и на други суровини и материали, определени от Министерския съвет, откаже да получи или не използува изцяло или отчасти договорените количества поради реализиране на икономии или отпаднала потребност от тях, той не дължи неустойки и не носи отговорност за вреди и пропуснати доходи за тези количества.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Предходната алинея се прилага и в отношенията между фирмите за търговия и съответните производители.

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.)

Чл. 42. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 43. Когато товародателите уведомят писмено транспортната фирма до 16-то число на предходния месец, че отказват до 10 на сто от заявените количества по железопътния и вътрешния автомобилен транспорт, те заплащат половината от неустойката по чл. 35, ал. 1, т. 1.

Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 45. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 46. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г., отм., бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) С координационни и рамкови договори страните уговарят общи условия за уреждане на отношенията си, сроковете за уточняване на предмета, цените, изпълнението и други условия за извършване на доставки и услуги, на съвместни стопански и други дейности от общ интерес.

(2) Уговорените общи условия се прилагат за конкретните доставки и услуги.

Чл. 50. (1) Фирмите сключват договори за кооперирани доставки за възли, детайли и полуфабрикати, изработвани или доставяни за производството на крайни изделия. Кооперирани са и доставките на машиностроителна продукция, която независимо че може да се използува самостоятелно, е съставна част от друго крайно изделие.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

(3) Сроковете за рекламации за недостатъци на доставените по договора за кооперирани доставки части, детайли и др. се определят от страните. За възлите, детайлите и др., чиито недостатъци може да се установят само при експлоатацията на изделията, сроковете за рекламации започват да текат от предаването на крайното изделие на потребителя.

(4) Гаранционният срок за кооперираните изделия е равен на гаранционния срок на крайното изделие с изключение на бързоизносващите се части.

Чл. 51. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 52. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 53. (1) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

(2) Когато в процеса на производството доставчикът открие конструктивни несъответствия на техническата документация или несъответствия, дължащи се на некачествени инструменти, за което вина има купувачът, той спира производството и уведомява за това купувача. В 10-дневен срок купувачът е длъжен да коригира несъответствията или да заплати на доставчика обезщетение за причинените вреди, свързани с премахването им.

Чл. 54. (1) Сроковете за доставка в спецификациите задължително се уговарят по месеци или по-кратки периоди.

(2) Страните съставят графици за доставка на стоките в рамките на сроковете по предходната алинея.

Чл. 55. (1) При преки договорни връзки между фирмите-производители и търговските фирми за търговия на дребно установената с договора търговска отстъпка се разпределя между тях по взаимно договаряне в зависимост от разходите им за доставка на стоките до търговските обекти (магазини и заведения за обществено хранене).

(2) Когато стоките се доставят чрез търговската фирма за търговия на едро, размерът на търговските отстъпки се разпределя по договаряне между нея и търговската фирма за търговия на дребно в зависимост от участието им в превозването на стоките до търговските обекти (магазини и заведения за обществено хранене).

Чл. 56. Фирмите-производителки са задължени да сключват договори за доставка на стоки, образци от които излагат на вътрешни мострени изложби.

Чл. 57. (1) Стоките се експедират от фирмата-производителка (доставчик) до купувача или до крайните получатели, когато са определени такива от купувача, а по уговорка между страните стоките се получават от представител на купувача.

(2) Плащането на стоката се извършва от купувача по договора или от крайния получател, когато стоката се доставя на посочен от купувача получател. Ако крайният получател неоснователно не заплати доставената стока, плащането се извършва от купувача със съответната лихва.

Чл. 58. Стоките с определен срок на трайност се доставят в уговорените срокове непосредствено след производството им, но не по-късно от изтичането на 1/3 от срока за трайност. Когато не е спазено това условие, търговската фирма може да откаже тяхното плащане, като ги приема за продажба на консигнация.

Чл. 59. (1) Търговските фирми при условия, определени в договора, могат да проверяват качеството на стоките в процеса на производството и при констатирани недостатъци правят предложение за отстраняването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) Когато при проверка в складовете на доставчика търговските фирми констатират, че стоките са некачествени, те задължително отказват изкупуването им и съобщават за това на председателя на Комитета по качеството.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) При системно доставяне на некачествени стоки председателят на Комитета по качеството спира производството им.

Чл. 60. Стоките, отказани за износ, може да се изкупуват от търговските фирми и да се отчитат в изпълнение на сключените договори само в случаите, когато отговарят на изискванията на стандартизационните документи за качество.

Чл. 61. (1) Търговската фирма или крайният получател на стоките са длъжни да предявят рекламация за констатираните липси и недостатъци при спазване на условията, предвидени в нормативните актове и в договора.

(2) Констатации за липси и за явни недостатъци на стоките, които се предават на приемчик в склада на доставчика, се правят при приемането освен ако страните са уговорили друго.

(3) Когато стоката се експедира до купувача (крайния получател), констатации се правят писмено и мотивирано, за което се съставят съответни протоколи, както следва:

1. за липси и повреди на отделни търговско-транспортни единици (контейнери, палети, колети, пакети и др.) и на стоки в насипно състояние - при разтоварването на стоката от превозното средство. Превозвачът участвува при проверките, когато това е необходимо, съобразно условията по договорите за превоз и разпоредбите на нормативните актове за съответния вид транспорт;

2. за липси, повреди и други явни недостатъци в съдържанието на търговско-транспортните единици - веднага след отварянето им;

3. за недостатъци, които поради естеството им или поради характера на стоката не може да се открият при обикновен външен преглед - не по-късно от 9 месеца след получаване на стоката от купувача, съответно крайния получател, ако в стандартизационните документи или в договора не е предвидено друго.

Чл. 62. (1) При неизпълнение на изискванията на нормативните актове, на стандартите или на договора за разфасоване, опаковане и етикетиране на стоките се дължат и допълнителните разходи за разфасоване, опаковане и етикетиране на стоките, направени от търговската фирма.

(2) Разходите, извършени от търговските фирми, за преопаковане на скъсани фабрични потребителски опаковки се заплащат от фирмите-производители, когато са използувани опаковки, които не отговарят на изискванията на стандартизационните документи или договора.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) Размерът на разходите по предходните алинеи се определя средно за страната по нормативи, определени от Министерството на икономиката и планирането.

Чл. 63. Отговорност за качеството на стоките в гаранционните срокове носят:

1. фирмите-производители - за стоки от местно производство независимо дали отделните възли и детайли, вложени в изделието, са били доставени от други фирми;

2. търговските фирми - заявители или доставчици - за стоките за внос.

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) Гаранционните срокове за луксозните стоки са от 20 до 50 на сто по-големи от определените със стандартизационните документи, като техният размер се определя по групи стоки от Комитета по качеството.

(2) В договорите може да се определят и по-големи гаранционни срокове за стоките, комплектуващите изделия и резервните части (продавани отделно) от установените със стандартизационните документи.

Чл. 65. (1) Фирмите-производители или търговските фирми-вносители осигуряват всяко изделие да се придружава със съответните гаранционни документи (гаранционна карта, упътвания за използуване и съхраняване, списък на сервизните организации за стоките, подлежащи на ремонт, паспорт и др.), посочени в стандартизационните документи.

(2) Гаранционните документи на вносните стоки трябва да бъдат преведени на български език от фирмата-вносител. Търговските фирми спират продажбата на стоки, които не се придружават от определените гаранционни документи или когато тези документи не са преведени на български език.

Чл. 66. (1) За гаранционно поддържане на стоките от местно производство производителите откриват собствени сервизни бази или сключват договори със сервизните бази на фирмите за битови услуги и на вътрешнотърговските фирми.

(2) За вносните стоки сервизно обслужване се осигурява от търговските фирми, когато те извършват вноса за своя сметка, и от вътрешнотърговските фирми, когато вносът е извършен за тяхна сметка или непосредствено от тях.

(3) Търговските фирми са длъжни да заявяват необходимите резервни части за стоките от внос и сроковете за доставката им.

Чл. 67. Фирмите - производители или вносители, са длъжни да осигуряват резервни части за произвежданите или внасяните от тях технически стоки с трайна употреба за поддържане в гаранционните срокове, включително и след снемането им от производство или преустановяване на техния внос за срок от 10 г.

Чл. 68. Когато фирмата-производител, търговската фирма-заявител или вносител, и търговската фирма-вносител не е осигурила за своя сметка гаранционно поддържане и резервни части, тя понася всички произтичащи от това вреди, включително и заменяне на стоките с нови или връщане на заплатената от купувача сума.

Чл. 69. (1) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) Не се сключват договори за внос на стоки за населението, ако с вноса не се осигуряват и необходимите резервни части. Контролът за спазване на това изискване се упражнява от Министерството на външноикономическите връзки.

(2) Вътрешнотърговските фирми съгласувано със сервизните фирми спират изкупуването и продажбата на местни или вносни стоки, за които фирмите - производители или вносители, не са осигурили необходимите резервни части. Изкупуването се преустановява в 15-дневен срок след направеното писмено предупреждение от съответната търговска фирма.

Чл. 70. Резервните части, които сервизните фирми са получили за гаранционно поддържане, не може да бъдат употребявани за други цели. В противен случай сервизните фирми понасят всички вреди съгласно сключените договори за сервизно поддържане, включително заплащане стойността на неремонтираните стоки.

Чл. 71. (1) Търговската фирма, която е заменила в гаранционния срок стоката от местно производство или е върнала заплатената цена на стоката, има право да получи от производителя стойността на стоката по цени на дребно и обезщетение за претърпените вреди. Стоките с недостатъци се връщат на производителя освен ако не е уговорено друго.

(2) За стоките от внос търговската фирма, уредила рекламацията, поема разходите по нея, когато на фирмата са предоставени гаранционни отстъпки. В противен случай тя има право да получи стойността на стоката по цени на дребно и обезщетение за претърпените вреди от фирмата, в която са останали гаранционните отстъпки, като й връща стоката, освен ако не е уговорено друго.

(3) В случаите по предходните алинеи стоките с недостатъци при тяхното връщане задължително се придружават от гаранционните документи (гаранционна карта, фактура, касова бележка и др.), предвидени със стандартизационните документи. Тези документи се описват и в двустранния протокол, съставен по реда на чл. 40.

Чл. 72. (1) Върнатите стоки с недостатъци може да се продават само по намалени цени при условие, че са приведени във функционална годност.

(2) Намалението на цените и разходите по привеждане на стоките с недостатъци във функционална годност са за сметка на производителя на местните стоки, а за моторните превозни средства - съгласно Наредбата за продажба на употребявани моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 35 от 1982 г.; изм., бр. 43 от 1986 г.).

Чл. 73. (1) Гаранционното поддържане на стоки от местно производство се осигурява по фактически извършени разходи, включително и за резервните части, за сметка на производствените фирми, а за вносните стоки - за сметка на гаранционните отстъпки, определени въз основа на анализ на фактически извършените разходи, включително и за резервните части през последните няколко години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) За стоките от внос гаранционните отстъпки се определят от Министерството на външноикономическите връзки, Комитета по качеството (Ккач.) и Министерството на икономиката и планирането.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) За стоките от внос, за които няма утвърдени гаранционни отстъпки и които не могат да се приравнят към гаранционните отстъпки на дадена група, гаранционните отстъпки се определят с договорите, като задължително се съгласуват с Ккач. и Министерството на икономиката и планирането.

Чл. 74. За непредставяне на гаранционна карта или упътване за ползуване и съхраняване на стоките с трайна употреба, както и за другите стоки, за които това се изисква съгласно договора и стандартизационните документи, неизправната страна заплаща неустойка по 5 лв. за всяка непредставена карта или упътване.

Чл. 75. При износ на комисионни начала основните задължения на страните са:

1. за възложителя:

а) да възложи (поръча) на износителя сключването на договор с чуждестранния контрахент (купувач) за износ на стоката, определена по вид, качество, количество, срокове за доставяне, цена и други условия;

б) (доп. - ДВ, бр. 5 от 1988 г., изм., бр. 41 от 1989 г.) да предаде стоката за износ по вид, количество, качество, в срокове и съобразно другите условия на сключения договор;

в) да прехвърли на износителя всички права, които последният като комисионер е длъжен да прехвърли на чуждестранния контрахент;

г) да изпълнява задълженията си, които произтичат от съгласуваните с него условия на външнотърговския договор;

д) да изпълни спрямо износителя всички работи и плащания, произтичащи от основателни рекламации на чуждестранния контрахент;

е) да заплати на износителя законното или договорно установеното комисионно възнаграждение;

ж) (доп. - ДВ, бр. 5 от 1988 г., изм., бр. 41 от 1989 г.) да заплати на износителя в съответната валута всички безспорно дължими или платени разходи във връзка с изпълнението на сделката, включително неустойки, демюрейджи, обезщетения и други разходи, освен ако те са настъпилите по вина на износителя;

2. за износителя:

а) (зал. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.);

б) да сключи външнотърговски договор съобразно съгласуваните цени и други условия с възложителя и да осигури изпълнението на договора;

в) (зал. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.);

г) да действува с грижата на добър стопанин при изпълнение на поетите задължения за извършване на износа.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Ако по външнотърговския договор се предлагат условия, по-неблагоприятни от съгласуваните с възложителя, износителят е длъжен да го уведоми за това и да го покани да потвърди или отхвърли в определен срок тези условия. Ако възложителят не отговори в този срок, счита се, че той не приема условията по външнотърговския договор.

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 78. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 79. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 80. (1) В договора между възложителя (доставчика) и износителя страните уговарят вида на транспорта и други условия, свързани с превозването на стоките. Железопътният транспорт се осигурява от възложителя (доставчика). До 5-то число на предходния месец възложителят (доставчикът) е длъжен въз основа на писмена заявка или подписана от износителя спецификация да потвърди писмено какви количества стоки за износ е в състояние да предаде (достави) през съответния месец. Износителят е длъжен до 8-мо число на предходния месец да предаде на възложителя (доставчика) транспортна диспозиция за потвърдените количества стоки или части от тях по направления, изходен граничен пункт или пристанище и държава-получател. В договорите между страните може да се уговарят и други срокове.

(2) Възложителят (доставчикът) е длъжен да изпраща на износителя преписи-извлечения от годишните договори за превоз с разпределението им по тримесечия и от месечните заявки веднага след тяхното сключване или утвърждаване по надлежния ред.

(3) В нарежданията за експедиция, дадени от износителя, трябва да се посочат: страната-получател, изходният граничен пункт, получаващата гара, адресът на получателя, количеството, видът и асортиментът на стоката, срокът за експедирането й в рамките на договорения срок и други данни, предвидени в договора.

Чл. 81. (1) Ако не е уговорено друго, възложителят (доставчикът) е длъжен не по-късно от 24 часа от експедирането на стоката да съобщи на износителя писмено или телеграфно необходимите данни и сведения, като дата на експедицията, наименование и количество на стоката по тегло и бройки (картони, пачки, бали, колети и др.), номер на вагона или камиона, номер на превозния документ, изходен граничен пункт и други данни по искане на износителя. В същия срок спедиторът и превозвачът са длъжни да предадат на възложителя (доставчика) всички необходими превозни документи.

(2) При износ на стоки по воден път възложителят (доставчикът) е длъжен да вписва в превозния документ за всеки вагон или камион, насочен към товарното пристанище, количеството на стоката по тегло, бройки и вид на опаковките (картони, връзки, пачки, бали, колети и др.), както и приложените към товарителницата документи, предвидени в договора.

Чл. 82. Износителят снабдява своевременно възложителя (доставчика) с необходимите международни товарителници, попълнени с наименованието на стоката, пътя, получателя в чужбина и тарифните класове. Останалите графи на товарителницата и приложенията към нея се попълват от възложителя (доставчика) и железопътната администрация.

Чл. 83. (1) Установяват се следните гаранционни срокове:

1. за предмети на точната механика, измервателни уреди, оптични изделия и инструменти - 12 месеца от датата на доставката;

2. за серийни машини и апарати, за малки и средни инсталации - 12 месеца от пускането им в експлоатация, но не повече от 24 месеца от датата на доставката;

3. за големи машини и големи инсталации - 12 месеца от деня на пускането им в експлоатация, но не повече от 36 месеца от датата на доставката;

4. за кабели - 9 месеца от датата на доставката;

5. за електронноизчислителна техника - 12 месеца от датата на пускането й в експлоатация, но не повече от 18 месеца от датата на доставката;

6. за високоалкохолни напитки и за естествено пенливи вина - 12 месеца, а за други видове вина в бутилки - 6 месеца от датата на доставката.

(2) Гаранционните срокове при износ на комисионни начала се изчисляват от датата на доставката на чуждестранния контрахент, а при износ за собствена сметка на износителя - от датата на доставката на износителя.

(3) За други стоки, непосочени в този член, може да се предвиждат гаранционни срокове по искане на износителя след съгласуване с възложителя (доставчика).

(4) Когато чуждестранният контрахент изисква по-дълъг гаранционен срок, този срок се съгласува между износителя и възложителя (доставчика).

(5) Износителят може за някои стоки да дава на чуждестранния контрахент гаранционен рабат, с размера на който се намалява цената на външнотърговския договор във валута и съответно по вътрешния договор с възложителя (доставчика) в левове, ако това е съгласувано с последния.

(6) За стоки, доставени зад граница на консигнация или в демонстрационни зали, срокът за гаранция се изчислява и започва да тече от деня на продажбата на стоката в тях.

Чл. 84. (1) Рекламациите се изпращат (предявяват) от износителя пред възложителя (доставчика) незабавно или в определен между страните срок след получаването им от чуждестранния контрахент.

(2) При износ за сметка на износителя непредявяването на рекламациите съгласно предходната алинея лишава износителя от правото да се обръща към арбитража или други компетентни органи за решаване на споровете.

Чл. 85. (1) При износ за собствена сметка на износителя стоките, които са произведени и предназначени за износ, по искане на износителя може да се оставят в складовете на доставчика за пазене независимо от тяхното количество и стойност. За целта се съставя акт, подписан от ръководителя на фирмата-доставчик и от материално отговорното лице, а когато стоката е приета от износителя в склада на доставчика - и от негов представител.

(2) При износ на комисионни начала стоките се предават за износ, след като бъде сключен договор с чуждестранния контрахент и съгласно сроковете и условията на този договор.

Чл. 86. Износителят заплаща на доставчика оставената за пазене стока по реда, предвиден в ал. 1 на предходния член, като вместо товарителница или друг транспортен документ се представя акт, че стоката е оставена на пазене, въз основа на който банката извършва плащането.

Чл. 87. При внос на комисионни начала основните задължения на страните са:

1. за заявителя:

а) (доп. - ДВ, бр. 5 от 1988 г., изм., бр. 41 от 1989 г.) да поръча и определи на вносителя стоките по вид, количество, качество, срокове и други условия, по които те трябва да се закупят от чуждестранния доставчик;

б) да осигури на вносителя необходимите средства във валута и да заплати стоката;

в) да получи стоката съгласно условията на договора, сключен с вносителя, и изискванията на други нормативни актове по вноса, както и правата, които вносителят е длъжен да му прехвърли;

г) да заплати на вносителя всички разходи във валута или левовата й равностойност, направени от вносителя във връзка с вноса - транспорт, застраховки, такси и др.;

д) да заплати комисионно възнаграждение на вносителя за извършената работа по сключване на външнотърговския договор;

е) (изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) да заплати на вносителя в съответната валута всички безспорно дължими или платени разходи във връзка с изпълнението на сделката, включително неустойки, демюрейджи, обезщетения и други разходи, освен ако са настъпили по вина на вносителя;

2. за вносителя:

а) да сключи с чуждестранния доставчик договор за внос на стоки по вид, количество, качество, срокове и други условия съгласно поръчката и изискванията на другите нормативни актове по вноса;

б) да упражни всички права против чуждестранния доставчик, както и по другите договори, свързани с изпълнението на вноса (превоз, застраховка и др.), и да осигури вноса на стоките при условията на договора;

в) (отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.);

г) да изпълни задължението си за сключване и изпълнение на външнотърговския договор за доставка с грижата на добър стопанин;

д) да даде информация при поискване на заявителя за условията на външния пазар;

е) да държи заявителя в известност за изпълнението на вноса.

Чл. 88. Вносителят е длъжен да се съобрази с изискванията и условията за внос, поставени от заявителя, при спазване на законните изисквания за вноса на съответните стоки и да направи всичко възможно за сключване на външнотърговски договор съобразно с тях. Ако това не е възможно и заявителят не е съгласен с условията на чуждестранния доставчик, външнотърговският договор не се сключва и всички неблагоприятни имуществени последици от това се носят от заявителя.

Чл. 89. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 90. По искане на заявителя вносителят е длъжен незабавно да направи необходимите постъпки пред чуждестранния доставчик за предсрочно или следсрочно доставяне на договорените стоки. В съответствие с постигнатото споразумение с чуждестранния доставчик се уреждат отношенията на вносителя с купувача.

Чл. 91. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 92. (1) Вносителят е длъжен да извести (авизира) заявителя (купувача) в предвидения в договора срок за експедицията на всички стоки по сключения договор. Ако в договора не са съгласувани срокът и начинът за изпращане на съобщението (авизото) за експедицията на стоката от чужбина или не е предвидено, че се изисква съобщение при железопътните, автомобилните и водните превози, вносителят е длъжен да изпрати съобщение на заявителя (купувача) в такъв срок и по такъв начин, че той да го получи преди пристигането на стоката на границата на Народна република България с оглед да му се даде възможност да осигури вътрешния превоз и да организира незабавно натоварването на стоката, а за тежкотонажни или извънгабаритни товари, чието превозване изисква специална механизация, вносителят е длъжен да уведоми заявителя (купувача) най-късно 15 дни преди пристигането на стоката в страната.

(2) Ако в договора не е предвидено друго, съобщението (авизото) трябва да съдържа данни за датата на експедицията, наименованието и количеството на стоката, номера на договора или поръчката и наименованието на превозното средство и местоназначението, както и данни, които да дават възможност на заявителя (купувача) да осигури броя и вида на превозните средства, ако това се налага.

(3) Когато експедицията се извършва от вносителя, авизото се отправя до крайния получател.

Чл. 93. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 94. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 95. (1) При внос на стоки по железопътен или автомобилен транспорт заявителят (купувачът) е длъжен при сключване на договора да даде на вносителя писмено разпределение за експедиция на стоките до вътрешните получатели.

(2) Заявителят (купувачът) може да прави промени в разпределението на стоките, пристигащи по воден път, най-късно до 10-то число на месеца, предхождащ месеца на изпълнението, а при железопътен и автомобилен транспорт - преди пристигането на стоката на вносния граничен пункт, при което всички разноски, неустойки, вреди и пропуснати доходи, свързани с промяната, остават за негова сметка.

Чл. 96. При внос на комисионни начала правото на собственост и рискът преминават върху заявителя от момента, в който те преминават върху вносителя от чуждестранния доставчик съгласно условията на сключения с него договор.

(Ал. 2 и 3 отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 97. (1) За стоките, доставяни в оригинална, фабрична и ненарушена опаковка, проверката за количеството и качеството се извършва в склада на получателя, където се съставя констативен протокол (акт) от компетентния контролен орган.

(2) Във всички случаи, когато липсите, повредите или недостатъците се дължат на обстоятелства, за които отговаря чуждестранният доставчик, актовете, протоколите и другите доказателства за тях трябва да бъдат съставени по начин, в срок и от лица, както и при спазване на всички други условия, предвидени в договора с чуждестранния доставчик, доколкото са съгласувани със заявителите (купувачите).

Чл. 98. (1) При проверка на стоката заявителят (купувачът) е длъжен да състави документи и доказателства, включително и да изисква съставянето на необходимите констативни протоколи, актове и др., по начин и в срок, осигуряващи правата на вносителя пред чуждестранния доставчик, застрахователя и превозвача. В противен случай всички неблагоприятни последици остават за сметка на заявителя (купувача).

(2) При сключване на договорите страните са длъжни да уточняват изискванията по предходната алинея.

Чл. 99. (1) Вносителят дава на купувача същите гаранции, които са дадени от чуждестранния доставчик.

(2) При определяне на гаранционните срокове в договора между вносителя и купувача във всички случаи трябва да се осигурява възможност вносителят да упражни правата си срещу чуждестранния доставчик.

Чл. 100. Крайният получател може да предяви срещу вносителя с копие до заявителя (купувача) рекламациите си, които се считат и за рекламации на заявителя (купувача), освен ако в договора не е предвидено друго.

Чл. 101. (1) По отношение на стоките с гаранционен срок рекламациите се предявяват веднага след откриване на недостатъка, но не по-късно от 10 дни след изтичане на гаранционния срок при условие, че недостатъкът е констатиран в рамките на гаранционния срок.

(2) При просрочие на рекламацията от страна на заявителя (купувача) вносителят е длъжен да направи необходимите постъпки пред чуждестранния доставчик за уважаване на рекламацията и при положителен резултат да преведе полученото в 15-дневен срок на заявителя (купувача). Допълнителните разходи по просрочената рекламация са за сметка на заявителя (купувача).

(3) Непредявяването или несвоевременното предявяване на рекламации или неизвършването в срок на действия, от които зависи запазването на правата на вносителя пред чуждестранния доставчик, международния превозвач или застрахователя, лишават заявителя (купувача) от правото му да се обръща към арбитражни, съдебни или други компетентни органи по решаването на споровете.

Чл. 102. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 103. Купувачът е длъжен да окаже пълно съдействие на вносителя и да му осигури необходимите доказателства за осъществяване отговорността на чуждестранния доставчик. При неизпълнение на това задължение купувачът дължи обезщетение за реално настъпилите вреди.

Чл. 104. (1) В договора се уговаря мястото на изпълнението, което е най-близо до мястото на производството.

(2) За предаване и приемане на продукцията се определят места, достъпни за моторни превозни средства. В тях производителят осигурява необходимите условия за измерване и органолептично окачествяване на продукцията.

(3) Когато мястото на изпълнението не е уговорено от страните в договора, приемането и предаването се извършват в склада на доставчика - стопанския двор, ферма и др.

Чл. 105. Когато производителят не е осигурил необходимите условия за приемане на продукцията, измерването и окачествяването се извършват извън мястото на изпълнението по начин, определен от страните.

Чл. 106. (1) Изкупвателната фирма осигурява превозването на продукцията от мястото на изпълнението.

(2) Страните могат да договарят изкупуването на продукцията да се извършва направо от мястото на производството или производителят може да превозва и предава продукцията направо в магазина на дребно на изкупвателната фирма.

Чл. 107. Страните уговарят реда и начина за съставяне на съвместни графици за предаване на продукцията.

Чл. 108. (1) Продукцията се окачествява двустранно в мястото на изпълнението съгласно стандартизационните и договорните условия.

(2) В договора се определят и редът, сроковете и начинът за установяване на фактите относно качеството на предаваната продукция, за вземане на контролни проби и лабораториите, които ще извършват изследванията.

(3) При спор относно качеството на бързоразваляща се продукция изкупвателната фирма по искане на производителя приема стоката, като осигурява бързо окачествяване от компетентен държавен орган.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Фирмите за изкупуване на селскостопанска продукция изкупуват и произведената над договора продукция, ако тя е получена в резултат на по-голям прираст или по-високи добиви от засетите площи. Производителят информира редовно купувача за очакваните резултати в срокове, определени с договора.

Чл. 110. Когато производителят извършва допълнителна манипулация или заготовка на продукцията, страните уговарят начина, контрола и допълнителното заплащане.

Чл. 111. Страните уговарят количествата, сроковете и други условия, при които изкупвателната фирма осигурява амбалажа.

Чл. 112. В зависимост от характера на изследователските и технологичните задачи договорите може да бъдат:

1. (изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) за комплексни проекти, които обхващат целия процес ("изследване - производство - реализация"), включително необходимото усъвършенствуване на продукта и запазване на неговата конкурентоспособност на пазара;

2. за усвояване в производството на готови технологии и изделия и тяхното усъвършенствуване;

3. за създаване на задел от технологии и изделия, който обхваща процеса до разработването на пълна технологична документация и изпитан прототип;

4. за рискови задачи, които обхващат процеса до завършване на съответния етап, който определя възможността за достигане на очаквания резултат или прекратяване на работата;

5. (нова - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) за отстъпване или предоставяне за използуване на научноизследователски и технологични продукти.

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) (1) Взаимоотношенията по създаването, усвояването и пренасянето на научноизследователски и технологични продукти се уреждат с договор между фирмите - възложителки, потребителки и изпълнителки.

(2) Когато е уговорено изпълнението на договора да се възложи на програмен колектив, неговият ръководител се определя от възложителя. Основният състав на програмния колектив се определя по предложения на ръководителя му. Изпълнителят не може да променя състава на програмния колектив без съгласието на неговия ръководител.

(3) Ръководителят на програмния колектив подписва договора с възложителя и потребителя заедно с изпълнителя. Програмният колектив поема изпълнението на предмета на договора съгласно технико-икономическото задание и работната програма. Технико-икономическото задание, работната програма и другите съществени условия на договора не могат да бъдат изменяни без съгласието на ръководителя на програмния колектив.

(4) Отношенията между програмния колектив и изпълнителя се уреждат с вътрешен договор, чрез който на програмния колектив се осигуряват необходимите материални, технически, финансови и организационни условия за изпълнение на поетите задължения.

Чл. 114. (1) Взаимоотношенията между програмния колектив и базовата фирма се уреждат с вътрешен договор.

(2) (Ал. 2 заличена, предишна ал. 3 - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) Базовата фирма осигурява административно-стопанско и финансово-счетоводно обслужване и материално снабдяване на програмния колектив въз основа на договора.

Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г., бр. 41 от 1989 г.) С договорите за научноизследователска и технологична дейност се уговарят: етапите и видовете работи и сроковете за тяхното завършване, междинните и крайните резултати, обемът на производството през първите 2 години след започване на редовно производство, начинът на използуване на продуктите, начинът за отчитане, оценяване и приемане на междинните и крайните резултати, както и начинът на плащане, включително аванси от 20 до 40 на сто от договорената цена, добавките и отбивите, стимулите съгласно чл. 83 от Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност (ППУСД), отстъпената валута съгласно чл. 89, ал. 1 ППУСД, както и други специфични условия.

(2) Към всеки договор задължително се прилагат утвърдени от фирмата-възложител технико-икономическо задание, работна програма, състав на програмния колектив, който изпълнява задачите - предмет на договора. Те са неразделна част от сключения договор.

(3) (Ал. 3 заличена, предишна ал. 4 - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) При спиране изпълнението на задачата преди нейното завършване по нареждане на възложителя той заплаща на фирмата за изследвания и технологии или на програмния колектив и на фирмата-потребител фактически извършените разходи, както и неустойка, предвидена в договора, но не повече от 10 на сто от фактическия размер на разходите.

Чл. 116. (1) С изследователските и технологичните продукти се разпорежда фирмата-възложител. Тя може да предоставя резултатите за ползуване от други фирми, включително по предложение на фирмата-изпълнител. Когато предоставянето се извършва срещу заплащане, цената, която трябва да се заплати, и взаимоотношенията по трансфера се уреждат с договор за всяко следващо усвояване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) Фирмата-изпълнител не може да прави достояние на трети лица разработените в изпълнение на договора научноизследователски и технологични продукти без съгласието на фирмата-възложител.

Чл. 117. (1) Ако уговореният резултат не бъде предаден в срок или ако резултатът не съответствува на договорения, възложителят може да развали договора и да поиска връщане на цената заедно с неустойките и обезщетение за вредите и пропуснатите доходи, надвишаващи размера на неустойките.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) Когато изпълнителят и потребителят по договорите съгласно чл. 112 са поели общо задължение за разработване и икономическа реализация на научноизследователските и технологичните продукти, те отговарят солидарно пред възложителя за последиците от неизпълнението на договора.

Чл. 118. (1) Страните задължително уговарят неустойка за закъснение не по-малко от 0,25 на сто на ден върху цената, но не повече от 15 на сто.

(2) Страните могат да уговарят с договора или да се споразумеят по-късно за освобождаване от заплащането на неустойки или от заплащането им в намален размер, когато неизпълнението се дължи на непредвидени затруднения от научно и техническо естество, които не е могло да бъдат преодолени въпреки добросъвестно положените усилия.

Чл. 119. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 120. (1) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) Договорите за предпроектни проучвания и технически проект се сключват между инвеститора и избрана от него проектантска фирма, временен проектантски колектив и др.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Когато инвеститорът възложи извършването на предпроектните проучвания и разработването на проекта на две или повече български или чуждестранни проектантски фирми или колективи, договорите се сключват поотделно с всяка фирма или колектив. Ако инвеститорът е договорил с една от фирмите да бъде главен проектант, тя сключва подизпълнителски договори с другите проектанти за изпълнението на проучвателните и проектните работи. Работното проектиране може да се изпълнява от проектантската фирма, изпълнила техническия проект, от друга фирма или от изпълнителя (предприемача) съгласно договорите.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г., отм., бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Договорите за строителство на отделен обект се сключват от инвеститора с един или повече изпълнители. Когато въз основа на договора инвеститорът възложи на един от изпълнителите да поеме функциите на главен изпълнител, той от своя страна сключва договори с другите изпълнители в качеството им на подизпълнители.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г., отм., бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 122. Превозът на товарите се организира на основата на сключени дългосрочни, годишни и за по-кратки периоди стопански договори между транспортните фирми и фирмите-товародатели (товарополучатели).

Чл. 123. (1) Не се сключват организационни договори при превоза на:

1. (изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) товари от внос по железниците;

2. транзитни товари;

3. празни контейнери по асигновка;

4. товари във връзка с природни бедствия и други извънредни събития;

5. товари от и за международни панаири и изложби, театрален и цирков багаж;

6. дребни колетни, багажни и пощенски пратки;

7. товари, превозвани с товарни таксиметрови автомобили;

8. товарите внос СИФ или износ ФОБ по воден транспорт;

9. (изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) товари, превозвани по условията на товарните маршрутни автомобилни линии и организирани чрез автоматизираните системи за управление на превозите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.) Превозът на товарите по предходната алинея се извършва въз основа на месечни или дневни заявки. При приемането на заявката се уговарят условията за осъществяване на превоза и тя се смята за сключен договор.

Чл. 124. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 125. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 126. (1) Обработването на товарите на общите разтоварища и магазиите в гарите, обявени от министъра на транспорта като опорни, както и превозването им от гарата до склада на товарополучателя или от склада на товародателя до гарата се организират или извършват от транспортната фирми, която е сключила договора за превоз. Когато транспортната фирма, сключила договора за превоз, няма възможност да извърши обработването на товарите в опорните гари, СО "Български държавни железници" няма право да отказва сключването на договори с нея за обработването им.

(2) Превозът на товарите от и до неопорните гари и обработката им се извършват от товарополучателя или товародателя или от транспортната фирма по договаряне.

(3) В опорните гари товародателите и товарополучателите могат и сами да организират и извършват обработката и превоза на товарите си.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) Транспортната фирма може да отказва обработката на товарите в опорните гари, когато товарите не са пригодени за механизирана обработка. Списъкът на товарите, които задължително се пригаждат за механизирана обработка, се утвърждава от министъра на икономиката и планирането и министъра на транспорта. Министърът на транспорта, председателят на Комитета по материалното стопанство и председателят на Асоциация "Строителство и строителна индустрия" утвърждават правила за експлоатацията и поддържането на вагон-циментовозите, както и отговорността за неизпълнение на задълженията.

Чл. 127. (1) Товародателите и товарополучателите организират и извършват сами:

1. обработката на товарите в индустриалните жп клонове и в собствените складове;

2. обработката на товарите, определени като опасни и особени съгласно съответните нормативни актове;

3. източването на товари от вагон-цистерни, изпразването на циментовози и други специализирани вагони и контейнери и превозването им до склада;

4. обработката и превоза до и от складовете на товари, чиято единична тежина надвишава товароподемността на наличните механични средства в съответната гара, и на товари с извънгабаритни размери;

5. палетизирането и депалетизирането, напълването и изпразването на контейнерите в собствените си складове;

6. обработката на товарите в неопорните гари;

7. натоварването и разтоварването на превозните средства в складовете, когато са извън населено място, където се намира гарата. Изключения се допускат при взаимно договаряне.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) Товародателите и товарополучателите извършват обработката на товарите по предходната алинея при спазване на единните транспортни технологии. Транспортните технологии се разработват и утвърждават по ред, установен от министъра на икономиката и планирането и министъра на транспорта.

Чл. 128. Товарите, които по договор за експлоатация на индустриален железничен клон се обработват в него, не се приемат за обработка в общото разтоварище. Изключения се допускат по взаимно договаряне между страните.

Чл. 129. (1) Пристигналите товари с вагонни пратки, предназначени за превоз до складовете на товарополучателите, се обработват и се превозват по принцип директно вагон - автомобил - склад.

(2) Товарите, неподлежащи на разваляне и похабяване от атмосферни влияния, може да се разтоварват на земя, като се превозват до склада на клиента в срок от 36 часа от часа на завършване обработката на вагона. Допълнителните манипулации, предизвикани от транспортната фирма, не се начисляват на клиента.

Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) Товарите, които задължително се превозват с жп транспорт, оптималните маршрути за превозване на товари от склада на товародателя до склада на товарополучателя и максималните разстояния за превози с автомобилен транспорт по отделните видове товари, се определят от министъра на икономиката и планирането и министъра на транспорта и са задължителни за страните при сключване на договорите за превоз.

(2) Изискванията по предходната алинея са задължителни и при извършване на превози с ведомствен автомобилен транспорт.

Чл. 131. Превозите се изпълняват въз основа на подадени от товародателите и приети от транспортните фирми месечни, 48-часови, съответно 24-часови заявки за обемите по сключените организационни договори. Редът и сроковете за подаване на заявките и тяхната форма се определят от министъра на транспорта.

Чл. 132. Едновременно с предложението за сключване на организационен договор за превоз товародателите, които притежават ведомствен транспорт, представят пред съответните поделения на транспортните фирми справка за обема и видовете товари, които ще превозват със собствения си транспорт, както и данни за постигане на нормативите за използуването му, утвърдени от председателя на ДПК и министъра на транспорта.

Чл. 133. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 134. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) Превозът на товари в контейнери и палети се извършва по условия, определени от министъра на икономиката и планирането и министъра на транспорта.

Чл. 135. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г.) Транспортните фирми не носят отговорност за неизпълнението на договорите за превоз на товари, когато са подали на товародателите в качеството им на товарополучатели за разтоварване превозни средства от определен вид (вагони, контейнери, автомобили) и не са обработени от клиентите в установените срокове.

Чл. 136. Когато отпуснатите празни вагони и контейнери не са натоварени в договорените срокове, те може да се отнемат и подават за ново натоварване, включително и на други товародатели.

Чл. 137. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г., отм., бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1988 г., отм., бр. 41 от 1989 г.)

Чл. 139. Превозът на товари с автомобилен транспорт извън определените райони и над максимално допустимите разстояния се извършва по ред, утвърден от министъра на транспорта.