Държавен вестник, брой 81 от 17.IX

Чл. 4. Определянето на нови площадки за третиране на отпадъци включва:

1. извършване на проучване и изработване на задание за проектиране на ПУП;

2. отреждане на площадка за третиране на отпадъци с влизането в сила на ПУП.

Чл. 5. (1) Проучването по чл. 4, т. 1 включва:

1. изработване на прогноза за вида и количеството на отпадъците, определяне на дейностите и операциите за тяхното третиране и определяне вида на съоръжението за третиране на отпадъците;

2. доказване на необходимостта от нова площадка за третиране на отпадъци за съответната територия (регион, община, населено място, селищно образувание или промишлена зона), вкл. доказване, че няма възможност необходимите дейности или операции да се извършват на съществуваща площадка;

3. определяне капацитета на площадката за третиране на отпадъци;

4. определяне на възможностите за осигуряване на транспортна връзка със съществуващата пътна мрежа;

5. оценяване на топографските особености на района, характеристиката на почвата, категорията на земята и климатичните условия - за площадките за третиране на отпадъци извън урбанизираните територии (населените места и селищните образувания);

6. установяване на предназначението и собствеността на земята, върху която се предвижда площадката за третиране на отпадъци, както и на необходимостта от промяна на нейното предназначение - за случаите, когато площадката или част от нея се предвижда върху земеделски земи и/или върху територия от горския фонд;

7. определяне на санитарно-хигиенните изисквания към площадката за третиране на отпадъци, вкл. на отстоянията на съоръженията за третиране на отпадъци до обектите, подлежащи на здравна защита;

8. установяване на източниците и възможностите за осигуряване на необходимите материали за изграждане на съоръжението за третиране на отпадъци, вкл. за подпорни диги, изолационни екрани и запръстяване - когато това е необходимо;

9. анализ и технико-икономическа обосновка на резултатите от проучванията по т. 1 - 8 и ал. 2 за определяне на възможни алтернативни варианти и предложение за разглеждането им с предварителния проект на ПУП.

(2) За случаите, в които дейности или операции по третиране на отпадъци изискват мерки за защита от увреждане на водите, почвата, земните недра и/или ландшафта, освен проучванията по ал. 1 се извършват и геоложки, хидрогеоложки и хидроложки проучвания.

(3) Когато площадки за третиране на отпадъци по чл. 2, т. 1 - 3 са спомагателен или обслужващ подобект на територията на промишлено предприятие, те се определят като част от територията на предприятието. В тези случаи се извършва проучване по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 9, като анализът и технико-икономическата обосновка на резултатите от проучванията за въздействието на площадката за третиране на отпадъци се отчитат за цялата промишлена площадка, като се вземе предвид кумулативното и комбинираното въздействие в резултат от всички дейности, извършвани от предприятието.

Чл. 6. (1) Редът за отреждане на площадка за третиране на отпадъци включва:

1. изработване и съгласуване на задание за проектиране на ПУП при условията и по реда на чл. 125 ЗУТ, в т.ч.:

а) преценка от компетентния орган по околната среда и водите по реда на ЗООС за необходимостта от изработване на екологична оценка, като в случай на необходимост тя се изработва като самостоятелна част на ПУП при условията и по реда на наредбата по чл. 90, ал. 1 ЗООС;

б) изключването на горите и земите от горския фонд при промяна на предназначението им по реда на глава първа, раздел III от Закона за горите (ЗГ) - за случаите, когато площадката за третиране на отпадъци или част от нея се предвижда върху територия от горския фонд;

2. изработване, съобщаване, обявяване и съгласуване на предварителния проект на ПУП на площадката/площадките за третиране на отпадъци при условията и по реда на чл. 128 ЗУТ, в т.ч.:

а) издаване на становище по екологичната оценка на предварителния проект на ПУП от компетентния орган по околната среда и водите при условията и по реда на наредбата по чл. 90, ал. 1 ЗООС;

б) издаване на решение за утвърждаване на площадката за третиране на отпадъци при условията и по реда на глава пета от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) - за случаите, когато площадката или част от нея се предвижда върху земеделски земи;

в) съгласуване на предварителния проект на ПУП от органите на държавния санитарен контрол и другите компетентни органи, определени със закон;

3. одобряване и влизане в сила на ПУП на площадката за третиране на отпадъци.

(2) В случаите на изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива при условията и по реда на чл. 150 ЗУТ отреждането на площадката за третиране на отпадъци се извършва с издаването и влизането в сила на разрешението за строеж за съоръжението за третиране на отпадъци.

(3) За случаите по ал. 2 не се прилага ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а". Одобряването на частите на комплексния проект за инвестиционна инициатива и издаването на разрешението за строеж на съоръжението за третиране на отпадъци се извършва след решение да не се извършва ОВОС или постановяване на решение по ОВОС за одобряване на инвестиционното предложение при условията и по реда на наредбата по чл. 101, ал. 1 ЗООС и след издаване на комплексно разрешително по реда на глава седма от ЗООС - за случаите, когато такова се изисква.

Чл. 7. Промяната на предназначението на земята за площадки за третиране на отпадъци, с цел застрояване по чл. 6 се извършва след:

1. постановяване и влизане в сила на решение за промяна на предназначението на земеделските земи при условията и по реда на глава пета от ЗОЗЗ - за случаите, когато площадката за третиране на отпадъци или част от нея се предвижда върху земеделски земи, или

2. произнасяне с мотивирано решение за промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд и издаване на заповед на министъра на земеделието и горите, респективно приемане на решение на Министерския съвет за изключване на гори и/или земи от горския фонд при условията и по реда на глава първа, раздел III от ЗГ - за случаите, когато площадката за третиране на отпадъци или част от нея се предвижда върху територия от горския фонд.

Чл. 8. (1) Самостоятелните площадки за третиране на отпадъци се определят извън границите на урбанизираните територии.

(2) Площадките за депа за битови отпадъци се определят така, че да обслужват населението на повече от една община, в съответствие с регионалния принцип на управление на отпадъците и съгласно мерките, предвидени в плана за действие на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците по чл. 28, ал. 1 ЗУО.

(3) Допуска се определяне на площадки за третиране на отпадъци в отделни урегулирани поземлени имоти на урбанизирани територии, когато видът на отпадъците и дейностите и операциите за тяхното третиране на площадките удовлетворяват изискванията на чл. 3, ал. 1 и 3 и за тях не са налице ограниченията на чл. 9.

(4) Когато площадките за дейности и/или операции за третиране на производствени и опасни отпадъци се предвиждат на мястото на образуването им, те се включват в инфраструктурата на съответното промишлено предприятие.

Чл. 9. (1) Местоположението на депата за отпадъци и на другите площадки за третиране на отпадъци се съобразява със:

1. изискванията за отстояние на границата на площадката до:

а) границите на урбанизираните територии, в т.ч. до жилищните зони, до вилните зони, до курортите, до курортните и излетните комплекси, до другите места за отдих, както и до предприятията и складовите бази на хранителната промишленост, съгласно нормативно установените хигиенно-защитни зони за осигуряване на здравна защита на селищната среда и прилежащите й територии;

б) водните пътища и водните обекти;

в) земеделските и горските територии;

2. забраните и ограниченията, свързани с експлоатацията на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди;

3. наличие в района на площадките на:

а) подземни води;

б) крайбрежни води;

в) незащитени водоносни хоризонти при максимално водно ниво на дълбочина, по-малка от 1 м под долния изолационен екран на депата за отпадъци;

г) общо и индивидуално водоползване и ползване на водни обекти;

д) защитени природни територии и обекти;

е) недвижими паметници на културата;

ж) площи, за които има предоставени разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства.

(2) Не се допуска разполагане на площадки за третиране на отпадъци на територията на:

1. национални паркове и природни резервати и други защитени територии, освен в случаите, когато с плана за управление за определени зони се допускат дейности и операции по третиране на отпадъци;

2. археологически, архитектурни и други резервати и обекти, обявени за недвижими паметници на културата;

3. райони с неблагоприятни инженерно-геоложки условия (свлачища, срутища и др.), когато е икономически нецелесъобразно тяхното отстраняване или укрепване;

4. райони с открит карст;

5. терени с потенциална опасност от слягане и пропадане над изоставени минни изработки;

6. пояс I и пояс II на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди;

7. находища за открит добив на подземни богатства, включени в Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства;

8. крайбрежни заливаеми ивици, речни русла и защитни диги;

9. други територии, за които със закон са забранени дейности и операции по третиране на отпадъци.

(3) Намаляването на хигиенно-защитните зони по ал. 1, т. 1, буква "а" при избора на площадка за третиране на отпадъци се допуска от съответния оправомощен орган, когато това е предвидено с нормативен акт.

(4) Намаляването на хигиенно-защитната зона по реда на ал. 3 се допуска, когато се представят съответни обосновки и доказателства, че:

1. технологичните характеристики и параметри на използваните съоръжения за третиране на отпадъците не създават опасност за здравето на хората и околната среда;

2. количеството на очакваните емисии на вредни вещества в околната среда е в границите на нормите за допустими емисии и за качество на околната среда;

3. специфичните теренни (местни) и климатични особености не създават предпоставки за нарушаване на нормите за качество на околната среда;

4. видът и количествата на отпадъците и тяхната физична структура и химичен състав, токсичност, продължителност на въздействие и способност за биоакумулация не предполагат потенциален риск за човешкото здраве и значителни въздействия върху околната среда.

Чл. 10. (1) Издаване на разрешение по реда на чл. 37 ЗУО, респективно на комплексно разрешително по чл. 117, ал. 1 ЗООС, се допуска, когато характеристиките на местоположението на площадката по отношение на изложените в чл. 9 условия и планираните технически и организационни мерки показват, че предвидените с ПУП съоръжения за третиране на отпадъци на територията на площадките не предполагат потенциален риск за човешкото здраве и значителни въздействия върху околната среда.

(2) В случаите, когато на площадките за третиране на отпадъци се предвижда разполагането на преместваеми съоръжения, които не са свързани трайно с терена, допълнително условие за издаване на актовете по ал. 1 е:

1. наличието на разрешение за поставяне, издадено по реда на чл. 56 ЗУТ - за поземлените имоти на физически и юридически лица;

2. одобрена схема от главния архитект на общината по реда на чл. 56 ЗУТ - за поземлените имоти, които са собственост на държавата и общините.

Чл. 11. (1) Местоположението на площадките за третиране на отпадъци се обосновава с ПУП по отношение на:

1. възможности за максимално съвместяване на една площадка на дейности по третиране на отпадъци, като се дава предимство на регионалния принцип за управление на отпадъците и на възможността за съвместно третиране на отпадъци, образувани от повече източници;

2. оптималните разстояния до основните източници на отпадъци;

3. използване на непродуктивни земеделски земи, незалесени райони или райони, заети от храсти и малоценни насаждения, изоставени кариери и мини, ерозирали и други негативни релефни земни форми;

4. възможност за бъдещо разширение на площадката за третиране на отпадъци, когато това се предвижда със съответната програма за управление на дейностите по отпадъците по чл. 29 ЗУО;

5. осигуряване на възможности за водоснабдяване и електроснабдяване на площадката за третиране на отпадъци и свързването й със съществуващата пътна мрежа;

6. максимално запазване на съществуващите озеленени площи между площадките за третиране на отпадъци и съседните обекти;

7. релефа на местността и посоката и скоростта на ветровете с оглед осигуряване на най-благоприятни условия за разсейване на емисиите на вредни или интензивно миришещи вещества;

8. необходимите мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха в района, осигуряващи спазването на пределно допустимите концентрации на вредни вещества в приземния слой на атмосферния въздух.

(2) Площадките, върху които се предвиждат дейности за третиране на отпадъци, при които се отделят прах, вредни или интензивно миришещи вещества в атмосферния въздух, се разполагат в подветрената страна спрямо жилищните зони, другите обекти, подлежащи на здравна защита, и съседните предприятия, като се отчитат посоката и скоростта на преобладаващите ветрове.

(3) Площадки за третиране на отпадъци със съоръжения, които са източници на шум над допустимите норми, се разполагат по отношение на жилищните зони на разстояние, което осигурява спазването на пределно допустимите нива на шум.

Чл. 12. Площта на територията, която с ПУП се отрежда за площадки за третиране на отпадъци, се определя в съответствие с установените коефициенти на използваемост на територията на площадката, определени в приложение № 1.

Чл. 25. Оценка и избор на геоложката основа се извършват за площадки за третиране на отпадъци за случаите по чл. 5, ал. 2.

Чл. 26. (1) Геоложката основа на площадките за третиране на отпадъци трябва да отговаря на следните условия:

1. да е хомогенна, от слабо напукани скали или свързани литоложки разновидности в твърда до твърдопластична консистенция;

2. да притежава необходимата носеща способност и устойчивост при натоварване от съоръженията за третиране на отпадъци.

(2) При оценката и избора на геоложката основа за определяне на площадка за депо за отпадъци трябва:

1. да се удовлетворяват условията по ал. 1; и

2. геоложката основа да представлява геоложка бариера срещу проникване и разпространение на замърсявания от отпадъчното тяло и да се характеризира със:

а) коефициент на филтрация <= 1,10(-9) м/сек и дебелина най-малко 5 м - за депа за опасни отпадъци;

б) коефициент на филтрация <= 1,10(-9) м/сек и дебелина най-малко 1 м - за депа за неопасни отпадъци;

в) коефициент на филтрация <= 1,10(-7) м/сек и дебелина най-малко 1 м - за депа за инертни отпадъци.

(3) Когато избраният терен не отговаря на изискванията по ал. 2, отреждането му за площадка за депо според други съществени критерии се допуска, при условие че се предвидят съответни технически мероприятия за осигуряване на необходимата защита на почвата, подземните и повърхностните води.

Чл. 27. Площадките, предназначени за депа, за съоръжения за биологично третиране на биоразградими отпадъци и за останалите случаи по чл. 5, ал. 2, се определят чрез геоложки и хидрогеоложки проучвания въз основа на следните геотехнически критерии:

1. геоморфология на района;

2. геоложки строеж, литоложки състав, физико-механични и деформационни характеристики;

3. тектонски строеж;

4. физико-геоложки процеси и явления в района на площадката;

5. хидрогеоложки условия, в т.ч.:

а) режим на подземните води;

б) наличие на водоносен хоризонт, основни параметри;

в) взаимодействие между водоносните хоризонти и отделните техни части;

г) химически състав на подземните води и оценка на тяхната агресивност;

д) хидравлична връзка между повърхностни и подземни води;

е) области на подхранване на водите;

ж) зона на аерация;

6. носимоспособност и деформации на геоложката основа;

7. устойчивост на терена;

8. поведение при земетръс и други динамични въздействия;

9. дълготрайност на естествените и изкуствените бариери;

10. необходимост от допълнително заздравяване и отводняване на геоложката основа;

11. условия за ограничаване миграцията на замърсителите в геоложката основа и водите;

12. ниво на риска и опасност от аварии;

13. надеждност на наличната естествена геоложка основа и на естествените материали за изолация.

Чл. 28. (1) Видът и обемът на геоложките и хидрогеоложките проучвания на площадки за третиране на отпадъци се определят в зависимост от:

1. изискванията към геоложката основа на съоръженията за третиране на отпадъци;

2. изискванията към земните недра - в случаите на подземно съхранение на отпадъци;

3. сложността на природните условия;

4. степента на изученост на района, в който се предвижда площадката.

(2) С геоложките и хидрогеоложките проучвания по чл. 27 се изясняват условията в района на площадката - геоморфоложкият, геоложкият, литоложкият и тектонският строеж, физико-механичните и деформационните свойства на литоложките разновидности, хидродинамичните, хидрохимичните и миграционните параметри на отделните водоносни и водоупорни хоризонти, инженерно-геоложките явления и процеси и др.

Чл. 29. (1) Геоложките и хидрогеоложките проучвания включват:

1. геоложки и хидрогеоложки наблюдения;

2. събиране, анализ и обобщаване на данните за геоложките и хидроложките условия в района на площадката, в т.ч. на съществуващите материали от предишни проучвания;

3. геоложко и хидрогеоложко картиране;

4. проучване на терена и лабораторни изследвания.

(2) За резултатите от проведените проучвания се изработва доклад, който се прилага към заданието за проектиране на ПУП на площадката за третиране на отпадъци.

(3) Показателите по чл. 26, ал. 2, т. 2 се определят само чрез актуални изследвания, като дебелината и площното разпространение на пласта се потвърждават с геофизични проучвания.

(4) Обхватът и обемът на проучванията по ал. 1 се определят в зависимост от изискванията към геоложката основа на съоръженията за третиране на отпадъци и степента на изученост на района.

Чл. 30. Оценката и изборът на местоположението на площадките за третиране на отпадъци в зависимост от хидроложките условия са в пряка зависимост от вида на отпадъците и дейностите или операциите по третирането им, които ще се извършват, по отношение на ограничаване на риска от замърсяване на околната среда от отпадъците в резултат на въздействието на атмосферни и повърхностни води върху съоръженията за третиране на отпадъци.

Чл. 31. Площадките за третиране на отпадъци трябва да отговарят на следните хидроложки условия:

1. да не попадат в заливаемата територия на естествени водни течения (реки) при изчислителна обезпеченост на максималните водни количества, както следва:

а) 1 % - когато върху тях са разположени съоръжения за третиране на опасни отпадъци;

б) 5 % - когато върху тях са разположени съоръжения за третиране на неопасни отпадъци със срок на експлоатация над 10 години;

в) 10 % - когато върху тях са разположени съоръжения за третиране на неопасни отпадъци със срок на експлоатация до 10 години включително;

2. да не попадат в заливаемата територия от хидротехнически съоръжения (ХТС), в зависимост от класа на хидротехническото съоръжение, при изчислителна обезпеченост на максималните водни количества, както следва:

а) при ХТС I клас: 0,01 % - когато върху тях са разположени съоръженията за третиране на опасни отпадъци, 1 % - когато върху тях са разположени съоръженията за третиране на неопасни отпадъци със срок на експлоатация над 10 години, и 5 % - когато върху тях са разположени съоръженията за третиране на неопасни отпадъци със срок на експлоатация до 10 години включително;

б) при ХТС II клас: 0,1 % - когато върху тях са разположени съоръженията за третиране на опасни отпадъци, и съгласно т. 1 - когато върху тях са разположени съоръженията за третиране на неопасни отпадъци;

в) при ХТС III клас: 0,5 % - когато върху тях са разположени съоръженията за третиране на опасни отпадъци, и съгласно т. 1 - когато върху тях са разположени съоръженията за третиране на неопасни отпадъци;

г) при ХТС IV клас: 1 % - когато върху тях са разположени съоръженията за третиране на опасни отпадъци, и съгласно т. 1 - когато върху тях са разположени съоръженията за третиране на неопасни отпадъци.

Чл. 32. (1) С хидроложки проучвания се изясняват хидроложките условия на площадката и се получават сведения, необходими за определяне на заливаемите площи от съществуващите водни течения и ХТС.

(2) Хидроложките проучвания включват:

1. събиране, анализ и обобщаване на наличните данни за хидроложките и метеороложките условия на района на площадката за третиране на отпадъци, вкл. материалите от предишни проучвания;

2. орохидрографска характеристика (водосборна област, геоложки строеж, почви, растителност);

3. климатична характеристика (температури, валежи, вятър);

4. отточна характеристика (хидроложка изученост, параметри на средния и многогодишния отток, вътрешно годишно разпределение на оттока, максимални водни количества);

5. определяне заливаемите площи на територията на площадката и на необходимостта от проектиране на отводнителни дренажни системи;

6. хидроложки условия и фактори за избор на площадката;

7. изследване агресивните свойства на водите и др.

(3) За резултатите от хидроложките проучвания се съставя доклад, който се прилага към заданието за проектиране на ПУП на площадката за третиране на отпадъци.