КОНВЕНЦИЯ № 166 ОТНОСНО РЕПАТРИРАНЕТО НА МОРЯЦИТЕ (РАТИФИЦИРАНА СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ XXXIX НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 21 МАЙ 2003 Г. - ДВ, БР. 51 ОТ 2003 Г. В СИЛА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 30 ЮЛИ 2004 Г.)
КОНВЕНЦИЯ № 166 ОТНОСНО РЕПАТРИРАНЕТО НА МОРЯЦИТЕ
(Ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 21 май 2003 г. - ДВ, бр. 51 от 2003 г. В сила за Република България от 30 юли 2004 г.)
Обн. ДВ. бр.77 от 3 Септември 2004г.
Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 24 септември 1987 г. на своята седемдесет и четвърта сесия,
след като отбеляза, че от приемането на Конвенцията относно репатрирането на моряците, 1926 г., и на Препоръката относно репатрирането (капитаните и моряците), 1926 г., развитието на морското корабоплаване наложи ревизирането на конвенцията с оглед да се включат в нея съответни положения от препоръката, и
след като отбеляза, че е постигнат значителен напредък от националните законодателства и практики относно репатрирането на моряците в различни случаи, които не са обхванати от Конвенцията относно репатрирането на моряците, 1926 г., и
след като взе под внимание, че с оглед на всеобщото нарастване на наемането на чуждестранни моряци в отрасъла на морското корабоплаване ще бъде желателно да се приемат нови разпоредби посредством нов международен акт по отношение на някои други аспекти на репатрирането на моряците,
след като реши да приеме различни предложения относно ревизирането на Конвенция № 23 относно репатрирането на моряците, 1926 г., и Препоръка № 27 относно репатрирането (капитаните и юнгите), 1926 г., въпрос, включен като пета точка в дневния ред на сесията, и
след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,
приема на този девети ден от месец октомври 1987 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно репатрирането на моряците (ревизирана), 1987 г.:
Част първа.
Обхват на приложение и определения
Член 1
1. Тази конвенция се прилага за всички плавателни съдове, каквито и да са те - публична или частна собственост, които са регистрирани на територията на която и да е държава членка, за която конвенцията е влязла в сила, и които обичайно се използват за търговско морско корабоплаване, както и по отношение на корабопритежателите и моряците на такива плавателни съдове.
2. Доколкото това е практически приложимо, след консултация с представителните сдружения на собствениците на риболовни плавателни съдове и на рибарите компетентните органи прилагат разпоредбите на тази конвенция спрямо търговския морски риболов.
3. В случай на колебание дали определени кораби се използват в търговското морско корабоплаване или в търговския морски риболов за целите на тази конвенция, въпросът следва да бъде решен от компетентните органи след консултация със заинтересованите представителни сдружения на корабопритежателите, моряците и рибарите.
4. За целите на тази конвенция терминът "моряк" е приложим за всички лица, наети като членове на екипажа на борда на плавателни съдове, за които конвенцията се прилага.
Част втора.
Права
Член 2
1. Морякът има право на репатриране при следните обстоятелства:
(а) ако ангажимент за определен период или за определен рейс изтича в чужбина;
(б) при изтичане на срока на уведомление в съответствие с разпоредбите на сключено споразумение или съгласно трудовия договор на моряка;
(в) в случай на болест, злополука или друго медицинско състояние, което изисква репатриране в първия подходящ за пътуване момент;
(г) в случай на корабокрушение;
(д) в случай че корабопритежателят не е в състояние да продължава да изпълнява своите законови или договорни задължения като работодател на моряка поради несъстоятелност, продажба на плавателния съд, промяна на регистрацията на плавателния съд или друга подобна причина;
(е) в случай че плавателният съд тръгва към зона на военни действия според определението за такава в националните законодателства, разпоредби или колективни договори, където морякът не желае да отиде;
(ж) в случай на прекратяване или прекъсване на трудовото правоотношение в съответствие с арбитражно решение или колективен договор или при прекратяване на трудовото правоотношение по всякаква друга причина.
2. Националното законодателство, разпоредби или колективни договори следва да предвиждат максимална продължителност на службата на борда на кораб, след изтичането на която морякът има право на репатриране; този период трябва да бъде по-малко от 12 месеца. При определяне на максималната продължителност ще се вземат предвид факторите, оказващи влияние върху трудовата среда на моряците. Всяка държава членка ще се стреми, когато това е възможно, да намали тези периоди с оглед на технологичните промени и нововъведения, като може да се ръководи от всички препоръки, засягащи тази сфера и приети от Обща морска комисия.
Част трета.
Място на репатрирането
Член 3
1. Всяка държава членка, за която тази конвенция е влязла в сила, следва да предвиди в националното си законодателство или разпоредби направленията, в които моряците може да бъдат репатрирани.
2. Така определените направления следва да включват мястото, където морякът се е съгласил да бъде нает, мястото, определено от колективния трудов договор, страната на постоянно пребиваване на моряка или друго такова място, взаимно договорено в момента на наемане. Морякът има право да избира измежду предвидените направления мястото, където да бъде репатриран.
Част четвърта.
Организиране на репатрирането
Член 4
1. Корабопритежателят носи отговорността за организацията по репатрирането с подходящи и бързи средства. Обичайният начин за транспортиране следва да бъде по въздушен път.
2. Разходите по репатрирането са за сметка на корабопритежателя.
3. Когато репатрирането е осъществено в резултат на сериозно нарушаване съгласно националното законодателство, разпоредби или колективни трудови договорености на трудовите задължения от страна на моряка никоя разпоредба на тази конвенция не представлява пречка на правото да се изиска от моряка цялостно или частично възстановяване на разходите по репатрирането в съответствие с националното законодателство, разпоредби или колективни трудови договорености.
4. Разходите за сметка на корабопритежателя включват:
(а) пътуване до направлението, избрано за репатриране, в съответствие с член 3;
(б) храна и квартира от момента, в който морякът е напуснал кораба, до момента, в който достигне избраното място на репатриране;
(в) трудово възнаграждение и обезщетения от момента, в който морякът е напуснал кораба, до момента, в който достигне избраното място на репатриране, ако това е предвидено от националното законодателство и колективните трудови договори;
(г) превозване на 30 килограма личен багаж на моряка до мястото на репатриране;
(д) медицинско обслужване, ако е необходимо, докато здравословното състояние на моряка му позволи да пътува до мястото на репатриране.
5. Корабопритежателят не може да изисква от моряка авансово заплащане в началото на неговия/нейния трудов договор за покриване на разходите по репатрирането, а също така и не може да покрива разходите по репатрирането с удръжки от трудовото възнаграждение или други права на моряка с изключение на случаите, предвидени в параграф 3 по-горе.
6. Националното законодателство или разпоредби не трябва да възпрепятстват корабопритежателят да изисква от работодателя на моряка възстановяване на разходите по репатрирането на последния, ако той не е бил нает на работа от него.
Член 5
Ако корабопритежателят не е в състояние да организира или да покрие разходите по репатрирането на моряка, който има право на това:
(а) компетентните органи на държавата членка, на чиято територия е регистриран плавателният съд, следва да организират и покрият разходите по репатрирането на заинтересования моряк; ако това не може да бъде осъществено, тогава държавата, от която морякът трябва да бъде репатриран, или държавата, на която морякът е гражданин, може да организира репатрирането му и да поиска възстановяване на разходите от държавата членка, на чиято територия е регистриран плавателният съд;
(б) държавата членка, на чиято територия е регистриран плавателният съд, може да изиска от корабопритежателя да покрие разходите по репатрирането на моряка;
(в) разходите по репатрирането не следва в никой случай да се поемат от моряка, освен в случаите, изброени в параграф 3 на член 4.
Част пета.
Други мерки
Член 6
Моряците, на които предстои репатриране, следва да могат да си получат паспорта и други документи за самоличност с оглед на репатрирането.
Член 7
Периодът, който е изтекъл в очакване на репатрирането, и продължителността на пътуването следва да не бъдат приспадани от придобития платен отпуск на моряка.
Член 8
Репатрирането следва да се счита за завършено, когато морякът е пристигнал и слязъл на сушата на мястото на репатриране, описано в член 3, или когато морякът не предяви своето право на репатриране в разумен срок, който се определя от националните законодателства или от колективните трудови договори.
Член 9
Разпоредбите на тази конвенция ще бъдат прилагани чрез националното законодателство или разпоредби, доколкото не е предвидено прилагането им в сила съгласно колективни трудови договори или по друг подходящ начин, като се вземат предвид националните условия.
Член 10
Всяка държава членка следва да предостави улеснения за репатрирането на моряците, служещи на корабите, които акостират в нейните пристанища или които преминават през нейните териториални или вътрешни води, както и при тяхната смяна на борда.
Член 11
Компетентните органи на всяка държава членка следва да осигурят средства за ефективен контрол така, че корабопритежателите, регистрирани на нейна територия, да спазват разпоредбите на тази конвенция, а също и да предоставят надлежна информация на Международното бюро на труда.
Член 12
Текстът на тази конвенция следва да бъде достъпен на подходящ език за членовете на екипажа на всеки кораб, регистриран на територията на която и да е държава членка, за която конвенцията е влязла в сила.
Част шеста.
Заключителни разпоредби
Член 13
Тази конвенция ревизира Конвенцията относно репатрирането на моряците, 1926 г.
Член 14
Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.
Член 15
1. Тази конвенция обвързва само държавите - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са били регистрирани от генералния директор на Международното бюро на труда.
2. Тази конвенция влиза в сила дванайсет месеца след датата, на която генералният директор на Международното бюро на труда е регистрирал ратификациите на две държави членки.
3. Впоследствие тази конвенция ще влиза в сила за всяка държава членка дванайсет месеца след датата, на която нейната ратификация е била регистрирана.
Член 16
1. Всяка държава членка, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му.
2. Всяка държава членка, която е ратифицирала тази конвенция и която не е упражнила правото си на денонсиране през годината, последваща изтичането на периода от десет години, уреден в предходния параграф, се обвързва за период от още десет години, като може да денонсира конвенцията след изтичането на всеки десет години при условията на този член.
Член 17
1. Генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми всички държави - членки на Международната организация на труда, за регистрацията на всички ратификации и актове на денонсиране, за които държавите членки на организацията са му съобщили.
2. При уведомяването на държавите членки на организацията относно регистрацията на втората ратификация, за която е получил съобщение, генералният директор на Международното бюро на труда обръща внимание на държавите членки на организацията за датата, на която конвенцията ще влезе в сила.
Член 18
Генералният директор на Международното бюро на труда представя на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно член 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации и актове за денонсиране, които той е регистрирал съгласно предходните членове.
Член 19
Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на тази конвенция и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.
Член 20
1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:
(а) ратификацията от държавата членка на новата ревизираща конвенция води по право независимо от разпоредбите на член 9 до незабавното денонсиране на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;
(b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите членки.
2. При всички случаи тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща конвенция.
Член 21
Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.
Представеният по-горе текст е автентичният текст на конвенцията, приет по съответния ред от Генералната конференция на Международната организация на труда по време на нейната седемдесет и четвърта сесия, проведена в Женева и приключила на деветия ден на месец октомври 1987 г.
В уверение на гореизложеното положихме подписите си на шестнайсетия ден на месец октомври 1987 г.
