Държавен вестник, брой 73 от 20.VIII

Чл. 10. (1) Границата на ефективната доза за персонал е 100 mSv в продължение на 5 последователни години, като максималната ефективна доза за всяка година не може да надхвърля 50 mSv.

(2) Като се спазват границите по ал. 1, границите на годишните еквивалентни дози за персонал са:

1. 150 mSv за очната леща;

2. 500 mSv за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка повърхност с площ 1 сm2, независимо от площта на облъчената повърхност);

3. 500 mSv за дланите, подлакътниците на ръцете, за стъпалата и за глезените.

Чл. 11. (1) Границата на годишната ефективна доза за всяко лице от населението е 1 mSv.

(2) Годишна ефективна доза над 1 mSv може да се допусне само при особени обстоятелства и при условие, че средната ефективна доза за 5 последователни години няма да надхвърля 1 mSv.

(3) Границите на годишните еквивалентни дози, като се спазват границите на ефективните дози по ал. 1 и 2, са, както следва:

1. 15 mSv за очната леща;

2. 50 mSv за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка една повърхност с площ 1 сm2, независимо от площта на облъчената повърхност).

Чл. 12. За целите на радиационната защита се използват вторични граници и коефициенти на сигурност на облъчване на персонала и населението съгласно приложение № 2.

Чл. 13. (1) Оценката на дозите при външно или вътрешно облъчване се извършва с използването на съответните формули и коефициенти по приложения № 2 и 3.

(2) Министърът на здравеопазването оценява дозите на облъчване на населението, като се вземат предвид:

1. населението като цяло;

2. критичните групи от населението във всички случаи, при които могат да се оформят такива групи;

3. дозите от външно облъчване, като се взема предвид неговият характер;

4. дозите от вътрешно облъчване, като се определят видът на радионуклидите, техните химични форми и физични характеристики, активности, специфични и обемни активности.

(3) При извършване на оценката по ал. 2 се използват резултатите от радиационния мониторинг на околната среда.

Чл. 14. (1) Всяка жена, подложена на професионално облъчване, е длъжна веднага да уведоми ръководителя на предприятието, в което работи, след като е установена бременността, като представи съответното медицинско заключение.

(2) Уведомяването по ал. 1 не е причина за отстраняване на жената от дейности с йонизиращи лъчения, но ръководителят на предприятието е длъжен да осигури такива условия за работа, при които зародишът или плодът да бъде защитен както лице от населението, като еквивалентната доза трябва да се поддържа на толкова ниско ниво, колкото е разумно постижимо, но във всички случаи да не надвиши 1 mSv за оставащия период от бременността.

(3) Веднага след като майка кърмачка информира за своето състояние, ръководителят на предприятието е длъжен да й осигури такива условия на работа, при които не съществува вероятност от радиоактивно замърсяване на тялото на майката кърмачка.

Чл. 15. Границите на дозата за стажанти и студенти, навършили 18 години, които поради естеството на обучението трябва да го провеждат в среда на йонизиращи лъчения, се определят съгласно чл. 10.

Чл. 16. (1) В съответствие със случаите и условията на този член на лица на възраст до 18 навършени години не може да се възлага работа, за която се прилагат изискванията на чл. 10.

(2) Граница на годишната ефективна доза за учащи се и стажанти на възраст от 16 до 18 навършени години, които поради естеството на обучението трябва да го провеждат в среда на йонизиращи лъчения, е 6 mSv.

(3) За лицата по ал. 2 границата на годишната еквивалентна доза, като се спазва границата на ефективната доза съгласно ал. 2, се определя, както следва:

1. 50 mSv за очната леща;

2. 150 mSv за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка една повърхност с площ 1 сm2, независимо от площта на облъчената повърхност);

3. 150 mSv за дланите, подлакътниците, за стъпалата и за глезените.

Чл. 17. (1) При изключителни обстоятелства, които не са радиационна авария, и когато извършването на определени операции налага това, министърът на здравеопазването съгласувано с председателя на Агенцията за ядрено регулиране може да разреши повишено облъчване на лица от персонала след предварителна обосновка, като се спазват следните изисквания:

1. не се разрешава такова облъчване на учащи се, стажанти, бременни жени и кърмачки;

2. такова облъчване може да се разреши само за лица от персонала, класифицирани като категория А съгласно чл. 24, буква "а";

3. облъчването е ограничено по време и са определени засегнатите работни помещения и лица от персонала;

4. максималната граница на дозата за всяко конкретно повишено облъчване се определя с акта за разрешаването му.

(2) При настъпване на обстоятелства, при които е наложително да се извършат операции, свързани с повишено облъчване на лица от персонала, ръководителят на предприятието е длъжен да представи на министъра на здравеопазването и на председателя на АЯР обосновка, придружена със списък на лицата от персонала, които ще извършват операциите, тяхното писмено съгласие, времето и мястото на операциите, становището на здравно и лечебно заведение и всяка друга информация за създалите се обстоятелства и предприети мерки.

(3) Периодът на осредняване на дозите може да бъде удължен до 10 последователни години при следните условия:

1. годишната ефективна доза, осреднена за 10-годишен период, да не надхвърля 20 mSv, и

2. годишната ефективна доза за една отделна година да не надхвърля 50 mSv.

Чл. 18. (1) Преди извършване на операции, при които е разрешено повишено облъчване на определени лица от персонала, ръководителят на предприятието е длъжен да предостави на засегнатите лица информация за очакваните ефективна и еквивалентна доза, характера на работата, защитните мерки и радиационния риск.

(2) Ръководителят на предприятието е длъжен да предоставя на засегнатите лица информация за реално получените дози след приключването на съответната работа или във всеки момент по тяхно желание.

(3) Всяко лице, което се подлага на разрешено повишено облъчване, може по собствено желание във всеки един момент да прекрати дейността чрез писмен отказ.

(4) Надхвърлянето на границите на ефективните дози при повишено облъчване не е основание за отстраняване или преместване на професионално облъчваното лице от извършваната от него дейност. Този въпрос се решава след медицинска препоръка от съответното лечебно и здравно заведение или със съгласие на лицето.

Чл. 19. Радиационната защита на професионално облъчваните лица се основава на следните принципи:

1. предварителна оценка за определяне на естеството и степента на радиационния риск за облъчваните работници и прилагане на оптимизацията на радиационната защита при всички условия на работа;

2. класификация на работните места в различни зони, където е подходящо, определени въз основа на оценка на очакваните годишни дози и вероятността и нивото на възможните облъчвания;

3. класификация на професионално облъчваните лица в различни категории;

4. осъществяване на контрол и мониторинг в различните зони и в зависимост от условията на работа, включително при необходимост и индивидуален мониторинг;

5. медицинско наблюдение.

Чл. 20. (1) В ядрените съоръжения и обектите с ИЙЛ, където има вероятност облъчването да надхвърли 1 mSv годишно или еквивалентната доза да достигне една десета от дозовата граница за очната леща, кожата и крайниците, се обособяват контролирана и/или надзиравана зона.

(2) В контролираната и надзираваната зона се осъществяват защитни мероприятия и мониторинг, като техният вид, качество и обхват се определят в съответствие с вида на съоръжението или източника и естеството и размера на риска.

(3) Мерките за радиационна защита в контролираната зона на ядрени съоръжения и обекти с ИЙЛ, в това число вътрешни правила, инструкции и административни процедури, се определят и прилагат от съответните лицензианти.

(4) Размерът и границите на контролираната и надзираваната зона и предвидените защитни мерки в тях се обосновават в хода на лицензионния процес.

Чл. 21. (1) При определяне на границите на контролираната зона в ядрени съоръжения и обекти с ИЙЛ следва да се отчитат очакваните дози при нормално облъчване, вероятностите и дозите от потенциално облъчване, видът и обемът на необходимите мерки за радиационна защита на персонала.

(2) Границите на контролираната зона се обозначават, като се използват знаци, надписи и други подходящи средства в зависимост от характеристиките на йонизиращите лъчения и вида на извършваната работа. Това изискване се отнася и за случаите, когато даден ИЙЛ се използва само временно или се премества на различни места при използването му. В тези случаи при обозначаването на контролираната зона се посочва и времето на възможното облъчване.

Чл. 22. (1) На входовете към контролираната зона и на други подходящи места вътре в контролираната зона (помещения, оборудване, работни места) се поставят предупредителни знаци и надписи, конкретни указания за безопасна работа и се осигуряват необходимите технически средства за радиационна защита и дозиметричен контрол, както и места (помещения) за смяна и съхранение на работното и личното облекло на персонала.

(2) Достъпът в контролираната зона се ограничава чрез използване на физически бариери и други административни и технически мерки, съответстващи на вида и характеристиките на източника или съоръжението.

(3) На изходите от контролираната зона се осъществява контрол на радиоактивното замърсяване на тялото и облеклото на персонала и на изнасяните предмети и материали, както и места (помещения), оборудвани за дезактивация.

Чл. 23. (1) Лицензиантите извършват периодично анализ на съществуващите условия в контролираната зона с цел да се оцени необходимостта от преразглеждане на мерките за радиационна защита на персонала. При необходимост границите на контролираната зона могат да се изменят, за което лицензиантът уведомява компетентните държавни органи.

(2) Лицензиантите извършват периодично анализ на съществуващите условия в надзираваната зона с цел да се оцени необходимостта от прилагане на мерки за радиационна защита и необходимостта от изменение на границите на надзираваната зона. Според конкретния случай лицензиантът обозначава по подходящ начин границите на надзираваната зона и/или определени помещения, работни места и участъци в границите на тази зона.

(3) Лицензиантите се консултират с квалифициран експерт по въпросите, свързани с радиационната защита в контролираната и надзираваната зона.

Чл. 24. За целите на радиационната защита и мониторинга персоналът се разделя на две групи:

1. категория А - персонал, който би могъл да получи годишна ефективна доза над 6 mSv или годишни еквивалентни дози над три десети от границите на дозите, определени в чл. 10, ал. 2;

2. категория Б - персонал, който не попада в категория А.

Чл. 25. (1) На учащи се и стажанти на възраст над 18 години се осигуряват такива условия на работа и радиационна защита, каквито са предвидени в тази глава за персонал категория А или Б в зависимост от случая.

(2) На учащи се и стажанти на възраст между 16 и 18 години се осигуряват такива условия на работа и защита, каквито се изискват за персонал категория Б.

Чл. 26. Предприятията са длъжни да информират професионално облъчваните лица, както и стажантите и учащите се, на които в хода на обучението се налага да използват източници относно:

1. рисковете за здравето в тяхната работа, включително нуждата от ранно обявяване на бременността, предвид на рисковете за облъчване на плода и рисковете от замърсяване на кърмачето в случай на радиоактивно замърсяване на майката кърмачка;

2. техническите, медицинските и административните изисквания;

3. общите процедури за радиационна защита и необходимите предпазни мерки при изпълнение на дейностите като цяло или за всяка операция, която може да им бъде възложена;

4. общите процедури за радиационна защита и необходимите предпазни мерки за всяка длъжност.

Чл. 27. (1) Предприятията са длъжни да извършват систематични проверки на ефективността на техническите средства за защита на околната среда и на населението.

(2) Предприятията са длъжни да се консултират с квалифициран експерт по следните въпроси:

1. оценка на проектите на обектите с ИЙЛ и на ядрените съоръжения от гледна точка на радиационната защита;

2. приемане в практиката на нови или модифицирани източници от гледна точка на радиационната защита;

3. редовна проверка на ефективността на защитните средства и техника;

4. редовна калибровка на средствата за измерване и редовна проверка на тяхната годност и правилното им използване.

Чл. 28. (1) Предприятията са длъжни да провеждат мониторинг на радиационните характеристики на работната среда.

(2) Предприятията възлагат мониторинга на работната среда на лица от персонала в съответния обект и/или на външни лица, които отговарят на изискванията по Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

(3) Обхватът и средствата за мониторинг на работното място се обосновават в хода на лицензионния процес или се определят със заповед на министъра на здравеопазването за дейностите, при които наличието на естествени източници води до повишаване на облъчването, което не може да бъде пренебрегнато от гледна точка на радиационната защита.

(4) Мониторингът трябва да включва, където е подходящо, измерване на:

1. мощността на еквивалентната доза от външното фотонно лъчение и бета-лъчение;

2. мощността на еквивалентната доза от неутрони и/или плътност на потока неутрони;

3. концентрация на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха, отчитайки тяхното физическо и химическо състояние;

4. радиоактивно замърсяване на повърхности на помещенията и обзавеждането с алфа- и бета-радиоактивни вещества.

(5) Предприятията са длъжни да осигурят калибрирането на средствата за измерване на величините по ал. 4.

(6) Резултатите от тези измервания трябва да се документират и може да се използват за оценка на индивидуалните дози на професионално облъчваните лица.

(7) Контролът върху радиационните характеристики на работната среда се извършва при условията и по реда на Закона за народното здраве и се основава на показанията на средства за измерване, преминали контрол по реда на Закона за измерванията.

Чл. 29. (1) За всички професионално облъчвани лица от категория А се извършва систематичен индивидуален мониторинг.

(2) За професионално облъчваните лица от категория Б индивидуален мониторинг се извършва винаги, когато е препоръчан от лечебните и здравните заведения с цел да се докаже, че работникът е правилно класифициран в категория Б.

(3) В случаите, в които извършването на индивидуални измервания не е осъществимо, индивидуалният мониторинг се основава на индивидуалните измервания, направени на други професионално облъчвани лица, работещи при същите условия, или на резултатите от мониторинга на работното място.

(4) В ядрени съоръжения, при дейности с открити източници, а при необходимост и в други случаи се извършва мониторинг на замърсяването с радионуклиди на кожата, работното облекло и средствата за индивидуална защита.

Чл. 30. Индивидуалният мониторинг на персонала се осъществява от лица, акредитирани за извършване на тази дейност от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", и се основава на показанията на индивидуални средства за измерване, преминали контрол по реда на Закона за измерванията.

Чл. 31. (1) В случай на инцидентно облъчване получената доза и нейното разпределение в тялото трябва да бъде оценена.

(2) В случай на аварийно облъчване индивидуалният мониторинг и/или оценката на дозите се осъществява по подходящ начин съобразно конкретните обстоятелства.

Чл. 32. Лицата по чл. 30 регистрират резултатите от индивидуалния мониторинг на професионално облъчваните лица и изпращат протокол с резултатите в Националния регистър и на предприятията.

Чл. 33. (1) Резултатите от индивидуалния мониторинг за професионално облъчваните лица се регистрират в Национален регистър, който се води и съхранява от Министерството на здравеопазването.

(2) В Националния регистър се регистрират и съхраняват:

1. данни за индивидуалните дози, получени от индивидуалния мониторинг;

2. данни за индивидуалните дози, получени при разрешено повишено облъчване, инцидентно или аварийно облъчване; получените дози в тези случаи се записват на отделни редове;

3. обстоятелствата и предприетите мерки в случай на инцидентно или аварийно облъчване;

4. резултатите от мониторинга на работното място, когато се използва за оценка на индивидуалните дози.

(3) Информацията по ал. 2 за всяко професионално облъчвано лице се съхранява, докато лицето навърши или би навършило 75-годишна възраст, но не по-малко от 30 години от приключване на трудовата дейност, свързана с облъчване от йонизиращи лъчения.

(4) Данните от Националния регистър се предоставят при поискване в срок до един месец на:

1. компетентните органи;

2. предприятията;

3. съответното професионално облъчвано лице;

4. лечебни и здравни заведения.

(5) В случай на инцидентно или аварийно облъчване данните от Националния регистър се предоставят незабавно на лицата по ал. 4.

(6) Предприятията са длъжни да предоставят получените данни на съответните професионално облъчвани лица.

Чл. 34. (1) Професионално облъчваните лица подлежат на задължително медицинско наблюдение с цел да се установи здравословното им състояние и годността им от медицинска гледна точка да осъществяват поставените им задачи.

(2) Медицинското наблюдение на лицата се осъществява от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения и от здравни заведения по Закона за народното здраве.

(3) Предприятията и специализираните контролни органи са длъжни да предоставят на лечебните и здравните заведения по ал. 2 информация за параметрите на работната среда, условията на труд и резултатите от индивидуалния мониторинг.

Чл. 35. (1) Медицинското наблюдение включва първоначален и периодични прегледи.

(2) Първоначалният преглед се извършва преди класификацията на работника или служителя с цел да се определи неговата годност да изпълнява длъжност като персонал категория А или Б.

(3) Периодичните прегледи се извършват най-малко веднъж годишно с цел да се определи дали работникът продължава да е в здравословно състояние, позволяващо да извършва възложените му задачи.

(4) Периодичните прегледи се извършват и по-често при необходимост по преценка на лечебното и здравното заведение.

(5) По решение на лечебното и здравното заведение медицинското наблюдение на лицата може да продължи и след прекратяване на трудовата дейност, свързана с професионално облъчване по смисъла на наредбата. Продължителността на това наблюдение се определя от лечебното и здравното заведение.

Чл. 36. (1) В резултат на първоначалния и периодичните прегледи лечебните и здравните заведения издават документ за годността на работника да изпълнява възложените му задачи.

(2) За целите на медицинските заключения по ал. 1 се въвежда следната медицинска класификация:

1. годен;

2. годен при определени условия;

3. непригоден.

(3) Забранява се назначаването на лице като персонал категория А за какъвто и да е период от време, ако съгласно медицинското заключение е "непригоден" да изпълнява специфичната работа за тази категория.

Чл. 37. (1) За всяко лице от персонала съответното лечебно и здравно заведение издава и поддържа лична медицинска документация.

(2) В личната медицинска документация се записват следните данни:

1. резултатите от първоначалния и периодичните медицински прегледи;

2. резултатите от индивидуалния мониторинг;

3. други данни за здравословното състояние на лицата, имащи отношение към извършваната от него работа.

(3) Данните по ал. 2 се съхраняват в съответните лечебни и здравни заведения, докато лицето навърши или би навършило 75 години, но не по-малко от 30 години след приключване на трудовата дейност, свързана с облъчване от йонизиращи лъчения.

(4) Личната медицинска документация се съхранява от съответното лечебно и здравно заведение, което е длъжно да предоставя данните от нея на професионално облъчваното лице, на предприятието и на контролните органи при поискване. Информация за заболявания и увреждания на здравето може да се предоставя само с писмено съгласие на лицето.

Чл. 38. (1) В случай на надхвърляне на дозовите граници по чл. 10 професионално облъчваното лице се подлага на специално медицинско наблюдение и/или лечение.

(2) Условията за последващо дозово натоварване се определят от съответното лечебно и здравно заведение, записват се в медицинската документация и се предоставят на предприятието. Ръководителят на предприятието е длъжен да се съобрази с медицинските предписания.

(3) Отношенията между ръководителя на предприятието и персонала, свързани с неизпълнението на медицинските предписания, се уреждат съгласно нормативните актове, уреждащи трудовите и служебните правоотношения.