Държавен вестник, брой 70 от 7.VIII

Чл. 1. С наредбата се определят показателите за обособяване на районите за целенасочено въздействие.

Чл. 2. Показателите по чл. 1 отчитат социално-икономическите, географските, демографските и инфраструктурните характеристики на районите за целенасочено въздействие.

Чл. 3. (1) В границите на районите за планиране по чл. 6 от Закона за регионалното развитие се обособяват райони за целенасочено въздействие, включващи една или повече съседни общини, отговарящи поотделно на критериите и показателите за определен вид район съгласно наредбата.

(2) Границите на районите за целенасочено въздействие се определят по границите на общините, включени в тях.

(3) Териториалният обхват на район за целенасочено въздействие се определя на ниво район за планиране при разработването на регионалните планове за развитие. Регионалните съвети за развитие определят предварителен териториален обхват на районите за целенасочено въздействие в съответния район за планиране и ги предоставят на областните управители преди приемането на регионалните планове за развитие с цел отчитането му при разработването на областните стратегии за развитие.

(4) Териториалният обхват на район за целенасочено въздействие се определя за срока на действие на регионалните планове за развитие.

Чл. 4. (1) Една община се включва в обхвата на един или друг вид район за целенасочено въздействие в зависимост от конкретните стойности на показателите й, сравнени с праговете им - предмет на наредбата, в случай че отговаря на изискванията поне на две трети от тях.

(2) В зависимост от целите, приоритетите и мерките за държавно подпомагане, предвидени в регионалните планове, територията на една община може да бъде включена към повече от един район за целенасочено въздействие съгласно чл. 7, ал. 4, т. 2, 3, 4 и 5 от Закона за регионалното развитие в случаите, когато отговаря едновременно на праговите стойности на показателите по чл. 13, 14, 15, 16 и 17 на наредбата.

Чл. 5. (1) При настъпили промени в стойностите на показателите за общините, отчетени в годишните доклади за изпълнението на регионалните планове за развитие, но не по-рано от 3 г. от влизането в сила на регионалните планове за развитие за съответния планов период, се допускат промени в териториалния обхват на район за целенасочено въздействие, както следва:

1. чрез изключване на една или повече общини от териториалния обхват на района за целенасочено въздействие при достигането на стойности извън определените прагове на показателите по съответните критерии, определящи ги като райони за целенасочено въздействие;

2. чрез разширяване на териториалния обхват на района за целенасочено въздействие с включване на една или повече нови общини, отговарящи на определените прагове на показателите по съответните критерии, определящи ги като райони за целенасочено въздействие, с оглед прилагане на специфичните мерки за развитие, включително държавно подпомагане.

(2) Промени на териториалния обхват на районите за целенасочено въздействие се извършват, като се отчита допустимият брой население за подпомагане в началото на плановия период и годишно планираните финансови ресурси.

(3) Промени на териториалния обхват на районите за целенасочено въздействие се извършват чрез промяна на регионалните планове за развитие по реда на тяхното приемане.

Чл. 6. Показателите за определяне на район за целенасочено въздействие са количествени измерители на критериите. Фактическите стойности на показателите за всяка община се сравняват с определените прагови стойности, предвидени в наредбата, с оглед включване във или изключване на общината от конкретен вид район за целенасочено въздействие.

Чл. 7. Социално-икономически показатели са: нетни приходи от продажби на един жител, средногодишен темп на нарастване на нетните приходи от продажби на предприятията на един жител, средногодишен темп на нетните приходи от продажби на един жител, равнище на безработица, средногодишен темп на безработицата, дял на индустриалната заетост, дял на заетите лица от населението в земеделски стопанства.

Чл. 8. Географски показатели са: средна надморска височина в метри (м), дълбочина на разчленение на релефа в м на 1 кв.км, средна гъстота на разчленение на релефа в км на 1 кв.км, среден наклон на релефа над 10 градуса, съвпадение на част от административната граница на поне една община с част от държавната граница. За включване на община в изостанал планински или изостанал граничен район за целенасочено въздействие тя задължително трябва да отговаря на съответните географски показатели.

Чл. 9. Демографски показатели са: коефициент на възрастова зависимост, относителен дял (в %) на лицата с по-ниско от средно образование, гъстота на населението, измерена с броя на населението на 1 кв.км и броя на населението в градовете, средногодишен темп на изменение на броя на населението за последните 3 г.

Чл. 10. Инфраструктурни показатели са: дял на населението, попадащо в зона на автомагистрала и/или път от I клас (20 км от автомагистралата или 10 км от път от I клас); наличие на гара на железопътни линии, категоризирани в европейската жп мрежа; наличие на цифрова автоматична междуселищна телефонна централа и на цифрова съединителна мрежа между селищните централи; относителен дял (в %) на населението в общината, ползващо питейна вода без отклонение от качеството, прието като стандарт за страната за последните 3 г.; относителен дял (в %) на населението в общината, ползващо вода без режим на водоснабдяване за последните 3 г.; относителен дял (в %) на населението в общината, ползващо питейна вода с отклонение от качеството, прието като стандарт за страната за последните 3 години; относителен дял на населението в общината, ползващо вода с режим на водоснабдяване за последните 3 г.; брой висши учебни заведения на територията на общината.

Чл. 11. Всеки от показателите в чл. 7 и коефициентът на възрастова зависимост се изчисляват като отношение на средната стойност за последните 3 г. в общината към средната стойност за страната за същия период, измерено в %.

Чл. 12. Показателите, въз основа на които в процеса на планиране е определен териториалният обхват на районите за целенасочено въздействие, не се променят за срока на действие на регионалните планове за развитие.

Чл. 13. (1) Район за икономически растеж е територия с развити икономически функции, изградена транспортна, техническа и социална инфраструктура, определен да бъде стимулиран с оглед реализирането на устойчив икономически растеж с общонационален ефект.

(2) Териториалният обхват на района се определя при отчитане на следните показатели:

1. нетни приходи от продажби на един жител над 120 на сто от средната стойност за страната за последните 3 г.;

2. средно равнище на безработицата, по-ниско от 105 на сто от средната стойност за страната за последните 3 г.;

3. средногодишен темп на нетните приходи от продажби на един жител над 100 на сто за последните 3 г.;

4. коефициент на възрастова зависимост, по-нисък от 110 на сто от средната стойност за страната за последните 3 г.;

5. повече от 70 на сто от населението попада в зона на автомагистрала и/или път от I клас (20 км от автомагистралата или 10 км от път от I клас);

6. наличие на гара на железопътни линии, категоризирани в европейската железопътна мрежа;

7. наличие на цифрова автоматична междуселищна телефонна централа и на цифрова съединителна мрежа между селищните централи;

8. повече от 90 на сто от населението ползва питейна вода без отклонение от качеството, прието като стандарт за страната за последните 3 г.;

9. повече от 90 на сто от населението ползва вода без режим във водоснабдяването за последните 3 години;

10. наличие на град с население над 30 000 жители;

11. наличие на поне едно висше учебно заведение.

Чл. 14. (1) Район в индустриален упадък е територия, в която се извършва или е извършено преструктуриране на индустриални структуроопределящи предприятия, което е довело или води до спад на производството, ограничени възможности за трудова заетост, увеличаване на безработицата, ниско ниво на доходите и обезлюдяване.

(2) Териториалният обхват на района се определя по следните показатели:

1. дял на индустриалната заетост повече от 115 на сто от средния дял за страната за последните 3 г.;

2. средногодишен темп на безработицата повече от 105 на сто за последните 3 г.;

3. средногодишен темп на нетните приходи от продажби на предприятията, по-висок от 100 на сто за последните 3 г.;

4. средногодишен темп на изменение на броя на населението, по-нисък от 100 на сто за последните 3 г.

Чл. 15. (1) Изостанал граничен район е територия, в която част от административната граница поне на една от общините, включени в нея, съвпада с част от държавната граница, характеризираща се с ниско ниво на социално-икономическо развитие.

(2) Териториалният обхват на района се определя по следните показатели:

1. съвпадение на част от административната граница на поне една община с част от държавната граница; този показател е задължителен за определяне на териториалния обхват на района;

2. нетни приходи от продажби на един жител под 50 на сто от средната стойност за страната за последните 3 г.;

3. средно равнище на безработица над 120 на сто от средната стойност за страната за последните 3 г.;

4. коефициент на възрастова зависимост над 125 на сто от средната стойност за страната за последните 3 г.

Чл. 16. (1) Изостанал селски район е територия, в която по-голямата част от трудоспособното население е заето в селското и горското стопанство, характеризира се с ниска степен на развитие на транспортната, техническата и социалната инфраструктура, ниска квалификация на населението в трудоспособна възраст, ограничени възможности за трудова заетост, високо равнище на безработицата, ниски доходи на населението и обезлюдяване.

(2) Териториалният обхват на района се определя по следните показатели:

1. дял на заетите лица от населението в земеделските стопанства над 120 на сто от средната стойност за страната съгласно данните от преброяването за 2003 г.;

2. нетни приходи от продажби на един жител под 50 на сто от средната стойност за страната за последните 3 г.;

3. средно равнище на безработица над 125 на сто от средното равнище за страната за последните 3 г.;

4. дял на лицата с по-ниско от средно образование над 120 на сто от средната стойност за страната;

5. коефициент на възрастова зависимост над 125 на сто от средната стойност за страната за последните 3 г.;

6. гъстота на населението под 70 души на 1 кв.км;

7. повече от 70 на сто от населението не попада в зона на автомагистрала и/или път от I клас (20 км от автомагистралата или 10 км от път от I клас);

8. повече от 10 на сто от населението ползва питейна вода с отклонение от качеството, прието като стандарт за страната за последните 3 г.;

9. повече от 10 на сто от населението ползва вода с режим във водоснабдяването за последните 3 години.

Чл. 17. (1) Изостанал планински район е територия със средна надморска височина над 600 м или под 600 м, но със средна за територията дълбочина на разчленение на релефа над 200 м разлика между най-ниската и най-високата точка на един квадратен километър, със средна за територията гъстота на разчленение на релефа над 2 км на квадратен километър и среден наклон на релефа над 10 градуса, характеризираща се с ниска степен на изграденост на транспортната, техническата и социалната инфраструктура, ограничени възможности за трудова заетост, увеличаване на безработицата, ниски доходи на населението и обезлюдяване.

(2) Териториалният обхват на района се определя по показатели, както следва:

1. повече от 50 на сто от релефа на територията на района е с планински характер със:

а) средна надморска височина над 600 м, или

б) средна надморска височина под 600 м, но със средна за територията дълбочина на разчленение на релефа над 200 м разлика между най-ниската и най-високата точка на един кв.км, със средна за територията гъстота на разчленение на релефа над 2 км на кв.км и среден наклон на терена над 10 градуса;

2. нетни приходи от продажби на един жител под 50 на сто от средната стойност за страната за последните 3 г.;

3. средно равнище на безработица над 125 на сто от средната стойност за страната за последните 3 г.;

4. коефициент на възрастова зависимост под 125 на сто от средната стойност за страната за последните 3 г.;

5. гъстота на населението под 70 души на 1 кв.км;

6. повече от 70 на сто от населението не попада в зона на автомагистрала и/или път от I клас (20 км от автомагистралата или 10 км от път от I клас);

7. повече от 10 на сто от населението ползва питейна вода с отклонение от качеството, прието като стандарт за страната за последните 3 г.;

8. повече от 10 на сто от населението ползва вода с режим във водоснабдяването за последните 3 г.