СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА ЛИЦА (УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 446 ОТ 23 ЮНИ 2003 Г. НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. В СИЛА ОТ 6 ЮНИ 2004 Г.)
СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА ЛИЦА
(Утвърдена с Решение № 446 от 23 юни 2003 г. на Министерския съвет. В сила от 6 юни 2004 г.)
Обн. ДВ. бр.58 от 6 Юли 2004г.
Правителството на Република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, наричани по-нататък "договаряща страна" или "договарящи страни" според случая,
изразявайки желание да подобрят сътрудничеството между двете договарящи страни, за да допринесат за предотвратяването и борбата срещу незаконната трансгранична миграция,
изразявайки желание да улеснят обратното приемане и транзитното преминаване в случаи на експулсиране на лица, чието влизане или пребиваване на териториите на техните страни е незаконно,
имайки предвид необходимостта от придържане към основните човешки права и свободи, гарантирани от тяхното национално законодателство и от международните договори, които са в сила за договарящите страни,
се договориха, както следва:
Определения
Член 1
За целите на тази спогодба и протокола към нея следните понятия имат следните значения:
(1) "Разрешение за пребиваване" означава разрешение, издадено от една от договарящите страни, даващо право на лицето да пребивава на територията на тази договаряща страна, с изключение на визи и временни разрешения за престой, издадени по време на разглеждане на молба за разрешение за пребиваване или за убежище.
(2) "Гражданин" и "гражданство" по отношение на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия се отнася само до британски граждани и британско гражданство.
(3) "Право на местопребиваване" се прилага само по отношение на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и има значение съобразно съответното национално законодателство.
(4) "Виза" означава разрешение или решение от страна или територия, включително от всяка от договарящите страни, за даване на право на лице да влезе и да остане на нейната територия съгласно изпълнението на условията, според които е издадена визата.
(5) "Разрешение за транзит" означава разрешение или решение или поискана от договаряща страна виза, осигуряващи възможност на гражданин на трета страна да премине през територията на нейната държава или да премине през транзитната зона на пристанище или летище, стига да бъдат изпълнени другите условия за транзитно преминаване.
(6) "Гражданин на трета страна" означава лице, което не притежава гражданство или право на пребиваване на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия или на Република България, а "държава на трета страна" означава страна или територия, различна от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия или Република България.
(7) "Работен ден" означава ден, който не е събота, неделя или официален празничен ден във всяка от договарящите страни.
(8)(а) При условията на ал. 8(в) по-долу "компетентните органи" по отношение на Република България са:
(i) за подаване на молба до компетентните органи в Обединеното кралство, приемане на отговор на молба, за процедурата по получаване на документ за пътуване от Посолството на Обединеното кралство в Република България и за уведомления за лица, които трябва да бъдат върнати в Обединеното кралство:
Национална служба "Полиция" или Национална служба "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи на Република България;
(ii) за приемане на молба от компетентните органи на Обединеното кралство, за даване на отговор на молба и даване на всички уведомления за лица, които трябва да бъдат върнати в Република България:
Национална служба "Полиция" или Национална служба "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи на Република България;
(iii) за издаването на паспорти и други документи за пътуване след положителен отговор на молба:
Посолството или консулската служба на Република България в Обединеното кралство.
(8)(б) При условията на ал. 8(в) по-долу "компетентни органи" по отношение на Обединеното кралство са:
(i) за подаване на молба до компетентните органи в Република България, приемане на отговор на молба, процедура за получаване на документ за пътуване от българско дипломатическо или консулско представителство в Обединеното кралство и за уведомления за лица, които трябва да бъдат върнати в Република България:
Дирекцията по въпросите на имиграцията и гражданството на Министерството на вътрешните работи;
(ii) за приемане на молба от компетентните органи в Република България, за даване на отговор на молба и даване на всички уведомления за лица, които трябва да бъдат върнати в Обединеното кралство:
Дирекцията по въпросите на имиграцията и гражданството на Министерството на вътрешните работи;
(iii) за издаването на паспорти и други документи за пътуване след положителен отговор на молба:
Посолството на Обединеното кралство в Република България.
(8)(в) Всякакви промени в понятието "компетентни органи" на една от договарящите страни се съобщават на другата договаряща страна по дипломатически път. Всяка подобна промяна влиза в сила от първия работен ден след получаване на уведомлението от другата договаряща страна.
(9) "Молеща договаряща страна" означава договарящата страна, която подава молба до замолената договаряща страна да приеме обратно или да позволи транзитно преминаване на лице при условията на тази спогодба, а "замолена договаряща страна" означава договарящата страна, към която е отправена молбата.
(10) "Дете" или "деца" означава лица, които в деня на подаване на молбата за обратно приемане не са навършили 18-годишна възраст.
(11) "Писмено" означава в писмена форма на английски език.
Част първа.
ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА ГРАЖДАНИ И ЛИЦА С ПРАВО НА ПРЕБИВАВАНЕ
Задължение за обратно приемане
Член 2
(1) Замолената договаряща страна приема обратно по молба на молещата договаряща страна и без специални формалности всяко лице, което не отговаря или повече не отговаря на изискванията за влизане или пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна, при условие, че лицето е надлежно идентифицирано и е доказано в съответствие с чл. 3, ал. (1) на тази спогодба или може основателно да се предположи в съответствие с чл. 3, ал. (2), че или лицето е гражданин на замолената договаряща страна, или е друго лице с право на пребиваване в държавата на замолената договаряща страна, или че лицето е било (при последното му влизане на територията на държавата на молещата договаряща страна) гражданин на замолената договаряща страна, но впоследствие се е отказало от своето гражданство и не е получило друго гражданство.
(2) Молещата договаряща страна приема обратно по молба на замолената договаряща страна и без специални формалности всяко лице, което преди това е напуснало нейната територия в съответствие с ал. (1) на този член, ако последващи проверки установят, че по времето на напускането това лице не е било гражданин или друго лице с право на пребиваване в замолената договаряща страна. В този случай договарящата страна, която е приела това лице, е длъжна да върне всички получени от другата договаряща страна документи във връзка с първоначалната обратно приемане. Задължението за обратно приемане по тази алинея не се прилага, когато замолената договаряща страна е лишила от гражданство или право на пребиваване въпросното лице или ако лицето се е отказало или е позволило да му бъде отнето неговото гражданство или правото му на пребиваване, след като то е влязло на територията на държавата на молещата договаряща страна, без на лицето да е било поне обещано натурализиране от страна на молещата договаряща страна.
Средства за определяне на самоличността и гражданството на лица, подлежащи на обратно приемане
Член 3
(1) Самоличността и гражданството или правото на пребиваване на лице, подлежащо на обратно приемане на основание чл. 2, ал. (1) на тази спогодба, се доказват с помощта на един от следните валидни документи:
(а) национален документ за самоличност (дори ако е непостоянен или временен), който определено е издаден на това конкретно лице;
(б) паспорт или заместващ го документ за пътуване със снимка (лесе-пасе), посочващ гражданство и/или притежание на право на пребиваване в договаряща страна.
(2) Предположение за самоличност и гражданство или право на пребиваване се потвърждава със следното:
(а) документ, предвиден в ал. (1) на този член, валидността на който е изтекла, но който може основателно да се счита за издаден на лицето;
(б) друг официален документ, позволяващ определянето на самоличността на споменатото лице (например шофьорска книжка);
(в) извлечение от трудова книжка или военни документи;
(г) протоколирани свидетелски показания, направени от добросъвестни свидетели пред компетентните органи на молещата договаряща страна;
(д) протоколирани обяснения, направени от въпросното лице пред компетентните органи на молещата договаряща страна;
(е) езика, говорен от заинтересованото лице;
(ж) служебен пропуск;
(з) извадка от официалния регистър за населението;
(и) моряшка книжка;
(й) лодкарска книжка (документ за самоличност на работник на шлеп);
(к) други документи, потвърждаващи самоличността на въпросното лице;
(л) фотокопия на посочените документи;
както и с помощта на всякакво друго приемливо за двете договарящи страни доказателство, което може да помогне за установяване на гражданството или правото на пребиваване на заинтересованото лице.
Молба за обратно приемане
Член 4
(1) Всяка молба за обратно приемане по чл. 2 от тази спогодба се изготвя в писмена форма и съдържа информацията, посочена в чл. I на протокола към спогодбата.
(2) Молбата за обратно приемане се подава до компетентния орган на замолената договаряща страна.
Отговор на молбата
Член 5
(1) Отговорът на молбата за обратно приемане по чл. 2 от тази спогодба се дава от компетентния орган на замолената договаряща страна до компетентния орган на молещата договаряща страна съгласно процедурата и в сроковете, посочени в чл. 6 на спогодбата.
(2) Отговорът на молбата съдържа информацията, посочена в чл. II на протокола към тази спогодба.
Срокове
Член 6
(1) С изключение на онези молби, които се основават на посочените в чл. 3, ал. (1) на тази спогодба документи, отговорите на молби за обратно приемане, подадени съгласно чл. 2 на тази спогодба, се дават в писмена форма в рамките на 15 работни дни от датата на подаване на молбата. Отказът за обратно приемане се обосновава.
(2) Ако молба за обратно приемане, подадена съгласно чл. 2 от тази спогодба, се основава на посочените в чл. 3, ал. (1) на спогодбата документи, отговорът трябва да бъде даден по принцип в рамките на 10 работни дни от датата на подаване на молбата. Когато лицето, чието обратно приемане е договорено, се превозва със самолет, за неговото транспортиране трябва да се съставя протокол, предназначен за компетентните органи на замолената договаряща страна.
(3)(а) Ако представените документи и факти са недостатъчни или спорни, компетентните консулски служители на замолената договаряща страна могат да поискат от молещата договаряща страна да интервюира въпросното лице във възможно най-кратък срок, като те могат да присъстват на въпросното интервю.
(3)(б) Времето и мястото на интервюто се определят по взаимна договореност. Искането за такова се предава от замолената договаряща страна в срока, предвиден в ал. (1) на този член. Отговорът на молбата за обратно приемане се дава в писмена форма в рамките на 8 работни дни от датата на интервюто.
(4) Молещата договаряща страна предприема всички необходими стъпки за осигуряване на извеждането или заминаването от територията на своята държава на лицето, чието обратно приемане е било договорено на основание на тази спогодба, в рамките на 30 работни дни от датата на получаване на съгласието на замолената договаряща страна. Този срок може да бъде продължен толкова, колкото е разумно необходимо за преодоляване на евентуални правни или практически пречки.
Част втора.
ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА ГРАЖДАНИ НА ТРЕТИ СТРАНИ
Граждани на трети страни с виза или разрешение за пребиваване
Член 7
(1) Съгласно условията на ал. (2) на този член всяка от договарящите страни приема обратно, по молба на другата договаряща страна и без излишни формалности, гражданин на трета страна, който не отговаря или повече не отговаря на разпоредбите за влизане или пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна, стига същият да притежава валидна виза или валидно разрешение за пребиваване, издадено от замолената договаряща страна, и да отговаря на изискванията на нейното национално законодателство за влизане и пребиваване на чужденци.
(2) Независимо от посоченото в ал. (1) на този член в случаи, когато двете договарящи страни са издали виза или разрешение за пребиваване, отговорност носи договарящата страна, чиято виза или разрешение изтича последно.
Граждани на трети страни, които са влезли или пребивавали на територията на държавата на замолената договаряща страна
Член 8
(1) Всяка от договарящите страни приема обратно на територията на своята държава по молба на другата договаряща страна и без излишни формалности всеки гражданин на трета страна, който не отговаря или повече не отговаря на действащите условия за влизане или пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна, при условие че това е документирано в съответствие с чл. 9, ал. (1) на тази спогодба или може с основание да се приеме в съответствие с чл. 9, ал. (2), че този гражданин на трета страна е влязъл или пребивавал на територията на държавата на замолената договаряща страна.
(2) Съгласно разпоредбите на ал. (1) на този член задължението за обратно приемане отпада за:
(а) граждани на трети страни, на които молещата договаряща страна е предоставила статут на бежанец съгласно Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г., допълващ конвенцията, или статут на лице без гражданство съгласно Конвенцията за статута на лицата без гражданство, подписана в Ню Йорк на 28 септември 1954 г.;
(б) граждани на трети страни, чиято държава има обща граница с територията на държавата на молещата договаряща страна, както и други граждани на трети страни, пребиваващи постоянно на територията на държавата на такава трета страна;
(в) граждани на трети страни, които замолената договаряща страна е върнала преди това в техните страни по произход или в друга държава на трета страна, в която влизането им е осигурено;
(г) граждани на трети страни, които имат разрешение за транзитно преминаване от замолената договаряща страна на основание на валидна виза или разрешение за пребиваване, издадени от следваща държава на транзитно преминаване или от държавата - крайна цел на пътуването;
(д) граждани на трети страни, които имат разрешение за транзитно преминаване от замолената договаряща страна, издадено поради липса на изискване за виза или разрешение за пребиваване, за да влязат или пребивават в следваща държава на транзитно преминаване или крайна цел на пътуването;
(е) граждани на трети страни, които, след като са напуснали територията на държавата на замолената договаряща страна и са влезли в територията на държавата на молещата договаряща страна от територията на трета държава, на която молещата договаряща страна може да върне това лице обратно в съответствие с условията на двустранно или многостранно споразумение;
(ж) граждани на трети страни, които са притежавали валидно разрешение на пребиваване, издадено от молещата договаряща страна за срок, по-дълъг от 6 месеца;
(з) граждани на трети страни, чието обратно приемане на територията на държавата на замолената договаряща страна не е било поискано от молещата договаряща страна в срок от една година от датата, на която съответните органи на молещата договаряща страна са узнали или биха могли основателно да узнаят за тяхното незаконно влизане и пребиваване на територията на своята държава.
Презумпция за влизане или пребиваване
Член 9
(1) Влизането или пребиваването на граждани на трета страна на територията на държавата на замолената договаряща страна се доказва чрез полагане на гранични печати или други подходящи отметки в техните документи за пътуване от граничните контролни органи на замолената договаряща страна при влизането или напускането на територията на нейната държава.
(2) Влизането или пребиваването на граждани на трета страна на територията на държавата на замолената договаряща страна може да бъде предполагано въз основа на:
(а) документи за пътуване;
(б) доказателство за плащане на хотел, медицински или други услуги и т. н.;
(в) протоколирани показания на добросъвестен свидетел, дадени пред компетентните органи на молещата договаряща страна;
(г) протоколирани показания, дадени от гражданина на трета страна пред компетентните органи на молещата договаряща страна.
Молба за обратно приемане на граждани на трети страни
Член 10
(1) Молбата за обратно приемане на граждани на трети страни при условията на чл. 7 или чл. 8 на спогодбата се подава в писмена форма и съдържа информацията, посочена в чл. IV на протокола към нея.
(2) Молбата за обратно приемане съгласно чл. 7, ал. (1) и чл. 8, ал. (1) на тази спогодба се подава до компетентния орган на замолената договаряща страна. Изготвя се протокол за предаване/приемане на молбата за обратно приемане и приложените документи.
(3) Отговорът на молбата за обратно приемане съгласно чл. 7 или чл. 8 на спогодбата се дава в писмена форма в рамките на 15 работни дни от датата на нейното получаване. Всеки отказ за обратно приемане се обосновава.
(4) Молещата договаряща страна предприема всички необходими стъпки за осигуряване на извеждането или заминаването от територията на своята държава на лицето, чието обратно приемане е било договорено на основание на тази спогодба, в рамките на 30 работни дни от датата на получаване на съгласието на замолената договаряща страна. Този срок може да бъде продължен толкова дълго, колкото е разумно необходимо за преодоляване на правни или практически пречки.
Отговор на молбата
Член 11
(1) Отговорът на молбата за обратно приемане съгласно чл. 7 или чл. 8 на тази спогодба се подава от компетентния орган на замолената договаряща страна до компетентния орган на молещата договаряща страна съгласно процедурата и в сроковете, предвидени в чл. 10 на спогодбата.
(2) Отговорът на молбата съдържа информацията, посочена в чл. V на протокола към тази спогодба.
Задължение за обратно приемане
Член 12
(1) Всяка от договарящите страни приема обратно по молба да другата договаряща страна и без излишни формалности всеки гражданин на трета страна, който е напуснал или е бил изведен от територията на нейната държава в съответствие с разпоредбите на чл. 7, ал. (1) на спогодбата, когато последващи проверки установят, че по време на напускане на територията на държавата на молещата договаряща страна обратно приетото лице не е притежавало валидна виза или валидно разрешение за пребиваване, които му дават право да влезе и пребивава в държавата на замолената договаряща страна съгласно чл. 7 на спогодбата.
(2) В случаи, когато се прилагат разпоредбите на ал. (1) на този член, договарящата страна, първоначално приела обратно такива лица, информира другата договаряща страна за причините за отказа и връща всички документи, получени във връзка с процедурата на първоначалното обратно приемане.
(3) Всяка от договарящите страни приема обратно по молба да другата договаряща страна и без излишни формалности всеки гражданин на трета страна, който е напуснал или е бил изведен от територията на своята държава в съответствие с разпоредбите на чл. 8, ал. (1) на спогодбата, когато последващи проверки установят, че по време на напускането на територията на държавата на молещата договаряща страна обратно приетото лице фактически не е влязло или пребивавало на територията на държавата на замолената договаряща страна в съответствие с чл. 8 на спогодбата.
(4) В случаи, при които се прилагат разпоредбите на ал. (3) на този член, договарящата страна, първоначално приела такива лица, информира другата договаряща страна за причините за отказа и връща всички документи, получени във връзка с процедурата на първоначалното обратно приемане.
Част трета.
ТРАНЗИТНО ПРЕМИНАВАНЕ
Задължение за разрешаване на транзитно преминаване
Член 13
(1) Всяка от договарящите страни по молба на другата договаряща страна разрешава транзитното преминаване през територията на своята държава на граждани на трети страни, изведени от молещата договаряща страна с цел обратното им приемане в техните страни на произход или в трети страни, при условие че:
(а) приемането им в други държави на транзитно преминаване и в държавата - крайна цел на пътуването, е осигурено; и
(б) молещата договаряща страна получи за гражданина на трета страна разрешение за транзитно преминаване, което се изисква съгласно чл. 13, ал. (2).
(2) Замолената договаряща страна може да поиска молещата договаряща страна да получи - преди напускането на гражданина на трета страна от територията на държавата на молещата договаряща страна - разрешение за транзитно преминаване, изисквано от действащите на територията на държавата на замолената договаряща страна закони или разпоредби, преди транзитното преминаване през територията на държавата на замолената договаряща страна на гражданин на трета страна да бъде осъществено.
(3) Молещата договаряща страна носи пълна отговорност за транзитното преминаване на такива лица към страната - крайна цел на пътуването, и отговаря за извеждането от територията на държавата на замолената договаряща страна на тези лица, ако тяхното по-нататъшно пътуване не може да продължи.
(4) Замолената договаряща страна може да помоли представител на компетентните органи на молещата договаряща страна да осигури ескортирането на такива транзитно преминаващи граждани на трети страни по време на преминаването им през територията на замолената договаряща страна.
(5) Независимо от вида на издаденото разрешение предвидените за транзитно преминаване лица трябва да бъдат обратно приети от молещата договаряща страна без формалности, ако по смисъла на чл. 21 на тази спогодба впоследствие възникнат или бъдат открити обстоятелства, които препятстват осигуряването на процедурите за транзитно преминаване, или ако по-нататъшното пътуване или приемане от страна на държавата - крайна цел, не е осигурено.
(6) Договарящите страни полагат всички усилия за ограничаване на операции по транзитно преминаване на граждани на трети страни, които не могат да бъдат връщани директно на държавата - цел на тяхното пътуване.
Молби за транзитно преминаване
Член 14
(1) Молбите за разрешаване на транзитно преминаване при условията на чл. 13 са в писмена форма и съдържат информацията, изложена в чл. VI на протокола към спогодбата.
(2) Молбите за разрешаване на транзитно преминаване се изпращат директно до компетентните органи на договарящите страни.
(3) Молбата се подписва и подпечатва от компетентния орган на молещата договаряща страна.
Отговор на молбата
Член 15
(1) Отговорът на молбата за разрешаване на транзитно преминаване съгласно чл. 14 на тази спогодба се дава в писмена форма от компетентния орган на замолената договаряща страна и се адресира до компетентния орган на молещата договаряща страна, като това става в рамките на 15 работни дни от датата на връчване на молбата. Всеки отказ на молба за транзитно преминаване се обосновава.
(2) Отговорът на молбата да съдържа информацията, посочена в чл. VII на протокола към тази спогодба.
(3) Съгласно чл. 13, ал. (2) при приемане на молба за разрешаване на транзитно преминаване замолената договаряща страна може да съобщи, че нейното приемане е под условие на получаване от гражданина на трета страна на разрешение за транзитно преминаване преди заминаването му от територията на държавата на молещата договаряща страна, за да премине транзитно през територията на нейната държава.
Отказ на молба
Член 16
Съгласно тази спогодба молба за транзитно преминаване при условията на чл. 13 на спогодбата може да бъде отказана, когато:
(а) присъствието на гражданина на трета страна на територията на държавата на замолената договаряща страна може да бъде сметнато за неблагоприятно за интересите на националната сигурност, обществения ред или общественото здраве; или
(б) гражданинът на трета страна не получи разрешението за транзитно преминаване, изисквано от замолената договаряща страна на основание чл. 13, ал. (2); или
(в) на гражданина на трета страна бъде отказано разрешението за транзитно преминаване, изисквано от замолената договаряща страна на основание чл. 13, ал. (2).
Част четвърта.
ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Експертна комисия
Член 17
(1) Договарящите страни си предоставят взаимна помощ при изпълнението и тълкуването на тази спогодба. За тази цел те създават Експертна комисия, както това е предвидено в чл. ХII на протокола към спогодбата.
(2) Договарящите страни си запазват правото да приемат или да не приемат предложенията и мерките на Експертната комисия.
Ескортиране
Член 18
(1)(а) Молещата договаряща страна информира замолената договаряща страна (когато това е разумно и изпълнимо) за необходимостта от ескортиране на лицата, чието обратно приемане или транзитно преминаване са били договорени при условията на тази спогодба.
(1)(б) Когато услугите по ескортиране се осигуряват от или под ръководството на молещата договаряща страна, от придружаващите служители ще се изисква преди заминаването им от територията на държавата на молещата договаряща страна да получат разрешение, решение, виза или разрешение за транзитно преминаване, които се изискват от замолената договаряща страна, за да осъществят услугите по ескортирането.
(2) Когато транзитното преминаване се осъществява чрез летищни трансфери на територията на държавата на замолената договаряща страна или чрез влизания в нейната територия, мероприятията по ескортирането, когато това е възможно, се извършват от молещата договаряща страна, а замолената договаряща страна взема всички необходими мерки, за да не се позволи на лицето - обект на транзитно преминаване, да напусне транзитната зона на летището на замолената договаряща страна.
(3) Когато за целите на обратно приемане се извършват извеждания от страната, мероприятията по ескортирането се изпълняват, когато това е възможно, от молещата договаряща страна.
Разходи по връщането
Член 19
(1) Разходите, свързани с обратното приемане на лица, включително разходите за съответното ескортиране, дневни и транспортни разходи, се поемат, в съответствие с чл. 2, 7, 8 и 12 на тази спогодба, от молещата договаряща страна.
(2) В съответствие с чл. 13 на спогодбата разходите за транзитно преминаване до границата на държавата на крайна дестинация и при необходимост разходите, свързани с обратния транспорт, и в двата случая в разходите се включват разноските по ескортиране, дневни и пътни разходи, се поемат от молещата договаряща страна.
Уведомяване
Член 20
Преди влизането в сила на тази спогодба договарящите страни се уведомяват взаимно по дипломатически път за следното:
(а) граничните контролни пунктове, които могат да се използват за обратно приемане и транзитно преминаване;
(б) органите, които са компетентни да обработват молбите за обратно приемане и транзитно преминаване при условията на тази спогодба.
Други договорености, които остават в сила, и изключения
Член 21
(1) Разпоредбите на тази спогодба не засягат правата и задълженията на договарящите страни по:
(а) други международни споразумения за екстрадиция, предаване на осъдени лица, взаимна правна помощ по криминални въпроси и обратно приемане или транзитно превозване в случаи на извеждане на лица въобще;
(б) Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. и изменена с Протокола, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г.;
(в) международни споразумения по правата на човека;
(г) международни споразумения за даване на убежище, в частност Конвенцията, определяща държавата, отговорна за разглеждане на молби за убежище, подадени в държава - членка на Европейската общност, подписана в Дъблин на 15 юни 1990 г.;
(д) други международни споразумения.
(2) Във връзка със:
(а) лице, което договаряща страна има задължение да приеме обратно на основание чл. 2, ал. (1) на тази спогодба;
(б) гражданин на трета страна, който е влязъл директно от територията на държавата на една от договарящите страни в територията на държавата на другата договаряща страна (като лицето ще бъде считано за директно влязло, ако е преминало транзитно през държава на трета страна, за да влезе в другата договаряща страна, без да напуска транзитната зона на пристанище или летище и без да премине през имиграционния контрол);
разпоредбите на тази спогодба не действат по начин, който нарушава други формални или неформални двустранни споразумения, които се прилагат към датата на тази спогодба или които може да се прилагат в бъдеще на териториите на двете договарящи страни, по силата на които едно лице може да бъде депортирано или по друг начин изведено от територията на една от договарящите страни.
Условия за изпълнение
Член 22
Всички други разпоредби за изпълнение са формулирани в протокола към спогодбата, който представлява неразделна част от нея.
Териториално приложение
Член 23
Тази спогодба се прилага:
(а) за Република България, и
(б) по отношение на Обединеното кралство:
(i) за Англия и Уелс, Шотландия и Северна Ирландия; и
(ii) за всяка територия за международните отношения, за които Обединеното кралство отговаря и за които приложението на тази спогодба трябва да е било разширено при условие на договорени изменения със спогодба между договарящите страни; това разширяване на обсега може да бъде прекратено от всяка от договарящите страни по дипломатически път с 6-месечно писмено предизвестие до другата страна.
Влизане в сила
Член 24
Всяка от договарящите страни уведомява другата по дипломатически път за изпълнението на вътрешноправните процедури, изисквани от нейните закони за влизането в сила на тази спогодба. Спогодбата влиза в сила на 60-ия ден, следващ деня на получаване на последното уведомление.
Срок, изменение, временно преустановяване и прекратяване
Член 25
(1) Тази спогодба се сключва за неопределен срок от време.
(2) Всяка договаряща страна може да прекрати действието на спогодбата по основателни причини, като направи писмено уведомление до другата договаряща страна. Прекратяването влиза в сила на 30-ия ден, следващ деня на получаване на писменото уведомление от другата договаряща страна, или от друга по-късна дата според посоченото в нотификацията.
(3) Всяка договаряща страна може да преустанови временно действието на спогодбата с писмено уведомление до другата страна за основателни причини. Временното преустановяване влиза в сила при получаване на писменото уведомление от другата договаряща страна или от друга дата, посочена в нотификацията. Договарящите страни са длъжни незабавно по дипломатически път да се уведомят взаимно за анулирането на тази нотификация.
(4) Договорените от договарящите страни изменения или допълнения на тази спогодба влизат в сила, след като бъдат потвърдени с размяна на ноти.
В потвърждение на което долуподписаните, надлежно упълномощени от съответните свои правителства, подписаха тази спогодба.
Изготвена в два екземпляра в София на 21 февруари 2003 г. на български и английски език, като и двата текста имат еднаква сила.
