Държавен вестник, брой 17 от 6.III

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишно Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.)

Приложение № 1а към чл. 5, ал. 3

(Ново - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.)

Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1

(Изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.)

Изисквания относно одобрение на тип превозно средство по отношение монтирането на системи против изпръскване

Част I

Общи изисквания

1. Оси

1.1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Повдигащи се оси

Когато дадено ПС е оборудвано с една или повече повдигащи се оси, системата против изпръскване да покрива всички колела, когато оста е снижена, а при повдигната ос - колелата, които са в контакт с пътя.

1.2. Самонаправляващи се оси

Когато ПС е оборудвано със самонаправляваща се ос, системата за ограничаване изпръскването да отговаря на условията, приложими за неуправляемите колела, ако са монтирани на въртящата се част. Когато не е монтирана върху тази част, тя да отговаря на условията, които са приложими за управляеми колела.

2. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Местоположение на външната престилка

Разстоянието "с" между надлъжната равнина, допирателна на външната стена на гумата, встрани от всяка изпъкналост на гумата в близост до земята, и вътрешния ръб на престилката не трябва да превишава 100 mm (фиг. 1а и 1б от част III).

3. Превозно средство

За проверка на съответствието с тази наредба ПС:

а) (изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) трябва да е ненатоварено и с колела в положение право напред;

б) (изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) в случай на полуремаркета товарните им повърхности да са хоризонтални;

в) гумите са напомпани до нормалното им налягане.

4. Системи за ограничаване изпръскването

4.1. Системата за ограничаване изпръскването да отговаря на спецификациите, посочени в т. 5 или 7.

4.2. Системата за ограничаване изпръскването при неуправляеми или самоуправляеми колела, покрити от долна част на каросерията или от долната част от товарната платформа, да отговарят на изискванията, определени в т. 5 или 7, или на тези, посочени в т. 6.

Част II

Специфични изисквания

5. Изисквания към енергийно-абсорбционните системи за ограничаване изпръскването при осите, оборудвани с управляеми или самоуправляеми или неуправляеми колела

5.1. Калници

5.1.1. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Калниците да покриват зоните непосредствено отгоре, отпред и зад гумата или гумите по следния начин:

а) при единични оси или многоосие предният ръб (С) трябва да бъде издаден напред, за да достигне линията O - Z, където q (тета) е не повече от 45° над хоризонталата; най-задният ръб (фиг. 2 от част III) трябва да бъде издаден надолу така, че да не бъде на повече от 100 mm над хоризонталната права, минаваща през центъра на колелото;

б) при многоосие ъгълът q се отнася само за най-предната ос и изискването относно височината на най-задния ръб се прилага само за най-задната ос;

в) калникът трябва да има обща широчина "q" (фиг. 1а от част III), която най-малко да покрива цялата широчина на гумата "b" или цялата широчина на две гуми "t" в случай на сдвоени колела, като се вземат предвид крайните параметри за възела гума/колело, определени от производителя; размерите "b" и "t" се измерват при височината на главината, като се изключат маркировките, ребрата, защитните ленти и др. по стените на гумата.

5.1.2. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Предната страна на задната част на калника да е оборудвана с устройство против изпръскване, отговарящо на изискванията, посочени в приложение № 4, част I. Този материал да покрива вътрешността на калника до височината, определена с права от центъра на колелото и образуваща ъгъл най-малко 30° с хоризонталата (фиг. 3 от част III).

5.1.3. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Ако калниците са изработени от няколко компонента, при монтирането им те не трябва да съдържат никакви отвори, които да позволяват преминаването на струи по време на движение на превозното средство. Това изискване се счита за изпълнено, когато при натоварено или ненатоварено превозно средство всяка струя, която се движи радиално навън от центъра на колелото по цялата широчина на влизащата в контакт със земята повърхност на гумата и в рамките на зоната, покривана от калника, винаги среща елемент от системата против изпръскване.

5.2. Външни престилки

5.2.1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) При единични оси долният ръб на външната престилка не трябва да е разположен извън следните разстояния и радиуси, измерени от центъра на колелото, с изключение на най-долните ръбове, които могат да бъдат закръглени (фиг. 2 от част III).

Пневматично окачване:

Механично окачване:

а) общ случай } RvЈ 1,8R

б) неуправляеми колела за превозни средства с технически допустима максимална маса над 7,5 t } RvЈ 1,5R,

където R е радиусът на гумата, монтирана на превозното средство, а Rv е разстоянието, изразено като радиус, на който е разположен долният ръб на външната престилка.

5.2.2. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) При многоосие изискванията, посочени в т. 5.2.1, не се прилагат между вертикалните напречни равнини, преминаващи през центъра на първата и на последната ос, където външната престилка може да е във вертикално положение с цел да се осигури непрекъснатостта на системата против изпръскване (фиг. 4 от част III).

5.2.3. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Разстоянието между най-горните и най-долните точки на системата против изпръскване (калник и външна престилка), измерено във всяко напречно сечение перпендикулярно на калника (виж фиг. 1б и 2 от част III), трябва да бъде издадено не повече от 45 mm във всички точки зад вертикалната права, минаваща през центъра на колелото или първото колело при многоосие. Този размер може постепенно да намалява пред тази права.

5.2.4. При външните престилки или между външните престилки и останалите части на калниците не се допускат отвори, позволяващи на пръските да излязат на повърхността, когато ПС се движи.

5.2.5. (нова - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Изискванията на т. 5.2.3 и 5.2.4 могат да не бъдат спазвани в отделни точки, когато престилката е съставена от различни елементи, които са подвижни един спрямо друг.

5.2.6. (нова - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Влекачите за полуремаркета с ниско шаси (определени в т. 6.20 от БДС ISO 612:1978), по-специално тези, при които височината на централния болт спрямо земята е равна или по-малка от 1100 mm, могат да бъдат конструирани по такъв начин, че да бъдат освободени от изискванията по т. 5.1.1, буква "а", 5.1.3 и 5.2.4. В тази връзка калниците и престилките може да не покриват областта непосредствено над гумите на задните оси, когато тези влекачи са прикачени към полуремарке, за да се избегне разрушаването на системата против изпръскване. Въпреки това калниците и престилките на тези превозни средства трябва да отговарят на посочените изисквания в рамките на сектори, по-големи от 60° от вертикалната права, минаваща през центъра на колелото, пред и зад тези гуми.

Следователно тези превозни средства трябва да бъдат конструирани по такъв начин, че да отговарят на изискванията, определени в предходния параграф, когато се използват без полуремарке.

За да отговарят на тези изисквания, калниците и престилките могат например да съдържат част, която може да се демонтира.

5.3. Калобрани

5.3.1. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Широчината на калобрана трябва да отговаря на изискванията за "q" в т. 5.1.1, буква "в", освен когато калобранът е в рамките на калника, в този случай широчината на калобрана трябва най-малко да бъде равна на широчината на протектора на гумата.

Широчината на частта от калобрана, разположена под калника, трябва да отговаря на условието, посочено в тази точка, с отклонение от 10 mm от всяка страна.

5.3.2. Ориентацията на калобрана да е предимно вертикална.

5.3.3. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Максималната височина на долния ръб не трябва да превишава 200 mm (фиг. 3 от част III).

Това разстояние се увеличава до 300 mm при последната ос, където радиалното разстояние на долния ръб на външната престилка Rv не надвишава размерите на радиусите на гумите, монтирани на колелата от тази ос.

Максималната височина на долния ръб на калобрана спрямо земята може да бъде увеличена до 300 mm, когато производителят счете, че това е технически целесъобразно с оглед характеристиките на окачването.

5.3.4. Калобранът да не е на разстояние повече от 300 mm от най-задния ръб на гумата, измерен хоризонтално.

5.3.5. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) При многоосие, където разстоянието "d" между гумите на съседни оси е по-малко от 250 mm, само задните колела да са оборудвани с калобрани. Калобран е нужно да има зад всяко колело, когато разстоянието "d" между гумите на съседни оси е най-малко 250 mm (фиг. 4 от част III).

5.3.6. Калобраните да не се отклоняват с повече от 100 mm назад при сила 3 N на 100 mm широчина на калобрана, приложена към точка, разположена на 50 mm над долния ръб на калобраните.

5.3.7. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Предната част на калобрана с минимално необходими размери трябва да е оборудвана с устройство против изпръскване, което отговаря на изискванията на приложение № 4, част I.

5.3.8. Не се допускат отвори, които позволяват струи да излизат между долния заден ръб на калника и калобраните.

5.3.9. Когато устройството против изпръскване отговаря на изискванията за калобрани (т. 5.3), не се изискват допълнителни калобрани.

6. Изисквания относно системите против изпръскване, оборудвани с устройства против изпръскване от енергийно-абсорбционен тип за определени оси, на които са монтирани неуправляеми и/или самоуправляеми колела (виж т. 4.2).

6.1. Калници

6.1.1. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Калниците да покриват зоната непосредствено над гумата или гумите. Техните предни и задни краища да се простират най-малко до хоризонталната равнина, допирателна на горния ръб на гумата или гумите (фиг. 5 от част III). Задният край може да бъде заменен с калобран, като е нужно да достига до горната част на калника (или друг еквивалентен компонент).

6.1.2. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Всички вътрешни задни части на калника да са оборудвани с устройство против изпръскване, което отговаря на изискванията, определени в приложение № 4, част I.

6.2. Външни престилки

6.2.1. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) При единични оси или многоосие, където разстоянието между съседните гуми е най-малко 250 mm, външната престилка трябва да покрива повърхнината, разположена от долната до горната част на калника. В горния си край повърхнината се ограничава от допирателната към горната част на гумата (или гумите). И е ограничена от вертикалната равнина, образувана от допирателната към предната част на гумата и калника (или калобрана), намиращи се зад колелото (или колелата).

При многоосие външна престилка се поставя на всяко колело.

6.2.2. Не се допускат отвори, които позволяват струи да излизат между външната престилка и вътрешната част на калника.

6.2.3. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) В случай че няма монтирани калобрани зад всяко колело (виж т. 5.3.5), външната престилка да е цяла между външния ръб на калобрана до вертикалната равнина, допирателна на най-отдалечената точка на предната част на гумата (фиг. 5а от част III) на първата ос.

6.2.4. Цялата вътрешна повърхност на външната престилка, чиято височина да е не по-малка от 100 mm, да е оборудвана с устройство против изпръскване от енергийно-абсорбционен тип, отговарящо на изискванията на приложение № 4.

6.3. Калобрани

Калобраните да достигат до долната част на калника и да съответстват на изискванията по т. 5.3.1 до 5.3.9.

7. Изисквания по отношение на системите против изпръскване, оборудвани с устройства против изпръскване от тип сепаратор въздух/вода за оси с управляеми и неуправляеми колела

7.1. Калници

7.1.1. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Калниците да отговарят на изискванията по т. 5.1.1, буква "в".

7.1.2. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Калниците на единични оси или многоосие, при които разстоянието между гумите на съседни оси е по-голямо от 300 mm, да отговарят и на изискванията по т. 5.1.1, буква "а".

7.1.3. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) При многоосие, където разстоянието между гумите на съседни оси не надвишава 300 mm, калниците да отговарят и на образеца, показан на фиг. 7 от част III.

7.2. Външни престилки

7.2.1. Долните ръбове на външните престилки да са оборудвани с устройства против изпръскване от тип сепаратори въздух/вода, които отговарят на изискванията на приложение № 4.

7.2.2. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) При единични оси или многоосие, където разстоянието между гумите на съседни оси надвишава 300 mm, долният ръб на устройството против изпръскване, монтирано върху външната престилка, да притежава следните максимални размери и радиуси, измерени от центъра на колелото (фиг. 6 и 7 от част III):

а) (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) оси, оборудвани с управляеми или самоуправляеми колела:

б) (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) оси, оборудвани с неуправляеми колела:

където R е радиусът на монтираната на ПС гума; Rv - радиалното разстояние от най-долния ръб на външната престилка до центъра на колелото.

7.2.3. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) При многоосие, където разстоянието между гумите на съседни оси не превишава 300 mm, външните престилки, разположени в пространството между осите, да изпълняват изискванията по т. 7.1.3 и да се простират надолу с не повече от 100 mm над хоризонталната права, минаваща през центъра на колелото (фиг. 7 от част III).

7.2.4. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Дълбочината на външната престилка да не е по-малка от 45 mm при всички точки зад вертикалната права, минаваща през центъра на колелото. Допуска се пред тази права дълбочината на престилките да намалява постепенно.

7.2.5. При външните престилки или между външните престилки и останалите части на калниците не се допускат отвори, позволяващи на пръските да излязат на повърхността, когато ПС се движи.

7.3. Калобрани

7.3.1. Калобраните :

а) (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) да отговарят на изискванията по т. 5.3 (фиг. 3 от част III); или

б) (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) да отговарят на изискванията по т. 5.3.1, 5.3.2, 5.3.5, 5.3.8 и 7.3.2 (фиг. 6 от част III).

7.3.2. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Оборудването против изпръскване, което отговаря на изискванията на приложение № 4, част II, да бъде монтирано на калобраните по т. 7.3.1 буква "б", поне по дължината на целия ръб.

7.3.2.1. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Долният ръб на устройството против изпръскване не трябва да бъде на повече от 200 mm от земята.

Максималната височина на долния ръб на калобрана спрямо земята може да бъде увеличена до 300 mm, когато производителят счете, че това е технически целесъобразно с оглед характеристиките на окачването.

7.3.2.2. Устройството против изпръскване да е дълбоко най-малко 100 mm.

7.3.2.3. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) Освен долната част, която съдържа устройството против изпръскване, калобранът по т. 7.3.1, буква "б" да не се огъва с повече от 100 mm назад под въздействието на сила 3 N за 100 mm от широчината на калобрана, измерена в точката на пресичане на калобрана с устройството против изпръскване в работно положение, приложена на разстояние 50 mm над долния ръб на калобрана.

7.3.3. Калобранът да е на разстояние не повече от 200 mm от най-задния ръб на гумата, измерено хоризонтално.

8. (нова - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.) При многоосие системата против изпръскване на една ос, която не е най-задната ос, може да не покрива цялата широчина на протектора на гумата, когато в отделни точки съществува възможност от взаимно препятстване между системата против изпръскване и структурата на осите, окачването или ходовата част.

Част III

Схеми

(Нова - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.)

Забележка. Цифрите се отнасят за съответните точки на част I и II.

Фиг. 1а. Широчина (q) на калника (а) и местоположение на престилката (j).

Фиг. 1б. Пример за измерване на външната престилка

Забележки:

1. Цифрите се отнасят за съответните точки на част I и II.

2. Т - размер на калника.

Фиг. 2. Размери на калника и външната престилка.

Забележка. Цифрите се отнасят за съответните точки на част I и II.

Фиг. 3. Местоположение на калника и калобрана.

Фиг. 4. Диаграма, показваща комплект система против изпръскване (калник, калобран, външна престилка), включваща устройства против изпръскване (енергийноабсорбционен тип) при многоосие.

а) Многоосие, където разстоянието между гумите е по-малко от 250 mm.

б) Единични оси или многоосие, където разстоянието между гумите е не по-малко от 250 mm.

Фиг. 5. Диаграма, показваща комплект система против изпръскване, включваща устройства против изпръскване (енергийно-абсорбционен тип) за оси, оборудвани с неуправляеми или самоуправляеми колела (т. 4.2 и 6 на част I и II).

Забележки:

1. Цифрите се отнасят за съответните точки на част I и II.

2. Т - размер на калника.

Фиг. 6. Диаграма, показваща комплект система против изпръскване, включваща устройства против изпръскване, оборудвани със сепаратори въздух/вода за оси, оборудвани с управляеми, самоуправляеми или неуправляеми колела.

Забележки:

1. Цифрите се отнасят за съответните точки на част I и II.

2. Т - размер на калника.

Фиг. 7. Диаграма, показваща система против изпръскване, включваща устройства против изпръскване (калник, калобран, външна престилка) за многоосие, където разстоянието между гумите не надвишава 300 mm.

Приложение № 3 към чл. 9, ал. 2

(Предишно Приложение № 3 към чл. 7, ал. 1, изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.)

Приложение № 4 към чл. 11 ал. 1, т. 3

(Изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.)

Част I

Изпитвания на устройства против изпръскване от енергийно-абсорбционен тип

1. Принцип

Целта на това изпитване е да се даде количествена оценка на способността дадено устройство да спира водата, насочена към него от серия дюзи. Изпитвателният стенд е предназначен да възпроизвежда условията, при които устройството функционира, когато е монтирано на превозното средство, по отношение на количеството и скоростта на водата, изхвърляна от протектора на гумата от земята нагоре.

2. Оборудване

Виж фиг. 1 от част ІІІ за описанието на изпитвателния стенд.

3. Условия на изпитването

3.1. Изпитванията се провеждат в затворено помещение с неподвижен въздух.

3.2. Температурата на околната среда и температурата на изпитвателните образци трябва да бъде 21 (± 3) °C.

3.3. Използва се дейонизирана вода.

3.4. За всяко изпитване изпитвателните образци се подготвят чрез намокряне.

4. Процедура

4.1. Към вертикалната плоча на изпитвателното оборудване се закрепва образец от оборудването, което се изпитва с широчина 500 (+ 0/- 5) mm и височина 750 mm, като се осигурява доброто му прилягане в рамките на колектора и да няма препятствие, което да отклонява водата, преди или след въздействието й.

4.2. Задава се дебит на потока на водата от 0,675 (± 0,01) l/s, като към образеца се насочват от 90 l до 120 l от хоризонтално разстояние 500 (± 2) mm (фиг. 1 от част ІІІ).

4.3. Оставя се водата да се стече от образеца в колектора. Изчислява се процентното съотношение между събраното количество вода и количеството изпръскана вода.

4.4. Изпитването на образеца се провежда пет пъти съгласно т. 4.2 и 4.3. Изчислява се средното процентно съотношение на серията от пет изпитвания.

5. Резултати

5.1. Изчисленото в т. 4.4 средно процентно съотношение трябва да бъде 70 % или по- високо.

5.2. Серията от пет изпитвания се повтаря, ако в рамките на серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода се отклоняват от средното процентно съотношение с повече от 5 %.

Одобряването на типа се отказва, ако в рамките на втората серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода отново се отклоняват от средното процентно съотношение с повече от 5 % и ако по-ниската стойност не отговаря на изискванията на т. 5.1.

5.3. Проверява се дали вертикалното положение на устройството влияе върху получените резултати. Ако е установено това, процедурата, описана в т. 4.1 до 4.4, се повтаря за положенията, в които се постига най-висок и най-нисък процент на събрана вода, като изискванията на т. 5.2 остават в сила.

След това средната стойност от отделните резултати се приема за среднопроцентно съотношение. Това средно процентно съотношение следва да бъде 70 % или по-високо.

Част II

Изпитвания на устройства против изпръскване от типа сепаратор въздух/вода

1. Принцип

Това изпитване има за цел да се определи ефективността на порест материал, предназначен да задържа водата, с която е напръскан чрез пулверизатор от типа въздух/вода под налягане.

Използваното за изпитването оборудване симулира условията, на които ще бъде подложен материалът по отношение на обема и скоростта на предизвиканите от гумите водни струи, когато то е монтирано на превозно средство.

2. Оборудване

Виж фиг. 2 от част ІІІ за описанието на изпитвателния стенд.

3. Условия на изпитването

3.1. Изпитванията се провеждат в затворено помещение с неподвижен въздух.

3.2. Температурата на околната среда и температурата на изпитвателните образци трябва да бъде 21 (± 3) °C.

3.3. Използва се дейонизирана вода.

3.4. За всяко изпитване изпитвателните образци се подготвят чрез намокряне.

4. Процедура

4.1. Към изпитвателния стенд вертикално се закрепва образец с размери 305 x 100 mm, проверява се да няма разстояние между образеца и горната извита пластинка и дали колекторът е правилно поставен. Резервоарът на пулверизатора се напълва с 1 ± 0,005 l вода и се поставя, както е описано на схемата.

4.2. Пулверизаторът се регулира, както следва:

налягане (при пулверизатора): 5 bar + 10 %/- 0 %;

дебит на потока: 1 l/min ± 5 s;

пулверизация: кръгова, 50 ± 5 mm в диаметър, на разстояние 200 ± 5 mm от образеца, дюза с диаметър 5 ± 0,1 mm.

4.3. Пулверизира се до изчерпване на водната пара и се отбелязва необходимото време. Изчаква се водата да изтече от образеца върху колектора за 60 s и се измерва количеството събрана вода. Измерва се количеството вода, останало в резервоара на пулверизатора. Изчислява се съотношението, изразено в обемни проценти, на количеството събрана вода спрямо количеството изпръскана вода.

4.4. Изпитването на образеца се провежда пет пъти и се изчислява средното процентно съотношение на събраното количество. Преди всяко изпитване се проверява дали колекторът, резервоарът на пулверизатора и измервателният съд са сухи.

5. Резултати

5.1. Изчисленото в т. 4.4 средно процентно съотношение трябва да бъде 85 % или по-високо.

5.2. Серията от пет изпитвания се повтаря, ако в рамките на серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода се отклоняват от средното процентно съотношение с повече от 5 %.

Одобряването на типа се отказва, ако в рамките на втората серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода отново се отклоняват от средното процентно съотношение с повече от 5 % и ако по-ниската стойност не отговаря на изискванията на т. 5.1.

5.3. Когато вертикалното положение на устройството влияе върху получените резултати, процедурата, описана в т. 4.1 до 4.4, се повтаря за положенията, в които се постига най-висок и най-нисък процент на събрана вода, като изискванията на т. 5.2 остават в сила.

Изискванията на т. 5.1 остават в сила, за да покажат резултатите от всяко отделно изпитване.

Част III

Схеми

Фиг. 1. Изпитвателен стенд за устройство против изпръскване от енергийно-абсорбционен тип.

Забележка.

А - подаване на вода от помпа;

В - поток към резервоара на колектора;

С - колектор с вътрешни размери: дължина 500 (+ 5/- 0) mm и широчина 75 (+ 2/- 0) mm;

D - тръба от неръждаема стомана, външен диаметър 54 mm, дебелина на стената 1,2 (± 0,12) mm, грапавост на вътрешната и външната повърхност Ra между 0,4 и 0,8 µm;

E - цилиндрични радиално пробити 12 отвора със заоблени ъгли; с диаметър, измерен отвътре и отвън на тръбата 1,68 (+ 0,010/- 0) mm;

F - широчина на образеца за изпитване 500 (+ 0/- 5) mm;

G - корава плоска плоча.

Всички линейни размери са посочени в милиметри.

Фиг. 2. Изпитвателен стенд за устройства против изпръскване от типа сепаратор въздух/вода.

Приложение № 5 към чл. 11, ал. 3

(Изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишно Приложение № 5 към чл. 11, ал. 2, изм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.)

Приложение № 6 към чл. 15, ал. 1

(Изм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2011 г., в сила от 17.06.2011 г.)