ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (ОБН., ДВ, БР. 115 ОТ 1997 Г.; ПОПР., БР. 19 ОТ 1998 Г.; ИЗМ., БР. 21 И 153 ОТ 1998 Г., БР. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 И 111 ОТ 1999 Г., БР. 105 И 108 ОТ 2000 Г., БР. 34
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (ОБН., ДВ, БР. 115 ОТ 1997 Г.; ПОПР., БР. 19 ОТ 1998 Г.; ИЗМ., БР. 21 И 153 ОТ 1998 Г., БР. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 И 111 ОТ 1999 Г., БР. 105 И 108 ОТ 2000 Г., БР. 34 И 110 ОТ 2001 Г., БР. 45, 61, 62 И 119 ОТ 2002 Г., БР. 42 И 109 ОТ 2003 Г., БР. 18 ОТ 2004 Г.)
Обн. ДВ. бр.53 от 22 Юни 2004г.
§ 1. В чл. 23, ал. 3, т. 4 накрая се добавя "по този ред не се преобразува финансовият резултат, когато за наетите лица е приложена т. 2".
§ 2. В чл. 26, ал. 2 след думата "банките" текстът до края се заличава.
§ 3. В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 запетаята и думите "а за банките - през следващите 10 години" се заличават.
2. В ал. 3, изречение второ запетаята и думите "съответно десетгодишният" се заличават.
§ 4. Създава се чл. 51а:
"Чл. 51а. Правото да ползва намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г или чл. 61д има лице, подало уведомление до съответната териториална данъчна дирекция, към което е приложен подробен инвестиционен проект, преди да започне инвестирането."
§ 5. В чл. 60 ал. 1 и 2 се изменят така:
"(1) Когато са налице условията по чл. 61е, дължимият корпоративен данък се намалява с 10 на сто от стойността на придобитите активи, определени в чл. 22, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 (с изключение на леките автомобили). Правото се ползва за годината на придобиване на активите, като с разрешеното намаление се намалява годишният данък по годишната данъчна декларация на лицето. За следващите данъчни години лицата ползват намалението при определянето и на авансовите вноски.
(2) Когато са налице условията по чл. 61ж, финансовият резултат преди данъчно преобразуване се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 2 с внесените задължителни осигурителни вноски за текущата данъчна година за сметка на работодателя за новоразкритите работни места. Намалението се ползва еднократно в годината, през която са назначени лицата."
§ 6. В чл. 61г ал. 3 се изменя така:
"(3) Преотстъпеният корпоративен данък се отчита като резерви. Преотстъпването е валидно, ако преотстъпеният данък се инвестира в дълготрайни материални и нематериални активи и са изпълнени условията по чл. 61е."
§ 7. В чл. 61д се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите "в т. ч. седалище и адрес на управление" се заличават;
б) точка 2 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Преотстъпеният корпоративен данък се отчита като резерви. Преотстъпването е валидно, когато са изпълнени условията по чл. 61е и преотстъпеният данък е вложен в придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за извършване на производствената дейност за срок до три години след годината, за която се ползва преотстъпването."
§ 8. (*) Създават се чл. 61е, 61ж и 61з:
"Чл. 61е. (1) Намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г и 61д са валидни, когато са налице изискванията за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие, съгласно Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане, включително:
1. придобитите активи по чл. 60, ал. 1 са част от първоначална инвестиция или преотстъпеният данък по чл. 61г и 61д е вложен за придобиване на активи, които са част от първоначална инвестиция в рамките на следващите три години след годината, за която е ползвано преотстъпването;
2. нематериалните активи по т. 1 трябва да са:
а) използвани единствено от данъчно задълженото лице, и
б) амортизируеми активи;
3. стойността на нематериалните активи от първоначалната инвестиция е не повече от 25 на сто от стойността на дълготрайните материални активи от първоначалната инвестиция;
4. поне 25 на сто от стойността на активите от първоначалната инвестиция е финансирана със собствени средства, включително заеми на данъчно задълженото лице; не се смятат за собствени средства преотстъпеният данък, както и други средства, определени като държавна помощ или съдържащи елемент на държавна помощ;
5. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;
6. собствеността върху активите по т. 1 не може да се прехвърля до 5 години от датата на придобиването им, с изключение на случаите на преобразуване на търговски дружества по реда на Търговския закон.
(2) В случаите, когато намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г и 61д, коeто e вложено или следва да бъде вложено в първоначалната инвестиция, включително друга държавна помощ за регионално развитие, свързана с първоначалната инвестиция, е над 75 млн. лв., намалението или преотстъпването е валидно, когато са налице изискванията на ал. 1 и данъчно задълженото лице е получило разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за допустимост при условията и по реда на Закона за държавните помощи.
(3) Разпоредбите на чл. 60, ал. 1, чл. 61г и 61д не се прилагат от данъчно задължени лица, които:
1. извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, автомобилостроене, корабостроене, земеделие, рибовъдство и производство на синтетични влакна, или
2. са в производство по несъстоятелност, ликвидация или в производство по оздравяване, или
3. се определят като предприятия в затруднение.
(4) Намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г и 61д е валидно независимо дали са налице условията по ал. 1 в случаите, когато общата сума на получените минимални помощи (без намалението или преотстъпването, за които са приложени чл. 61е, ал. 1 или чл. 61ж) през последните три данъчни години, включително текущата, не превишава 200 000 лв. Това обстоятелство се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 51, ал. 1.
(5) Изпълнението на условията по ал. 1, т. 1 - 5, стойността на първоначалната инвестиция и периодът на нейното изпълнение се декларират с годишната данъчна декларация за данъчната година, в която всички тези условия са изпълнени.
(6) В случаите по ал. 2 данъчно задълженото лице уведомява Министерството на финансите преди придобиването на активи - част от първоначалната инвестиция, като предоставя необходимата информация за попълване на уведомление от Министерството на финансите за предоставяне на държавна помощ по Закона за държавните помощи.
Чл. 61ж. (1) Намалението по чл. 60, ал. 2 се ползва, когато са налице условията за предоставяне на държавна помощ за заетост, съгласно Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане, включително:
1. държавната помощ по чл. 60, ал. 2, заедно с други държавни помощи за насърчаване на заетост за същите новоразкрити работни места, не трябва да превишава 50 на сто или процента, съгласно приложимата регионална карта за държавна помощ (приложение № 1), от разходите за заплати и задължителни осигурителни вноски за новоразкритите работни места за две години;
2. държавната помощ по чл. 60, ал. 2, заедно с други държавни помощи за регионално развитие и за насърчаване на заетост, не трябва да превишава 50 на сто или процента, съгласно приложимата регионална карта за държавна помощ (приложение № 1), от сумата на първоначалната инвестиция и разходите за заплати и задължителни осигурителни вноски за новоразкрити работни места за две години, свързани с първоначалната инвестиция;
3. е налице увеличение в средносписъчния брой на персонала за текущата спрямо предходната година и на новоразкритите работни места са назначени по трудов договор лица, регистрирани като безработни;
4. данъчно задълженото лице няма изискуеми данъчни задължения или задължения за задължителни осигурителни вноски към 31 декември на текущата данъчна година;
5. данъчно задълженото лице не е в производство по несъстоятелност, ликвидация или в производство по оздравяване;
6. данъчно задълженото лице не се определя като предприятие в затруднение;
7. лицата не извършват дейност в отраслите въгледобив, стоманодобив, транспорт и корабостроене;
8. създадените нови работни места ще бъдат поддържани най-малко три години.
(2) В случаите, когато държавната помощ за насърчаване на заетост по чл. 60, ал. 2, включително други държавни помощи за заетост, превишава 30 млн. лв. за три години, намалението е валидно, когато са изпълнени условията по ал. 1, т. 1 - 8 и данъчно задълженото лице е получило разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за допустимост при условията и по реда на Закона за държавните помощи.
(3) Изпълнението на условията по ал. 1, т. 1 - 8 се декларира с годишната данъчна декларация.
Чл. 61з. Общата сума на намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г и 61д, което е инвестирано или ще бъде инвестирано в първоначалната инвестиция, включително получените други държавни помощи за регионално развитие, свързани с първоначалната инвестиция, не трябва да превишава 50 на сто или процента, съгласно приложимата регионална карта за държавна помощ (приложение № 1), от стойността на първоначалната инвестиция - за първоначална инвестиция до 100 млн. лв."
§ 9. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 71, 72 и 73:
"71. "Първоначална инвестиция" е инвестиция във:
а) дълготрайни материални активи за създаване на ново предприятие, за разширяване на съществуващо предприятие или за започване на дейност, водеща до съществени промени на произвеждания продукт или на производствения процес на съществуващо предприятие, свързана с рационализация, диверсификация (разнообразяване) или модернизация; не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив със сходни употреба и характеристики, както и придобиването на транспортни средства от данъчно задължени лица в отрасъл транспорт;
б) патенти, лицензии и ноу-хау.
72. "Предприятие в затруднение" е предприятие, за което са налице едновременно следните критерии:
а) в случаите на дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество, когато регистрираният му капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
б) за всички останали дружества, когато повече от половината им собствен капитал, по счетоводни данни, намалее и повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
в) или са налице условията на Търговския закон или на законодателството по място на регистрация за откриване на процедура по несъстоятелност.
73. "Минимална помощ" е определената по смисъла на чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи за периода след 31 декември 2004 г."
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 10. Параграф 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 153 от 1998 г.) и § 60 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 109 от 2003 г.) се прилагат до датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.
§ 11. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45 и 117 от 2002 г., бр. 37, 42, 86 и 109 от 2003 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 58б:
а) в ал. 1 се създава т. 5:
"5. налице са условията за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие съгласно Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане, с изключение на случаите по чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи;";
б) в ал. 2:
аа) думите "съобразяване със следните изисквания" се заменят с "наличие на следните обстоятелства";
бб) в т. 4 накрая се добавя "като" и се създават букви "а - е":
"а) договори за кредити и търговски заеми;
б) договори за финансов лизинг;
в) банкови и други гаранции;
г) писма за поемане на ангажимент за финансиране на проекта от собствениците на капитала;
д) собствени средства;
е) прогнозните входящи парични потоци са достоверни, съответстват на пазарните условия и са достатъчни за покриването на инвестиционните и текущите разходи по проекта;";
в) в ал. 3:
аа) точка 1 се изменя така:
"1. проекти, разработки и планове за изграждане и поддържане на обекти и бизнесплан за икономическа стабилност и рентабилност на инвестиционния проект;";
бб) точка 3 се изменя така:
"3. документи, удостоверяващи възможностите за финансиране на проекта по ал. 2, т. 4;";
вв) създава се т. 6:
"6. декларация, че за последните три данъчни години, включително текущата, лицето не е получило помощи съгласно чл. 1, ал. 6 от Закона за държавните помощи в размер над 200 000 лв.;";
г) алинея 4 се изменя така:
"(4) Министърът на финансите, при спазване на условията по ал. 2 и при наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 2, 3 и 5, издава разрешение в едномесечен срок от постъпване на искането. В случаите, когато съгласно Закона за държавните помощи и правилника за неговото прилагане се изисква уведомяване на Комисията за защита на конкуренцията, разрешението се издава в едномесечен срок от датата на решението на Комисията за защита на конкуренцията, с което се разрешава предоставянето на помощта."
2. В чл. 58в:
а) в ал. 1, т. 1 цифрите "2" и "3" се заменят съответно с "3" и "5";
б) в ал. 2 цифрите "2" и "3" се заменят съответно с "3" и "5".
3. (В сила от 22.06.2004 г.) В чл. 59 т. 1 се изменя така:
"1. в закон или в международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози и други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък, включително когато тези договори са финансирани от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции и гарант по заема е Република България (включително и когато стойността на дължимия данък при внос по тези споразумения за заеми се признава от съответната финансираща организация за съфинансиране от страна на Република България), и/или Република България съфинансира договорите със средства от републиканския или общинските бюджети."
§ 12. В Указ № 2242 за свободни зони (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 4 от 1989 г., бр. 84 от 1993 г., бр. 26 от 1996 г., бр. 15, 89 и 153 от 1998 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 2 ал. 2 се изменя така:
"(2) Дейностите по ал. 1 могат да се осъществяват от лица, които са регистрирани като търговци по Търговския закон или по националното им законодателство."
2. В чл. 10 ал. 1 се изменя така:
"(1) Терените, сградите и другите обекти се ползват чрез отдаване под наем или друга форма за временно ползване по договор между предприятието, стопанисващо зоната, и лицата по чл. 2, ал. 2."
§ 13. В Данъчния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 и 112 от 2002 г., бр. 42, 112 и 114 от 2003 г., бр. 36 и 38 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 146, ал. 1 цифрата "6" се заменя с "12".
2. В чл. 147:
а) в ал. 1 думите "данъчния орган" се заменят с "компетентния орган";
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Искането по ал. 1 се подава до компетентния орган, придружено с документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 149а.";
в) (В сила от 01.01.2007 г.) създава се нова ал. 3:
"(3) За обезпечаване на задълженията, за които се иска отсрочване или разсрочване, длъжникът предоставя надлежно обезпечение по реда на този кодекс в размер на главницата и лихвите на задълженията за периода, за който е поискано отсрочване или разсрочване.";
г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея в изречение второ след думите "законната лихва" се поставя запетая и се добавя "считано";
д) досегашната ал. 4 и ал. 5 и 6 се отменят.
3. В чл. 148:
а) в ал. 1, т. 2 и 3 след думите "или ако се иска" се добавя "отсрочване или";
б) в ал. 2 накрая се добавя "по реда на този раздел и на наредбата по чл. 152а".
4. Член 149 се изменя така:
"Ограничения за издаване на разрешение
Чл. 149. (1) Отсрочване или разсрочване не се разрешава:
1. по отношение на търговец, за когото е взето решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието по реда на Търговския закон;
2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 201;
3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите, с изключение на задълженията по влязъл в сила данъчен акт;
4. по отношение на третите лица по чл. 22 за удържаните от данъчните субекти и невнесени в срок суми за плащане на публични вземания.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите по чл. 152 и 153.
(3) Разрешение не се издава и когато представените документи по чл. 147, ал. 2 съдържат данни, които не отразяват пазарните цени и пазарните условия."
5. Създава се чл. 149а:
"Предпоставки за издаване на разрешение
Чл. 149а. (1) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава, когато едновременно са налице следните обстоятелства:
1. данъчното задължение, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1 и текущите парични постъпления за период три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период три месеца след същата дата, гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:
а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1, с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;
б) събиране на изискуемите и ликвидни към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1 вземания на длъжника от трети лица;
2. предприятието не е формирало отрицателен счетоводен финансов резултат за предходните две години на годината, в която е подадено искането за отсрочване или разсрочване;
3. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането по чл. 147, ал. 1, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване въз основа на документи за бъдещо развитие, са определени по методи и в границите на стойности, установени с наредбата по чл. 152а;
4. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, са в границите на стойности, установени с наредбата по чл. 152а;
5. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, за периода на действие на разрешението.
(2) Срокът на разрешението за отсрочване или разсрочване се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малък от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен с наредбата по чл. 152а.
(3) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на ал. 1, т. 1."
6. В чл. 150:
а) в ал. 1:
аа) в изречение второ накрая се добавя "на действие на отсрочването или разсрочването";
бб) създават се изречения трето и четвърто: "В случаите на крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки, за периода се дължи основният лихвен процент. Когато разсрочването или отсрочването представляват държавна помощ съгласно Закона за държавните помощи, разсрочването или отсрочването се разрешават след решение на Комисията за защита на конкуренцията за допустимост.";
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства по ал. 1.";
в) в ал. 3 думите "чл. 148 и чл. 149, ал. 1, 2 и 3" се заменят с "чл. 147 - 149а".
7. В чл. 151 след думата "кодекс" се добавя "и наредбата по чл. 152а".
8. В глава четиринадесета, раздел I се създават чл. 151а и 151б:
"Срокове за издаване на решение
Чл. 151а. (1) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава в срок до три месеца след постъпване на искането по чл. 147, ал. 1, придружено с необходимите документи и становища, при компетентния орган. Срокът за произнасяне може да бъде продължен с писмено съгласие между искателя и съответния орган за срок до три месеца. В съгласието се посочват основанията и срокът за продължаването му. Задължението, за което е поискано отсрочване или разсрочване, не подлежи на принудително събиране за периода от подаване на искането до влизане в сила на окончателното решение по искането. За този период се дължи законната лихва.
(2) Решението на съответния орган с мотивите към него се връчва на лицето по реда на този кодекс в 7-дневен срок от издаването му, като в него се указват компетентният орган и законоустановените срокове за обжалване.
(3) Непроизнасянето в срок по искането се смята за мълчалив отказ.
Обжалване
Чл. 151б. (1) Решението или мълчаливият отказ по чл. 151а могат да се обжалват в 14-дневен срок от връчване на решението или след изтичане на срока за произнасяне пред съответния компетентен съд.
(2) Жалбата се изпраща до компетентния съд чрез органа, издал решението или мълчаливия отказ, в 7-дневен срок от получаването й.
(3) Органът, издал решението или отказа, може да ги преразгледа в 7-дневен срок от получаване на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване, което се връчва по реда на чл. 151а и се обжалва по реда на ал. 1 и 2.
(4) При разглеждането на жалбата се призовават органът, чийто отказ се обжалва, и жалбоподателят.
(5) Производството се извършва по реда на този кодекс."
9. В чл. 152:
а) създава се нова ал. 2:
"(2) Към предложението по ал. 1 главният данъчен директор прилага становището на Комисията за защита на конкуренцията за допустимост и съвместимост на предложението с принципите на свободната конкуренция.";
б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4;
в) създават се ал. 5, 6 и 7:
"(5) Не се разрешава намаляване, разсрочване или отсрочване на общото публично задължение по ал. 1 при влязло в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията за недопустимост на държавната помощ.
(6) Предложение за разсрочване или отсрочване на публични вземания срещу регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители може да се подава и чрез министъра на земеделието и горите до съответния орган по чл. 148, ал. 1.
(7) Решението на Министерския съвет подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд."
10. Създава се чл. 152а:
"Наредба
Чл. 152а. Министерският съвет приема наредба за коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност по чл. 149а."
11. В чл. 196 се създава ал. 5:
"(5) Описаната вещ на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители се оценява по нейната пазарна стойност, включително и за вещ, чиято стойност като нова е по-малка от 5000 лв., от оценител, включен в списъка по ал. 1, по предложение на министъра на земеделието и горите. До представянето на предложението на министъра на земеделието и горите публичният изпълнител назначава оценител, притежаващ съответната квалификация, включен в списъка по ал. 1."
12. В чл. 203 се създава ал. 5:
"(5) Животни от националния генофонд, сортови семена и посадъчен материал с гарантиран произход се продават с разрешение на министъра на земеделието и горите или оправомощено от него лице само на други земеделски производители."
§ 14. Министерският съвет приема наредбата за коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност по чл. 152а от Данъчния процесуален кодекс в тримесечен срок от влизането на този закон в сила.
§ 15. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12 и 38 от 2004 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 113:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
"(2) Вземанията по ал. 1 от регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода."
2. В чл. 116:
а) в ал. 6:
аа) в т. 1 накрая се добавя "а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до две години";
бб) в т. 2 и 3 накрая се добавя "а за задължения на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители за срок до 5 години";
б) създава се нова ал. 10:
"(10) Отказът за разсрочване или отсрочване на задължения на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.";
в) досегашната ал. 10 става ал. 11.
§ 16. (В сила от 01.10.2004 г.) В чл. 4 от Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 28 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
"3. финансовите услуги във връзка с емитирането и прехвърлянето на ценни книжа или други финансови инструменти; услугите, предоставяни от Българската народна банка; услугите, предоставяни във връзка с управлението на държавния дълг;".
2. Създава се т. 5:
"5. юридическите услуги във връзка със защита по съдебни или арбитражни дела в чужбина, както и по спорове, подсъдни на чужда юрисдикция."
§ 17. (В сила от 22.06.2004 г.) В Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 58 и 70 от 1995 г., бр. 21, 56 и 107 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., бр. 15, 89 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 45 и 118 от 2002 г.; попр., бр. 9 от 2003 г.; изм., бр. 37, 103 и 112 от 2003 г.) в § 2 от допълнителните разпоредби т. 24 се изменя така:
"24. "Нефтен газ и други газообразни въглеводороди" са въглеводородни газове и техните смеси, включени в кодовете по Комбинираната номенклатура на Република България 2901 и 2711."
§ 18. (В сила от 22.06.2004 г.) В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36 и 37 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 40:
а) в ал. 3 думата "предоставени" се заменя с "предоставена" и думите "данъчни декларации и/или удостоверения от работодателя" се заменят с "декларация, образецът на която се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародва в "Държавен вестник";
б) създават се ал. 4, 5 и 6:
"(4) Декларацията по ал. 3 се попълва от данъчно задълженото лице за всяка година, като в нея се посочва отделно всяко ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. 3 за направените лични вноски за доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица, съответно лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" и застраховки "Живот", ако са свързани с инвестиционен фонд. Декларацията по изречение първо се прилага към годишната данъчна декларация, а копие от нея се предава на съответния платец на доходи по чл. 26, т. 8.
(5) Ако данъчно задълженото лице е получавало доходи само от трудови правоотношения, декларацията по ал. 3 се попълва и предава на основния работодател при окончателното преизчисляване на данъка върху доходите по глава седма за съответната година, а копие от нея се предава на съответния платец на доходи по чл. 26, т. 8.
(6) В случаите, когато данъчно задълженото лице получава доходи по чл. 26, т. 8 преди изтичане на срока за подаване на годишната данъчна декларация по този закон, декларацията по ал. 3 се попълва при получаване на дохода по чл. 26, т. 8, като копие от нея се предава на платеца на дохода и тя се прилага към годишната данъчна декларация при подаването й."
2. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 5б:
"§ 5б. До изтичане на срока за подаване на годишната данъчна декларация за 2004 г., декларацията по чл. 40, ал. 3 за всички предходни години, през които са ползвани данъчни облекчения по реда на чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1, т. 3, се попълва при получаване на дохода по чл. 26, т. 8, като копие от нея се предава на платеца на дохода и тя се прилага към годишната данъчна декларация за 2004 г. при подаването й."
§ 19. Разпоредбата на чл. 61е, ал. 3, т. 1 от § 8 относно земеделие и рибовъдство се прилага от датата на приемането на Република България в Европейския съюз.
§ 20. Приложение № 1 към чл. 61ж и 61з се прилага до датата на приемането на Република България в Европейския съюз.
§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на:
1. параграф 13, т. 2, буква "в", относно чл. 147, ал. 3, която влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
2. параграф 16, който влиза в сила от 1 октомври 2004 г.;
3. параграф 11, т. 3, относно чл. 59, т. 1, § 17 и § 18, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 9 юни 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Приложение № 1 към чл. 61ж и 61з
Регионална карта за държавна помощ
1. Цялата територия на Република България се разглежда като зона, приемлива за регионална помощ, идентична с тези зони на Европейската общност, описани в чл. 87, параграф 3, буква "а" от Договора за създаване на Европейската общност.
2.1. Таваните на интензитета на регионалната помощ, приложими на цялата територия на България, се ограничават до 50 на сто нетен еквивалент на помощта.
2.2. Тези тавани може да бъдат повишени с 15 процентни точки брутен еквивалент за помощ, отпусната за малки и средни предприятия. Те представляват горните граници за общия размер на помощта, когато се предоставя съвместно подпомагане по няколко регионални схеми, и независимо дали тя е от местни, регионални, национални източници или от източници на Общността.
3. Министерският съвет с решение определя:
а) съответните райони в страната, съгласно статистическите данни, подадени за годините от 1998 до 2000, в които брутният вътрешен продукт и стандартите на покупателна способност на глава от населението не надвишават 60 на сто от средните за Европейската общност;
б) максималните интензитети на помощта, приложими във всеки един от районите по буква "а";
в) други критерии и изисквания, приложими във всеки един от районите по буква "а".
