Държавен вестник, брой 52 от 18.VI

Комитетът по асоцииране,

като взе предвид Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и България, от друга страна (ОВ L 358, 31.12.1994 г., стр. 3.), и по-специално член 64, параграф 4, буква а) от него,

като взе предвид член 4, параграф 2 от Правилата за приложение на разпоредбите относно държавната помощ на Европейското споразумение, приети с Решение № 2/2001 на Съвета по асоцииране ЕС - България от 23 май 2001 г. (ОВ L 216, 10.8.2001 г., стр. 20.),

като взе предвид Решение № 1/2000 на Съвета по асоцииране ЕС - България от 28 февруари 2000 г. (ОВ L 144, 17.6.2000 г., стр. 27.), с оглед продължаване с 5 години на периода, през който всички държавни помощи, предоставяни в България, ще се оценяват предвид факта, че страната се счита като зона, идентична с онези зони на Общността, описани в член 87, параграф 3, буква а) от Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 2, трето изречение от него,

като има предвид, че:

1) член 2 от Решение № 1/2000 задължи България да предостави на Комисията на Европейските общности регионални данни, необходими за извършване на оценка в съответствие с използвания от Комисията метод, за да се установи дали България все още отговаря на условията да бъде считана като зона, идентична с онези зони на Общността, описани в чл. 87(3)(а) от Договора;

2) българското Министерство на финансите и Комисията съвместно оцениха приемливостта на районите с цел изработване на карта на регионалните помощи въз основа на Насоките на Общността относно националната регионална помощ (ОВ С 74, 10.3.1998 г., стр. 9.);

3) съгласно член 4, параграф 2 от Правилата за прилагане на разпоредбите относно държавната помощ, в съответствие с член 2, третото изречение от Решение № 1/2000 на Съвета по асоцииране ЕС - България, следва да бъде изпратено съвместно предложение до Комитета по асоцииране, който ще вземе съответното решение;

4) съгласно Насоките на Общността относно националната регионална помощ, за да бъде приложима дерогацията, предвидена в член 87, параграф 3, буква а) от Договора, условията за приемливост се считат за изпълнени в район, който е географска единица, ниво II на НТЕС (номенклатура на териториалните единици за статистически цели) и има БВП на глава от населението, измерен по стандартите на покупателната способност (БВП/СПС), по-малък от 75 % от средния за Общността;

5) в райони, попадащи под член 87, параграф 3, буква а), интензитетът на регионалната помощ не следва да надвишава 50 % от нетния еквивалент на помощта (НЕП), освен в отдалечените райони, където тя може да бъде до 65 % от НЕП. В районите от ниво II на НТЕС, които подлежат на подпомагане съгласно член 87, параграф 3, буква а), чийто БВП/СПС на глава от населението е по-висок от 60 % от средния за Общността, интензитетът на регионалната помощ не следва да надвишава 40 % от НЕП, освен в отдалечените райони, където може да бъде до 50 % от НЕП;

6) БВП/СПС за всеки район и средната величина за Общността, които се използват в анализа, следва да представляват средностатистическите стойности за последните три години, за които има данни;

7) в рамките на 75 % НЕП всички горецитирани тавани може да бъдат повишени с 15 процентни точки брутен еквивалент на помощта (БЕП) в случаи на помощи, отпуснати за малки и средни предприятия;

8) горецитираните тавани на интензитета на помощта представляват горните граници на общия размер на помощта, когато се предоставя помощ паралелно по няколко регионални схеми, и независимо дали тя е от местни, регионални, национални източници или източници от Общността. Под тези горни граници следва да бъдат уточнени таваните на интензитета на регионалната помощ, за да отразят сериозността и дълбочината на третираните регионални проблеми. Важността и интензивността на регионалните проблеми следва да бъдат оценявани в рамките на по-широкия контекст на Общността и на страните, с които са сключени Европейски споразумения за асоцииране;

9) България е разделена на 6 района, ниво II на НТЕС, от които, съгласно статистическите данни, подадени за годините от 1998 до 2000, нито един няма БВП/СПС на глава от населението, който да надвишава 60 % от средния за Общността;

10) съответните нива БПС/СПС на шестте района от ниво II на НТЕС не налагат диференциране на таваните на интензитета на регионалната помощ;

11) максималните интензитети на помощта, приложими във всеки един от гореспоменатите райони, така както са съвместно оценени от българското Министерство на финансите и Комисията, са в съответствие с изискванията, заложени в Насоките на Общността относно националната регионална помощ,

реши следното:

Член 1

Цялата територия на България ще бъде разглеждана като зона, приемлива за регионална помощ, идентична с онези зони на Общността, описани в член 87, параграф 3, буква а) от Договора за създаване на Европейската общност.

Член 2

Таваните на интензитета на регионалната помощ, приложими на цялата територия на България, се ограничават до 50 % нетен еквивалент на помощта.

Тези тавани може да бъдат повишени с 15 процентни точки брутен еквивалент за помощ, отпусната за малки и средни предприятия.

Те представляват горните граници за общия размер на помощта, когато се предоставя съвместно подпомагане съгласно няколко регионални схеми, и независимо дали тя е от местни, регионални, национални източници или от източници на Общността.

Член 3

Това решение влиза в сила в деня на неговото приемане.

Срокът на валидност изтича на 31 декември 2006 г. или на датата на присъединяване на България към Европейския съюз в зависимост от това, кое от двете събития настъпи по-рано.

Съставено в Брюксел