Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 49 от 8.VI

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 34 ОТ 2002 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА С НЯКОИ ТРАНСМИСИВНИ СПОНГИФОРМНИ ЕНЦЕФАЛОПАТИИ ПО ЖИВОТНИТЕ (ДВ, БР. 85 ОТ 2002 Г.)

 

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 34 ОТ 2002 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА С НЯКОИ ТРАНСМИСИВНИ СПОНГИФОРМНИ ЕНЦЕФАЛОПАТИИ ПО ЖИВОТНИТЕ (ДВ, БР. 85 ОТ 2002 Г.)

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

Обн. ДВ. бр.49 от 8 Юни 2004г.

§ 1. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 2 букви "б" и "д" се изменят така:

"б) полученото от заразени женски животни поколение, родено две години преди появата на първите клинични признаци на майката или две години след това;

...........................................................................................................................

д) други животни, намиращи се в животновъдния обект, в който болестта е била потвърдена, или други животновъдни обекти, в които животните е възможно да са заразени с ТСЕ, ако са консумирали храна от един и същ източник;"

б) точка 3 се изменя така:

"3. при овце и кози се извършва проучване за установяване на:

а) всички преживни животни, различни от овце и кози, от животновъдния обект, в който е потвърдена болестта;

б) техните родители, ако са идентифицирани, в случай че са женски животни, всички ембриони и яйцеклетки от тях, както и последното поколение на животното, в което е потвърдена болестта;

в) всички други овце и кози от животновъдния обект на животното, в което е потвърдена болестта;

г) възможния произход на болестта и в други животновъдни обекти, в които пребивават животни, ембриони и яйцеклетки, които биха могли да са заразени с ТСЕ или да са били изложени на същото хранене или източник на заразяване;

д) придвижването на потенциално заразени животински храни, други материали или други средства за предаване на болестта, които биха могли да са предали ТСЕ към или от заразения животновъден обект."

2. В ал. 2 се правят следните изменения:

а) точки 1 и 2 се изменят така:

"1. при потвърждаване на СЕГ при говеда - убиване и пълно унищожаване на всички говеда, установени от проучването по ал. 1, т. 2, букви "а", "б" и "в";

2. при потвърждение на ТСЕ в овце и кози - убиване и пълно унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки, установени от проучването по ал. 1, т. 3, букви "б" и "г", с изключение на:

а) кочовете, предназначени за разплод, които имат ARR/ARR прион протеин генотип;

б) женски животни, предназначени за разплод, които имат най-малко една алела ARR прион протеин генотип и нямат алела - VRQ;

в) овце, които имат най-малко една алела АRR генотип и са предназначени за клане;"

б) създава се т. 3:

"3. при потвърждение на СЕГ в овце и кози - убиване и пълно унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки, фуражи и материали, които могат да бъдат потенциално заразени, установени от проучването по ал. 1, т. 3, букви "б", "г", "д" и "е"."

3. Създават се нови ал. 3, 4 и ал. 5:

"(3) В случаите по ал. 2, т. 1 НВМС може да разпореди да не се убиват и унищожават:

1. всички говеда от животновъдния обект, в който болестта е потвърдена, съгласно ал. 1, т. 2, буква "а" в зависимост от епизоотичното проучване и възможностите за проследяване на движението на животните от заразения животновъден обект;

2. животните от кохортата по ал. 1, т. 2, буква "в" до края на тeхния продуктивен живот, при условие че:

а) животните са бици, които са непрекъснато отглеждани за добив на семенен материал в център за изкуствено осеменяване;

б) след като бъдат убити, труповете на животните ще бъдат напълно унищожени.

(4) В случаите по ал. 2, т. 2, когато в заразения животновъден обект се установи, че животните, при които е потвърдена ТСЕ, произхождат от друг животновъден обект, НВМС в зависимост от епизоотичното проучване може да разпореди да не се убиват и унищожават всички животни в заразения животновъден обект, а само тези животни, които са носители на заразния причинител.

(5) При потвърждаване на ТСЕ при овце и кози, които са ползвали обща паша с други стада, НВМС в зависимост от епизоотичното проучване може да разпореди мерките по ал. 2, т. 2 да се приложат само за едно от стадата."

4. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 6 и 7.


§ 2. Създава се чл. 37а:

"Чл. 37а. (1) В животновъден обект, в който са предприети мерките по чл. 37, ал. 2, т. 2, могат да бъдат въведени само:

1. кочове, които имат само ARR/ARR генотип;

2. женски овце, които имат най-малко една алела с ARR генотип и нямат алела с VRQ генотип;

3. кози, ако са изпълнени следните условия:

а) в животновъдния обект има само овце с ARR/ARR генотип;

б) преди въвеждането на козите всички помещения в животновъдния обект са механично почистени и дезинфекцирани;

в) в животновъдния обект е въведена интензивна мониторингова програма за ТСЕ, при която се изследват всички заклани и умрели кози на възраст над 18 месеца;

4. семенен материал и ембриони за заплождане на овцете, ако:

а) семенният материал е добит от кочове с ARR/ARR генотип;

б) ембрионите имат най-малко една алела с генотип ARR и нямат алела с VRQ генотип.

(2) По изключение от изискванията по ал. 1, т. 2 НВМС може да разреши в животновъдния обект да бъдат въведени половозрели женски овце, предназначени за разплод, с неизяснен генотип.

(3) Придвижването на животни от животновъдния обект по ал. 1 се извършва по следния начин:

1. овце с генотип ARR/ARR - без ограничение;

2. овце, които имат най-малко една алела ARR генотип - може да се извършва, когато са предназначени за клане и човешка консумация или за целите за ликвидирането им съгласно изискванията на тази наредба;

3. половозрели женски овце, които имат най-малко една алела ARR и нито една алела с VRQ, могат да бъдат придвижвани до животновъден обект, в който са наложени мерките по чл. 37, ал. 2, т. 2;

4. овце, които имат други генотипове - само за целите за ликвидирането им съгласно изискванията на тази наредба.

(4) Изискванията по ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3 се изпълняват в животновъдния обект в продължение на три години от датата, на която:

1. всички животни, които се намират в него, са с ARR/ARR генотип;

2. няма останали никакви овце или кози за отглеждане;

3. е започнала да се прилага интензивна програма за мониторинг - в случаите по ал. 1, т. 3, буква "в";

4. всички кочове за разплод са от генотип ARR/ARR и всички половозрели женски овце за разплод имат поне една алела ARR и нито една алела VRQ, при условие че през този период всички предназначени за клане или умрели във фермата животни над 18 месеца се изследват за ТСЕ и резултатът от изследванията е отрицателен.

(5) Когато честотата от животни с генотип ARR/ARR е много малка в породата или животновъдния обект или когато трябва да се избегне близко родствено съешаване, НВМС може да реши:

1. да забави ликвидирането на животните съгласно изискванията на чл. 37, ал. 2, т. 2 - за срок 3 години;

2. да разреши въвеждане в животновъдния обект на животни, които не отговарят на изискванията по ал. 1, т. 3, при условие че нямат алела с VRQ генотип.

(6) В случаите по ал. 2 и 5 НВМС незабавно информира Европейската комисия."


§ 3. Член 61 се изменя така:

"Чл. 61. При внос на овце и кози се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че животните отговарят на едно от следните изисквания:

1. непрекъснато са отглеждани, от деня на тяхното раждане или през последните три години, в животновъден обект, в който никога не е констатиран случай на скрейпи;

2. произхождат от животновъден обект, в който няма констатиран случай на скрейпи през последните шест месеца - за овце с ARR/ARR генотип."


§ 4. Създава се чл. 61а:

"Чл. 61а. При внос на овце и кози, предназначени за разплод, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че животните отговарят на едно от следните изисквания:

1. непрекъснато са отглеждани, от деня на тяхното раждане или през последните три години, в животновъден обект, в който най-малко през последните три години:

а) се извършват редовни официални ветеринарни проверки;

б) всички животни са идентифицирани;

в) няма констатиран случай на скрейпи;

г) се извършва изследване за болестта скрейпи на всички възрастни женски животни, предназначени за бракуване;

д) женски животни се допускат само ако идват от животновъден обект, който отговаря на изисквания по букви "а" - "г";

2. са животни с ARR/ARR генотип."


§ 5. Наименованието на глава седма се изменя така:

"Изисквания, които се прилагат по време на преходния период по отношение на специфично рисковите материали, механично добито месо и начините на клане на животните".


§ 6. Член 65 се изменя така:

"Чл. 65. (1) Отстраняват се и се унищожават като специфичнорискови материали:

1. черепът, с изключение на мандибулата, вкл. мозъкът и очите, гръбначният стълб, с изключение на прешлените на опашката, напречните израстъци на лумбалните и торакалните прешлени и крилата на сакрума, но вкл. дорзалните коренни ганглии и гръбначният мозък от говеда на възраст над 12 месеца; сливиците, червата от дуоденума до ректума и мезентериумът от говеда от всички възрасти;

2. черепът, вкл. мозъкът и очите, сливиците и гръбначният мозък от овце и кози на възраст над 12 месеца, които имат един постоянно израсъл резец, пробил венеца; далакът и илеумът от овце и кози от всички възрасти.

(2) Европейската комисия по предложение на НВМС може да разреши използването на гръбначен стълб и дорзалните коренни ганглии от говеда, ако те са:

1. родени, непрекъснато отглеждани и заклани в страна от категория II или III;

2. родени след датата на влизане в сила на забрана за изхранване на преживни с протеин от бозайници в страна със случай от СЕГ при местните говеда или страна, за която е установено, че случаи от СЕГ са възможни.

(3) В случаите по ал. 2 трябва да се изследват с одобрен бърз тест всички говеда над 30-месечна възраст, които:

1. са умрели в животновъдния обект или по време на транспортиране и които не са заклани за човешка консумация, с изкл. на тези умрели животни, които се намират в отдалечени райони с ниска популация на животни, където случаите от СЕГ са малко вероятни;

2. са предназначени за човешка консумация.

(4) Специфично рисковите материали по ал. 1 се отстраняват във:

1. кланици;

2. транжорни - в случаите, когато се касае за гръбначен стълб от говеда."


§ 7. Създават се чл. 65а, 65б и 65в:

"Чл. 65а. Език от говеда от всички възрасти, предназначен за консумация от хора или животни, се добива в кланица чрез напречен клюновиден разрез, направен до езичните израстъци на подезичната кост.

Чл. 65б. (1) Месо от глави на говеда на възраст над 12 месеца трябва да е добито в кланица, в която е въведена система за контрол, одобрена от НВМС.

(2) Системата за контрол по ал. 1 се въвежда с цел да се предотврати контаминиране на месото с тъкани от централната нервна система и трябва да съдържа следните изисквания:

1. добивът на месо от глави на говеда да се извършва в специално определено място, отделено чрез преграда от другите части на кланицата;

2. преди добива на месо, когато главите се свалят от конвейера или куките, дупката на челото от зашеметяването с пистолета и отворът на форамен магнум да са запечатани с трайна непропусклива запушалка; отворът на форамен магнум се запечатва веднага след взимане на пробата - когато тя се взима от мозъчния ствол;

3. да има въведена специфична инструкция в кланицата за предпазване от контаминиране на месото при отделянето от главата и в частност в случаите, когато запечатването по т. 2 е унищожено или очите са увредени по време на добива на месото;

4. да има план за взимане и изпращане на проби за лабораторни изследвания за откриване на тъкани от централната нервна система, чрез който да се установи правилното прилагане на мерките за намаляване на контаминацията.

(3) Не се допуска добивът на месо от глави на говеда, при които очите са напълно или частично увредени непосредствено преди, по време или след клането или имат други увреждания, които могат да контаминират главата с тъкани от централната нервна система.

(4) По изключение се допуска отклонение от изискванията по ал. 1 - 3 при условие, че в кланицата има:

1. алтернативна контролна система за намаляване до минимум контаминацията на добитото месо с тъкани от централната нервна система;

2. план за взимане и изпращане на проби по ал. 2, т. 4.

(5) Разпоредбите по ал. 1 - 4 не се прилагат при добив на език от говеда от всички възрасти или на месо от бузи, когато се отстраняват директно на конвейера или куките.

Чл. 65в. (1) По изключение може да се допусне отклонение от изискванията по чл. 65, ал. 4 и чл. 65б, ал. 1 - 3 за отстраняване на специфично рисковите материали, когато:

1. отстраняването на гръбначен мозък от овце и кози се извършва в специално одобрена транжорна;

2. добивът на месо от глави на говеда се извършва в специално одобрени транжорни, в които е въведена система за контрол, одобрена от НВМС.

(2) Главите от говеда, които се транспортират до транжорните по ал. 1, т. 2, трябва да отговарят на следните условия:

1. да бъдат окачени на многоетажни решетки по време на съхранение и транспортиране до транжорната;

2. дупката на челото от зашеметяването с пистолета и отворът на форамен магнум да са запечатани с трайна непропусклива запушалка незабавно след като главите се свалят от конвейера или куката; отворът на форамен магнум е запечатан незабавно след взимане на пробата - когато пробата се взема от мозъчния ствол;

3. в кланицата, от която се транспортират, има план за взимане и изпращане на проби в лаборатория за откриване на тъкани от централната нервна система, чрез който да се потвърди, че предприетите мерки в кланицата за намаляване до минимум контаминацията на добитото месо се изпълняват.

(3) Системата за контрол по ал. 1, т. 2 се въвежда с цел да се предотврати контаминиране на месото с тъкани от централната нервна система и трябва да съдържа следните изисквания:

1. всички глави преминават следкланичен преглед, за да се установи дали имат признаци на контаминация или увреждане на очите или дали са правилно запечатани преди добива на месо от тях;

2. да има въведена специфична инструкция в кланицата за предпазване от контаминиране на месото при отделянето от главата и в частност в случаите, когато запушалката е унищожена или очите са увредени по време на добива на месото;

3. да има план за взимане и изпращане на проби за лабораторни изследвания за откриване на тъкани от централната нервна система, чрез който да се установи правилното прилагане на мерките за намаляване на контаминацията.

(4) Не се допуска транспортирането и добивът на месо от глави на говеда, когато:

1. главите не са запечатани според изискванията по ал. 2, т. 2; или

2. очите са напълно или частично увредени непосредствено преди, по време или след клането; или

3. главите имат други увреждания, които могат да доведат до контаминиране на месото от тях с тъкани от централната нервна система."


§ 8. В чл. 67, т. 1 думите "главата и гръбначния стълб на" се заличават.


§ 9. В чл. 68 ал. 3 се изменя така:

"(3) Разпоредбите по ал. 1 и 2 не се прилагат при внос от следните страни: Аржентина, Австралия, Ботсвана, Бразилия, Чили, Ел Салвадор, Исландия, Намибия, Нова Каледония, Нова Зеландия, Никарагуа, Панама, Парагвай, Сингапур, Свазиленд, Уругвай, Вануату."


§ 10. В допълнителна разпоредба се създава т. 21:

"21. "Контаминация" е наличието на инфекциозен агент във или върху животни, предмети или материали, чрез които може да се пренесе и да причини заразяване на животни."


§ 11. Параграф 3 от заключителните разпоредби се изменя така:

"§ 3. Разпоредбите на глава седма се прилагат до 1.VII.2005 г."


§ 12. Приложение № 2 към чл. 7 се изменя така:

"Приложение № 2 към чл. 7


Система за мониторинг

Глава А

I. Мониторинг при говеда

1. Мониторингът на говеда се извършва съгласно лабораторните методи, посочени в приложение № 4, т. 3.1, буква "б".

2. Мониторинг при говеда, предназначени за клане и човешка консумация:

2.1. всички говеда на възраст над 24 месеца, предназначени за неотложно клане, се изследват за наличие на СЕГ;

2.2. всички говеда на възраст над 30 месеца, предназначени за редовно клане и човешка консумация, се изследват за наличие на СЕГ;

2.3. всички говеда на възраст над 24 месеца, при които е констатирано, че са болни при извършване на предкланичния преглед съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредба № 7 за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо (ДВ, бр. 6 от 2003 г.), да са изследвани за СЕГ, с изключение на животни без клинични признаци на заболяване, които са убити за целите на ликвидиране на заразна болест;

2.4. всички говеда на възраст над 30 месеца, които се колят в рамките на ликвидиране на болест и са преминали предкланичен преглед съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредба № 7 за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо, при който не са установени клинични признаци на заразна болест.

3. Мониторинг на говеда, които не са заклани за човешка консумация:

3.1. говеда на възраст над 24 месеца, които са умрели или убити, но не са убити за целите за ликвидиране на заразна болест; не са заклани за човешка консумация, да са изследвани за СЕГ;

3.2. Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши по изключение изискването по т. 3.1 да не се прилага за отдалечени райони с ниска популация, в които не е организирано събирането на умрели животни;

3.3. в случаите по т. 3.2 НВМС информира Европейската комисия и представя списък на районите, в които се прилага изключението; изключението не трябва да обхваща повече от 10% от популацията на говеда в Република България.

4. Мониторинг на други животни

В допълнение към изследванията, посочени в т. 2 и 3, могат да се изследват говеда, внесени в страната от страни с "местни" случаи на спонгиформна енцефалопатия, или говеда, за които се предполага, че са консумирали фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, или са поколение на заразени от СЕГ женски животни.

5. Мерки, които се предприемат след изследването:

5.1. когато едно животно е заклано за човешка консумация и се изследва за СЕГ, здравната марка не се сваля от трупа до излизане на отрицателен резултат от изследването;

5.2. изискването по т. 5.1 може да не се приложи само когато в кланицата има официална система, която не позволява нито една част от закланото говедо да напусне кланицата, докато не излезе отрицателен резултат от изследването;

5.3. цялата част от тялото на изследваното животно, вкл. и кожата, трябва да бъдат под официален контрол, докато не се получи отрицателен резултат от изследването с "бърз тест", освен ако не е унищожено съгласно чл. 13 и 14;

5.4. всичките части от тялото на животни с положителен резултат от "бързия тест", вкл. и кожата, трябва да бъдат унищожени съгласно чл. 13 и 14, с изключение на материала, който трябва да се запази за архива съгласно глава Б, раздел III;

5.5. когато едно животно е заклано за човешка консумация и е получен положителен резултат от "бързия тест", то и трупът на животното, което го е предшествало, и труповете на две животни, последвали го при клането, трябва да бъдат унищожени съгласно т. 5.4;

5.6. изискването по т. 5.5 не е задължително, когато в кланицата има система за предпазване от кръстосано заразяване.

II. Мониторинг на овце и кози

1. Мониторингът при овце и кози се извършва чрез лабораторните методи, посочени в приложение № 3, т. 4.1, 4.2 и 4.3.

2. Мониторинг на овце, заклани за човешка консумация

Когато популацията от полово зрели и заплождани овце надвишава 750 000, се изследва минимална годишна проба от 10 000 овце, заклани за човешка консумация. Животните трябва да са на възраст над 18 месеца или да имат два постоянно израсли резеца, пробили венеца. Пробата трябва да е представителна за всеки регион и сезон. Подборът на пробите се извършва по такъв начин, че да се избегне свръхпредставяне на която и да било група животни по отношение на произход, възраст, порода, производствен вид или която и да било друга особеност. Възрастта на животните се определя въз основа на озъбяването, на видими признаци на зрялост или друга надеждна информация. По възможност се избягва многократното вземане на проби от едно и също стадо.

3. Мониторинг при овце и кози, които не са заклани за човешка консумация

Овце и кози, които са над 18-месечна възраст или имат повече от два резеца, пробили венеца, и които са умрели или убити, но не са убити за целите за ликвидиране на заразна болест; не са заклани за човешка консумация, се изследват в съответствие с размера на пробата, посочен в таблиците. Пробата трябва да е представителна за всеки регион и сезон. Подборът на пробите се извършва по такъв начин, че да се избегне свръхпредставяне на която и да било група животни по отношение на произход, възраст, порода, производствен вид или която и да било друга особеност. Възрастта на животните се определя въз основа на озъбяването, на видими признаци на зрялост или друга надеждна информация. По възможност се избягва многократното вземане на проби от едно и също стадо. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да въведе система за проверка, с която да се гарантира, че се взимат проби от всички животни.



Брой на полово зрелите Минимален брой на проби
и заплождани женски от умрели овце
овце в страната членка  
> 750 000 10 000
100 000 - 750 000 1500
40 000 - 100 000 500
< 40 000 100
Брой на раждалите и Минимален брой на
запложданите кози пробата от умрели овце
> 750 000 5000
250 000 - 750 000 1500
40 000 - 250 000 500
< 40 000 100


4. Мониторинг при заразени стада

Овце и кози над 12 месеца, които имат постоянно израсъл резец, пробил венеца, и са убити за целите на ликвидиране на заразяване от ТСЕ, се изследват на базата на селекция на случайни проби съгласно броя им, посочен в таблицата:


Брой убити животни Минимум брой проби
над 12 месеца за изследване (1)
1 2
70 или по-малко всички животни
80 68
90 73
100 78
120 86
140 92
160 97
180 101
200 105
250 112
300 117
350 121
400 124
450 127
500 или повече 150


(1) Размерът на пробите се пресмята така, че да гарантира 95% сигурност при включване на поне една положителна проба, когато заболяването има минимално преобладаване от 2% в популацията от животни, които подлежат на изследване.

5. Мониторинг на други животни

В допълнение към мониторинговата програма, посочена в т. 2, 3 и 4, може да се извърши изследване на:

5.1. животни, използвани за добив на мляко;

5.2. произхождащи от страни с местни случаи от ТСЕ;

5.3. които са консумирали потенциално заразени храни;

5.4. родени от майки, заразени с ТСЕ.

6. Мерки, които се предприемат след изследването:

6.1. когато едно животно е заклано за човешка консумация и се изследва за ТСЕ, здравната марка не се сваля от трупа до излизане на отрицателен резултат от бързия тест;

6.2. изискването по т. 6.1 може да не се приложи само когато в кланицата има официална система, която не позволява нито една част от закланото животно да напусне кланицата, докато не излезе отрицателен резултат от бързия тест;

6.3. цялата част от тялото на изследваното животно, вкл. и кожата са под официален контрол, докато не се получи отрицателен резултат от изследването с "бърз тест", освен ако не е унищожено съгласно чл. 14 и 15;

6.4. всичките части от тялото на животни с положителен резултат от "бързия тест", вкл. и кожата, се унищожават съгласно чл. 14 и 15, с изключение на материала, който трябва да се запази за архива съгласно глава Б, раздел III.

7. Определяне на генотипа:

7.1. Прион протеиновият генотип се определя при всеки положителен случай за ТСЕ в овце. Във всеки случай, когато е определен устойчив генотип (овце, които имат и в двете алели закодирани - аланин при кодон 136, арганин и при двете алели на кодон 154 и 171), незабавно се информира Европейската комисия. Ако има възможност, се извършва типизиране на щама, а ако не може да се извърши типизиране, стадото се подлага на разширена мониторингова програма за ТСЕ с цел да се открият други случаи и да се типизира щамът.

7.2. Освен животните, чийто генотип е определен съгласно разпоредбите на т. 7.1, се определя и прион протеиновият генотип на проба от овце. Поради това, че Република България има популация от възрастни овце над 750 000, тази проба трябва да се състои от най-малко 600 животни. Пробите могат да се вземат от животни, заклани за човешка консумация, от животни, умрели във фермата, или от живи животни. Пробата трябва да бъде представителна за цялата популация овце.

8. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да е извършила програма за надзор на генотипа на всяка местна порода овце или порода, която представлява значителна част от популацията на овце в страната. Програмата за надзор се извършва на основание на определението по т. 8 и съгласно параметрите в т. 10.

9. Алелите се определят по отношение на аминокиселините, които са кодирани при кодон 136, 154 и 171 на прион протеиновия ген.

9.1. Всяка алела се означава с трибуквен код, който е посочен в таблицата:


АЛЕЛИ КОДИРАНА АМИНОКИСЕЛИНА НА ПОЗИЦИЯ
  136 154 171
ARR ALANINE ARGININE ARGININE
AHQ ALANINE HISTADINE GLUTAMINE
ARH ALANINE ARGININE HISTIDINЕ
ARQ ALANINE ARGININE GLUTAMINE
VRQ VALINE ARGININE GLUTAMINE


9.2. Генотипът се определя като комбинация на двете алели. Когато не е възможно да се направи разлика между ARQ и ARH алелите, се използва събирателно условие за описване на тези две алели.

10. Стадо с високо селекционно качество е:

10.1. стадо, което е съставено от чистопородни овце и кози; или

10.2. всяко стадо от овце, което е определено като особено важно за търговските цели или за развъждане на чистопородни овце и което е включено в този надзор; кочовете, използвани за изкуствено осеменяване в същото стадо, трябва да са включени в програмата, но не се изисква в програмата да бъдат включени кочове, чието поколение се използва за търговски цели.

11. Параметри за надзор на овчите стада с високи селекционни качества съгласно изискванията на програмата:

11.1. пробите трябва да се извършват в стада с високи селекционни качества;

11.2. изследват се най-малко 50 броя проби от всяка отглеждана порода;

11.3. вземат се проби от всички породи, които се отглеждат на територията на страната;

11.4. когато пробите по т. 11.2 и 11.3 показват, че в дадена порода няма животни, при които двете алели са ARR/ARR, породата подлежи на по-задълбочено изследване.

Глава Б

I. Информация, която се представя от НВМС в доклад до Европейската комисия

1. Брой на животните от възприемчивите видове, поставени под ограничения поради съмнение за наличие на ТСЕ.

2. Брой на животните по т. 1, изследвани лабораторно, и резултат от това изследване.

3. Брой на стадата, където има подозрителни случаи при овце и кози.

4. Оценката за всяка субпопулация, отнасяща се до глава А, раздел I, т. 3.

5. Брой на говедата от всяка субпопулация съгласно глава А, раздел I, т. 2, 3 и 4, изследвани за СЕГ, и резултат от изследването.

6. Оценка на субпопулацията, отнасяща се до глава А, раздел II, т. 2 и 3, от които се подбират проби за изследване.

7. Брой на овцете и козите и изследваните стада за всяка субпопулация, отнасяща се до глава А, раздел II, т. от 2 до 4, метод на изследване и резултат от изследването.

8. Брой, възрастово разпределение и географско разположение на животните, болни от СЕГ и скрейпи, страна на произход, ако произхождат от друга страна, година и ако е възможно, месец на раждане на животните, болни от СЕГ.

9. Животни, различни от говеда, овце и кози, за които е потвърдено, че са болни от ТСЕ.

10. Извършената програма за надзор на генотипа по глава А, раздел II, т. 7.

II. Представяне на информацията на Европейската комисия

Информацията пред Европейската комисия се представя под формата на таблица, която съдържа най-малко информацията от раздел I.

III. Документация и архив

1. Националната ветеринарномедицинска служба съхранява 7 години документацията и архивите със:

1.1. броя и вида на животните, поставени под ограничение за придвижване;

1.2. броя и резултатите от клиничните и епизоотологичните изследвания;

1.3. броя и резултатите от лабораторните изследвания;

1.4. броя, идентичността и произхода на животните, изследвани в рамките на мониторинговите програми, съгласно глава А;

1.5. генотипа на прионовия протеин при овце, болни от ТСЕ;

1.6. възрастта и клиничните симптоми на всяко изследвано животно при изследване на хронично слабеещи овце и кози.

2. Лабораторните изследвания, лабораторните книги, парафиновите блокчета и снимките от изследванията по метода Western blots се съхраняват 7 години."


§ 13. В приложение № 3 към чл. 7, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 3:

а) в т. 3.1, буква "а" изречение трето се заличава;

б) в т. 3.2, буква "а" изречение трето се заличава.

2. В т. 4 се създават т. 4.4 и 4.5:

"4.4. микроямки, основавайки се на имуноанализ (ELISA), която открива протеазо-резистентен фрагмент PrPRes с моноклонални антитела (Prionics Check LIA test);

4.5. автоматично потвърждение - в зависимост от имунния анализ, сравнявайки реактивността на откритите антитела на протеазо-чувствителните и протеазо-резистентните форми на PrPSe (някои фракции на PrPSe са равностойни на PrPRes) и на PrPC (InPro-CDI-5test)."


Промени настройката на бисквитките